ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Тук се реализира главната дискусионна дейност на потребителите на форума по всички важни въпроси на политиката, икономиката, обществените отношения у нас и в чужбина, както и дискусионни въпроси от дейността на Форума по преценка на управителните органи.

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 20 Май 2013, 14:26

;)

ЕЛЕГИЯ ЗА ИВАН КОСТОВ



От Евгений Дайнов


Изображение

Иван Костов
Фотограф: Юлия Лазарова


Синята десница бе окончателно погълната от водовъртежа на историята. Преди да продължим нататък, длъжни сме да спрем и отдадем дължимото на нашите герои. Трябва да го направим не заради тях, а заради нас си. Иво Беров вече подхвана този разговор. Доколкото ми позволяват силите, ще се опитам да го продължа. Няма, за разлика от Иво, да пиша за Филип Димитров. Той ми е приятел и не мога да бъда обективен. Иван Костов не ми е приятел. Има възможност да бъда по-трезв в преценките си; и затова тази елегия е за него. "Когато в гората падне вековен дъб, но наоколо няма хора да слушат, произвежда ли се грохот? Или грохотът се появява само тогава, когато има кой да го чуе?" Въпросът е зададен в началото на 19-ти век от британския философ-емпирик Бъркли като пример за това, че можем да сме сигурни в съществуването само на онова, което виждаме и чуваме.

Миналата седмица

падна най-големият български политик - Иван Костов

Това променя всичко; но засега останалите политици се държат все едно нищо особено не се е случило. Очевидно се надяват, че ако се правят, че не чуват тътена, то и последващите го политически земетръси ще ги подминат. Няма.

... Преди точно десет години интернет прохождаше и затова все още имаше смисъл да се ползват хартиени вестници. Наех студенти да изрязват вестникарски материали и ги сортират по папки. Когато две години по-късно зарязахме тази работа поради развитието на интернет, събрахме папките за изхвърляне. Най-дебелата се оказа озаглавена "Костов яде деца". Дори на студентите бе направила впечатление всекидневната, провеждана без прекъсване, година след година, канонада по бившия министър-председател.

Оттогава светът се промени напълно. Никой не сортира вестникарски изрезки например. В цялата тази промяна обаче продължава да има една константа: Иван Костов е виновен за всичко. През пролетта на 2009 година мислих, че дъното е стигнато с твърдението на тогавашния президент Първанов, че именно Костов е виновен за взривовете в голям военен склад. Това обаче не се оказа никакво дъно, защото в началото на 2013 година – 12 години след като напусна властта – пак Костов се оказа виновен, този път за надутите сметки на тока, изкарали хората на улицата.

Израстна цяло едно поколение, което има доста смътна представа кой е той и какво е правил. Но твърдо знае едно: трябва да бъде мразен. Тази фиксация прави така, че всички други политици от 90-те са забравени. Студентите първокурсници, когато се появят при мен, носят в главата си следното резюме на новата българска история: "Управляваше Тодор Живков, после го свалиха и дойде Иван Костов."

Допреди няколко години начинаещите студенти имаха и отчетлива черно-бяла картинка, очевидно набивана им в главите в домашна обстановка: Живков – добър, давал на народа; Костов – лош, взел всичко на народа. Днес "игрек-поколението" е по-софистицирано и знае, че Живков не е "добър". Но Костов продължава да е лошият.

Всичко се изсипва върху Костов по простата причина, че той е най-големият. А е най-големият, защото именно нему дължим, да речем, простичкия факт, че България е член на ЕС и НАТО – за разлика от Македония и Сърбия примерно, да не говорим за Русия и Беларус. След разрухата, донесена от Жан Виденов – спомнете си как вестник "Дума" публикуваше рецепти за затваряне на хляб в буркани – нямаше никакви гаранции, че България изобщо някога ще се възстанови. Само три години по-късно обаче не само се беше възстановила, но и бе призната за отговаряща на критериите от Маастрихт, т.е. годна за членство в ЕС. Костов направи това, не някой спасител, цар или месия.

Не че не си навлече неприязънта и на външния свят. Еврокомисията направо хлъцна, когато с режещ тон Костов й съобщи, че няма никакво намерение да чака десет години за влизане в съюза, както му бе намекнато в началото. Американците останаха втрещени, когато Костов не се огъна под натиска на Държавния департамент и отказа България да приеме 20 - 30 000 албански бежанци на своя територия. Руснаците никога няма да забравя, как Костовото правителство им отказа въздушен коридор към Косово, за да стоварят войски в Прищина, преди да са пристигнали западните съюзници.

Външната неприязън е разбираема. Костов от време на време ги удряше с линийка през пръстите и това на тях не им харесваше. Вътрешната,

българската омраза е неразбираема със смайващите си, космически размери

Англичаните например, които Чърчил спаси от унизителен разгром по време на войната и накрая ги направи победители – те го свалиха от власт за "благодарност", но не го намразиха. В началото на 21-ви век го обявиха за "най-великия държавник за всички времена". Българите обаче, които Костов спаси от азиатска бедност, руска подчиненост и ги докара до портите на Европа – те не само го свалиха от власт. Те го мразят, както никога никого не са мразили преди.

Иван Костов не е най-приятният човек на света. В най-невинна лична среща е способен да направи така, че после човек да реши да го отбягва толкова дълго, колкото е възможно. Той обаче не е мразен заради това; в крайна сметка повечето хора никога не са го виждали "на живо".

Мразен е, защото направи

две исторически важни неща

които изтръгнаха България от блатото на постсоциалистическото битуване, в което продължават да си бълбукат наши съседи и братовчеди като молдовци, беларуси и узбеки. Първото и най-важно – затвори социалистическата промишленост.

Рядко си спомняме, че към 1997 година по-голямата част от българите си живееха така, както бяха свикнали от 60-те години. Ходеха на работа в държавния завод, където не работиха нищо полезно, но получаваха някаква заплата. Междувременно вземаха от завода всичко, което им трябваше, за да работят и "на частно" – в сивия сектор. Заводите бяха на загуба, тъй като не произвеждаха нищо конкурентно. Загубите се покриваха от данъците, които никой не плащаше. Страната, извън София и два-три големи града, живееше на принципа "всеки лъже всеки".

Накрая обаче дойде сметката. Точно този опит за съхранение на социалистическия бит доведе до пълен фалит на държавата и необходимостта да се почне наново. Като част от това ново начало Костов затвори тези предприятия. Спря течовете в бюджета и изряза гнилото, за да се развие здравото. От гледна точка на масовата психология обаче това бе катастрофално разрушаване на привичния и уютен начин на живот, който българите особено ценяха.

Костов наистина им "взе всичко" – взе им света, който харесваха, защото в него не поемаха нито рискове, нито отговорности. И след това направи второто важно нещо. Съобщи им, че вместо да чакат някой да дойде и да им даде, е време да запретнат ръкавите и да се справят с живота. Отне им правото да потънат във вечен траур по изгубения начин на живот. Не само им отне рая, но им забрани да плачат за него.

В този момент трупаната неприязън избухна в омраза. Костов бе преопакован в чудовище, което се натъкнало на един щастлив народец и - напълно безпричинно и само заради злата си воля - му взел всичко и го пратил нещастен и гол да броди по света. Оттук бе една крачка до това Костов да е причинител на всички случващи се злини – просто защото е зъл. В пролетта на 2001 година медиите директно го обвиниха в убийството на дете на таксиметров шофьор, а таксистите блокираха парламента и искаха да го разкъсат. После се разбра, че не бил той, а била майката на детето – но тогава вече злият Костов беше виновен за други възникнали злини.

Разбира се, слизането на Костов от власт през 2001 г. си има и обективни обяснения. Докато народът наистина страдаше, докато се преподреди в новия свят на отговорността, Костови съратници станаха "необяснимо богати", по израза на неговия предшественик Филип Димитров. Появи се и типичното за нашите земи високомерие на управляващите спрямо управляваните.

Кадровите грешки

на Костов бяха на моменти смайващи, способността да се самозалъгва – впечатляваща, а комуникацията с обществото – най-малкото неефективна.

Но не тези причини обясняват защо българите свалиха Костов от власт през 2001 година. Те го наказаха, защото им "взе всичко". И го заместиха с царя, защото преведоха неговите витиевати послания на езика, който разбираха: "Вервайте ми, аз ще ви оправя, аз ще ви дам..." Опитаха се да заменят Маргарет Тачър с Тодор Живков.

Опитват се и до днес. И докато търсят кой да им "даде" срещу коленичене и послушание, ще мразят Иван Костов, който им казваше "изправете се и си вземете сами". Дори не злорадстват за неговото падение. Да не вземе да се върне...

Философът Бъркли в крайна сметка дава отговор на загадката с падащото в гората дърво. Дори да няма кой да чуе тътена, пише той, тътен има, защото отеква в ушите на Бог. Всички са си запушили ушите за грохота от падането на Костов. Но този грохот отеква в историята. И ще ги връхлети тогава, когато най-малко очакват.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/05/2 ... an_kostov/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Любомир Вучков » 21 Май 2013, 13:38

Николина Манчева написа:;)

ЕЛЕГИЯ ЗА ИВАН КОСТОВ
От Евгений Дайнов
Изображение

........
Кадровите грешки на Костов бяха на моменти смайващи, способността да се самозалъгва – впечатляваща, а комуникацията с обществото – най-малкото неефективна ......
:clapping:



Коментар на Мега Гега към оригиналната статия :

• 21 май, 2013
Бяха?! А не са ли и сега? И ще станат ли факт и на 23 юни? След което цяла една партия ще изчезне от картата на политическото пространство!


http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/05/2 ... an_kostov/
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА? ЗАЩО СЕГА МЪЛЧИШ И ГУБИШ УВАЖЕНИЕТО НА ПОЧТЕНИТЕ ХОРА?! !
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 944
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 22 Юли 2013, 14:39

;)

Манол Николов

Има протести, няма успехи.
Има народ, няма представителство в парламента.
Има парламент и правителство, , няма държавност.
Има мафия и олигарси, няма прокуратура и съд.
Има Южен паток, няма Шенген.
Има партии, няма водачи.
Има лидери, няма знаменосци.
Има пътища, няма ориентири.
Има анализатори, няма експертиза.
Има истини, няма морал.
Няма стил.
Няма класа.
Няма лидер.
Няма мисия.
България прати тоя, дето най-милееше за нея, в манастир (университет).
Quo vadis? Българийо?

https://www.facebook.com/manol.nikolov
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 04 Авг 2013, 13:50

;)


УСПЯЛ ПРОТЕСТ БЕЗ ЛИДЕР ? НЯМА ТАКЪВ


"Технологично ориентирани, иновативни, бързи и ефективни, новите протести обаче създават фалшива представа, че действат бързо и мигновено.
Важен е лидерът, който застава зад посланието и се бори за него.
Разпространието е просто въпрос на някакво време.

Кой има идеята, кой стои зад нея, кой може да я изрече ясно на висок глас, кой може да накара останалите да слушат.
Това е важното. Написаното може да е съчинено от идеите на множество хора,
но на боксовия ринг трябва да застане един.
Така е било, така ще бъде."



КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ, ДАРИК РАДИО

Изображение



"ПОЛИЦАИТЕ, някои в тежко снаряжение, избутаха хората отвъд границите на площада към страничните улици, за да освободят периметъра. Имаше тежки сблъсъци, протестиращите градяха барикади."

Това е цитат от произволно потърсена информация за един от дните на напрежение по време на протестите "Окупирай Уолстрийт".

В същата информация се споменава и за бум от оплаквания срещу шума на барабани, който идва от лагера на движението. Шумът е толкова силен, че живеещите наблизо, които принципно подкрепят "Окупирай Уолстрийт", едва издържат нетърпимата какофония. Тихо протестиращите се опитват да накарат шумно протестиращите барабанисти да спрат, но те отказват. Какофония, казвам ви.

Но какво да се прави, това му е хубавото на този протест. Без лидери децентрализиран, наистина свободен.

Да се справиш с някакви си барабанисти, би трябвало да е фасулска задача, далеч по-лесна от това да пребориш алчната капиталистическа банкова система. Оказва се непосилна задача, защото "Окупирай Уолстрийт" няма лидер.

Борбата срещу системата трябва да се води по друг начин. Като на боксов ринг - един срещу друг, аналогово. По време на тренировката можеш да използваш компютърни симулатори, да играеш на електронни игри, да развиваш различни стратегии, да наемеш сто треньора, но на ринга си сам. Лидерът на единия отбор срещу лидера на другия отбор.

"Окупирай Уолстрийт" и Арабската пролет за разлика от движенията за граждански права през 60-те години на миналия век, феминистките вълнения, антиядрените протести и куп други демократични масови прояви наистина показаха нов вид демонстрация срещу статуквото. Случиха се в друга ера с различни методи.

Технологично ориентирани, иновативни, бързи и ефективни, новите протести обаче създават фалшива представа, че действат бързо и мигновено. Вярно - прегрупирането става за секунди в туитър. Събирането на групи хора в даден час и място става чрез фейсбук. Споделят се видеоматериали в реално време през ютюб. Фотографиите - чрез инстаграм. Окрилени от първите успехи, бързото споделяне на информация и видимия ефект, участниците в такъв тип протести продължават напред. Те в Америка и ние в България вярваме че интернет базираният протест може да бъде платформа за дискусия, за създаване на умни и конкретни искания, за планиране на действията и какво ли още не.

Забравяме обаче, че интернет е просто нов бял гълъб или пощальон на колело. Ако преди пет века събирането на повече хора на едно място и координирането на действията им е ставало за дни, сега става за секунди. И какво от това? Важното е кога един режим пада и кога не. Няма кой знае какво значение дали протестиращите са на пиацата след пет минути, или след пет дни.

Че и Реформацията на Мартин Лутер е намерила широк отзвук, повлякла е масите, но в крайна сметка е довела до обособяване на протестантството. Постигнала е целите си. Започнала е, както започват успешните революции - Мартин Лутер е бил гръмнат от размерите на корупцията и решил да действа. Без мобилен телефон в ръка и профил в туитър, заковал на дървената врата на една църква 95 идеи за промяна. От уста на уста въпросните 95 тези станали публично достояние. Бавно, но хиляди хора научили за тях. Откритият по-рано механизиран печат дал възможност памфлетите с идеите на лидера Лутер да се печатат и разпространяват в повече копия. Статусите в туитър и фейсбук тогава се наричали памфлети, отпечатани на печатарска преса.

От Германия до Швейцария движението набрало скорост, навсякъде със свои лидери. И за Реформацията се води спор дали печатарската преса е причина за успеха или въпросните 95 идеи. Глупав спор, разбира се. Важни са посланията и този, който ги изрича първи на глас. Важен е лидерът, който застава зад посланието и се бори за него. Тогава - Мартин Лутер. Днес - кой? Разпространието е просто въпрос на някакво време.

Кой има идеята, кой стои зад нея, кой може да я изрече ясно на висок глас, кой може да накара останалите да слушат. Това е важното. Написаното може да е съчинено от идеите на множество хора, но на боксовия ринг трябва да застане един. Така е било, така ще бъде.

Няма как да победиш Пламен Орешарски, като от другата страна поставиш хиляди хора, социални мрежи или каквото и да било. Борбата и евентуалната победа са аналогови занимания, които нито една технологична иновация няма да промени.

Но как да имаш лидер, когато повечето протестиращи са убедени в правотата си, че безлидерският протест води до победа? Че липсата на лидер всъщност е сериозният плюс. Че точно това превръща протеста в чист и труден за атакуване. Че този протест е различен от предишните. Това схващане е хубаво, романтично, ала погрешно.

Това е гангрената на всяка революция - вътрешното й чувство за превъзходство над предишните революции. Винаги е било така. Бях малък, но си спомням чувството на неповторимост, свобода и внезапно поникнали криле, докато протестирахме срещу Виденов. Слушахме хубава музика в "Ялта", после отивахме пред парламента. На следващата сутрин - по барикадите. Учителят ни по история тогава разказваше за други протести, за други времена по други земи, но ние гледахме пренебрежително. Нали сме единствени и различни, нашият протест беше най-хубав.

Всяко общество разсъждава така. Днес технологичните иновации създават усещането, че участваме в най-добрия протест, правен някога. След години ще бъде нещо друго. Дали става дума за Гутенберг, или Зукърбърг, за печатарска преса или фейсбук, фалшивото възприятие на миналото не помага, а пречи на протестите.

Дори и правителството да подаде оставка, как ще бъдат убедени негласувалите, че трябва да отидат до урните? Как ще бъдат убедени гласувалите за БСП, ГЕРБ и "Атака", че трябва да гласуват за друга партия? Как, ако тази друга партия няма лидер? Именно този лидер трябва да е убедил гласоподавателите, че е по-добър от Станишев, Орешарски, Борисов и Сидеров. Но кой е той?

Протестиращите без лидер защитават своята позиция с красиви думи като "децентрализация", "демокрация", "консенсус". И така е навсякъде по света. Те дават пример с протестни движения от миналия век, случили се по този начин, според тях успяли в исканията си без еднозначен лидер. Дори любимият им пример с движението за граждански права в Америка, което наистина тръгва без лидер, в крайна сметка получава доста лидери и един лидер икона. Всички знаят името на Мартин Лутър Кинг. Никой не знае името на лидера на "Окупирай Уолстрийт". За съдбата на двете движения също знаете всичко.

Протестите без лидери имат и своите предимства, но те са пренебрежимо малко в дългосрочен план. Печелят дневни битки, но губят войната. Липсата на лидери привлича хора с различни идеи, образование, професии и политически възгледи на едно място срещу общото зло. Но това че ги събира на едно място, съвсем не значи, че помага за победа на исканията им и установяване на ново статукво.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2195726
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 08 Яну 2014, 15:11

;)

Днес определено бих заложил на Иван Костов
Екс-премиерът блесна като прагматичен десен кейнсианец,
Красен Станчев - като либертарианец от Чикагската школа.

Днес двама видни икономисти, но с различен управленски опит, кръстосаха индиректно шпаги по един особено важен за страната финансов въпрос - може ли и трябва ли правителството да трупа нови дългове през 2014 г., като поне за човека от улицата главната точка в спора между двамата са две думички - "може ли" и "трябва ли".

В интервю за предаването "12+3" на БНР Иван Костов в прав текст отбеляза, че "вземането на нов дълг от правителството в началото на годината е нормално. Последното нещо, от което трябва да се притесняват хората, е че България ще натрупа дългове, които няма да може да плаща. В момента такъв риск няма. Въпросът е за какво ще се взимат и какво ще се прави с тези дългове", каза още Костов. С което постави акцента другаде - върху правилното оползотворяване на взетите на заем пари.

Почти по същото време, но в интервю за агенция "Фокус", икономистът Красен Станчев, председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ) дебело подчерта, че властта не трябва да се взимат никакви нови заеми, защото последствията от това ще бъдат направо катастрофални: "когато искате да си купите обществената любов, но в същото време се държите предизборно и правите всякакви глупости в енергетиката и междувременно се опитвате да преразпределяте влияние в икономиката, то приходите винаги са под въпрос.

Когато кредиторите го осъзнаят (а те вече започват да го осъзнават, ако се съди по оценката на "Стандарт енд Пуурс" и надругите кредитни агенции), тогава процентът за рефинансиране на правителството ще се промени, ще се качи нагоре и ... България може да фалира, както фалираха много страни", заключи Станчев. С което акцентира върху последствията от прекомерния дълг, но не каза кога ще стане това и как. И допълни: "Вторият проблем, който имаше миналата година, произтича от промени в режима на плащане на някои данъци, включително и на данък физически лица и на някои променени процедури в плащането на данък добавена стойност (ДДС). Тогава, когато системата се намести, ако не правят резки телодвижения (а те се опитват да правят такива и по едната и по другата линия - и по данък физически лица, и по ДДС), то тогава нищо няма да се случи.

Та затова си мисля защо тези двамата се сблъскаха така противоположно.

Красен Станчев може и да знае дясната икономическа теория, но неговият опит като държавник се свежда единствено до депутатство в парламента, както и в работата като консултант няколко години в Казахстан. В същото време Иван Костов освен успешна научна кариера има и опит като депутат, министър на финансите и премиер - и трябва да отбележим в няколко съвсем нелеки времена. Което го прави не толкова десен теоретик, колкото десноцентричен прагматик, допускал в миналато и управленски грешки и успешно поучил се от тях. Докато Красен Станчев е повече известен като неуморен мисионер на ултра-пазарния капитализъм.

С една дума, ако обобщим нещата докрай можем да каже, че с изказването си днес Иван Костов се представи като прагматичен кейнсианец, докато Красен Станчев затвърди представата за себе си като за либертариански уклонист. Или, ако направим една историческа алюзия, Костов е Франклин Делано Рузвелт, а Красен Станчев - десният Хърбърт Кларк Хувър(31-ви президент на САЩ, управлявал през Великата Депресия 1929-1933 г. и наследен от Рузвелт).

Вероятно ако управляваше Федералния резерв, г-н Красен Станчев не би наливал в банките по 1 трлн. долара на година, а би ги оставал да се оправят сами и както могат. Докато Иван Костов би заложил на паричното изкуствено дишане на икономиката като Бен Бернанке и също като него би напечатал 3 трлн. книжни долара за да "спаси капитализма от самия него", според крилатата фраза на друг американски либерал.

Днес, виждаме че основната болка и болест на българската икономка е липсата на растеж за четвърта поредна година, като това охлаждане на бизнеса се съчетава с дефлация при необяснимо ниски нива на държавния дълг спрямо БВП. В тези условия на тотално замръзване едно умерено подгряване на икономиката с държавни пари - чрез преки държавни инвестиции и чрез държавно стимулиране на потреблението, би изиграло положителна роля, на което обръща внимание и Иван Костов. И ако бъде прекратено след година-две, това стимулиране ще си остане абсолютно безопасно за публичните финанси, защото в близко и средносрочно бъдеще, погасяването на тези нови заеми ще свие пораздутото потребление на държавата докато валутният борд не допуска никакво своеволно и безотговорно печатане на пари.

Затова, поне за година-две напред твърдо залагаме на Иван Костов и неговата рецепта: "последното нещо, от което трябва да се притесняват хората, е че България ще натрупа дългове, които няма да може да плаща. В момента такъв риск няма. Въпросът е за какво ще се взимат и какво ще се прави с тези дългове".

Автор: Хубен Ненчев

http://www.banker.bg/?Channel=3&Categor ... cle=488813

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 30 Яну 2014, 20:34

;)

Помествам тук материали от д-р Семерджиев
с права,дадени ми лично от него.


" Само уста не е достатъчна,
трябват и уши,
а най-вече
мозък между тях "


Илко Семерджиев

Някаква фен-група във фейсбук нарекли се „раданисти“ периодично се нахвърля на друга група определящи се като „костовисти“.
На пръв поглед изглежда, че и втората група се състои от фенове, но това е само привидно.

Причината за огромното различие между двете групи е,

че „костовистите“ стоят зад политика – тази, която правителството на ОДС проведе през 1997 - 2001 г., когато премиер беше Иван Костов,
те стоят и около ценносттна платформа – тази на „модерната десница“.
С две думи – името на Костов е знак за политика, политически и държавнически постижения, политическа ценностна идентификация,
а не култ към личността му.

При „раданистите“ е обратното
– там имаме фенове на личност, чиято постна биография се опитват да легитимират с това, че е предложена от Костов, следователно е „костовист“ – нелеп опит за механичен пренос на политически активи и компенсация за липсващ авторитет.

Тук е голямата колизия
– т.н. „раданизъм“ е фантазия и апетит за бъдеща власт,
а не свидетелство за принадлежност към дясна политическа история и десни ценности.
Доказва го замитането на миналото под масата и безпринципното сговаряне между партийни председатели,
вместо обединение около платформи, ценности, идеология, програма.

Липсата на политическо мислене в тази група си проличава от агресивното им и невъзпитано държание спрямо другите хора, но най-вече от лайт-мотива на публичното поведение на патронът им: „политиката се прави сега и за нея миналото няма значение“. Това е върхът на политическия цинизъм и невежество, това е настоящият макиавелизъм – целта е властта, тук и сега, а останалото е за идеалистите и лековерните. Така се стига до подмяната на целта със средствата, а резултатът от това винаги е политическа смърт в дебелото черво на олигархията. Единственото непрогнозируемо нещо в това уравнение е времето.
Колко време обсебените от мерак за власт ще загубят на България и на хората, това е въпросът! И какви поражения ще нанесат чрез властта, ако случайно успеят да "изтъргуват" дясното.


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Любомир Вучков » 31 Яну 2014, 12:21

Николина Манчева написа:;)

Помествам тук материали от д-р Семерджиев
с права,дадени ми лично от него.


" Само уста не е достатъчна,
трябват и уши,
а най-вече
мозък между тях "


Илко Семерджиев

Някаква фен-група във фейсбук нарекли се „раданисти“ периодично се нахвърля на друга група определящи се като „костовисти“.
На пръв поглед изглежда, че и втората група се състои от фенове, но това е само привидно.

Причината за огромното различие между двете групи е,

че „костовистите“ стоят зад политика – тази, която правителството на ОДС проведе през 1997 - 2001 г., когато премиер беше Иван Костов,
те стоят и около ценносттна платформа – тази на „модерната десница“.
С две думи – името на Костов е знак за политика, политически и държавнически постижения, политическа ценностна идентификация,
а не култ към личността му.

При „раданистите“ е обратното
– там имаме фенове на личност, чиято постна биография се опитват да легитимират с това, че е предложена от Костов, следователно е „костовист“ – нелеп опит за механичен пренос на политически активи и компенсация за липсващ авторитет.

Тук е голямата колизия
– т.н. „раданизъм“ е фантазия и апетит за бъдеща власт,
а не свидетелство за принадлежност към дясна политическа история и десни ценности.
Доказва го замитането на миналото под масата и безпринципното сговаряне между партийни председатели,
вместо обединение около платформи, ценности, идеология, програма.

Липсата на политическо мислене в тази група си проличава от агресивното им и невъзпитано държание спрямо другите хора, но най-вече от лайт-мотива на публичното поведение на патронът им: „политиката се прави сега и за нея миналото няма значение“. Това е върхът на политическия цинизъм и невежество, това е настоящият макиавелизъм – целта е властта, тук и сега, а останалото е за идеалистите и лековерните. Така се стига до подмяната на целта със средствата, а резултатът от това винаги е политическа смърт в дебелото черво на олигархията. Единственото непрогнозируемо нещо в това уравнение е времето.
Колко време обсебените от мерак за власт ще загубят на България и на хората, това е въпросът! И какви поражения ще нанесат чрез властта, ако случайно успеят да "изтъргуват" дясното.


Благодаря на Нина (честит Рожден й ден тук, във Фейса честитих навременно), че е постнала тоя материал тук. И докато не съм минал по същество, да кажа, че е хубаво дето д-р Семерджиев е дал на Нина права да го цитира тук, но още по-хубаво би било, ако самият д-р Семерджиев рече да стане потребител на този наш Форум на привърженици на ДСБ! От това не би пострадал по никакъв начин неговия авторитет, а, мисля си, напротив!
Вземам повод от последните две изречения на д-р Семерджиев в светлината на отговори на мой въпрос на наскоро проведената среща на членове и симпатизанти на ДСБ от Младост, Студентска и Дружба с Радан Кънев.
Действително е загуба на време за България, ДСБ и отделните хора популистките обещания и напъните за власт, но няма опасност да има поражения върху тях - по простата причина, че властта на властолюбците със сигурност ще им се размине. Това - в национален мащаб за предстоящите предсрочни - когато и да са - избори.
Сега ми е думата за Евроизборите. Две знакови тези на Радан Кънев на въпросната среща:
- РъБъ се бори за 3-ма Евродепутати, най-вероятно - двама: Кунева и Малинов (от последния се получавали финансовите средства за ДСБ, защото, както е известно, партията е лишена от държавна субсидия);
- Ако ДСБ не вкара Малинов като Евродепутат, партията не е изпълнила партийната задача и след Евроизборите Националното ръководство ще подаде оставка.
Моят въпрос към Кънев беше прост и ясен, макар и зададен в дипломатичен тон и смисъла му беше: Трябва ли да се чака изборна загуба, за да има оставка?!
Отговорът на Кънев също беше ясен:
- Ще има Национално събрание през пролетта, преди Евроизборите, но то няма да бъде отчетно-изборно!
- Оставки се подават кога и как може, защото е световна практика, но се приемат от Националното събрание!
С една дума - трай, коньо, за зелена трева! А когато каруцата се преобърне, когато партията бъде разгромена от собствените й неуспехи под напора дори на вярващите в сегашното ръководство нейни членове - ще бъде късно!
Счупена ваза може и да се залепи чрез свързване на парчетиите, но лепеното винаги ще личи!
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА? ЗАЩО СЕГА МЪЛЧИШ И ГУБИШ УВАЖЕНИЕТО НА ПОЧТЕНИТЕ ХОРА?! !
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 944
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Любомир Вучков » 22 Юни 2014, 15:40

ЦЪРВУЛИТЕ – НА ПИРОНА
Изображение

Публикувано във Фейсбук на 22 юни 2014 г. в 14:57
https://www.facebook.com/notes/%D0%BB%D ... 8159619087

В тези дни на Световния футболен форум сме свидетели как големи отбори напускат футболната сцена – едни с достойнство, други – без!
От години сме свидетели как големи футболни величия – дали всичко за своя роден и за световния футбол, с достойнство слизат от футболната сцена, закачайки футболните си обувки в музея на световната футболна слава! За да бъдат и футболните обувки едно от измеренията на човешката памет за поколения напред!

А у нас?

Доморасли политици – цървулковци – се подиграват с достойнството на една партия, създадена с толкова много любов, отгледана с толкова много жертви, пропъждайки с продажната си политика и малкото останали нейни верни членове – бойци за чистотата на автентичното синьо! И заменяйки ги с послушници – клакьори, охотно вдигайки гласуваща ръка в угода на ръководството и по животински освиркващи всеки, който не е съгласен с него!

Естествено, разбирате, че думата ми е за проведеното НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ НА ДСБ - 21.06.2014

Дословно привеждам Резолюцията на това съвещание, както е публикувана в официалния сайт на ДСБ http://dsb.bg/bg/blogs/article/3985:

След оценка на резултата от ЕИ, НС определя постигнатото като първа стъпка в утвърждаването на РБ като основна проевропейска модерна политическа сила в България.
Отчитайки нуждата от силен реформаторски политически център Националното съвещание на ДСБ реши:
1. ДСБ препотвърждава участието си в Реформаторския блок, като траен политически съюз на десницата и центъра и алтернатива на мафиотското управление.
2. Препотвърждава Учредителното споразумение на РБ, като философия и конкретни параметри.
3. Застава зад консолидация и разширяване на Блока чрез приемане на ясни правила за индивидуални членство и формиране на младежки, предприемачески и други професионални организации като част от РБ.
4. Подкрепя разширяването на РБ чрез включване на нови политически партии.
5. Националното съвещание поставя пред НР на ДСБ задача да работи за силна и единна ПГ на РБ, като единствена гаранция и възможност за реформаторско мнозинство вдясно от центъра в 43-то НС.

В условията на тези параметри Националното съвещание дава на НР на ДСБ мандат за подписване на коалиционно споразумение на РБ за явяване на предсрочни парламентарни избори.


Вдигам глас на протест срещу така приетия документ и се надявам да получа подкрепа от всички, на които е мила каузата на ДСБ и не искат нашата партия да се претопи в едно еклектично образувание, каквото е РъБъ, наречен „траен политически съюз на десницата и центъра“ (?!?!)

Мотивите на протеста ми са:


1. Националното съвещание е ПРЕВИШИЛО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, като е дало на НР на ДСБ мандат за подписване на коалиционно споразумение на РБ за явяване на предсрочни парламентарни избори.

Цитирам Устава : http://dsb.bg/bg/blogs/article/2104

Национално съвещание
чл. 19 Ж. (1) Председателите на общинските организации заедно с Регионалните координатори, членовете на Регионалните съвети, членовете на Националното ръководство и Парламентарната група участват в Националното съвещание на общинските и районни председатели на партията.
(2) Националното съвещание изслушва докладите на Регионалните координатори по чл. 19 Е, ал.2, т.6 от Устава и приема насоки за общинската и регионална политика на партията, както и за коалиционната политика за местни избори.


Простено е на председателите на общинските организации, регионалните координатори, членовете на регионалните съвети – участвали в гласуването – да не са непременно интимни с Устава (вече писах как като делегати на 12-тото НС бяха пратени стерилно избрани на несъстояли се или формално състояли се общински събрания).
Но е непростимо председателят на партията и приприслужните му членове на Националното ръководство да нарушават Устава – и то не непременно поради незнание!
Защото е ясно и видно дори за слепците – Националното съвещание може да има право да определя коалиционната политика САМО за местни избори и само в общински и регионален аспект!

2. Председателят на партията и приприслужните му членове на Националното ръководство са нарушили Резолюцията на 12 НС на ДСБ http://dsb.bg/bg/blogs/article/3917, според т.2 от коята:

Даваме мандат на Националното ръководство на ДСБ да подпише споразумение за коалиция за явяване на избори за Европейски парламент на 25 май


Защото е ясно и видно дори за слепците – Националното съвещание не може да преформулира резолюция на Националното събрание, според която е даден мандат на НР за подписване на коалиционно споразумение САМО за отминалите Евроизбори! Нов мандат за ново коалиционно споразумение е в правомощията единствено на ново Национално събрание! (Не че на такова ново НС няма да бъдет пратени същите стерилни делегати, де!)

Затова издигам глас и моля да бъда подкрепен:

1. Незабавно излизане на ДСБ от еклектичното образувание РъБъ!
2. Незабавна оставка на нарушилите Устава на партията председател и НР!
3. Провеждане на легитимни общински събрания за избор на достойни председатели и членове на ръководството на Общинските организации
4. Провеждане на отчетно-изборно Национално събрание за избор на нов председател и ново НР, които да имат шанс да предотвратят унищожението на ДСБ.


Сегашните председател и НР нямат нито морала, нито достойнството да определят политиката и съдбата на партията!
Те нямат право да се изживяват като състезатели, достойно напускащи терена, защото не са политици, а цървуланковци!

ЦЪРВУЛИТЕ – НА ПИРОНА!

И нека да стоят там, за да напомнят на хората докъде може да стигне продажността и нагона за властови позиции!
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА? ЗАЩО СЕГА МЪЛЧИШ И ГУБИШ УВАЖЕНИЕТО НА ПОЧТЕНИТЕ ХОРА?! !
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 944
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 20 Авг 2014, 00:50

;)


Основателите
на този Форум знаят
кога,как и защо беше създаден.


За тези,които не знаят или не си спомнят

Накратко.
Имаше форуми Мембърс и Демократи
Първият твърдо заставаше зад г-н Костов,а вторият /близкото обкръжение на г-н Радан Кънев/-обикновено критикуваше действия на Костов и призоваваше да се иска неговата оставка и поста да се заеме от Кънев.
Когато дойде моментът на по-ожесточени спорове,един по един ни изхвърляха от Мембърс и по съвет/сетете се на кой/ закриха форума.Но и до сега си функционира вторият - Демократи.
Това се случваше 2008г


Сега историята не се ли повтаря?
Кънев е вече председател на ДСБ.
Повечето от основателите на партията са натикани в ъгъла,защото не одобряват политиката ,поетата от новото ръководство .


Ако се проследят нещата,
не може да не се забележи,
че хората от Мембърс сега са в групата Аз съм Костовист.


Продължаваме да вярваме,че г-н Костов е най-добрият политик от новата ни история.

Преди да се оттегли от активния политически живот ,той ни призоваваше за
ДЕСЕН ПОЛИТИЧЕСКИ БЛОК.


Ние считаме,че политиката на ДСБ ,като член на РБ, НЕ отговаря на разбиранията ни за дясна политика.


Ето защо ние одобряваме

КПД :)
Коалиция от
Партии
Десните.


Ние имаме доверие на
г-жа Деница Сачева и на г-н Илко Семерджиев,
които са нашите представители от гражданската квота на коалицията.



Това са те:

Изображение





Изображение

6 август 2014 г., Преображение
Благослов преди обявяване на Коалиция "Десните"


ДЕСНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГЛАСУВАТ С ГОРДОСТ И САМОЧУВСТВИЕ

ПОЛИТИКАТА У НАС ТРЯБВА ДА СТАНЕ ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАНИМАНИЕ

Днес, на 6 август, беше представен десния политически съюз Коалиция „ДЕСНИТЕ”.

Негови учредители са:
ПП Български демократически форум,
ПП Единна народна партия,
ПП Синьо единство
и участници в гражданската квота на съюза в състав: д-р Илко Семерджиев, Деница Сачева, Юлиан Войнов и Бойко Станкушев.

В представянето си пред медиите д-р Илко Семерджиев изтъкна: „ Опитваме се да дадем алтернатива, с която да покажем, че „политика“ не е мръсна работа. Политиката става мръсна, когато с нея се занимават хора, които нямат ценности и които вкарват в нея лоши практики. Политиката в България трябва да стане професионално занимание, защото политиката е душата на държавата. Ние искаме да покажем, че в политиката почтенността е възможна, че принципите и последователността дават стабилност.“

„Днес можем да кажем, че избирателите имат възможност да гласуват за национално-патриотичен десен съюз, който защитава тезата, че националния интерес е достойното битие на гражданите. Обръщаме се към десните избиратели, които се колебаят, които може би са се отказали да гласуват, заради липсата на последователност в принципите, както и към тези, които са обвзети от национален нихилизъм, защото са свалили доверието от политическата класа“, каза на свой ред председателя на Български демократически форум Жаклин Толева.

„Обединени сме водени от идеята за бъдещото. Това е дясно обединение, в което няма нито едни член, който да има проблем с дясната си идентичност. Водени сме от това, че десните хора у нас трябва да избират не между две злини или по неволя, а трябва да отиват до урните с гордост и самочувствие. Искаме да правим ясна дясна политика и да представяме идеите си пред хората, а не да се обясняваме за трудни партньорства или компромиси, които е трябвало да се правят“, допълни председателят на Синьо единство Христо Панчугов.

„Нас ни събира сходството в мисленето, общата ни биография и визията ни за бъдещето, а не аритметиката“, подчерта Мария Капон, председател на Единната народна партия. БСП, ДПС и ГЕРБ имат сходни действия и точно това ги прави еднакви и наши основни политически опоненти. Категорично се противопоставяме на популизма и провеждането на политики в името на лични интереси. Ние сме безкомпромисната десница“, зяви още тя.

Коалиция „ДЕСНИТЕ“ остава отворена за десните партии от Реформаторския блок, с които има идеологически, ценностни и биографични сходства каквито са ДСБ, СДС и БЗНС и ги призовава да изоставят центризма и опитите да помагат на популизма срещу властови позиции.


Ето видео запис:

http://www.bta.bg/bg/live/show/id/0_gw25rezj/






19.08.2014

Коалиция от партии “ДЕСНИТЕ”
представи ръководството си



За политически председател на Коалиция от партии „ДЕСНИТЕ“ (КПД) единодушно е избран
д-р Илко Семерджиев, представител на гражданската квота,

а членове на Националния съвет са Христо Панчугов, председател на Синьо единство,
Мария Капон, председател на Единна народна партия и
Жаклин Толева, председател на Български демократически форум.

Заместващи членове на Националния съвет за гражданската квота са Деница Сачева и Юлиан Войнов, за Синьо единство – Маргарита Бойчева и Драгомир Драгомиров, за ЕНП – доц. Надя Миронова и арх. Емил Мечикян и за БДФ – арх.инж. Алеко Христов и Борислав Златков.

За председател на Националния предизборен щаб на Коалиция „ДЕСНИТЕ“ е определен експертът по политически PR Арман Бабикян.

Съгласно подписаното политическо споразумение политическото ръководство на Коалиция от партии „ДЕСНИТЕ“ се осъществява от Национален съвет, който представя общата й политика пред избирателите.

Съставът на Националния съвет е от по един титулярен член от партия, и от гражданската квота, както и от двама заместващи членове. Титулярният член е председателят на съответната партия и гражданската квота, а заместващите членове се избират от партиите, и гражданската квота съобразно техните устави и правила. Един от заместващите членове участва в заседанията на Националния съвет само в случай на отсъствие на титулярния член и се ползва със същите права и задължения.

Националният съвет избира измежду състава си политически председател, който представлява коалицията. Председателят е с мандат от 3 години, като не може да заема последователно повече от два мандата.

Коалицията сформира регионални коалиционни съвети по избирателни райони, в които участва по един районен представител и общинските председатели на всеки участник в коалицията, както и общинските кметове и съветници на коалицията.

Националните органи на партиите, включени в Коалиция от партии „ДЕСНИТЕ“ запазват правомощията си съгласно своите устави.


https://www.youtube.com/watch?v=jIYRJXccvAA



https://www.facebook.com/desnitebg

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 31 Авг 2014, 08:52

;)

Ние мислим,че мястото ни е в КПД Десните,
ще ви представям някои материали,свързани с тази коалиция.

По обясними причини
няма директно да правя паралел с изказванията на г-н Радан Кънев.
Знаете къде и как да си ги намерите.



РАЗЛИЧАВАМЕ СЕ ПО ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА



ПОСЛАНИЕ:

ПОЛИТИКА БАЗИРАНА НА ЦЕННОСТИ, НА ПРИНЦИПИ



Илко Семерджиев
пред
Дарик радио

http://radio.dariknews.bg/?page=audio&id=252188

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

ПредишнаСледваща

Назад към Дискусионен клуб

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron