МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

В този форум можете да публикувате интересни материали намерени в мрежата

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 26 Яну 2014, 15:21

;)



Този разговор беше много коментиран днес.

Кулезич/Бареков
по Нова ТВ

Стига да иска човек,може да си направи много сериозни изводи,ако погледне по-сериозно на това интервю.



Все пак има разлика между журналист и журналист,тръгнал да прави голяма политическа кариера.

За себе си: аз забелязах въпросите,постарах се да ги свържа с отговорите.


Ако желаете ,чуйте разговора /започва след 27 та мин./ и си направете изводи.



"Защо само аз трябва да казвам истината в тази държава?"
"Моята цел е да управлявам страната поне 2 мандата"


http://play.novatv.bg/play/351351?autostart=true




Изображение


А сега обърнете внимание на тези няколко изречения:

Какво беше,
какво е сега,
какво искаме в бъдеще.


Иван Костов: Аз не съм мутра и никога не бих погазил закона. Ако законът не ми дава право, не бих направил нещо въпреки него. Това, което казвате, означава, че Костов е трябвало да размаха досието на Гоце въпреки решението на Конституционния съд. За пореден път казвам, че това не е било възможно. Никога демократите не трябва да използват прийомите на комунистите и на техния репресивен апарат. Те си служат със средствата, за които вие говорите, а не ние. Щом нещо не е разрешено от Конституционния съд, следва точка. — за разликите в начина на мислене, в. Дневник, 25 юли 2007



Моето послание към вас е: "Европейците няма да ни оправят." —Иван Костов пред в. "24 часа", 24 октомври 2006

Иван Костов: Това кой е лидер на десните, го определят избирателите. Аз опитах да оставя управлението на десните сили, видях, че не става, и се върнах. Няма кой да защитава позициите, които аз съм бранел. — в отговор на въпрос „Искате ли да сте единствен лидер на десните?“ пред в. Седем, брой 25 (165), 28 юни - 4 юли 2006

Ако някой става политик и отива в Народното събрание, ако иска да работи за България, той трябва да се изложи на тези рискове... дори да бъде обвиняван в продължение на пет години абсолютно несправедливо, дори срещу него да се заведат дела, дори да бъде осъден несправедливо. Трябва да поеме тези рискове, защото е тръгнал да работи за България. Ако системата е лоша, той трябва да носи пръв рисковете от състоянието на тази система, защото, ако политиците не ги поемат, ако депутатите не ги поемат тези рискове, ако магистратите не ги поемат, тези рискове изцяло падат върху обикновения гражданин. Така че или някой пресреща рисковете и ги изпробва, изпробва цялата система на собствената си кожа, или прехвърля всичко върху хората и не разбира какво им се случва. —Иван Костов в ”Kоритаров Live”, 3 февруари 2006

/Тази подборка я откраднах от Лидия Фауст/


Веселин Драков
'"Иване, кажи им, те ще те разберат!"
Помните ли това?
Ама Иван не е нито Б.Б., нито Байраков, нито Сидеров, че даже и Станишев и Гоце не е.
Не ставаш за работа - довиждане, без теб!
Ама защо, какво...кой е виновен, с кого е спал - любопитството Ви няма да бъде подхранвано.
Затова и го наричаха ''Командир'', а не ''Тиква'', ''Гайдата'', ''Гей'', ''Болен''...
Само този лесничей - ''журналист'' се опита да го вкара в матрицата, но го отнесе като бърз влак каруца!
Изображение

Ние искаме това:

Изображение
Целият надпис е :
ИВАНЕ ВЪРНИ СЕ !


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

БЛАГОДАРЯ НА СТОЯН СТОЯНОВ

Мнениеот Любомир Вучков » 19 Мар 2014, 18:15

Кратко напомняне за профила на потребителя:

Потребителско име: uporit
Име: Стоян
Презиме: Тодоров
Фамилия: Стоянов
Място на раждане: Варна
Град: Варна


БЛАГОДАРЯ НА СТОЯН СТОЯНОВ
Публикувано във Фейсбук
https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... nt_count=1

Благодаря ти, uporit!
Благодаря ти за това:

Stoyan Stoyanov също коментира връзка на Илко Семерджиев. 17 март в 18:12 „Казах го по-горе. Не съм съгласен с отношението към г-н Вучков - той има последователна позиция още от демократи.орг и я отстоява.“


Благодаря ти, че ми напомни за времето, откогато имам твърда и последователна позиция – та досега!

Искам да ти върна жеста – и аз да ти напомня един твой постинг от онова време:

„uporit написа Сря Дек 03, 2008 5:15 pm : „Кой от ВАС оплаквачи беше делегат на това събрание? Страшни анализатори има навсякъде, Нено Димовци има много Иван Костов бил куманоид и съветвал БКП, ХАХАХАХАХА Измислете нещо друго изтъркахте се, пишете във форум на ДСБ, а не на неговите противници моралните стожери, които след евро изборите критикуваха, че сме сами, критикуваха и след местните, че не сме сами. Такова е сега и внушението, ако няма коалиция Костов не е сговорчив превръща ни в секта за да оцелява, ако има коалиция Костов, я направи за да оцелее. Ако някой от вас знае какъв е курса от Велинград и Шумен може би ще е ралично но няма значение Костов е виновен.
Аз ще обясня за себе си, бях делегат и бях май единствения, който гласува против. Гласувах против не само защото съм против коалииция, а защото съм против и водене на преговори. Смятам, че сами ще имаме по добра и ефективна група, смятам също, че на никой не му пука с кой ще се коалираме, широките маси им пука колко ще им платят.
ДСБ е единствения шанс на нормалните хора, както и на ненормалните, криещи се зад псевдоними и плюещи.
Защо не направите една тема, тук да анализираме поведението на така наречената опозиция в ДСБ да решим да тръгнем в купом след нея.
1- Нено Димов - действия и бездействия в последната година? 2- Николай Михайлов - действия и бездействия в последната година?
и тн.... да видим къде са, какво правят, с кого го правят, могат ли да са морални съдници и т.н.“


Нали е ясно: Ние отдавна водим една и съща битка с обитателите от Блатото на птеродактилите, включително и с тия от Варненската клоака – Никман, Уди Кълвача и други, добре познати ти на теб.

Но искам да те попитам един въпрос, на който да намеря отговор:

Мислиш ли, че бих отдал толкова много време, нерви, здраве, страст, безкористност, безкомпромисност тогава, когато вилнееха птеродактилите от democrati.org - и ги натиквах с моите постинги на кучето в мишата дупка, ако съм предполагал, че ще дойде време, когато членът на техния управителен съвет The Hobbit ще заведе цяла една партия там?

Мисля си – пак щях да бъда същият, но може би с много повече усилия, съчетани с усилията и на много още хора! Защото тогава ние бяхме малцинство, както междувпрочем сме и сега!

Защото и тогава – а още повече сега – се иска смелост!

Смелост – да се изправиш срещу кинжалите на освирепели опозиционери, изписали няколко пъти по 100 страници под заглавие „КОСТОВ, МАХАЙ СЕ!“. Тогава черпех смелост от правотата на Каузата ни, от стремежа да защитя партията и Костов от хулите, демонизирането, сатанизирането!

Намерих опора за смелост в същите принципи, в същата Кауза и на 15 март!
Нали се иска много смелост да се изправиш срещу ревящата, освиркваща тълпа „демократи“, за да направиш последни усилия по предотвратяването на унищожението на партията!

Някога, срещу Блатото на птеродактилите, май беше по-лесно! Защото там бяха врагове!
А сега?
Сега ще бъде много по-трудно, за да прогледне стадото на слепите пастири!

Помогни, uporit! Ти си достоен човек!
За да бъдат и тия, за съвестите на което се борим, достойни!
Партията заслужава това! Партията трябва да живее, а не да вегетира в реформизъм – до унищожаването й!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 06 Апр 2014, 14:55

;)

Новите политически лидери-
познатите стари лица:


Предизборен митинг - концерт Герб - & Хиподил - Скакалуец


http://vbox7.com/play:5f9de297


:tease:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Европейското пиянство на един балкански народ

Мнениеот Любомир Вучков » 14 Апр 2014, 14:34

И САМ ВОЙНЪТ Е ВОЙН!

"Европейското пиянство на един балкански народ"
СКАТ, Телевизионен форум, 12.04.2014 г

Водещ: Стефан Солаков
Гости:
Нидал Алгафари – PR-мейкър
Радко Ханджиев - журналист-конституционалист
д-р Любомир Димитров Вучков

Част от цялото видео:
Ценов срещу мен – думи срещу документи
Телевизионен форум , 12.04.2014



Цялото видео с продължителност час и половина може да се види на адрес:

http://www.skat.bg/videos/weeks/tvf_14-04-12.wmv

ГЛЕДАЙТЕ! ЗАСЛУЖАВА СИ ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 1007
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 21 Юни 2014, 14:20

;)


Докато четох този материал,през цялото време си мислех за
бившия и сегашния лидер на ДСБ.

" ..... важния въпрос за

властта на ръководителя и
отговорността,
която той носи за своята власт. "



"Ръководителят е нещо като диригент на оркестър и
че не е необходимо да може да свири на всички инструменти.
Но сигурно е необходимо да бъде абсолютно музикален и да знае какво прави."





ЗА ЛИЧНОСТТА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ

Изображение

Георги-Марков

Ужасната неинтелигентност на българските ръководители от всякакъв ранг доведе до злощастно копиране на съветски образци и въвеждане на несправедливостта като основен метод, до вулгарна ненаситност в личното. Есето е излъчено по Дойче веле през 70-те години на миналия век.

Не смятам, че бих преувеличил, ако кажа, че при съществуващата структура на обществения живот в България личността на ръководителя — държавен или партиен — има голямо и всестранно значение. Това следва от факта, че в негови ръце е съсредоточена голяма власт, че от него зависи не само дейността, която той ръководи, но и в най-голяма степен животът на хората, които са му подчинени. Естествено българският ръководител днес не може да се изявява вън от определената му партийна територия, ала в замяна на това вътре в нея той е извънредно силен. Въпреки официалните опити за колективизиране на ръководството, за споделяне на отговорностите и по този начин за демократизация — като отговор срещу злоупотребите на култа към личността — личността на отделния ръководител все още заема централното място, в много случаи той е главният герой, понякога и единственият. Много решения, действия, мероприятия се отъждествяват с името на определен ръководител. Както и много провали, неуспехи или бездействие също се свързват с този, който е ръководител. Един буржоазен обществен ръководител в истински демократична страна е силно ограничен в действията си поради зоркото внимание на опозицията, поради страха от вестникарски скандал, който би довел до промяна на резултата в изборите и до загуба на мястото му завинаги. В България този демократичен критик на ръководителя не съществува дотогава, докато той формално спазва разпорежданията на по-висшестоящите и умело поддържа връзките си в системата — не го грози никаква опасност дори ако направи големи грешки. Нещата стоят даже много по-просто. Ръководителят трябва да се съобразява единствено с интересите на партията, тоест с интересите на тези, които командуват партията. Комунистическите и марксическите принципи са валидни само дотолкова, доколкото съответствуват на позицията на най-силния на деня. Може да се каже, че обикновеният ръководител у нас всъщност е посредникът между висшето ръководство и масата, което много пъти го поставя в твърде неизгодното положение да бъде притискан и от двете страни. Никак не са редки явленията, когато средният ръководител е изкупителната жертва във вечния конфликт висше ръководство — маса. Щом едно неправилно решение на тези „отгоре“ се провали, вината за това се стоварва върху средния ръководител, който обикновено разполага с два пътя: единият е да приеме приписваната му вина, да се покае за несъществуващи грешки, при което запазва благоволението на тези отгоре и бива преместван на подходяща длъжност, и другият — да се опълчи срещу тях и поиска тяхната отговорност, при което бива изхвърлен завинаги и отвсякъде. От всичко казано дотук става ясно огромното значение на ръководителя от всяко стъпало на йерархията. Не е погрешно, ако се каже, че системата наистина се олицетворява с ръководството. Дори има нещо вярно в твърдението, че и най-лошата система, попаднала в ръцете на умни и талантливи ръководители, ще даде добри резултати.

Образът на българския ръководител от всякаква величина от години насам е бил истинско табу за журналисти, писатели, художници. Това беше свещена територия, в която на простосмъртните не се разрешаваше да надникнат другояче освен чрез официалната галерия за бюстове и портрети. В продължение на тридесет години ние нямаме един-единствен репортаж как работи и живее известен български голям ръководител. Делничният живот и проблемите, пред които са изправени например членовете на Политбюро, е по-малко познат на широката публика, отколкото ни е известен животът на божествените обитатели на древния Олимп. Имитирайки добросъвестно живота на по-големите, средните и по-малките ръководители също се стараят да обградят себе си със стената на тайната, което може би е твърде полезно в комплицираните вътрешни борби за власт.

Затова с някаква изненада видях, че една от първите статии, трасиращи пътя към единадесетия конгрес на БКП, бе за авторитет и ръководство. В нея авторът Васил Вичев се опитва да заговори по тази изключително деликатна и болезнена тема — „авторитета на ръководителя“. Трябва да кажа, че не само темата на статията, но и нейното съдържание ме изненада. Човек може само да приветствува някои от основните идеи в нея, стига те да намерят отражение в обществения живот у нас. Главното в тези идеи според мен е заложено в признанието, че „в наши дни за ръководителя е трудно да бъде универсален, всекомпетентен авторитет по простата причина, че той не може да бъде специалист във всички области на човешкото знание и дейност“. Всеки у нас ще се съгласи, че неграмотната универсалност на някои от първите ръководители у нас, обявили се за всезнайковци, струваше и струва огромни загуби от материален и морален характер. Неведнъж сме били свидетели, когато висш партиен ръководител, чието музикално образование се бе изчерпало с върбовата свирка, дръзваше да изказва компетентни мнения по най-сложни музикални композиции. Колко пъти ръководител, който бе играл на читалищната селска сцена, се смяташе за абсолютно подготвен да преценява българската драматургия. Светът би умрял от смях, ако чуеше някои наши ръководители, които едновременно проявяваха компетентност по износ на домати, балетно изкуство, астрономия и криминалистика. Не върви ли и до ден днешен във всички сфери на българската обществена дейност цитатът „както каза другарят…“. И никой не дръзваше да каже, че другарят просто не знае и не разбира какво говори и че най-доброто в този случай е да не се бърка там, където не му е мястото. Така че чудесно е, че Вичев поставя въпроса за компетентността на ръководителя.

Много интересно е разграничаването, което той прави между авторитет и авторитарност. Ние познаваме добре и едното, и другото. И тук, струва ми се, започват моите различия с автора на статията. В своите анализи за авторитета той все пак е отишъл до прага, без да посмее да навлезе в територията на проблема. Декларацията, че авторитет предполага правилни другарски отношения между ръководител и колектив, не значи нищо, когато не са анализирани неправилните или недругарските отношения, които очевидно авторът има предвид. Вичев отбягва твърде важния въпрос за властта на ръководителя и отговорността, която той носи за своята власт. Всекиму е известно, че в комунистическия свят властта има същата корумпираща сила, каквато имат парите в капиталистическия свят. И нещо повече — въздействието на властта е по-всеобемащо, по-силно и по-фатално от въздействието на парите. Ръководителят е орган на тази власт и тежко и горко на хората, ако този орган не е в изправност. Историята на „народната власт“ е пълна преди всичко със злоупотреби от страна на отделни пълновластни ръководители. Ако по някакви нормални граждански закони човек трябва да подведе въпросните граждани, аз се съмнявам дали от десетките хиляди апаратчици ще останат шепа невинни. Ужасната неинтелигентност на българските ръководители от всякакъв ранг доведе до злощастно копиране на съветски образци и въвеждане на несправедливостта като основен метод, до вулгарна ненаситност в личното облагодетелствуване и създаване на привилегиите като неотделим придатък от социалното положение на ръководителя. В сравнително нравствената атмосфера на буржоазна България настъпи внезапен прелом, предизвикан от появата на наистина зловещия образ на ръководителя. Когато Вичев говори за разстоянието между ръководител и ръководени, той забравя благоразумно, че това огромно разстояние у нас бе въведено от Георги Димитров и останалите съветски възпитаници. Цялата студена кремълска недостъпност бе пренесена в центъра на София, за да напомня на поколенията за истинските отношения между ръководител и народ. Георги Димитров бе този, който загради с железни тараби вилата на Ландау на спирка „Охрид“, той бе този, който въведе пердетата в лимузините, тежките охрани, ритуала на полубог, когото всички малки парвенюта копираха. От него тръгна тази мистериозна и безотчетна изолираност на Политбюро, съставено от хора, които едва ли имаха някаква връзка с българския народ. Когато говори за авторитета на ръководителя, Вичев не споменава колите на специалното снабдяване, които съществуват и до днес, не говори за купищата дребнобуржоазни предимства, които именно властта на един ръководител му осигурява, не говори за моралния облик на ръководителя, а само за техническите взаимоотношения ръководител – колектив. Цялата дребнобуржоазна алчност, която масово се развихри у нас в последните три петилетки, всъщност бе подкладена от примерите на високите ръководители от онова време. Не искам да влизам в подробности, които са прекалено добре известни на слушателите. Когато партията критикува за назначавания по чисто роднинска линия, обикновеният гражданин може само да се смее, защото примерите са ослепяващи. Мисля, че най-големи поражения на строителството на социализма у нас нанесе не някой друг, а изключително ниският и недостоен морален ръст на хората, които уж ръководеха това строителство. Вичев намеква, че ръководителят трябва да е скромен, а аз ще отбележа, че нескромността на ръководителя погреба моралните скрупули на хората. Съмнявам се дали мнозина от архикапиталистите на света — като Форд, Морган или Рокфелер — си позволяват материалната и моралната нескромност на вчерашните български селски потомци. В сравнение с тях Борис III е твърде беден и скромен цар.

Много пъти съм си мислил, че човек може да се съгласи с Маркс и Ленин във всяко отношение, докато не стигне до фаталния въпрос: „А човекът? А човешката слабост на човека?“ Нито Маркс, нито Ленин са си дали сметка за нея. Представете си само за момент, че всички тия ръководители бяха наистина образци за партията и народа, представете си ги без привилегиите им, без колите им, без огромното им родословие, накичено по привилегировани апартаменти, без любовниците им, без цялото им отношение на неинтелигентно пренебрежение към обикновения човек. Представете си ги с пълна отговорност за това, което вършат, без задкулисното размазвачество, без игрите „ти на мене, аз на тебе“, без безчестието да не признават никога никакви грешки. Можете ли да ми кажете името на един български ръководител, който е подал оставка поради съзнание, че не е годен да изпълнява работата, която му е възложена? Няма. Ето, това е темата за авторитета на ръководителя, а не формалното му поведение на бюрото.

Но аз не искам да звуча прекалено песимистично. В действителност имаше у нас хора, макар и твърде рядко, които се опитаха да се преборят с плебейската лакомия на властните си другари. Един първи секретар на окръжен комитет пращаше жена си на опашката заедно с всички други жени, което предизвика гняв у колегите му, членове на ЦК. Известни министри се опитваха при всеки повод да се откажат колите си и да се движат по-често между хората, други се опитваха да премахнат завесите и бариерите и това им донесе популярност и авторитет. После тази тенденция като че бе ликвидирана.

Вичев разглежда взаимоотношенията между ръководител и колектив и изтъква необходимостта от колективно мнение и решение. Никой не ще възрази, че това е наистина демократичен прийом. Но колко ръководители използуват колектива само за да им измие ръцете. „Решението е мое, а отговорността е колективна.“ Колко ръководители крият греховете си зад колектива? Напълно съгласен съм с Марксовото сравнение, че ръководителят е нещо като диригент на оркестър и че не е необходимо да може да свири на всички инструменти. Но сигурно е необходимо да бъде абсолютно музикален и да знае какво прави.

Ами нетърпимостта на масата ръководители, от горе до долу, към всякакъв вид критика? Ами опитите да се смаже тази критика? С чудесен идеализъм Вичев припомня мисълта на Стендал: „Можеш да се опираш само на това, което оказва съпротива.“ А истината у нас, поне доколкото аз я знам, е, че всеки ръководител се стреми да се огради с подмазвачи и ласкатели, които ще го славословят, ще го цитират и зад гърба му ще казват какъв голям простак бил.

В цялото досегашно развитие на нашата страна през последните 30 години всички процеси са били от горе на долу, тоест от ръководители към подчинени и изпълнители. И това обяснява, че ако нещата не са били както трябва, ако е имало големи грешки, провали, опущения и престъпления, изключителната вина за тях се пада на ръководителите. Нещо повече — постъпките на ръководителя по силата на отражението са се превърнали в постъпки на масите, моралът на ръководителите в морал на масите, критерият на ръководителите е станал критерий на множество хора.

И ако някой наистина иска нещата да се променят, промяната трябва да започне с ръководителите. Трябва да дойдат нови хора, с нови, чисти еталони за нравственост, авторитет и ръководство, които всички ние да се чувствуваме задължени да съблюдаваме.

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга Анкета и сборникът с разкази Между деня и нощта. През следващата 1962 г., излиза Мъже, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите Победителите на Аякс, Портретът на моя двойник и Жените на Варшава , с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман Покривът. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат Есета и Задочни репортажи за България. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.

http://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D0% ... %BB%D1%8F/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 24 Юли 2014, 11:56

;)

Как сте,вашта мама костовистка?

Голяма част от основателите на този Форум разбират този поиздрав,
другата част се възмущават :)


".......В медийните си изяви Петър Москов обича да разказва за фамилните срещи и разговорите си с режисьора Теди Москов, който е негов братовчед.

Но съвсем небрежно пропуска да отбележи комуникацията с друга фигура в семейството – Христо Москов. Едва ли пропускът е случаен.

Защото това е човекът в сянка, който продължава да управлява голяма част от строителните инвестиции на Росен Плевнелиев. Човекът, който управлява и много от инвестициите на Иво Прокопиев в недвижимости. Човекът, който е лицето на поредица спорни инвестиции на двамата, преминали през офшорни зони.

Така Плевнелиев и братовчедите Москови формират триъгълника, рамката, върху която политико-финансовото задкулисие бродира новите си опити да се домогне до властта."


ЧОВК НА ПЛЕВНЕЛИЕВ ДИРИЖИРА РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК


Сенчестата дясна ръка на президента Христо Москов и братовчед му, ДСБ-активистът Петър Москов,
кроят схема как да попаднат във властта
Реформаторски блок


Изображение


Ясна схема на финансови зависимости и задкулисни олигархични планове за управление на страната. Това личи вече съвсем ясно зад привидно добронамереното отношение между Реформаторския блок и президента Росен Плевнелиев.

Реформаторите и Плевнелиев си подават топката с взаимни реверанси и намигвания още със сформирането на странното политическо образувание от полуразпаднали сe партии. Че Плевнелиев и неговият близък приятел Прокопиев са инфилтрирали свои хора в блока на реформаторите, пролича още с обявяването на имената от т.нар. Граждански съвет на политическата формация. Сред цивилните изкуствоведи се появиха близкият до Прокопиев бивш икономическият министър Трайчо Трайков, ексшефът на „Отворено общество“ Стефан Попов, икономистът Георги Ганев и др.

Изнасянето на поредици от шокиращи факти за бизнес практиките на Росен Плевнелиев и обвързаността му с офшорни фирми обаче осветли и финансовата рамка на любовта от пръв поглед между реформатори и президент.

Схемата: Москов – Плевнелиев – Москов

Едно от добре познатите и продължително натрапчиво втълпявани лица сред политическите кадри на блока е Петър Москов. Зам.-председател на партията Демократи за силна България и минаващ за един от любимците на Иван Костов, Москов обикаля телевизиите и звучно огласява поредните политически прозрения на реформататорите. В медийните си изяви Петър Москов обича да разказва за фамилните срещи и разговорите си с режисьора Теди Москов, който е негов братовчед. Но съвсем небрежно пропуска да отбележи комуникацията с друга фигура в семейството – Христо Москов. Едва ли пропускът е случаен. Защото това е човекът в сянка, който продължава да управлява голяма част от строителните инвестиции на Росен Плевнелиев. Човекът, който управлява и много от инвестициите на Иво Прокопиев в недвижимости. Човекът, който е лицето на поредица спорни инвестиции на двамата, преминали през офшорни зони.

Така Плевнелиев и братовчедите Москови формират триъгълника, рамката, върху която политико-финансовото задкулисие бродира новите си опити да се домогне до властта.

Кой е Христо Москов?

И ако Петър Москов добре се справя с ролята си да бъде светлата част на схемата, то не по-лош играч на задкулисието е братовчедът Христо. За него едва ли са чували много хора. Христо Ясенов Москов е любимият бизнес партньор на семейство Плевнелиеви и Иво Прокопиев. Името на Москов личи в почти всички фирми на Росен Плевнелиев от предприемаческия му период и в голяма част от компаниите на Прокопиев. Нещо повече, Христо Москов е човекът, който поема контрола и управлението на дружествата, от които Росен Плевнелиев излиза след включването си в политиката. В това, дори и да имаше нещо смущаващо, нямаше да бъде толкова страшно, ако не бяха разкритията за съмнителните схеми на финансиране в компаниите на Плевнелиев, Москов и Прокопиев.

Христо Москов например е управител на “Аклади иммобилиен”, където си партнира първо с Росен, а после и с Юлиана Плевнелиева. “Аклади” e фирма, замесена като собственик в “Дани консулт” в схема за финансиране чрез регистрирани в Малта офшорки, представлявани от Иво Прокопиев. Чрез тази схема в управляваната от Москов компания Прокопиев налива близо 9 млн. евро с неясен произход. Средствата са използвани за придобиване на имоти по Южното българско Черноморие. Москов и Плевнелиев впрочем са съседи по вилни имоти сред скалите на Черноморец.

Юлиана в действие

С Юлиана Плевнелиева Москов продължава да върти бизнес и след встъпването на Росен в ролята му на министър. Двамата си партнират като съсобственици в “Си Ю пропърти”. Компанията е създадена през 2006 г. с цел инвестиции в недвижими имоти. Москов и Плевнелиева държат по 50% до юли 2011 г., когато Юлиана излиза от бизнеса окончателно.

Москов е сред основните движещи лица и в много от компаниите на Иво Прокопиев. Той например е сред управителите на “София Шелтър Пропъртиз”, за която белгийското издание New Europe разкри, че е била собственост на либерийска офшорка по времето, когато е изкупила част от Бизнес парк София от Росен Плевнелиев. Впоследствие “София Шелтър Пропъртиз” минава под контрола на Иво Прокопиев, но Христо Москов запазва мениджърската си позиция и до днес. Той е сред управителите и на “Алфа център” – дружество, през което минава част от бизнеса със строителство и развитие на офис сгради на Иво Прокопиев. Последен собственик на компанията отново, както в повечето случаи при Прокопиев, Плевнелиев и Москов е офшорно дружество, базирано в Малта.

Човекът с офшорките

Името на Москов обаче е забъркано и в далеч по-миризливите сделки на Росен Плевнелиев около продажбата на Бизнес парк София. Той все още е един от управителите на двете компании “Бизнес парк София” и “Бизнес парк София 2”. И двете в момента са собственост на малтийски офшорни компании – BPS 1 и BPS 2, зад които пък стои регистрирана на Кайманите компания, чиито офис се намира в …кабинета на Иво Прокопиев. Така олигархично-мафиотският кръг се затваря между политика-опозиционер Петър Москов – финансиста-чистач Христо Москов – олигарха-покровител Иво Прокопиев и президента-пионка Росен Плевнелиев. Зад това формирование се крие желанието за предизвикване на предсрочни избори с цел ново президентско правителство и потенциално управление, съставено от коалицията ГЕРБ – Реформаторски блок.

Аз на вас, вие на мен

За това и президент, и реформатори действат в учудващ синхрон по повечето злободневни политически теми, като сменят местата си кой да бъде инициатор и кой да подкрепя идеи. При повторното сезиране на Конституционния съд по казуса с депутатския мандат на Делян Пеевски, например, реформаторите бяха активната страна, а Плевнелиев просто придвижи “сигнала им” към КС. По въпроса за референдума пък ролите се размениха. Плевнелиев беше активният презентатор, а блокът на безпризорните остатъци от десни партии влезе в ролята на глашатай.

http://www.mignews.info/chovek-na-plevn ... kiya-blok/

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 23 Фев 2015, 22:57

;)

Знаете мнението на РБ за въпросния заем.

Мнението на ДЕСНИТЕ не се популяризира в медиите.


ТУК може да го чуете,
а ще чуете и други полезни неща.


МАРИЯ КАПОН

http://news7.bg/predavania/oshte-neshto ... OuK2Wco-id


Ако желаете,може да се запознаете и с други мнения:

https://www.facebook.com/desnitebg?fref=ts

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 15 Мар 2015, 22:35

;)


И на вас ли ви е така весело ?


https://www.youtube.com/watch?v=rHykGHQ ... r_embedded


На мен ми е тъжно и никога НЕ бих ги признала за мои лидери.

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 04 Яну 2016, 13:18

;)

ДЕНИЦА САЧЕВА

НЕ съм я чула да говори безсмислени неща.

Защо поне малко хора НЕ осмислят поне това:

"......НАЙ- ВАЖЕН ПРОБЛЕМ СИ ОСТАВА ПРОФАНИЗИРАНЕТО НА ПОЛИТИКАТА "

Мнозина оценяват успеха в политиката като влизане в парламента, формиране на правителство, километри магистрали, усвоени средства от Европейския съюз, приети стратегии, предложени законопроекти, организирани срещи с международни лидери. Няма лошо. Но нима начина на влизане във властта няма значение за степента на полезност на участието в нея? Аз твърдя, че има. Колкото по-подло влизаш във властта, толкова по-малко полезен си на хората. Да печелиш избори е чудесно. Но не и когато правилата на играта са такива, че си си осигурил неизменна служебна победа. Със стотици милиони държавна субсидия, с рекет и корупция – така и баба знае. Пробвайте само с голи идеи и дръзновение. Такава победа би била впечатляваща. Километри, разходи, усвоени средства – прекрасно, но дайте да се отчитаме с хора и инвестиции.

Хайде да отчитаме управленията на България през всички години на прехода с брой родени деца, продължителност на живота, смъртност, емигранти и имигранти, инвестиции – наши, чужди, съответно европейски, брой създадени нови компании, брой български компании излезли на международни пазари.
Дайте да видим колко от успелите българи в чужбина са успели с помощта на собствената си държава? Да видим колко се гордеят с България ама не с киселото й мляко и лютеницата. Не че имам нещо против едното или другото – обичам много и двете.

Да видим колко приети стратегии са изпълнени?
Май няма нито една, която да е изпълнена от начало до край, за да се е видяло има ли, няма ли ефект от нея. Знаете ли, че у нас всеки ден се променят средно 3.5 нормативни акта? Без почти никаква оценка какво ще е въздействието от това върху бизнеса, хората, отделни социални групи.
Не мога да разбера изключително инфантилните изречения за това колко държавата била спестила от това или онова.
Ще ми се да чуя кой ще е този, който първи ще каже, че благодарение на някаква политика е спестил някакви разходи на бизнеса например. Иска ми се да има едно изследване колко пари за 1 г. губи българския бизнес от това да се пази от лошо законодателство, да гаси безсмислени пожари, да прави насилствени инвестиции и безсмислени дарения. Смятам, че числото на загубите би било чудовищно.
Непрекъснато слушам за това как този или онзи некоректен платец ще бъде наказан,
а нито веднъж не чух с какво коректния ще бъде поощрен.
Ама не да му правят томбола ако може.

Нещата са докарани до такова положение, че ако си точен спрямо държавата, просто се чувстваш като най-големия глупак. Да си гражданин у нас е въпрос на неизбежна необходимост и непрекъсната самоотбрана. Законодателството не само непрекъснато и изкуствено създава печеливши и губещи, ами и никой не го познава така, че да го спазва. Добросъвестните – защото не могат да насмогнат на промените, а и защото никъде не могат да намерят всички закони накуп и безплатно (против безплатните неща съм, но определено смятам, че правилата, по които всички граждани на една държава живеят трябва да са достъпни за всички). Недобросъвестните – защото не им дреме на магнолиите. Те все някак ще се оправят - с връзки, с пари, па ако трябва ще променят пак и пак закона. За мен основен и най-важен проблем си остава профанизирането на политиката. Ако за всичко се търсят най-добрите специалисти независимо дали става дума за водопроводчик или сърдечен хирург, кой и защо реши, че политик може да е всеки?!

https://www.facebook.com/denitsa.sachev ... 8934364560

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 20 Фев 2016, 17:13

;)

Във връзка с цирковете,които ББ прави в момента с Обществените поръчки.

Може да разгледате това :

Фирмите, сключили най-тлъсти договори за обществени поръчки за периода 2007-2015 или при 5 правителства.

Това са вече сключени и консумирани поръчки, които нямат нищо общо с поръчките, които Борисов кризисно отменя.


http://contracts.bivol.bg/view-stats.php?order=1

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1410
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

ПредишнаСледваща

Назад към Материали от мрежата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron