НАЧАЛОТО НА ПОБЕДНИЯ ПЪТ

Тук се оповестяват настъпили или предстоящи събития от дейността на ПП ДСБ като пресконференции на НР, интервюта, изказвания на членовете на ПГ на ДСБ в Парламента и други

ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ В ПОЛИТИКАТА И ПОЛИТИКАТА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛЦ

Мнениеот Любомир Вучков » 14 Сеп 2013, 12:04

Николина Манчева написа:;)

Предлагам ви един материал.
Всеки сам ,за себе си да решава.




Изображение


Тук може да видите видео материала.

http://dsb.bg/bg/blogs/article/3770

Списък от членовете на Граждански съвет на Реформаторския блок:

1. Анатоли Замфиров – собственик на верига ветеринарни клиники
2. Атанас Славов – доктор по конст. право, преподавател в СУ
3. Виктор Лилов – издател и мениджър в областта на културата
4. Генади Кондарев – икономист, еко сдружение За земята
5. Георги Ганев – доктор по икономика, Център за либерални стратегии
6. Георги Стефанов – еколог, wwf - България
7. Горан Стойковски – политолог, преподавател в НБУ
8. Гроздан Караджов – юрист, предприемач
9. Деян Кюранов – д.ф.н., Център за либерални стратегии
10. Димитър /Димо/ Бечев – доктор по политичиски науки, Директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика
11. Евгени Кънев – доктор по икономика, управл. съдружник на ЕИСИ
12. Ергин Емин – общественик, председател на сдружение ЕВЕТ
13. Иван К. Иванов – социален психолог, преподавател в НБУ
14. Иво Ивков – юрист, член на Арбритражната комисия на УЕФА
15. Калин Терзийски – писател
16. Любомир Христов – доктор по икономика,Инст. на фин.консултанти
17. проф. Михаил Неделчев – литературен историк, критик и текстолог
18. Ралица Ковачева – журналист
19. Стефан Попов – социолог, Изп. директор на Риск – Монитор
20. Стоян Радев – режисьор
21. проф. Тодор Танев – доктор по политология, преподавател в СУ, НБУ, АУБ, ръководител катедри Политология и Публична администрация в СУ
22. Трайчо Трайков – икономист
23. Харалан Александров – социален антрополог, преподавател в НБУ
24. Цветозар Томов – социолог, агенция Скала
25. Юлияна Николова - публична администрация и мениджмънт, Директор на ф-я Център за модернизиране на политики

http://dsb.bg/bg/blogs/article/3770
:clapping:



ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ В ПОЛИТИКАТА И ПОЛИТИКАТА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ

Публикувано във Фейсбук
https://www.facebook.com/notes/%D0%BB%D ... 1499934087


Стана ясно, че Реформаторският блок формира Граждански съвет http://dsb.bg/bg/blogs/article/3770 в състав 25 интелектуалци, бизнесмени, предприемачи, общественици плюс по двама представители на партиите от блока. Беше анонсирано, че партиите отдават част от партийния суверенитет на гражданите, а гражданите поемат риска да участват във вземането на политически решения. Въпросният Граждански съвет като платформа за взаимоотношение на РБ с гражданското общество ще изработва политическите позиции на РБ, реформаторските политики, с които да промени модела на управление и ще взима решения за разширяване на РБ и за политически взаимодействия. Оставена е отворена врата за включване в Гражданския съвет на други индивидуални членове и на граждански организации, с които понастоящем се водят преговори.

Нека първо се спрем на политиците и политическите партии (що за изкуствено разделение политици-граждани?! Като че ли политиците не са граждани!)

Поставя се въпросът: Кой ще носи политическата отговорност при вземане на решенията от така конструирания ГС? Нещо размазано има в противоречивите обяснения. Най-малкото – Съветът взема решения, които се легитимират чрез представителите в него на политическите партии. Ама тази конструкция не издържа критика.

Цитирам сегашния председател на ДСБ:
„ ... ние говорим за едно гражданско и политическо обединение, което е с амбиция да прерасне в коалиция ... Всяка форма на коалиране по някакъв начин преотстъпва правата на едно партийно ръководство. ... На този етап то е за трайна политическа коалиция След като ние от националното събрание на ДСБ имаме мандат за широк реформаторски блок и на практика за една сериозна коалиционна политика, това значи, че имаме мандат и за отстъпване на права в някакви параметри. http://tv.dsb.bg/#/video/2013/09/13/705

Този цитат си заслужава коментар!
Първо – очевидна е тенденцията РБ да се превърне в коалиция, а след нея – отдавна ратувания „единен политически субект” – сиреч партия. На други места съм изтъквал, че тези трансформации водят до обезличаване на ДСБ като партия с последващото й ликвидиране като юридическо лице.
Интервюто потвърждава това – частичен отказ от партиен суверенитет понастоящем, в перспектива – пълен.
Трябва да се припомни, че една партия се учредява с цел – близка или по-далечна – упражняване на политическата власт. Загубилата самоличността си партия – частично в коалиция или напълно при ликвидирането й – няма как да изпълни тази своя политическа цел! Още повече – в ситуация като „рибата в морето, а ние готвим олиото за кипване в тигана”. Защото никак не е ясно дали като коалиция или като партия РБ ще се доберат до Парламента, па камо ли да бъдат в позицията на управляващи! Освен ако не се направи следизборна парламентарна коалиция или не бъде дадена парламентарна подкрепа. С какво, на кого? С виртуалните бъдещи РБ-депутати? И след като остава „зазидана вратата” за БСП-ДПС – явно с ГЕРБ (сестринската Европейска народна партия). Ама и тук има разнобой! Да припомня пак от интервюто: „Въпрос: .... взаимодействие с ГЕРБ и „незазиданата" стена към тях, поставена от вас, Отговор – витиеват като на адвокат (вижте news.ibox.bg http://dsb.bg/bg/blogs/article/3774, 12-09-13). А пък Атанасов на пресконференция на 13-09-13 каза: „На Борисов да му е ясно, че вратата за връщането му във властта през Реформаторския блок е зазидана”!
Е на кого да вярваме – на адвоката или на генерала! Или вече в ДСБ всеки е и генерал, и адвокат!? За РБ – да не говорим: Там всеки се изказва от собствено име, защото още не са се били конституирали официално!
Да се върнем сега на частичния отказ от партиен суверенитет. Припомням отново фразата от интервюто: „Всяка форма на коалиране по някакъв начин преотстъпва правата на едно партийно ръководство”. Значи партийното ръководство на ДСБ – председател и членове на НР – няма да носят политическата отговорност за от други взети решения! Ще ги преотстъпват другиму – например на Граждански съвет?! И хайде сега иди ги гони за отговорност – ще се изхлузят като мокра връв!
Второ – и то е по-важното: Кой е възложил на партийното ръководство на ДСБ – председател и членове на НР да има такива права? От думите в интервюто излиза, отново цитирам: „След като ние от националното събрание на ДСБ имаме мандат за широк реформаторски блок и на практика за една сериозна коалиционна политика, това значи, че имаме мандат и за отстъпване на права в някакви параметри”
Нищо подобно няма в действителност, сега цитирам Резолюцията на 11 Национално събрание на ДСБ: „11 НС на ДСБ дава мандат на Националното ръководство да започване консултации за създаване на Реформаторски блок, обединен около обща политическа платформа за модернизация на България” http://dsb.bg/bg/blogs/article/3719.
Ясно ли е – НР има мандат ДА ЗАПОЧНЕ !!!! само консултации, но не и да финализира предизборна или следизборна коалиция! Камо ли пък „мандат за отстъпване на права!”

Сега няколко думи за ликвидирането на ДСБ чрез отдавна ратувания „единен политически субект” – сиреч партия. Тук пък нито председател, нито НР могат да имат някакви права, камо ли да ги преотстъпват! Цитирам
ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В сила от 01.04.2005 г ...... изм. и доп. ДВ. бр.71 от 13 Август 2013г http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135501352
Глава пета. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ
Чл. 38. Политическата партия се прекратява при:
1. решение за сливане или вливане в друга партия;
2. решение за разделяне на две и повече партии;
3. решение за саморазпускане съгласно устава й;
4. влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна;
5. разпускане с решение на Софийски градски съд
Чл. 39. Решенията по чл. 38, т. 1 и 2 се вземат от върховния орган на партията. Това право не може да бъде делегирано на ръководния орган на партията

Правя уговорката, че върховният орган на ДСБ – Националното събрание може и да вземе подобно решение, ако бъдат добре манипулирани делегатите (нищо, че трябва да гласуват по съвест и по убеждение, а не както им е поръчано от „общинските събрания” – особено от някои от ония, чиито председатели бяха избрани след 11-тото НС).
Напълно в духа на цитирания по-горе ЗПП е и Уставът на ДСБ http://dsb.bg/bg/blogs/article/2104:
Чл.11. Националното събрание е върховен орган на партията. Неговите решения са задължителни за всички членове, структури и органи на партията.
Чл.12. (4) Делегатите на Националното събрание действат в съответствие със своята съвест и убеждения.
Чл. 55. (1) Партията се прекратява с решение на Националното събрание в случаите на сливане, разделяне и саморазпускане.
(2) Решението се взема с мнозинство не по-малко от 2/3 от всички делегати на Националното събрание.
Дали при напъни за сливане или саморазпускане на ДСБ ще се намерят делегати на НС да вдигнат ръка в безпринципна подкрепа? И дали няма да се побоят при такова свое действие от Божия съд – защото ще унищожат нещо живо, родено в много мъки и израстнало в много борби!

Тук е мастото да припомним някои факти от близкото минало.
Рожба на демократичните промени стана сборната формация Съюз на демократичните сили – на 07.12.1989 г. Казвам „сборна формация”, защото беше едновременно национално движение и коалиция – от 16 партии, чиито междупартийни противоречия бяха туширани от каузата „антикомунизъм”. Тук личаха възстановени партии отпреди 09.09.1944 г. – БСДП, РДП, ДП, БЗНС „Н.Петков” и новите Алтернативната Соцпартия (АСП) на проф. Н. Василев и НоваСДП на д-р Васил Михайлов ... и още някои по-дребни образувания. Ясно е – в коалицията диапазонът на политическите пристрастия беше от двата края на диаметър ляво-дясно. Но антикомунизмът беше обединителната спойка. И беше ясно – с напредването на политическата култура на обществото тази спойка няма да се окаже достатъчно здрава, намесиха се и определени лидерски амбиции. И както съм казвал и друг път – в зората на демокрацията СДС беше като детска ясла – там всички обитатели бяха еднакви. Но с напредване на възрастта яслените питомци се превърнаха в различими – по пол, по социално положение и по други признаци. Така започнаха и центробежните процеси в СДС. През 1991 г. се оформира три (!!!) СДС-та с тирета, които се явиха поединично на изборите: СДС-движение, СДС-либерали (Зелената партия и ФКД) и СДС-център (БСДП и Екогласност) плюс БЗНС „Н.Петков”. На тези избори СДС-движение спечели и формира правителство начело с Ф. Димитров, което падна след година по известни, за да ги коментирам тук, причини. През 1994 г. Демократическата партия напусна СДС и формира коалиция „Народен съюз” със земеделците на Мозер. През 1997 г. Иван Костов превърна „сборна формация” СДС в единна партия – въпреки съпротивата на определени лидери и на изборите се яви като голямата коалиция ОДС. По преценка на обективни наши политолози и историци и на чуждестранни такива, управлението на Иван Костов 1997-2001 г. е най-успешното в новата българска история. Тук не е мястото да анализираме този факт. През 2000-ната и следващите години от „големия син поток” (както съм го определил на не едно място), се отделиха отделни ручейчета – някои „псевдосини”, други – съвсем мътни: Българска Евродесница, ССД на Софиянски, радикалите на Бъкарджиев.
За да дойде паметната 2004 година, когато Иван Костов създаде Демократи за силна България чрез категоричното разграничаване от клиентелистките остатъци от СДС. Няма нужда да се припомня най-новата история – на всички е ясно ролята на ДСБ в Парламента, ярките речи на Иван Костов от парламентарната трибуна и липсата му сега в настоящия Парламент.
Направих тази кратка историческа ретроспекция, за да изведа основната си мисъл: Винаги, когато ДСБ е отстоявала своята изначална идентичност на единствена автентична дясна партия, тя е устояла през превратностите на политическия живот. И винаги, когато е влизала в безпринципни съглашателства – е губила! За последно – формацията „Синя коалиция”, когато чрез политическото инженерство на ГЕРБ беше практически разпарчадосан СДС и лидерът му отказа по-нататъшно сътрудничество. И не само това – той обяви Костов за свой най-голям враг чрез огромен транспарант на сградата на „Раковски” 134!

Задавам риторичния въпрос: Няма ли историята да ни бъде не само за поука, но и като жалон за бъдещото? Отново ли искаме безпринципна коалиция и даваме ли си сметка до къде ще доведе това?
Отговорите ще намерите в началото на написаното тук! Ще ги намери тоя, който има способността да чете, да разсъждава и да прогнозира. Ще ги намери оня, който не е обладан от политически волунтаризъм, от манията да се намърдат няколко депутата в бъдещия Парламент! Нужна е отговорност – политическа отговорност – а не общи хлъзгави, обтекаеми приказки пред камери и микрофони, в угода на всеки, който би клатил разбиращо глава. Е, клакьори бол – такива винаги ще се намерят, кой от корист, кой от зле разбрана привързаност!
Имаме ли сега на политическата сцена такъв човек, готов да поеме политическа отговорност за съдбата на ДСБ? За кухи политически проекти все ще се намерят хора!
Не, нямаме!
Просто защото го няма Иван Костов! А имаме толкова много нужда от него сега – може би като никога досега!

До тук си говорехме за политиката и политиците. Нека сега хвърлим поглед на „гражданите” от Гражданския съвет на РБ, дето щяли „да поемат риска да участват във вземането на политически решения” – не дай, Боже!
Списъкът се оглавява от Анатоли Замфиров – собственик на верига ветеринарни клиники. Имал не само много пациенти, но и много последователи в социалните мрежи! Но що ли ми се струва, че всичките му пациенти и последователи да гласуват, пак няма как РБ да бъде управляваща, даже и балансираща фигура в един бъдещ Парламент?
За Харалан Александров – представящ се за социален антрополог и за бившия енергиен министър на ГЕРБ Трайчо Трайков няма да говоря – за тях е казано по няколко думи в онова интервю.
Деян Кюранов е представен като човек на Центъра за либерални стратегии. Т.е. освен че е син на Чавдар Кюранов, известен от близкото минало, той си е явно чист либерал, сиреч намира се в центъра на координатната система на политическото пространсто, а не вдясно от него. Нейсе!
Михаил Неделчев е представен като професор, литературен историк, критик и текстолог. Ама той не е чист „гражданин”. Пропуснато е да се отбележи, че беше виден политик от Радикалдемократическата партия. Нищо де – не е лошо гражданин да има и политически опит! Ама за какво ще го ползва? Ще видим!
Няма да обсъждам останалите, с изключение на един:
Ергин Емин, представен като общественик, председател на сдружение ЕВЕТ. Признавам си – не знам какво е това ЕВЕТ – който както иска да си го произнася, на български или на английски. Не знам доколко тоя е и общественик (днес за всеки, дето е малко грамотен и може да свърже в едно изречение подлог, сказуемо и допълнение, може да се припише това определение!). Но знам, че тоя е лидер на изселническа организация на български мюсюлмани с определено антибългарска дейност (може и тая организация да носи името ЕВЕТ или някакво друго име). Не е въпрос в името! Въпрос е, че някой си прави илюзиите да ангажира питомците на Емин да гласуват на бъдещи избори на РБ! Ама май ще се разминат тия илюзии – тъй както доведените от Турция избиратели не можаха да пробутат Кърджалийската избирателна листа начело с един, дето и български не знаеше! В допълнение на това да не забравяме и партията на Дал-Исмайл, и тя в РБ за прикоткване на български мюсюлмани, а в същност – с тесни връзки с управляващите в Турция неоосманисти. Оставам настрана българското минало на Емин – като фактор в Младежкото СДС, случайно ликвидирано с или без негова подкрепа. Впрочем от това Младежко СДС се нароиха и други „политици”, ществащи сега из други партии, включително и в управлението.
За ролята на Емин в прословутата Парламентарна декларация за възродителния процес не ми се говори. И до днес се носи по медии, че това е „декларацията на Костов”, като се забравя, че това е декларация на българското Народно събрание. За всеки случай съм проверил в сайта на ДСБ – няма и следа, че такъв документ е бил приет със санкцията на какъвто и да било орган на партията.
И накрая ще приключа с оповестената „отворена врата” за включване в Гражданския съвет на други индивидуални членове и на граждански организации. Кои и какви ще бъдат – не се знае засега, водели се били преговори.
Лично аз не съм против гражданските сдружения. Но винаги съм считал, че това е прикрита форма за домогване до властта. Така се изрази навремето по вече покойната Re:TV самият лондонски професор д-р Димитър Иванов, тогава лидер на ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „ГЛАС” (май сега се ръководи от бившия зам.-министър от правителството на ОДС Рачо Петров, там е и проф. Кръсьо Петков (ако междувременно не се е оттеглил).
За друго сдружение от тоя тип си спомням това на адвокат Груйкин – ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СПРАВЕДЛИВОСТ”. Те пък по едно време бяха обявили, че ще учредят партия през един февруари. Май не им се отвори парашута . останаха си „граждани”.
Има, разбира се, и други гражданските сдружения, регистрирани според ЗЮЛНЦ. Кои ли от тях ще ощастливят Реформаторския блок?
И какво ли полза те ще имат от него и блокът – от тях?
Предстои да видим!
По-важното е каква полза ще има десният български избирател от всичките тия политически еквилибристики? Да не се окаже, че полза ще имат само левите, либералстващите и ония, които нямат българско самосъзнание, а се ползват само от правата и свободите в България, без и през ум да им минава, че в нашата страна гражданите и политиците имат и задължения!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Предишна

Назад към Важни новини

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron