Ще се състои ли дясното обединение?

[Любомир Вучков]

КОЙ, ЗАЩО И КОМУ ПРОДАДЕ „СИНЯТА ИДЕЯ” ?



СДС ПРОДАДЕ „СИНЯТА ИДЕЯ” НА ГЕРБ

Под това заглавие протече предаването „Паралакс” на ТV СКАТ на 13.06.2012 г.
Не всичко, казано в предаването, е безспорно. Гледайте видеото и сами си направете изводите.

[Николина Манчева]

СИНИТЕ СА ПРЕД НОВ ИЗПИТ ПО ПАРТНЬОРСТВО

Доц. д-р АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ ,
в. „Преса”






"....СДС за пореден път се опитва да изясни отношението си спрямо властта, а за да се разграничи от партньора си в Синята коалиция, предпочете да смени своя председател.

В ДСБ избраха различен подход -
започнаха дискусия за общата основа на собствената си политика и приеха Платформа на модерната десница на българите.
Чрез този документ партията ясно заявиха принадлежността си към една модерна консервативна политика.
Тя избра за първа стъпка в своята кампания ясното определяне на ценности и разграничения, т.е. по добра разпознаваемост в политическия живот.

Сега нарастват и разликите в електоралната основа на двете сини партии.
Част от избирателите на ДСБ, които не харесваха съюза със СДС, сега са готови да дадат доверието си на обновената по-консервативна политика.
А резервът на СДС е по-малък доколкото доста негови симпатизанти подкрепиха и продължават да подкрепят ГЕРБ,
останалите не изглеждат очаровани от борбите за надмощие в партията."






Една година преди изборите за 42-ро НС дясното политическо пространство придобива все по-ясни очертания. Постепенно губи своя парализиращ ефект митът за неизбежното спасително обединение на десницата. Към своя край е и кризата на нормализация, която съпровождаше прехода от антикомунизъм към модерна дясна политика.

Отвъд политическата пропаганда все по-ясно започват да се очертават позициите, ценностите и идеите, около които ще се конструира модерната десница в България. Предстои период на трудно консолидиране около ценности и политики, което ще определи позициите на десните партии през следващото десетилетие.

В последните години под натиска на различни политически сценарии либералните идеи се оказаха еднакво удобни както за социалистите, така и за митичния политически „център". Представата за „разбиване на двуполюсния модел" направи трудно различими границите между политически субекти - в полза на различните ешелони на комунистическата номенклатура, а и на корпоративните структури на новата българска олигархия. Всичко това се отрази пагубно върху целия демократичен спектър, но преди всичко върху дясното пространство.

Парламентарните избори през 2009 г. маркираха важна фаза в този процес.

Докато СДС се опитваше да се разграничи от ДСБ, партия ГЕРБ успя да спечели подкрепата на широката либерална периферия, която традиционно подкрепяше сините.

После отказът на ГЕРБ да изгради коалиционно управление на българските партии, членуващи в ЕНП, доведе до нарастване на вътрешното напрежение в СДС. Сините отново изпаднаха в ситуацията от 2001 г., когато дълго не успяха да определят по какво се различават от НДСВ. Партията на Бойко Борисов пое риска да състави еднопартийно управление - първото след двата кабинета на Андрей Луканов от 1990 г. Този ход трябваше да подкрепи тезата на ГЕРБ, че представляват новата десница или поне по-доброто СДС, аргумент, който по-рано изтъкваше и НДСВ.

Как би трябвало да се реагира вчера по отношение на НДСВ днес спрямо ГЕРБ, а утре най-вероятно и спрямо Движение „България на гражданите" (ДБГ)? Част от активистите на СДС продължават да смятат, че механичното обединение с такива партии ще ги заведе във властта. Това беше основният мотив за оттеглянето на СДС от Синята коалиция като траен политически проект. След 2004 г. противопоставянето срещу Иван Костов винаги е било аргументирано с отказа на ДСБ да се съюзяват с всеки, който е на власт, стига да не представлява пряко БСП. А и още през 2001 г. поредното разцепление в ОДС настъпи заради разногласия по евентуално свързване с ДПС.

И днес хора от СДС продължават да вярват, че разграничаването от ДСБ ще ги доближи до ГЕРБ и движението на Метена Кунева, а оттам и до властта.

Те за пореден път избраха да се разграничат от критиките

на ДСБ към управлението на ГЕРБ. Предизвикването на вътрешна криза и изборът на нов председател всъщност обезличиха СДС. Новият лидер има прекалено малко време, за да докаже, че партията има самостоятелен път на развитие.

Кабаиванов трябва да се разграничи от онези групи от интереси, които бламираха Синята коалиция и заложиха на едно СДС, което не е Съюз на демократичните сили, и на едно ОДС, което не е Обединени демократични сили, по време на президентските избори. Но най-вероятно това няма да се случи, защото именно тези групи предпочетоха да предизвикат предсрочни вътрешнопартийни избори. При такава стартова позиция СДС се изправя пред нови и трудно предвидими рискове.

Голямото предизвикателство пред традиционната десница на парламентарни избори 2013 е съхранението на собствения й политически облик. В политическото пространство предстои поредно раздробяване, повече партии ще бъдат представени в парламента. Възможно е в 42-рото народно събрание да влязат 7, дори 9 партии и коалиции, нещо, което още повече ще затрудни ДСБ и СДС. Проблемът за тях не е толкова дали ще преодолеят 4-процентовата бариера, а по какъв начин могат да реализират своите политически проекти след това.

Основният залог за десните партии в предизборния период ще бъде да запазят собствената си идентичност и различимост. Иначе казано - как да бъдат ясно разпознавани в една кампания, в която повечето участници ще се стремят да прикрият своята отговорност чрез заличаване на политически граници.

Очевидно това не може да се случи в размитото и всеобхватно либерално пространство, към което проявяват интерес все повече политически субекти.

Всеки опит за надвикване на терена на либералните и либертариански идеи увеличава страничния шум в българската политика. Да не говорим, че механичното прилагане на социаллибералните идеи доведе до тежки и системни трудности в развитието на страната. СДС няма сериозни шансове, ако се състезава на либералния терен срещу ГЕРБ и ДБГ, нито срещу всички свои бивши части, сателити или опоненти.

И така, СДС за пореден път се опитва да изясни отношението си спрямо властта, а за да се разграничи от партньора си в Синята коалиция, предпочете да смени своя председател.

В ДСБ избраха различен подход - започнаха дискусия за общата основа на собствената си политика и приеха Платформа на модерната десница на българите. Чрез този документ партията ясно заявиха принадлежността си към една модерна консервативна политика. Тя избра за първа стъпка в своята кампания ясното определяне на ценности и разграничения, т.е. по добра разпознаваемост в политическия живот.

Сега нарастват и разликите в електоралната основа на двете сини партии. Част от избирателите на ДСБ, които не харесваха съюза със СДС, сега са готови да дадат доверието си на обновената по-консервативна политика. А резервът на СДС е по-малък доколкото доста негови симпатизанти подкрепиха и продължават да подкрепят ГЕРБ, останалите не изглеждат очаровани от борбите за надмощие в партията.

Подобни различия сред самите десни избиратели всъщност винаги е имало. Вече над 20 години в България винаги са били ясно различими идеите на една по-решителна, по-непримирима антикомунистическа тенденция, която днес се движи към умерен консервативен център; и една по-широка, по-умерена и склонна към споразумения тенденция, която днес съставлява основата на широката либерална периферия.

Около поведението и позициите на ДСБ, СДС и ГЕРБ предстои да се структурира дясното политическо пространство. Поне засега то изглежда като ясно изразено умерено консервативно ядро, олицетворявано от ДСБ и широка либерална периферия, в която ще се конкурират ГЕРБ, СДС и ДБГ. Но към тази периферия проявяват претенции от НДСВ, ДПС и част от новите политически проекти, които се задават преди изборите. Неслучайно независимо от нарастването на напрежението вляво повечето такива проекти виждат мястото си като дясноцентристко.

Основният проблем пред дясното никога не е бил невъзможността за неговото обединение. Десните избиратели изповядват по-скоро ценностите на индивидуализма и предпочитат да ги представляват ясно обособени политически субекти. Освен това, противно на някои устойчиви нагласи, по-голямата част от българските граждани споделят десни политически ценности. Проблемът, който не успява да преодолее десницата в България, е свързан със запазването на собствената идентичност на отделните партии, и в същото време - със способността за ефективно партньорство.

Проблемът на дясното в България е взаимодействието, а не единството. Ако десните политически субекти успеят да изградят ефективни механизми на партньорство и взаимодействие без претенции за обсебване и принудително единство, именно те ще имат всички шансове да съставят следващото управляващо мнозинство.

http://www.cross.bg/1318765

[Николина Манчева]

2009 година.

От тогава сме започнали тази тема:

ЩЕ СЕ СЪСТОИ ЛИ ДЯСНОТО ОБЕДИНЕНИЕ ?


Може да се запознаете с това,което ни е вълнувало тогава.Ще видите и сегашни обединители.

Обединение по оста
ДСБ-СДС


Ето какво ме провокира да припомня това:

А сега:
"...може да се мисли за единна десница –
обща формация между
ГЕРБ и Реформаторския блок"


"..... членовете на института признаваха, че
по-прагматичната им цел е
да "оженят" ГЕРБ и Реформаторският блок,
без това да буди съмнения за безпринципност и отстъпление от ценности
у онези избиратели, които остават лоялни към т.нар. стара десница и
упорито отказват да припознаят Бойко Борисов и партията му като автентична десница."


КАДРИ НА КУНЕВА МИНАВАТ НА РАБОТА ПРИ ПРЕМИЕРА БОРИСОВ

/Ама тези кадри преди това са минали през СДС и ДСБ/


Петър Николов ще е парламентарен секретар,
а Тома Биков – медиен съветник на министър-председателя и заместничката му Бъчварова


Двама от видните политически функционери в партията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите" (ДБГ) минават на работа при премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, научи Mediapool.

Бившият журналист от в. "Гласове" Тома Биков и дезертиралият към ДБГ бивш политически секретар на ДСБ Петър Николов съвсем скоро ще получат назначения. Биков ще е медиен съветник на премиера Борисов и вицепремиера по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова.

Петър Николов ще бъде парламентарен секретар на Борисов и ще отговаря за връзките на министър-председателя с Народното събрание.

Пред Mediapool Петър Николов потвърди информацията. "Не съм назначен все още, но очаквам това да се случи в началото на идната седмица", каза той в петък.

Биков и Николов са сред основателите на партията на Кунева ДБГ. Малко преди предсрочните избори т.г. те бяха и сред основателите на Института за дясна политика.

Институтът, формиран от представители и симпатизанти на партии от Реформаторския блок, но предимно от ДБГ, се заяви като платформа, поставяща си за цел да създаде "десница на идеите, а не на личностите". Още тогава членовете на института признаваха, че по-прагматичната им цел е да "оженят" ГЕРБ и Реформаторският блок, без това да буди съмнения за безпринципност и отстъпление от ценности у онези избиратели, които остават лоялни към т.нар. стара десница и упорито отказват да припознаят Бойко Борисов и партията му като автентична десница.

След като бъдат назначени в кабинета на премиера, двамата партийци на Кунева ще напуснат неправителствената организация, а на техните места ще бъдат заети от "традиционно десни личности", обясниха неофициално от института.

Ръководител на организацията на мястото на Петър Николов най-вероятно ще бъде
Нено Димов
– бивш министър от кабинета на Иван Костов, който също като консерватора Николов напусна ДСБ.

Според членове на института целта им занапред си остава същата – създаване на "десница на идеите, не на личностите". В момента ИДП работи по теория, че след настоящото съвместно управление на ГЕРБ и Реформаторския блок (заедно с националистите от Патриотичния фронт и партията на Георги Първанов АБВ) може да се мисли за единна десница – обща формация между ГЕРБ и Реформаторския блок. Причините за това били много – от възможно претопяване на РБ, заради негативи, които ще получат заради управлението, до все по-честото сътрудничество между отделни фигури от РБ и Борисов, което вече не е опосредствано от партийни квоти на Блока.

За да развива тези си идеи и да се превърне в евентуална тяхна легитимация, догодина ИДП дори ще получи финансиране от немски неправителствени организации.

http://www.mediapool.bg/kadri-na-kuneva ... 27486.html

А какво е говорил един от тях преди години?

Тома Биков:

Карикатура на диктатор



"Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласът на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това."

Това са думи на премиера Бойко Борисов, казани по време на срещата с протестиращите срещу Закона за горите. Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.

Абсурдът на българското всекидневие дотолкова ни е погълнал, че вече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър.

После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Тогава беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Последното трябва да си припомнямае по-често.

Малко след като стовари Живков в Правец, днешният премиер, слезе от шофьорското място на автомобила, в който се возеше царят. И отново отвори задната врата. Това се случи през същата онази паметна 1996 година. Стотици хиляди излязоха по улиците, за да посрещнат бившия монарх и да го призоват да се върне в родината. На фона на зърнената криза, празните магазини и галопиращата инфлация, която остави името на Жан Виденов завинаги в новата българска история, Борисов беше незабележим.

След това дойдоха барикадите, сините митинги, надеждите и цялата енергия, която сложи край на първия етап на прехода. Малко след тях името на днешния премиер изплува в криминалната хроника. На 31 март 1997 година в. „Капитал“ ни съобщи следното: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма "Ипон" Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове“.

Последното не е компромат. То беше написано, когато Борисов дори не си представяше, че един ден ще управлява еднолично цялата държава. След атентата днешният министър-председател продължи да се занимава с охранителния си бизнес и пое охраната на нефтената рафинерия в Бургас. До 2001 година, когато отново посрещна царя, седнал на шофьорсокото място.

В онази паметна година се сдобихме с Главен секретар. Най-Главният от всички. Първо, голяма част от медиите бяха скандализирани – бивш сикаджия и бодигард на Живков да заеме един от най-важните постове в МВР. Затова ли стояхме на барикадите четири години по-рано, питаха се сините избиратели? Няколко години по-късно лидерите им замечтаха за коалиция с Борисов. През 2001 година Доган се колебаеше. Освен всичко, което беше вършил в първите години на прехода, предложеният за Главен секретар се оказа и активен участник във „възродителния процес“. В качеството си на каратист. Накратко – бил е и е гонел онези, които гласуват за Доган. Доган обаче преглътна и Главният секретар отиде лично до сарая му, за да му подари каракачанска овчарка. После около сто пъти повтори, че Доган е най-големият български политик. Помните ли тези мигове на толерантност и разбирателство?

Така в МВР започна ерата „Борисов“. Последваха я десетки поръчкови убийства. Главният секретар, облечен в неизменния си черен шлифер, изпрати в последния им път Стоил Славов, Димата -Руснака, Косьо Самоковеца, Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора... и така до 28. Толкова са показните и неразкрити убийства, извършени във времената, в които днешният премиер беше най-главен от всички секретари в правителството на НДСВ и ДПС. Рейтингът му обаче растеше. Затова оглави не една, а две листи на НДСВ. И беше избран за депутат от НДСВ. Само преди 7 години. Толкова малко време, а толкова много забрава.

После ерата „Борисов“ се пренесе от МВР в София. През 2005 година днешният премиер се кандидатира за кмет на столицата и обеща всичко – завод за боклук до 2007 година, справяне с кучетата, дупките, общинските далавери, заменките... И беше избран. И така, вече 7 години този човек управлява София. Еднолично. Някой съмнява ли се, че Фандъкова е нещо повече от параван? Скоро научих, че в момента определял дори фирмите, които да доставят кетъринга за коктейлите на общината.

А вече е премиер. Човекът от народа, който всяка сутрин отива с кордон от автомобили на работа и не излиза на улицата с по-малко от десет бодигарда около него. Министър-председателят милионер, който кръстосва страната с вертолет и самолет на държавни разноски. Премиер, който е единствен по рода си в Европа, след като Берлускони банкрутира Италия и си отиде под радостните възгласи на италианците.

Зная, че всичко това е повтаряно до втръсване не само в българската, но и в балканската, и в европейската, и дори в американската преса. Повтарям го още веднъж, защото въпреки това, всеки ден го забравяме. Защото вече не помним резила с Румяна Желева. Помните ли я? Същата, която ни беше външен министър и която премиерът беше решил да прави еврокомисар. После се разбра, че искала да преговаря на терен с умерените талибани, но не знаела къде се намира Сомалия. Тя беше първата от стотиците Калинки, които се врязаха в съзнанието ни и го изкривиха до неузнаваемост. Спряхме да се впечатляваме. Затова понесохме скандала с Мишо Бирата леко. Бяхме загубили усета си за нормалност. Дотолкова свикнахме с абсурда, че за всяко нещо започнахме да ходим при премиера – за волейбола, за горите, за футбола, за киното, за театъра... И вярваме, че той ще помогне. Единствената надежда е, че все някога ще се събудим и ще си спомним, че този човек е българският премиер. Тогава ще разберем, колко далеч и назад сме се върнали и колко усилия трябва да положим, за да наваксаме.

--------

Тома Биков е журналист. Роден е в Бургас през 1980 г. Името му нашумя с книгата "Досието на Доган". Тома Биков е един от учредителите на партията на Меглена Кунева "България на гражданите".

http://offnews.bg/news/%D0%9A%D0%BE%D0% ... 70137.html

Кой е последователен,
кой се стреми да запази достойнството си,
да не изневерява на принципите си?

Всеки преценя сам.

[Николина Манчева]

Този Форум съществува от 2 008 година.

Защо и как беше създаден е дълга тема.
Ако някой иска да знае-има си начини.

Но ние сме били последователни ,не сме се лутали и не сме се поддавали на провокации и нападки.
Да,само трима човека сме,които го поддържаме толкова време,но и тримата мислим еднакво.
Много от основателите на този Форум са изключително активни в мрежата.Те също НЕ са се отклонили от първоначалните ни идеи.

Аз,като жена съм най- приказливата.

Представям ви този материал в тази тема,с надеждата,че ще я поразгледате и ще видите нашата гледна точка през годините и за какво полагахме неимоверни усилия да предотвратим.

И така:
Мнение на
д-р Любомир Канов

Изгледайте видеото и се замислете!

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi- ... 2yEssvVmP8

[Любомир Вучков]

Солидарен съм с д-р Канов! В негова подкрепа публикувам ФБ-бележка от 23 СЕПТЕМВРИ 2020 Г

ПО ПОВОД НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА НЕЗАВИСИМОСТТА един римейк на нещо публикувано НЯКОГА И СЕГА

Сега, при тези разломи в обществото, написаното някога за големия син поток и ручейчетата, останали от него, важи с още по-голяма сила! https://www.facebook.com/notes/%D0%BB%D ... 470664086/
Някакси претръпнах от разлома с приятели, с които някога бяхме, а сега не сме, в ДСБ! Те останаха в плен на РаданКъневизма, аз се оттеглих с достойнство!
Сега не мога да претръпна от разлома с приятели, които се прегърнаха с идеята на Васил Божков и Румен Радев за "Велико Народно въстание" - ТЪКМО ДНЕС “ТРЕТА СЕРИЯ”, за "Горещо българско лято", чиито материални проявления на тази идея са шпицкомандите, варварстващите орди рушители, крещящите психодемократи - поклонници на Истанбулската конвенция, маргиналите на Кунева, Р5Ков, МаяМа, Славунчо, уж парламентарната опозиция на Нинова и Доган, вилнееща извън Парламента!
А аз искам нещо много просто:
Да добутаме държавата до редовни парламентарни избори - пък тогава, който спечели, да управлява!
Е, имам и едно едва доловимо, дано е неоснователно, притеснение:
Дали пък пак няма да е необходимо и аз да стана отново протестиращ?! Както навремето - когато капичвахме Жан, когато не позволихме на Шиши да възседне отредения му пост, когато свалихме Орешарски!
Помните ли?
Ако не - припомнете си тук и във Фейса, моите албуми с протестите от онова време!
https://i.servimg.com/u/f10/13/00/51/57/az_fro10.jpg
https://i.servimg.com/u/f60/13/00/51/57/21_01_14.jpg
https://i.servimg.com/u/f79/13/00/51/57/krapka11.jpg
https://i.servimg.com/u/f60/13/00/51/57/dmc_0035.jpg
Връщам се към написаното от мен на 2 септември 2010 г. ·
Цитат от гл. 7 от Матея:
„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете."
Мъдрост се лее от Свещената книга! Но аз все си мисля: Ама не са ли по-страшни лъжливите пророци, които дохождат при нас във вълчи кожи, а отвътре са си овчици тревопасни? И по какво ще ги познаем? Май, ако кожата е цяла, само по плодовитите им топки!
И пак вземам повод от написаното на 2 септември 2010 г. „Пазете се от лъжливите пророци....". Не без връзка с отминалия Национален празник на Съединението и днешния Национален празник на Независимостта! И не мога да не припомня безпрецедентната реч на "обединителя на нацията" Радев, който по свирката на Халифа - с неговото "Горещо българско лято", обяви метеж с вдигнат РОТ ФРОНТ юмрук, досущ като негов Фигурант!

Дребните измекяри, пожелали своите минути слава, заслужават само клипа:
https://scontent.fsof1-2.fna.fbcdn.net/ ... e=5F9F500A

[Николина Манчева]

ПИСАНО Е ТОЛКОВА ОТДАВНА,А КОЛКО Е АКТУАЛНО!


КОГАТО МАГАРЕТАТА ИМИТИРАТ ХОРАТА......
ИЛИ ОБРАТНОТО
САТИРИЧНО-ТРАГИКОМИЧНА БАСНЯ
от
ХАЙНРИХ ХАЙНЕ


https://webstage.bg/li-ri-chni-otklonen ... rjoINkW-6w

[Любомир Вучков]

Нищо, че темата е "Ще се състои ли дясното обединение?", поучително е това от Хайне! И в наши дни!
Използвам случая да информирам, че Хайне е имал връзка с Карл Маркс. Знам го от сигурен източник: Роднината на покойния ми баща Люба Драмалиева-Коджейкова (Бог и нея да я прости!) е написала докторската си дисертация на тази тема. Тези, които се интересуват и са пунктуалисти, могат да потърсят дисертацията в Народната библиотека по името на авторката й! Приятно четене! (Авторката е германистка и дисертацията й е на немски!)

А иначе дясно обединение няма да има!