Костов: Готов съм за управленски мандат

Тук се оповестяват настъпили или предстоящи събития от обществено-политическия живот у нас и такива от чужбина, които касаят България и българите

Костов: Готов съм за управленски мандат

Мнениеот Краси » 20 Дек 2008, 18:41

Лидерът на ДСБ Иван Костов в „Годината” по Дарик радио






Финансовата криза – събитие на 2008-ма година, вие ще го потвърдите ли?


Не, според мен събитието е провалът на европейското ни членство и трябва да се запише изцяло в графата минуси на управляващата коалиция. Другото е събитие на света, но събитието у нас е това.


Успяха ли управляващите да сменят акцента, след като и сега хората посочват, че финансовата криза е събитие № 1 за 2008-ма?


Нека да напомним, че управляващите дълго време отричаха кризата. Имаше крайно цинични изявления, в смисъл, че тя ще охлади полезно българската икономика, помните ги тези неща. Това беше връх на цинизма. В този смисъл управляващите подцениха много, загубиха много месеци да се подготвят, да подготвят нова финансова и икономическа политика, с която да пресрещнат идващата криза. Те я посрещат сега не готови, по стария манталитет, ускорявайки и задълбочавайки кризисните процеси, пазейки държавната администрация.


До къде ще стигне този проблем за България през 2009-та година?


Кризата навлиза, ако говорим за провала на европейското членство, аз очаквам загуба на нови десетки, стотици милиони евро в началото на следващата година. Когато би трябвало опозицията, ако това се случи, да поиска нов вот на недоверие.


Вот за какво?


Отново за същото, което беше през юли – провал на европейското членство, защото ако ние загубим още няколкостотин милиона и започне да се трупа сметката на безвъзвратно загубените пари, какво да прави опозицията.



Опозицията още от края на 2008-ма година трябва да готви вот на недоверие за правителството през 2009 година?


Ако загубим още пари, ако не може да отреагира. Аз знам, че идването на г-н Майкъл Лий в България е било посветено точно на опасността. Той е предупредил министър-председателя за опасността да се загубят нови 362 милиона евро. Говорил е много загрижено и е настоявал категорично да се вземат спешни мерки. Очевидно мерките не ги виждаме, защото под спешни мерки в Европа разбират отстраняване на тежко корумпирани политически лица, намиращи се на много високо стъпало в управлението на държавата. Такива мерки не се очертават. В този смисъл по всичко личи, че ние отиваме към ново орязване и безвъзвратна загуба на пари. За мен това е по-голямо събитие, отколкото събитието с финансовата криза, защото финансовата криза тя се разпростира върху целия свят, но ако говорим за българската икономика, за българските публични услуги, непременно трябва да кажем, че българският растеж беше не здрав, той беше враждебен, увреждащ природата, бетониращ крайбрежията, съсипващ околната среда, той беше несправедлив, той беше на основата на сивия и черен бизнес, той не беше справедлив по отношение на обществото. Той не произведе и не създаде икономиката, която да е способна да генерира непрекъснато висока добавена стойност, напротив – пукат се балони на недвижимата собственост. Спука се борсата, как може ние да твърдим изобщо, че това е бил здравословен растеж, след като българската борса загуби 3-4 пъти надолу котировката на листваните компании. Това е абсурд да се твърди. В този смисъл в България положението като периферия е много по-тежко отколкото общата финансова криза, която ще засегне страната.


Началата на борсата, на бума в строителството, идват от вашето управление. Това не означава да се прехвърля сегашната криза, но има ли нещо сбъркано по моделите, които е тръгнала България, нещо, което и вие не успяхте да овладеете когато управлявахте?


През 2001 година дойдоха на власт Симеон Сакскобургготски и ДПС като носители на идеята за либерална политика, която да разгради държавата и позволи да се развият всякакви спекулативни бизнеси, включително черни и сиви. Като под черни и сиви разбирам контрабандни – с алкохол, наркотици, с китайски стоки, с какво ли не. Включително спекули в областта на строителството, хотелиерството, изграждане на туристически мощности за туристически услуги и т.н. от най-различно естество. Всичко това пада на дъното в момента, всичко това се обезценява, загуби стойност. Земята загуби стойност. Вижте какво става с тези дружества, създадени специално да спекулират с цените на земята – в добрия смисъл на думата да кажем спекулират. Да купят земя, да я окрупнят, да я приготвят за големи мероприятия, примерно за засаждане на градини, трайни насаждения и т.н. Нищо не върви, всичко се стовари на дъното. Никакъв бизнес не просперира в България. В този смисъл вие сте прав да питате какво се е случило в тези години, така че след приватизацията и след радикалите промени от 1997 – 2001 година защо икономиката не тръгна добре. Моят отговор е, защото взеха властта хора, които просто не искаха да тръгва икономиката в правилната посока. По този начин под растежа се оказа една изключително нездрава среда, оказа се едно тресавище, в което потънаха допълнителните пенсионни фондове, потънаха огромни спестявания, стотици милиони се загубиха там от застрахователните институции и фирми.


Имате ли сили за нов план в ДСБ, вие – лично, и какъв е планът, който да извади България през 2009-та година и каква е алтернативата?




Приоритет №1 е отношението с ЕС, възстановяване на доверието на ЕС, възстановяване на достъпа до еврофондовете, не толкова, че това са крайно належащи пари, въпреки че те са много належащи, защото в условията на криза да идват пари, които са грандове, защото това не е заем, това са пари, които просто се вливат в българската икономика и ти да не можеш да ги вземеш, това е най-плачевното състояние, говорещо за пълна безпомощност. Най-важното е това и за да се постигне тази цел, неминуемо трябва много тежко да се удари по мафията, която се е окупирала във властта в България. Което означава чисти ръце по отношение на управлението, категорично доказателства да се дадат на ЕС, че България иска европейските правила много по-силно, отколкото европарите. Тогава няма да има никакви проблеми да получи европейските пари, но трябва да поиска правилата, трябва да приложи правилата, иначе не става. Това са ключови приоритети, защото в противен случай, няма да могат да бъдат осъществени останалите неща, няма да могат да бъдат довършени реформите. Виждате какво става в здравеопазването, пълен разпад и безпомощност. От една страна министерството, от друга страна на болниците, от трета страна здравната каса, от четвърта страна лекарският съюз се разпадна, всичко се е разпаднало. Как може при това положение най-важната задача на държавата да не е да възстанови авторитета на тези институции, за да може чрез тях и с тяхна подкрепа да осъществи крайно належащите реформи на болничното здравеопазване. Вижте в каква каша сме влезли. Разпада се всичко, специално в здравеопазването. Тези неща трябва да бъдат подредени по начина. Приоритет номер едно – да върне доверието на Европа, е крайно необходимо, за да създаде доверие вътре в България, защото ако европейците казват, в България вече се спазват нашите правила, в България вече има европейска законност, непременно всички ще си заемат местата. Няма да има съпротива срещу стремежа на държавните органи да въведат порядък в страната ни. Аз имам сили за това и знам просто, че така трябва да се направи. Трябва да се оздравят нещата.


Има ли опозиция, която може да вземе наистина властта и да я упражни по този начин, по който говорите вие при всички съмнения, които сте изказвали през годините за ГЕРБ, при тежките последствия при разпадането на някогашната единна дясна опозиция?


Първо зависи дали ние ще успеем, аз мисля, че ние сме на път да успеем да създадем силна дясна коалиция, която да бъде гарант и коректив, че ще се постигне това, за което говоря.


И вие искате и ГЕРБ в нея?



Не, не искам ГЕРБ в нея. Искам да бъде дясна, обединена, но на основата на предизборна платформа, да бъде изборна коалиция, която отива на избори с едни и същи идеи за управлението на страната, които са споделени, твърдо са подкрепени и това да я отличава от всички останали – именно като гарант и коректив за такова управление. Виждам ГЕРБ като възможен партньор, въпреки че ГЕРБ буквално тези дни показа, че не му достига потенциал да управлява, примерно София.



Медиите посочиха, макар и след това хората да не сложиха такъв акцент, върху две други събития – събитията около ДПС и специално самоубийството на Ахмед Емин и първата година на ДАНС?


Вижте в изключително тежко положение е самият Ахмед Доган, според мен. От това, което виждам и това, което анализирам като поведение, този човек има тежка депресия, очевидно. Той не смее да се появи никъде, той не може да влезе обратно в обществената дискусия, опита се по някакъв странен начин с някакви интервюта да компенсира скандалното си отсъствие от места, от които той не можеше да отсъства. Според мен Доган е в много тежка политическа криза. Той е в безизходица. Доган разбира следното просто нещо, според мен на това се дължи неговата безизходица и неговото отчаяние. Доган го сочат с пръст от Брюксел – казват политическа намеса и казват министерствата, и просто трябва наистина да не можеш да четеш, не европейския код да четеш, въобще да не можеш да четеш, за да не се сетиш, че става въпрос за ДПС. Той е визиран като препятствие, корумпиращо и некомпетентно. Там има десетки доклади срещу неговите министри. Има оплакване от могъщи фирми, които са се сблъскали с корупцията на ДПС, с изнудването, с рекета от страна на министрите за техните проекти, това се е събрало до такава степен, че Доган усеща, че е поставен като препятствие от страна на Брюксел за България. Той го чувства това както и да го крият с думи, както и да се украсяват с някакви заслуги. Това е, което го кара да си мисли следното: „Аз не мога да продължа така”. И той се опита да намери друго предложение. Той даде някаква такава команда: „Ние няма да злоупотребяваме – аз я превеждам политически, за да е съвсем ясно, той го казва с други думи – „Няма да злоупотребяваме с европейските пари, защото тях много ги пазят, ние трябва да усвояваме средствата от бюджета”. Буквално такава команда даде. Това е опит да се изплъзне на контрола, но той не разбира, че контролът на ОЛАФ, той го разбира или поне подозира, че е така, контролът външния върху тия неща, неминуемо ще стигне пак до тия далавери.


Има ли потенциал ДАНС да се справи с това, за което говорите?


ДАНС е предназначен да крие тези неща.


Няма ли нужда държавата от такъв инструмент?


Това, което прави ДАНС, е да завързва здраво ръцете и краката на ДПС през лидера им, това прави, укривайки разработките, които ги разобличават, че правят „черна каса”, те връзват Доган, за да бъде готов – или да бъде хвърлен в огъня, за да „зарадват” европейските контролни служби, или да бъде следващият партньор на БСП – готвят и за едното и за другото, но силно опакован, това е ролята на ДАНС. Нека никой да не се лъже, че ДАНС изпълнява друго освен политически поръчки. ДАНС е Държавна сигурност, възкресена за политика. Видяхте как я употреби Станишев за вътрешнопартийни цели. Видяхте как разчисти своите съперници, видяхте как спечели конгреса, ДАНС му помогна във всичко.


На края на този разговор по традиция с вас да погледнем към предстоящия празник. Преди няколко месеца – на Великден казахте….


Аз не знам защо изпускате НДСВ. В НДСВ е също много интересна ситуацията.


Вие гледате към НДСВ?


Държавата започва дело срещу Симеон Сакскобургготски за връщане на горите в Самоковска община. Започва дело, което САС го иска още от средата на годината, още от юни. Използват последния ден, за да заведат дело. Защо в последния ден завеждат дело на Сакскобургготски, ще се сетят много досетливи ваши слушатели и читатели. След това удължават срока, в който не тече давността за придобиване на държавни имоти. Т..е даденото му дотук да може да бъде отнето обратно, ако се докаже, че той няма основание да го притежава. Поставят го под въпрос. Казват му, твоите неща не са решени и накрая води се едно дело, което вероятно вреден човек или хора са посъветвали Симеон Сакскобургготски, аз не изключвам това да са хора от БСП, той да се опитва да доказва пред съда, че е собственик на Кричим, но това минава през това той да докаже, че имотите на интендантството са негова лична собственост, което той не може никога да докаже и по този начин съда в Пловдив ще трябва, и скоро ще го направи, ще каже, че той няма основание, защото имотите на интендантството не са лична собственост на Борис и на неговите наследници, това ще каже съдът, аз съм 100% сигурен. И тогава веднага върнатите, които са на основание, че са върнати от интендантството, падат. Веднага трябва министрите да поискат да атакуват отново държавните имоти или да влязат в съда и да започнат дела срещу Симеон. Изведнъж цялата тази история около неговите имоти ще започне да се решава преди изборите в полза на БСП, която е обещала да върне имотите. Те започват много мощна атака срещу НДСВ и НДСВ, според мен, все още не я вижда. Това е според мен голямото събитие, което започва да се готви по този начин за следващата година. Това е, което ще се случи и ние ще разгледаме този развой. Първо, спиране допълнително на стотици милиони от ЕС; криза в отношенията между БСП и НДСВ на тази тема, за която говоря, защото НДСВ си брани имотите, взети от Симеон Сакскобургготски и накрая тази криза в Доган – опита на среди в ДПС да го отстранят, за да могат да излязат на чиста позиция за бъдеща политическа дейност.


Вие преведохте Възкресени Христово като тези малки разпятия и възкресения, през които минава всеки, включително с моста, който може да бъде хвърлен към политиката, а Коледата?


Коледата е надеждата. Коледа е изключително дълбока, празник, който предхожда..., не Коледата точно, а символите, които носи предхожда християнството. Коледа е в дните, в които умира старото слънце и се ражда новото – умира така да се каже деня, образно, защото това е денят на зимното слънце стоене и започва да нараства новият ден. Надеждата за пролет, надеждата за лято се ражда в самите глъбини на зимата. Това хората са го видели преди хиляди години. Същност Коледата е празник на човешката надежда откакто има човечество.


Ако трябва политически да го въведем с началото на разговора ни, надеждата е във вота, който десницата и опозицията в парламента ще внесе още в началото на следващата година?


Може би не точно в началото. Като видим дали нашата прогноза за събитието ще се изпълни. Аз, за съжаление, си мисля, че те няма да направят нищо от това, което очаква ЕС. В дълбините на нощта и студа се ражда надеждата за лятото. Това е Коледа. Ако махнем, разбира се, християнски й символ.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=315049
Краси
 
Мнения: 155
Регистриран на: 17 Ное 2008, 17:11

Re: Костов: Готов съм за управленски мандат

Мнениеот talkinghead » 19 Яну 2009, 13:32

Костов не само е готов за управленски мандат.
Човек с неговата ерудиция по политика и икономика като бивш преподавател и наясно с нещата. Все пак нека не забряваме, че Чърчил два пъти е излизал от политиката и се е връщал във власта.
Разликата е само в интелигентността на английското население и БГ-населението. :rules:
Аватар
talkinghead
 
Мнения: 16
Регистриран на: 09 Дек 2008, 12:53

Re: Костов: Готов съм за управленски мандат

Мнениеот talkinghead » 26 Фев 2009, 11:12

Александър Йорданов:
Никой от критиците на Костов не му каза навремето ”Ти грешиш!”
Валерия Йонкова
Г-н Йорданов, възможно ли е да се потвърдят опасенията на бившия лидер Пламен Юруков “хората на Костов” в СДС да наредят листи на тъмно?

Нека да ви кажа някои неща - предизборна коалиция СДС-ДСБ е политически неизбежна и логична. Защо мисля така? Защото смятам, че за Иван Костов като председател днес на ДСБ и бивш председател на СДС, премиер на СДС, финансов министър на СДС, това ще бъде своеобразно търсене на политическа прошка. За това, че навремето превърна коалицията СДС в партия, след това я напусна и създаде нова- ДСБ. За него едно търсене на коалиция със СДС в момента е като търсене на политическа прошка. За СДС пък това ще е възможност да покажем, че сме надмогнали детските политически болести, при които политиката обикновено се прави на принципа харесва ни – не ни харесва. Само при децата и при детските болести в политиката е валиден този принцип- еди-кой си ми харесва и затова с него мога, а еди-кой си не ми харесва и затова с него не мога. Това е детска болест. Тя е левичарска по тип. В политическия език това се определя по-скоро като ляво заболяване, не дясно. И по този начин от една страна СДС ще покаже, че е надмогнало тези лични междуособици, оценката на политиката през погледа на отделни личности.

Но вътре сред хората в СДС има противопоставяне, разделение по отношение на обединението с ДСБ.

Ето, аз съм отвътре. Говоря ви отвътре, от Съюза на демократичните сили. Няма такова противопоставяне. От една страна трябва да са хора, които разбираме, че всеки човек вдясно, всеки политик вдясно е ценен и необходим, особено в този момента на България, и от другата страна са тези, които искат да продължат детските болести на дясното. Те са от типа “с този може, с онзи не може”, които кадруват по някакъв невероятен принцип. Добрата политика е надмогване на болестите. Да ги наречем болести на растежа. И още нещо – в политиката има можещи и неможещи политици. Както е във всяка друга човешка дейност. И с журналистите е така. Много журналисти има в България, но едните могат, а другите просто пишат.

И тук ви казвам конкретно- Иван Костов принадлежи към можещите политици в България, а те не са толкова много у нас, за да ги отхвърляме с лека ръка. Иван Костов е един доказал се, можещ политик. Едни го възприемат позитивно, други негативно. Едните го превъзнасят в небесата, други казват, че е изтъкан само от грешки. Но точната дума за такива хора е, че е можещ политик, а те днес са необходими на България. В политиката можещите политици могат да бъдат и стари, и нови лица. И обратно – тези, които не стават за политика също могат да бъдат и стари и нови. И ние видяхме през последните години колко нови лица влязоха в парламента като депутати и повечето показаха, че не стават за политика.

Принципно е така, но кажете ми - възможно ли е да се редят тайни изборни листи в СДС?

Аз мисля, че такова нещо не би трябвало да е възможно. СДС трябва да направи открита своята процедура за кандидатите си и би трябвало да има критерии. Водещият критерий трябва да бъде можещ, доказал се в годините и опита политик. А не новобранци, които сега ще ги издигнем, а утре ще кажат извинявайте, ама ние не знаехме, не можехме.

Така погледнато, и председателят на СДС Мартин Димитров е новобранец.

Мартин Димитров е от тези млади политици, които навлязоха в последните години и сам се доказа, че може. С изказвания, с поведение в парламента, с писане на статии, ако щете със самото участие в партийния живот на СДС, той доказа, че може. Ето един добър пример за млад човек, който е доказал, че може. Иван Костов също е пример, за човек от по-възрастната генерация, който също се доказа през тези 20 години, че може да бъде добър политик. Е, допусна много грешки, но всеки човек, който е бил дълго време в политиката, допуска грешки.

В разговор с много хора от СДС обаче нещата хич не изглеждат идилични. Част от седесарите са изключително остри в отношението си към бившия премиер.

Обикновено най-остри към Иван Костов са тези, които навремето най-много му се подмазваха. Които искаха да станат негови пажове, най-близки партийни другари. И те в един определен момент бяха точно такива. Те го гледаха право в очите, право в устата и бяха готови да изпълнят всяка негова дума. Нито едно от тези лица, които сега са много твърдо против Иван Костов, навремето не излязоха публично и да кажат: “Г-н Костов, ти грешиш.” Едва след като загубиха постовете си, някои от тях станаха големи антикостовисти.

Аз съм крайно възмутен и от това непрестанно говорене един срещу друг примерно, което беше в годините между президента Стоянов и Иван Костов. Добре известно е, че именно Иван Костов избра до голяма степен Петър Стоянов и го направи президент на България. Това беше до голяма степен и личен избор на Иван Костов. Имаше варианти и за други избори тогава. И не е морално, когато си получил една такава протекция на силния тогава Иван Костов като председател на СДС, след това да се обърнеш срещу него и да влизаш във война и в конфликти. Не прави чест може би и на самия Иван Костов да влиза в публична война с Петър Стоянов, при положение, че самият той го е лансирал за президент. Това беше негово кадрово решение.

Но Пламен Юруков защо е против Иван Костов? Той нито е бил сред пажовете, няма минали обременености със СДС или с лидера.

Той, като един нов участник в българската политика, бих казал нов амбициозен участник трябва да проявява по-голямо уважение и толерантност към всички онези политици, които все пак направиха така, че в България да има политически промяна, и хора като Пламен Юруков да бъдат и бизнесмени, и политици, и дай боже народни представители. Голямата политика започва от взаимното уважение. Не можеш да станеш голям политик ако ти отричаш, оплюваш тези, които са създавали и градили преди тебе. Много е елементарно. Като оплюем Иван Костов, резултатът ще бъде трагичен и за другите. И ще ни управляват пак тези.

Ето, например Яне Янев - той в момента върши една изключително полезна работа за цялата десница. Той ни носи половината десница на гръб в момента. Той говори някои истини, които малцина от десните политици си позволяват да кажат. И това му прави чест. Защо той трябва да бъде отричан? Към всеки един човек вдясно трябва да се види положителното, което може да даде за едно дясно обединение, а не негативното.

сряда, 25 февруари 2009
Аватар
talkinghead
 
Мнения: 16
Регистриран на: 09 Дек 2008, 12:53

Re: Костов: Готов съм за управленски мандат

Мнениеот Николина Манчева » 11 Авг 2013, 14:58

;)
Едно старо интервю
показващо ,
че има подготвени хора
за добро управление на страната

"От държавата трябва да блика оптимизъм,
трябва да извира лекота на взимане на решения,
убеденост,
сериозност,
стабилност.
Солидност в цялото й поведение, за да бъде уважавана,
хората да имат респект от държавата,
защото тогава държавата е добра,
силна и
води бързо напред."


" Преди правителството да тръгне да вади страната от кризата, трябва да възстанови държавността в страната. Т.е. трябва да започнат да функционират институциите така, както са според законите на страната"



Костов:

ОТ КРИЗАТА МОГАТ ДА НИ ИЗВАДЯТ СМЕЛИ ХОРА,КОИТО СЛЕД ТОВА ЩЕ БЪДАТ ОХУЛЕНИ



Изображение

Снимка: Сергей Антонов



Иван Костов е министър-председател на България между 1997 и 2001 г.
След Виденовата зима и масовите протести през януари и февруари 1997 г., именно неговото правителство извършва най-тежките реформи в новата ни история.

През 1990 г. става финансов министър в кабинета на Димитър Попов. Остава на този пост и в правителството на Филип Димитров, което поема управлението в края на 1991 година.

Роденият през 1949 г. политик неизменно е депутат от Великото народно събрание насам. Оглавява СДС през 1994-та до 2001 година.

През 2004 г. основава ДСБ (Демократи за силна България), чийто лидер е неизменно досега.

На предстоящите избори ДСБ се явява с бюлетина №27, а Иван Костов е водач на листите в 23 МИР в София и в Пловдив-град.


Г-н Костов, след няколко дни ще сме в различна ситуация, предизборните страсти ще отминат. Затова искам да Ви питам не толкова като кандидат за изборите на 12 май, а повече като държавник, който вече е вадил държавата от кризата, какво е първото, което трябва да се направи, какви са първите стъпки, които трябва да се случат?
Ами, управление трябва да има. Трябва да се избере правителство.

Изглежда няма да е лесна задача.
Няма да е лесна, особено ако се саботира.

А какви са възможните конфигурации? Всъщност има ли интерес изобщо да не се случи управление и да има нови избори?
Съдейки от изказванията поне две политически сили – ГЕРБ и „Атака“, имат интерес да се саботира съставянето на правителство и да се ходи непрекъснато на избори, което е безотговорно за интересите на хората, защото това, което трябва да се случи на тия избори е да има правителство. След това това правителство да има антикризисна програма и да има кураж и компетентност да я приведе в изпълнение, за да излезем от кризата. Изборите са за хората, не са за това някой да се скрие от правосъдието или да си задоволи желанието за слава.

А какви са възможните конфигурации? Знаете какви са прогнозите.
Вижте, това са политически конструкции, които нямат отношение към решението на задачата. Политическите конфигурации и конструкции всъщност отговарят на въпроса кой, а всъщност въпросът е какво. Истинският въпрос е какво се прави след изборите, как се излиза от кризата. И тоя въпрос е по-важен и по-валиден преди вота на хората.

А вие имате ли отговор на него, защото аз досега не съм чул изобщо да се обсъжда тази тема?
Напротив, темата какво да се прави би трябвало да е основна тема в програмите на всички, които се явяват на избори. Това е основната тема, това са им посланията. Те дават обещания повечето, някои като нас дават решения на въпросите и практически това е сумарният отговор на въпроса какво да се прави и как биха го направили отделните политически партии. Разбира се, много от тях демонстрират едно такова свръх амбициозно самочувствие, говорейки, че ще управляват страната и няма да правят коалиции и така нататък… С което, разбира се, заблуждават хората, опитвайки се да им кажат, че трябва да гласуват за тях. В това отношение ние сме единствените, които говорим честно за програмно правителство, за необходимост от антикризисни мерки, че може да е и експертно, защото е по-важно България да излезе от кризата.

А програмно правителство или експертно правителство не е ли другото име на една безкрайно широка коалиция?
Е, не, не. Вижте, що се отнася до нас, нали мога да говоря за ДСБ и БДФ, от наша гледна точка влизането в такова програмно правителство става, само ако са изпълнени тези две условия – ако има силни антикризисни политики – такива, каквито ние предлагаме – изпълними, и ако има компетентни и решителни хора, които да ги приложат. Тогава ние бихме подкрепили правителството.

Вие преди малко казахте, че някои хора гледат на изборите като начин да се спасят от правосъдието. В тоя ред на мисли бихте ли подкрепили такова правителство, което съдейства за това?
Вижте, преди правителството да тръгне да вади страната от кризата, трябва да възстанови държавността в страната. Т.е. трябва да започнат да функционират институциите така, както са според законите на страната, защото в момента това, което се разкри пред нас тези дни, е, че Министерството на вътрешните работи в комбинация със Софийската градска прокуратура, с градския прокурор са извършвали неща, които са препятствали правосъдието, меко казано. Това означава, че Министерството на вътрешните работи и Софийската градска прокуратура са институции, които практически не са изпълнявали задълженията си по закон. Те са длъжни да бъдат правоохранителни органи, а са престанали да бъдат. Станали са охранителни на някакви лица, това не може да бъде държава, нали, това не е държава, това е просто разпад на институциите и заради това първото задължение на Народното събрание е да възстанови тази държава, защото и в момента министърката на вътрешните работи изпълнява изцяло заповедите на Цветанов – това става пред очите ни – нали ходим и правим кампании по едни и същи места, виждаме какво си позволяват да правят. Това е човек, поставен там от Цветанов, който вероятно продължава същите практики.

ГЕРБ без Цветанов възможен партньор ли е?
Значи пак ме питате на въпроса с кого. Аз настоявам сега на хората да се обяснява какво, за какво гласуват. Те, разбира се избират за кого, но избират през предизборните програми. Значи, акцентът, вниманието на хората трябва да бъде преместен върху предизборните програми. Ако се премести акцентът върху това, тогава се вижда кой какво предлага за изборите. Примерно БСП повтарят някои наши тези, които бяха забравили и които въобще не говореха, когато бяха в управлението. Това антимонополните политики, политиките срещу контрабандния внос и така нататък, но с това се заканват да събират повече пари и да харчат повече пари, а пък то повече пари в страната и без друго, без друго правителството е събрало твърде много пари в години на криза. То има 5 млрд. повече събрани при същия по обем и дори по-малък обем БВП във физическо изражение, което значи, че е прибрало доходи, които е отнело от домакинствата и от фирмите.

Тези дни четох внимателно предизборната програма на ГЕРБ за изборите през 2009 и установих, че в нея няма почти нищо изпълнено. Казвам го това като отговор на въпроса защо хората по-скоро питат с кого, а не как. Вие през 2009 си партнирахте с ГЕРБ. Кога се видя, че няма нищо общо между програма и реални действия?
Ами през лятото и пролетта на следващата година, защото видя се, че иначе програмата, която те преписаха от нас като антикризисна програма изглеждаше прилично през септември-октомври на 2009 и като се видя, че въобще нямат намерение да я привеждат в действие, партньорството беше преустановено. Разбира се, постепенно опитвахме се да направим нещо, но до есента вече бяхме оттеглили подкрепата си за тях. Така че 2010 г. есента, когато видяхме и бюджета, който готвят, ние зад този бюджет не можахме да застанем, тъй като той не беше бюджет, който ще ни извади от кризата.

Как в българските политически нрави, където лесно се обещава, а трудно се изпълнява, може да се осигури следване на каквато и да била програма?
Ако не се следва програма, няма излизане от кризата. Ножът е опрял до кокала, до кокала на обикновения човек и това се вижда в страната. Т.е. ако изобщо някой го е грижа да бъде избран и да бъде управляващ или политик в страната, трябва да си дава сметка, че хората няма накъде да отстъпват, те са сведени в ужасно състояние. Знаете ли – 900 успешни самоубийства има, 900, 1500 опита. Ние говорим за хора-факли. Ами тия, другите, които си отиват тихо, понеже не могат да понесат унижението, понеже не могат да понесат това, че не могат да си платят сметките, не могат да си купят лекарствата, че тежат на децата си, които виждат абсолютна безнадеждност и безсмисленост на живота си. Които не могат да…, които трябва да уволняват работници, които спират колата, отварят колата, слизат на Аспаруховия мост и скачат надолу. Това е трагедията, това е трагичното. Така че, като казвам, че е опрял ножът до кокала, това наистина, наистина е така.

Моята надежда е, че в един такъв екстремен момент… Вижте, това не са обикновени избори, това не е обикновено политическо състезание, това не е нормалната демократична ситуация, в която някой управлявал каквото управлявал, изхабил се в управлението, след това идва следващият. Това не е същата ситуация. Тука двете формации, за които се говори, че са носители на преобладаващото доверие. И двете са виновни за кризата и в този смисъл алтернатива няма, нали разбирате. И ако признаем, че ситуацията е екстремална и наистина тя е такава през живота на обикновения човек, решенията трябва да бъдат не от тези, обикновените решения, не ординерни, да използваме една чужда дума.

Има ли аналогия с 1997 г.?
Има много аналогии с 1997, въпреки че сега изходът от кризата е значително по-лек, отколкото е тогава, стига обаче да се води правилна политика, защото сега България затъна в криза заради лошо управление. Това е стопроцентова истина.

Казвате като първа стъпка връщане на държавността. Какво конкретно имате предвид?
Първата стъпка е връщане на държавността, ами вижте, първо МВР да си се занимава с нейните дела, а прокуратурата да се занимава с това да бъде правоохранителен орган, да се накажат, разбира се, тези, които са създали организирани престъпни групи за полицейски натиск, за подслушване и т.н. Това трябва да се направи. Но едновременно с това държавността трябва да се възстанови и като се уволнят всички от Комисията за защита на конкуренцията и от другите държавни органи за регулация на пазара за защита на конкуренцията, да бъдат избрани хора, които могат да защитават обществените интереси и интересите на потребителите. Да се движат само от тях, да защитават интересите във всички сфери, в които действат – и на лекарствата, и на електроенергията, и на горива, на вода, и на всичко. И по този начин фактически да противодействат на злоупотребите с господстващото положение. Злоупотребата с господстващо положение е това, което свива пазара, което го анихилира, унищожава.

Българският пазар изчезва, защото фирмите, които имат господстващо положение, изтеглят от него монополно високи печалби, както се наричаше навремето. Всъщност, изтеглят свръхпечалби и по този начин останалите производители на пазара разполагат с по-малко потребителско търсене, то се свива все повече и повече. Това, тяхното пространство, немонополизирания сектор, се свива все повече и повече и там загиват стотици и десетки хиляди фирми.

В началото и средата на 90-те водехте битката между лявото и дясното. Така ли си представяхте дясното? Ето сега пазарът е до голяма степен свободен, има пазарна икономика.

Не е свободен, пазарът е монополизиран. С българския пазар е злоупотребено страшно. А освен това пазарът е наводнен с контрабандни стоки. Огромната част – 40%-50%, от цигарите са контрабанден внос и не се плаща за тях митни сборове – оттам държавата губи колосални пари. Знаете ли защо? Защото от 2001 г. до сега – 12-13 години, цената на цигарите се е увеличила 6,6 пъти, почти 7 пъти. Представяте ли си? Фактически е отворена гигантска врата за контрабанден внос. Крайно неразумна политика, приведена в действие. Някой е подписвал някакви глупости, извинете, но наистина много глупави неща за България в ЕС при присъединяването в ЕС и ето ефекта сега. И, за съжаление, не е само там.

Това не е свободният пазар, който ние сме си представяли. Другото е просто завладяване на пазара от сивата икономика. Тя, като не плаща данъци и с единия си крак е извън закона, практически е с много по-голяма конкурентоспособност от тези, които са в белия сектор, които са видими. На практика хората, които са във видимия сектор на икономиката, биват нелоялно конкурирани от сивата икономика. Сива икономика, контрабанда, монополизация – ето ги нещата, които, всъщност, са опорочили дълбоко конкуренцията на българския пазар.

Когато избухнаха протестите и те бяха основно срещу високите сметки за ток, изненада ли Ви, че са такива, че точно това е причината?
Не, напротив. Аз го казах няколко месеца преди това. Още като се появи информацията, че ще бъдат повишени цените, аз директно заявих, че ще има много, много големи протести, че хората ще излязат на улицата и няма да има спиране.

Може ли да се направи нещо по този въпрос, може ли да се намалят цените?
Разбира се, че може, но някой трябва да го плати.

А как се стигна до сегашното положение? Само от некадърност или имаше други интереси?
На първо място от политическа некадърност, защото от 2001 г. в Народното събрание има политици, които въобще не знаят как работи ДКЕВР и как взима решенията си.

Според мен 99% от политиците не знаят.

Да, но тези, които сме изградили тази система, знаем, защото сме автори на проекта. Ние сме го създали, за да контролира пазара. Поради некадърност ДКЕВР заграби огромна власт и прави каквото си иска. Всъщност, тя изпълнява желанията на тези, които трябва да регулира. Освен това подаде абсолютно неверни сигнали към Тройната коалиция и Бойко Борисов. Те почнаха да строят АЕЦ „Белене“, което е абсолютно неразумно. Ако това беше истинска комисия, трябваше да каже така: „Вижте, консумацията през лятото е 3000 мегавата, през зимата е 6000. Ние имаме 12 000, искате да построите 14 000 – категорично не можете да строите 14 000, т.е. да добавите още 2000. Това ще взриви нашата работа, ще направи невъзможно определянето на цените“.

Къде беше тази комисия? Очевидно това са хора, които са изпълнили политически поръчки, въобще не са защитили интересите на българския потребител, въобще не са алармирали, че се отива към тая ситуация. И накрая трябваше да дойде тази пролет – по-мека, за да се види какви огромни излишни мощност има в България и сега вече се чудят кого да затварят. Само че 1,8 млн. лева вече са похарчени. Поръчано е оборудване в Русия, предстоят процеси, задава се кошмарно приключване на едно истинско икономическо престъпление.

Ето – причини, причини. Другото е изобщо начинът, по който те работят. Ние предлагаме проста схема – за всички индустриални потребители да се явяват на борсата и да си купуват ток. НЕК да бъде длъжен купения ток да го пренесе по мрежата, защото това е задължение по европейските разпоредби за либерализация на пазара, заради които, между другото, НЕК е подсъдим в момента в Европейската комисия за защита на конкуренцията, защото злоупотребява с монополно положение. НЕК трябва да прекарва всеки, който си е купил ток. Да се явяват на борсата и да купуват там ток. Това бе ключът за изход от ситуацията. Вярно е, че ще има и такива, които няма да могат да продадат ток. Ами, който не може да продаде ток, няма да продаде, ще бъде резервна мощност, ако може да даде прилична цена, или ще бъде студена мощност – за зимните месеци. Това са възможностите на пазара – останалите да търсят начин, защото интересът на потребителите е най-важен. Първо трябва да се мисли през интереса на потребителите и после през националния интерес на страната. България трябва да е независима, като разполага и разработва собствени енергийни източници, за да не могат да й се диктуват цени през вноса или да й се спира вносът. Както, ако си спомняте, Русия спряха на Нова година доставката на газ и ние преживяхме по никое време една изключително тежка криза за 15-20 дни. Това се нарича национална и енергийна сигурност. Второто нещо, което трябва да се гледа, е да бъде независима страната, защото производството на енергия е стратегическо. Всъщност, цялата икономика се базира на енергетика и не можеш да изградиш такава система, че да зависиш от друга страна, която с охота злоупотребява с господстващо положение. Руската федерация и фирмите й, които работят в България, са признати монополисти. Срещу „Газпром“ има преследване от страна на ЕК, например, дочакахме и това да видим.

Сигурно в последните 12 години много пъти сте чувал, че Костов е виновен за всичко. От многото политики, които заложихте от Вашето управление, има ли някои, за които сте готов да понесете вина и такива, за които сте сигурен, че е трябвало точно така да се случат?

Всичко е трябвало да стане така, както е направено, от гледна точка на управлението на страната. Даже трябваше да проявя още повече решителност и да се доверя на своя екип, а не на международните финансови институции. Например, когато екипът на Илко Семерджиев искаше да да стартира реформата в здравеопазването и да изпълни останалите мерки в последните седем месеца на мандата, аз трябваше да го послушам и да стартирам мерките, а не да слушам Световната банка, откъдето ми казаха: „Спокойно, има време. Нека улегне първата фаза на реформата, следващото управление, което и да е то, ще продължи“.

Те се оказаха абсолютни наивници, защото никой не пипна нищо след нас, защото никой не завърши тази реформа. Ето за това съжалявам, например.

Всъщност, след Вашето управление имаше ли реформи или имаше наместване на това, което вече беше направено?
Истинската динамика от реформите дойде от връщането на земята, т. нар. „реституция“, с която окичиха с какви ли не епитети, и приватизацията. Те доведоха до появата на милиони собственици с реални активи. Тези хора излязоха на пазара. Те започнаха да продават и ето, примерно, в определени райони на страната се изляха огромни пари. Например, в Банско сигурно са около 1-2 млрд. лева средства в писти, хотели, строителство. Ето следствието от реформите. Ако ги нямаше тези реформи, щяха ли да взимат сега рента тези бедни възрастни хора, които имат само една земя и на практика, получавайки тази земя, така живеят. Те даже сигурно са забравили откъде е дошла тази земя.

Но това е либерализация на собствеността както в европейските страни. Тогава се появиха и стотици хиляди малки фирми, самонаети хора и това създаде икономиката. За пръв път в историята на България в продължение на 10 години не беше взет чужд заем. Защото в България всички скокове в миналото са следствие от заеми – дали от европейски банки, френски или от руски, СИВ-овски, няма значение. Всеки път, щом сме се движели напред, е било с чужди пари. Този път, без да взимаме заеми, на практика привлякохме пари и икономиката беше почти 10 г. в добра динамика. Никой, между другото, от тези, които управляваха после, не си даваха сметка защо икономиката се движи толкова бързо напред.

Сега трябва ли да се направи финансов одит на държавата, какво наследство остава последното правителство?

Не е разбито нищо, това е спекула, което говорят. Финансите на страната са стабилни, сега са в добри ръце. Калин Христов е несравнимо по-добър експерт от всички предишни министри на финансите, почти от 12 години насам това е най-смисленият човек, който е застанал там. Не вярвам той да направи някаква грешка, не мога да го допусна. Мисля си, че нещата далеч не са такива, както се говори. Има проблеми, но те въобще не са в държавния бюджет, те са на други места.

Марин Райков беше Ваш зам.-министър на външните работи. Как го оценявате сега, как се справя?
Ами, справя се. И то в необикновено трудна и враждебна ситуация. Атакуван от всички страни, включително и от ГЕРБ, и изоставен, според моите представи, от президента. Аз този президент не го виждам в момента, а всъщност това е неговото правителство. Той мълчи. Те блокират центровете на градовете. Тази госпожа помага, с органите на МВР, ние му пращаме писмо, в което казваме, че по този начин ГЕРБ не водят честна изборна компания, защото да ти вземат колата и да разчистят центъра, защото от там ще минат Брисов и Цветанов… Ако това наистина го правят, това означава, че те са на власт или това искат да покажат с тези акции. А президентът мълчи, не реагира по никакъв начин. Имаше атаки и срещу премиера, той мак мълчеше. Защо мълчи, не си ли дава сметка, всъщност? Аз мисля, че не е адекватен. Той мисли, че ролята му е изчерпана до момента на съставянето на правителството. Ами, да погледне историята, например, по времето на Петър Стоянов, когото давам за пример. Той настоя правителството да подаде молба за членство в НАТО. Имаше служебно правителство, но президентът беше много активен. Той си пази служебното правителство, защото това е доверието в него самия. Така че на този президент му предстоят много трудни дни след изборите и дано е на висотата на отговорността на поста, който заема, защото мнозина считат, че той наистина няма адекватно поведение.

За това експертно или програмно правителство, за което все повече се говори, вече очертава ли се някаква компромисна личност, която да бъде начело? Сондират ли се между партиите имена?
Не, не се сондират, но в България има много компетентни експерти, които, едновременно с това, са и смели хора, които могат да работят за държавата си и да я извадят от кризата, без да държат сметка как ще бъдат охулени после, защото това в България винаги се случва. Има такива хора и то достатъчно. България е богата на таланти.

След като напуснахте властта през 2001 г., една година мълчахте и не говорихте с журналистите. Коя обида беше най-силна?
Не е било от обида. Аз съм обиждан от 1990 г. насам и съм обект на кампанията на наши бивши служители на ДС, на живата ДС, на руски служби, на чужди други служби. Аз съм бил непрекъснато мишена, така че мен няма какво да ме обиди. Аз си давам сметка политически за какво става въпрос, освен това съм го приел от морална и етична гледна точка поведението на обикновените хора. Аз мълчах, защото чаках някой да защити управлението.

Не се намери тогава…

Да, СДС тогава мълча, а сега се отказа напълно. Това означава, че не е било точно това, което са си представяли за управление. Например, Петър Стоянов си представяше, че ще дадем собствеността при приватизацията само на фирми, които посочат СДС-арите. Т.е. някаква идеологическа приватизация, което е пълно безобразие. Аз, например, не си представям такова нещо, защото това значи при касова приватизация да дадеш на този, който ти е близък политически, но това е корупция. Другият дава повече пари, как ще дадеш на този, който дава по-малко пари? Това означава насочена поръчка, насочена сделка.

Вие по-скоро оптимист или по-скоро песимист сте за това, което ще става през следващите месеци.

Вижте, аз, ако съм песимист, ще се прибера в „Драгалевци“ при съпругата и при внуците си и ще се занимавам с тях, на тях поне ще бъда полезен със сигурност. Докато има оптимизъм у мен, ще се занимавам с политика, защото аз мисля, че хора, които в момента обещават избори до дупка и плашат хората, че няма да има правителство, докато не изберат пак Бойко за министър-председател, такива хора трябва да си стоят вкъщи. Те нямат място в политиката, защото те създават негативната реакция на хората към собствената им държава. Хората мразят собствената си държава, намразват я поради това отношение. От държавата трябва да блика оптимизъм, трябва да извира лекота на взимане на решения, убеденост, сериозност, стабилност. Солидност в цялото й поведение, за да бъде уважавана, хората да имат респект от държавата, защото тогава държавата е добра, силна и води бързо напред. Като дойдат на управление хора, които казват: „няма да допуснем да има правителство“, хайде стига. Защо няма да допуснеш? Защото ще има обвинения срещу тях в съда. Е, много важно! Какво значение има съдбата на отделен човек? Става въпрос за милиони хора, за цяла държава. С политическата работа трябва да се занимават само непоправими оптимисти.

http://offnews.bg/index.php/192299/inte ... van-kostov
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1385
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57


Назад към Новини

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron