Преходът и пренареждането на ценностите

  ЧУЙТЕ! АНГЕЛЪТ ВЕСТИТЕЛ ПЕЕ....    Отново сме пред празници.Слава Богу, засега няма лоши новини, хората са попритеснени от кризата, но - празниците са си празници.Прави ми впечатление как се промениха пожеланията през из...

Къде е границата между патриотизма и истерията?

 В тези предпразнични дни, когато въпреки наближаващите светли празници взеха да се случват все "тъмни" - и по тъмно - неща, вече изпаднали в паника от падащия си рейтинг управляващи рещиха да ни загълвикват с измислени пр...

Историко- политическата употреба на… пълния член

 Ние сме народ, който обича да прави живота си труден и след това да се жалва от него. В българската история има примери, които са красноречиво свидетелство за това - малки камъчета наглед, които са обърнали колата на множество наци...

Разпадът на българската публичност

 Нямах кой знае какви очаквания към прехода в България - като историк знам колко бавни са във времето  обществените процеси.Все пак - може би много наивно - вярвах, че българският народ е скътал в паметта си спомена за години н...

Двусмислието на българския преход и днешното управляние

 Нека ми бъде простена нескромността, но когато днешното управление навърши един месец се канех да напиша постинг, озаглавен "Гасене на пожар...на парче". Малко по-късно истината, че правителството работи на парче, я изреч...

Първанов, бъди мъж, не се крий зад разни хора.

Първанов, бъди мъж, не се крий зад разни хора.

Така лидерът на ДСБ  Иван Костов се обърна към президента от кулоарите на парламента днес.

Конституцията категорично задължава президента да назначи и освободи от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства по предложение на Министерски съвет. Не пише „преценява и назначава”. Тук на президента не е дадена възможност да преценява, заяви пред журналисти Костов. Не е необходимо съгласието на президента, добави той. В чл. 103 от Конституцията е казано, че МС ръководи и осъществява външната политика на страната. Процедурата е уредена и в Закона за дипломатическите назначения. Там е казано и че Министерски съвет ръководи външната политика на страната. Единственият прецедент, при който президентът може да преценява и да връща укази, е при избора на главен прокурор. Ако президентът не назначава по предложение на ръководния орган, той саботира и този член на Конституцията. „За нас вече се вижда категоричен аргумент за импийчмънт на президента, ако той откаже да освободи посланиците в Турция и САЩ.”

Късно снощи е излязла информация, че посланикът в Турция си е подал оставката. По този начин този човек, който може да е извършил нарушение, достойно се опитва да защити президент, който фактически иска да не изпълни Конституцията, т.е. той се опитва да му помогне.

Най-сериозният нарушител на гласуването в чужбина тепърва ще излезе, каза Костов и го назова. Това е посланикът ни в Лондон Любомир Кючуков. В предишния парламент той е бил зам.-министър на външните работи и на практика е организирал изборния процес извън страната. Името на Кючуков като основен виновник за изборните нарушения ще бъде посочено и от специализираната Временна комисия, която се занимава с този проблем и вероятно ще предизвика отзоваването му от Лондон.

“Президентът досега е имал лукса да живее с правителства, към които е имал много близка политическа връзка. Той е живял в лукс и е разширил властта си. Сега за пръв път ще управлява с правителство, на което се опитва да играе ролята на контра. Което е абсолютно недопустимо за всеки държавен глава. Просто трябва да си изпълнява задълженията – никой не е задължен да го убеждава и да му дава аргументи”, така Костов коментира как вижда генезиса и развитието, довели до острия сблъсък премиер-президент.

“Ако ГЕРБ отстъпи и останат ненаказани тези, които са опорочили изборите ще наруши основно свое изборно обещание. ГЕРБ трябва да възстанови истинското конституционно съотношение по отношение на дипломатическите служби, както е уредено в Конституцията, а не както го е направил Първанов и подопечните му правителства. Ако не го направят, значи от ГЕРБ са готови да направят много сериозен компромис на президента”, обясни Иван Костов.

Сподели

Прах в очите на България

Коментирай темета тук: Дискусионен форум

Митът, че след 89-та година медиите у нас са свободни или нещо се е променило…

Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Скандали, разработки, доклади, СРС-та. Изводът от цялата тази помия е, че почти нищо в малкия и твърде неспретнат Булгаристан не се случва случайно. Че някой цели нещо или разиграва поредния театър в негов интерес и на тези, които седят около него. Както и как да се изманипулира общественото мнение, чрез предизвикани скандали, за твърде лични ползи, но този някой да излезе и герой от образувалото се мочурище.

Другият извод е и, че службите се занимават повече с това дали медиите говорят и пишат против управляващите, а не с други по-съществени задачи.

Другото, което не може да не ме отврати е, че изважданите по лъжичка на час досиета (цели двайсетина години) след началото на т.нар. “преход” показаха и друго важно нещо. Водещите журналисти и преди, и сега не са случайни хора и дори и да са били случайни някой ги е вкарал в кацата с мед и много други л…..Проблемът ми е, че никой от тези хора не излезе да разкаже историята си преди да бъде публикуван в списъците на ресорната комисия.

По-важният въпрос, който обаче никой не поставя е дали и сега се вербуват журналисти. И дали след години, при някакво незнайно ново обръщане на нещата, няма да вадим пак досиета.

По този повод, Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата, разказва през декември 2008 г. пред в-к “Новинар” нееднозначно:

“Няма служби в света, които да не се интересуват от журналистите, които контактуват с много и различни хора. Няма лошо да се работи професионално между двете съсловия. Но е порочно, укоримо и неморално съвременните служби да гарантират кариера за тези журналисти, с които работят.”

Впечатляващото е, че годината е 2008, а не 1989….А краткият коментар може да бъде, че винаги трябва да търсим мръсотията зад блясъка, както пишеше в една дебела книга…за рекламата.

Никога нищо не се е променяло

Едни от най-щастливите ми професионални години са тези, в които работих като кореспондент на българската секция на Би Би Си в Атина. И както от Лондон не ми беше налагана цензура, с единственото условие материалите да спазват високите професионални норми и етичния кодекс на Би Би Си, така доста български представители не рядко са се опитвали да “контролират” съдържанието на предаденото от гръцката столица. Или впоследствие да се опитват да въздействат…

Примерите, които ще опиша са характерни за начина на мислене и работа на “наш’те” хора.

Годината е някъде 2000-2001. Заформя се един от най-големите скандали между България и Гърция. Официалният повод е, че от администрацията на МС е изпратено официално писмо, в което се заявява, че БТК-а не може да бъде продаден на гърците, защото това представлява заплаха за националната сигурност. Би Би Си първо от българските медии отразява началото на скандала. Последвалата медийна война е може би добре позната или добре забравена. Факт е, че Би Би Си я проследи от началото до официалния й край…

Кореспонденциите ми от Атина стават повод “добросъвестен български гражданин” в Атина, когото познавам и предполагам, че има тесни връзки с посолството ни, да ми дойде на гости и да ми обясни и препоръча, че така не може да продължава и ако не спра да съобщавам подобни неща положението ми ще се затрудни. И не защото на мен могат да направят нещо, поне докато работя за Лондон, но да не забравям, че имам семейство и роднини в България.

За неочаквания гостенин и разговора с него е уведомен прекият ми началник в Лондон и той предлага да изпратим протестно писмо до Външно. Нещо, което отклонявам и съжалявам за това в настоящето…

Прекият резултат от моето неблагоразумие е, че достъпът до всякаква информация от българското посолство в Атина е отрязан.

След като се виждат, че с лошо няма да стане, година-две след гореописаното, изведнъж конкретен човек от посолството започва да ми се обажда често с предложение да изпием по кафе. В даден момент той започва да ме моли за меко казано твърде странни услуги. Например, понеже съм запознат с медийния пазар, да му помогна с информация кои са собствениците на гръцките медии и други подобни щуротии. Единствената подробност е, че информацията за собствеността на всички медии в страната е публично достояние и даже се преподава в първи курс на Департаментите по медии на гръцките университети.

В един момент толкова ми писва, че отклонявам всички следващи покани за “кафета” и историята, надявам се, приключва.

Още една характерна случка. Второ посещение на държавния глава Георги Първанов в гръцката столица. В конкретен момент шефката на пресцентъра му Бойка Башлиева идва при мен и започва да ми дава доста приятелски съвети как да не включвам конкретно инфо в материала си за Би Би Си, появило се в гръцката преса, защото било ирелевантно към посещението, а и така ще злепоставя тази “толкова успешна визита”. Ако не знаете, когато български журналисти пътуват с наши делегации в чужбина, посолството им дава превод на прегледа на съответния местен печат, за да могат да го включат в кореспонденциите си. И както често се случва – тъй като не знаят езика и дали прегледът е пълен, журналистите често “лапат мухите” и ги тиражират по медиите си, без да се замислят, че може и нещо “очернящо” да липсва или да е изрядно замазано.

Годината е 2004. Олимпийските игри са в разгара си, а аз съм на прием в т.нар. Българска олимпийска къща (такива правят всички страни в града-домакин. Това беше първата подобна изобщо на България). В двора имам честта да се запозная с новия ни консул в Атина – симпатичен млад човек.

С изненада обаче, когато разбира за къде работя, този 30-тина годишен младеж изпада в тих ужас и кротко ми заявява, че очевидно работя за “една вражеска и зле настроена към нас станция”. След краткото онемяване от моя страна, повече никога не се видяхме…

Българският период – времето на разочарованието и тъмницата в държавата

През пролетта на 2005 г. се завърнах от Атина, след като вече и неофициално знаех, че дните на българската редакция са преброени. Нещо, което нямаше нужда и някой да ми казва, след като бюджетът беше така сериозно орязан, че не достигаха пари за елементарни неща.

След няколко месечно лутане и невъзможност да си намеря работа, все пак се озовах в “Хоризонт”. След едномесечно чиракуване без пари, през юли 2005 г. бях и назначен.

Свобода съществуваше, което приятно ме изненада. Най-голяма беше тя за “лидерите” на бунта срещу Бориславов. (Мисля, че всички следващи шефове се страхуваха от конкретните личности и затова им предоставяха и свободи, които за повечето не съществуват)

Набързо ми беше обяснено и, че ситуацията е следната: ресорните репортери са като най-сериозните пи ар-и на ресорите, които отразяват и защитават управляващия ресора им като зеницата на окото си. Нещо, в което в последствие щях да имам шанса да се убедя и лично.

Установих и, че цензурата е доста модернизирана. Не че някой ти забранява да кажеш нещо, но то просто никога не достига като информация до теб в нюзруум-а. Но пък ако си го намериш сам, няма кой да те спре да го кажеш в ефир…

С изключение на факта, че за да бъдеш назначен от друга медия в БНР, се прозвъняват, от най-висше място, поне няколко телефона, за да се докаже, че на предишното си работно място си отразявал ресора си пристойно и тези, които си отразявал не са недоволни….

Другият фрапантен случай от този период е един преглед на печата в новините, който предизвиква нервен срив в социалната министърка Емилия Масларова.

Вестниците бяха публикували нейна снимка как тя инспектира условията в шивашка фабрика. Сред обикновено облечените женици, на снимката се виждаше как тя е с палто, което струва поне заплатата им за година напред. Нещо, което беше отбелязано от моя колега в ефир. Целият последвал тормоз, който му беше хвърлен от самата Масларова, нейната шефка на пресцентъра и ресорният репортер в “Хоризонт” върху нещастния човек, дръзнал да направи такъв коментар, беше неописуем… „Покани“, направени лично от Масларова да отиде в кабинета й, за да си проведат “един сериозен разговор” и т.н. Въпреки, че шефовете бяха осведомени за големия проблем, създаден от журналиста – никой поне пред нас и официално не го защити… Тормозът за този човек от Масларова и екипа й продължи цял ден. И беше като назидание и предупреждение за другите от новините да внимаваме.

Властта в “Старата къща” се смени през 2007 година. Новият генерален директор Валерий Тодоров беше посрещнат с леко недоверие. Той обаче ни събра и ни обясни как нещата ще се променят и то само за добро. “Хоризонт” щяло да стане едно модерно радио, с хубава музика и по-малко “безсмислен” говор, както и че заплатите ни поне ще се доближат до тези в другите медии. И до този момент там си остават едни от най-ниските в бранша.

Сега си давам сметка, че приказките за модернизиране са били отлична форма за ограничаването на “неудобната” реч, но не и на безсмислената. Защото никой не се караше, ако някой е провел дълго интервю на живо, ако то не би създало проблем. Но имаше проблем, ако то не беше удобно и проблемът винаги се подчертаваше, че е в дължината.

Заради изключителния малшанс новините да са едно от най-слушаните неща по Радиото – там реформата беше най-радикална и безмилостна.

Президентът Първанов се превърна в свещена крава. Всички бяха наясно, че критиката срещу него е равна на много проблеми и лични професионални главоболия.

За първи път, откакто аз бях там, и разни управляващи започнаха да звънят директно в нюзруум-а и да искат обяснения защо едно или друго не е минало или е минало така.

Шефката на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева много обичаше да си говори с новоназначените от новия шеф продуцент новините и продуцент репортери. Един път Пашалиева беше толкова изнервена, че съобщаваме, че на проведените местни избори казваме за по-малко спечелени общини от БСП, което обаче си беше факт. Просто й се искаше да са повече, така като твърди Партията, и репортерът беше задължен да пренапише новината си, защото така се иска…въпреки несъгласието му с опорочаването на фактите. Заглавието на “редактираната” версия беше кръстено от репортера във вътрешната система на БНР “БСП не може да брои”.

При прочитането от мен на друга новина, сгреших ударението на фамилията на зам.-министър. Реакцията беше мигновена. От високо ниво ми се обадиха да ме нахокат, явно защото зам.-министърът е бил твърде недоволен. Наложи се да изчета новината отново в следващата емисия – на челно място, с правилното ударение, въпреки че самата новина беше изключително маловажна. С ужас научавам, че този човек щял да става говорител на БСП!

Най-голямата проява на цензура върху мен, обаче, беше при освиркването от работници на министър Петър Димитров в Пловдив, който отиде да ги успокоява при обявяването на затварянето на предприятието им. Въпреки че новината беше публикувана в редица сайтове, и беше изпратена и от кореспондента ни в Пловдив, бях “горещо помолен” от продуцентите –цензури да я сваля от водещите новини при откриването на Вечерния бюлетин на БНР. Не стигаше това, ами влизайки в студиото и зачитайки новината се оказа, че тя е редактирана, и прочистена. Нещо, което осъзнах при четенето в студиото. Липсваха освиркванията, недоволството…Като цяло излезе, че Петър Димитров е бил посрещнат на бял кон от щастливите работници…

Не искам да коментирам случаите, в които неудобни звуци на опозиционни политици са орязвани, защото така…Нещо, което научавахме в ефир при излъчването на емисиите, заради разликите в съдържанието и времетраенето им.

През пролетта на 2008 г. бях помолен да водя четиричасов следобеден празничен блок. Основната предложена тема беше за блоговете и блогърите. Тема, която мина през одобрението на ръководството, поради незнанието на шефовете за опасността, която крие. Друга тема от предаването – интервю с гей-поета Николай Атанасов за стихосбирката му с гей поезия и за това що е то гей поезия и има ли нужда от нея – не успя да прескочи летвата. Причината беше мнението на висшето ръководство на програмата, че “тези неща не са за хората, които са седнали да обядват на празничния ден”. С триста зора интервюто мина в един нощен блок, седмици след това, в 3 без 20 през нощта.

От наблюдението какви теми не са желани или направо избягвани, реших да създам този блог, който четете и в момента. Коментирах теми, които бяха табу за мен като журналист в БНР, или пък бяха силно изопачавани. Разбира се, тогава блогът официално се списваше от Йоан Кръстев…

Реалистично за “Идеалист”

Предложението да работя за списание “Идеалист” дойде неочаквано – от познат, който тогава работеше в “Капитал”. Звучеше повече от невероятно, за да е истина – свобода, високи етични норми и никаква намеса на издателя.

Първоначалната идея на главния редактор Йордан Матеев за това какво ще включва и как ще изглежда това ново издание беше доразработена от събрания екип на срещи, който се провеждаха редовно между юни – юли и август 2008 г в офиса на фирмата на издателя Стефан Гамизов.

Проведеното обучение през целия септември в офиса на списанието действително беше нечувано за българските ширини.

Нещата започнаха да се замъгляват при започването на същинската работа. Из офиса започнаха да витаят недомлъвки и подозрения кой точно седи зад този проект и какво точно цели с него.

До новината, че заплануваният и бленуван първи брой няма да излезе на хартия на първи ноември…Така започна публикуването на малкото разработено и предвидено на блога на изданието. Съжалявам, че до днес никой, освен екипа, не видя дори и на pdf формат първия брой на неизлязлото списание.

Големите ми въпросителни и дискомфорт обаче бяха предизвикани от още няколко различни събития и факти. Въпреки че вярвам в общата идея на списанието – правото на свободен и информиран човешки избор, единственият ми проблем беше, че в България от либералните идеи и приватизацията, например, се възползват и се възползваха конкретни хора и интереси, но обикновеният човек е немислимо и най-вече невъзможно да започне дори и малък собствен бизнес. Той винаги е обречен да живее в мизерията и да работи за друг… В началото на свободната инициатива пречеха мутрите с бухалките, сега ГОЛЕМИТЕ са превзели целия пазар.

Както и да е, обратно към списанието – в последствие, зам.-главният редактор така започна да се бърка и пренаписва текстове, че понякога не можех да позная, че оригиналът е излязъл от мен. След няколко скандала и осъзнаването, че от това няма смисъл написах молбата си за напускане. Вече не виждах и голяма разлика в стила на свободата от всичко най-лошо в БНР.

И до ден днешен, както и всички мой колеги от списанието, си чакаме последната заплата, хонорарите, неизплатената отпуска, а те и като не напуснали доброволно – обезщетенията за прекратяване на трудовите договори…

Четейки през изминалата седмица за какво всъщност е ставало въпрос се чувствам толкова омърсен, че “издателят” Гамизов ни е забъркал в някакво списание, което явно никога не е искал да издаде, с идеята да си постига някакви твърде скрити цели. Можеше да си събере повече от лесно екип от хора, които биха му изпълнявали всяка поръчка, а не да се цели някакво качество. Нямало е нужда и да ни баламосва за големите си, възвишени идеи. Почти година по-късно излиза, че списанието е закрито след като издателят е постигнал своите си цели.

Кратката ми лична поука от всичко разказано е, че явно живеем в пост-комунистически миш-маш с много неизвестни и добре скрити кукловоди…

Така уж живеем свободно, но без свободата и без знанието, че всъщност я нямаме и не разполагаме с нея.

P.S. Исках да напиша и още много неща, но стана твърде дълго…

Тайната ми надежда е, че това четиво ще предизвика поне някакъв диалог за състоянието на медиите и тяхната свобода, и собственост…Защото без независими и свободни журналисти…няма и информиран избор.

http://bulgariancomments.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html

Сподели

Ген. А. Атанасов: Бездействието на прокуратурата създава интригите в държавата

ДКСИ трябва да се закрие, съветници са дърпали конците на Станишев и Сертов, Първанов носи пряка вина, че сигурността на държавата е пробита, казва бившият шеф на НСС и лидер на ДСБ – София

Интервю на Стойко Стоянов

- Генерал Атанасов, нормална държава ли е България, след като стана ясно, че в ДАНС вместо с национална сигурност са се занимавали с ченгеджийски номера, доноси и политически интриги?

- Големият проблем на българския преход, на тези 20 години въобще, се състои в това, че репресивният апарат на комунистическия режим не беше наказан за безобразията преди 1989 г. Офицерите на Държавна сигурност (ДС) бяха подслонени от бившата комунистическа партия, получиха там закрила. После те продължиха да правят това, което са вършели винаги – да тровят обществения живот, да създават напрежение.

Тогава, когато има организирани действия от държавата срещу тях и почустват, че са изтласкани от определени позиции, те имат само един начин на защита, който са учили цял живот – да плетат интриги, за да могат да се опитат да запазят позициите, които имат в държавата. Това е жалкото и може би от бившия Източен блок ние сме единствената страна в това абсурдно положение, именно защото офицерите от ДС не бяха изправени пред съд, за да отговарят за нарушаване на човешките права. Оттам идва целият проблем.

- Преди 3 месеца в интервю за Frognews.bg прогнозирахте, че Сертов го пращат в Солун, за да е по-близо до разследващите. Познахте. Премиерът Борисов вчера го отзова от дипломатическа работа. Закъсня ли тази реакция?

- Всяка нова власт, когато се структурира, заварва една администрация и се натъква на заложени мини. От една страна, новото управление трябва да се отнася с нормална търпимост към цялата администрация, а от друга – трябва да е наясно, че винаги ще има хора, които заради най-различни интереси, включително и комерсиални, ще играят срещу държавата. Това не е учудващо. Но аз виждам няколко важни момента, свързани с последните скандали около ДАНС.

На първо място за обществото остава неясно, защо проблемите с ДАНС се адресират до настоящото ръководство на Агенцията. В случая става въпрос за защита на класифицирана информация. В нашата държава има специален орган, създаден за това и той е Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Къде е тази комисия и някой ще и потърси ли отговорност, че за 8 години съществуване е създала абсолютен хаос и няма никаква защита на класифицираната информация?

Ясно е обаче защо скандалът се адресира към новото ръководство на ДАНС. От тази институция през последните месеци бяха изтласкани хората от ДС и те сега действат по системата – “Няма по-добра защита от нападението”.

Преди около две седмици парламентарната комисия за контрол на ДАНС, след задълбочена проверка на делото “Галерия” излезна със специално становище, което изпрати и на прокуратурата. В него беше посочено, че старият председател на ДАНС Петко Сертов е превишил правата си с разкриването на разработката “Галерия” без основание. Злоупотребил е срещу обществото, като е подписал искане за подслушване на журналисти, издатели и политици. А Алексей Петров, Хаджолов и не знам кой си още са си превишили правата, като са призовавали граждани на разпити без да са имали право за това и са им оказвали психологически натиск. След това становище прокуратурата трябваше да предприеме действие, тоест да им се потърси отговорност. Но прокуратурата за пореден път нищо не свърши, тези хора се прегрупираха и тръгнаха да контраатакуват. И какво измислиха – някакъв скандал, някакъв доклад бил изчезнал от кабинета на премиера. А това е срам за държавата ни.

- Докладът, който се въргаля сега в Интернет прилича повече на откровен донос, отколкото на официален документ от ДАНС…

- Проблемът е, че никой не може да ви каже дали това, което се въргаля в Интернет, е действителният текст. Защото под заплаха от наказателна отговорност за издаване на класифицирана тайна няма кой да излезне и да посочи – да, това е автентичният текст или не е, защото и в единия, и в другия случай е издаване на класифицирана тайна. Това обстоятелство дава възможност да се манипулира. Този текст може да няма нищо общо с истинския доклад. Може части от него да са автентични, други да са извадени или прибавени. Просто Господ знай за какво става дума.

- От прокуратурата обявиха, че след доклада на парламентарната комисия за контрол на ДАНС са образували дело, но срещу неизвестен извършител. Наистина ли нарушителите на закона в ДАНС са неизвестни?

- Точно тук се състои манипулацията на прокуратурата. Защо не образуваха наказателни производства срещу конкретните виновни лица? Този доклад за ДАНС не е писан от някоя ветеринарна служба, а е изготвен от парламентарна комисия, която е направила задълбочена проверка. Депутатите са им предоставили всички материали, включително и стенограмите на изслушаните лица. Но тава се е оказало недостатъчно за прокуратурата да образува конкретни дела. Това не е първият случай, при който държавното обвинение с бездействие замазва нещата. Аз си давам сметка, че в прокуратурата имат сериозен проблем, защото и по последния доклад, който се въргаля в Интернет, била направена проверка преди време, но установили, че няма престъпление. А сега да не се окаже, че има? Трябва да е ясно, че всички тези интриги вървят в публичното пространство, заради бездействието на прокуратурата.

- Имали държавата реално нужда от комисията на Цвета Маркова?

- Ако в този скандал има институция, която трябва да бъде разпусната – това е ДКСИ. От там раздават безразборно допуски до класифицирана информация и ни вкараха в няколко скандала. Спомнете си, че бяха отзовавани български дипломати от НАТО и ЕС, след като партньорите ни казаха, че за тях някои хора са нежелани. Трябва да е ясно, че във всяка една институция на държавата има служител по сигурността на информацията, който се грижи за опазването й. Такива има в МС, НС, навсякъде. Питам тогава, каква работа е свършила ДКСИ с този служител в МС, след като от кабинета на премиера са изчезнали документи и то със секретен гриф?

Тези факти показват абсолютната ненужност от тази комисия, безсмислено е да харчим толкова пари на данъкоплатеца и да ги издържаме. Няма Коледа, на която цялата комисия на Маркова да не отиде някъде на екскурзия с пари от бюджета. Едната година бяха в Чехия, другата в Гърция… А Маркова ходи да преговаря и да подписва договори за обмен на класифицирана информация със страни от Латинска Америка. Това е абсурд, кога ще обменяме информация с тях – целта е екзотични безплатни екскурзии, разходки и харчене на пари.

А ето сега имаме скандал в държавата, но тази комисия я няма никъде. Има някакъв слух, че Маркова и хората й са спечелили благоволението на новата власт – дали е вярно, предстои да видим.

- Вярвате ли, че е съществувала някаква паралелна власт в държавата, която е дърпала конците на Сергей Станишев и Петко Сертов?

- От всички проучвания, които съм правил и от информацията, която е преминала през мен ме е заболяла главата. На практика решенията в държавата не са взимани нито от МС, нито от парламента, а от лица приближени до премиера по някакви странни особености. Раздавани са пари под масата за инфраструктурни проекти, енергетика и това не е ставало от оторизираните институции. Ще ви дам пример с прословутото Информационно обслужване. Това, което излезна за дружеството е само върхът на айсберга. Там са давани пари на подизпълнители, с указанието – тази фирма е наша, там трябва да отидат парите. И след като такива неща са се случвали в тази малка фирмичка, представете си в другите сектори какво е ставало!

Оказва се, че през неформални центрове, лица, приближени до министър-председателя, са му внушавали определени решения и това е налагано и на МС, и на парламента. Срещу тази практика има възмущение и в самата БСП. Там също има почтенни хора, не всички са престъпници.

- Защо Станишев и Сертов се крият и не искат да говорят по проблемите открито пред обществото, дали не са зависими от компромати?

- Тези хора продължават да смятат, че са много велики и могат още да дърпат конците отзад. Отделно има усложнения в отношенията между тях. Разбирам, че един от кандидатите за председател на БСП Татяна Дончева разчита на Бриго Аспарухов, Иван Чобанов и Алексей Петров да и осигурят подкрепа за избор на лидер. Изобщо нищо ново в старата партия. Там ченгетата продължават да диктуват. Жалкото е, че от време на време получават и властта в тази партия. И тогава правят маса зулуми.

- Страната се тресе от скандали, а президентът Първанов все едно го няма. Вчера ни в клин, ни в ръкав призова за оптимизиране на икономическите отношения с Южна Корея. Защо не свика Съвета за национална сигурност?

- Нашият президент два мандата, особено втория го прекарва като турист. Той има задкулисна рола за всичките неща, които се случват, а публично съвсем не счита, че трябва да поеме някаква отговорност. Наистина Съветът за национална сигурност го свиква за какво ли не, но сега става ясно, че сигурността на държавата е пробита и за това той има пряка роля, защото назначава шефовете на тези служби, но не взема никакво отношение.

Най-вероятно не иска да се покаже на светло, защото ще трябва да отговаря на неудобните въпроси: Кой сформира тройната коалиция, кой издигна Станишев за премиер и преди това – за лидер на БСП? И понеже това са все неудобни въпроси, предпочита да ходи на лов. В криза сме, трябва да се стяга коланът, почват съкращения, а в същото време няма седмица, в която той да е пропуснал ловен излет. Ами събота и неделя само командировките на служителите от НСО са достатъчно пари, с които би могло да се изхранват други хора. Но той не предприема такива ограничения за удоволствията си.

- ДСБ излезе с искане за промяна на Конституцията след паралелния скандал с Красьо Черния от Плевен. Ще се задълбочи ли тази интрига?

- Там нещата са толкова омазани, че не знам как ще се излезне от този скандал. Дейността на Черничкия във ВСС е само върха на айсберга. Това не е цялата информация, има други хора в съдебната система, които са свързани с това лице и чудно защо тази информация все още е тайна. От това досъдебно производство, което е образувано по случая нищо няма да излезне. Най-разумно е да се разсекрети цялата информация и да се прочете публично пред ВСС, но явно нямат смелост за такава стъпка.

Имам чувството, че там няма чисти магистрати. Като че ли всички са участвали в купуването и продаването на магистратски места. Аз съм изумен – преди два дни подаде оставка окръжният прокурор на Бургас Ангел Ангелов, с мотива, че е установено, че е разговарял с този човек Черничкия. Обаче Ангелов е избран от ВСС по личното предложение на главния прокурор. Какво означава това, че Красьо Черния е работил с главния прокурор, или го е подвел? Какво е станало? Нормално е да питаме, след като Ангелов подава оставка, а каква роля е имал този, който го е предложил на поста? И това сигурно не е единственият случай.

- Защо смятате, че това досъдебно производство ще се провали?

- Защото народът е казал: “Гарван на гарван око не вади”. Фантазия е да се смята, че самата система ще реши собствените си проблеми, те са оплетени вътре. Тоест, решението трябва да дойде извънинституционално, от парламента. Затова ДСБ предлагаме радикални реформи – да се промени механизмът за избор на ВСС, да се намалят мандатите на тримата големи в съдебната система, да се намери мястото на прокуратурата в държавното устройство.

Сподели

"Вторично подивяване"

 Пред все още незакритото радио "Свободна Европа" покойният вече писател Виктор Пасков произнесе фраза, която ме удиви и която бях записала в един бележник.Днес, като слушам и гледам какво се случва в България, все по-чест...

Кога ще престанем да говорим за руския интерес?

Сподели

Следваща »