ДС - Дела и документи

В този форум можете да публикувате интересни материали намерени в мрежата

Re: ДС - Дела и документи

Мнениеот Николина Манчева » 16 Мар 2019, 15:34

;)



"О, БЪЛГАРИНО С ЧЕСТНА КРЪВ, С МЪЖЕСТВЕНИ ГЪРДИ !

МАКАР И НЕ В БОРБАТА ПРЪВ – ПОСЛЕДЕН НЕ БЪДИ!"

" Зов за свобода"
Йордан Русков,
който написва
под псевдонима Румен Друмев

поемата „Зов за свобода“,
посветена на Унгарското народно въстание 1956 година .


Стихотворението, което изправи на нокти ДС през 1956






Събитията в Унгария от 1956 година особено вълнуват българската общественост,
но малцина се престрашават да дадат глас на мислите си публично.
Като
пловдивския поет Йордан Русков,

който написва под псевдонима
Румен Друмев
поемата „Зов за свобода“,
посветена на Унгарското народно въстание.



ЗОВ ЗА СВОБОДА



Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи!

Сърцето ти, сърцето ти пламти и в мойте строфи.



Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда –

от тая кръв назрява плод чудесен – свобода.



Жадуван плод. Очакван плод. По-скъп и от живота,

когато му е шията на робството в хомота.



О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!

Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!



Народи, вдигайте се! Път на вяра и на слънце

сияй пред българи, поляци, пред чехи и румънци.



Светът следи борбата наша, приятел е светът.

Ще се разчупи бронята, припречила ни път.

Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд!




ИСТОРИЯТА

Йордан Русков е роден през 1926 г. в Плевен, но израства и живее в Пловдив. За да не бъде "псалмопевец на новото общество", Йордан Русков самоограничава творчеството си в стиховете за деца. Малка част от лириката и сатирата му може да бъде публикувана, останалата е крита в тайници и споделяна с тесен кръг приятели. Въпреки това тези произведения се оказват документирани в донесенията и архивите на ДС.

В един от дните на Унгарското въстание, 9 ноември 1956, Йордан Русков написва "Зов за свобода" в порив на съпричастност с унгарците. Стихотворението е и призив към българите да ги последват ("призивно стихотворение", "стихотворение позив" го назовава авторът) и Йордан Русков не го крие при следствения разпит:

"Следователят Йото Йотов Пашов: В стихотворението вие сте писали “О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди! Макар и не в борбата пръв, последен не бъди!” Какво сте искали да кажете с това? За коя борба?”

Йордан Русков: С това съм искал българинът да последва пътя на унгарците."

Йордан Русков решава да разпространи стихотворението си. Подписва го с псевдонима Румен Друмев и вечерта на написването го размножава в стотина екземляра на циклостила в местоработата си в отдел "Култура" на Градския народен съвет. На следващия ден израща писма с листовката до тридесетина писатели. Според ДС листовки са разпръснати в домашни пощенски кутии на софийските улици и булеварди “Паренсов”, “Сан Стефано”, “Толбухин”, “Раковски”, “Бирюзов”, “Сталинград”, “П. Волов”, “Г. Димитров”, “Екзарх Йосиф”, “Дунав”, “Веслец”, “Чумерна”, “Хр. Ботев”, “Сливница” и др.

ДС започва мащабно издирване на автора на листовките и изисква следните списъци:
на писатели, до които са пратени листовки "Румен Друмев" в писма (установени 31 души);
на писатели, живущи в районите на разпространение;
на преводачите от унгарски (10 души);
на членовете на СБП, работещи в администрацията и съюзните издания (с отбелязване на партийна принадлежност);
на всички членове на СБП (272);
на членовете на Кабинета на младия писател (70);
на участниците в конкурса на МНП-1956 г. (45);
на отдел "Хумор и сатира" и в. "Софийска правда" (43);
на писатели по разработките "Драскачи" и "Катили" (48);
на писатели и журналисти, съдени от Народния съд (71);
на писатели и журналисти без адресни карти или изменници на родината (24);
на писатели вражески елементи, кандидат-членове на СБП за наблюдение (11);
на лицата изпратени в Унгария през 1956 г. (37);
на книжарниците и отговорниците за циклостилни материали (91);
на 59 институции за проучване шрифтовете на пишещите им машини.

26 агенти на ДС са ангажирани по случая "Румен Друмев".

ДС се обръща към писатели комунисти като
Андрей Гуляшки,
Павел Матев,
Христо Радевски,
Камен Калчев,
Иван Мартинов,
Христо Пелитев
за мнение за стихотворението и предположения за авторството.

Заподозрени са 37 писатели – "вражески елементи", между които
Васил Попов,
Димитър Симидов,
Димитър Спространов,
Димитър Талев,
Змей Горянин,
Йордан Стратиев,
Йосиф Петров,
Константин Константинов,
Любен Дилов,
Любен Станев,
Мирослав Минев,
Николай Цонев,
Павел Спасов,
Пламен Цонев,
Славчо Красински,
Славчо Чернишев,
Стоян Бакърджиев,
Цветан Марангозов,
Михаил Величков и
Невена Стефанова –
последните двама "антипартийно и антисъветски настроени".

Издирването на Държавна сигурност продължава две години.
На 20 януари 1959 арестуват автора на "Зов за свобода". В обвинението са включени и други негови стихотворения и сатири, за които получава присъда от 4 години затвор. Отделно за “Зов за свобода” е осъден на 7 години затвор. Общият срок на присъдите е 19 години, като на изтърпяване подлежи най-голямата присъда – 7-годишната, намалена от Върховния съд на 5-годишна. Излиза от затвора през 1962 г. До 1989 Йордан Русков работи като библиотекар в училищна библиотека.

Йордан Русков е носител на наградата "Пловдив" за 1991 година. Удостоен е със званието "Почетен гражданин на Пловдив". През 2001 президентът Петър Стоянов му връчва орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги като писател и гражданин и по случай неговата 75-годишнина.

През 2006 по случай 50-годишнината от Унгарското въстание с указ на президента на Унгария Йордан Русков е награден с най-високото унгарско отличие – Рицарски орден за храброст. Поетът ни напусна през 2010 година. Понастоящем е поставена паметна плоча на Йордан Русков на стената на унгарското посолство в София. По повод 60-годишнината на въстанието барелеф на поета Йордан Русков бе поставен и на входа на Общинския съвет в Пловдив.

http://voice-bg.com/novini-kazanlak/553 ... uskov.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1366
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ДС - Дела и документи

Мнениеот Николина Манчева » 10 Ное 2019, 18:35

;)

Спомням си,когато ни караха да се подписваме под подписка срещу този човек и още няколко като него.

Не знам дали вие помните това.

Държава лудница". Как живя дисидентът Петър Манолов преди и след 1989 г.
октомври 18, 2019

Диана Иванова

Изображение

Той е от малкото, които обявяват БКП за политически труп още докато БКП е на власт и е силна. Отговорът не закъснява: обиск, арест и писмо на писател, уж колега: „Очаква те тревата на забравата, човече, нищо друго“. Това пророчество не се сбъдва. Петър Манолов вече не е между живите, но името му привлича младите българи. Ето защо.

„Ние не искаме да се борим за нищо, защото нали тези, които се бяха борили за нашето щастливо бъдеще половин век не могат да се досетят, че стадо без истинска демокрация оформя държава лудница."

Годината е 1987. Дворът на Софийски университет. Студентски хепънинг. Петър Манолов чете на глас поемата си “Сто кръпки”:

„Киното стана недостъпно за всички ни,

а телевизията вони

като духовен публичен дом…

Ние свикнахме вече да можем без толкова много неща!

Господи, каква изумителна свобода!”

Студентите изпадат в транс от думите му и не спират да го аплодират. „Сто кръпки“ става една от най-цитираните по студентски купони поема.

Моно Петра, син на Петър Манолов, смята, че именно това произведение става начало „на шеметната му поетично-дисидентска кариера“. Литературният критик Светлозар Игов казва в началото на 90.те: „Неудобно ми е да нарека Петър Манолов герой на българската съпротива срещу тоталитаризма (въпреки че на фона на нейната хилавост това е необходимо, още повече, че когато страшното отмина, изведнъж се навъдиха много герои) - и не защото съм скъп на похвали, а защото пръв поетът ще ми се разсърди за тази патетичност.“

Преди 1987 Манолов е част от арстистичния бохемски живот в Пловдив. Има издадени две стихосбирки - „Докато стана пясък“ и „Весене“. Работи различни професии – нощен пазач, метеоролог, възпитател. Прекарва времето си между Пловдив и Иракли, където строи малка колиба през 1968 г.
Петър Манолов. Снимка: Анелия Николова
Петър Манолов. Снимка: Анелия Николова

Този своеобразен отшелнически живот не дразни властта, докато Петър Манолов не става секретар на Независимото дружество за защита правата на човека, основано на 16 януари 1988 г. В програмата на дружеството, чиито членове са предимно бивши политически затворници, е записано:

„Ние сме убедени, че комунистическата партия и нейните формални политически придатъци /БЗНС, ОФ, профсъюзи, ДКМС/ са отдавна трупове, които гражданите на България изхранват и влачат по историческа инерция.

Вече са назрели условията за бърз професионален и политически плурализъм, който ще се развие спонтанно и неконтролируемо.“
Арестант

Като една от целите си дружеството посочва „оздравяване раните, нанесени на етническите малцинства…с престъпно лекомислие от една върхушка, целяща с това да удължи срока на своето безполезно за народа властване.“

Започват арести на членовете на сдружението. Петър Манолов е арестуван в края на 1988 г. Домът му е обискиран от Държавна сигурност, иззет е архивът му, където са документите на дружеството, както и литературните му произведения.

В знак на протест поетът обявава гладна стачка. Въпреки пълната цензура в страната, новината се разпростанява от чуждите радиостанции, излъчващи на български език (BBC, "Дойче веле", Радио Свободна Европа). Хора от българската емиграция в чужбина и много приятели на Манолов в България започват международна кампания в негова защита, в която се включват писатели като Кърт Вонегът, Алън Гинзбърг, Норман Мейлър, Айзък Азимов.

Тогава управляващият страната ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията на Петър Манолов.
Кампанията

На 7 февруари официалният вестник „Работническо дело“ публикува обширна статия „Кой и как се бори за правата на човека в България?“, заедно с писма на читатели, където членовете на Независимото дружество за защита правата на човека са наречени „измет, отрепки“. На особена атака е подложен Петър Манолов – без всякакъв контекст е публикуван откъс от чернова на негово еротично стихотворение.

„Очаква те тревата на забравата, човече, нищо друго“. Така писателят Славе Македонски завършва своето открито писмо към Петър Манолов в „Работническо дело“ на 9 февруари.. [1]

„Защо си загуби вярата, Петре, защо ?“ - пита още писателят Македонски и особено недоумява за “ония дивотии, дето програмата на назованото ви дружество отрича ръководната роля на БКП…., извинявай, трябва да не си бил с ума си“.

Манолов е разпитван всекидневно в Държавна сигурност.

Семейството е подложено на постоянен тормоз чрез анонимни телефонни обаждания и заплахи за живота на тогава 15-годишния Моно. Вера, съпругата на Манолов, и до ден днешен не може да намери думи, за да опише преживяното. „Не знам дали някога изобщо ще мога“, казва тя. На 20 май 1989 цялото семейство е екстрадирано от България за Франция, където ще остане до 1991 г.
Емиграция

Принудителната емиграция на Манолов го откъсва от Дружеството, чието истинско влияние върху промените в България все още не е оценено точно и ясно.

Общият враг – комунистическата партия и нейният режим – събира на едно място твърде различни хора. Още в средата на 1989 Илия Минев е сменен като председател от Румен Воденичаров, който е свързан с ДС. Дружеството се отказава от едно от основните си искания за защита на правата на етническите малцинства.

Самият Илия Минев, който и до днес е считан в средите на репресираните за най-достоен и единствен дисидент, публикува в следващите години смущаващи статии, в които не се отказва от националистическите идеи на Съюза на българските национални легиони (на които той самият е един от водачите преди 9.09.1944) и дори поставя под съмнение Холокоста. Но това е друга тема.

След връщането си в България Манолов продължава да бъде политически активен – но вече не чрез сдружения и партии, а предимно чрез своята поезия. От 1997 до 2002 година управлява държавното издателство “Народна култура”. Това е последната длъжност, която заема. Връща се към своето отшелничество. Животът му протича основно между Пловдив и Иракли. Издава още четири поетични книги.
Наши дни. Архивите са отворени

Годината е 2013. София. Залата е препълнена с млади хора. На екрана тече разпитът между поета Петър Манолов и следователя от ДС Ангел Василев Александров от февруари 1989 г. Това е една от първите публични прожекции на новооткритите филмови архиви. Публиката е електризирана, ръкопляска на всяка дума на Манолов. В залата е самият Манолов, дошъл от Пловдив със съпругата си Вера и сина си Моно.

“Това беше един от най-щастливите моменти за нашето семейство”, споделя по-късно синът му. “Знаехме, че има такива записи, но мислехме, че са изчезнали. Виждаме ги за първи път”.

На младите хора в залата, повечето от които ходят на всекидневни протести срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, е позната само една фигура от този диалог – следователят от ДС Александров. Той е видна фигура в посткомунистическа съвременна България, подпомогнал е кариерата на Пеевски в съдебната система (като член на Висшия съдебен съвет Александров предлага на ВСС младият Делян Пеевски да бъде назначен за следовател въпреки липсата на юридически стаж).

“Защо днес знаем толкова много за недостойните, а не знаем нищо за достойните?”, пита тогава журналистът Георги Марчев.

Така през 2013 г. фигурата на Петър Манолов е преоткрита от протестиращите млади хора, за които 1989 е година без съдържание. Но разпитът на Манолов, воден от Александров, по въпросите за “социалното и космическо” битие, става легендарен и до днес е хит в мрежата.

Именно този рядък филмов документ от годината на големите промени, който може да бъде намерен в Комисията за досиетата, превръща Манолов в култова фигура не само в България. През 2016 г. Международният фестивал на късометражните филми в Дрезден го кани за почетен гост на фестивала – една от темите тогава са филмовите архиви на тайните служби в Източна Европа в сравнителна перспектива. Малко преди фестивала Манолов умира.

Днес той щеше да е точно на 80 години.

“Народът, казват, даже да загуби кръв,

след туй си я набавя пак, от ранните череши и копривата.

Но щом загуби дух, не може да го замени със вятър”.


https://www.svobodnaevropa.bg/a/3022287 ... 4gtqbghmqU



:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1366
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ДС - Дела и документи

Мнениеот Иван Кованджиев » 28 Ное 2019, 13:52

:good:
Аватар
Иван Кованджиев
 
Мнения: 160
Регистриран на: 30 Окт 2008, 21:21
Местоположение: Горна Оряховица

Re: ДС - Дела и документи

Мнениеот Николина Манчева » 31 Дек 2019, 11:10

;)


ИВАН КОСТОВ :

ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР ГОВОРИ ПО НАЧИН ,
НЕДОПУСТИМ ЗА ПОСТА МУ .

Изображение


Главният прокурор Иван Гешев отправя юридически несъстоятелни обвинения, използвайки недопустим за поста му език.
Такава констатация направи пред БНТ експремиерът Иван Костов във връзка с отправените към него обвинения от Гешев, че е унищожил следствието.

"Обвиненията на г-н Гешев, че съм унищожил или почти съм унищожил следствието са неверни, защото институцията на следствието е формирана от конституцията и може да бъде прекратена или закрита само с нейното изменение.
Като юрист, обвинителят ми следва да знае, че държавните институции не се унищожават - те се прекратяват или закриват и когато това се прави, активите им, функциите и структурите им отиват в други институции." - коментира експремиерът.

Той се позова на текстове от конституцията, както и от Закона за съдебната власт, показващи, че Националната следствена служба никога не е била закривана или прекратявана.

"Главният прокурор на Република България ме оклеветява, че съм разрушил държавна институция заради личното ми отношение, основавайки се на клюка, което е очевидно недопустимо", добави Иван Костов.

"Защо отправя юридически несъстоятелни обвинения, ползвайки недопустим за поста му език, следва да отговори само главният прокурор", каза още той.

Експремиерът говори пред БНТ в поискано право на отговор след интервюто на новоизбрания главен прокурор пред държавната телевизия преди две седмици. Тогава Иван Гешев намеси името на Костов, говорейки за въвеждането на механизъм за отстраняване на главния прокурор, като изрази мнение, че става дума за конкретен главен прокурор, който не се харесва или е неудобен. Той даде пример със ситуацията в Националната следствена служба по времето на Иван Костов, като заяви, че тогава следствието е било ранено, защото Костов не харесвал тогавашния му шеф Бойко Рашков и целта е била той да не може да контролира следователите, напомня "Дневник".

Иван Костов подчерта, че
по конституция, при осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона, т.е. "следователите не се контролират или командват от никого".


Премиерът на страната за периода 1997-2001 г. заяви, че

поема отговорност за реформата на правозащитните органи от 1998 г.,
с която бяха създадени касационният и административният съд
и се въведе триинстанционното производство,
а на полицията бе възложено и участие в разследването на престъпления.

Посочи, че целта е била независимостта на следователите, както и да им се даде възможност да се фокусират върху сложните дела.

Той добави, че за последните 21 години никоя политическа сила на власт не промени така изградената организация на разследващите органи, а напротив - разследващи функции бяха възложени и на други институции, например на данъчните и митническите инспектори.

"Надявам се зрителите на БНТ да разбират, че е нелепо и абсурдно за състоянието на следствието да се вменява отговорност на премиер на страната за действията му отпреди 20 години. Новият главен прокурор следва да е наясно, че прокуратурата носи цялата неотменима отговорност за следствието, защото преди 10 години, когато стана част от самата прокуратура, то загуби своята самостоятелност и бе оглавено от заместник главен прокурор." - напомни Костов.

Той отправи и препоръка към Иван Гешев: "Щом е констатирал деквалификация на следователите, което беше последното му твърдение, да потърси конкретна отговорност за това от ръководителите на следствени отдели към окръжните прокуратури и от своя заместник. Или като ръководител да извърши кадрова и структурна оптимизация на самото следствие."

https://news.bg/politics/ivan-kostov-gl ... o2xB6FOaaA

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1366
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: ДС - Дела и документи

Мнениеот Николина Манчева » 18 Яну 2020, 22:51

;)

Политиката не е лъжица за всяка уста.



https://www.facebook.com/millko.tod/vid ... 37805/?t=0


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1366
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Предишна

Назад към Материали от мрежата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron