Първанов на село – лицемерие, криеница или и двете

Тук се реализира главната дискусионна дейност на потребителите на форума по всички важни въпроси на политиката, икономиката, обществените отношения у нас и в чужбина, както и дискусионни въпроси от дейността на Форума по преценка на управителните органи.

Първанов на село – лицемерие, криеница или и двете

Мнениеот spock » 04 Яну 2009, 21:09

В следпразничните тихи и леко скучновати дни, гръмна една умиляваща и по своему красива новина – президента, върховния главнокомандващ, лидера на нацията, е прекарал една скромна новогодишна вечер в село Ковачевица. Ха сега, хак им на всички които клеветят имиджа на този мъдър, но скромен човек. Нима отиде на френската Ривиера, в Египет, в Дубай…не, прекара вечерта със семейството си и най-близкия си приятел и съратник в политиката. Ето тук следва да се замислим, каква беше дефиницията за лицемерие. Изобщо някой спомня ли си я!? Ето резултата от един кратък преглед на президентските неволи, който щом се усети на тясно се крие на село. Един психиатър би казал, че както изнервеният възрастен посяга към шоколада, защото този мирис му напомня на детството, така и Първанов в нервни моменти бяга на село – пак аналогия с детството. Сега ако някоя лява медия съобщи, че е ползвал и външния нужник с клекало, ще се разплача, защото съм сантиментален. Как реагираха форумите на тази новина обаче – ами с няколко основни тези, въпроси или просто мнения. Ето ги синтезирано:

Какъв ли глиган е ловувал там
Дали е имало изкусителни фолк-певици или непълнолетни ученички
Дали президентшата не си лекува нервите с натюрел
Ще даде ли на кметицата орден “Стара планина”
Е ли, кметицата, стара явочничка от ДС с когото го свързва романтиката на шпионажа
Крие ли се
Кирил Добрев ли крие
И двамата ли се крият….

Разбира се, има още много, но да се върнем на лицемерието. Ако това е било замислено като PR, много, ама много е кухо – напомня за мухлясалия клип с трамвая. Явно и тоя селски натюр Добрев ще да го е измислил. Та ето няколко проблема, които възникват. Защо тайно, не, всъщност как тайно като е бил с два джипа и 10 души охрана от НСО. Тайно е с раничка на гърба и някой верен приятел. Защо с Кирил Добрев, приятел му бил, е защо от всички леви, президента си избра за приятел точно тоя, който арестуваха на сръбската граница с няколко стотин хиляди марки. Защо със Мариана (щото работела в президентството и била сестра на Добрев) – а на Първанов каква ли му е? И това с шуробаджанащината не бяхме ли го дъвкали от бая време...
Защо имам смътното чувство, че президента имаше няколко обществени задължения, и извинения, от които ловко се опита да избяга. Например нарушен закон за бракониерство и то на територията на чужда държава. Не ни поразказа, как тъй ще пътува в Москва (ах, пак тези сантименти), точно когато се очаква да дойде в София Европейската комисия. Да не се крие, ей!
Още много въпроси могат да ни развълнуват. Винаги съм си представял, че президента, лидера на нацията, трябва да поздрави държавата от площадите на нейната столица, там където са хората, не си го представях да запива в селска кръчма. А защо не си остана в София? Да не се крие, ам!
И последно, жадувам да разбера, защо точно от всички села избра Ковачевица...да не би зашото е близо до Гоце Делчев!
spock
 
Мнения: 17
Регистриран на: 27 Дек 2008, 19:52
Местоположение: София

Re: Първанов на село – лицемерие, криеница или и двете

Мнениеот Краси » 04 Яну 2009, 21:42

Като чета за президента и къде е прекарал празниците както и с кого в мен назря усещането за бизнес между тези тримцата. Този президент показа, че всичко може да си позволи. Дали се крие или се забавлява като бракониерства- може би и двете. Едва ли някакъв сантимент го е отвел в Ковачевица. А това, че с него са били гардовете от НСО поставя, може би не най- важния, но интересен въпрос от къде пари? Отговора на този въпрос е ясен. И все пак.
Краси
 
Мнения: 155
Регистриран на: 17 Ное 2008, 17:11

Re: Първанов на село – лицемерие, криеница или и двете

Мнениеот Иван Кованджиев » 05 Яну 2009, 09:26

Лицемерието е норма на поведение на комунистическите управници.
Аватар
Иван Кованджиев
 
Мнения: 161
Регистриран на: 30 Окт 2008, 21:21
Местоположение: Горна Оряховица

Re: Първанов на село – лицемерие, криеница или и двете

Мнениеот Николина Манчева » 25 Мар 2011, 02:02

;)
Започнали сме тук да пишем за президента Първанов.
Той е все още такъв.
Създаде си движение АБВ.
Ако още не сте разбрали -

направи си и страница във Фейсбук.

http://www.facebook.com/parvanovbg

Президентът Георги Първанов отблизо чрез "Фейсбук"

На 17 март държавният ни глава приветства всички любопитни потребители, които ще следят какво публикува на стената си

Снимки, лична информация и, разбира се, много мисли, свързани с българската и световната политика, споделя държавният глава Георги Първанов на съвсем наскоро създадената си страница в социалната мрежа "Фейсбук" .

На 17 март той приветства всички любопитни потребители, които ще следят какво публикува на стената си, с обръщението:

Здравейте, приятели!
Дойде време за личното ми присъствие тук. Благодаря на тези, които сега правят мои профили и ги каня да се присъединят към истинската ми страница. Можете да сте сигурни, че общуването, което ни предстои, ще е активно и с личния ми ангажимент, освободено от каноните на протокола и строгите формалности на официалните изявления.

На страницата му почитателите могат да видят доста любопитни факти за Първанов.
Например, надали преди е било обществено достъпна информация, че
сред любимите му български песни са
"Хубава си, моя горо!", "Ако си дал" на Емил Димитров и "Клетва" на "Щурците".

От чуждестранните изпълнения пък държавният глава обича да слуша Let It Be и Yesterday на "Бийтълс", както и I Want To Know What Love Is на "Форинър" и The Wind of Change на "Скорпиънс".

Откроява се и дълъг списък с имена на автори и издания

Сред писателите освен българите Антон Дончев и Йордан Радичков виждаме и Умберто Еко и по-специално книгата "Името на розата", както и Джордж Оруел с "1984".

Из албумите на Георги Първанов впечатление обаче правят личните кадри, които той споделя в социалната мрежа.

Така, например,
в папка Личен архив попадаме на изумително стари снимки
като тези на рода му преди век, както и на младия Първанов, който точно завършва математическата гимназия в гр. Перник през 1975 г., а след това и позиращ с войнишка униформа в казармата. Под последната снимка дори той е написал коментар: "Във времето преди модернизацията на Българската армия."

След това пък демонстрира завидни умения по поддържане на лагерен огън, както и чувство за хумор, като под снимка пише познатия ни на проф. Ю. Вучков лаф: "Гледам и не вярвам на ушите си".

Освен това, след разглеждане на снимките, на които той демонстрира завидни баскетболни, футболни и дори волейболни умения с изненада разбрахме, че
президентът имал дори и вълчица, чиито снимки се намират в папка "Моите домашни любимци".
Нея той кръстил Зорница, което неволно ни подсеща за името на съпругата му първата дама на България Зорка Първанова.
За да отглеждаш вълк в домашни условия обаче трябва да имаш разрешение от регионалната инспекция по околната среда и водите.
Първанов нямал издадено разрешение по данни на инспекцията, а това е нарушение, което Министерството на околната среда и водите санкционира с отнемане на животното, съобщи в. "24 часа".
Според Закона за защита на животните "собственикът на диви животни, отглеждани в домашни условия ги регистрира в регионалната инспекция по околната среда и водите в 14-дневен срок от придобиването им", пък отбелязва в. "Дневник".

Освен любопитна информация за държавният глава обаче, почитателите му ще могат и бързо да разбират за важни съобщения и лични мнения по редица политически въпроси. Какъвто е и последният му коментар, публикуван вчера и свързан с ангажирането на НАТО с военната операция над Либия:
"Трябва да е ясно, че ангажирането на НАТО с военната операция в Либия означава и трайно поемане на отговорността за мира и стабилността там. А на фона на тежката мисия в Афганистан, това е изключително голяма отговорност. Резервиран съм."


Президентът Георги Първанов отново изрази позицията си, че България не трябва да участва във военните действия в Либия и че е резервиран към идеята военната операция да бъде отговорност на НАТО.
Тезите си по темата държавният глава представя в позиция, озаглавена "Отново за войната и мира", която е публикувана на личния му сайт в интернет - www.georgiparvanov.bg, който стартира днес.
Направи ми впечатление :
"... че е дълбоко погрешен стремежът да се изнася демокрация по западен модел на изток."
Демокрация не може да се изнася,но виж революция..........та нали възхваляват Че Гевара.


Ето и пълния текст на позицията на президента.

Преди няколко години бях в Бенгази, държах ръцете на болните от СПИН деца, разговарях с майките им. От тях разбрах, че Кадафи не е стъпвал от години в града... Искрено желая на хората в този град и в цяла Либия да се радват на свобода и нормален живот.

В момента, в който от Париж беше обявено началото на акцията за изпълнение резолюция 1973 на СС на ООН и бяха нанесени първите удари по обекти в Либия, обявих своята позиция, за да няма съмнения и внушения.
Там припомних защо ние, българите, сме най-заинтересувани от отстраняването на полк. Кадафи. И заявих, че България не трябва да участва във военни действия.

Оттогава досега чухме и прочетохме много различни, дори крайно противоречиви оценки на участниците във военната акция. При това не става дума за детайли, а за основни въпроси - за целите, включително и за съдбата на Полковника. Особено безпокойство предизвиква прехвърлянето на отговорността и противоречивите предложения за субекта на по-нататъшните действия.

Както вече обявих, аз съм резервиран към идеята военната операция да бъде отговорност на НАТО.
1. Защото ако това трябваше да се случи, Алиансът трябваше да планира и осъществява нещата от самото начало. А НАТО дори не беше представен на срещата в Париж.
2. Защото това е трудно постижимо - някои от държавите са с резерви, които може да запазят до края.
3. И най-важното - това ще означава, че държавите от НАТО трябва да имаме готовност да пазим мира, да сме гарант на място за стабилното следвоенно развитие на Либия. На фона на проблемите в Афганистан това ще бъде доста тежък ангажимент.

Мисля, че намерението на НАТО на този етап да концентрира своите усилия и ресурси за контрол за спазване на оръжейното ембарго и осигуряване на хуманитарна мисия, съвместно с други организации, е разумна позиция и съответства на резолюциите на СС на ООН.

Паралелно с това трябва да продължат усилията по по-сложната задача - постигането на консенсус в рамките на НАТО за контрол на зоната, забранена за полети, както и изготвянето на визия за следконфликтното стабилизиране и възстановяване на Либия като суверенна и демократична държава.

България е направила своя стратегически избор. Като част от евроатлантическото пространство ние трябва да имаме готовност за подкрепа на съюзническите мисии. Но тъкмо защото сме открит, честен и последователен съюзник, трябва да настояваме за единна позиция на ЕС и НАТО по основните предизвикателства
Виждаме, обаче, как търсенето на решения се измества в посока към отделни „оси и многоъгълници", на различни издания на „коалиция на желаещите". Не приемам тази тенденция. И сега, както преди години, ще подчертая, че не бих искал България да бъде поставяна в положение да избира между своите съюзници.
Когато преди години казах, че не може и не бива да делим диктаторите на „добри и лоши", на „наши и чужди", получих много гневни реплики и обвинения. А тогава Кадафи не беше нито по-добър, нито по-малко диктатор. Тогава, когато някои сключваха изгодни сделки с него и търпяха капризите му.
Не е въпросът само до Кадафи. Въпросът е да нямаме двоен стандарт. А може би и затова, че имаме нужда от постоянен дебат за ценностите и принципите, които ни обединяват.
Нека си поговорим за войната и мира - спокойно, аргументирано, без квалификации; не на принципа „който не е с мен, е против мен". Този дебат за съвременното разбиране на войната и мира назрява сериозно от началото на новия век.

Прав е бил този, който е казал, че войната е твърде важно нещо, за да я оставим само на генералите. Но политиците избягват военния дебат, защото той е преди всичко дебат за отговорността ни.
А когато вече военните действия започнат, дебат няма. Тогава започва преброяването на „желаещите за коалиция", т.е. самоопределението на държавите и лидерите по отношение на конфликта.
Трудно е да се формулират „критериите за победа" в модерната война.
Ние обявихме участието на нашите бойци в Ирак за успешно. И те наистина се представиха достойно, с висок професионализъм, мъжки, по-добре от редица други контингенти. Но дали имаме усещането за победа; дали са успешно реализирани целите на коалицията? Не съм убеден.
Най-малкото, защото (както тогава предупреждавахме) военният конфликт не реши проблема с тероризма; дори катализира редица от огнищата на религиозното и социалното напрежение.

Ако след сегашната война Кадафи остане, той ще налага своята представа за мира с още по-голямо насилие, със средствата на най-грубата разправа. Затова ако той бъде изправен пред трибунала в Хага, това не само ще бъде търсене на възмездие, но и шанс за развитието на страната и региона.
Но и да бъде отстранен Полковника, вероятно без външни сили мирът не може да бъде опазен.

Днес е много по-лесно да започнеш една война, отколкото да я завършиш. Впрочем и юговойната, и военните действия в Афганистан, и операцията в Ирак, а сега и военната акция в Либия, започнаха без ясна визия за изхода, за това, което предстои след края на военните действия. А новата история ни дава нови факти за това, че военната част от стратегията е по-лесната. За пълната победа не е достатъчно да спечелиш войната, трябва да спечелиш и мира.

Много се надявам протестиращите народи от Северна Африка и Близкия изток да поемат по демократичен път.

Смятам обаче, че е дълбоко погрешен стремежът да се изнася демокрация по западен модел на изток. Казах го на един форум на лидерите от НАТО в Рига през 2004 г., подчертавайки, че трябва да отчитаме местните традиции и особеностите на националния и регионалния модел.
Успехът е в това да се намерят необходимите вътрешни съюзници, да се разшири максимално базата на подкрепата.
Българите имат утвърдени, добри традиции в отношенията с народите от съседните региони. Има доверие, а то е много важно, когато се търсят дългосрочни решения (не временни победи).
Това позволява в определени случаи ние да бъдем активната част от дипломатическите усилия за изход от конфликтите.

P.S. Освен „коалицията на желаещите", се оформя и една друга тенденция на отношенията между партньорите - за „коалицията на нежеланите". Политиката на някои от по-големите ни партньори по теми като Шенген, (а и не само по нея) подсказва подобно отношение. Но това е тема за друг разговор.

:tease:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Първанов на село – лицемерие, криеница или и двете

Мнениеот Иван Кованджиев » 26 Мар 2011, 09:51

След всичките вреди, които нанесе на България, гоце от сирищник чрез използване на социалната мрежа ще се опитва да манипулира младите хора, да поизчисти имиджа си. :punching:
Аватар
Иван Кованджиев
 
Мнения: 161
Регистриран на: 30 Окт 2008, 21:21
Местоположение: Горна Оряховица


Назад към Дискусионен клуб

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron