ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Тук се оповестяват настъпили или предстоящи събития от дейността на ПП ДСБ като пресконференции на НР, интервюта, изказвания на членовете на ПГ на ДСБ в Парламента и други

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 02 Окт 2017, 19:50

;)


"РАЗМЯНА НА ВРАТОВРЪЗКИ "


проект на Дарик радио и egoist.bg.



В “Размяна на вратовръзки” участват 25 мъже.
За добро или лошо, те оставиха следа през изминалите 25 години.
Това са 25 мъже, които белязаха работата, идеите, действията ни през последните 25 години.

Те са политици (президенти и премиери), актьори, художници, музиканти, лекари, спортисти, учени.



ИВАН КОСТОВ

/Доколкото си спомням.той бе втори поканен /

Ето и интервюто :

http://darikradio.bg/razmana-na-vratovr ... ostov.html



:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 11 Ное 2017, 22:17

;)


ДИКТАТУРАТА НА ЖИВКОВ НИ ЗАВЕЩА ПЪЛНА РАЗРУХА,
А НЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
ЗА 300 МИЛИАРДА

Иван Костов


Писмо на Иван Костов от 2012г до Президента Росен Плевнелиев
http://www.mediapool.bg/ivan-kostov-dik ... 71664.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 26 Ное 2017, 10:50

;)

ИВАН КОСТОВ

ван Костов пред bTV:

ГОРД СЪМ С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА


http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/ ... ijata.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 16 Дек 2017, 20:36

;)

ИВАН КОСТОВ

В
"ГОДИНАТА"

по Дарик радио

http://darikradio.bg/ivan-kostov-v-godinata.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 03 Яну 2018, 20:20

;)


КОСТОВ :

АЕЦ БЕЛЕНЕ БЕЗСПОРНО Е ГУБЕЩ ПРОЕКТ.



Бившият премиер Иван Костов, който ръководи Центъра за анализи и управление на риска (ЦАУР), даде интервю за сайта www.bulenergyforum.org.
Предлагаме ви разговора със Стефаниа Илкова - редактор на сайта и член на Българския енергиен и минен форум.


- Г-н Костов, Вие сте авторитетен държавник и безспорен експерт в областта на анализите и управление на икономическите рискове. Съществуват ли и, ако да, кои са според Вас икономическите предпоставки за изграждане на AEЦ ”Белене” днес?

Фундаменталните икономически предпоставки за изграждането на нова електрогенерираща мощност не само в България, а и навсякъде по света, са едни и същи, и те са:

много вероятно и достатъчно като темп и количество нарастване на потреблението на електроенергия на вътрешния пазар и за потребностите за износ;

строго съблюдаване на баланса на електроенергийните мощности (системната адекватност) за управление на системата при високо пиково и ниско вътрешно потребление, и висок дял на променливата генерация от ВЕИ;

отсъствие на алтернативни доставчици, отговарящи на европейските изисквания за защита на климата – основен принцип в предстоящия за приемане през 2018 г. пакет „Зелена енергия” на ЕС, които да предлагат на пазара електроенергия на по-ниски цени от предлаганата нова мощност;

себестойността на електроенергията от новата централа да е толкова по-ниска от пазарната цена на борсите, че да позволява формиране на печалба за погасяване на главницата на кредита, възстановяване на направените от инвеститора инвестиции, включително и всички допълнителни, „непопулярни” за ядрената енергетика разходи за управление на радиоактивните отпадъци, отработилото ядрено гориво и извеждане от експлоатация, както и редица непредвидени разходи за преодоляване на пазарни несъвършенства – като например, възникване на доминиращо положение на един пазарен участник, който може да създава изкуствен недостиг на пазара и извлича прекомерни печалби;

гарантиране сигурността на доставките, което е различно за географски изолиран сектор като този във Великобритания, или има дългосрочен дефицит на мощности като този в Унгария;

създадена е адекватна нормативна рамка и стимули за приоритетно инвестиране в енергийни спестявания и енергийна ефективност;

инвестицията в един такъв проект не води до възникване на рискове за бюджетните параметри на държавата, както и други геополитически рискове, породени от прекомерна обвързаност с един доставчик на горива, съоръжения и услуги.

Всички изброени по-горе изисквания ще трябва да доказваме пред ЕК, че са изпълнени при една предстояща нова нотификация на проекта. Защото спекулативно и некомпетентно звучат твърдениията на редица отговорни политици, представители на държавната администрация и ядрени специалисти, че нотификацията на проекта Белене през 2006 година все още е валидна...

Досега нито Министерство на енергетиката, нито БАН са представили публично, подлежащи на проверка доказателства за икономическата целесъобразност на проекта АЕЦ „Белене“. Изразеното желание на министъра на енергетиката да се организира „широко обсъждане и постигане на консенсус“ не може да се изпълни, докато не се публикуват аргументите „За“ , а позоваването на конфиденциален доклад е спекулация. И в заключение, според нашите анализи не съществува проблем с адекватността на генериращите мощности в енергийната система на България на хоризонта 2027.


- Необходима ли е АЕЦ “Белене“ на енергетиката на България сега с отчитане на възможностите на съвременните енергийни технологии и темпото на промени в структурата на потреблението на електроенергия в страната и региона?

- ЦАУР разработи прогноза за крайното електропотребление на страната до 2035 по поръчка на ЕСО. За целта бе конструиран 10-модулен прогнозен модел. Прогнозните сценарии се основават на официални прогнози за развитието на енергийния сектор на България, ЕК, МВФ и на данни, предоставени и съгласувани с ЕСО. Бяха изследвани тенденциите и енергийните политики на страните в ЮИЕ, за да се формират ориентири за износа и вноса. След отчитане на процесите на заместване на крайното електропотребление на домакинствата и услугите с алтернативни източници на енергия, резултатите на най-близкия до реалността сценарий (бавно намаление на населението и средни темпове на нарастване на БВП) показват:

Неголямо нарастване на крайното електропотребление в страната от 28,3 ТWh в 2015 на 30,98 ТWh в 2035. Допълнителното търсене от 2,678 ТWh годишно могат да се задоволят само с една нова допълнителна генерираща мощност от 630 MW;

Намаление на нетния износ (износ-внос) от страната от 10,45 ТWh в 2015 на 5,84 ТWh (при минималния сценарий – на 2,21 ТWh) в 2035. Отчетните данни на НСИ за сега потвърждават нашата прогноза - през 2017 нетния износ е спаднал до 5,65 ТWh, т.е. траекторията на износа на електроенергия от България засега следва нашия прогнозен минимален сценарий. В резултат на настъпилите промени на местния електроенергиен пазар и на регионалните пазари, а в резултат на това и намаления износ през 2017, 1 130 MW от инсталираните в страната електрогенериращи мощности през тази година се оказаха излишни.

За информация на българската общественост и на енергийните среди, които пледират за необходимостта от АЕЦ”Белене”, защото не знам до колко това е всеобщо известно, до 2026 ЕСО планира въвеждането на 1506 MW нови генериращи мощности, в това число от ВЕИ - 1119 MW, от ТЕЦ – 187 MW, от увеличаване на номиналната активна мощност на двата блока в АЕЦ „Козлодуй“ - общо 200 MW. Така разполагаемите мощности в системата към 2026 ще варират между зимен максимум от 9918 MW и летен максимум от 9365 MW, като в този период не се предвижда извеждане на други значими мощности от ЕЕС.

Към 2026 прогнозата на ЕСО е за брутно потребление от около 40 ТWh. Това ще означава излишни, или работещи с непълно натоварване мощности от около 20% от разполагаемите мощности тогава, или между 1873 и 1983,6 MW. И така се налага въпросът: коя разумно планирана европейска икономика може да си позволи такова разхищение на ресурси? А в резултат на това се налага и нашия извод, че към 2026 година няма да бъде налице такова пазарно търсене на електроенергия в страната и региона, което да оправдае решението за изграждане на нова ядрена мощност и пускането й в експлоатация в този период. Оценката на ЕСО за системната адекватност е за излишни мощности от порядъка на почти 2000 MW към 2026 година.

Големият проблем на българската електроенергетика всъщност е все по-очертаващата се силна необходимост от изграждане на нови регулиращи мощности на природен газ или биогаз, които да балансират ръста на ВЕИ с вариращо производство, за което никой не говори.


- При какви условия АЕЦ “Белене“ би бил печеливш проект и би ли могла държавата да ги осигури?

- Резултатите от нашите анализи показват следното:

Оценката на HSBC отпреди 8-9 години за инвестиции в проекта до €10.5 млрд. следва да се актуализира;

Ако изобщо е постижим, кредит при лихва в границите между 4-5% е възможен само при държавна гаранция;

Нива на борсовите цени на електроенергията в България и ЮИЕ през 2027 следва да не са по-ниски от 72-73 €/MWh. На българската борса усреднената цена за 2017 е 38,4 €/MWh, т.е. цената трябва да се повиши с 89% в следващите 10 години, което според нас и според прогнозите на европейските институции е невъзможно. Важно е да отбележа, че цената на електроенергията в България за последните 10 години е нараснала само с 43%.

Нетната настояща стойност (NPV) на проекта следва да бъде положителна. Изтеклата публична информацията сочи, че и при 6-те основни варианта от финансовия анализ на БАН тя е отрицателна, NPV е минус 2,3 милиарда лева, т.е. това е един безспорно губещ проект.

Усреднената стойност на електроенергията за целия експлоатационен период (LCOE) трябва да бъде задължително по-ниска от годишната усреднена борсова цена. Сравнението показва, че печелившите варианти в анализа на БАН са при значително по-ниска усреднена стойност на електроенергията от АЕЦ «Белене» отколкото са оценките на всички други страни към 2020 за други ядрени централи, които прогнозират LCOE над 83 €/MWh.


- Реалистични ли са възможностите за привличане на чуждестранен инвеститор в този проект и какви биха били неговите изисквания за инвестиране в такъв проект?

- При посочените дотук предпоставки възможностите за привличане на чуждестранен инвеститор, който няма да поиска държавни гаранции за кредита или за цената и количествата, гарантирано изкупувана от НЕК електроенергия (по дългосрочен договор – неизбежно изискване на банките-кредитори), са нищожни. Допълнителен пазарен риск за хипотетичния инвеститор представлява и бъдещото премахване на функцията „единствен купувач”, изпълнявана досега от НЕК. Тази неизбежна промяна в законодателството, свързана с либерализацията, ще причини други сериозни проблеми – кой ще бъде новият пазарен „партньор”, който задължително ще изкупува тези огромни количества енергия по фиксирана цена за минимум 15 години напред.


- Вариантът 7-ми блок на АЕЦ“Козлодуй“ като корпоративен проект за влагане на доставеното оборудване не е ли по-реалистичен и какви са неговите предимства от системна гледна точка и гледна точка на риска за икономиката ни?

- Няма достатъчно публично достъпна информация за един проект като АЕЦ „Козлодуй“ 7 блок, за да се коментира тази тема.

За мен по-важният въпрос по-скоро е, защо АЕЦ „Белене“ е възможен политически? Защото известно е, че в Европа се лансират проекти, които нямат икономическа логика, но биват реализирани политически, но за всеки един от тях са публично ясни мотивите. Не такъв е случая обаче на АЕЦ ”Белене”. Например, цената на изграждането на АЕЦ „Хинкли Пойнт - С“ в Обединеното кралство ще достигне рекордните 23 млрд. евро, а себестойността на електроенергията 104,52 /MWh (средната борсова цена във Великобритания за 2017 е само 51/MWh). Но тази централа се налага поради масирано извеждане от експлоатация в енергийната система на редица стари ядрени централи там. В по-широк аспект такива проекти са и газовите геополитически проекти като”Син поток”, „Турски поток“ и „Северен поток“. На практика и АЕЦ „Белене“ е политически проект без икономическа целесъобразност, но с вече похарчени 1.5 млрд.

И възможностите дори само за лансиране и подготовката за реализация на такива неефективни проекти (свързани с огромни харчове на публични средства!) се коренят в редица дефекти на българското общество, като:

държавния контрол върху енергийния сектор и липсата на ефективен контрол върху инвестиционните политически решения;

липсата на върховенство на закона, което е основната предпоставка за свързването на политически и икономически интереси, реализиращи частен или страничен политически интерес;

липсата на свободни медии, в които да тече рационален дебат за ползите и вредите от дадени политически решения, на базата на който гражданите да се информират и да формират позиция.

ЦАУР разполага с експертен потенциал и бази данни и декларира готовност за участие при обсъждане на темата за ново ядрено строителство в България, както и при обсъждане на вариантите на една нова енергийна стратегия.

https://m.offnews.bg/news/Ikonomika_59/ ... 72256.html
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 18 Яну 2018, 17:35

;)

ИВАН КОСТОВ


ПРИВАТИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ :
ОФИЦИАЛНИТЕ ДОКУМЕНТИ СРЕЩУ НЕИСТИНИТЕ




http://www.mediapool.bg/privatizatsiyat ... 74287.html



БЪЛГАРСКАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ :
ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ДВЕ ИКОНОМИЧЕСКИ КАТАСТРОФИ


http://www.mediapool.bg/balgarskata-pri ... 74360.html


:rules:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 19 Яну 2018, 20:02

;)

ЧАСТ ТРЕТА ОТ ИНТЕРВЮТО НА


ИВАН КОСТОВ


ПРИВАТИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

1997 - 2001


http://www.mediapool.bg/privatizatsiyat ... 74451.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 23 Яну 2018, 00:14

;)


ИВАН КОСТОВ :

В ЕВРОЗОНАТА СЕГА ИЛИ ОСТАВАМЕ В ДАЛЕЧНА ПЕРИФЕРИЯ!



ИЗВЪРШИХМЕ ПРИВАТИЗАЦИЯ ВМЕСТО ЛИКВИДАЦИЯ,

настоя бившият премиер пред Bulgaria ON AIR


https://www.bgonair.bg/denqt-on-air/201 ... periferiya

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 25 Фев 2018, 18:56

;)

Иван Костов,
бивш министър-председател на България,
пред в. "БАНКЕРЪ"


Алтернативата на "Белене" са възобновяемите енергоизточници



"Белене" е нежизнеспособен проект и заради това няма да бъде реализиран от частен инвеститор.

Оборудването трябва да бъде продадено. А съдбата на площадката в Белене е необходимо да се реши позитивно - тя може да се използва за възобновяване на инвестиционния интерес към Северозападна България.



Въпросът да има ли втора атомна централа в България отново е на дневен ред. В последните месеци властта опипваше почвата и проверяваше обществените нагласи за строителството на "Белене", включително и чрез публикуването на доклада на Българската академия на науките по темата. След него дойде ред на енергийните експерти да изкажат позициите си. Именно затова на 20 февруари в Народното събрание се проведе дискусията "Изграждането на АЕЦ "Белене" - целесъобразност, алтернативи, икономически модели", организирана от Българския енергиен и минен форум. Идеята бе да се съпоставят различните подходи, данни, модели, както и да се обменят становища и заключения. Те ще бъдат събрани в общ документ и изпратени на правителството, Министерството на енергетиката, на Българския енергиен холдинг и ръководството на парламентарната енергийна комисия. Организаторите смятат, че тези мнения могат да послужат на изпълнителната власт при изготвянето на новата енергийна стратегия на страната (България е една от малкото държави в Европа, която няма такъв документ).

Експертите се обединиха около мнението, че решение за бъдещето на "Белене" ще може да се вземе едва след като стане ясно каква ще е съдбата на ТЕЦ-овете у нас, т.е. дали те ще успеят да покрият европейския регламент за разрешените емисии от вредни вещества.

Може би най-остро против проекта се изказа бившият премиер и сегашен ръководител на "Центъра за анализи и изследване на рискове" към Нов български университет - Иван Костов.

Г-н Костов, защо смятате, че няма добър вариант за изграждането на "Белене"?

- Становището на Центъра за анализ и управление на рискове е изработено на базата на почти паралелен анализ на този, който е направен от БАН. И той ни е убедил, че всички аргументи, които се привеждат, че проектът е жизнеспособен в какъвто и да е вариант - с проектна компания и кредитиране, са много ниско вероятни. Няма шанс този проект да е поне средно вероятно успешен. Още повече че е ненужен. Нашите оценки показват, че към споменаваните 10 млрд. евро за строителството на "Белене" е необходимо да се добавят поне 1-2 млрд. евро допълнителни ценови субсидии, които са забранени от Европейския съюз. И тези ценови субсидии трябва да се плащат всяка година - в най-добрия случай до 2051-а, а в най-лошия - до 2063 година. Представяте ли си що за проект е този, който излиза, грубо казано, на печалба след 2051-ва. Колко несигурно е това...

Как тогава да реагира страната при евентуалното затваряне на ТЕЦ-овете, каквито са плановете на Брюксел?

- Не е вероятно затварянето на ТЕЦ-овете. Не може да бъде определено като такова, тъй като под вероятно се разбира средно вероятно, т.е. около 50 процента. Първо, за страни като България предстои Брюксел да вземе решение, с което да дерогира експлоатацията на въглищните централи поне до 2030 година. Така че затварянето, ако изобщо говорим за затваряне, или проблемите пред тях, свързани със защитата на околната среда след 2030-а, ще могат да бъдат решени, като преминат на газ. Това преминаване на газ вероятно ще удължи живота им с поне още 10-15 години.

Страната ни ще е енергийно стабилна и след 2030-а. Сега има голям излишък на електрогенериращи мощности. Така че при програмата за нови мощности от 1500 мегавата, която споменах (бел. ред. - на форума), плюс връщането на 630 мегавата в ТЕЦ Варна, като новият собственик ги направи на природен газ, това на практика са 2000 мегавата. Тези 2000 мегавата могат да заместят излизащи от строя мощности, което ще стане някъде в по-далечно бъдеще.

Има и други варианти. В момента се развиват такива технологии, които да улавят въглеродните диоксиди. Знаете, че в "Мариците" улавят серните окиси. Например Норвегия разполага с такива технологии за улавяне на въглеродни диоксиди, за втечняването им, пресоването и складирането им. Много е възможно въглищните централи да продължат работа вследствие на технологичен пробив в сферата на улавянето на въглеродните диоксиди и складирането им в стари мини и т.н. Тоест предвид много бързото развитие на технологиите изводите, че те могат да бъдат затворени, са малко вероятни.

Част от оборудването за новата атомна централа е готово и платено. Какво да се прави с него оттук нататък?

- Трябва да се направи опит техниката да бъде продадена. Напомням, че един чешки реактор за АЕЦ "Белене" беше продаден навремето. Една грешка не бива да се поправя с втора грешка или със система от други грешки. Това само ще задълбочи проблема, няма да го да реши. Но съдбата на площадката в Белене е необходимо да се реши позитивно, защото тя е индустриална площадка и може да се използва за възобновяване на инвестиционния интерес към Северозападна България. Задължително е това да се направи и тогава щетите ще бъдат намалени.

Някои експерти наричат "Белене" политически проект и посочват като негов най-голям проблем зависимостта от Русия. Съгласен ли сте с подобни мнения?

- В миналото, в качеството си на политик, може да съм гледал на проекта по политически начин. Но сега ние сме го анализирали само и изцяло от гледна точка на международния стандарт за анализ, оценка и управление на рискове. Не сме разглеждали политическите рискове - освен там, където политическите решения правят невъзможни или с нулева вероятност сценариите, разисквани от БАН.

Аз не съм в позиция да разсъждавам за проекта като за политически. Но да се нарича той политически с идеята да се зачеркнат всички финансови, икономически и енергийни възражения срещу него, за да се прокара, това би било много груба грешка. Защото няма оправдания да се прави политически нещо, което експертно не издържа на критика.

Не може ли централата да се реализира само с частни инвестиции?

- Анализът, който ние сме направили, показва, че АЕЦ "Белене" е нежизнеспособен и заради това няма да бъде реализиран от частен инвеститор. Със сигурност няма кой да го реализира. Единственият вариант, който може да стане вероятен, е: ако държавата изцяло се ангажира с проекта и с неговото изграждане - да създаде проектна компания, да влезе с допълнителни суми - с още милиард и нещо, да направи 50 на 50 проектното участие и кредита. Ако държавата се съгласи да субсидира ценово двата блока на централата, при положение че даде държавна гаранция за кредита - тогава може. Но това означава да се стовари много голяма тежест на данъкоплатеца. По моя преценка при този вариант на държавата ще й трябват допълнително 1.2 млрд. и още между 1-2 млрд. да плаща ценови субсидии сумарно, оценени с нетната настояща стойност на проекта.

Виждате ли като алтернатива на "Белене" изграждането на нов блок в АЕЦ "Козлодуй"?

- Нов блок в Козлодуй не може да бъде поет от системата заради сигурността на доставките. Не може да се управлява система с такива огромни мощности, които общо надвишават минималната мощност на потребление в пролетните месеци. През тези месеци консумацията на електроенергия в България спада на равнища около 3000 мегавата. Фактически V, VI блок и едни VII блок с мощност от 1100 мегавата ще надвишат тези 3000 мегавата. Тоест ще трябва по време на пролетните и есенните месеци централите да излизат от експлоатация и да не работят, което силно ще влошава техните финансови резултати.

Алтернативата на АЕЦ "Белене" са ВЕИ, природен газ за върховите натоварвания, за компенсиране на ВЕИ. Голямата алтернатива е скрита в производството на електроенергия за собствени нужди от фабрики, болници, училища чрез фотоволтаици, поставени на покривите. Алтернативата е изграждането на зелени градове, които се снабдяват изцяло с възобновяеми енергоизточници. Това е най-съвременната тенденция, която също не е отчетена в докладите на БАН, а тя неминуемо настъпва.



Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в София. В края на 1990-а става министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов. Остава на тази позиция и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров. През 1994-а оглавява Съюза на демократичните сили. През 1997-а е избран за министър-председател на България. През 2004-а напуска СДС и създава партията "Демократи за силна България". Оттегля се от активната политика през 2013 година. Тогава основава изследователската лаборатория "Център за анализ и управление на рискове" към Нов български университет.


http://www.banker.bg/interviu/read/alte ... iztochnici

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 14 Апр 2018, 15:44

;)

ИВАН КОСТОВ

в "Седмицата"
по Дарик


http://darikradio.bg/ivan-kostov-v-sedm ... 93673.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

ПредишнаСледваща

Назад към Важни новини

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron