ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Тук се оповестяват настъпили или предстоящи събития от дейността на ПП ДСБ като пресконференции на НР, интервюта, изказвания на членовете на ПГ на ДСБ в Парламента и други

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 13 Апр 2019, 23:10

;)


Още нещо,което може би сте пропуснали,

а е добре да се види и чуе.


ИВАН КОСТОВ

в
ПАНОРАМА


https://www.bnt.bg/bg/a/i-kostov-svidet ... I25KTLFdpo

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 15 Апр 2019, 12:12

;)

И Коритаров се отчете :)


Каквато и добра школовка и подготовка да имат,
трудно могат да победят Костов в дебат.

https://www.tvevropa.com/2019/04/koi-by ... nT6rGScsGZ

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 16 Апр 2019, 22:51

;)

"За да се продължат реформите в България, трябва да се познава направеното до момента .
То е като един наследствен строеж”.


Иван Костов

в ефира на „Плюс-Минус.

https://nova.bg/news/view/2019/04/16/24 ... %80%D0%B4/

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 19 Май 2019, 21:59

;)

Иван Костов:

БЕЗ РЕФОРМА

СЛЕД ЦАЦАРОВ ЩЕ ДОЙДЕ НОВ ЦАЦАРОВ





Премиерът Иван Костов (1997-2001) разговаря с OFFNews за новата си книга "Свидетелства за прехода 1989-1999".
С може би най-значимият български политик след демократичните промени у нас се срещна Ася Филипова.

Ето разговорът ѝ с бившия лидер на СДС и ДСБ:

- За представителите на демократичната общност казвате, че единствено ги свързвало антикомунистическото мислене, не са имали единна политическа воля и единно мислене за конкретни мерки. Наричате ги "рушители, а не строители". В едно последвало интервю заявихте още, че демократичната общност все още не е узряла. Сега може да се каже, че единствената им обща нагласа е антикорупционната, но отново няма свързващи идеи - разцеплението на десницата е очевидно, изглежда всеки е сам за себе си. На какво се дължи това и кога и как ще узрее демократичната общност?

- Мнозинството в първите коалиции СДС и в партията СДС бяха антикомунисти, настояваха за декомунизация и бяха абсолютно прави.

1. В основата на обяснението за разпадите поставям доскорошната липса на средна класа и липсата на силно лидерство. Самата средна класа не бива да се идеализира. От световната ѝ история се вижда, че тя е търсила и правила много компромиси, стига да има възможност да прави бизнеса си, да формира или увеличава наследствата си. Нека си припомним коя е първата власт, която е отнела от аристокрацията и краля. Това е контролът и упражняването на бюджета и финансите, защото те най-непосредствено са свързани с преследването на нейните интереси. Конформистка е идеологията на нейния пръв философ Едмънд Бърк.

2. Първоначално у нас средната класа се формира от Новата класа на Милован Джилас – комунистическата номенклатура, а нейният манталитет на парадиране с богатство е много различен от пестеливостта на средната класа в Западна Европа. Той е неприемлив за останалите и това създава негативен образ на българския бизнес като цяло.

3. Нашата десница не защитава интересите на собствеността – вижте гласуването на Реформаторския блок за фалита на КТБ, който отвори пътя за разграбването на банката. Тя се формира и все още се доминира от интелектуалци, а те всичките са индивидуалисти. Те са критични към света и околните, което е част от тяхната характеристика. Нехаят за защитата на собствеността – не им е приоритетна ценност.

4. Разцепленията са следствие и на непрекъснати атаки от поставени партии и лица.

Нека оценим правилно антикорупционния заряд на десницата. Той е осъзнаване на първичния интерес на цялото общество, но особено на средната класа за законност. Обединява я, че е срещу привилегиите и позициите на Новата класа. Това е нейната втора истинска кауза, след тази за декомунизацията.

- В едно свое интервю заявихте, че част от съветските паметници не се премахват от страх пред Руската федерация: "Кремъл заплашва всеки, който се опитва да премахне тези паметници." Но Полша успя да ги премахне. Вашето правителство пък направи нещо много по-смело - даде достъп на НАТО до въздушното пространство на България и отказа такъв на самолетите с руски командоси по пътя им към Прищина, въпреки че Русия тогава заплашва със спиране на доставките на природен газ. Имало ли е случаи на подобни заплахи за паметниците и защо за тях управниците отказват да проявят подобна решителност?

- Кремъл отправя публично заплахите към всеки, който посегне на символите на руската окупация на България. Управниците отказват да проявят решителност не защото се боят от русофилските нагласи на своите избиратели.

- Как по-различно според Вас щяха да протекат преходът и възстановяването на държавата, ако все пак референдумът република-монархия се бе състоял и бе приета смяна на формата на управление на страната?

- Щеше да има още по-пълно обезличаване на политическите партии и концентрация на властта в монарха, както е било след военния преврат преди Втората световна война. Обезличаването на политическата система и нейното изкористяване бе започнато от Симеон Сакскобургготски. Вижте кариерите в политиката на редица лица от СДС, от ССД, от ДСБ, от БДФ и готовността им да направят всякакви компромиси, за да са близо до властта.

- Смятате, че Конституцията е осакатена от БСП, а структурата на прокуратурата наричате "сталинска". Впоследствие се извършват определени промени в устройството им, но доколкото разбирам, според Вас те не са достатъчни и много от проблемите съществуват и до днес. Какви промени в устройството им са необходими според Вас? Какво още трябва да се случи, за да се завърши процеса на демократизация?

- Това не са мои оригинални констатации. Факт е, че след направените конституционни промени положението се влоши още повече. Прокуратурата и Върховният административен съд почти изцяло и Върховният касационен съд отчасти са в ръцете на хора, които нямат никакво намерение на наложат върховенство на закона.

От 17 години пледираме прокуратурата да отиде в изпълнителната власт, за да бъде под контрола на Народното събрание.

- На няколко пъти сте избирали да не участвате в дадени решения или процеси, отколкото да ги легитимирате. Така например не участвате на Кръглата маса в началото на прехода. След това сте против участие в коалиционното правителство на Димитър Попов, за да не влезете в "коловоза на БСП". Също така не участвате в колектива за сформиране на Икономическата платформа на преходния период на СДС, а само отбелязвате критиката си към нея в ролята си на страничен наблюдател. Това е избор, пред който опозиционните сили често са изправени. Базирайки се на опита си, кое бихте определили като по-ефективен позиция за прокарване на политика - опозицията извън властта или опозицията във враждебната власт?

- Така е, но не е мой изборът да не участвам в Кръглата маса. Тогава бях публицист, а не политик. Най-ефективният начин за прокарване на политика е в Народното събрание, защото модерната демокрация задължава управляващите да отчитат позициите на малцинството.

- Пишете, че сте излезли със "смазани души" от комунизма, но все пак "страната възкръсна от разрухата, понесена от усилията на високо компетентни и изключително мобилизирани експерти и разбира се, тласкана от силната политическа воля и устременост на политиците от ОДС". Защо веднага след падането на този така потискащ и ограничаващ режим все пак се намират толкова способни и свободомислещи хора в управлението, а всички тези години по-късно сякаш експертният капацитет във властта намалява все повече?

- Много способни хора се оттеглиха от политиката, други от следващите поколения въобще не искат да влизат в политиката, защото им е много по-лесно и по-интересно да напредват със своя бизнес или професия, и така да увеличават благосъстоянието на своите семейства.

Тези хора не желаят да служат на обществото, защото виждат каква цена трябва да платят за това. Номенклатурата на БКП/БСП и на ДС репресира жестоко всеки, който извън нея и нейните наследници е опитал да влезе в българската политика. А същевременно самата тя е невежа, вулгарна и без морал. Политиката е непривлекателно място за способните български граждани, защото те виждат, с каква е „признателността“ на `народа.

- В книгата пишете: "Друга причина за този феномен е липсата на обществено доверие в държавните институции. От една страна, това недоверие бе наследено от комунизма, но от друга, се натрупа допълнително поради честите провали. По време на прехода, когато хората не виждат напредък, търсят смяна на управляващите, а не смяна и надграждане на институциите. Търсят отговор на въпроса "кой", а не на въпроса "защо?". И така обезсилват институциите и партиите си. Публичното линчуване, на който и да било, не е начин за решаване на нито един проблем на държавата. То е саморазправа."

Призивът Ви да се мисли по-дългосрочно и в дълбочина е разбираем, но не възпира ли точно управлението на този "кой" работата по надграждането на въпросните институции? Как се преодолява тази пречка?

- Преди 26 века в древноиндийските съвети към владетеля „Аркашастра“ е отбелязано, че без институции и правила обществото се превръща в джунгла, където господства върховният хищник. И нека си представим, как би се държал г-н Цацаров, над когото сега „е само господ“, като министър на правосъдието под контрола на Народното събрание.Ролята на институционалното устройство е определяща. Разбира се, заедно с наличието на политическа воля за съблюдаване върховенството на закона. След като сегашният главен прокурор си отиде, ако няма институционална реформа, можем да очакваме продължаване на същата политика на прокуратурата. Освен това, когато се фокусираме върху „Кой“ като пречка, приемаме, че „Той“ е по-силен от цялата политическа система на страната. Приемаме, че е по-силен от гражданското общество.

- Съжалявате за въвеждането на валутния борд, според Вас е било редно централната банка да остане истински независима. Смятате, че защитниците му го подкрепяли заради ниското си доверие в политическите партии и институциите в страната. Пишете, че и до днес в българина цари този "институционален нихилизъм". В същото време пишете: "И за съжаление, и досега продължава да получава потвърждения за своето недоверие". Всички знаем за тези примери и последиците от тях. Това не прави ли тези страхове оправдани, а запазването на валутния борд - все пак препоръчително?

- Категорично не. Аргументите са в книгата. Основният е, че БНБ е под контрола на Европейската централна банка и е невъзможно да печата пари. Трябва да следва европейските правила. Тази година ЕЦБ пое контрола и върху 80% от българската банкова система.

- На няколко пъти пишете, че част от решенията Ви са били продиктувани от желанието да запазите БСП като част от демократичния живот на страната, защото така според Вас е било редно. Съжалявате ли за това решение и бихте ли променили някои от подходите си, ако можехте да се върнете назад?

- БСП упорито поддържаше надеждите, че се реформира, че се разграничава от престъпното си комунистическо си минало, че ще продължи реформите, когато доверието в ОДС се изтощи.

Освен това за такова поведение от наша страна настояваха европейските социалисти и либерали и по неизвестни за мен причини дори и ЕНП. Най-вредната грешка на тези сили, включително и на двете големи партии в САЩ бе, че заради политиката си на „приобщаване“ не настояха за пълна декомунизация в бившите комунистически страни преди приемането им в НАТО и ЕС. Това, което бе направено безкомпромисно на територията на Източна Германия не бе изискано от нашите страни. Приложиха двойни стандарти.

- Според Вас приватизацията на БДЖ и НЕК не е била възможна или препоръчителна по много съображения. Днес обаче често се чуват призиви за тяхната приватизация от хора в дясното пространство. Какво смятате за подобен ход на фона на сегашната политическа и икономическа обстановка в страната?

- Част от предприятията на НЕК и това за превозите на БДЖ задължително трябва да се приватизират, защото формират все по-голям квази държавен дълг и са близко до фалит. Сега това няма да предизвика икономически сътресения, както не предизвика и фалита на МК „Кремиковци“. Ще има сътресения за излишната заетост заради рационализирането ѝ.

- Голяма част от държавните предприятия биват закупени от номенклатурата на БКП и ДС. Пишете, че не сте имали възможност да спрете това, защото е станало преди управлението на ОДС. Пишете обаче още, че след 89-та в страната е нямало класическо първоначално натрупване на капитал сред редовите българи, а всичко е било в ръцете на номенклатурчиците. Според Вас още заради значително по-дълбокия крах на нашата икономика в сравнение с други бивши социалистически републики, целта на приватизацията не е могла да бъде различна от това държавните активи да се продадат възможно най-скъпо. При това положение, имало ли е изобщо друг начин, по който да се избегне този развой?

- Съществено е допълнението, че приватизация бе един от източниците за стабилизирането на лева, за оздравяването на финансовата система и на бюджета, за обслужването на дълга и за създаването на първия фискален резерв.
Нямаше друг начин да се излезе от втората финансова катастрофа. Това е доказано в „Свидетелства за прехода“.

- В книгата пишете, че не е добра идея политиците да участват в приватизацията, да придобиват собственост или да навлизат в стопанството. Навремето обаче изразявате готовност СДС да приеме предложението на банкера Атанас Тилев и да закупи контролния пакет акции от "Банка за земеделски кредити" на половин цена. Това решение е остро критикувано от някои от членовете на СДС и поражда спекулации. То се отнася към политическа сила, не към отделни личности, но все пак няма ли известно разминаване между позициите Ви?

- Не съм изразявал готовност. Ако съм направил грешка, тя е в това че въобще съм информирал членовете на НИС на СДС. Ръководството отхвърли на същото заседание тази идея.

- По Ваше време, когато Невен Копанданова е главен редактор на вестник "Демокрация", до главата на вестника известно време стои рекламата с логото на "Мултигруп". Това предизвиква спекулации. Как бихте коментирали?

- Вероятно е било така, докато журналистите и главният редактор са разбрали, че правителството на ОДС не прокарахме „червена линия“ и не поведохме войната с "Мултигруп". Ние от НИС не сме им казвали никога какво да пишат и как да се издържат. Те сами вземаха своите решения.

- По време на 38-мото НС е внесен законопроект на Марио Тагарински за лустрация в държавната администрация. Президентът се обява против. Пишете за това в книгата, но от нея не става ясно, че Вие също изразявате позиция "против". Тогава заявявате, че няма смисъл от лустрацията, тъй като "почти никой не остана в държавната администрация". В книгата обаче пишете, че в ОДС "голямото мнозинство виждаше ясно истинския си противник и искаше да го отстрани от властови позиции или поне да го обезсили", т.е. все още е била осезаема нуждата от лустрация. Няма ли известно разминаване?

- Моята позиция бе „против“ много преди това, защото имах наивността да вярвам, че БСП ще изпълни общата ни декларация на старта на управлението на ОДС. Но бях решително „за“ лустрацията, когато Петър Стоянов публично се конфронтира с групата. Нека кажа за пореден път. Не може да се твърди, че съм бил „против“, след като съм внесъл с подписа си законопроекта в Народното събрание. Законът бе приет. Волята на ОДС в изпълнителната и законодателната власт за лустрация не може да бъде подлагана на каквото и да било съмнение. Ние всички сме действали както трябва. Лустрацията бе спряна от зависими от ДС съдии в Конституционния съд.

- Цитирате Иван Николаев Иванов, който казва "Ние всички платихме само част от цената и затова получихме само част от реформите". Коя част от цената остана неплатена?

- Декомунизацията. И редица други. Но това е голяма тема, която тук не може да бъде изчерпана.

- В съзнанието на част от българите битува разбирането "Костов е виновен". За какво всъщност е виновен Костов според Вашата оценка?

- Защото ръководех налагането на нов начин на живот на посткомунистическия човек и разрушаването любимия му комунистически режим. Тази общност с времето става все по-малка и по-долу ще посоча, че това не е само, защото поколенията се сменят. Казах го в друго интервю и ще го повторя и тук. Отношението към мен на голямото мнозинство хора, с които се срещам навсякъде, не е като към виновен човек, а е приветливо и добронамерено. Все повече и повече непознати хора ми стискат ръката и ме поздравят.

Това идва от дълбочината на човешката душа. Добрите хора навсякъде по света, особено християните, непрекъснато подлагат на проверка своите отрицателни и осъдителни становища за другите. Правят го, за да им простят, защото знаят, че не са били прави да съдят. Умението да прощаваме и да не съдим другия е път към смирението и вътрешното ни равновесие. Това е начинът да се опитваш да бъдеш добър човек. Злобата смазва първо душата и тялото на този, който е овладяла.



https://m.offnews.bg/news/Interviu_66/I ... rGRfqt7LJk

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 28 Май 2019, 18:02

;)

Иван Костов за най-голямата тема и по-страшната беда

Едва ли има друг български политик, който да буди толкова противоречиви емоции:
Иван Костов е силно обичан и мразен.

Пред ДВ той говори прямо и открито за ролята си в българската политика и за истинската цена на прехода.



Изображение

Иван Костов

ДВ: Г-н Костов, защо преди европейските избори медиите на г-н Пеевски атакуваха точно Вас?

Иван Костов: Всеки може да не е съгласен с моята книга. Но в случая бяха нарушени едновременно три закона: за изборите, за конкуренцията и за авторското право. Така ни се показва, че живеем в едно общество, в което няма върховенство на правото. А иначе преходът заслужава дебат. Не моята книга, а самият преход. Защото обществото ни не може да продължи напред с тези убеждения, задръстени от несъстоятелни представи за това какво е преживяло.

ДВ: Г-н Костов, прочетох внимателно книгата Ви, но не открих отговор на този въпрос: Кой, според Вас, е моторът на прехода, кой е субектът на прехода?

Костов: Субектът на прехода е тази настроена за европейски реформи част от българското общество, която никога не е била много голяма.

ДВ: На едно място пишете, че повечето хора тогава бяха невежи икономически. Това ли е главната беда?

Костов: Да, това е една от главните беди. Но по-страшна беда беше, че бяхме невежи политически, незапознати със защитата на националната сигурност. А това нанесе много тежки поражения.

ДВ: Ако се върнем към това, което казахте - че моторът на прехода е била една малка част от българското общество, ще цитирам пак от книгата Ви. Вие пишете: „Всъщност, мнозинството глухо се съпротивляваше“.

Костов: Глухата съпротива идва от посткомунистическия манталитет на българското мнозинство. Не става дума толкова за щети и страдания, колкото за начин на живот, който е бил защитаван от тези хора, но е трябвало да бъде заменен с друг. С един, да го наречем, европейски начин на живот, където почти всичко е различно: и конкуренцията за работното място, и конкуренцията на пазара, демокрацията, липсата на единоначалие и т.н.


ДВ: Това е лайтмотив в книгата Ви: „Да свалим комунизма!“. Но, г-н Костов, дали е крив само комунизмът? Или има и други фактори: необразованост - Вие казахте икономическа и политическа, а и простотия, провинциализъм, андрешковщина?

Костов: Вижте, хората навсякъде са много близки по своите представи и виждания. Това го има навсякъде. Разбира се, в нашето общество в много по-голяма степен. За мен основна си остава обаче съпротивата: организираната, силната, финансираната, ползващата се с масова подкрепа, организирана от Комунистическата партия, наистина сменила си името… Тази съпротива имаше срещу себе си една неорганизирана демократична сила. И това е основната причина. Защото в едно общество промените обикновено са движени от малцинства, които са авангардни. Те трябва да преодолеят съпротивата на мнозинството и да го убедят в правотата си, за да го поведат след себе си. Това се случи веднъж: през 1997.

ДВ: Казвате „авангардни малцинства“ и „1997“. Правилно ли Ви разбирам, че същинската демократизация, декомунизация и деидеологизация започва чак през 1997? Че едва ли не само ОДС са истински реформатори, а всички останали са комунисти, ченгета, монархисти?

Костов: Не, не е правилно това впечатление. Реформите започнаха още по времето на правителството на Димитър Попов, а продължиха и бяха задълбочени от първото демократично правителство (на Филип Димитров - бел.ред.). Пътят към демокрацията беше прокаран с премахването на член 1, с новата конституция, но самото изграждане, дълбоките икономически и политически промени, промените в съдебната власт - те бяха направени главно в периода 1997-2001 година. Тогава се промени структурата на българската икономика. Тогава се осъществи раздържавяването. А то е основното.

ДВ: За раздържавяването ще говорим веднага, но тук трябва да Ви попитам нещо, което може би ще Ви изненада: Вие политик ли сте? Много често в книгата си вмятате „не знаех“, „не бях сигурен“. Пишете още „Политиката бе кошмарно поприще. Нямах самочувствие, че мога да съм политически лидер“. Да попитам пак: Вие политик ли сте?

Костов: Ами аз станах политик - според моите представи. За определен период от време. Бях политик и след това, докато носех последствията си. До излизането си от политиката съм си останал политик, но станах политик постепенно. Бях доста далеч от тази професия - и си признавам всички дефицити.

ДВ: Да, Вие го пишете в книгата си. Но човек, който е бил там в началото на прехода, може да си помисли, че изпитвате даже известна ревност към Кръглата маса и към първата вълна демократични политици в България. Така ли е?

Костов: Не. Определено не. Недоверие е точната дума. Изпитвах недоверие. Защото в нашите среди, изобщо сред интелигентните хора в София, беше ясно кои са се наредили на Кръглата маса в по-голямата си част.

ДВ: Ако човек чете злоумишлено точно тези пасажи от книгата Ви, те могат да прозвучат по следния начин: Аз съм първият истински демократ и истинска опозиция на БСП, всички други са или скрити, или неосъзнати комунисти, но във всички случаи не разбират от икономика. Има ли нещо в един такъв прочит?

Костов: Това, че не разбират от икономика, е вярно. Но че съм първият истински демократ не е вярно, защото голямото усилие, дори голямата саможертва, която направиха, която направи д-р Желю Желев, за да стартират реформата, в условия на нейното отхвърляне от голямото мнозинство от българското общество - те са подчертани в книгата ми. Желю Желев направи нещо, което заслужава да бъде признато и отбелязвано винаги. Той успя да натисне спусъка на промяната. Пак казвам: при едно подавляващо мнозинство, което беше против. Това е голяма политическа заслуга. Не може да се твърди, след като съм казал тези неща, че имам самочувствието, че съм едва ли не първият демократ или първият политик. Аз знам върху какво съм стъпил и какво съм продължил. И съм отдал дължимото на тези, които са направили първите стъпки.

ДВ: Така е. В книгата си Вие наистина демонстрирате уважение към своите политически партньори, а и към политическите си опоненти. Вие ги наричате с респект с коректните им имена - примерно „Демократична левица“. Във Вашия слог я няма тази, прощавайте, разгащеност, която си позволяваха хора като, примерно, Филип Боков или покойният Иван Славков. Човек усеща някакъв полъх на консервативност. И следва един логичен въпрос. Вие смятате Конрад Аденауер за свой политически идол, Хелмут Кол наричате „големия германец“, очевидно сте привързан към германските консерватори от предишните времена. Смятате ли себе си за истински консерватор и християнин - и в какво се изразяват тези Ваши свойства?

Костов: Разбира се, че се смятам. Само че това е голяма тема - как да кажа с две думи на какво се уповавам? Аз имам възглед за това как подредбата на ценностите предопределя кой какъв е - дали е консерватор или либерал, дали е ляв или десен. В моите ценности на предно място стои сигурността на собствеността. Собственост, сигурност и благоденствие - благоденствие през сигурността. Така расте благосъстоянието в обществото. И след това свободата. Аз не поставям свободата на първо място, защото за да я има, е нужно все пак обществото да е сигурно и да върви по пътя на благоденствието. Така са наредени моите ценности и заради това аз съм консервативен човек. А защо съм вярващ? Вярващ съм, защото майка ми ме е направила такъв.

ДВ: И това играе роля в политическите Ви възгледи?

Костов: Разбира се! На първо място: прошка. Да отдадеш дължимото, да простиш - това е. Аз съм преживял много неща, имам много зараснали рани, нанесени точно от хора, на които после съм простил. А от всички религии единствено християнството прощава.

ДВ: Като говорите за прошка и за рани: знаете добре, че най-сериозното, дълготрайно и продължаващо обвинение срещу Вас е свързано с приватизацията - раздържавяването, което споменахте. В България и до ден-днешен всеки казва и премълчава за приватизацията онова, което му е изгодно, включително и Вие, струва ми се. Та как отговаряте на обвиненията, свързани с приватизацията?

Костов: В книгата си съм посветил много редове на тези отговори. Отговарям и за „Нефтохим“, отговарям и за „Кремиковци“, и за авиокомпания „Балкан“. Ако има други примери - и на тях с лекота бих отговорил. Вътре в тези обвинения има много несъстоятелни представи, има чисто икономическо невежество. Аз съм го показал - и съм се подиграл с тези, които са си позволили такива неща от най-високата трибуна на държавата. Защото това боравене с числата, тази гигантска политическа измама - то си заслужава подигравки. Те непрекъснато се объркват: левове ли са, деноминирани ли са, долари ли са, евро ли са… Това заслужава само такова отношение.

ДВ: А как отговаряте на упреците срещу онези политици от ОДС, които спечелиха от приватизацията? Хора като Божков, Тагарински, Бисеров?

Костов: За Сашо Божков съм написал хубави думи. И съм се мотивирал. Ако Сашо Божков беше злоупотребил от приватизацията, той нямаше да изживее така последните си години и нямаше да остави в такава мизерия семейството си. Това е толкова красноречив отговор на човешките заблуди, че просто крещи в очите. За Сашо Божков е така. Той е честен човек, който беше много несправедливо обвинен.

ДВ: А за хора като Бисеров и Йордан Цонев, които смениха и „отбора“? За тях нищо не пишете.

Костов: Те не заслужават да бъдат споменати в книгата.

ДВ: В книгата си пишете - тук го казвам в съкратен вид, че БСП използва темата за приватизацията хем за да си набави изгоди, хем за да обърка българското общество. Как точно става това, според Вас.

Костов: Когато се атакува приватизацията, когато се атакува смяната на собствеността, се атакува на практика самата основа на предприемаческата активност в страната. Създава се абсолютно превратна представа за хората, които трябва да произвеждат стойност и добавена стойност и по този начин да увеличават благосъстоянието на цялото общество. Вижте как в днешни дни намира отговор този Ваш въпрос, ако позволите. Гледах телевизионните студиа преди изборите. И особено втората група - тези, за които се смяташе, че няма да влязат. Там всичките говореха за мизерията, за бедността, за ниските заплати, за това, че в Европа заплатите са високи, а в България са ниски и хората мизерстват… Цялата тази кохорта, с изключение на Радан Кънев, който стана евродепутат и който не говореше въобще по този начин - цялата тази кохорта от хора получи резултати по-ниски от тези на осъдената Иванчева. Разбирате ли колко е изтлял този мит? И колко е ясно на хората, че за да получат повече, трябва някой да им даде възможност да произведат повече добавена стойност. Че в Европа взимат по-големи заплати, защото произвеждат много повече от нас. Когато ние произвеждаме толкова, колкото произвеждат в Европа за един работен час, тогава и ние ще взимаме тези пари. Но това става с предприемаческа инициатива - то не става, защото държавата преразпределя. Тя може да преразпредели само произведеното. Ето, точно тези отговори бяха направо смазани от тая пропаганда.

ДВ: Казахте „мит“. Тоест, за тези 30 години стандартът на българите все пак е нараснал в сравнение с предишния период, така ли?

Костов: Много пъти, много пъти.


Изображение

По време на премиерата на книгата на Иван Костов

ДВ: Добре, каква е тогава цената на прехода? Защото много хора и досега повтарят, че цената на прехода е тъкмо сривът на стандарта. Вие в края на книгата си пишете за цената на прехода - каква е тя?

Костов: Точно тези хора, които твърдят, че цената на прехода е сривът на стандарта, точно за тях дадох пример как ги разобличи българският избирател на евроизборите. И оставяме тази тема като отговорена. Що се отнася до другата цена, която аз съм видял: тя е истинската цена. Да смениш институциите на хората, да смениш отношенията помежду им - това винаги, когато и да се случи в човешката история, на което и племе да се случи или нация, винаги е много тежък и труден процес. Той се преодолява трудно. Това изисква много от самия човек, иска неговата дълбока вътрешна реорганизация. Не всички хора са способни да го направят, нямат сили или не знаят как. И това поражда за тях много страдания, неудачи, неуспехи и т.н. Това е цената. Това е цената на реформите.

Много се радвам, че ми зададохте този въпрос, защото допирате до голямата тема, която трябва да бъде тема на дискусия за прехода. Оставете приватизацията, оставете другите неща. Голямата тема е: Какво струва да правиш реформи, за да върви обществото напред? Какво струва на обществото, какво струва на политиците? Това е най-голямата тема. И докато тя не започне да се говори, политиците няма да смеят да правят реформи и хората няма да са готови да ги приемат. Колкото и да чувстват, че са им необходими.

Това е темата на бъдещето, защото в нашия бързо променящ се свят само онзи, който съумява да се реформира - само той ще се развива. А който не съумява, ще изпадне от прогреса.



https://www.dw.com/bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B ... 59LvJP1rKw


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57


Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 16 Сеп 2019, 21:53

;)


ИВАН КОСТОВ

"Лице в лице"
по Нова ТВ


https://www.btv.bg/video/shows/lice-v-l ... Sn-3rVA0yU


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 06 Окт 2019, 23:39

;)

Иван Костов:

ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАТ ДОГАН със СТУДЕНИЯ РЕЗЕРВ



АЕЦ "Белене" е неизгоден проект



Г-н Костов, каква е Вашата оценка за днешното енергийно развитие на България и какви са различията в основните тенденции, в сравнение с периода на Вашето управление? Кои са положителните и отрицателни страни на новата енергийна политика на страната?

Продължават да са в сила всички недостатъци в енергетиката – едностранната зависимост от Русия, несъобразяването и не въвеждането на европейските директиви, големите емисии от въглероден диоксид, наличието на злоупотреба с господстващо положение на пазара и олигополен пазар, както е при течните горива и пр. Тенденциите са неблагоприятни за потребителите, защото има реален риск цените на електроенергията да бъдат завишени заради строителството на АЕЦ Белене и опасност от поемане от потребителите на излишното строителство на транзитен газопровод заради „Турски поток“. Има злоупотреба от страна на Министерството на енергетиката със завишаване на студения резерв, със снемането на този резерв от ТЕЦ „Марица изток 2“ и облагодетелстването на Ахмед Доган.

За съжаление не виждам други положителни тенденции освен нарастването на енергийната ефективност сред основните сектори на потреблението на енергоресурси.

По какви въпроси от икономиката, оценка на рисковете и енергетиката работи днес лабораторията ръководена от Вас?

От 1 август 2019 взехме решение за закриване на Центъра за анализи и управлението на рискове. Наследството му отива в Нов български университет, вероятно в специално създадено звено.

Вие сте признат специалист в областта на анализите на рисковете за националната сигурност. Какво потенциално въздействие биха имали новите руски проекти върху настроенията, икономиката и националната сигурност на страната?

Всички официални политически лица от евроатлантическата общност предупреждават българското правителство и парламент, че новите руски проекти ще задълбочат едностранна енергийна зависимост на страната ни от Москва, която води хибридна агресия срещу всички страни от НАТО и ЕС.

Първите енергийни стратегии на България бяха разработени през 1997-2001 г. - периода на Вашето управление. Тогава се появи и обосновката на необходимостта от изграждане на нова въглищна централа в района на Марица-изток, която днес е факт – американската инвестиция на AES. Какво бихте посъветвали днес Вашите американски партньори имайки предвид натиска за затваряне на всички въглищни централи в Европа, в това число и новите?

Тази енергийна стратегия наред с актуалните въпроси на отрасъла поставяше в своя фокус енергийната ефективност. Затова този термин влезе в заглавието на документа.

Политиката за опазване на природата, с която се ангажира силно ЕС, бе формирана и се осъществява последователно в последните години. Но още по време на преговорите с нас, те настояваха много категорично за спиране или максимално ограничаване на емисиите от серен диоксид. Без изпълнението на тези изисквания България нямаше да бъде приета в ЕС и до днес. Стратегически решението за изграждането и модернизацията на централите от Маришкия басейн бе взето заради нуждата да бъдат компенсирани затворените блокове 1-4 от правителството на Симеон Сакскобургготски. Американските инвеститори не са били наши партньори. Те влязоха в проекта при следващото правителство. Не поддържам никакви отношения с тях, нямам дори контакт. Въпреки това ще ги посъветвам да потърсят запазване на активите по един от двата начина: 1) Прилагане на вече откритите технологии за улавяне и безопасно складиране на въглеродния диоксид, която вероятно ще стане достъпна в следващите години или, 2) да използват газовата връзка с Гърция и да преминат на алтернативно гориво. Убеден съм, че имат предвид, проучват и обсъждат и двата варианта.

В медиите непрекъснато се твърди, че отговорността за клаузите и цените в „неизгодните“ договори с т.н. американски централи е на Вашето Правителство. Обяснете на обществото каква е истината, какви бяха ефектите от тези договори тогава, кога реално бяха договорени цените на електроенергията и от кого бяха подписани анексите към тях за тези цени?

Много пъти съм обяснявал и тук ще повторя. Договорите с централите са подписани от следващото правителство и г-н Милко Ковачев следва да отговори какви конкретни ангажименти е поело то по този въпрос.

Какви ще бъдат последствията за българската икономика от изграждане на АЕЦ“Белене“ ? И може ли те да бъдат различни ако това бъде руски стратегически инвеститор?

Първо, проектът е икономически неизгоден - предполага много по-високи цени на електроенергията от тези, които могат да се очакват в следващите десетилетия. Второ, създава големи рискове за ядрената сигурност на страната, включително защото е в уязвим от земетресения район. Трето, не може да бъде изграден без държавни гаранции за кредитирането му и за изкупуването на електроенергията по много по-високи от борсовите цени.

Според редица експертни анализи българската енергийна политика сериозно изостава от тази на страните в региона, които развиват модерни направления. Българските управляващи поддържат популистки тези осигурявайки си медиен и обществен комфорт, но рискувайки бъдещото устойчиво развитие на отрасъла. До какво може да доведе тази „политика на щрауса“ и избягването на наложителните сериозни реформи в сектора ? Какви съвети бихте дали на днешните управляващи за енергетиката?

Българската енергийна политика се развива без стратегия от близо 20 години. Тя е насочена преди всичко към запазване на държавния контрол върху големите енергийни дружества и реализирането на големи енергийни проекти. Ползи от тези проекти имат участниците във финансови транзакции, свързани с тях, поръчителите и изпълнителите им. Досега не е демонстрирана ползата им за потребителите и енергийните пазари. Такава политика е възможна, когато избирателите не търсят отговорност от политиците за грешни решения, липсва публична среда и медии, в която може да се проведе обективен дебат за ползите и вредите от техните решения и липсва обективно и безпристрастно правораздаване. Комбинацията от трите е необходим и достатъчен стимул за взимане на политически решения в публичен интерес. Популистките тези съпътстват енергийната политика, за да ѝ осигурят легитимност пред българските избиратели. Това е възможно, когато една част от тях приемат енергията за публично благо. Всъщност, политиците и експертите са длъжни да докажат на избирателите си, че енергията е стока като всяка друга, макар и със специфични икономически характеристики.

Публични блага са услугите, свързани със сигурността и поддържането на технологичните стандарти на енергийните системи. Ефектите от тази политика се виждат от едно десетилетие в декапитализацията на НЕК и в натрупването на огромни дългове, в тарифния дефицит, трупан от компанията до 2015, лошото финансово състояние на ТЕЦ Марица изток-2, спрялото развитие на ВЕИ. Минималните негативни ефекти, които могат да се очакват при продължаването на сегашната политика са продължаването на трупане на загуби от непазарното поведение и решения в сектора. Максималните щети са овладяването на целия сектор от опортюнистични и политически обвързани интереси, което ще нанесе изключително големи щети на икономиката и обществото.

Съветите към днешните политици не трябва да са прекалено сложни. Достатъчно е решенията за сектора без изключение да са обвързани със спазване на законите и защита на публичния интерес. Правната основа произтича от европейските директиви и те просто трябва да бъдат спазвани. Освен това е необходимо създаването на нова енергийна стратегия, за предпочитане от независими експерти, които не преследват други интереси, освен публичния. Фокусът на политиката трябва да се измести от големите инвестиционни проекти с държавно участие към завършване на процеса на либерализация и задължително спазване на конкурсите за нови инвестиции в електро енергетиката.

Каква е вашата оценка за реформите в енергетиката и за либерализацията на пазара? Има ли в действителност свободен пазар на електроенергията у нас?

Основната част от оценките на политиката се намират в отговорите на предния въпрос. България е страната с най-забавена либерализация на енергийния сектор. Това доведе до запазване на пост-социалистическите характеристики на сектора: доминиран е от големи и зле управлявани държавни дружества, част от които трупат значителни загуби, декапитализирани са и са заплашени от фалит. Свободата може да се дефинира като брой на действителните алтернативи за всеки пазарен участник. Използвайки тази дефиниция, пазарът на електрическа енергия е частично свободен за индустриалните/бизнес потребителите и с ниска степен на свобода за битовите.

До какви последици ще доведе непрекъснатото потискане на цената на електроенергията на регулирания пазар от години насам и продължаващото непризнаване на много от разходите на енергийни дружества, включително и тези на задължените лица по Закона за енергийната ефективност за финансиране на конкретни проекти в индустрията?

Оценките на ефектите от ценообразуването на регулирания пазар е сложна задача решавана от КЕВР. Тя трябва да се извърши при пълна информация за разходите на енергийните дружества. Така следва да се установява размера на загубите им, ако има такива. Ключова задача на регулатора е да балансира интересите на всички видове производители и потребители, което допуска и непризнаването на разходи, ако те са прекомерни или са в резултат на лошо управление. Един важен аспект на проблема с ценообразуването, в комбинация с посочените по-горе политически проблеми, е непривлекателността на сектора за сериозни пазарни инвеститори. Както въпросът със загубите за производителите, така и този, свързан с липсата на значими инвестиции в сектора, може да се решат при завършването на процеса на либерализация, когато пазарните механизми изместят в достатъчна степен политическата намеса.

Вашата лаборатория преди време беше в основата на обосновката на икономическата целесъобразност на газовия хъб „Балкан“. Днес мнозина газови експерти, включително и членове на Българския енергиен и минен форум застъпват тезата, че този проект не само че е икономически неизгоден за страната, но е и невъзможен за изпълнение. Каква е Вашата оценка днес и какво послание бихте отправили към премиера Борисов, който изглежда е най-горещия фен на този проект?

Да прочете по-внимателно нашите доклади. В тях е казано, че за да има хъб, следва газа да се търгува свободно от различни доставчици и купувачи. Без много субекти газова борса е невъзможна. Не е решение и е крайно неизгодно да се строи нова транзитна тръба заради „Турски поток“. Посочили сме, че изграденият лупинг е достатъчен, остатъчните количества газ да преминат през страната ни, ако въобще се стигне до такава необходимост.

Вие безспорно сторихте дело, за което България винаги ще Ви е признателна като спряхте навремето инвазията на косовските емигранти от албански произход към България. Но Македония не удържа натиска и сега е изправена пред редица проблеми. Сериозни проблеми съществуват и между България и Северна Македония по спорни проблеми от съвместната ни история. Каква е Вашата прогноза за развитието на тези спорове и ще се стигне ли до някакъв компромис ? Имате ли идеи за преодоляване на различията?

Натиск в Северна Македония от местните албанци няма. Те са много по-активни в емигрирането си от страната отколкото останалите. Въобще албанците са били много мобилни на територията на Османската империя и сега стават такива в рамките на евроатлантическата общност. Проблемите между България и Северна Македония се дължат на това, че като договор бе подписана старата декларация от 1999, като към нея се добави един член. Този договор не дава възможност да се споразумеем и да преодолеем различията си – българската страна иска да се опира на историческите факти – северомакедонците искат да постигнат политически компромис. Без политическа воля, на тази база много трудно ще се намери съгласие. Премиерът Зоран Заев и президентът Стево Пендаровски направиха усилия, но ги очакват избори и не могат да бъдат повече гъвкави.

https://m.fakti.bg/mnenia/414584-ivan-k ... ZGwHg1U3D8

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 01 Дек 2019, 14:21

;)


РИСКОВЕТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

ИВАН КОСТОВ

БНТ "денят започва"
с Георги Любенов


http://news.bnt.bg/bg/a/ivan-kostov

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Предишна

Назад към Важни новини

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron