БИВША ЛИ Е „БИВШАТА” ДС?

Тук се реализира главната дискусионна дейност на потребителите на форума по всички важни въпроси на политиката, икономиката, обществените отношения у нас и в чужбина, както и дискусионни въпроси от дейността на Форума по преценка на управителните органи.

БИВША ЛИ Е „БИВШАТА” ДС?

Мнениеот Любомир Вучков » 09 Авг 2010, 11:52

МАЛКО ОТ КУХНЯТА НА КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА, СПОРЕД „КАПИТАЛ”

Евтим Костадинов: Проверката на МВР показва, че ръководни полицейски кадри са изтласкани за сметка на бивши служители на ДСhttp://www.capital.bg/blogove/dosieta/predstaviam_vi/2010/08/07/943745_evtim_kostadinov_proverkata_na_mvr_pokazva_che/
7 авг 2010
До края на 2010 г. ще приемем около 85 процента от всички архиви на ДС, казва председателят на комисията по досиетата

В края на юли 2010 г. комисията по досиетата приключи проверката на МВР за присъствието на бивши служители от ДС в ръководния му състав. Тя се превърна в най-мащабната проверка, извършвана досега в държавна институция. В продължение на пет месеца – от март до юли комисията провери над 6000 лица и излезе с 15 доклада, с които бяха обявени над 1300 служители в МВР, които са заемали или заемат ръководни постове от 1990 г. досега. Приключването на проверката е поводът за разговора с председателя на комисията Евтим Костадинов.

Г-н Костадинов, каква беше нагласата на комисията при започване на проверката за принадлежност към Държавна сигурност (ДС) на ръководния състав на МВР?
Нагласата ни беше рутинна. Както и при другите проверки, и при МВР стремежът ни е да спазваме закона. Целта ни беше колкото се може по-бързо да извършим проверката, защото първоначалните цифри показваха, че става въпрос за твърде сериозна група лица – над 6000.

Този голям брой на проверяваните служители промени ли по някакъв начин подхода ви?
Когато се обобщиха данните за това колко лица подлежат на проверка и се видя големия брой ние преценихме, че не може да излезем с едно или две решения. Затова подходихме по друг начин – решихме проверката да се извърши по азбучен ред. Това беше най-обективният подход. А не да вадим отделни имена, за които от МВР вече бяха пристигнали данни.

От МВР бяха ли коректни с предоставянето на архивите, които комисията е изискала?
Ръководството на МВР съвсем коректно, точно и в график предоставяше документите. И тях ги затрудняваше тази проверка, но от министерството се стремяха да помагат при извършването й. В процеса на работа се наложи на няколко пъти да отправяме допълнителни искания за нужното окомплектоване на документи, удостоверяващи принадлежност към ДС на някои лица. При тези случаи нямаше добро оформяне на документите в архива и затова се налагаше да изпращаме допълнителни писма с конкретни искания за издирване на необходимите материали. Знаете, че законът дава право на комисията да изисква допълнителни данни, за да може да се излезе с обективно решение за всяко едно от проверяваните лица.

Голяма част от проверяваните са бивши щатни служители на ДС, което се установява от техните кадрови дела в архива, съдържащи документи за назначаването и кадровото им израстване в йерархията на различни структури на ДС. Можете ли да кажете обаче дали в архива на ДС се пазят и техните работни дела, по които да се установи с каква дейност точно са се занимавали?
За един 20 или 25-годишен трудов стаж в ДС на оперативен работник е трудно да се съберат данни за дейността му в едно такова работно дело. В интерес на истината не знам защо твърдението, че оперативните работници имат работни дела навлезе в обръщение. Работни досиета има агентурата на ДС, секретните сътрудници. Но няма събрана на едно място в отделно дело информация, обобщаваща дейността на щатните служители на ДС.

Какво показва анализът ви за извършената проверка, която се оказа най-мащабната и в същото време отбеляза и най-висок ръст на принадлежност от ръководния състав на държавна институция досега – над 21 процента?
Като бивш служител от МВР и преди съм споделял, че особено впечатление прави факта, че след промените у нас на ръководни длъжности в системата на вътрешното министерство са назначавани бивши служители на ДС, а не професионално подготвени кадри на полицията. Би трябвало да е обратното – в йерархията да бъдат издигани именно професионално подготвени полицейски служители, а не лица, които в своята професионална кариера са се ръководили от други принципи. Тук става въпрос за не малък брой от ръководния състав на министерството. Излиза така, че полицейските кадри до известна степен са били изтласкани в кариерното си развитие за сметка на бившите служители от ДС.

Данните от проверката на ръководния състав на МВР показват, че най-заемната ръководна длъжност в системата на МВР от бивши ДС-служители е началник на сектор. Бихте ли разяснили къде в йерархията стои тази длъжност и какво е нейното значение?
Това е една от най-важните длъжности в системата на МВР. Началникът на сектор ръководи няколко оперативни работници и обобщава тяхната дейност. Може да се каже, че длъжността е възлова, тя е в основата на дейността по документиране и установяване на извършваните престъпления, които полицията разследва. Служителят, който заема този пост, отговаря за набелязване на мерките и оперативните мероприятия за разкриване на дадено криминално престъпление и съответно мерките при другата дейност на МВР – охранителната и безопасното движение по пътищата.

Бивши служители на ДС са били назначавали на ръководни постове в МВР при всички правителства след промените у нас. Проверката обаче разкрива, че сериозен брой назначения и преназначения на бивши ДС-кадри на ръководни длъжности е станало в периода 2005-2007 г. по време на правителството на Станишев, когато министър на вътрешните работи беше Румен Петков. В комисията забелязахте ли тази тенденция?
Благодаря за този въпрос. Да, данните, които излязоха при проверката, потвърждават този факт и на нас също ни направи впечатление. Какви са били мотивите за тази политика на тогавашното ръководство на министерството би следвало да ги обясни то. Във всеки случай ако целта е била да се подобри дейността на МВР при борбата срещу организираната престъпност и корупцията, тя не е изпълнена, защото знаете, че в този период МВР беше сериозно критикувано точно по тези показатели. И тук пак може да се върнем на въпроса защо вместо да са издигани професионално подготвени полицейски кадри се е давало път на служители, които по времето на кариерата си в ДС са се занимавали със съвсем различни неща от приоритетите и задачите на полицията днес.

Какво бихте казали на противниците за разкриване на сътрудниците на ДС, които твърдят, че комисията по досиетата огласяна кадрови служители на ДС, които и преди промените са работили за националната сигурност?
Неправилно е да се отъждествява понятието национална сигурност, такова каквото то е за съвременната българска държава с дейността на Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г. Целите на съвременните специални служби и на МВР са разписани в редица закони и механизмите на контрол върху тях е много по-различен от онова, което е било преди 21 години. Виждате, че днес актуалните задачи на МВР е да противодейства на престъпността и корупцията. Това са задачи, които са в интерес на цялата държава и общество. Затова паралелът с реалността преди 10 ноември е неуместен. В своята дейност комисията изпълнява закона, такъв, какъвто е приет с мнозинството от Народното събрание, с гласовете на управляващите и на опозицията. Изводите от данните, които излизат официално с нашите решения, могат да бъдат направени самостоятелно от всеки, бил той гражданин или държавен ръководител.

В отчетния доклад за дейността на комисията през последните 7 месеца, внесен в парламента, вие информирате, че предстои извършване на проверка на ръководния състав на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Очаквате ли да възникнат някакви проблеми и дали процентът, регистриран при проверката в МВР, ще се повтори и при ДАНС?
Проблеми не очаквам, защото с новото ръководство на агенцията работим коректно. Колкото до процента на присъствие на бивши кадри на ДС в ръководния състав, предполагам, че също ще бъде висок. Особено като се има предвид начина, по който стартира ДАНС. За да сме коректни обаче нека да изчакаме официалните резултати.

В отчетния доклад подробно са отбелязани различни дейности на комисията, но впечатление прави броя на приетите от комисията архивни материали – с две трети повече от същия период на предходната година.
Да, тази година приемането на архивите на ДС от различни държавни структури е приоритетно за комисията. Знаете, че бяхме забавени с предоставянето на необходимия сграден фонд от Министерския съвет през 2007 г. и това доведе до забавяне на изграждането на съвременно и отговарящо на всички изисквания архивохранилище в Банкя за централизирания архив на ДС, който по закон комисията трябва да създаде. Тази година обаче ние вече имаме необходимите условия и приемането на архивите на ДС е наша основна цел. С подписването на тристранното споразумение с ръководството на МВР и на Държавна агенция "Архиви" се създаде нужния график и ред. Надявам се, че до края на 2010 г. ще приемем около 85 процента от всички архиви на ДС.



Държавна сигурност присъства с 21 процента в ръководния състав на МВР
Общо 1346 сътрудници на ДС са били на ръководни постове във вътрешното министерство в периода 1990-2010 г.
27 юли 2010
http://www.capital.bg/blogove/dosieta/2 ... rocenta_v/

Малко над 21 процента от ръководния състав на МВР от годините на прехода досега е бил зает от сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това обобщение може да се направи след публикуването на 15-ия, последен, доклад на комисията по досиетата от проверката на ръководните кадри във вътрешното министерство в периода 1990-2010 г., с който я приключи.

Докладът на комисията включва имената на сътрудниците от буквите Т до Я и съдържа 128 лица, които са били на ръководни постове в системата за последните 21 години. Заедно с предишните 14 доклада общата цифра на сътрудниците на МВР сред ръководния състав възлиза общо на 1346 души.

"Прави впечатление, че над 20 процента от ръководния състав е бил зает от сътрудници на ДС, което е най-високия резултат за държавна институция досега", коментира пред "Капитал" председателят на комисия по досиетата Евтим Костадинов. При проверките в досегашните институции присъствието на сътрудниците на ДС е около 10 процента, като досега единствено ръководният състав на БАН е надхвърлил тази цифра.

Според Евтим Костадинов резултатът от проверката на МВР ясно показва, че след 10 ноември 1989 г. в министерството вместо на ръководни постове приоритетно да са издигани квалифицирани полицейски кадри, са се назначавали хора на ДС.

През март 2010 г. комисията по досиетата започна проверката по азбучен ред в МВР, която се превърна и в най-мащабната за българска институция, извършвана до момента.

По закон проверката на комисията обхваща общо 6219 лица, заемали или заемащи следните ръководни постове във вътрешното министерство: главният секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на районните полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори.

В последния 15-и доклад фигурират имената на няколко фигури, заемали ключови постове в МВР:

Цвятко Цветков (1943), секретар на МВР за периода 1995-1997 г. - кадрови служител на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, зам.-началник на управлението от 1987 г. Изкарал двумесечна школа в КГБ през 1987 г. Зам.-началник на Второ главно управление на ДС от декември 1989 г. В правителството на Виденов (БСП). Цветков заема пост секретар на МВР, отговарящ днес на зам.-министър. Впоследствие е съветник на "Позитано" 20 по въпросите на националната сигурност.

Тодор Бояджиев (1939), главен секретар на МВР (1990-1992) – кадрови служител на Четвърто управление на ДС (техническото) от 1966 г., впоследствие служител на Първо управление на ДС (разузнаването), издигнал се до зам.-началник на управлението. Изкарал две школи в КГБ. Бояджиев е първият главен секретар на МВР, от въвеждането на този пост след промените у нас. Бил е депутат от БСП.

Феодор Владимиров (1946), началник на Централната служба за борба с организираната престъпност (1993-1994) – щатен служител на Главно следствено управление на МВР от 1990 г.

Филко Славов (1954), командир на Специализирания отряд за борба с тероризма (1997-2003) – щатен служител на Четвърто управление на ДС (икономическото) от 1986 г. Славов е вторият кадър на ДС, ръководил СОБТ след промените. Бившият командир на баретите е сочен за близък на друга бивша барета – арестувания при операция "Октопод" Алексей Петров (виж още по темата: "Къде зимуват октоподите"). Семейството на убития прокурор Николай Колев публично заяви преди време, че зад престъплението стои тогавашния главен прокурор Никола Филчев и приближеният му тогавашен шеф на баретите Филко Славов.

Христо Марински (1948), зам.-директор на дирекция "Национална полиция" (1994-1997) и директор на Националната полиция януари-февруари 1997 г. – щатен служител на Окръжно управление на МВР по линия на ДС от 1989 г. Ген. Марински е член на комисията по досиетата Андреев. Той е един от членовете на комисията, които не пожелават да се подложи на гласуване през 2001 г. данните за тогавашния лидер на БСП и кандидат за президент Георги Първанов, сочещи, че той е бил секретар сътрудник "Гоце". След закриването на комисията през 2002 г. Марински е съветник на президента Първанов. Марински е кандидат на БСП и подкрепян от президента да оглави сегашната комисия по досиетата при номинирането на членове през пролетта на 2007 г.. В Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред обаче тогава става ясно, че вътрешният министър Румен Петков (БСП) е спестил данни, сочещи, че Марински е получавал заплата в продължение на 8 месеца. А това да не си бил сътрудник на ДС е едно от изискванията на новия закон за досиетата. След като скандалът става публичен Марински оттегля кандидатурата си с писмо до вътрешната комисия.

Юлий Георгиев (1951), директор на Национална служба "Сигурност" (контраразузнаването, НСС) от 1995 г. до 1997 г. – щатен служител на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването при комунизма) от 1979 г. Ръководи НСС по време на правителството на Жан Виденов (БСП). Георгиев е петият кадър на ДС, ръководил съвременното контраразузнаване след Стефан Димитров, Иван Чобанов, Иван Драшков и Петко Сертов.



Сянката на ДС не подмина и служба "Военна полиция"
Комисията по досиетата огласи 13 ръководни служители, от които 10 са действащи към момента. Трима са агентите в комисията "Кушлев"
23 юни 2010
http://www.capital.bg/blogove/dosieta/2 ... _policiia/

Общо тринадесет висши служители в служба "Военна полиция" към Министерството на отбраната са свързани с бившата Държавна сигурност, стана ясно от доклад на комисията по досиетата. Според изнесените от независимия държавен орган данни десет от тях заемат ръководни постове в службата към момента.

Прави впечатление, че всичките са били назначени през 2008 г. по време на правителството на Станишев. Проверени са 122 служители от ръководния състав на "Военна полиция".

Действащите бивши сътрудници на ДС са:

Йонко Бахнев (1968), началник на служба "Администрация и протокол" от април 2008 г. – агент Иван на Трето управление на Държавна сигурност (военното контраразузнаване, ВКР) от 1987 г.

Борислав Младенов (1963), директор на дирекция "Оперативна дейност" от януари 2009 г. – щатен служител на ВКР от 1989 г.

Валери Мъров (1960), началник на служба "Разкриване на престъпления" от април 2008 г. – щатен служител на ВКР от 1986 г.

Димитър Бузяков (1958), началник на служба "Инфраструктура" от април 2008 г. – агент Захов на ВКР от 1982 г.

Ивайло Савов (1953), началник на отдел "Административен" от април 2008 г. – агент Ботев на ВКР от 1980 г.

Райчо Йорданов (1949), началник на отдел "Анализ и информация" от април 2008 г. – щатен служител на ВКР от 1974 г.

Златомир Гинчев (1958), директор на регионална служба "Военна полиция" – София от април 2008 г. – щатен служител на ВКР от 1985 г.

Радослав Кутийски (1963), началник на служба "Анализ и информация" в регионална служба "Военна полиция" – Сливен от април 2008 г. – щатен служител на ВКР от 1987 г.

Стефан Пенев (1965), директор на регионална служба "Военна полиция" – Варна от април 2008 г. – агент Иван на ВКР от 1988 г.

Теодор Чолев (1961), зам.-директор на регионална служба "Военна полиция" – Пловдив от април 2008 г.

С Държавна сигурност са били свързани и двама шефове на "Военна полиция" в близкото минало. Това са Любен Пандев (1949), началник на управление "Военна полиция" в периода 1998-2000 г. – резидент и агент Дебелянов на Трето управление на ДС (ВКР, военно контраразузнаване) от 1973 г. Петко Драгоев (1942), началник на управление "Военна полиция" в периода 1994-1996 г. – агент Гошо на ВКР, командване на сухопътните войски от 1977 г.

Проверката на служба "Военна полиция" е част от цялостната проверка на специалните служби в България, която комисията по досиетата извършва. До момента независимият държавен орган обяви сътрудниците на ДС в Национална служба "Охрана" (НСО) и преполови най-мащабното проучване за ДС-присъствие – това в ръководните структури на МВР. "Военна полиция" е третата специална служба, в която се осветява ДС присъствието в ръководния й състав.

Служба "Военна полиция" беше част от бившата служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" на Министерството на отбраната. Със създаването на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) през 2008 г. тази служба беше закрита, тъй като контраразузнаването се вля в новата агенция.

Въпреки това правомощията, задачите и функциите на спецслужбата по отношение на въоръжените сили бяха механично оставени в закона за отбраната, а "Военна полиция", останала в отбранителното ведомство, продължи да работи по тях. Щатът й възлиза на над 1110 души.

Комисията по досиетата огласи и доклад от проверката на друг държавен орган - Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, известна повече като комисията "Кушлев". От проверените 29 служители от ръководния й състав само трима са разкрити като агенти на бившата ДС.

Това са Боряна Въчкова (1960), началник отдел от 2006 г. – агент Таня на Второ главно управление на ДС от 1980 г.; Валентин Маринов (1943), началник отдел от 2005 г. съдържател на явочна квартира Уран-3 на Второ главно управление на ДС от 1979 г.; Гаврил Благоев (1947), директор в периода януари-април 2009 г. – щатен служител на Второ главно управление на ДС от 1973 г.
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: БИВША ЛИ Е „БИВШАТА” ДС?

Мнениеот Николина Манчева » 10 Апр 2011, 14:31

;)
Не знам дали ви е направило впечатление,
че винаги преди избори
активират
ГЕОРГИ МАРКОВ.
Разбира се,че целта е да се отнемат гласове от сините.

Така беше създадена РЗС.
Спомняте ли си,че Георги Марков беше първият и председател?
" С откриването си на 11 декември 2005 година, "Ред, законност и справедливост" (РЗС) се самоопределя, като една демократична, модерна, европейска, народна партия. Създаването на партията е с взето решение на НС-БЗНС. При откриването на младата партия, за нейн водач и лидер е избран Георги Марков, който е бил конституционен съдия. Тогава поста главен секретар получава настоящият лидер Яне Янев. Целта на новата модерна РЗС е да стане аналог на консервативната партия в Полша - "Закон и справедливост" на братята Качински."
http://izbori.bg/parties/Red-zakonnost- ... ZS-.5.html

Сега,пак в годината на избори, Марков получава поле за изява в предаване на Емил Кошлуков по ТВ7.
Парадира с това,че е сред основателите на СДС,но започва с дълга поредица за Симеон Сакскобургготски.
Да ви представя тези материали /ако не сте ги видели/,ме провокира друга личност,която раздава компетентното си мнение навсякъде.
Кольо Парамов,
който обясни как преди години са работили за връщането на царя, който трябвало да премахне Иван Костов от властта. Но Милен Велчев и обкръжението около него са преформатирали политиката и е навлязъл дивият капитализъм у нас.
Познато нали? Симеон и Бойко са винаги прави,а тези около тях бъркат и ги водят надолу.

Преди да започна да ви представям материалите на онзи,дето е израснал в дантелени пелени,
ви предлагам това:

ПЛАМЕН СИМОВ: СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ Е БИЛ ВЕРБУВАН ОТ ДС ПРЕЗ 1964 Г.

Той е посредничил срещу голяма комисиона, платена от българска страна, на испанската фирма „Седеруржика и комерцио”, чрез която тогавашният шеф на „Рудметал” Райно Керемидчиев е прибрал 600 000 долара подкуп
В предишния брой на вестник "ШОУ" шефът на Моряшкия синдикат, изпълнявал редица задачи на Григор Шопов по борбата с корупцията във висшия ешелон на властта преди 10 ноември, наруши дългогодишното информационно затъмнение по темата „митрополит Андрей Велички” и неговата мистериозна смърт в Правителствена болница през 1972-ра. Според Симов дядо Андрей е бил подмамен от САЩ лично от Тодор Живков, на когото е подписал чек за 100 000 долара, с лъжливото обещание, че ще го направи патриарх на БПЦ. Но вместо това спестовните му книжки изчезват безследно, а безценният му архив е разграбен и впоследствие продаден от Милко Балев на фонд „Карнеги” за 5 млн. долара в съучастие с двама полковници от ПГУ и един от най-близките помощници на Людмила Живкова – Кирил Аврамов.

Днес синдикалистът ще насочи острието на спомените си към научно-техническото разузнаване /НТР/ по времето на соца. Изненадващо или закономерно, един от основните „герои” на поредната порция от разкритията му за престъпната дейност на ПГУ е бившият премиер Симеон Сакскобургготски, посредничил на българските тайни служби при нечистите им сделки и облажил се от тях с тлъсти комисиони.

- Г-н Симов, обещахте, че следващите ви разкрития за престъпната дейност на Първо главно управление /ПГУ/ на ДС ще бъдат свързани с кражбите на т.нар. високи технологии от Запад и нерегламентирания износ на редки метали. И досега се чуват мнения, че в това „направление” външното ни разузнаване е постигнало „големи успехи”, за които обаче се разбира едва след десетките провали. Но за тях, естествено, и досега се мълчи.
- Може би все още останалите живи съвременници на 70-те години – редови служители на МВР, комунисти от средните партийни етажи и граждани, съхраняват в паметта си спомена за безукорно честния, смел и високо интелигентен български разузнавач, ”разкрит” единствено в матричните романи на Богомил Райнов и Павел Вежинов. Точно в това време, когато студената война и забраните на КОКОМ стимулираха предстоящата икономическа агония на „развития социализъм”, се роди научно-техническото разузнаване /НТР/ като отдел, мисля, 7-ми на ПГУ. Негов пръв конструктор беше проф. Иван Попов – член на политбюро на ЦК на БКП. Мишените на това направление бяха високите технологии и заобикаляне на препятствията за доставки на забранени продукти – специални стомани, електроника и почти всичко от дългия списък на ембаргови стоки. Родните разузнавачи чисто и просто следваше да се преквалифицират в крадци на западни технологии и световни контрабандисти! Реализацията обаче изискваше съвсем нов тип агентура и главното –
огромни суми за подкупи,
в повечето случаи безотчетни.

- Но тези „специалисти” са изпълнявали поставените им от властта задачи. И съответно са били контролирани. Кой отговаряше в ЦК за НТР, респективно за ПГУ?
- Тодор Живков лично контролираше ръководството на ПГУ. Пред тези хора се откриваше за разораване безкрайна западна целина, за чието засяване се осигуряваха милиони долари и... никакъв контрол! Кой ще посмее да се усъмни в честността на партийния другар, генерал, полковник или доверен сътрудник при вербовки, договори на четири очи под носа на противника и предаване на крупни суми? Съмнение може да внуши само чужд агент или клеветник на външнотърговските ни кадри, а оттук - и на народната власт. Това беше отговорът на властта и нейното предупреждение към всеки, който се опитва да освети блатото на корупцията!

- Вие обаче сте били един от „усъмнилите се”. Имахте ли някаква следа, която трябваше да бъде „разнищена”?
- Пълното „доверие” във търговските ни представители аз развивах и в постоянни спорове с приятеля ми Георги Костов – вече осъден задочно на смърт по процеса „Фосколо и Петър Бояджиев” през 1968 г.
Една сутрин той ми се обади по телефона и ми определи среща пред бистро на авеню „Виктор Юго” в Париж, като ме предупреди изрично да говорим само на френски. Имаше само две запазени маси – нашата и съседната. Обясни ми, че като случайни „французи” ще чуем интересен български разговор. След час сервитьорът настани на съседната маса две едри български глави със сакове с покупки, които отказаха да ги оставят на гардероба. През следващия един час станах свидетел как директор на кантора в „Булет” и юрисконсултът спореха как да си разделят получения подкуп от 6000 франка /2000 щатски долара/. Директорът настояваше за 4000 франка.

Повече нямаше за какво да споря с Жоро Костов. На изпроводяк той ми каза да забравя случая, защото има много по-сериозни неща и не бива да разлайвам кучетата в София на дребно. С шоуто за дребния подкуп, тип „Биг брадър”, трябваше да ми се докаже, че изградената от служители и сътрудници на ПГУ външнотърговска пирамида е корумпирана „от корена до върха”.

- Кой е информирал вашия приятел за предстоящата подялба на подкупа?
- Краткият ресторантски сценарий бе неосъществим без помощта на френските служби – сама емиграцията нямаше техническа възможност да следи разговорите и движението на чужди граждани в Париж. Очевидно Франция, която ненавиждаше и наказваше тежко всяка чиновническа корупция, беше решила да ни помага за изобличението на това зло, което по-късно срина цялата източноевропейска икономическа система. Изглежда, пряката връзка с Григор Шопов и откритият ми и искрен ентусиазъм окуражаваха френските служби. Не липсваха и други мотиви... вероятно.

Месец по-късно разбрах какво означаваха „по-сериозните неща”. Костов извади от една папка 2 оригинални листа – оферта на испанската металургична група „Седеруржика и комерцио”. На първата страница с химикалка имаше изписани три единици, които нямаха нищо общо с текста. Адресантът бе генералният директор на „Рудметал” Райно Керемидчиев /с ранг зам.-министър/. Костов ми разясни, че е достатъчно този документ да му бъде показан лично от моя близък Коста Янков, за да „завладеем бизнеса с метали на България”! Очакван беше и неизбежният резултат – пребледняване на стоманения бос, валидол, чаша уиски и предложение за сътрудничество. Жоро ми обясни и причината за тази реакция. При една от командировките си в тогавашната Западна Германия за договаряне с партньори от металургичните гиганти „Рейнщал” и „Тисен” Райно е заснет как получава подкуп от 600 000 долара в подредени пачки и ги прехвърля в куфарчето си. Показа ми и снимки от 15-минутния клип, на който с професионална яснота се открояваше и немският „дарител”. За който и да е съд по света, доказателството беше много по-силно от познатите ни съвременни флашки.

- Защо сделката минава през испанска фирма?
- Връзката с испанската фирма беше… Симеон Сакскобургготски! Той е посредничил в сделката срещу предварително определена комисиона от българска страна.
Костов ми обясни, че Негово величество още към 1964 г. е вербуван от ПГУ,
както и част от веселото му обкръжение, което познавах в Париж – емигрантът Илиан Иванов и бившият ми полуколега от ВИТИЗ - именитият монархист Христо Куртев. Една от връзките им с ПГУ бил консулът ни във Франция - Шишков.

- Разкажете нещо повече за тези „весели приятели” на бившия премиер.
- Наричам това обкръжение „весело”, защото Иванов например крещеше, че иска да влезе с танк в Търново и с ръста си от 165 см е служил в Чуждестранния легион /?!/ А пък Куртев и пред мен подчертаваше, че е „сексуален емигрант”, и то с пълно право. По-късно в Кьолн нашият емигрант Мишо Христов ми показа изумен обява в немски вестник /колонка „важни бракове”/ за сватбата между 34-годишния българин Христо Куртев и 70-годишната дъщеря на приказно богатия „крал на цинка”.

Нямаше място за съмнение, защото самият Куртев още в края на 1966 г. ме заведе в една луксозна чайна на авеню „Джордж V” с препоръка да си избера богата приятелка, която да ми улесни финансово живота в Париж. В този известен салон най-младата дама беше на 60 години! Не стана.

- Вие изгледахте клипа и го забравихте или…?
- Изпратих незабавно документа в София и по телефона подсказах на Коста Янков, че преди да го представи на Керемидчиев, следва да се види с Григор Шопов. Последното не беше разбрано и пропуснато. Срещата в „Рудметал” се е състояла, ефектът е бил очакваният, но... Наложи се да се върна в България и лично да раздвижа въпроса. По общи данни „Рудметал” купуваше по различни канали ембаргови метали за над 500 млн. долара годишно с фалшиви сертификати за качеството им и, разбира се, по завишени цени. Загърбилите НАТО французи предлагаха редовен експорт на метали със същите качества, но подадената ръка беше отхвърляна от „Рудметал” – просто нямаше как да се договарят и прибират тлъстите комисиони при контрабандата.

От разкриването на проверената корупционна схема миришеше на дълги години затвор, а защо не и на смъртна присъда за предателство!

В тази напрегната ситуация аз подготвих среща с Керемидчиев чрез Валери Стефанов, тогава нов директор на Завода за тръби в Септември и близък със секретарката му. Григор Шопов беше на работно посещение в Москва. Два дни преди очакваната среща, след късна вечеря с общи приятели, Валери настоятелно ме помоли да откарам сутринта рано до Банкя неговата приятелка с личния му автомобил “БМВ”. При навлизане обаче в сухото павирано шосе на бул. „Баба Парашкева” /сега „Европа”/ при допира с неравния паваж и 60 км/ч колата се завъртя на 360 градуса, премина в лявото платно и за щастие спря на сантиметри от насрещния автобус. Намерих незабавно зам.-шефа на СГУ на МВР Сашо Бакърджиев и “БМВ”-то беше прибрано в двора на Централния затвор за експертиза. Оказа се, че поради предварително обработените джанти на предна дясна и задна лява гуми е постигнат 360-градусовият кръг след натискане на спирачката. Цветните снимки ясно документираха умишлената манипулация на джантите. Зам-.главният прокурор
Димитър Капитанов констатира лаконично:

”Опит за убийство. И на неизвестни минувачи, но кой е обработил колата?”

В показанията си Стефанов твърдеше, че гумите му са „Мишлен”, а се оказаха „Файерстон”. Същият Валери /с майка рускиня/ се оказа сътрудник на ПГУ. Генералният директор на „Рудметал” и бивш служител на нацистката строителна организация през войната ТОД – също! При сложни и „остри” ситуации за убийците на ПГУ нямаше почивен ден.

- Явно съдбата е била благосклонна към вас в този ден. Как се разиграха събитията по-нататък? Опитаха ли се да ви инсценират още ПТП-та? Или пуснаха в ход друг сценарий, за да ви запушат устата?
- Григор Шопов се върна от Москва и аз следваше да замина за Париж и да получа от Жоро Костов филма за крупния подкуп. Паспортът ми обаче бе спрян временно „от най-високото място”! Отново Тодор Живков.
По-късно и след указание да забравя думите „Метал”,”КОКОМ” и „Рудметал” ми беше разяснено, че съм засегнал стратегически съветски интереси. Възможно е, но не го вярвам. Държавната корупционна и криминална политика в България винаги са оправдавани с външно влияние и натиск от деня на независимостта до настоящия момент. Знам със сигурност, че Александър Божков е помолил Сорос да предупреди публично нацията със знаменития му „приятелски” съвет: „Не се борете с корупцията в страната ви! Опасно е!”

НТР и ПГУ доказаха „високото си интелектуално ниво и патриотизъм” още в началото на своето съществуване в областта на електрониката и нефтените концесии. Оказа се, че тези важни направления могат да произвеждат едновременно както „милиарди” долари, така и… английски агенти!

Моят приятел Терънс Роналд Кук – представител на крупната английска електронна фирма ІСL в България, която внесе и поддържаше електронната система на ЦУРК /Център за управление на ръководните кадри/ на ЦК на БКП, беше остроумен веселяк, който се ожени за българката Таня и осинови 14-годишния й син Ивайло. Още преди да се върне в Англия, той ми довери, че IBM – конкурентът от САЩ, са платили сериозен подкуп за доставката на компютърна система за българското корабостроене. Формално, за занижение на цените, е прието насрещно плащане с пчелен мед. Сделката е обработвана на Пловдивския панаир - естествено, от сътрудници на ПГУ. Замесваше се пряко и името на проф. Иван Попов.
За моя изненада въпреки загубата за английския концерн Тери Кук потриваше доволно ръце с увереност, че голямата веселба от сключения с ІВМ договор предстои!

- Каква беше развръзката и изобщо имаше ли такава?
- Оказа се, че по линия на СИВ България и Полша са подготвили съвместни програми в областта на корабостроенето и поляците, вече оборудвани с английската електроника, работят със специално подготвен от ICL софтуер, който е неприложим при други компютърни системи. Английската оферта предвиждаше безплатно прилагане на кооперативните програми с детайлни технически подробности, които американският им конкурент не беше в състояние да изработи. С една дума, ПГУ и проф. Попов закупиха огромен за времето и скъп компютър, който можеше да бъде разнасян по изложби или програмиран допълнително за нечии счетоводни отчети. Чуха се и крайни мнения, че се саботира интеграционната политика на СИВ.
Като резултат от пламналата искра между ПГУ, другите служби на ДС и отделите на ЦК последваха тежки наказания, включително и на проф. Попов, но отново ОТ ГОРЕ беше забранено разследването за взети подкупи. По балкански образец аз бях също сред потърпевшите, макар и в момента без последствие – ПГУ беше вписало в досието ми, че съм английски агент, който е издал на служителя на МИ-6 Терънс Роналд Кук ... „Структурите на МВР, МНО и Държавния съвет?” /цитирам/. По мое искане това императивно заключение, което в началото на 70-те години водеше до смъртна присъда, беше отразено в писмо до Комисията по парламентарна етика на ВНС с председател Петър Емил-Митев и то и в момента може да се изиска от всеки журналист.
В същото време
агентът на ДС Петър Корнажев с псевдоним Юри,
с когото спорехме за мястото на прокуратурата и парламентарния контрол на дейността й, разнасяше из коридорите на парламента новината: ”Ние сме имали и депутати – чужди агенти!” Инструктираните от бившето ръководство на ПГУ и 6-о управление на ДС доносници трябваше да внушават какво следва да очакват всички, които изобличават корупцията на бившия режим.

ПГУ в пълен партиен синхрон с 6-о управление на ДС имаше репресивни схеми, от които никой освен Тодор Живков не можеше да бъде защитен, дори и в случаите, когато министри понасяха отговорност за тежки загуби на икономиката от фалшивите информации на НТР-ПГУ.

Дори и аз се възхищавам на тези, които излъгаха елегантно и срещу неголям подкуп това управление, за да въвлекат чрез него Тодор Живков и България в нефтените концесии в Либия, в чиито пясъци потънаха над 200 млн. долара.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА

http://www.blitz.bg/news/article/104442.

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: БИВША ЛИ Е „БИВШАТА” ДС?

Мнениеот Николина Манчева » 04 Май 2011, 12:33

;)

ВРЕМЕ Е ДА СЕ РАЗКРИЕ ЦЯЛАТА МРЕЖА НА ДС

от Ivan Kostov на 04 май 2011 г. в 12:58


Основният аргумент на ЕС да натискат в България да бъде приет законът за досиетата на сътрудниците на ДС беше да се разкрие цялата мрежа на ДС, за да се видят връзките между нея и организираната престъпност, която тя впоследствие създаде, заяви за БГНЕС съпредседателят на ПГ на СК Иван Костов в НС.

Това стана след дебат в пленарна зала по поправка внесена в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия от него и колегата му Йордан Бакалов.

Поправката, която предлагаме е ключова, защото в сега действащия закон, приет под натиска на ЕС като условие за членството на България, беше направено изключение за определен род служители - началниците на отдели и секции, уточни Костов. За тези от тях, които останаха на служба след 1991 г. няма обявяване на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА, допълни той. Според него няма равнопоставеност на служителите - едни ги обявяват, други - не. Не обявяват тези, които са управлявали мрежите на агентите, т.е на доносниците и на всички останали, каза синият лидер.

А връзка между агентурния апарат на ДС и организираната престъпност е установена навсякъде в страните от бившия източен блок - в момента членове на ЕС, коментира Костов. Една от мощните групировки на организираната престъпност у нас навремето "Мултигруп" беше създадена директно с участието на ръководни кадри от ДС, посочи той. Връзката е видима и известна на българското общество, те са персонални връзки и се вижда прякото участие на 6-то управление на ДС в създаването на групировката ВИС, на 1-во управление - в създаването на групировката СИК и "Мултигруп", поясни Костов. Изскачането нагоре на "сокове" от тази тайна, скрита обвързаност, която захранва организираната престъпност е големият проблем, обобщи той. Поправката, която искаме да бъде отменена беше направена в последния момент в нарушение на правилника от депутата от БСП Татяна Дончева, която беше юриста на "Мултигруп", припомни Иван Костов.
По-късно народните представители отхвърлиха поправката на Костов и Бакалов на първо четене.
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Проект на ДСБ за изм/доп. Закона за досиетата

Мнениеот Любомир Вучков » 03 Апр 2012, 16:08

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България внасяме законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия с мотиви към него.
Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и приемане съгласно установения ред.


София, 23. 02. 2012 г. Народни представители




РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Проект!
ЗАКОН
За изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

1. В чл. 9, се създава нова т. 3 със следното съдържание:

“3. разкрива и обявява имената на лица, които са посочени, като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация , относно необслужвани кредити, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1.”

Останалите точки съответно се преномерират.

2. Чл. 26, ал. 1, т. 4 придобива следната редакция:
“4. лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация, относно необслужвани кредити. Обект на проверка са еднолични търговци, управител/и/ и членове на управителен или контролен орган на дружества към момента на теглене на кредита.”

София, 23. 02. 2012 г. Народни представители


Мотиви

Действащият Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия позволи на българското общество да научи голяма част от истината за сътрудниците на бившата Държавна сигурност.
Голям обществен интерес предизвикват хората, забогатели през кредити – т.нар. кредитни милионери. Тяхната зависимост и връзки с бившия репресивния апарат на комунистическата държава трябва да стане част от закона, за да може Комисията да извърши необходимата проверка. Ето защо, с настоящите текстове предлагаме съответните изменения и допълнения.

София, 23. 02. 2012 г. Народни представители
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: Проект на ДСБ за изм/доп. Закона за досиетата

Мнениеот Любомир Вучков » 04 Апр 2012, 17:07

Днес Парламентът прие на първо четене предложения Проект на ДСБ за изм/доп. Закона за досиетата!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: БИВША ЛИ Е „БИВШАТА” ДС?

Мнениеот Николина Манчева » 05 Май 2012, 23:03

;)

За първи път:

СТЕНОГРАМАТА ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ СРЕЩУ КАБИНЕТА НА ФИЛИП ДИМИТРОВ.

Написано от Христо Христов
Петък, 23 Септември 2011 12:20


Изображение

Стенограмата, която се публикува за първи път, припомня как част от ръководителите на специални слубжи участваха в атаката срещу кабинета на Филип Димитров през есента на 1992 г. |
Фотограф: Христо Христов.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува за първи път в рубриката „Документи” стенограмата от безпрецедентната за целия български преход пресконференция на ръководителите на специални служби срещу първото правителство на СДС с министър-председател Филип Димитров. Тя е проведена на 18 септември 1992 г. и се вписва в общия сценарий за сваляне на първия кабинет на СДС, като една от линиите за атаки срещу правителството и лично срещу премиера.

С публикуването на документа сайтът Държавна сигурност.com припомня събитията преди 19 години, когато кабинетът на Филип Димитров е атакуван от няколко страни. Специалните служби, наследили различни структури на бившата ДС добавят своя „принос” към свалянето на първото правителство след 10 ноември 1989 г., в което не участва представител на бившата комунистическа партия.

В края на пресконференцията тогавашният директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов, кадрови служител на бившето Първо главно управление на ДС и впоследствие депутат от БСП и неуспял кандидат за кмет на София на „Позитано” 20, хвърля „бомбата”, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония.

Това твърдение, за което по-късно Бриго Аспарухов се извинява лично на премиера (виж стенограма от срещата при президента Желев, на която Аспарухов се извинява - тук), обаче е достатъчно да бъде подето от медиите, голяма част от които са контролирани от ДС, за да се предизвика политически скандал и натиск върху правителството и премиера.

Кабинетът на Филип Димитров съществува само 11 месеца.
След управлението му започва безпрепятствения от държавното управление процес за създаване на силовите групировки, превземане на ключови постове в сектора на националната сигурност от кадри на бившата Държавна сигурност и мутризиране и криминализиране на българския преход.

Стенограмата е предоставена на сайта Държавна сигурност.com от дългогодишния журналист в българската секция на Би Би Си и кореспондент на радиото в България след промените Димитър Димитров, на когото благодарим. (Предварително се извиняваме за недоброто качество в отделни пасажи на документа, което ще затрудни прочита, но опитите за допълнително обработване не успяха да ги подобрят).



Кой кой е на пресконференцията




Изображение

Стоян Андреев | Снимка: umitdergisi.com.


Ген. Стоян Андреев е съветник по националната сигурност на президента Жельо Желев. Завършил военна академия в СССР. Професор, доктор на техническите науки.

Бил е директор на Центъра за стратегически изследвания. Зам.-председател на БАН, началник отдел "Науки и технологии" в Министерството на отбраната.

Основател е на специалността "Фирмена сигурност и икономическо разузнаване" в УНСС, където е бил научен ръководител на Алексей Петров.






Изображение


Любен Петров | Снимка: Интернет.


Ген. Любен Петров е началник на Генералния щаб на Българската армия (1991-1994).Завършил е Военна академия „М. В. Фрунзе“ и Военната академия на Генералния щаб на СССР в Москва. Командващ Първа армия.

Член е на Висшия съвет на БСП през 1998 г. Член на Комисията по политиката на БСП по националната сигурност към ВС на БСП. Депутат от БСП в 37-мо и 39-то Народно събрание Председател на парламентарната Комисията по национална сигурност (1996-1997).

Напуска БСП, след като критикува партията за допускането на аремикански бази в страната и учредява политическа формация под името Народно патриотично обединение през 2006 г., когато е издигнат от инициативен комитет за кандидат за президент (остава последен).




Изображение
Арлин Антонов | Снимка: Интернет.

Полк. Арлин Антонов е директор на Националната служба за сигурност (1992-1993 г., НСС, контраразузнаването). Завършил е Военна академия.

Преди това е бил командир на Специализираният отряд за борба с тероризма (червените барети) и директор на РДВР-Пазарджик.

Депутат е в 38-то Народно събрание от групата на Обединение за национална спасение и три мандата общински съветник в Пазарджик.

Кандидат за вицепрезидент на кандидата за президент и лидер на Бизнезблока Жорж Ганчев. След разцепването на бизнеспартията, основава своя формация – Български демократичен блок.




Изображение

Бриго Аспарухов | Снимка: vsekiden.com.

Бриго Аспарухов е директор на Националната разузнавателна служба (НРС, правоприемник на Първо главно управление на ДС, разузнаването). Завършил е външна търговия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. Работи в Първо главно управление на Държавна сигурност като кадрови служител (1970-1990). С указ на президента Желев е назначен за директор на НРС (август 1991 г.). От този пост е освободен от президента Петър Стоянов през март 1997 г.

В края на 1997 г. става съучредител на Движението за единство и развитие на БСП (генералското движение). Член на ръководството на движението. През май 1998 г. на 43-ия конгрес на БСП е избран за член на Висшия съвет на БСП. Депутат от БСП в 39-то Народно събрание. Член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

През 2000 г. е обвинен от прокуратурата за това, че през 1993 се е разпоредил в нарешение на закона да се унищожи досието на секретен сътрудник на ПГУ с агентурно име "Румянцев". Под псевдонима се крие бившият шеф на Банка за земеделски кредит и личен приятел на Аспарухов – Атанас Тилев. След като е освободен от директорския пост в НРС Аспарухов започва работа в една от фирмите на Тилев в България - "ДАРУ Консулт". Член е и на борда на директорите на "Дару кар", която е под контрола на Атанас Тилев.
Делото срещу Бриго Аспарухов е прекратено незаконно от прокуратурата, след като е внесено в съда.

През 2003 г. премиерът Симеон Сакскобургготски, който е близък с Атанас Тилев, лансира Бриго Аспарухов за съветник по националната сигурност и координатор на специалните служби. Предложението му среща не само силен вътрешен обществен и политически отпор, но предизвиква и отричателни международни реакции от представители на НАТО, тъй като на Аспарухов се гледа като на лице, тясно обвързано с ДС и с обвинения в длъжностни злоупотреби.

През септември 2007 г. Аспарухов е издигнат за кандидат-кмет на БСП в София. Губи изборите още на първи тур от кандидата на ГЕРБ Бойко Борисов.


Изображение

Ани Крулева | Снимка: Интернет.

Ани Крулева е директор на Националната следствена служба. Преди това е прокурор. След промените се издига след няколко публикации във в. „Демокрация” против Андрей Луканов.

Изиграва особена роля в огласяването на данни и заемане на позиция по делото за т. нар. „Оня списък”, по което по това време се проверява информацията на специалните служби, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е предал списък с имената на български разузнавачи, работещи под дипломатическо прикритие зад граница.

Делото е прекратено от Националната разузнавателна служба малко преди Доган да обяви, че ДПС оттегля подкрепата си за правителството на Филип Димитров през есента на 1992 г. Крулева е член е на ВСС 1992-1997 г. След като излиза от съдебната система става адвокат.




Изображение

Виктор Михайлов | Снимка: Интернет.

Виктор Михайлов е директор на Националната полиция. Завършил е право в СУ „Кл. Охридски”. В МВР работи от 1968 г. През 1988 г. става началник на Секретариата на МВР. , през 1991 година - началник на Транспортна полиция, а през 1992 година - началник на Националната полиция.

През декември 1992 г. Виктор Михайлов е избран за министър на вътрешните работи в правителството на Любен Беров (мандат на ДПС) и е на този пост до октомври 1994 г. По това време МВР не противодейства на силовите групировки, нарушаването на югоембаргото, а впоследствие се прочува като правителството на „Мултигруп”. След МВР Михайлов ръководи службата за трудносъбираеми вземания на банката на Атанас Тилев – Банка за земеделски кредит, а от 1996 г. е адвокат.

Бил е адвокат на албанеца Феньо Топчагич, задържан на ГКПП-Калотина с два гранатомета. Впоследствие главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов намеква, че те са били предназначени за него по поръчка на Сретен Йосич. Сред клиентите на Виктор Михайлов са Златомир Иванов-Баретата, раппевецът Ванко-1 и Иван Тодоров-Доктора, смятан за един от основните контрабандисти през последното десетилетие в България и застрелян през 2006 г.



Стоян Караджов е депутат от СДС в 36-то Народно събрание, член на парламентарната Комисия по национална сигурност и главен експерт по проблемите на военно-промишления комплекс. Впоследствие напуска парламентарната група на СДС и преминава в Нов съюз за демокрация.

В пресконференцията взима участие и тогавашният главен секретар на МВР ген. Богомил Бонев. Той обаче не е поканен, а се явява по собствена инициатива, за да обяви, че част от директорите на национални служби в МВР участват в мероприятието без знанието и разрешението на ръководството на вътрешното министерство.


Изображение

Изображение

Изображение


Вижте останалите страници :

http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/4 ... 3-10-42-00

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57


Назад към Дискусионен клуб

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron