ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

В този форум можете да публикувате интересни материали намерени в мрежата

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 18 Авг 2010, 00:03

;) ПРАВЯ КАКВОТО МОГА , ЗА ДА БЪДАТ ЧУТИ НАШИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ОТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ХОРА.


Да се обадиш на уговорен събеседник и да му кажеш, че се налага.....да не идва в предаването, за което е поканен, е филм, в който съм имала отредени реплики.
При това в различни продукции, тв-сезони и епизоди.

Унижението е двойно, когато етюдът трябва да се изиграе пред човек, когото преди това си убеждавал с часове и сладкодумие, че той е най-подходящият по темата.

Това, което се е случило днес с журналиста Иво Инджев обаче е връх на цинизма!

Номерът, който колеги - журналисти са "врътнали" на колега -журналист, на себеподобен, е чудовищен!


ДА, ИВО, СТРАШЕН СИ! И, СЛАВА БОГУ!

Това е материал на ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА
прочетете го и ако желаете го разкажете на вашите приятели!

http://galinabg.blog.bg/politika/2010/08/17/.592484
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1404
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 27 Авг 2010, 22:59

;)
КОЙ Е "ГРАЖДАНИНЪТ" С ПЛАКАТА ?

А СЛЕД ЕДИН ДЕН, СЪЩИЯТ "ГРАЖДАНИН" ПАК БЕШЕ ТАМ , НО ТОЗИ ПЪТ С ПАПКА ПОД РЪКА.


Ако има някой,който все още не знае кой етози човек и какво се е случило ,Иво дава кратко обяснение.

.............................................................................................
Американският посланик Джеймс Уорлик отишъл в Царево, присъствал на откриването на мост,
но един „гражданин“ ( както вкупом безименно го определят медиите) нарушил идилията;
издигнал кротко лозунг с лика на Ленин и надпис на (правилен!) руски, който иронизира събитито с призив посланика да бъде върнат и да се върне „вожда“. Изписал и агентурния псевдоним на кмета на Царево Петко Арнаудов и го свързал с „Гоце“.

Това е преразказано в доста медии. Никъде не видях някой да се е поинтересувал кой е „гражданинът“ и за какво се бори.
Ако някой колега се беше поинтересувал, щеше да разбере, че самотникът е доста известен.
Не само с това , че беше независим кандидат на парламентарните избори миналата година.
И не само и не толкова, че е автор на редица (наистина) граждански инициативи, но и активен журналист на свободна практика.

Това е българинът АТАНАС ЧОБАНОВ от Париж, където работи като специалист по компютърна лингвистика. Освен всичко друго, той е първият, който разгласи в края на 2008 г. историята с бракониерския „подвиг“ на президента Първанов в Узбекистан и е публикувал много допълнителни статии по въпроса .

Гражданинът Чобанов обаче в случая би трябвало да е интересен с нещо друго, също характерно за една от неговите дългогодишни битки. Той се бори да обърне внимание върху ( да се изразя меко) нарушенията на точно този кмет на Царево. В резултат кметът Петко Арнаудов се беше опитал дори да го притиска с прокуратурата с контраобвинения за нарушения в имота му в градчето.

Това и още подробности на:
http://ivo.bg/2010/08/27/кой-е-гражданинът-с-плаката/

Какво казва ЧОБАНОВ,пак там:

Иво, благодаря, че написа това. Полицаите не се държаха зле и нямам забележки към тях. Взеха плаката, върнаха ми портрета и се разделихме по живо по здраво след като подписах предупредителен протокол да не смущавам обществения ред.
Дори изглеждаха смутени от факта, че не съм смущавал нищо, но такава им била практиката.
По-интересно беше с теорията, за която изнесох кратка лекция: Що е то ДС, кой е агент „Иванов“ и кой е агент „Гоце“. Младите полицаи не бяха информирани. Сигурно са от контингента на Станишев, който както знаем не се интересува от тези въпроси.
Поздрави на всички в блога.

Posted by Атанас Чобанов | август 27, 2010, 13:13
Николина Манчева
 
Мнения: 1404
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Иван Кованджиев » 28 Авг 2010, 09:52

Добре направил Атанас Чобанов като изнесъл лекция на младите полицаи какво представлява Държавна сигурност.Те са млади и нямат представа.
Аватар
Иван Кованджиев
 
Мнения: 161
Регистриран на: 30 Окт 2008, 21:21
Местоположение: Горна Оряховица

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 12 Ное 2010, 13:13

;)


ЖАН БАТИСТ НОРДЕ

БЪЛГАРИЯ Е РАЗКРАЧЕНА МЕЖДУ ЕС и РУСИЯ


Шокиран съм от лозунга на БСП: "Ние пак сме тук". Цветанов е първият министър, който открито се бори с "октопода", затова е атакуван, казва журналистът Жан Батист Ноде от най-големия френски седмичник "Новел обсерватьор".

През 1987 г. той влиза в България под прикритие и прави филм за дисидента Димитър Пенчев, осъден преди това на смърт от комунистическия режим. Ноде става свидетел и на палежа на партийния дом в София. Години наред е следил политическите процеси на Балканите. Отразявал е събитията в Афганистан, Ирак и Босна. Бил е и в Русия по времето на Борис Елцин. Преди седмица той бе отново в България, за да подготви серия от репортажи и интервюта за съвременната блгарска политика.

Интервю на Васил Василев
/материалът е от страницата на FROG NEWS/

- Как стигнахте до България през 1987 г.?
- Имах един приятел, който се познаваше с български дисидент. Разбрах, че търсят журналисти, които да вземат интервю от него под прикритие, защото сами знаете, че нямаше как по друг начин. Ставаше въпрос за политическия затворник Диомитър Пенчев, който беше подгонен от властта повторно и беше изселен в Бобов Дол. Учех последна година журналистика и приех задачата заедно с мой състудент – Мишел Кариу. Дисидентите Фреди Фосколо и Петър Бояджиев организираха операцията. Трябваше да влезем в България по време на великденските празници, защото се смяташе, че полицията ще е мобилизирана около това и ще преминем по-лесно. Официално се представихме като студенти по история, които искат да се запознаят с манастирите. Направихме такъв маршрут, че от манастир на манастир да стигнем до Бобов дол. Пристигнахме с влак и взехме си виза от българското посолство като туристи. Отидохме в ЦУМ и си купихме български дрехи, за да изглеждаме по-социалистически. Посетихме „Св. Александър Невски” и си наехме кола под наем от „Балкантурист”. Отидохме в първия манастир, чието име вече не помня, и се преоблякохме, след което поехме по неасфалтирания път към Бобов дол. Носех малка любителска видеокамера, която криех в раницата си. Когато пристигнахме в Бобов дол, цялото внимание беше насочено към нас. Казахме си, че не е добре да спираме, за да не си навлечем неприятности. Продължихме и на първия завой милицията ни спря. В този момент помислих, че сме разкрити. Оказа се, че сме превишили скоростта. Имах понятие от руски, тъй като съм учил в училище. Милиционерите останаха с впечатление, че сме съветски граждани. Пуснаха ни без да ни глобят.

- В крайна сметка как се свързахте с Димитър Пенчев?
- Върнахме се през нощта. Имах адреса му, който открихме много трудно. Беше кошмарно търсенето. Влязохме в една от сградите, смятайки, че сме открили номера. Звъннах на една врата, от която се показа мъж, зад когото имаше малко момче. Дадох си сметка, че сме объркали адреса, защото Димитър има дъщеря. За сметка на това той ми обясни къде е блока, който търсех. Почукахме на вратата на Димитър Пенчев в 21:00 ч, но никой не отваряше. Тогава казах имената на неговите приятели – Петър Бояджиев и Фреди Фосколо. От съседните врати започна да се шумоли. Надявахме се да не разберат какво става. Изведнъж Димитър Пенчев отвори и ни дръпна вътре и заключи вратата. Започнахме интервюто, но имаше проблем, той не знаеше френски, а ние не знаехме български. Предварително бях взел диктофон. От едната страна на касетата бях записал „Ролинг стоунс”, а от другата – въпроси, които приятелите на Димитър във Франция бяха превели. Той ги изслуша и отговори. Разказа ни цялата си биография – че е политически затворник, осъден на смърт, опитал се да мине границата, след това пак е бил в затвора. През 1985 г. във връзка с възродителния процес го задържат с турците и помаците, изпратен в Белене, въпреки, че е българин. След това го изселват в Бобов дол. „Искам да напусна страната. Харесвам я, но очевидно повече не мога да живея тук” са думите му пред камерата ни.

- Срещнахте ли трудности след записа?
- Като чужденци трябваше да имаме всяка вечер регистрация в хотел, а ние не бяхме регистрирани за тази нощ. Сбогувахме се с Пенчев и в полунощ поехме обратно към София. отидохме в хотела, казахме, че сме спукали гума и затова сме закъснели. На другия ден взехме влака за Солун. Т.е., стояхме в България 3 дена. Прибрахме се във Франция и успяхме да излъчим интервюто по Втори канал, който беше държавен. Аудиозаписът, който направихме с Пенчев, мина през радио Свободна Европа и Гласът на Америка, пуснаха се статии в различни вестници по този случай. Когато Пенчев разбира, че сме излезли от страната, отива в Държавна сигурност и им разказва какво се е случило. Те са изненадани и дори потресени, според това, което дисидентът ми разказа. Получават данни, че наистина аз и Мишел Кариу сме били там. Заплашват го „елегантно”, че съпругата му може да остане вдовица, ако той опита да напусне страната. Димитър не се отказва и им заявил следното: „Ясно, не се харесваме взаимно, дайте да се разделим с вас”. Във Франция се основа паралелно с това комитет в подкрепа на Пенчев. Властите в България бяха принудени да отстъпят. Посрещнахме го във Франция, където се установи. Самите френски власти не бяха очаровани от онова, което направихме. От нашето посолство се обадиха един ден и буквално ни казаха: „Спрете си бардака, българинът е пуснат да пътува, успели сте.” От френското външно министерство не бяха доволни, явно са имали проблеми.

- След 1987 г. идвате още веднъж у нас и ставате свидетел на атаките срещу бившия партиен дом. Какви са вашите лични впечатления от тогава?
- Да, аз бях кореспондент на вестник „Монд” за Балканите. Живеех в Букурещ и от време на време пътувах до съседните държави. Върнах се в България за свикването на Великото народно събрание, където придружавах Димитър Пенчев, който бе депутат от земеделците. Няма да забравя как по време на кампанията имаше хора, които ни сипваха захар в резервоара и ни дупчеха гумите. предполагам, че това беше старата власт. Присъствах на т. нар. „град на истината” и на палежа на Партийния дом. За мен беше толкова ясно, че всичко беше манипулация, категорично това не беше направено от тълпата с обикновени граждани, които протестираха. Още същия ден написах статия, в която изразих личното си мнение. До 1992 г. останах в тази зона на Балканите. След това не съм идвал досега. Бях в Москва, в Африка, в Азия, в Чечня, в Босна, в Ирак, в Афганистан и т.н.

- Какво се е променило днес в България от онези години насам? Следихте ли процесите у нас?
- Да, следях какво се случва, но не толкова отблизо. Все пак се занимавам с външна политика. Първото, което сега виждам, са всичките мерцедеси и казина. Имате много клубове и луксозни ресторанти. Имам усещането, че хората от предишната номенклатура и Държавна сигурност са успели да си спасят положението и да се оправят в новата ситуация. те са се преквалифицирали в бизнесмени. В същото време имате много бедни хора и голяма корупция, което струва скъпо на Европа и на всички данъкоплатци. Шокира ме също превода на лозунга на БСП, написан на сградата на партията – „Ние пак сме тук”. С това признават, че остават същите и че нищо не са забравили и научили, щом „пак са тук”. Подобен превод приемам или като изключително глупаво нещо, или като откровен цинизъм, като нещо невероятно.

Чувам, че България се намира пред огромно и решаващо за нея предизвикателство. За пръв път от 20 години се усеща от страна на властта сериозно желание да се справи с организираната престъпност и за пръв път Европейският съюз призна политическата ви воля. Без да смятам, че успехите ви са забележителни през последните 15 месеца, ме впечатли, че за разлика от обичайните подходи в посткомунистическите правителства, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов не използва познатия дървен език за потулване на истината. Той открито започва онова, което изглежда всеки в себе си мисли, а именно – „бившите партийни структури на ДС са свързани с организираната престъпност, която контролира много политици, както и много медии”. При тези условия не бива да ни учудват медийните атаки срещу правителството на Бойко Борисов и най-вече срещу Цветан Цветанов. Той съвсем трезво си дава сметка, че срещу усилието на държавата са изправени силни и много добре финансирани организации, решени да запазят статуквото безскрупулно. За разлика от традиционните политически партии – „червени” и „сини”, които от 20 години са се сменяли постоянно във властта, и които са загубили доверието на хората, министърът твърди, че няма място за компромиси с организираната престъпност или т. нар. „октопод”. С подкрепата на ЕС България днес разполага с уникален действителен шанс да се отрежат пипалата на „октопода”. През последните 2 десетилетия на страната ви е отредена ролята или на „мост между ЕС и Русия”, или на „троянски кон на Русия в ЕС”. България рискува да се намери злополучно в разчекнато положение. Присъствието на огромната статуя на воин от червената армия, размахващ шмайзер в центъра на София, действа потискащо и неадекватно. Това официализира статута на подчиненост.

- Наскоро у нас сред актуалните въпроси беше връщането на български цигани от Франция. Обърна ли се внимание на този проблем във вашата страна?
- Във Франция и малките деца разбраха, че става дума за популистка диверсия на Никола Саркози. Има 450 000 френски роми, а румънските и българските са под 15 000. Може и да са „проблем”, но той е малък за Франция. Това обаче позволи да се обърне внимание на лошите условия на живот на циганите в Румъния и България, на расизма и дискриминацията, които съществуват, разбира се, и във Франция.

- Какви са настроенията във Франция спрямо България?
- Повечето хора нямат мнение за вашата страна, защото не я познават или пък я знаят от ромите. Има хора, които се радват, че сте свободни, но ги е страх в кризата да не им вземете работата. Това не се отнася до България конкретно, а за страните от Източна Европа.

- В България има един доста голям проблем, свързан със свободата на словото. Как стоят нещата във Франция?
- Този проблем е навсякъде, но той е доста по-малък в останалите страни членки на Европейски съюз в сравнение с България. Броят на независимите медии е все по-малък. Групировки масово изкупуват вестници и телевизии, а държавните институции се намесват под формата на СРС-та. Вестник „Монд” преди месец повдигна дело за незаконно подслушване. Веднага беше реагирано. Действително правосъдието във Франция е доста бавно, но независимо, да речем. У нас мафии има, но те не са толкова мощни, че да пречат до такава степен на свободното слово. „Схемата” е същата като в България. Връзката между медии и политика са онези големи икономически групи. Направих една статия за една такава групировка, която е близка до Никола Саркози, но не я пуснах в моя вестник, защото редакторите се страхуваха, че може им спрат финансирането. Написах статията, но в едно по-малко издание.

- Били сте в Русия. Какви са впечатленията ви?
- Там имат късмета, че разполагат с петрол и че цената му в момента е много висока. Този режим, който се налага от години, в противен случай щеше да се срине. Путин и Медведев управляват чрез страха. Това е една мутация на стария режим. Няма комунисти, но методите са същите. Аз например съм убеден, че точно ФСБ гръмна сградите в Москва през 1999 г. (б. на ред. – 13 септември 1999 г. – взривен е 9-етажен жилищен блок на ул. “Гурянова” в Москва (югоизточната част на града) и 8-етажен на шосе “Каширское”. Общият брой на загиналите е 230, а ранените са над 300.) Те са готови да убиват собствения си народ, за да постигнат целта си.

- По време на службата си в Москва имахте ли някакви проблеми с властите?
- Не, нямал съм. Аз работех в Русия, когато беше управлявана от покойния Борис Елцин. Тогава страната беше един бардак. Никой не знаеше какво става, цареше пълен хаос. От тази гледна точка беше по-лесно. Тогава нямаше кой да ни контролира, докато сега всичко е организирано.

http://vbox7.com/play:82987316&r=emb
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1404
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 12 Ное 2010, 21:31

;)
По случай посещението на Путин в България.


ЗАХАРИ СТОЯНОВ за РУСИЯ

”Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели, са биле против официална Русия.”


“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския....”Русчук, …1-й Март 1886 г.З.СтояновИз предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно.

Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения.

“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Кой въстана срещу нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница?

Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” - Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!нгрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” - Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!

Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е !” - Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.

И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне
Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка!

Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…

Захари Стоянов


http://ceacbg.com/hot-news/1-latest-new ... 36-15.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1404
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 24 Ное 2010, 13:04

;)

Tова ми попадна в мрежата,не че е нещо неизвестно,но може на някой да му допадне.



МИКРОФОНИ МНОГО , ЖУРНАЛИСТИКА - ХИЧ
Материалът е от webcafe


Премиерът Бойко Борисов към американския посланик Джеймс Уорлик:

НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕБРОИМ МИКРОФОНИТЕ. ВИЖТЕ КАКВА СВОБОДА НА СЛОВОТО ИМАМЕ.
Не знам в Щатите как е. Толкова много медии дали имате във вашето пространство?..."

Това са думи на премиера Бойко Борисов, отправени към американския посланик Джеймс Уорлик на съвместната им пресконференция в понеделник в Академията на МВР.

На пръв поглед прав е премиерът, който на око изброил поне 30 микрофона и диктофона пред себе си. Много медии, значи у нас трябва да има голям медиен плурализъм.

Трябва, трябва, ама надали. Българската медийна среда е на път да открие нова диалектическа зависимост между количеството и качеството - колкото повече медии, толкова повече еднообразие и слаба журналистика.

Причините? Съвсем тривиални - рибата се вмирисва от главата.
ПЪРВАТА е, че медиите не печелят от медийния си продукт (много от тях са откровено губещи), а от влияние. Което означава поръчково обслужване или оплюване, и което носи изгода на собственика в други негови бизнеси или директно кеш.
ВТОРАТА е, че медийният бизнес у нас е срастнат с политическата власт. Затова няма никакъв проблем напълно опозиционни довчера медии веднага да врътнат дискурса на 180 градуса с идването на новото правителство на власт.
ТРЕТАТА е, че у нас няма критична маса свободна и професионална журналистика и критична маса гражданска публика. Това обаче в немалка степен е резултат от първите две причини.

И така, имаме поне три, и почти винаги взаимно свързани, причини за големия брой микрофони - много бизнес интереси, търсещи публично влияние за препиране на бизнес, много бизнес-интереси, търсещи политически слугинаж за препиране на бизнес, и все по-евтина и непретенциозна журналистическа работна ръка, която може да препира - често дори без да подозира, че го прави - чуждите интереси.

Но има и съвсем "пазарно-битови" причини. Като например, че за една кабеларка е много по-евтино срещу "хванати от улицата" репортерка за 300-400 лв. и оператор със сватбарска камера за още толкова, да бълва собствени новинарски емисии, отколкото да пълни програмата си с каквото и да е друго, което ще й излезе по-скъпо. А и е някак си престижно всяка кабеларка да си има „собствени" новини и да може гордо да се нарече телевизия.
В големите ефирни телевизии обаче професионализмът изобщо не е кой знае колко по-висок. Сутрешните блокове сякаш нарочно са напълнени с лишени от всякакви качества водещи - дали не с цел на този фон политиците да изглеждат гениални и да се чувстват напълно обезопасени от неудобни въпроси?

Новинарските емисии пък са изпълнени от стендъпи на живо във вечерните емисии, при които млади репортерки или репортери стърчат пред официална сграда с гол в ръката микрофон и напрегнато разказват - сякаш току що сме изстреляли трети космонавт - какво се е случило на пресконференция в тая сграда още по обед. А на въпросната пресконференция желаещите, да не говорим за способните, да зададат смислен въпрос, са били в пъти по-малко от броя на добре пласираните микрофони.

Впрочем, в България никога не сме виждали традиционната западна гледка с удължителите тип въдица за микрофон, чрез които се пази личният периметър на брифирания и се осигурява нормална визия за камерата.
У нас микрофони и диктофони се тикат буквално в зъбите и ушите на премиер, президент, министър, а десетки камери се блъскат за по-добра визия като на фронтова линия. Първите няколко секунди от новинарското видео на всяка телевизия запечатват борческия момент на нейния оператор със стърчащата пред камерата му коса на репортерка от конкурентна медия, или със снопищата от микрофони и диктофони, закриващи половината от лицето на брифирания.

Микрофоните стават все повече, а журналистите все по-често са само стойки за микрофони. Причините са съвсем тривиални - журналистиката не е това, което трябва да бъде.

ПЪРВО , защото журналистите стават все по-некомпетентни - работата им изисква специализация по ресори и трупане на опит с години. В повечето електронни медии това няма как да се случи, когато един журналист отразява в един и същи ден събития с най-различна тематика.
ВТОРО , защото журналистите не виждат смисъл "да се хабят", когато медиите им са превърнати в пиар машини на силните на деня. Журналистът трябва да хвърли много повече усилия да се пребори с началника си, отколкото с обекта на своята журналистическа работа.
ТРЕТО , защото професията е станала толкова непрестижна (хеле пък в очите на самите медийни началници, за които всеки друг може да върши същото и срещу по-малко пари), че липсата на по-добра алтернатива в друга медия превръща запазването на мястото в самоцел.

Напълно безсмислено е у нас да има толкова много микрофони, след като всички излъчват като от една и съща радиоточка.

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1404
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 29 Ное 2010, 17:12

;)
ХАРЕСВАМ Я ТАЗИ ЖЕНА и ТОВА Е ТО !



ЛЮБА КУЛЕЗИЧ :
ИСКАМ на МЕТЛА ДА ПРЕЛЕТЯ НАД ГЛАВИТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ.


Восъчните ескадрони на Първанов, ограждат страната с бодлива тел. Хората обаче се гъбаркат с тях, казва известната журналистка.

Страната ни отново е в период на скандали. Кризата не си е тръгнала, недоволстват хора от различни браншове и слоеве на обществото. Предсказанията на учени за демографското бъдеще на българите са катастрофални. Държавата ни вече не е и толкова красива, осакатена от бетонни курорти, баровски строежи сред природата. Липсват пътища, магистрали тепърва почват да се строят. Чалга извира от всеки втори прозорец на къща или кола, силиконови цици коментират всичко по всички медии. Народът недоволен от зулуми на властници и недоимък, богати недоволстват от полицейски акции, съдии се цупят, че някои не вярват, че са момини сълзи.
На този фон започва нашият разговор с известната журналистка и тв водеща Люба Кулезич. Тя е известна с енергичната и емоционална защита на своите позиции и тези, както и с професионалните си успехи в БНТ, Нова телевизия, вестниците „Седем”, „Монитор”, „Класа”. Автор и съавтор на 5 документални филма, на предаванията по БНТ "Кино в чекмедже" и "24 квадрата". Автор и на документалния филм-есе за писателката Яна Язова. Изреждам тези кратки биографични детайли не за друго, а за да знаят читателите на в. „Торнадо” с кого си имат работа.

ИНТЕРВЮ на ОГНЯН СТЕФАНОВ

- Люба, ти си първият гост на рубриката „В окото на бурята”, затова ми се иска да не започва разговорът ни с последните скандали, а с нещо, за което не се говори кой знае колко, но което, според мен, е жизнено важно за всеки българин. Какво място за живеене е България? В последно време упорито се говори, че богаташи като Георги Гергов, Любомир Павлов, известен още като Любо Пъпката, Ветко Арабаджиев, Камен Пенков, Иво Прокопиев и други прекарват по-голямата част от годината в китните си задгранични имения. Това някакъв знак ли е, че тук веч„е не е добре да се живее?
- Хората, за които говориш, са част от кървавия преход в България. Не казвам, че всички, които се спасяват в замъ;ите си в чужбина, са престъпници или че са спечелили парите си по криминални схеми, с които този преход ще остави кървава диря в най-новата българска история. Въпросът е в това, че тези хора по някакъв признак са знакови и си казвам: „А дано. Да се изнесат всичките ако може и да ни оставят на мира”.

- Може би отиват там, където не ги познават...
- Сигурно... Но щом искат да избягат от себе си, от миналото си, от народа си, защото са гузни по някакъв начин пред него – хем го презират, хем са гузни, - да си ходят и да ни остават да се оправяме. Защото се видя, че няма начин политическата система, която бе създадена тук да бъде пробита чрез алтернативи и „нови” идеи на едни и същи хора. Те не излизат извън схемата. Заграбват се алтернативи, както се заграбваха предприятия преди време.

- Вероятно всеки от споменатите има мотиви за отдалечаването от българия. Някои от тях ще се изживеят като хъшове, прокудени от родината и нечие иго, защото са истински родолюбци и прогресивни люде... Може и революционни пози да заемат, да се изкарат политически жертви?
- Да каквото искат. Не ме интересува какво ще говорят. Аз искам да съм тук, да бъда с хора, на които съчувствам, на които вярвам и от които иам нужда.

- Дъщеря ти Ела е завършила образование си в Германия, сега е в Лондон, очаква я кариера и пр. Ти имаш възможност да си при нея, можеш да потърсиш реализация другаде. Това не те ли блазни?
- Изпратих детето си в чужбина съзнателно, за да стане космополитен, свободен човек. Да не робува на илюзии. Както в края на турското робство много българи са заминавали да учат и живеят в чужбина... Но Ела не е загубила българското си гражданство и усещането, че е българка.

- Да не сравняваш края на комунизма с турското робство?
- Всяка тирания, когато стане хилава и слаба, тласка хората да пътуват, да се учат, да живеят и придобиват друг дух. Моят мотив да остана тук, знам, че и при тебе е така, е че изпитвам истинска, голяма жалост към страната си, към хората, ето... и сега очите ми се насълзяват като говоря за това... Емоционален човек съм. Искам да ги успокоя, да ги утеша, да им давам надежда, да им бъда нещо като майка. Странно е това усещане, но ме кара да се чувствам добре.

- Но точно тук срещу теб са се изричани тежки обиди, определения, вкарвана си в шантажи в подли капани...
- ... уличница, курва, сръбски парцал...
- ... далавераджийка...
- Далавераджийка не са ми наричали! Който е дръзвал да ми лепне подобно нещо – винаги се е провалял. Не се хваща по мен такова нещто. Ти понесе жесток терор, физически. Аз понасям неуморно словесен терор. Близостта ми до теб, приятелството ни, ме накара да разбера колко близо едно до друго са словесното мародерство и физическото мародерство. Само дето душата няма кости... Този тип ненавист и омраза, които изпитвам на гърба си, по някакъв начин престанаха вътрешно да ме накърняват. Най-страшно е било, когато детето ми беше по-малко и тряваше да слуша, че съм каква ли не. Обвинявали са ме, че партньорът, с който бях тогава, е по-млад от мене, че това, че онова. Боляло ме е. Вече не ме наряват тези неща, но ми обръщат червата. Наранява ме предателството. Предателството е диаболичната страст на българина. То го унищожава.

- Българите обаче сякаш са привързани към предателството, ни могат без него?
- Така е, но то ги дели на черни и бели българи. Черните се самоунищожават от завист. Те мразят и искат да унищожат другите, защото не са като тях. Обществената среда е разрушена, в разпад е, защото е създадена от порочна и греховна политическа система. Белите българи обаче притежават огромна, безкрайна доброта. Искам да съм част от тези хора. Те имат нужда от вяра.

- Не приличаме ли на някакъв умален модел на разпадащата се римска империя, затънала в грехове и вражди? И тя е изчезнала след дълга агония. Може подобно нещо да се случи и с нас. Не е ли по-добре, като сме такава жалка картинка, да се затрием в един момент, да ни няма? Достойни народи и нации са изчезнали...
- Какво страшно има в това? Страната, а и не само нашата страна - светът се намира в тежка, катастрофална криза. Не само финансова, но морална преди всичко. Човечеството има нужда да съществува без фалш. Да, страната ни е в разпад и това прави особено важно значението на всяко човешко същество, по какъв път то рашава да се развива. Не знам как да го обясня, за да излезе някак наукообразно. Има дълбок разлом между политическата система и хората, които живеят тук. Този разлом обаче не може да не се компенсира по някакъв начин. Идва момент, в който върховете не могат да управляват по новому, а низините не искат да живеят по старому...

- Нещо като Лениновата дефиниция за революционна ситуация?
- Не знам какво е неговото определение, пък и не ме интересува. Революции се случват по света и без залпа на „Аврора”. Разломът между политическата система и хората е катаклизъм. Това е дяволиада някаква.

- Но вместо някакъв разговор за измъкване от ситуацията, ни се пробутват отново и отново някакви скандали от ченгеджийската работилница. Страшното е, че всъщност тези, които ги пробутват са и тези, които проповядват уж нови политически модели. Имам предвид разсмърдялата се отново преди дни прословута среща на Румен Петков, Алексей Петров и „братя Галеви” в басейна „Спартак” преди три години или повече години. Тъжно общество е това, което трява да се занимава с подобни казуси. Не съм против скандалите – те действат като йод на рана. Но забележи: „братя Галеви”, които са обвинени в някакви престъпления и които чужди медии определят като бандити, Румен Петков, който подаде оставка заради скандали за корупция в МВР, когато бе министър и на когото измислиха прякор „Запалката”, и Алексей Петров - човек под домашен арест с обвинения „цялата Менделеева таблица”, както се казва - са трите кита на националната сигурност. Люба, ако тези са стълбовете на нашата сигурност – ега ти държавата! Такава държава няма шанс! В същото време виждам в центъра на Чипровци, някога сигурно китно, а сега мъртво градче, мъже между 30 и 70 години да се наливат с ракия и бира и да проклинат съдбата и демокрацията, че са ги орисалиш орисала с немотия и мизерия... Те обаче не скърцат със зъби, не се заканват да свалят тирана и не посягат към пушките на гордите си деди, а се наливат до умопомрачение. През това време някакви типове решават националната ни сигурност...

- Да не би да те изненадва тази гледка, Оги?
- Не, не ме изненадва, но не ме и трогва, не мога да им съчувствам на тези хора.

- Това, което изрази току що, с всички тези персонажи ми се струва като повтарящ се кошмар. Като си ги представя тези лица и ми идват на ума картините на Брьогел, ужасите на Гоя. Това са гърчове от една и съща болест. Дали тя се казва Румен Петков, братя Галеви, Алексей Петров и пр. Е без значение. Представи си техните физиономии, гримаси. Това са вампири, върколаци – образите на края. Краят на една ужасна картина. Затова ти казвам, че отговарям за себе си в първо лице, единствено число. Не са толкова малко хората като мен. Поне 200-300 хиляди сме, което не е без значение. Нека ни оставят да се оправяме.

- Но нали виждаш каква алтернатива ни се предлага? АБВ... Няма друго, няма жизнено пространство сякаш за други хора, за други идеи, да направим сравнение, някакъв избор?
- Превърнаха и азбуката в бодлива тел, която огражда нещо и недопуска други да пристъпят вътре. Преди все пак имаше вяра в чудеса, в някаква креативност...

- След 10 наември същите тези хора се обявиха тогава за алтернатива на тоталитарния режим. Правиха преход двайсет години и сега се сетили за нова алтернатива... какви са тези хора?
- Забелязваш ли колко е нелепо и смешно това. Кога едно такова заявено патриотично движение за възраждане, което е изгъбаркано още в самото му сначало, е свършило някаква работа? Но пък е полезно по някакъв начин, кара хората да прогледнат.

- Май подценяваш тези хора. Не забравяй ескадроните, които ще тръгнат да обикалят родината, начело с Леда Милева, Антон Дончев... Интелктуалци, агитатори...

- За истинската Леда Милева ли ми говориш? Тази със „Зайченцето бяло...”? Тя с ъс заешка опашчица ли ще се появява на сбирките като мадама на Плейбой? Да не е подменена?
- Тъжно ми е за Гео Милев...

- А на нея тъжно ли и е за нейния баща? Ако на нея не е, защо на тебе трябва да ти е тъжно? Това са читалищни вечеринки. Българинът вече се смее, още преди АБВ да се е случило. Я си представи, можеше ли да се изгъбаркаш с царя, когато се върна и го чакаха хиляди. Щяха да те сритат. А после какво стана? Сега ми идва да отида до Първанов и да го щипна по закръглените от властта бузки, за да се уверя дали не е това някаква восъчна фигура от музея на Мадам Тюсо. Имам съмнения, защото направо не е истина това, което се случва. То противоречи на законите на реалността. Не ме интересува колко души ще гласуват за восъчните ескадрони на Първанов. Имам усещането, че самият той прави всичко това по задължение, по линия на оцеляването...

- Не е ли възможно тези хора винаги да са били восъчни фигури?

- На Георги Първанов му отива да пише любезни писма на Милошевич. Отива му на биографията. Дори визуално, чрез прическата му дори, антропологически, фризьорски ако щеш на него му отива да пише писма на Милошевич. Дори дрехите „Версаче” и скъпите часовници не могат да го променят. Прилича ми на Алф, който пишеше писма на своите домакини, за да ги трогне, да ги разплаче: „Сбогом многоуважаема шайка”... В поредния маскарав, наречен АБВ, някакви хора се опитват да влязат в нови роли, но са си същите хора. Това е алтернатива, зачената в грях.

- За да бъдем справедливи, трябва да споменем, че има още една алтернатива. Става дума за Алексей Петров, който сподели с народа, че е готов да му стане държавен глава. Разбира се при едно-две условия, които РЗС и Яне Янев трябва да изпълнят. Не чувстваш ли някаква особена загриженост за обществото, за неговото бъдеще?
- Обществото няма нищо общо! Става дума за цирк, за куклен театър, за театъра на Карабас Барабас. Това просто не истина. Тези хора са дълбоко имитативни. Примерно Янето. Наема студентка на своя съратник Семов за булка. Но те изглеждат нелепо, несъвместими са за всеки нормален поглед.
- Българската история обаче е пълна с примери, когато восъчни фигури са обитавали етажите на властта. Защо да не стане така и сега?

- Говорим все пак за вампири и таласъми, които не изграждат нищо полезно и градивно. Затова усещането ни за разпад и апокалипсис е толкова силно. В края на Римската импери, в най-големия разгул, низост, кръвосмешение, братоубийство – идва Христос. Помниш ли как в „Доктор Живаго” се описваше точно това чудо: в най-големия разврат, който заплашва цялото обозримо човечество, се ражда ВЯРАТА. Тя е спасение, завръщане. Звучи метафизично, но ако можеш ти да ми обясниш логично това, което ни се случва, аз ще ти благодаря. И ти продължаваш напред, дори чрез ирационалността. Почваш нов вестник в условия, които са меко казано неподходящи. Това означава, че човек се осланя на скритата, вътрешна вяра, на някакво особено доверие в чудото...

- Не са малко хората, които ме съветваха да се махна от София, от професията, да заживея в малка китна къщурка, да се радвам на залезите и зората, защото животът е кратък, а аз вече успях да преживея смъртта. Аз обаче се заинатих, не го направих, не се махнах. И не защото не ми се е искало и на мен. Но сигурно съм луд, щом продължавам да съм още в тази отровена среда, която се храни с големи дози цианкалий...
- И го правиш в първо лице, единствено число. Поемаш лична отговорност. Аз вече не вярвам в множеството, а в индивидулната отговорност. Всеки е индивидуалност, но събрани тези индивидуалности, могат да бранят интересите си. Ако до всяко едно същество, застане още едно... Ако спра да вярвам в това, по-добре да се самоубия. Когато стоя на екрана, който ми се струва като част от някаква приказка, защото беше направено така преди пет години, че бях заложена от приятели и съратници в кавички, че да не мога да продължа живота си, да остана без духовните си крака и ръце, но чрез екрана успях някак си, стана чудо. Единственото, което ме мотивира и ми дава сила е огромната нежност към усещането за публика, която очаква смислени и човешки думи...

- Значи медиите, колкото и да са покварени, измамни и манипулативни, все пак остават основно средство, чрез което могат да се отправят послания, идеи?
- Даже е задължително, защото все медиите са една недоразрушена агора, площад, все още не превзет изцяло от центурионите. Знаеш ли, колко е странно усещането от живия ефир? Преди това имам сценична треска, но когато застана пред камерите, а чрез тях пред очите на хората, имам усещането, че съм като Маргарита на Булгаков, която яхва метлата и се понася над сградата на стълпилите се политици и интелукталци, блъскам по стъклата и прескачам през главите на Първанов, Станишев, Костов, Яни Янев и се озовавам в някакви къщи, където обикновени хора ме канят да седнем да си поговорим. Това може и да е фалшиво чувство, но е много красиво.

- Като спомена метлата, да не би да ти харесва да си вещица?
- Понякога е много хубаво чувството да се усещаш вещица, която прелита над отвратителните битови подробности. Ти също яхаш метлата, първо под формата на патерици, сега яхаш бастуна. Ако не яхаше метлата, сега нямаше да си говоря с тебе. Точно това те прави журналист. Защото ако има все още смисъл в думата журналист, това е да се гневиш, търсейки подкрепа у хора, които също се гневят и са несъгласни с несправедливостта. На това място ми се иска да кажа нещо много важно. В България най-скъпата стока е доверието. Смисъла да живеем тук и да говорим сега, е да не излъжем хората, да не сме ментарджии, да не ни заподозрат в ментарджийство. Доверието за мен е над всичко. Отвъд клюките, клеветите, злословието, зловонието. Хората притежават здрав инстинк за самосъхранение. Страх ме е за теб, за мен, за общността ни, да не продадем доверието, защото това е огромен кредит. Всичко друго е тра-ла-ла и приказки под шипковия храст...
Но и аз искам да те питам някои неща. Защо сложи над името на вестника „опасните новини”? Това е въпрос, който ме интересува.

- Защото голяма част от новините в България не безопасни.
- Чакай малко, не се прави на ударен... „Опасните новини” бе сайтът, който ти навлече всички беди. Отново ли се тикаш в опасните новини или признаваш, че имаш нещо общо с онзи сайт?

- Не, пази Боже. Решението е свързано с маркетинга и е свързано с бизнеса. Така ме посъветваха приятели и колеги и аз им се доверих. Чисто рекламно решение, насочено да провокира.
- Бизнес уловка?

- Сигурно и така може да се каже. Има и още нещо. В сайта „Опасните” бяха публикувани текстове за корупция по високите етажи на властта и в службите. С времето тези неща не само не бяха опровергани, а някои от „героите” са следствени и обнинени в тежки престъпления. Написаното се оказа вярно, а всички опити на някои от действащите лица днес да се изкарат политически жертви са смехотворни. Восъчни фигури – ти го каза.
- Безпокоя се на някого това да не прозвучи цинично.
- Възможно е, но няма аз да уча хората какво да си мислят. Но къде е всъщност границата между циничността и някои алтернативи и идеи, които ни се представят днес като грижа за бъдещето? Сайтът „Опасните” публикува неща, които вече две години медиите разследват и описват – корупция във властта и политиката, измами, манипулации, кражби за милиарди. Хората могат да преценят.

- И не те е страх от това?
- От това – не. Страх ме е от други неща. Страх ме е преди всичко за семейството ми, за близките ми. Кръговете, които поръчаха и изпълниха убийството ми може да са в известен смисъл в дискомфорт, поне някои от тях, но като цяло все още притежават лостове и ресурс за влияние и въздействие.

- Да не би правенето на вестник в такъв момент, който според мнозина е неподходящ, да е опит за защита, нещо като „нападението е най-добрата защита”?
- По-скоро става дума за отстояване на позиции. Също и за търсене на подкрепа и съмишленици. За това става дума. Искам разните „бащи” и „майки” на алтернативи и нови модели да разберат веднъж завинаги, че има хора с позиция, които не се страхуват да я отстояват, каквито и гаври да се извършват с тях. Какво си мислят те, че са гениалните творци на нова история, че са непогрешими?! Че никой не вижда как мафията се облича в някакви дрешки на политическа опозиция? Че не са цървули, а лачени пътъци на територията на историята? Иска ми вестникът ни емоционално и гневно да им каже, че дълбоко се заблуждават. Ако бях музикант, щях да съм в банда за хард рок и метъл. Ще се радвам, ако нашият вестник бъде припознат като място за позиции и гледни точки.

- А какво е отстоянието на вестника от властта?
- Няма допирни точти с нито една политическа сила, нито с властта. Не сме правили заявки и към някои кандидати за властта.

- Но в един момент самото издание ще има лостове и механизми за упражняване на власт, ще има влияние. Няма ли да се възползваш?
- Досега не съм го правил нито съм изпитвал подобно чувство. Но съм бил свидетел, как се злоупотребява тежко с медийна власт.Трудно ми е да говоря за себе си в подобен план. Висоцки е казвал, че не знае дали е смел, защото не е бил на война.

- Това си ми го казвал още в първото интервю, което правих с теб...
- Уважавам такова признание. Не вярвам на смелчаци, мачовци, благородни рицари и пр. Не съм такъв, не се виждам в подобна роля и поза, бих изглеждал смешно. Швейцарски и холандски колеги ме питаха, няма ли да се откажа и да потърся друго занимание. Не, няма, защото смятам, че това мога да правя. Което не означава, че не харесвам да съм край реката с въдица в ръка и прочие благости...

- Тогава да се върнем към въпроса дали има смисъл да се живее в България. Да списваш нов вестник е смисъл и сериозен аргумент да си тук. Дъщеря ми казва: „Мамо, много е странно, но ти все още обичаш хората”. Ами да. Сигурно затова сме тук, нали?
- На мен ми е странно, че все още има хора, които ни харесват и обичат. Не сме лесни характери...
- Има такива хора, нали в това е смисъла. Чувствам се представител на няколко хиляди души, много свестни при това. На тях се чувствам представител, тях трябва да представляваме. Техните интереси. Това си е отговорна работа.
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1404
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 12 Мар 2011, 23:34

;)


МИЛЕН РАДЕВ

Влизането на българска тема в новинарските емисии на един от двата големи обществено-правни ТВ-канала в Германия не е от най-честите явления. Това се случи на 8 март тази година и то със солиден сюжет – почти 3 минути в централната следобедна емисия „heute in europa“ (Днес в Европа) на ZDF.

.................
Операция „Тайни служби“. Годината е 21-та след Промяната! На държавно посещение във Виена българският президент опитва да се измъкне от обвиненията.
Кажете, кога ще отзовете посланиците, за които има подозрения, че са бивши сътрудници на тайните служби?
„…ъ, ние правим пресконференция, която би трябвало да Ви представи онова, което сме обсъждали във Виена… Но мога да Ви съобщя с готовност тук и сега, че където и да ходя по Европа и по света, аз чувам хубави работи за българските посланици. И за мен това е критерият за оценка на тяхната работа. Благодаря!“
.................

Вижте оригиналния запис
и превода,
който Милен направи за онези като мен,които малко трудничко се справят с немския език.

http://de-zorata.de/blog/2011/03/10/bul ... plomazija/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1404
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 24 Мар 2011, 12:32

;)

Китай остана в страни от моето внимание.
Не знам при вас как е - не получавам обратна връзка,колкото и да ви приканвам.
Преди време,моя приятелка ходи на екскурзия в Китай и като се върна ми разказа фантастични неща,показа ми какви снимки е успяла да направи.
В моите представи Китай нямаше такъв образ.
Бих казала така си представям Канада или някоя от развитите държави в Европа.


Вижте какво разказва
АДЕЛИНА МАРИНИ


ЯБЪЛКИТЕ НЕ СА ТОВА , КОЕТО БЯХА.

............
КАКВО СТАНА СЪС СОЧНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЯБЪЛКИ?
...........

В България сме толкова улисани от вътрешни проблеми, че рядко обръщаме поглед навън - какво става по света, извън новините за конфликта в Либия и за бедствието в Япония. Точно заради това израстването на Китай през последните 20 години остана у нас някак незабелязано. Затова и очаквах с огромен интерес лекцията на китайския заместник външен министър Фу Янг, която се проведе в София благодарение на Атлантическия клуб в България. Не бях сигурна какво да очаквам - все пак, мислех си, това е заместник външният министър на втората по големина икономика в света, представителят на страната успяла да слее в едно капитализма и социализма; страната, която няма лично отношение към правата на човека; страната с гигантски пазар и силно увеличаващ се глад за енергийни ресурси.

И честно казано, очаквах да се появи излъскан партиен кадър, с надменно поведение, говорещ на китайски, който да обясни величието на китайския модел. Нищо подобно. Нейно Превъзходителство Фу Янг е жена на средна възраст, облечена семпло, впечатляващо приветлива и усмихната, говореща изключително добър английски. Лекцията й се състоя в хотел "Шератон", където, иначе не малката зала, беше препълнена от желаещи да чуят посланието на Китай. Впечатляващо беше и присъствието на служителите от китайското посолство. Още във фоайето бяха изложени множество китайски книги на английски и руски език - от устройството на китайската държава до най-популярните китайски мъдрости, усилията на Китай в борбата с промените в климата и правата на човека.

Нарамих няколко с пълното съзнание, че ще пропилея сериозна сума от семейния бюджет, но се оказа, че книгите се предоставят безплатно. По-късно щях да разбера от г-жа Фу Янг, че Китай страда от сериозно културно неразбиране - особено на Запад - и вероятно това е причината да влага ресурси в разпространение на своите виждания за света и духа (последното от китайска гледна гочка е много важно).

Какво стана със сочните български ябълки?

Г-жа Фу започна своята сбита и обща лекция с увода, че идва за втори път в България. Първият път е било преди 30 години, когато, работейки в посолството в Букурещ, е прекарала един уикенд в страната ни. Тя сподели, че е била силно впечатлена от множеството ябълкови дървета по пътя, натежали от зрял, сочен плод. Нейно Превъзходителство описа ябълките по начин, че човек остава с впечатлението, че описва райската градина, та чак ти се приисква да захапеш първата срещната ябълка. Шансът й се е удал 3 десетилетия по-късно.

"Когато пристигнах в България в събота [19 март], успях за първи път да вкуся българска ябълка, след като чаках 30 години. Може би трябва да бъда откровена с вас - вкусът не беше какъвто очаквах. Може би са били вносни?", завърши с многозначителен въпрос г-жа Фу.

Китай е започнал революционните си реформи преди 30 години, тоест с около 10 години по-рано от Източна Европа, продължи тя, и вече много от начертаното е постигнато. Гладът вече не е проблем за Китай и дори трябва да се мисли за ограничаване на продажбите на коли, тъй като в световно известната столица на велосипедите Пекин в момента трудно може да се разминете от автомобили.
.........


Прочетете това,
то ще ви помогне да се докоснете до днешния Китай.

http://www.euinside.eu/bg/news/apples-a ... used-to-be
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1404
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Иван Кованджиев » 26 Мар 2011, 10:11

Икономическия възход на Китай според мен се дължи на това, че управляващите тази държава не са банда престъпници, завладели държавата под прикритието на утопичната комунистическа идея за "равенство, братство и свобода", или ако в началото е имало такива, постепенно са се очистили от тях.За разлика от нас.
Аватар
Иван Кованджиев
 
Мнения: 161
Регистриран на: 30 Окт 2008, 21:21
Местоположение: Горна Оряховица

ПредишнаСледваща

Назад към Материали от мрежата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron