Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Тук се дава възможност за оповестяване на материали, непопадащи тематично към предходните топици или със съответна извънпартийна и неполитическа насоченост, както и материали от областта на културата, изкуството, науката, представляващи интерес за широк кръг потребители. Топикът ГОСТНА е отворен за всички добронамерени интернет-ползватели

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 23 Апр 2015, 09:50

;)


КУЛТУРНИЯТ МИНИСТЪР
и
КУЛТУРАТА НА МИНИСТЪРА



Предполагам,че
тези дни ви е омръзнало да слушате за поредната изява на
г-н Рашидов /културен министър на Б-я/.



Аз ще ви представя само позицията на един творец,когото много уважавам.



АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА

Този Рашидов, министъра на културата, не може ли Борисов да си го прибере? Не за друго - просто да му направи услуга и да го накара да млъкне!
Тук не говорим за неадекватност, вече отдавна сме преминали отвъд неадекватността!

Нека да е ясно - аз лично приветствам и от все сърце се радвам на изложението на Тракийското съкровище в Лувъра, както и концерта на "Йоан Кукузел" в Парижката Света Богородица!
Това са забележителни събития и поздравления заслужават всички, които са ги направили възможни! Включително въпросният министър.
И щеше да е чудесно, ако нещата бяха останали така - изложба, концерт!... Браво! Самият факт е безспорно положителен! Както, впрочем и всяка театрална премиера в Комеди Франсез на режисьора Галин Стоев, оперно представление или концерт на Красимира Стоянова, Соня Йончев, Надя Кръстева, Владимир Стоянов, Орлин Анастасов, моя милост и т.н.

Т. е. хубаво е! Културни прояви на българи в Париж не липсват! Те се случват и без министри, и без самолети, и без командировъчни....

И точно тук се ражда тази гранична с абсурдността неадекватност и натрапчиво лош вкус, които освен неловки усмивки усилващо започнаха да предизвикват гадене и потресни тръпки в гърба!

Но как да го обясним това и на кого, при положение, че очевидно самият министър, а и цялата политическа класа в родината не са наясно с някакви основополагащи А и Б не само на добрия вкус, а и на редно и нередно?.... И кой да им го обясни?
Тези, които делят самолетите и трапезите им ли, забравили отдавна не само добрия вкус, редното и нередното, а и всякакво приличие още с първата торта, поднесена по пантофи?...
Тази, тъй наречена "четвърта власт", коригиращият елемент, неосъществената никога, а толкова нужна независима българска журналистика...

Каква тъга, какво безнадеждие!...

И след като "журналистите", които политиците "слушат" няма да си рискуват командировъчните и да кажат какъв е проблемът,
а другите, истинските журналисти са до такава степен маргинализирани, че политиците могат да си позволят и да не ги чуват,
да започнем повече хора да говорим,
белким на края вземат, та ни чуят!


Господа!

- Да се плаща на журналисти с парите на данъкоплатците
"за да не ти създават скандали" Е ПРОБЛЕМ!

- Да се отстраняват хора заради изказана позиция Е ПРОБЛЕМ!

- Да не се защитават, а нападат живите създатели на българската култура и то от служители на Министерство на културата Е ПРОБЛЕМ!

И тук да се върна към това, което всъщност предизвика възмущението и гнева ми:

НЕ!
Ние артистите, музикантите, поетите и художниците не работим
"за престиж" и ако министърът на културата не е наясно с това, какво изобщо прави на този пост? Ние от това живеем, с труда си изкарваме хляба! Повечето от нас нямат сметки в милиони.
И тук се чудя - Рашидов, тези милиони дето ги загуби в КТБ, от престиж ли ги е натрупал? Или от нещо друго? Защото аз си представях, че ще да е от скулптури...

Но, ако беше така, може би първи щеше да е разбрал и защитил Жоро Петров, както смятам е редно да направи всеки почтено изкарващ насъщния и занимаващ се с изкуство човек!

Тук не се борим за някакви милиони!
Борим се за едното достойнство!
Но стигнало ли се е до там, да браним достойнството на българската култура от министъра на културата...

Както казваше баба ми, тури му пепел!



https://www.facebook.com/alexandrina.pe ... nref=story

:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1364
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефлекси

Мнениеот Николина Манчева » 12 Юли 2015, 10:08

;)


Материалите,които представям тук
са относно


ИЗКУСТВОТО КАТО АВТОТЕРАПИЯ


Ето ви нещо приятно
/според мен /,
за почивния ден




http://ikarpress.com/%D0%BF%D0%BB%D0%B0 ... %BE%D0%B2/

Разгледайте богатия снимков материал


"Да си на ръба е най-креативното нещо,"
казва най-перспективният млад диригент в света, сравняван с Джони Деп, Роналдо и Тосканини.


ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ

Изображение


Боряна Антимова

“Какво виждате тук?” – Йордан Камджалов ми показва снимка в телефона си. Нямам представа. Някакви букви, цифри, формули… Прилича ми на дъска, изписана със сложна математическа формула.

“Да, това е формула. Това е числовият код на Петата симфония на Густав Малер. Това е моят свръх инструмент, благодарение на който аз работя и дирижирам. Общият знаменател на всички музикални партитури в концерта, една комбинация от интелектуална и музикална памет. Иначе казано – прагматична система за меморизация, наизустяване на партитурите на всички инструменти в оркестъра.”


Цялата музикална памет – в един числов код?

Потресена съм. “И аз съм потресен, – изненадва ме Камджалов. – Не знам как става. Ще прозвучи нескромно, но все още не мога да повярвам, че пиша подобни кодове и, че дирижирам всичко наизуст. Човекът използва максимум 4 процента от паметта си. Притеснявам се дали ще мога да съхранявам всичко в бъдеще… Разработвам този код от 2007-ма. Имам индивидуален код за всяка музикална творба.”

Нова изненада: Камджалов е запомнил не само Малеровата симфония. Той помни наизуст партитурите на абсолютно всички инструменти в оркестъра, на всяка творба, която дирижира. Десетки инструменти, стотици страници, хиляди символи… Не съм чувала да го прави друг диригент. “И аз не съм чувал”, казва той. Не позволява да се публикува снимката на тайнствения числов код, по който безпогрешно е запаметил симфонията на Малер – по него вече се пише дисертация.

“И без това е непристъпно за другите хора, не означава нищо за тях. Даже съм се опитвал да го обясня на приятели, но никой не може да го приложи”, допълва диригентът.



Музика, която те води до ръба

“Не е задължително да се знае всяка партитура наизуст, но това е моята цел. Свръхподготовката и знаенето на всеки детайл е една от гаранциите за отиване на ръба. Аз не призовавам хората, аз ги заставям заедно да отидем там, на ръба, – споделя диригентът. – Дали е авторитарно? Да, но пътят към супер резултатите не е авторитарност. Това е любовен акт. Власт? Когато си супер подготвен, ти имаш абсолютната власт…”

“Никога не съм искал да правя просто музика. За мен тя е инструмент, служи за транспорт на идеи. Затова и никога не съм искал да правя изкуство, което радва. Няма смисъл, няма полза от радване. Искам да шокираме, да трансформираме, да разбиваме клишета. Искам да събаряме пречките пред разгръщането на самия Човек!” – докато обяснява това, кафявите му очи почти ме парализират. Със силата си.


Силата е вътре в нас

“Тя идва от човека. Музиката трябва да въздейства и да има силата да споделя лично. Несподеленото изкуство е просто един музеен експонат. Аз споделям Малер, Вагнер или Бетовен както един голям актьор се идентифицира с герой на Достоевски, Чехов или Пушкин. Ако не представяме нашата си философия, ще бъдем като папагали”, коментира диригентът.

“Класическата музика не бива да се определя като елитарна. Достъпността и разбираемостта идва от силата на интерпретацията. Когато просто “сложиш” всичко докрай в ума си, в сърцето си, тези “елитарни” бариери падат. Силата на музиката се определя от силата на нейните послания. Густав Малер например призовава към драматичен сблъсък с границите на самия човек – интелектуални, емоционални, и физически.

Привлича ме точно този призив към ръба. Защото там се раждат сили, емоции, мисли, които никога друг път не се явяват. Да си на ръба е най-креативното нещо, там се случват най-голямата скръб и най-голямата радост. Абсолютната скръб може да докара до генерална промяна в живота ти, абсолютната радост – също. Средните състояния са некреативни.”



Джони Деп на музиката

Когато българинът печели наградата на критиката на 24-ия Музикален фестивал на Централна Европа, го определят като “най-перспективния млад диригент в света”. По сила на въздействието го сравняват с Джони Деп в киното (на когото прилича и визуално) и на Роналдо във футбола. “Камджалов притежава силата и устойчивостта да държи нещата под контрол, както Роналдо на терена”, пише немската преса.

Той самият повече се радва на сравнението с гениалния диригент от края на XIX век Артуро Тосканини, прочут със своя перфекционизъм, музикален слух, внимание към детайлите и фотографска памет.



Не съм музикант и никога няма да бъда

“Всъщност аз не съм музикант. Аз съм човек, който търси инструменти, пътища, за да може да сподели нещо максимално красиво, велико, дълбоко, силно, разтърсващо. Съжалявам, че не бяхте на концерта на Петата симфония на Густав Малер на 20 февруари в зала “България”. Хората плакаха, видях сълзите и на музикантите в оркестъра. Заради тези сълзи работя, – споделя диригентът. – Аз съм един интерпретатор, преводач на послания. И целият зор и патос в нашата работа е как да направим тези универсални послания максимално, планетарно докосващи всяко човешко сърце.

Разделението на публиката на хора обикновени и необикновени е безнадеждно остаряло и отминало. Всеки човек има нещо безкрайно ценно и недостижимо в себе си, свой безкраен потенциал, своя бездна и свое небе едновременно. Вярвам, че всеки е способен на нещо абсолютно извънредно. Стимулирането и търсенето на това трябва да е основна задача на всяко образование и на всяко общество.”



Детството: 3 пиана и куп енциклопедии

Роденият на 16 октомври 1980 г. в Търговище Йордан израства с баща инженер и майка – преподавател по музика. “С времето все повече се убеждавам, че съм резултат на възпитанието в моето семейство, където на най-голяма почит бяха образованието и знанието. Дължа огромната си любознателност на родителите ми.”
Детството му минава между трите пиана на майка му и детските енциклопедии, които непрекъснато му носи баща му.

“Четях в захлас интересни неща по история, археология, астрономия, за религии, климат, за чудесата на света… Още от тогава у мен беше заложена тази симетричност към музиката и науката едновременно. Тогава се опитвах и да композирам, сега нямам време, но ще започна пак”, споделя диригентът.


На везните: музика или физика

Камджалов завършва гимназия в родния си град. Когато е на 14-15 години, в него се борят две идеи – да бъде музикант или учен. Той слага на везните музиката и физиката.

“Симетричността между интересите към музиката и науката е толкова естествена! Тя е в резонанс с древните универсални личности като Леонардо и Питагор. Тази брутална разделителна линия между науката, изкуството и философията е толкова неестествена, безперспективна, безхарактерна! Но аз тръгнах по пътя на изкуството, а не на науката, защото бях убеден, че от сцената може по-добре да споделям с хората, отколкото от лабораторията. И днес виждам, че решението ми е било правилно.”



Мисия: да си полезен на хората

От малък Йордан Камджалов силно се вълнува от идеята да е полезен на хората. “Останалото ми се виждаше загуба на време. Какъв ще е този живот, в който искаш да си полезен само на себе си и на близките? Това просто е неестествено. Абсолютно анормално е ти да си щастлив, а съседът ти – нещастен.”

Камджалов все още съжалява, че денонощието е само от 24 часа: “И сега продължавам да мечтая да съм физик, математик, астроном, геолог, алпинист, археолог… От дете искам да лекувам хората, но по свръхестествен начин, моментално, екстрасензорно. Дали имам опасни способности да хипнотизирам?… Странно, никога не съм мислил за това. Не мога изобщо да допусна, че музиката може да влияе по друг начин, освен позитивно – да повдига духа, да възпитава и развива. Вълнува ме всичко, което изважда човека от неговия комфорт и го кара да надмине всекидневието си.”



Диригентството – недостижим връх

Маестро Камджалов е пълен с изненади: “Никога не съм искал да ставам диригент, защото никога не съм подозирал, че имам качества за това. За мен диригентството винаги е било нещо недостижимо. В Музикалната академия “Панчо Владигеров” ме окуражиха. Казаха ми, че имам качества и талант, и аз тръгнах”.

Следват обучение в Музикална академия “Ханс Айслер” в Берлин и 18 майсторски класа в Цюрих, Лондон, Хелзинки, Виена. Учители са му най-големите диригенти на нашето време като Пиер Булез, Зубин Мета, Даниел Хардинг, Сейджи Озава, Курт Мазур, Йорма Панула, Даниел Баренбойм. Отдава се само на диригентството и признава, че макар от години да свири на пиано, не е перфектен в това.

През 2011 г. безпрецедентно става първия чужденец, спечелил конкурса за генерален музикален директор и главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival на забележителния културен център Хайделберг (Германия).

Преборва 150 кандидата за мястото. Избран е абсолютно единодушно при решаващото финално гласуване на специалното жури, цялата филхармония, целия състав на операта (оркестър, солисти, хор) и 41 видни представители на хайделбергската общественост.


Как едно момче от Търговище успява там?

“С извънредно много работа, с изключителна воля и с изключително много мечти в много посоки, а също и с много копнеж за принос към хората”, признава Камджалов.

В Хайделберг той има пълната артистична свобода да съставя концертните програми. За един концептуалист и визионер като него това е истински шанс да прокарва своите идеи. Например един цял концертен сезон е под наслов „Еволюция” и е открит съвместно с Института по астрономия към университета в Хайделберг.

“През миналата година реших да напусна този пост, носещ и голяма административна отговорност, за да имам повече време и енергия да се посветя на всички каузи, които смятам за неотложни, – казва Камджалов. – От няколко месеца съм постоянен гост диригент в Хайделберг. Така мога повече да пътувам, да стартирам други проекти, които няма как да правиш, ако си 80 на сто ангажиран с едно място.”

На Камджалов е посветена и книга, публикувана от престижното издателство “Kubon & Sagner” – “Klangwelten. Der Dirigent Yordan Kamdzhalov” („Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов”), с автори доц. д-р Спартак Паскалевски и доц. дфн Румяна Златанова. Тя проследява творческото разгръщане на талантливия българин чрез разбирането му за единението между музика, философия и наука. Издадена е на немски с резюме на 7 езика.



Гениалността не се купува и продава

Йордан Камджалов е обожаван и един от най-желаните диригенти на 4 континента, и навсякъде е придружаван със суперлативи – “гениален”, “извънземен”, “разтърсващ”, “магьосник”. Под вълшебната му палка са свирили над 60 оркестъра в повече от 20 страни. Работи на 5 езика – английски, немски, италиански, руски и български.

От години обира овациите на световните сцени в Лондон, Цюрих, Люцерн, Бон, Берлин, Париж, Тоскана, Бостън, Ню Йорк, Хамбург, Хелзинки, Базел, Сингапур, Токио… Има десетки международни награди и отличия.

“Не броя концертите. Работя всеки ден. Уча всички мои програми наизуст, за всички концерти. Както споменах, наизустявам и партитурите. Така си представям абсолютната подготовка. Никакъв компромис!”

“Хонорарите?! Това изобщо не ме интересува! Смешно е! Ако искаш да достигнеш извънредност в това, което правиш, парите не могат да ти бъдат тема. Имаш съвсем друга мотивация. Постиженията биват добри, много добри, изключителни, феноменални, гениални и неповторими. При първите три категории парите може и да са двигател, но при последните три това е невъзможно. Гениалността, изключителността и неповторимостта нито се купуват, нито се продават. Но и при тях се работи. Да си свръхнадарен и ленив – за мен това е абсолютна безотговорност!”, коментира разпалено диригентът.

Маестро Камджалов хваща всяка невярно изсвирена нотичка, но никога не се кара на музикантите: “Репетициите ни понякога са много трудни, защото хората не носят в себе си идеала за достигане до края. Те обичат стандартната среда на изпълнението, а аз бягам панически от нея”.


Музикална лаборатория за човека

Камджалов не е изневерил на страстта си към физиката и е свободен студент по астрономия в университета в Хайделберг. “Там е най-големият институт по астрономия в Германия. Опитвам се да “карам” двете мои мечти паралелно. Любовта към физиката е любов към вселената, към всяко нещо в нея, към цялото сътворение”, споделя диригентът.

Последният вълнуващ проект на Йордан Камджалов е „Музикална лаборатория за Човека”. Нарича го „лаборатория за изследване на вътрешното акустично пространство на човека”. Целта е да се създаде нов звуков апарат, който да премине отвъд традиционната изпълнителска парадигма чрез изместване на фокуса от музикалната материя върху интерпретатора.

“Основах лабораторията тук, защото смятам, че именно нашата страна е подходящото място за това. Не Америка, а България е страната на неограничените възможности и аз тотално вярвам в това”, споделя Камджалов.

Астероид на негово име…

“Това пък изобщо не го знаех, не го очаквах… Бях във Виена на летището, чета една страница на Уикипедия на френски и съвсем случайно попадам на информация, че са нарекли астероид на мое име. После излезе официално в пресата”, разказва Камджалов.

Инициативата е на проф. Йоахим Вамбсганс от катедрата по физика и астрономия на университета в Хайделберг. От миналата година космическият обект 52292 вече носи името “52292 Kamdzhalov”. В информацията за малката планета пише: “Със страстта си към астрономията диригентът Камджалов свързва света на музиката с очарованието на вселената”.

“Астероидът е открит през 1990 г. през октомври, 10 години след моето раждане. Намира се в астероидния пояс между Марс и Юпитер, на 520 млн. км оттук. Доста близо е до нас, бих казал. Обикаля Слънцето за около 4, 5 години. Наскоро професорът, който го кръсти така, се пошегува, че ако някой път ми стане скучно на Земята, мога да отида на моята планета. На мен обаче засега ми харесва на Земята. Има още толкова неразкрити неща тук…”, споделя диригентът планета.

.

… и три слънца у дома

Поредната изненада: Йордан Камджалов има три деца, и на всичките е дал хубави български имена. Кубрат е на 7, Рада на 5, а Зора на 3 години.

“Децата са най-изключителното нещо в моя живот. Те са единственото нещо, което надминава цялата ми фантазия, цялата ми креативност. Да, наистина е невероятно, че ги имам, и съм благодарен на съдбата, на всичко, на всеки за тяхната поява. Уча се да съм благодарен за всичко, до което се докосвам, и за трудните неща също. Силата и успехът не са подразбиращи се, за тях трябва да благодариш непрекъснато. И най-много за децата.”

Що за невероятна жена трябва да е неговата Наталия, за да понесе нелеката участ да е до човек, толкова вглъбен в своите неща? “Не бих искал да съм на мястото на човека, който живее с мен, – признава Камджалов. – В живота съм безкомпромисен освен към себе си, и към близките. Мисля, че е ужасно да се живее около мен…”


Помощ за младите тук и сега

През 2010 г. диригентът става ко-инициатор и президент на Фондация „Йордан Камджалов”, създадена с цел да подпомага талантливи млади български музиканти. Всяка година провежда конкурс за инструменталисти, певци, композитори и диригенти и подпомага с финансиране техни участия в международни конкурси, майсторски класове, академии, фестивали и концертни изяви. Камджалов без колебание влага собствени средства в нея.

Кандидатурите тази година се събираха до 15 април, а на 14 юни ще е концертът на лауреатите на фондацията с Плевенската филхармония.

“Всяка година подпомагаме между 5 и 10 човека, толкова можем. Подпомагаме развитието на човека, това са най-важните неща, защото само когато се развива, той живее. Фондацията е един друг конкретен, социален израз на моя стремеж за съпричастност и принос към колосалната и специална българска култура.

Вярвам, че там има много, ама страшно много! И то не е достатъчно добре обгрижвано от държавата. Недопустимо е да виждаме как хора, които сега, веднага трябва да бъдат подкрепени, да не получат шанс, подадена ръка. Живот, който не бива споделен с другите, не е пълноценен.”




Мистерията на българските таланти

“Няма никакво рационално обяснение как тази малка страна има такива извънредни успехи в произволни области като химия, математика, шахмат, спортна гимнастика, музика, физика и много други – казва Камджалов в обръщение към студентите по повод Климентовите дни в СУ. – Няма никакво основание за това – нито на ниво брой на населението, нито на ниво бюджет и образование. Това означава, че причините за тези изключителни постижения са някъде много дълбоко в човека, в неговите корени, в неговото подсъзнание и свръхсъзнание. И тук бих искал да призова всички нас да бъдeм автентични, да бъдeм абсолютно смели, абсолютно експериментиращи, да повярвaме в себе си и в другия. Защото само в зоната на доверие ще имаме дързостта да се проявим тотално, цялостно и истински – а това е единственият път към щастието, успеха и творчеството.”


:clapping:
Николина Манчева
 
Мнения: 1364
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Re: Изкуството като автотерапия, но не и за атавизирани рефл

Мнениеот Николина Манчева » 24 Май 2018, 14:31

;)

"«РЕФОРМИ В КУЛТУРАТА»

се вдъхновява от идеята, че културата е първостепенно благо, съществен елемент от качеството на живот.
Смятаме за свой дълг да не допуснем упадък на това качество, с което да защитим и конституционното право на българските граждани.
Движението ще има две практически задачи:"



Движение “РЕФОРМИ В КУЛТУРАТА”

Днес, на светлия български празник 24 май, даваме начало на гражданско движение за реформи в културата.
То мобилизира съмишленици от културния сектор, за които е ясно, че такива реформи са наложителни.
Даваме старт на движението в социалните мрежи, така че ще се радваме на вашето одобрение, а онези, които споделят настоящето на своите стени, смятаме за участници, подкрепящи движението.

За всички, които следят културните процеси, е ясно, че:

- Българската култура е недофинансирана, въпреки реалния принос на културните индустрии към БВП (според международни статистики през последните години – почти винаги около и над 4%; принос, запазен дори в годините на икономическа криза 2008-2012). С това е нарушено конституционно право на българските граждани да се ползват от националните и общочовешките културни ценности и да развиват своята култура (Чл. 54. (1) от Конституцията на РБ).
- Недостатъчното финансиране се отнася както за мизерния процент от бюджета, предназначен за култура (под 0.5%, въпреки многократно повторените предизборни обещания на ГЕРБ за 1%), така и за недостатъчните държавни и общински фондове за културни проекти и програми. То се проявява и в почти отсъстващите улеснения и облекчения за бизнеса, които биха могли да стимулират частния сектор да подкрепи проекти в областта на културата.
- В хазартната сфера у нас се въртят повече от 3 млрд. лева годишно; съществуват успешни международни модели, които показват как малки отчисления от този оборот и от чудовищните приходи на хазартни босове и олигарси биха могли да решат много проблеми – не само в областта на културата, но и в спорта, образованието и пр.

- С псевдопазарни аргументи последователно се пропилява културен капитал, разрушават се традиции, институции и културни мрежи, изграждани от десетилетия – читалища, театрални състави, оркестри, трупи, хорове, фестивали. В отчаяно старомодно състояние е политиката към музеи, библиотеки и галерии, докато иновативни културни събития с международен престиж биват саботирани и на практика унищожавани от незаинтересовани администратори. Българската книга и книгоиздаване не се ползват от онези данъчни облекчения, които са практика в почти всички страни на ЕС; няма и стратегически политики за превод и промоция на българска литература в чужбина. Критиката и критическата публичност деградират заради унизителното състояние на специализираните медии за литература и култура, които не срещат адекватна подкрепа от страна на държавните институции.

- Нарастват злоупотребите с българското културно наследство, движимо и недвижимо. То е далеч от добро консервиране, съхраняване и дигитализация. Самото словосъчетание «културно наследство» все повече става синоним на корупционни схеми, на приватизирани национални ценности, на легализиране на нелегални колекции. Не се правят никакви опити за справяне с проблема за «дисонантното» културно наследство – онова, около което се спори, и за което се разгарят конфликти.

- Българската култура постепенно се превръща единствено в повод за печеливши «строителни» инициативи, които източват пари от ремонти или от терени, от «реставрации» и съмнителни археологически сензации. Всъщност не се наблюдава истинска културно-туристическа политика: страната е вече обсипана с бутафорни крепости, които почти никой не посещава и които след 10-20 години ще се превърнат в нови, абсурдни руини. Междувременно колекции мухлясват в депата, разпадат се картини и скулптури, гние текстил, фондовете на библиотеките не се обновяват, закриват се читалищни и училищни библиотеки, няма кой да записва и съхранява, да дигитализира и продава българското музикално наследство; дори българските филмови ленти от близкото минало постепенно стават негодни за употреба.

- Не са създадени истински условия за подкрепа на културните инициативи на самите български граждани (т.е. липсват политики, насочени към културната енергия, която идва отдолу - от независимата алтернативна сцена, от младежки групи, кръгове по интереси, творчески сдружения, студентски състави и международни културни мрежи, от самостоятелни организации и културни оператори, от идеи на самите граждани на квартално и общинско ниво). Националният фонд «Култура» разполага със смехотворни средства, държавата няма визия за стратегическо подпомагане на гражданските културни инициативи. Бюрокрацията в областта на културата не си дава сметка за тяхната ключова важност; за това, че те са самата същност на прословутата «децентрализация» и «включване».

- Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм. Лишен от истинска културна памет, той често поражда ксенофобия и антиевропейски настроения. Не съществуват културни политики към европейска солидарност, не съществува и стратегическа протекционистка държавна политика към традициите и наследството на националната ни култура.

- Не се полагат планомерни държавни усилия за връзка между културните и образователни политики, докато общото ниво на публиките спада, а културната консумация съзнателно се комерсиализира - и то чрез държавни медии и политически инструменти. Година след година, десетилетие след десетилетие, това постепенно насажда чалга-манталитет, плоско и пасивно културно консуматорство, отказ от усилия, “риалити”-манталитет. България се превръща в пустиня на вкуса. Откъснати от политиките за култура, образователните политики (сами по себе си недостатъчни и несъвършени) са насочени към елементарна и функционална грамотност. Те не преминават естествено в гъвкави политики за изграждане на по-високи културни компетентности, за създаване на безусловно необходима обща, човешка, художествена, морална и гражданска култура. Властва късогледство, липса на грижа за бъдещето, въпреки очевидната (а и доказана от изследвания) връзка между общото културно-образователно ниво на една нация, нейната гражданска демократична култура от друга, и креативността и способността за иновации в бизнеса и икономиката от трета. В документите на ЕС тази известна зависимост се нарича «културата като катализатор на творчеството и иновациите» и се изтъква нейния принос за интелигентния и устойчив растеж и социалното приобщаване.

- Културната дипломация и външната културна политика са подменени от имитации и грандомания. Българската култура се представя по света и в Европа чрез епизодични и помпозни шоу-трикове, които справедливо получиха етикетите «лувъри», «рози и сапунени мехури». Всъщност България се изолира културно от Европа и света, от процеси и тенденции в съвременното изкуство, а реалният български принос е невидим - интересни и приносни български културни събития не присъстват в глобалните културни календари, не се появяват на световни фестивали и биеналета.
В заключение можем да заявим, че у нас просто отсъстват промислени културни политики. Те са подменени със своите политически и медийни двойници, зад които се крият корупционни схеми и лобистки интереси. Отсъства научно събирана информация, културна статистика, експертен потенциал, дългосрочни културни изследвания, върху които едно добро управление на културата би могло да стъпи. От години напразно чакаме да се появи стратегия за развитие на националната култура. Поради всичко това всъщност няма и истинско управление на културата, а само имитационни жестове и ялова бюрокрация. В тази връзка е необходима ревизия на цялата нормативна база – и на начина, по който закони и подзаконови актове обикновено са били писани досега; не за да служат на магистралните цели на българската култура, а с временни и компромисни намерения, за да обслужат едни или други частни интереси (което, освен всичко друго, прави текстовете им вътрешно противоречиви и объркани, пълни с взаимоизключващи се кръпки и поправки).


НАШЕТО ПОСЛАНИЕ:

«Реформи в културата» се вдъхновява от идеята, че културата е първостепенно благо, съществен елемент от качеството на живот. Смятаме за свой дълг да не допуснем упадък на това качество, с което да защитим и конституционното право на българските граждани.

Движението ще има две практически задачи:

1. В поредица от последователни публични форуми да направи критически мониторинг на направеното (а и на ненаправеното, на погрешно или имитативно направеното) в областта на секторните културни политики от правителството на ГЕРБ и от предходните правителства. Тези форуми ще формулират болни проблеми, провали, скандали и престъпления, ще създадат консенсус около наложителни реформи и очевидни приоритети. Очаквайте скоро съобщение за първото подобно събитие през юни в Пловдив.

2. Чрез дискусии между творци и експерти да разработи постепенно стратегическа визия за ролята на културата, връзката й с образованието, ценността й за българското общество, както и да очертае спешни мерки, стъпки към законодателни инициативи и национална стратегия. Ще бъдат разработени и предложени планове за реформи там, където проблемите са болни и видими за всички.
Нека не чакаме някой друг да го направи вместо нас: ние знаем за какво става дума, какъв е залогът. Това е наша работа.

Честит 24 май!


Подкрепили движението досега:

1. (по азбучен ред на фамилните имена)
1- Рада Александрова, писател
2- Александър Андреев, писател
3- Николай Аретов, литератор и издател
4- Асен Асенов, културен мениджър
5- Марин Бодаков, поет и журналист
6- Ясен Бояджиев, журналист
7- Венцислав Благоев, музикант
8- Проф. Маргарита Ваклинова, археолог
9- Мария Василева, изкуствовед
10- Гл. ас. Младен Влашки, литературовед
11- Рени Врангова, актриса
12- Маргарита Гигова, адвокат
13- Чавдар Гюзелев, художник
14- Ясен Гюзелев, художник
15- Проф. Виолета Дечева, театровед
16- Емилия Дворянова, писател
17- Виктория Драганова, куратор
18- Кирил Златков, художник
19- Веселин Калановски, актьор
20- Доц. Йорданка Кандулкова, архитект
21- Георги Колчаков, председател на Баховото общество в България
22- Златина Колчакова-Костова, културолог
23- Аглика Крушовенска, специалист по онлайн комуникации
24- Проф. Александър Кьосев, културолог
25- Eлиана Лилова, културен мениджър
26- Александър Морфов, режисьор
27- Проф. Велислав Минеков, скулптор
28- Боряна Нейкова, журналист
29- Тони Николов, гл. редактор на портал „Култура“
30- Митко Новков, публицист, отговорен редактор на екип "Драматургични форми"
31- Гл.ас. Георги Няголов, литературовед
32- Проф. Нели Огнянова, юрист
33- Манол Пейков, издател
34- Владимир Пенев, актьор
35- Александрина Пендачанска, оперна певица
36- Гл.ас. Тодор Т. Петев, педагог, музеолог
37- Ния Пушкарова, художник и културен оператор
38- Ива Свещарова, съвременен танц и пърформанс
39- Александра Стеркова, юрист
40- Мартина Стефанова, културен мениджър
41- Дарина Такова, оперна певица
42- Зорница Христова, преводач и издател
43- Ивайло Цветков, културолог
44- Копринка Червенкова, главен редактор на в. „Култура“
45- Проф. Калин Янакиев, културолог



https://www.facebook.com/alexandrina.pe ... 6195777605

:yahoo:
Николина Манчева
 
Мнения: 1364
Регистриран на: 17 Окт 2008, 22:57

Предишна

Назад към Гостна

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron