В АЕЦ „Козлодуй“ спасяването на давещите се е дело на давещите се

В първата си изява пред национална аудитория в качеството си на нов директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов отказа днес да коментира пред БНТ случая със смъртта на водолаз, загинал нелепо и при явно странни обстоятелства при изпълнение на рутинна операция под водата. Отказват коментар и от самата централа, където, за разлика от депутата Николов, все пак би трябвало да имат квалификацията да коментират случая. Ето защо няма да откажа коментара на близките на загиналия Радослав Стоянов, които търсят справедливост чрез разгласяване на фактите около трагедията.

Същевременно ги призовавам да направят и следващата стъпка: щом подозират вина у някого, макар и да е без умисъл, трябва да развият проучването си с основния троен въпрос, който трябва да си зададат. А той е: какво, защо и кого точно крият?

Ако става дума за неадекватни действия по включване на съответни съоръжения, например помпа, кой е наредил и кой е извършил фаталната процедура? При престъпно включване на помпа в един плувен басейн в курорта „Златни пясъци” преди няколко години загина едно германско момиче, което изправи на крака германските медии с въпроса как е възможно такова безхаберие да се случи в една европейска туристическа държава (една от дъщерите ми, която работи във в. БИЛД, направи разследване по въпроса в най-тиражния европейски всекидневник). Наскоро стана ясно, че отговорно лице, свързано със смъртта на момичето, е получило след дълга съдебна сага условна присъда…

Само при посочване на конкретни данни и имена може да се търси и конкретна отговорност. Защото се вижда, че още със самото си назначаване новият директор не гори от желание да се занимава с подобно разследване.

В България често, а в АЕЦ „Козлодуй в случая и направо буквално, „спасяването на давещите се е дело на давещите се”, както саркастично се изразява съветският тарикат Остап Бендер в „Златния телец” на Илф и Петров.

АЕЦ определено се ръководи по законите на златния телец. Смъртта на един млад човек не може да бъде оправдана обаче с никакви пари и си заслужава усилието заинтересованите сами да разрият „с копита” онова, което началниците крият. Защото е явно, че властите няма да се изправят срещу рогата на големите пари, които движат правилата в гиганта на социалистическата икономика на принципа на кантората „Рога и копита” от споменатия роман, в който едни хитреци се опитват да печелят с измама.

Близките на загиналия водолаз ми изпратиха следния текст:

С Вашата последователна позиция срещу непрозрачността и двойните стандарти като основна пречка за демократичното развитие и просперитет на страната ни, Вие сте естествен получател на тази молба. Вие можете да насочите общественото внимание върху една трагедия.
В събота, 05.05.2012г., на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и при неясни обстоятелства, почина, само на 29 години, Радослав Стоянов. Той загина при инспекция на водна шахта, на метри под водата. В шахтата работят помпи, които циркулират вода при много голямо налягане, респективно – съществува определена процедура, която трябва да се следва при този тип дейност. Има сериозни съмнения по отношение на това, дали са изпълнени коректно всички релевантни мерки за безопасност и дали всички отговорни за извършването на процедурата са изпълнили своите задължения в съответствие с приложимите изисквания. Ръководството на предприятието „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и на фирмата – работодател (Хидроремонт) на Радо отказват да коментират случая.
Според официалния доклад от аутопсията причината за смъртта е „остър инфаркт на миокарда в следствие на заболяване“. Радослав обаче е бил здрав и близки и приятели са убедени, че истинската причина се прикрива умишлено, за да се избегне подвеждане под съдебна отговорност на хората, отговорни за „инцидента“. Близките описват, че по тялото на момчето има множество външни травми и очевидна лицево-челюстна деформация, които няма как да са следствие от инфаркт. По непотвърдени данни една от помпите не е била спряна навреме и той е бил засмукан от нея. Тя буквално го е смачкала, докато Радо се е молил за живота си!
Само ден след смъртта на Радо последва неочаквана смяна на управителя на централата Александър Николов. Още на поста си той посочи инфаркт като причината за смъртта на Радо. Известно време преди извършването на аутопсията.. Обяснението за смяната на г-н Николов като целяща повишаване на ефективността на работата на електроцентрала може и да звучи правдоподобно, но само ако като подобрение се приема успешното потулване на поредна трагедия.
Обществена тайна е, че атомната централа в Козлодуй и фирмите, обвързани с нея, са оплетени в корупционни схеми. Страшно е, че този случай е пореден и че алчността, съчетана с липсата на отговорност и безнаказаност, може да доведе до други подобни инциденти. А когато те се случват в ядрена електроцентрала, последствията могат да са катастрофални! Наложително е мъглата около смъртта на Радослав да се разсее. Неяснотата и непрозрачността хвърлят съмнение върху процесите на управление и експлоатация на централата и компрометират основната причина за нейното съществуване – безопасността ѝ.
на Козлодуй създаде Фейсбук група, за да изрази граждански натиск за разясняване на трагедията. За броени часове повече от 5000 души се включиха.
http://www.facebook.com/groups/386461478064150/
http://kozloduy-bg.info/index.php?p=news&aid=7111
http://kozloduy-bg.info/index.php?p=news&aid=7124
Благодарим Ви за отделеното време и внимание! Наистина разчитаме на Вашата подкрепа.
С уважение,
Близки и приятели на Радо

Share on Facebook

Ден на Азия

Макар да е трудно да бъде посочен отделен ден от българския календар, който най-добре да илюстрира бъркотията в тълкуването на историческите факти , сред фаворитите определено е днешният 9 май. За съветофилите, които за по-лесно преглъщане на геронтофилската им любов към трупа на СССР се наричат още и русофили, днес е „ден на победата”. Така се нарича в Москва и на тях това им е достатъчно. Какво от това, че истинският ден на капитулацията на Германия е 8 май 1944 г. и че Сталин бойкотира церемонията, за да накара още веднъж капитулиралите германци да капитулират отделно пред него с отделен акт на 9-ти май!

За около 500 милиона европейци 9 май е „Ден на „Европа” и това няма нищо общо с войната, което обаче не пречи на съветофилите у нас да търсят легитимност и да се опитват да прокарат”европейска нишка” в преклонението си пред решението на Сталин, твърдейки например, че всъщност съветският паметник в центъра на София бил посветен на победата над хитлеризма изобщо, а не ( само) над България. Ако беше така, къде се вижда в този паметник ( и изобщо в България) благодарността на българския народ към останалите победители, сред които е и самата България, дала десетки хиляди жертви под знамената на червената армия в Югославия и Унгария, но оставена да се гърчи от съветските си наставници сред победените държави, определени като такива на Парижката мирна конференция в края на 1947 година? Логичен въпрос, но не и според антилогиката на племето на съветофилите.

Всъщност 9 май е обявен за ден на Европа на заседание в Милано чак през 1985 г. от ръководителите на страните от Европейската общност. А поводът е, че на 9 май 1950 г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, представя декларация пред международната преса в Париж, в която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като „първа реална стъпка към създаването на европейската федерация”. „Декларацията на Шуман“ е възприета като рождена дата на днешна обединена Европа.

Но и това не е всичко. Мнозина, дори външният ни министър Николай Младенов, обявяват 9 май за край на Втората световна война. След този лапсус, който той допусна днес, си позволих да го репликирам в криптата на „Александър Невски” в София, където той държа иначе доста добра реч за европейския празник. Младенов се поправи, че е имал предвид победата във войната в Европа с подписването на германската капитулация на 8 май- намек за неприемането на съветско-руската трактовка от негова страна.

Истината е, че Втората световна война приключва на 2 септември 1945 г., когато на борда на американския кораб „Мисури” генерал Дъглас Макартър приема капитулацията на Япония. С други думи войната приключва в Азия и ако признаваха фактите българските поклонници на преклонението пред подвига на умиротворителите от онова време би трябвало да празнуват като ден на победата събитието, състояло се в Азия. Да сте чували някога у нас тази дата да е била празнувана- дори и сега, когато сме официално съюзници на САЩ?

Замислете се и над друго: демонстративният отказ на Сталин да подпише заедно със западните съюзници капитулацията на Германия всъщност е началото на разделянето на Европа- т.е. в този смисъл 9 май е антитеза на обединението на Европа по вина на кремълския диктатор. Приписваната като отправна точка за разделението на континента реч на Чърчил в американския град Фултън, заради репликата му за падането на желязната завеса, е само коментар към този факт, показан толкова ясно с разграничаването на Москва от 9 май.

Сега да върнем малко календара с три дни назад. На една и съща дата в Европа ( формално, от географска гледна точка) се състояха следните събития: изборите в Гърция и Франция, както и завръщането на Путин на трона в Москва. Колкото и да са противоречиви резултатите от гласуването в Европа, заради турболенцията на крайно левите и крайно десните сътресения, те са автентични като елемент на демокрацията. Докато от руската столица телевизиите излъчиха една откровена подигравка, каквото е прехвърлянето на властта от Путин към Путин в духа на азиатската деспотичност на една лицемерна монархия, маскирана с уж модерни атрибути на демокрацията. Руските стратези наричат това „евразийски модел”

Между Европа и Азия в това отношение сме разкрачени и ние, опитвайки се да съвместим евроатлантическата си принадлежност по документи с проруските нагласи. Ден на Европа или Ден Азия е днес за нас? Трябва да се определим!

Share on Facebook

Като котка и мишка

Кой трие знамето в този час-аз трия, каза Филби

Поредното изтриване на българското знаме от съветския паметник в София ме вдъхнови да перифразирам световно известното стихотворение „Финли” на Робърт Бърнс.

Тук е страната на победоносната любов към мъртвия СССР. Заличителите на българския трибагреник ще разпознаят себе си в Ким Филби- съветският разведчик, успял дълги години да продава родната си Великобритания на съветските другари без да го хванат.

Филби
-Кой трие в този ранен час?
-Аз трия, каза Филби.
-Върви си, всички спят у нас.
-Не всички, каза Филби.
-Кажи ми кой е наредил…
-Да, зная, каза Филби.
-Кажи, бъди тъй мил.
-Не казвам, каза Филби.
-И все пак- кой ти плаща вън.
- Руснаци, каза Филби.
-Простаци ли? Защо навън?
-Отвътре идват, каза Филби.
-При мен да дойдеш току виж…
-Не плащаш, каза Филби.
-И утре флага ще свалиш ?
-И утре, каза Филби.
-Ще те преборя, ала чуй…
-Бори се,каза Филби.
-Ще те преместя в Козлодуй.
-Не думай, каза Филби.

Share on Facebook

Българското знаме пак украси съветския паметник в София

Тази сутрин българското знаме възтържествува отново над символа на съветската окупация в столицата ни.

В ранните часове на 2-ри май общински служител беше изпратен да „свали” българското знаме, появило се предишната нощ под формата на трибагреник върху позорния надпис с благодарността за сталинистката окупация на България. В знак на протест срещу заличаването на националния ни флаг вчера се състоя флашмоб протестна акция пред столичната община със снимки на унищожената незнайно по чие нареждане българска символика.

На мълчаливата загриженост на нашите управляващи за толкова милата на сърцето им окупационна „чистота” на този най-ярък символ на търпимостта към лъжата в страна ни, днес също толкова упорито е противопоставено отново българското знаме на същото място.

И този път ли тихомълком, за да не видят хората това, властите ще наредят бързо и позорно да бъде трит трибагреника ни?

Източният барелеф, който изобразява болшевишката победоносна братоубийственост в Русия, също е маркиран с цветовете на България- развятото чугунено знаме на болшевизма с надписа „Вся власть советам” (който няма нищо общо с претенцията паметникът да е символ на нещо си от времето на Втората световна война) е трансформирано в бяло, зелено и червено.

Очаквайте снимки и подробности!

Share on Facebook

Козлодуйски б(р)яг

Докато в не особено развити държави, като Япония, където вече заглушиха и последния си , 54-ти ядрен реактор, се отказват от ядрената енергетика, в енергийния център на Балканите кипи бурна дейност по развитието на тази кауза пердута. Понеже все пак се наложи и тук да се закрие в зародиш ( заченат в корупционен грях) безумието АЕЦ „Белене”, с ускорени темпове наваксваме в реанимирането на съветското минало в тази област. Как? Ами чрез кадрили на кадрите, които не решават нищо.

За целта е махнат от поста поредният директор на ключовото за икономиката ни предприятие. Битият от неизвестни и до днес извършители през ноември миналата година шеф на централата Александър Николов е сред героите на книгата „Ядреналин” ( която в момента е номер едно по продажби сред нехудожествената книжнина в класацията на водещата верига книжарници „Хеликон”). Но не изглежда да е трудоустроен внезапно по инвалидност след „инцидента”, който би трябвало да задейства алармената система на държавата- все пак окървавиха началника на ядрен обект и тази „дреболия” е достойна за тревога от първа степен, но вместо това беше сбутана на опашката от чакащите да бъдат бинтовани в нашата полицейска „бърза безпомощност”.

Едни много зли езици дори злословят, че на директора Николов всъщност са му отрязали ухото ( и са го пришили след това, слава на Бога на българската хирургия), което е типично мутренски наказателен метод за опресняване паметта на забравили да си върнат дълговете нещастници. Но да не се поддаваме на слухове за уши, които не сме проверили, защото от столичната дистанция няма как да удостоверим суровата истина: на всички снимки и телевизионни интервюта от повече от половин година насам пострадалият Николов го показват само откъм здравата му страна.

За директор на АЕЦ „Козлодуй“ е назначен здрав кадър на управляващата партия, депутатът от ГЕРБ Валентин Николов, който преди броени седмици бе издигнат за заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Да ви прилича това на нещо неприлично? Питам, защото става дума за пети пореден парашутист ( ако броим за отправна бройка човека на тройната коалиция Иван Генов) начело на ядрената централа за няма и три години управление на ГЕРБ. Както ми каза иронично по този повод познавачът на козлодуйските потайности, съавторът на „Ядреналин” Георги Котев, само здравеопазването в България може да се мери с централата в Козлодуй с толкова чести смени на върха в същия период. Ние си знаем колко продънена е бездънната каца по темата с касата и другите здравно-административни болежки на тази власт. Поради това аналогията е доста разболяваща.

Обяснението за отчаяния ход е жизнерадостно. „Рокадата се налага с цел да се подобри координацията и темпото на работата по удължаването живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ и изграждането на нова ядрена мощност на площадката на централата“. Това ни съобщава ресорният министър Делян Добрев, който лично представил новия началник Валентин Николов пред трудещите се в централата.

Сигурен съм, че министър Добрев може да чете, макар и да е първолак на години от гледна точка на стандартното изискване за управленски стаж по отношение на поверения му пост. Дали пък не е успял за една седмица да прочете в „Ядреналин”, да осмисли и докладва нагоре какво всъщност става в подчинената му по документи държава в държавата АЕЦ „Козлодуй”?

Share on Facebook

ГЕРБ бяга от реформа в съдебната власт.

ГЕРБ бяга от реформа в съдебната власт.


ГЕРБ бяга от реформа в съдебната власт
dsb.bg

Мерколанд сменя Меркози, а махалото в Бойкостан ни клати по план

Не за всеки е лесно осмислянето на ефекта на махалото , описан и демонстриран от френския физик Леон Фуко в средата на 19-ти век, а в наши дни увековечен като термин за широката публика от писателя Умберто Еко в книгата му „Махалото на Фуко”. Но е прост за разбиране афектът от френските президентските избори като махало на фукнята сред българските социалисти, свикнали да правят помен с чужда пита.

Лесен за „разгадаване” е напънът на поставения временно начело на Партията на европейските социалисти ( ПЕС) Сергей Станишев да се присламчи към успеха на победилия на изборите френски социалист Франсоа Оланд. Поради липса на собствени успехи в България и на фона на гръмовния изборен провал на БСП в три поредни изборни кампании след края на тройната коалиция, бившият премиер Станишев ликува от обръщането на френската палачинка. Но слага тигана докато рибата е още в морето- тази сутрин косвено му го съобщи посланикът на Франция у нас Филип Отие. На въпрос на БНТ за бъдещето на отношенията между Париж и Берлин той допусна с доста голяма увереност, че то може да бъде още по-добро.

Не е нужно човек да бъде тънък познавач на дебелите интереси, които свързват стратегически двете водещи континентални сили, за да съобрази, че координатната система „ляво-дясно”, макар и важна, е второстепенна спрямо подредбата на приоритетите в отношенията между Германия и Франция, взаимодействието между които в много голяма степен определя основните насоки в политиката на най-богатия съюз на държави в най-богатия континент.

Но не така мисли Станишев, който щедро поздрави французите, че са избрали именно Оланд и нарече този резултат „пълно отрицание на лудостта Меркози”. С какво е пълно е това празноглаво изявление?

Плачът на чуждите гробища и поменът с чуждата пита е стар специалитет на некадърниците. За тях е характерно също и преиграването- в случая френското махало направо превръща като с магическа диригентска палка Станишев в „пудела на Оланд”. „Оле, хоп” и той маха с опашка, тичайки като пале пред майка си в момента, когато е очевидно за всички, че съюзът между канцлера Меркел и президента Саркози е обречен да смени табелата от Меркози на Мерколанд. Но тук, в Мераколанд, мераците за извличане на дивиденти от „нещастието” на Саркози ( защото французите всъщност гласуваха повече срещу него, отколкото „за” Оланд), ощастливява единствено политиците без собствена позитивна платформа, върху която да стъпят като трамплин за надскачане на дребния си ръст.

Нека видим най-напред как ще се състои официалният развод на Станишев с бившия му ментор Първанов – кой какво ще си вземе от партийното имущество- и след евентуалния разпад на семейство ПърваноСтан, ще можем да се съсредоточим върху оплакването на германско-френските отношения и края на ерата Меркози. Дотогава махалото на фукнята води само до цицини по главата на онези наши доморасли политици, които не внимават с инерцията във въртенето на земята и губят равновесие.

Не по-малко интересно е впрочем какъв анализ ще си направят управляващите от ГЕРБ, отчитайки залеза на още един десен популист в Европа след сгромолясването на Берлускони в Италия. Бойко Борисов обичаше да се крие зад гърбовете и на двамата- къде на шега, къде наистина, съизмерваше се с тях. При последното си посещение в Германия пък застана мирно и козирува с изречението, че слуша, когато канцлера Меркел говори. Но с типичната си непоследователност, бидейки далеч от Берлин, от територията на Азербайджан след това сметна за необходимо да се накара на ЕС, че не прави достатъчно за диверсификацията на енергийните доставки ( и това го заявява премиерът, който не си е мръднал не само пръста, но и погледа към нашите пристанища- България е единствената морска страна в Европа без терминал за разтоварване на втечнен газ, с което си остава напълно зависима от Русия за природния газ).

Някой трябва да каже на нашите водещи политици, че Европа ( като понятие) не е „врата у поле”, през която само баламите минават- тези шопски хитрини на дребно не минават. Да, баламите у нас са достатъчно много, за да правят партиите на Станишев и Борисов основни играчи в полето на изборите. Но дори и шопите могат да изчерпят търпението си от това подаване на топката между доскучалите играчи и да изберат някой трети. Тази задача всъщност е най-интересната част от въпросите, които хората би трябвало да си зададат в България, наблюдавайки европейското махало, което зяпаме от низините на нашата изостаналост, питайки се :” почему, бе джанъм” в нашия губернски вилает сме все на опашката на Европа? Наистина ли ни са ни калпави „матрялът” и чипът, както се оправдават премиерите Борисов и Сакскобургготски или ни е за смяна „елитът”, както се вижда от залитанията на Станишев? Засега агонията на махалото в БойкоСтан продължава.

Share on Facebook

Герговден

В България може да е Гергьовден, но в Пловдив днес е направо Герговден. Мечтата на червения олигарх Георги Гергов да получи висок партиен пост, която той от години не крие, се осъществи. Избран е за председател на Градския съвет на БСП в Пловдив.

Това събитие е ценен принос към откровението за ценностите, изповядвани от партията, горда наследница на борбата срещу капитализма. Колкото повече ценности има в банката един другар, толкова е по-вероятно останалите пролетарии от партийната върхушка да се обединят около вдъхновяващото му богатство и да застанат до него с протегната ръка, а после да я вдигнат при гласуването.

В БСП и преди са правени опити да бъде върнато дължимото на активни борци за червен капитализъм. Само че досега бяха номинирани предимно банкери, като бившият „честен частник” Венцислав Йосифов, предложен от другарите си за кмет на София през 2007 г.. Подобен неуспешен опит направиха и 4 години по-рано с банкера Стоян Александров.
След техния провал Георги Гергов явно е решил сам да хване златния телец за рогата и да атакува най-напред по фланга в самата партия, възсядайки втората по големина местна организация на БСП.

В навечерието на конгреса на БСП, когато всички оцелели симпатизанти на комунизма следят стреснати, трогнати и разочаровани битката за партийния връх, инвестицията на Гергов в залаганията вероятно ще вдъхнови противниците на Станишев. На предишния конгрес от 17 октомври 2010 г. Георги Гергов се саморекламира от трибуната като алтернатива на партийния си лидер. Макар и без да го споменава поименно, той го определи не без презрение като един от онези, които са „расли по резиденции” и призова съпартийците си да подкрепят „доказаните” активисти на БСП, т.е. онези, които са се превърнали в милионери. Друг „самонаправил се” богаташ от същия този кръг, главният редактор на в. „Труд” Тошо Тошев ( който в момента обитава с новия си вестник „Преса” площ на територията на придобития от Георги Гергов ЦУМ в центъра на София), отдели почетно и широко място във вестника си на думите на успешния си камарад. И Тошев, и Гергов, както е известно, са от кръга на Георги Първанов.

Най-веселото в случката е, че Георги Гергов е цитиран да изобразява голяма изненада от доверието, което другарите са му гласували. Така човекът, чието забогатяване се свързва с отглеждането на свине, направо ни закла, взе ни за мезе. Театралничи мажоритарно в рамките на пържолитарното мислене, а верващите са блажени, макар и да не са се облажили лично.

Share on Facebook

В памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов

Серията „открития” на факти,свързани с поваления Първанов, които съм описал преди години в блога си в зенита на неговото обожествяване в сервилните български медии, продължава.

Как да го кажа, че да не бъда обвинен в някакъв личен интерес: например разкритията на прогонения от НСО офицер Николай Марков и тезите на Николай Слатински, бивш съветник на бившия държавен глава, са широко застъпени в книгата ми „Президент на РъБъ”. Но сега една по една се появяват като чисто нови „находки” на интервюиращи журналисти.

Пак е добре, ще кажат мнозина. А пропуснатото време? А пропуснатите „ползи” от атакуването на президент „приживе”?

Гледам в момента драматичното развитие на разплитащото се кълбо за вината на Първанов и приютения от него генерал Никола Колев за военната и човешка катастрофа на България в иракския град Кербала. Нишката тегли Люба Кулезич по официозната ТВ 7. Хубаво, драматично, вълнуващо, справедливо и последователно по отношение на оспорената от нея автентичност на  моя сблъсък с Първанов ( една от гадостите, която тя изсипа върху името ми).

Знам, че съм в слаба позиция да търся справедливост за себе си като автор. Така че- оставете мен…Позовал съм се обаче на свидетел със световна журналистическа слава, какъвто е носителят на „Пулицър” Робърт Фиск ( мой стар познат от войната в Ливан през 1983-84 г.). Той кратичко и ясно е описал причината за българската трагедия в Кербала. Къде беше тогава българската журналистика? Нейното „проглеждане” е отчайващо закъсняло в сегашната безопасна за „разследващите”обстановка. Но съм сигурен, че отново номерът ще мине. В страната на минималните изисквания, в страната на „карай да върви” това минава и конюнктурата ще бъде за пореден път обслужена.

Припомням на „откривателите” истината с доста голяма давност, която съм документирал:

КЪРВАВАТА „БЪЛГАРСКА КОЛЕДА” ПОД ЕГИДАТА НА ПРЕЗИДЕНТА

Иво Инджев ⋅ декември 27, 2010 ⋅
На днешния ден се навършват 7 години от атентата срещу българската военна база в Ирак, при който загинаха 5 български военни и бяха ранени 27 наши сънародници в униформа. На 27 декември 2003 година камион-бомба се вряза в база „Индия” в Кербала и практически унищожи уж укрепената българска твърдина– факт, който се потвърди от принудителното й преместване в Диуания по-късно.
Докато световните информационни агенции бълваха тревожни съобщения за избити български военни, “отговорните фактори” в България мълчаха. Час, два, три, четири, пет…После казаха, че имало проблем с комуникацията. Аз пък ви казвам, че машинката за прикриване на вината, под вещото ръководство на следочистачите на главнокомандващия Георги Първанов, е работила на тайни, но бързи обороти точно както онези приспособления за унищожаване на документи в критична ситуация.
Никой в България не пое отговорността за този най-тежък от десетилетия насам удар срещу българската армия и нейния престиж. Тъкмо напротив: под закрилата на главнокомандващия Георги Първанов военното ръководство, в лицето на началник-щаба Никола Колев, не само се измъкна, но и дори заяви, че всъщност била избегната по-голяма трагедия, но поради добрата подготовка на българския контингент това не се е случило. Приписа си заслуги! С тази маневра генералът, покровителстван от (назначилия го само година по-рано на поста) главнокомандващия Първанов, се озовава по-късно на длъжността…началник на кабинета на президента. Зависим и благодарен “до гроб”!
Генералът от резерва, днешно доверено лице на президентските тайни, можеше да бъде видян зад гърба на началника си от телевизионните зрители в рамките на т.н. грандиозно благотворително шоу “Българската коледа” в “Народния театър”. А за кървавата българска Коледа от 2006 година ни припомниха…талибаните, които са обстрелвали българската база край афганистанското летище в Кандахар – може и да е съвпадение, но прилича на зловещо ритуално намигване към България, където “случката” в Кербала е потулена и покрита с президентска пепел.
В книгата си “Президент на РъБъ” дадох думата на една световна знаменитост в журналистиката , която свидетелства от Кербала доколко адекватно са били подготвени българските военни да посрещнат терористичното предизвикателство. Припомням:
“Karbala Bombing
Robert Fisk – The Independent December 29, 2003
The Bulgarians had smothered their headquarters in camouflage netting, just as the Soviet army had once taught them to do, but had not secured the football pitch. The bomber had reached the barbed wire at the main gate when he blew up his truck and part of the outer walls had come cascading into the forecourt.
Bulgarian troops, under Polish command in this central sector of Iraq’s occupation force, could be seen wandering along the broken roof and through the piles of rubble outside, kicking the wire that had proved so useless, clambering over the new collapsed mobile phone tower whose iron supports had been sheered away by the blast.
Across Karbala yesterday, the Bulgarians mounted some half-hearted checkpoints around the city, as if those who had sent the bombers to their targets would cruise the streets 24 hours later.”
В репортажа на британския журналист Робърт Фиск за в. “Индипендънт” ( на който той е сред съосновател заедно с група британски журналисти), носител на “Пулицър” и водещ познавач на регионалните проблеми от десетилетия в световен мащаб, се казва онова, което ни “спестиха” българската пропаганда, българският военен съд, българският главнокомандващ и подчинените му: базата на българите в Кербала не е била защитена срещу атентат от типа, който я разруши. Вместо с бетонни заграждения и ровове, тя е била обкръжена с бодлива тел и “наметната” с камуфлажна мрежа – по съветски маниер, както иронично отбелязва Фиск по адрес на онези, които са обучавали българските военни в недалечното минало.
Само че за всичко това припомнят талибаните, докато другарите Колев и Първанов празнуват пищно и трупат политически активи от демонстративната съпричастност към социално слабите и към болните деца в поверената им България- все така социално слаба и с народ, определящ себе си като един от най-нещастните на света след 9 години властване на президент, претендиращ да бъде социален и граждански загрижен за нашето възраждане . Оказахме се незащитени от неговото управление, наметнати с камуфлажната мрежа от медийни манипулация за благия “баща на нацията”( както най-сериозно продължават да го определят и до днес, например във в. “24 часа”).
Кървавата „Българска коледа“ също е под егидата ( т.е.под „щита“) на президента- както и другата, шумно и пищно рекламирана. Само че едната тъне в забрава, а с другата той иска да бъде запомнен като благ дарител на усмивки и чужди левчета.”

Share on Facebook

« Предишна — Следваща »