Осмо отчетно-изборно Национално събрание на ДСБ

Тук се оповестяват настъпили или предстоящи събития от дейността на ПП ДСБ като пресконференции на НР, интервюта, изказвания на членовете на ПГ на ДСБ в Парламента и други

Осмо отчетно-изборно Национално събрание на ДСБ

Мнениеот Любомир Вучков » 24 Ное 2011, 14:08

Дневен ред
на Осмото отчетно-изборно Национално събрание на ДСБ

Дата: Събота 26 Ноември, 2011 11:00:50
http://dsb.bg/bg/blogs/article/3004

На 26 ноември 2011 година от 11:00 часа в зала 3 на НДК ще се проведе Национално събрание на ДСБ. Регистрацията започва в 09:00 часа.

Дневен ред:

1. Политически доклад на председателя на ДСБ.
2. Финансов отчет на националния ковчежник на ДСБ.
3. Избор на Национално ръководство на ДСБ.
4. Избор на Вътрешнопартиен защитник.
5. Избор на Председател на Националния вътрешнопартиен арбитраж.

В Националното събранието участват избраните делегати от страната.
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА?
А СЕГА СИ ПРАВ, ЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ АПЛОДИРА, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИЩАВА!
!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 976
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: Осмо отчетно-изборно Национално събрание на ДСБ

Мнениеот Николина Манчева » 27 Ное 2011, 13:16

;)
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД

Пред VІІІ-то Национално събрание на ДСБ



Уважаеми делегати, скъпи приятели,

Позволете ми да спестя увода и да пристъпя направо към съществената част от доклада.

Политическите позиции на ДСБ.

През 2007 и следващите години ДСБ беше естествена опозиция на БСП, ДПС и НДСВ. Не само заради идейното противопоставяне и не само заради обвързаността на тези партии с тоталитарния режим и неговия репресивен апарат. Бяхме срещу тях защото водиха 8 години политика на реабилитация на комунизма, на неговите лица и символи. Защото ги държахме отговорни за създаването на фасадната демокрация, за епидемията на корупцията, за симбиозата им с организираната престъпност, за опита им да ни обвържат необратимо с руските енергийни доставки.

Тук трябва да признаем, че като опозиция ние не можахме да привлечем доверието на избирателите към себе си. Причините са в нас и извън нас. Вътрешните причини трябва да анализираме самокритично и докато стигнем до верните изводи. Очевидно досега не сме успели. Външните причини са по-ясни. Това са непрекъснатите клеветнически атаки и професионално очерняне, в което сътрудниците на бившата политическа полиция са недостижими експерти. Мнозина от крадливите участници в нашето управление преминаха на страната на Сакскобургготски и Доган и станаха най-кресливите рупори точно срещу ДСБ.

През 2009 г. след специална и изключително добре финансирана и проведена подготовка в медиите ГЕРБ привлече доверието и направи правителство.

Ние подкрепяхме 14 месеца това правителство, защото то обеща да следва

същите политики, които ние бяхме обявили в своята предизборна програма, защото обяви разумна програма за борба с кризата. Защото обещаха да намалят енергийната зависимост на страната и поискаха спиране на преговорите за „Белене” и „Южен поток”. Подкрепяхме ги, защото обещаха, че ще отстранят и накажат корумпираните и престъпни политици на Тройната коалиция. В този период се опитахме да бъдем гарант и коректив на управлението им. Нещо повече, предложихме им своите планове за реформи в пет ключови публични области.

След лятото на 2010 г. стана ясно, че ГЕРБ не желае да извърши реформи. Обявиха нови, този път напълно неадекватни мерки срещу кризата и предложиха бюджет на статуквото. Този бюджет ние не подкрепихме. С това започна дистанцирането ни от управляващите. Не дадохме доверие на правителството, когато то го поиска от НС. При следващия вот на недоверие напуснахме залата, за да се разграничим от неговите действия. Заради безобразията и абсолютно неприемливите действия на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов снехме публично доверието си от него. Когато бе поискан вот на недоверие срещу политиката на вътрешен ред и сигурност, подкрепихме вота. Тази есен отново гласувахме против бюджетната политика на управляващите.

Изключение от тази последователна политика спрямо ГЕРБ бе призивът на НР на ДСБ да бъде подкрепен Росен Плевнелиев на втория тур на президентските избори. Убедени сме, че когато става въпрос за такъв избор, трябва да бъдем срещу готовия да ни продаде на Москва комунист.

В подкрепа на отстояваните от нас досега позиции няма да се позовавам на недопустимото за член на ЕНП отношение на ГЕРБ спрямо ДСБ, на бруталното вмешателство в нашите вътрешни коалиционни отношения и разбиването на Синята коалиция за президентските избори. Ще пренебрегна и фалшивите им гласове в арията на клеветата срещу нас.

По-важното за нас е пълното нежелание да бъдат наказани корумпираните и престъпни политици от тройната

коалиция. Това, че зависимостите на премиера Борисов замениха заварената мафия, че рекетът на управляващите замени корупцията.

Това, че бяха възобновени преговорите за АЕЦ „Белене” и на руската страна бяха направени недопустими отстъпки, че консултантът на Москва манипулира преговорните позиции на българското правителство, че съпротивляващият се заместник-министър по енергетика бе уволнен за назидание.

И накрая ние застанахме срещу ГЕРБ защото управлява с парламентарно мнозинство, съставено от рекетирани и подкупени „независими депутати”; защото премирът Борисов скандално реабилитира Тодор Живков; защото върнаха страха от репресивния апарат; защото купуваха масово и смачкаха избирателите на последните избори.

Призовавам делегатите да дадат своята оценка за политическите ни позиции спрямо ГЕРБ, която да залегне в резолюцията на Националното събрание.

Анализ на участието на ДСБ на изборите 2007–2011

На общинските избори през 2007 г. ДСБ се яви на редица места в рамките на местни коалиции. В София и 12 областни градове имахме кандидати и листи за общински съветници заедно със СДС. Отделно от това в страната имаше още 46 такива общини. Общият брой на българските граждани, подкрепили сини кандидати, бе 306 632.

За изборите за европейски и български парламент през 2009 г. създадохме Синята коалиция. На първите тя получи подкрепата на 202 934 български граждани. Днес благодарение на това доверие в коалицията имаме двама европейски депутати. Същата 2009 г. СК стана парламентарна сила с подкрепата на 276 570 избиратели.

В изпълнение на решенията на своите ръководни органи ДСБ започна подготовка за местните и президентски избори през 2011 г. в рамките на СК. През есента на 2010 г. предложихме принципите за общо явяване на

изборите. Не постигнахме съгласие за регистрация на коалицията за изборите и за кандидатите за кмет на столицата и президент на страната. Предложихме на СДС да избере една от двете позиции, а другият кандидат да посочим ние. Това не бе прието.

Така стигнахме до споразумението за предварителни избори, които проведохме през юни 2011 г. Спечелилите изборите не бяха обявени официално за кандидати на СК за президент и кмет на София. Впоследствие се оказа, че това е направено с умисъл. СДС регистрира кандидата за президентските избори Румен Христов от името на друга коалиция, без участието на ДСБ. След дълги протакания и отказ да се приемат резултатите от предварителните избори СК бе регистрирана в София едва в предпоследния момент. В последния момент бе регистрирана СК във Варна.

След сложни преговори и с конкретно позоваване на резултатите от предварителните избори регистрирахме 103 „сини коалиции”, от които 42 бяха с участието и на други партии. В 43 общини ние участвахме самостоятелно, а в 22 – в коалиции, изградени от нас без СДС. Така общият брой на общините, в които имаше наше участие на местни избори 2011 г., бе 173.

Резултатите са 2 общински кметове от ДСБ, 14- на местни „сини коалиции”, 4 - на други коалиции с участието на ДСБ и 21 кмета, подкрепени от нас още на първи тур. Имаме 100 общински съветници от ДСБ при 103 през 2007 г. Зад наши кандидати в общинските листи при различните варианти застанаха 205 892 български граждани, в сравнение с 209 000 през 2007 г. Най-голямо е отстъплението ни в общинските съвети в големите градове на страната, което частично е компенсирано от гласове в други общини.

Общо гласовете за партиите от СК, явили се в различни формации на изборите за общински съветници, са 260 751 или 7.8% от вота.

Обобщавайки подкрепата за партиите от нашата коалиция в периода, който отчитаме, тя е следната: през 2007 г. за общински съветници – 8.6%; 2009 г. за

ЕП – 7.8%; 2009 г. за НС – 6.5%; 2011 за общински съветници – 7.8%.

Следва да направим изводи и от провала на коалицията „Съюз на десните сили” на президентските избори 2011 г., където тя получи едва 65 761 гласа.

Изводите от изборните ни участия, от неудовлетворителните резултати в големите градове и от президентските избори следва да бъдат направени от нашето Национално събрание. Предлагам за дискусия следните заключения: 1) На национален и местен пропорционален вот СК има постоянна и трайна подкрепа на свои избиратели; 2) Последните неудовлетворителни резултати в големите градове се дължат на противоречия и разпокъсаност в ДСБ или в съответната СК и на откъсване на националната от местните кампании; 3) Провалът на президентските избори на коалицията „Съюз на десните сили” всъщност е провал на опитите да бъде подменена СК и да бъдат отстранени ДСБ от политическата сцена на страната.

И още един въпрос за дискусия: Следва ли да допускаме в бъдеще да се явяваме на избори в коалиции, разкъсвани от междуособици и с партньори, не спазващи подписаните с нас споразумения?

Коалиционна политика, оценка на Синята коалиция

Първите две години на отчетния период, както и в годините след своето създаване, ДСБ нямаше коалиционна политика. Следвахме собствените си позиции и решения. Тази политика доведе до компромиси и изборни загуби първо на президентските избори през 2006 г., а след това и на изборите за ЕП през 2007 г., където не преминахме бариерата за избор на депутат. Същото се случи и със СДС.

Поемането на последователен курс за коалиционна политика започна от края на 2007 и се изрази в мандата, даден на ръководството от V-то НС – „ да стане инициатор и да направи възможното за създаване на дясна изборна коалиция, която да участва в следващото управление на страната.” Коалиционният курс беше аргументиран със следните

доводи: Първо, загубите създадоха опасението, че няма да можем да създадем собствена парламентарна група на следващите избори. Това опасение, споделяно и от избирателите на СДС, създаде силен обществен натиск за създаване на коалиция. Трето, на преден план по важност излезе съхраняването на идентичността на автентичната десница, за която да гласуват десните избиратели. И най-важният, четвърти аргумент – коалицията бе мотивирана с нуждата да участваме в управлението на страната.

От доводите се вижда, че с влизането си в коалиция сме направили компромис, компромис между страха и надеждата – надеждата, че можем да ревизираме делата на тройната коалиция; да изправим виновните за провала на страната пред съдебната власт и да отстраним мафията и олигархията от властта; но най-вече – да спасим България от престъпността и изолацията й в ЕС. Заради този страх и тази надежда ДСБ помогнахме на СДС да оцелее във вътрешните си борби и да се яви на изборите за ЕП и за НС през 2009 г. Затова създадохме СК и станахме нейна опора и ядро със своите идеи, програми, организация и дух.

Първият удар върху Синята коалиция бе създаването на правителство на малцинството от ГЕРБ със сляпата подкрепа на Атака.

Вторият удар дойде от първоначалната ни подкрепа за това правителство. Негативите от тази подкрепа понасяме и сега.

Третият удар дойде от ръководството на СДС. То наруши Споразумението за провеждане на отворени предварителни избори на СК и конкретно следните текстове от него: т. 2.4. „За официалните избори за президент на страната партиите, подкрепили споразумението, да се регистрират като коалиция пред ЦИК” и т. 5.3. „Партиите, подписали това споразумение се задължават: 1) да не участват в друга регистрация пред ЦИК, освен измежду партиите в Синята коалиция; 2) да не издигат или подкрепят кандидати извън партиите в Синята коалиция за Президент”. Негативите от този удар бяха засилени от това, че СК бе подменена именно с

хората и партиите, които нанесоха най-тежки поражения върху доверието в българската десница по време и след нашето управление. С такива хора и партии ДСБ не можеше да бъде заедно.

Четвъртият удар дойде от провала на президентските избори. Само един от четирима избиратели на СК, т.е. тези, които подкрепиха ДСБ и СДС на местните избори за общински съветници, гласува за Румен Христов. Този удар нанесе, макар и частично, поражение и на нас. Основно, защото поради своята политическа почтеност, ние спазихме нарушеното от партньорите ни споразумение. Подкрепихме, макар и извън регистрацията, кандидата на десните сили. Политическата причина да не се оттеглим от това Споразумение и да не издигнем Светослав Малинов за свой кандидат беше, че с това щяхме да разрушим 103 местни СК и да предопределим края на тази коалиция.

Големият политически проблем пред СК е, че надеждите, с които бе създадена, са неосъществими в това НС. Сега ние подкрепяме ПГ на СК, заради верността си към доверието на избирателите.

Националното събрание трябва да обсъди и заеме позиции по отношение съдбата на тази коалиция. Предлагам на дебат тезата, че ние трябва да подкрепим СК, дори сега, след всички удари върху нея, че не трябва да бъдем тези, които рушат, а тези, които създават надежди на десницата.

Политическите перспективи

Перспективите могат да се видят при точен анализ и изводи от проведените избори. Пропорционалните изборите за общински съветници през 2011, които са единствената основа за прогнозиране на парламентарните избори, показват следното:

1. ГЕРБ с 30% от гласовете и 106 депутата нe би имал самостоятелно мнозинство в парламента;

2. БСП с 21% от вота и 74 депутата, заедно с ДПС – 9.3% и 33 депутата - не са алтернатива;

3. Атака не би влезнала в НС;

4. СК със своите 7.8% и 27 депутата би продължила да е парламентарна сила. (Повечето депутати са поради резултата и голямото разпиляване на гласове.

Вероятността да се появи нова парламентарна партия е малка. Всеки опит на кандидат за президент да създаде след неуспех на избори партия, която да преодолее изборната бариера, са били неуспешни. Примерите са Желю Желев и Богомил Бонев. А днес са налице фактори, които правят това още по-трудно, отколкото в миналото. Те са много по-високите разходи, много по-силното подозрение към партиите – превръщането на едно спонтанно гражданско движение в партия най-често е фатално. Опирането на структури и лица от провалилата се партия на Симеон Сакскобургготски е заредено с голям политически риск.

При тези обстоятелства агресивната политика на ГЕРБ за разрушаване на конкурентната синя формация е обяснима само по два начина: Първо, ГЕРБ иска да си разчисти пътя, за да се коалира с БСП или ДПС, като обясни такъв ход като наложен от кризата и липса на алтернатива. Второ, ГЕРБ допуска да излезе временно в опозиция и, след сигурен провал в провеждането на реформи от БСП и ДПС, да направи самостоятелно мнозинство и правителство.

ГЕРБ е в правото си да прави всякакви свои сметки и да следва партийния си интерес. Но и двете му сметки са много вредни за България. От първата ще следва барикадиране на статуквото на олигархичната държава. След сбъдване на втората ни очаква катаклизъм от типа на този, който преживяхме при Жан Виденов. Нуждаещата се от спешни реформи България ще потъне дълбоко в блатото на безизходицата.

За идейната платформа на ДСБ

Чуват се гласове, че програмата на десницата е изчерпана, защото вече имаме частна собственост, пазарна икономика, членове сме на НАТО и ЕС. Няма да споря, нечии програми може да са изчерпани. Позволете обаче да прочета на глас част от нашето Възвание за силна България:

„Всички имаме усещането, че демокрацията ни е фасада, зад която няма истински дом. Българският комунизъм си отива, но оставя зад тази фасада на ключови позиции в икономиката, в политическите партии и медиите своята олигархия и бивша държавна сигурност, остава и създадената от тях организирана престъпност. Това е основната причина у нас да има силна престъпност и слаба държава, силна корупция и слаба администрация, значителна сенчеста икономика и много бедни”;

и част от Учредителната декларация на ДСБ:

„Политическата система на страната е в криза. Нито една от партиите не сочи българската перспектива. Те нямат идеи за бъдещето, за развитието на обществото и държавата. България е без политическо лидерство, включително и десницата. Страната ни отново започна да губи ценно историческо време от своето държавно и политическо развитие.

Партиите от прехода постепенно попадат в порочна зависимост от парите на олигархията, бившите репресивни служби и организираната престъпност. Те нямат воля да видят кризата и не правят усилия да се справят с нея. Отговорът на българските граждани е обезверяване, апатия и отказ от гласуване. Демокрацията ни се превръща във фасада, зад която се крие статукво, комфортно за “елита” и отблъскващо за гражданите.

Създаваме новата партия, за да бъдем алтернатива на фасадната демокрация.”

И сега питам: кое от тази политическа платформа е изчерпано, кои думи от нея не са верни днес? Силна ли е днес България или сме най-слабата и бедна, най-корумпираната и мафиотизирана, най-болната и с кратък човешки живот нация в ЕС. Не сме ли ние с най-безпомощната държава и с най-голямото беззаконие?

С това не искам да кажа, че междувременно не са се случили сериозни събития, които налагат да дискутираме и развием политическата си платформа. Такива са на първо място

тържеството на посткомунизма в страната ни, процесите на криза и дезинтеграция в ЕС, катаклизмите, които разтърсват социалната държава, помръкналите надежди за приемане на еврото, очертаващият се „ледников период” пред глобалната икономика. За тази дискусия следва да проведем специално НС на ДСБ. На него трябва да проведем сериозен дебат върху политическите си идеи през следващите години.



Организационно състояние на ДСБ

На VIII-то Национално събрание делегатите представляват 200 общински и районни организации. Според официалните данни, тези организации имат 8 414 членове и 8 615 регистрирани симпатизанти, общо – 17 029. За сравнение през 2007 г. на ІV-то Национално събрание общинските и районни организации са били 193 със 11 360 члена и 7 515 регистрирани симпатизанти или общо 18 875 души.

Намаляването на членовете на ДСБ не е най-големият ни проблем. По-сериозни от него са отслабналата политическа мотивация за действие, за поемане на отговорност, за кандидатиране на избори, за правене на изборна кампания и за отстояване на позициите на ДСБ по места. Такъв проблем е страхът, с който живеем и който се засили по време на и след последните избори. Отглас от тези слабости са появата на вътрешни противопоставяния, неспособност да се постигне единство около издигнатите кандидати, падащите кворуми на събранията и нередовното членство.

ДСБ следва да посвети отделно НС само на целта да създадем силна и действена организация – такава, която да бъде интересна и желана човешка среда за хората с будна политическа съвест и десни убеждения.

На този форум следва да обсъдим как силно променящите се времена – с интернет, мобилни комуникации, със социалните мрежи – влияят върху нашата политическа структура. Как е най-добре да се позиционираме в дебата на съвременното общество и политика.

Най-важно е засилването на вътрешния ни политически живот сега. За това вече има налице достатъчно финансови възможности. Трябва да възстановим провеждането на семинари на различни места в страната. На тях следва да създаваме потенциал за политическо действие, на първо място на общинските ръководства на ДСБ. Те трябва да придобият смелост, решителност и компетентност да заемат публична позиция и да я отстояват в дебат с други политици. Специално внимание и непрекъсната подкрепа следва да получават от партията нашите кметове, общински съветници и участници в местната администрация. Те трябва да имат способността и рефлекса да реагират адекватно, като подкрепят или критикуват предлаганите решения на местните проблеми; да участват с добра експертиза при обсъждането на общинските бюджети; да могат да се противопоставят на общинската корупция. На следващо място стои непрекъснатата подготовка на предизборните щабове.

Следва да създадем наше Училище за политици и в него да обучаваме тези наши членове, които имат желание за активно и отговорно участие в политиката. По този начин можем да разширим кръга на подготвените и компетентни хора в и около партията ни; на тези, които са способни да формулират, предлагат и защитават пред обществото своите политически позиции. Такова училище ще бъде притегателен център за младите в партията. На най-добрите можем да помогнем да завършат магистратура или да специализират в авторитетни европейски университети; да се развиват в нашите международни контакти.

Във връзка с подобряване отчетността на организационното състояние на партията посветеното на организацията ни Национално събрание следва да реши дали да проведем актуализация на документите на членовете и симпатизантите на ДСБ.

Заключение

С този наш форум ние открито заявяваме политическите си позиции и оценки пред обществото. Ние не играем чужди роли в чужди пиеси. Сами пишем своя сценарий. Това само по себе си е толкова рядко в българската политика днес.

Ние сме тези, които първи се обявиха за алтернатива на фасадната демокрация и за категоричен противник на мафиотизацията на страната и овладяването й от олигархията.

Тези, които са събрали голямо богатство от натрупан опит, компетентност и решителност в посочването и справянето с проблемите в страната, които не приемат политическите решения да бъдат заменени от евтин популизъм.

Тези, които, без да са в управлението на България, сами са се натоварили и не снемат от себе си отговорността за нейната съдба. Които винаги са готови да споделят отговорността за вземането и провеждането на трудни и непопулярни политически действия срещу кризата и за крайно необходимите ни реформи.

Тези, на които дори опонентите признават, че могат да допринесат съществено за България.

Това сме ние – Демократите за силна България.

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57


Назад към Важни новини

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron