МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

В този форум можете да публикувате интересни материали намерени в мрежата

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 23 Апр 2016, 11:32

;)

Не крия доверието си към
ДЕНИЦА САЧЕВА
и се стремя да се обоснова за това.

Никого НЕ задължавам да споделя моето мнение.

Най-много ценя това,че
Деница винаги говори за това,какво ТРЯБВА да прави
държавата ,държавните институции в дадени ситуации.

Ето мнението и относно един от основните въпроси тази седмица:

"Фондът е второстепенен разпоредител на бюджетни средства.
Министерството на здравеопазването
следва да извършва оперативен контрол върху това какво се случва там”.

„Основният проблем на българските деца е,
че те продължават да се лекуват с дарения,
а основният проблем на родителите е,
че търсят първо медиите, за да могат да събират средства, а
не вярват в българската здравна система.

Това е големият дебат –

така ли трябва да се организира лечението на нашите деца?”

„Абсурден бе начинът,
по който бе представена информацията за зрелищната акция във фонда.
Подобен тип зрелищност неблагоприятства за никого, защото
доста често обвиненията се оказват доста по-различни от първоначалната информация.
Накрая обикновено се приключва с оправдателни присъди.
Доверието във фонда е категорично нарушено в момента и със сигурност той няма да може да събира дарения."


Изгледайте видеото,ще отнеме малко време,
но може да чуете неща,които не знаете. :)

http://novanews.novatv.bg/news/view/201 ... %82%D0%BE/

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1283
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 11 Май 2016, 00:32

;)

Спомням си,когато се основаваше ГЕРБ,как Бойко Борисов каза,че никой освен него,НЯМА да говори за Георги Първанов.

За себе си съм убедена,че те двамата играят в един и същи отбор

Предлагам ви кратък анализ на Деница Сачева,понеже има голямо съвпадение с моето мнение.


Вземете един квадрат.
Погледнете го отгоре – ще видите четирите му страни.
Хванете го за единия край и го провисете надолу – ще го видите като ромб.
Сгънете го и ще се получи триъгълник.
Сложете го на нивото на очите си и ще го видите само като права линия.

Гледната точка сменя образа, но не и предмета.
Той си остава квадрат.

Само до преди няколко часа изглеждаше, че Патриотичния фронт ще напусне правителството.
Изглеждаше като че ли Борисов няма полезен ход освен да рискува стабилността в името на правата на гражданите. (Не се смейте, ако обичате.)
Кой да му помогне в такъв труден момент? Кой? Ако не Първанов?
Кратката хронология е следната:
Кой направи Борисов генерал?
Кой помогна на Борисов от кмет да стане министър – председател срещу сделката през 2006 г. Борисов да не се кандидатира за президент, а Първанов да може да получи втори мандат? Някой от нас не са забравили как Борисов излъга Костов, че ще подкрепи Неделчо Беронов, а срещу това ДСБ не катурна столичния кмет от стола му при явно нарушение на закона. Разбира се, Борисов излъга Костов, за да помогне на Първанов.

Кой отслаби БСП преди две години като я разцепи и помогна Борисов да излезе от опозиция и по-лесно да събори правителството на Орешарски?

Все примери за взаимноизгодно партньорство между Георги Първанов и Бойко Борисов.
Вари ги, печи ги, хващай ти само в единия край – те са си партньори, никога противници.

Плановете на единия никога не са пречели на плановете на другия. Дори напротив взаимно си изпълняват целите.

И така – правителството няма да падне. АБВ не е част от коалицията – нали помните? Те имат споразумение само с ГЕРБ. Нали не сте повярвали на Румен Петков, че АБВ са обидени, че не били поканени на обсъждането на Изборния кодекс? Бас ловя, че това е било предварително договорено.
АБВ набира точки, че е в реална опозиция. АБВ не може да остави само на Корнелия Нинова да завземе лявото опозиционно говорене.
Калфин трупа точки пред левия и центристкия електорат , вероятно се готви пак за кандидат – президент. Да не говорим, че лично се спасява от това един ден да носи отговорност за абсурдното предложение на Горанов за национализация на втория пенсионния стълб. Изобщо Калфин цял живот под дъжд от власт сух е ходил.

С прости думи
Георги + Бойко = ВИ (вечни интереси)
Вечната любов е само за Москов. (извинявайте, накрая просто не се сдържах)

Изображение
Из Форума има и други подобни общи снимки.

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1283
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Любомир Вучков » 11 Май 2016, 15:08

Малко хумор от старите ленти
Изображение

Полезно би било да се прочете и тоя анализ
http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA ... newsletter
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА? ЗАЩО СЕГА МЪЛЧИШ И ГУБИШ УВАЖЕНИЕТО НА ПОЧТЕНИТЕ ХОРА?! !
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 933
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Re: МОРАЛ И ПОЛИТИКА ...Две дини под една мишница!

Мнениеот Николина Манчева » 10 Май 2017, 18:41

;)



ДА СИ СПОМНИМ ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ БОРИСОВ

МАШИНА НА ВРЕМЕТО 4 май 2017в 11:41 часа


Можете ли да си представите, че начело на България би могъл да стои умен и почтен политик? Който е пълна противоположност на Борисов? Впрочем, няма нужда да си представяте. Спомнете си просто. Защото такива вече е имало. Публикуваме този текст на Иво Беров, писан за „Дойче веле“ преди точно четири години-месец май 2013 г., предвид неговата значимост за историческата памет или по-точно за липсата на такава в преобладаващата част от българите, поради което и ситуацията в страната е отново същата.

Можете ли да си представите, че България би могла да бъде управлявана от възпитан, умен, честен, почтен, добър, образован, изискан и уравновесен политик? Политик, който е пълна противоположност на Бойко Борисов? Политик, с който всяка напреднала страна би могла да се гордее? Най-вероятно – не.

А можете ли да си представите България като страна, в която профсъюзите всяка година искат 12 процента увеличение на заплатите и заплашват с бунтове и стачки, ако увеличението е не 12 , а само 9 процента?

И още: можете ли да си представите България като страна, в която за четири години пенсиите са се увеличили четири пъти? Или България с най-висок икономически ръст в цяла Европа? Или с най-голям прираст на раждаемостта?

Най-вероятно не можете да си го представите. С никакъв напън на въображението. Само че това не е въпрос на въображение, а на памет. Защото всичко това вече се е случвало.

„Будалата“

България е имала възпитан, умен, честен, почтен, добър, образован, начетен, изискан и уравновесен политик, пълна противоположност на Бойко Борисов. Политик, с който всяка напреднала страна би могла да се гордее. Неговото име е Филип Димитров.

А можете ли да се досетите какво е било отношението на същата тази страна, на мнозинството българи тоест, към въпросния умен, честен, почтен, добър, образован, начетен, изискан и уравновесен политик, с която всяка напреднала страна би могла да се гордее? Тези, които са твърде млади, за да си спомнят онези времена, биха могли да се досетят. Не е трудно. А останалите биха могли да си спомнят.

България, мнозинството българи тоест, възприе този добър, честен, почтен, умен и образован човек така, както Бойко Борисов възприема умните хора. Като „пидал”. И като будала. „Пидал”, защото умът, достойнството и почтеността по нашите краища са странност. Чудатост необяснима. Отклонение. Нещо враждебно и различно от общоприетото. Защото общоприета по нашите краища е простотията. А будала, защото поискал вот на доверие.

Филип Димитров не беше никакъв „пидал”. Беше мъж. Мъж и политик, който не променя вижданията си през ден. Който ги отстоява и поема отговорност за тях. Мъж, който уважава и следва демократичните закони и правила докрай, независимо от последствията.

И точно затова беше възприет като будала – защото загуби властта, след като поиска вот на доверие, както правят достойните и почтени политици. Докато неговата противоположност – Бойко Борисов – се възприема от природонаселението като пич и хитряга. Защото умее да се измъква от отговорност, а след това, при първа възможност, отново да се примъква към властта. /Нали никой не вярва, че „мъжагата” Бойко си подаде оставката, защото бил разчувстван от това, че на един от протестиращите му потекла кръв/. Та значи: Борисов бива възприеман като умник и хитряга, защото си променя възгледите и настроенията като подрастващо девойче. Като ония женствени мъже, за които се предполага, че са „пидали”. И ако се попита човек защо същото това мнозинство не е заподозряло Бойко Борисов в „пидалско” сбърканячество, веднага може да се сети за два отговора. Първият – защото Бойко гъгне басово, следователно не е „пидал”. Вторият – защото си е като него. Като простолюдието. Демек – прост. А простият човек не може да бъде „пидал”, нали? Те, „пидалите”, са умни. Нали? Умни, начетени, възпитани, изискани. Като Филип Димитров. Който отгоре на всичко е и с очила.

„Сбърканякът“

За да бъдем точни обаче, трябва да признаем, че не простолюдието нарочи Филип Димитров за „обратен”. Пръв беше един професор, преподавател в университет. И то не в кой да е университет, а в Софийския. Името на този професор е Драгомир Драганов. И разбира се, като всеки професор /извинете, не като всеки професор, а само като професор Драгомир Драганов/, този професор не нарече Филип Димитров „пидал”. Нарече го „хормонален сбърканяк”.

Докато истинският сбърканяк си беше тъкмо този така наречен професор, независимо какъв сбърканяк – хормонален или университетски. Сбърканяк, защото почти всичките му писания по вестниците, а и повечето му лекции в университета биваха онаглеждавани с едни дълбоко заклещени /по причини, за които можем само да се досещаме/ в съзнанието или по-скоро в подсъзнанието му образи. „Задник” и „свалени гащи” – ето университетско-професорските му образи и помагала.

Във всички среди, дори в най-университетските, може да се намери особняк или сбърканяк /ама истински, като Драганов, не като Филип Димитров/, който да цвъка по писанията си разни простотии, сякаш не е професор в СУ, а министър-председател на Република България от ГЕРБ. Особеното е това, че обществото прие с охота простотиите на Драганов. Глътна ги. Разпространи ги. Не им се противопостави. Превърна ги в обществено мнение.

В България клеветите и лъжите се възприемат като обикновени политически похвати, които при определени обстоятелства, ако не и при всички, могат дори да служат на справедливото дело. А пък както се знае, по нашите земи едно дело е справедливо, когато е наше /когато козата е ностра, както биха се изразили балканските последователи на Кръстниците/. Така че без притеснения можем да си наричаме Филип Димитров сбърканяк и „пидал” – така служим на делото, разобличаваме лошия, който съсипал българското земеделие, примерно… /Между другото: нека тези, които си мислят, че Филип Димитров наистина е съсипал земеделието, да видят доклада на комунистическия президент Петър Младенов за състоянието на българското земеделие, прочетен на партиен пленум през 1990 година./

С две думи: начин на мислене, който води пряко до сегашното „ще ги плещя каквито си ща – моето дело е право, щом им правя магистрали”.

„Лошият“

В началото стана дума и за това дали можете да си представите България като страна, в която профсъюзите всяка година искат 12% увеличение на заплатите и заплашват с бунтове и стачки, ако това увеличение не е 12, а само 9 процента. И страна, в която за четири години пенсиите са се увеличили четири пъти. Отново няма нужда да си представяме, достатъчно е да си спомним. Профсъюзите искаха 12-процентно увеличение на заплатите всяка пролет и всяка есен при управлението на СДС, когато министър-председател на България беше Иван Костов. Е, не получаваха 12 процента, а само 9 – заради проклетията и злобата на лошия Костов, разбира се.

Нека сега всички, които си обясняват българското битие, българската съдба и българските превратности с проклетията и злобата на лошия Костов да си спомнят с колко процента увеличаваше той заплатите всяка година. И с колко увеличи пенсиите. За четири години те бяха увеличени четирикратно.

Към тези забравени явления можем да прибавим още три. Три български мечти. И трите – осъществени и сетне забравени. Едната е махленско-битова. Другите две – всеобхватно-вселенски.

Първата, махленско битовата – България да бъде страна, където хората не си крадат чистачките. Където не си ги прибират вкъщи, а си ги оставят по колите и после – о, чудо невиждано – те още са си там. Спомня ли си някой тази кристална мечта на прехода, възпята в незабравими евъргрийни?

Разбира се, никой не помни тази осъществена мечта. Но пък всички помнят как Костов продал Кремиковци за един долар. Помнят тази продажба дори онези възмутени и негодуващи срещу политическата класа граждани и водачи на граждански партии, които тогава са били на 6-7 години. Като осъзнати и високоотговорни хлапета те явно не са учили таблицата за умножение, а са бдели за това как ще бъде продаден Кремиковци и за колко. И са пропуснали да забележат, че според приватизационния договор за Кремиковци купувачът се задължава да изплати 300 милиона дългове на комбината и да направи там вложения за 400 милиона. От което излиза, че Кремиковци е продаден не за един, а за 700 милиона долара.

Пропуски, които сега дават възможност на Бойко да натяква за продажбата на предприятия като Балкан и Кремиковци и да подхвърля на обществото каквито числа и суми си поиска. Като примерно това, че без „Белене” токът щял да поскъпне 16 пъти.

Сигурно никой не помни и нещо друго: че да бъде на първо място в Европа по икономически растеж не е никаква мечта за България. Действителност е. Случило се е. След 2007 година, когато страната влезе в ЕС /6,2 % в реално изражение; източник www.econ.bg/.

И това сигурно никой не помни – че да бъде на първо място в Европа по раждаемост на глава от населението също не е мечта, а действителност. Бивало е. През 1999 година /източници: ЦИД и ИПИ/.

А това, че партиите се оплюваха и лъгаха в името на „правото си дело”, това, че допуснаха преходът да бъде обявен за неуспешен и дори за криминален въпреки постиженията на България – влизане в НАТО и ЕС, постоянен икономически растеж в продължение на десет години, неколкократно увеличение на доходите, само дава предлог на Боко и боковците около него непрекъснато да прехвърлят вината за провалите си върху всички и върху всичко – върху партиите, върху прехода, върху демократичните служби и институции, че и върху Европа дори, повтаряйки до втръсване тъповатото „всички рушаха, само той мисли за народа и гради, защото прави магистрали и детски градини” /всъщност Боко е построил само 30 километра повече пътища от правителството на СДС, въпреки несъпоставимите с онова време възможности на бюджета/.

Последният юруш на плиткоумието

Поради всичко изброено дотук сегашните избори бяха избори на неосведомеността, лъжата и плиткоумието. Избор между големите и малките лъжи, без да се знае кои са големите и кои – малките. Избор, след който България несъмнено ще изгуби онова, което е постигнала, защото не го оцени, а го пренебрегна. Страната несъмнено ще се върне години назад и ако има нещо добро в цялата тази история, то е, че сегашният юруш на плиткоумието, безхаберието и невежеството ще бъде последен.

Голяма част от онези, които гласуваха за ГЕРБ, знаеха, че това е последният им юруш. И затова бяха сплотени и решителни. Затова техните гласове бяха най-много. А и защото останалата България беше като вцепенена. Разколебана, объркана, обезверена.

Да си припомним думите на един американски философ, който беше казал, че двайсет процента от което и да било природонаселение, племе, народ, общество или държава са глуповати. Разликата между България и развитите страни е, че този процент в ония страни не е на власт. В развитите страни той си знае мястото. Не сочи пътя, не води, не поучава, не казва кое е добро и кое лошо, не създава образци, не се дава за пример, не наглее, не вилнее, не тормози останалите, а си трае и си слуша чалгата. В България е обратното – властва, наглее, смята себе си за пример и образец, сочи пътя. Пътя за никъде, разбира се.

Затова в близките години основната задача на обществото ни е да се отърве от властта на тези хора. И от всичко онова, което създава, предопределя, обуславя и поставя на власт хора като Бойко Борисов. Чак тогава ще тръгнем напред. Както направихме през 1997 година.

http://vremena.bg/%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d ... %81%d0%be/


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1283
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Предишна

Назад към Материали от мрежата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron