Форум за привърженици на ДСБ » ДСБ http://dsb-is.net Новини и коментари Tue, 23 Mar 2010 09:32:31 +0000 http://wordpress.org/?v=2.8.4 en hourly 1 Атанас Атанасов: Какво е общото между разработката „Лиани“ и консултантския хонорар на Ахмед Доган за „Цанков камък“ (+ВИДЕО) http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1648 http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1648#comments Mon, 22 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://1d39473b9dad09e23328ce7fa9d460a6 Водещ: Видяхте първите коментари по темата за това какво се случва и какво мислят хората за Ахмед Доган и за хонорара от милион и половина лева за изграждане на хидровъзела „Цанков камък”. Какво е общото между разработката „Лиани” и консултантския хонорар на Ахмед Доган е темата, с която ще се занимаваме през следващите минути. Поканили сме генерал Атанас Атанасов, член на борда на „Информационно обслужване” АД, бивш директор на НСС. Добро утро.
Атанас Атанасов: Добро утро. Добро утро и на вашите зрители.
Водещ: Какво е общото?
Атанас Атанасов: В разработката „Лиани” е събрана информация с полицейските способи и методи за целия механизъм, по който се пълнеше черната каса на ДПС. За отчисленията от всяка една обществена поръчка, които са влизали в черната каса на ДПС. За съжаление тази информация не видя бял свят нито в миналото, нито в сегашното Народно събрание. А там с детайли е било установено дори мястото, трезорът, където са складирани парите физически – с чантите и чувалите, и кой се е разпореждал с тях. Но този случай е изключително важно да се акцентира върху него, върху определени елементи. Той е една илюстрация.
Водещ: Кой, „Цанков камък” или „Лиани”?
Атанас Атанасов: Да, да, случаят с този хонорар. Това на практика е един узаконен подкуп, даден на Ахмед Доган затова защото явно той е разпределял и тази порция. Позовавам се на неговите думи от предизборната кампания, когато той обясняваше, че той разпределя порциите. И явно за разпределението на порциите е трябвало да получи и той определено възнаграждение. Ето по какъв начин при предното управление за една работа, която струва 50 хиляди лева, са се раздавали милиони. Защото на практика се вижда, че зад тази консултантска услуга, тя е доста смешна между другото, философът Доган е извършил консултантска услуга, касаеща геодезични изследвания. Не знам как стават тези неща, но той е възложил тази работа на други хора, които са я свършили за 50 хиляди лева, а той е взел милион и половина.
Водещ: Навсякъде в пресата... Всъщност ДПС излезе вече с коментар, който е доста категоричен за това, че от правна гледна точка няма никакъв проблем в това, че Ахмед Доган е консултирал по проекта „Цанков камък”. Камен Костадинов казва, че има лаборатория в сараите, а също така и че едва ли не е един от хората, които са бащите на развитието на алтернативната енергия в България.
Атанас Атанасов: Да. Значи този откровен цинизъм е характерен за ДПС. Даже виждаме напоследък, че Доган не излиза лично да отговаря, а изпраща Камен Костадинов да обяснява кой убил Ахмед Емин, пък сега защо били взети тези пари. Изключителен цинизъм е от тяхна страна това. И това е доказателство, че е крайно време българското общество да избута от политиката Ахмед Доган. Този човек трябва да излезе от политическата игра. Той смята, че е много оригинален когато излезе публично и прави разни цинични откровения. „Нинстрой”, въпросната фирма, която го е... Те казват сега – частна фирма. „Нинстрой”, въпросната фирма, която го е наела, е част от съзвездието „Мултигруп”. Ахмед Доган е личен приятел на шефа на тази фирма Кольо Вълканов, така известния. Какво е това? Вълканов е решил преди изборите да даде милион и половина на Ахмед Доган защото ако след изборите го питат за някои негови луксозни разходи откъде е имал парите, да има доказателство за това. Ето затова е направена цялата тази история.
Водещ: Т.е. това е едно официално пране на пари, това ли ни казвате?
Атанас Атанасов: Абсолютно. Абсолютно за това става дума. Не съм съгласен с тези констатации, които, разбира се те са внушения в публичното пространство, че нямало основание да се търси тук престъпление, т.е. юридически всичко било изправно. Разбира се, че има измислени по света техники за прикриване на престъпленията и консултантските договори са една от тези техники.
Водещ: Това, което казвате, всъщност означава ли, че ваденето на тази тема, включително и в медийното пространство, за този хонорар узаконява едни пари, които може би ако не беше изваден случая, нямаше да могат да бъдат доказани?
Атанас Атанасов: Точно за това става дума. Аз бих направил следното сравнение, все едно сега Станишев или Орешарски да излязат и да извадят по един такъв договор по за някой и друг милион, за получени хонорари за консултантски услуги, дадени на Васил Божков-Черепа да речем, за рехабилитация на пътища. Или Сакскобургготски да вземе да извади един такъв договор за това, че е консултирал купувачите на БТК. Може ли ти да си органът, институцията, от която да зависи взимането на това решение за строителството на този възел или на кой да бъдат възложени тези обществени поръчки, и от същите хора да получиш пари?
Водещ: Но всичко това, което казвате, е абсолютно недоказуемо.
Атанас Атанасов: Аз свързвам нещата с други обстоятелства. Миналата година стана безспорно едно обстоятелство, известно, че Ахмед Доган не е декларирал закупения от него лично като физическо лице имот в село Дръндар, където е построен някакъв палат. Без всякакви строителни книжа. Не знам как ще го узаконяват. Това деяние, извършено от Доган, е престъпление. Защото това е лъжливо документиране. Както всеки български гражданин, и Доган носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за това, че пред Сметната палата е излъгал. Всички тези маневри впоследствие, които са извършени, включително и този хонорар за консултантски услуги, идват да докажат, че това, което там Доган е свършил тогава, е нещо дребно. Вижте за какво става въпрос. Той разполага с пари, няма никакъв проблем да купи не едно място, да купи десет такива. Но тогава някакси така забравил да декларира този имот. Но така или иначе, дори тук да няма воля, дори тук да не бъдат събрани доказателства за това, че става въпрос за пране на пари, морално е укоримо това, и то много тежко е укоримо, милион и половина са страшно много пари.
Водещ: От правна гледна точка казват, няма конфликт на интереси. Вие обаче обръщате откъм морална гледна точка дали това е редно да се случва?
Атанас Атанасов: Разбира се. Може ли човекът, който разпределяше порциите в държавата, който казваше коя фирма кой обект да получи, в един момент да получи милион и половина от една фирма, аз ви казах и преди новините – това не е случайна фирма. Това е фирма от най-близкото съзвездие от обръчите от фирми. Фирма от „Мултигруп”, чийто собственик е личен приятел на Ахмед Доган.
Водещ: Тези неща си ги говорим тук, но всъщност са недоказуеми. Нито едно от тези неща.
Атанас Атанасов: Кои неща?
Водещ: Които казвате.
Атанас Атанасов: Има неща, които са публично известни.
Водещ: За прането на пари, за това, че е официален опит да се изперат определени пари.
Атанас Атанасов: Аз бих казал така: ние с вас тук може да си кажем всичко. Важно е компетентната институция, в случая прокуратурата, да се сезира и да започне разследване. Да бъдат разследвани всички детайли и да се види този договор кога е сключен, при какви обстоятелства е сключен, каква услуга е извършена за това. Защото вижте, когато има консултантски договор, трябва някой да се е отчел пред възложителя, и то писмено, каква дейност е извършил. А тук фактите са ясни. Доган нищо не е направил, той бил организирал консултацията, разбирате ли? Има организаторски способности този човек и само за това му се плаща милион и половина. И тези пари били от честна фирма. Кой даде на частната фирма „Цанков камък”? Въпросният Ахмед Доган, който нямаше качества в държавата, т.е. на длъжностно лице. Но това нищо не означава. Затова би следвало да се, аз пак казвам, в предното правителство, при предното мнозинство и управление, се раздаваха луди пари за консултантски договори. Ако някой направи анализ за какви... Има държавни предприятия в България, които са консултирани на цена, по-голяма от стойността на самото предприятие. Тези факти трябва някой да вземе да ги разследва. Защото публичният факт, погледнат някъде си там встрани, може да заблуждава. Важно е да се изясняват обстоятелствата. А това, че Доган е циничен в своята откровеност, това е поредният случай, който го доказва. Той преди това излезе и обясни, че всички партии имали обръчи от фирми, имайки предвид собствената си партия и корупционните практики около нея. След това излезе преди изборите и каза, че той разпределя порциите в държавата и някакви депутати, които ги избират там, са пионки, а сега изважда един лист хартия и казва: тези пари, които ги имам, съм ги получил защото съм дал консултация. Този негов цинизъм трябва да бъде наказан. Крайно време е, 20 години след началото на прехода, наистина хора като Доган да отидат в историята, ако искаме да станем европейска държава, и ако искаме нашият политически живот да има такива измерения. Не че в Европа и в Европейския съюз няма консултантски договори. Моля ви се. Там са измислени тези неща, разбира се. Но в крайна сметка там се търси отговорност. Аз мога да ви дам пример от историята. Цяла европейска комисия, начело с Жак Сантер, навремето беше смъкната заради консултантски договори на сина му. И там хората са решили, че има конфликт на интереси. А тук Доган дал един проект на една приближена фирма, тя му върнала милион и половина и то за нещо... Много е смешно това. Какво разбира от геодезистки изследвания философът Доган? Какво разбира от това?
Водещ: Е, сега, вчера беше казано от Камен Костадинов, че той се занимава с алтернативни източници на енергия, че има интереси в такива области.
Атанас Атанасов: И в сараите имало лаборатория, а може би ще направят в скоро време там и площадка за кацане там на извънземни космически чинии, за които той си мечтае. Докато хората изнемогват в държавата. И днешния хал на България, тази криза, е резултат на тяхното управление и на безобразните им кражби.
Водещ: Добре, благодаря ви. Това беше Атанас Атанасов за това какво е общото между разработката „Лиани” и консултантския договор, консултантския хонорар всъщност на Ахмед Доган от милион и половина. По думите му има много общо, а освен това, това е официален начин да бъдат изпрани определени пари, които иначе не биха могли да бъдат доказани. Благодаря ви.
]]> Водещ: Видяхте първите коментари по темата за това какво се случва и какво мислят хората за Ахмед Доган и за хонорара от милион и половина лева за изграждане на хидровъзела „Цанков камък”. Какво е общото между разработката „Лиани” и консултантския хонорар на Ахмед Доган е темата, с която ще се занимаваме през следващите минути. Поканили сме генерал Атанас Атанасов, член на борда на „Информационно обслужване” АД, бивш директор на НСС. Добро утро.
Атанас Атанасов: Добро утро. Добро утро и на вашите зрители.
Водещ: Какво е общото?
Атанас Атанасов: В разработката „Лиани” е събрана информация с полицейските способи и методи за целия механизъм, по който се пълнеше черната каса на ДПС. За отчисленията от всяка една обществена поръчка, които са влизали в черната каса на ДПС. За съжаление тази информация не видя бял свят нито в миналото, нито в сегашното Народно събрание. А там с детайли е било установено дори мястото, трезорът, където са складирани парите физически – с чантите и чувалите, и кой се е разпореждал с тях. Но този случай е изключително важно да се акцентира върху него, върху определени елементи. Той е една илюстрация.
Водещ: Кой, „Цанков камък” или „Лиани”?
Атанас Атанасов: Да, да, случаят с този хонорар. Това на практика е един узаконен подкуп, даден на Ахмед Доган затова защото явно той е разпределял и тази порция. Позовавам се на неговите думи от предизборната кампания, когато той обясняваше, че той разпределя порциите. И явно за разпределението на порциите е трябвало да получи и той определено възнаграждение. Ето по какъв начин при предното управление за една работа, която струва 50 хиляди лева, са се раздавали милиони. Защото на практика се вижда, че зад тази консултантска услуга, тя е доста смешна между другото, философът Доган е извършил консултантска услуга, касаеща геодезични изследвания. Не знам как стават тези неща, но той е възложил тази работа на други хора, които са я свършили за 50 хиляди лева, а той е взел милион и половина.
Водещ: Навсякъде в пресата... Всъщност ДПС излезе вече с коментар, който е доста категоричен за това, че от правна гледна точка няма никакъв проблем в това, че Ахмед Доган е консултирал по проекта „Цанков камък”. Камен Костадинов казва, че има лаборатория в сараите, а също така и че едва ли не е един от хората, които са бащите на развитието на алтернативната енергия в България.
Атанас Атанасов: Да. Значи този откровен цинизъм е характерен за ДПС. Даже виждаме напоследък, че Доган не излиза лично да отговаря, а изпраща Камен Костадинов да обяснява кой убил Ахмед Емин, пък сега защо били взети тези пари. Изключителен цинизъм е от тяхна страна това. И това е доказателство, че е крайно време българското общество да избута от политиката Ахмед Доган. Този човек трябва да излезе от политическата игра. Той смята, че е много оригинален когато излезе публично и прави разни цинични откровения. „Нинстрой”, въпросната фирма, която го е... Те казват сега – частна фирма. „Нинстрой”, въпросната фирма, която го е наела, е част от съзвездието „Мултигруп”. Ахмед Доган е личен приятел на шефа на тази фирма Кольо Вълканов, така известния. Какво е това? Вълканов е решил преди изборите да даде милион и половина на Ахмед Доган защото ако след изборите го питат за някои негови луксозни разходи откъде е имал парите, да има доказателство за това. Ето затова е направена цялата тази история.
Водещ: Т.е. това е едно официално пране на пари, това ли ни казвате?
Атанас Атанасов: Абсолютно. Абсолютно за това става дума. Не съм съгласен с тези констатации, които, разбира се те са внушения в публичното пространство, че нямало основание да се търси тук престъпление, т.е. юридически всичко било изправно. Разбира се, че има измислени по света техники за прикриване на престъпленията и консултантските договори са една от тези техники.
Водещ: Това, което казвате, всъщност означава ли, че ваденето на тази тема, включително и в медийното пространство, за този хонорар узаконява едни пари, които може би ако не беше изваден случая, нямаше да могат да бъдат доказани?
Атанас Атанасов: Точно за това става дума. Аз бих направил следното сравнение, все едно сега Станишев или Орешарски да излязат и да извадят по един такъв договор по за някой и друг милион, за получени хонорари за консултантски услуги, дадени на Васил Божков-Черепа да речем, за рехабилитация на пътища. Или Сакскобургготски да вземе да извади един такъв договор за това, че е консултирал купувачите на БТК. Може ли ти да си органът, институцията, от която да зависи взимането на това решение за строителството на този възел или на кой да бъдат възложени тези обществени поръчки, и от същите хора да получиш пари?
Водещ: Но всичко това, което казвате, е абсолютно недоказуемо.
Атанас Атанасов: Аз свързвам нещата с други обстоятелства. Миналата година стана безспорно едно обстоятелство, известно, че Ахмед Доган не е декларирал закупения от него лично като физическо лице имот в село Дръндар, където е построен някакъв палат. Без всякакви строителни книжа. Не знам как ще го узаконяват. Това деяние, извършено от Доган, е престъпление. Защото това е лъжливо документиране. Както всеки български гражданин, и Доган носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за това, че пред Сметната палата е излъгал. Всички тези маневри впоследствие, които са извършени, включително и този хонорар за консултантски услуги, идват да докажат, че това, което там Доган е свършил тогава, е нещо дребно. Вижте за какво става въпрос. Той разполага с пари, няма никакъв проблем да купи не едно място, да купи десет такива. Но тогава някакси така забравил да декларира този имот. Но така или иначе, дори тук да няма воля, дори тук да не бъдат събрани доказателства за това, че става въпрос за пране на пари, морално е укоримо това, и то много тежко е укоримо, милион и половина са страшно много пари.
Водещ: От правна гледна точка казват, няма конфликт на интереси. Вие обаче обръщате откъм морална гледна точка дали това е редно да се случва?
Атанас Атанасов: Разбира се. Може ли човекът, който разпределяше порциите в държавата, който казваше коя фирма кой обект да получи, в един момент да получи милион и половина от една фирма, аз ви казах и преди новините – това не е случайна фирма. Това е фирма от най-близкото съзвездие от обръчите от фирми. Фирма от „Мултигруп”, чийто собственик е личен приятел на Ахмед Доган.
Водещ: Тези неща си ги говорим тук, но всъщност са недоказуеми. Нито едно от тези неща.
Атанас Атанасов: Кои неща?
Водещ: Които казвате.
Атанас Атанасов: Има неща, които са публично известни.
Водещ: За прането на пари, за това, че е официален опит да се изперат определени пари.
Атанас Атанасов: Аз бих казал така: ние с вас тук може да си кажем всичко. Важно е компетентната институция, в случая прокуратурата, да се сезира и да започне разследване. Да бъдат разследвани всички детайли и да се види този договор кога е сключен, при какви обстоятелства е сключен, каква услуга е извършена за това. Защото вижте, когато има консултантски договор, трябва някой да се е отчел пред възложителя, и то писмено, каква дейност е извършил. А тук фактите са ясни. Доган нищо не е направил, той бил организирал консултацията, разбирате ли? Има организаторски способности този човек и само за това му се плаща милион и половина. И тези пари били от честна фирма. Кой даде на частната фирма „Цанков камък”? Въпросният Ахмед Доган, който нямаше качества в държавата, т.е. на длъжностно лице. Но това нищо не означава. Затова би следвало да се, аз пак казвам, в предното правителство, при предното мнозинство и управление, се раздаваха луди пари за консултантски договори. Ако някой направи анализ за какви... Има държавни предприятия в България, които са консултирани на цена, по-голяма от стойността на самото предприятие. Тези факти трябва някой да вземе да ги разследва. Защото публичният факт, погледнат някъде си там встрани, може да заблуждава. Важно е да се изясняват обстоятелствата. А това, че Доган е циничен в своята откровеност, това е поредният случай, който го доказва. Той преди това излезе и обясни, че всички партии имали обръчи от фирми, имайки предвид собствената си партия и корупционните практики около нея. След това излезе преди изборите и каза, че той разпределя порциите в държавата и някакви депутати, които ги избират там, са пионки, а сега изважда един лист хартия и казва: тези пари, които ги имам, съм ги получил защото съм дал консултация. Този негов цинизъм трябва да бъде наказан. Крайно време е, 20 години след началото на прехода, наистина хора като Доган да отидат в историята, ако искаме да станем европейска държава, и ако искаме нашият политически живот да има такива измерения. Не че в Европа и в Европейския съюз няма консултантски договори. Моля ви се. Там са измислени тези неща, разбира се. Но в крайна сметка там се търси отговорност. Аз мога да ви дам пример от историята. Цяла европейска комисия, начело с Жак Сантер, навремето беше смъкната заради консултантски договори на сина му. И там хората са решили, че има конфликт на интереси. А тук Доган дал един проект на една приближена фирма, тя му върнала милион и половина и то за нещо... Много е смешно това. Какво разбира от геодезистки изследвания философът Доган? Какво разбира от това?
Водещ: Е, сега, вчера беше казано от Камен Костадинов, че той се занимава с алтернативни източници на енергия, че има интереси в такива области.
Атанас Атанасов: И в сараите имало лаборатория, а може би ще направят в скоро време там и площадка за кацане там на извънземни космически чинии, за които той си мечтае. Докато хората изнемогват в държавата. И днешния хал на България, тази криза, е резултат на тяхното управление и на безобразните им кражби.
Водещ: Добре, благодаря ви. Това беше Атанас Атанасов за това какво е общото между разработката „Лиани” и консултантския договор, консултантския хонорар всъщност на Ахмед Доган от милион и половина. По думите му има много общо, а освен това, това е официален начин да бъдат изпрани определени пари, които иначе не биха могли да бъдат доказани. Благодаря ви.
]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1648/feed/ 0 Димитър Бъчваров (ВИДЕО) http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1647 http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1647#comments Sun, 21 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://2dffe7916292b526ae54db06e18e1867 ]]> ]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1647/feed/ 0 ДСБ: Прокуратурата да стигне докрай за Доган http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1646 http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1646#comments Sun, 21 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://4287bd7f1765d1b765a2949bcc324ae2
В неделя в. "Труд" съобщи, че лидерът на ДПС е взел 1,5 млн. лева като консултант по четири мегапроекта на предишното правителство - хидровъзел “Цанков камък”, “Доспат”, каскада “Горна Арда” и язовир “Тунджа”.

"Спорното в случая е, че когато си на власт получаваш огромен хонорар за обекти, които са ценни от държавна гледна точка", каза Методиев. Той поиска да разбере и дали има намеса на държавата в това. "Защото тогава има опасност да се попадне в конфликт на интереси", коментира още заместникът на Костов.

Методиев е категоричен, че не е редно да си консултант по подобни проекти, когато си лидер на управляваща партия.
]]>
В неделя в. "Труд" съобщи, че лидерът на ДПС е взел 1,5 млн. лева като консултант по четири мегапроекта на предишното правителство - хидровъзел “Цанков камък”, “Доспат”, каскада “Горна Арда” и язовир “Тунджа”.

"Спорното в случая е, че когато си на власт получаваш огромен хонорар за обекти, които са ценни от държавна гледна точка", каза Методиев. Той поиска да разбере и дали има намеса на държавата в това. "Защото тогава има опасност да се попадне в конфликт на интереси", коментира още заместникът на Костов.

Методиев е категоричен, че не е редно да си консултант по подобни проекти, когато си лидер на управляваща партия.
]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1646/feed/ 0 Екатерина Михайлова: Настояваме за смели реформи http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1644 http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1644#comments Sat, 20 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://4c4489740f312a19887f772e6db76fb6
Г-жо Михайлова, до този момент правителството не е изложило ясна програма за реформи в нито един ключов сектор – здравеопазване, енергетика, национална сигурност, съдебната система. Същевременно се готвят антикризисни мерки, част от които поне в предварителния си вариант звучат абсурдно. Подкрепяйки това правителство, какво очаквате и на какво разчитате?
Разчитаме да се видят антикризисните мерки, които предложихме от Синята коалиция. Ние предлагаме на правителството да реши и да излезе, колкото може по-скоро, с ясна заявка за своите антикризисни мерки. Именно забавянето на тези мерки дава възможност за спекулации.
Това, което бе публикувано преди няколко дни в някои медии като списък с 28 мерки, не е нито на финансовото министерство, нито на правителството. В общи линии имаме признание за авторството, което не е нито в министерството, нито в правителството. Затова настояваме самото правителство да излезе със своята програма, за да може да има яснота в позициите им.
Вие на кои мерки държите?
Ние настояваме за действия както в областта на икономиката и финансите, така и в съдебната власт и здравеопазването, където са нужни смели реформи. Такива реформи бяха заявени в началото, когато се избираше правителството. Ние искаме смелите реформи да се реализират.
Например, в администрацията има все още възможности за съкращаване. Прекалено е раздут административният апарат. Там могат да бъдат направени още съкращения. Вместо да се коментира дали да се сваля вноска или кой какво да плаща, първо още веднъж да се прегледа кое е ненужно като администрация, като институции и като органи в страната. И след това да се предприемат решителни мерки.
Второ, да не се наливат пари, докато не се реформират системите. Много се надяваме, че новият директор на здравната каса ще извърши необходимите проверки, за да има примерно отговор на въпроса къде изтичат парите от клиничните пътеки. Давам този пример, тъй като излезе много информация за злоупотреби.
Настояваме за реформа и в образованието. Министърът стартира със заявка за промяна в законите за висшето образование. Настояваме да се случат тези неща.
Настояваме и за съдебна реформа. Заявили сме много преди изборите, както и след това, че сме готови и за промяна в конституцията. Това, което чухме от вицепремиера Цветан Цветанов за намаляване състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), е нещо, което споделяме. То е залегнало и в предизборната ни програма. Казвали сме го и на ГЕРБ. Радваме се, че в момента чуваме теза, която сме споделяли.
Но в момента в ГЕРБ не искат да "пипат“ конституцията и изобщо да отварят този въпрос...
Така е, но смятаме, че няма да минем без това. Колкото повече се бавим, толкова по-трудно става да се реализира такъв проект. В крайна сметка обаче е въпрос на политическо решение. Не можем да променим конституцията сами. Както и управляващите не могат сами да го направят. За да направим нещо реално, трябва да имаме много широка подкрепа.
Президентът говори за „костовизация” на ГЕРБ, кризата между президента и правителството отключи не толкова атаки на БСП към Борисов, колкото към Иван Костов. Как си обяснявате това и налага ли се според вас някаква корекция в отношението на ДСБ към ГЕРБ?
Обяснявам си го с комплексите на Първанов към Костов. Те явно не са затихнали, щом продължава да се занимава с това и основно да визира Костов в изказванията си. От друга страна, това, че атакува лидера на ДСБ, означава, че партията участва много активно в политическия живот на страната, което е комплимент. Това означава, че сме достатъчно активни - с позиция, с визия.
Онзи ден в поредната размяна на реплики между Първанов и управляващите на тема олигарси и дали те са закриляни от властта, президентът подхвърли идеята за проверки на дарения в "семейни фондации на политици“, намеквайки може би и за фондация "Бъдеще за България“.
Да провери. Първанов е вече 8 години президент на България. Заема най-високата позиция в страната и в края на краищата и досега е имал възможност да проверява, да стартира процедури за проверки и то много повече от всеки друг български гражданин. Каквото и да има, да проверяват.
Временната парламентарна комисия за изработване на Избирателен кодекс, на която сте член, вече няколко пъти заседава, но реално текстове няма, а от ГЕРБ твърдят, че кодексът ще е факт до лятото. Вие оптимист ли сте, че това ще стане?
Мандатът, с който е избрана тази комисия, е до лятото. Така че се надявам да бъде реалност един проекто-закон в рамките на този мандат. Вярно е, че няма текстове, но те са по-малкият проблем. Първо трябва да уточним позициите си по определени теми и това прави комисията в момента.
Разделили сме се на 3 подгрупи и работим по определени въпроси. Вече започнахме всяка една от групите да докладваме докъде сме стигнали, колко нови въпроси изникват. Когато казваме, например, пропорционална избирателна система с преференции или при евроизборите говорим за друга система и т. н., се отварят още много въпроси и искаме да стигнем до изясняване на позиции - кое е приемливо и кое не.
В края на месеца предстои кръгла маса, на която на публично обсъждане ще бъде подложен вече извървеният от комисията път и онова, което е постигнато като сближаване на позиции.
Нужно е още и чисто технически да бъдат извършени определи неща – примерно за електронното гласуване да кажат експертите възможно ли е и как. В момента, в който имаме политически решения по всички въпроси, вече ще е лесно писането на текстовете. Това ще го направят и експертите към комисията.
Следващият път, например, ще дискутираме да има ли регионални преброителни центрове. Докато нямаме ясен отговор на въпроса, няма смисъл да пишем текстове. Вече за много от въпросите имаме съгласие, но и много остават открити.
Досегашната информация създава усещането, че опозицията в лицето на БСП и ДПС се опитва да пази статуквото и не желае особени промени в избирателната система. Вярно ли е това усещане?
Така е. Позицията и двете партии е да няма сериозни промени в избирателния кодекс. Много се надявам, че въпреки тяхното желание нищо да не се промени, наистина ще стигнем до сериозни промени в кодекса, защото това е и желанието на българските граждани. През тези промени може да мине оздравяването на политическата система и на институциите.
Реално ще се стигне ли до унифициране на това законодателство?
Вярвам, че този път ще стане и в рамките на тази година да имаме закон. Ако това не стане, парламентът няма да е изпълнил един от най-сериозните си ангажименти. Той се съдържа и в програмната декларация, с която стартирахме. Вярвам и работя за това да се случи този закон.
Какво ще заложите в кодекса като мярка срещу опорочаването на вота – най-вече купуването на гласове?
Настояваме за регионални преброителни центрове, които могат да пресекат контролирания вот. Промяна на начина на гласуване в чужбина – само на територията на посолства и консулства в присъствието на представител на държавата и на политически сили. Разбира се, ако бъде прието електронното гласуване, то променя нещата.
 

]]>
Г-жо Михайлова, до този момент правителството не е изложило ясна програма за реформи в нито един ключов сектор – здравеопазване, енергетика, национална сигурност, съдебната система. Същевременно се готвят антикризисни мерки, част от които поне в предварителния си вариант звучат абсурдно. Подкрепяйки това правителство, какво очаквате и на какво разчитате?
Разчитаме да се видят антикризисните мерки, които предложихме от Синята коалиция. Ние предлагаме на правителството да реши и да излезе, колкото може по-скоро, с ясна заявка за своите антикризисни мерки. Именно забавянето на тези мерки дава възможност за спекулации.
Това, което бе публикувано преди няколко дни в някои медии като списък с 28 мерки, не е нито на финансовото министерство, нито на правителството. В общи линии имаме признание за авторството, което не е нито в министерството, нито в правителството. Затова настояваме самото правителство да излезе със своята програма, за да може да има яснота в позициите им.
Вие на кои мерки държите?
Ние настояваме за действия както в областта на икономиката и финансите, така и в съдебната власт и здравеопазването, където са нужни смели реформи. Такива реформи бяха заявени в началото, когато се избираше правителството. Ние искаме смелите реформи да се реализират.
Например, в администрацията има все още възможности за съкращаване. Прекалено е раздут административният апарат. Там могат да бъдат направени още съкращения. Вместо да се коментира дали да се сваля вноска или кой какво да плаща, първо още веднъж да се прегледа кое е ненужно като администрация, като институции и като органи в страната. И след това да се предприемат решителни мерки.
Второ, да не се наливат пари, докато не се реформират системите. Много се надяваме, че новият директор на здравната каса ще извърши необходимите проверки, за да има примерно отговор на въпроса къде изтичат парите от клиничните пътеки. Давам този пример, тъй като излезе много информация за злоупотреби.
Настояваме за реформа и в образованието. Министърът стартира със заявка за промяна в законите за висшето образование. Настояваме да се случат тези неща.
Настояваме и за съдебна реформа. Заявили сме много преди изборите, както и след това, че сме готови и за промяна в конституцията. Това, което чухме от вицепремиера Цветан Цветанов за намаляване състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), е нещо, което споделяме. То е залегнало и в предизборната ни програма. Казвали сме го и на ГЕРБ. Радваме се, че в момента чуваме теза, която сме споделяли.
Но в момента в ГЕРБ не искат да "пипат“ конституцията и изобщо да отварят този въпрос...
Така е, но смятаме, че няма да минем без това. Колкото повече се бавим, толкова по-трудно става да се реализира такъв проект. В крайна сметка обаче е въпрос на политическо решение. Не можем да променим конституцията сами. Както и управляващите не могат сами да го направят. За да направим нещо реално, трябва да имаме много широка подкрепа.
Президентът говори за „костовизация” на ГЕРБ, кризата между президента и правителството отключи не толкова атаки на БСП към Борисов, колкото към Иван Костов. Как си обяснявате това и налага ли се според вас някаква корекция в отношението на ДСБ към ГЕРБ?
Обяснявам си го с комплексите на Първанов към Костов. Те явно не са затихнали, щом продължава да се занимава с това и основно да визира Костов в изказванията си. От друга страна, това, че атакува лидера на ДСБ, означава, че партията участва много активно в политическия живот на страната, което е комплимент. Това означава, че сме достатъчно активни - с позиция, с визия.
Онзи ден в поредната размяна на реплики между Първанов и управляващите на тема олигарси и дали те са закриляни от властта, президентът подхвърли идеята за проверки на дарения в "семейни фондации на политици“, намеквайки може би и за фондация "Бъдеще за България“.
Да провери. Първанов е вече 8 години президент на България. Заема най-високата позиция в страната и в края на краищата и досега е имал възможност да проверява, да стартира процедури за проверки и то много повече от всеки друг български гражданин. Каквото и да има, да проверяват.
Временната парламентарна комисия за изработване на Избирателен кодекс, на която сте член, вече няколко пъти заседава, но реално текстове няма, а от ГЕРБ твърдят, че кодексът ще е факт до лятото. Вие оптимист ли сте, че това ще стане?
Мандатът, с който е избрана тази комисия, е до лятото. Така че се надявам да бъде реалност един проекто-закон в рамките на този мандат. Вярно е, че няма текстове, но те са по-малкият проблем. Първо трябва да уточним позициите си по определени теми и това прави комисията в момента.
Разделили сме се на 3 подгрупи и работим по определени въпроси. Вече започнахме всяка една от групите да докладваме докъде сме стигнали, колко нови въпроси изникват. Когато казваме, например, пропорционална избирателна система с преференции или при евроизборите говорим за друга система и т. н., се отварят още много въпроси и искаме да стигнем до изясняване на позиции - кое е приемливо и кое не.
В края на месеца предстои кръгла маса, на която на публично обсъждане ще бъде подложен вече извървеният от комисията път и онова, което е постигнато като сближаване на позиции.
Нужно е още и чисто технически да бъдат извършени определи неща – примерно за електронното гласуване да кажат експертите възможно ли е и как. В момента, в който имаме политически решения по всички въпроси, вече ще е лесно писането на текстовете. Това ще го направят и експертите към комисията.
Следващият път, например, ще дискутираме да има ли регионални преброителни центрове. Докато нямаме ясен отговор на въпроса, няма смисъл да пишем текстове. Вече за много от въпросите имаме съгласие, но и много остават открити.
Досегашната информация създава усещането, че опозицията в лицето на БСП и ДПС се опитва да пази статуквото и не желае особени промени в избирателната система. Вярно ли е това усещане?
Така е. Позицията и двете партии е да няма сериозни промени в избирателния кодекс. Много се надявам, че въпреки тяхното желание нищо да не се промени, наистина ще стигнем до сериозни промени в кодекса, защото това е и желанието на българските граждани. През тези промени може да мине оздравяването на политическата система и на институциите.
Реално ще се стигне ли до унифициране на това законодателство?
Вярвам, че този път ще стане и в рамките на тази година да имаме закон. Ако това не стане, парламентът няма да е изпълнил един от най-сериозните си ангажименти. Той се съдържа и в програмната декларация, с която стартирахме. Вярвам и работя за това да се случи този закон.
Какво ще заложите в кодекса като мярка срещу опорочаването на вота – най-вече купуването на гласове?
Настояваме за регионални преброителни центрове, които могат да пресекат контролирания вот. Промяна на начина на гласуване в чужбина – само на територията на посолства и консулства в присъствието на представител на държавата и на политически сили. Разбира се, ако бъде прието електронното гласуване, то променя нещата.
 

]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1644/feed/ 0 Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда – Имаме ли гражданско общество http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1643 http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1643#comments Fri, 19 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://c3a98eef24f93c6e646f7d94b75cd684 ]]> ]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1643/feed/ 0 Иван Костов – председател на ДСБ, Даниел Митов – зам.-председател на ДСБ: С доктрината „Ататюрк“ Турция няма място в ЕС http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1645 http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1645#comments Fri, 19 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://3b91045e928bf5536fb8fe7b38cb0fec
В случая българският национален интерес съвпада изцяло с този на Гърция и Кипър
След посещението на турския министър на външните работи Давутоглу е редно да си дадем сметка как са се развивали отношенията между България и Турция в последното десетилетие. Хубави са постигнатите договорености в областта на енергетиката, но има и други въпроси, които заслужават внимание.
От 2001 г. в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев българската политика по отношение на Република Турция бе доминирана и определяна от ДПС. Турция свикна винаги да получава каквото иска безпрепятствено. ДПС се утвърди като инструмент за влияние на турската държава във вътрешнополитическия живот на България. Анкара активно съдействаше на ДПС да монополизира вота на българските турци. Тази политика създаде гнезда на етническо разделение и напрежение в някои райони на страната. Турция подпомагаше изселническите организации на българските турци, мобилизирайки гласоподаватели за участие във всички видове български избори. Турски дипломати, депутати и министри участваха в митингите, мероприятията и дейността на ДПС. Турски политически и икономически фактори съсредоточаваха ресурси в "обръчите от фирми" около Ахмед Доган, като превърнаха ДПС в "държава в държавата". Създадоха условия за развихрянето на особен вид ориенталска корупция. На всичкото отгоре последните два български кабинета дадоха безусловна и безрезервна подкрепа за турското членство в ЕС.
Първото официално посещение на премиера Бойко Борисов в Турция в края на януари беше сериозно предизвикателство пред новия кабинет. Резултатът от него обаче даде ясен сигнал, че политиката по отношение на Турция е претърпяла промяна. Първо, ясно беше казано, че българо-турските отношения не се нуждаят от посредник. С други думи, ДПС беше делегитимирано като приемлива трансмисия на турски интереси. Липсваше обаче продължение на тази тема при посещението на турския външен министър у нас, а тя трябваше да бъде поставена дори с още по-голяма категоричност. Заявката трябваше да бъде - Турция да престане да се намесва във вътрешнополитическите дела на България чрез Движението за права и свободи. Отделен е въпросът, че за да бъде пълен ефектът от тази политика, на България й е нужен избирателен кодекс, който да регламентира всички видове избори, да премахне изборния туризъм, контролирания вот и изборната корупция. Както и да се предприемат действия в посока разследване и разкритие на корупционните механизми около Ахмед Доган и бившите министри на ДПС.
Второ, позицията на предишните две правителства за безусловна подкрепа на турската кандидатура за членство в ЕС бе заменена с придържане към общоевропейския подход за преговорите като процес с отворен край, чийто резултат не може да бъде предварително гарантиран. България има нужда от стабилен и предвидим съсед в лицето на Турция и точно затова е длъжна да подкрепя реформите по европейски образец в югоизточната си съседка. Но голям дял от тези реформи са все още незавършени - светският характер на турската държава е все още "под надзора" на армията, страхът от териториален разпад под натиск на малцинствени групи кара Анкара да не зачита част от правата на тези малцинства, на неравностойно отношение са подложени и хората с различна вяра, все още нерешен остава въпросът с признаването на арменския геноцид, Турция продължава да има неразрешени териториални спорове с две държави, членки на ЕС - Гърция и Кипър.
Списъкът може да бъде продължен, но не това е целта. В основата на всички тези нерешени проблеми лежи турската национална доктрина от 1908 г., т.нар. доктрина "Ататюрк". В нея откриваме стремеж към налагане на единна националност на всички граждани на републиката, които могат да бъдат само турци. А гарант за защита на конституцията е турската армия.
С подобен подход Турция няма как да се превърне в част от обединена Европа. Това бе разбрано и от турския политически елит след военния преврат от 1980 г., като се започна търсенето на нова основа за европеизация на Турция. Това търсене минава през много етапи от Тургут Йозал до сегашния т.нар. консервативно-демократичен проект на управляващата АКП. Това, на което се стъпва обаче в днешно време, са опитите турската политика да черпи легитимност от историята и практиката на Османската империя. Според думите на същия външен министър Мехмед Соколович се е издигнал толкова високо в йерархията на Османската империя, защото е бил еничар, иначе е щял да си остане обикновен босненски селянин. Или изказваната увереност, че всички държави на Балканите може да имат своите столици, но в същия момент всички имат една обща столица - Истанбул.
Търсенето на политически основания в Османския период няма по никакъв начин да помогне на Турция да се превърне в част от европейското пространство. Османската империя като държавност е претърпяла пълен провал. Проблемът е, че подобно поведение съдържа претенции, които са дълбоко неевропейски. Европейското развитие е пълно с истории на зависимости от всякакъв вид, разпаднали се империи, етнически и териториални конфликти. И ако обединена Европа е възможна днес такава, каквато я виждаме, то е, защото всички стари претенции са били оставени настрана и заменени с друг ценностен избор.
Трябва да си дадем сметка, че България сама едва ли има ресурса да отстоява и наложи подобна политика. Но българският национален интерес в случая съвпада изцяло с този на Гърция и Кипър. Затова с общи усилия и координация подобна политика, включително и с участието на Румъния, може да разчита на успех.

]]>
В случая българският национален интерес съвпада изцяло с този на Гърция и Кипър
След посещението на турския министър на външните работи Давутоглу е редно да си дадем сметка как са се развивали отношенията между България и Турция в последното десетилетие. Хубави са постигнатите договорености в областта на енергетиката, но има и други въпроси, които заслужават внимание.
От 2001 г. в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев българската политика по отношение на Република Турция бе доминирана и определяна от ДПС. Турция свикна винаги да получава каквото иска безпрепятствено. ДПС се утвърди като инструмент за влияние на турската държава във вътрешнополитическия живот на България. Анкара активно съдействаше на ДПС да монополизира вота на българските турци. Тази политика създаде гнезда на етническо разделение и напрежение в някои райони на страната. Турция подпомагаше изселническите организации на българските турци, мобилизирайки гласоподаватели за участие във всички видове български избори. Турски дипломати, депутати и министри участваха в митингите, мероприятията и дейността на ДПС. Турски политически и икономически фактори съсредоточаваха ресурси в "обръчите от фирми" около Ахмед Доган, като превърнаха ДПС в "държава в държавата". Създадоха условия за развихрянето на особен вид ориенталска корупция. На всичкото отгоре последните два български кабинета дадоха безусловна и безрезервна подкрепа за турското членство в ЕС.
Първото официално посещение на премиера Бойко Борисов в Турция в края на януари беше сериозно предизвикателство пред новия кабинет. Резултатът от него обаче даде ясен сигнал, че политиката по отношение на Турция е претърпяла промяна. Първо, ясно беше казано, че българо-турските отношения не се нуждаят от посредник. С други думи, ДПС беше делегитимирано като приемлива трансмисия на турски интереси. Липсваше обаче продължение на тази тема при посещението на турския външен министър у нас, а тя трябваше да бъде поставена дори с още по-голяма категоричност. Заявката трябваше да бъде - Турция да престане да се намесва във вътрешнополитическите дела на България чрез Движението за права и свободи. Отделен е въпросът, че за да бъде пълен ефектът от тази политика, на България й е нужен избирателен кодекс, който да регламентира всички видове избори, да премахне изборния туризъм, контролирания вот и изборната корупция. Както и да се предприемат действия в посока разследване и разкритие на корупционните механизми около Ахмед Доган и бившите министри на ДПС.
Второ, позицията на предишните две правителства за безусловна подкрепа на турската кандидатура за членство в ЕС бе заменена с придържане към общоевропейския подход за преговорите като процес с отворен край, чийто резултат не може да бъде предварително гарантиран. България има нужда от стабилен и предвидим съсед в лицето на Турция и точно затова е длъжна да подкрепя реформите по европейски образец в югоизточната си съседка. Но голям дял от тези реформи са все още незавършени - светският характер на турската държава е все още "под надзора" на армията, страхът от териториален разпад под натиск на малцинствени групи кара Анкара да не зачита част от правата на тези малцинства, на неравностойно отношение са подложени и хората с различна вяра, все още нерешен остава въпросът с признаването на арменския геноцид, Турция продължава да има неразрешени териториални спорове с две държави, членки на ЕС - Гърция и Кипър.
Списъкът може да бъде продължен, но не това е целта. В основата на всички тези нерешени проблеми лежи турската национална доктрина от 1908 г., т.нар. доктрина "Ататюрк". В нея откриваме стремеж към налагане на единна националност на всички граждани на републиката, които могат да бъдат само турци. А гарант за защита на конституцията е турската армия.
С подобен подход Турция няма как да се превърне в част от обединена Европа. Това бе разбрано и от турския политически елит след военния преврат от 1980 г., като се започна търсенето на нова основа за европеизация на Турция. Това търсене минава през много етапи от Тургут Йозал до сегашния т.нар. консервативно-демократичен проект на управляващата АКП. Това, на което се стъпва обаче в днешно време, са опитите турската политика да черпи легитимност от историята и практиката на Османската империя. Според думите на същия външен министър Мехмед Соколович се е издигнал толкова високо в йерархията на Османската империя, защото е бил еничар, иначе е щял да си остане обикновен босненски селянин. Или изказваната увереност, че всички държави на Балканите може да имат своите столици, но в същия момент всички имат една обща столица - Истанбул.
Търсенето на политически основания в Османския период няма по никакъв начин да помогне на Турция да се превърне в част от европейското пространство. Османската империя като държавност е претърпяла пълен провал. Проблемът е, че подобно поведение съдържа претенции, които са дълбоко неевропейски. Европейското развитие е пълно с истории на зависимости от всякакъв вид, разпаднали се империи, етнически и териториални конфликти. И ако обединена Европа е възможна днес такава, каквато я виждаме, то е, защото всички стари претенции са били оставени настрана и заменени с друг ценностен избор.
Трябва да си дадем сметка, че България сама едва ли има ресурса да отстоява и наложи подобна политика. Но българският национален интерес в случая съвпада изцяло с този на Гърция и Кипър. Затова с общи усилия и координация подобна политика, включително и с участието на Румъния, може да разчита на успех.

]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1645/feed/ 0 Въпрос от Иван Костов към министъра на регионалното развитие и благоустройството относно преодоляване на нарушения при продажба на 122 дка държавна собственост и недопускане на конфликт на интереси при одобряването на ОУП на Варна http://dsb.bg/?page=press&sub=news&id=1642 http://dsb.bg/?page=press&sub=news&id=1642#comments Thu, 18 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://012f16ec23d1d4a22d4151444c559fe1  
 
ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Въпросът ми е от особен интерес както за варненци, така и за всички български граждани, заинтересовани от прозрачността и управлението на държавната собственост, градоустройственото планиране и опазването на културното и природно богатство на страната ни, с които се ангажира ГЕРБ преди изборите. Моите срещи показаха наистина много голям интерес към въпроса със сделка за 122 декара в крайбрежната ивица на гр. Варна.
На първо място, възраженията са, че този терен е актуван като публична държавна собственост през 1998 г., а след това е преактуван като частна собственост – през 2009 г., от областния управител без да има разрешение на Министерския съвет, както изисква законът. Това е пряко нарушение на Закона за държавната собственост – чл. 6, ал. 1 и ал. 3.
На второ място, теренът по действащия подробен устройствен план на гр. Варна от 2002 г. бе отреден за градска брегова зона с рекреационни функции. Същевременно в приложените към сделката оценки е отбелязано, че няма изработен подробен устройствен план за терена и той е с неясна перспектива, което е довело до сериозно занижаване на цената на терена и несправедлива оценка на имотите при осъществяване на продажбата.
На трето място, по проекта за нов общ устройствен план на община Варна имотът е преотреден от градски брегови зони в зона за обществено обслужване с показатели за застрояване, надвишаващи допустимите по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Освен това този проект за общия устройствен план се изготвя от фирма, чийто едноличен собственик на капитала, е именно инвеститорът за закупуване на тези 122 декара – така наречената Алея първа, това е „Холдинг Варна”. Това поражда основателни съмнения за конфликт на интереси при самото градоустройствено планиране.
Знаем, че има прокурорска проверка, но Ваше основно задължение е да защитите недвижимите имоти държавна собственост.
Въпросите са: какви действия е предприело министерството за разследване на сделката с терена от 122 декара за проекта „Алея първа” – гр. Варна?
Второ, предприети ли са действия за завеждане на граждански иск пред компетентния български съд за защита правото на държавната собственост?
И трето, предприети ли са действия за избягване на конфликт на интереси при градоустройственото планиране при изготвянето на общия устройствен план на община Варна?
Господин председател, много Ви благодаря за това, че удължихте времето. Но трябва да знаете, че огромен брой варненци следят този въпрос и неговия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, в продължение политиката на ревизия на социално значими теми и проекти и такива от особен обществен интерес, ръководеното от мен министерство има за постоянна цел наблюдаването и грижата за точното и последователно спазване на законите, нормите и специално по отношение на такива обществено значими проекти. Тази дейност осъществяваме към опазване на държавната собственост, нейната трансформация, разпореждане и контрол.
Разбира се, минавам към Вашите конкретни въпроси, които Вие зададохте. Очевидно е, че всички хора във Варна, както и всички искаме да излезе истината за този проект, така че аз мога да бъда само конкретен. Разбира се, знам, че нашите действия и това, което ние правим от трибуната на парламента в момента, ще има продължение.
Така че конкретно на трите въпроса. Какви действия е предприело МРРБ – е първият Ваш въпрос, за разследване на сделката с терен от 122 декара за проекта „Алея първа” в гр. Варна?
Ние бяхме сезирани от господин Димо Гяуров – председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарната етика, с въпроси по установяването на обстоятелства по продажбата на така наречената „Алея първа”. Искам да отбележа категорично, че преди да бъдем сезирани прокуратурата вече беше в министерството с молба за помощ да бъдем максимално съдействащи от гледна точка на проверките, които тя независимо прави по този казус. Разбира се, аз разпоредих обстойна проверка на процедурите, извършвани и контролирани от МРРБ. В момента тази проверка е в своята заключителна фаза, още не сме приключили. Засега данни обаче за съществени нарушения в процедурата няма.
Следва да се отбележи, че процедурата, предхождаща продажбата на „Алея първа”, е сложна и решение за осъществяването й са вземани от три различни администрации в различни периоди от времето, включително и с промяна на закона. Анализът за съпричастността на МРРБ в осъществяването й ще бъде готов много скоро, но единствено обследването в цялост може да даде категоричен отговор за редовността й. В момента, както казах, по-скоро процедурни нарушения - без да сме приключили окончателно, защото работим с много инстанции, за да съберем цялата картинка - няма.
По Вашия втори конкретен въпрос: Предприети ли са действия за завеждане на граждански иск пред компетентния български съд за защита правото на държавната собственост? Граждански иск и всякакви други производства по случая могат да бъдат обосновани едва след като приключим с пълния всестранен анализ на проверката. Но работим заедно с прокуратурата. Всички резултати, които ние имаме от различните дирекции, които правят проверките, са тяхна собственост – има прокурори, които идват при нас, и освен максималното съдействие, което ние им даваме, се надяваме, че и резултатът от проверката, която ние ще довършим, също ще им бъде полезен. Но тук считаме, че прокуратурата ще бъде водеща и ще си свърши работата, както цялото общество очаква.
На последния трети конкретен въпрос от Вас: Предприети ли са конкретни действия за избягване на конфликт на интереси при градоустройственото планиране при изготвянето на общия устройствен план на община Варна? Общият устройствен план на община Варна е възложен за изработване през м. август 2005 г. Той е възложен от общината. Съгласно правомощията си общината също така е определила и изпълнител на проекта фирмата „ТПО – Варна”. Поради това отговорът на въпроса за наличието или липса на конфликт на интереси трябва да се потърси, и то категорично, от община Варна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, всички във Варна, които се интересуват от продажбата на тези 122 декара са в течение за това, че вървят тези проверки на прокуратурата.
В момента искам да концентрирам вниманието Ви върху обстоятелството, че се очаква наистина една безпристрастна и точна експертиза от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството дали са нарушени нормативните правила преди и по време на самата сделка. Преди – когато тя е направена възможна, и впоследствие – когато е осъществена, тъй като прокуратурата не може без компетентната преценка на вашето министерство. Това е едното.
Второто, разбирам, че не сте предприели действия и изчаквате изходът от тази експертиза. Но по отношение на изготвянето на общия устройствен план аз Ви призовавам да премислите възможността Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което трябва да одобри общия устройствен план, подготвен от тази фирма „ТПО - ЦППБО” ЕООД, която е изцяло на „Холдинг Варна”. Дали не е възможно Вие да потърсите на свой ред основание да не се съгласите с тази част от проекта, която, както аз посочвам във въпроса си, нарушава допустимите по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие условия за застрояване, тъй като във Варна са убедени, че фирмата, която предлага общия устройствен план, е нарушила тези изисквания на закона и Вие на това основание да не позволите това нарушаване на закона? Просто искам да концентрирам вниманието върху тези две обстоятелства, тъй като аз мисля, че предвид разположението, ако мога така да кажа, на политическите сили в Общинския съвет на Варна – този общински съвет, доминиран от досега управлявалата тройна коалиция, ще даде ход на този общ устройствен план и аз предварително ви предупреждавам, че ако Вие не сте последната инстанция, която да защити интереса на страната и позволите нарушения на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и да се извърши това строителство, всичко в бъдеще ще бъде свързано с управлението на ГЕРБ. Вероятно хората от Варна ще го свързват и с Вашето име. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
 

]]>  
 
ИВАН КОСТОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Въпросът ми е от особен интерес както за варненци, така и за всички български граждани, заинтересовани от прозрачността и управлението на държавната собственост, градоустройственото планиране и опазването на културното и природно богатство на страната ни, с които се ангажира ГЕРБ преди изборите. Моите срещи показаха наистина много голям интерес към въпроса със сделка за 122 декара в крайбрежната ивица на гр. Варна.
На първо място, възраженията са, че този терен е актуван като публична държавна собственост през 1998 г., а след това е преактуван като частна собственост – през 2009 г., от областния управител без да има разрешение на Министерския съвет, както изисква законът. Това е пряко нарушение на Закона за държавната собственост – чл. 6, ал. 1 и ал. 3.
На второ място, теренът по действащия подробен устройствен план на гр. Варна от 2002 г. бе отреден за градска брегова зона с рекреационни функции. Същевременно в приложените към сделката оценки е отбелязано, че няма изработен подробен устройствен план за терена и той е с неясна перспектива, което е довело до сериозно занижаване на цената на терена и несправедлива оценка на имотите при осъществяване на продажбата.
На трето място, по проекта за нов общ устройствен план на община Варна имотът е преотреден от градски брегови зони в зона за обществено обслужване с показатели за застрояване, надвишаващи допустимите по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Освен това този проект за общия устройствен план се изготвя от фирма, чийто едноличен собственик на капитала, е именно инвеститорът за закупуване на тези 122 декара – така наречената Алея първа, това е „Холдинг Варна”. Това поражда основателни съмнения за конфликт на интереси при самото градоустройствено планиране.
Знаем, че има прокурорска проверка, но Ваше основно задължение е да защитите недвижимите имоти държавна собственост.
Въпросите са: какви действия е предприело министерството за разследване на сделката с терена от 122 декара за проекта „Алея първа” – гр. Варна?
Второ, предприети ли са действия за завеждане на граждански иск пред компетентния български съд за защита правото на държавната собственост?
И трето, предприети ли са действия за избягване на конфликт на интереси при градоустройственото планиране при изготвянето на общия устройствен план на община Варна?
Господин председател, много Ви благодаря за това, че удължихте времето. Но трябва да знаете, че огромен брой варненци следят този въпрос и неговия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За отговор давам думата на министър Росен Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, в продължение политиката на ревизия на социално значими теми и проекти и такива от особен обществен интерес, ръководеното от мен министерство има за постоянна цел наблюдаването и грижата за точното и последователно спазване на законите, нормите и специално по отношение на такива обществено значими проекти. Тази дейност осъществяваме към опазване на държавната собственост, нейната трансформация, разпореждане и контрол.
Разбира се, минавам към Вашите конкретни въпроси, които Вие зададохте. Очевидно е, че всички хора във Варна, както и всички искаме да излезе истината за този проект, така че аз мога да бъда само конкретен. Разбира се, знам, че нашите действия и това, което ние правим от трибуната на парламента в момента, ще има продължение.
Така че конкретно на трите въпроса. Какви действия е предприело МРРБ – е първият Ваш въпрос, за разследване на сделката с терен от 122 декара за проекта „Алея първа” в гр. Варна?
Ние бяхме сезирани от господин Димо Гяуров – председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарната етика, с въпроси по установяването на обстоятелства по продажбата на така наречената „Алея първа”. Искам да отбележа категорично, че преди да бъдем сезирани прокуратурата вече беше в министерството с молба за помощ да бъдем максимално съдействащи от гледна точка на проверките, които тя независимо прави по този казус. Разбира се, аз разпоредих обстойна проверка на процедурите, извършвани и контролирани от МРРБ. В момента тази проверка е в своята заключителна фаза, още не сме приключили. Засега данни обаче за съществени нарушения в процедурата няма.
Следва да се отбележи, че процедурата, предхождаща продажбата на „Алея първа”, е сложна и решение за осъществяването й са вземани от три различни администрации в различни периоди от времето, включително и с промяна на закона. Анализът за съпричастността на МРРБ в осъществяването й ще бъде готов много скоро, но единствено обследването в цялост може да даде категоричен отговор за редовността й. В момента, както казах, по-скоро процедурни нарушения - без да сме приключили окончателно, защото работим с много инстанции, за да съберем цялата картинка - няма.
По Вашия втори конкретен въпрос: Предприети ли са действия за завеждане на граждански иск пред компетентния български съд за защита правото на държавната собственост? Граждански иск и всякакви други производства по случая могат да бъдат обосновани едва след като приключим с пълния всестранен анализ на проверката. Но работим заедно с прокуратурата. Всички резултати, които ние имаме от различните дирекции, които правят проверките, са тяхна собственост – има прокурори, които идват при нас, и освен максималното съдействие, което ние им даваме, се надяваме, че и резултатът от проверката, която ние ще довършим, също ще им бъде полезен. Но тук считаме, че прокуратурата ще бъде водеща и ще си свърши работата, както цялото общество очаква.
На последния трети конкретен въпрос от Вас: Предприети ли са конкретни действия за избягване на конфликт на интереси при градоустройственото планиране при изготвянето на общия устройствен план на община Варна? Общият устройствен план на община Варна е възложен за изработване през м. август 2005 г. Той е възложен от общината. Съгласно правомощията си общината също така е определила и изпълнител на проекта фирмата „ТПО – Варна”. Поради това отговорът на въпроса за наличието или липса на конфликт на интереси трябва да се потърси, и то категорично, от община Варна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За реплика има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, всички във Варна, които се интересуват от продажбата на тези 122 декара са в течение за това, че вървят тези проверки на прокуратурата.
В момента искам да концентрирам вниманието Ви върху обстоятелството, че се очаква наистина една безпристрастна и точна експертиза от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството дали са нарушени нормативните правила преди и по време на самата сделка. Преди – когато тя е направена възможна, и впоследствие – когато е осъществена, тъй като прокуратурата не може без компетентната преценка на вашето министерство. Това е едното.
Второто, разбирам, че не сте предприели действия и изчаквате изходът от тази експертиза. Но по отношение на изготвянето на общия устройствен план аз Ви призовавам да премислите възможността Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което трябва да одобри общия устройствен план, подготвен от тази фирма „ТПО - ЦППБО” ЕООД, която е изцяло на „Холдинг Варна”. Дали не е възможно Вие да потърсите на свой ред основание да не се съгласите с тази част от проекта, която, както аз посочвам във въпроса си, нарушава допустимите по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие условия за застрояване, тъй като във Варна са убедени, че фирмата, която предлага общия устройствен план, е нарушила тези изисквания на закона и Вие на това основание да не позволите това нарушаване на закона? Просто искам да концентрирам вниманието върху тези две обстоятелства, тъй като аз мисля, че предвид разположението, ако мога така да кажа, на политическите сили в Общинския съвет на Варна – този общински съвет, доминиран от досега управлявалата тройна коалиция, ще даде ход на този общ устройствен план и аз предварително ви предупреждавам, че ако Вие не сте последната инстанция, която да защити интереса на страната и позволите нарушения на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и да се извърши това строителство, всичко в бъдеще ще бъде свързано с управлението на ГЕРБ. Вероятно хората от Варна ще го свързват и с Вашето име. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
 

]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=news&id=1642/feed/ 0 Иван Костов: „Най-важната задача е усвояването на парите от еврофондовете“ http://dsb.bg/?page=press&sub=news&id=1640 http://dsb.bg/?page=press&sub=news&id=1640#comments Wed, 17 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://423b1838dd1435d5fca48bea68d04aff
 
ИВАН КОСТОВ:  Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Ние ще подкрепим избирането на министър, който да отговаря – ние го наричаме „усвояване” на европейските фондове, защото те се усвояват, а не се използват – като считаме, че това е стъпка в правилна посока, за да бъдат решени поне три много сериозни заварени или появили се проблеми при изграждането на сегашната система на изпълнителната власт.
Първият проблем наистина се дължи на обстоятелството, че бе допуснат институционален конфликт във върха на управлението на европейските фондове. Министърът на финансите едновременно отговаряше и за усвояването на европейските фондове. По този начин два институционални интереса и цели се преплетоха в едно ръководство.
От една страна, министърът на финансите е заинтересован от силна бюджетна позиция, а от друга страна, усвояването на европейските фондове изисква максимално отваряне на съфинансирането от страна на страната, за да потекат тези пари. Това е реален конфликт. Той не беше оценен правилно, можем да го кажем сега. Бяха надценени възможностите на тази институция да се справи с този проблем и поради това той трябва да бъде решен.
Второ обаче, в тези години, в които се изграждаше системата за усвояване и се развиваше системата за усвояване на европейски фондове, бяха допуснати тежки грешки. Те се дължаха на феодализацията, на разпокъсването и на напълно самостоятелното функциониране без контрол и без координация на отделните министерства в процеса на усвояване на всички видове европейски фондове. Тази феодализация се появи за пръв път по времето на Симеон Сакскобургготски, който въобще не беше в състояние да координира и управлява този процес. Това беше много над неговите възможности. Всички сме убедени в този извод. За съжаление, феодализацията продължи и се задълбочи силно и по време на управлението на тройната коалиция. Ние наистина, без да влизаме в тези дребни закачки защо един сега гласувал „против”, пък преди бил „за”, пък сега бил „против”, пък сега бил „за”, пък бил „против”, аз искам да напомня аргументите и предполагам, че госпожа Плугчиева е тук, за да ги чуе или ще ги прочете отново.
Моят аргумент беше, че вие избирате вицепремиер без властови инструменти. Вие избирате вицепремиер при наличието на министър по европейските въпроси. Фактически вие избрахте една фасада, която пращахте да представя уж процеса на координация, без да има средства тя да управлява този процес. Защото сърцевината на управлението на процеса си оставаше в Министерството на финансите. Дълбокият порок в усвояването на европейските фондове е моментът в който господин Костадин Паскалев изостави координиращата функция като вицепремиер, капитулира пред Милен Велчев, координацията отиде в Министерството на финансите и оттам нататък това преплитане на този институционален конфликт на върха се мултиплицира вече осем години. И ние казахме, че не може при тази система. Който и да назначите, ако не му дадете средствата да координира, той няма да може да се справи с тази задача. Всички знаете, че това е така. Аз го напомням на тези, които са управлявали, ако искат да влязат в сериозен дебат, а не да се надприказват в момента в залата.
Трето, което е много важно. Тази феодализация и това силно отслабване на самостоятелните управляващи органи по усвояването на фондовете доведе до липса на централно координиране, надзор и санкциониране за корупционни практики и за допускане на конфликта на интереси в самата администрация. Осем години тази администрация тежко се разболя от корупция и от преплитане и конфликти на интереси. Това е, за съжаление, горчивата истина. Не работи нито Главният инспекторат в Министерския съвет, разбитите инспекторати по министерствата не са в състояние и сега да овладеят точно този процес. Аз съм свидетел на това как функционира и по какъв начин функционира тази наистина абсолютно разбита администрация.
Направи се опит тя да бъде подкупена. Беше й дадена втора работна заплата. Бяха й дадени бонуси, трети бонуси, тоест, взимат три заплати само и само да се постигне някакво развитие. Тази администрация не можа да бъде накарана да почне да работи. Затова този министър – ние лично се надяваме и го подкрепяме за това, той трябва да бъде това средство на министър-председателя на страната, да постави наистина под контрол тези процеси.
Какви функции, според нас, са абсолютно важни, които бяха занемарени, разпръснати и които не можеха да бъдат изпълнявани както в тези последни осем години, така и досега.
Първо, приоритетите като цяло. Целенасочеността на държавната политика в усвояване на европейските фондове. Дали ще бъдат антикризисни публичните инвестиции или ще бъдат в условия на подтикване на бърз икономически растеж, това е въпрос на централна политика, това е въпрос на стратегическа референтна рамка, това е въпрос на План за развитие на страната. План, който тройната коалиция въобще не прие. Вие нямате основна структура на целите, зададена от страна на правителството. Затова, който и инвеститор да дойде, всеки се лута в една референтна рамка, която преписахте от това, което заварихте през 2001 г. – тогавашният План за регионално развитие.
Много ясно се знаят тези неща. Няма смисъл въобще от ехидничене, защото е така. Ще отворим самите документи и ще ги четем паралелно, за да видите, че е така.
Второ, казвам само, че министър трябва да се занимава с националните стратегически цели. Министър трябва да предлага тези цели на правителството, защото така работи Европейският съюз. Досега нямаше кой да свърши тази работа. Заради това трябва да я има тази функция.
Второ, трябва да се координират министрите и усвояването на европейските фондове. И този министър лично да гарантира изпълнението в срокове на големите проекти. България няма да усвои европейски фондове с 50 000 дребни проекта. България ще напредне в усвояването на фондовете, ако се фокусира върху много големи проекти, за които лично гарантира на най-високо ниво запазената част от администрацията, която е в Министерския съвет, и ако това стане под патронажа на министър-председателя и с неговото лично участие. Няма да могат да се придвижат тези проекти. Това е практика, това го наблюдаваме толкова години и заради това е необходимо наистина да се създаде орган, на който това да бъде основната задача.
След това, за да бъде разрушена феодализацията, трябва да бъдат хармонизирани и трябва да бъдат унифицирани по възможност всички нормативи. Вие, не знам дали имате опита на човека, който наблюдава отстрани, което ние сме правили в последните години, за да видите до каква степен се разминават нормативите, създадени от всеки управляващ орган. Всеки, както е разбрал, така си е написал нормативите, така си е уредил функционирането на администрацията, така е уредил взимането на решенията, че има на места, например в наследеното от господин Петър Димитров ведомство, където управляващият орган изисква за да се обяви един конкурс 44 подписа. Можете ли да ми кажете кой е отговорен при такова нормативно изграждане на функционирането на администрацията? Четиридесет и четири подписа означава, че всички трябва да се подпишат, цялата администрация, а някои по два-три пъти. Това не може да продължава, ако ще се управлява този процес по един открит начин, защото точно там са скрити възможностите на администрацията да саботира усвояването.
Трябва да се анализират данните от информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз и да се предлагат решения, защото самата информационна система не се създава самоцелно. Тя се създава, за да се наблюдава работата на всяка администрация, на всеки управляващ орган да е ясно кой напредва, кой изостава, да се предвиждат санкции, да се правят промени, да се правят кадрови размествания само и само процесът да върви. Тази информационна система не е за украшение. Това, според нас, е също работа на този, новия министър.
Трябва да се контролира и санкционира – подчертавам думата санкционира, неспазването на националните приоритети и нормативния ред.
Трябва одитът върху проектите, одит от гледна точка на спазване на управленските правила, трябва да бъде в ръцете на този министър и трябва да отговаря за комуникацията с Европейския съюз, защото много пъти сме виждали как администрацията въобще не счита, че е нужно да отговаря на писмата на Европейския съюз.
Ние считаме, че поради тази причина е естествено новият министър да стане председател на Света за управление на средствата от Европейския съюз с участието в този съвет задължително и на вицепремиерите.
Считаме, че той трябва да стане принципал на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, за да бъде снабден с мощни управленски инструменти.
Считаме, че трябва да бъде пряк ръководител на нова дирекция „Инспекторат за усвояване на европейските фондове”, защото това ще му даде възможност да инспектира как работят администрациите и дали съблюдават нормативите.
Считаме, че инспекторатът трябва да изпълни следните функции: да контролира актовете на централните държавни институции, усвояващи европейските фондове; да контролира инспекторатите в министерствата по отношение на усвояването на европейските фондове и да предлага административни санкции за нарушителите.
Надявамe се, че министър-председателят ще направи така, че събраните вече в Министерския съвет мощни дирекции, част от които бяха извадени от състава на Министерството на финансите, ще минат под управлението точно на този министър по усвояването на европейските средства. По такъв начин този министър няма да има нищо общо – подчертавам дебело това – нито с госпожа Грънчарова, нито с госпожа Меглена Плугчиева, а ще бъде пълноценен, истински, оперативен, докладващ ако трябва всяка седмица, ако трябва – по два пъти в седмицата, на министър-председателя, за да може този голям национален въпрос да получи своето решение. Благодаря за вниманието.
..........................................................................................................
ИВАН КОСТОВ: Като бивш министър-председател, уважаеми господин Станишев, трябва все пак да наблюдавате какво се случва в изпълнителната власт! Ако наблюдавате безпристрастно, ще установите следното.
Двете стари дирекции, които съществуваха в Министерския съвет, бяха разделени така: едната подпомагаше дейността на госпожа Грънчарова, а другата – донякъде на вицепремиера госпожа Плугчиева. Те често влизаха в конфликт помежду си. Това беше предишната административна – тук беше допусната една непростима грешка – министърът не създава администрация, министърът не е администрация сам по себе си. Министърът, който виждаме да се появява като предложение в Народното събрание, трябва да поеме ръководството на вече концентрирани в Министерския съвет дирекции.
Ще повторя пак: част от тези дирекции бяха изтеглени от състава на Министерството на финансите. Надяваме се, че този процес ще продължи. Надяваме се, че министър-председателят и цялото правителство внимателно ще продискутират идеята и Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” няма да остане в Министерството на финансите, защото одитът не е финансов, а е одит за спазване на управленските нормативи, той е одит за управление. Той контролира управленските процеси и решения, затова и той трябва да отиде там.
Ние виждаме маневри в правителството, и Вие би трябвало да ги виждате, ако наблюдавате внимателно процеса – че правителството от известно време се готви за тази промяна. То променя тази структура в изпълнителната власт. Считаме, че новият министър фактически е финалът на тези усилия, въпреки че може би ще продължат да бъдат концентрирани властови ресурси в този министър. Считаме, че министър-председателят не трябва да изоставя идеята да предложи този министър и за вицепремиер, ако се убеди, че средствата, с които той ще въздейства върху процесите, се окажат недостатъчни. Той трябва да засили тази негова възможност и властова позиция до момента, в който започне да се решава проблемът. Сигурен съм, че той ще го направи, защото основният негов интерес – тук съм съгласен с господин Лютви Местан – няма в залата някой, който да не вижда, че усвояването на европейските фондове, за съжаление, е единственото мощно финансово средство за излизане на страната от финансовата криза. Може ли министър-председателят да не вижда това?! Разбира се, че го вижда. Ние сме убедени, че той ще отиде и към тази мярка, ако види, че при тази организация нещата няма да потръгнат много бързо.
Пожелавам му да спечели на своя страна Европейската комисия! Пожелавам му Европейската комисия да застане зад тази промяна в централното управление на европейските фондове, за да може наистина да не се загуби някой и друг месец, докато се конструират новите органи за управление. Благодаря.
 

]]>
 
ИВАН КОСТОВ:  Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател! Ние ще подкрепим избирането на министър, който да отговаря – ние го наричаме „усвояване” на европейските фондове, защото те се усвояват, а не се използват – като считаме, че това е стъпка в правилна посока, за да бъдат решени поне три много сериозни заварени или появили се проблеми при изграждането на сегашната система на изпълнителната власт.
Първият проблем наистина се дължи на обстоятелството, че бе допуснат институционален конфликт във върха на управлението на европейските фондове. Министърът на финансите едновременно отговаряше и за усвояването на европейските фондове. По този начин два институционални интереса и цели се преплетоха в едно ръководство.
От една страна, министърът на финансите е заинтересован от силна бюджетна позиция, а от друга страна, усвояването на европейските фондове изисква максимално отваряне на съфинансирането от страна на страната, за да потекат тези пари. Това е реален конфликт. Той не беше оценен правилно, можем да го кажем сега. Бяха надценени възможностите на тази институция да се справи с този проблем и поради това той трябва да бъде решен.
Второ обаче, в тези години, в които се изграждаше системата за усвояване и се развиваше системата за усвояване на европейски фондове, бяха допуснати тежки грешки. Те се дължаха на феодализацията, на разпокъсването и на напълно самостоятелното функциониране без контрол и без координация на отделните министерства в процеса на усвояване на всички видове европейски фондове. Тази феодализация се появи за пръв път по времето на Симеон Сакскобургготски, който въобще не беше в състояние да координира и управлява този процес. Това беше много над неговите възможности. Всички сме убедени в този извод. За съжаление, феодализацията продължи и се задълбочи силно и по време на управлението на тройната коалиция. Ние наистина, без да влизаме в тези дребни закачки защо един сега гласувал „против”, пък преди бил „за”, пък сега бил „против”, пък сега бил „за”, пък бил „против”, аз искам да напомня аргументите и предполагам, че госпожа Плугчиева е тук, за да ги чуе или ще ги прочете отново.
Моят аргумент беше, че вие избирате вицепремиер без властови инструменти. Вие избирате вицепремиер при наличието на министър по европейските въпроси. Фактически вие избрахте една фасада, която пращахте да представя уж процеса на координация, без да има средства тя да управлява този процес. Защото сърцевината на управлението на процеса си оставаше в Министерството на финансите. Дълбокият порок в усвояването на европейските фондове е моментът в който господин Костадин Паскалев изостави координиращата функция като вицепремиер, капитулира пред Милен Велчев, координацията отиде в Министерството на финансите и оттам нататък това преплитане на този институционален конфликт на върха се мултиплицира вече осем години. И ние казахме, че не може при тази система. Който и да назначите, ако не му дадете средствата да координира, той няма да може да се справи с тази задача. Всички знаете, че това е така. Аз го напомням на тези, които са управлявали, ако искат да влязат в сериозен дебат, а не да се надприказват в момента в залата.
Трето, което е много важно. Тази феодализация и това силно отслабване на самостоятелните управляващи органи по усвояването на фондовете доведе до липса на централно координиране, надзор и санкциониране за корупционни практики и за допускане на конфликта на интереси в самата администрация. Осем години тази администрация тежко се разболя от корупция и от преплитане и конфликти на интереси. Това е, за съжаление, горчивата истина. Не работи нито Главният инспекторат в Министерския съвет, разбитите инспекторати по министерствата не са в състояние и сега да овладеят точно този процес. Аз съм свидетел на това как функционира и по какъв начин функционира тази наистина абсолютно разбита администрация.
Направи се опит тя да бъде подкупена. Беше й дадена втора работна заплата. Бяха й дадени бонуси, трети бонуси, тоест, взимат три заплати само и само да се постигне някакво развитие. Тази администрация не можа да бъде накарана да почне да работи. Затова този министър – ние лично се надяваме и го подкрепяме за това, той трябва да бъде това средство на министър-председателя на страната, да постави наистина под контрол тези процеси.
Какви функции, според нас, са абсолютно важни, които бяха занемарени, разпръснати и които не можеха да бъдат изпълнявани както в тези последни осем години, така и досега.
Първо, приоритетите като цяло. Целенасочеността на държавната политика в усвояване на европейските фондове. Дали ще бъдат антикризисни публичните инвестиции или ще бъдат в условия на подтикване на бърз икономически растеж, това е въпрос на централна политика, това е въпрос на стратегическа референтна рамка, това е въпрос на План за развитие на страната. План, който тройната коалиция въобще не прие. Вие нямате основна структура на целите, зададена от страна на правителството. Затова, който и инвеститор да дойде, всеки се лута в една референтна рамка, която преписахте от това, което заварихте през 2001 г. – тогавашният План за регионално развитие.
Много ясно се знаят тези неща. Няма смисъл въобще от ехидничене, защото е така. Ще отворим самите документи и ще ги четем паралелно, за да видите, че е така.
Второ, казвам само, че министър трябва да се занимава с националните стратегически цели. Министър трябва да предлага тези цели на правителството, защото така работи Европейският съюз. Досега нямаше кой да свърши тази работа. Заради това трябва да я има тази функция.
Второ, трябва да се координират министрите и усвояването на европейските фондове. И този министър лично да гарантира изпълнението в срокове на големите проекти. България няма да усвои европейски фондове с 50 000 дребни проекта. България ще напредне в усвояването на фондовете, ако се фокусира върху много големи проекти, за които лично гарантира на най-високо ниво запазената част от администрацията, която е в Министерския съвет, и ако това стане под патронажа на министър-председателя и с неговото лично участие. Няма да могат да се придвижат тези проекти. Това е практика, това го наблюдаваме толкова години и заради това е необходимо наистина да се създаде орган, на който това да бъде основната задача.
След това, за да бъде разрушена феодализацията, трябва да бъдат хармонизирани и трябва да бъдат унифицирани по възможност всички нормативи. Вие, не знам дали имате опита на човека, който наблюдава отстрани, което ние сме правили в последните години, за да видите до каква степен се разминават нормативите, създадени от всеки управляващ орган. Всеки, както е разбрал, така си е написал нормативите, така си е уредил функционирането на администрацията, така е уредил взимането на решенията, че има на места, например в наследеното от господин Петър Димитров ведомство, където управляващият орган изисква за да се обяви един конкурс 44 подписа. Можете ли да ми кажете кой е отговорен при такова нормативно изграждане на функционирането на администрацията? Четиридесет и четири подписа означава, че всички трябва да се подпишат, цялата администрация, а някои по два-три пъти. Това не може да продължава, ако ще се управлява този процес по един открит начин, защото точно там са скрити възможностите на администрацията да саботира усвояването.
Трябва да се анализират данните от информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз и да се предлагат решения, защото самата информационна система не се създава самоцелно. Тя се създава, за да се наблюдава работата на всяка администрация, на всеки управляващ орган да е ясно кой напредва, кой изостава, да се предвиждат санкции, да се правят промени, да се правят кадрови размествания само и само процесът да върви. Тази информационна система не е за украшение. Това, според нас, е също работа на този, новия министър.
Трябва да се контролира и санкционира – подчертавам думата санкционира, неспазването на националните приоритети и нормативния ред.
Трябва одитът върху проектите, одит от гледна точка на спазване на управленските правила, трябва да бъде в ръцете на този министър и трябва да отговаря за комуникацията с Европейския съюз, защото много пъти сме виждали как администрацията въобще не счита, че е нужно да отговаря на писмата на Европейския съюз.
Ние считаме, че поради тази причина е естествено новият министър да стане председател на Света за управление на средствата от Европейския съюз с участието в този съвет задължително и на вицепремиерите.
Считаме, че той трябва да стане принципал на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”, за да бъде снабден с мощни управленски инструменти.
Считаме, че трябва да бъде пряк ръководител на нова дирекция „Инспекторат за усвояване на европейските фондове”, защото това ще му даде възможност да инспектира как работят администрациите и дали съблюдават нормативите.
Считаме, че инспекторатът трябва да изпълни следните функции: да контролира актовете на централните държавни институции, усвояващи европейските фондове; да контролира инспекторатите в министерствата по отношение на усвояването на европейските фондове и да предлага административни санкции за нарушителите.
Надявамe се, че министър-председателят ще направи така, че събраните вече в Министерския съвет мощни дирекции, част от които бяха извадени от състава на Министерството на финансите, ще минат под управлението точно на този министър по усвояването на европейските средства. По такъв начин този министър няма да има нищо общо – подчертавам дебело това – нито с госпожа Грънчарова, нито с госпожа Меглена Плугчиева, а ще бъде пълноценен, истински, оперативен, докладващ ако трябва всяка седмица, ако трябва – по два пъти в седмицата, на министър-председателя, за да може този голям национален въпрос да получи своето решение. Благодаря за вниманието.
..........................................................................................................
ИВАН КОСТОВ: Като бивш министър-председател, уважаеми господин Станишев, трябва все пак да наблюдавате какво се случва в изпълнителната власт! Ако наблюдавате безпристрастно, ще установите следното.
Двете стари дирекции, които съществуваха в Министерския съвет, бяха разделени така: едната подпомагаше дейността на госпожа Грънчарова, а другата – донякъде на вицепремиера госпожа Плугчиева. Те често влизаха в конфликт помежду си. Това беше предишната административна – тук беше допусната една непростима грешка – министърът не създава администрация, министърът не е администрация сам по себе си. Министърът, който виждаме да се появява като предложение в Народното събрание, трябва да поеме ръководството на вече концентрирани в Министерския съвет дирекции.
Ще повторя пак: част от тези дирекции бяха изтеглени от състава на Министерството на финансите. Надяваме се, че този процес ще продължи. Надяваме се, че министър-председателят и цялото правителство внимателно ще продискутират идеята и Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” няма да остане в Министерството на финансите, защото одитът не е финансов, а е одит за спазване на управленските нормативи, той е одит за управление. Той контролира управленските процеси и решения, затова и той трябва да отиде там.
Ние виждаме маневри в правителството, и Вие би трябвало да ги виждате, ако наблюдавате внимателно процеса – че правителството от известно време се готви за тази промяна. То променя тази структура в изпълнителната власт. Считаме, че новият министър фактически е финалът на тези усилия, въпреки че може би ще продължат да бъдат концентрирани властови ресурси в този министър. Считаме, че министър-председателят не трябва да изоставя идеята да предложи този министър и за вицепремиер, ако се убеди, че средствата, с които той ще въздейства върху процесите, се окажат недостатъчни. Той трябва да засили тази негова възможност и властова позиция до момента, в който започне да се решава проблемът. Сигурен съм, че той ще го направи, защото основният негов интерес – тук съм съгласен с господин Лютви Местан – няма в залата някой, който да не вижда, че усвояването на европейските фондове, за съжаление, е единственото мощно финансово средство за излизане на страната от финансовата криза. Може ли министър-председателят да не вижда това?! Разбира се, че го вижда. Ние сме убедени, че той ще отиде и към тази мярка, ако види, че при тази организация нещата няма да потръгнат много бързо.
Пожелавам му да спечели на своя страна Европейската комисия! Пожелавам му Европейската комисия да застане зад тази промяна в централното управление на европейските фондове, за да може наистина да не се загуби някой и друг месец, докато се конструират новите органи за управление. Благодаря.
 

]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=news&id=1640/feed/ 0 Проф. Калин Янакиев: БСП комплексарски удря по финансовия министър http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1641 http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1641#comments Wed, 17 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://cf9ced677e97c2b90a25e97f16e03682 Г-н Янакиев, как си обяснявате намерението на БСП отново да пусне в ход скандалния клип със секирата и Костов? Защо сега и с каква цел?
Това по моему е продължаване на кампанията, която започна президентът в нарушение на своите правомощия – една кампания за разрушаване на имиджа на правителството. Президентът Първанов се държи като опозиционен лидер. Той третира министъра на финансите като свой политически противник – нещо, което е флагрантно нарушение на неговите правомощия. Имам усещането, че БСП по своя неловък и комплексиран начин се опитва да се включи в тази целенасочена кампания на президента Първанов, като изважда отново на бял свят злощастния клип с брадвата, преследвайки своя основна цел - дискредитирането на министъра на финансите в труден за страната период. Период, в който правителството ще трябва да вземе решение за непопулярни мерки, за да оздрави финансовото състояние на страната, доведено до катастрофа от предишното управление. Имам усещането, че подобно развяване на този злощастен клип е изключително безпомощен демарж на социалистическата партия, което няма да доведе до никакви позитиви в случая. По някакъв начин то е и някаква илюстрация на прословутия комплексарски израз на президента Първанов за костовизация на управлението. Костовизацията, би следвало да си спомните, означава извършването на радикални реформи, извеждането на страната от кризата в един бърз порядък, увеличаване на доходите на населението. В момента в БСП и на президента на всички българи, казано в кавички, поведението на сегашното правителство се привижда като костовизация в този смисъл на думата аз бих приветствал правителството, защото се движи в неправилна посока.
Но защо е нужно повторението на този клип, който доказано донесе негативи и загуби на БСП на изборите?
Сигурен съм, че отново ще им донесе негативи, ако въобще бъде забелязан по някакъв начин от гражданите, които имам усещането – в този момент не се интересуват много от Българската социалистическа партия.
Тоест отново е време за откровени пиар трикове?
То е безспорно, вие не може да не сте убедена в това.
Но все пак стрелите са насочени пряко и към Иван Костов, той е основен герой в този сюжет.
Това е също елементарен психологически трик от базисно политически нечестното, бих казал, от политически подлото поведение на президента. Има едно добро, конструктивно, градивно сътрудничество между Синята коалиция и управляващата партия ГЕРБ. Знаете, че вече двукратно Синята коалиция и по-специално ДСБ, представят за обсъждане на управляващите антикризисни мерки. Последните бяха представени в понеделник. И ако с това се цели по някакъв начин прекратяване на това добро сътрудничество, толкова по-зле за Първанов. И пак ви казвам – позицията на Първанов изобщо не е позицията на българския президент – тя е позиция на опозиционния лидер. Той се очертава като субститут на лявата опозиция. При това действа по един подъл начин, като използва за това креслото на президента, използва за това тази своя чисто опозиционна, чисто партийна атака медийния комфорт, с какъвто по определение разполага президентската институция, т.е. продължава да нарушава своите правомощия.
Г- н Янакиев, част от този сценарий ли са появилите се вчера мистични антикризисни мерки, от които в крайна сметка управляващите се разграничиха?
Тези мерки бяха опровергани от правителството. Става дума за проект на нещо, което обсъжда правителството.
И тези мерки ли трябва да сложим сред богатия арсенал на пиара?
Зад всичко – от подлия ход на президента по отношение на министър Дянков, всичко оттам нататък е един опит да се дестабилизира управлението на България. Това е безспорно и престъпно в период на криза. Този период е изчислен, защото трябва да бъдат взети непопулярни мерки.
Но защо според вас до толкова се страхуват от Симеон Дянков, той едва ли взима еднолични решения.И ако дойде следващ министър на финансите, той вероятно ще продължи същата политика.
Вижте, най-удобно е в период на криза да бъде атакуван финансовият министър. Финансовият министър в едно правителство обикновено винаги събира определени негативи поради позицията му на човека, който дава и не дава определени пари. В момента предстои да се вземат непопулярни мерки. Естествената мишена, разбира се, че ще е министър Дянков, защото той е най-удобен. Но вие трябва да забележите, че наред с министър Дянков президентът даде заявка, че следващият, който ще бъде атакуван, най-вероятно ще е вицепремиерът Цветанов. Тоест двата ключови сектора в управлението, където правителството полага усилия – за финансовото оздравяването на страната и сигурността и борбата с мафията. Това са двамата министри, които опозиционно действащият български президент атакува, и според мен ще продължи да атакува. Той е съвършено прав – той не иска в този момент падането на правителството. Неговата стратегия е по-различна – едно дълговременно, постепенно изронване на авторитета на това правителство чрез концентриране на атаката върху ключови министри. Това щеше да е приемливо, ако се извършваше от лидера на Българската социалистическата партия, от лидера на опозиционната сила в парламента. Но то се извършва от българския президент, който няма никакво право да действа като опозиционен лидер. Той нарушава правомощията си, много ви моля подчертайте. Той за пореден път нарушава правомощията си, продължава да нарушава правомощията си, след като наруши чл. 32 ал. 2 от българската Конституция.
А защо е толкова отчетлива битката на Георги Първанов срещу Костов?
Защото Първанов е комплексиран от Костов. Това е най-краткият, най-простият отговор.
Тези атаки част от нов политически проект ли са, както вече се говори, че президентът има намерение да обозначи и прокара пътя на съвременен ляв проект.
Не мога да ви кажа, дали става дума за нов ляв проект.Засега виждам поведението на Първанов като поведение на лидер на старата левица. На сега съществуващата левица. Той върши услуга на левицата, заемайки мястото на дискредитирания, на слабия като опозиционен лидер и като политик Сергей Станишев.
Измества ролята на настоящия ляв лидер. Докъде може да се стигне в атаките, за които говорите?
Не искам да мисля докъде може да се стигне. Аз очаквам в българския парламент да стартира процедурата по отстраняването не президента Първанов. Нека да изчакаме да видим какво ще се случи тогава. Защото най-доброто, което може да се случи на България, е Първанов да престане да заема това място, от което непрестанно нарушава своите правомощия. Бих се пошегувал и бих казал- бързината на вземането на ефикасни антикризисни мерки е право пропорционална на времето, в което Първанов бъде отстранен от президентското място. За да си послужа с неговата шега.
А смятате ли, че следващият управленски проект ще е ляв, при сегашно разколебаване на хората от реформите, които ще бъдат приложени. Ако хората просто не приемат антикризисните мерки и се настроят срещу тях?
Вижте, ние не сме видели още мерките на правителството. Както вече разбрахме – правителството отрича това да са мерките, които смята да въведе. Като представител на ДСБ мога да ви кажа – ние продължаваме диалога със правителството за изработване и налагане на разумни антикризисни мерки. Последното такова наше предложение е свързано с неотложното уреждане на задълженията на държавата към различни фирми – тежък проблем, наследен безспорно от правителството на Тройната коалиция.
Но програмата на ДСБ не звучи като идеи за тежки реформи, крайно непопулярни. Напротив – тя бе определена от Костов като щадяща.
Да, мерките, които г-н Костов като председател на ДСБ представи, са щадящи мерки. Част от тези мерки, които синдикатите по някакъв начин изтекоха от своите централи, са действително шокиращи. Както обаче вече ви казах – ние не разполагаме, че това са мерките, които правителството възнамерява да наложи – нещо повече, имаме уверенията на правителството, че такива мерки не са обсъждани. Това не е официален документ, не мога повече да коментирам това.

]]> Г-н Янакиев, как си обяснявате намерението на БСП отново да пусне в ход скандалния клип със секирата и Костов? Защо сега и с каква цел?
Това по моему е продължаване на кампанията, която започна президентът в нарушение на своите правомощия – една кампания за разрушаване на имиджа на правителството. Президентът Първанов се държи като опозиционен лидер. Той третира министъра на финансите като свой политически противник – нещо, което е флагрантно нарушение на неговите правомощия. Имам усещането, че БСП по своя неловък и комплексиран начин се опитва да се включи в тази целенасочена кампания на президента Първанов, като изважда отново на бял свят злощастния клип с брадвата, преследвайки своя основна цел - дискредитирането на министъра на финансите в труден за страната период. Период, в който правителството ще трябва да вземе решение за непопулярни мерки, за да оздрави финансовото състояние на страната, доведено до катастрофа от предишното управление. Имам усещането, че подобно развяване на този злощастен клип е изключително безпомощен демарж на социалистическата партия, което няма да доведе до никакви позитиви в случая. По някакъв начин то е и някаква илюстрация на прословутия комплексарски израз на президента Първанов за костовизация на управлението. Костовизацията, би следвало да си спомните, означава извършването на радикални реформи, извеждането на страната от кризата в един бърз порядък, увеличаване на доходите на населението. В момента в БСП и на президента на всички българи, казано в кавички, поведението на сегашното правителство се привижда като костовизация в този смисъл на думата аз бих приветствал правителството, защото се движи в неправилна посока.
Но защо е нужно повторението на този клип, който доказано донесе негативи и загуби на БСП на изборите?
Сигурен съм, че отново ще им донесе негативи, ако въобще бъде забелязан по някакъв начин от гражданите, които имам усещането – в този момент не се интересуват много от Българската социалистическа партия.
Тоест отново е време за откровени пиар трикове?
То е безспорно, вие не може да не сте убедена в това.
Но все пак стрелите са насочени пряко и към Иван Костов, той е основен герой в този сюжет.
Това е също елементарен психологически трик от базисно политически нечестното, бих казал, от политически подлото поведение на президента. Има едно добро, конструктивно, градивно сътрудничество между Синята коалиция и управляващата партия ГЕРБ. Знаете, че вече двукратно Синята коалиция и по-специално ДСБ, представят за обсъждане на управляващите антикризисни мерки. Последните бяха представени в понеделник. И ако с това се цели по някакъв начин прекратяване на това добро сътрудничество, толкова по-зле за Първанов. И пак ви казвам – позицията на Първанов изобщо не е позицията на българския президент – тя е позиция на опозиционния лидер. Той се очертава като субститут на лявата опозиция. При това действа по един подъл начин, като използва за това креслото на президента, използва за това тази своя чисто опозиционна, чисто партийна атака медийния комфорт, с какъвто по определение разполага президентската институция, т.е. продължава да нарушава своите правомощия.
Г- н Янакиев, част от този сценарий ли са появилите се вчера мистични антикризисни мерки, от които в крайна сметка управляващите се разграничиха?
Тези мерки бяха опровергани от правителството. Става дума за проект на нещо, което обсъжда правителството.
И тези мерки ли трябва да сложим сред богатия арсенал на пиара?
Зад всичко – от подлия ход на президента по отношение на министър Дянков, всичко оттам нататък е един опит да се дестабилизира управлението на България. Това е безспорно и престъпно в период на криза. Този период е изчислен, защото трябва да бъдат взети непопулярни мерки.
Но защо според вас до толкова се страхуват от Симеон Дянков, той едва ли взима еднолични решения.И ако дойде следващ министър на финансите, той вероятно ще продължи същата политика.
Вижте, най-удобно е в период на криза да бъде атакуван финансовият министър. Финансовият министър в едно правителство обикновено винаги събира определени негативи поради позицията му на човека, който дава и не дава определени пари. В момента предстои да се вземат непопулярни мерки. Естествената мишена, разбира се, че ще е министър Дянков, защото той е най-удобен. Но вие трябва да забележите, че наред с министър Дянков президентът даде заявка, че следващият, който ще бъде атакуван, най-вероятно ще е вицепремиерът Цветанов. Тоест двата ключови сектора в управлението, където правителството полага усилия – за финансовото оздравяването на страната и сигурността и борбата с мафията. Това са двамата министри, които опозиционно действащият български президент атакува, и според мен ще продължи да атакува. Той е съвършено прав – той не иска в този момент падането на правителството. Неговата стратегия е по-различна – едно дълговременно, постепенно изронване на авторитета на това правителство чрез концентриране на атаката върху ключови министри. Това щеше да е приемливо, ако се извършваше от лидера на Българската социалистическата партия, от лидера на опозиционната сила в парламента. Но то се извършва от българския президент, който няма никакво право да действа като опозиционен лидер. Той нарушава правомощията си, много ви моля подчертайте. Той за пореден път нарушава правомощията си, продължава да нарушава правомощията си, след като наруши чл. 32 ал. 2 от българската Конституция.
А защо е толкова отчетлива битката на Георги Първанов срещу Костов?
Защото Първанов е комплексиран от Костов. Това е най-краткият, най-простият отговор.
Тези атаки част от нов политически проект ли са, както вече се говори, че президентът има намерение да обозначи и прокара пътя на съвременен ляв проект.
Не мога да ви кажа, дали става дума за нов ляв проект.Засега виждам поведението на Първанов като поведение на лидер на старата левица. На сега съществуващата левица. Той върши услуга на левицата, заемайки мястото на дискредитирания, на слабия като опозиционен лидер и като политик Сергей Станишев.
Измества ролята на настоящия ляв лидер. Докъде може да се стигне в атаките, за които говорите?
Не искам да мисля докъде може да се стигне. Аз очаквам в българския парламент да стартира процедурата по отстраняването не президента Първанов. Нека да изчакаме да видим какво ще се случи тогава. Защото най-доброто, което може да се случи на България, е Първанов да престане да заема това място, от което непрестанно нарушава своите правомощия. Бих се пошегувал и бих казал- бързината на вземането на ефикасни антикризисни мерки е право пропорционална на времето, в което Първанов бъде отстранен от президентското място. За да си послужа с неговата шега.
А смятате ли, че следващият управленски проект ще е ляв, при сегашно разколебаване на хората от реформите, които ще бъдат приложени. Ако хората просто не приемат антикризисните мерки и се настроят срещу тях?
Вижте, ние не сме видели още мерките на правителството. Както вече разбрахме – правителството отрича това да са мерките, които смята да въведе. Като представител на ДСБ мога да ви кажа – ние продължаваме диалога със правителството за изработване и налагане на разумни антикризисни мерки. Последното такова наше предложение е свързано с неотложното уреждане на задълженията на държавата към различни фирми – тежък проблем, наследен безспорно от правителството на Тройната коалиция.
Но програмата на ДСБ не звучи като идеи за тежки реформи, крайно непопулярни. Напротив – тя бе определена от Костов като щадяща.
Да, мерките, които г-н Костов като председател на ДСБ представи, са щадящи мерки. Част от тези мерки, които синдикатите по някакъв начин изтекоха от своите централи, са действително шокиращи. Както обаче вече ви казах – ние не разполагаме, че това са мерките, които правителството възнамерява да наложи – нещо повече, имаме уверенията на правителството, че такива мерки не са обсъждани. Това не е официален документ, не мога повече да коментирам това.

]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1641/feed/ 0 Иван Костов: Антикризисна програма, предложена от ДСБ (+ВИДЕО) http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1636 http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1636#comments Tue, 16 Mar 2010 22:00:00 +0000 Ивайло Спасов tag:dsb.bg://976be17a7a02c4760817edc098c95b2e Водещ: В студиото сме с лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. Здравейте, господин Костов.
Иван Костов: Здравейте.
Водещ: Вчера оповестихте мерки от една антикризисна програма, която готвехте. Преди разговора малко се шегувахме, че едни намерения на правителството, изтекли в медиите, малко захлупиха това, което вие предлагате. Тревожите ли се от ситуацията? Тревожите ли се от това, което правят управляващите, за справяне с кризата и затова ли разработвате подобни мерки?
Иван Костов: Тревожим се от ситуацията защото ситуацията е тревожна. Няма смисъл да се крие, кризата се развива, тя води до намаляване на приходите, на фирмите, до запушване на каналите за разплащане, което е един от най-тежките проблеми, нарастват просрочените задължения между фирмите и на фирмите към банките. Нарастват несъбираемите кредити, или лошите кредити. Банките трябва да отчисляват провизии срещу тях. Очертава се да няма печалба тази година. Така че и съответно пък в това отношение, вероятно неизпълнение на бюджетните приходи, правителството е изправено до стената. И не само правителството, всички ние. Гражданите са изправени до стената, притиснати от кризата. И е много важно, в момента едно от най-положителните неща е, че все пак се водят тези диалози, че се започват дебати, че се предлагат мерки, че се дискутират определени решения. Това е полезно, това трябваше да започне преди две години, когато за първи път аз застанах на трибуната на Народното събрание, не че съм бил аз, но ако беше някой ме изпреварил, щях да го посоча него сега като пример, щях да кажа: тогава, когато алармирахме ние тогава от ДСБ за кризата, тогава трябваше да започне този дебат, а не да се поднасят шегички, да се ехидничи, да се отнасят със сарказъм икономисти, политици, медии, т.е. точно тези, които трябваше да започнат дебата. Трябваше да започне през септември, даже през лятото на 2008 година. Трябва да го кажем ясно това. Това означава незрялостно обществото, това означава незрялостна демокрацията в България.
Водещ: Аз си спомням, вие бяхте в това студио точно преди две години. Говорихте за кризата.
Иван Костов: Сам, като първа птичка.
Водещ: Тогава изглеждаше като нещо много далечно. Като нещо, което се случва отвъд океана, стигнало е донякъде в Европа. Тук нямаше, не го усещахме в джоба си.
Иван Костов: Работата на политиката, на политика отговорността му е да предвижда събитията, да ги изпреварва, да предлага решения, за да не допуснат да се влоши положението толкова много, колкото се влоши. Загубени бяха поне 15 месеца от управлението на Сергей Станишев. Всъщност даже не 15, две години на практика се загубиха защото правителството се смени, да кажем новото е влязло от 1 август 2010. До тогава, значи от лятото на 2008 до лятото на 2010 на практика ние нямахме антикризисна политика, нямахме дори дебат. Чудехме се и си казвахме: някъде има криза, тя при нас няма да дойде. Точно, както казвате вие. И само аз и няколко колеги самотно говорехме и предупреждавахме, опитвахме се да алармираме общественото мнение. Ето сега, две години по-късно изведнъж груби, тежки, сурови мерки от страна на Министерство на финансите.
Водещ: Добре, но това време, за което вие говорите, то все пак беше доста отдавна. От 1 август, както казвате, в България има друго правителство. Вече 8 месеца минаха оттогава. То предприема някакви действия.
Иван Костов: Така е.
Водещ: В същото време вие казвате: губим посоката. Така ли е наистина?
Иван Костов: Нека да вземем един проблем. Казвате, предприе действия. Ето, има проблем – запушване на разплащанията между фирмите поради неплащане от страна на държавата, на министерствата и на държавните разпоредители с поръчки, неразплащане към фирмите, които по закона за обществените поръчки са изпълнили някаква работа. Правителството не разплаща. Сега, ние не знаем точния размер на безспорните и такива изискуеми кредити. В момента като реално признати от Министерството на финансите вероятно са някъде около 700 милиона. Но те са вероятно около милиард и триста според нашите преценки. Искахме една комисия да го установи това нещо. Това обаче останаха като скрити кредити когато се приемаше бюджета за 2010. Т.е. не се знаеше колко са разписали, колко договори са сключили, колко неразплатени, изпълнени иначе работи са осъществени. На практика в тази сфера се оказа едно абсолютно разпиляно стопанство на държавата. И сега, когато започват да излизат претенциите от фирмите, а те излизат отвсякъде. От примерно неразплатени канализационни и водоснабдителни работи в община да речем Сливен, или не знам, те изскачат отвсякъде. И когато това нещо започва да се сумира и се оказва, че това са някакви много зле стопанисвани, поети ангажименти от страна на държавата, които сега трябва да се платят. Държавата не може да ги плати защото ако извади пари и ги плати, веднага ще изскочи много над бюджетния дефицит. Тя няма право да го прави. Ще изпусне и другите си цели. И ето тежък проблем, който ние предлагаме как да се реши.
Водещ: Да се създаде регистър?
Иван Костов: Създаваме един механизъм, един централен регистър, обобщаваме всичко, определяме сроковете, държавата признава като безспорно изискуеми тези кредити. Това до голяма степен ще реши въпроса на фирмите защото те ще имат сигурно доказателство пред банките, че ще дойде момент, в който ще могат да погасят кредитите или да бъдат рефинансирани от банките. Това е основната линия на решението. Освен това правителството ще обявява и кога е погасило тези кредити, когато Министерството на финансите е разплатило. Цялото това нещо ще се превърне в една стройна система и тя веднага ще се отпуши. Веднага ще тръгнат разплащания защото на базата на доверието в държавата, защото ако държавата каже: аз ще платя в рамките от 6 до 18, хайде да не е до 18, до 12 месеца ще разплатя тези задължения в следния порядък, всеки ще види кога ще дойде неговия ред. И тогава системата ще тръгне и натискът на кризата върху паричните обороти на фирмите ще намалее.
Водещ: Вие ако бяхте ръководител на банка, щяхте ли да повярвате, че държавата ще си погаси задълженията?
Иван Костов: Да, ако държавата определи механизъм, ако разпише всичко, признае тези задължения, определи срокове и ми е ясно кога примерно ще излезе погасяването на задълженията на моя длъжник, който пък е кредитор на държавата, аз ще приема, че е така и даже ще го рефинансирам. Защото държавата няма да ме подведе.
Водещ: 18 месеца не са ли много дълъг срок, господин Костов?
Иван Костов: Дълъг са, но това е...
Водещ: Защото знаете, че те имат спешна нужда от пари тези фирми.
Иван Костов: Да.
Водещ: Съкращават работна ръка, има социално недоволство.
Иван Костов: Така е.
Водещ: Има прогнози, че може да се стигне до много сериозни социални протести.
Иван Костов: Така е. Но това, че държавата признава, че има това задължение и че ще го покрие, всъщност държавата, държавните фирми, държавните разпоредители с първостепенни и с второстепенните разпоредители на бюджетни средства, това ще разреши, просто ще даде на фирмите паричния поток, който им е необходим. Самото обстоятелство, че държавата... Всъщност знаете ли какво става при това положение? Държавата застава с авторитета, който има и с доверието, което има, като краен платец на тези задължения, а тя е и такъв, приема това нещо и на практика решава проблема. Наистина не е лесен за разбиране нашият механизъм, но безспорно той се прилага навсякъде. Защото самият той работи по три начина. Единият е този, който сега дискутираме, че банките връщат доверието си към собствените си длъжници защото те са признати кредитори на държавата и така тръгва процесът. Второ, банките могат да направят сесия на тези вземания. Те могат да кажат: добре, аз влизам в твоето вземане, оправям се с твоите задължения и ще чакам аз от държавата. Освен това може и специални фирми, те са финансови институции, да осъществят факторинг, т.е. те да изкупят. Ако имат налични пари, те да помогнат на фирмите. Но това е наистина в случай, че фирмата няма въобще механизми да дочака сроковете. Така че ето едно решение. То е щадящо по отношение на хората, по отношение на социално слабите. То е щадящо по отношение на цялата система. Защото някои от мерките, които...
Водещ: На фона на това, което изтече в днешните медии...
Иван Костов: Да, някои от мерките наистина не са щадящи.
Водещ: Кои? Кои например?
Иван Костов: Повечето мерки са, как да кажа, те водят до драстични икономии.
Водещ: Данък върху пенсиите, данък върху това, което е над минималната пенсия.
Иван Костов: Това е драстично. Това е драстично.
Водещ: Драстична мярка?
Иван Костов: Драстична мярка. Това ще бъде посрещнато изключително лошо. Аз мисля, че не бива да се стига до такива мерки. Освен това мен ме спряха, аз ще се издам малко, бях на ски и на паркинга ме спря един човек и каза: „не правете тази глупост, аз съм пенсиониран еди кога си, работя тук, за да си докарвам някакви доходи, сега в момента взимам 200 лева пенсия, това не ми стига, виждате ме къде съм излязъл да работя, моля ви се не отнемайте правото ми да си получавам пенсията или не ми облагайте пенсията. До тук ли стигнаха?” И аз му обещах, че ще бъда против и ето сега казвам пред всички, че наистина ще бъда против такива мерки, защото те наистина са много... Това не е правено в България досега.
Водещ: По отношение на данъка върху пенсиите.
Иван Костов: Това не е правено в 1991 година, аз съм бил министър на финансите и съм преодолявал кризата от Андрей Луканов и не съм посягал към тази мярка. Не че не съм се сещал за нея. Не съм го правил и 1997 година като министър-председател, преодолявайки кризата, до която ни докара Жан Виденов, сегашният президент Първанов. Така че и тогава съм се сещал.
Водещ: Премиерът каза, че сега е най-тежката ситуация след войната.
Иван Костов: Не, това не е вярно, очевидно не е вярно.
Водещ: А другите мерки? Само за един бърз блиц коментар ще ви помоля, майчинството да падне наполовина – 225 дни; осигуровките да имат ДОД. Това как ви се струва?
Иван Костов: Сурови мерки за хората. Аз искам първо да се изчерпат тези мерки, които са щадящи. Те да се приложат, те да дадат... Вижте, правителството през икономии няма да изведе страната от кризата. Правителството може да изведе страната от кризата когато направи големите икономии. Примерно когато, както ние предлагаме, даде нови приоритети на публичните инвестиции, преценявайки ги от гледна точка на това дали имат кризисен ефект, защото някои инвестиции имат кризисен ефект. Това да отидеш и да закопаеш, както показа БНТ, в една локва стотици милиони левове, това е...
Водещ: АЕЦ „Белене” ли имате предвид?
Иван Костов: Да, това е прокризисен ефект. Държавата трябва да спре да прави тези неща. Т.е. тя не трябва да си позволява да стимулира кризата чрез инвестиции. А това може да става когато инвестицията е дългосрочна, когато срокът й на завършване е примерно след 7-8 години. Тогава това нещо носи криза сега, а полза след 10 години. Или когато инвестицията е от такова естество, че влошава силно външнотърговския баланс на страната защото кара страната да вкарва огромен внос и влошава платежния й баланс.
Водещ: Отварят се работни места, казва Румен Овчаров.
Иван Костов: Не, отварят се най-много работни места, ето ние сме казали, когато се стартират процедурите по възлагане изпълнението на лотовете по автомагистрала „Тракия”, по автомагистрала „Струма” и „Люлин”, по софийски околовръстен път, „Марица” и т.н. Това означава много работни места и суровините почти 80% за производството на магистралите са на територията на страната. Т.е. ние посочваме инвестиции, които наистина са антикризисни като ефект. Освен това ние предлагаме автомагистрала „Хемус” да се изгради по приетите като възможности и създадените от Европейския съюз възможности чрез публично частно партньорство или чрез проектно финансиране от стратегически изпълнители и инвеститори. Това може да бъде направено. Т.е. други ще инвестират, други ще строят, а ние ще получим магистрала и ще можем да я ползваме. И по този начин пък ще намалим разходите за енергия защото основните критерии, през които ние искаме да се разгледат инвестициите, са да допринасят за енергийна ефективност, да създават диверсифициране на възможности за енергийни доставки, да запазват работни места и разбира се да снижават импортоемкостта на българската икономика, т.е. да не внасяме много. И има няколко, два поне проекта, които много си заслужават, а от друга страна неизбежно идват като абсолютно задължителни. Срокът на годност на панелните сгради, на панелния жилищен фонд в страната, започва да изтича. Те имат определен срок. Тези примерно, които са правени преди 50-тина години, вече трябва да бъдат сериозно обновени и санирани. Има технологии за това нещо. Европа дава пари за тези неща. Европейският съюз и Германия например санираха изцяло този панелен жилищен фонд в Източна Германия.
Водещ: Предлагате там да се насочат усилията?
Иван Костов: Това е нещо, което е изключително важно и ще спаси целия строителен сектор от кризата, в която е изпаднал. Същото трябва да се направи и по отношение на мерките за енергийна ефективност и в бита, и в транспорта, и в индустрията. Защото българската индустрия е изключително енергоемка. Това са големите резерви на публичните инвестиции. Преди да се посяга на пенсиите на хората, да се спрат тези огромни разхищения на бюджета и средствата.
Водещ: Наясно ли е правителството, господин Костов, какво прави? Или е загубило посоката и се лута на една или на друга страна? Има идея да се вдигнат здравните вноски с 2%, след това, след няколко дни, отказ от тази идея. Финансовата тежест, Тотю Младенов казва: беше грешка, че свалихме осигуровките. Лута ли се правителството?
Иван Костов: Ние трябва да гледаме в правителството министър-председателя преди всичко, за да видим дали се лута, защото иначе министрите произвеждат идеи, произвеждат много спорни идеи, произвеждат и много драстични идеи, които сега представям си аз каква дискусия ще се развие на базата на това.
Водещ: Да, звучи чудовищно, зловещо за много хора. Лута ли се министър-председателят?
Иван Костов: Аз мисля, че министър-председателят е в положение да търси баланс между запазването на политическото доверие и реализацията на изпълними мерки. Това е неговият опит да реши нещата. Аз искрено се надявам и му желая той да събере куража за смели реформи.
Водещ: Ама загубил ли е посоката?
Иван Костов: Ако той... Не, не. Той ще си върне посоката когато се върне на режима на реформата. Когато не се отказва от реформата на пенсионната система, когато не се отказва от реформата в здравеопазването, когато реформира, така както ние подсказваме, и даде нови приоритети на публичните инвестиции, защото АЕЦ „Белене” от тази гледна точка е категорично прокризисна и влошаваща ситуацията на страната.
Водещ: Тези реформи може да доведат до протести, до сваляне на рейтинг, намаляване на рейтинг, намаляване на доверие.
Иван Костов: Да. Но веднага след това ще има излизане от кризата. Аз имам опит в това нещо. Аз съм го правил на два пъти. Нека да напомня, и първия и втория път, и през 1991 и през 1997 година наистина първите месеци са много тежки, но след това веднага се излиза на хоризонта на оздравяването и на икономическото възстановяване. Веднага. Смелата реформа много бързо, и това е всъщност най-сериозното нещо, което може да изтласка икономиката нагоре. Нищо не може да помогне на една нуждаеща се от реформи икономика, освен реформата.
Водещ: Вие се оказахте един от основните герои на пресконференцията в петък на държавния глава, на Георги Първанов, един от основните герои. Имам предвид една от мишените, към които бяха насочени атаките. Това учуди ли ви? Защо стана така?
Иван Костов: Президентът може би се опитва да си създаде две писти за след президентстването. Аз не искам да гледам на това, което той прави, през призмата на някакви негативни емоции. Опитвам се да разбера какво прави. Той прави следното. Първо, готви си една писта като Шрьодер. Силно застава зад руските проекти, зад руските интереси с оглед на това да има високоплатена руска служба в България, вероятно. Това е пътя на германския канцлер. Той действаше по същия начин. Всъщност нашият президент повтаря. Аз мисля, че това е едната перспектива, която си създава и която заработва президентът. Заради това той е толкова агресивен срещу финансовия министър защото не иска да го чуе когато той му казва: тази инвестиция в Белене съсипва бюджета, тя ме ликвидира на практика, тя ми е невъзможна. Той не иска да го чуе защото влиза в противоречие със собствената му житейска перспектива. И второто, за което хората започват да анализират е, че той иска да се върне в политиката. Помните ли, че беше събрал своите съветници в Боровец и им беше задал въпроса какво ще прави след като му изтече вторият мандат?
Водещ: Имаше нещо.
Иван Костов: Сигурно сте забравили, но имаше такъв случай. Неговата идея, тъй като той е млад човек, на 52-53 години, да се върне в политиката, е релизируема само по два начина. Единят е да направи нова партия вляво, която той винаги може да направи, без да пита който и да било, а другата е да се върне и да оглави БСП.
Водещ: Господин Костов, това е правено, това се е случвало в България. Президентът Петър Стоянов се върна в политиката в определен момент.
Иван Костов: Той се върна, да, беше приет в СДС, но президентът Петър Стоянов никога не е използвал позицията си на президент, за да си подготви политическо бъдеще или да лобира за руски интереси, за да има високоплатена длъжност в някой руски инвеститор в България. Той такова нещо не е направил. Никой български президент не го е направил досега.
Водещ: Той постави важни въпроси.
Иван Костов: Не, той постави всички възможни въпроси върху едно нарушение на конституцията, което е безспорно.
Водещ: Той казва: атаката срещу мен е заради това, че отворих въпроса за икономическите досиета на прехода. Свободен цитат.
Иван Костов: Не, не, това са измислици.
Водещ: Проверете семейните фондации на хора, т.е. даренията там, на хора, които са забогатели от приватизацията. Тази тема притеснява ли ви? Защото той явно визираше нещо, което е свързано и с вас?
Иван Костов: Не, няма как да ме притеснява. Това е много глупаво човек да го говори. Защото ако говорим за фондацията „Бъдеще за България”, тя е фондация с обществена цел. Което означава, че се отчита едновременно на трима министри – на министъра на правосъдието, защото е регистрирана; на министъра на труда и социалната политика през цялото време, за дейността си, за всички проекти, които изпълнява с министерството и на министъра на финансите. Не може това да е скрито и да е покрито. Това наистина е много глупаво ако ми го поставяте като въпрос.
Водещ: Защото той повдига...
Иван Костов: По-открито нещо от фондация с обществена цел няма в България. Тя не може да бъде наречена по този начин.
Водещ: Добре, питам ви направо, Валентин Захариев, който купи „Кремиковци”, е другият дарител на „Бъдеще за България”.
Иван Костов: Въпросът е следния, не мога да кажа, но всички дарители са открити. Това е съвсем нормален процес да бъдат проверени, няма никакъв проблем.
Водещ: Но морално ли е? Защото той взима едно предприятие, което се продава, зрителите помнят как беше продадено „Кремиковци”.
Иван Костов: ”Кремиковци” беше продаден, за да не фалира. И беше удължен животът му, изглежда тук всеки път ще говорим все за тази тема, беше удължен животът му с 10 години. На 18 хиляди души беше удължена работата в продължение на 10 години, беше дадена възможност да потърсят своя житейска алтернатива. „Кремиковци” иначе трябваше да бъде ликвидиран на другия ден след този, в който беше крайния срок на продажбата.
Водещ: Знаете колко спечели той препродавайки, Валентин Захариев?
Иван Костов: Аз не знам какво е спечелил въобще. Въобще не знам. Ако е спечелил, той го е спечелил защото е санирал предприятието, докарал го е до някаква способност да намали загубите и дори да излезе на печалба. Това е негова заслуга защото това предприятие беше с огромни загуби и губеше непрекъснато. Това е смисъла на тази икономическа операция, която е част от реформите. Не трябва да забравяме следното нещо – приватизацията е реформа, от която България се нуждаеше, за да стане като европейските страни, където членува в момента. Без приватизация не можехме да станем европейска страна в смисъла, в който европейските страни дефинират себе си като членове на ЕС. Това трябва да е много ясно на всеки.
Водещ: Темата за фондациите, за даренията не ви притеснява, казвате. Там няма какво като проблем, който се поставя от президентството, да излезе.
Иван Костов: Аз наистина намирам за много глупаво това. Да твърдиш неща и да изопачаваш до такава степен нещата. Но аз мисля, че той няма предвид тази фондация. Имам подозрения, че ударът е насочен в друга посока.
Водещ: В коя?
Иван Костов: Мое подозрение.
Водещ: Не искате да ги споделяте?
Иван Костов: Но вижте какво се получава. Президентът, да завършим с това, има безусловен член на конституцията, който забранява да бъдете записван без ваше съгласие и да бъде разпространяван този разговор. Безусловен. Там е написано така: „изключение може ако има законово право”. И ето, аз сега отправям към президента, защото върху това се крепи всичко. Той тук наля какво ли не, какви ли не приказки изприказва. Нека да каже какво законово основание, но съвсем ясно да каже в кой закон е записано, че той има право да осъществява записи на своите срещи. Просто да посочи закона. Ако не е в състояние да посочи закона, и той, и всичките му защитници, които гледах как се гърчат снощи в референдум, значи нямат аргументи в този спор. И това е цялата работа.
Водещ: Нямаме време да влезем, той обясни, че с натискането на копчето, на бутона, самият финансов министър е приел, че ще бъде записван и т.н.
Иван Костов: Не, не, това не е вярно. Копчето се натиска, за да се чува.
Водещ: Благодаря ви, господин Костов. С едно изречение, давате ли някакъв срок да намерят посоката тези, които са я загубили и се лутат? Има ли срок, в който трябва да я намерят?
Иван Костов: Ние помагаме на това правителство. Надяваме се, че правителството ще чуе нашите предложения.
Водещ: Срок има ли? Това е, което ви питам.
Иван Костов: Първото ни предложение за антикризисна политика беше да се създаде пост "вицепремиер", сега ще бъде "министър", който да отговаря за усвояването на европейските фондове и да бъде въоръжен с достатъчно инструменти. Виждате, че някои от нашите идеи се приемат и при положение, че нашите идеи се приемат, ние ще изчакаме да видим ефекта от тяхното приложение. Това е нормално.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.
]]> Водещ: В студиото сме с лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. Здравейте, господин Костов.
Иван Костов: Здравейте.
Водещ: Вчера оповестихте мерки от една антикризисна програма, която готвехте. Преди разговора малко се шегувахме, че едни намерения на правителството, изтекли в медиите, малко захлупиха това, което вие предлагате. Тревожите ли се от ситуацията? Тревожите ли се от това, което правят управляващите, за справяне с кризата и затова ли разработвате подобни мерки?
Иван Костов: Тревожим се от ситуацията защото ситуацията е тревожна. Няма смисъл да се крие, кризата се развива, тя води до намаляване на приходите, на фирмите, до запушване на каналите за разплащане, което е един от най-тежките проблеми, нарастват просрочените задължения между фирмите и на фирмите към банките. Нарастват несъбираемите кредити, или лошите кредити. Банките трябва да отчисляват провизии срещу тях. Очертава се да няма печалба тази година. Така че и съответно пък в това отношение, вероятно неизпълнение на бюджетните приходи, правителството е изправено до стената. И не само правителството, всички ние. Гражданите са изправени до стената, притиснати от кризата. И е много важно, в момента едно от най-положителните неща е, че все пак се водят тези диалози, че се започват дебати, че се предлагат мерки, че се дискутират определени решения. Това е полезно, това трябваше да започне преди две години, когато за първи път аз застанах на трибуната на Народното събрание, не че съм бил аз, но ако беше някой ме изпреварил, щях да го посоча него сега като пример, щях да кажа: тогава, когато алармирахме ние тогава от ДСБ за кризата, тогава трябваше да започне този дебат, а не да се поднасят шегички, да се ехидничи, да се отнасят със сарказъм икономисти, политици, медии, т.е. точно тези, които трябваше да започнат дебата. Трябваше да започне през септември, даже през лятото на 2008 година. Трябва да го кажем ясно това. Това означава незрялостно обществото, това означава незрялостна демокрацията в България.
Водещ: Аз си спомням, вие бяхте в това студио точно преди две години. Говорихте за кризата.
Иван Костов: Сам, като първа птичка.
Водещ: Тогава изглеждаше като нещо много далечно. Като нещо, което се случва отвъд океана, стигнало е донякъде в Европа. Тук нямаше, не го усещахме в джоба си.
Иван Костов: Работата на политиката, на политика отговорността му е да предвижда събитията, да ги изпреварва, да предлага решения, за да не допуснат да се влоши положението толкова много, колкото се влоши. Загубени бяха поне 15 месеца от управлението на Сергей Станишев. Всъщност даже не 15, две години на практика се загубиха защото правителството се смени, да кажем новото е влязло от 1 август 2010. До тогава, значи от лятото на 2008 до лятото на 2010 на практика ние нямахме антикризисна политика, нямахме дори дебат. Чудехме се и си казвахме: някъде има криза, тя при нас няма да дойде. Точно, както казвате вие. И само аз и няколко колеги самотно говорехме и предупреждавахме, опитвахме се да алармираме общественото мнение. Ето сега, две години по-късно изведнъж груби, тежки, сурови мерки от страна на Министерство на финансите.
Водещ: Добре, но това време, за което вие говорите, то все пак беше доста отдавна. От 1 август, както казвате, в България има друго правителство. Вече 8 месеца минаха оттогава. То предприема някакви действия.
Иван Костов: Така е.
Водещ: В същото време вие казвате: губим посоката. Така ли е наистина?
Иван Костов: Нека да вземем един проблем. Казвате, предприе действия. Ето, има проблем – запушване на разплащанията между фирмите поради неплащане от страна на държавата, на министерствата и на държавните разпоредители с поръчки, неразплащане към фирмите, които по закона за обществените поръчки са изпълнили някаква работа. Правителството не разплаща. Сега, ние не знаем точния размер на безспорните и такива изискуеми кредити. В момента като реално признати от Министерството на финансите вероятно са някъде около 700 милиона. Но те са вероятно около милиард и триста според нашите преценки. Искахме една комисия да го установи това нещо. Това обаче останаха като скрити кредити когато се приемаше бюджета за 2010. Т.е. не се знаеше колко са разписали, колко договори са сключили, колко неразплатени, изпълнени иначе работи са осъществени. На практика в тази сфера се оказа едно абсолютно разпиляно стопанство на държавата. И сега, когато започват да излизат претенциите от фирмите, а те излизат отвсякъде. От примерно неразплатени канализационни и водоснабдителни работи в община да речем Сливен, или не знам, те изскачат отвсякъде. И когато това нещо започва да се сумира и се оказва, че това са някакви много зле стопанисвани, поети ангажименти от страна на държавата, които сега трябва да се платят. Държавата не може да ги плати защото ако извади пари и ги плати, веднага ще изскочи много над бюджетния дефицит. Тя няма право да го прави. Ще изпусне и другите си цели. И ето тежък проблем, който ние предлагаме как да се реши.
Водещ: Да се създаде регистър?
Иван Костов: Създаваме един механизъм, един централен регистър, обобщаваме всичко, определяме сроковете, държавата признава като безспорно изискуеми тези кредити. Това до голяма степен ще реши въпроса на фирмите защото те ще имат сигурно доказателство пред банките, че ще дойде момент, в който ще могат да погасят кредитите или да бъдат рефинансирани от банките. Това е основната линия на решението. Освен това правителството ще обявява и кога е погасило тези кредити, когато Министерството на финансите е разплатило. Цялото това нещо ще се превърне в една стройна система и тя веднага ще се отпуши. Веднага ще тръгнат разплащания защото на базата на доверието в държавата, защото ако държавата каже: аз ще платя в рамките от 6 до 18, хайде да не е до 18, до 12 месеца ще разплатя тези задължения в следния порядък, всеки ще види кога ще дойде неговия ред. И тогава системата ще тръгне и натискът на кризата върху паричните обороти на фирмите ще намалее.
Водещ: Вие ако бяхте ръководител на банка, щяхте ли да повярвате, че държавата ще си погаси задълженията?
Иван Костов: Да, ако държавата определи механизъм, ако разпише всичко, признае тези задължения, определи срокове и ми е ясно кога примерно ще излезе погасяването на задълженията на моя длъжник, който пък е кредитор на държавата, аз ще приема, че е така и даже ще го рефинансирам. Защото държавата няма да ме подведе.
Водещ: 18 месеца не са ли много дълъг срок, господин Костов?
Иван Костов: Дълъг са, но това е...
Водещ: Защото знаете, че те имат спешна нужда от пари тези фирми.
Иван Костов: Да.
Водещ: Съкращават работна ръка, има социално недоволство.
Иван Костов: Така е.
Водещ: Има прогнози, че може да се стигне до много сериозни социални протести.
Иван Костов: Така е. Но това, че държавата признава, че има това задължение и че ще го покрие, всъщност държавата, държавните фирми, държавните разпоредители с първостепенни и с второстепенните разпоредители на бюджетни средства, това ще разреши, просто ще даде на фирмите паричния поток, който им е необходим. Самото обстоятелство, че държавата... Всъщност знаете ли какво става при това положение? Държавата застава с авторитета, който има и с доверието, което има, като краен платец на тези задължения, а тя е и такъв, приема това нещо и на практика решава проблема. Наистина не е лесен за разбиране нашият механизъм, но безспорно той се прилага навсякъде. Защото самият той работи по три начина. Единият е този, който сега дискутираме, че банките връщат доверието си към собствените си длъжници защото те са признати кредитори на държавата и така тръгва процесът. Второ, банките могат да направят сесия на тези вземания. Те могат да кажат: добре, аз влизам в твоето вземане, оправям се с твоите задължения и ще чакам аз от държавата. Освен това може и специални фирми, те са финансови институции, да осъществят факторинг, т.е. те да изкупят. Ако имат налични пари, те да помогнат на фирмите. Но това е наистина в случай, че фирмата няма въобще механизми да дочака сроковете. Така че ето едно решение. То е щадящо по отношение на хората, по отношение на социално слабите. То е щадящо по отношение на цялата система. Защото някои от мерките, които...
Водещ: На фона на това, което изтече в днешните медии...
Иван Костов: Да, някои от мерките наистина не са щадящи.
Водещ: Кои? Кои например?
Иван Костов: Повечето мерки са, как да кажа, те водят до драстични икономии.
Водещ: Данък върху пенсиите, данък върху това, което е над минималната пенсия.
Иван Костов: Това е драстично. Това е драстично.
Водещ: Драстична мярка?
Иван Костов: Драстична мярка. Това ще бъде посрещнато изключително лошо. Аз мисля, че не бива да се стига до такива мерки. Освен това мен ме спряха, аз ще се издам малко, бях на ски и на паркинга ме спря един човек и каза: „не правете тази глупост, аз съм пенсиониран еди кога си, работя тук, за да си докарвам някакви доходи, сега в момента взимам 200 лева пенсия, това не ми стига, виждате ме къде съм излязъл да работя, моля ви се не отнемайте правото ми да си получавам пенсията или не ми облагайте пенсията. До тук ли стигнаха?” И аз му обещах, че ще бъда против и ето сега казвам пред всички, че наистина ще бъда против такива мерки, защото те наистина са много... Това не е правено в България досега.
Водещ: По отношение на данъка върху пенсиите.
Иван Костов: Това не е правено в 1991 година, аз съм бил министър на финансите и съм преодолявал кризата от Андрей Луканов и не съм посягал към тази мярка. Не че не съм се сещал за нея. Не съм го правил и 1997 година като министър-председател, преодолявайки кризата, до която ни докара Жан Виденов, сегашният президент Първанов. Така че и тогава съм се сещал.
Водещ: Премиерът каза, че сега е най-тежката ситуация след войната.
Иван Костов: Не, това не е вярно, очевидно не е вярно.
Водещ: А другите мерки? Само за един бърз блиц коментар ще ви помоля, майчинството да падне наполовина – 225 дни; осигуровките да имат ДОД. Това как ви се струва?
Иван Костов: Сурови мерки за хората. Аз искам първо да се изчерпат тези мерки, които са щадящи. Те да се приложат, те да дадат... Вижте, правителството през икономии няма да изведе страната от кризата. Правителството може да изведе страната от кризата когато направи големите икономии. Примерно когато, както ние предлагаме, даде нови приоритети на публичните инвестиции, преценявайки ги от гледна точка на това дали имат кризисен ефект, защото някои инвестиции имат кризисен ефект. Това да отидеш и да закопаеш, както показа БНТ, в една локва стотици милиони левове, това е...
Водещ: АЕЦ „Белене” ли имате предвид?
Иван Костов: Да, това е прокризисен ефект. Държавата трябва да спре да прави тези неща. Т.е. тя не трябва да си позволява да стимулира кризата чрез инвестиции. А това може да става когато инвестицията е дългосрочна, когато срокът й на завършване е примерно след 7-8 години. Тогава това нещо носи криза сега, а полза след 10 години. Или когато инвестицията е от такова естество, че влошава силно външнотърговския баланс на страната защото кара страната да вкарва огромен внос и влошава платежния й баланс.
Водещ: Отварят се работни места, казва Румен Овчаров.
Иван Костов: Не, отварят се най-много работни места, ето ние сме казали, когато се стартират процедурите по възлагане изпълнението на лотовете по автомагистрала „Тракия”, по автомагистрала „Струма” и „Люлин”, по софийски околовръстен път, „Марица” и т.н. Това означава много работни места и суровините почти 80% за производството на магистралите са на територията на страната. Т.е. ние посочваме инвестиции, които наистина са антикризисни като ефект. Освен това ние предлагаме автомагистрала „Хемус” да се изгради по приетите като възможности и създадените от Европейския съюз възможности чрез публично частно партньорство или чрез проектно финансиране от стратегически изпълнители и инвеститори. Това може да бъде направено. Т.е. други ще инвестират, други ще строят, а ние ще получим магистрала и ще можем да я ползваме. И по този начин пък ще намалим разходите за енергия защото основните критерии, през които ние искаме да се разгледат инвестициите, са да допринасят за енергийна ефективност, да създават диверсифициране на възможности за енергийни доставки, да запазват работни места и разбира се да снижават импортоемкостта на българската икономика, т.е. да не внасяме много. И има няколко, два поне проекта, които много си заслужават, а от друга страна неизбежно идват като абсолютно задължителни. Срокът на годност на панелните сгради, на панелния жилищен фонд в страната, започва да изтича. Те имат определен срок. Тези примерно, които са правени преди 50-тина години, вече трябва да бъдат сериозно обновени и санирани. Има технологии за това нещо. Европа дава пари за тези неща. Европейският съюз и Германия например санираха изцяло този панелен жилищен фонд в Източна Германия.
Водещ: Предлагате там да се насочат усилията?
Иван Костов: Това е нещо, което е изключително важно и ще спаси целия строителен сектор от кризата, в която е изпаднал. Същото трябва да се направи и по отношение на мерките за енергийна ефективност и в бита, и в транспорта, и в индустрията. Защото българската индустрия е изключително енергоемка. Това са големите резерви на публичните инвестиции. Преди да се посяга на пенсиите на хората, да се спрат тези огромни разхищения на бюджета и средствата.
Водещ: Наясно ли е правителството, господин Костов, какво прави? Или е загубило посоката и се лута на една или на друга страна? Има идея да се вдигнат здравните вноски с 2%, след това, след няколко дни, отказ от тази идея. Финансовата тежест, Тотю Младенов казва: беше грешка, че свалихме осигуровките. Лута ли се правителството?
Иван Костов: Ние трябва да гледаме в правителството министър-председателя преди всичко, за да видим дали се лута, защото иначе министрите произвеждат идеи, произвеждат много спорни идеи, произвеждат и много драстични идеи, които сега представям си аз каква дискусия ще се развие на базата на това.
Водещ: Да, звучи чудовищно, зловещо за много хора. Лута ли се министър-председателят?
Иван Костов: Аз мисля, че министър-председателят е в положение да търси баланс между запазването на политическото доверие и реализацията на изпълними мерки. Това е неговият опит да реши нещата. Аз искрено се надявам и му желая той да събере куража за смели реформи.
Водещ: Ама загубил ли е посоката?
Иван Костов: Ако той... Не, не. Той ще си върне посоката когато се върне на режима на реформата. Когато не се отказва от реформата на пенсионната система, когато не се отказва от реформата в здравеопазването, когато реформира, така както ние подсказваме, и даде нови приоритети на публичните инвестиции, защото АЕЦ „Белене” от тази гледна точка е категорично прокризисна и влошаваща ситуацията на страната.
Водещ: Тези реформи може да доведат до протести, до сваляне на рейтинг, намаляване на рейтинг, намаляване на доверие.
Иван Костов: Да. Но веднага след това ще има излизане от кризата. Аз имам опит в това нещо. Аз съм го правил на два пъти. Нека да напомня, и първия и втория път, и през 1991 и през 1997 година наистина първите месеци са много тежки, но след това веднага се излиза на хоризонта на оздравяването и на икономическото възстановяване. Веднага. Смелата реформа много бързо, и това е всъщност най-сериозното нещо, което може да изтласка икономиката нагоре. Нищо не може да помогне на една нуждаеща се от реформи икономика, освен реформата.
Водещ: Вие се оказахте един от основните герои на пресконференцията в петък на държавния глава, на Георги Първанов, един от основните герои. Имам предвид една от мишените, към които бяха насочени атаките. Това учуди ли ви? Защо стана така?
Иван Костов: Президентът може би се опитва да си създаде две писти за след президентстването. Аз не искам да гледам на това, което той прави, през призмата на някакви негативни емоции. Опитвам се да разбера какво прави. Той прави следното. Първо, готви си една писта като Шрьодер. Силно застава зад руските проекти, зад руските интереси с оглед на това да има високоплатена руска служба в България, вероятно. Това е пътя на германския канцлер. Той действаше по същия начин. Всъщност нашият президент повтаря. Аз мисля, че това е едната перспектива, която си създава и която заработва президентът. Заради това той е толкова агресивен срещу финансовия министър защото не иска да го чуе когато той му казва: тази инвестиция в Белене съсипва бюджета, тя ме ликвидира на практика, тя ми е невъзможна. Той не иска да го чуе защото влиза в противоречие със собствената му житейска перспектива. И второто, за което хората започват да анализират е, че той иска да се върне в политиката. Помните ли, че беше събрал своите съветници в Боровец и им беше задал въпроса какво ще прави след като му изтече вторият мандат?
Водещ: Имаше нещо.
Иван Костов: Сигурно сте забравили, но имаше такъв случай. Неговата идея, тъй като той е млад човек, на 52-53 години, да се върне в политиката, е релизируема само по два начина. Единят е да направи нова партия вляво, която той винаги може да направи, без да пита който и да било, а другата е да се върне и да оглави БСП.
Водещ: Господин Костов, това е правено, това се е случвало в България. Президентът Петър Стоянов се върна в политиката в определен момент.
Иван Костов: Той се върна, да, беше приет в СДС, но президентът Петър Стоянов никога не е използвал позицията си на президент, за да си подготви политическо бъдеще или да лобира за руски интереси, за да има високоплатена длъжност в някой руски инвеститор в България. Той такова нещо не е направил. Никой български президент не го е направил досега.
Водещ: Той постави важни въпроси.
Иван Костов: Не, той постави всички възможни въпроси върху едно нарушение на конституцията, което е безспорно.
Водещ: Той казва: атаката срещу мен е заради това, че отворих въпроса за икономическите досиета на прехода. Свободен цитат.
Иван Костов: Не, не, това са измислици.
Водещ: Проверете семейните фондации на хора, т.е. даренията там, на хора, които са забогатели от приватизацията. Тази тема притеснява ли ви? Защото той явно визираше нещо, което е свързано и с вас?
Иван Костов: Не, няма как да ме притеснява. Това е много глупаво човек да го говори. Защото ако говорим за фондацията „Бъдеще за България”, тя е фондация с обществена цел. Което означава, че се отчита едновременно на трима министри – на министъра на правосъдието, защото е регистрирана; на министъра на труда и социалната политика през цялото време, за дейността си, за всички проекти, които изпълнява с министерството и на министъра на финансите. Не може това да е скрито и да е покрито. Това наистина е много глупаво ако ми го поставяте като въпрос.
Водещ: Защото той повдига...
Иван Костов: По-открито нещо от фондация с обществена цел няма в България. Тя не може да бъде наречена по този начин.
Водещ: Добре, питам ви направо, Валентин Захариев, който купи „Кремиковци”, е другият дарител на „Бъдеще за България”.
Иван Костов: Въпросът е следния, не мога да кажа, но всички дарители са открити. Това е съвсем нормален процес да бъдат проверени, няма никакъв проблем.
Водещ: Но морално ли е? Защото той взима едно предприятие, което се продава, зрителите помнят как беше продадено „Кремиковци”.
Иван Костов: ”Кремиковци” беше продаден, за да не фалира. И беше удължен животът му, изглежда тук всеки път ще говорим все за тази тема, беше удължен животът му с 10 години. На 18 хиляди души беше удължена работата в продължение на 10 години, беше дадена възможност да потърсят своя житейска алтернатива. „Кремиковци” иначе трябваше да бъде ликвидиран на другия ден след този, в който беше крайния срок на продажбата.
Водещ: Знаете колко спечели той препродавайки, Валентин Захариев?
Иван Костов: Аз не знам какво е спечелил въобще. Въобще не знам. Ако е спечелил, той го е спечелил защото е санирал предприятието, докарал го е до някаква способност да намали загубите и дори да излезе на печалба. Това е негова заслуга защото това предприятие беше с огромни загуби и губеше непрекъснато. Това е смисъла на тази икономическа операция, която е част от реформите. Не трябва да забравяме следното нещо – приватизацията е реформа, от която България се нуждаеше, за да стане като европейските страни, където членува в момента. Без приватизация не можехме да станем европейска страна в смисъла, в който европейските страни дефинират себе си като членове на ЕС. Това трябва да е много ясно на всеки.
Водещ: Темата за фондациите, за даренията не ви притеснява, казвате. Там няма какво като проблем, който се поставя от президентството, да излезе.
Иван Костов: Аз наистина намирам за много глупаво това. Да твърдиш неща и да изопачаваш до такава степен нещата. Но аз мисля, че той няма предвид тази фондация. Имам подозрения, че ударът е насочен в друга посока.
Водещ: В коя?
Иван Костов: Мое подозрение.
Водещ: Не искате да ги споделяте?
Иван Костов: Но вижте какво се получава. Президентът, да завършим с това, има безусловен член на конституцията, който забранява да бъдете записван без ваше съгласие и да бъде разпространяван този разговор. Безусловен. Там е написано така: „изключение може ако има законово право”. И ето, аз сега отправям към президента, защото върху това се крепи всичко. Той тук наля какво ли не, какви ли не приказки изприказва. Нека да каже какво законово основание, но съвсем ясно да каже в кой закон е записано, че той има право да осъществява записи на своите срещи. Просто да посочи закона. Ако не е в състояние да посочи закона, и той, и всичките му защитници, които гледах как се гърчат снощи в референдум, значи нямат аргументи в този спор. И това е цялата работа.
Водещ: Нямаме време да влезем, той обясни, че с натискането на копчето, на бутона, самият финансов министър е приел, че ще бъде записван и т.н.
Иван Костов: Не, не, това не е вярно. Копчето се натиска, за да се чува.
Водещ: Благодаря ви, господин Костов. С едно изречение, давате ли някакъв срок да намерят посоката тези, които са я загубили и се лутат? Има ли срок, в който трябва да я намерят?
Иван Костов: Ние помагаме на това правителство. Надяваме се, че правителството ще чуе нашите предложения.
Водещ: Срок има ли? Това е, което ви питам.
Иван Костов: Първото ни предложение за антикризисна политика беше да се създаде пост "вицепремиер", сега ще бъде "министър", който да отговаря за усвояването на европейските фондове и да бъде въоръжен с достатъчно инструменти. Виждате, че някои от нашите идеи се приемат и при положение, че нашите идеи се приемат, ние ще изчакаме да видим ефекта от тяхното приложение. Това е нормално.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.
]]> http://dsb.bg/?page=press&sub=interview&id=1636/feed/ 0