КОНСЕНСУС. ЗА, ПРОТИВ И ОКОЛО НЕГО

Тук се реализира главната дискусионна дейност на потребителите на форума по всички важни въпроси на политиката, икономиката, обществените отношения у нас и в чужбина, както и дискусионни въпроси от дейността на Форума по преценка на управителните органи.

Re: КОНСЕНСУС. ЗА, ПРОТИВ И ОКОЛО НЕГО

Мнениеот Николина Манчева » 07 Дек 2011, 22:21

;)
Отново съм впечатлена от интервю с Надежда /Михайлова/ Нейнски

Може и на вас да ви хареса.


" ...в политиката е важно някой да носи отговорност.
Иначе в хората се създава усещането, че всеки може да прави каквото си иска и едни пият, а други плащат. "



Надежда Нейнски пред БНР:

НЕ МОЖЕМ ДА ПОЗВОЛИМ НОВО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ЕВРОПА.


Водеща Борислава Борисова: Съдбовни дни за ЕС и еврозоната. Конгрес на Европейската народна партия - една среща, която ще бъде своеобразна подготовка на ключовия Европейски съвет, който предстои на 9 декември. За това ще говорим сега с г-жа Надежда Нейнски, евродепутат от Групата на Европейската народна партия. Здравейте!
Надежда Нейнски: Здравейте!

Ще може ли, г-жо Нейнски, сигналът към европейските граждани, след конгреса на ЕНП да бъде – имаме план, той ще заработи, еврото ще го бъде, бъдете спокойни?
Това е амбициозната задача. Аз смятам, че повече време за компромиси, за отстъпление не би могло да има и не случайно вчера на заседанието преди конгреса на ЕНП, всъщност на Националния съвет, ако търсим някакъв паралел сред познатите структури в България, на т.нар. Политическа асамблея, това беше основното послание и дебатът беше много сериозен върху Резолюцията, с която ще излезе днешният конгрес. Защото, знаете, има много и различни гласове. Има гласове за ново разделение в Европа, има гласове за сериозния план, който се подготвя от Германия и Франция и разбира се, има различни интерпретации, но едно е сигурно, че дори държавите, които в момента не са в Еврозоната, както България, имат нужда от силна Европа. Точно към тази Европа ние сме се стремили и в името на тази Европа сме платили не малко като народ – цена и социална, и политическа. Радвам се, че сме част от този дебат и мисля, че днешният и утрешният ден ще дадат сериозни послания към хората, послания, които те наистина очакват. Защото тревогата е много голяма.

Ще повярват ли обаче, г-жо Нейнски, пазарите, на тези поредни намерения, които биха могли да бъдат превърнати в конкретни действия. Защото, много често, когато се говори за проблемите на Еврозоната, се говори за това колко трудно е да се върне доверието към политическите лидери?
Истината е, че въвеждането на еврото по същество беше политическо решение и една от основните критики, един от упреците, е именно към това, че икономическата логика изостана от политическата логика. Онази интеграция, този общ пазар, към които тогава беше посланието, че се стремим, не се изпълниха с конкретно съдържание и всъщност това доведе и до кризата. Знаете, че първоначално кризата беше банкова и много гласове казват, че ако политиците се бяха намесили навреме в банковата криза и бяха успокоили банките, те нямаше на практика да доведат до икономическата криза.

Защото, ако за Гърция можем да кажем, че тя не изпълнява финансовата дисциплина и затова е натрупала такъв дефицит и всъщност кризата там е функция именно от това неизпълнение на дисциплината, то за Испания не можем да кажем същото. Нещо повече, идването на Рахой в Испания изплаши финансовите пазари и неслучайно, защото той каза, че ще направи нови ограничения на разходите, нови икономии.
Днес в своето изказване ще кажа, че изходът от кризата е да се направи сериозна стратегия за растеж, да се даде шанс на малкия и среден бизнес да поеме част от удара на реформата. Малкият бизнес е най-гъвкавият и ако му се даде шанс и съответните стимули, той наистина може да помогне сериозно в решаването на икономическата криза. Така че – икономии да, но не и да се стига до крайности и те трябва да бъдат свързани задължително със стратегия на растежа. Растежът е това, което ще спаси Европа и това, което ние, политиците, казваме: „повече Европа ще спаси Европа, по-голяма интеграция”.

Ще се вслушат ли в една подобна теза лидерите, защото тази пожарна ситуация, в която трябва да се реагира, може би отново ще отмести на заден план едни такива по-дългосрочни идеи в друга посока?
Карате ме да правя прогнози, които е трудно в момента да направи който и да било, но ще ви кажа следното: Има една сянка, която броди. Тази сянка е сянката на Берлинската стена. Еврото не може да бъде нова Берлинска стена. Не можем да позволим ново разделение на Европа. Не и след тези години, в които бащите на Европа успяха наистина да мотивират и създадат такава голяма политическа енергия. Евроскептицизмът чука на вратата и ако не се вземат правилните решения, това ще предизвика огромен хаос. И не случайно по темата с европейското развитие, с европейската криза, изказват тревога и световните лидери. Европа е много сериозен фактор в световните икономически пазари и задълбочаващата се криза в Европа неминуемо ще повлияе на целия свят.

Така е. Ето например вчера излязоха данните – не зная дали са Ви попаднали, че норвежците, около 70 %, са против евентуално присъединяване на страната им към ЕС. В Швеция всеки 9 от 10 шведи иска страната му да остане извън еврозоната.
Да, точно тези гласове и този скептицизъм, който е разбираем в момента, имат едно обяснение – някои държави изразяват нежеланието си да се присъединят към еврозоната, други искат да се започне с изключването на „лошите” членки от еврозоната. В момента кипи наистина много сериозен дебат и затова решенията, които ще се вземат в Брюксел в четвъртък вечерта и които ще бъдат дебатирани днес, както и предложенията, които ще се направят, ще бъдат следени отвсякъде.

А европейски или правителствен подход ще бъде възприет, според Вас? Ето днес беше представено това, което предлага Херман ван Ромпой – договорите на ЕС да не минават през национална ратификация, за да бъдат избегнати рискове от подобни процедури?
Сигурно универсална рецепта в момента няма. Обаче въпросът Ви ме провокира да си спомня нещо, което беше казал Гюнтер Ферхойген при едно свое идване в България на среща със студенти, когато се обсъждаше отново темата за това дали засилване на европейското е отнемане на суверенитет и къде е онази тънка граница между националното и европейското. И той даде пример с Германия като каза, че големият символ на Германия винаги е бил марката, дойче марк. И всъщност Германия прави тази осъзната жертва, разбирайки че европейската интеграция и европейското бъдеще на Германия ще дадат много повече шансове на нейните граждани. Той каза, че са се отказали от германската марка в името на европейския проект и смятат, че не са сбъркали и това е пътят. Все пак – това е Германия и аз неслучайно я давам за пример. Винаги е имало скептици, но аз смятам, че бъдещето на Европа е в повечето интеграция. Това не означава отричане на националното. Не случайно девизът на Европа е „Единство в многообразието”. В тази пъстра картина всеки носи своето, но има общи принципи, общи правила, общи закони, които ние всички сме длъжни да спазваме. Това е като в семейство – всеки има своята индивидуалност, но когато си в една общност – ти се съобразяваш с другите и търсиш не само правата си, но и носиш отговорност. Защото ние сме склонни да бъдем европейци, когато взимаме пари от еврофондове и да бъдем българи, когато сме принудени да бъдем част от отговорността. Този дуализъм няма как да се развива за в бъдеще.

Да, точно това ме кара сега да Ви помоля да коментирате българската ситуация. Ние сме сред отличниците по финансова дисциплина. Посочва го и Меркел. В същото време желаем да станем част от нещо, което преживява най-сериозния си катаклизъм.
Затова са правата и отговорностите. Вие си спомнете косовската криза. България не беше член нито на ЕС, нито на НАТО. Ние споделихме една отговорност от международната общност, в резултат на което България наистина капитализира доверие. То след това можа да развие в конкретни политики – и по отношение на НАТО, и по отношение на ЕС. Давам си сметка, че чисто човешката, даже българската природа е да се снишиш, за да мине бурята и когато вече започне раздаването на благата - да се наредим на опашката. Но в момента, без да пренебрегваме националния интерес, смятам, че трябва да бъдем много активни в дебата. Да заявяваме конкретни предложения, а не просто да отричаме всичко. Даже първосигнално темата с данъка върху финансовите транзакции беше категорично отречена от правителството, без да си даде сметка за какво всъщност става дума. Този данък не ни засяга по същество, не може да засегне самите граждани. Отказът изобщо да се вникне и да се развие българска позиция по много проблеми, отнема шансове. Когато човек отказва - той трябва да има много сериозни аргументи.

Но ето, вчера министърът на икономиката и енергетиката реагира, като каза, че според него не е правилен подходът да се намали това съфинансиране по проекти за страните с прекалено голям дефицит. Той казва – не може страните, които са направили всичко необходимо, да спазват правилата да получават по-неблагоприятни условия, отколкото тези, които не са ги спазвали.
Не съм запозната с контекста, в който го е казал, но принципно е прав. В една сложна система, каквато е ЕС, за която има страшно много интереси, и в която ние сме влезли на един късен етап при определени вече правила, трябва да проявим изключителна настойчивост, много голяма конкретика и професионализъм при воденето на преговорите. Защото и в бизнеса, и в политиката, ако щете дори и в личния живот, умението да защитаваш своя интерес, да го аргументираш и да участваш в дебат, е ключово. Т.е. можеш да не успееш да си защитиш интереса. Но ако имаш хора, които имат и самочувствието, и доверието на Европа и които са добре облечени в аргументи, могат да го защитят. Както е казал Айнщайн: „всичко е относително”. Много добре си давам сметка, защитавала съм българските интереси и знам колко е трудно, особено когато България е лошият ученик дълго време и априори на нея се гледа като на държава, която не може да се справи. Знам колко е сложно, но няма невъзможни неща и мисля, че съм го доказала.

Т.е. не трябва да влизаме в този разговор, г-жо Нейнски, като малка и бедна страна?
Да, категорично. Това, че сме малки и бедни, не е нужно да си политик, за да го видиш. Тук говорим за национално достойнство, за самочувствие, за начина, по който можеш да експонираш положителните си страни. Да видиш това, което те прави незаменим. Защото има малки държави, които обаче имат много голям глас в Европа. Някой ще каже - богати. Има и богати, и не толкова богати. Но става въпрос и за национално самочувствие. Не можеш постоянно да твърдиш колко си беден, слаб, че имаш проблеми и да чакаш. Аз виждам начина, по който европейските лидери се отнасят към такива държави. Между другото, вчера един мой колега по друг повод ми каза нещо, което в първия момент дори леко ме жегна, но си мисля, че може би това е за съжаление животът, казвам за съжаление, защото той е битка, пусия, наистина. Той каза: „Разбери, Надежда, западните лидери са ориентирани към успеха, „success oriented”, ако не можеш да се справяш - си втора категория.

Няма място за губещи...
Психологически си втора категория, когато не влизаш със самочувствие, с актив в един разговор. Като казвам самочувствие нямам предвид арогантност, а аргументирано самочувствие. И мисля, че колкото по-бързо се научим на това, толкова по-бързо ще започнат да ни се отварят вратите. Защото хленчът не помага. Всеки има проблеми. Големите държави имат големи проблеми. По-малките – по-малки проблеми.

Това прозвуча успокоително по някакъв начин за хората, които..
То е така, защото можете ли да си представите отговорността на големите държави в ЕС. Например на Германия, на Франция, ако щете дори на Италия. Италия е /ако не се лъжа/ петата икономика или е в петицата в ЕС. Така че, има държави, които си дават сметка, че техният провал ще повлече цялата Общност.

Тежестта на това лидерство, минусите от това лидерство, в случая на Германия и Франция. Какво ще загубят от лидирането в този процес, ще има ли негативи?
Както се казва, който го е страх, той не ходи в гората. Дори за експертните правителства, които се назначават, защото те реално са назначени в държави като Гърция, като Италия, обикновено се коментира, че взимат експерти, за да не понесат конкретните политически удари от непопулярните реформи, които са задължени да направят. Зад гърба им е пропаст, т.е. те трябва да направят реформите. Тези реформи са изключително болезнени и нито левицата, нито десницата считат, че в момента имат силата да ги направят. Промените трябва да бъдат консенсусни между всички политически сили.

В случая на Германия и Франция, в които лидерите са десни - като Меркел и Саркози, на практика европейската десница носи отговорност за съдбата на Европа. Те са основните двигатели на плана. Ако този план е неуспешен, това ще бъде неуспех за десницата.

И в края на нашия разговор да Ви върна на българска почва - на днешната дата през 1989 г. се създава СДС. 20 години след това какво е СДС в българската политика?
Много ме боли, че все по-рядко се говори за голямата политика и за СДС. Като човек, който е бил може би 19 от тези 20 години в СДС, аз съм кръвно свързана с тази политическа сила. И даже не толкова с политическата сила, колкото с надеждата, която тя носеше и която с времето се разпиля и не се идентифицира сега от хората. Истината е, че в днешния ден, честно казано много ме боли. Аз съм тук, където е европейската десница, а виждам българската, реформаторска десница на колене в България, разбита, обезверена. Даже не толкова политическата сила, колкото хората, които вярват в нея, са разпилени. И отново се сещам за темата с отговорността и за това, че в политиката е важно някой да носи отговорност. Иначе в хората се създава усещането, че всеки може да прави каквото си иска и едни пият, а други плащат. Това е може би най-голямото разочарование, което хората могат да понесат. В днешния ден мога да кажа по-скоро на моите колеги сериозно да се замислят, защото Европа и европейската десница са изправени пред своите отговорности. А малката българска десница, реформаторската десница, в момента продължава да се лута в гората и да не знае откъде ще излезе мечката.

Е, да се надяваме, че ще намери верния път. Благодаря Ви за този разговор! Надежда Нейнски в ефира на „Хоризонт” –„Преди всички”.

http://nadejdaneynsky.bg/Тема-на-деня-BG/1115-Надежда-Нейнски-пред-БНР-Не-можем-да-позволим-ново-разделение-на-Европа
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Предишна

Назад към Дискусионен клуб

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron