
Днес е втори юни - отдаваме почит към нашите герои. Едни го правят показно,кресливо, а други - по-сърдечно. Аз и друг път съм писала за онези , обикновените хора,които със сърцата си почитат своите герои. Средно голям град, квартална кръчма край река.Часът е 12 и сирените започват да вият. 4 - 5 човека си пият питието и бистрят политиката.Но в момента,в който чуват сирените се изправят до масата и прекланят глави . Друг,около 45г мъж,който току що е излязал от кръчмата и е на средата на моста,отивайки към другия бряг, се спира, застава мирно, преклонил глава. Сирените млъкват ,мигът е отминал и моите герои продължават разговорите си. За мен това е патриотизъм,идващ от сърцето - чист,неподправен.Така хората почитат паметта на своите герои. В същотото време,горе в планината,един партиен лидер прави циркове и демонстрира своето разбиране за патриотизъм. Какво правех аз ли? Аз,която се просълзявам само като чуя химна,не почувствах порива да стана, стоях безмълвна,потънала в размисъл за патриотизма и се питах - аз по-малък патриот ли съм от тях?