ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Тук се оповестяват настъпили или предстоящи събития от дейността на ПП ДСБ като пресконференции на НР, интервюта, изказвания на членовете на ПГ на ДСБ в Парламента и други

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 05 Сеп 2016, 21:03

;)

Иван Костов

за Газовия хъб:

Политически консенсус –
противното означава да се върви срещу българските интереси
Той е точно този мотор за българската икономика, който години наред търсехме


Иван Костов е министър-председател на България в периода 1997–2001 г.
Лидер е на СДС от 1994 до 2001 г. и на ДСБ от 2004 до 2013 г.
Народен представител е в 7-ото Велико народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание.
През май 2013 г., Костов се оттегли от активната политика и основа Лаборатория за управление на рискове към Нов български университет.


Г-н Костов, на днешната инвеститорска кръгла маса премиерът каза :„Правителството няма да допусне България да бъде заобиколена от основните газови връзки, които ще бъдат реализирани в Югоизточна Европа. Газовия хъб трябва да го има. Ако трябва ще използваме правото си на вето.”
Освен това по време на форума, Борисов каза още, че е потърсил експертиза и от Вашата Лабораторията за управление на риска.
Затова се обръщаме към Вас със следните въпроси:

Има ли шанс проектът да се случи и от нетен консуматор на енергия да станем основен играч на газовия пазар по отношение на транспортирането?
Има голяма вероятност пред България да се пресекат няколко газови трасета: наред с досегашното североизточно, новите югоизточно и южно. Теоретично е възможно и източно трасе: от български газ, добит в Черно море или от внос на компресиран, или втечнен природен газ с източник от Туркменистан или Иран през Грузия. От друга страна прогнозата за Югоизточна Европа показват, че потреблението на природен газ (ПГ) ще нарасне значително. Много важно е, какво ще направи управлението на страната, за да се случат тези възможности. Без алтернативни трасета газов концентратор в България е невъзможен.

Премиерът призова за тристранна среща Русия, ЕК и България. Възможна ли е нейната реализация и тази среща би ли могла да е основополагаща за практическото стартиране на проекта?
Такава среща има много далечно отношение към изграждането на газов концентратор за Югоизточна Европа (ЮИЕ) в България и няма основополагащо значение за практическото стартиране на проекта. От страна на Русия се очаква да продължи да подава в България газ на конкурентна цена, за да остане участник в бъдещия либерализиран пазара на ПГ.

„Балкан” е стратегически проект за България в дългосрочен план. Ще съумеят ли политиците да го изнесат на експертно ниво и да загърбят различията и междуличностните битки – най-вече партийно?
Проектът е много сложен от структурна и технологична гледна точка. Това не е само виртуална точка за търговия на ПГ, както чух да се коментира. Той е сложна инфраструктура, способна да се съхранява и управлява запаси и дебаланси в региона на ЮИЕ, с технологични възможности на компресорните станции и на мрежата с високо налягане да подадат във всяка нейна изходна точка заявените количества от потребителите и да поеме тези от доставчиците. Газовият концентратор е и сложна финансова и борсова структура. Би трябвало да очакваме консенсус за проекта сред политиците. Противното означава да се върви срещу българските интереси.

Ако газовият хъб „Балкан” се реализира, какво означава това за страната ни в геополитически и икономически план?
Означава, че:
Ще станем важен елемент на енергийната структура на ЕС, което означава, че няма да бъдем далечна периферия;
Подаването на ПГ в ЮИЕ на достъпни цени ще развие бързо региона в икономическо отношение, от което ще имат полза всички;
В България и околните страни ще се изградят значителни инфраструктурни обекти, компресорни станции и газопроводи, цяла газова икономика, която ще гарантира енергия на ниски цени;
От късната есен на 2014 досега България регистрира приличен икономически растеж, който в значителна степен се дължи на ниската цена на течните горива и ПГ. В страната остават значителни финансови ресурси, с които иначе се разплащаха скъпи доставки на тези енергоресурси от Русия;
Няма да можем да бъдем заплашвани със спиране на подаването на ПГ, ще си спестим вероятността да ни бъдат нанесени щети, както през 2009;
Газовият концентратор е точно този мотор за българската икономика, който години наред търсехме – съчетава значителни инвестиции с гарантирана висока доходност и възвръщаемост. Стига да можем да го реализираме.

Благодаря Ви!

http://www.informo.bg/2016/09/05/%D0%B8 ... %81%D0%BA/

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1287
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 17 Дек 2016, 19:43

;)

ИВАН КОСТОВ

Директор на Центъра за анализи и управления на рискове
и
трикратен политик на годината в класацията на Дарик


http://darikradio.bg/ivan-kostov-v-godi ... 81873.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1287
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57


Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 21 Фев 2017, 21:59

;)

ИВАН КОСТОВ :
НОВАТА СТУДЕНА ВОЙНА Е НАЙ- ГОЛЕМИЯТ РИСК ЗА СИГУРНОСТТА НИ

Вижте видеото:

http://www.bitelevision.com/ivan-kostov ... nostta-ni/



Политическата криза, която започна през 2013 г., продължава, макар и с частични стабилизации, които обаче не я премахват. Това заяви Иван Костов в първата част от едночасово интервю за Би Ай Ти, в която очерта някои от новите и старите рискове пред сигурността на страната ни.

Гледайте другите му части в идните издания на еМисия България.

Като най-голям риск Костов определи избора на Русия да влезе в Студена война след анексията на Крим и нахлуването с войски в Донбас. Война, която по думите му се води с всички средства – през икономическо проникване чрез инвестиции и поемане на контрол (като той даде пример с контрола върху българската телекомуникационна компания), чрез доминиране върху политическите партии у нас (като изреди мнозинството от тях – БСП, АБВ, „Атака“, ВМРО и дори ДПС, припомняйки, че в турските медии за Ахмед Доган се говори директно като за руски агент), така и чрез т.нар. хибридна война.

Иван Костов е категоричен, че по всички теми, които са важни за Русия, нейните тези доминират българските медии и сайтове.

Участващите активно в Студената война и атакуват, и се бранят – за разлика от българската страна, която въобще не се отбранява, и това трябва да е много ясно, заяви той.

Костов даде пример за фалшиви внушения със свалянето на малоазийския самолет, което, по думите му, според мнозинството български избиратели е дело на Киев, а не на руската ракетна установка БУК, както сочат доказаните факти.

„Това е само едно от многобройните напластявания на пропагандната агресия, а тя е такава, защото не получава отговор от страната на българските политици и медии. От всички политически партии и лидери у нас няма нито един, който да защитава евроатлантическата кауза в тази конфронтация с Русия. Нито една партия не го е включила в програмата си заради обществените нагласи“, каза Иван Костов.

Различаването на пропагандата от лъжата и съпоставянето на получената информация с фактите е абсолютно задължение на медиите, категоричен е още Иван Костов. Според него неутрална позиция по отношение на поднасяне на фактите една честна медия не може да има.

Според Иван Костов сред новите рискове е и оспорването на влиянието върху България както от страна на Русия, така и от страна на Турция, в която се установява неоосманистки режим.

Чуйте в тази част от интервюто с него и каква е оценката му на поведението и политиките на новия американски президент Доналд Тръмп:

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1287
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 22 Фев 2017, 19:32

;)
Втора част на интервюто:


ИВАН КОСТОВ:
НУЖНИ СА РЕФОРМИ В БЪЛГАРИЯ, НО СЕ ИСКА КУРАЖ И КОМПЕТЕНТНОСТ


http://www.bitelevision.com/ivan-kostov ... etentnost/

Във втората част на интервюто пред Би Ай Ти и колегата ни Илия Вълков бившият премиер Иван Костов коментира ситуацията в Крим и санкциите за Русия, картелите в България, промяната в данъчната система и изрази мнение, че политическата криза в България се дължи на това, че не се правят реформи, а държавниците се страхуват от реформи. (Припомнете си първата част на разговора с Костов ТУК)

„Санкциите срещу Русия са начин евроатлантическият свят да каже на Русия, че е прекрачила граници, които никоя страна не може да прекрачва, защото по този начин рухва международния правов ред. Русия се позовава на Косово, но там не е влязла нито една европейска страна, нито е станала губерния на ЕС“, заяви Иван Костов.

„Косово е на косоварите и е в следствие на една политика на геноцид, на насилствена депортация, която Милошевич проведе срещу косоварите. Той заплаши ЕС тогава. Миграционната вълна беше с потенциал да стане 1,8 млн. души. Такава вълна щеше да породи само един диктатор, какъвто беше Милошевич. Но това нищо общо с това да влезеш в Крим с войници, да проведеш избори и да анексираш територията за себе си“, категоричен е политикът.

Той смята, че дори българският президент не разбира какво са санкциите.
„Нашият новоизбран президент твърди, че санкциите вредят и на Европа и на Русия. Това е мнение от ресторантски разговор, защото санкциите, които са наречени ограничения в ЕС, са наложени върху лица, които са участвали в анексирането и военните действия. Това са конкретни хора. Те са санкционирани – не им дават възможност да оперират с парите си на запад“, разясни Костов.

„Отговорът на Русия не предизвика никакви щети на световната търговия. Качествените стоки си намират пазари веднага. Загубите на българското земеделие са 12-13 милиона“, добави още той.

По думите му, има неспособност да бъдат извършени необходимите реформи, а от реформи очевидно се нуждаят много сектори на обществото и институциите, особено териториалните им разпределения. „От голяма реформа се нуждае образованието. Не намираме възможност да интегрираме образователно български граждани от ромски произход в работната си сила поради слабост на системата за образование и отпадане от системата. Това не може да продължава, защото силно се влошава качеството“, коментира Костов.

Според него една от причините за всичко това е наложената данъчна система в периода 2005-2009 г. „Тя толерира неравенството. Имам предвид плоския данък, и данък наследство, и акцизите и облагането на корпоративните доходи“, посочи политикът.

„Неравенството, ако е цел на политиката, то се атакува по много начини, отвсякъде“, каза Костов. Той направи сравнение с България и САЩ и данъка за наследство. „Нека всеки произведе собственото си благосъстояние. Има много лостове за намаляване на неравенството, които българската държава не е включила“, смята Костов.

По думите му, се иска смелост, кураж и много компетентност, за да се направят реформи. Той коментира и темата за картелите на горивата.

„Неспособността да се облагат монополите, които злоупотребяват с господстващо положение, транснационалните корпорации, е характерно за африканските неподредени държави. Ако не успее КЗК, ще станем нещо такова. Не само за картела „Лукойл Нефтохим“. Има още 6 и те трябва да бъдат санкционирани“, убеден е Костов.

Очаквайте и трета част на интервюто с Иван Костов утре в еМисия България.

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1287
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 23 Фев 2017, 21:16

;)

Трета част

ИВАН КОСТОВ :
БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ СА ОТНОСИТЕЛНО НЕЧЕСТНИ.

http://www.bitelevision.com/ivan-kostov ... nechestni/



Ina Drumeva 23/02/2017 Водещи, еМисия България

В третата част на интервюто бившият премиер Иван Костов коментира, че десницата е разделена и това може да я препъне по пътя и към парламента. Костов прогнозира, че едва ли ще има само едни парламентарни избори тази година и говори за битовия консерватизъм. С бившия премиер по всички тези теми разговаря Илия Вълков. (Припомнете си първа и втора част на интервюто с Иван Костов.)

„Не егото на политиците, а страхът, е фактор за тази политическа криза. Страх, че ще бъдат сменени отвън за тези партии, които ги доминира Русия или Турция. Страх от обществените нагласи и общественото мнение. То е жив процес и е самата демокрация. Ако ти не воюваш за обществените нагласи, ти не си политик и не изпълняваш 50 или 79% от длъжностната си характеристика“, заяви Иван Костов.

„Българските избори са относително нечестни. Тази относителност е различна, зависи кой управлява. Има един мотивиран неполитически вот – и с работни места, социална подкрепа или мотивирани със стипендия за детето да учи в Европа за немотивирани политически хора“, посочи бившият премиер.

Той посочи, че всички се надяват Герджиков да намали тази степен на нечестност и коментира машинното гласуване.

„Наблюдавайки политиците, това, което виждам, е, че не демонстрират решителност да се сблъскат с тези проблеми в една много тежка обстановка във висока несигурност. Да искаш да управляваш България в тази ситуация, изисква смелост. Това, което демонстрират, е битка помежду им“, категоричен е Иван Костов.

Според него има отсъствие на решителност сред политиците да се сблъскат с конкретни въпроси и проблеми. Например каква позиция ще се застъпи пред ЕС, посочи Костов и заяви, че ЕС и НАТО са изправени пред тежки рискове. Той каза, че не разбира какво значи да се споделят руските ценности, а патриотарството е фалшиво родолюбие.

Границата е огромна между патриот и да си патриотар. Да си патриот не значи да мразиш другите, а да обичаш собствената си страна, собствения си народ и да искаш да живееш в мир и добруване със съседите, защото не можеш да живееш в мир и благоденствие, ако хората около теб страдат.

„Ако отвъд границата има бедни, гладни хора, които са готови да нахлуят на твоята територия, нямаш интерес от това. Имаш интерес всичко това да бъде решено. Това е да си патриот, а не да си тук в България и да защитаваш интересите на Русия, която агресивно напада собствената ти страна“, обясни още той.

По думите на Костов, нито една партия в България не защитава американски интереси, а още по-страшно е, че не защитават и европейски интереси, дори в дясното пространство.

„Турция изнудва ЕС. Какво означава да защитиш Турция? Властите, българското правителство, официално подкрепят претенциите на Турция и настояват ЕС да влезе в него. Къде се позиционираш ти между Турция и ЕС? Трябва да се позиционираш до ЕС и да се конфронтираш с Турция, колкото и да ти струва. Но колко български политици смеят да се конфронтират с Ердоган? Аз не знам нито един“, даде пример Костов.

Според него е добре десницата да се обедини органично. „Да знаем, че ще има силна коалиция, лидери, които да ни представляват. Не можеш да отидеш да гласуваш и да не знаеш кой точно те представлява и кой носи отговорността“, категоричен е Костов.

Той е убеден, че десницата би трябвало да се обедини и добави, че много повече можеше да постигне десницата, ако беше обединена.

„Скоро ще има пак избори, така както виждаме ние. Не е късно да се вземат мерки и да се решат тези въпроси“, смята Костов. Той призна за своя най-голяма грешка това, че е повярвал, че Симеон Сакскобургготски и НДСВ ще бъдат нормална, демократична, политическа формация.

„Тяхното идване на власт разруши българската демокрация и сега виждаме наследството. Трябваше по-внимателно да извлека исторически опит. Няма монарх привърженик на демокрацията в света“, посочи Костов и добави, че последиците за демокрацията са разрушителни.

Той каза, че не би се върнал в политиката. „Хубаво е хора с по-дълга житейска перспектива да проявят себеотрицателност. България има нужда от саможертви. Това трябва да знаят политиците. Трябва някой да се реши. Мнозина знаят какво трябва да се направи. Мнозина знаеха и през 1997 г., но нямаха куража и смелостта“, заяви Костов.

„Изглежда има много мощен консерватизъм на битово ниво, което ги кара да не бъдат иноватори“, посочи бившият премиер и добави, че страната има потенциал за икономически растеж, но не може да управлява рискове.

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1287
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 22 Мар 2017, 21:41

;)

ИМА НУЖДА ОТ ТРЕЗВА КРИТИЧНОСТ КЪМ ВАЛУТНИЯ БОРД.
БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ИМА "план Б“, В СЛУЧАЙ ЧЕ ЕВРОЗОНАТА ОТКАЖЕ ДА Я ПРИЕМЕ.

доц. д-р ИВАН КОСТОВ ,
Център за анализи и управление на рискове



Ако дискусията се води само с научни и професионални аргументи валутният борд не може да се фетишизира. Точно това правят дилетантите, заради страховете си, че, ако бордът не ги възпира, българските политици ще съсипят лева, както са го направили през 1990 и 1996 – 1997.

Даването на примери за подражание с валутните бордове на балтийските страни, Словакия и Словения не съобразява, че тези страни нямаха свои централни банки и свои валути след разпадането на СССР и Югославия и след разделянето на Чехословакия. Тези страни приеха валутния борд като бърза възможност за създаване на собствена парична система. Напълно неуместно е да се сравняват техните новосъздадени централни банки с вековния опит и традиции на БНБ, която е една от 15-те най-стари европейски банки, създадена от строителите на съвременна България във времето, когато повечето от сегашните европейски държави не са съществували. От тази гледна точка, налагането на валутния борд на нашата страна беше унизително.

От политическа гледна точка, със своя договор за присъединяване към ЕС, България е поела ангажимент да въведе еврото и трябва да го изпълнява – това не е точният предмет за дискусия. След приемането на България в ЕС темата стана актуална; самата еврозона – крайният пристан на българския валутен борд, преминава през много труден период: създадени бяха съвместни фондове за подкрепа на страните в дългова криза; ЕЦБ и ЕК използват неформални и неопределени критерии за приемане в еврозоната; национал-популистките партии създадоха нови рискове за целостта еврозоната.

От друга страна, валутният борд може да бъде успешен само при провеждане на необходимите реформи и то за ограничен период от време: реформите бяха преустановени след приемането на България в ЕС; вече 10 години тече мониторинг заради дълбоките пороци на българската съдебна система; след 20-годишно действие на борда страната навлиза в период на макроикономически дисбаланси, на чести бюджетни и на все по-големи квази бюджетни дефицити и на растящи междуфирмени просрочия.

Валутният борд никога не е бил догматизиран от българския екип, който го създаде. Дизайнът му се различава от теоретичния модел. Различието е такова, че след като не успя да наложи вижданията си проф. Стив Ханке, т.нар. от българските вестници „баща на борда“, публично се отказа от него. Това следва да ни насърчи да не бъдем догматици и сега.

Тезата, която развивам е концепция за План Б – в случай, че еврозоната се разпадне или се затвори и откаже да приеме България; че нужните реформи не се направят; че дисбалансите, дефицитите и просрочията започнат да задушават икономическата активност. Твърдя напълно убедено, че след внимателно обсъждане на детайлите, от валутният борд могат да демонтират тези негови части, които не отговарят на функциите и задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и от това няма да се появи риск за дестабилизация на лева. Не споделям страховете за изолация от еврозоната, защото тя не изолира страните без валутен борд; за сериозна инфлация, защото пазарът е вече твърде голям и балансиран, за да бъде дестабилизиран със слухове; за валутна психоза, защото българският лев има напълно достатъчно покритие в евро.

Контекстът 1997. Валутният борд бе установен на 5 юни 1997. Тази дата е важна, защото с нея са свързани причините за въвеждането му, които е добре да бъдат припомнени на тези, които не ги знаят, а желаят да дискутират:

(1) Моментът е 7 години след като България загуби достъпа си до пазарите на суверенния дълг и кредитният ѝ рейтинг беше "боклук“. Това се случи веднага след като тя стана първата и единствена източноевропейска страна, която обяви национален фалит на 29 март 1990;

(2) Страната бе във физическа невъзможност да намери валута, за да плаща лихвите по своя разсрочен дълг. Валутните резерви на БНБ от декември 1996 до февруари 1997 бяха отрицателни, което при напълно рухналото доверие в лева причини неконтролируема хиперинфлация;

(3) МВФ наложи въвеждането на борда като условие да подкрепи лева и да възстанови способността на България да обслужва своя зле редуциран и скъп външен дълг; срещу помощта си постави драстични условия, които заслужават друга дискусия;

(4) В 1997 България беше без нужните закони за своите финансови институции, вкл. за надзора на БНБ. Това струва фалити на 15 банки и загуба на 1700 млрд. стари лева, които са тогавашни около $1 млрд. (над 10 процента от тогавашния $9.773 външен дълг) - днешни 2.801 млрд. лева, преизчислени по курсовете на щатския долар;

(5) България не беше поканена да води преговори за членство в ЕС; бордът бе една от малкото, първоначално единствена, опора за създаването на макроикономическата стабилизация в страната.

Контекстът 2017. Никоя от посочените причини не е налице днес:

(1) След 18 години българското правителство се върна много успешно на международните пазари на суверенните дългове, публичният му дълг е с инвестиционен рейтинг;

(2) Валутните и приравнените към тях резерви на БНБ в 2017 са 151.4% от пуснатите в обръщение 13.7 млрд. банкноти и монети; общият индекс на потребителските цени показва дефлация от 2014 насам;

(3) България няма необходимост от подкрепа на МВФ, за да обслужва външния си дълг; той е едва 26% от БВП и то заради презапасяването на МФ преди стрес-тестовете – нетният дълг е 13.5%; лихвените разходи на ДБ за него са с незначителна тежест;

(4) БНБ е част от ЕСЦБ, която включва ЕЦБ и националните централни банки на всички държави-членки на ЕС; има свои строги правила. Гаранциите за стабилността на българските банки и финансови институции не е валутният борд, а това, че прилагат тези правила;

(5) България е член на ЕС, прилага ДФЕС и европейските директиви. Макроикономическата ѝ стабилност се наблюдава от позициите на строга взискателност и ѝ се препоръчват политики за преодоляване на временните макроикономически дисбаланси (според мен с излишно престараване на администрацията на ЕК).

Валутният борд налага забрана на БНБ да извършва емисии на български левове, съобразно правилата на ЕСЦБ и съобразно своите преценки, както и да извършва банково кредитиране и лихвена политика. В тези отношения, тя се отличава от централните банки на страните без валутен борд и не прилага инструменти "да допринася за хармонично и балансирано икономическо развитие, чрез устойчив и неинфлационен растеж“.

Как са действали централните банки на страните без валутен борд в периода 2008 – 2015 и какво са постигнали, заедно с политиката на властите е показано на следващата

Таблица:
Сравнителни показатели на източноевропейските страни от ЕС 27
http://www.mediapool.bg/ima-nuzhda-ot-t ... 61670.html



Заключенията от сравнителния анализ са:

1. Обезценяването на валутните курсове на страните без борд е около 20% (Чехия – 9,3%). Това не е повлияло на кредитния рейтинг на националната валута, който е останал непроменен, с изключение на Унгария, което се дължи по-скоро на действията на другите власти, не е повлиял и на процентите по 10-годишните облигации, напротив, с изключение на Полша (-2,3%), те са поевтинели по-силно отколкото българските;

2. В сравнение с българските банкови акт иви (заеми и други вземания), в останалите страни те са се увеличили между 36% и 3,7 пъти по-бързо, с изключение на тези в Унгария;

3. Основният лихвен процент е спадал по-бързо отколкото българския в Румъния и Унгария и по-бавно в Чехия и Полша;

4. В сравнение с българския показател, паричния агрегат М1 (М0) в останалите страни е нараснал по-бързо – между 27% (Чехия) и 62% (Румъния);

5. България изостава в сравнение със страните без борд по най-важния показател – доближаването до средното равнище на БВП/човек. Страната ни скъсява дистанцията до средното европейско ниво много по-бавно, отколкото останалите. Българският БВП/човек дори изостава спрямо този на останалите от 52%-88% през 2008 до 52%-79% през 2017. Това показва от една страна, че между останалите има скъсяване на дистанцията, а от друга, че е налице увеличаване на дистанцията между България и групата. България изостава очевидно при сравнението с най- близката Румъния.

Сравнението показва, че има връзка между активното използване на паричната политика от централни банки и по-бързото приближаване на благосъстоянието в техните страни към средните нива на ЕС. Това подсказва необходимост от засилена и много трезва критичност към валутния борд в България. Данните, които привеждам: поставят под съмнения твърдението, че валутният борд не пречи на растежа на икономиката и най-вече показват, че България се отдалечава от изпълнение на т. нар. "неформален критерий за постигане на реална конвергенция“ с ЕС.

Вместо заключение

Стрес-тестовете показаха, че макроикономически дисбаланси в банковия и финансовия сектори по същество няма. Тестовете предизвикаха заинтересовани кръгове, които системно атакуват българските институции пред ЕК. Тази "ария на клеветата“ подсказва, че има силна вътрешна съпротива срещу задълбочаване на българската интеграция в ЕС. И тя е най- важната причина европейските ни партньори да нямат доверие в страната.

Вътрешната политическа съпротива срещу интеграцията в ЕС не може да бъде удържана със система от монетарни инструменти, какъвто е валутния борд. Той въобще не е политическо лекарство, още по-малко – универсално; нито той, нито еврозоната.

Стратегията от 1999-2000 предвижда излизане от валутния борд, чрез влизане в еврозоната. Отсега може да се каже – тогава единствено сигурно ще бъде, че в еврозоната БНБ ще има повече възможности да води монетарна политика отколкото в условията на валутен борд. Темите за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото в България в новите условия и кога това да стане, следва да се дискутират постоянно, като се осмисля и извлича опитът на южноевропейските страни. Еврозоната не се оказа гаранция за успешна политика, а система носеща рискове за неподготвените и непрозорливите.



http://www.mediapool.bg/ima-nuzhda-ot-t ... 61670.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1287
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 02 Апр 2017, 21:44

;)


ИВАН КОСТОВ

в Комбина по Нова ТВ


https://nova.bg/news/view/2017/04/02/17 ... %BD%D0%BE/


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1287
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Любомир Вучков » 03 Апр 2017, 18:06

Николина Манчева написа:ИВАН КОСТОВ в Комбина по Нова ТВ
https://nova.bg/news/view/2017/04/02/17 ... %BD%D0%BE/ :clapping:


И още един поглед тук
viewtopic.php?f=10&t=482&p=4282#p4282
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА? ЗАЩО СЕГА МЪЛЧИШ И ГУБИШ УВАЖЕНИЕТО НА ПОЧТЕНИТЕ ХОРА?! !
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 938
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ И ИНТЕРВЮТА

Мнениеот Николина Манчева » 01 Май 2017, 17:57

;)

ИВАН КОСТОВ

в " Седмицата" по ДАРИК радио

http://darikradio.bg/ivan-kostov-v-sedmicata.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1287
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Предишна

Назад към Важни новини

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron