ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

В този форум можете да публикувате интересни материали намерени в мрежата

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 24 Окт 2015, 14:11

;)

В деня за размисъл:

Тема за размисъл.



ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА

Основания срещу въвеждането на електронно гласуване

"Простичък въпрос:
защо в нито една прилична държава не е въведено подобно гласуване?"

Утре са изборите и прословутият референдум, за който много мои наивни приятели агитират да се гласува с "да". При електронно гласуване, особено от дистанция, за осъществяване на изборна измама, държавен преврат, диктатура, ако щете, практически е достатъчно един човек да получи контрол над един компютър.

Рисковете са огромни и неслучайно в нито една от установените признати демокрации не се въвеждат и използват подобни "новаторства” при провеждане на избори за политическа власт.

Защото такова „новаторство”, съзнателно неприето никъде от западния цивилизован демократичен свят, може да направи днешни и бъдещи последователи на героя на Алеко Константинов да се заседят с такива „избори” на власт над тези граждани по-дълго и от Тодор Живков, техния любим Тато.

Тия дни, сякаш за илюстрация как точно може да бъде осъществена измама с електронно гласуване, гръмна скандалът с притежателя на желязна обществена репутация немски концерн „Фолксваген” , който съзнателно е осъществявал в продължение на цели на 8 (осем) години гигантска масова компютърна измама – чрез елементарна лесна подмяна на части от нормалната официална компютърна програма, създадена от доставчика „Бош” за управление на дизеловите му мотори с ... манипулирана такава. И това е било неоткриваемо цели осем години!
Сигурни непробиваеми компютърни програми и сигурни компютри няма!

Преди десетилетия банковите институции и гигантските световни търговски предприятия, издаващи кредитни карти, обявиха, че кредитните карти с магнитна ивица са „сигурни” и „непробиваеми”. На манипулаторите не отне особено много време да започнат да копират магнитните ивици на кредитните карти и да произвеждат измамни карти-дубликати.

След това банковите институции и гигантските световни търговски предприятия, издаващи кредитни карти, обявиха, че кредитните карти с електронен чип и пин-код са „сигурни” и „непробиваеми”. Само след броени месеци най-авторитетният британски институт срещу компютърни измами демонстрира с разрешението на най-големия знаменит универсален магазин в Лондон успешна покупка със „сигурна” и „непробиваема” кредитна карта от най-големия в света издател на кредитни карти без въобще необходимост от внасяне на пин-код.

Неотдавна ЕС съюз бе принуден да отчете липсата на достатъчна компютърна и информационна сигурност на банките и кредитните институции и карти и против виковете им до небесата наложи с директива гражданите на страните в ЕС да бъдат защитени с ограничаване на отговорността им при компютърни измами с кредитни карти до около стотина евро и задължи банките да стоят зад цялата останала част от компютърните и терминалните злоупотреби.

Обаче нито ЕС, нито който и да е може да защити и да компенсира гражданите на една държава за осъществена изборна измама-преврат и вземането на властта в нея за години напред от неизбрани по законния ред.
Този път няма да ни трябва окупация от Червената армия, нито зелени човечета, които да превземат България.
Достатъчно е наличието на един компютър.

Пак питам: ЗАЩО СПОРЕД ВАС НИКЪДЕ и то в много по-напреднали от България страни не се провежда електронно гласуване?

В Холандия преди време имаше електронно гласуване с машини, макар и в изборни секции (не от дома на всеки, където всеки компютър може да бъде манипулиран). И го отмениха, защото се оказа, че няма гаранция за тайната на вота. И това в Холандия, където купуването на гласове не е традиция като в страната на Щастливеца.

Предполагам, че всеки като дете е играл шах и помни чувството на разочарование, когато устремен с някой кон към Царицата, внезапно поради недоглеждане се разделя и с коня, а сетне и със своя Цар. Защото не е предвидил ходовете на противника.

Една източна мъдрост гласи: когато губиш, не губи урока.


Какво искаме да постигнем с дистанционно електронно гласуване по Интернет?
Искаме българите в чужбина да имат удобството без да мърдат от вкъщи да гласуват.
Нека първо да се запитаме защо огромна част от българите в чужбина не гласува? Вечното оправдание е, че им е било далече и няма да ходят на 200-300 км, скъпо им било и пр.
Само че българите в чужбина отдавна имат възможност да си направят собствена секция в своя район/град/село. Достатъчно е 15-20 човека да подадат заявление, че искат да гласуват в град Хикс.

Тези, които искат да гласуват, и сега гласуват. Тези, които не искат и от дома си няма да гласуват. По разни причини:
1. Отдавна живеят в чужбина, откъснали са се от България, не знаят за кого да гласуват. Често даже не знаят, че има избори! (И това ми се е случвало и то в разговор с известни и обичани от мнозина в България българи, които от мен са научавали, че днес, примерно, има избори.)
2. Вече нямат българско гражданство.

Впрочем, защо говорим за българите в чужбина? Ами тези в България? Те пък защо не гласуват? И на тях ли им е далече да се вдигнат до изборната секция в квартала си?

Но дори електронното гласуване да повиши леко активността на избирателите, което силно ме съмнява, ОПАСНОСТТА от измама и подмяна на изборите е огромна.
Помолих компютърен специалист да опише тези опасности. Който иска да чете, който иска да мисли.

На мен поне ще ми е чиста съвестта, че съм ви предупредила.

Основания срещу въвеждането на електронно гласуване

Основни реални рискове при електронно гласуване:

1. Възможност за подмяна на действителните гласове и резултати на изборите от страна на имащите властта в момента на провеждане на изборите и от страна на желаещите да получат властта при изборите.

2. Възможност за „регистриране” на недействителни неподадени гласове и добавянето им в резултатите от изборите от страна на имащите властта в момента на провеждане на изборите и от страна на желаещите да получат властта при изборите.

3. Възможност за елиминиране на анонимността на гласа на отделните избиратели от страна на имащите властта в момента на провеждане на изборите и от страна на желаещите да получат властта при изборите.

Изборните измами могат да бъдат осъществени от страна на управляващите в момента на провеждане на изборите поради това, че те държат практически в ръцете си както изборните власти с мнозинството си в тях, така и инструментите за осъществяване на електронно гласуване – компютри и програмни продукти. Изборните измами могат да бъдат осъществени от страна на желаещи да завземат незаконно властта чрез дистанционно взломяване в инструментите за осъществяване на електронно гласуване – компютри и програмни продукти.

Основни невъзможни за елиминиране реални начини за осъществяване на изборните измами за подмяна на действителните гласове и резултати и за нарушаване на анонимността на гласуване:

1. Постоянна или временна (дистанционно управляема) подмяна на част на програмите в компютрите, терминали за гласуване, използвани от гласоподавателите за подаване на гласовете им, с програма, променяща гласовете им, разкриваща самоличността им и гласа им или „гласуваща” сама с желан от манипулатора глас. При подмяна на действителни глас на избирателя още в компютъра му за гласоподаване, манипулираният му „глас” се приема от централния компютър за приемане и преброяване на гласовете за подаден действителен глас и измамата оттук нататък става практически неоткриваема и непоправима.

Това може да се осъществи по практически непреодолим начин чрез

- включване от манипулатори при самото създаване на програми за гласуване на майсторски замаскирани механизми за желана подмяна на гласовете, за разкриване на самоличността и гласа на гласоподавателя или „гласуваща” сама с желан от манипулатора глас;

- включване от манипулатори при самото създаване на програми за гласуване на майсторски замаскирани „задни врати” за дистанционен вход в програмите и за дистанционното им управление и добавяне в първоначалната програма на временни програми „троянски кон” за желана подмяна на гласовете, за разкриване на самоличността и гласа на гласоподавателя или „гласуваща” сама с желан от манипулатора глас;

- използване от манипулатори на неизменно съществуващи непрекъснато новопоявяващи се фатални слабости на компютрите, терминали за гласуване, неизключая и тези, използвани от гласоподавателите за подаване на гласовете им – на операционните им системи, на комуникационните им компоненти, на „браузърите” им, на драйверни програми на апаратните им части за осъществяване на дистанционен пробив в компютрите с цел подмяна на първоначално инсталираните нормални програми за подаване на гласовете с манипулирана програма за желана подмяна на гласовете, за разкриване на самоличността и гласа на гласоподавателя или „гласуваща” сама с желан от манипулатора глас;

- други начини.

2. Постоянна или временна (дистанционно управляема) подмяна на част на програмите в централния компютър (или компютри) за приемане на електронни гласове и пресмятане на резултата от гласуването, с програма, променяща гласовете, разкриваща самоличността им и гласа им или „регистрираща” сама неосъществени в действителност „гласувания” и „гласове” по желание и предпочитание на манипулатора. Ловко създадена подменяща измамна програма може да направи измамите практически неоткриваеми и непоправими, използвайки за измамите само „гласовете” на негласуващата огромна част от избирателите, избягвайки дублиране на неподадени измамни гласове с действително подадени гласове, контрол за ненадхвърляне с измамните гласове на броя на регистрираните в избирателните списъци.

Това може да се осъществи по непреодолим начин чрез

- включване от манипулатори при самото създаване на програмите за приемане на електронни гласове и пресмятане на резултата от гласуването на майсторски замаскирани механизми за желана подмяна и „генериране” на желани от манипулатора гласове, за разкриване на самоличността и гласа на гласоподавателя;

- включване от манипулатори при самото създаване на програмите за приемане на електронни гласове и пресмятане на резултата от гласуването на майсторски замаскирани „задни врати” за дистанционен вход в програмите и за дистанционното им управление и временно добавяне в първоначалната програма на програми, „троянски кон”, за желана подмяна и „генериране” на желани от манипулатора гласове, за разкриване на самоличността и гласа на гласоподавателя;

- използване от манипулатори на неизменно съществуващи непрекъснато новопоявяващи се фатални слабости на компютрите, неизключая и тези за приемане на електронни гласове и пресмятане на резултата от гласуването – на операционните им системи, на комуникационните им компоненти, на драйверни програми на апаратните им части за осъществяване на дистанционен пробив в компютрите с цел подмяна на първоначално инсталираните нормални програми за приемане на електронни гласове и пресмятане на резултата от гласуването с манипулирана програма за желана подмяна и „генериране” на желани от манипулатора гласове, за разкриване на самоличността и гласа на гласоподавателя;
- други начини.

За действителните експерти по информационна сигурност са азбучни истини първо, че абсолютна сигурност срещу пробив в информационни системи няма и не може да бъде създадена и второ, че колкото по-атрактивна за пробив е една информационна система, като например система за електронно гласуване за получаване на властта за години напред над една цяла държава, толкова тя е по-изложена на атаки за пробив, рискът за пробив е по-голям и защитата й е по-трудна. И това непрекъснато се доказва практически, независимо че банките и издателите на кредитни карти против изискванията на законите прикриват и не докладват непрекъснати пробиви в най-чувствителните им информационни системи и задкулисно прехвърлят загубите си на консуматорите.


Проследете и дискусията;
https://www.facebook.com/daniela.gortch ... 9522666429
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 18 Юли 2016, 07:58

;)


" ГРАЖДАНИТЕ
ТРЯБВА ДА ПРАВЯТ УСИЛИЕ,
ДА СЛЕДЯТ СЪЩИНСКАТА ПОЛИТИКА,
А МЕДИЙНИЯ ТЕАТЪР НА ПОПУЛИСТИТЕ
– ДАЙТЕ ДА ГО ВЪЗПРИЕМАМЕ КАТО ВИД ПОПКУЛТУРА."



ИВАЙЛО ДИЧЕВ


КОГАТО ПОЛИТИЦИТЕ СА ЗВЕЗДИ , А НИЕ - ФЕНОВЕ


В популярната култура има такъв един израз: известен е с това, че е известен. Днес това започна да важи за политиката. Неусетно за всички ни, политиците се превърнаха в звезди, а ние, техните избиратели – във фенове.



Последният пример – Борис Джонсън. Колоритен журналист, който се търкаля в калта по костюм, млатейки деца на ръгби и засяда на въжената линия с патриотични знаменца в ръце. Човек, който каза за Хилъри Клинтън: „Тя има изрусена коса, нацупени устни и студени, сини очи като садистична медицинска сестра в психиатрична клиника“. Но и на Тръмп не остана длъжен – нямало да стъпи в Ню Йорк, за да не го срещнел случайно. Борис сравни Путин с герой на Хари Потър, хората от Папуа Нова Гвинея нарече човекоядци и спечели 1000 паунда в конкурс за стихотворение, посветено на предполагаемата наклонност на Ердоган към правенето на секс с козички. Е, този персонаж, наричан там интимно Борис, стана шеф на британската дипломация. Ако думата „дипломация“ все още е подходяща за подобна циркова дейност.
.Вече дори не се изненадваме, както навремето, когато италианският комик Бепе Грило спечели една трета от гласовете в третата икономика в еврозоната с политическа програма, която се изразяваше с жеста V към всички елити (в Италия това е среден пръст). Капакът беше Тръмп, влязъл в сърцата на американския каубой с многогодишния риалити формат „Стажанти“, където той играе себе си, т.е. бос, който изпитва кандидати за работа. Култовата реплика „уволнен си“ днес е основно съдържание на политиката му: ще уволня цялата политическа класа.

От ТВ-екрана - в политиката

Да не говорим за по-дребните, като комедианта Джими Моралес, избран за президент на Гватемала, за покойния Чавес, който всяка неделя водеше лично в продължение на много часове предаването „Ало президенте“, пееше с китара и се караше със зрителите. Дори доста по-прибраният Путин, който явно се учи от старата имперска школа на властта като „чудо, тайна, авторитет“ /Достоевски/, все пак не пропуска да показва мускули, да скача с парашут, да лови големи риби, да поваля противници на джудо. Неусетно за всички ни, политиците се превърнаха в звезди, а ние, избирателите им – във фенове.

Сигурно помните, че г-н Борисов, още като кмет, взе участие в телевизионен сериал, играейки себе си: българските медии жадно отразяват футболните му успехи, а той всеки път отбелязва някакъв победен гол - не знам как се режисира това. Цяла школа се създаде у нас за влизане в политиката през телевизионния екран – Сидеров, после Симеонов през СКАТ, Витков през музика, Бареков, може би вече се готви Слави Трифонов с референдума си.

Разбира се, че в това няма нищо лошо - в края на краищата нали някак трябва да научат за теб хората. Въпросът е да си представим какво означава това преминаване от политическата реч и писаната програма към екранното присъствие. При старата политика, основана на текстове, на нас избирателите ни се казва какво ще се направи и как точно. Когато политикът не успее или се отклони от казаното, търсим му сметка. Телевизионният персонаж ни омайва чрез самата си личност – забавен, непринуден, уверен.


Каквото трябва, когато му дойде времето, ако се наложи...

В популярната култура има такъв един израз: известен е с това, че е известен. Днес това започна да важи за политиката. Ляв, десен, консервативен, либерален – тези определения вече минават на заден план. Нали чуваме непрекъснато призиви да се отменят тези отживелици. Според фенове, Тръмп говорел това, което всички мислят тайно, думите извирали от душата му. Борис бил забавен. Борисов „бие“ на избори като на спортен турнир… Когато се запитаме какво точно се канят да вършат въпросните политици, отговорът е – каквото трябва, когато му дойде времето, както се наложи.

Вярно, че идеологическата ригидност от близкото минало е все по-неадекватна, но днес сме се озовали на обратната крайност. Да не давам пример с Бареков, който отиде в Европарламента май главно, за да упражнява английския си. Попитайте се какво точно се кани да прави Борисов с Русия, с реакторите, с реформите? Ами каквото трябва, ту едно, ту друго. И значи няма никакъв начин да го съдим. Всяка критика към дадена политика – към печалното състояние на културата, към бъркотията в здравеопазването, към неудачите в образованието – се обръща на персонални закачки, някой някого не харесва, обаче някой друг пък го харесва. И наместо политически дебат, обществото влиза в режим на Мюзик айдъл, където гласуваме кой министър ни харесва и кой не. Скоро ще въведат есемесите в политиката, помнете ми думата! Така може да се финансира част от политическото шоу.

Не е важно какво, а как!

Редовно обсъждаме колоритните изказвания на премиера, препращаме ги из социалните мрежи, но чудна работа - тъкмо тази ни иронична активност му гарантира популярност, защото, както знаем, няма лоша реклама. Това е самият принцип на превърнатата в популярна култура политика: важно е не какво ти се казва, а да го запомниш, да те шашне. Как точно ще спре китайските стоки Тръмп? Как ще накара мексиканците да си построят стена, с която да се самозатворят? Що се отнася до шеметния Борис, той очевидно няма идея как да стане Брекзита, за който се бореше, отказа се от лидерската надпревара, размисли, пак се върна. Е, явно пак ще трябва още да скача с парашути и да обиди някой държавен глава. В качеството си на министър ще е дори по-интересно.


Телевизията подмени словото със забавна телесност. Но дигиталната революция направи още една стъпка напред към ликвидирането на политическата рационалност. Новите медии фрагментират публичния персонаж, раздробяват поведението му на микропослания, които можем да си препращаме по един или друг повод. Медийният герой казва нещо бомбастично, прави някаква физиономия, пътува в метрото, подхлъзва се, улавя шаран… Клипчето се върти из социалните мрежи, извадено от собствения му контекст и положено в контекста на потребителя, който се забавлява. Вече никой не се интересува какво точно прави персонажът – важното е, че го мразим или обратно, че натриваме носа на други фенове.

На кого да се сърдим?

Вината за тази промяна е в нас. Вече ни мързи да четем, да помним какво някой е обещал вчера, да разсъждаваме за последствията от действията на политиците. Отдаваме се на сладостното изживяване сега, на силни моменти – виж как му го каза, ей, на мат и маскара го направи! Има едни такива монтажи на голове от различни мачове, гледаш голове и голове, безкрай… Ако обществата ни все пак се управляват, то това става зад кадър – на сцената, наречена демокрация, се бунят страхове и раздразнения, които превръщат гражданите в публика, в консуматори на силни усещания, точно като в забавните жанрове. Какво и защо се прави в кабинетите, това все по-малко разбираме.

Някои твърдят, че политиката така се връщала при хората, създавал се интерес към сфера, която дългите години мир в развития свят са обезсмислили. Не, това вече не е политика, където се преценяват едни или други решения; това е фенство на публични личности, които ни забавляват като героично прекрачват нормите на приличието, наричано от тях презрително „политическа коректност“. Колин Крауч нарече това състояние пост-демокрация: при нея си функционира целият демократичен инструментариум, има избори, институции, публичен дебат, но решенията се взимат от един малък елит.

Не знам как може да се противодейства.
Сигурен съм само, че гражданите трябва да правят усилие, да следят същинската политика, а медийния театър на популистите – дайте да го възприемаме като вид попкултура.

http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B3 ... ok-sharing

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 08 Мар 2018, 23:43

;)


РУСКОТО "ОГОРЧЕНИЕ"
и
БЪЛГАРСКОТО "СНИШАВАНЕ"


Тони Николов


"Историческото "назидание", което руският патриарх Кирил отправи чрез президента на България към всички българи,
постигна даже не една, а три цели едновременно.

От политическа гледна точка нещата обаче са проблемни и прискърбни: с троснатия тон на назиданието си и демонстративното си "огорчение" руският патриарх помрачи националния празник на България и една историческа годишнина; хвърли сянка върху паметта на воини (и християни!), геройски загинали за българската свобода; и – не на последно място – отвори рана в отношенията между двата народа. След което логично последваха тежки думи в София и истерични реакции в Москва
И все пак, кому бе нужно всичко това? Защо трябваше "назиданието" да се повтори още веднъж на летище София – за урок на "неблагодарните българи" – този път пред медиите? Та да се разрази вълна от "българомразие" в Русия и ответна вълна в България, и то в дните на Великия пост, благодатно време за покаяние и смирение. Малцина ще повярват, че зад подобни думи не се крият конкретни цели, тъй като подтекстът на казаното от патриарх Кирил бе чисто политически, бяха намесени и редица други държави. Но дори да приемем обратното, дори да повярваме, че руският патриарх просто си е изпуснал нервите, не станахме ли тогава свидетели на пагубна горделивост, неприемлива за духовник от такъв ранг? Нека само припомня едни слова от молитвата на св. Ефрем Сирин, която руският патриарх би трябвало да познава добре, става дума за една от най-важните великопостни молитви:
Даруй ми зрети моя прегрешения,
И не осуждати брата моего.
Да съзра прегрешенията си и да не осъждам брата си. Не станахме ли обаче свидетели на тъкмо обратното? "



Прочетете го и изгледайте видеото!
Мисля,че си заслужава.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/03/ ... nishavane/

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 26 Апр 2018, 22:01

;)




ТРИ ПРОВАЛА-

И НИТО ДУМА В ПЛЕНЕНИЯ ПАРЛАМЕНТ

НА БЪЛГАРИЯ



В последните дни се случиха три много важни неща, които де факто казват всичко за България.
Но партиите в НС се правят, че не ги забелязват.
Повече ги вълнува въпросът имало ли е алкохол на един младежки форум…


Коментар от Иван Бедров:
Изображение

Важен ли е въпросът дали позицията на България в евроатлантическата общност изглежда компрометирана?
Ако съдим по реакциите на основните политически сили, представени в Народното събрание,
това едва ли е сериозна тема.
А важно ли е, че България продължава да се свлича в класацията на “Репортери без граници” и вече се намира в една група с Турция, Русия и Беларус?
Мълчание и по този въпрос.
Важна ли е тогава оценката на Държавния департамент на САЩ, че правосъдието в България е зависимо, а корупцията - повсеместна?
Кой пък се интересува от нечии оценки…

На този фон парламентът се вълнува от въпроса имало ли е или не е имало алкохол на един младежки форум в рамките на европредседателството. Декларации и контрадекларации, обвинения, искания за оставки. Българите разбраха за съществуването на младежкия форум, но не разбраха какво мислят политиците по трите важни теми, споменати по-горе. Нито една от петте парламентарно представени политически сили - ГЕРБ, “Обединени патриоти”, БСП, ДПС и “Воля” - не намери за необходимо да предложи на избирателите своята позиция. За всички тях изглежда е напълно нормално управляващ политик от страна в ЕС да посещава анексирания Крим и да говори за излизане от НАТО. За всички тях вероятно е напълно нормално България да е на дъното по медийна свобода и да затвърждава образа си на държава със зависимо правосъдие и масова корупция. Парламентът е ням - политиката е напуснала мястото за правене на политика.


Сидеров и Нотев в Крим

На рождения си ден председателят на “Атака” Волен Сидеров се снима на международния икономически форум в Ялта, Крим. Срещна се и с премиера на анексирания полуостров Сергей Аксьонов. На снимката до тях е и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев, също от “Атака”. Пред Аксьонов и пред руските медии Сидеров се хвали, че е повлиял на българското решение да не се гонят руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания по случая “Скрипал”. Обеща скоро да бъде възстановен проектът за нова руска ядрена централа в Белене и България да предложи “нещо като компенсация” за спрения “Южен поток”. Повтори и позицията си, че България не трябва да членува във “военно-политически съюзи” и уточни, че става дума за НАТО. Всички тези изявления са от името на председател на управляващата парламентарна група “Обединени патриоти” и на един от зам.-председателите на парламента.

И какво последва? Правителството се разграничи от всичко това? Прозападната партия ГЕРБ осъди посещението на Сидеров в непризнатия Крим? Или пък поиска оставката на Нотев от ръководството на Народното събрание?
Нищо такова не се случи.
Притиснат от журналистите, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов каза само, че не одобрява проявите на Сидеров. За БСП, естествено, това не може да е проблем - по-скоро биха го поздравили. Дори и ДПС, които редовно изтъкват своята евроатлантическа ориентация, останаха безмълвни. Някои политици се измъкнаха с обясненията, че посещението било частно, че това било лично мнение, че “атакистите” не били командировани. С това случаят бил приключен и всички се правят, че не разбират колко голям проблем е пропукването на образа на България като надежден съюзник в ЕС и в НАТО.


Свобода ли? Не ни вълнува.

В разгара на мълчанието “Репортери без граници” публикуваха годишния си индекс за свободата на медиите. България пада с още две места надолу до 111-та позиция. "Макар в момента да ръководи ротационното председателство на Европейския съвет, България е по-ниско в индекса от която и да е страна от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС”, пише в доклада. Присъдата е тежка и недвусмислена. Но нито един политик от българския парламент не забеляза темата. Затова пък шумът около онзи младежки банкет не стихва.

Няколко дни по-рано Държавният департамент на САЩ публикува годишния доклад за състоянието на човешките права по света. България отново е с етикета “зависимо правосъдие и корупция”. Публиката в страната е заливана с пропаганда за денонощни усилия, масирано законодателство и решителна битка срещу корупцията - партньорите обаче не виждат това. Политически реакции в парламента няма, но нищо чудно скоро да чуем “Знаем ги ние тия доклади”.

Всичко това говори много, но не говори добре. Имаме парламент на съгласието - съгласие, че важните теми не са важни. Те впечатляват само извънпарламентарни гласове и част от медиите. Народното събрание изглежда като пленено. И никой от депутатите дори не мигва, за да покаже несъгласие.


http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%80%D0%B8 ... a-43542261


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 04 Юни 2019, 12:07

;)


ДЪРЖАВАТА ВЯРВА ,
ЧЕ ВЛАСТ СЕ ПЕЧЕЛИ
И ЗАДЪРЖА
ЧРЕЗ МЕДИИТЕ.

Проф. Нели Огнянова
пред Софийски дискусионен форум



Има ли опити от страна на държавата да пречи на медиите и защо?

Държавата вярва, че власт се печели и задържа чрез медиите. Българският премиер – вече с три мандата – посочи и авторството на идеята: “Доган пръв осъзна, че управлява този, който контролира медиите и съда”.
Борисов играе тази игра с два-три инструмента. По негово време една банка акумулира публичен ресурс в невиждани преди това размери и финансира “ТВ7”, набраха мощ и медиите на Пеевски, които не допускат критични статии лично за Борисов и за управлението му. Бухалките на Пеевски привилегироват Борисов.

Обществените медии са овладени предимно чрез основните фигури в управлението им, Eмил Кошлуков (тогава изпълнителен директор на БНТ1, а към момента временен директор на Българската национална телевизия – бел. ред.) показа среден пръст и се издигна в йерархията, публицистиката отстъпва на развлечения и спорт, поддържа се цяла спортна програма, независимо от дефицита, за който в последните дни говорят синдикатите в БНТ.
При търговските медии овладяването също върви с пълна скорост – медии се придобиват от бизнесмени, близки до властта, и резултатите са налице – вижте какво става с “Би Ай Ти”, “ТВ Европа”, вижте “Гонг”, “Нова Броудкастинг груп” и “Нет Инфо”. Финансирането на медии в днешно време е все по-трудно, средствата по програми на ЕС се бартеризират за проправителствено отразяване. Мълчанието на журналистите се осигурява чрез клаузи в договорите им, които не им разрешават да огласяват информация за професионалните си отношения под страх от големи финансови санкции.
За журналистиката извън обхвата на обръчите властта показва другото си лице – те са дискредитирани и притискани с различни средства, ето делото срещу Росен Босев, поверено на Петя Крънчева (съдия, за която Росен има критични статии) и завършило със санкция за изразено мнение, основано на факти. Росен Босев ще се защити, но натискът не е единичен случай или персонален двубой, той съществува като явление.

Как да се реши този проблем?

В превзетата държава трудно могат да съществуват свободни медии. Разбира се, очакваме от журналистите характер и почтеност, но когато е овладян законодателният процес и не е гарантирано справедливо правосъдие, пътят към свободата на медиите минава през постигане на качество на демокрацията, върховенство на правото и правова държава. А дотогава – отстояването на свободата е ежедневно търпеливо усилие.

Как изглежда българската медийна среда?

Българската медийна среда е нездрава. Паралелно вървят два процеса: изкупуване на медии и цензуриране на съдържание. Европейски средства по парадоксален начин се насочват към медии с антиевропейски публикации. Обществените медии са все още големи длъжници на гражданите и продължават да създават съмнения в независимостта си. Регионалните медии, които не са свързани с общинското управление или местни феодали, са на ръба на оцеляването. Професията загуби привлекателност и завършващите журналистика често се ориентират към други сектори.

На този фон искам да отбележа малкото на брой полета на качествена журналистика, в които се води ежедневна борба за независимо и безпристрастно отразяване на събитията. „Свободна Европа“ се завърна и само за месеци доказа, че и малките екипи могат да свършат голяма работа.
Източник на оптимизъм са храбрите нововъзникващи малки медии на младите хора, които са алтернатива на несвободата и заслужават цялата ни подкрепа.

Смятате ли, че медиите обръщат повече внимание и отделят повече ресурс за ежедневни, краткотрайни събития и скандали за сметка на по-дългосрочните и значими теми?

Отговорът не може да бъде еднакъв за всички. Има медии, които имат дневен ред, съответен на обществения дневен ред, и отразяват значимите теми.

Има независима журналистика на европейско равнище. Но поръчковите медии избягват теми, избягват критичните материали за властта и за нейните проблеми за сметка на адверториалите – реклама, представена като журналистика. И обратно – така наречени медии се занимават с кампании срещу хора и организации, срещу съда и независими фигури от съдебната система, политиката и гражданското общество. Конспирациите се увеличават, очевидни са влиянието на Кремъл и хибридните атаки.
Мисля, че поръчковата журналистика не е метеорологично явление или природна даденост. Зад медийната патология стоят зависимости – политически или икономически, или и двете.

Полезна ли е кампания като “Ден без Бойко Борисов”? Какви са ефектите от подобни кампании и дали не трябва да се разширят – т.е. медиите да неглежират конкретни хора за определено време?

Защо тези хора не слизат от екрана, си казваме често. Защо ги канят непрекъснато? Според мен или редакциите са в режим на зависимост, или заради рейтинг – ако аудиторията все пак проявява интерес към политическата класа.
В същото време трябва да си даваме сметка, че докато тези фигури участват в избори и съответно в политиката, медиите ни помагат по-добре да се ориентираме за кого точно пускаме бюлетина. Втори въпрос е дали медиите си поставят за цел да покажат безпристрастно публичните фигури или действат като техни ПР-и. Във всеки случай личности с фашизоидни или хомофобски прояви не бива да завладяват медиите под лъжливия претекст за медиен плурализъм.

Кои са наистина значимите теми, които трябва да намерят място в медиите и да се подложат на обществен дебат?

Свободата, почтеността, начините, по които функционира едно демократичното общество. Съпричастието и толерантност



https://terminal3.bg/darzhavata-vjarva- ... piCRIoGomc

:clapping: .
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Любомир Вучков » 04 Юни 2019, 13:04

Николина Манчева написа:;)

ДЪРЖАВАТА ВЯРВА ,
ЧЕ ВЛАСТ СЕ ПЕЧЕЛИ
И ЗАДЪРЖА
ЧРЕЗ МЕДИИТЕ.

Проф. Нели Огнянова
пред Софийски дискусионен форум


Власт и муха се удрят с вестник
Аз
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА?
А СЕГА СИ ПРАВ, ЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ АПЛОДИРА, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИЩАВА!
!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 997
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 08 Сеп 2019, 12:54

;)

МОРАЛ И ЕТИКА

В ЖИВОТА,

ЖУРНАЛИСТИКАТА

И ПОЛИТИКАТА!





МРЪСНАТА ИГРА С МЕДИИТЕ


Едно е да видиш, че две чернокожи момчета влизат в черква…
Съвсем друго е обаче,
ако ги чуеш да викат "Аллах е велик!".

Мръсната игра с медийни манипулации не е от вчера.
Усърдно я ползват на много места.


През пролетта на 2018 година едно видео се завъртя из унгарските социални мрежи.
От това видео човек оставаше с впечатление, че гледа мюсюлмани, които нападат християнска черква.
Особено усърдно го споделяха политици от управляващата партия на премиера Виктор Орбан и близки до правителството медии.
Оказа се обаче, че видеото е фалшификат, защото всъщност е заснето от камера за видеонаблюдение в САЩ.

„Видеото показва две чернокожи момчета, които влизат с взлом в католическа църква, за да крадат. Но дейците на унгарската пропаганда манипулирали видеото, добавяйки към него звук с викове „Аллах е велик!", обяснява журналистът Саболч Пони от разследващата платформа „direkt36".

„Неколцина журналисти, включително и аз, се усъмнихме и с помощта на определени онлайн-инструменти успяхме да докажем, че видеото е манипулирано." Пони твърди, че унгарското правителство и приближените му медии водят мащабни дезинформационни кампании.

Много медии в България се владеят от олигарси

Само в Сърбия имало 3000 души, така наречени тролове - които служат на държавната пропаганда и създават настроения чрез социалните медии - разпространяват лъжи и подстрекателства. И в други източноевропейски държави журналистите имат проблем да защитават истината срещу мощни дезинформационни кампании.




Българската политоложка Румена Филипова подготви проучване за влиянието на руската дезинформация в страните от Черноморския регион. Според Филипова, много медии в България се владеят от олигарси, които са близки до Русия. Структурата на собствеността върху медиите често пъти предопределя публицистична ориентация, която е изключително дружелюбна към Кремъл. А директорката на българския седмичник „Русия днес" дори е получила отличие от руското правителство.

Филипова обяснява: „Но в българската медийна сцена има още един много влиятелен външен фактор: Китай. „Русия днес" вече има китайски вариант - „Китай днес" - което показва, че Китай използва руските мрежи в България, за да упражнява влияние." Този седмичник хвали Китай като възходяща сила, която отправя предизвикателство към либералния световен ред под лидерството на САЩ.

В Сърбия Стефан Янич се бори срещу фалшивите новини и в името на истината, както сам казва. Той работи в новинарската организация „Трагач", която проверява фактите в медийни публикации. Янич обяснява, че и в Сърбия има много руска пропаганда, но тя обикновено се практикува от сърби, които имат финансов интерес от нея. Защото темите, свързани с Путин, се продават добре.
Темите, свързани с Путин, се продават добре


„Ако погледнете първите страници на тукашните булевардни издания, ще си помислите, че Путин е не президент на Русия, а руски министър, отговарящ за отношенията със Сърбия. И непрекъснато го цитират с измислени изявления: „Няма да ви оставя на произвола!" или пък „Ще върна Косово на Сърбия!". Хората обичат Путин, обичат и Русия. Тук имаме и куп списания за руска медицина, които се казват я „Руски доктор", я „Руско лекарство" и публикуват измислени рецепти, които са потенциално опасни за здравето."

Дезинформация и пропаганда

Но как да се подходи към този феномен? Кои фалшиви новини са достатъчно важни, за да бъдат разобличавани? И кои би трябвало да се подминават, за да не им се придава допълнителна тежест? Унгарецът Саболч Пони има своя собствена рецепта: „Когато за една кампания с фалшиви новини се използват пари на данъкоплатеца, разследващата журналистика трябва да бие тревога. Няколко унгарски медии, които разпространиха видеото с измисленото мюсюлманско нападение срещу християнска черква, преди това бяха закупени с помощта на много изгодни банкови кредити, а новите им собственици подпомагаха предизборната борба на правителството."

Самият Пони често става обект на дезинформационни кампании. В социалните мрежи го обвиняват, например, че бил агент на ЦРУ. Журналистът гледа да не им обръща внимание и да се съсредоточава върху работата си. Още повече, че другата страна тъй или иначе има повече пари и повече ресурси.

Но Саболч Пони има да разкаже още нещо важно: „Журналистите, които не принадлежат към проправителствените медийни групировки, вече престанаха да се отнасят колегиално към онези журналисти, които работят за държавните агенции и обществено-правната телевизия. Независимите журналисти смятат тези хора за политически актьори. И това е правилно, защото тези хора се занимават не с журналистика, а с пропаганда."


Разгледайте и това видео на ДВ:
Виж в оригинала!


https://www.dw.com/bg/%D0%BC%D1%80%D1%8 ... 9mPkKj_IKE
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 03 Апр 2021, 18:04

;)


В ДЕНЯ ЗА РАЗМИСЪЛ!

Проследявайки, какво сме споделяли през годините,
на Окт 24, 2015
отнови съм започнала така и съм споделила мнение на ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА.

Днес,в групата

ДЕСНИТЕ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ

отново цитирах една журналистка

ИЛИАНА СЛАВОВА.


Ще го представя и тук.

Този вестник е от личния ми архив,тогава съм нямала представа коя е Илиана Славова.


"Правителството на Костов начерта европейския път на България.Иска ми се сегашният кабинет да има същата воля да отстоява европейската ни идентичност и да пресече домогванията на Русия да ни превърне в енергиен васал.Обратното би били национално предателство."


Кои от кандидатите,които ще избираме утре,ни гарантират,че тази политика ще бъде продължена?

Горният цитат,който е актуален и днес,
е част от интервю на Илиана Славова във
вестник СЕДЕМ от 10-16 март 2010г


Ако не знаете коя е Илиана,можете да добиете малка представа за нея от самото интервю./Няма да ви отнеме много време :) /

https://scontent.fsof1-2.fna.fbcdn.net/ ... e=608ED2B4


https://scontent.fsof1-2.fna.fbcdn.net/ ... e=608D3C5D

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Предишна

Назад към Материали от мрежата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron