ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Тук се реализира главната дискусионна дейност на потребителите на форума по всички важни въпроси на политиката, икономиката, обществените отношения у нас и в чужбина, както и дискусионни въпроси от дейността на Форума по преценка на управителните органи.

ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Любомир Вучков » 29 Дек 2009, 18:47

ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Уважаеми приятели!
Предлагам ви видеозапис от проведената дискусия на 26.12.т.г. в студиото на ТV СКАТ. Изказаните мнения на участниците в студиото са лични - включително и моите - и вероятно ще предизвикат дискусия и сред нашите форумци. Приятно гледане! И бъдете милостиви и не много критични към мен.










Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 02 Фев 2010, 16:43

;) Някои може би са прочели този материал. А на тези,които ще го прочетат сега,дано да им допадне.


Цървули и ботуши
Димитровград като градеж на века и резултатите от обратната селекция
Мирчо Икономов*
2 Февруари 2010



..Когато цървули дойдат на власт
те се превръщат в ботуши...

(Славомир Генчев. Антидот)

Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни 150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България - е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той.

Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века...

Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР.

Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда неотклонно в продължение на 45 години. Днес можем да кажем, че комунистите успяха в своята цел.

В продължение на 45 години (а по малко по-различен начин и през следващите 20) българското общество е подложено на обратна селекция. Колкото образованието, средата и произхода на един човек са по-ниски и примитивни, колкото родителите му са по-неграмотни и бедни, колкото по-ниско стои семейството му в социалната стълбица, толкова по-големи са шансовете му да се издигне в социалистическото общество.

От 1 февруари 1945 до 11 ноември 1989 г. биографиите (днешните CV- та) се пишат по един и същи начин:

"... произходжа от бедно работническо семейство..."

"...бедно и многолюдно селско семейство..."

"... родителите му били неграмотни, но природно интелигентни..."

"...били бедни и необразовани, но трудолюбиви хора, които с пот на челото... къшея хляб"

"... израснал в мизерия и немотия..."

В краен случай, ако съвсем нямаш откъде да изнамериш селски корен или пролетарска закалка и ако не се набиваш много на очи, можеш да минеш и с едно:

"... произхожда от малоимотно градско семейство на служещи с прогресивни разбирания..."

По времето на социализма биографията е всичко. От нея зависи дали ще имаш работа, дали ще имаш жилище, дали ще ти позволят да следваш... Биографията се пише от кварталната ОФ организация, която кара местните комунисти да ти напишат "характеристика" - дали семейството ти е враждебно към народната власт, дали ядете в порцеланови чинии, ходите на църква, къпете се и прочие дребнобуржоазни предразсъдъци. Същите тези квартални комунисти, които надничат дали не учиш френски с баба си и не се къпеш прекалено често, за да те изкарат Враг на народа, са онези "редови честни комунисти", които днес се кълнат, че нямат нищо общо с "деформациите" на системата, те били били идеалисти...

Веднъж написана, характеристиката те следва по служебен ред през целия ти живот - в гимназията, университета (ако цървулите изобщо ти разрешат да следваш), в работата, независимо каква е тя, в паспортната служба - когато поискаш да излезеш в чужбина, в "Мототехника" - когато решиш да започнеш да чакаш 20 години, за да си купиш Москвич... и в гроба, ако близките ти искат разрешение да бъдеш опят като християнин.

Обратната селекция, налагана от режима, държавният култ към простотията и неграмотността ражда трагикомични ситуации. Защото когато простият се опитва да се изкара "vip" е комично, но когато грамотният се мъчи да се докара на прост е трагикомично.

Дядо ми - подполковник от царската армия, герой от войната, раняван при Драва, кавалер на ордена "За храброст" и двукратен кавалер на орден "За военна заслуга", е изхвърлен от армията, изхвърлен от дома си и лишен от земята си. Не му позволяват никаква работа, защото може да направи "саботаж" на социализма. Остават му 1 декар (30 х 30 м.) лозе, от което той буквално изхранва семейството си.
Когато трябва да пише биография на синовете си, пише, че е земеделец - лозар...

Другият ми дядо е свещеник. (поп, както казват цървулите). Единственият начин леля ми да бъде допусната да следва е да бъде осиновена от вуйчо си, железничар. Така може да пише в биографията си заветното "работническо семейство" и да се моли номерът да мине...

Онези по-заможни люде, които няма как да се изкарат бедни, гладни и неграмотни, защото всички знаят голямата им къща на главната, започват трескаво да търсят някой далечен роднина, който през на следването си бил съквартирант с един ремсист, или по време на стачката на кибритените работници на гара "Костенец" случайно возил в автомобила си бременна родилка - работничка... Ако намерят въпросния епизод, пишат

"... произхожда от богато, НО прогресивно семейство, което подкрепя борбата на работническото движение..."

Обратната селекция е включително и естетическа. Жените не смеят да носят "капели", защото могат да ги обвинят в "битово разложение" или "буржоазен морал". Вместо европейската капела, възпитаничките на колежи носят забрадка като селянки помакини. Прическата е немислима дързост. Мъжете заменят широкополите шапки с работнически каскет. Цилиндрите и фраковете стават реквизит на театрите.

Тези "бившите" хора, които са имали неблагоразумието преди 9 септември да се къпят, да учат, да говорят френски или немски и да лъскат обувките си с вакса, редовно са "профилактирани" от работническо-селската власт. По време на Берлинското въстание, Унгарските събития, Пражката пролет, Полските събития, или просто около посещение на другарите Хрушчов, Брежнев или Ким Ир Сен в България биват прибирани от милицията "за кратка справка", която трае средно 3 години, а за някои е последна...

Когато през 1979 г. група ОФ - деятели с интерес към историята започват бегли опити за развитие на науката "генеалогия", която е свързана с родословни дървета и родова памет, те биват жестоко порицани от ЦК, а в "Работническо дело" излиза статия от Владимир Топенчаров, който ги обвинява в буржоазен реакционизъм. Родословието е вредно за социалистическото общество, защото създава предпоставки за социално разслоение на трудещите се и е опит за преразглеждане на ролята работническо-селската класа....

Няколко поколения българи бяха възпитавани по този начин и в тази среда. Резултатите са налице:

- Днес в България милиони хора съжаляват за съборения мавзолей, защото бил част от историята. Макар и грозна и зловеща част, разположена на централния градски площад.

- Днес България е страна, в която споменатият централен градски площад - между Двореца, Театъра, Банката и Министерството на отбраната е заета от... паркинг.

- Днес в България милиони хора са против махането на паметника на Съветската армия, която окупира страната им, защото бил част от историята. Част от историята - най-страшната, най-високата и видима отвсякъде част, която напълно доминира целия градски пейзаж столицата и се вижда отвсякъде.

- Днес в България 90% от населението се забавлява чрез алкохолизъм под звуците на циганско-турско-индийски ритми със сръбски текст.

- Днес в България смятат, че Димитровград е най-забележителният градеж на миналия век.

- Днес в България няма нито едно културно събитие, където да е норма мъжете да носят смокинг, а жените - рокля с гол гръб. Дори и Виенската филхармония да дойде в София, 1/3 от публиката ще приличат на трактористи - по "официален" пуловер и черни маратонки. Днес в България, както и тогава, официалното облекло е само театрален реквизит. В нито една европейска държава няма такава андрешковщина.

- Днес в България огромното мнозинство от хората си мисли, че дрехите служат за да не ходиш гол. Никъде в Европа анцугът не служи за друго, освен за спорт. У нас се ползва като "smart casual"...

- Днешна България гледа на културата, образованието, възпитанието, естетиката, книгите, дрехите, семейната среда по същия начин, както преди 65 години гледаха неграмотните примитиви с шмайзерите - като на "дребнобуржоазни предразсъдъци" - с онова нахитрело презрение, с което влашките циганета в казармата гледат на "вишагите" - и намигат тарикатски с плувнал поглед на малките си очета.

Обратната селекция на победилата простотия продължава да насипва бомбената яма край гробищата.Ден след ден. Един голям Димитровград от 111 000 кв. км...
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 03 Фев 2010, 14:18

;) Иска ми се такива анализи да стигат до повече хора,затова ви предлагам този материал.

ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Никола Саркози: Такъв капитализъм не ни трябва
Откъси от речта на френския президент пред 40-ия световен икономически форум в Давос

Никола Саркози в Давос.

Снимка: ЕПА/БГНЕС


___________________

Френският президент Никола Саркози разбуни духовете с речта си пред Световния икономически форум в Давос преди седмица и предизвика учудване, аплодисменти и язвителни нападки. Сп. "Форбс" цитира участник във форума, според когото "това е най-социалистическата реч, произнесена от човек, дошъл на власт като десноцентристки президент и обещал да инжектира във френската икономика предприемаческия дух на свободния пазар". Изданието пише, че той предлага "нещо сродно на класическия френски дирижизъм, на капиталистическа икономика със силно участие на държавата". "Уолстрийт джърнъл" определи речта като "ключова", а финансистът Емил Хърсев я нарече в колонката си в "Сега" "революционна". Публикуваме я, за да могат читателите сами да преценят стойността й.

________________


Нека сме наясно: не съм дошъл като политически ръководител да давам уроци, а да ви кажа, че трябва заедно да извлечем поуки от кризата, за която всички сме отговорни.

Знаем какво би станало без намесата на държавите за спасяване на доверието и за подкрепа на икономическата активност: всичко би се срутило. Би било просто безотговорно, ако не си дадем сметка, че трябва да се променим. Това не е просто глобална криза. Това не е криза в процеса на глобализацията. Това е


криза на глобализацията


Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Да видим източника: неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, от другите, които не консумираха достатъчно.

Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. В началото глобализацията обхвана спестяванията. Тя роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормална играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места.

Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо. В статистиките се виждаше нарастване на приходите. В живота се виждаха нарастващи неравенства. Според статистиките равнището на живота се покачваше, но не спираше да расте и броят на хората, които чувстваха затруднения.

Трябва да се измъкнем от цивилизацията на експертите, които дискутират само помежду си, всеки според своята специалност. Трябва да се научим да разсъждаваме всички заедно, да обсъждаме заедно проблемите си, които засягат всички отвъд своята техническа специфика. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба.

Когато става дума за Международната организация на труда, МВФ, Световната банка, Световната организация за прехрана и земеделие (ФАО) или Г-20, се обсъждат едни и същи проблеми, но от различен ъгъл: Как да се постави икономиката в служба на човека? Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе до развитие на другите? Как да се изгради по-солидарна и не толкова конфликтна глобализация?

Да се разберем:


не става дума да заместим капитализма,


а да установим какъв капитализъм желаем. Кризата, която преживяваме, не е криза на капитализма. Това е криза от израждането на капитализма. Криза поради загубата на ценности и на опорни точки, върху които винаги се е основавал капитализмът. Капитализмът винаги е бил неделим от определена ценностна система, от виждане за цивилизация, от идея за човечност. Чисто финансовият капитализъм е отклонение, чиито рискове се видяха в световната икономика. Но антикапитализмът е още по-лоша безизходица.

Ще спасим капитализма, като го основем наново, като го морализираме. Знам, че това може да предизвика много въпроси. От какво всъщност имаме нужда, ако не от правила и принципи, от управление, което изразява споделени ценности, общ морал? Има недостойно поведение, което не може да бъде търпяно повече от общественото мнение в никоя държава. Има прекомерни печалби, които няма да бъдат приемливи занапред, защото нямат нищо общо със способността да създават богатство и работни места. Има възнаграждения, които не могат да бъдат повече поносими, защото не отговарят на заслугите. Няма нищо шокиращо, ако онзи, който създава работни места и богатства, печели много. Но морално е непоносимо, когато също тъй много печели онзи, който допринася за ликвидиране на работни места и богатства.


Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена


от икономически, социални и политически кризи. Г-20 е първообраз на планетарното управление през ХХI век. Групата символизира завръщането към политика, която се отричаше от нерегулираната глобализация. За една година се извърши истинска революция на мисленето. За първи път в историята държавни и правителствени ръководители на 20-те най-големи икономически сили в света решиха да вземат заедно мерки срещу световната криза. Без Г-20 щеше да доминира принципът "всеки за себе си".

Но как в света на конкуренцията да изискваме от европейските банки три пъти по-голям капитал за покриване на рисковете от тяхното пазарно поведение и да не изискваме същото от американските и азиатските банки? Трябва да се сложи край на системата без правила, която дърпа всички надолу. В Копенхаген всички големи държави поеха ангажименти в цифри за опазване на климата. Но как да ги накараме да спазват тези ангажименти без наличието на една Световна организация за околната среда? Въвеждането на въглеродна такса на границите като противодействие на екологичния дъмпинг би бил силен фактор за спазване на общите правила. Би било голям напредък да се изравни правото на чиста околна среда, на труд и на здраве с правото за свободна търговия. Тази революция в световната регулация означава специализирани институции да се намесват при международни спорове, особено в търговията, чрез преюдициални запитвания.

Но как да се приложат социалните и екологическите норми, без да бъдат подпомогнати бедните страни, за да могат и те да ги спазват? Как да се иска подобно усилие от тях, без да бъде споделено?

Централен е въпросът за


нова финансова система


Не можем да избягаме от дебата за данък върху спекулата. Ако искаме да обуздаем треската на финансовите пазари, да финансираме помощите за развитие или да привлечем бедните страни в борбата срещу глобалното затопляне, ще трябва да прибегнем до облагане с такса на финансовите транзакции. Напълно подкрепям британския премиер Гордън Браун, който бе от първите, издигнали тази идея.

Друг въпрос, от който не можем да избягаме, е за ролята на банките в икономиката. Работата на банкера не е да спекулира, а да анализира риска на кредита, да преценява способността на клиента да връща заема, да финансира развитието на икономиката. Финансовият капитализъм се изврати, защото много банки не си вършеха същинската работа. Защо да рискуваш да даваш кредити на предприемачи, след като е лесно да спечелиш пак толкова пари чрез спекулации на пазара? По-добре е да даваш кредити само на сигурни платци, след като е толкова лесно да изключиш риска от своя бизнес план. Съгласен съм с президента на САЩ Барак Обама, когато той смята за необходимо да се разубедят банките да спекулират заради самите себе си или да финансират спекулативни фондове.

Следвоенният просперитет се дължи много на Бретън Уудс *, на неговите правила и институции. Днес имаме нужда от нов Бретън Уудс. Не може да имаме едновременно многополюсен свят и една планетарна резервна валута. Не може да настояваме за свободна търговия и да търпим паричния дъмпинг. Франция, която ще председателства през 2011 г. Г-8 и Г-20, ще включи в дневния ред на техните форуми реформата на световната парична система.

След това ще ни се наложи да изнамерим нов модел на растеж, да изобретим ново взаимодействие между властите и частната инициатива, да инвестираме масирано в утрешните технологии, които ще извършат цифровата и екологичната революция. Ще трябва да изобретим държавата, бизнеса и града на XXI век.

Допреди няколко години се говореше за край на нациите, за възход на номадството. Но в кризата дори най-глобализираните фирми и банки преоткриха, че имат националност. Изглеждаше, че гражданството ще се разтвори в световния пазар. Но в утрешния свят ще трябва отново да се съобразяваме с гражданите, с моралните норми, с отговорността и достойнството на гражданите. На това трябва да се гледа не като на допълнителен проблем, а като на част от решението, не като на допълнителна тежест, а като на нещо здравословно и добродетелно, което може би ще ни направи по-щастливи. (със съкращения)

----------

* През Втората световна война в американския град Бретън Уудс 44 държави от антихитлеристката коалиция провеждат форум, наречен Валутна и финансова конференция на Обединените нации. Възникват Световната банка, МВФ и Световната търговска организация, които са част от нова финансова система, при която курсовете на националните валути са "вързани" за цената на златото.
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 07 Мар 2010, 00:03

;) След анализа на френския президент искам да ви предложа едно действие на нашият държавен глава.
Изводите да си направи всеки сам.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да, слушам Ви.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време.
Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в “Шоуто на Иван и Андрей”. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата.
Исках да кажа две неща:
Първо, че цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Дотогава никога не бях чувал този цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било.
И второ, че, според мен поне, е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто. Именно аз се опитвах да кажа, че това не е мой цитат. Два пъти съм го казал това. Не е точно това, което се казва, не си спомням да съм го казвал, и просто да изляза от темата.
Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, поне може би според коментарите на Вашия екип, но това ми беше идеята. Идеята ми беше да е явно, че това не е мой цитат, не съм казвал нищо от този род и да искам да изляза от него. Така че се надявам, че това е наистина вече като сте видели, може би, пълния текст, може би и от Ваша страна се надявам да има разбиране, че това е недоразумение.
И в интерес, понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите, но особено в криза, където имаме такива големи теми като приходи, като ERM- 2, за което Ви благодаря, между другото, че миналата седмица помогнахте много в разговорите Ви в Европа. За мен това са главните теми и този тип недоразумения просто ме отделят от и моята цел, и целта на правителството, и, разбира се, Вашите цели.
Това исках да кажа.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря.
Първо, предлагам да изясним един по-стар въпрос, тъй като не сме се виждали.
Вие, г-н министър, излъгахте по отношение на изтеглените пари на президентската администрация и там също влязохме в един 10-дневен спор в медиите и бяхме предмет на доста сериозни инсинуации и коментари. Имахме един спор, връщам нещата назад, за който историята ще покаже кой е бил прав, но определено Вие и тогава си позволихте доста груби оценки и думи по отношение на моя екип.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Извинете, става въпрос за бюджета?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
За доклада първо. (б.р. – икономическия доклад за Президента)
А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете. Въпросите излязоха като бях в страната, в Пловдив. Аз питах екипа си. Екипът това отговори. Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие казахте, записано е в медиите, че не са изтеглени парите, просто не са постъпили. Имаме електронната разпечатка, която ясно показва кога какво е постъпило и какво е изтеглено.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз разчитам на екипите си. Екипите ми това казват.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Само че, Вие тогава казахте, че президентът е подведен, а не че Вие сте подведен. Аз, първо, помня много добре, и второ, преди тази среща отново съм направил справка с публикациите.
Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Което не е така.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите.
Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално - може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Това го разбирам.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Опитвам се, виждате, в целия разговор там да се измъкна.
Казахте, че сте виждали самия разговор. Там се надявам, че става ясно, че това е изненада за мен. Аз казвам: не, това не е нещо, което съм казал, не е точно, за други неща сме си [говорили].
Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това.
Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите... Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Бях изненадан явно от този цитат. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас. И аз съм тук за името си. Както знаете, аз съм бил извън България дълго време, семейството ми е извън България. Аз дойдох, за да помогна на България и понеже във финансови кризи аз съм работил по много държави в света и тази тема я разбирам много. Всяка друга тема на мен ми е от минус.
Така че моля...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз признавам, че не мога... (б.р. – прекъсва мисълта си) в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога - именно финансите, това е голяма изненада за мен. И както виждате, вече от няколко дни, вместо да се занимавам с финанси, просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам..., не съм част от това.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Какво показа Вашата проверка за сметките на милионерите и милиардерите в България?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
В смисъл?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Това беше темата на Вашия разговор там.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г., не са се документирали, не са се регистрирали по ДДС. Тази проверка върви, някъде около 1000 души вече са се регистрирали, които не бяха, но това е проверката. Няма проверка за милионери и милиардери, има проверка за регистрация по ДДС, но тя е за около 5 хил. души - 4 950 хил. души. Това ще ни отнеме поне още 2 месеца да минем през нея.
Но Вие имате много по-голям опит от мен в този тип и въобще във всички видове медии. Аз до влизането си в България съм бил, макар че съм работил за голяма институция, и разбира се, съм участвал в медии и съм бил в ролята си на експерт, тук съм в смисъл финансов експерт. Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате и други хора имат в България. И моето честно отношение от гледна точка на това е, аз бях много изненадан, не беше мой цитат, никога не може да е било мой цитат. Аз се опитвах по най-бързия начин да се измъкна от това. Те ме връщаха към темата. Както виждате тук, три пъти ме връщаха в темата, а аз се опитвах да се измъкна. Може би не беше по най-елегантния начин, но аз се опитвах да се измъкна.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Но аз истината няма начин да я знам, понеже просто не е моя тема. Нали, какво мога да кажа, тъй като ми четат някакъв цитат? Истината аз я казвам веднага. Това не е нещо, което аз съм казал. Това е истината.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
И в същото време какво отговаряте на въпроса за “младия милионер”?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него.
Пак казвам, може би това не е, но това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен. И аз казвам истината: не е мой цитат. Два пъти го казвам: Не е точно това, не е мой цитат, не си спомням, не сме говорили за такова нещо. Това поне се надявам, че ще ми повярвате. Просто нямам никакъв интерес...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не Ви вярвам.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Добре.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не Ви вярвам, първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго - Вие сте министър на финансите.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Така е.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Когато има зададен такъв въпрос за институции, независимо дали става дума за президент, премиер или някой друг, Вие имате много по-верен от професионална гледна точка отговор - да или не, и би трябвало да имате тази позиция. Отговорът, който сте дали, практически хвърля съмнения.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз трябва да съм честен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз не смятам така.
Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. Това е истината. Вие може би се съмнявате, че това е бил мой цитат. Аз не разбирам точно къде е съмнението?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да Ви вадя ли сега стенограмата?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Ето я стенограмата.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна. Те питаха, ето го тук коментара: „Вашият цитат, Вие продължавате ли да ...” Аз казвам: това не е мой цитат, нямам никакво отношение към този цитат, което е така.
В смисъл, Вие ми казахте, че трябва да има честен отговор.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Като намерим истината. Цитатът определено не е мой.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
За това ли дойдохте?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не. Ако тръгнем от..., понеже Вие казахте, че не ми вярвате и аз се опитвам да разбера за какво не ми вярвате, защото, ако ми повярвате, че цитатът не е мой, ако успеем, макар че, това явно ще е трудно да ми повярвате, че аз не съм бил част от някаква схема, аз бях изненадан напълно от този коментар.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
И сега какво следва от това? Сега вече не сте изненадани, има едноседмичен дебат. Какво следва?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
В смисъл за мен какво следва?
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
За изчистването на този проблем.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, това е просто за мен..., да, разбирам, че става въпрос за нещо друго и благодаря пак за отделеното време.
НИКОЛА КОЛЕВ:
Тук става въпрос за две различни неща.
Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.
Втората част остава впечатлението, че независимо, че цитатът не е Ваш, Вие имате съмнение и може би и да не е Ваш цитатът, президентът е милиардер, стар или млад, няма значение. Така че това са две различни неща. Вие на място не се разграничихте.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Ето това трябва да бъде опровергано.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, да, разбира се. Това го разбирам.
НИКОЛА КОЛЕВ:
Това са две различни неща.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Според мен има три различни неща, ако си говорим. Второто от които е цитатът. Просто цитатът не е мой, аз не мога да кажа такова нещо.
Първото нещо, което сега излезе от Вас, е, че по някакъв начин това е било с мое участие, в смисъл, че това е било премислена тактика.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото - то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род.
Така че, ако има поне някакво съмнение във Вас, че това не е така и това за мен е пълна изненада този въпрос, което е, и че цитатът не е мой, вече третият коментар - да, съзнавам, че може би това не беше най-добрият начин да изляза от положението, макар че аз се стараех да изляза от положението, и предполагам, тук можем да говорим какъв е допълнителния начин това да стане ясно. Понеже аз нямам...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вие сигурно имате идея, щом сте дошъл при мен, как ще опровергаем това внушение?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз имам желанието да опровергаем това внушение и въобще това недоразумение да го изчистим, просто понеже ми пречи и на мен, и то много. И се надявам, че Вие ще ми дадете някои предложения и съвети, по-скоро, не предложения. Но аз искам да изчистим и темата, която Вие загатнахте, че Вие смятате или поне имате някакво съмнение, че това е станало нарочно с мое участие. Ако това е така...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването? Оттам-нататък започва разговорът. Всичко друго са подробности. Дали сте го направили съзнателно или не, аз тук няма да гадая. За мен е ясно, че трябва да се направи изявление, трябва да се даде някакъв публичен знак, че Вие съжалявате за това, което се е получило.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Аз се опитвам да разбера Вашето мнение за какво точно се е получило. Вие казвате, доколкото разбирам, че това се е получило нарочно. Аз не мога да се извиня за нещо и да съжалявам, което не е така. Тогава пък няма да бъда честен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Само си губим времето, г-н Дянков.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, Вие имате стенограмата. Просто да кажа, че това наистина е недоразумение и че аз бях поставен в ситуация, от която по стенограмата е явно, че аз се опитвам да се измъкна. Да, може би не се измъкнах по най-добрия начин. Готов съм това да го...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Как се извинихте на един журналист, когото по същия начин така характеризирахте в движение?
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, помня, но тогава имаше..., тогава казах нещо, за което наистина съжалявах. Тук не смятам, че съм казал нещо, за което да съжалявам, просто понеже нито цитатът, нито самото ми участие в шоуто беше от мен. И аз съм готов след разговор, защото разбирам, че това е тежко и за Вашата институция, това го съзнавам, да намерим с Ваша помощ, аз да намеря начин това да го кажа на обществото, но виждам, че Вие се съмнявате въобще за...
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
И тя е честна, открита и аз я поддържам.
КИРИЛ АНАНИЕВ:
Г-н Президент, докато министър Дянков мисли върху това как ще излезе от ситуацията, аз да Ви подсетя за още един случай, който се случи в края на миналата година след превода, за който Вие посочихте.
Знаете, че в Народното събрание се постави едно допълнително искане за допълнително намаляване бюджета на Администрацията на президента с 1 млн. лв., като бяха използвани аргументи, които бяха много тежки за нас - за ефективността на институцията, за това какво прави президентът, за това какво правят неговите съветници и неговата администрация. Мисля, че това също беше един много некоректен акт спрямо нашата администрация и не трябва да го пропускаме и него. Става въпрос за гласуването на бюджета за 2010 г. на Администрацията на президента, където, ако бяха намалени тези 1 млн. лв., тогава той щеше да стане някъде около 50% от бюджета за 2009 г. - прецедент, който го няма никъде. Разбирам кризата, но това не беше свързано с кризата, а пак с някакво отношение, според мен.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Което дойде от парламентарна група, не от Министерство на финансите.
КИРИЛ АНАНИЕВ:
Вие го подкрепихте от трибуната на НС.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Като част от парламентарна група и като финансов министър. И то не беше 50%, а допълнителният милион, който не стана, и видяхте, че в крайна сметка правителството не подкрепи.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Не стана въпреки Вас, г-н Дянков, а не защото Вие имахте такава позиция.
Добре, слушайте ме внимателно, г-н министър. Вие поискахте тази среща.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, и съм Ви много благодарен.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Нещо повече, аз бях против да се провежда. И, ако не се беше обадил с молба да стане контактът, министър-председателят, аз нямаше да Ви приема. И нито за миг аз не съм мислил, че Вие ще имате по-различна позиция от сегашната.
Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация.
И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво - предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери - институционални и партийни.
Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Не, това не е така.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която..., между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете.
Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения.
Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, отново ще кажа, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите.
Това е, което имах да Ви кажа.
СИМЕОН ДЯНКОВ:
Благодаря.
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Довиждане.

Предполагам познахте,че това е стенограма от срещата между Първанов и финансовия министър С.Дянков след едно участие на последния в едно шоу.
Има ли нещо по-арогантно от поведението на господин Президента?
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 08 Мар 2010, 23:45

;) А сега едно интервю с Иван Костов,относно създалата се ситуация.

Според Иван Костов Първанов може да критикува кабинета, но не и с прийоми, характерни за ДС
08 март 2010 | 14:31 | БНР, „12 + 3”
Начало / Мнение
Иван Костов, лидер на ДСБ, съпредседател на Синята коалиция


Водещ: От днешната преса научаваме, че ГЕРБ ще инициира във възможно най-кратки срокове създаването на Анкетна комисия в парламента, която да обсъди има ли извършено нарушение от действащия държавен глава заради публикуваната стенограма от разговора му с финансовия министър Симеон Дянков. И още, Анкетната комисия ще разгледа възможността за импийчмънт на Георги Първанов. Какво се случва в държавата ни? Има ли война между институциите ни? Започваме с Иван Костов, който към настоящия момент е съпредседател на Синята коалиция. Здравейте, г-н Костов.
Иван Костов: Здравейте.

Водещ: Наруши ли Първанов конституционните и политически норми, публикувайки стенограмата от разговора му със Симеон Дянков и има ли основания за импийчмънт? Питам ви, защото преди три-четири месеца някъде от ДСБ първи повдигнахте темата за импийчмънт на президента Георги Първанов.
Иван Костов: Да, но по друг повод. Сега президентът директно е нарушил член на Конституцията, ако не се лъжа – 32-ри член. Това е със сигурност така. Опитите да бъде оправдан президентът от бивши представители на Държавна сигурност (ДС), че това било среща между институции и тя трябвало да бъде публична, е несъстоятелен. Тъй като двамата, по желание на г-н Симеон Дянков, изясняват лични взаимоотношения. Ако Министерството на финансите обяви президент за незаконно обогатен, това ще означава, че това ще бъде неговият политически край и че ще носи наказателна отговорност. Така им отговарям на тези, които казват, че това било среща между институции. Защото Министерството на финансите в нито един сериозен свой документ не е начислило данъци или не е определило, че президентът се е обогатил незаконно. Може би ще го направи в бъдеще, но не го е направило сега.

Водещ: От друга страна обаче, сега как да повярваме на сълзите на ГЕРБ, при положение, че те непрекъснато призовават за прозрачност и точно те публикуваха стенограмите от заседанията на предишния Министерски съвет.
Иван Костов: Трябва да се публикуват заседанията на Министерския съвет, защото те се стенографират. Това е колективен орган на държавната власт. При него не бива да има скрити и покрити неща, освен ако не се разискват казуси, които при решаването си или за изясняването си изискват класифицирана информация.
Водещ: Тоест, според вас, в единия случай е нарушена Конституцията, в другия случай не е, така ли?
Иван Костов: Вижте както предлагаме ние, моите колеги, които дадоха пресконференция, ние предлагаме да се направи дебат в парламентарна зала относно искане да бъде изпратен на Конституционния съд нарушението на президента, защото то е драстично. Президентът винаги може да критикува правителството и отделен негов член, това е право по Конституция. Той не може да го прави с тези прийоми, които са характерни за бившата Държавна сигурност. Той не може да записва разговор, без съгласието на участващия в него, тъй като такава процедура не е предвидена в издаден от президента писмен документ, тъй като той не може пък да издаде такъв документ, защото би нарушил Конституцията. В този смисъл, прийомът, който той е използвал, за да нападне правителството, е законово несъобразен и нарушава Конституцията. От тази гледна точка, трябва да има дебат в Народното събрание, за да се разбере кои в това Народно събрание са „за” това да се нарушава по този начин Конституцията и законите на страната и кои са „против”. Второто нещо, което ние предлагаме, е в Закона за държавния протокол изрично да се упоменат начините и възможностите институциите да стенографират, записват и размножават информация от срещи, които осъществяват. По този начин ще се отнеме възможността президентът да злоупотребява с позицията си, която има временно, по силата на вота на хората, но тя е временна, за да прави политика и да си създава партия.

Водещ: Дали президентът Георги Първанов по някакъв начин е нарушил конституционните норми, това ще каже Конституционният съд. Има ли въобще смисъл от създаването на Анкетна комисия в парламента, как мислите?
Иван Костов: Аз мисля, че това ще го каже първо парламентът. Парламентът е наясно какво е направил президентът и той трябва да се произнесе, това е нашата идея, това е нашето предложение. Разбира се, може и анкетна комисия да се направи, тя ще достигне до същия извод – и ще влезе в парламентарна зала и ще се стигне до това, което ние предлагаме. Много важно е да се каже на президента, а чрез президента и на всяка друга институция, че не може да злоупотребява с власт с каквато и да е цел.
Водещ: Ясно.
Иван Костов: Защото това, което направи българският президент, не само урони престижа на неговата институция. Защото аз ако съм дипломат, който отива при него на разговор, ще се питам непрекъснато той дали не ме записва и дали няма да извади стенограмата от разговора си с мен. Той е подронил авторитета в институцията на българския държавен глава. Но през действията, които е предприел подравя и авторитета на всички останали институции. Ние изглеждаме крайно нелепо в очите на хората от ЕС. Това не може да бъде подминато от каквито и да е било дебати, юридически и т.н., още повече, че нарушението на Конституцията е флагрантно.

Водещ: Г-н Костов, искам да ви попитам и нещо друго – подкрепяте ли идеята на президента за пълна прозрачност на годините на преход?
Иван Костов: Разбира се.
Водещ: Предполагам, че сте прочели стенограмата най-малко един път. Знаете, той там призовава да се види кой какви сметки има в България, в чужбина, кой какви имоти има, какви предприятия, става въпрос за проверки настоящия премиер, на бивши премиери, на бивши президенти...
Иван Костов: Разбира се, само че вижте какво виждам аз зад това.
Водещ: Какво виждате?
Иван Костов: Виждам осем години бездействие, пасивност пред начина, по който много хора са злоупотребили с власт и са натрупали богатство и опит сега всичкото това нещо, което не е свършено в последните девет години, да бъде прехвърлено в пространството на управлението на ГЕРБ. Тоест едни празни досиета да се хвърлят на бюрото на Бойко Борисов и да му се кажат да ги запълни, защото президентът не е добавил нищо. Ако беше написал нещо за тези досиета, той трябваше да започне от своите собствени спонсори. Трябваше да каже какво е говорил с Васил Божков в тези срещи, да публикува стенограмите, да публикува какво е говорил с много близкия си приятел Ковачки, да публикува стенограмите с Людмил Стойков, с всички хора, с които той е поддържал близки отношения, Тодор Батков, Алексей Петров и кой ли не и да започне от тях. Да видим какво има в досиетата, които той ще внесе в тази библиотека.
Водещ: Да, но, ако започне една такава проверка, вие също ще бъдете обект на тази проверка.
Иван Костов: Точно така. Аз винаги съм искал да...
Водещ: Имате ли някакви притеснения?
Иван Костов: Никакви, абсолютно.
Водещ: Защото по ваше време беше извършена приватизацията.
Иван Костов: Не, никакви притеснения нямам и не мога да имам. Защото не съм нарушил никакъв закон, не съм се обогатил и на йота, по какъвто и да е начин, това е видимо от начина, по който живея, от това, което имам, от това, което декларирам, всичко е пред очите на хората. Така че аз за себе си въобще не се притеснявам.

Водещ: И накрая един въпрос, различен от скандала „Първанов – Дянков”, от ГЕРБ се вслушаха във вашия съвет и са на път да назначат министър, който да отговаря за еврофондовете, каква е вашата оценка за номинацията им? Познавате ли Томислав Дончев?
Иван Костов: Да, познавам го. Той идва от „Отворено общество”, където има дълга практика в европейски програми, което е много хубаво. Той е един от тримата, които ние сме имали предвид, когато Веселин Методиев каза, че имаме предвид поне трима души от ГЕРБ, които...
Водещ: Няма ли обаче да се получи дублиране с работата на Юлиана Николова?
Иван Костов: Не. Юлиана Николова би трябвало да бъде, според нашето предложение, секретар на този министър, т.е. да изпълнява ролята на главен секретар на неговото министерство, но то трябва да бъде в Министерския съвет, тъй като там са мощните дирекции, на които трябва да се опре бъдещият министър. Ние се притесняваме дали властта ще бъде достатъчна и заради това настоява тази стъпка в правилна посока да бъде внимателно следена от последиците й, за да може ако се види, че властта и инструментите, които прилага министърът, са недостатъчни, постът му да бъде превърнат във вицепремиерски и по този начин да се покаже, че това е един от най-висшите приоритети, наред със сигурността, икономическата и финансова стабилност, на правителството на ГЕРБ.
Водещ: Благодаря ви, г-н Костов. Трябва да приключваме този разговор. Чухте Иван Костов, бивш премиер, а към настоящия момент съпредседател на Синята коалиция.
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Любомир Вучков » 09 Мар 2010, 15:32

Тук ще си позволя да припостна моя коментар към интервюто, което направих във Феса на Стената на Костов:
Изключително навременно и точно интервю на г-н Костов. Извън междуинституционалния (или междуличностен) конфликт (към когото няма да вземам отношение) , прави впечатление и отговорът на въпроса на Водещия в смисъла „от ГЕРБ се вслушаха във вашия съвет и са на път да назначат министър, който да отговаря за еврофондовете”. Това още един път подсказва, че ДСБ и Синята коалиция трябва да бъдат коректив на управлението. Да го подкрепят, когато работи в унисон с политическите ни позиции и да се разграничават от него, когато се разминават. Така мисля аз, който не бих могъл да бъда причислен към „страстните фенове” на ГЕРБ и управлението му.


Тук, в нашия форум, ние можем да си кажем неща, които не са за "обща употреба".

По понятни съображения не съм фен на Първанов, но също така не съм фен и на Дянков. По тази причина досега не съм взел отношение по техния междуинституционалния (или междуличностен) конфликт. Ясно е, че не мога да бъда на страната на Първанов. Но и съвестта ми се бунтува само ако си помисля, че мога да подкрепя Дянков.

Но във всички случаи подкрепям ДСБ и СК в стремежа дори ако не се реализира импийчмът на президента, поне да се понастъпят малко мазолите на Първанов.

Много се съмнявам, че ще има резултат обсъждането на процедура по импийчмънт в Парламента. Още по-скептичен съм дали Конституционният съд ще го финализира. И накрая - дори импийчмънтът да успее - вместо Първанов ще имаме президент Марин ("Командата бегом към НАТО е нездравословна" - само припомням!).
Тези дни Неделчо Беронов авторитетно се произнесе по казуса и не намирам основание да го повтарям или коментирам.
Нека пак да подчертая - независимо от резултата важно е това, че партията живее, че има политическа активност, че се ангажира вниманието на обществото с нашите инициативи. Това също е важен резултат.

ПП Виж също и:
Пресконференция на НР на ДСБ
08.03.2010
http://dsb.bg/?page=press&id=1618
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 11 Мар 2010, 20:59

;) Ако не сте имали възможност да чуете как Костов ясно обясняваше по Нова ТВ днешната ситуация,може да прочетете тук - когато имате време.Разговорът се водеше от Лора Крумова.

11.03.2010
Водещ: В студиото ни е господин Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция. Добро утро.
Иван Костов: Добро утро.

Водещ: До преди малко спореха доста по темата, която е основна от миналата седмица насам, а именно идеята за предсрочно освобождаване на президента Първанов. Вие казахте, че сте гледал този спор. Какво ви направи впечатление или по-точно каква е оценката ви?
Иван Костов: Вижте, пропусна да каже, че по силата на основните начала на Конституцията, които са в първите текстове, с които тя започва, никой гражданин няма повече права от другите граждани, освен ако те не са дадени по закон. В този смисъл президентът има същите права по отношение на това да записва и публикува чужд разговор или разговор, в който участва друго лице, същите права има като един безработен човек от улицата. В този смисъл конституцията ни поставя всички на равни начала. В този смисъл президентът е нарушил точно това основно начало на Конституцията, защото той няма дадено право по закон да записва такъв разговор и да го публикува като стенограма, той е злоупотребил с властта.
Водещ: Сега, това, което казвате обаче на практика, че всички институции в България през последните 20 години са злоупотребявали?
Иван Костов: Не, не е така, защото за тези конституции, които водят протокол, това обикновено изрично е казано в съответните нормативни актове.
Водещ: Институции имате предвид?
Иван Костов: Институциите записват в България, когато документират своята дейност, например води се протокол в Министерски съвет, води се протокол в Народното събрание, води протокол комисията, която аз оглавявам, води протокол по силата на нормативни документ. Няма нито един нормативен документ в държавата, който да дава право на президента да записва такъв разговор.

Водещ: Антон Кутев беше ясен, в личното си мнение го каза, че е тенденциозно изваждането на тази стенограма на разговора на президента със Симеон Дянков, но въпреки това мнението е, че това не е основателна причина да се иска предсрочно отстраняване на държавния глава.
Иван Костов: Вижте, първо да поставим напред интереса на потърпевшия. Потърпевшият е господин Симеон Дянков, защото той не е казал такива неща, които са засегнали президента. Това става очевидно и от предаването като се изгледа шоу предаването и като се проследи разговора. В този смисъл неговата чест и достойнство са накърнени, а Конституцията казва, че трябва да бъдат защитени честта и достойнството на всеки български гражданин, ако те бъдат нарушени. В този смисъл НС дължи този дебат на вицепремиера.
Водещ: Защото е жертва?
Иван Костов: Защото е със засегната чест и достойнство.
Водещ: Много голям дебат за едно засегнато достойнство, ако е само това причината.
Иван Костов: Знаете ли, ние заради г-н Огнян Стефанов, който вчера публикува книга си и представи книгата си „Кома”, ние направихме няколко заседания на Комисията за контрол на ДАНС, за да възстановим справедливостта, която държавата му дължи, защото срещу него беше злоупотребено по същия начин от страна на държавна агенция.
Водещ: На практика това...
Иван Костов: В този смисъл всеки човек е равен на държавата.
Водещ: Разбирам ви ...
Иван Костов: Това е основният принцип на дясната политическа идея. Честта и достойнството на човека са в центъра на политиката и след това е всичко останало.

Водещ: На практика от това, което казвате излиза, като подредим нещата логически, че заради честта на Симеон Дянков искате сваляне на президента?
Иван Костов: Не, това го сложих като единият от аргументите. Вторият аргумент е, основният е, че президентът руши авторитета на собствената си власт, като злоупотребява с власт, за да разчиства да кажем, така личните си, личните си сметка. От тази гледна точка точната процедура е повдигане на обвинение за нарушаване на Конституцията. Член 103 е процедура, при която част от народните представители повдигат обвинение срещу президента, че е нарушил Конституцията. Вижте какъв смисъл има това нещо. Първо на президента се казва, че не бива да прави такова нещо в бъдеще. Второ, дава му се да разбере, че той ще бъде санкциониран, ако продължава да превишава или злоупотребява със собствената си власт за каквито и да е цели. Трето, ще се покаже, че НС, което е големият суверен на властта в страната е против нарушаване на Конституцията. Това все много важни от обществена гледна точка неща, защото един президентът, който сама с такава лекота погазва Конституцията, трябва да бъде поставен на мястото, на което заслужава и след това следва вече другият въпрос, който вие предварително поставяте и той е как ще завърши тази процедурата. Процедурата може да завърши за повдигане на обвинение, тя минава през два етапа, единият е дали ще бъде подкрепена от 161 народни представителя...
Водещ: По първоначален поглед и преглед, как се казва, на редиците, става ясно, че едва ли.
Иван Костов: Да, да, но, да, но това гласуване е изключително важно вече за всеки народен представител, за всяка политическа формация, която участва в НС.
Водещ: Защо?
Иван Костов: Защото е конституционно гласуване, защото е свързано със защита отстояване на конституционните права на българските граждани. То не е обикновен дебат. Той е много дълбоко принципен дебат...
Водещ: Тоест ще бъде ...
Иван Костов: ... защото ...
Водещ: ... един допълнителен пирон за някой следващ случай?

Иван Костов: Просто този дебат е важен за обществото, трябва да се изговорят тези неща, хората трябва да чуят различните позиции. Всеки народен представител трябва да заеме собствената си лична позиция, дали ще каже, че това е нарушение на Конституцията, което очевидно е, член 32 е абсолютно категоричен, няма право никой да бъде записван без да е дал съгласието си.
Водещ: Категоричен е за вас обаче.
Иван Костов: Съвсем директно е записано, не е само за мен. Другите се правят, че не разбират това нещо. В този смисъл ...

Водещ: Въпросът е Конституционният съд, според вас, какво решение ще вземе?
Иван Костов: Сега и след това, ако обвинението се повдигне от 161 народни представители, тогава Конституционният съд решава два въпроса: дали това е достатъчно президентът да бъде освободен и дали аргументът на Народното събрание е валиден.
Водещ: До колкото е да влезе това нещо като дебат в парламента, независимо какъв е резултатът след това в Конституционният съд?
Иван Костов: Ние не можем да отговаряме какво ще решава Конституционният съд.
Водещ: Разбира се.

Иван Костов: Ние сме народни представители, като представляващи народа, който е на власт чрез парламента, ние трябва да проведем своя дебат, ние трябва да кажем нарушил ли е или не е нарушил президентът Конституцията, ще поддържат ли 161 депутата това обвинение или не, това е всичко.
Водещ: Вие знаете, че няма да са 161, но въпреки това влиза като дебат, тоест до колкото разбирам основната битка в момента е просто да бъде проведен този дебат?
Иван Костов: Битка да бъде проведен няма, защото той може да бъде иницииран от една четвърт от народните представители, така че процедурата е тръгнала и то непременно ще се стигне до там. Гласуването в залата е, разбира се, много важен елемент, защото ще покаже дали всички застават зад това обвинение, тоест дали достатъчен брой застават, за да отиде на вниманието на Конституционния съд, но ако мнозинството, голямото мнозинство народни представители кажат, че е нарушена Конституцията това ще бъде тежък удар срещу президента и ще му забрани да публикува такива стенограми, ще го постави на мястото му.

Водещ: Стана ясно, аз непрекъснато обърквам, не е декларация явно, но както и да е, изразеното становище на ГЕРБ, става ясно, че искат да се видят такива стенограми от разговорите на президента през последните години, за да стане ясно как е формирана тройната коалиция.
Иван Костов: Да, за първи път аз я повдигнат тази тема и казах, че щом президентът твърди, че това е нормална практика, нека извади всички стенограми...
Водещ: Подадохте жокера, така да се каже.
Иван Костов: Аз поисках други стенограми, аз поисках стенограми от разговорите му с господин Ковачки, с Алексей Петров, с господин Тодор Батков, с Васил Божков, с всички тези хора, които в момента представляват интерес, как ги беше нарекъл Румен Петков, оперативен интерес ли, какво...
Водещ: Да.
Иван Костов: Интересно е какво е говорил президентът с този вид лица. Дали се е борил ...

Водещ: А кога са били тези разговори?
Иван Костов: Всички твърдят, че е имало такива разговори. Има много свидетели, че са провеждани разговори. Вижте, аз нарочно поставям въпроса върху най-неприятната част за президента, защото той поддържа контакти, които не би трябвало един президент на демократична страна да поддържа. Той не бива да реабилитира подобен вид лица, той трябва да застане категорично, което то провежда война срещу мафията, а не да прокарва някакви мостове и някакви компромиси.

Водещ: Тези разговори са били очевидно преди тези хора да станат оперативно интересни, нали така?
Иван Костов: не е ясно, то ще се разбере, като се видят всички стенограми. Аз обаче съм убеден, че такива стенограми ние няма да видим.
Водещ: Защото те не съществуват ли или защото няма да бъдат извадени?
Иван Костов: Защото ще бъдат прикрити. По същия начин няма да видим никога президентът какво се е договорил на четири очи с г-н Путин. Казва се, тукасе чу, че се водят стенограми за всички такива разговори. Ние знаем, че президентът Първанов се е срещал поне 10-12 пъти с Путин, прекарвали са часове заедно в Сочи и на други места. Къде са разговорите, хайде да видим какво са говорили – какво са говорили по ядрената енергетика, какво са говорили по въпроса за енергийната сигурност на България. Това е изключително важен въпрос, нали са между държавни глави тези разговори. Хайде да видим какво е говорил нашият президент, защитил ли е българските интереси или е само отстъпвал на руските интереси. Това е много важен въпрос за България, нали ще се съгласите?

Водещ: Абсолютно, но сам казвате, че няма да излязат такива стенограми.
Иван Костов: Знаете ли, ще бъде ужасно, ако въобще не са водени, защото тогава ще излезе, че президентът си е водил някакви разговори. Ето сега това частно изясняване на отношенията между него и вицепремиера се оказа държавен проблем, а разговорите му, 12-те разговори с Путин ще се окажат частни разговори. Тогава ще бъде изключително странна ситуация.

Водещ: Това е труден въпрос за обяснение, наистина.
Иван Костов: Това е въпрос с много тежко обяснение, защото всички подозираме, които се занимаваме с политическите въпроси на енергийната сигурност, аз все пак, така да се каже, съм вътре в този въпрос по силата на временната ми компетентност на председател на Комисията за контрол на ДАНС. Това са ключови въпроси за сигурността на страната, защото, ако България е понесла някакви тежки щети отвън през целия този период на прехода, те дойдоха през ранната зима на 2009 година, когато беше спряна доставката на газ.

Водещ: Имате ли информация обаче каква е била позицията на президента?
Иван Костов: Аз има информация, че са направени недопустими отстъпки. Има много знаци, които сочат, че са правени недопустими отстъпки на руските интереси.
Водещ: Директно от ...
Иван Костов: Това очевидно се е правило и от президента, и от правителството, и от тогавашния министър на енергетиката, и от министър-председателя Станишев. И това нещо доведе някъде, да речем, някъде между 300 и 400 милиона допълнителни разходи на всички български граждани и фирми, за да платят по-скъпите доставки на газ.

Водещ: Това е по енергийната тема, но имате ли информация за тези разговори, за които споменахте, че би било интересно да излязат с Алексей Петров, Ковачки и кого още Казахте ...
Иван Костов: Да речем сега Людмил Стойков се сещам. Много дълъг е този списък. Людмил Стойков, който е обвиняем, е спонсор на президента...
Водещ: Да, имате ли информация за тези разговори, какво ...
Иван Костов: Аз нямам, разбира се, защото не съм човек, който може да си набави такава информация и нямам как да знам, но знам, че тези разговори са се състояли, което много лошо говори за президентската институция. Не може президентът да реабилитира по какъвто и да е начин такива лица, за които се чуди държавата как да въздаде справедливост.

Водещ: Между другото като заговорихте за енергийната криза, как оценявате работата на финансовия министър Симеон Дянков?
Иван Костов: В изключително тежка ситуация е финансовият министър на страната. Той е в положение на човек, който трябва с изключително усилие да се опитва да поддържа балансите и бюджета в балансиран вид.
Водещ: Това е оценка обаче за ситуацията, а за неговата работа?
Иван Костов: Това му се отдава досега, макар, че могат да се направят професионални възражения по начина, по който той си върши работата, но същественото е, че той успява е неимоверно трудна обстановка да поддържа балансите и сега обаче ситуацията става още по-тежка за него и от него ще се изисква наистина двойно по-големи усилия, защото дефицитът, с който влиза в месец март, вече надвишава един милиард и потенциално скрити дефицити вътре има, като примерно неразплатени договори на фирми, които са извършили дейност и които си чакат парите от държавата, или пък невърнат ДДС. Ако се добави това, ще се окаже, че задълженията, които вървят още от миналото правителство и се пренасят непрекъснато все напред и все напред, ще направят поддържането на финансовата стабилност на самото правителство изключително тежка задача. Той трябва да бъде подкрепен, това ми е основната мисъл. Не бива да бъде разбивано стабилността в Министерството на финансите в този момент, защото той е изключително тежък. И вижте, казаха, че финансовият министър и президента били в спор, финансовият министър бил казал, че президентът е милионер или милиардер. Ако финансовото министерство каже, че някой е милионер, то ще го каже по такъв тежък начин, че с този човек ще бъде свършено, ако той незаконно е станал милионер. Самото финансово министерство прави това по друг начин – то прави данъчни ревизии, то прави данъчни надчети, то установява, че има нерегламентирани доходи, че има недекларирани доходи, че има тежки финансови нарушения пред бюджета на страната и следва осъдителна присъда по наказателно производство, това е финансовото министерство. В този смисъл ще се разбере наистина колко неуместна и гузна съвест на президента да търси някаква форма на удовлетворение от един човек, защото наистина Симеон Дянков отива там като човек, който участвал в шоу предаване. Симеон Дянков, ако отива като финансов министър със съответните документи, за които говоря, с президента ще бъде свършено – разбира се, ако има такива финансови документи. Искам да кажа, че финансовото министерство има много тежки аргументи да постави всеки нарушител на мястото му. В случая не е било така въобще.

Водещ: Добре, но да ви върна към това, че казахте, че финансовият министър трябва да бъде подкрепен в тази ситуация. Той обаче излезе с едно становище, че България започва вече да се вижда, че излиза от кризата, а това становище дойде доста изненадващо на фона на това, че премиерът каза, че е безпрецедентна кризата в момента и че не е била такава от Втората световна война насам. Различни икономисти абсолютно аргументирано обясниха, че мерките, които в момента се взимат от правителството в посока вдигане на здравна вноска, данъчно облагане и т.н., са хаотични.
Иван Костов: Това са моите думи от вчера пред Народното събрание. Първият, който съвсем ясно и директно каза тези неща, съм аз. Що се отнася до министър-председателя, той беше поставен в трудна ситуация, търсеше думи и според мен каза неща, които очевидно не са верни, защото ще излезе, че той не е бил в България през 1990 година и през 1997 година, когато действително положението беше катастрофално.

Водещ: Може просто да не му е било толкова тежко в онези години.
Иван Костов: Да, но тогава се появяват ред други въпроси, защото на всички ни беше ужасно тежко тогава – майките не можеха да си купуват мляко за децата, редяха се сутрин от 4 часа на опашка. Не бива да се сравняваме днешните дни с онова време за хората. 1997 година хората ходеха по камиони, които изпращаха благотворителни организации от Европа и от света и пакети, тичаха по камионите да събират пакети с храни. Това беше наистина кошмарно време.
Водещ: Така е, но въпросът беше за Дянков, защото той излиза с това, че излизаме от кризата, а премиерът излиза с това, че затъваме?
Иван Костов: Трябва правителството да излъчва оптимизъм, трябва да излъчва увереност, че вървим в правилната посока. То непрекъснато трябва да внушава на българските граждани, на българските фирми, че знае как да хване ветровете и да изведе кораба на България в правилната посока.

Водещ: Но така можем да потънем с усмивка?
Иван Костов: Не, то трябва така да се държи и така да управлява страната. Това, което вие дадохте като пример, е лош пример за това, че правителството хваща всеки вятър и вятърът го отнася в една или в друга посока – не бива това да се продължава повече.

Водещ: Накрая – ще кажете ли всъщност за разговорите, които сте имал в Комисията за контрол на ДАНС с Алексей Петров?
Иван Костов: Аз не съм имал разговори. Всъщност колегите ми разпитваха г-н Алексей Петров.
Водещ: Вие къде бяхте?
Иван Костов: Аз бях там, но почти не участвах, тъй като бяхме пак в някакъв напрегнат период, пак някакви скандали имаше, пак някъде трябваше да се обясняваме за нещо. Аз излизах от разговора, даже не съм бил през цялото време. След това го прочетох като стенограма, но стенограмата е класифицирана информация.
Водещ: Не сте внимавал, така ли?
Иван Костов: Не, просто не бях през цялото време, но съм проследил, прочел съм стенограмата.
Водещ: Има ли нещо притеснително там?
Иван Костов: Вижте, за нас всички там, почти за всички този разговор е с човек, който използва неистини, за да се защити пред някаква бъдеща тежка ситуация. Той е участвал в операции на ДАНС, които ние определихме като незаконни, като превишаване на правата и злоупотреба с власт. Това беше общата конфигурация, в която той стоеше, и трябваше да намира начин да се защитава. Нашата Конституция и законите признават на всеки, когато се защитава, да се защитава с всички средства, включително в съда може да се лъже, за да се получи по-малка присъда, така поне казва НПК.

Водещ: За съжаление, нямаме възможност да продължим. Благодаря ви за този разговор. Това беше г-н Иван Костов, съпредседател на Синята коалиция, за икономическата криза, за искането за предсрочно освобождаване на президента и за разговорите в Комисията за контрол на ДАНС с Алексей Петров.
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Любомир Вучков » 12 Мар 2010, 01:41

Николина Манчева написа:Иван Костов:
....правителството хваща всеки вятър и вятърът го отнася в една или в друга посока....


Сенека:
Много трудно е да се намери попътен вятър за кораб, който не знае накъде иска да плава !
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот elenabel2002 » 12 Мар 2010, 17:00

Любо,кораба на днешното правителство не е плавателен :yahoo: ,а летателен :та затова му пожелаваме -късмет!Иначе каквото и да се случи -с добрия късмет,който пожелаваме на управляващите - ще ни изведат от орбитата на комунизма на европейска орбита -другото е ясно :tease:
Поздрави! :)
Аватар
elenabel2002
 
Мнения: 311
Регистриран на: 30 Окт 2008, 23:52

Re: ПЪТЯТ НИ - ДОСЕГА И НАТАТЪК!

Мнениеот Николина Манчева » 13 Мар 2010, 18:14

;) Мисля,че този анализ е подходящ за тазаи тема.
Аз не съм от симпатизантите на Дянков, но и този анализ показва ,според мен , неговото възпитание и достойно поведение.А може да ни научи да разчитаме правилно езика на етикета.

ПРЕЗИДЕНТЪТ СРЕЩУ МИНИСТЪРА ИЛИ ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СТАРОТО И НОВОТО МИСЛЕНЕ В БЪЛГАРИЯ



http://www.cross-bg.net | 2010-03-12 17:47:00
"Не е случайна флаш-моб акцията срещу президента Първанов, който публикува стенограмата от разговора си с министър Симеон Дянков, без да го уведоми предварително за намеренията си, с което наруши Конституцията на Република България", казва в свой анализ доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист.

Ето какво пише тя:

"Десетки граждани запалиха своите свещи пред Президентството на 7.03.2010 г. в знак на протест срещу действията на държавния глава и участваха в акцията "Свещ за Гоце". Мълчаливият протест свързва настоящето с мълчаливите бдения срещу комунизма като идеология и социализма като практика, които заляха България през 90-те години. И тогава хората мълчаха със свещ в ръка. Сега запалените свещи, в чашка, за да не угаснат, бяха оставени на фонтана пред Президентството. Отново мълчание срещу комунизма и арогантността. Както през 90-те г. Едно връщане по спирала в друг исторически период с все пак напреднал демократичен процес в една бивша тоталитарна държава, сега пълноправен член на Европейския съюз.
Това се случи на 7.03, на 5.03. президентът Георги Първанов публикува стенограмата от срещата си с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, а на 6.03. Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ публикува Декларация по този повод, а на 10.03. - Становище с препоръка към парламентарната група да внесе в Парламента искане за започване на процедура по отстраняване на президента Георги Първанов от поста му на държавен глава.
Да видим обаче кои са стратегиите на диалога, които използват двамата участници. От стенограмата става ясно, че в диалога се включва и Кирил Ананиев от страна на президента. Още една непростима грешка, защото веднага се нарушава балансът и двамата участници в диалога се поставят в неравностойно положение. Много груба грешка от страна на президента, тъй като в конфликтната ситуация се нагнетява допълнително напрежение - двама срещу един.
1. Стратегии на диалога
Началото на разговора е показателен, той предначертава изхода му. Първанов - вместо "Добър ден" - "Да, слушам Ви." Дянков: "Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време". Още първите реплики показват йерархичност, поддържана от президента и добронамереност, добро възпитание и човек, който има съзнание за времето като ценност. Така е в забързаните развити общества, където редът е заменил хаоса. В речта на Дянков няколко пъти се споменават думи като "благодаря", "за което Ви благодаря", окачествяване чрез думата "недоразумение", забелязва се релативиране, което е характерно за високия стил на обработка на езика - "може би непълна информация", насоченост към благоприятно разрешаване на конфликта - "може би и от Ваша страна се надявам да има разбиране, че това е недоразумение", подаване на приятелска ръка, кооперативност в диалога - "за което Ви благодаря, между другото, че миналата седмица помогнахте много в разговорите Ви в Европа".
Веднага следва агресивна реакция от страна на Първанов, който манипулативно измества разговора встрани от темата и чрез вклиняване в речта си на думата "излъгахте", повторена няколко пъти, се опитва да внушава идеята за евентуална вина директно на личността Дянков при положение, че става дума за работа на институции, в които работят екипи. Уточнението е "излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка", действие, което и да е вярно, вероятно не е извършено лично от министър Дянков, а от други хора от екипа.
Директните обвинения на Първанов продължават по-нататък в разговора - "провокирате конфликт между институциите", "това е една подготвена атака" и т.н. Отговорът на Дянков отново поставя президента по-високо в йерархията и още веднъж демонстрира умението като резултат от опита за овладяване на конфликтната ситуация - "Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен".
На директното говорене на Дянков "Този цитат не е мой" отговорът отново е мъгляво обобщение от страна на Първанов - "Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество". Какво означава "истина по същество". Репликата на Дянков е "Не е млад, определено". Никъде в предаването няма думи, изречени от Дянков, които в прав текст да заявяват финансовото състояние на президента Първанов. Никъде няма изречение от типа "Президентът Първанов е милионер /милиарден, богаташ, има нерегламентирани доходи и т.н./". Ако имаше, щеше да последва веднага съдебна процедура за клевета, защото думите биха били изречени през медия и биха имали неверен и опозоряващ личността характер, което се санкционира от закона. Но такива думи не са изречени от Дянков. Следва негова реплика: "Истината аз я казвам веднага. Това не е нещо, което аз съм казал. Това е истината". И по-нататък - "Аз трябва да съм честен".
Допълнителна грешка от страна на Първанов, както вече посочих, е допускането до участие в разговора на г-н Кирил Ананиев, което веднага нарушава баланса на силите - двама срещу един. Угодническата реплика има насочващ характер - "Разбирам кризата, но това не беше свързано с кризата, а пак с някакво отношение, според мен". Отново се прави опит за внушения извън темата на разговора, които освен всичко друго имат вероятностен, предполагаем характер.
Непростима грешка е използваната манипулативна стратегия на обобщението, която откриваме в наслагването на недоказани обвинения. Според Първанов Дянков трябва да се извини на следните социални общности: бизнеса, безработните, науката, хората с увреждания, армията, МВР, колегите министри... Оказва се, че Дянков, който е в България за време по-малко от една година, е виновен, при това вероятно единственият виновен, за неуспешния преход в България през 20-те изминали години. Все пак трябва да отбележа, че в задълженията именно на президента Георги Първанов влизаше оценката на 20-годишния период и изявлението му пред народа, КОЕТО ТОЙ НЕ НАПРАВИ през ноември 2009 г. и сведе дейността си до раздаване на ордени и поздрави за Нова година и 3-ти март.
Примерите може да се увеличат, но и тези са достатъчни, за да очертаят стратегиите в диалога - стратегията на конфронтацията, отклоняване на вниманието встрани от темата, директна агресия при Първанов и стратегията на честната аргументация, омекотеният и вежлив езиков израз при Дянков.
2. Как можеше президентът Първанов да овладее ситуацията и защо не го направи
2.1. Първа фаза - запазване на мълчание
Ако беше опитен и ОБУЧЕН ПОЛИТИК, Първанов трябваше да използва мълчанието като отговор на тв-"Шоуто на Иван и Андрей". Да отмине с мълчание репликата на Дянков на въпрос "Млад или стар милионер е президентът Първанов" в тв-шоуто - "Не е млад. Определено." Какви възможни тълкувания на подтекстово равнище съдържа, би могло да се предположи, че съдържа репликата, не е важно. Информационният поток би залял "старата" информация след няколко дни и тя би била забравена. Той не го направи. Искаше публичност, конфронтация, използва агресията и изгуби общественото доверие. Задейства се и т.нар. "ефект на жертвата", симпатиите на обществеността се наклониха рязко към министър Дянков и се появиха разнообразни форми на подкрепа - фен-група във Facebook "Да подкрепим Дянков!", бдение със запалени свещи, многобройни публикации в негова защита в блоговете и социалните мрежи в интернет. Инициативите продължават.
2.2. Втора фаза - преработване на конфликта в позитивен план
Ако президентът Първанов беше обучен да преодолява политически конфликти, дори и след първата си грешка да даде гласност на НЕИЗКАЗАНО В ПРАВ ТЕКСТ от Дянков твърдение за евентуална финансова мощ на президента, той би посрещнал сърдечно Дянков в Президентството и като домакин пръв би заговорил за евентуалното "недоразумение". В речта му трябва да звучат вежливи думи от типа на "радвам се, че се срещаме днес", "надявам се да не съм Ви обидил, че реагирах така невъздържано, но това беше първоначалната ми реакция, за което Ви се извинявам" и Дянков, който, както показва текстът от стенограмата, владее широк стилистичен диапазон на езика, би отговорил на същото стилистично равнище и конфликтът би бил овладян и ликвидиран. Само за няколко минути. Водещата фигура в диалога трябваше да бъде домакинът Първанов. Но това не се случи. Случи се точно обратното. Словесната агресия от страна на президента Първанов, наслояването на обвинения към човек, който от седем месеца е финансов министър и сигурно не е виновен за неуспешния 20-годишен досега преход на България предопределя оставането и задълбочаването на конфликта, както и последвалото разрастване до оформяне на искане за импийчмънт на президента.
Няма оправдание за поведението на президента, който беше задължен да се придържа към дипломатическите норми на поведение, които изключват конфронтацията и го задължават да използва омекотен, гъвкав език, който излиза извън конфликта и поддържа диалога в хармонични хоризонтални рамки. Дипломатите не се карат, не се обвиняват. Те просто усмихнато разговарят. Усмивката и учтивостта се включват в етикета и са неизменна част от професията. От векове.
3. Защо президентът Първанов избра атаката вместо диалога
Причината е много проста и се корени в различните идеологически системи, в които са възпитани двамата. И двамата са завършили специализирани гимназии - Първанов - математическа, Дянков - езикова. И двамата са били директори на центрове - Първанов - на център за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП, Дянков - на научен център в Харвард. И двамата са с докторати - Първанов - български с дисертация за Димитър Благоев, съчетаваща историята с политиката, Дянков - на Мичиганския университет, Доктор по международни търговски и финансови отношения. Приликите обаче свършват тук.
Оттук нататък започват разликите. Те са породени от различните системи, в които са възпитани двамата участници в спора, нe бих могла да го окачествя просто като диалог. Първанов е социализиран в тоталитарна обществена система, която дава право и привилегия на по-високостоящия да притиска, мачка и унижава по-нискостоящия. Дянков е социализиран в демократична обществена система, която зачита равните права на гражданите и равнопоставеността на отношенията в обществото. И тук е основата на "неразбирането" един друг. Причината е в различната ценностна система, която двамата участници в диалога притежават - политическото манипулативно заобикаляне на неудобния проблем с отвличане вниманието на събеседника встрани при Първанов и директното, честно и пряко назоваване в поведението на Дянков, присъщо на съвременните демократични общества. Това не са индивидуални особености в речта на Дянков, така се говори в развитите общества с директно назоваване на проблема и аргументацията му. Това са разликите между вертикалните /йерархизираните и тоталитарните обществени системи/ и хоризонталните /нейерархизираните и нетоталитарните обществени системи, каквато е обществената система на Съвета на Европа, на Европейския съюз, към които принадлежим, общности на равноправни държави/.
От 20 г. България прави плахи опити да се пренастрои на вълната на демократичната обществена система, за съжаление не много успешно. Сега сме просто в увертюрата на прехода и трябва да извървим пътя си на хармонизиране на цялата обществена система у нас с демократичната система на Европа и развитите демократични обществени системи в света. Задачата не е лека и ще отнеме минимум още едно поколение.
Заключителни думи
Вместо мое обобщение бих искала да цитирам мнението на хора от групата във Facebook "В продължение на Флаш-моб акцията "Свещ за Гоце" насочена срещу президента.Господа Народни представители, имайте предвид, че нашата - добила вече известност група е създадена не на партиен принцип и е нагледен пример за болезнено необходимия обществен и политически консенсус в името на Р България! Имайте доблестта да защитите доверието на вашите избиратели - поне веднъж за последните 20 години!С уважение към институциите и само и единствено за сведение на агент Гоце!
Защо искам да цитирам друго мнение? Защото не президентът, а потребителите на социалните мрежи в интернет отстояват обществения и политическия консенсус в името на Република България. Социалните роли са сменени. Изминали са 20 г. от демократичния процес в България, израснало е ново поколение български граждани, които искат да живеят в днешния ден на България. И отстояват правото си на живот в реално време".
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Следваща

Назад към Дискусионен клуб

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron