Товарищ Доган, вы большой ученый
март 23, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
В продължение на консултантската история ето още един ужасно интересен детайл. В днешния си брой “24 часа” съобщава, че Доган е взел парите, за да обърне Места. Става дума за река Места. Поздравления за колегите, които са превели на разбираем език съобщеното ни “високите пролетни води на р. Места да се прехвърлят в каскадата “Въча”, а не да се изливат безплатно в Гърция”.
А обръщането на реки е сериозна работа. Върви със сериозни хонорари. И със сериозни последствия. Спомних си за отклоняването на реките Амударя и Сърдаря в Централна Азия. Пак така някой надарен учЕн е решил да поправи природата. Резултатът е, че Аралско море днес е пустиня. Историята започва някъде през 30-те години на 20-ти век, когато тази част от света е управлявана от Йосиф Висарионович Сталин.
И като стана дума за велики учени, се сетих за песента на Алешковски “Товарищ Сталин, вы большой учены”. Това е изпълнение на Висоцки:
Най-търсените консултанти
март 22, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
А защо пък точно хидроенергетика? Ахмед Доган би могъл да си избира по каква точно специфична наука да бъде консултант. Днес е хидроенергетик. Утре - консултант по осеменяването на нечифтокопитните. Или пък експерт по инвазивна кардиология. Изберете си сами.
Истината е, че когато си в позицията на Ахмед Доган и държиш мандата на правителството с няколко министри вътре, вероятността да бъдеш много търсен консултант е висока. Търсенето на подобен “консултант” е толкова засилено, че той не може да се отзове на всички покани за консултиране. А когато на пазара има дефицит, какво става? Качват се цените. Така най-търсеният консултант става и най-високо платеният консултант. Напълно законно.
Законът за предотвратяване на конфликта на интереси не го лови. Формално не е бил член на органа, който е взел решението. Формално.
Консултантският талант обаче никой закон не го лови. Нито един законодател няма да запише изрично в закона, че той се отнася до “председател на управляваща партия и член на коалиционния съвет на управляващото мнозинство”. Просто няма да се сети. Така както в закона не пише, че той се отнася и за президента, и за премиера. Утре напълно законно може да се окаже, че и президентът е много търсен консултант. И председателите на върховните съдилища, и главният прокурор. Можете да бъдете сигурни, че всичките могат да бъдат ужасно търсени консултанти.
Тази случка роди нов евфемизъм в българския език. Както “добре облечени бизнесмени” замества “мутри”, както “жриците на любовта” замества “проститутки”, така вече “консултант” ще означава не само консултант. Всички знаем какво.
снимка: ДПС
Не знам, не чух, не видях
март 18, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
Писмото, с което ми поиска пари назаем, изобщо не съм го получил. Това е един от най-кратките вицове. Това е и най-краткото описание на “скандала” с 28-те антикризисни мерки на правителството, които предизвикаха закани за протести от синдикатите, искания за оставки от опозицията и частично одобрение от бизнеса. “Документът”, който медиите цитират, не съществува и не е бил обсъждан. С това изречение Министерството на финансите се отказа от авторство.
Така правителството опроверга единствената добра новина в случая - че все пак има антикризисен план. През последните седмици бизнес организации, политици и синдикати призоваваха управлението да изготви и да публикува актуализирана програма срещу кризата. Изведнъж се появи “документът”, който обаче засега официално е сираче. И все пак тези 28 мерки са подготвени от това управление - излишен спор е дали списъкът с мерките е написан от министри, депутати или привлечени от тях експерти.
От друга страна, излишни са усилията на правителството да убеждава гражданите, че това е само работен документ и не е окончателният вариант. Това е съвсем очевидно. За някои от мерките изобщо не е посочено колко пари ще бъдат спестени на бюджета - срещу тях просто няма число. Има мерки, които, ако бъдат приложени, може да съборят дори и най-стабилното управление. Колкото и да се стараят да изглеждат такива, управляващите все пак не са чак толкова неразумни, че да си причинят това.
С вчерашните си реакции представителите на ГЕРБ се опитаха да убедят всички, че “изтичането” на списъка с мерките е саботаж. Парламентарният им партньор Иван Костов дори го каза в прав текст. Близо са до верния отговор. Думата наистина започва със “с” и завършва на “ж” - сондаж.
Заканите за протести вече са налице. Утре обаче ще се появи друг списък, който вече ще бъде припознат от правителството. И предизвикалите най-бурни реакции мерки просто няма да ги има. Прозрачно. Дори е законно. Правителството не за първи път играе тази игра. Увеличаването на акциза върху алкохола и великодушната му отмяна. Увеличаването на здравната вноска и скоростната й отмяна. Сюжетът се повтаря. Общественото мнение управлява.
Този комуникационен трик обаче няма да свърши истинската работа. Колкото и да не му се иска, правителството играе главната роля в този филм. И е изцяло негова отговорност да изготви и да представи актуализирана антикризисна програма. Общественото мнение не може да управлява вместо тях. Защото утре общественото мнение ще поиска изобщо да няма данъци. Предполагам е неприятно, но понякога се налага да вършиш и неща, за които не получаваш аплодисменти. Просто трябва.
Какъвто и да е планът с мерките в “документа”, той не може да бъде успешен, без в него да бъдат инвестирани доверие и отговорност. Това управление все още има доверие. Остава да реши да поеме и отговорността. А не да се държи като герой от виц. Например от този: “Спиш ли? - Не. - Тогава дай 5 лв. - Ааа, спя, спя…”
публикация от в-к “Пари“
снимка: nachtkabarett.com
Здравей, корупцийко
март 15, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
Не знам как се ограничава корупция, но знам как се посява.
Не знам как се идва на власт, но съм виждал как я напускат.
И още много неща не знам. Но знам, че последното /latest - а не last/ решение на правителството за осигуровките е решителна стъпка към ръба на пропастта.
Държавните чиновници ще си плащат сами осигуровките. Т.е. от следващия месец ще получават с около 10% по-малко в брой.
Това е справедливо, т.е. правилно е. Разбира се, че всички трябва да са равни пред закона. Но…
В политиката е важно да взимаш правилните решения. Но само взимането на правилните решения не е политика. Иначе нямаше да има нужда от политици, а щяхме да си назначим някой Deep Blue, който просто да прилага решение A при ситуация A или решение В при ситуация В. Но не си избираме роботи да управляват. Защото няма правилни решения сами по себе си и независими от времето и пространството.
В тази ситуация, с това решение правителството щяло да спести около 150 млн.лв. И да се сдобие с ядосана, немотивирана и копнееща за отмъщение администрация. В администрацията работят основно далавераджии, некадърници и някаква част идеалисти, които получават малко и работят много.
Първите са там заради корупционните условия, които им е предоставила държавата. Вторите са там, защото не могат да бъдат никъде другаде. Третите са там, защото са безнадеждни оптимисти и искат да променят средата.
От следващия месец и трите групи ще получават с около 10% по-малко. Първата група ще краде повече. Втората група ще работи по-малко. Третата група ще намалее.
Така ГЕРБ си произведе опозиция. И се сдоби с враг в собственото си легло.
снимка: Министерски съвет
Ехо, дават ме по телевизора
март 12, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
Във филма “Шоуто на Труман” героят на Джим Кери живее на екрана. Всяка негова стъпка е част от рейтингово риалити шоу. Всичко е на екрана. Всичко започва и приключва с телевизията, друг живот няма. В “Шоуто на Първанов и Борисов” също всичко се върти около телевизията. Конфликтът между правителството и президента започна след участието на министъра на финансите Симеон Дянков в едно ТВ предаване. А от вчера спорът вече е и за ефирно време.
Най-рейтинговите световни спектакли винаги са съобразени с ТВ програмите в прайм тайма. Нито финала на Шампионската лига, нито състезанията от Формула 1 са насрочвани в ранните следобедни часове. Причината е ясна - трябва да има повече зрители, за да има повече реклами, за да има повече пари.
Днес в 9.30 ч президентът Георги Първанов беше насрочил пресконференция, на която за първи път да коментира очакваната процедура за отстраняването му от поста - т.нар. импийчмънт. Пресконференцията трябваше да бъде предавана на живо по БНТ1. Президентът има право да поиска това.
Срещата на Първанов с публиката обаче беше отложена за 14 ч. Всички изследвания показват, че тогава зрителите са много по-малко в сравнение със сутрешните часове. А тогава защо? Парламентарната група на ГЕРБ реши да измести петъчния парламентарен контрол с два часа по-рано и вместо в 11 да започне в 9 ч. Тогава?
Тогава правим пресконференцията на президента по-късно. След парламентарния контрол обаче БНТ1 трябва да излъчи старта за Световната купа по ски алпийски дисциплини от Гармиш-Партенкирхен. Има спонсори, не може да бъде прекъсвано.
Така пресконференцията на президента остана за след ските - от 14 ч. Печеливши може и да няма, но губещи със сигурност има - данъкоплатците, които финансират държавната телевизия. Всички ние плащаме, за да има БНТ, която да показва президент, министри и депутати в удобно за тях време.
От друга страна обаче, днешната програма на БНТ1 може и да привлече зрители. Особено ако се стигне до процедура по импийчмънт, “Шоуто на Първанов и Борисов” може да задмине по рейтинг всички перли, листопади и други природни явления.
публикация от в-к “Пари“
Нали трябваше да бъде различно
март 10, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
“Никой не чете предизборни програми.” Натякваното клише от последните години обаче не може да бъде оправдание за неспазването на ангажиментите, които политиците поемат пред избирателите. Освен това не е вярно. Клишето.
Вероятно повечето хора наистина не четат предизборни програми. Но не всички избират кой да ги управлява само заради харизма, сексапил и оригинално говорене. Активните хора понякога четат. И колкото и да е дефицитно като явление, някои все пак гласуват и с разум. Всеки, който има вземане-даване с държавата, е внимателен към обещанията за данъци, осигуровки, регулации. Защото от това зависят парите му. А с държавата вземане-даване има всеки, който работи. Независимо от какъв мащаб е бизнесът му.
Днешните управляващи дойдоха с обещанието да намалят данъчно-осигурителната тежест. Дойдоха с обещанието да опростят правилата, да не пречат на бизнеса, да запазват работни места. Вероятно и затова мнозинството избиратели гласуваха за тях.
Вчера премиерът обяви идея за увеличаване на здравната вноска с 2%. Нова наредба на Националната агенция за приходите задължава стотици хиляди граждани да плащат осигуровки и като работодатели, и като наемници. Независимо дали имат доход. Това се нарича увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. В приетите от правителството “Икономически мерки за възстановяване на българската икономика” (27 юли 2009 - 27 април 2010 г.) думата “увеличаване” присъства само на едно място - “Увеличаване размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица до 420 лв.”. И го направиха. Но никъде не пише, че част от бизнеса ще трябва още да плаща и двойни социални осигуровки, а абсолютно всички граждани - по-висока здравна осигуровка. Това го няма в програмата. Нито в предизборната, нито в правителствената.
В тези програми пише също, че държавата ще върне ускорено на фирмите дължимия ДДС. Пише, че ще “оставят парите на хората и бизнеса”. Пише и за постоянен диалог с работодателски, синдикални и граждански организации и консултирано взимане на решения. И още много неща пише.
Българските граждани са на път да се сдобият с управление, за което не са гласували. А тази игра има правила - предизборните ангажименти се изпълняват, а управлението се сменя само с избори. Именно спазването на правилата на тази игра е направило богатите страни богати.
коментар и снимка от в-к “Пари“
Скандал с причина, но без повод
март 8, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
Всеки нов детайл от сериала с абсурдното поведение на г-н Президента ме приближава все повече към следното заключение: г-н Президентът е изнервен. Не е спокоен. Не е уравновесен. И както често се случва с хората на власт, най-близкото му обкръжение ентусиазирано го подкрепя в стъпките към ръба на пропастта. Разбира се, те си мислят, че го правят много щастлив. И са доволни.
Всяка реплика на г-н Президента от последната седмица, всяко съобщение на прессекретариата му, всяко действие на екипа му демонстрират целеустременост. Засега само устремът е виден, целта остава скрита.
Г-н Президентът очевидно много искаше да бъде в центъра на скандал. Дори си мисля, че не е държал изключително много точно на Симеон Дянков. Финансовият министър попадна на терена, когато г-н Президентът вече се беше засилил да бие дузпа. И топката просто го срещна.
Г-н Президентът обвини финансовия министър, че провокира съмнения към него и така петни името му. Г-н Президентът обаче на практика демонстрира как се прави това. Екипът му организира доста странна като жанр среща с репортери, на която един от репортерите избрал един от 22 еднакви диска, после някъде се подписвали, раздавали, а едно копие заминало за парламента. Това ми звучи като “Ето, всичко е пред вас, вижте добре, за да ви използваме като свидетели, когато Цецка Цачева не ни повярва”. Това вече е интригантстване.
Не мога да се освободя и от въпроса Защо колегите са позволили да бъдат така грозно използвани. Работата на журналистите не е да разнасят дискове от една държавна сграда в друга.
Устремът е прекалено видим. Целта обаче все още остава неизвестна. Имаме скандал без повод, но с причина. А причината може да бъде само някъде там, където интересите на президента или близки до него лица, са застрашени. Някъде, където той се чувства уязвим.
снимка: president.bg
Какво не искат да видим Бойко Борисов и Георги Първанов
март 2, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
Първанов поискал оставката на финансовия министър Симеон Дянков, защото го нарекъл “млад милиардер”. Пардон, не е млад. Пак според Дянков. “Старият милиардер” сега иска или доказателства, или оставка. Прав е. И аз бих ги поискал. Министерството на финансите отговори, че президентът бил подведен.
А сега нека погледнем в детайлите, които винаги са важни. В “Шоуто на Иван и Андрей” често гостуват министри. Винаги се чувстват удобно. Никога не биват притискани. Шоу е, все пак. Шоуто е един от инструментите на ПР политиката на кабинета. Това е очевадно. Ако някой се зарови в договорите на министерствата с рекламни и ПР агенции, вероятно ще открие твърде интересни връзки. Това също е тема, но не е основната тема тук.
Нали не допускате, че в “Шоуто на Иван и Андрей” гостите отиват без разпечатан и одобрен предварително сценарий. Едните си знаят въпросите, другите си знаят отговорите.
Втори детайл: думата “милиардер” беше спомената само от водещите и нито веднъж от Симеон Дянков. Ако приемем, че това е подчертан интерес на водещите, те щяха да продължат с въпросите в тази посока - има ли проверка, какви имоти, откъде са данните… Това не се случи.
Изводът е, че снощната “изцепка” на Симеон Дянков е добре планирано мероприятие. Дали президентът е участвал в планирането или не е участвал, не мога да гадая. Но с острия си отговор президентът Георги Първанов охотно се включи в мероприятието.
Сега си имаме скандал. Утре всички държавни мъже и жени ще се появят публично във връзка с националния празник. Т.е. пред журналистите. И сериалът ще продължи.
Димната завеса е факт. Остава да видим какво има зад нея. Лично аз се сещам само за една тема, която е обща и за президента, и за правителството. На 60 км от Плевен, на брега на Дунав.
SOS – Save Our Madafakin Гйегнстъ Souls
март 1, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
Тодор Йосифов - Маняка е лице за Бургас на кампанията на Младежката организация на ГЕРБ “SOS - Спасете образованието сега!” Бройте ме за спечелен за каузата. Съвсем сериозно мисля, че образованието трябва да бъде приоритет и че има нужда от спасение. А щом и Маняка е лице на каузата, кой съм аз, че да се дърпам?!
Преди 8 месеца Маняка беше избран за депутат от листата на ГЕРБ в Бургас. Тогава приятели от средите на ГЕРБ ми разказаха, че включили Маняка в листата по следните причини: Маняка е популярен сред част от младежите в Бургас; Маняка демонстрира много добри организаторски качества в работата си за МГЕРБ; Маняка се справя с лепенето на плакати, производство на транспаранти, организирането на агитки. Включили го на 6-то място в листата, но никой не вярвал, че ще бъде избран за депутат.
После обаче дойде вълната, която направи и Маняка депутат. Напълно очаквано, Маняка стана звезда за няколко часа с клиповете си. И после се отказа от мандата си, “за да не вреди на партията“.
Само едно нещо не ми е ясно в цялата история: ако Маняка не е бил подходящ за натискач на копчета в парламента, как стана подходящ за лице на кампания за реформа на образованието?
снимка: личен архив на Тодор Йосифов, чрез в-к “24 часа“
Външен министър 2.0
февруари 27, 2010 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
Ужасно е това, което се случи в Чили. Но пък впечатляващ е начинът, по който българският министър на външните работи Николай Младенов реагира.
Министърът използва активно социални мрежи много преди да стане министър. Днес още по обяд той пусна кратко съобщение в Twitter: “МВнР установява връзка в BG посолства в Чили/ Ю Америка във връзка с земетресението/предупреждението за цунами. Ще инфоримраме.”
Час по-късно съобщението гласеше: “Все още нямаме връзка с посолството в Чили, продължаваме да правим опити.” Още един час по-късно информацията вече е по-конкретна: “Първа информация: в бг посолство в Сантяго няма разрушения нито пострадали. Постепенно се възстановява тел връзка.”
Съобщенията вървят през час. Следващото е следното: “В Чили се намират около 130 БГ гражд. До момента няма инфо за пострадали съграждани. Държим връзка със ситуационния център на ЕС.” И още час по-късно Twitter разпространи телефона за информация за български граждани в Чили: “Тел на МВнР +359 (2) 9713856″
Съобщенията от Twitter автоматично се появяват и във Facebook, където министър Младенов е в контакт с голяма част от журналистите в България.
Резултатът е следният: медиите не звънят през целия ден в Министерството на външните работи; дежурните служители не се опитват да намерят някой началник в почивния ден; министърът не издирва членовете на кабинета си; те не издирват служителите на пресцентъра; последните не губят време да пишат прес-съобщения. Спестени са много време и пари.
А ако попитате данъчните защо продължават да изискват данни на отдавна излезлите от строя дискети, те ви отговарят, че парите не им стигат.
Както се вижда, става дума за манталитет, а не за пари.

