Питам, защото писмо със запитване за неговата президентска позиция по въпроса, депозирано от инициаторите за преместване на този паметник, отлежава без отговор вече от месеци. То е второто. Внесено е вече по официалния ред. Имаше и първо, което пишещият тези редове лично връчи на 1 февруари на служителка, която го придружаваше при посещението му на паметника на жертвите на комунизма, след което се оказа, че …нямало такова нещо. Не съм бил предавал такова писмо – явно нещо не съм наред с паметта си и с разсъдъка си, това искат да ми кажат.

Твърденията са хубаво нещо. Но ми звучат малко като в детския виц за лудия, който вече не твърдял, че е грахово зърно и бил изписан, но се върнал с въпроса: „аз знам, обаче дали петелът знае”?

На луди явно ни правят и от столичната община. „Хитро” подмятат, че се готви конкурс за пространството около паметника, а всъщност става дума за ИДЕЯ за конкурс и не за съдбата на паметника, а за пространството около него. Истинската идея е явно да бъдат запушени устата на гражданите (вече бяхме заплашени, че нямало повече да ни разрешават да се събираме пред паметника), които настояват общинарите да изпълнят решението за демонтиране на монумента от 1993 г., което никой никога не е отменял.

Мотаят ни и се правят, че не ни чуват и не виждат дори, когато върху буквите с позорната признателност за окупацията на България се появява българският трикольор: за седмица това се случи два пъти в началото на май и трябваха само часове, за да бъде изтрито тихомълком българското знаме от служители на общината.

Съобщението за въпросния конкурс не е официално и всъщност той не е обявен по надлежния ред дори. Това обаче не е попречило наскоро Йорданка Фандъкова да заяви в Берлин, че имало такъв конкурс. Била е принудена да каже нещо по темата, след като известната българска журналистка Даниела Горчева, която живее в Холандия, е успяла да я изненада на един форум, на който Фандъкова заявила желание София да кандидатства за културна столица на Европа през 2019 г. Съобщението провокирало журналистката да попита как се съотнася към тази претенция за културност наличието на съветския окупационен символ в българската столица. Представителката на ГЕРБ на кметския пост се измъкнала с твърдението, че въпросът се решавал в рамките на конкурс…

Бях впечатлен когато Росен Плевнелиев направи констатацията за коня за първи път в „Панорама” по БНТ през август 2009 г. , а сега съм по-скоро озадачен: поради что се срами да ни зарадва тук с подобно изявление, а го прави чак в Чикаго? Защото беше разочароващо, когато по време на предизборната си кампания за президент направи крачка назад по темата и пропусна да потвърди позицията си пред руските медии онова за коня с явната цел да умилостиви руската мечка.

Излиза така: едно е готов да каже в Чикаго, друго да премълчи пред руските медии, а пък нас тук, кучета ни яли…

В речта си по случай 3 март тази година новият държавен глава беше „разконспириран” да пропуска традиционните дълбоки благодарности към Русия. И ето че сега отново се връща към тезата си за коня, който твърди, че не сме. А дали Русия знае, че не сме?

Нещо повече: какво ли си мисли Бойко Борисов, „локомотивът” на ГЕРБ, както го нарече вчера с респект Георги Първанов? Защото в рамките на два дни той на два пъти се скъса да уверява Русия в приятелските си чувства по повод намеренията за газопроводите- за руския южен поток и за вероятната му алтернатива през Турция. По думите на Борисов руският газопровод щял да ни бъде много изгоден с таксите, които очакваме, а пък за алтернативата му трябвало да отчитаме руските интереси, заяви Борисов при тройната си срещу с лидерите на Катар и Турция в българската правителствена резиденция в Евксиноград.

Вярно е, че в Чикаго живее най-голяма българска общност извън България, но и ние тук не сме малко, макар също да сме анклав сред русофилите- включително сред герберите, обърнати винаги към премиера слънце. Сигурно не му е лесно на Плевнелиев да констатира за коня тук, а му е по-лесно да го направи там. Но кой е казвал, че да си президент на България е лесно?

Share on Facebook

Битката на Първанов да си върне БСП като тояга за отбрана срещу налитащите кучета от глутницата, която надушва слабостта му и е готова да го разкъса , приключи точно толкова безславно, колкото многократно съм прогнозирал. Никой не може да сготви един червен вожд по-добре от собственото му партийно племе. От Сталин и Хрушчов, до Червенков и Живков, това правило няма изключение!

Излишно е да се анализира предизвестената загуба на Първанов от Станишев на техния партиен конгрес. Но не е излишно да се припомни защо, как и кой се надяваше Първанов да спечели. Не става дума за партийните му другари от най-близкото му обкръжение. За тях е ясно: борят се и те за оцеляването си и не искат да бъдат погребвани заедно с него, за да му служат и в отвъдното по примера на древните владетели, завличайки в гробниците си своите слуги.

Интересно е да се припомни кой беше най-важният рекламен агент на Първанов като основен играч в лявото пространство.Ако не броим изпечените лакеи на големите пари в социологията и журналистиката ( като Валерия Велева, предричаща 70 на 30 процента шансове на Първанов да победи Станишев), най-категоричният и страстен агита(р)тор на кампанията в полза на Първанов беше самият Бойко Борисов. Беше му толкова важно да внуши колко силен и опасен бил Първанов, че го възвеличи в най-звездния си миг: в нощта на изборния си триумф миналата година, когато посочи своя стар познайник от ловните излети и тайните срещи по хотели и вечеринки при ятаци, от рода на руския олигарх Валентин Златев, като главен свой противник. Много преди това обясняваше публично близостта си с Първанов по „класов” признак- припозна го като свой човек, защото също е расъл по улиците, а не по резиденциите на ЦК на БКП, като Сергейчо. И стигна дотам още на учредителния конгрес на ГЕРБ буквално да забрани на своите слушатели в препълнената зала 1 на НДК да говорят (лошо) за Първанов- една омерта, която и кандидатът за президент Плевнелиев спази стриктно в предизборната си кампания.

Борисов и Първанов се бяха разбрали да си поделят порциите като двама добри сътрапезници, които се харесват, но играят американски кеч с фалшиви тръшкания на терена заради примитивната публика, готова да се „кефи” на това мазно лицемерие.

Ето какво повтори два дни след изборите пред Би Ти Ви Бойко Борисов, посочвайки кой трябва да бъде припознат като истинския властелин на лявото в България:

Би Ти Ви
1 Ноември 2011 година

Първанов и Доган са единствените двама играчи в център-ляво, които са „класа“ и са му конкуренция.

Първанов вече е успял да събори Станишев чрез изборната загуба.

“През тези 20 години има двама играчи в центъра и в ляво, които са класа и всеки, който ги е подценил, е бил тежко бит”.
“Всички останали много искат да приличат на тях. Особено в дясно. Но са далеч от техните резултати и ще обясня защо. Защото те пак постигнаха целите, които предварително си бяха задали”, каза премиерът, който обаче, както се вижда, не постигна целта си да вкара в лявата кошара опитомителя на вълци, за какъвто се има самият Първанов.

Каквито и да са делегатите в червеното стадо, те все пак знаят, че Първанов е опитомил един единствен вълк, но е оставил десетки окървавени вълчи трупове по пътя си, когато за неговото убийствено хоби работеше президентската преторианска гвардия и местните велможи, организатори и съучастници в неговите касапници.

Ако някой се съмнява, че при тази размяна на любезности има пълна взаимност, мога да цитирам многократните комплименти на Първанов към Борисов като към онзи титан, с когото самият той, другият титан, може и трябва да се бори. И си го каза отново откровено на този конгрес: „Със съжаление и завист гледам как Борисов тегли като локомотив ГЕРБ”, каза той от конгресната трибуна, привиждайки отново себе си като човека с „чисто лице и ръце”, способен да пребори с онзи, с когото са се разбрали за пехливанския мач.

„Голямата битка с Борисов и Цветанов е битка на територията на морала и ние трябва да си дадем сметка имаме ли лидерите, които с чисто лице и ръце могат да се изправят и да водят тази битка“, препоръча себе си Първанов вчера вече с отчаяние на разобличен лицемер, който при това развява знамето на морала в неморалната заменка, която тайно е договорена между него и Борисов.

По този повод в. „Труд” се пита днес:

“Морална победа” или просто страх”? Според „Труд“ „за Георги Първанов битката за лидерството на конгреса на БСП приключи, преди да е започнала. Край сложи сам той. Залата го аплодира. За масовата публика ходът му бе неочакван. За поддръжниците му – успешен. “Същински” стратег, измислил хитър начин да отнеме моралната победа на Сергей Станишев.За противниците му – ход на страхливец, който е разбрал, че ще загуби и не може да го понесе.Ако Първанов отне нещо на Станишев, то това е триумфът. Но не е и победата. Защото като опитен политик трябва да е наясно, че лидерство се печели в битка. Иначе защо води войната толкова месеци? Бившият президент не е заровил томахавката. Но сега, даже и да не броим АБВ, вече се знае, че се отказва преди финала“

„Стандарт“, чийто собственик Батков е сред орденоносците на Първанов и му предричаше „обръщане на мача” до последния миг преди конгреса, описва така атмосферата на конгреса:

„Преди неочакваната развръзка конгресът бе скован от ледена епоха. Напрежението можеше да се разреже с нож. Станишев и Първанов старателно се заобикаляха и не се поздравиха.”

Станишев може и да е спечелил от личната си победа- за БСП не знам и не ме интересува особено. Но че Борисов загуби солидарно с Първанов спазарения мач за победата над България, това ще става ясно тепърва в обстановка на бюджетен дефицит, липса на икономически алтернативи за реално излизане от икономическата криза и неминуем отлив на популистката вълна ГЕРБ, представяна досега като дясна.

Разпадането на тандема с Първанов ще завлече неминуемо и Борисов. Скачените съдове имат свойството да се оливат при разкачване.

Ако е вярна обаче репликата на Първанов, че Станишев запушва БСП, въпросът е какво се отпушва сега за отприщения процес на преосмисляне на съществуването ( живуркането) на традиционната десница.

И за събуждане се говореше на червения конгрес. Дали пък няма да се събуди за нов живот тъкмо пробитото статукво на разтрогнатия син коалиционен брак?

След прогнозата за провала на Първанов, която се потвърди, си позволявам да мисля, че това ще се случи въпреки (или благодарение на) кривите сметки на кукловодите, опитващи се с каратистки хватки да грабнат насила трите букви СДС. Борисов се провали с хода си с Първанов и в синята интрига го очаква същото разочарование.

Share on Facebook

Тази беше грешка на езика на Валерия Велева от в. „Преса” (която преди два месеца прогнозира пред Нова телевизия 70 процента шанс на Първанов да победи Станишев за шефския стол в БСП, а сега кокетно коментира с обратен знак същата тема). Велева без да иска „назначи” банкера Цветан Василев за министър на вътрешните работи ( имайки на ум Цветан Цветанов). Това е един от онези фройдистки феномени в нашата публичност, който си заслужава репликата.

Водещите на предаването по БНТ също не забелязаха, че вместо Цветан Цветанов беше споменат шефът на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, който (за интересуващите се от задкулисието в кукловодството в България) е от доста време емблематичната фигура за начина, по който с отчисленията от банкерски употребени държавни пари бяха купени и канализирани български медии като инструмент за командване на публичността в желаната от силните на деня посока. Нещо повече, банкерът беше изваден от относителната анонимност и обявен за икономист на годината миналия декември. Лично Цветан Цветанов ( вътрешният министър!) му връчи наградата в извънредно пряко включване, за което бяха ангажирани като допълнителни конферансиета лицата на новините на обществената телевизия.

Явлението „избухна” тихо по време на тройната коалиция, когато с парите на КТБ подставените лица Ирен Кръстева и сина й Делян Пеевски започнаха бясно да пазаруват медии ( обаче бяха изстреляни на важни позиции преди това с протекциите на ДПС по времето на НДСВ). След това тази комбина вкупом премина на страната на новия победител Бойко Борисов.

Защо припомням тази опасна история ( да, твърдя, че е опасна- тези хора са агресивни в преследването на целите си)? Защото всеки нормален човек трябва да си зададе въпроса: коя е силата, която стои над подобна завера, въоръжена с огромните за нашата страна депозити на най-големите държавни предприятия, чиито пари се намират в малката КТБ по волята на властта?

Очевидно схемата не е партийно оцветена след като може с такава лекота да сменя лагерите. Досещам се само за една сила, която командва България от десетилетия и го прави днес от позицията на своето колониално влияние, в което инвестира неистово.

Русия видимо засили помпането на русофилското либидо на българите именно през годините, когато се появи от нищото хитрината с пазаруването на медиите от въпросната банка, оказала се ужасно заинтересована да притежава колкото се може повече медии въпреки очевидния абсурд да очаква финансова възвращаемост на щедрите инвестиции. Говорим за периода, когато рязко ескалираха пропагандните напъни за подклаждане на любовта към въпросната чужда държава, нароила тук форуми за дружба, многохилядни митинги, наричани събори, печатни и електронни медии и сайтове. Плод на тази политика станаха цели едногодишни кампании, като „Годината на Русия в България”, „съвпаднала” тъкмо с триумфалния рейд на Путин в София в началото на 2008 г. Тогава руски кореспондент беше достатъчно откровен да напише: имам чувството, че президентът Путин е дошъл да напазарува България!

Ето случай, в който имам сходни усещания за България с един руснак. Те бяха подсилени и потвърдени от сценката, при която премиерът Бойко Борисов прекърши гръбнак пред руския патриарх. Той го награди великодушно с препоръката да управлява България с „твърда ръка”( и никой не се възмути от тази демонстрация на арогантност спрямо уж суверенна и демократична България).

Целувайки ръка на пратеника на Путин, българският силен човек демонстрира слабостта на един васал чрез ритуала, практикуван като жест на подчинение откакто свят светува.

Share on Facebook

Бившият сръбски диктатор Слободан Милошевич е имал над 2100 агенти на Балканите. Една част от тях са били в България. Това стана ясно на форум за ролята на бившите спецслужби на Балканите, който приключи в Брюксел, предаде БГНЕС.

Сайтът Медиапул продължава, че участниците в дискусията в Брюксел настояли властите в Белград незабавно до 100 дни да разкрият досиетата на бившата ДС, ако искрено искат сърбите да се изправят пред зловещата истина.
По време на дебатите известният сръбски експерт Зоран Петрович от неправителствената организация „Кооп и Капинич“ изнесъл следните данни за агентурата на сръбските служби на Балканите, която е била използвана от режима на Милошевич.
„Режимът на Милошевич разполагал с мрежа от 2100 агенти извън територията на самата Сърбия. В Хърватия – 450, в Словения – 150, в Македония – 150, в Босна и Херцеговина – 350, в Косово – 700, в Черна гора – 200. Останалите двеста души са от България, Гърция, Албания, Румъния, Кипър, Унгария и Австрия. Част от агентите имали двойно гражданство“, се казва в доклада на Петрович.
Сред агентите на Милошевич е имало „политици, работещи в медиите и в бизнеса, занимаващ се с нарушаването на ембаргото, както и служители в силите за сигурност – армия, полиция, спецслужби и разни лобистки групи в полза на Милошевич“, подчертава Зоран Петрович.

Сега се запитайте следното: ако една малка Сърбия има(ла) десетки агенти в България, за които получаваме шанс да научим нещо благодарение на приобщаването на Сърбия към демократичния свят, колко ли са агентите на СССР и Русия тук? Логиката подсказва, че съотношението трябва да съответства както на размера ( на СССР и Русия), така и на „спецификата” първо НРБ да бъде превърната в най-покорния сателит на Съветския съюз, а след това РБ да се окаже най-русофилската държава в ЕС и НАТО.

Иначе казано, руската агентура в България със сигурност наброява армия от стотици, ако не и хиляди местни русофили, които работят за интересите на една чужда държава и срещу България, което обаче явно не тревожи самата българската държава- такава, каквато е в момента с нейната грижа за целомъдрието на съветските паметници на „освобождението” ни чрез сталинистка окупация.

Впрочем, в помощ на сръбските съседи, устремили се към разкриване на истината за сръбския шпионаж в България от времето на комунизма, ето едно „разкритие” от близкото минало.

„До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата партия на Сърбия
Уважаеми другарю Милошевич,
Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово… Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение… „
Георги Първанов,
председател на Българската социалистическа партия“.

Интересното е, че това прословуто писмо на Първанов все пак направи впечатление и се запомни като нещо „неприемливо” за демократична България, докато бурната дейност на русофилските подмазвачи на Кремъл не само не се смята за нещо нередно, но вече открито прераства в създаване на партии, чийто основен предмет на дейност е да бъдат „проруски”. На това няма никаква реакция на управленско ниво. Което само показва колко автентично „пронатовски” са нашите управляващи граждани, които ни ръководят уж в името на европейското развитие на България.

Понеже явно в България положението е именно такова, остава да се надяваме на чудото в Русия да победи демокрацията и интеграцията, за да бъде разобличена някой ден мрежата на руската агентура, чиято задача е да ни държи закотвени за европейското дъно по всички възможни негативни показатели с идеята, че така сме по-лесна плячка за онези, чиито ръце насочват улова на българските морски троянски кончета.

Share on Facebook

Ако не беше твърде глупаво, за да е все още смешно, вайкането около образа на незнайния „някой” щеше да е поне забавно. Но не е и това. То е просто твърде прозрачно косвено признание за липса на въображение и реализъм в съобразяването с реалностите.

„Спасител” на дясното например просто няма. Но коментатори и преки участници в партийните интриги един през друг се надпреварват да предлагат „някой млад” да оглави останките от СДС.

Хубаво било да е също така и харизматичен. Ще рече вероятно да е чаровен, ако правилно разчитам тази куха дума, натъпкана с изсушени гербери и закачена като ловен трофей в телевизионните студиа от сервилни ловци на постове и службици. Защото се оказа, че в днешно време не е важно дали казваш нещо умно, дали си образован и интелигентен, дали си държиш на мнението или си го сменяш всеки ден с оглед на моментната печалба, а дали си „харизматичен”. Важното за тази препарирана и препарираща „харизма” е да впечатлява „простолюдието” като ковьорче , говорещо от екрана на разбираем за любителите на ковьорчета език.

Прекрасна е идеята да се намери „някой”. Предлагам да гласуваме за нея. Против? Въздържали се? Няма.Предложението се приема. Честито на победителя. Само че имам един въпрос: кой е той и как се казва? Защото как да изглежда всеки може да предложи, но да каже как да се казва-никой не знае. И е близко не до ума, а до малоумието да се продължава с призивите „някой” да оглави каквото и да било.

Както по отношение на семейния бюджет, така и в политиката можем да разполагаме само с наличностите- хубави или лоши, малки или големи, но са единствени. Освен ако не решим да крадем, няма откъде да дойде друг ресурс.

Сега тъкмо кражбата на чужд ресурс се е превърнала в параноична тема за разговор. Защо? Нима това е най-важното, когато говорим за живи грешници, все пак? Който и където иска, там да ходи. Ключовата дума в това изречение обаче трябва да бъде разчетена задължително: това е „иска”. Истинският въпрос е как да бъдат накарани, привлечени хората да искат да подкрепят и да гласуват съответно за дадена политическа сила. Тази хубост не става насила, макар и да може да бъде постигната за временно ползване с помощна на бонусите, кокалите и други подобни известни на партийните строители елементи от конструкцията на една машина за печелене на избори.

В този смисъл, като става дума за кражбата на трите букви СДС, маскираните обирджии трябва да се запитат най-напред що за „харизма” крадат. Това се отнася както за онези, които имат лична заслуга за нейното изтърбушване, така и за желаещите да си избродират в десния ъгъл на ковьорчето трите букви. Съчетаването на ярко розовото с бледо синьото си е откровен политически кич. Подобно ковьорче едва ли ще се превърне във вълшебно летящо килимче за транспортиране във властта на търгуващите с трибуквието си.

Share on Facebook

Ако си спомняте, навремето състезанията бяха титуловани като „благородни” и „социалистически”. Ето че в днешното благородно състезание между (бившите?) социалистически страни и градове София измести в досегашното първо място Пловдив и изпреварва румънската столица Букурещ. По замърсеност на въздуха растем и стареем тук в обстановка на рекордните за Европа 176 дни в годината, когато лапаме над нормата твърдите частици, разпространявани от разнообразни източници на видима и невидима пушилка.

Да ни е честита поредната победа в класациите на европейското дъно. Трябва да се отбележи особеното обстоятелство, че постигаме този успех при много трудните условия той да бъде отбелязан в подножието на планина, каквато никоя друга столица няма в такава близост. Да си градът с най-мръсни въздух на континента при наличието на естествени зелени дробове не е лесна задача.

Поглеждам през прозореца и въздишам тежко: вече почти няма такова нещо като Витоша (наблизо). София се е „приближила” към Витоша. Покатерила се е по склоновете на планината. Бързо и методично те се застрояват, докато в същото време олигарси с връзки с властта ( нали това означава да си олигарх!) правят всичко възможно да затруднят масовия достъп на гражданите до планината, която не само няма развита модерна инфраструктура за туризъм, но и се е превърнала в музей на разрухата в това отношение- справка, спрените лифтове за кефа на един приятел на управляващите.

Вероятно целта е така да се реши по естествен път изкуствено създадената криза с пренаселването на столицата: колкото по-мръсен е въздухът и колкото повече се пречи на задушаваните граждани да глътнат малко чист кислород, толкова по-скоро ще спре (населението на) София да расте. Дори здравословно ще намалява!

Похвално е че като временен изход от положението се разширява мрежата на метрото. Ще има поне къде да потънем вдън земя от срам, макар че след като сме ударили дъното по замърсеност вече и това няма как да стане.

Добрата новина е, че следващите местни избори са далеч. Дотогава ще оживеят само най-здравите от нас и ако още не сме мутирали в някакви прахоядни същества с общо три черни дроба, ще можем с чиста съвест да си изберем пак същите управници, на които ще дължим закалката си на шампиони по оцеляване. Така де, все нещо чисто трябва да имаме и ние!

Share on Facebook

На световно първенство по мъжественост разни чужденци се проваляли при изпълнението на задачата в рамките на 90 минути да задоволят на стадиона пред многохилядна публика определените за целта жени. Дошло време на българина. Родните фенове си скъсвали патриотичните гърла да реват окуражително в подкрепа на шампиона, който вече бил на път да счупи рекордите. Стадионът се раздирал от буйни възгласи „българи, юнаци”. Но ето че в последната минута състезателят рухнал и не успял да изпълни задачата. И тогава същата публика креснала гороломно: „хомосексуалист”!

Вариант на този виц беше разигран от ръководството на федерацията по волейбол, когато прогони почти обожествявания само часове по-рано треньор на националния отбор Радостин Стойчев, уволнен светкавично заради една единствена загуба на националите.

Обаче публиката на стадиона пожела точно обратното и пеленгаторите на премиера Борисов, винаги настроени на вълната на популярната в момента кауза, доловиха смущаващия сигнал. В резултат на това федерацията разкаля терена, посипвайки главата си с пепел, смесена със собствените плюнки срещу прогонения треньор. Като си плюха на физиономията под натиска на премиера, на когото се скъсаха да благодарят междувременно за грижите, началниците на този спорт преразгледаха с подвити опашки „смъртното наказание”, наложено от тях на треньора. Друг е въпросът доколко „осъденият” приема да бъде възкресяван по този начин…

Далеч по-мъчително дълго се развиха през годините спадовете и върховете на сините синкопи в партитурата на българската политика. Но и там най-гръмогласните в какафонията от интереси, завист и злоба пеят за разпъването на най-големия по ранг грешник в синевата на българската демокрация. Много от тях са били и най-сервилни спрямо него. От „да живей”, до „разпни го” стигнаха точно онези апаратчици в СДС, които сами се провалят тежко на собственото си ниво, но съдят безкомпромисно успелия (поне!) като премиер Иван Костов заради партийните му кривици.

Какво е това? Късогледството на глупостта, иронизирана в „Тримата глупаци” от Доньо Донев, чиито герои режат под себе си клони и падат от дървото или съединяват един и същ бряг на реката с абсурден мост?

Който лесно се „очарова” от политически кумири, той също така е склонен да изпада и в другата крайност. Патетично „разочарованите” явно не разбират, че правят самопризнание за своята бивша лековата очарованост, която сменят с унинието на своята непоследователност поради неумение или нежелание да си подредят живота според стабилните ориентири, валидни за зрелите хора. В живота милиони възрастните българи правят това успешно в битката за щастлив брак, кариера, семеен просперитет. Защо същите тези хора се провалят на попрището на елементарния политически анализ, за който прагматизмът е главното условие за постигане на устойчиво решение?

Ако решите, че апелирам към здравия разум, значи съм успял да се изразя ясно. Защото точно това искам да кажа.

Един скандал, като бламирането на Синята коалиция ( СК), може да бъде осмислен за целите на изтрезняването и филтрирането на вредните неясноти в смутното синьо време. Предлагам абревиатурата СК да се запази като работно заглавие на проекта за преформулиране на демократичната алтернатива на сегашното управленско ( и опозиционно!) статукво. За целта СК трябва да се разчита от желаещите да вървят с нея напред лидери като „средна класа”. Защото тя не може да бъде бламирана с гласове на някакви хора, които се качват на гербера на вълната. Средната класа (СК) е широката база, към която трябва да бъдат отправени погледите на една преродена Народна партия, от каквато има нужда България.

Ще ми възразят: синята коалиция (СК) и средната класа (СК) не се припокриват в момента. Така, де! И аз това казвам. Моментът за промяна е настъпил.

Share on Facebook

В момента на екзекуцията мнозина съмняващи се получиха обаче прозрение защо се е наложило изобщо да се цепи СДС и да се създава друг проект, наречен ДСБ. Ефектът е парадоксално поразителен. Сега и незрящите ще прогледнат, че с такива съпартийци СДС не е имал нужда от врагове.

За бумеранга от опита да бъде обслужен едновременно интересът на управляващите от ГЕРБ и на опозицията им от БСП, жадуващи да няма „Синя коалиция”, екзекуторите на синьото партийно единство трябва да се сърдят (не) само на себе си. А и на менторите си, които им нашепват отдавна да организират бунта от 15-ти май.

Може би още не си сдават сметка за победата над себе си. Заети са да празнуват пировата си победа и да разпределят имуществото от съжителството в синята спалня . Ще се събудят с махмурлук.

Има един много прост начин да се провери ( ако се намери изобщо желаещ да използва социологическия инструментариум) кои са жизнеспособните субекти в българската демокрация, бичувана от две десетилетия до синьо. Кого разпознават като представителен за нея българите и дори-представете си-чужденците, запознати с нашата действителност?

Басирам се за две имена: Иван Костов и Надежда Неински (запомнена вероятно по инерция все още като Михайлова). Тях познават хората в България и експертите в чужбина. Случайно ли е, че тъкмо те, въпреки перипетиите в отношенията помежду им, си подадоха ръка, в опит да спасят давещата се „Синя коалиция”?

Поставям въпроса на плоскостта на разпознаваемостта, защото това предимство на устойчивите представи ще бъде определящо за излизане от неустойчивата турболенция на днешния полет над кукувичето гнездо, в което кой ли не е оставял боядисани в синьо яйца.

Възникна нова обстановка. Но противно на бабуването на врачките от всякакви централи и центрофуги, свързани със скъпо платените перални на персонален имидж, вярвам в едно: ще се роди по-скоро нов проект, отколкото от второразредния ешелон на превратаджиите да се пръкнат „нови” лица.

Раждането на нови лица в политиката не е като упражнението по зачеване- това го може всяка политическа булка, пристанала на пазара на малко употребявани невести, пожелани за една нощ от неотразимия с материалната си надареност ухажор.

Създаването на нови водачи не става с еднократно избухване на някакъв мистичен политически шанс. Лидерството е свързано с наличието на характер и дарба, чиято реализация минава през проверката на времето. Не по-малко съществени за ролята на водача са натрупванията на знания, опит, авторитет и на способност за анализ на собствените грешки.

Да му мислят екзекуторите на „Синята коалиция”, които се напънаха и родиха нов проблем за себе си. Предстои им да мишкуват в търсене на изход от капана, в който се натикаха за радост на преялия с власт Борисов. Той се облизва и заявява, че не иска да пречи, когато му поднасят синьото сирене. Дали разбира обаче, че му сервират само опаковката – онзи намирисващ целофан, в който, по собствените му думи (произнесени пред моя милост в едно телевизионно студио) бил опакован екскремента, наречен вътрешна политика?

Мнозина си спомниха днес изстраданата мъдрост, че всяко зло е за добро. Така е- стига да не говорим за смърт и неизлечими болести, злините носят изпитания, които обикновено са не само преодолими, но и пречистващи.

Щом има живот, той сам ще подскаже решения за напускане на лабиринта на българската политика, осеян с табели „социализъм”, „популизъм”, „национализъм” ( в различни комбинации)и други подобни знаци, объркващи демократично мислещите избиратели. Време е да се хване за рогата Минотавъра, окопал се в този лабиринт, именно в момента, когато рие и на гърба му пада.

Share on Facebook

Ефектът от това ще е като при РЗС, „Атака” и др., които заслужиха „целувката на смъртта” на Борисов. Хубав или лош, легитимният им лидер Мартин Димитров подаде оставка.

Сега СДС остава без лидер и алтернатива за коалиране. Ако се отдаде на ГЕРБ, просто ще изчезне. Ако повтори печалния опит със съюзяването с рицарите на печалния образ от „старото СДС”в онзи формат „СДС-2”, ги чака безличният резултат от кандидатпрезидентския ялов опит с кандидата им Румен Христов.

Предстои да видим как мразещите Костов в СДС ще трябва да избират дали да обичат Борисов явно или тайно ще напускат и ще се присъединяват към новосъздаващата се партия на Кунева, а може би дори да потиснат скърцането на зъби и да се обърнат към ДСБ. Защото алтернативата е да бъдат изгербени на следващите избори.

Сбъдна се старата мечта на Бойко Борисов да вземе „марката СДС”, но с дейци, като Борис Марков начело, да му е честито!

Share on Facebook

Тази рекетьорска заплаха най-вероятно няма да получи отпор от други журналисти ( нито от СЕМ), защото в случая насреща му стои не голям корпоративен интерес, както беше при истерията му с късането на вестник от вражеска медийна групировка, а един достатъчно дискредитиран и трудно защитим пред публиката доскорошен затворник.

Фарсът с проявата на чутовна смелост в упоритото настояване един Митьо, с бандитски прякор Очите, на всяка цена да говори пред камерата на официозната ТВ 7, за пореден път показва доколко е сбъркана координатната система на властовата пропаганда днес. Явно тази телевизия действа в стилистиката на полицейските клипчета, в които на хората пред телевизорите демонстрират как биват унижавани по време на арест набелязани за разпит граждани, чиято вина тепърва престои да бъде доказвана и съдебно наказвана. Новото в този сценарий е акцентът с обратен знак: крехка репортерка е изпратена с цялата си обезоръжаваща наивния зрител беззащитност срещу страховития Митьо и въпреки (очакваната) агресия срещу нея отстоява позицията си в палатка пред дома му!

Именно като проява на невиждано журналистическо достойнство за целта ни се демонстрира опъването на палатка в Несебър пред имота на въпросния Митьо, чийто чичо прояви бруталност срещу изпратената за интервю репортерка. Доволен от находката си, началникът Бареков се захласна да рекламира палатковата акция като връх на журналистическата упоритост и невиждано новаторство в професията.

Щеше да бъде истински храбро, а не цирк с подсигуряващи въжета на трапеца, ако Бареков беше опънал палатка пред сградата с мезонетите в квартал „Гоце Делчев” в София през октомври 2006г., вместо да опъне чадър над президента Първанов в своето студио, когато в мое отсъствие и без равни възможности да се защитя ме нападаше с обидни квалификации заради въпроса, който зададох на 8.10.2006г. от екрана на Би Ти Ви за имотното състояние на действащия президент. Сега, с Цветан Цветанов зад гърба и с неговите готови да се притекат на помощ 60 000 полицейски служители, Бареков „мачка” боксовата круша Митьо, който се оказа основно перо-вързан спаринг партньор в категория перо- в опитите на ГЕРБ да демонстрира пред раздавачите на европейски милиарди как сме се справили с престъпността, пращайки (все пак) един провинциален наркобос в затвора. А когато си взел страната на (най) силния, какъвто беше Първанов по онова време, за да риташ падналия ( колега?), перченето днес срещу един Митьо е точно толкова смехотворно, колкото и кълченето в някаква пловдивска кръчма на конферасието Бареков, заради което му излезе име на като на един от онези, които иска сега да интервюира насила.

Самозабравянето на овластените журналисти у нас е толкова голямо, че дори се заканиха номерът с палатката да им стане коронен. „Днес в Несебър, утре в други градове”, провикна се след проливните комплименти на началника си от София изпратената в крайморския град репортерка в пряко включване на живо от мястото на „бойните действия” край морето. Което, освен всичко друго означава, че освен нея и колегата й до нея, на терена има цял снимачен екип със съответния микробус или камион. Това пък значи, че спретнатата пратеничка на телевизията едва ли е спала в с риск от животозастрашаваща настинка в мизерната палатка, както ни внушават. А бъдете сигурни, че в „храстите” дежурят и защитниците на закона, които като правило ги няма, когато животът на „обикновените хора” действително е в опасност.

Най-тъжното в тази комична сценка е подигравката със символиката на палатката. В спомените на много хора тя се свързва със стремежа към постигане на истината и с нетърпимостта на събудените граждани към лъжата след падането на комунизма от времето на онзи палатков лагер на „жълтите павета” в София, от които днес щедро ( платено с парите на държавните предприятия, претакани от собственика на ТВ 7) ни заливат с жълта телевизионна продукция при това на преднамерено търсения фон на самото Народно събрание.

Отвори се „семьо” ( от СЕМ), погълни ме! Това би трябвало да възкликнат отговорните за този позор режисьори, ако имаха чувство за срам и реалност. Само че големите пари, които наливат в тази сапунка, имат свойството да действат като упойка, а под наркоза дори и умните хора са склонни да правят глупости- питайте старото, вече наритано куче от наркобизнеса Митьо. Той вероятно би си признал поне Това, ако имаше кой да го му иска интервю ( а не харакири), вместо да се опитват да му вадят микрофон след смъртта му на отдавна развенчан подземен бос средна ръка.

Share on Facebook