
Но как мога да формулирам национална мечта,при положение,че аз самата осъзнах - не съм формулирала такава за себе си.Желания и цели съм имала,но мечта.... Една моя цел например е да стабилизирам психиката си,за да мога да се справям по-успешно с неприятностите около себе си.Един от начините,който съм намерила за разтоварване на психическото напрежение е да разсъждавам каква е разликата между две думи,изпълнени с много съдържание. Та много пъти и аз съм си задавала въпроса каква е разликата между мечта и фантазия.Немога като Ангел така точно да дефинирам тези две понятия,но интуитивно съм стигнала до същия извод. Оказва се,че тези,които сме се събрали в пространство си задаваме едни и същи въпроси,обичаме да слушаме една и съща музика в среднощните часове - явно можем да направим опит да формулираме една нова национална мечта. Колкото и всеобхватна да е свободата,мисля,че се поизчерпи като наша мечта. Синята идея сбъдна тази мечта - имаме свободата да слушаме любимата си музика ; имаме свободата,ако сме достатъчно рационални да развиваме собствен бизнес ; имаме свободата да ходим в други страни само срещу личната си карта ; имаме свободата дори политически вицове да разказваме. Как почувствах свободата след 10.11 - бяхме като птички пуснати от кафеза,повечето незнаеха какво да правят с тази свобода и предпочитат да се върнат пак обратно - там,където според тях е по-сигурно и по-приятно. Свободата ,според мен,неможе на бъде мечта примерно за 26 годишните-за тях са непонятни онези години - трудно могат да си обяснят какво е това "Показен магазин".
Тази седмица,във в.СЕДЕМ има едно интересно интервю с Найо Тицин " НИЕ СМЕ ЦЕННИ С ТОВА , КОЕТО СМЕ ". То може да послужи и като база за формиране на национална мечта. Той казва : че ролята на публичните фигури е да повдигат теми,в които хората по принцип не се вслушват много /визира Пражката пролет / ; че изборът на Обама за президент на САЩ означава,че някъде по света демократичните политически принципи продължават да работят.Цветнокожият Президент има необходимата енергия и успява да я влее в политиката и в комуникацията си с хората,затова американското общество го припозна като своя човек. Докато Макейн е бил по-подходящ като политически позиции,но не излъчваше енергия,не излъчваше сила. За Костов,Тицин казва,че неговата харизма е сложна и изисква усилие,за да бъде доловена,а хората не обичат да полагат усилия за нищо. Ще си позволя да цитирам още малко от интервюто . За или против съюз с ГЕРБ : Смисълът на съществуването на една партия е в това да има влияние в политическия живот.Може да се влияе в опозиция,но колко дълго би издържала една партия да влияе на обществените процеси,стоейки в опозиция?ДСБ има безспорни успехи в опозиция,но по-полезна би била ако можеше да върши полезната си работа в управлението.Генералният въпрос е как може да се постигне това - само с разговори и съвместни действия,защото за добро или лошо в днешно време неможе да има еднопартийно управление. А сред стоката на политическия пазар в момента най-доброто управление може да се случи в комбинация между ДСБ и ГЕРБ. Интервюто завършва с разсъждения за нашумелия напоследък Гамизов и нашия д-р Михайлов - моралните стожери на лявото и дясното,които за няколко месеца възвеличиха своя лидер и кумир ,заявиха се като негови поддръжници и после много бързо се разочароваха.Моралните съдници си мислят,че са последна инстанция -лошо е човек да си повярва в тива. Всеки носи в себе си някакъв морал и всекиму липсва някакъв морал.
ДА СЕ НАУЧИМ ДА ВЪРВИМ ЗАЕДНО НАПРЕД , ВЪПРЕКИ РАЗЛИЧИЯТА СИ И ДА ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ В ДУХОВНИЯ И ПО - МАЛКО В МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ - може би това е база за формиране на нашата национална мечта!