Прах в очите на България

Тук се дава възможност за изразяване на алтернативни позиции на позициите на ПП ДСБ, представени от опоненти и политически противници по тяхна инициатива или при покана. Всяка алтернативна позиция се придружава от рецензия, коментар или становище поне от един потребител - член или регистриран симпатизант на ПП ДСБ. С изричното съгласие на автори и редакции могат да бъдат препечатвани материали на журналисти, политолози, социолози при изразена от тях готовност да бъдат подложени на критики и с гаранцията да им бъда дадено право на отговор. В дебатите могат да участват всички регистрирани като потребители членове на ИС

Прах в очите на България

Мнениеот Admin » 01 Ное 2009, 14:36

http://dsb-is.net/2009/11/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d1%85-%d0%b2-%d0%be%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/

На този адрес е публикуван пълният текст на публикацията на Мерим Тенев, която разкрива чудовищната истина за състоянието на българската журналистика. Това е предупреждение (поне аз така го разбирам), което оставя всеки буден нежурналист пред задачата да се мобилзира и усъвършенства. Помощ от вън няма да дойде и ако не си помогнем сами, ще си :banghead:
Пишете и будете! Поздравявам Мерим с празника му!
Аватар
Admin
Администратор
 
Мнения: 258
Регистриран на: 15 Окт 2008, 01:17

ОТВОРЕНО ПИСМО НА ЙОРДАН МАТЕЕВ ДО ИЗДАТЕЛЯ СТЕФАН ГАМИЗОВ

Мнениеот Admin » 01 Ное 2009, 15:44

ОТВОРЕНО ПИСМО НА БИВШИЯ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ИДЕАЛИСТ ЙОРДАН МАТЕЕВ ДО ИЗДАТЕЛЯ НИ СТЕФАН ГАМИЗОВ
До Стефан Гамизов,
управител на „Референдум медиа” и председател на Гражданска лига за България


Г-н Гамизов,

Пиша ви това писмо, тъй като не изпълнихте поети ангажименти към екипа на „Идеалист” и от няколко месеца отказвате да обсъдим проблема. Писмото е отворено, защото вярвам, че прозрачността е в полза на обществото.

Смятам „гражданско-политическата” ви активност и желанието ви да станете издател за опасни, защото виждам драстично разминаване между вашето говорене и реалните ви действия. Вие излъгахте не само екипа на "Идеалист", но и българското общество, че ще създадете мощно независимо седмично списание, което, водено от своите ясни ценности, ще търси истината, за да подобри качеството на живот на хората в България. Казахте, че вече сте осигурили финансирането на проекта за поне три години, дори и без приходи от реклама. Твърдяхте, че никога не бихте допуснали забавяне на заплати, тъй като това ще ви причини физическа болка. На практика обаче спряхте финансирането и все още не сте изплатили дължимите възнаграждения на екипа за периода 1 ноември 2008 г. – 31 януари 2009 г. А в телевизионни интервюта преди два дни казвате, че през миналата година сте спечелили милиони и разполагате с много пари.

Вие твърдите, че сте последователен и етичен човек, споделящ либералните ценности. На тази основа аз подведох десетки професионалисти, които ми повярваха и се присъединиха към екипа на "Идеалист" въпреки недоверието си към вас. Те напуснаха своите медии, защото искаха да работят за модернизирането на страната, но заради изкривената ви представа за последователност и етика останаха без работа и пари точно преди Коледа и Нова година.

Най-видимото доказателство за занижените ви етични стандарти е недостойното ви поведение спрямо колегите от екипа при прекратяването на проекта. Не посочихте ясно причината за отказването си от проекта "Идеалист" и безсрамно се опитахте да прехвърлите вината първо върху световната конспирация, а по-късно върху екипа, който не бил съставен от идеалисти. Вие заляхте екипа с лъжи и когато истината стана очевидна, се опитахте да дезинформирате обществото с плоски милиционерски техники.

Дадохте дума, че ще спазвате етичния кодекс на „Идеалист”, но в противоречие с него не обезпечихте материално проекта, не предоставихте, както обещахте, данни (дори и имената) за притежаваните от вас компании в чужбина и поискахте промяна на съдържанието и формата на "Идеалист". А когато не срещнахте подкрепа от мен и екипа, изискахте да прекратя трудовите договори, което също противоречи на кодекса.

Огромното ми желание за успех на „Идеалист” и за промяна на статуквото в страната ми попречиха да преценя навреме, че вие не сте подходящият издател. Аз ви повярвах дори когато обявихте, че спирате проекта, защото мощни сили на злото са ви притиснали финансово. Но последвалите ви действията недвусмислено ми показаха, че вие сте част от силите на злото. И се радвам, че екипът, който събрах, не работи за вашия имидж.

За разлика от много мои колеги не мисля, че вие имате тежки психични проблеми. Мисля, че безскрупулно използвате граждански каузи, за да извличате бизнес изгоди - нещо напълно рационално, но неморално. Проектът „Идеалист” не можа да се впише в схемата ви, защото щеше да работи не само срещу ваши бизнес конкуренти, но и срещу вас и ваши бизнес партньори. Мисля, че това е истинската причина да го прекратите.

Нямам желание да кредитирам съмнителния ви политически проект и затова настоявам до края на тази година да погасите финансовите си задължения към мен и колегите, работили за проекта „Идеалист”. В противен случай ще защитя интересите си с предвидените от закона средства, за което периодично ще информирам обществото. Надявам се, че и останалите ви кредитори ще си потърсят правата. Защото в едно демократично общество договорите е редно да се спазват, а който не ги спазва трябва да си поеме отговорността.

Предполагам, че вие ще измислите ефектни оправдания в опит да запазите достойнството си пред малкото хора, които все още ви вярват. Аз обаче напълно загубих доверието си във вас. Смятам, че вие сте вреден за демокрацията и либералната идея, защото с действията си дискредитирате тези идеи.


27.10.2009 г.

Йордан Матеев,
бивш главен редактор на „Идеалист”
Аватар
Admin
Администратор
 
Мнения: 258
Регистриран на: 15 Окт 2008, 01:17

Re: Прах в очите на България

Мнениеот Иван Кованджиев » 02 Ное 2009, 09:32

"Мощните сили на злото", т.е. добре замаскираните кукловоди са видяли опастност за себе си в този проект и най-безцеремонно са го спрели, оставяйки Гамизов на "устата на топа" да се оправя с потърпевшите.
Аватар
Иван Кованджиев
 
Мнения: 161
Регистриран на: 30 Окт 2008, 21:21
Местоположение: Горна Оряховица

Започва ли журналистически бунт срещу тиранията в медиите?

Мнениеот Admin » 02 Ное 2009, 14:45

Ето и коментара на Иво Инджев!

Започва ли журналистически бунт срещу тиранията в медиите?
от Иво Инджев
http://ivo.bg/2009/11/02/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89/

Текстът на колегата Мерим Тенев, който публикувам с изричното му съгласие, заслужава внимание като потвърждение за методите на цензурата в България. Разказът му е от първо лице, което го прави ценно свидетелство. В него има ако не всичко, то достатъчно много примери, за да си представите картинката на подмолния свят отвъд напудрената фасада на българската медийна (не)свобода – за отношението на властите ни към световна радиостанция като Би Би Си ( за която колегата е работил) като към „вражеска станция”, за отказа от достъп до информация като форма на наказание за непослушните журналисти, за началническите междуведомствени консултации при назначаването на журналист на работа, за манипулирането на новините на БНР, за прекия натиск на конкретно засегнат властник, за президента Първанов като „свещена крава” ( и за вездесъщата му Бойка Башлиева, която се опитва да внушава на един кореспондент на Би Би Си какво да НЕ съобщава) и т.н. и т.н.

Бях убеден, че е само въпрос на време такова „свидетелско показание” да се появи. Както вярвам, че няма да е последно.

Този текст е първото потвърждение на български журналист от централните медии в подкрепа на много от сигналите и упреците, които отправям от години за състоянието на медийната (не)свобода. Вече не се чувствам „глупак”, който разчита да му повярват на принципа „дума срещу дума”. Защото всичко, което съм казал по въпросите, засегнати и илюстрирани в текста на Мерим, се натъкваше на стена от мълчание сред десетки и десетки колеги, които знаят всичко това.

В този смисъл изповедта на Мерим е пробив. Ставаме двама. Да се надяваме, че и други ще се решат да се присъединят, защото „мълчанието е злото”.

И понеже чета днес как членът на ръководството на БСП Велислава Дърева тревожно предупреждава, че се очаквало настъпление срещу президента Първанов ( той бил „най” такъв и онакъв, стълб, опора…), ще трябва я разтревожа, че е закъсняла с поредната си акция в негова защита: започна се!

Това, което Мерим пише, е достатъчно основание на недосегаемия ни президент да му бъдат зададени някои въпроси за начините, по които „командва парада” в държавата чрез своя персонал. Защото държавата не му е подчинена казарма, нищо че е главнокомандващ!
Аватар
Admin
Администратор
 
Мнения: 258
Регистриран на: 15 Окт 2008, 01:17

Re: Прах в очите на България

Мнениеот elenabel2002 » 03 Ное 2009, 14:41

"...И все пак мисля, че това не е достатъчно като реакция от страна на българската журналистика на стремежа на политическия елит да превърне българската журналистика в жалък хор славословещ всяка власт. Ние макар и бегло и преди години сме се срещали. Бих се радвал, ако ми пишете на е-mail-a, защото бих искал да споделя лично с вас някои мои мисли, ако ви се сторят интересни. Дано написаното от мен не звучи много налудничаво и да ме вземете за някой от многобройните маниаци, които се изявяват по-форумите. Правя го много рядко и сега реших да го направя, защото наистина бих искал да се свържа с вас (струва ми се че мислите, които ме вълнуват във връзка със състоянието на българската журналистика,ще ви се сторят интересни и на вас) но не знам как да го сторя. Каквото и да направите в този случай оставам ваш верен почитател и ви желая успех във всичко. Стискам палци да получите наградата за вашия блог, за която сте номиниран. Това също би било добре не само за вас лично, но и за бългаската журналистика."
Не знам дали е допустимо да се позовавам на написаното по-горе ,което взех от блога на Иво,но в случая става дума и за днешното му участие в едно предаване на И.Такев и няма как да не отбележа ,че наистина действията са важни ,а говоренето е още по-важно когато става дума за реакция -светкавична ,каквато е мисълта и отсега нататък мисля,че е крайно време да се отстоява правото : ЗА успешното постигане на една или друга общественозначима цел определящо място да се пада на ГОВОРЕНЕТО. Не бива да се подценява и най-малката възможност ЗА ГОВОРЕНЕ и в този смисъл поздравявам за инициативата почитателя на Иво,както и самият него- за книгата му "Мълчанието е злото" ,която надявам се някой ден да достигне и до мен.
Пожелавам на И.И. много верни почитатели! :clap:
Аватар
elenabel2002
 
Мнения: 311
Регистриран на: 30 Окт 2008, 23:52

Re: Прах в очите на България

Мнениеот Николина Манчева » 10 Апр 2010, 12:14

;) Това може да ви е интересно.



Георги Ифандиев: Напълно съзнателно и доброволно се отказвам от българското си гражданство!

Дата: 09-04-2010 17:27



Изразявам своето недоумение и омерзение от онези, които някога смятах за свои сънародници. Те не съставляват народ, а са просто население, тълпа.Медиите изнесоха и други примери на отчайваща, унижаваща българите простотия, издаваща долнопробния наивитет на една недоразвита личност, която не осъзнава своята парвенющина и дебелашка показност Не мога да приема да ме ръководи нищожество, за което по най-умилителен начин са приложими са думите на поета: „Той бе наивен и като дете прост.”





Чрез медиите до българофобите:


Георги „Гоце” Първанов,

член на БКП и агент на ДС,

назначен за президент на НРБ


Ангел Марин,

потомствен член на БКП,

офицер на престъпния комунистически режим,

гуден за вицепрезидент на НРБ


Цецко Цачев (Цецка Цачева),

секретар(ка) на първична партийна организация

на престъпната БКП,

поставен(а) за председател(ка) на Народното събрание



О Т В О Р Е Н О П И С М О

от Георги Менелаев Ифандиев – човек, християнин, българин, досега гражданин на НРБ, с което се отказвам от това гражданство


Презрени другари,


След броени часове навършвам шейсет години. Всички те, целият изминат от мен досега път на този свят, доказа на моя милост, на семейството ми, на моите близки и на приятелите ми, че всъщност съм мъртво роден. Тъй като животът ми мина под Вашата престъпна терористична власт, съсипала и унищожила всичко здраво, умно, мислещо, родолюбиво и отговорно у българите. Като правя равносметка на дните си на тази земя, установявам: не сте ме пропуснали. Ала тъй като отдавна престанах да се страхувам за своя безсмислен живот под диктата на Вашата организирана престъпна мрежа, която наричам алчно червена мафия, отсега нататък отказвам да Ви узаконявам (легитимирам) със съучастието си като гражданин на отвратителната Ви Народна република България, която е по-точно да назоваваме Номенклатурия – държавна организация, обсебена от номенклатурата на алчно червената фашистка буржоазия, определяща се като комунистическа.

През почти шейсетгодишното си пребиваване в нея съм бил пряк или косвен свидетел на изумителна омраза, насилие, простащина, разделение на хората по всякакви признаци и на вопиюща несправедливост. Мимоходом ще спомена онези 30 000 българи, избити без съд и присъда от Вашата терористична мрежа само през периода 9 септември – 31 декември 1944 г. Само ще посоча, че според трагичните изчисления на международни специалисти Вашата престъпна партия пряко ликвидира или предизвика преждевременната смърт на средно 222 000 българи.



Други близо милион Вие и предците Ви хвърлихте в концентрационни лагери и затвори.


Ще подмина и онези най-малко два милиона, които бяха принудени да Ви сътрудничат в качеството им на агенти на Вашите репресивни тайни служби. Или пък други, които в името на кариерата и келепира продадоха душите си на Вашия червен сатана. Няма да се спирам на онези поне милион съсипани съдби, на които бе отнето имуществото, бяха лишени от правото да учат и да се развиват според техния талант и качества. Нито ще се занимавам с ненадминатите Ваши престъпления по съсипването на родното селско стопанство (преди и след 10 ноември 1989 г.), промишлеността и останалите отрасли. Никой никога няма да Ви прости за унищожаването на духовността на българите и на Православната църква, за това че превърнахте един достоен народ в послушно стадо, лишено от собствено мислене и воля.

Поводът да пристъпя към настоящата решаваща за мен крачка е тъкмо последното: Вашата и на съпартийците Ви от БКП, БЗНС (партия, приела Вашата програма) и нейните „демократични” филиали изумителна бездуховност, простащина, парвенющина, алчност и пълна липса на възпитание.


През годините съм се нагледал и наслушал на Вашите най-долнопробни комунистически простотии.


Никога няма да забравя как през 1970 г. заведоха Тодор Замфиркьов – Живков в Япония. Обуха му райран черен панталон, надянаха му сюртук и като зле дресирана маймуна го изтъпаниха пред император Хирохито. (Друга тема е защо никой никога не докосна военнопрестъпника, който продължаваше да бъде държавен глава на островната империя.) Унижението, което преживях, докато гледах кадрите от тази среща в поредния тогавашен кинопреглед, няма как да бъде изтрито от съзнанието ми.

Не ще забравя изумителните прояви на грубост и дебелащина по време на посещението на същия „пръв партиен и държавен ръководител” във Федерална република Германия през 1988 г. Няма как да се избавя от унизителните за мен като човек и българин гледки на многобройните коленичения на Вашите ръководни партийни и държавни дейци пред съветските им господари. Съвсем друг въпрос е, че тези стопани на Кремъл бяха назначавани от „Уол Стрийт” и това не е „конспиративна теория”. Истината за тази подчинена взаимовръзка съм извадил на светло, подкрепена от съответните доказателства, в най-новата си книга, озаглавена „Името на звяра”, която предстои да излезе в понеделник, 12 април 2010 г.

Обаче навремето бяхме напълно лишени от какъвто и да е избор. Затова все махах с ръка и си казвах, че това не ме засяга. Никога не съм допускал, че във времена, когато човек може да запази поне достойнството си, моите т. нар. сънародници ще излъчат такъв „Еверест” на простотията и простащината, какъвто е настоящият министър-председател. В кадри от обедните новини на телевизията на Световния еврейски конгрес “bTV”, показани на 9 април 2010 г., както и в стенограмата от тях, поместена на интернет-страницата на тази медия, видях, чух и прочетох нещо изумително, което накара чашата на търпението и примирението ми да прелее.


Когато журналисти попитаха премиера за качеството на храната на официалната вечеря, дадена от американския президент Барак Обама на 8 април 2010 г. на участниците в срещата в Прага, „Борисов разсея слуховете”, относно менюто: „Не, много хубаво беше менюто. Имаше и първо и второ и трето,


даже и две втори – имаше и пържола и риба, така че питателно беше, ако това ви е любопитно”, беше категоричен той.”

Явно за „премиера” на НРБ всичко е било като в милиционерски стол от времето на „развития социализъм”... И всичко се свежда до търбуха. Въпрос на мироглед, който се изгражда в дома, училището и обкръжаващата всекиго среда. Нищо ново - това е déjà vu, както казват французите. Преди повече от век е описано от Алеко Константинов, прочее убит заради смелостта си да изрича истината.

Преди самата вечеря, когато журналистите попитали същия „премиер” „какво очаква от вечерята с Барак Обама в Прага, министър-председателят отговори шеговито: „Гладен съм”.”

Медиите изнесоха и други примери на отчайваща, унижаваща българите простотия, издаваща долнопробния наивитет на една недоразвита личност, която не осъзнава своята парвенющина и дебелашка показност: „На вечерята в американската резиденция лидерите от 11 източноевропейски държави са обсъдили с американския президент „горещите точки” по света. Всеки от тях е имал да докладва по предварително зададени теми.

„На мен ми се падна Иран, Ирак, противоракетната отбрана. Според НАТО Иран очевидно развива ядрено оръжие, а ракетите му могат да стигнат до България”, каза премиерът.”


Не мога да приема да ме ръководи нищожество, за което по най-умилителен начин са приложими са думите на поета: „Той бе наивен и като дете прост.”


Занапред изключвам подобна възможност за себе си. За мен и за много други истински българи е обидно подобно същество да бъде водено като наш „министър-председател”. Никога, с изключение на 1990 и 1991 г., не съм гласувал доброволно за комунисти. Тогава пуснах гласа си за представителите на филиала на БКП, наречен Съюз на демократичните сили. Горко се разкайвам за тогавашната си глупост.

Срам ме е, че в креслото на президент е седнал комунист и сътрудник на репресивните секретни служби на режима, наричан от мен алчно червена мафия. Длъжността „вицепрезидент” е поверена на висш офицер от антибългарската армия на същия този престъпен режим, при това потомък на терористи, избивали българи. Да не отварям дума за позора начело на Народното събрание да се мъдри същество от най-долен произход, с неизяснен пол, с ужасяващ външен вид, с пределно ниска ерудиция, без никаква култура и напълно лишено от всякакво възпитание, маниери и обноски, пък на всичкото отгоре и секретар на ППО на БКП. Свършиха ли се българите?

Онова срамно нещо, което наричат „министър-председател”, не само е членувало в БКП, не само неговият баща е бил униформен комунист, но и неговото мрачно минало, изпъстрената му с престъпления и криминални вързки биография бе развята по света от уважавано американско списание. Не, не желая повече да имам нищо общо с този Ваш неуспешен опит за държава, да мърся биографията си като „гражданин на Народна република България”.

Във връзка с всичко изложено


Д Е К Л А Р И Р А М


че напълно съзнателно и доброволно се отказвам от българското си гражданство. От позицията на дългогодишен (цял живот) потърпевш от Вашия престъпен алчно червен фашистки режим и като редовен данъкоплатец настоявам съответната Ваша служба незабавно да ми издаде лични документи на бежанец (Нансенов паспорт). Не притежавам никакви имоти в Народна република България, не ми е необходимо нищо, което е свързано с НРБ и с Вашия престъпен антибългарски режим, поставил се в услуга на антихуманните българофобски интереси на тайния Интернационал.

Изразявам своето недоумение и омерзение от онези, които някога смятах за свои сънародници. Те не съставляват народ, а са просто население, тълпа. Тълпите са обречени на разпръскване и разпиляване. Историята го е доказала. Държа да запазя душата си, да остана българин – човек и християнин.


В очакване на съответната Ваша бърза реакция,

оставам,

БЕЗ НИКАКВО УВАЖЕНИЕ:

Георги Ифандиев, българин


София, 9 април 2010 г., петък
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Прах в очите на България

Мнениеот Иван Кованджиев » 12 Апр 2010, 11:23

За Георги Ифандиев комунистите са маскари, Иван Костов е маскара, Бойко Борисов също, значи.....всички са маскари?! Е, това много пъти сме го чували вече от комунистическата пропаганда.Омръзна ни!
Аватар
Иван Кованджиев
 
Мнения: 161
Регистриран на: 30 Окт 2008, 21:21
Местоположение: Горна Оряховица

Re: Прах в очите на България

Мнениеот elenabel2002 » 17 Апр 2010, 20:55

"Асен Агов: Ще уважавам непушачите"
Скъпи приятели , а това-какво е :)
Моля,г-н Агов да се извини на пушачите!Въпреки че от доста време не пуша-ОСТАВАМ С УВАЖЕНИЕ И КЪМ ПУШАЧИТЕ!
Лека вечер ! :)
Аватар
elenabel2002
 
Мнения: 311
Регистриран на: 30 Окт 2008, 23:52

Re: Прах в очите на България

Мнениеот Николина Манчева » 18 Апр 2010, 17:30

;) На мен ми допадна този анализ за управленския потенциал на ББ и ако някой не се е запознал с него другаде може да му бъде интересно да го прочете тук.

Подмяната
(или как съучастваме в Бойковия абсурден театър)

Иван Груйкин, Гражданска инициатива „Справедливост” www.spravedlivost.net

Започвам тези редове със смесица от тъга, леко съмнение и известна умора. Вече без яд и без съжаление, но пак с надеждата, че все повече българи ще започнат да се събуждат от съня, в който от няколко години отново лековато и безотговорно се унасяме. От съображения за коректност и обективност винаги допускам, че може би аз не мога да видя това, което се приема за чиста монета по вестници и телевизии, или пък ми се привиждат неща, които всъщност не съществуват. Но нека хвърлим произволен поглед върху медийните заглавия.

Премиерът се срещна с президента Обама, премиерът недоволства от поредното открито безобразие на някой от предшествениците му, премиерът „работи повече като полицай” и „е казал на министрите си сами да инициират проверки, а не той да ги прави постоянно” (без значение е какви са проверките и защо Борисов не прави това, за което е избран), премиерът смята, че „лекарите са подтиквани да недоволстват” и „обвърза възстановяването на ритмичните плащания в болниците със събирането на държавните “вересии”, премиерът разказва какво е научил от дядо си за „женските пари”.

Министърът на вътрешните работи иска спешен разговор с отговорен служител на „Сименс” – Германия заради софтуерните проблеми при персонализацията на новите лични докумен� �и. „Внос на българи и ин витро ще преборят демографската криза” пък е поредният бисер на министъра без портфейл Божидар Димитров ....

На пръв поглед, нищо особено. Нормално е премиерът да е на първите страници по най-важните за страната въпроси (включително за среща с президента на световната суперсила), министърът на вътрешните работи е длъжен да реагира мигновено на всеки проблем, засягащ работата на оглавяваното от него ведомство, а министър Божидар Димитров отдавна счита голямата тема за българите в чужбина и въобще патриотичното говорене за своя запазена територия.
Какво странно и неестествено има тук? Защо е обаче горчивият вкус след прочита на тези наглед стандартни и неутрални текстове? И изобщо – какъв друг смисъл може да имат тези произволно избрани съобщения от последната седмица освен самите факти, поднесени при това без видима оценъчна окраска? Лично за мен това е усещането, че с четенето, свикването и мълчаливото приемане на тази и подобна ежедневна информация неусетно ставам съучастник на една колосална измама, адресирана към всички българи.

Измамата, че днес България е нормална страна (макар и с проблеми), с приемливи премиер и правителство (без всички в него да са идеални и безгрешни), че в действителност в страната се случва това, което хората виждат по телевизията и четат по вестниците. Всъщност, дори и опозиционните и критично настроени медии (доколкото изобщо ги има) няма как да не кажат, че Бойко Борисов е премиер и че ще се среща с Обама.
Веднага след изборите от „Справедливост” прогнозирахме, че идването на власт на Бойко Борисов е на път да заличи всякакви остатъци на нормалност в българския политически и обществен живот. Но днес култовата перифраза „Егати държавата, щом Бойко Борисов й е премиер” вече не звучи убедително и повече би се възприела като дребнаво заяждане и проява на лош вкус. Бойко Борисов изглежда се е срастнал с премиерския пост. Наложеното от него, Цветанов и компания темпо на медийни изяви и управленски изявл ения и ходове дори не дават възможност на обикновения човек да помисли критично и непредубедено.
Да, виждаме го как се държи и как говори, знаем ги всичките неща за неговото минало, старите му съдружия, намеците за богатството на приятелката му и т.н. Но най-после при него в тази страна взе да се случва нещо...
Задържан бивш министър, подал оставка и разследван от прокуратурата действащ член на кабинета ... И какво друго? Май ... нищо. Пък и тези неща не са ли правомощие на прокуратурата, която по закон е независима от правителството?

Ако се замислим, за изминалите десет месеца не се е случило нито едно смислено и полезно за страната нещо, което да е направено от правителството. Разбира се, в медиите има раздвижване, интересно е. Усещането за различност е последица най-вече от колоритния медиен образ на премиера и някои от лицата в неговия кабинет, както и от повсеместния хаос в изявленията и действията на управляващите, представяни ни като знак за диалогичност и гъвкавост.
Човек от народа, говорещ ясно, с искрена емоция, с позоваване на наученото от майка и от дядо, като че наистина си вярва - така, както би го казал всеки възмутен гражданин вечер в кварталната кръчма. И със същата степен на разбиране и компетентност, но последното май няма никакво значение.
Единствената реална промяна в живота ни за това време са ежемесечните протести на лекарите (което при всички случаи означава намаляване надеждността на здравната защита на всеки от нас), силно влошената пътна инфраструктура, голямата „дупка” в приходната част на бюджета, поставяща на съмнение сигурността и функционирането на държавата в близките месеци.
Щях да пропусна – няколкото шумни полицейски акции, в които скандалите и гафовете на вътрешния министър многократно надхвърлят практическите резултати (доколкото изобщо има такива). А за международните „пробиви” на Бойко Борисов предпочитам да не си спомням – а и се моля да не ми ги припомнят познати от Берлин, Лондон, Анкара, Ерусалим ...

Да, Бойко Борисов наистина е премиер на България. И изобщо не се е променил за времето, през което е на този пост. Такъв си е, какъвто го помним и като кмет на София. Същият чаровник, какъвто беше и като главен секретар на МВР и една от иконите на кабинета Сакскобургготски, излъчен от коалицията НДСВ-ДПС. Многократно сме заявявали оценката си за професионалното ръководене на МВР и нивото на престъпността, разкриваемостта на престъпленията и състоянието на ведомството по негово време, а и непредубеденият зрител сам може да си спомни картината отпреди осем-девет години. За управлението и състоянието на столицата по време на кметуването му – също. За всеки, който през последните пет години е стъпил и останал поне няколко дни в София, втръсналите до наизустяване мантри за поредната дъга на околовръстното и новите линии на метрото (нахално приписвани на Борисов) звучат нелепо и обидно.

Истинското лице на Бойко Борисов е това, което „грееше” сред смях и почуда на кадрите от българското посолство в Берлин. Или още по-рано, по време на предизборния „диспут” с безличния Станишев, където неадекватността и жестомимиката на Борисов напомняха на попаднал в небрано лозе селски бабаит, който не е в състояние добре да разбере и да се ориентира в смисъла на разговора, на който е имал лошия късмет да попадне. Излъчване и маниери на старшина на рота, компетентност, отговаряща на изискванията з а същата длъжност, очевиден талант да говори по всякакви теми нахъсано, просто, с апломб и справедлив гняв към някой друг, който е виновен за всяко негово неблагополучие.

Разбира се, никога не навлиза в конкретика и дълбочина, за да не лъсне тоталното му неразбиране на нещата, за които така разпалено говори „с думи прости” на „макро” ниво. Персонализирането от Борисов на всеки въпрос и вкарването му в битовия коловоз на собственото му разбиране за управленската технология и процедури (платих пенсиите, изплатил съм социалните надбавки, денонощно правя проверки, оправям техните бакии, събирам техните вересии .... ) е характерният стил на говорене и изразяване за обслужващ персонал на ниво домакин, снабдител или разсилен, който е искрено убеден, че обслужваните от него съществуват и могат да се оправят единствено благодарение на собствените му усилия...... (при цялото ми уважение към хората с тези професии, но и при тях би било нелепо разсилният да се държи и говори като министър-председател).

На този фон министърът на вътрешните работи изглежда почти като интелектуалец. С все по-витиеватия си стил на изразяване, със самочувствието на човек, който знае всичко в държавата, но (както и при премиера) „лошите” му пречат да постигне стопроцентов успех. Самочувствие, дължащо се в голяма степен на липсата на сърцати, компетентни и мотивирани журналисти и стоящи зад тях независими медии, които да направят за смях бързо повярвалия си министър и неговите обидни за мислещия зрител тези и изказ. Нивото на Цветанов, както и на патрона му Борисов, е останало някъде там – където си беше и преди 8-9 години. Очевидният факт е, че това ниво няма никакъв шанс да се промени, и това както за Цветанов, така и за Борисов, е видно с невъоръжено око. И не става въпрос единствено за подготовка и възможности.

Премиерът и вътрешният министър на посткомунистическа страна с наследството и проблемите на България задължително трябва да притежават и ценностни и поведенчески характеристики на убедени демократи и истински свободни хора - каквито двамата б ивши милиционери никога не са били. "Аз завися само от народа… аз съм доказал какво съм направил и в сферата на сигурността, и в енергетиката, и в здравеопазването, и всичко останало, което сме направили... не знам някой да е правил по-големи реформи от мен" – е последата реплика на Борисов, която ме кара да се съмнявам дали в случая надделява свещената простота, или безподобната наглост и липса на каквото и да е чувство за мярка.
Все повече си мисля, че уникалната комбинация от двете е в основата на неотразимия бойков чар. В случая изобщо не става въпрос за черногледство или самоцелно желание за уязвяването на премиера Борисов и неговите министри. Моите уважения към неговата личност, но в случая говоря за българския министър-председател, за човека с най-много власт в тази страна, към когото всеки един от нас може и трябва да има изключитено високи изисквания.

Нима забравихме, че и преди за повече от трийсет години начело на държавата ни беше откровен селски хитрец, чийто назидателен смях още кънти в ушите на все по-малкото измежду нас, които със срам си спомнят за това време. За който изграждането на завод за цели проводници бе следващата стъпка след откриването на такъв за полупроводници (независимо от фолклорния момент в тази история), а снишаването пред международните фактори, без грам морален императив или собствена позиция, олицетворява актуалната и за Бойко Борисов конформистка философия на собственото оцеляване.
Но докато за Живков имахме удобното извинение, че такова е било времето, диктатура, съветски танкове, сега какво оправдание имаме? И съвсем естествено тъжните смешки на правешкия самодържец започват до избледняват пред актуални управленски концепции като копането на трупове с багери и практикуване на здравословен глад преди среща със световни лидери ...

Не е ли обаче неуместно едно прекалено морализаторстване и критично задълбочаване в характерови и поведенчески детайли? Какво значение има това, че Борисов е некомпетентен и повърхностен, нагло повтарящ абсурда за собствените си управленски успехи, щом има устойчив жизнен инстинкт, здрав разум и практицизъм, с които ще може да вземе най-важните за страната решения? Какво лошо има в моралния му релативизъм и пълната липса на идеологически позиции, ако в момента на държавата ни са нужни здрава ръка и безкомп ромисност?
Защо се дразним от непрекъснатите му медийни преигравания, вместо да признаем вродения талант да излиза сух от водата и да превръща всеки проблем в свое предимство, безскрупулно стоварвайки отговорността за него върху главите на политическите си опоненти? И какво от това, че управлява хаотично и безсистемно, еднолично и авторитарно, с безмислени движения и постоянна промяна на намеренията, след като хората си го харесват и го предпочитат пред префърцунените и неискрени негови предшественици? Не е ли тогава критиката към Б� �рисов и неговото управление некоректна и преднамерена?
Сигурен съм, че не. Защото и нациите са като семействата – със своите възможности за напредък, извисяване, просперитет и дългосрочно устойчиво развитие. Както и с рисковете от криза, регрес, деградация и разруха. За огромно наше съжаление, втората перспектива е на ход в България вече повече от шейсет и пет години. Независимо от временната стабилизираща роля за общобългарското ни семейство на външни фактори като членството в ЕС и НАТО, разрушителната тенденция продължава. И тя е очевидна в безнадеждния сри в на моралните ценности, разрушения интегритет на нацията, все по-западащата инфраструктура и жестоката демографска криза, която Бойковият побратим Божидар ще бори с внос на българи от чужбина и държавна помощ „ин витро”.
Нивото на отговорност, компетентност и адекватност на министър Димитров в този случай е идентична на отговорността, компетентността и адекватността на премиера в най-важните управленски сфери – икономика и финанси, вътрешен ред и сигурност, съдебна реформа, усвояване на европейските фондове и т.н. Мисленето и действието от позициите на ценностни, принципи и формулирани въз основа на тях дългосрочни цели и приоритети е непознато и органично чуждо на хора като Борисов, Цветанов и Димитров.

И затова управляват страната като еднолична частна охранителна фирма, с много телевизионна реклама и спорадични патриотарски провиквания към омърлушените, но все още надяващи се охранявани. А за справянето с тази разрушителна за България шейсет и петгодишна тенденция е абсолютно недостатъчно наличието на телевизионен талант, бабаитски чар и първичност, инстинкт за представяне в благоприятна светлина, уличен език, липса на скрупули и на чувство за приличие.
Доколко тези „силни” страни на настоящия български премиер ще помогнат в краткосрочен план да се справи с кризата и престъпността – справка бюджетния дефицит, състоянието на здравеопазването, пътната инфраструктура и последната криминална хроника. Но тези „управленски” качества на Бойко Борисов и окончателното им обществено легитимиране не са просто безполезни – те имат особено опасни последици в средносрочен и дългосрочен план. Защото са изключително деморализиращи за обществената среда и не позволяват да се види катастрофалното днешно състояние на българското общество, способността му да се самоорганизира и функционира под формата и със съдържанието на съвременна правова и демократична държава, като продължават да ни избутват по пътя към пропаста.

А затварянето на очите, мълчанието и примирението с културния и управленски феномен „Бойко Борисов – премиер” е един от индикаторите, че крайната точка на този път е достигната.
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Прах в очите на България

Мнениеот Николина Манчева » 12 Юли 2010, 00:29

;) Продължавам с темата за управлението на Бойко Борисов.


БОЙКО БОРИСОВ ПРЕДАДЕ БЪЛГАРИЯ

11 Юли 2010
ЕДВИН СУГАРЕВ


През 2009 г. описах в един коментар как напуснах България за няколко дни – и когато се върнах, страната вече я нямаше – имаше Задунайская губерния.
Днес положението е същото, както и поводът за това горчиво заключение. Тогава то бе свързано с палачинковото обръщане на мнението на премиера Бойко Борисов след неговия разговор с тогавашния президент и днешен премиер на Русия Владимир Путин – по повод тъй наречените “руски енергийни проекти” в страната ни – най-тежкото наследство от управлението на тройната коалиция, гарантиращо ни тотална енергийна, а следователно и политическа зависимост. Ако си спомняте, още с идването си на власт той ги беше замразил. След разговора в Гданск ги извади от фризера.

Днес обръщането на думите е аналогично – с тази разлика, че вече не е нужна среща между двамата премиери с черни пояси – достатъчен е само един телефонен разговор. И с още една: този път обръщането вече има чисто водевилен характер, а надеждата, че новото правителство може да промени нещо и да изтрие срама от битността на България като троянски кон на Русия в Европа, вече я няма никаква. И вече е безпощадно ясно, че генералът на народа не е герой и не е “спасител” български, а просто поредния комедиант, сроден с Жорж Ганчев или Симеон Сакскобургготски – и че ГЕРБ не е дясна партия, а добре законспириран руски политически проект.

Всичко започна именно от Путин: на 4 юли Бойко Борисов заяви, че: “В момента с Владимир Путин имаме много добър диалог, той ме разбира по-добре от българските политици.” И, разбира се, демонстрира нулева сетивност за нравствената уязвимост на това твърдение: да се разбираш добре с Путин означава точно същото, което би означавало доброто разбирателство примерно с Хитлер или Сталин.
Поводът за това изявление бе телефонния разговор, на който двамата се договарят за посещението на вицепремиера Виктор Зубков – чиято цел е да се изчистят проблемите около руските енергийни проекти – прословутия “голям шлем” на президента Първанов. Случи се предвидимото: ЗУБКОВ ПРИСТИГНА и ПРОБЛЕМИТЕ БЯХА ИЗЧИСТЕНИ, А БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС - ПРЕДАДЕН ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ.:БЯХА ДОГОВОРЕНИ "ПЪТНИТЕ КАРТИ" за ГАЗОПРОВОДА "ЮЖЕН ПОТОК" и АЕЦ " БЕЛЕНЕ"

Само броени дни преди това Бойко Борисов публично заяви – и то пред посланиците на ЕС, че България се отказва от проекта “Бургас – Александропулис” и замразява АЕЦ “Белене” – като в същото време зам. министъра на външните работи Марин Райков определи “Южен поток” като проблематичен проект, а конкурентния “Набуко” – като приоритетен за страната ни – и не беше опроверган по никакъв начин от българския премиер.

Това неочаквано преобръщане на мнението очевидно е дошло малко в повече на политическите партньори, след като американският посланик Джеймс Уорлик публично изрази недоумението си от промяната на позициите по отношение на АЕЦ “Белене” с думите: “Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект“.

Вече е съвсем очевидно, че не само са взети такива решения – но и че се изпълняват със стахановски темпове – и то в най-вредния за страната ни вариант. Очевидно е, че СТАВА ДУМА ЗА ПАКЕТНА СДЕЛКА, в която РУСНАЦИТЕ СЕ СЪГЛАСЯВАТ ЗА НЯКОИ ОТСТЪПКИ – но ПРИ ИЗРИЧНОТО УСЛОВИЕ ДА ЗАПАЗЯТ МОНОПОЛНИТЕ СИ ПОЗИЦИИ в БЪЛГАРСКИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ДОСТАВКИ – и ДА ИМ БЪДЕ ГАРАНТИРАНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОНЕ ДВА ОТ ТРИТЕ ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТА В БЪЛГАРИЯ : АЕЦ “Белене” и “Южен поток”. Това поискаха те и затова заместникът на Путин бе проводен спешно в Задунайская, за да промени позицията на България, кривнала рязко от дружбата от векове за векове.

И България клекна – в лицето на Бойко Борисов. Прие енергийните проекти и гарантира оставането си в руската политическа орбита. Не случайно руските медии писаха, че страната ни “няма къде да мърда”. Съгласи се на пакетна сделка – въпреки мнението на експертите, че това е “гибелно” за страната ни – и че “това е непродуктивна, непазарна и много лоша практика, подобна на “газ срещу флот“ в Севастопол и в Беларус “ – както коментира председателя на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация (БЧПГА) Валентин Кънев. Бойко Борисов забрави, че е определял “Белене” като един гьол, в който са потънали безследно милиарди грешни пари на българските данъкоплатци, че е оценявал (реалистично) харчовете по централата на 26 милиарда лева – и не възрази срещу абсурдното мнение на Зубков, който определи втората атомна като “най-добре развития проект в целия свят”.

Първанов не скри своето задоволство – и го изрази редом с размахания пръст по повод искането на американския посланик за изясняване на българската позиция и публичност за договореностите с “Газпром”.

Тук прочее трябва да припомним една дребна подробност – както Георги Първанов, така и Бойко Борисов са носители на почетния знак на името – забележете! – на Стефан Стамболов, връчен им от триумвирата, съставен от ДС и КГБ елит – сред който греят емблематични имена като Димитър Иванов, известен още и като Митьо Гестапото – някогашен вицепрезидент на Мултигруп и последен шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, Светлана Шаренкова, председател на форум "България-Русия”; Стоян Денчев, също някогашен вицепрезидент на "Мултигруп” и главен секретар на МС при правителството на Беров, както и депутат от ДПС и – разбира се – бивш сътрудник на ДС. Няма какво да се каже – отива им – в общата им битност на пълни отрицатели на святото дело на Стамболов, който плати с живота си за постигнатата независимост на България от Русия.

Зубков от своя страна изрази удивление от високите цени на природния газ в България, а Бойко Борисов се закани да провери откъде и как изтичат парите. И двете изказвания издават граничещо с цинизъм лицемерие: най-малкото защото основните посредници при продажбата на същия природен газ в България са 50% собственост на “Газпром”, на който именно Зубков е председател на борда на директорите – а Бойко Борисов би могъл спокойно да попита за същото председателя на “Булгаргаз”. Българските граждани обаче няма кого да попитат – те могат само да гадаят какви клаузи се съдържат и в досегашният договор за газови доставки, и в новия такъв, договарян в момента в Москва. И съотвено да се питат: защо все става тъй, че плащаме най-скъпия газ в цяла Европа?

А иначе трябва да бъдат доволни – увери ги българският премиер. Жалко, че не добави “Вервайте ми!” – би било съвсем уместно. Според него от развръзката на енергийните преговори с Русия “и руският вицепремиер, и американският посланик имат достатъчно основание за щастие”.

И – разбира се – всички трябва да го обичат. Така, както всички руснаци обичат Путин. Иска му се, но няма как, тъй като не е Путин, а само негова марионетка, на която най-вече приляга едно популярно презрително определение с горе-долу същото звучене.
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Следваща

Назад към Дебати

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron