Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Тук се дава възможност за оповестяване на материали, непопадащи тематично към предходните топици или със съответна извънпартийна и неполитическа насоченост, както и материали от областта на културата, изкуството, науката, представляващи интерес за широк кръг потребители. Топикът ГОСТНА е отворен за всички добронамерени интернет-ползватели

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 04 Май 2011, 00:53

;)

За мен най-важно е настроението на нацията.
Именно затова аз пиша музика, за да повдигам духа на хората.
Повечето медии започнаха да правят точно обратното – да свалят човешкия дух, който беше по митингите в началото на прехода.
Злите сили се уплашиха от този дух и решиха да си създадат свои вестници и телевизии, с които се опитват и днес да задушат народа и да го тикнат към пропастта на обречените.
В тази връзка, ако сините наистина имат грешки, то червените имат грехове.


Искам чрез музиката да припомня на хората, че в момента капитализмът ни се прави от комунисти, особено на младите.



ВАСКО КРЪПКАТА

КАПИТАЛИЗМЪТ НИ СЕ ПРАВИ ОТ КОМУНИСТИ


Рокът и младите банди разбиват „мъдростите” на Бай Ганьо, твърди блусарят
интервю на Васил Василев

- Васко, правим това интервю по телефона, защото сподели, че не знаеш каква изненада ще ти поднесе денят. Къде те откриваме в момента?
- Сега съм в един автосервиз и оправям спирачките на буса си, защото се счупиха от много обикаляне. В момента готвим няколко яки феста с млади блус и рок банди и пътуваме като луди. Успоредно с това работя, за да изкарам като всеки един от нас прехрана за семейството си. В общи линии оцелявам и се мъча да помагам на новите таланти, които в момента в България буквално извират. За жалост нямат нужните условия за развитие, както е във всички сфери у нас, а не само в музиката.

- Кой пречи на българина да се развива свободно днес?
- Българинът сам си пречи. Допреди 22 години в България овчарят определяше съдбата на овцете, които нямаха никакво право на мнение. Сега нещата са по-различни. Овцете сами решават как да живеят чрез избора, който правят. Ние, разбира се, не можем да очакваме от това стадо изведнъж да започне да взима правилните решения и да върви напред, без да се спъват животните едно в друго. Въпреки това през годините, с постепенната генетична промяна в стадото, започнаха да се появяват все повече овце, които успяват да пресекат най-бурните реки и да преминат през най-каменистите върхове. Аз вярвам в човещината на българина и виждам, че нищо не е загубено, както някои дървени философи се опитват да ни втълпят. Моите впечатления са от първа ръка. Работя със страшно готини млади хора, голяма част от които със сигурност имат бъдеще в България.

- Не прекара ли стадото прекалено дълго време да прави експерименти?
- Да, действително този период измори много българите. Но аз не отричам всичко от прехода. Най-красивото нещо е, че имаме право на избор и до някаква степен сами можем да определяме съдбата си. Освен това днес мога да ходя до Бяло море само с лична карта, което е безценно. През тези 20 години махнаха задължителната казарма. Синът ми имаше огромния късмет да не види никога простотиите, които се правеха с момчетата там. Наред с всичките глупости, които ставаха под диригентската палка на комунистите, имаше и хубави неща, които не трябва да се забравят.

- Напоследък все по-често чуваме сантименталните въздишки на хората по отминалото време на Тодор Живков. Каква е причината за това уникално явление у нас?
- Онези, които толкова искат да се върне Тодор Живков, имат пълното право да отидат и да си го изкопаят от гроба. Те сами отново ще си отворят кутията на Пандора. Привидното спокойствие, за което мрънкат днес, е абсолютна лъжа и измама. Това, което те си спомнят, са празните магазини, сивите блокове и желязната завеса. Всичко това беше хипнотизирало народа и който опиташе да излезе от това състояние, получаваше такова „спокойствие” в Белене и Ловеч, че понякога се е стигало буквално до вечен покой. Бих искал по някакъв начин на тези хора, които тъгуват по Живков, да им върнат за една седмица стария пейзаж – липсата на магазини, очуканите москвичи, които се скапваха на 50 000 км, и автобусите „Чавдар”. Гарантирам ви, че за една седмица всички ще се откажат от това мрънкане, което за съжаление се чува все по-силно и дразни ушите на останалите, които гледат напред.

- Бойко Борисов също неведнъж определя Тодор Живков като успешен политик. Днес усещаш ли около себе си духа на социализма?
- Не само че усещам духа на социализма, а дори виждам неговото физическо превъплъщение в лицето на Бойко Борисов.
Разликата му с Тато е, че той е малко по-хитър и успява да спечели част от народа на своя страна. Живков можеше да разчита на големия гръб на СССР, докато Борисов няма това „предимство” и е принуден да се прави на народен човек, за да спечели масите. Има обаче нещо, което ми харесва и не мога да го отрека – Борисов продължава да се гаври с БСП, ако, разбира се, това не е някаква постановка. През последните години в България се появиха еднолични партии, създадени по телефона. Това са формации като Атака, НДСВ и ГЕРБ, които имат единствената цел да обслужват лошите сили.

- За това няма ли вина до голяма степен разцепването на СДС през 2004 г.?
- В никакъв случай не можем да виним СДС за това. Най-голямата вина, ако говорим за сериозни грешки при сините, беше
липсата на демократична медия СДС така и не създаде една мощна медия, която да помогне на хората и да им вдъхне позитивна нагласа към самата демокрация. За мен най-важно е настроението на нацията. Именно затова аз пиша музика, за да повдигам духа на хората. Повечето медии започнаха да правят точно обратното – да свалят човешкия дух, който беше по митингите в началото на прехода. Злите сили се уплашиха от този дух и решиха да си създадат свои вестници и телевизии, с които се опитват и днес да задушат народа и да го тикнат към пропастта на обречените. В тази връзка, ако сините наистина имат грешки, то червените имат грехове.

- С младите банди, с които работиш, говорите ли за политика?
- Постепенно сред младите започна да се пропуква този модел на пълно отрицание от политиката. Думите на Бай Ганьо, че всички политици са маскари, с течение на времето олекнаха. Младите хора започнаха да се завръщат към сериозните проблеми. Тяхното мислене не е точно политическо, а по-скоро социално. Особено сред рок музикантите има много млади хора, на които им пука какво се случва в държавата. Всичко това е свързано с музиката. От няколко години насам има
отдръпване от чалгата и завръщане към рока и по-културните послания на музиката.

- Ще свириш ли отново за Синята коалиция?
- Да, разбира се, че ще свиря на митингите. През последните 20 години аз винаги съм носил в себе си синята идея и никога не съм се отказвал от нея. Щом ходя и гласувам за Синята коалиция, то е логично да помогна в кампанията на тази партия с моята музика. Не мога да разбера някои свои колеги, които ходят и свирят само заради парите, пренебрегвайки и погазвайки сами убежденията си. Аз не виждам нищо лошо в това политиците понякога да имат нужда от музиканти. Лошото е, когато музикантите имат нужда от политици. Досега никога не съм почукал на ничия политическа врата и никога няма да се предам в това отношение.

- С какво ново ще излезеш на предизборните концерти?
- За предстоящия фест „Цвете за Гошо” съм променил част от песента „Какви времена” на Георги Минчев. Аз актуализирах думите, както самият той обичаше редовно да прави. В парчето се пее „комунизмът си отива и без чувство за вина, а България загива”. Аз го промених на „комунизмът се укрива и без чувство за вина капитализмът им загнива”. Искам чрез музиката да припомня на хората, че в момента капитализмът ни се прави от комунисти, особено на младите.

- Много от твоите колеги получиха орден „Стара планина”, включително и Кирил Маричков, който беше критикуван за това. Би ли приел подобна награда?
- Всеки сам отговаря за действията си и има право да приеме или да не приеме подобно отличие. Аз няма да взема подобна награда категорично.

- Ако тя ти бъде връчена от друг президент?
- Тук основната причина не е само в президента Първанов, който носи в себе си настроението от тъмните времена на социализма, а и в самата награда. Не си падам по подобни церемонии и медали. Най-голямата ми награда е, че успях да стана известен, а в същото време да остана в ъндърграунда. Това е много трудно, повярвай. Аз бих го сравнил с висшата математика.

http://frognews.bg/news_35085/Vasko_Kra ... komunisti/
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 20 Авг 2011, 20:45

;)
За онези наши
около 25 приятели,
на които са интересни материалите ни

си позволявам този път
да ги изненадам с музикален поздрав.

[
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57


Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 27 Дек 2011, 01:14

;)
ВЕЧЕ Я НЯМА И УЛИЦАТА ,И "УЛИЦАТА"

От позицията си на комик бих разиграл скеч как записвам министър- председателя на курс по рисуване, а той започва да учи учителя си,

казва режисьорът Теди Москов


Изображение



Господин Москов, поставяте "Макбет". Защо точно една от най-мрачните трагедии?
И аз се чудя. Може би защото мрачното от сцената в наше време е по- леко за понасяне от самото време. Изглежда по- ведро от него. Трагедията в театъра може да олекоти тази на живота. А властта и кръвта винаги и във всяко време вървят заедно. А кръвта в театъра може да бъде атрактивна и смешна за публиката.

Поставял сте "Макюб", в друга ваша постановка пък сте смесвал текстове на Шекспир и Чехов. Каква ще бъде този път вашата намеса в текста?
“Крал Юбю“ е пиеса от Алфред Жари и е пародия на “Макбет“. Допрях ги, за да разбера кое е първо- дали пък подигравката не може “да роди“ подиграното от нея! Може ли присмехът да си търси обекта, за да го създаде- бай Тошо започва да се държи като във вицовете за него!? Може би пък смехът обезсмисля вече съществуващата отвратителност, побеждава я. Стойностното не можеш осмя. Подигравки за "Мерцедес“ не вървят. А намесата ми в текста се ражда в репетицията, а репетицията още тече…

Интересна ли ви е още улицата? Излизате ли често на улицата и какво виждате там? Как ви изглеждат хората?
Вече я няма и улицата, и “Улицата“! Вече не гледам хората, гледам да не ме сгазят колите. Вече единствените хора, които се мъча да забележа, са джебчиите… Е, и старите приятели. Вече нови нямам!

Какъв би бил скечът на "Улицата" днес?
Никакъв! Скечът е в тротоара- изчезващ вид! Може би е призив към някакви улици - донори на тротоари да спасят нашите от "автомобилни тумори“. В тон на злободневните закачки би звучало- Няма къде да уличиш някого, освен на улицата!

Каква е режисьорската ви оценка за постановката на публичния ни живот?
Тече копродукция на доста режисьори. Група руски комици подигравчии са се подписвали под псевдонима “Кузма Прутков“. Прекланяли са се на девиза "Не можеш да обхванеш необхватното“. Някакъв днешен Кузма Прутков ни налага девиза- "Не можеш да освободиш несвободния“, или "Не можеш да одухотвориш обездухотворения“, или "Не можеш да цивилизоваш обезцивилизования“!

Според вас как се промени животът ни през отиващата си година? Кои бяха най-важните събития, според вас?
Вече мога да работя като режисьор в Германия без работна виза.

Кого бихте посочил като личност на годината?
По- ми е интересна личността на “догодината“.

Една от темите, по която много се говори тази година, отново бе за българската култура и по-специално за това колко много правителството направи за културата. Наскоро министър-председателят каза, че гледа всички български телевизионни сериали, много му харесват и е щастлив, че има такъв разцвет на българското кино. Вие какво мислите за тоя "разцвет"?
Не разцвет, а назряване! Назрява ситуация за конвертируем български кинопродукт. А да се пита министър- председателя за киното е носталгия към Брежнев. А да се произнася министър- председателят за изкуството е - на всяка чорба- мерудия. А мерудията си е нашенска подправка. Така, че няма нищо чудно. Чудното е, че "мерудията“ се услажда на европейците…

През тази година премиерът Борисов отклони званието почетен член на Съюза на художниците, но пък може да се окаже новият Пикасо - според преценката на министъра на културата Вежди Рашидов. Любопитен ли сте да видите някои рисунки на Бойко Борисов?
А вие? А защо ми подсказвате отговор във въпроса? Защо ме питате за нещо, което е ясно за всички? Защо искате да ме вкарате в "двуполюсния“ модел за характер? От позицията си на комик бих разиграл скеч как записвам министър- председателя на курс по рисуване, а той започва да учи учителя си!

Обича ли българинът да го бият - отново същата препратка - "с бой съм се родил, с бой ще си умра"?
Не нося отговорност за народонаселението. Не спазвам народните мъдрости. Не казвам какви сме, а какъв съм, макар че един психиатър ще го знае по- добре.

Котенца ли сме или лъвове, както казва Учителят от Улицата?
Гербът ни е лъв! Котенца са ни жените, мацки са чуждите жени. "Котки“ е мюзикъл, също и приспособление на планинарите за катерене по заледени участъци. Камен Донев импровизира блестящо в този монолог! И накрая - за мишката са еднакво опасни и лъвът, и котката!

http://www.mediapool.bg/вече-я-няма-и-улицата-и-“улицата”-news187809.html
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 03 Яну 2012, 14:34

;)


"За да се направи качествено изкуство, трябва да има подходящ духовен климат,
а той сега е напълно противопоказен у нас.
Този така наречен “преходен период” мога да го сравня единствено със също толкова ужасните години между 1944 г. и 1968-1970 г. Както тогава, така и днес нищо смислено и стойностно не е възможно да бъде създадено.
И тогава, и сега е налице същият ужасяващ бездуховен климат, характерен с безброй престъпления, беззаконие и бруталност.
И ето – толкова години след това, отново всичко се повтаря.
Просто не е възможно в общество, в което цари беззаконие и липсват морални ценности, да се създадат качествени произведения на изкуството. "

"Деца на бивши комунистически велможи грабят страната с фалшиви филми срещу БКП "




Режисьорът НИКОЛАЙ ВОЛЕВ :

БЪЛГАРИЯ ГЪМЖИ ОТ БЕЗОЧИЕ И БРУТАЛИЗЪМ



Изображение


Николай Слави Волев е роден на 10.04.1946 г. в София.
Две години е следвал архитектура.
Завършил е кинорежисура във Лондонското филмово училище (1972).
През 1985 г. документалният му филм "Грънци" печели "Сребърен дракон" на фестивала в Краков и "Златен Ритон" за най-добър български документален филм в Пловдив.
През същата година печели Специалната награда на журито и наградата "Дон Кихот" в Карлови Вари за филма "Да обичаш на инат", който е обявен за най-добър български филм за 1985 г.
През 1987 г. Николай Волев печели наградата Нордерн-Вестфален на фестивала в Оберхаузен за "Дом №8".
От 2000 до 2006 г. е член на Борда на директорите на "Бояна Филм".

интервю на Васил Василев

- Г-н Волев, защо през последните 22 години голяма част от българите загубиха морала и ценностите и забравиха за човешките добродетелите?
- През този разбойнически период беше направено всичко възможно да се заличат моралните и да се разграбят материални ценности, създавани в продължение на повече от век след Освобождението на България. Последиците от 10 ноември 1989-а биха могли успешно да се сравнят с тези от 9 септември 1944-та. За жалост след т.нар. Промяна вината за престъпленията на предишния режим беше хвърлена чисто формално върху Живков и още неколцина от по-старото поколение, докато по-младите комунистически властници, децата на бившите велможи и голяма част от хората, работили в службите за сигурност
по най-безцеремонен начин си присвоиха почти всичко създадено до момента. В резултат на това България престана да има държавност и тя продължава да е разграден двор, в който властват безочието и бруталността. Излюпени от бившите комунистически и комсомолски “яйца”, една шепа фалшиви демократи, висши социалисти и алчни бизнесмени държат истинската власт. Смея да твърдя, че в късния период на предишния режим българите имаха много повече морални ценности, отколкото днес.

- Кой допусна децата на първенците в новата власт и в политическата върхушка?
- След 10 ноември хищниците в БКП заедно със своите предрешени като демократи представители в СДС създадоха законите и условията, които да обслужват техните интереси в задаващото се безогледно разграбване на България.

- Вие лично имахте ли проблеми с бившия тоталитарен режим, как се спасявахте?
- Аз съм сред онези от средите на киното, които са имали най-много конфликти с предишната власт. Въпреки това немалка част от проблемите тогава бяха преодолими, защото на някои от ръководните постове в Киноцентъра и дори във високите етажи на властта имаше съвестни и почтени хора. Те, въпреки догмите и забраните, въпреки политическата цензура, налагана чрез шефовете на кинематографията, помагаха на изкуството да върви напред. Имаше достатъчно от онези, истинските комунисти, от които съм получавал безценна подкрепа – Борислав Шаралиев, Христов Ковачев, Свобода Бъчварова и т.н. Ще ви дам един пример. Когато направих „Маргарит и Маргарита” и трябваше да ме линчуват публично, на една от прожекциите беше извикан целият Генерален щаб на българската армия. След като върху мен се стовариха унищожителни обвинения в най-тежките художествени престъпления срещу идеологията на комунизма, най-неочаквано се изправи адмирал Добрев
който каза: „Всичко това е вярно, не бива да си затваряме очите. Аз също като Николай Волев познавам властници, подобни на изобразения на екрана комунистически изверг, и ние трябва да бъдем безпощадни именно към тях, а не към създателя на филма.” Тъй че дори тогава моите битки с властта не бяха предварително изгубени. За жалост след 1989 г. България бе заграбена именно от онези комунистически изверги, които впоследствие се пребоядисаха като социалистически и сега техните деца, внуци, роднини и всякаква прилепила се към тях паплач продължава да разграбва безнаказано държавата.

- Съществуват ли в България днес хора, които биха направили същата саможертва?
- Днес у нас изкуството е много далеч от нивото, което бе достигнато в годините между Пражката пролет на 68-ва и 1989-та. И вероятно ще минат още няколко години, преди да се появят условия, в които творците във всички изкуства поне да се доближат до тези постижения. Почти всичко създадено през последните 22 години е на много ниско равнище, а малкото постигнати върхове са на убийствено средна “височина”.

- Харесват ли ви най-новите български филми, които върнаха част от зрителите в киносалоните?
- Някои от тези филми поне са направени сръчновато, но за жалост няма да имат дълъг живот, те са от типа „еднодневки”. Само след няколко години никой няма да се интересува от тях. Докато поне 10-15 от създадените преди 1989-та филми продължават да са живи и до днес - няколко десетилетия след създаването им. За да се направи качествено изкуство, трябва да има подходящ духовен климат, а той сега е напълно противопоказен у нас. Този така наречен “преходен период” мога да го сравня единствено със също толкова ужасните години между 1944 г. и 1968-1970 г. Както тогава, така и днес нищо смислено и стойностно не е възможно да бъде създадено. И тогава, и сега е налице същият ужасяващ бездуховен климат, характерен с безброй престъпления, беззаконие и бруталност. И ето – толкова години след това, отново всичко се повтаря. Просто не е възможно в общество, в което цари беззаконие и липсват морални ценности, да се създадат качествени произведения на изкуството. Липсата на пари в културата е проблем, разбира се, но отсъствието на благотворна духовна среда е далеч по-страшно.

- Говорите песимистично, но все пак има ли изход тунелът, в който се намираме?
- Напротив, говоря реалистично. Считам, че достатъчно дълго време мина и вече ще започнат да се появяват наченки на възраждане, подобно на онова през 1968-1970 г., когато започна тогавашният възход на българското изкуство.

- Как би се случила промяната, като новото поколение актьори има странното поведение на звезди, които греят в друг космос?
- Не мога да се съглася с вас. Вие, подобно на повечето българи, страдате от една хронична болест – склонността да обобщава. Да, има млади актьори и творци, които хленчат и мрънкат, но в тези среди работят също и други, които не са такива. Това различие винаги е съществувало и ще продължи да съществува. Винаги ще има актьори и режисьори, които претупват нещата и създават духовни боклуци. Не съм от тях и познавам много други като мен. Работил съм например с Деян Донков, който е чакал и мръзнал с часове на снимки срещу мизерно заплащане. Същото е правил и Христо Мутафчиев. За съжаление винаги е имало конфликт между самовзискателността и печалбарството но там именно се вижда кой с какво тесто е замесен.

- Защо кинаджиите превърнаха в боксова круша комунизма и масово го вкарват във филмите си?
- Това е буквално повторение на първите двадесет и няколко години след 1944 г., когато фашизмът, капитализмът и буржоазията бяха превърнати от тогавашните властници и творци в боксова круша. Филмите, които са направени тогава, са също толкова жалки, колкото и произведенията на днешната антикомунистическа конюнктура. Всъщност тази безкрайна върволица от филми срещу комунизма е част от паравана, зад който се разграбва държавата. Наградите, които тези филми печелят на десетките незначителни кинофестивалчета по света, нямат никаква стойност, освен в очите на създателите си, и служат само за прах в очите на обществото. Все пак има отделни проблясъци, които дават надежда, че в недалечно бъдеще е възможно успешното ни представяне на някой от наистина значимите световни кинофоруми.

- А произвеждат ли се качествени филми около нас?
- Разбира се. В Румъния, в страните на бивша Югославия, дори в Иран се правят далеч по-добри филми, отколкото у нас.
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 08 Яну 2012, 13:10

;)

Може много хора да харесват Слави Трифонов,
може много да НЕ го харесват.

Аз имам смесени чувства.

Но изгледайте това!


КАКВО Е ЧУВСТВОТО ДА ПРАВИШ ДОБРО ?


Вижте защо една жена се отказала от професията си като журналист,
за да помога на деца в неравностойно положение

МИЛЕНА НЕЙОВА


http://www.btv.bg/shows/shouto-na-slavi ... dobro.html

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 17 Мар 2012, 23:12

;)

МОРФОВ :


Изображение



БЪЛГАРИНЪТ ИЗПРОСТЯВА



"в това безумно време на прехода
не се запазиха истинските стойности, които по някаква много иронична случайност съвпадат,
както и на социализма, така и в религията, едни и същи стойности се проповядват и от религията, и от комунистите,
но те не се запазиха, а се сринаха заедно с всичко онова, което трябваше да се срине.
Онова, което се нарича човечност, взаимопомощ, любов, грижа и съчувствие.
Тези неща умират,
в човешката душа - те закърняват и
виновни за това в голяма степен, а и може би единствено, са най-вече политиците.
Когато създаваш някаква нова територия, нов живот с нова политическа програма,
трябва да си наясно какво искаш да промениш в човека, как си представяш човека, който би искал да управляваш. "


"Вече и да си само с основно образование можеш да станеш министър", това казва в интервю за предаването "Седмицата" на Дарик радио режисьорът Александър Морфов.



Миналата седмица беше премиерата на новия му спектакъл "Животът е прекрасен" в Народния театър.
Постановката е по пиесата "Самоубиецът" на Николай Ердман и е част от руския сезон на театъра.
Главната роля се играе от Камен Донев.


Защо "Животът е прекрасен", "Самоубиецът" звучи много тежко ли?
Това, че звучи тежко, има и други пиеси, които звучат тежко. Основната идея на пиесата, особено на спектакъла е съвсем друга. Това не е пиеса за самоубийство, това не е пиеса за смърт, а за един човек, който открива отново живота, открива колко животът е прекрасен. Една много светла в основата си идея трябва да остане след този спектакъл. Един човек, който стига до ада, за да разбере всъщност, че животът е нещо много ценно.

Правите доста препратки към родната действителност...
Аз не съм я пришивал към нашата действителност. Текстът е почти на Ердман оставен, изчистил съм някои неща, които са твърде социалистически, твърде за времето на диктатурата на Сталин, които просто нямат връзка със съвременния човек. Това е една история за един обикновен малък човек. Малкият човек и в Русия, и в СССР, и в САЩ, е същият малък човек, който е и тук. По какво се различават те - че гледат различни канали телевизия и сигурно псувните им звучат по различен начин. Всъщност историята е за малкия човек, който най-после разбира какво означава да си истински човек, което той открива 30 минути преди смъртта. Ако можем да се научим да гледаме на живота по същия начин, като че ни остават 30 минути, тогава сигурно по различен начин ще се държим в обществото, с близките си и децата си. Едва тогава можеш да проумееш, че животът ти минава напразно, че си живял, както казва героят ми, за статистиката. Тогава разбираш, че всъщност си създаден да бъдеш свободен. Страхът, който цял живот ни дава и унищожава, като ни превръща в подобия на хора, в стадо, страхът, който трябва да преодолеем, за да бъдем истински...

Как е при нас? Живеем ли за статистиката?
Абсолютно. Политическият, идеологическият терор се замени с този на парите, с финансовия терор. Нищо не се е изменило, хората продължават да мълчат, да се движат в стадо и да се присвиват от страх да не загубят работата си и онова малкото, което имат. Ако преди човек се страхуваше за свободата си, сега той се страхува за онова, което има. Ние станахме роби на вещите, завързани с много тежки вериги към колите, къщите си, към малките неща, които уж правят живота ни по-красив. Не смеем да бъдем вече свободни. Аз виждам по актьорите, които работят в театъра толкова години, продължават да бъдат мъчени, подтискани, унижавани с мизерните заплати от по 400 лева. Въпреки всичко, никой не надига глава, не организира някакъв разумен протест, за да се спре това убийство, защото се страхуват да загубят и малкото, което имат. Казват - аз ще остана без работа, а без нея нямам друг шанс. Няма такъв голям пазар, на който като свободен артист да можеш да си намериш работа. Има 10-15 артисти, които се продават добре, а останалите 1000-1500 артисти?! Така че, нищо не се променя. Малкият човек продължава да бъде малък човек.

Едно от силните внушения, които остават за зрителя от „Животът е прекрасен" е, че човек може да бъде щастлив и само с наденицата, стария си костюм, жената, тъщата и бойния бас. Проблемът при българина е, че май и наденица не остана в хладилника?
За наденица все още има възможност... Но не е въпросът в наденицата, дали се нарича наденица или парче хляб... Основната идея е да открием живота отново, да го открием и заобичаме, живот, в който имаме едно насъщно парче, колкото да се нахраним, не да се оядем, да пируваме. Да имаме до нас хора, които ни обичат, които се грижат и милеят за нас, хора, които ние също обичаме. И какво повече му трябва на човек, за да бъде в крайна сметка щастлив?! Може би трябва да се огледаме и да започнем да се отърсваме от всичко онова излишно, което трупаме върху себе си и децата си, подменяйки истинските стойности със златните телци. Човек трябва да се спре в някакъв момент, да се опита да се осъзнае - къде отиваме, докъде ще стигнем. Това е пагубно, както и за самия човек, така и за цялото човечество.

Нали хората по върховете са примера?! Прави впечатление, че напоследък неграмотните, необразованите хора вървят нагоре, което, като че ли потапя малкия човек още повече...
Да, как може да бъде спряно, никой не знае. Лошото е, че това става масова практика на мислене - подражанието на евтиното, на малоумното трупане и промяната на ценностите в живота. Просперитетът се оценява по обувките и вратовръзката, които носиш, а не спрямо онова, което си, което можеш и знаеш.

И вината за това на кого е? На хората под прожекторите?
Вината е на самия човек. Някак си така е устроен - по принципа на най-лекото съпротивление. Така е изграден човешкият манталитет, колкото по-леко, колкото по-бързо, колкото повече, толкова по-добре. Проблемът е, че в това безумно време на прехода не се запазиха истинските стойности, които по някаква много иронична случайност съвпадат, както и на социализма, така и в религията, едни и същи стойности се проповядват и от религията, и от комунистите, но те не се запазиха, а се сринаха заедно с всичко онова, което трябваше да се срине. Онова, което се нарича човечност, сега ще говоря клишета, което сигурно отвратително звучи, но това е така, взаимопомощ, любов, грижа и съчувствие. Тези неща умират, в човешката душа - те закърняват и виновни за това в голяма степен, а и може би единствено, са най-вече политиците. Когато създаваш някаква нова територия, нов живот с нова политическа програма, трябва да си наясно какво искаш да промениш в човека, как си представяш човека, който би искал да управляваш. Не ме интересува дали ще бъде построена новата АЕЦ, или не. Повече ме интересува детето ми с какви хора ще общува и каква ще стане тя, защото в обкръжението на тоталното малоумие и на алчността, тя има малки шансове да оцелее. Или ще стане като тях, или те ще я унищожат. И трябва да търся начин да я спасявам, да бяга от тук, да я пращам надалеч. Това е като октопод, една много жестока зараза, която върви, един вирус, който няма спиране. Той може да спре само с някакво разумно действие на някакво правителство, което трябва да се заеме още от раждането, образованието. То трябва тотално да се измени, тотално ново отношение, говорим за всички останали хуманитарни посоки в управлението на една държава.

Казахте, че не ви интересува дали ще се строи или не АЕЦ Белене, предполагам, че същото е отношението ви към честата смяна на министри, която прави това управление, сигурно сте чули за двете оставки тази седмица?!
Дочух, че има отново някакви скандали, някои са подали оставка или са заставени да си подадат оставката...

За какво говори честата смяна на министри?
Според мен е търсене на виновни, както ги наричаха преди - бушони. Има си няколко бушона, които като се напече ситуацията изхвърчат навън, гърмят и се заменят с нов бушон. Грешката не е вътре в бушона, а в цялата система, която някъде е дала на късо, много силно, но изгърмяват бушоните. Хвърляме прах в очите на електората, че ето виждате ли, ние не стоим на едно място, а правим промени. Уволняваме много жестоко едни хора, за да ги заменим с други, които ще свършат работа и след една година други бушони ще изгърмят, по същия начин ще се действа, докато никой не се захваща с основната грешка, а тя е в сбърканата кауза, в сбъркания човек, в, както казва Венецки - „Нищо друго не мога да направя, освен да се съобразя и да приема с чудовищния избор на моя народ".

Казахте преди време, че Бойко Борисов не е вашият премиер!
Да, и продължава да не бъде моят премиер. Той е премиер на едни хора, които са го избрали с всички машинации, на които те са способни, защото те владеят тези механизми много добре. Не мога просто да приема моят премиер да бъде човек, който е, меко казано, със скромно образование и невисока култура.

Случайно следващият ми въпрос е изпростява ли българинът?
Разбира се, това са си примери за подражание. Обикновеният човек си казва: „Ето, моето момче, и ти имаш шанс да станеш премиер! Ти не си по-глупав от Бойко Борисов!" Нивото за успеваемост е много свалено вече, то е на нивото на средното училище. Както едно време имаше - основно образование и средно образование. Нивото на успеваемост е основно образование. Имаш ли основно образование, можеш да станеш министър, няма никакъв проблем. Вече не се иска ценз, дали имаш магистратура, докторат, за да успееш някъде, образованието девалвира ужасно. Навремето човек с висше образование се смяташе за нещо изключително. Нещо, което е постигнал с талант, ум, усилия и труд. Сега взимането на висше образование не е сложно за никой. Можеш просто да си платиш, за да си го вземеш. Образованието по принцип вече абсолютно девалвира. Ако се погледне статистиката ще се види, че може би по-голямата част от безработните хора са с висше образование, не са хора, които имат ценз, които нямат никаква професия, напротив.

Когато в ГЕРБ говореха за безработицата сред младите хора, твърдяха, че тя е по-високо при маргиналните групи.
Не съм съгласен с това, защото имам достатъчно наблюдения, не само от артистичните кръгове. Самата безработица не обхваща само хората, които нямат работа, а и тези, които имат работа, но нищо не заработват с тази си работа. Те си имат абсолютно статуквото на безработен човек, защото не можеш с 300 лева да нахраниш семейство от четири човека, ако работиш само ти. Лошото е, че и перспективите за някакво развитие, промяна, са нулеви, никакви.

Сюжет от седмицата е празненството на ученици във Видин в кметството, деца с хореография върху песен на Азис, има ли място попфолкът в училище, в театъра дори?
Не, разбира се. Изключително съм против. Всеки театър си решава своята политика. Частен театър може да прави каквото си иска. Фолкът можеш да го използваш, за да го иронизираш, да покажеш нивото на пошлото, но цялата естетика на попфолка е пошла, вулгарна и тя няма място в съзнанието на нормалните хора, също част от онзи механизъм, който търкаля обществото надолу. Това е, защото абсолютно всичко е сведено до едни ужасни и прости неща - да имаш червено порше, достатъчно пари, за да си направиш силиконов бюст, да си надуеш устните, да си свалиш задника. Всичко е сведено до секс и пари, нищо повече, текстовете ги знаете какви са, не че знам някой текст, но всяка една вулгарна импровизация ще прилича на текст от фолк песен.

Виждате ли някой у нас да може да надуе бойния бас срещу невежеството?
Мисля, че няма кой да го направи това нещо. Единствената надежда е, че все пак станахме част от Европейския съюз и може би по негово нареждане ще започнем да се държим малко по-европейски, да се ограничи безкултурието от обществото. Ние сме абсолютно разединено общество. Българинът отдавна е престанал да бъде част от нация. Всеки се спасява индивидуално. Виждате какво става в Гърция, в Унгария, какво става в Румъния...Ние тук ще си стоим и ще си дишаме миризмата от собствените си пръдни, докато някой друг не направи нещо вместо нас или докато съвсем се разпаднем като нация.

Продължават все повече млади хора да заминават в чужбина...
Да, това е разпадането ни като нация. Не виждам изход. Не виждам изход в моя живот. Все се надявам, че може би някакъв изход би могъл да бъде в живота на децата ми, макар че и това много ме съмнява. Предпочитам лично, колкото и вероотстъпнически да звучи, да отидат в чужбина и там да си търсят щастието. Не ги карам, оставил съм ги сами да избират. Дъщеря ми не поиска да остане на Запад, върна си се тук, аз не съм много щастлив от това, щастлив съм, че е при мен, че я виждаме, но тази безперспективност ме тревожи. Аз й казвам - отиди, готов съм да помагам, ако трябва запиши още едно образование, просто търси начини, контакти, но тя е точно толкова наивна, колкото и ние. Слава Богу и за съжаление прилича на нас, защото наивността пък е нещо много прекрасно, много очарователно.

За да завършим малко по-позитивно, може би спасението е в театъра?
Ние сме си намерили, като че ли нашият остров-утопия тук, в театъра, по някакъв начин да се спасяваме и да забравяме за другия свят и другите проблеми, защото преобразяването е сто процентово. Аз виждам актьорите с какво удоволствие и с каква радост участват тук. Наистина един остров на забрава, една приказна страна, която сме си измислили и в която живеем. Миговете, в които от нашата приказна страна нещо прескочи нататък и подуха и към неприказната страна, са още по-хубави.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=871658
:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 17 Мар 2012, 23:28

;)


Онзи ден Методи Андонов щеше да навърши осемдесет години.
Филмът му "Козият рог" и до днес си остава абсолютният и ненадминат шедьовър на българското кино,
в който прекрасната Катя Паскалева прави най-добрата си роля.
Обичам много и песента от филма.


Това отбеляза

Стефан Тафров

на стената си във Фейсбук



Споделям мнението напълно и
искам да си спомним всички за

тези изключителни наши творци.




:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 12 Юли 2012, 08:20

;)

"НЕЩО ОСТАВА В ДУШАТА"



От 13 до 19 юли

в Дома на киното ще се състои второто издание на

филмовия фестивал

"СЕДМИЦА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ ПО СВЕТОВНИТЕ СЦЕНИ"


Изображение

НАЙО ТИЦИН
Един от виновниците да го има този фестивал


След успешния дебют през май 2011-а, от 13 до 19 юли в Дома на киното ще се състои второто издание на филмовия фестивал "Седмица на българските гласове по световните сцени: Избрани опери с големите български звезди".

В продължение на седем вечери меломаните ще имат възможност да видят кино ленти, запечатали участията на най-известните ни оперни изпълнители в последните двайсет години. Проектът се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата - 2019 г. и е съфинансиран от Програма "Култура" 2012 г. на Столичната община.

За фестивала и избора на организаторите Даниела Бенишева разговаря с Найо Тицин – чуйте интервюто.

Чуйте интервюто тук:

http://radiosofia.bnr.bg/Audio.aspx?lan ... 2fest.aspx

:yahoo:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 09 Ное 2012, 19:38

;)

Преди време,тук ви представих

СНЕЖАНА ЖИВКОВА


Ето какъв човек е тя:

Изображение



Това е малка част,която показва какво прави нейната Галерия за популяризиране на българското:

Изображение

Изображение

Изображение

:tease:
Николина Манчева
 
Мнения: 1357
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

ПредишнаСледваща

Назад към Гостна

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron