Логически заблуди

Тук се дава възможност за изразяване на алтернативни позиции на позициите на ПП ДСБ, представени от опоненти и политически противници по тяхна инициатива или при покана. Всяка алтернативна позиция се придружава от рецензия, коментар или становище поне от един потребител - член или регистриран симпатизант на ПП ДСБ. С изричното съгласие на автори и редакции могат да бъдат препечатвани материали на журналисти, политолози, социолози при изразена от тях готовност да бъдат подложени на критики и с гаранцията да им бъда дадено право на отговор. В дебатите могат да участват всички регистрирани като потребители членове на ИС

Логически заблуди

Мнениеот Admin » 21 Яну 2009, 12:38

http://raylight.blog.bg

Логически заблуди - I
Вместо увод - преди да обсъдя моята философия за живота, за която загатнах във втория си пост, искам първо да преведа тук една книга за логическите заблуди, свързани с критичното мислене у хората, както и с научната методология. Преди да опиша философията си, трябва да стъпим на някакъв фундамент свързан с това как се строят логически правилно тезите и как се критикуват рационално. Това е първият от серия постове, с които възнамерявам да опиша фундамента на проблемите на логическото мислене - тези подходи, които трябва да избягваме, когато твърдим или провергаваме нещо:


I. Заблуди чрез разсейване (отклонение на вниманието)



1. Фалшива дилема.

Деф. Дава се ограничен набор от опции (обикновено две), докато в действителност те са много повече. Фалшивата дилема се състои в нелегитимното използване на оператора „ИЛИ”.

Ограничаването на проблеми в рамките на „черно или бяло” е често срещан пример за тази заблуда.

Примери:

а) Или си с мен, или срещу мен.

Заб. В действителност можеш да си неутрален.

б) Америка – обичай я или я напусни.

Заб. А може и да не си там – как да я напуснеш тогава?

в) Всяка личност е или изцяло добра или лоша.



2. Заблуда от игнориране на факти (argumentum ad ignorantiam).

Деф. Аргументите от този вид приемат, че ако нещо не е било доказано грешно, то задължително е вярно. Контравариантът е, че ако нещо не е доказано вярно, задължително трябва да е грешно. Това е частен случай на фалшивата дилема, тъй като се приема, че всички предположения или трябва да е известно, че са верни, или да е известно, че са грешни. Липсата на доказателство не е доказателство!

Примери:

а) Тъй като не можеш да докажеш, че духовете не съществуват, те трябва да съществуват.

Заб. Не може да се докаже, че не съществуват, но и че съществуват, ерго твърдението е невярно.

б) Тъй като учените не могат да докажат, че глобалното затопляне ще се случи, то най – вероятно няма да се случи.

Заб. По същата логика – липсата на доказателство за случване не оправдава липсата на доказателство за неслучването.

в) Иван каза, че е по – умен от Ана, но не го доказа, следователно не е така.

Заб. По същата логика - не е доказал, че е по – умен, но и тя не е доказала, че той не е по – умен.



3. Наклонената плоскост

Деф. За да се покаже, че дадено предположение е неприемливо се изгражда поредица от все по – неприемливи предположения (неприемливостта на всяко води като следствие още по – неприемливо твърдение). Наклонената плоскост е неправилната употреба на операторите „ако-тогава” (if - then).

Примери:

а) Ако прокараме закони срещу автоматичните оръжия, няма да мине дълго време и ще забраним всички оръжия и след това ще ограничим и другите права и накрая ще имаме комунизъм. Ето защо не бива да забраняваме автоматичните оръжия.

Заб. В действителност никое твърдение не води автоматично до следващото – нищо не пречи да се забранят само автоматичните оръжия, без това да повлияе на другите елементи по веригата. Това важи и за всеки елемент и неговия следващ (забраната на оръжия не гарантира автоматично нарушаване на другите права, тъй като трябват и други условия, за да се случи това нарушение).

б) Никога не трябва да залагаш. Веднъж започнеш ли да залагаш ти е трудно да спреш. Скоро ще започнеш да харчиш всичките си пари по хазарт и ще се принудиш да извършиш пресъпления, за да върнеш дълговете си.

Заб. Играенето на хазарт не гарантира автоматично харчене на всичките пари, нито тяхното харчене гарантира, че ще се извършват престъпления, за да се върнат - иначе половината мъже по света щяха да са престъпници.

в) Ако направя изключение за теб, ще трябва да направя изключение за всички останали.

Заб. Всяко изключение е независимо от другите и се определя единствено от избора на човека, правещ изключението.



4. Сложен въпрос

Деф. Две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква се от читателя да ги приеме или отхвърли ан-блок, докато в действителност едното е приемливо, а другото – не. Сложният въпрос е нелегитимна употреба на оператора „и”.

Примери:

а) Трябва да подкрепим домашното обучение и даденото от Бога право на родителите да възпитават децата си както поискат.

Заб. Домашното обучение е приемливо за децата, но то не е свързано с материала, който те трябва да минат (всички деца трябва да усвоят определени базови ценности, независимо от желанията на родителите си), а с мястото, където учат.

б) Подкрепяте ли свободата и правото да се носи оръжие?

Заб. Свободата включва много елементи и правото да се носи оръжие е един от тях, който може и да не подкрепим – не е задължително да подкрепяме правото да се носи оръжие, за да подкрепим свободата.

в) Спряхте ли да използвате наркотици?

Заб. Тук има два въпроса – ползвате ли наркотици и спряхте ли ги ? Очевидно ако никога не сме ги ползвали, няма как да ги спрем, т.е. – некоректно зададен въпрос.

II. Обръщение към мотивите за подкрепа (вместо аргументи)



1. Обръщение към силата (argumentum ad baculum) .

Деф. Читателят е принуден да се съгласи с твърденията на автора или ще последват неприятни събития за него.

Примери:

а) По – добре да се съгласиш, че новата политика на компанията е най – добрият залог (за успех) ако очакваш да си запазиш работата.

б) NAFTA грешат и ако не гласуваш против тях, ние ще гласуваме да те изгонят от офиса.



2. Обръщение към съжалението (argumentum ad misercordiam) .

Деф. На читателя се казва да се съгласи с твърдението поради достойното за съжаление положение на автора.

Примери:

а) Как можа да кажеш, че това е гол? Беше близко до гредата, освен това ни водите с 5:0.

Заб. Това, че единият отбор води на другия с голям резултат по никакъв начин не променя правилника, който определя кога има гол.

б) Надяваме, че ще приемете нашите препоръки. Ние прекарахме последните три месеца в тяхното писане.

Заб. Дългото време на писане е достойно за уважение, но по никакъв начин не е свързано с с верността на препоръките.





3. Обръщение към последствията.

Деф. Авторът посочва неприятните последици на верността на дадено твърдение, с цел да накара читателя да се откаже да твърди, че е вярно.

Примери:

а) Не можем да приемем, че еволюцията е вярна, защото тогава няма да сме по - добри от маймуните и приматите.

Заб. Това, че няма да сме по – добри от маймуните с нищо не променя фактите за и против еволюцията.

б) Трябва да е вярно, че българите са от арийски произход, защото иначе ще сме произлезли от нискокултурни диваци.

Заб. Дали нашите предци са били нискокултурни диваци или не, не е аргумент, нито доказателство по същество в полза на техния „арийски” произход.



4. Съдене на читателя.

Деф. Авторът използва емоционално заредени епитети, за да даде оценка (да съди, да квалифицира обидно) всеки, който не е съгласен с неговото мнение.

Примери:

а) Разумният човек ще се съгласи, че нашият държавен бюджет е твърде нисък.

Заб. Можеш да си разумен и да не се съгласиш поради набор от аргументи. Съществува въъзможността и за най – очевидното твърдение да се намерят контрааргументи и разумни хора да се съгласят с тях.

б) Правилно мислещите хора ще се съгласят, че това правителство трябва да незабавно да бъде свалено, заради собствения им интерес.

Заб. В действителност може да има правилно мислещи хора, които да подкрепят даденото правителство ( подобрили положението си при него), дори да са 1 %.



5. Обръщение към популярността на твърдението ( argumentum ad populum).

Деф. Твърдението се смята за вярно, защото се подържа от много хора или от високовалифицирания елит на обществото. Нарича се още и „обръщение към емоциите”, защото емоционалните твърдения често печелят голяма популярност.

Примери:

а) Ако беше красива, щеше да можеш да живееш щастливо, затова купи Beauty – Z и бъди щастлива (обръщение към хубавите хора).

Заб. Хубавите хора са щастливи, затова бъди и ти от тях, за да си щастлива (това не е необходимо условие, може да е щастлива и без да е от тях).

б) Проучванията сочат, че ББ ще спечели следващите избори, затова нека гласуваме за него.

Заб. Гласуваме за него не защото ни предлага нещо или е доказал, че може, а защото много хора искат да гласуват за него , което не е аргумент по същество, не доказва, че ще се справи.

в) Всеки знае, че Земята е плоска, защо тогава настояваш да твърдиш, че е кръгла?

Заб. Ако един милион хора започнат да твърдят абсурдни неща, това не ги прави верни – остават си абсурдни, тъй като не е аргумент по същество.

III. Смяна на темата.



1. Атакуване на личността (argumentum ad hominem).



Деф. Атакува се не твърдението, а личността, която го изказва. Атакуват се характера, националността, възрастта, опита или религията на изказващия твърдението. Атакува се по линията, че верността на твърдението е от полза за изказващия го или за компанията, за която работи.

Съществуват три главни форми на атака на личността:



а) Ad hominem (обидна) – атакуват се качествата на личността вместо качествата на твърдението, изказано от нея.



б) Ad hominem (обстоятелствена) – атакуват се обстоятелствата, свързани с личността, като се прави връзка между тях и изказването на твърдението.



в) Ad hominem (tu quoque) – атакува се фактът (или предполагаемия факт), че изказалият твърдението не практикува това, което говори.



Примери:



а) Можеш да твърдиш, че Бог съществува/не съществува, но това е просто следване на модата от твоя страна (обидна).



Заб. Тук се прави обидна квалификация на убежденията на изказващия ги, т.е. самият факт на изказването им го прави по – лош в някакъв смисъл.



б) Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.



Заб.Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези

предложения ще имат изгода почти всички граждани.

в) Казваш ми, че е вредно да се пуши, но ти пушиш по две кутии на ден (ad hominem tu quoque).



Заб. Тук се атакува непоследователността на даващия съвет, без да се дава сметка, че той може да пуши, защото не е способен да ги откаже, отделно вредата на цигарите не зависи от това дали конкретна група от хора ги пуши (защото те ги пушат въпреки това) .





2. Обръщение към авторитета (argumentum ad verecundiam).



Деф. Обръщението към авторитет принципно не е аргумент по същество. Авторитетът може да служи като вероятностен критерий (увеличава се шансът твърдението да е вярно, ако е подкрепяно от повече и по – авторитетни хора), но в частност това е по – мек вариант на „обръщение към популярността”. Все пак, тъй като авторитетът е широко използван аргумент вкл и в науката, тук ще дадем няколко форми на „неправилна” негова употреба (не съществува правилна употреба от детерминистична гледна точка).



а) Личността, изказваща твърдението не е експерт по въпроса (не е авторитет).



б) Експертите/другите експерти (авторитети) не са съгласни с твърдението.



в) Експертите (авторитетите), подкрепящи твърдението не са го направили насериозно.



г) Експертите, съгласни с мнението са неназовани – позоваване на анонимен авторитет или позоваване на слухове.



Примери:



а) Известният психиатър д-р Николай Михайлов критикува политическите позиции на десните партии



Заб. Психиатър критикува политически позиции – не е експерт по въпроса.



б) Финансовият министър Пламен Орешарски твърди, че бюджетният излишък е най – добрият начин държавата да се бори с кризата.



Заб. България ще е единствената държава с излишък на края на годината (2008) в ЕС, всички други се борят с кризата чрез прехвърляне на задължения от хората към държавата, т.е. с бюджетен дефицит. Повечето финансови министри не постъпват като Орешарски.



в) Мълвата гласи, че небето ще падне отгоре ни утре сутрин (слух).



Заб. Мълвата може да гласи и че самоубийството гарантира дълъг живот.



3. Стилът преди смисъла.



Деф. Начинът, по който се излага дадена теза се взема предвид при нейното оценяване (дали говорещият е добре сресан и чист, дали говори уверено и т.н.).



Примери:



а) Кандидатът на опозицията не струва, защото е нисичък и невзрачен.



Заб. Външният вид не е автоматично свързан с качествата, необходими за ръководене на институция .



б) Волен умее да владее тълпите, трябва да е прав за всичко



Заб. Умението за водене на речи не е задължително свързано с верността на твърденията, тълпите се водят и емоционално.



в) Бойко Борисов трябва да е много кадърен кмет, щом е толкова секси.

IV. Индуктивни (статистически) заблуди.



11. Прибързано обобщение.



Деф. Размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод.



Примери:



а) Пешо ми открадна ракията. Пешо е българин, следователно всички българи са крадци.



Заб. Всички българи са 15 млн. Пешо е един човек – очевидно твърде малка извадка за статистически достоверно заключение.



б) Питах няколко приятели дали увеличението на данъчните оценки на имотите е добре за нас (увеличение на местните данъци) и те се съгласиха, че е така. Следователно идеята е популярна.



Заб. Няколко приятели не отразяват настроенията на милионен град.





14. Непредставителна извадка



Деф. Извадката не отразява правилно изследваната популация. Това означава, че тя може съзнателно да изключва определени групи от хора (пол, раса, сексуална ориентация, коефициент на интелигентност, имотно състояние и т.н.), което изкривява резултатите от нея и те не могат да се приложат върху популацията (извадката и популацията дивергират).



Примери:



а) Анкета, проведена сред белите хора в Щата Алабама показва, че там няма расова дискриминация на черното население.



Заб. Интересно е, защо не е попитано черното население какво мисли по въпроса за расовата му дискриминация?



б) Ябълките на върха на щайгата изглеждат пресни. Сигурно и останалите в щайгата са такива



Заб. 100000 % сигурно е.



15. Фалшива аналогия.



Деф. Аналогията представлява сравнение на два близки обекта A и B – използва се, че ако А има свойство P, то и B има същото свойство (обикновено такава аналогия е еднозначно вярна ако B наследява А или е част от А, ако говорим за сравнение на множества). Фалшивата аналогия е сравнение на несравними обекти.



Примери:



а) Работниците са като волове. Така както воловете трябва да бъдат бити с пръчка, за да орат нивата, така и работниците трябва да бъдат мотивирани.



Заб. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Воловете за разлика от работниците нямат или не осъзнават своя интерес, поради което няма как да бъдат мотивирани другояче.



б) Държавният бизнес е като частният, следователно трябва да се стреми към максимална печалба (с максимални цени поради монополното си положение)



Заб. Целта на частния бизнес е да максимизира печалбите си - в условията на конкуренцията това означава максимизация на качеството при минимизация на цените, при монопол – максимизация на цените. Държавният бизнес няма такава цел – целта е единствено задоволително качество на услугите, всяка печалба е в ущърб на гражданите – форма на допълнителен данък.

16. Ленива индукция (липса на индукция).



Деф. Правилното заключение на индуктивен аргумент е отречено, въпреки свидетелствата за противното.



Примери:



а) БСП управлява три пъти (Луканов, Виденов, Станишев) като и трите пъти имаше финансова катастрофа в страната. Въпреки това, те смятат, че управляват добре.



б) Иван хвърля 100 000 пъти монета, от които се падат 51 026 пъти ези и 48 974 тура, въпреки това той не смята, че вероятността да се падне тура е около 50 %.



17. Заблудата на изключването (на информация).



Деф. Важна информация, която би могла да подкопае индуктивния елемент е изключена. Изискването всичката отнасяща се до случая информация да бъде включена се нарича „Принцип на пълното свидетелство”.



Примери:



а) Иван е от община Средец, а там повечето гласуват за десни партии, затова той ще гласува за десните.



Заб. Изпуска се, че Иван е наемател там, пристигна от с.Коприварци да работи на строеж, а от с. Коприварци гласуват за левите.



б) Бербатов вероятно ще вкара 3 гола в следващите 6 мача във Висшата Лига, тъй като за 12 мача досега има 6 гола.



Заб. Изпуска се, че 4 от 6-те гола са в 3 мача от ШЛ, което прави 2 от 9 за Висшата Лига.



18. Обобщение от изключение/ изключение вместо обобщение.



Деф. Прилага се общото правило в случай, в който става дума за изключение / прилага се изключение, когато действа общото правило.



Примери:



а) Законът казва, че скоростта в населено място е до 50 км/ч, затова, независимо, че положението с майка ви е било спешно е трябвало да карате с 50 км/ч



Заб. Приложението на общото правило за спешния случай би довело до летален изход.



б) Не е хубаво да се краде – затова върни детонатора за атомната бомба на онзи терорист от Ал-Кайда веднага!



Заб. Не е хубаво да се краде от терористи, това би попречило да убият стотици, в случая – милиони.

I. Дедуктивни заблуди.



1. Заблуда на четирите термина* (quaternio terminorum ) .



Деф. Изкривяване на стандартния категориен силогизъм – опит за свързване на четири термина с две твърдения – при стандартния силогизъм имаме свързване на три термина чрез две твърдения. Две твърдения са недостатъчни за свързване на повече от три термина. Това е един от начините, по които верни твърдения могат да доведат до неверни изводи.





Примери /стандартни категорийни силогизми/:



а) Всички риби имат хриле (първо твърдение). Щуката е риба

(второ твърдение),следователно има хриле (заключение).



б) Някои хора са умни (твърдение), всички политици са хора (твърдение), следователно някои политици са умни (заключение).



Примери /заблуда на четирите термина/:



а) Всички риби имат хриле (твърдение) и всички птици имат крила (твърдение), следователно всички риби имат крила (заключение).



б) Ръката докосва дрехата (твърдение). Дрехата докосва тялото (твърдение), следователно ръката докосва тялото (заключение).



Заб. Тук има особен вариант на тази заблуда, тъй като един и същ термин се използва с две различни значения, следователно имаме всъщност два термина вместо един и сумарно – четири : „Ръката”, „докосва дрехата”, „дрехата”, „тялото”. Коректен вариант тук би бил:

Ръката докосва дрехата (твърдение). Всичко, което докосва дрехата, докосва тялото (твърдение) , следователно ръката докосва тялото (заключение) .



2. Неразпределен среден термин.



Деф. Разпределен термин е термин, при който е дадено всеки негов елемент на коя категория принадлежи – „Всички А са или B или C ”, едно- значно определя всички елементи на А към коя категория принадлежат. Ако твърдението е от вида „Някои D са от E”, то и двата термина са нераз-пределени, защото не са уточнени всички от D, нито всички от E.

Деф. Неразпределен среден термин е дедуктивна заблуда, при която средният (общият за двете твърдения) не е разпределен, т.е. не се знае всички негови елементи към кои категории принадлежат, което води до подвеждане на извода (някои елементи се знаят къде са, но заключението е за всички елементи, т.е. вкл. и за тези, които не са определени).

Примери:

а) Всички комунисти са престъпници (твърдение) и всички крадци са престъпници (твърдение), следователно всички комунисти са крадци (заключение).

Заб. Тъй като има престъпници от много видове (крадци, убийци, изнасилвачи и т.н.), комунистите и крадците принадлежат поотделно на престъпниците, без това автоматично да прави комунистите крадци.

б) По всички нарушители се стреля (твърдение), по някого е стреляно (твърдение), следователно някой е бил нарушител (заключение).

Заб. Общият термин е „се стреля/е стреляно”. Докато „нарушител” и „някой” споделят общото свойство, че по тях се стреля, това не ги прави идентични – може да е бил застрелян и някой, който не е нарушител (не е уточнено, че само и единствено по нарушители се стреля).



3. Illicit Minor .



Деф. Термин, използван в заключението сочи към всички елементи на дадена категория, но във второто твърдение сочи само към някои елементи от нея. Например – всички А са B, всички А са C, следователно всички C са B (Не всички C са А, за да кажем, че C са B).

Примери:

а) Всички агенти на ДС са мафиоти (твърдение) и всички агенти на ДС са червени (твърдение), следователно всички червени са мафиоти (заключение).

Заб. Тук всички агенти на ДС са мафиоти, мафиотите като термин не са разпределени в първото твърдение, т.е. не се знае всички мафиоти в кои категории са. Отделно, всички агенти са червени, но червените като термин също не са разпределени. Тук имаме две независими твърдение, приписващи две независими свойства на агентите на ДС (в случая). Това, че те имат свойство едно и свойство две не прави свойство едно = свойство две.

б) Всички демократи са антикомунисти (твърдение) и всички демократи са реформатори (твърдение), следователно всички реформатори са антикомунисти (заключение).

Заб. Всички демократи са реформатори, но тук не е посочено всички реформатори какви са (може да са реформатори без да са демократи – „реформатор ” не дава посока на реформите, само че се извършват реформи), оттам нямаме право на този извод.



4. Illicit Major .



Деф. Термин, използван в заключението сочи към всички елементи на дадена категория, но в първото твърдение сочи само към някои елементи от нея. Например – всички А са B, всички А са C, следователно всички B са C (Не всички B са А, за да кажем, че B са C).

Примери:

а) Всички софиянци са българи (твърдение), но никой варненец не е софиянец (твърдение), следователно никой варненец не е българин (заключение).

Заб. Всички софиянци са българи, но не всички българи са софиянци, така че изводът за варненци е неверен възоснова на тези твърдения (заключение).

б) Всички програмисти са мърморковци (твърдение), но никой филолог не е програмист (твърдение), следователно никой филолог не е мърморко (заключение).

Заб. Не всички мърморковци са програмисти, та отрицанието на принадлежност към вторите да отрече принадлежността към първите.







5. Позитивно заключение от негативни предпоставки .



Деф. Заблуда, при която имаме една или две негативни предпоставки, от които вадим позитивно заключение – А не е B и B не е C, следователно А е C (когато ) – обърква се с двойно отрицание – Ако не е не B, значи е B, но не е такъв случаят – да кажем, че A може да е B или E, B може да е C или D, то ако B не е C ще е D, но A ако не е B, ще е E, което е различно от D.

Примери:

а) Никоя жаба не е риба (твърдение) и никоя риба не може да лети (твърдение), следователно всички жаби могат да летят (заключение).

б) Никой рокер не ходи пеша и никой пешеходец не кара кола, следователно всички рокери карат коли

Заб. Всъщност повечето рокери карат мотори.



6. Екзистенциална заблуда .



Деф. Две универсално валидни твърдения (всички елементи са такива или никой елемент не е онакъв), се използват за частно заключение (когато може да се направи общо такова).

Примери:

а) Всички котки са животни и всички животни са опасни, следователно някои котки са опасни.

б) Всички едри капиталисти са безпринципни и всички безпринципни експлоатират другите, следователно някои едри капиталисти експлоатират хората.

Заб. В извода се приема имплицитно, че някои едри капиталисти не експлоатират хората, което директно противоречи на второто твърдение (тъй като всички едри капиталисти са безпринципни).

*Тук вместо „член” на силогизъм използваме „термин”.

VI. Причинно-следствени (каузални) заблуди.



1. Случайна взаимовръзка (post hoc ergo propter hoc) .



Деф. Само защото едно събитие B се случва след друго събитие A, се приема, че A е предизвикало B (времевата връзка се приема като каузална).

Примери:

а) Имиграцията в София нарастна след 2004 г. Скоро след това и стандартът на живот в града се повиши, следователно имирацията е причината.

Заб. Имиграцията наистина може да е причината за това, но от тези две твърдения няма как да направим това заключение, защото нямаме достатъчно информация – случването на събития едно след друго не е достатъчно, за да твърдим, че всяко поражда следващото.

б ) Днес сутринта хапнах кисело мляко. Скоро след това махмурлукът ми изчезна. Трябва да е било заради киселото мляко.

Заб. Може да е било от киселото мляко (известен лек за махмурлук), но няма как да сме сигурни, защото не можем да го съпоставим с еквивалентен експеримент без кисело мляко, което да покаже реалния ефект. Махмурлукът може да отмине и без кисело мляко или поради друга причина (ако е взел паралелно с млякото и лекарство). Времевата връзка не е достатъчна, за да направим извод. Необходима – да, достатъчна не.





2. Паралелни следствия на една причина.



Деф. Две събития се разглеждат като причина и следствие, а в действителност са две следствия на някаква друга причина.

Примери:

а) В тази криза имаме висока безработица заради свитото потребление.

Заб. В действителност високите лихви по кредитите причиняват и двете неща (въпреки, че е възможно свитото потребление само по себе си да увеличи безработицата).

б) Липсата на добро мислене при децата се причинява от некачественото обазование.

Заб. В действителност кризата на ценности у нас демотивира едновременно учители и ученици в учебния процес.

в) Не ми плащат добра заплата, защото не работя достатъчно добре.

Заб. В действителност тези два ефекта могат да бъдат причинени от липсата на пари във фирмата, водещи до липса на обучение и осигуряване на необходимите условия на работа, които да повишат производителността на труда (поставяне на работника пред излишно сложни проблеми за решаване или илишно тежка работа).



3. Второстепенна причина.



Деф. Събитието, идентифицирано като причина на дадено следствие наистина е причина, но второстепенна. Тази заблуда не важи ако всички причини за дадено следствие са еднакво важни (или маловажни) – ако няма първостепенни, няма и второстепенни причини. По тази логика всеки, гласувал за опозицията може да се похвали, че е помогнал да се свалят управляващите, тъй като всеки има равен глас с останалите избиратели.



Примери:

а) Яденето на боб увеличава замърсяването на въздуха в София поради газове, образувани от консумиращите го.

Заб. Тези газове наистина причиняват замърсяване, но не могат да се сравняват с 2 млн. автомобила и Кремиковци.

б) Паленето на огньове на Сирни Заговезни причинява Глобалното Затопляне.

Заб. А яденето на ментови бонбони ще причини нов ледников период.



4. Обратна каузалност.



Деф. Следствието се приема за причина, а причината - за следствие.

Примери:

а) Бедността води до комунизъм.

Заб.Всъщност комунизмът води до бедност.

б) Увеличението на полово предаваните болести е причинено от детайлното обучение по секс култура в училищата.

Заб. Всъщност именно това увеличение е наложило да се преподава секс култура.

в) Тероризмът е причинен от войните в Афганистан и Ирак.

Заб. В действителност и двете войни са проведени заради терористичните актове срещу кулите близнаци и Пентагона. Тероризмът може и да е нарастнал от тези актове, но не е причинен от тях.



5. Каузалност с обратна връзка.



Деф. Причината води до следствие, което подхранва причината. Получава се обратна връзка.

Примери:

а) Притчата с индианския метод за лов на мечка – намазва се камък с мед и се окачва на въже. Мечката идва, подушва камъка и го тупва леко, за да го събори (както прави с кошера). Камъкът се залюлява и се връща обратно, при което я удря. Мечката се ядосва, удря камъка по – силно, при което той има по – голям замах и я удря обратно с по – голяма сила. Мечката се ядосва още повече и удря още по – силно – и така докато се пребие сама.

б) Свитото потребление увеличава безработицата. Увеличаването на безработицата свива допълнително потреблението.

в ) Расовата дискриминация води до увеличаване на престъпността сред малцинствата (поради липса на алтернативи за изхранване). Увеличението на престъпността води до засилване на дискриминацията (поради намаляване на доверието в малцинството).

VII. Некоректни заключения.



1. Вярно по необходимост (petitio principii) .



Деф. Предпоставките се смятат за верни a priori (по начало), а от тях следва изводът, т.е не се доказват. Вариант на тази заблуда е предпоставката да следва от извода.

Примери:

а ) Тъй като не те лъжа, следователно казвам истината.

Заб. А откъде следва, че не те лъжа?

б ) Ние знаем, че Европейският Съюз е виновен, че ни спря фондовете, тъй като правителството казва така. Ние знаем, че правителството не ни лъже, тъй като не е то виновно за спрените фондове, значи трябва да казват истината за спирането им.

Заб. За да не е виновно правителството, то трябва дане е виновно. Удивителен извод.

в) След като приемем, че 2+2 = 5, ние лесно можем да покажем математически, че 2 = 3 или 2 = произволно число.

Заб. А откъде-накъде приемаме, че 2=2 = 5?



2. Заключение без връзка с твърденията (ignoratio elenchi) .



Деф. Прави се заключение въз основа на аргументи, целящи друго заключение.

Примери:

а) Трябва да подкрепим плоския данък. Не можем да позволим да натоварваме бедните хора с непосилни данъци.

Заб. Подкрепата на плоския данък не облекчава бедните хора от данъци, а преразпределя данъчната тежест върху всички хора, т.е. натоварва ги с данъци (в сравнение с необлагаем минимум и по – високо облагане нагоре от него).

б) Истинският герой е човек, прославен за своите качества и постижения, затова нашите прокурори, потили се над тези провалени дела за корупция са герои.

Заб. Дефиницията за герой дадена тук изключва хора, които се провалят – аргументите подсказват точно обратния на дадения извод.





3. Избирателно опровергаване на твърдения .



Деф. Метод за атакуване на теза, като се опровергава най – слабия и аргумент и въз основа на това се прави изводът, че тезата е несъстоятелна. Може да приема много форми – фалшифициране на аргумента на автора (опростяване или прекалено засилване), цитиране само на част от аргумента (извън контекста) и т.н.

Примери:

а) Личност А предлага Математика B за награда с два аргумента:

1. Има много интересен подход.

2. Резултатите са важни за напредъка на математиката.

Личност C опровергава Личност А с твърдението, че „това, че подходът му е интересен няма никаква тежест за комисията, следователно кандидатът е неподходящ”.

Заб. Личност C внимателно заобикаля втория аргумент, който не може да бъде оборен.

б) Не можем да смятаме, че критиките на ЕС са основателни, защото те твърдят, че почти не полагаме усилия, а ние полагаме такива.

Заб. Другите аргументи – че няма резултати от усилията, внимателно се заобикалят, а най – важното в очите на ЕС са именно резултатите.

VIII. Заблуди от двусмисленост.



1. Двусмислица в термина (equivocation) .



Деф. Използване на една и съща дума с две различни значения в дадено твърдение (едното значение не е на място – подобно на заблудата на четирите термина).

Примери:

а) Пешо е идиот. Идиотите получават психиатрична помощ, следователно и Пешо получава психиатрична помощ.

Заб. Тук „идиот” е използвана в два смисъла – общоизвестен смисъл и клиничен смисъл.

б) Садистичите убийци са рядкост. Редките хора са ценни, следователно садистичните убийци са ценни.

Заб. Тук думата „рядкост” е използвана в два различни смисъла, което променя логиката (силогизъм с четири термина).

в) Когато питах Сашо как е изкарал празника, той отвърна, че е имал рядко щастие. Следователнно той е изкарал празника страхотно.

Заб. Тук „рядко щастие” има две различни значения - Сашо е използвал едното значение, а твърдящият е използвал другото в заключението си.



2. Двусмислица в структурата (amphiboly) .



Деф. Използване на граматични конструкции, позволяващи повече от едно тълкувание.

Примери:

а) Вчера застрелях крадец по пижама

Заб. Кой точно е бил по пижама?

б) Ако сменим правителството, това ще доведе до пълна промяна в политиката на държавата ни.

Заб. А в каква посока ще е промяната – не се уточнява.

в) Новата дясна партия – защо да ходите другаде, за да ви измамят? Елате първо при нас!

Заб. За да ви измамим първо ние?

г) Т.нар. „Вацови двусмисленици” – заглавия от типа „Престъпник гръмна полицай”, „Дядо Коледа се движи с водород”, „Настъпи времето на бабите - кучки” и така нататък.



3. Двусмислица в акцентирането.



Деф. Наблягане на дадена част от твърдението, което създава у читателя представата, че то е невярно, когато то е вярно или (създава представата, че) е вярно, когато то е невярно.

а) В нашата фирма е забранено да се ГЛЕДА ПОРНО !

Заб. В ума се набива единствено мисълта за порно, а не забраната за гледането му.

б) Емил Кошлуков бе трезвен днес.

Заб. Това твърдение, дори и вярно внушава на читателя, че тази трезвеност е изключение, щом изрично се отбелязва.

IX. Йерархични заблуди.



1. Композиционна заблуда .



Деф. Композиционната заблуда представлява слагане на знак за равенство между цялото и сумата от неговите части, т.е. цялото не е повече от сумата на частите си, което в общия случай е невярно предубеждение. „Цялото” може да бъде както обект, съставен от различни части, така и множество от елементи с различни свойства. Основната причина, това предубеждение да бъде невярно е, че то не отчита взаимодействията между елементите или частите на обекта, разглеждайки обектите и множествата чисто механично като съдове, пълни с частите или елементите.

Примери:

а) „Примерът на тълпата” – щом групата от хора е съставена от умни хора, то и тази група е умна като тях.

Заб. В действителност интелектите на хората могат да се компенсират взаимно поради противоположни интереси или убеждения и от умни хора да се получи глупава тълпа.

б) Камъните в стената са кръгли, следователно и тя е кръгла.

в) Ако сложим 100 празни кутии в една стая то и тя ще е празна, защото е пълна с празни кутии.

Заб. Има противоречие в самото твърдение – как ще е празна, щом е пълна, макар и с празни кутии?



2. Заблуда от наследяване .



Деф. Ако цялото притежава някакво свойство, то елементите или частите обезателно го наследяват от него (притежават го). По същество тази заблуда е обратна на предишната и е породена поради същите причини – не се отчитат взаимодействията на елементите/частите.

Примери:

а) След като мозъкът продуцира съзнание, то всяка клетка в него също има съзнание.

Заб. Класически пример – взаимодействието на клетките поражда съзнанието.

б) Тази тухлена стена е ужасно твърда. Сигурно всяка нейна част е също така твърда.

Заб. Тухлите са твърди, но не и хоросанът.

в) САЩ провеждат агресивна външна политика, американците трябва да са много войнолюбиви.

Заб. Не и хипитата, които спряха войната във Виетнам.

X. Non - Sequitur.



Деф. Заблуда при използване на невалидни аргументи, т.е. изводът не следва от аргументите.



1. Следствието потвърждава предпоставката .



Деф. Формално: Ако A (е вярно) то B (е вярно). B (е вярно), следователно (и) А (е вярно).

Примери:

а) Ако съм в София, съм и в България. Ако съм в България, то съм и в София

Заб. „Обратното в общия случай е невярно”. Очевидно е възможно да съм в България, без да съм в София, тъй като двете множества – софиянци и българи не са еднозначно съвпадащи (първото е подмножество на второто).

б) Ако планът против глобалното затопляне заработи, ще има спад в температурите. Тъй като има спад в температурите, то планът е приведен в действие.

Заб. Зима е.

в) Ако престъпността намалее, статистиките на МВР ще покажат спад на регистрираните престъпления. Тъй като статистиките показват такъв спад на регистрираните престъпления, то престъпността е намаляла.

Заб. МВР може просто да спре да регистрира престъпленията, като си затвори очите, това обаче няма да ги накара да изчезнат (най – малкото за всички, освен за МВР).



2. Отрицанието на предпоставката отрича следствието .



Деф. Формално: Ако A (е вярно) то B (е вярно). A Не е вярно, следователно (и) B не е вярно.

Примери:

а) Ако съм в София, съм и в България. Не съм в София, следователно не съм в България.

Заб. Същото обяснение като а) на 38 – няма припокриване между София и България. София НЕ е България, София Е ЧАСТ ОТ България.

б) Пушачите умират млади. Следователно НЕпушачите НЕ умират млади.

Заб. Да си пушач помага да умреш млад, но не е задължително условие.

в) Костов е злодей, следователно Станишев (който не е Костов) е добряк (обратното на злодей). Твърдението може да се обобщи и за Живота, Вселената и Всичко Останало (всички, които не са Костов).

Заб. Дори Костов да е злодей, който не е Костов не е автоматически добряк, тъй като не само Костов е злодей (ако е злодей).



3. Несъстоятелност на аргументите (взаимно отричащи се) .



Деф. Формално: Ако A (е вярно) и B (е вярно) то C (е вярно). Всъщност A = НЕ B (A е обратното на B )и тъй като не могат и двете едновременно да бъдат верни, то и изводът не може да бъде верен. Съществуват и други варианти на несъстоятелност, най - общото правило за класификация е, че всички аргументи не могат едновременно да бъдат валидни (несъвместими).

Примери:

а) Пешо е по – трезвен от Гошо, Гошо е по – трезвен от Иван, а Иван е по – трезвен Пешо.

Заб. Според тази група от твърдения, Иван се оказва по – трезвен от себе си ( несъвместимост).

б) Ако един човек е честен, но лъже понякога, той е добър по природа.

Заб. Да оставим извода настрана, човек не може да е честен и да лъже понякога, може само да е „честен понякога” (отричащи се твърдения).

в) Върколаците се превръщат във вълци на пълнолуние и обратно в хора на слънце, следователно са хора през деня и вълци през нощта.

Заб. Пълнолуние има и през деня.

XI. Заблуди на обясненията (първа част).



Деф. Обяснението е форма на разсъждение, при което се дава отговор на въпроса „Защо?”. Добрите обяснения се базират на научни или емпиричени теории. Едно обяснение на въпроса „Защо водата замръзва при 0 градуса по Целзий” ще включва физикохимичните свойства на водата, а не обяснение от типа „Защото Бог иска така” или „Водата замръзва при 0 градуса, защото не замръзва при 1 градус”.



1. Обяснение на лъжлив феномен .



Деф. Дава се обяснение на феномен, който не се случва в действителност.

Примери:

а) Причината, поради която рибите могат да летят е, че имат издължено приплеснато тяло.

Заб. Рибите не могат да летят.

б) Парламентът отказа да гласува коледни премии за депутатите, защото съзнава отговорността на народните представители пред хората в навечерието на икономическата криза.

Заб. В действителност парламентът гласува коледни премии за депутатите.

в) Иван Костов не подпомага благотворителността, защото е мръсен, долен циганин.

Заб. В действителност той получи награда за особени заслуги към Българския Червен Кръст - http://www.focus-news.net/?id=n1099170

г) Данко отказа да пие ракия, защото не харесва Дочо.

Заб. Данко в действителност се напи като свиня.



2. Лъжливо обяснение на феномен .



Деф. Дава се обяснение на феномен, като обяснението е невалидно, защото не представлява истина, отместено е (за статистически обяснения – няма представителност на извадката) или е ad hoc, т.е за специфични цели, не е обобщимо или приложимо в други случаи. По този начин не може със сигурност да се твърди, че самият феномен всъщност се случва, поради невалидни обяснения.

Примери:

а) Всички металисти са побойници, защото нямат цел в живота и пият твърде много. (Знам го защото познавам двама такива).

Заб. Тук изводът е въз основа на лични впечатления от само двама индивиди, които пият, нямат амбиции и са побойници.

б) Правителството е добро за хората, защото на мен ми помогна да забогатея.

Заб. Правителството е помогнало на дадения човек и на още 1 % от населението да забогатее, останалите 99% са обедняли. Типичен пример за ad hoc .

в) Футболистите на Левски са некадърни, защото никой от тях не е успял в чужбина.

Заб. Аргументът „никой от тях не е успял” е неверен, защото има пример за успял футболист – Мариян Христов, станал шампион на Германия, нещо, което не е повторено от друг български футболист досега.

XII. Заблуди на дефинициите.



Деф. Дефиниция на дефиницията не може да бъде дадена, достатъчно е да се спомене, че за да се използва дадено понятие, то трябва да се дефинира, да се обясни какво точно е то. Дефиницията не трябва да е нито твърде обща (дефинираме понятието чрез свойства притежавани и от други понятия), нито твърде частна, че да изключи важни, определящи свойства на понятието. Дефиницията трябва да бъде и достатъчно проста, за да има смисъл от нейното използване (да не бъде по – сложна от понятието, което се опитваме да дефинираме) и да не дефинира понятието чрез понятието - какъв смисъл има, ако дефиницията не носи информация, напр. – „пъпешът е пъпеш”?



1. Твърде обща дефиниция .



Деф. Дефиниция, която не определя еднозначно предмета (думата, понятието), като изброява признаци и свойства, оставящи място за много други предмети, думи или понятия, които могат да се опишат с тях, без да се цели това.

Примери:

а) Съвест е нещо, което те кара да стенеш нощем.

Заб. Еротичният сън може да направи същото нещо.

б) Дините са едри, кръгли и твърди.

Заб. Очевидно има и други едри, кръгли и твърди артефакти.

в) Една фигура е правоъгълник, ако има две по две равни страни.

Заб. Такива фигури са и успоредниците. Тук е изпуснато да се добави основното – правите ъгли, както подсказва самата дума.

г) Любовта е притегателно чувство.

Заб. Любопитството – също.



2. Твърде частна дефиниция .



Деф. Дефиниция, която включва признаци или свойства, които не бива да включва и които изкуствено стесняват обхвата и.

Примери:

а) Небето е синьо (част от дефиницията).

Заб. Небето е розово на изгрев и залез слънце, тъмно през нощта, сиво, бяло или дори черно ако имаме облачност и т.н.

б ) Нещо, в което няма кючеци или гьобеци, не е български фолклор.

Заб. По – скоро е обратното – българският фолклор няма такива танци, каквото и да ни уверяват чалга изпълнителите.

г) Порнографските филми са филми с нестандартен секс.

Заб. Това е едновременно твърде обща и твърде частна дефиниция – твърде обща, защото има филми със секс в тях, които не се считат за порнографски (сексът е завоалиран и в контекста на сюжета) и твърде частна, защото има порнографски филми и със стандартен секс (показан реалистично т.е. – едно към едно).

Неалтернативен избор .



Деф. Представя се набор от неалтернативни опции, което означава, че изразът „А или B или C …” нелегитимен, защото A не изключва B, или B не изключва C и т.н. Една от формите на неалтернативен избор е някаква форма на йерархия между опциите (птица или щъркел?). Неалтернативен избор е допустим за случаи, в които явно е пояснено, че е такъв, тъй като наборът от опции се възприема неявно от читателя като списък от алтернативи.

Примери:

а) Крокодилът е или дълъг, или зелен.

Заб. Крокодилът може да е едновременно дълъг и зелен.

б) Успешните политици са или десни, или почтени.

Заб. Политиците могат да бъдат едновременно десни и почтени.

в) Какво би предпочел да хапнеш – морска храна, риба или раци?

Заб. Морската храна включва едновременно и риба и раци. Тя не е алтернатива на рибата и раците, но рибата и раците са алтернативи една на друга.



5. Неуместен избор .



Деф. По – силна форма на неалтернативен избор, при която опциите нямат връзка с критерия за избор (когато има такъв), или критерият е неопределен.

Примери:

а) Можем да избираме между три политически системи – демокрация, диктатура и анархия.

Заб. Анархията в смисъл на абсолютна свобода е отрицание на реда и политическите системи. Абсолютната свобода е постижима само при отсъствие на ред, тъй като редът е ограничение за свободата, а система без ред също не може да има, тъй като включва реда в себе си (набор от взаимовръзки между елементите).

б) Какво е правилно да се направи, за да се помогне на хората?

Да се пусне хвърчило,

да се ходи на фитнес,

да се пишат доклади,

да се сънува цветно.

Заб. В този пример опциите нямат връзка с критерия за избор.

в) Подходящата жена е:

Блондинка,

Брюнетка,

Красива,

Умна,

Смела,

Мъж.

Заб. Тук имаме комбинация от заблуди на избора – неалтернативен избор, опция не отговаряща на критерия, неопределеност на критерия (подходяща за какво?).



6. Насочен избор .



Деф. Насочен избор представлява явно подвеждане на избора при задаване на критерий за избор. Свързано е с употреба и на други логически заблуди (Съдене на читателя, argumentum ad baculum), използвани като инструмент за насочване. Един от вариантите е да се направят всички алтернативи приблизително еднакво лоши (комбинация с неалтернативен избор), така че предложената от автора алтернатива да бъде приета по – лесно. Частен случай е отказът от избор, когато се предлагат еднакво лоши алтернативи с готов извод „няма смисъл да се избира”. Отказът от избор е насочване към неявен избор (контекстен, не е посочен предварително).

Примери:

а) Какво би избрал да направиш – да отидеш да протестираш, знаейки, че е безсмислено, или да си останеш на работа, с което ще си помогнеш в кариерата?

Заб. Добавянето на изразите „знаейки, че е безсмислено” и „с което ще си помогнеш в кариерата” е опит да се направят изводи вместо читателя, като по този начин предварително не му оставят избор, ако той вярва на написаното.

б) „Всички са маскари”, така че, защо да не бъдеш един от нас?

Заб. Щом е все едно и също, защо не избереш моя вариант?

в) Би ли избрал свободата, която те убива, робството, което бавно те убива, или службата за мен, която ще те спаси?

Заб. Отново се предоставят готови изводи, освен това другите опции са еднакво лоши.

г) Всички жени са леки, няма смисъл изобщо да се занимаваш с жени.

Заб. Тук контекстният (неявен) избор според случая е „занимавай се с мъже”, или „не се занимавай изобщо с нищо полово” и др.


XII. Заблуди на дефинициите.





3. Твърде сложна дефиниция .



Деф. Дефиниция, която е по – сложна от дефинираното понятие, което елиминира смисъла на дефиницията (опит да разберем понятието по - добре).

Примери:

а) Нещо е контрабутарно, само ако е релитантно.

Заб. Един неясен термин, обяснен с друг неясен термин.

б) Един човек е умен, когато е с висок интелектуален потенциал.

Заб. По – просто понятие, обяснено с по – сложно.

в) Взаимовръзката е релация.

Заб. Добро утро!



4. Кръгова дефиниция .



Деф. Кръговата дефиниция или затворената в себе си дефиниция представлява дефиниране на дадено понятие чрез самото понятие, или обяснение, чрез което се достига отново до понятието.

Примери:

а) Приматът е примат, ако родителите му са примати.

Заб. В дефиницията реферираме понятието.

б) Човекът е човек, когато е човек.

Заб. Тъй като човекът е винаги човек, оттам следва, че е човек винаги, защото е човек. Съвършено информативна дефиниция.

в) Любовта е обич.

Заб. Разбира се, че е така, но какво ново има в тази дефиниция?



5. Противоречива дефиниция .



Деф. Дефиницията включва в себе си взаимно – противоречащи си или несъвместими твърдения или самата дефиниция противоречи на понятието, което дефинира.

Примери:

а) Човекът е напълно свободен, когато отговаря лично за постъпките си.

Заб. Хубава мъдрост, стои добре като цитат в началото на философска книга, но свободата и отговорността си противоречат – той не може да е свободен, когато неговите действия са ограничени от техните последствия.

б) "Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила" – Джордж. Оруел, 1984.

Заб. Дефинират се понятия чрез техните обратни понятия.

в) Добрият човек е добър за себе си и близките си и лош за останалите хора.

Заб. Тук имаме едновременно кръгова дефиниция и противоречива дефиниция – кръгова, защото понятието „добър” се използва в дефиницията за него и противоречива – защото добрият човек не може да бъде лош, което е обратното понятие – ако си добър за някои и лош за всички, няма как да си добър изобщо.


III. Смяна на темата.



1. Атакуване на личността (argumentum ad hominem).



Деф. Атакува се не твърдението, а личността, която го изказва. Атакуват се характера, националността, възрастта, опита или религията на изказващия твърдението. Атакува се по линията, че верността на твърдението е от полза за изказващия го или за компанията, за която работи.

Съществуват три главни форми на атака на личността:



а) Ad hominem (обидна) – атакуват се качествата на личността вместо качествата на твърдението, изказано от нея.



б) Ad hominem (обстоятелствена) – атакуват се обстоятелствата, свързани с личността, като се прави връзка между тях и изказването на твърдението.



в) Ad hominem (tu quoque) – атакува се фактът (или предполагаемия факт), че изказалият твърдението не практикува това, което говори.



Примери:



а) Можеш да твърдиш, че Бог съществува/не съществува, но това е просто следване на модата от твоя страна (обидна).



Заб. Тук се прави обидна квалификация на убежденията на изказващия ги, т.е. самият факт на изказването им го прави по – лош в някакъв смисъл.



б) Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.



Заб.Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези

предложения ще имат изгода почти всички граждани.

в) Казваш ми, че е вредно да се пуши, но ти пушиш по две кутии на ден (ad hominem tu quoque).



Заб. Тук се атакува непоследователността на даващия съвет, без да се дава сметка, че той може да пуши, защото не е способен да ги откаже, отделно вредата на цигарите не зависи от това дали конкретна група от хора ги пуши (защото те ги пушат въпреки това) .





2. Обръщение към авторитета (argumentum ad verecundiam).



Деф. Обръщението към авторитет принципно не е аргумент по същество. Авторитетът може да служи като вероятностен критерий (увеличава се шансът твърдението да е вярно, ако е подкрепяно от повече и по – авторитетни хора), но в частност това е по – мек вариант на „обръщение към популярността”. Все пак, тъй като авторитетът е широко използван аргумент вкл и в науката, тук ще дадем няколко форми на „неправилна” негова употреба (не съществува правилна употреба от детерминистична гледна точка).



а) Личността, изказваща твърдението не е експерт по въпроса (не е авторитет).



б) Експертите/другите експерти (авторитети) не са съгласни с твърдението.



в) Експертите (авторитетите), подкрепящи твърдението не са го направили насериозно.



г) Експертите, съгласни с мнението са неназовани – позоваване на анонимен авторитет или позоваване на слухове.



Примери:



а) Известният психиатър д-р Николай Михайлов критикува политическите позиции на десните партии



Заб. Психиатър критикува политически позиции – не е експерт по въпроса.



б) Финансовият министър Пламен Орешарски твърди, че бюджетният излишък е най – добрият начин държавата да се бори с кризата.



Заб. България ще е единствената държава с излишък на края на годината (2008) в ЕС, всички други се борят с кризата чрез прехвърляне на задължения от хората към държавата, т.е. с бюджетен дефицит. Повечето финансови министри не постъпват като Орешарски.



в) Мълвата гласи, че небето ще падне отгоре ни утре сутрин (слух).



Заб. Мълвата може да гласи и че самоубийството гарантира дълъг живот.



3. Стилът преди смисъла.



Деф. Начинът, по който се излага дадена теза се взема предвид при нейното оценяване (дали говорещият е добре сресан и чист, дали говори уверено и т.н.).



Примери:



а) Кандидатът на опозицията не струва, защото е нисичък и невзрачен.



Заб. Външният вид не е автоматично свързан с качествата, необходими за ръководене на институция .



б) Волен умее да владее тълпите, трябва да е прав за всичко



Заб. Умението за водене на речи не е задължително свързано с верността на твърденията, тълпите се водят и емоционално.



в) Бойко Борисов трябва да е много кадърен кмет, щом е толкова секси.


Неалтернативен избор .



Деф. Представя се набор от неалтернативни опции, което означава, че изразът „А или B или C …” нелегитимен, защото A не изключва B, или B не изключва C и т.н. Една от формите на неалтернативен избор е някаква форма на йерархия между опциите (птица или щъркел?). Неалтернативен избор е допустим за случаи, в които явно е пояснено, че е такъв, тъй като наборът от опции се възприема неявно от читателя като списък от алтернативи.

Примери:

а) Крокодилът е или дълъг, или зелен.

Заб. Крокодилът може да е едновременно дълъг и зелен.

б) Успешните политици са или десни, или почтени.

Заб. Политиците могат да бъдат едновременно десни и почтени.

в) Какво би предпочел да хапнеш – морска храна, риба или раци?

Заб. Морската храна включва едновременно и риба и раци. Тя не е алтернатива на рибата и раците, но рибата и раците са алтернативи една на друга.



5. Неуместен избор .



Деф. По – силна форма на неалтернативен избор, при която опциите нямат връзка с критерия за избор (когато има такъв), или критерият е неопределен.

Примери:

а) Можем да избираме между три политически системи – демокрация, диктатура и анархия.

Заб. Анархията в смисъл на абсолютна свобода е отрицание на реда и политическите системи. Абсолютната свобода е постижима само при отсъствие на ред, тъй като редът е ограничение за свободата, а система без ред също не може да има, тъй като включва реда в себе си (набор от взаимовръзки между елементите).

б) Какво е правилно да се направи, за да се помогне на хората?

Да се пусне хвърчило,

да се ходи на фитнес,

да се пишат доклади,

да се сънува цветно.

Заб. В този пример опциите нямат връзка с критерия за избор.

в) Подходящата жена е:

Блондинка,

Брюнетка,

Красива,

Умна,

Смела,

Мъж.

Заб. Тук имаме комбинация от заблуди на избора – неалтернативен избор, опция не отговаряща на критерия, неопределеност на критерия (подходяща за какво?).



6. Насочен избор .



Деф. Насочен избор представлява явно подвеждане на избора при задаване на критерий за избор. Свързано е с употреба и на други логически заблуди (Съдене на читателя, argumentum ad baculum), използвани като инструмент за насочване. Един от вариантите е да се направят всички алтернативи приблизително еднакво лоши (комбинация с неалтернативен избор), така че предложената от автора алтернатива да бъде приета по – лесно. Частен случай е отказът от избор, когато се предлагат еднакво лоши алтернативи с готов извод „няма смисъл да се избира”. Отказът от избор е насочване към неявен избор (контекстен, не е посочен предварително).

Примери:

а) Какво би избрал да направиш – да отидеш да протестираш, знаейки, че е безсмислено, или да си останеш на работа, с което ще си помогнеш в кариерата?

Заб. Добавянето на изразите „знаейки, че е безсмислено” и „с което ще си помогнеш в кариерата” е опит да се направят изводи вместо читателя, като по този начин предварително не му оставят избор, ако той вярва на написаното.

б) „Всички са маскари”, така че, защо да не бъдеш един от нас?

Заб. Щом е все едно и също, защо не избереш моя вариант?

в) Би ли избрал свободата, която те убива, робството, което бавно те убива, или службата за мен, която ще те спаси?

Заб. Отново се предоставят готови изводи, освен това другите опции са еднакво лоши.

г) Всички жени са леки, няма смисъл изобщо да се занимаваш с жени.

Заб. Тук контекстният (неявен) избор според случая е „занимавай се с мъже”, или „не се занимавай изобщо с нищо полово” и др.
Аватар
Admin
Администратор
 
Мнения: 257
Регистриран на: 15 Окт 2008, 01:17

Re: Логически заблуди

Мнениеот Васил Караиванов » 21 Яну 2009, 13:34

много интересни съждения и изводи. Ще се върна няколко пъти или ще се опитам да ги сваля на хартиен носител. Темата ме интересува и когато подробно се запозная с предложената философска позиция вероятно ще се опитвам да поразсъждавам върху нея.
Васил Караиванов
 
Мнения: 19
Регистриран на: 06 Ное 2008, 18:27

Re: Логически заблуди

Мнениеот Николина Манчева » 03 Юли 2016, 12:27

;)

"Липсата на доказателство за случване
не оправдава
липсата на доказателство за неслучването."


Това е откъс от една позабравена тема,която сме започнали тук в далечната 2009г

Това.което ще ви предложа,би трябвало да ви накара да поразсъждавате :)



"МУЛТИГРУП"

ИМПЕРИЯТА НА

"ДЪРЖАВАТА" ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ



Изображение

Илия Павлов докара Симеон Сакскобурготски и финансира правителството на НДСВ и ДПС

Райдовски: Основната задача на Митко Гестапото е била да корумпира и вербува политици и държавни служители за бизнеса

Истината за прехода лъсна по бели гащи

Васил Василев

Пъзелът за провала на прехода все повече започва да се подрежда и лъсва натрапчиво истината, защо България все е на дъното в Европа след падането на Берлинската стена и разпада на СССР. Последните разкрития на Комисията по досиетата от тази седмица потвърдиха зловещата истина, която се подозира от години, че целият преход е режисиран и всичко се е развивало по сценарий. Такава е и съдбата на новия български капитализъм, а комунистическата Държавна сигурност е имала водеща роля за прохождащите предприемачи и назначаването на новите капиталисти на България. В това може да се убеди всеки, ако се проследи генезисът и възходът дори и на най-голямата корпорация на прехода – „Мултигруп“, на Илия Павлов.

Докато босът беше жив, компанията му качваше и сваляше правителства, пускайки пипалата на октопода си до върховете на държавата, до най-силните на деня, трупайки лакомо огромни пари от всичко, от което е възможно да се направят, без оглед на чест, морал и правила. Илия Павлов успя ловко да съчетае беззаконие и безвластие с невероятния усет да корумпира всичко по пътя си, и да налага тотален монопол в бизнеса, политиката, в държавата и продажния й елит. Ролята на ДС обаче е била неслучайна и определяща, затова днес ясно можем да кажем, че „Мултигруп“ е била империя на "държавата" Държавна сигурност. Самият Илия Павлов е бил плътно обкръжен от офицери и доносници на службите. Тази седмица стана ясно, че включително и втората му съпруга Дарин Павлова, и баща му Павел Найденов са били подвластни на Шесто на ДС. Те не са агенти, а съдържатели на явочни квартири. На жена му псевдонима на квартирата е бил „Антена“, а на баща му – „Славяни“. Реално са предоставяли на ДС свои помещения за провеждане на срещи, разговори и други мероприятия. Разследващият журналист Христо Христов е категоричен, че това са хора изключително верни на властта, а разликата от доносника е само в профила им.

За Дарина и Павел Павлови са запазени само регистрационните им картони. Досиетата им са прочистени и затова днес не може да се каже какво се е вършело в тези квартири, кои са ги посещавали. Но е безспорно, че явочниците са били част от репресивния апарат на ДС.

Павел Найденов сега се прави на изненадан и

ударен с мокър парцал

Категорично отрича пред Нова ТВ да е имал съпричастност към ДС. „Няма такова нещо, не знам от къде идва псевдонимът, не вярвам и за Дарина, не сме говорили с нея по такива въпроси. Може да са говорили с нея и тя с усмивка да се е съгласила“, казва наивно бащата на убития бос.

Любопитна подробност от разкритите за Дарина Павлова документи е, че офицерът, който я вербувал за явочник, е Георги Петков. Той е близък приятел на Зъбчето, както е известен в борческите среди Илия Павлов и още по-любопитно е, че става негов съдружник в първата му фирма „Мултиарт“. Връзките на ДС с „Мултигруп“ са направо поразяващи, там всички са навързани като свински черва по десарска линия. Тъстът на Илия Павлов е небезизвестният ген. Чергеланов, дългогодишен шеф на Трето управление на ДС. Четиримата вицепрезиденти на групировката са също тясно свързани с репресивния комунистически апарат. Естествено най-впечатляващо е присъствието на Димитър Иванов, популярен като Гестапото. Именно той е последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, а в „Мултигруп“ стига до първи вицепрезидент. Другите заместници на Павлов, агенти на ДС, са проф. Стоян Денчев, напусналия „Подкрепа“ синдикалист Радослав Ненов и Недялка Сандалска, която все още е съпричастна към остатъците от групировката. Във фирмите на Павлов присъстват още като съдружници 7 офицери от ДС, а публична тайна в бизнес средите е, че Зъбчето целенасочено взима на работа пенсионирани и напуснали хора от службите, с разностранни връзки и оперативен опит, контролиращи цели сектори в икономиката и обществения живот.

Агент на ДС е и най-близкият политически партньор на Илия Павлов – Сава – Ахмед Доган. Наскоро Павел Найденов в интервю пред столичен сайт твърди, че създателят на ВИС и СИК е легендарният ген. от ДС Любен Гоцев, но мълчи за обвързаностите на империята на сина му с ДС. Всъщност и в корпорацията ролята на Димитър Иванов, който сега е шеф на управителния съвет на Библиотекарския университет, е била да вербува, но за икономическите интереси на „Мултигурпуп“.

Бившият разузнавач и шеф на пресцентъра на правителството на Жан Виденов Красимир Райдовски е категоричен пред Faktor.bg, че на лична среднощна среща преди години, в присъствието на Димитър Иванов, Илия Павлов директно му е казал: „На Митко основната задача е

да корумпира служители и политици

и затова Мулти има силни позиции във всички свери на държавата, а бизнесът ни се развива възходящо“.

Всъщност желязната връзка с ДС е обяснението как от нискоразряден служител на „Балкантурист“ бай Павел е израснал до голям бизнесмен, а никому неизвестната девойка от Казанлък Дарина - се превръща във важна светска дама. Изключително перверзен е и фактът, че Гестапото е знаел много добре какви са жената и бащата на шефа му, и какви поръчки са изпълнявали. Можел и примерно да им изчисти досиетата, а може и да ги е убеждавал, че го е направил, но сега лъсват други истини. Лицемерието и задкулисните игри в Мулти са просто поразяващи. Любопитно е дали самият Илия Павлов е знаел, че любимата му Дарина е явочник, но и дали съдружникът му Георги Петков и вицепрезидентът му Димитър Иванов са споделяли с боса си малките и мръсни десарски тайнички. Истината никога няма да бъде разбрана, а след разстрела на Илия Павлов, въпросителните остават. Едно обаче е ясно, че и Димитър Иванов, и Любен Гоцев, и Бригадир Аспарухов, и много други важни фактори в държавата, отговарящи за сигурността й, са знаели на какви хора се поверява частният бизнес и се превръщат в незаобиколими фактори.

„В България имаше престъпна групировка, която беше протекция на подобна структура в Русия - „Норбикс”. У нас тя се казваше „Мултигруп”, с представително лице Илия Павлов. Това доказва приемствеността при разграбването на държавната собственост и прехвърлянето на парите на държавата към фирми, които са близки до репресивната система по времето на БКП. Хората трябва да си припомнят кога започна възходът на „Мултигруп” – по времето на бившия премиер Любен Беров, който също е агент на Държавна сигурност, а правителството му бе с мандата на ДПС. Точно това правителство служебният премиер Ренета Инджова нарече мафията и „Мултигруп“. Т.е., ние не може да говорим за редица от случайни събития, а за добре разработена схема, в която се вижда кои са

основните кукловоди – Димитър Иванов и Стоян Денчев,

които в момента са отново силни на деня хора и управляват Университета по библиотекарство. Техният ръководител пък е Ахмед Доган”, подрежда пъзела пред Faktor.bg депутатът и бивш председател на Комисията по досиетата Методи Андреев.

Според него няма съмнение, че става въпрос за една система, която заграбва държавна собственост, за да я трансформира в частна чрез източване на предприятия.

„Мултигруп” стартира своята дейност именно по този начин. Илия Павлов е бил тотално обкръжен от хора от службите. Самият той може също да е бил агент на ДС, но това няма как да се докаже, тъй като комисията няма право да осветлява покойници. Но коментирайки тази тема трябва да си спомним за управлението на НДСВ и ДПС, което беше финансирано от „Мултигруп”, а Царят реално бе върнат в България от Илия Павлов“ подчерта Андреев.

Той припомни, че Илия Павлов лично присъства на клетвата на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. като премиер в Народното събрание. По думите му това доказва, че управлението на НДСВ и ДПС е дошло с финансовата подкрепа и волята на фирма, свързана с Държавна сигурност. Българите не са забравили и че вечерта след разстрела на Илия Павлов лично премиерът Сакскобурготски чете съболезнование по БНТ, което се прави обикновено при смърт на държавници и видни политици, а не на мафиотски босове.

„Неслучайно Сакскобургготски има сантимент към хора от бившата ДС, като Бриго Аспарухов, Атанас Тилев, ген. Любен Гоцев и Стоян Денчев. Няма да забравя един свой разговор с Димитър Иванов, когато го попитах колко са агентите в правителството на НДСВ и ДПС. Аз тогава знаех за шестима. Той се усмихна и ми отговори, че ченгетата са били най-верните хора на Царя. Засега все още не е доказана пряка документална връзка на Симеон с ДС, но около него има много косвени податки. Самият Симеон е бил контролиран и е знаел за това от ДС и

не трябва да се смята за жертва на системата,

тъй като е бил пределно наясно, кои са хората от обкръжението му и с кога са били свързани. Той най-вероятно доброволно е приел да сътрудничи на нашите или съветските служби”, допуска бившият председател на Комисията по досиетата.

Дори и за медийното обслужване на Мулти и за пиара на боса, а по-късно и на семейството му се грижат журналисти зависими от ДС. Неофициално се знае, че във всички големи медии е имало екипи, които са на заплата и в корпорацията, и защитава интересите й. Именно Павлов развива идеята, че не му трябва лична медия и той, въпреки огромния ресурс, не направи такава, след като плащаше и имаше присъствие във всички медии. За това и днес бай Павел – баща му, е непрекъснат гост по телевизии и вестници. Изказва се „компетентно“ по всички въпроси и дава напоителни рецепти за работа, без да има и елементарни познания за това. Но човекът просто има пари, а в България това значи всичко, дори и повече, отколкото да имаш чисто минало – единственото, което ДС не успя да осигури на своите храненици.

https://www.facebook.com/

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1292
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57


Назад към Дебати

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron