ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ ДВУПОЛЮСНИЯ МОДЕЛ

Тук се дава възможност за оповестяване на материали, непопадащи тематично към предходните топици или със съответна извънпартийна и неполитическа насоченост, както и материали от областта на културата, изкуството, науката, представляващи интерес за широк кръг потребители. Топикът ГОСТНА е отворен за всички добронамерени интернет-ползватели

ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ ДВУПОЛЮСНИЯ МОДЕЛ

Мнениеот Любомир Вучков » 14 Дек 2016, 14:33

ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ ДВУПОЛЮСНИЯ МОДЕЛ

БЕЛЕЖКА:
Това е стара моя публикация - от 19 септември 2006 г. Публикувана е със съкращения в "ДНЕВНИК"
http://www.dnevnik.bg/analizi/2006/09/1 ... iia_model/
Там може да се прочете след регистрация или вход от Фейсбук или Гугъл
Предлагам я тук поради съображения за незагубена актуалност - без никакво редактиране на някогашния пратен на изданието текст и в пълнота, включително и непубликуваните пасажи.
Приятно четене
!


Повод и аз да се впиша в общонародната дискусия за ползата и вредата от двуполюсния модел, за разделението червени-сини или леви-десни е материалът на моя стар приятел и колега проф. Исак Аврамов от 13 септември в "Дневник", http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=282059.
Лаская се да вярвам, че една скорошна дискусия с Исак, при която той изказа пред мен същите съждения, го е подтикнала да им даде публичност чрез такава обществено-значима медия, каквато е “Дневник”. Веднага ще кажа, че с част от идеите на Исак съм съгласен, към други се отнасям критично. И в двата случая ще се опитам да мотивирам становищата си.
Безспорно е вярно, че голяма част от българските избиратели все още се делят на сини и червени. Защо това е така и защо коментаторите ни делят на леви и десни ще се опитам да обясня подробно по-нататък.
Вярна е и констатацията, че електоратът на червените по традиция се счита за ляв, а партийното им ръководството води политика, която може условно да се асоциира с дясна. Това “дясно”, обаче, е деформирано до извратеност.
Съществена черта на една дясна политика в класически смисъл е стремежът за по-малко държава. Тук “дясното” на червените не издържа критика. Както е известно, и в опозиция и на власт, червените пледират за по-голяма роля на държавата, особено – в икономиката, главно – чрез разпределение през бюджета. Обратно, класическото дясно управлява чрез възможния минимум разпределение през бюджета, за да остават колкото се може повече икономически лостове за собствена стопанска инициатива на индивидуалния член на обществото. Това е и във връзка с друга важна същностна черта на консервативната политика – залагане не на колективистичното, а на индивидуалистичното начало. Ценностната система на индивида, съзвучна с общочовешките ценности и съобразена с параметрите на съвременните цивилизационни координатни системи, е в основата на класическия консервативен, т.е. десен модел, който заема голяма част от световното политическо пространство. Сумирането на индивидуалните ценности по цялата обществена протяжност формира и общонационалната ценностна система – не като механичен сбор, а като синергетичен, мултипликационен ефект. Тук само ще маркирам, а някога ще развия и по-подробно, същността на десния национализъм (един новоизлюпен кандидат-президент в творенията си със сляпа категоричност постулира, че няма “ляв” и “десен” национализъм). На примера на българското общество десен националист е този, който ратува за българска нация от индивидуални човешки личности с личностна ценностна система, независимо от етнически произход, вероизповедание, служебно и материално положение, обединени от българската национална идентичност. Питам – колко от съвременните политици в България отговарят на този критерии за “националист”?! По-лесно е да се проповядва крещящо-риторично една лява фразеология, без всякаква чуваемост и резонанс сред преобладаващата част на българското общество.
И тук се връщаме към основното извращение на “дясното” в политическата практика на червените. Да, те “десняшки” “почитат” индивидуалното, личностното, но само ако е в параметрите на крупния олигархичен политико-икономически модел с най-ярките му представители – мафиотизираните “бизнесмени”, те – и крупни предизборни спонсори. Генезисът на повечето от тях води от мрачните коптори на репресивните служби на комунистическия режим – било като водещи офицери, било като обикновени доносници, а често при съвременните условия – и с разменени роли. Някогашният агентурен плебей е станал господар на офицера си и му поставя задачи по експлоатиране на старите контрабандни канали – за оръжие, петрол, проституция, наркотици. Тази метаморфоза не е подминала и някогашните кадри на Научно-техническото разузнаване в двете му направления – “електроника” и “химия и фармация”, в това число – полковник-професорите и доносник-асистентите, рожби на Дойнов-Лукановата научно-техническа политическа практика. И никак не е за учудване, че издигнатите напоследък гласове за отваряне на досиетата на политици, артисти, журналисти свенливо отминават кадрите на Научно-техническото разузнаване – може би защото далеч не са бивши. Даже крупни фигури като ген. Тодор Бояджиев, полк. Владимир Москов и обикновени доносници като Христо Иванов и други бивши и настоящи депутати публично се обявиха против оповестяването на досиетата на тези “заслужили” кадри. Дискусията за “ползата” от тях за националната сигурност е дълбоко схоластична. Е, може и да са откраднали или прескъпо купили някоя и друга западна технология (проекта “Нева”), но стига им, че са “топили” като “неблагонадеждни” свои колеги – истински талантливи български учени. Скромното ми мнение е, че в обобщения “триединен” законопроект за отваряне на досиетата – на СДС, ДСБ и ДПС трябва да залегне поне оповестяване на имената, ако не – и публикуването на досиетата, включително и в Интернет, и на тая категория “рицари на плаща и кинжала”. Хайде познайте сега кога ще бъде внесен на второ четене тоя законопроект, какви ще бъдат измененията в него и коя политическа сила как ще гласува!
Стигнахме и до синята идея. Прав е в своя исторически преглед проф. Аврамов, че СДС възникна като коалиция от партии и граждански организации, сред които имаше и леви, и център, и десни. Естествено беше, че по това време те бяха заедно, свързани от това, което ги обединява и тихомълком загърбвайки или все още неосъзнавайки различията си. Също като малките деца в забавачницата – нима те правят разлика между момчета и момичета, между бедни и богати, между руси и мургави! А дали при изпълнение на програмата си по демократизация на обществото коалицията трябваше мирно да се раздели, като левите отидат в ляво, десните – в дясно? Деликатно премълчавам центъра, просто защото Исак тук не е прав. Собствената му партия се наричаше Консервативна и Екологична партия, Клубовете за гласност и демокрация и други формирования (ОХДЦ) съвсем не можеха да минат за “центристи”, а по-скоро – за клерикали, "Екогласност" се раздели на лява и дясна. Земеделските формации също не бяха с категоричен либерален (от Желю Желевски тип) центристки формат. Така че удобен перспективен вакуум за БСП съществуваше под формата на несъстоялата се все още по това време “пета колона” на “центризма”, за която ще стане дума по-долу и съществуващия вече (и все още) Доган.
По-важно е да се анализира какво от програмата “синя идея” на СДС-коалиция се реализира и дали липсата на такава реализация е причина за нейното разпадане.
Практически нищо от “синята идея” не беше реализирано пълно и ефикасно. Ще апострофирам Исак по хода на неговите мисли, без да акцентирам на собствени приоритети:
- Главното желание да не ни управляват повече "бившите" - доносниците на ДС и партийните функционери - понастоящем е носталгична утопия. Няма нужда от пространна аргументация – в целия диапазон от представителната, законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт през ръководствата на специалните служби до структурите на стопанските субекти витае мрачната сянка на "бившите".
- Политическият плурализъм стана елемент на фасадната демокрация, а правото на частна инициатива и собственост, прокламирано от Конституцията, стана право на правоимащите – сещате се кои? Ще подскажа – ония, дето уж се бореха за равенство (в същност – за хегемония), за които върховенството на закона (техния си!) е изродено в право на силата (дори и в най.бруталния, летален смисъл).
- В същото време да се проведе изгодна за цялото общество приватизация нито е възможно, нито е необходимо. Ако би била възможна “изгодна” за всички приватизация, то това би било социализъм (тук Исак е прав, че това би било компромис между левите и десните сини фракции). Единствената необходимост се диктуваше от твърдо дясното политическо мислене за създаване на мощна средна класа – естествената електорална среда за десен проект за България. Това се опита да направи правителството на Иван Костов – да даде в ръцете на широка социална прослойка икономическите механизми за инициативност и предприемчивост, за реална конкурентоспособност, включително и на международните пазари. За съжаление това не стана. Причините са много и всестранно анализирани и тук няма подробно да ги дискутираме. Ще отбележа само, че съвкупността от вътрешни и външни условия предопределиха работническо-мениджърската приватизация да се превърне в приватизация за партийни секретари, директори и техните семейства – Лукановата мечта за трансформиране на политическата власт в икономическа. Просто парите бяха в тях, бяха откраднати или им бяха дадени от партията-майка с уговорката да й ги върнат. Някои изпълниха условията, други – не и вече са покойници. А средната класа – гръбнакът на съвременното общество, така и не се състоя. Нали никой не смята адвокатите, лекарите и учените за средна класа? Не защото повечето от тях мизерстват, а защото те и по дефиниция не могат да притежават средства за производство и са само служители слуги – повече или по-малко почтени и верни – на бог Меркурий. А когато няма производство и се разчита само на търговия, то икономиката ни има измерения от “мутрипазарна” до “женскопазарна”. То май и на Женския пазар мутри определят ценовата политика!
- Да се постигне честно управление с максимално ограничена възможност за корупция – още една носталгична утопия. Не може да има честно управление с безчестни управленци, чиито манталитет е формиран при тоталитаризма. Опитът на Иван Костов да се освободи от най-корумпираните до голяма степен предопредели политическата му съдба. А отстранените управленци – вижте ги сами къде са те сега!
За съжаление по време на управлението на ОДС по-голяма част от тежестите на прехода паднаха върху широките народни слоеве, при това – имуществено най-уязвимите. Вместо те да се превърнат в солидна база на едно дългогодишно дясно управление, способно да отведе силна България в обединена Европа, икономическата диференциация ги отпрати в левия сектор, където станаха лесна плячка на голословната реторика на червената опозиция. Друга част станаха жертва на един друг популизъм, който умело ги използва, за да завоюва властови позиции повсеместно в целия обществен живот. За да започне едно невероятно за рационалното мислене битие, наречено от някои “турски монархокомунизъм”.
Тук е мястото да се върнем отново на това, дали нереализираната програма “синя идея” на СДС-коалиция е причина за нейното разпадане. Естествено е, че това е една от причините, но не най-важната. Несъмнено е ясно – в зората на демокрацията всички пътища за прехода изглеждаха равновероятни. Политическата практика отся сполучливите от недотам сполучливите и игнорира съвсем несполучливите. Носителите на съответните политически идеи с различна по “успеваемост” политическа практика трябваше да консумират реколтата, която сами си бяха посяли. Така от политическата сцена изчезнаха много от партиите, други се трансформираха, трети се преориентираха. Ако се върнем на примера от по-горе със забавачницата, с развитието на демокрацията (при цялото му лъкатушене) стана диференциране подобно на порасналите деца. Видя се, че от движение по две успоредни прави развитието се трансформира в движение по разходящи се прави, а – доста често – криви. И докато при кривите все пак има вероятност да се пресекат, разходящите прави си остават винаги без пресечна точка. Такива са законите на политическата геометрия и те трябва да се спазват. Който ги спазва, може да стане отличник, обратното е сигурна двойка.
Категорично трябва да опровергая ширещите се в обществения континиум и очевидно обслужващи определени политически сили твърдения, че вождистки амбиции са довели до сегашните две десни формации – СДС и ДСБ. Основата на разделението е изповядването на различни политически позиции. Този, който непреднамерено ги анализира в дълбочина, ще трябва да признае (публично или само на себе си, волю или неволю), че носител на автентичните десни идеи е Иван Костов начело на единомишленици и единодейственици, обединени в Демократи за силна България. Позволявам си да каже това като делегат на три Национални събрания, от трибуната на които съм говорил в същия дух.
Проф. Аврамов пише: “Съвсем нормално е, че днес сме изправени пред ситуация, в която десните събират вече нисък процент, и то заедно с гласовете, подавани по чисто емоционални причини от сини с недесен начин на мислене симпатизанти.” Не, драги професоре, не си прав! Може и да е разбираемо, но не е нормално! От друга страна, аз пък нямам нищо против рационално мислещи хора – било по емоционални причини, било, че са сини – ама не дотам, било, че са десни – ама не дотам, да дадат своя глас за Демократи за силна България, в най-непосредствения случай – за президентската кандидатура на Неделчо Беронов. Даже, с риск да вулгаризирам тази си позиция, ще кажа, че публично съм призовавал някои, обявяващи се против втори мандат на сегашния президент, претендиращи за определена социална база лица (левите - ген. Любен Петров и земеделския поет Драгомир Шопов, неясно към кой диапазон ориентираният проф. Борислав Йотов и др.) да мотивират своите привърженици – където и колкото ги имат - да гласуват за Неделчо Беронов. Иначе не бих повярвал в тяхната искреност, още по-малко – на хора от рода на Георги Марков. За последния ще стане дума и по-долу.
Пак ще цитирам проф. Аврамов, който се опитва да обясни на какво се дължи рязкото масово отдръпване на хората от политиката: ”От политологична гледна точка най-страшен е вакуумът, създаден в центъра и вляво. Вече сме изправени пред огромен процент хора, лишени от политическа сила, за която да гласуват.” Професорът е и прав, и не е прав. И това раздвоение ме кара да се спра подробно, както обещах в началото, на проблема “двуполюсен модел” или защо голяма част от българските избиратели се делят на сини и червени. Просто защото “центърът” е фалшив, е – само за да не обидя Исак, ще кажа, че не е автентичен.
Фалшификацията започна от там, че се нароиха много “активни борци” против “двуполюсния модел”. В огромното си мнозинство това бяха или лумпени, или опортюнисти или жадни с арогантната си прагматичност за власт неудачници, за които нямаше място на нито един от двата полюса. Те пожелаха да разрушат двуполюсния модел, но не защото ратуваха за “център”, а защото както по-рано им харесваше “безполюсния” тоталитарен модел или пък си сега мечтаеха за “многополюсен” модел. Но както е известно, последният е само една фикция и то не само в политическото пространство, а във физиката на n-мерното пространство (четиримерното пространство на Айнщайн-Минковски с четири взаимноперпендикулярни координатни оси). Е такива в живота няма! И тези хитри в арогантността си и арогантни до абсурдност гении на посредствеността, нищожества с отвратително нахалство и гнусна свенливост – те намериха, ексхумираха, притоплиха на инфрачервени лъчи, припознаха и издигнаха в свое знаме един политически труп. Известната Априлска реч на нищожното величие или величавото нищожество – всеки да си го разбира както иска - даде старт на щурма към властта на цяло едно ново (какъв абсурд в аналогията, каква гротеска!) “априлско поколение” - “петата колона” на обявения уж за “центристки” политически модел, уж алтернатива на двуполюсния. И този щурм стана под благовидния лозунг за ликвидиране на вредната “партизанщина”, за “нов” политически морал и другите подобни каламбури, печалният резултат от които днес консумира цялото общество, стегнато в менгемето на “турския монархокомунизъм”. При това ще бъде несправедливо да не се отдаде заслуженото и на Доган и неговия т.н. “български етнически политически модел”. Пълната несъстоятелност на този откровен антибългарски модел съм разработвал аналитично многократно, поради което тук ще се спра накратко. Несъстоятелността на такъв модел произтича преди всичко поради невъзможността от съществуването му и следователно той се явява една химерична, пъклено замислена, предумишлено разработена и съзнателно лансирана заблуда. Не е възможно да съществува какъвто и да било “етнически” модел, защото той се основава на несъществуващите в правния мир “колективни права”. Няма и не може да има “колективни права”, както не може да има и “колективна вина”. Правото и вината винаги и единствено са само индивидуални! А приказките за “права” на етнически, религиозни, сексуални и други подобни малцинства, за тяхното дискриминиране като общностни образувания независимо от числения им състав са само за заблуда на податлив на такава заблуда електорат, както и за източване на пари от сродни задгранични малцинствени образувания, дори са само за собствена личностна самореклама и такава на определена категория европейски “правозащитници”. Аз съм първият човек, който не би казал: “Циганите са крадливи”, но и последният, издигнал глас за “правата” на циганите. Аз съм първият, който би защитил правото на Асан да бъде българин, независимо дали има ромски или турски етнически произход и дали е християнин или мюсулманин. Но пък и не мога да разбера на каква дискриминация е подложен Колю Гейя, след като на негово име даже е кръстена известната зъбна паста “Колгейт” (данните за такава връзка са недоказани, защото са самохвални). Без и сянка на хумор, ясно е, че когато е изгодно, се спекулира както с малцинствена принадлежност, така и с българското гражданство – за пример съставът на някои емигрантски потоци, за които отпадането на Шенгенския визов режим не само че не е достижение на демокрацията, но е и удобен повод за хвърляне на всякакви хули върху България. Казаното, макар и с леко отклонение от темата, отново хвърля светлина върху щрихите на десния национализъм, за койъто стана дума по-горе.
Но да се върнем на “Догановия етнически модел”. Той с право беше наречен от Костов “проклятие за България”, но дали и самият Костов е съзнавал, че това проклятие ще се превърне в национална катастрофа при съюзяването му с царския “центристки” модел? Сега това е безспорно ясно и е в основата на политическите позиции на ДСБ - верую не само на членовете и симпатизантите на партията, но и на всички, които имат достойнството да се считат за “съдоговаряща се страна” в Договора за силна България. И това проклятие тегне преди всичко върху обикновените хора, принадлежащи на ислямската етнокултурна общност, които, за разлика от партийните дерибеи изпитват далеч по-големи несгоди от останалите български граждани. От своя страна за годините на своето властово извисяване Доган не направи абсолютно нищо за подобряване на хала им. Напротив, нему е изгодно да ги държи безпросветни и бедни, защото така по-лесно ще ги накара да гласуват с клечки, определящи “правилното” място на квадратчето в интегралната бюлетина, както беше на последните парламентарни избори. За всеки случай Доган се беше застраховал и с изборни екскурзиантски потоци, които като пълноводен многопосочен ръкав заляха страната и гласуваха по няколко пъти. Така се стигна до формулата “8-5-3”, в която дейно участие взеха и около 200000 неуспяли все още да се разочароват царски избиратели. А разочарованите? Тяхната съдба е различна съобразно това какво успяха и какво не да получат от царската власт. Има древна мъдрост: “Много можеш да лъжеш малко, малко можеш да лъжеш много, но не можеш да лъжеш всички завинаги!”. Колко хора са си задавали въпроса от коя категория излъгани от царя са, ако не са лъгали заедно с него? Впрочем, и в последната категория има диференциация. Ще упоменем някои бисери:
1. Виден юрист, бивш прокурор, сега общественик, несъстоял се лидер на несъстояла се партия;
2. Друг виден юрист, бивш конституционалист, сега футболист (в смисъл – футболен деятел);
3. Виден икономист, бивш кандидат-депутат, осветен като доносник на ДС, сега автор на икономически есета (ако му ги публикуват);
4. Виден журналист, и той бивш кандидат-депутат, сега парламентарист-националист;
5. Виден студент, бивш депутат, сега лидер на извънпарламентарна партия;
6. Видна дама, бивша министерска секретарка, сега парламентаристка;
7. Виден художник-провинциалист, бивш заместник-министър, сега усъвършенстващ се в амплоато си на актовата живопис.
Списъкът е дълъг, но не си заслужава да бъде продължен. Общият знаменател на всичките тия и на неупоменатите е, че замениха крещящото или под сурдинка “осанна” с повече или по-малко интензивното “разпни го”. Ще акцентираме само на два от случаите. Последният се наложи да освободи поста си, след като се разбра, че е отказал на жената на шефа си да му позира. Вторият, обаче, е несъмнено по-интересен. Той публично обвини някои свои колеги-царедворци, че са направили кариера отзад, в сянката на портрета на патрона си. От което следва, че той самият сигурно е бил отпред на припек. Въпреки това му бе отказана височайша подкрепа в опита му да заеме един дългомандатен пост. В последно време се надява да заеме друг, още по-отговорен, такъв. За целта, обаче, ще трябва да се пребори с миналото си (част от което – малко осветено). Но и да успее дори това начинание, положението му ще зависи от други, при това - много – хора. Не мисля, че повечето ще се решат да му повярват.
Характерно е, че нито етническото, нито царското движения се вписват в какъвто и да било либерален модел, въпреки упоритото им лансиране. За ДПС просто е за учудване, че претенциите им за място в “центъра” намират почва, дори и зад граница при откровено авторитарния, тоталитарен режим в тая партия и нейната политическа практика. Не е нужно обстоятелствена мотивировка – всички по места знаят как се назначават хора и на най-дребните постове, да не говорим – по върховете, а метафората “обръч от фирми” доби интернационална известност. Не е по-различно и в НДСВ (някои го наричат “национално движение за свойска – или Савойска - взаимопомощ”). В смисъл – ти на мене, аз на тебе. Но още по-абсурдно е начело на партията да стои бивш монарх-либерал, при това – дарил я с името си (според него). По-голям абсурд може да се открие само в “Един крал в Ню Йорк” на Чаплин, където кралят беше обявен за социалист! В стремежа да се разшири колкото се може повече и без това плиткото като до мише коляно либерално пространство, дори Желю Желев даде своята подкрепа като индивидуален член на Либералния интернационал. От това, разбира се, НДСВ не стана по-либерална, нито управлението му – по-малко корумпирано (емблематичните Магистрала Тракия, Педиатричната болница, апартаментите на Церовски и сие), нито ексмонархът беше възможно да стане либерал. Но последният, станал премиер, нареди страната ни в редицата на ония уникати, чиито монарси са станали премиери или президенти. Дано не прозвучи гнусливо – само два примера: Лаос (принц Суфанувонг), Централна Африка (Бокаса, дето обичал да закусва с малки негърчета, напълнени с ориз). Но на ония, дето все пак искат и България да има все някъде някакъв приоритет, ще кажа: Не бива да сме първи за втори път да гоним ексмонарха си (както пледираше един невключен в горния списък - едва ли не да събираме жълти стотинки за билет до Мадрид, сякаш ще откупваме някаква нова робиня Изаура). Нали сме демократи – да му се предостави демократичното право на избор къде да прекара остатъка от дните си – в къщата си в Баня, в килия в Рилския манастир, в студентско общежитие във Велико Търново за добиване на все някакво образование или в гарсониера в Обеля-4. Но преди това – да върне неправомерно получените от царедворците си (някои – от горния списък) имоти и да възстанови на държавата причинените вреди и пропуснатите ползи. И това е най-малкото – защото се чуват гласове, че след като е приел активите на наследството, наследникът е длъжен да отговаря и за пасивите от него. А те са прекалено много дори за ексмонарх – три национални катастрофи, причинени от династията.
И на тоя фон стана възможно управлението на тристранната коалиция – наречена “социал-либерална” (!!!???). Действително, за едни истински либерали не би било грешно гравитирането наляво (либералите по традиция осцилират около центъра ту вляво, ту дясно, само и само да са във властта). Но както стана ясно, ние нямаме политическата идентификация на истинска либерална среда, а по-скоро – конюнктурно претендиращи за такава автократични формации, пък било то и членки на Либералния интернационал. От друга страна не е за учудване, че и жадната за власт, дълго стояла в опозиция, червена централа бързо забрави предизборните си обещания и направи брак по сметка, от който се роди правителство, акуширано виртуозно от президента (далновидно загрижил се за втория си мандат). Така всички участници в триединния хомосексуален брак спечелиха: червените се добраха до властта, жълтите я запазиха, а Доган я разшири до небивали размери.
С капризността на благородно-аристократично пренебрежение някои простиха тая гавра с българския народ. Аз не съм оторизиран с божествените функции да прощавам, затова ще продължа с едва сдържана ярост.
За пореден път ще цитирам проф. Аврамов: “…както червеното ръководство изневери на червената идея, така и синьото - на синята идея”. Да, стари приятелю, тук си напълно прав! Но, докато червената изневяра ще оставя на съвестта на вярващите, за синята ме боли. И не искам да се примиря! Защото и аз съм сред участниците на всички протестни шествия и митинги (загърбил опасността за служебното ми деполитизирано положение), които запокитиха лимузината на Жан- Виденовото правителство там, където й е мястото – на гробището за стари автомобили! И никога не съм вярвал, че сини лидери ще повлекат разбитите си авари към царския стан и ще сложат главите им в нозете на ексмонарха. Както не съм и вярвал, че няма да можем да запокитим царската каляска на онуй историческо гробище при Жан- Виденовата лимузина. А се оказа, че не успяхме да предотвратим рециклирането им във странно возило, управлявано от кочияш с фес. В резултат – старите агенти на Държавна сигурност се трансформираха в триединни агенти на короната, феса и петолъчката и управляват повсеместно – от палата до паланката.
Сега разбра ли, Исайко, че не вождистки амбиции разделиха синята партия?! Политиката на конформизъм с жълтите, прикрита зад псевдоантикомунистическа реторика, все по-откровеното гравитиране в орбитата на царистите (разчитайки и на тяхна подкрепа за някогашната повторна президентска кандидатура на Петър Стоянов срещу определени дивиденти) не можеше да не доведе до единствения логичен резултат – хората с рационално мислене и автентични десни идеи да пожелаят да имат своето политическо представителство в лицето на една истинска дясна партия. И такава партия не можеше да има друг лидер, освен Иван Костов – естественият връх на десния политически пейзаж. Знам, че не му е лесно – мълнии и бури винаги кръжат само над високи върхове. И поради която причина той биде обругаван, оклеветяван, демонизиран! Не само от противоположния политически спектър, а и от доскорошните си, все още наричащи се “сини” партньори, останали на лидерските си позиции благодарение и на това, че част от хората все още вярват на оная “синя идея”, а друга част от тях - на клиентелисткия си нюх. И ако в оная “синя идея” се влага политическият смисъл на дясната, консервативната идея, то единствената възможна алтернатива за успешно реализиране на десен проект за България принадлежи на Демократи за силна България. И именно този проект ще направи страната ни достоен и уважаван член на Европейското семейство. Останалото е заблуда – съзнателна или несъзнателна. Никакви Бойко-Борисовци или Волен-Сидеровци не могат и да мечтаят за място в десния политически спектър, а сегашните СДС-фенове, ако не бъдат отведени при първия, могат и да предпочетат втория или да бъдат омаяни от оня, дето го е държал на царя портрета на припек.
Ето какви са основните причини – различните политически позиции и различната политическа практика, за разпадането на десния политически спектър, а не формалното изтъкване на удобни за някои вождистки амбиции.
От тук и следва, че е нонсенс каквато и да е идея за реанимирането на “лявоцентристката част на синята идея”, към каквато призовава проф. Аврамов. Това нито е възможно, нито е необходимо.
Просто трябва да разтворим максимално физическия и духовния си пергел и да крачим бързо, много бързо, за да наваксаме изоставането във времето. И нека, както пее Богдана, до всеки един от нас застане поне по още едно добро същество. Тогава ще бъдем много, тогава ще бъдем силни, тогава ще победим!
Тогава ще реализираме десния проект за силна България в обединена Европа!
Ти, стари ми приятелю и колега проф. Исак Аврамов – готов ли си да бъдем заедно, рамо до рамо, един до друг? Може и да не сме в първата редица – на мен ми стига привилегията да бъда един гребец в дяснофланговата лодка на България, защото ние, всичките гребци, ще гребем в една и съща посока, към една и съща цел!
Изображение
ИВАНЕ, ЗАЩО ТОГАВА НЕ МИ ПОВЯРВА, ЧЕ ДСБ ЗАГИВА? ЗАЩО СЕГА МЪЛЧИШ И ГУБИШ УВАЖЕНИЕТО НА ПОЧТЕНИТЕ ХОРА?! !
Аватар
Любомир Вучков
 
Мнения: 940
Регистриран на: 20 Окт 2008, 12:08
Местоположение: София, България

Назад към Гостна

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron