
Винаги съм казвала,че за мен 24 май и 6 септември са най-хубавите български празници. В тези дни, аз окачвам българското знаме на терасата си.Тази година ,на 06.09. нямах такава нагласа. Моето АЗ не искаше да празнува. Мислех си за онези хора,които като мен са се лишили от нещо,за да сбъднат една своя мечта - да излязат извън пределите на Родината си,да се повозят на корабче,да почувстват свободата си. Те са съвсем обикновени хора - не са ВИП манекенки,моделки,футболисти,съмнителни бизнесмени. За тях,психологът,който прудружава оцелелите, казва,че се възхищава на тяхното достойнство с което преживяват ужаса.Такива като тях, са основната част на населението,което изнася на гърба си този мъчителен преход.Наистина е крайно време да се спре с популизма и да се обърне внимание на такива обикновени , нехленчещи и с достойнство хора . Заради тях си струва да им помагаме да не вярват ,че някой с магическа пръчка ще оправи нещата,а трябва да се спазват правилата и законите; да има контрол и над такива фирми,които носят отговорност за човешкия живот.
Споделяйки това,исках да почетем тези хора,които са едни от нас!