ДЖАНЮАРИЪС МАКГАХАН
12 юни 1844 г.
във фермата Гълъбов хребет близо до град Ню Лексингтън, щат Охайо, САЩ.
Баща му, Джеймс Макгахан, е имигрант от Ирландия.

ОТ НЕГО
СВЕТЪТ НАУЧАВА ЗА
БАТАШКОТО КЛАНЕ през 1876г,
СЪБИТИЯТА СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Макгахан получава журналистическо задание от вестник „Дейли Нюз“, водещ на времето си либерален вестник във Великобритания. . Заминава за България на 23 юли 1876 г.
След като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него.
Навсякъде – ужас след ужас...“
Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си.
Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди.
По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени,
пет манастира са изравнени със земята и
общо петнадесет хиляди души изклани.
Тези репортажи, публикувани във вестник „Дейли Нюз“ и препечатани от други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан.
Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в който заявява: „ Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България.
Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие....“
Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани митинги, на които били гласувани повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството.
Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили:
свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“,
според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия,
която по-късно, през 1878 г., става известна като „Санстефанска България“,
в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав.
Според историците, ако не е бил Макгахан, то Руско-турската война от 1877-78 г. едва ли би избухнала толкова скоро.
Ето защо, Макгахан е наречен от признателните българи ‘освободител’.
Именно това е издълбано на надгробния му паметник в родния му щат Охайо.
Освен покъртителни свидетелства на зверствата,
Макгахан описал една от най-правдоподобните картини на характера и традициите на българите.
С това той дръзнал да обори заблудите и предразсъдъците на голяма част от европейската общност.
"Аз мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържането на същото мнение.
Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели също ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се възползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише.
И накрая, процентът на грамотните в България е толкова голям, колкото в Англия и Франция. Питам се дали европейците, които говорят, че българите били диваци, са уведомени за тези факти?"
Заради своята изключителна самоотверженост Макгахан се превърнал в един от най-уважаваните общественици в Европа. Със своите статии той успял драстично да преобърне мнението на световната общност. Дори се записал като доброволец в Руско-турската война и преминал Стара планина, за да отразява отблизо хода на събитията. Именно неговите репортажи от тези години изиграли значителна роля в политическите дискусии относно съдбата на поробените народи
