Една дълга прелюдия...

[Краси]

Това изложение вероятно ще ви се стори дългичко. И все пак смятам, че е хубаво да го представя.
Българската държава, според историците, започва съществуването си на балканите от 681г. на територия, отвоювана от Източната римска империя преминала във Византия. Имала е и славни владетели и забравени от историята...
Българаската държава пада под Византийско робство. Не знам дали робство е точната дума. Всъщност преди византийското робство държавата ни става жертва на Киевска Русия, поне за десетки години...
Освобождаваме се от византийско робство. В последствие България става жертва на татарското нашествие. Разбира се и Втората Българска държава има своите върхове. Но в края на краищата падаме под Турско робство. Интересно е как това Турско робство (ега ти робството) бива многократно преекспонирано в днешно време. В контраст се изучават древногръцки легенди и митове. А да не забравяме, че Гърция е наследник на Византия.
Преекспонира се значението на Русия, а Османската империя бива демонизирана. А истината е, че при Руско-турски войни, Руската империя освен борбата за излаз на Черно море, което е краткосрочна цел, планират война за проливите - дългосрочна цел. Русия заселва българи в Русия и на тяхно място създава руски селища. Това, разбира се, е част от дългосрочен план. Цялата българска история след освобождението ни е доказателство за последователно провеждане на руската политика за балканите. Едва ли има съмнение, че създването на БКП е дело на Русия. От създаването си тази организация се занимава с антидържавна дейност. След поредица от слаби политически ходове тази партия набира популярност. Повратен момент е превратът, който осъществява тази нелегална тогава партия. С поемането на властта започва избиването на интелигенцията без съд и присъда. Създават се и лагери. Всичко, което се прави е под стриктните напътствия на Москва. Ако там пръднат тук се насират. Когато Горбачов идва на власт там и започва перестройката тук започват да правят схеми планове как да реагират, така че при всички случаи да си връщат власта. И така...
Стават промените. Промени внимателно подготвени. Естествено първите избори са манипулирани. Но така е трябвало да бъде. Естествено в опозиционната партия са внедрени "свои" хора. Целта е, разбира се, неминуемия порив сред хората за промяна да бъде овладян. Това, че СДС печели през 1992г. донякъде изненадва комунистите. Но не много. Те са се подготвили. Практически свалят правителството от власт, а негативите от последвалото управление се приписват на СДС. Пак с цел обезверяване на хората. Комунистите 1995г. взимат властта и опропастяват и без това избушената държава. През 1997г., чрез свои подставени хора атакуват парламента. И в последствие полицията отговаря с бой. Тогава, обаче, се случва нещо което не са очаквали. Върнат е мандата и са насрочени предсрочни избори. Следващите четири години прекарват в опозиция. Притиснати в ъгъла. Ползващи се от всякакви средства за дискредитиране на правителството на ОДС. Активиране на царя и връщането му в България. Това, че те са го вербували отдавна не е известно на хората. Параметрите на сделката също не са известни. Но стават ясни по- късно. Естествено, освен царя комунистите за по- късно активират и лансират пазителя на Живков. А също така и Сидеров. След спечелването на изборите през 2005г. и даване на мандата на Доган правителството на агент Гоце стартира своето управление при неконституционни условия. През цялото управление на това правителствво се забелязват задълбочаваща се корупция, засилваща се зависимост от Русия, проваляне на членството ни в ЕС след като членството ни в НАТО беше опорочено. Комунистите ги е страх от ДСБ. Страх ги е от Костов. След управлението от 1997г. до 2001г. на всяка цена Костов трябваше да бъде отстранен. Малко неприятен факт за тях е сформирането на ДСБ. Но те пак са вкарали свои хора. Такъв човек се оказа Абаджиев. Още по- опасни иоще по- зловредни се оказаха Михайлов, Димов и Понева. Не се съмнявам, че има и още. Това трябва да ни стимулира да продължим. Въпреки всичко трябва да отстояваме себе си и своите ценности. Мен не ме е страх от това, че може да сме малко. Защото аз вярвам. Знаете ли има едно нещо, с което комунистите не можаха да се справят. И това е вярата. Ето какво имам предвид. Дори и атеистите вярват в нещо. Самите комунисти са вярвали в неща като светло бъдеще, партията, в равенството и в сякакви подобни неща... Сега вярват в парите. В заграбените от нас пари. Но това е само и единствено промяна на обекта на вярата, а не липса на вяра. Защото няма човек на земята, който да не вярва. Това е нещо, което те не можаха да асимилират. Те не могат да проумеят доста неща. Тъй като са тъпи. То всичките им идеи се диктуват от Русия. Нямат една своя мисъл.
Цялата ни история е сведетелство за това, че само и единствено с отстояване на себе си можем да постигнем нещо. Като казвам история имало едно време една газова криза между Русия и Украйна... Но да не се отплесвам. След края на тази криза дойде блокадата на Българо- Гръцката граница. Случайност? Едва ли. Подобно на темата с 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй това е опит за отклоняване на вниманието относно сътвореното от Путин и Медведев и насочването му към ЕС. Очакват се още подобни акции. Разбираемо е кой печели, когато се генерират антиевропейски настроения, а опозицията се отслабва.

[elenabel2002]

Краси,написал си го изключително кратко,дори -твоят поглед за такъв период от време е всъщност нещо като есенция ,чийто мирис ни допада/като пиша "ни" -имам предвид хората,които са участници в съвременния живот на страната ни,тези които знаят обективната истина/Един такъв поглед се харесва на всички и не случайно хората на ДС са главни герои.Всъщност можем да разберем нашите съмишленици,които съвсем наскоро напуснаха парламентарната група на Демократи за силна България.Техният поглед е реалистичен толкова колкото и твоят ,но различието е в избора,който за тях се явява необходимост ,а за теб този избор е неморален или нещо ,което не кореспондира с твоите представи за вяра ,последователност,почтеност...Един от тях е написал ,че човек е това,което другите виждат у него .... и само толкоз,според мен- и е важно : без допълнението,с което се опитват да заблудят виждащите.Човек вижда това,което знае.Как достигат знанията до човек е друг въпрос,но наистина за даден човек е важно да бъде откъснат от държавата,от тази машина ,която го обезличава,обезсилва и мачкайки го -деформира го.Не става дума за анархия ,а за изграждане на общности , които да са основа на демократичното ни общество и именно в тези общности човек може да отстоява своята неповторима индивидуалност,която е ценна за цялото общество.Явно напусналите парламентарната група са призвани да отстояват ценностите на друга общност,в която както заявяват тримата са си достатъчни или пък тайно принадлежат към по-голяма общност ,чиито интереси отстояват в парламента.Това отклонение от темата ,която поставяш не е случайно.Без да пиша в подробности позволявам си да споделя в обобщен вид моята гледна точка за историята на нашия народ,който въпреки превратностите на времето винаги е отстоявал силата на българския дух,благодарение ,на което ние българите сме не само факт ,а и фактор за развитието на света към по-добро.Знае се,че пътят на слънцето е път на големите народи.По пътя на слънцето- от изток на запад се кове историята на света,но забележителното е,че този път е немислим без неговия пресечен път ,който води било на север ,било на юг и е изход :било на север ,било на юг . Всеки ,който върви срещу светлината рано или късно търси изход за да не ослепее ,а който върви към залеза на слънцето ,често пъти се отклонява било на север или на юг,по пътя водещ пак към отворения край.Понякога тези завои ги виждат малцина и както един наш писател е написал ,малцина дръзват да изберат странични пътеки и ако си ги представим ,че са само десет души и ако девет от тях се върнат обратно разяждани от съмнения,то един да продължи -после хиляди ще го последват по открития път към целта.Този път за България е пътят към Европа и знаем ,че макар да беше обрасъл ,буренясъл,забравен , забраняван -то благодарение именно на малцина днес България уверено върви по избрания път.И точно за да продължим по пътя ,който народа ни избра се нуждаем от доверие,от вяра,от общи усилия ,от позотивна енергия от всичко което е необходимо и възможно за да се приобщим към цивилизования свят.И всеки ,който днес руши вярата у българите,доверието,което хората градят помежду си,всеки който иска да обезсилва народа ни явно е избрал да върви по друг път.И в такива случаи обикновено пожелаваме не на шега:"Прав им път!"Великото право на избор е основа на нашата демократична общност и затова :Да се отнесем с разбиране към избора на всеки един човек е градивна същнсот на общуването между нас.
Поздрави !
П.П.Надеждата да продължим напред към Европейското ни бъдеще ,напред към миналото е в това,че българският народ умее да прощава грешките на политиците и всеки висш държавник и политик /особено царя/,който е избран да представлява интересите на народа когато не зачита народа си всъщност си избира съдбата ,която от историята се знае каква е:прокуда,омраза и е важно за народната,колективната памет тези съдби да се помнят за да не се повтарят .Именно забравата е една от причините върху народа ни да се стоварват такива злини като:ограбване,потъпкване на човешките права,предателство на националните интереси ...поробване

[Краси]

След като се запознах с мотивите на напусналите парламентарната ни група (ако това наистина са им мотивите) мога да напиша още нещо по въпроса. Лесно е да си стоиш принципен. Това е най- лесното. Заставаш на една позиция и да си стоиш на нея. Самия аз съм донякъде скептичен относно създаването на коалиции. Има, обаче, политическа реалност, която не може да се пренебрегне. При избора между борбата с това управление и, евентуално, с едно бъдещо управление, в което да участват отново БСП и/или ДПС и решението да сме си само ние пък ако ще още четири, осем, дванайсет или колкото години е необходимо да минат ние да сме опозиция било в парламента, било извън парламента, било като партия или като нещо, което е било партия смятам, че решението може да е само и единствено това, което прави националното ръководство, а именно да следва решението на петото национално събрание. Тук всъщност има заложена една много напред във времето цел. Тази цел е възстановяването на десницата в България. Не е тайна, че от 2001г. систематично беше разрушена десницата. Сега имаме възможността да положим началото на възвръщането на десницата като сила. Естествено, че има много рискове. Естествено, че има неща, които е трудно да се приемат. Все пак смятам, че надмогването на себе си, надскачането на нас самите е начина за излизането от положението в което сме.

[elenabel2002]

"..."в природата съществуват сходни, паралелни случаи, и това което е станало, ще стане пак при достатъчна степен на подобие на обстоятелства, и то толкова пъти колкото се повторят същите обстоятелства".
Кой иска промяна на обстоятелствата/статуквото / днес и дали хората,които драпат да има отново разцепление ,разединяване,противопоставяне ...всъщност вървят към повторение на грешки,на които народът ни през вековете е бил свидетел.Опитът на съвременните политици им дава възможност да изберат необходимото,което за българския народ е: обединение.Вижда се ,че към обединение- е политиката в дясно ,а принципът:разделяй и владей се отстоява последователно от политици с леви убеждения.

[Васил Караиванов]

След като се запознах с мотивите на напусналите парламентарната ни група (ако това наистина са им мотивите) мога да напиша още нещо по въпроса. Лесно е да си стоиш принципен. Това е най- лесното. Заставаш на една позиция и да си стоиш на нея. Самия аз съм донякъде скептичен относно създаването на коалиции. Има, обаче, политическа реалност, която не може да се пренебрегне. При избора между борбата с това управление и, евентуално, с едно бъдещо управление, в което да участват отново БСП и/или ДПС и решението да сме си само ние пък ако ще още четири, осем, дванайсет или колкото години е необходимо да минат ние да сме опозиция било в парламента, било извън парламента, било като партия или като нещо, което е било партия смятам, че решението може да е само и единствено това, което прави националното ръководство, а именно да следва решението на петото национално събрание. Тук всъщност има заложена една много напред във времето цел. Тази цел е възстановяването на десницата в България. Не е тайна, че от 2001г. систематично беше разрушена десницата. Сега имаме възможността да положим началото на възвръщането на десницата като сила. Естествено, че има много рискове. Естествено, че има неща, които е трудно да се приемат. Все пак смятам, че надмогването на себе си, надскачането на нас самите е начина за излизането от положението в което сме.

Това е и моята позиция. В много тежка ситуация сме все още, трябват много усилия да излезем от черната дупка, в която ни натикаха след 2001 година. И винаги в трудните моменти, ще се намери някой, който да услужи на червените - спомнете си как в решаващи моменти ни зарязваха и Стефан Савов, и Дертлиев, и Милан дренчев, лека им пръст, и още, и още, не е нужно да ги изброяваме всички. Че и до днес. Така, че не възприемам каквото и да е мотивиране на тримата напуснали групата а и партията. И тук мнителните ще видят "дългата ръка на Москва", може и да имат право, кой знае?

[spock]

Напусналите като че по-скоро търсят мястото където да "изгрее и тяхната звезда". Не е тайна за никой от нас, че на фона на безкрайно компетентната ни ПГ, точно тези тримата (в Абаджиев все пак имаше ниво) бяха безкрайно некомпетентни, жалки и ненужни. В кой спор и коя макар и малка кауза спечели Нено Димов? Заряза ни когато се борехме за тежки местни избори в София...от малодушие, от страх. Какво сътвори уж блестящият логик и анализатор д-р Михайлов...омръзна му да се изявява само по вестниците с пророчества и страшен поглед. Няма да коментирам личността на Понева, там посредствеността и склонноста към измяна на каузата са заложени много, много отдавна. Тя е голямата грешка на Иван Костов! Та след всичко казано, нужни ли са ни били тези хора?! Нужни ли щяха да бъдат в тежката битка която ни предстои? Моят отговор е категорично "не"!

П. П. Изказвам искрени благодарности на четиримата депутати, че ни освободиха от присъствието си.

[Татяна Колева]

Това изложение вероятно ще ви се стори дългичко. И все пак смятам, че е хубаво да го представя.
=================================

Краси, казал си го толкова добре, че почти няма какво да се добави.
Мислех да коментирам и аз случая Димов, Михайлов, Понева, но май няма смисъл. За вредата, която те нанасят вече всички говорят. Злонамереността им, прикрита зад загрижената маска е прозрачна. Същите тези хора са може би едни от най-виновните за спадане престижа на ДСБ след основаването й. Спок е прав, аз също знам много за проявите точно на г-жа Понева.

[Николина Манчева]

МОЖЕ ПЪК ТОЗИ ПЪТ ДА СЕ ПОЛУЧИ !

Искренно се надявам този път да се получи спойката! Няма да изпадам в еуфория,но което видях и чух днес от водещите личности от двете партии ми харесва. Дано този синхрон се запази и да устои на потоците злоба,които се прокрадват. Гледах по една телевизия разговор с Е.Михайлова и Найден Зеленогорски - беше ми приятно да ги гледам и слушам. Говореха за обединението,но спокойно,без излишни емоции,стремяха се да неизнасят неща от кухнята на преговорите. След като обединението е факт,следвщата стъпка е разширяване на подкрепата,но когато двете партии се споразумеят,тогава ще оповестят резултатите - като едно общо решение. Личи си,че са договорени правилата- сега трябва само да се спазват от двете страни и дано да няма издънки. Аз мисля,че и двете страни са направили достатъчно сериозни компромиси и се надявам да успеем.

[Николина Манчева]

МОЖЕ ПЪК ТОЗИ ПЪТ ДА СЕ ПОЛУЧИ !

" Хората неискат да чуват вече за идеи,а само за корупция да им се говори! " - казва великият консерватор Д.Абаджиев.
А аз - един обикновен симпатизант на ДСБ,мисля,че не е съвсем прав. Досега винаги съм критикувала местните структури,но сега ще кажа,че има и такива,които са започнали да работят много сериозно. В моя роден град,местната организация на ДСБ издава и разпространява безплатно информационен бюлетин ДЕСНИТЕ -излезе вече втория брой. , подготвят се срещи на местните лидери с хората по селата. За това аз нямам заслуга - казвам го да не би някой да си помисли,че се хваля с мое дело. Но тези,които се борим упорито да съществува този Форум знаем,че това е и наш стремеж - да се засили дейността на местните структури. Нали затова се борим за припознаване от Националното ръководство,за да засилим помощта си към местните структури,да имаме по-голяма координация и обмяна на идеи.Ние и сега го правим,но в приятелски кръгове. ДАНО ИМА ПОВЕЧЕ ТАКИВА ОБНАДЕЖДАВАЩИ ДЕЙСТВИЯ!

[Любомир Вучков]

Хората не искат да чуват вече за идеи,а само за корупция да им се говори! " - казва великият консерватор Д.Абаджиев.!

Великият комбинатор Д.Абаджиев, политически наследник на Остап Бендер, за себе си е прав: Хората не искат да чуват вече от него за идеи - той или няма такива, или има много в изобилие и си ги менка както си иска! И на хората само за корупция им говори - явно се е специализирал в тая област, то тая специалност не се учи задочно!
Много, много синове на Лейтенант Шмид се навъдиха в политическата ни зверилница!
А ти Нина, си съвършено права! По места трябва да се работи, хората непосредствено да оценят стойностното от фалшивото. И да си правят сметката!