Евтим Костадинов: Проверката на МВР показва, че ръководни полицейски кадри са изтласкани за сметка на бивши служители на ДСhttp://www.capital.bg/blogove/dosieta/predstaviam_vi/2010/08/07/943745_evtim_kostadinov_proverkata_na_mvr_pokazva_che/
7 авг 2010
До края на 2010 г. ще приемем около 85 процента от всички архиви на ДС, казва председателят на комисията по досиетата
В края на юли 2010 г. комисията по досиетата приключи проверката на МВР за присъствието на бивши служители от ДС в ръководния му състав. Тя се превърна в най-мащабната проверка, извършвана досега в държавна институция. В продължение на пет месеца – от март до юли комисията провери над 6000 лица и излезе с 15 доклада, с които бяха обявени над 1300 служители в МВР, които са заемали или заемат ръководни постове от 1990 г. досега. Приключването на проверката е поводът за разговора с председателя на комисията Евтим Костадинов.
Г-н Костадинов, каква беше нагласата на комисията при започване на проверката за принадлежност към Държавна сигурност (ДС) на ръководния състав на МВР?
Нагласата ни беше рутинна. Както и при другите проверки, и при МВР стремежът ни е да спазваме закона. Целта ни беше колкото се може по-бързо да извършим проверката, защото първоначалните цифри показваха, че става въпрос за твърде сериозна група лица – над 6000.
Този голям брой на проверяваните служители промени ли по някакъв начин подхода ви?
Когато се обобщиха данните за това колко лица подлежат на проверка и се видя големия брой ние преценихме, че не може да излезем с едно или две решения. Затова подходихме по друг начин – решихме проверката да се извърши по азбучен ред. Това беше най-обективният подход. А не да вадим отделни имена, за които от МВР вече бяха пристигнали данни.
От МВР бяха ли коректни с предоставянето на архивите, които комисията е изискала?
Ръководството на МВР съвсем коректно, точно и в график предоставяше документите. И тях ги затрудняваше тази проверка, но от министерството се стремяха да помагат при извършването й. В процеса на работа се наложи на няколко пъти да отправяме допълнителни искания за нужното окомплектоване на документи, удостоверяващи принадлежност към ДС на някои лица. При тези случаи нямаше добро оформяне на документите в архива и затова се налагаше да изпращаме допълнителни писма с конкретни искания за издирване на необходимите материали. Знаете, че законът дава право на комисията да изисква допълнителни данни, за да може да се излезе с обективно решение за всяко едно от проверяваните лица.
Голяма част от проверяваните са бивши щатни служители на ДС, което се установява от техните кадрови дела в архива, съдържащи документи за назначаването и кадровото им израстване в йерархията на различни структури на ДС. Можете ли да кажете обаче дали в архива на ДС се пазят и техните работни дела, по които да се установи с каква дейност точно са се занимавали?
За един 20 или 25-годишен трудов стаж в ДС на оперативен работник е трудно да се съберат данни за дейността му в едно такова работно дело. В интерес на истината не знам защо твърдението, че оперативните работници имат работни дела навлезе в обръщение. Работни досиета има агентурата на ДС, секретните сътрудници. Но няма събрана на едно място в отделно дело информация, обобщаваща дейността на щатните служители на ДС.
Какво показва анализът ви за извършената проверка, която се оказа най-мащабната и в същото време отбеляза и най-висок ръст на принадлежност от ръководния състав на държавна институция досега – над 21 процента?
Като бивш служител от МВР и преди съм споделял, че особено впечатление прави факта, че след промените у нас на ръководни длъжности в системата на вътрешното министерство са назначавани бивши служители на ДС, а не професионално подготвени кадри на полицията. Би трябвало да е обратното – в йерархията да бъдат издигани именно професионално подготвени полицейски служители, а не лица, които в своята професионална кариера са се ръководили от други принципи. Тук става въпрос за не малък брой от ръководния състав на министерството. Излиза така, че полицейските кадри до известна степен са били изтласкани в кариерното си развитие за сметка на бившите служители от ДС.
Данните от проверката на ръководния състав на МВР показват, че най-заемната ръководна длъжност в системата на МВР от бивши ДС-служители е началник на сектор. Бихте ли разяснили къде в йерархията стои тази длъжност и какво е нейното значение?
Това е една от най-важните длъжности в системата на МВР. Началникът на сектор ръководи няколко оперативни работници и обобщава тяхната дейност. Може да се каже, че длъжността е възлова, тя е в основата на дейността по документиране и установяване на извършваните престъпления, които полицията разследва. Служителят, който заема този пост, отговаря за набелязване на мерките и оперативните мероприятия за разкриване на дадено криминално престъпление и съответно мерките при другата дейност на МВР – охранителната и безопасното движение по пътищата.
Бивши служители на ДС са били назначавали на ръководни постове в МВР при всички правителства след промените у нас. Проверката обаче разкрива, че сериозен брой назначения и преназначения на бивши ДС-кадри на ръководни длъжности е станало в периода 2005-2007 г. по време на правителството на Станишев, когато министър на вътрешните работи беше Румен Петков. В комисията забелязахте ли тази тенденция?
Благодаря за този въпрос. Да, данните, които излязоха при проверката, потвърждават този факт и на нас също ни направи впечатление. Какви са били мотивите за тази политика на тогавашното ръководство на министерството би следвало да ги обясни то. Във всеки случай ако целта е била да се подобри дейността на МВР при борбата срещу организираната престъпност и корупцията, тя не е изпълнена, защото знаете, че в този период МВР беше сериозно критикувано точно по тези показатели. И тук пак може да се върнем на въпроса защо вместо да са издигани професионално подготвени полицейски кадри се е давало път на служители, които по времето на кариерата си в ДС са се занимавали със съвсем различни неща от приоритетите и задачите на полицията днес.
Какво бихте казали на противниците за разкриване на сътрудниците на ДС, които твърдят, че комисията по досиетата огласяна кадрови служители на ДС, които и преди промените са работили за националната сигурност?
Неправилно е да се отъждествява понятието национална сигурност, такова каквото то е за съвременната българска държава с дейността на Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г. Целите на съвременните специални служби и на МВР са разписани в редица закони и механизмите на контрол върху тях е много по-различен от онова, което е било преди 21 години. Виждате, че днес актуалните задачи на МВР е да противодейства на престъпността и корупцията. Това са задачи, които са в интерес на цялата държава и общество. Затова паралелът с реалността преди 10 ноември е неуместен. В своята дейност комисията изпълнява закона, такъв, какъвто е приет с мнозинството от Народното събрание, с гласовете на управляващите и на опозицията. Изводите от данните, които излизат официално с нашите решения, могат да бъдат направени самостоятелно от всеки, бил той гражданин или държавен ръководител.
В отчетния доклад за дейността на комисията през последните 7 месеца, внесен в парламента, вие информирате, че предстои извършване на проверка на ръководния състав на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Очаквате ли да възникнат някакви проблеми и дали процентът, регистриран при проверката в МВР, ще се повтори и при ДАНС?
Проблеми не очаквам, защото с новото ръководство на агенцията работим коректно. Колкото до процента на присъствие на бивши кадри на ДС в ръководния състав, предполагам, че също ще бъде висок. Особено като се има предвид начина, по който стартира ДАНС. За да сме коректни обаче нека да изчакаме официалните резултати.
В отчетния доклад подробно са отбелязани различни дейности на комисията, но впечатление прави броя на приетите от комисията архивни материали – с две трети повече от същия период на предходната година.
Да, тази година приемането на архивите на ДС от различни държавни структури е приоритетно за комисията. Знаете, че бяхме забавени с предоставянето на необходимия сграден фонд от Министерския съвет през 2007 г. и това доведе до забавяне на изграждането на съвременно и отговарящо на всички изисквания архивохранилище в Банкя за централизирания архив на ДС, който по закон комисията трябва да създаде. Тази година обаче ние вече имаме необходимите условия и приемането на архивите на ДС е наша основна цел. С подписването на тристранното споразумение с ръководството на МВР и на Държавна агенция "Архиви" се създаде нужния график и ред. Надявам се, че до края на 2010 г. ще приемем около 85 процента от всички архиви на ДС.
Държавна сигурност присъства с 21 процента в ръководния състав на МВР
Общо 1346 сътрудници на ДС са били на ръководни постове във вътрешното министерство в периода 1990-2010 г.
27 юли 2010
http://www.capital.bg/blogove/dosieta/2 ... rocenta_v/
Малко над 21 процента от ръководния състав на МВР от годините на прехода досега е бил зает от сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това обобщение може да се направи след публикуването на 15-ия, последен, доклад на комисията по досиетата от проверката на ръководните кадри във вътрешното министерство в периода 1990-2010 г., с който я приключи.
Докладът на комисията включва имената на сътрудниците от буквите Т до Я и съдържа 128 лица, които са били на ръководни постове в системата за последните 21 години. Заедно с предишните 14 доклада общата цифра на сътрудниците на МВР сред ръководния състав възлиза общо на 1346 души.
"Прави впечатление, че над 20 процента от ръководния състав е бил зает от сътрудници на ДС, което е най-високия резултат за държавна институция досега", коментира пред "Капитал" председателят на комисия по досиетата Евтим Костадинов. При проверките в досегашните институции присъствието на сътрудниците на ДС е около 10 процента, като досега единствено ръководният състав на БАН е надхвърлил тази цифра.
Според Евтим Костадинов резултатът от проверката на МВР ясно показва, че след 10 ноември 1989 г. в министерството вместо на ръководни постове приоритетно да са издигани квалифицирани полицейски кадри, са се назначавали хора на ДС.
През март 2010 г. комисията по досиетата започна проверката по азбучен ред в МВР, която се превърна и в най-мащабната за българска институция, извършвана до момента.
По закон проверката на комисията обхваща общо 6219 лица, заемали или заемащи следните ръководни постове във вътрешното министерство: главният секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на районните полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори.
В последния 15-и доклад фигурират имената на няколко фигури, заемали ключови постове в МВР:
Цвятко Цветков (1943), секретар на МВР за периода 1995-1997 г. - кадрови служител на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, зам.-началник на управлението от 1987 г. Изкарал двумесечна школа в КГБ през 1987 г. Зам.-началник на Второ главно управление на ДС от декември 1989 г. В правителството на Виденов (БСП). Цветков заема пост секретар на МВР, отговарящ днес на зам.-министър. Впоследствие е съветник на "Позитано" 20 по въпросите на националната сигурност.
Тодор Бояджиев (1939), главен секретар на МВР (1990-1992) – кадрови служител на Четвърто управление на ДС (техническото) от 1966 г., впоследствие служител на Първо управление на ДС (разузнаването), издигнал се до зам.-началник на управлението. Изкарал две школи в КГБ. Бояджиев е първият главен секретар на МВР, от въвеждането на този пост след промените у нас. Бил е депутат от БСП.
Феодор Владимиров (1946), началник на Централната служба за борба с организираната престъпност (1993-1994) – щатен служител на Главно следствено управление на МВР от 1990 г.
Филко Славов (1954), командир на Специализирания отряд за борба с тероризма (1997-2003) – щатен служител на Четвърто управление на ДС (икономическото) от 1986 г. Славов е вторият кадър на ДС, ръководил СОБТ след промените. Бившият командир на баретите е сочен за близък на друга бивша барета – арестувания при операция "Октопод" Алексей Петров (виж още по темата: "Къде зимуват октоподите"). Семейството на убития прокурор Николай Колев публично заяви преди време, че зад престъплението стои тогавашния главен прокурор Никола Филчев и приближеният му тогавашен шеф на баретите Филко Славов.
Христо Марински (1948), зам.-директор на дирекция "Национална полиция" (1994-1997) и директор на Националната полиция януари-февруари 1997 г. – щатен служител на Окръжно управление на МВР по линия на ДС от 1989 г. Ген. Марински е член на комисията по досиетата Андреев. Той е един от членовете на комисията, които не пожелават да се подложи на гласуване през 2001 г. данните за тогавашния лидер на БСП и кандидат за президент Георги Първанов, сочещи, че той е бил секретар сътрудник "Гоце". След закриването на комисията през 2002 г. Марински е съветник на президента Първанов. Марински е кандидат на БСП и подкрепян от президента да оглави сегашната комисия по досиетата при номинирането на членове през пролетта на 2007 г.. В Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред обаче тогава става ясно, че вътрешният министър Румен Петков (БСП) е спестил данни, сочещи, че Марински е получавал заплата в продължение на 8 месеца. А това да не си бил сътрудник на ДС е едно от изискванията на новия закон за досиетата. След като скандалът става публичен Марински оттегля кандидатурата си с писмо до вътрешната комисия.
Юлий Георгиев (1951), директор на Национална служба "Сигурност" (контраразузнаването, НСС) от 1995 г. до 1997 г. – щатен служител на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването при комунизма) от 1979 г. Ръководи НСС по време на правителството на Жан Виденов (БСП). Георгиев е петият кадър на ДС, ръководил съвременното контраразузнаване след Стефан Димитров, Иван Чобанов, Иван Драшков и Петко Сертов.
Сянката на ДС не подмина и служба "Военна полиция"
Комисията по досиетата огласи 13 ръководни служители, от които 10 са действащи към момента. Трима са агентите в комисията "Кушлев"
23 юни 2010
http://www.capital.bg/blogove/dosieta/2 ... _policiia/
Общо тринадесет висши служители в служба "Военна полиция" към Министерството на отбраната са свързани с бившата Държавна сигурност, стана ясно от доклад на комисията по досиетата. Според изнесените от независимия държавен орган данни десет от тях заемат ръководни постове в службата към момента.
Прави впечатление, че всичките са били назначени през 2008 г. по време на правителството на Станишев. Проверени са 122 служители от ръководния състав на "Военна полиция".
Действащите бивши сътрудници на ДС са:
Йонко Бахнев (1968), началник на служба "Администрация и протокол" от април 2008 г. – агент Иван на Трето управление на Държавна сигурност (военното контраразузнаване, ВКР) от 1987 г.
Борислав Младенов (1963), директор на дирекция "Оперативна дейност" от януари 2009 г. – щатен служител на ВКР от 1989 г.
Валери Мъров (1960), началник на служба "Разкриване на престъпления" от април 2008 г. – щатен служител на ВКР от 1986 г.
Димитър Бузяков (1958), началник на служба "Инфраструктура" от април 2008 г. – агент Захов на ВКР от 1982 г.
Ивайло Савов (1953), началник на отдел "Административен" от април 2008 г. – агент Ботев на ВКР от 1980 г.
Райчо Йорданов (1949), началник на отдел "Анализ и информация" от април 2008 г. – щатен служител на ВКР от 1974 г.
Златомир Гинчев (1958), директор на регионална служба "Военна полиция" – София от април 2008 г. – щатен служител на ВКР от 1985 г.
Радослав Кутийски (1963), началник на служба "Анализ и информация" в регионална служба "Военна полиция" – Сливен от април 2008 г. – щатен служител на ВКР от 1987 г.
Стефан Пенев (1965), директор на регионална служба "Военна полиция" – Варна от април 2008 г. – агент Иван на ВКР от 1988 г.
Теодор Чолев (1961), зам.-директор на регионална служба "Военна полиция" – Пловдив от април 2008 г.
С Държавна сигурност са били свързани и двама шефове на "Военна полиция" в близкото минало. Това са Любен Пандев (1949), началник на управление "Военна полиция" в периода 1998-2000 г. – резидент и агент Дебелянов на Трето управление на ДС (ВКР, военно контраразузнаване) от 1973 г. Петко Драгоев (1942), началник на управление "Военна полиция" в периода 1994-1996 г. – агент Гошо на ВКР, командване на сухопътните войски от 1977 г.
Проверката на служба "Военна полиция" е част от цялостната проверка на специалните служби в България, която комисията по досиетата извършва. До момента независимият държавен орган обяви сътрудниците на ДС в Национална служба "Охрана" (НСО) и преполови най-мащабното проучване за ДС-присъствие – това в ръководните структури на МВР. "Военна полиция" е третата специална служба, в която се осветява ДС присъствието в ръководния й състав.
Служба "Военна полиция" беше част от бившата служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" на Министерството на отбраната. Със създаването на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) през 2008 г. тази служба беше закрита, тъй като контраразузнаването се вля в новата агенция.
Въпреки това правомощията, задачите и функциите на спецслужбата по отношение на въоръжените сили бяха механично оставени в закона за отбраната, а "Военна полиция", останала в отбранителното ведомство, продължи да работи по тях. Щатът й възлиза на над 1110 души.
Комисията по досиетата огласи и доклад от проверката на друг държавен орган - Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, известна повече като комисията "Кушлев". От проверените 29 служители от ръководния й състав само трима са разкрити като агенти на бившата ДС.
Това са Боряна Въчкова (1960), началник отдел от 2006 г. – агент Таня на Второ главно управление на ДС от 1980 г.; Валентин Маринов (1943), началник отдел от 2005 г. съдържател на явочна квартира Уран-3 на Второ главно управление на ДС от 1979 г.; Гаврил Благоев (1947), директор в периода януари-април 2009 г. – щатен служител на Второ главно управление на ДС от 1973 г.


