ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

В този форум можете да публикувате интересни материали намерени в мрежата

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 04 Май 2011, 00:20

;)

3 май,
СВЕТОВЕН ДЕН НА СВОБОДАТА НА ПРЕСАТА


WikiLeaks:
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ СА КОРУМПИРАНИ,
ЧИТАТЕЛИТЕ СА ОБЕЗВЕРЕНИ.



"Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии, или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват.
Корупцията в медиите очевидно ограничава способността им да служат като обществен глас. Макар да са оцелели някои независими издания, публиката е изгубила доверие във водещите медии и търси бягство в таблоидите.
Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици, които не плащат данъци и не спазват основни журналистически принципи. Статиите не се подписват и никой не е защитен от клевета.
Като цяло играчите от сивия сектор и бизнес практиките сериозно застрашават разследващата журналистика и медийния плурализъм в България."

Тази тежка присъда за българските медии е произнесена преди по-малко от 2 години от посланика на САЩ Нанси Макълдауни.
Тя се съдържа в неин доклад до Държавния департамент във Вашингтон, засекретен до 2029г.
Документът е от 18.06.2009г., т.е. малко преди парламентарните избори през юли 2009 г.


Новината за грамата на посланик Макълдауни и текстът й бяха разпространени тази сутрин от сайта bivol.bg, който има споразумение за партньорство с Wikileaks в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Оригиналният текст бе публикуван по-късно и от Wikileaks.

Според посланик Макълдауни посред свръхизобилието от заглавия както традиционните, така и новите издания не могат да оцелеят само благодарение на приходите от реклама и зависят от спонсори. Новите собственици на местни частни медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката и използват изданията, за да влияят на обществото и да прокарват бизнес интересите си чрез публикуване на подбрана информация и целенасочени атаки.

"Сред доминиращите играчи е новосформираният конгломерат "Нова българска медийна група", за която се спекулира, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и един телевизионен канал. Групата е започнала през 2007 г. с придобиването на три вестника, един от които, "Телеграф", се е превърнал в най-тиражираният всекидневник с над 100 000 копия в събота и 60 – 70 хил. в делнични дни. За групата има слухове, че е част от кръг компании, близки до настоящият коалиционен партньор ДПС. Съобщава се, че директирът на групата Ирена Кръстева, е бивш държавен служител и не разполага с такива средства, за да си позволи подобна инвестиция", пише още в грамата.
"Неотдавна "Нова медийна група" отпечата абсолютно идентична статия във всичките си вестници в предполагаема атака срещу своите бизнес- и политически противници. Групата е прибягвала до подобни практики поне два пъти преди това - при газовата криза от януари и при кризата с боклука в София през април."
Според информацията, изпратена до Държавния департамент изданията в провинцията редовно практикуват автоцензура и дори имат "черни списъци" от политици и конкурентни бизнесмени, които не интервюират и за които не пишат. Посланик Макълдауни отбелязва, че ежедневниците "Сега" и "Стандарт" са били критикувани за макар и по-завоалираното представяне на интересите на техните собственици. Подобни тенденции се виждат и в телевизиите, пише в още в текста.

В документа се отбелязва още, че в двата вестника, собственост на германската медийна група ВАЦ, "Труд" и "24 часа", стремежът към увеличаване на приходите е довел до понижаване на качеството. "Понеже чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните им редактори са тези, които определят как да се отразява българската политика. Макар да не се е чувало в тези издания да има "черни списъци", определени политици получават преференциално отразяване, вероятно заради личните им приятелства с главните редактори."

"Политическите партии също открито спонсорират вестници като "Дума" (спонсориран от БСП) и "Атака" и телевизия СКАТ (спонсорирани от националистическата партия Атака)", се казва в грамата.

В текста се отбелязва още, че повечето българи се информират от телевизията, а не от вестниците, но печатните медии формират общественото мнение за политиците, а много телевизии четат заглавия от вестници в своите програми, с което увеличават значително въздействието им.
"Според главните редактори преди избори читателите допълнително намаляват, защото "знаят", че за статиите е платено. Фирмите намаляват рекламите си и започват да действат като посредници, закупуващи рекламно пространство за партии. Заради намаляващи приходи и свит редакционен състав малките издания понякога отразяват събитията като ги гледат по телевизията, която от своя страна предлага платени новини. (...) В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и телевизионни продуценти за интервюта и новинарско покритие, но без това да се посочва открито."

"Кандидатите от всички партии знаят как се играе играта.
Журналисти обясниха последната мощна активност на ДПС за влияние в медиите като част от дълга традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена.
Социалистите и НДСВ също имат добър опит в плащането за публикации.
Опозиционните десни партии (ДСБ и СДС) досега са плащали само за реклами.
ГЕРБ разчита за отразяване основно на харизмата на неформалния си лидер Бойко Борисов,
който често звъни директно или праща SMS-и на журналисти."

http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/05/03/ ... itatelite/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 06 Май 2011, 11:15

;)


Стряскащата липса на анализ, на елементарна грамотност, наложи днешната властваща простащина.

Международният институт по печата, организацията "Репортери без граници", Международната организация на журналистите и ред други сдружения поставят в центъра на общественото внимание проблемите, свързани с упражняването на журналистическата професия и на първо място със свободата на словото.

Положението със свободата на словото в България е много, много сложно.



Предателството на българската журналистика


В България и медиите произвеждат чалга. А тази чалга налага жълтата безпросветност и простащината, в която затъва отдалото се на апатия мнозинство - пише Еми Барух в коментара си.

Всяка година през първата седмица на май световната журналистика докладва на световната общественост какво се случва в света на медиите, дали, къде и колко са свободни журналистите, имат ли достъп до информация, колко от тях са били убити и кои са най-опасните места за репортерите.

Това е периодът, в който Международният институт по печата, организацията "Репортери без граници", Международната организация на журналистите и ред други сдружения поставят в центъра на общественото внимание проблемите, свързани с упражняването на журналистическата професия и на първо място със свободата на словото.


Продажност и политически слугинаж

В тази първа майска седмица, по повод Международния ден на печата изпълнителният директор на неправителствената организация "Репортери без граници" Оливие Базил, точно както и миналата 2010 година, съобщи на българската и на европейската аудитория, че положението със свободата на словото в България е много, много сложен.

През 2009 година той каза: образът на медийната свобода в България е плачевен, а през 2008-ма се спря на подслушването на журналистите и на откровеното нежелание на политическата класа в България да чете медийна критика.

По същото време в поверителния доклад на посланик Нанси Макелдауни до Държавния департамент на САЩ хроничното заболяване на българската журналистика е обрисувано по следния начин: "продажност, корупция и политически слугинаж, заплащани с мръсни пари от сивия сектор".

Същото заключение фигурира и в резултатите, огласени от "Фрийдъм хаус", според които България не само че не е успяла да подобри своя рейтинг, а е отстъпила назад в класацията за свобода на словото, озовавайки се в компания с Източен Тимор, Намибия и Индия.

Съобщението не е новина. Българската журналистика вече 20 години говори шепнешком, поддържа нисък профил и показва реверансови "плиета" ту наляво, ту надясно, старателно заобикаляйки теми и проблеми, които биха конфронтирали издателите с властта. Нещо по-лошо - както стана ясно от доклада на Сметната палата, тиражни медии охотно приемат подкупи, формирани от парите на данъкоплатците, и пишат под диктовката на държавни чиновници.

Икономическият натиск, автоцензурата, заплахите и манипулациите, ежедневният страх да не останеш на улицата, както и липсата на чувство за мисия, липсата на професионална солидарност и колегиална етика сред мнозинството от българските журналисти обясняват драматичната подмяна на обществения договор, за който медиите мълчат. Не всички, разбира се: но гласът на "малцинството" е буквално задушен в крещящата акустика от клакьори, хроникьори и сервитьори на властта.


Жълта тиня

Вината на българските медии за прехода на България е огромна. Защото именно медийната чалга наложи жълтата безпросветност, в която плува масата от зрители, слушатели и читатели. Вече е почти невъзможно за обикновения човек да се ориентира между истини, полуистини и лъжи.

Именно тази стряскаща липса на анализ, на елементарна грамотност, наложи днешната властваща простащина, която както никога преди има нужда от лъскаво медийно огледало. Независимо от интересната първоначална идея на организаторите, в така наречените Световни срещи на българските медии отсъства част от журналистическата гилдия, но властта винаги присъства!

Едните се правят, че говорят, другите се правят, че ги слушат. И в този задушаващ валс сякаш невинни няма…



Автор: Еми Барух, Редактор: Емилиян Лилов
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15054567,00.html
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 07 Май 2011, 09:15

;)

МЕРИМ ТЕНЕВ
Един журналист, който не винаги може да каже всичко, което мисли и го вълнува на работата си,
но е свободен да коментира и пише в блога си.



АМИ ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО !

У нас кризата е направо като детски смях, в сравнение с гръцкия ужас,
според премиера ни,
който непрекъснато ни плаши с гръцкия сценарий.


Тежката криза и тежкия живот на хората в Гърция.

Планинско градче Арнея – на около половин час от морето на третия ръкав на Халкидики – т. нар. Предатонски регион. Тук може да се види как европарите, които не се крадат, помагат за реставрацията на къщите .

Българското „нашествие“ в Предатонския регион на Халкидики
Няма селище, в което българи вече да не са закупили някакъв имот. От много голяма, лъскава къща с великолепен изглед към морето до по-скромни къщички или апартаменти. Навсякъде питах и навсякъде ми отговаряха, че вече си имат и съседи-българи.
А тези, които не могат да си позволят такава инвестиция, редовно посещават този район като туристи. Доказват го цифрите.
въпреки кризата – българките продължават да отиват да работят в Гърция. Още не съм чул за обратния феномен, въпреки „тежката“ криза у съседите, гърците масово да идват да си изкарват препитанието у нас.

Вижте

ГЪРЦИЯ - МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

през погледа на един от
НАШИТЕ ЖУРНАЛИСТИ.

http://bulgariancomments.blogspot.com/2 ... l?spref=fb
:tease:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 26 Юни 2011, 19:40

;)

" ...пароструйката е предназначена за всички,
дръзнали да мислят,
още повече да прилагат на практика
алтернативи, представляващи опасност за ретроградната среда, в която сме потопени."


".... американските анимационни герои и надписът "В крак с времето"
отвеждаха мисленето и към друг неприятен типаж – "пребоядисващия" се за една нощ
с оглед на текущата геополитическа конюнктура,
както и към друга проблематична българска склонност – овластяването на фантасмагорични супермени."


"....всички тези форуми, съюзи и организации можеха отдавна да изчистят паметника на Съветската армия от поизбелелия с времето надпис "Руснаците са кучета". Можеха и свастиките да свалят от Братската могила, че и бирените бутилки наоколо да посъберат. Можеха да го правят всеки ден, при това тихомълком,
ако наистина бяха водени от чувство за дълг и обич към паметта на "братята руси".
Можеха...
Само че те се нуждаеха и се нуждаят от демонстрация.



ЕДИН ДЕН НА БЕЗДАРНОТО СТАТУКВО

От Любослава Русева


"Ние изразяваме дълбокото си възмущение от оскверняването на Паметника на Съветската армия в центъра на София! Опитите да се оневиняват осквернителите е кощунство... Ние поднасяме своите извинения на руските хора и ги уверяваме, че в България обичат своите братя руси! Молим руските Средства за масова информация да не преписват на целия български народ стореното от шепа хора."

Тази декларация е дело на 18 организации, сред които са съюзите на писателите, филмовите дейци, архитектите и журналистите. Тя беше написана преди дни, но

досущ прилича на една телеграма от ноември 1970 г.

В нея българските писатели отново изразяват дълбокото си възмущение от оскверняването на паметта. Апелират за наказание на осквернителя. Наричат кощунство присъдено му отличие. С думите, че носят с вълнение и обич в сърцата си братята руси, писателите приветстват "дружбата и сътрудничеството с великата съветска страна" и "порицават злодеянията, целещи да смутят движението на човечеството към неговото ясно и щастливо бъдеще".

Осквернителят е Александър Солженицин, поводът – присъдената му Нобелова награда за литература...

По онова време "шепата хора", които не гласуват протестната телеграма до Нобеловия комитет, са петима: поетите Валери Петров и Благой Димитров, сатирикът Марко Ганчев, театроведът Гочо Гочев и сценаристът Христо Ганев. И петимата са изключени от СБП, а партийните членове - и от БКП.
Четири години по-късно (през 1974 г., когато му е отнето съветското гражданство – бел. авт.), Солженицин ще напише в "Жить не по лжи":

"Когато насилието се втурва в мирния човешки живот, лицето му пламти от самоувереност, то крещи: "Разкарай се – ще те смачкам!" Но насилието остарява, минава някоя и друга година и то вече не е уверено в себе си. За да се задържи на власт, за да изглежда прилично, си извиква за съюзник Лъжата. Тъй като насилието няма с какво да се прикрие освен с лъжа, а
лъжата може да се удържи само с насилие...

Книгата "Един ден на Иван Денисович" между другото е издадена официално на български от "Народна култура" още през 1963 г., но за закъснялата седемгодишна реакция на българските писатели има обяснение:

Нобеловата награда на Солженицин не само легитимира истината за чудовищния фундамент, върху който стъпва "най-справедливият обществен строй в света", а разконспирира сивата армия от "творци", които се прехранват с клишета за щастливото бъдеще.

И понеже "вътре" клишетата може и да минават, но "навън" те очевидно нямат никаква стойност, лъжата следва да се възстанови в спешен порядък. На всяка цена трябва да се запази така удобното казионно статукво, извън което тези занаятчии на идеологически правилно подкованото слово ще са абсолютно никои.

Адресат на протестната телеграма е не толкова комитетът в Стокхолм, колкото българското общество. На него се припомня, че дистрибуторите на официозната лъжа няма да допуснат конкуренцията на истината. Припомня му се обаче по-завоалирано, защото през 70-те насилието вече накуцва и се нуждае от известно приличие...

Същата казионна сплотеност, същите насилие и лъжа, скрити зад възмущението от един пародиен творчески акт, можем да "прочетем" и сега в декларацията на творческите съюзи, които безпогрешно разбраха, че комиксът не е гавра със съветския войник, а подигравка със самите тях; не е шега с миналото, а стон на непоносимост от днешния ни живот.

С невероятния си инстинкт за самосъхранение професионалните писачи на протестни телеграми и възражения веднага
разпознаха под цветовете собствената си сивота
въпреки че американските анимационни герои и надписът "В крак с времето" отвеждаха мисленето и към друг неприятен типаж – "пребоядисващия" се за една нощ с оглед на текущата геополитическа конюнктура, както и към друга проблематична българска склонност – овластяването на фантасмагорични супермени.

Разбира се, всички тези форуми, съюзи и организации можеха отдавна да изчистят паметника на Съветската армия от поизбелелия с времето надпис "Руснаците са кучета". Можеха и свастиките да свалят от Братската могила, че и бирените бутилки наоколо да посъберат. Можеха да го правят всеки ден, при това тихомълком, ако наистина бяха водени от чувство за дълг и обич към паметта на "братята руси". Можеха...

Само че те се нуждаеха и се нуждаят от демонстрация. Нуждаеха се и се нуждаят от това да заявят себе си като вярна стража на статуквото. И също, както през 70-те, насилието - този път упражнено чрез пароструйка, трябваше да се замаскира с лъжа:

Свещеният гняв срещу поруганата памет идеше да прикрие, че пароструйката е предназначена за всички, дръзнали да мислят, още повече да прилагат на практика алтернативи, представляващи опасност за ретроградната среда, в която сме потопени. За всички, които си въобразяват, че през последните 20 години тук се е случил ценностен преход, или такъв има шанс да се случи през следващите 20 години.

Всякакви опити за промяна ще се считат за "злодеяния, целещи да смутят движението към ясно и щастливо бъдеще" – тъкмо това беше внушението на русофилската операция. Да му мислят "шепата хора", които се осмелят да излязат извън границите на така очертания манталитетен ГУЛаг...

"Много често зад вкопчването в дадена идеология се крие обикновено бездарие", пише Солженицин отново в "Жить не по лжи". И това, струва ми се, до голяма степен обяснява какво всъщност стои зад пресилената контрареакция на пародийната инсталация:

Днес, когато светът е отворен и хората могат да издават книги, да рисуват или пък участват в архитектурни конкурси без санкцията на казионни съюзи,

бездарието изпитва див ужас за собственото си оцеляване

И ако успеете да хвърлите дори бегъл поглед на имената, които членуват в подписалите декларацията "творчески" организации, ще установите, че повечето са напълно неизвестни, а известните са известни само с това, че имат по-малко книги, отколкото ордени от руски (не)правителствени фондации...
Никой от тези "творци" няма да се запомни с нещо значително.

И те го знаят прекрасно. Единствено вкопчена в идеологическите клишета (което със сигурност не става безплатно) и вървейки "в крак с времето" на 70-те, тази армия от потънали в анонимността на кухите си съюзи сивоти има шанс да пребъде.

Утешителното е поне там, че от гласувалите телеграмата срещу Солженицин също никой не се е запомнил със забележителното си творчество. Помнят се само имената на онези, които отказват да потънат в срама.

Ще ги повторя: поетите Валери Петров и Благой Димитров, сатирикът Марко Ганчев, театроведът Гочо Гочев и сценаристът Христо Ганев. Петимата показват, че срещу насилието, което си другарува с лъжата, все пак може да се излезе. Но само с морал, действие и открито лице.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/06/2 ... _statukvo/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 02 Юли 2011, 22:08

;)
Д. Горчева:
НЯМА НИЩО ПО- СТРАШНО ОТ ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ.


Защо българите така масово емигрират от страната си?
Едно лаконично обяснение даде известният журналист Христо Христов, който каза: „Защото в България всичко става трудно, ама много трудно!”
Отговорът на Васко Кръпката : „Защото българите се чувстват емигранти и в собствената си страна
и защото не искат да живеят в тази чалгария и кагебария”.


Цялата пошлост, която сега наблюдаваме е следствие не от демокрацията, а от липсата на лустрация. Днес у нас вилнеят лакеите на червения канибал – тези, които услужливо му подаваха тази или онази мръвка и угоднически се смееха на оригванията му. Затова и днес мнозина у нас се чувстват емигранти в собствената си страна, защото това не е техният свят, казва издателят на сп. "Диалог".

интервю на Ана Кочева


- Съвсем скоро Васко Кръпката ще пее в Амстердам. Той ще изпълни и парчета от новия си албум Емигранти...
- Очакваме го с нетърпение и броим дните до събота, 2 април, когато ще го видим отново в Амстердам http://dilmana.web-log.nl/ . Позволявам си да говоря в множествено число, защото резервирайки места за концерта, мнозина споделят, че нямат търпение да дочакат събота вечер. А песента „Емигранти”, която даде името на последния албум на Васко Кръпката, вече звуча по холандската телевизия в един документален филм за България, който холандските колеги също нарекоха „Емигранти”.

- Какъв беше този филм?
- Беше част от една документална поредица за Източна Европа. Филмът за България се завъртя около темата защо българите така масово емигрират от страната си. Едно лаконично обяснение даде известният журналист Христо Христов, който каза: „Защото в България всичко става трудно, ама много трудно!” Отговорът на Васко беше: „Защото българите се чувстват емигранти и в собствената и страна и защото не искат да живеят в тази чалгария и кагебария”.

- А ти чувстваш ли се по някакъв начин емигрантка?
- Ако това означава да имаш усещане за липса на избор или че са ти отнети мечтите, то тогава емигрант бях в България преди да падне Стената. Нямам и чувството на „лист отбрулен”, който съдбата е запокитила някъде. По-скоро обратното – в България до края на 1989 година имах абсурдното усещане, че съм едно от многото закарфичени листенца в колекцията на чудовище, което ни държи в ноктите си, само за да може да ни види сметката, когато му кефне. Бяхме деца на пленени хора, родени и затворени в проклетия комунистически лагер.

- Може би да си емигрант означава да се чувстваш „втора ръка човек”?
- Възможно е, но така се чувствах именно у нас до 1989 година – и не само заради корекомите, вещите, колите, жилищата и вилите на „другарите” и на отрочетата им. Колкото и да е странно, техните придобивки не ме впечатляваха, но не можех да простя на червените копои минираните граници на родината си и пропагандата им срещу „гнилия” Запад. Същевременно „прогнилият” Запад явно доста им се услаждаше, тъй като комунистическата номенклатура пращаше децата си в Лондон и Париж. Една колежка на майка ми, чието семейство бе жестоко пострадало от режима, веднъж ни разказа как тяхна съседка – видна комунистка, я спряла на улицата да я пита как е дъщеря й и след като със задоволство научила, че си кара „разпределението” като лекар в едно селце, й съобщила с въздишка: „А нашата я пратихме в Брюксел”. „Е, защо? – възкликнала саркастично нашата позната, "Какво ще научи детето в тоя Брюксел?! В Москва го пратете, в Москва!”
Докато в Холандия дори в началото, когато още не говорех езика, а съпругът ми – тъкмо, завършил следването си, още нямаше постоянна работа и понякога едва успявахме да „вържем двата края”, никога не съм се чувствала „втора ръка човек”.

- Е, извадихме късмет, че Стената падна...
- Да, нашето поколение извади късмет, че Стената бе съборена, когато бяхме съвсем млади. Но понеже комунизмът си остана непогребан, взе че вампиряса и цялата пошлост, която сега наблюдаваме е следствие не от демокрацията, а от липсата на лустрация. Днес у нас вилнеят лакеите на червения канибал – тези, които услужливо му подаваха тази или онази мръвка и угоднически се смееха на оригванията му. Затова и днес мнозина у нас се чувстват емигранти в собствената си страна, защото това не е техният свят. За това именно пее и Васко Кръпката: емигранти и в собствена държава.

- В интернет форумите често се случва да се сипят укори, че българите в чужбина „давате акъл отдалеч”.
- Обвинението, че някой бил „давал акъл” демонстрира единствено паниката на хора, ненавиждащи свободата и правото на мнение.
Никой никому не може да даде акъл.
Дава се не акъл, а съвет, но само на хора, които го искат.
А когато човек казва какво мисли по този или онзи въпрос, това не е ”даване на акъл”, а изразяване на позиция и е напълно естествено за всички свободни хора на тоя свят.
Но не и за тия, които още страдат по онова време, когато можеха да лъжат безсрамно, а всички останали имаха право единствено да мълчат.
Навремето даже имаше „забранени” автори и книги, за чието притежание вкарваха в затвора. От страх пред свободата на словото и мисълта, която то поражда. Затова преди информацията беше по-строго охранявана и от строго охраняваните ни граници, където не се свеняха да стрелят и по 16-годишни деца.

- В известен смисъл и днес успяват донякъде да упражняват контрол над информацията...
- Да, чрез собствеността над медиите, чрез зависими главни редактори, чрез страха и автоцензурата, породена от него. Действат си безнаказано по стария тертип – било чрез политически уволнения (да си спомним случая с Иво Инджев, например), било чрез поръчков побой или опит за такъв (Огнян Стефанов, Асен Йорданов и други), заплахи. И прокуратурата бездейства. А да не говорим за днешните служби за сигурност, които наследиха и кадрите, и манталитета на някогашната Държавна сигурност и които неотдавна по стар навик хукнаха по баирите да дирят ”забранена литература”, понеже са забравили горкичките да погледнат днешните български закони и да видят, че няма закон, който да забранява притежаването на литература, каквато и да била.

- Говориш за акцията на ДАНС сред имамите, която безславно отзвуча...
- Е, да – така както шумно подпалиха джиповете да дирят престъпници преди да има извършено престъпление, така тихомълком върнаха обратно иззетата литература, която уж щели да проверяват дали не била „забранена”. И никой не ги попита аджеба каква незабранена от закона „забранена” литература търсят? Което показва, че у нас хората още не си знаят правата и това е опасно, защото ако днес търсят „забранена литература” и ровят и обръщат с главата надолу дома на съседа ти, утре ти ще страдаш от произвола на същите тия юнаци и на самозабравилите им се началници, които не се свенят да погазват Конституцията. Така че точно на такива като тях хич не им е угодно някой да посочва престъпните им действия и да говори за злоупотребата им със служебното им положение и мога да си представя как скърцат със зъби, докато процеждат да не им бъде „даван акъл.” И са прави – на тях акъл никой не е в състояние да им даде. Но задачата на всеки почтен човек е да разобличава лъжите им и да посочва престъпленията им. Защото криминалните деяния са опасни за обществото, но няма нищо по-страшно от злоупотреба с власт. От Петко Сертов, например, трябва да бъде търсена отговорност за случая в Рибново, когато маскирани и въоръжени дансаджии извършиха тежко престъпление като разбиха вратите и нахлуха в домовете на двама български граждани. От главния прокурор Борис Велчев, който е длъжен да упражнява надзор, също трябва да бъде искана сметка за престъпно бездействие. Защо прокуратурата не се самосезира, когато ДАНС престъпва закона в изпълнение на политически поръчки?

- За Рибново беше ясно, че е предизборна хватка за повдигане на рейтинг, но последния път какво целяха?
- Последния път беше в услуга на един нежелан за главен мюфтия бивш офицер от Държавна сигурност. Става дума за Неджим Генчев. Акцията всъщност беше за сплашване на непокорните имами в Родопите, които се противопоставяха на кандидатурата му. А Неджим Генчев е силно компрометиран сред българските мюсюлмани човек, който безсрамно е подкрепял такъв варварски акт като т.нар. „възродителен процес” и който публично приветства дансаджийската акция, така че у никой от потърпевшите да не остане съмнение защо всъщност бе проведена.

- Според теб имат ли нужда българите в чужбина от своя партия и специално политическо представителство?
- Това е абсурд. Българите в чужбина са точно толкова различни, колкото са и българите в България и гласуват за най-различни партии според политическите си възгледи и разбирания. Кое ще е това чудо и на каква основа, което ще „обедини” под една шапка българи, които симпатизират на Атака или на БСП с българи, които имат демократични разбирания? И в името на какво? На някой байганьовски келепир?

- Но ето че партия „Другата България” демонстрира завидна активност в последно време.
- Не знам къде и каква активност демонстрира тази партия – предполагам, че е буря в чаша вода и се опасявам, че 90% от българските емигранти хал хабер си нямат нито за нейната активност, нито за нейното съществуване. Единствената автентична българска гражданска партия в този момент – тази на Зелените едва успя да събере безумно високата сума, за да участва в изборите, но нямаше пари да си плаща за медийно време в предизборната борба и повечето от хората даже и не научиха за каузите й. Така че ако една появила се от нищото партия разполага с пари, за да вдига предизборна пушилка по медиите, това ме кара да си задавам въпроса кой и защо я финансира. Иначе циркове сме гледали предостатъчно – да се натовари един файтон хора – кой кариерист и селски хитрец, кой наивник и глупак, да настане едно бодро подвикване „пуцай, куме”, гюрултия и тропот по калдъръма на политическата посредственост и дотам – докато изядат (или изперат) поредните кой знае откъде получени пари и вдигнат пушилка, за да се замъглят смислените послания на някоя друга партия, доколкото ги има. А и честно казано, ставам много подозрителна, когато някой започне да размахва името на България и когато без никой да го е упълномощил се опитва да говори от името на всички ни.

- За тебе е трудно е да се каже, че си далеч от България, не само защото често си идваш, но и защото следиш ежедневно събитията у нас. Има ли нещо, от което си истински изненадана в последно време?
- О-хоо, не спирам да се изненадвам, въпреки че и аз като мнозина казвам, че вече нищо не може да ме учуди. Ето сега пак ме изненада гьонсуратлъкът на някои български политици, които след опасността, която създаде една остаряла атомна централа в Япония, подхванаха агресивна кампания, че АЕЦ Белене ни е необходима като въздуха и слънцето заради дружбата с Путин. Наистина трябва да си смайващо безочлив, за да агитираш за атомна централа, построена с остарели още отсега (да не говорим след 60-70 години) руски реактори – и то в сеизмичен район!!! Не съм против ядрената енергетика по принцип, но съм твърдо против увеличаването на и без това чудовищната зависимост на България от една ужасно изостанала страна, каквато е Русия, при това страна с неприкрити и безпардонни имперски щения.

- Списанието, което издаваш, се нарича Диалог. Как ти се струва диалогът в политическия живот на България в изборна година?
- У нас, особено пък по време на избори, изобщо няма диалог, нито култура на водене на спор. Има надвикване, което от година на година става все по-грозно. Бай Ганьо прави избори – и все по безскрупулно. Това е картинката за съжаление.

- В този смисъл колко е чист изборният пейзаж в Холандия, ако направим сравнение?
- Това е обширна тема и ще трябва много да разказвам, защото у нас малко се знае за Холандия, а и това, което се знае, е доста неточно. Разбира се и в Холандия има политици с гъвкав морал, среща се и демагогия, и лицемерие, има глупост и какво ли не, но гражданското общество в Холандия, което не е поразено от половинвековна диктатура, има необходимата демократична култура и механизми, за да контролира и коригира политиците. Обикновените хора в Холандия държат на морала и за разлика от нас не са обзети от цинизъм или апатия, затова общественото мнение тук често принуждава политиците, които са преминали някои граници, да се простят с кариерата си. И то за много дребни по нашенски стандарт неща.

- Колко трае политическият живот на един холандски политик и от какво зависи дълголетието му?
- Зависи от политика. На някои, както казах, им се налага много бързо да се простят с политическата си кариера. Например, един министър на отбраната бе принуден да напусне поста си, защото се оказа, че е започнал романтична извънбрачна връзка със своя подчинена – тоест даде повод за съмнения, че се е възползвал от служебното си положение. А това е недопустимо. И дотам беше с кариерата му, още повече че този министър е член на Християндемократическата партия, която обича да парадира със семейните ценности. Не върви едно да говориш, а друго да правиш. Хората губят доверие в теб.

- Сигурна съм, че си наясно със спекулациите на тема президентски избори. Как ти се струва версията жена ‒ президент?
- Нормално ми се струва, стига да не е някой номенклатурен кадър или някоя политическа партизанка, а умна и ерудирана жена. Бих гласувала за една Нели Куцкова, например. Президентът трябва да разбира от право, а Нели Куцкова е безспорен професионалист, интелигентен и достоен човек, който притежава необходимата ерудиция и почтеност. Но няма значение дали е мъж или жена, важното е да е достоен човек. Освен това не споделям идеята, че Синята коалиция не трябва да има свой кандидат за президент, за да не цепи гласовете, което щяло да бъде в полза на БСП. Подозирам че ГЕРБ могат да влязат в тайно съглашение с комунистите и изобщо не вярвам на „войната” между Борисов и Първанов. Уж воюват, а по телефона се договарят за ходатайства на тоя или оня. И след като изтече информация за кого тия двама достойни държавни мъже са ходатайствали, колко странно, колко необикновено и какво съвпадение, обектът на техните грижи – вероятно от стрес или дори от срам, а не от прекаляване с бира или защото е чел на нощна лампа, взе че получи инфаркт. И за да е пълна иронията – в правешки хотел.

- Къде се чувстваш най-добре, когато си в България?
- Сигурно в планината, но все по-малко остават местенцата, в които не ровят багери и не бръмчат камази. Иначе съм си градско чедо и обичам София и изобщо обичам градския пейзаж с неговите театри, кина, кафенета и ресторанти, срещите с приятели. Много харесвам Пловдив, Велико Търново, Трявна, Елена. Е, разбира се и Поморие, има си хас!

- Синът ти вероятно вече е излязъл от възрастта на приказките, но коя беше любимата му българска приказка?
- Днешните деца не разбират много народните приказки, защото се сблъскват с архаична лексика и бит и се препъват на всяка втора дума: вретено, хурка, стан, чекрък... Тервел наистина порасна, скоро ще навърши 14 години, но като малък много обичаше приказката на Елин Пелин за Умник Гюро и досега понякога се шегува със себе си: абе нали имах шапка, трябва да съм имал и глава, но не е научно доказано.

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Иван Кованджиев » 04 Юли 2011, 09:06

Много ми хареса статията и с интерес я изчетох до край. :read:
Благодаря, Нина! :hello:
Аватар
Иван Кованджиев
 
Мнения: 161
Регистриран на: 30 Окт 2008, 21:21
Местоположение: Горна Оряховица

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 10 Юли 2011, 23:26

;)
Ал. Андреев:

БОРИСОВ РАЗДЕЛИ ОБЩЕСТВОТО КАТО СВОЯ ВОЖД И УЧИТЕЛ ЖИВКОВ.


Това, което направи Бойко Борисов с обществото в България много прилича на онова, което навремето направи неговият вожд и учител Тодор Живков,
заявява в интервю за БГНЕС журналистът Александър Андреев,
главен редактор на българската секция на радио "Дойче веле".


"Той много хитро успя да раздели обществото на малцинствена интелигенция и елити, които вече нямат никакви канали за въздействие и никаква възможност техните съобщения да достигнат до масата. И онова, което по времето на Живков беше работническо-селска класа, сега просто е останалата част от населението, които си го харесват и не желаят да прекарат един ден без него. Това е изключително хитро разделяне на обществото в България на един незначителен елит от интелигенти, хора на умствения труд и на останалата част, между които почти вече няма комуникация. Това са манипулации, които във всякаква обществена система могат да се случат. Подобни неща правят и Уго Чавес, Фидел Кастро, Лукашенко в Беларус. Някои свеждат това до популизъм. В някакъв смисъл това е и популизъм. За мен откритието по повод този "Ден без Бойко Борисов" е именно много умелото и невидимо разделяне на обществото на тънък елит и на мнозинство, което не иска и не харесва този елит. Освен това нали Борисов казва, че има своя социология и тази негова социология еднозначно трябва да му говори: "Тези хора, широките народни маси, работниците и селяните, те харесват. Онези единици, които се правят на интелектуалци и интелигенти, те не те харесват". Не случайно той си взе за министър на културата квинтесенцията на некултурното нещо в лицето на Вежди Рашидов, а това е единствената позиция, на която е необходимо да има човек, прочел книги, който има някаква представа от култура", казва Александър Андреев.

Според него противодействието на това може да бъде бавно. "Става дума за образование, за равнището на учителския труд, учителската квалификация, какви хора, излизат от училищата, какво им се предлага по медиите. За една седмица излязоха два нови булевардни вестника. Малкото сериозни български медии почти креят. Изправя ми се косата от онова, което децата чуват в училище. Забелязвам едно непрекъснато помпане на съвършено нелеп патриотизъм и национализъм, но това е една от последните опори, оставащи на хора в много несигурно положение. Отново се оказва, че Александър Македонски е едва ли не българин, Потопът се е случил пред вратата на България, непрекъснато се откриват някакви чутовни факти, които затвърждават величието на български народ. Докато в училищата не започне да се учи по една по-нормална програма, престане да се помпа този национализъм, докато учителите не започнат да отварят очите на децата, че има и друг свят и че няма нужда да се взираме в пъпа си и да не знаем какво се случва навън. Процесът трябва да е много бавен и мъчителен, докато хората стигнат до извода, че министър-председатели като Бойко Борисов едва ли са най-добрия възможен избор на една нация", твърди журналистът.

Колкото за последните скандали в съдебната система Александър Андреев казва: "Сигурен съм, че в съдилищата в България наистина има много честни и почтени съдии, които искат да си гледат работата, да спазват закона и да съдят по себе си и по морала. За повечето хора вероятно не е съвсем разбираема цялата сложна структура между МВР, следствие, прокуратура и съд, и какви са функциите на ВСС. От една страна в съдебната система, а вероятно и в прокуратурата има много честни и почтени хора. От друга страна, тези хора, особено в съдилищата, са зле платени и нямат онази тежест и авторитет, които би трябвало да имат. Винаги се дава пример със САЩ, където никой не поставя под съмнение авторитета на съдията, а неговата последна дума е закон, него го слушат и уважават. Тук като се започне от министъра на вътрешните работи и се стигне до последния вестникар всички по цял ден се подиграват на съдиите и оплюват съдебната система, казва се, че с имена на съдии ще се кръщават операции на МВР.

Вторият пункт е авторитет и заплащане на съдиите. Третият пункт е онова, което гражданското общество може да направи. Гражданското общество лека полека започва да си дава сметка за дълбочината на проблема и започва да оказва натиск. Четвъртият пункт е натискът от Европа. В един от големите германски вестници имаше публикация за присъдата на братя Галеви. От дни наред нищо не се е появявало за България, а онова, което те забелязват веднага е това нещо т.е знае се, че в България има проблеми със съдебната система и се упражнява натиск. Целият този комплекс може да доведе до там, че поне съдиите да придобият малко повече авторитет и независимост. Моята гледна точка е, че заразата на корупционните проблеми е в брънките от МВР през следствието и прокуратурата и че често пъти при съдиите попадат дела, които няма какво друго да правиш, ако си честен и спазваш закона, освен да ги върнеш. Неслучайно в съда попадат дела с негодни доказателства с тежки процесуални дефекти. Мисля си, че понякога тези дефекти се произвеждат нарочно, за да може съдът да ги върне и накрая да се каже "Ние си бяхме свършили работа, но съдът го върна". Мисля, че двуинстанционното производство е по-добро от триинстанционното, заявява още Андреев.

Според него, онова, което гледаме като изяви на ГЕРБ във връзка с президентските избори е чиста проба предизборна кампания, просто не е посочен още човек. "Това, че Алексей Петров обяви кандидатурата си, че обичайните заподозрени отдавна вече излязоха на терена - и Волен Сидеров, и РЗС, и Йоло Денев мисля, че се качи на влака, това го оставяме на страна. Това е обичайният кич и шумотевица около президентските избори. Важните въпроси са кого ще издигне ГЕРБ, кого ще издигне БСП, какво ще стане с кандидатурата на Меглена Кунева. Струва ми се, че обществото трябва еднозначно да реагира на кандидатурата на Алексей Петров. Това е бандитска работа. Какво да се занимаваме? Естествено е, че се правят опити за политическа легитимация или частична легитимация. Не виждам силната обществена реакция срещу това", казва Андреев и добавя: "Поведението на ГЕРБ и фактът, че те не са издигнали още кандидат може и да е тактически хитро в някаква степен, но е в тежко противоречие с принципите на една демократична държава, Хората трябва имат време и да знаят за кого ще гласуват, да го разпитат, да го подложат на проверка. По света не се прави така. Фактът, че ГЕРБ ще издигне своя кандидат в последния момент говори за пренебрежение към демокрацията", заявява Александър Андреев.

news.bgnes.com/view/935943
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 11 Юли 2011, 11:28

;)
Да сте чули и видели в медиите това?

http://dnes.dir.bg/gallery.php?id=9026511

Прокрадва се идеята да е монтаж
а дали е така?
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 26 Юли 2011, 12:04

;)
ДЪЛБОКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА КЪРВАВАТА ДРАМА В НОРВЕГИЯ.

ПУШКАТА НА БРЕВИК ГРЪМНА СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКОТО ЛИЦЕМЕРИЕ.


Ето едно виждане на

РАЛИЦА КОВАЧЕВА

относно трагедията в Норвегия.


Защо Норвегия?
Това се питат всички след кървавата баня, устроена на 22 юли от Андерс Белин Бревик, който причини смъртта на 76 души само за няколко часа. Първо като взриви бомба в правителствена сграда, а после – с безразборна стрелба срещу младежи, привърженици на управляващата Работническа партия.
Християнски фундаменталист ли е Бревик или крайно десен екстремист? Или просто луд, въоръжен с пушка и бомба?
Сам ли е действал, кой сложи оръжието в ръцете на един 23-годишен младеж, кое го накара да дръпне спусъка и да избие десетки свои връстници?
И след като е против имигрантите, защо не нападна тях, а група норвежки младежи?


http://www.euinside.eu/bg/comments/brev ... -hypocrisy
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 08 Авг 2011, 22:34

;)

МИКРОФОНИЯ*
Емилия Милчева 08.08.2011,


И когато Бойко Борисов спре да говори, ефектът на микрофонията продължава - до следващата му изява, след която отново следва репродуциране на същите звуци.

Неспирното говорене на министър-председателя, който през ден повтаря едно и също - инфраструктура, магистрали, избори за президент, катадневния труд без почивка - отдъхва с футболната топка, докато другите обядват, предателствата на десните, болезнено доскучава. Като стандарта за лютеницата.

Защо? Защото Борисов си говори сам, дори когато го интервюират. Защото никой не дискутира с Борисов, нито спори с него, защото Борисов не си говори с никого. Ако не му харесва нечий въпрос, не отговаря. Срещу него никога няма събеседник - само микрофони. Какво може да се получи от отворени микрофони, освен микрофония.

Как ли би се справил в един кандидат-президентски диспут... Там сегашните му реплики от щайгата имат някакъв шанс да бъдат заковани, а сега просто се изливат в ефира като рекламна пауза:

"Колкото и да ми е неприятно това, което се случва в САЩ, Италия и Испания, управлението на тези държави трябва да приеме българския модел... фискална дисциплина, пакт за финансова стабилност" (сутрешна изява в bTV) или "Вече еврозоната трябва да се промени и да станат дисциплинирани и да си направят дефицитите такива, каквито са в България, и едва тогава бихме се присъедини към еврозоната... (виж ти - не че не ни искат, ами ние, видите ли, не щем!!!).

Може би някой ще се осмели да посъветва Бойко Борисов, че ако продължава така, говоренето му има опасност да се превърне в монотонен шум, с който ухото привиква - и не разчленява посланията. Може би ако поспре, ще го чуем в мълчанието му. Или ако реши да си поговори публично с някой - не слушател, а събеседник.

Но премиерът избягва разговорите. Защото си говоря с хората, би обявил за сетен път. Сигурно защото си говори с хората - така както с любимите си кучета.

Японските императори може да си имат любимо славейче, царете в Европа - любим шут, управниците в 21 век - любими и/или приятелски медии. А Борисов май ще си има глух народ.

Какво пък... Кумирите на Борисов също не разговаряха. В соца Тодор Живков държеше речи и се ръкуваше с трудовите колективи, подмятайки насърчителни реплики за полупроводниците и целите... Във времената на управлението на НДСВ и Царя не събеседваше публично. Борисов явно се опитва да изкомбинира двамата си наставници.

Време е да назначи в екипа си нов съветник - г-н или г-жа "Не", който да получава заплата само за да възразява на Бойко Борисов. Така Борисов може и да се научи да разговаря...

*Технически недостатък на тона, който се получава, когато микрофонът приема не само звука от източника, но и репродуцирането на същия звук от близкостоящ високоговорител, т.е. приема звука, който сам е изпратил в ефира. Този огледален ефект се изразява с рязко увеличаване силата на звука и преминава често в силно, болезнено за ухото еднотонно свирене

http://www.webcafe.bg/id_193014963_Mikrofoniya*
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1399
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

ПредишнаСледваща

Назад към Материали от мрежата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron