За доброто ви настроение!

Тук се дава възможност за оповестяване на материали, непопадащи тематично към предходните топици или със съответна извънпартийна и неполитическа насоченост, както и материали от областта на културата, изкуството, науката, представляващи интерес за широк кръг потребители. Топикът ГОСТНА е отворен за всички добронамерени интернет-ползватели

За доброто ви настроение!

Мнениеот Татяна Колева » 20 Яну 2009, 10:16

http://www.youtube.com/watch?v=UhIyLDnB ... p=30972514

[html]<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/UhIyLDnBx8g&hl=de&fs=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/UhIyLDnBx8g&hl=de&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>[/html]
Татяна Колева
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Окт 2008, 08:45

Re: За доброто ви настроение!

Мнениеот Любомир Вучков » 03 Фев 2009, 02:28

Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА?
А СЕГА СИ ПРАВ, ЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ АПЛОДИРА, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИЩАВА!
!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 997
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

НА ВИСОКО РАВНИЩЕ

Мнениеот Admin » 03 Фев 2009, 04:16

http://www.de-zorata.de/forum/index.php ... l#msg20770
НА ВИСОКО РАВНИЩЕ

Сценка

Действащи лица:

Путиний Първи, Основател на династията на Василиевичите.
Медвед Дмитриевич, наместник на Основателя.
Първан Георгиев, Началник на Заморска област.
Калфа Ивайлов, слуга във външните отношения на Заморска област.

Действието се развива в наши дни. Всякаква прилика с действителни имена и събития е напълно случайна.

Путиний Първи (навъсено): Заповядайте, господа, седнете.

Първан Георгиев: Благодарим за топлия прием, Ваше Превъзходителство!

Путиний Първи: Без излишни церемонии, моля. Вече сме насаме.

Калфа Ивайлов: Все пак бихме искали най-после да засегнем и въпроса за доставките...

Путиний Първи (яростно): Какви доставки? Какво си въобразявате вие в областта? Заслужили ли сте доставки?

Първан Георгиев: Ваше превъзходителство...

Медвед Дмитриевич: Много сме недоволни от вас, г-н ГеОргиев. Изключително много...

Путиний Първи (постепенно се овладява): Развитието на взаимните отношения зависи от редица обстоятелства, г-н Началник. А какво наблюдаваме напоследък? Признавате когото не трябва, не признавате когото трябва, заплесвате се по “Аида”, ослушвате се за Черноочене, опитвате някакви екстравагантни ходове...

Медвед Дмитриевич: А вашият областен управител толерира всичко това. И не само толерира...

Калфа Ивайлов: Той си е наш човек, Ваши Превъзходителства. Майка му и баща му са били обяздени коне...

Путиний Първи: Те обяздени жребци, а от него излязло цяло магаре! Не виждаме ли, че очите му все в западните ясли?! Какво, задокеански лиценз за чистокръвност ли иска? Интересува се само от континенталния зоб...

Първан Георгиев (презрително): Чунким голямото зобене... Половината зоб разсипан къде ли не, останалото дори недокоснато...

Медвед Дмитриевич (наставнически): Не е въпросът в зоба, г-н Началник. Главното е, докато зоби, да не си обръща задника към НАС.

Първан Георгиев (смутено): Взели сме мерки, Ваше Превъзходителство. Новото правителство ще е под пълен контрол. Създадохме и нови партии, например на Пиронко Христов. С този Пиронко ще приковем и татарската фракция, и част от хората на Борко Бойков. А защо не и самия него...

Калфа Ивайлов (кима): Да, да... Има много варианти. Дори с крал Роман...

Медвед Дмитриевич: Какво крал Роман?

Калфа Ивайлов (припряно): Нищо не е крал. Всичко си получи законно, както беше и уговорката...

Първан Георгиев: Пък и дори да е надвзел някой имотец, няма страшно – още един коз да го държим в ръцете си...

Путиний Първи: Е, е... Туй са си ваши вътрешни работи. Но не ми се вярва да мине толкова гладко, както го представяте.

Първан Георгиев: А, има един Коста Иванов, за дясна коалиция се натиска...

Путиний Първи (озадачено): Този Коста навремето се беше ли във властта? И не си ли поигра достатъчно там?

Първан Георгиев: Ами, такова...

Медвед Дмитриевич (леко унесен): Така е, властта опиянява човека, тя води до най-тежкия махмурлук...

Путиний Първи (изглежда го свирепо, после към гостите): А що за птица е Борко Бойков?

Първан Георгиев: Бивш воден спасител, Ваше Превъзходителство. Мътните вълни го издигнали доста над морското равнище, та му хрумнало да спасява и отечеството...

Медвед Дмитриевич (още по-унесено): Да-да, опиянява властта...

Путиний Първи (прекъсва го рязко): И какво смятате да правите с него?

Медвед Дмитриевич (стреснат, подскача): Ами щом е такъв човек, лесна работа: ще го поканим при нас, ще разведем тук-там, ще го запознаем с когото трябва, че и сувенирче ще му подарим...

Путиний Първи (през зъби, с издадена напред долна устна): Чакам да се изкажат нашите гости.

Първан Георгиев (изпъчва се леко): Борко не е толкова труден, Ваше Превъзходителство. Суетен пуяк, нищо повече. С него имаме много общи приятели – например академик Божидарски от Народния пантеон...

Путиний Първи (по-спокойно): Правилно. “Ако ще е идиот, поне полезен да е”, казваше нашият класик. А за Божидарски – не знаех, че е станал и академик. Е, щом е по заслуги...

Калфа Ивайлов: Ние и Ваше Превъзходителство удостоихме наскоро...

Путиний Първи (с доволна усмивка): Разбрах, разбрах...Вижте, старите другари не се оставят в беда. А и всички тук сме минали през кеча (оглежда събеседниците си, те навеждат глава). Така. Избрали сме ви за тиванско муле, а това е много висока чест, с която не всяка област може да се похвали. Тъй че си носете товара с отговорност. Пък и нищо не остава непроменено, това го е рекъл още в древността Демостат, бащата на материализма. Вероятно някой ден, вместо презряна заморска област, ще получите и статута на губерния – неосъществената мечта на мъдрия ви ръководител Божан Здравчев. А тогава ще има и редовни доставки, и други привилегии. Е, това е всичко. Действайте!

Медвед Дмитриевич: И успех!

Първан Георгиев, Калфа Ивайлов : Благодарим, Ваши Превъзходителства!

Путиний Първи: Аудиенцията приключи.

Излизат.
Аватар
Admin
Администратор
 
Мнения: 258
Регистриран на: 15 Окт 2008, 01:17

Re: За доброто ви настроение!

Мнениеот Любомир Вучков » 04 Фев 2009, 12:02

ОТКЪС** ОТ ПОЕМАТА "Спасите наши души (SOS) от "Спасителя"

Логорей Безумний
сочи върха там
и вика:
"Търчете!
Тамо са парите!"

----------------------------------
** Поемата е недовършена и всеки може да се присламчи като съавтор без притеснения!
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА?
А СЕГА СИ ПРАВ, ЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ АПЛОДИРА, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИЩАВА!
!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 997
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: За доброто ви настроение!

Мнениеот Татяна Колева » 04 Фев 2009, 13:05

море и кукиш, кукиш и море / със снимка/ Всичките ми мечти се сбъдват. Само че с около двайсет-трийсет години закъснение. И не точно тези, които съм очаквал. И не така, както съм очаквал, а иначе. Съвсем иначе се сбъдват. Мечтаех да обикалям България с кола и накрая да стигна морето. Да спирам където ми хрумне и да тръгвам отново когато и накъдето ми хрумне. Без подготовка, цел и преднамереност. И сам. Освен ако не забърша някоя по пътя. И ето, че мечтата ми се сбъдва. С трийсет години закъснение. Доста по-късно от мечтата ми да бъде сниман филм по мой сценарии. Преди години снимаха защото. Кратък телевизионен. И беше чудесен. Сценарият, не филмът. Филмът беше обратното на чудесен. Просто разни прочути режисьори, актьори и всякакви подобни /няма да донасям кои, да не замязам на Кеворк Кеворкян / провалиха сценария. Това според мен. Според тях най-вероятно филмът се е провалил заради моя тъп сценарий, а не заради тях . Та така се сбъдна оная ми ти мечта. Сега пък се сбъдва тая ми ти. Обикалям България. През зимата, около Бъдни вечер. А през зимата се мръква рано и морската градина в Бургас е призрачно пуста. Призрачно – защото призрачни светлини осветяват призрачни каменни паметници, които човек може да уподоби с призраци, ако не иска да ги уподоби с уроди. Ама и уродите призрачни. … Като разгледах най- голямото подобно на призрак уродливо изваяние, стигнах до извода, че то представлява кукиш. Извисяваше горда снага точно над морето. Прецених, че кукиша най – вероятно е издигнат, за да плаши враговете на Бургас. Тоест, ако решат те на нападнат юначните бургазлии откъм прекрасното им, чисто като съвестта на Кеворк Кеворкян море/ ако това не е оксиморон, тоест макар че е оксиморон /, то ще се натъкнат на кукиша, който ще им рече иносказателно : „ Искате да превземете града откъм прекрасното ни море ли? Няма да го бъде ! Кукиш ! „ …И така ще се съпикясат тия пустиняци, враговете на Бургас, връ им го… Обходих паметника, за да видя какво пише на него. Бях уверен, че ще пише „ на подлите врагове – кукиш”, или нещо подобно. Обаче прочетох : „ На моряците от Българския Черноморски Флот”. Замислих се кой ли може да постави кукиш на моряците от Българския черноморски флот и реших, че това най- вероятно са техните съпруги. Не знам защо. … Та така се сбъдна тая ми ти мечта. Мрак, мъгла, призрачни паметници, кукиш, Черно море, което се чернее като огромна черна чернилка и бургазлиите - учтиви като жители на град, който поне 50 години е приютявал летовници с профсъюзни карти. Пък после защо всяко българско пътуване започва от кръчма / или поне там се възнамерява и замисля / и завършва с кръчма. … Тук поне не свиреха чалга и нямаше пияници. Един мъж на около петдесет години свиреше на електрическо пианце, а една жена на около двайсет пееше. Пееше хубави песни. Колкото повече пиех, толкова по-хубави песни пееше. По едно време запя „ Барба Яни”…… Вечна песен. Защото има вечни стойности. Фюр Елизе, Турският марш, Барба Яни и още няколко такива, например… Хиляди неща ще се забравят. Дори парчетата на Битълс могат да се забравят с изключение на две - три. И парчетата на Ролингстонс също, с изключение на А кен гет ноу сатисфекшъна. И тези на Юрая с изключение на Лейди ин Блек. „Барба Яни, обаче няма да бъде забравен „ – помислих си. И точно тогава… …- Забравиха ме ! – рече барба Яни. Беше се натресъл се на масата без да пита. Той, истинският барба, а не като художествен похват или в иносказателния смисъл. … Просто дойде и седна. И дори една калимера, или калиспера, или каквото там се казва в такива случаи не каза. Седна и започна да се обяснява. Вярно било, че оправил мотора, за да лови риба, както се пее в песента, ама не защото обичал морето, а заради оня хубостник.- А кой хубостник? Кой те забрави ? – попитах.- Никос – каза Яни . … - Как така те забрави ? - Продадох стотина декара лозе. Да го изуча в Европа. Да стане лекар или адвокат. А той за четири години само едно писмо ми прати. Иска пари. Иначе никакъв хабер от него. Наскоро се върнаха едни ортаци от Франция и рекоха, че въобще не бил учил. Скитосвал, ходил по европейските курви, харчел ми парите и даже по-лошо... … Забравих да обясня. Случват ми се понякога такива чудатости, защото едно време бях кастанедианец. Това не вид индианец, а умение да ти се случват разни странни неща, когато си сам, когато е тъмно, когато е мъгливо, когато е Бургас, когато е кукиш и когато Черно море се е пльоснало пред града като огромна черна чернилка. Странни неща, но пък истински. По-истински от истинските. …- И какво по-лошо от това да скитосваш, да харчиш пари по европейски курви и да не учиш – попитах ?Всъщност исках да попитам „ какво по-хубаво от това”, но се побоях да накърня стародавната нравственост на барба Яни, който даже не беше истински барба / тоест рибар, собственик на лодка, юнак и отворко/ , а лозар.- Ами писал бил. Това е по-лошото.…- И какво толкова лошо е писал ? Доноси ли ?- Още по-лошо. Писал бил разни дивотии за аскези и такива разни философски щуротии. А за един улав от съседното село даже цяла книга ми каза, че бил написал. … Тогава ме връхлетя / изтъркан израз, може да се употреби също нападна ме, нахвърли ми се, втурна се към мен, …/ едно подозрение от което дъхът ми секна. - А тоя, шашавият да не се казва…- понечих да попитам, ама ама не успях, защото точно тук дъхът ми секна. Пък и вече знаех отговора… …- Не си прав, барбо ! – въздъхнах, когато той ми каза името на улавия от съседното село - Синът ти е голяма работа. Мегали калимера, мегали идеа / Това го казах на гръцки за по-голяма внушителност/. - Всичко ще изчезне, всичко ще се забрави – И сатисфекшъна на Стонс, а, това няма…и ънфоргивъна на Металика, исках да кажа, и лозята, и лодката, и острова ти даже, но написаното от твоя син все ще се чете. …- Уважаваш ли ме ти мене? – неочаквано отвърна барба Яни.- Уважавам те.- Ами тогава защо псуваш и викаш, че щели да изчезнат. Айде лозята остави, тях ги продадох, изчезнаха вече, ама как така острова и лодката щели да изчезнат? Не ме уважаваш ти мене достатъчно. Рече и погледна към чашата си. Поръчах му едно питие и захванах да го уверявам.- Не само те уважвам, ами знаеш ли какво…Замълчах малко за повече внушителност. Беше ми хрумнало нещо дотолкова величаво, че дъхът ми отново секна за миг.- Сценарий ще напиша аз за теб. – рекох му, след като тоя миг отмина - Защото си барба. Защото лицето ти е обветрено и защото ловиш риба, която е стойност, макар и не дотам вечна. Ще напиша как не си вярвал на сина си, пък той пробива и става вървежен. Ще му притурим на филма нещо балканско – нещо Костурица- Мостурица, Брегович-Мрегович и ще се прочуем. Барбата ме изгледа така, сякаш съм пил ракия и съм му издумал куп щуротии.- Това ми е отдавнашна мечта –донадих - А на мен всичките ми мечти се сбъдват. - Сбъдват се, ама със закъснение – заяде се барбата – И се сбъдват не както си ги щял. Като при оня сценарий, дето се провали. - Филмът се провали, не сценарият. И го провалиха скапаните режисьори, монтажисти, монтьори, артисти и всякакви там артисали, а не аз. А ти мене уважаваш ли ме ?Бях готов да го фрасна с кво да е по главата. Лодкар тъп. Да си гледа там вмирисаните риби, а не да ми се прави на филмов критик…- Уважавам те бе, как да не те уважавам – стъписа се Яни и поръча едно питие.- Добре тогава – успокоих се донякъде – да знаеш, че тоя път няма да дам сценария на тукашните прошляци да го провалят. Ще го дам на американците. Ще се свържа с тях по Интернет. Ще кръстим филма „ Барба Яни Балканджията”. – коопродукция на Лемън брадърс, Уорнър Брадърс и Биг Брадърс. Сценарий и режисура – аз. По идея на мен. И като му сложим за саундтрак песента„ барба Яни”, ще избием рибата, както викате вие, барбите. Ще стане хит и ще влезе в направо в топ туенти на мувитата.- Главата ти трака нещо на тебе. Що ме псуваш ? Филм щял да прави…Ми прави …Аз пък няма да го гледам.- Ама уважаваш ли ме ти мене ?.
... Продължихме си разговора с Барба Яни докато затвориха кръчмата и не помня какво точно си казахме, но помня, че на път за хотела пак минах през Морската градина и този път призрачните изваяния ми се сториха не толкова призрачни, колкото загадъчни, весели и привлекателни даже. А най-ми хареса кукиша. Прецених, че е много достойно дето сочи към вражеските елементи.- Така ви се пада, елементи вражески такива – обърнах се към тях, но си спомних, че кукишът всъщност беше насочен не към тях, а към моряците от Българския Черноморски Флот.- Така ви се пада, моряци с моряци такива – обърнах се тогава към моряците. - Ще забравяте жените си, ще мърсувате с европейски курви и ще продавате лозята на бащите си, за да строите хотели. Ама няма да ви се отвори парашута. Наа!. Кукиш и криза за вас !После, в хотелската стая вече, се замислих за вечните стойности и прецених, че ако не бяха американците да направят филм за Зорба Гъркът, то едва ли някой щеше да знае кой е Никос Казандзакис, въпреки Нобеловата му награда. А пък аз, колкото и хубави разкази и сценарии да напиша, ако американците не направят нещо с тях, или ако не ме дават често по телевизора – кукиш на вечните стойности. И мечтите ми ще се сбъдват все по тоя изкривен, изкелефинчен и неочакван начин. Добре поне, че от време на време ми спира дъха. Нали животът се измервал бил не с броя на вдишванията и издишванията, а с миговете при които дъхът ти спира.
Оня живот, който е по-истински от истинския.



Ето и кукиша от Морската градина в Бургас, сниман през нощта

Изображение

http://ivoberov.blog.bg/viewpost.php?id=284109
Татяна Колева
 
Мнения: 72
Регистриран на: 22 Окт 2008, 08:45

Re: За доброто ви настроение!

Мнениеот Admin » 08 Фев 2009, 21:49

Всичко в тази книга е пълна измислица. Всяка прилика с действителни лица и задници е напълно случайна :-)

http://www.gocho.org/chernova1/p1.html


...Доцентът ловко се включи в движението, където другите шофьори го приветстваха с клаксони и псувни. По принцип българите постоянно надуваха клаксоните. Това беше защото те бяха хора крайно комплексирани и се безпокояха, че никой не ги забелязва. Единственият, който не свиреше на клаксона си беше Гочо, но не защото не беше комплексиран, а защото се надяваше да го забележат като единствения невдигащ шум. Всъщност в рева на клаксоните никой не забелязваше Гочо, а и да го беше забелязал някой, то би решил, че просто на Гочо не му работи свирката.
Аватар
Admin
Администратор
 
Мнения: 258
Регистриран на: 15 Окт 2008, 01:17

КОЙ КРЕПИ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ?

Мнениеот Любомир Вучков » 17 Фев 2009, 17:23

Изображение
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА?
А СЕГА СИ ПРАВ, ЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ АПЛОДИРА, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИЩАВА!
!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 997
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: КОЙ КРЕПИ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ?

Мнениеот Аспарух Танков » 18 Фев 2009, 19:06

Любомир Вучков написа:Изображение
Изображение
Начетеният дръвник е най досадната разновидност на глупака.
Дж. Тейлър
Аватар
Аспарух Танков
 
Мнения: 148
Регистриран на: 04 Ное 2008, 16:35

Мъжът на 60-те!

Мнениеот Любомир Вучков » 25 Авг 2009, 14:40

За тия,които са забравили - да напомня, тия, които не знаят - да знаят, че вече прехвърлих една преклонна възраст, за която поетът пише:

Провъзгласи ли те "морука"
неблагодарният ти син,
почука ли в сърцето скука,
нагарчаща като пелин,
започнеш ли да отминаваш
студено
прелестния пол,
привикнеш ли да натопяваш
мечтите в чашка с алкохол,
изобщо - появи ли се угроза,
че преминаваш във "о зе"
и почнат ли те да те вземат
приятелите за мезе,

тогава

погреби лъжата,
че още си голям и смел
във саркофага на молбата
до "Пенсионния отдел"!


Да има много здраве поетът от мене!

Поне с мен нищо такова не се е случвало досега, няма и да се случи в близките 60 години!
Пък после - ще видим!

Упование за това ми дава песента на Стефан. Чуйте я - втората от колекцията "Избрано"



Боги и Стеф - трубадурите на българската демокрация!
По-младите - без притеснения!
По-старите - хич да не му мислят!
Жените - те да си правят сметката!

Поради ограничеността на продължителността на клипа в youtube желаещите да чуят и последните две минути от това "Избрано", могат да го направят на
http://vimeo.com/6245585

Приятно гледане и слушане!
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА?
А СЕГА СИ ПРАВ, ЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ АПЛОДИРА, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИЩАВА!
!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 997
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

ДНЕС Е ОСМИ МАРТ!

Мнениеот Любомир Вучков » 08 Мар 2010, 19:08

ДНЕС Е ОСМИ МАРТ!

НА ПРЗНУВАЩИТЕ – ЧЕСТИТО :dizzy: !

НА РАБОТЕЩИТЕ :banghead: – ОЩЕ ПО-ЧЕСТИТО :clapping: !


НА ДРУГАРКИТЕ (бе май няма тука такива, ама за пълнота!) – червената роза на Роза (Люкси и Берги) и Клара (оная и нашенската)! Изображение


НА ГОСПОЖИЦИТЕ И ГОСПОЖИТЕ - нещо още по-боцкащо от роза – например ..... трендафил !
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА?
А СЕГА СИ ПРАВ, ЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ АПЛОДИРА, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИЩАВА!
!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 997
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Следваща

Назад към Гостна

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron