ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

В този форум можете да публикувате интересни материали намерени в мрежата

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 03 Яну 2012, 00:25

;)

Чухте ли рекламата за
новия вестник на
Тошо Тошев и Валерия Велева

"ПРЕСА" ?


Този вестник ще бъде на пазара от утре/ако не се лъжа/.



А вижте сега
как действат
ТОП ЖУРНАЛИСТИТЕ.



КАЗУС С "ПРЕСА"

от Атанас Чобанов



Изображение




Изборът на името за новия вестник "Преса", който стартира от 3 януари може да доведе до конфликт за права.

Вестник "Преса" вече е съществувал в началото на 90-те, директор е бил Петко Бочаров, а вестникът е регистриран в тогавашния Комитет по печата. Издателят му Август Мичев не е давал разрешение да се използва името за нов медиен проект - научи Биволъ от самия него.

На пресконференция по повод първия брой на "Преса", излязъл на 4 ноември 1991, Август Мичев е разяснил защо е избрал това име за вестника си: "..преса, като обобщено понятие за вестниците, преса, като средство за натист, преса, като механизмът, който размножава идеите, довежда ги до хората. ( Пресата на Гутенберг).". Подобна интерпретация на "Преса" има и в пожеланието на президента Жельо Желев, което е отпечатано в първия брой.

При представянето на новия си проект за вестник на 8 декември 2011, Тошо Тошев (известен и като явочник "Бор" от ДС) казва, че името на вестника има двойно значение – преса като вестници и преса като машина за натиск.

Ето защо Мичев днес смята, че е "изплагиатствано не само името, но и неговата символика".

Той е съобщил тези факти на Валерия Велева, зам.-главен редактор на новия вестник "Преса". В отговора си тя твърди, че е научила за съществуването на такъв вестник в зората на демокрацията, след като името е било вече избрано. Името "Преса" не е регистрирано като запазена марка и "никой няма право на "откривателство", "авторство" или патент върху тази дума" - смята Велева.

Формално погледнато Август Мичев едва ли ще успее да се пребори за правата над името "Преса", ако то не е пререгистрирано като търговска марка по новия патентен закон (Законът за марките и географските означения). Още повече, че бившите "Труд-о-ВАЦ"-и добре познават материята. Преди години те бяха особено напористи срещу сайтовете, публикували произведенията на българския класик Елин Пелин, "приватизиран" до 2019 г. от издателството на "Труд".

Отвъд юридическата страна, въпросът има и морално измерение. "Нито ми е искано съгласие, нито бих го дал на човек като Т.Тошев." - заяви пред Биволъ Август Мичев.

"Определено искам да кажа, че се чувствам ограбен, но още повече омърсен, когато човек като Тошев, си позволява такова нагло плагиатстване." - допълни той, но не каза категорично какви правни действия ще предприеме, за да защити своята идея за вестник, наречен "Преса".

Изображение

http://www.bivol.bg/presa.html
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 28 Яну 2012, 13:51

;)

"в страна,
където средната класа се е пробудила и осъзнала силата си,
нито силовиките,
нито олигарсите
ще са способни да монополизират властта.
Нито един единствен човек"



НОВАТА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ



БОРИС АКУНИН :

литературният псевдоним на писателя, преводач и литературовед
Григорий Шалвович Чхартишвили ...


Изображение



"Погледнати отвън събитията в Русия може да приличат на революционната буря, която помете авторитарните режими арабските страни, но аналогията е подвеждаща", пише руският писател Борис Акунин в New York Times. Според него това, което се случва в Русия е доста необичайно – революция на средната класа, която по своята същност не е революционно настроена.

"За много хора, включително и за руснаците, внезапното събуждане на обществото прилича на чудо. Но не е. То е следствие на естествени процеси и по точно – на два диаметрално противоположни процеса", пише Акунин. Според него първите дълбоки промени в руското общество са се случили през последните две десетилетия. Милиони хора са се научили да живеят в див капитализъм, като изкарват прехраната си без правителствена намеса, оцелявайки в бруталната конкурентна среда, за да осигурят добър стандарт на живот на семействата си. Именно това, смята писателят, е плодородната почва, над която сега процъфтява нещо ново.

Протестите са били ускорени и от втори социален процес, който е започнал преди няколко години, а именно – дълбоката деградация на режима на Путин. Заради липсата на контрол от избраните депутати, съдилищата или медиите, системата заживява в илюзия, че всичко е позволено и започва да прави грешка след грешка, без дори да осъзнае, че се саморазрушава.

Руската пролет в разгара на зимата е директно следствие от обявената на 24 септември рокада Медведев-Путин и на също толкова срамното фалшифициране на парламентарните избори. Изведнъж стана ясно, че руснаците повече няма да толерират подобно нещо. Между двете големи шествия на 10 и 24 декември Путин все още имаше шанс да се помири с протестиращите, но той направи друга грешка при това фатална – публично обиди участниците в шествията, като обяви, че са с промити мозъци. След това обект на недоволството стана самият Путин, не управляващата партия "Единна Русия".

"През тези седмици Путин изгуби страната", пише Акунин. Според писателя, руският премиер все още не е осъзнал това. Освен това той все още вярва, че ще спечели президентските избори. В настоящите условия това може да се случи чрез колосална измама и няма съмнения, че огромната система, отговорна за преброяването на гласовете, няма да попречи на фалшификации. "Това обаче ще бъде пирова победа. Путин ще изгуби от останалото от рейтинга си и ще се превърна в обект на омраза и подигравки в цяла Русия. Това ще бъде много слаб президент, който едва ли ще оцелее дълго на поста", смята Акунин.


Изображение


Между двете големи шествия на 10 и 24 декември Путин все още имаше шанс да се помири с протестиращите, но той направи друга грешка при това фатална – публично обиди участниците в шествията, като обяви, че са с промити мозъци. След това обект на недоволството стана самият Путин, не управляващата партия "Единна Русия", смята писателят.




"Може и да звучи парадоксално, но бих предпочел режимът на Путин да не се срине много бързо. Нека остана още около година. Ако той се оттегли веднага, без популярността му да се срине до нулата, може дори да се върне и то по напълно демократичен начин – когато кризата удари жизнения стандарт и хората започнат с носталгия да говорят за "дебелите години". Второ завръщане на Путин би било катастрофа за страната", пише авторът.


Освен това според него младите наченки на гражданско общество имат нужда от време да пораснат и да станат по-силни. Най-добрият начин те да узреят е като водят продължителна борба срещу твърдия, непреклонен авторитаризъм. Тогава ще се развият и истински политически партии, а не марионетки, както е в парламента на Путин.

Ако смяната на властта се случи след като този процес е приключил, постпутинова Русия ще навлезе относително безболезнено в следващата фаза на държавната еволюция. Политически това ще бъде динамична страна, с парламентарни кризи, внезапни промени в правителството, призиви за импийчмънт и всички останали признаци за развиваща се демокрация. "Но в страна, където средната класа се е пробудила и осъзнала силата си, нито силовиките, нито олигарсите ще са способни да монополизират властта. Нито един единствен човек", смята Акунин.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/01/2 ... voljuciia/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 19 Мар 2012, 00:19

;)

http://www.facebook.com/OpenParliamentB ... BG?sk=info

Информация - Отворен парламент - граждански гласове

Описание Нашият обект е парламентът. Ще задаваме въпроси, ще разобличаваме лъжливи твърдения, ще извеждане на светло прикрити факти, ще припомняме неизпълнени обещания, ще следим отблизо законодателната дейност в областта на човешките права, свободата на изразяване и медии, изборното законодателство, използването на СРС, ще стриймваме за вас от обществени обсъждания на закони, изслушвания в комисии, протес...Вижте повече

Уеб сайт http://www.openparliament.net




ТРАЙКОВ :
ОПИТЪТ ЗА НАТИСК ВЪРХУ МЕН БЕШЕ НЕУСПЕШЕН.




Борисов е с уникален натюрел, а политиката води до морска болест.

Това казва министърът на икономиката и енергетиката в оставка, Трайчо Трайков в първото Twitter интервю на български политик по инициатива на блога Отворен парламент - граждански гласове.


Трайков: Привет, радвам се да се запознаем!

Паунова: Има ли нужда от втора АЕЦ?
Трайков: Не непременно - от гледна точка на енергийната ни сигурност. Но някои среди са по-заинтересовани от други.

Паунова: Смятате ли, че от АЕЦ "Белене" би могло да има такъв?
Трайков: Не непременно - от гледна точка на енергийната ни сигурност. Но някои среди са по-заинтересовани от други.

Паунова: Запознат ли сте с доклада на HSBC?
Трайков: С междинните в по-голямата им част.

Паунова: Борисов запознат ли е с междинните резултати от анализа, защото твърди, че не е на бюрото му?
Трайков: Аз съм му докладвал само в резюме. От наличното до момента не могат да се правят категорични изводи преди договарянето на ключови въпроси свързани с ескалация, цена на финансирането, разпределение на рисковете, ИДС договор.

Паунова: Руски реактор, френска турбина, немска електроника, американско гориво – това ли е формулата за Белене?
Трайков: Една от формулите.

Паунова: Няма западен инвеститор – какво се случва след 31 март с подписването на последния анекс? #Traikov
Траиков: Това вече няма да го решавам аз. Но ще коментирам взетото решение.

Паунова: Коментарът ви при този сценарий негативен ли ще бъде?
Трайков: В стратегически план ще е неприемливо. При много атрактивна цена подлежи на обсъждане.

Паунова: При тази стара турбина на тази висока цена не е защитен националният интерес. Каква е вашата формула за успешната "Белене"?
Трайков: Вече казах кои са комбинациите от фактори. Но независимо от всичко увеличаването на енергийната зависимост към Русия е негативно.

Паунова: И все пак актуална ли е офертата за руско финансиране безвъзмездно или чрез заем? Това значи, че руският заем все още е опция пред кабинета? Кой води преговорите?
Трайков: Няма нищо безвъзмездно. Параметрите на евентуалния руски заем е едно от нещата, за които договореност тепърва предстои.

Особено след Фукушима, но и преди това, финансирането на нови ядрени проекти е изключително сложно.

И винаги изисква държавна гаранция. Ние поставихме като условие такава да няма, както и корпоративна.

Т.е само на принципа на проектното финансиране. Преговорите се водят от консултанта, БЕХ и НЕК във финансовата работна група.

Паунова: Обсъждано ли е провеждането на референдум за нови ядрени мощности или и за вас това е новост?
Трайков: Многократно е обсъждано с различна степен на сериозност, но никога не като непосредствено предстояща възможност.

От ключово значение ще бъде как е зададен въпроса. Напр. - желаете ли България да бъде сила в ядрената енергетика?

Или - искате ли нова ядрена централа с цена на призведената енергия 4х повече от АЕЦ Козлодуй.

Вероятно отговорите в двата случая биха били доста различни.

Паунова: Доставка на втечнен газ от Катар беше сред целите на посещението – какво стана ?
Трайков: Предстои допълнителна среща м/у БЕХ и QPI. За тази цел днес подписахме меморандум за предпроектно проучване за терминал на гръцкото северно крайбрежие, който да бъде регионален проект за страните от ЮИЕ.

Паунова: Как цените на газа на сегашните доставки могат да бъдат намалени с 10-15%?
Трайков: Въпрос на желание от страна на Газпром.

Паунова: Какво ви каза Милер при последните преговори? Има ли вариант за смъкване на цената?
Трайков: Да. Пратил съм шефа на Булгаргаз в Москва с ясен мандат за преговори. Други клиенти на Газпром имат различни нива на успех. Около и в България ще има все повече газ. Ние сме активни във всички посоки.

Паунова: Взимало ли е правителството решения под натиск от Валентин Златев? Имало ли е опит за натиск върху вас?
Трайков: Поне при мен тези опити са били неуспешни. Смятам, че бяха положени усилия и от други членове на кабинета всеки в страната ни да знае мястото си според законите.

Паунова: Т.е. ви е оказван натиск от страна на Златев, на който вие сте се противопоставил?
Трайков: Вече отговорих и мисля всички знаят за какво става дума.

Паунова: Взимало ли е правителството решения под натиск от Валентин Златев? Имало ли е опит за натиск върху вас?
Трайков: Поне при мен тези опити са били неуспешни. Смятам, че бяха положени усилия и от други членове на кабинета всеки в страната ни да знае мястото си според законите.

Паунова: Т.е. ви е оказван натиск от страна на Златев, на който вие сте се противопоставил?
Трайков: Вече отговорих и мисля всички знаят за какво става дума.

Паунова: Има ли енергийна мафия в България и кои са нейните лица?
Трайков: По този въпрос е по-добре да отговори г-н Цветанов - той е ангажиран с темите за мафията. Лично аз смятам, че има доминиращи влияния в сектор енергетика, които дават сериозни корпоративни ползи, а оттам и релни политически лостове за влияние.

Паунова: Свързани ли са преговорите за цената на газа и Белене?
Трайков: Сложен въпрос, зависи кой какво е решил по едната от двете теми.

Паунова: Премиерът Борисов зависим ли е от тези влияния и кой защитава националния интерес?
Трайков: Ако не сме убедени, че не е, държавата ни има сериозен проблем.

Паунова: В смисъла на последния ви отговор - докладите за България, изтекли в Wikileaks "жълта преса" ли са?
Трайков: Ще мога да ви отговоря, когато съм убеден в тяхната автентичност.

Паунова: Във ваше интервю казахте, че е трудно връщането от политиката в бизнеса? Мислите ли за политическа кариера извън ГЕРБ?
Трайков: В момента изпитвам... морска болест от политиката.

Паунова: За морската болест - капитанът Борисов каза, че сте муден?
Трайков: На мудните поверяват ли им отговорност за най-сериозните кризи в страната? Последен пример - язовирите.

Паунова: Как определяте ръководството на Борисов на кораба на страната?
Трайков: Уникален лидер по стил и натюрел.

Паунова: И последно - защо, всъщност, ви поискаха оставката, господин Трайков?
Трайков: Прилича ми на зле потърсена причина по друг повод. Но в последните дни очевидно изпитвам затруднения с намирането на обяснения. Както за някои факти, така и за поведението на някои хора.

Паунова: Кои са фактите и хората?
Трайков: :))

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 08 Юли 2012, 14:52

;)

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ РАЗБОЛЯВАТ ДЕМОКРАЦИЯТА

За свободата на словото, медийните войни и натиска върху журналистите
с доц. Орлин Спасов
разговаря д-р Тодор П. Тодоров


Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”. Доктор е по социология. Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Специализирал е като Хумболтов стипендиант в Германия.



Доц. Спасов, вие следите отблизо епикризата на медийните деформации у нас, къде сме в момента, на кой етап от заболяването, ако приемате подобна метафора?

Неотдавна в един разговор казах, че българските медии разболяват демокрацията. Когато днес авторитетни организации като Freedom House констатират, че медиите у нас са „частично свободни”, това неизбежно е и диагноза за състоянието на демокрацията, тя също е „частична”. Именно тази демократична недостатъчност е в основата на епикризата. За всеки компромис с демократичността на медиите се плаща твърде висока цена. Не можеш да ограничаваш или контролираш медиите и същевременно да мислиш, че обществото и политическата система са в отлично здраве.

Какви ще са според вас естествените последствия и трайни следи, произтичащи от настоящото състояние на медия сферата в България?

В структурно отношение медийната сфера не е напълно автономна. Случващото се в нея е ефект от развития, които имат много по-широк контекст – политически, икономически, културен – и които на свой ред се влияят от развитията в медийната среда. Става дума за скачени съдове. Ето защо в крайна сметка се стигна до там, че вместо да насърчава и контролира по-нататъшната демократизация във функционирането на основните институции в страната, медийната система постепенно сама се превърна в основен проблем. Казано максимално обобщено, огромната част от традиционните медии в България – и печатни, и електронни – до голяма степен компрометираха статута си на четвърта власт. Те започнаха да бъдат възприемани и да се държат като придатък на политическото статукво.

Наскоро се състоя изслушване по проблемите на свободата на българските медии в Брюксел. Какво се случи там и очаквате ли някакъв ефект върху медийната среда в България?

Бях на изслушването. Основното ми впечатление е, че сред чуждестранните участници събитието предизвика шок и срам от това, което става с българските медии. Посланието към България беше, че ние се превръщаме в проблем за имиджа на Европейския съюз. Това беше казано в прав текст. Как Европа да бъде модел за свободата на словото и на медиите в света, и да изисква от други държави да спазват високи стандарти в тези сфери, когато вътре в самия ЕС страни като България и Унгария компрометират същите тези стандарти? Ето това беше основното притеснение на ключовите фигури от Европейския парламент, които присъстваха на изслушването. Беше поет много сериозен ангажимент за мониторинг на медийната среда у нас и за натиск по всички възможни линии за промяна на ситуацията. Изразът „няма да допуснем” се чуваше често по време на срещата. Искам специално да подчертая, че международната общност е изключително добре информирана за ситуацията с медиите у нас и внимателно следи всички развития.

Считате ли, че това беше поредният ход в ескалиралите през последните години медийни войни у нас? Кой или какво се оказа жертва на тези войни?

Ако имате предвид дали медийните войни са били изнесени в Брюксел, трябва да кажа, че дори някой да е имал подобни намерения, ефектът от изслушването не беше такъв и нямаше печеливш. В Европейския парламент медийната среда у нас бе разгледана в нейната цялост и с основните й проблеми – ограничаване на свободата и плурализма, натиск над журналисти, неясна собственост, обвързване между медийни, корпоративни и политически интереси и т.н. Това се проблеми, които в една или друга степен засягат почти всички играчи на медийната сцена. Що се отнася до големия губещ от междумедийните войни у нас, това, както във всяка война, е „цивилното население”, тоест публиката. Струва ми се, че нейното доверие в традиционните медии започва видимо да ерозира. Сред ключовите участници в тези войни няма очевидна „добра” страна, с която да е възможна позитивна идентификация. Единствената надежда е, че някак като по чудо воюващите взаимно ще се разобличат и победител няма да бъде излъчен.

Корпоративно-криминални ли са мотивите, определящи поведението на медиите у нас? Какво според вас ще произведат изнесените неотдавна записи на Любомир Павлов във в. „Преса“, разкриващи престъпни механизми в отношенията на медийните собственици и държавата?

Дали и кога дадено действие има престъпен характер, се определя от съда. И точно тук е проблемът. У нас справедливостта се превърна в голям дефицит. Много трудно можете да я получите през системата на правосъдието. По принцип сблъсъците между медии не са нещо необичайно за Западна Европа и САЩ и могат да имат много положителен ефект върху демокрацията. Ще дам само един пример. Във Великобритания разкритията срещу изданието на Рупърт Мърдок News of the World добиха особена дълбочина и значимост благодарение на вестник Guardian. Оказа се, че в News of the World са подслушвали телефони на политици, на известни публични фигури, че са плащали подкупи на полицаи срещу получаване на конфиденциална информация и т.н. След разкритията веднага последваха арести, много бързо се задвижи системата на правосъдието. Стигна се до закриване на самия News of the World, издание с почти 170-годишна история и с отлична репутация в минали периоди. Ето това е справедливост. А у нас ние дори не знаем кой кой е в медийната сфера и всеки по-значим факт е обречен на медийна амнезия още на следващия ден, изместен от нов и „свеж” скандал. Това, което се е случило преди няколко дни, обикновено вече няма никакво значение, защото липсват журналистическа енергия и интерес за проследяване на връзките между причина и следствие. Фактите не резултират в нищо, обикновено те просто не получават развитие. Изконсумирани са със самата си поява. Така през медиите се налага една изключително едноизмерна картина на света.

Как ще коментирате надигащата се напоследък вълна от публично недоволство срещу една от най-успешните електронни медии в България – bTV, както и появилите се по същото време разкрития на бивши журналисти от медията за очевидно и брутално потъпкване на свободата на словото и нарушаване на основни журналистически правила?

Публичното недоволство, за което говорите, се надигна в онлайн пространството по повод на начина, по който традиционните медии отразиха зелените протести на Орлов мост през юни тази година. Протестите се разгърнаха в момент, в който българската медийна среда е силно критикувана като недостатъчно свободна. Участниците в акциите дадоха неочаквана допълнителна видимост на този факт. За тях политиците и журналистите се оказаха от една и съща страна на барикадата – от другата страна. От страната на обединените интереси. Ето защо, в момента са налице две все по-ясно обособяващи се групи: една, която се информира от традиционните медии, и друга, която в много по-голяма степен разчита на социалните мрежи онлайн. Втората група вече не е публика в традиционния смисъл на думата. Тук хората са и автори, и разпространители на информация и мнение. Това им дава независимост. Дистанцията между тези две групи се увеличи и днес за тях медиите все по-отчетливо се разделят на „нашите” и „вашите”. За тези млади хора, които подкрепиха екопротестите, bTV и останалите традиционни медии постепенно се превърнаха в символ на статуквото, което трябва да бъде отхвърлено. Но все пак ми се струва, че за момента „старите” медии не са застрашени от сериозен отлив. Те ще се сблъскат по-скоро с кризата на доверието на активната част от младите към тях, но не и със значително намаляваща публика. Тези, които сега декларират оттегляне на доверието си – най-вече по-младите хора, комуникиращи предимно онлайн – така или иначе не гледат телевизия. Що се отнася до конкретните засегнати журналисти, каквито за съжаление има във все повече медии, основният проблем отново опира до ограничените възможности за търсене на справедливост през съдебната система. Ако си уволнен неправомерно или собственикът, или редакторът налагат цензура в работата ти, какво по-естествено би имало от това да потърсиш защита през съда? Но у нас това просто не работи. Обратно, съдът често се използва за натиск върху журналисти.

Как дефинирате поведението на Диана Найденова (в интервюто й с еколога Петко Цветков по bTV) и считате ли, че компетентни институции (Комисията по журналистическа етика, Съветът за електронни медии, а защо не и ръководството на самата медия) би трябвало да вземат отношение в такива случаи?

Гледах предаването и останах неприятно изненадан. Видяното може да се преподава на студенти по журналистика като пример какво не трябва да се случва между интервюиращ и гост в студиото. Найденова беше неподготвена, реагираше афектирано и, в крайна сметка, нейната непохватност провали и желанието й да защити бития по време на протестите на Орлов мост оператор от телевизията. Но нека не забравяме, че след предаването Найденова се извини както на аудиторията, така и на екоактивистите. Това е рядък жест в българската журналистическа практика. Зная, че в интернет той не беше приет, но лично аз все пак го ценя. Смятам, че той до голяма степен решава по добър начин етичния проблем. Всеки може да сгреши, но в българския културен контекст извинението най-често се тълкува единствено като израз на слабост и затова твърде рядко се практикува. Проблемът на Диана Найденова е, че без да иска се превърна в емблема на статуквото, онагледи онзи образ на традиционните медии, който сега се отхвърля от неконформистката част на новите млади.

В момента работите върху проект, изследващ формите на несвобода в българските медии. Къде разпознавате тези форми и респективно къде българската журналистика е най-уязвима откъм свобода и плурализъм?

Трябва да се направи сравнение между Унгария и България, за да се откроят някои особености на ситуацията у нас. В Унгария правителството на Виктор Орбан се опитва да контролира медиите със средствата на регулацията и с овладяване на обществените оператори. В България бързо беше осъзнато, че регулацията и обществените медии са особено чувствителни зони, подложени на внимателен мониторинг от страна на различни неправителствени организации. Затова се избягват сериозни намеси в тези две сфери, като в същото време с финансови инструменти – с постоянно недофинасиране – се запазва възможността за контрол. Сериозните проблеми с медийната свобода и с плурализма идват обаче от частния медиен сектор. Това е специфичната особеност на България. У нас възникнаха мощни мрежи, в които се преплетоха корпоративни, политически и медийни интереси. Именно това доведе до постепенната ерозия на медиите като четвърта власт. Огромна част от частните медии загубиха статуса си на морален коректив на властта и на бизнеса, и заработиха като техен PR. От друга страна, приравняването на медиите до обикновен магазин за плод и зеленчук, по израза на Красимир Гергов, от където всеки си купува каквото му трябва, само на пръв поглед насърчава плурализма, но всъщност го ограничава. Сляпото придържане към пазара в крайна сметка води до доминацията на онези няколко основни продукта, които най-добре се продават. Така от медийната сергия постепенно изчезват различното или маргиналното мнение, културният продукт, който не е ширпотреба и т.н. И всичко това – за сметка на изобилието от реалити формати, сериали и шоу.

Упражнява ли се репресия върху журналистите в българските медии, имате ли информация за оказване на натиск? Под какви форми и в какви мащаби се случва това?

Има много примери за оказване на натиск. Начините за прилагането му са разнообразни, те варират от физическа разправа с журналисти, до налагане на теми табута в много редакции. Има журналисти с подпалени лични автомобили, има бомби, избухващи пред редакции, има нападения, заплахи и т.н. Да си журналист във високия смисъл на упражняване на професията стана или невъзможно, или направо опасно. Знае се, че особено уязвими са журналистите в провинцията, но напоследък имаме индикации за засилващ се натиск над журналисти в големите централни медии. По правило става дума най-вече за частните медии. Обществените медии засега успяват да запазят по-голяма дистанция спрямо властта и да предложат по-плуралистичен поглед към политиката, бизнеса и културата.



Тодор П. Тодоров е доктор по философия, главен асистент в катедра „История на философията“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира в Томас институт, Кьолн, Германия. Член е на Асоциация на писателите в България.

http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii ... kraciyata/

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 09 Юли 2012, 14:43

;)

ИВО ИНДЖЕВ


НИХНАТА МА......ФИЯ


Никога не бих си въобразил дори вероятността да обсъждам себе си като някаква единица мярка по голямата, водещата дори тема за България, каквато е мизерната ситуация в българските медии. Но бях посочен лично от премиера Борисов като първостепенна самостоятелна „величина” в това отношение и щом толкова велик човек смята, че мога да (не) съм такава, значи мога да проявя моментната слабост да се взема на сериозно.

Борисов най-напред се опита да ме приласкае, обаждайки ми се лично по телефона да ми съобщи преди всички изключително важната новина за спирането на проекта АЕЦ „Белене” със заявката (от благодарност за признанието) да спра да „му ям кокалите”. Но понеже отказах да се откажа от глозгането им, отново ме посочи лично и приоритетно- този път с обвинението, че не може да съм „лидер на демократичните журналисти”( без да съм имал сам такава претенция).

Ето че опитите на Борисов, който не се отказва да овладее, омае, очарова и последната крепост на медийната свобода, каквато е мрежата интернет, продължават, но с други блогъри и дейци на този фронт. Заинатил се е премиерът да покори тази крепост и за целта разпространява мислите си чрез един сайт, в който казва едни лъжливи истини. Защото е истина, че в медийния сектор се разпореждат мафиоти, но е лъжа, че те са само онези, които се осмеляват да му противоречат.

Ето какво споделя с нас Бойко Борисов чрез сайта wwww.politikat.net ( обобщението на е на Медиапул).
„Министър-председателят сравни ситуацията, която е заварил в България, с тази, която е заварил Виктор Орбан в Унгария. „По тази причина колегата написа закон за печата и Брюксел след това го размаза“, обяснява Борисов, който дава разяснения за начина на санкции на ЕС: „тук ти режат половин милион, после и от структурните фондове малко“.
С неприкрито одобрение към действията на Орбан, които бяха осъдени от повечето европейски държави, Борисов разяснява, че за да не се случи и с нас това, което се случва с Унгария, вместо да предлага той закон за печата е поръчал такъв на фондациите „Конрад Аднауер“ и „Ханс Зайдел“.
„Помолил съм „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“, най-големите фондации, да се обединят и да направят те закон за печата. Ние да нямаме ние участие, и всичко това да го разтълкуват. Тогава аз мога от името на партията да поема ангажимент парламентарната група да го прокара“, заяви Борисов.
Пред Politikat.net той обяснява, че е „много лесно да си платиш и да си наемеш журналисти, дори в чужбина да си наемеш платени публикации“.
„Има телевизии, които работят анти-Герб. Има вестници, които от първия до последния ред само това пишат, половината са откровени лъжи. Всеки ден в национален ефир има предавания, които ме осмиват и мен, и президента“, заявява премиерът.
„Проблемът със свободата на медиите не е, че правителството им влияе, а че собствениците им влияят в зависимост от своя интерес“, продължава той.
„В момента, в който казах, че искам да отстраним посредниците на газ една медия ме размаза постоянно – от първа страница, до карикатурата на последната. И това, защото искам да спася цената на газа“, твърди Борисов.
Министър-председателят обяснява и какво е имал предвид с твърдението си от предходната седмица, че има журналисти, които служат на мафията.
„Мафията може да е енергийна, криминална, земеделска. Зависи от сектора. И ако четете в различните вестници или телевизии, чиито собственици имат ангажимент към това нещо в едните или не се отразява нищо, или се развива като огромен балон. Иначе мафията може да е фармацевтична или пък финансова“, твърди премиерът.
Той не споменава как възнамерява да се справи с различните видове мафия, нито пък защо медиите на една група го поддържат енергично и безпрекословно в битката си срещу друга.
Обяснява обаче за гражданското общество.“ С ченгеджийски хватки се опитват да покажат, че има гражданско общество, което ни се е противопоставило на нас. А е точно обратното, ние сме се вслушвали във всяко искане“, твърди Борисов, давайки примери как спрял АКТА, шистовия газ и стигайки до промените в НК заради осакатеното куче Мима.
От думите на премиера стана ясно, че той продължава да защитава тезата си от 2006 година, че „лошото на демократичните хора е, че са недисциплинирани“.
„Ето – затварянето на“ Орлов мост“. Това са едни от най-демократичните хора. Техният глас се чу, когато направиха шествие до президентството, когато се срещнаха с нас. Трябваше ли полицията да ги дърпа по „Орлов мост“, да ни показват по света, при положение, че чукат на отворена врата“, обясни Борисов по повод протестите срещу облекчения режим за застрояването на планините, от които ГЕРБ се отказа по негово нареждане.
Министър-председателят коментира и други свои обещания и изказвания във втората част на интервюто за Politikat.net, която ще бъде публикувана във вторник. Инициативата за дискусия дойде в резултат на питане от страна на ГЕРБ до авторите на проекта как подбират и класифицират обещанията на премиера и по какъв начин са стигнали до извода, че изпълнени са само 11% от тях.”



Понеже Борисов ме атакува лично за нечистото ми минало, което „забеляза” едва след като се убеди окончателно, че не може да ме корумпира с едно телефонно признание за моята значимост, се чувствам призован да му отговоря лично за „ченгеджийските номера” с една реплика: самият той, който се опитва да се хареса като „народен човек” на стотиците хиляди подобни нему двойкаджии, бягали от училище, за да ритат топка, не само лично е бил под пагон при комунизма, но и си избра доста ченгета, горди с миналото си, да са му приятели и съратници по управление. Това е „ченгеджийска хватка”- да риташ в слабините онзи, който не ти се подчинява и да галиш по същото място готовите да се подложат на ласките ти.

Лупингите на неговата лупа обаче не свършват с това- от едната страна той гледа през лупата с цел увеличение на чуждите грехове, но я обръща от другата, когато иска да минимизира собствените си огледални безобразия. Тъкмо това се случва с неговата атака срещу съществуването на мафия в медиите. Обърнете внимание на областите,в които той, освен в медиите, посочва наличие на мафия и ще се убедите, че неговите указания, дума по дума, са били преследвани от собствената му мафиотско-пропагандна машина, която изпълнява от месеци поръчката да се бори с точно определени врагове именно във фармацевтиката, в производството на зърно, финансите и „криминалната”(интересно, останалите мафии не са ли престъпни, т.е. криминални също?!).

Жалките напъни на неговите пропагандатори да представят като свое журналистическо разследване шумните кампании с милиционерските названия „зърнарите”, „фармацевтичния октопод” и т.н, на практика са изобличени от обобщението на премиера, който практически прави резюме на всичко, представяно досега като „независим” медиен напън на обслужващия го скъпо платен с парите на покровителствания от него клон на финансова-медийната мафия.

Но най-големият автогол в откровенията на премиера Борисов е в очевидното му неразбиране на самопризнанието, което прави със самото формулиране на проблема „мафия”. Защото по условие тази дума означава срастване на властта с престъпността. Което е факт и явно Борисов, без да си дава сметка за това, сам се изобличава като човекът на върха на тази власт.Да не говорим, че той разполага с цялата безпардонна държавна машина, за да се разправи с когото си пожелае- но само ако пожелае. Вместо това се жалва, че нещо му пречи? Кое ли онова „нещо”, което е по-силно от него в държавата? Да не би да е някаква вътрешна съпротива срещу „нещо”, което е толкова вътрешно очевидно, че се вижда чак от чужбина?



Впрочем отсъствията в назоваването на конкретните пипала на мафията са също показателни кого и какво брани Борисов. Да сте чували той да „забелязва“ най-едрия, свързан с руския енергиен диктат, ядрен лидер на мафията у нас? Или си въобразява, че като му се наложи да се откаже от АЕЦ „Белене“ и пренасочи ядрената лакомия на тези господари на най-големите парични потоци в България към действаща АЕЦ „Козлодуй“, ще успее да заблуди „когото трябва“?

Ще завърша по начина, по който започнах: не ми е известно някой да е написал повече критични статии за жалката тенденция към пропадане на свободата на словото в България от моя милост през последните 4-5 години. За този мой грях съм удостоен с доста единодушното презрение, изразяващо се бойкот на името ми дори, от страна на същите тези медии, които критикувам, както при организирането на разните форуми, на които беззъбо се говори за състоянието на медийната свобода.

В същото време използвам всеки възможен (друг) форум да питам: как така с влизането на България в ЕС започна необратимата ( на този етап) тенденция към спад на медийните стандарти в страната? Питах лично и публично външния министър Николай Младенов след речта му по случай Деня на Европа в криптата на „Александър Невски” в София. Питах отново абсолютно същото и на международния балкански форум в хотел „Шератон” на 8 юни. И в двата случая не получих отговор, а посланици на западни държави иронично дойдоха да ме поздравят в кулоарите, че все пак се е намерил „някой” ( който е си е никой тук), да пита по същество, макар да не му отговарят.

От години твърдя, че за овладяването на медиите се води война. Тя бе спечелена от Георги Първанов в зенита на неговата (сенчеста- защото по конституция няма такива правомощия) власт. Новият Първанов обаче е Борисов- той също няма право да се меси в медиите, но неистово се бори да покаже, че не му пука от поведението му на слон с хартиен магазин, пълен с угоднически крехки телевизори. Ето че сега се опитва да се намъкне и в интернет.

Чувствам се този път наистина „поласкан”, че Борисов започна да говори за мафия в медиите. Не ми се свиди, че ме „преписва”. Същото пиша от години в такива количества, че сигурно съм омръзнал на мнозина ( но пък в същото време мисля, че голяма част от тези вече близо 10 милиона посещения в блога се дължат в голяма степен на алтернативната ми гледна точка за медиите).

Нещо повече, с поставянето на акцента върху битката за медиите Борисов най-после призна основната ми теза: че контролът върху информацията и нейното интерпретиране е приоритет за управлението на България. Така беше преди Борисов, така е и сега. Приемствеността, която не е партийна, се вижда от факта, че Борисов наследи наготово от тройната коалиция далаверата с изкупуването на медии и журналисти с държавни пари, депозирани по волята на властта в една единствена банка. А как се нарича тази приемственост, която не е партийна, ако не е срастване на престъпността с държавата на принципите на мафията?

Плячката от обоза на победения на изборите враг премина вкупом на негова страна и той й се наслаждава разюздано- няма по-голям кеф за него да се възползва от ласките на държанките, които са държали слабините на предишния вожд. В глутницата е така- алфа кучето получава кучките заедно с властта и я демонстрира като ги уважава редовно и демонстративно с мъжественото си внимание.Алфа кучето ужасно се ядосва, когато някой много лае срещу него, вместо да му се подложи. Да си прогонен от неговата глутница обаче е въпрос на чест.

Сега, когато Борисов започна да псува на „нихната мафия”, действително имам усещането за признание, че съм уязвил тази слабост на силния човек , който сега се оправдава за нея по типичния за него агресивен начин с „контранастъпление“.

Благодаря за вниманието.

http://ivo.bg/2012/07/09/нихната-ма-фия/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 10 Авг 2012, 22:08

;)
Отново
ИВО ИНДЖЕВ

Нали светът е Олимпиада

Иво прави великолепна връзка

СПОРТ - ПОЛИТИКА




ЗЛАТНАТА СТАНКА И ТИКВЕНИТЕ МЕДАЛИ НА ГЕРБ


"....за водачи в националния шампионат и на международния тепих сме селектирали състезатели с ниски критерии при поставените цели, неподплатено високо самочувствие и нулева самокритичност.Премиерът ни дори се хвали със своята недоученост, с което залага бомбата със заразата на мързела за бъдещите поколения, сочейки леността като добродетел."


Поразителен пример даде състезателката по борба Станка Златева,
която е носител на 5 световни и 5 европейски титли ,
плюс два пъти борец на годината в света
и финалистка на две олимпиади.
Заради пропуснатото от нея вчера злато
в Лондон тя се самоопредели като
позор,
гледайки насълзено през очите на разочарованите българи, очакващи от нея победа и първо място.

Това е невиждана в други области на нашата публичност самокритичност.
Тя показва защо Станка е станала не просто Златева, а направо златна.

ПОСТАВЯЛА СИ Е НАЙ-ВИСОКИТЕ ЦЕЛИ,
СЛЕДВАЛА ГИ Е, ПОСТИГАЛА ГИ Е В НЕСМЕТНИ КОЛИЧЕСТВА
И ПРИ НАЙ-МАЛКОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ ТОЗИ ВРЪХ
ТЪРСИ ВИНАТА В СЕБЕ СИ :
„сама съм си виновна“,
коментира вчера тя сребърния си олимпийски медал.


Да видим сега как стоят нещата в управлението на държавния Олимп у нас, където цари олимпийско самочувствие на властници с гордо вдигната глава на постоянни носители на тиквени медали.

На власт преди три години дойде групировка, която си постави за цел да измести конкурентите от заетите от тях позиции в тройния скок по корупция, управленско лентяйство и неуловима организирана престъпност. Дори със самото си название победилата групировка даваше заявка да го направи по „европейски“.

Понеже на избирателите им беше писнало да гледат как предишните специалисти в тройния скок го правят коалиционно по руски образец, заложиха този път на „европейското“. Но новата власт явно беше казала „хоп“ преди да е скочила. С поглед назад тя тича вече напред към миналото на България, възстановявайки незабравимите традиции на авторитаризма.

Целите в дисциплината свободна борба между народите за по-добър живот у нас са все така унизително непретенциозни. Борим се да отлепим плещи от европейския тепих, но последното място продължава да ни е гарантирано.

Спомнете си обаче каква беше първата хватка на победителите от националното първенство по политическо надлъгване през 2009 г. Те светкавично плячкосаха медийния обоз на съкрушения отбор от партийци и чиновници, който влачеше след себе си добре смазаната машинария на проправителствената пропаганда. Буквално за една нощ онези медии, които ругаеха нашенския Ханибал пред портата, паднаха на колене пред него. Емблемата на това поведение Тошо Тошев дори публично го разцелува още в нощта на победата му, а на следващото утро изпрати в леговището му с баница парламентьорката си Валерия Велева.

Резултатът е, че днес Ханибал и подобията му, които все повече се превръщат в негови копия, могат да си позволят безнаказано да говорят каквито си искат глупости, но да не бъдат публично изобличавани. Всеки шамар, който получават у дома или от чужбина бива интерпретиран като поредната аванта за властта.



Ако е разгромяващ доклад от Брюксел, той се описва като голям успех, защото е можело да бъде и по-зле. Ако е токов ценови удар, преобразуван в общ ценови шок, то му противопоставят имитация на замразяване на цени с елементи на самохвалство каква грижа за народа е това. Тъжните предизвестия за отдалечаването ни от Шенген се четат като знак, че сме супер в подготовката за признанието да ни имат доверие като европейска граница. Дори и при критиките за фалшивите дипломи от български университети ни „убедиха“, че всъщност висшето ни образование било водещо в света.

На какво се дължи този абсурд да носим тиквени медали, но онези, които би трябвало да държим отговорни, да се обявяват за шампиони?

Причината е, че за водачи в националния шампионат и на международния тепих сме селектирали състезатели с ниски критерии при поставените цели, неподплатено високо самочувствие и нулева самокритичност.Премиерът ни дори се хвали със своята недоученост, с което залага бомбата със заразата на мързела за бъдещите поколения, сочейки леността като добродетел.

Нали помните как плъзна модата на сплесканите уши при момчетата в началото на 90-те години на миналия век? Децата искаха да приличат на батковците с бухалките, които изкарваха лесни пари и караха лъскави коли. Това прави с подрастващите и нашият Ханибал пред портата на европейското ни развитие, която със скърцане се отвори пред невярващите ни сплескани уши, но всъщност през нея напред се бутат завоеватели на това бленувано европейско бъдеще, сочейки себе си за пример за подражание, вместо да кажат като Станка Златева-

с далеч, далеч повече основание от нея-
„за нищо не ставам“.

http://ivo.bg/2012/08/10/златната-станка-и-тиквените-медали-на/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 04 Сеп 2012, 12:06

;)

ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ


До Заместник-председателя
на Европейската комисия
г-жа Нели Крус

Изображение



Отворено писмо от български журналисти

Уважаема г-жо Крус,

Ние, група български журналисти, очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент.

Смятаме, че от срещите ви с представители на институциите или на двата издателски съюза, няма да научите достатъчно за политическата
зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват.

Българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза. Голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери.

И това не е просто субективно усещане на журналистите. През 2011 и 2012 г. редица авторитетни международни институции и организации отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас: IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници. В доклада „Застрашените свобода и плурализъм на медиите” фондация „Медийна демокрация” картографира проблемите на българските медии като постави политическата зависимост на първо място, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и наличие на твърде ниски професионални стандарти.

Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари. Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии.

Уважаема г-жо Крус,

ние, група утвърдени български журналисти, искаме да се срещнем с Вас, за да получите достоверна информация за положението на журналистите в България, да предложим решения и да чуем Вашата позиция. Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

С уважение:
(по азбучен ред)

Аделина Марини

Антоанета Цонева

Асен Генов

Асен Йорданов

Асоциация на европейските журналисти – България

Атанас Чобанов

Владимир Йончев

Едвин Сугарев

Иван Бакалов

Иван Бедров

Иво Инджев

Ирен Филева

Ирина Недева

Константин Павлов

Лидия Павлова

Лили Маринкова

Мирела Веселинова

Петьо Цеков

Пламен Даракчиев

Полина Паунова

Ралица Ковачева

Росен Босев

Румяна Червенкова

Силвия Великова

Стояна Георгиева

Тони Филипов, Д-р

Цветозар Томов

Център за развитие на медиите

Юлияна Методиева

Ясен Бояджиев


http://www.aej-bulgaria.org/2012/09/an-open-letter/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 17 Мар 2013, 19:39

;)
Чрез

МЕРИМ ТЕНЕВ


Изображение





БЕЗ УСЕЩАНЕ... ЗА СТРАХ

„Ако свърши тук моето пътуване, пак ще съм щастлива. Придвижвах се с моя компас, без отстъпления и отстъпки...“


Преди около месец, от този свят си отиде Аристеа Бугатцу. Почина от рак на 49... Оттогава искам да споделя нещо за нея, защото беше един от най-изтъкнатите разследващи журналисти в Гърция. Рядка порода от изчезващ или изчезнал вид.

Не беше звезда, която всички познаваха и разпознаваха. Не се явяваше като панелист по телевизиите, защото отказваше. Но в рамките на четящите вестниците и журналистическата колегия беше познато име. Дала е само интервю през живота си, през 2008 г., за списание LiFO. Никъде и никой не е публикувал нейна снимка.

Често оставала без работа. Уволнявана от различни медии, когато в разследванията й се стигаше до засягане на бизнес и политически интереси на собствениците им.

Работила е във вестниците Епендитис и Катимерини, радио Скай, а през последните й години – във в-к Елефтеротипия.

Слушателите на българската редакция на Би Би Си са чували кореспонденции от Атина по нейни разследвания. Няколко пъти съм говорил с нея и по телефона, за да науча подробности около разследвания, засягащи и България. Звучеше уверено, компетентно и авторитетно. Така и не се случи да се запознаем на живо.

След смъртта й, колегите й я описаха като човек на нож срещу всякакви интереси и зависимости. Така тя разследва най-влиятелните гръцки бизнесмени и политици, когато са в силата си – Кокалис, Тзохатзопулос, Папандреу, Караманлис, семейство Митцотаки. Списъкът е безкраен.

Никога не е наградена, с нищо, нито една награда. Сред разследванията й са:

- подслушванията на висши политици, сред които и тогавашният премиер Костас Караманлис.

- тайната договорка между гръцкия телеком ОТЕ и италианския ТИМ за втория български джи ес ем оператор.

- подкупите на Сименс към висши представители на гръцкия телеком ОТЕ.

- подкупите, съпътстващи изграждането на системата за сигурност на Олимпийските игри в Атина през 2004 г.

- техническите възможности за подслушване от 4-те основни доставчика на гръцкия телеком.

На въпрос колко съдебни искове има срещу нея, Аристеа отговаря пред LiFO, че ако пресметне, сигурно са колкото БВП-то на Гърция.

„Това е метод, който се е превърнал в индустрия, за да те вразумят. Вторият метод за натиск е държавната реклама. Затварят кранчето за медиата, за да видят шефовете, че ти им бъркаш в джоба. Падали са текстове. Но никога не се наложи да се прекърша. Научавах за тези неща впоследствие, случайно. Никой шеф не дойде да ме пита и разпитва...“

В интервюто си, Аристея признава, че често се притеснява да не остане без работа, заради професионалните й занимания. Прави и дисекция на журналистиката в Гърция.

„Повечето журналисти не са корумпирани, но са незаинтересовани. И смея да кажа – необразовани.
Най-лошото в журналистиката е рекламата, която се представя като журналистическо съдържание.
Колко независим може да бъде един журналист, когато в същото време, освен в медиата си, работи и като пи ар в бизнеса или политиката. Това, обаче, е разрешено от Етичния ни кодекс. Можем да бъдем пеперудки...
Дразни ме, когато някой журналист поставя напред личните си познанства и приятелства, политическите си убеждения, връзките му с бизнесмени и политици.

В интервюто тя коментира и страха, както и как е осъществявала журналистическите си разследвания.

„По-опасно е да си в мината. Всеки човек си има граници, както положителни и негативни страни. Сред всичките ми недостатъци е, че нямам усещането за страх. Непознато ми е. Само като катастрофирах, се уплаших... Просто съм малко по-внимателна къде ходя. Оглеждам се и около себе си, понякога... А и случаят с подслушванията (в Гърция) ни е направил по-внимателни. Вярвам, че се подслушва поголовно.

Разследването се базира на факти и контакти с много добри източници, каквито имаш или можеш да намериш. След това се разтърсваш за документите. Винаги има документи, покрай големите сделки и работи.

След години открих, че при едно разследване съм била несправедлива към един човек. Тогава бях млада. Почувствах, че едно извинявай не е достатъчно. Говорих с този човек и оттогава поддържаме контакт, защото беше разбрал какво точно се е случило. Може да съм правила и други грешки, но никогат тези, които описват в съдебните искове.“


На 19 март Аристеа щеше да стане на 50. Смъртта й стана водещата новина в Интернет и пресата...


http://bulgariancomments.blogspot.com/2 ... -post.html
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Любомир Вучков » 30 Дек 2014, 17:56

Те не са журналисти, а глисти! Всъщност някога ги нарекох "птеродактили"!
Слава Богу - вече няма да тровят интернет-пространството!

БЛАТОТО НА ПТЕРОДАКТИЛИТЕ Е ОБЯВЕНО ЗА ПРОДАН!

http://www.democrati.org

This page provided to the domain owner free by Sedo's Domain Parking. Disclaimer: Domain owner and Sedo maintain no relationship with third party advertisers. Reference to any specific service or trade mark is not controlled by Sedo or domain owner and does not constitute or imply its association, endorsement or recommendation.
Privacy Policies
BUY THIS DOMAIN
The domain democrati.org may be for sale by its owner!


Всъщност, нека да се замислим! Дали пък да не купим домейна!? Така ще запазим огромния архив от нашите борби срещу ония, които изпълняваха политическата поръчка да унищожат ДСБ! И успяха - за съжаление - чрез "реформирането " й! Добре, че вече ги няма! Но историята трябва да помни! Не заради нашето изтъкване, а заради децата ни! За да не се срамуват някой ден от нас, че не сме се борили честно, безкористно, безалтернативно!
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА?
А СЕГА СИ ПРАВ, ЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ АПЛОДИРА, ТЯ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАЩИЩАВА!
!
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 997
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: ЖУРНАЛЯ И ЖУРНАЛИСТИ!

Мнениеот Николина Манчева » 30 Апр 2015, 21:57

;)


"КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ?
И
КОЙ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ?

– тези два въпроса са разковничето на вчерашните събития."


Това заяви полк. НИКОЛАЙ МАРКОВ
по повод безпрецедентните действия вчера в офисите на TV7 и NEWS7.


"В България демокрацията е в опасност като термин, като същност и като политика.
Хората, които говорят за демокрация, не са демократи в своите глави и мозъци, а са си комунисти.
Такъв е и Бойко Борисов, "
допълни полк. Марков.

"Вие не дължите обяснения на абсолютно никой, най-малко на властта,
защото
вие всъщност сте другата власт,"
категоричен е бившият служител на НСО


Чуйте разговора!

Може пък и да ви хареса :)




http://news7.bg/predavania/oshte-neshto ... UKBWMko-id

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1398
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

ПредишнаСледваща

Назад към Материали от мрежата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron