Уроците на Хилъри

Има едни високотехнологични бусове, оборудвани с медицинска апаратура, които обикалят по-бедните региони. Понякога ги има и в България. Целта е повече хора да имат достъп до качествена диагностика. За няколкото си часа в София американският държавен секретар Хилъри Клинтън свърши подобна работа и постави точна диагноза на България – липсва чувство за национална общност и липсва стремеж към независимост.

Няма нищо случайно в едно такова посещение – нито с кого ще се срещне държавният секретар, нито какво ще каже, нито мястото, което ще бъде избрано. Етикетите на това посещение бяха „енергетика“ и „роми“, т.е. независимост и общи цели пред нацията. Правителството нито веднъж не се опита да постави темата за шистовия газ в контекста на независимостта, предпочете да мълчи или да се заканва на протестиращите и разбира се загуби публичния дебат по темата. „Интеграция на ромите“ пък е израз само от програми и стратегии, но не е част от мисленето на нито едно правителство досега. А успехът идва при нации, които са обединени от общата си цел да живеят свободно и богато в близкото бъдеще, а не са разделяни от общото си минало, различен език, цвят, религия. Всички имаме полза от това повече хора да работят в България, това ще стане, ако повече хора са образовани, това ще стане през усилието за интеграция на силно изостаналите. Звучи просто и наистина е просто. Става дума за настройка в главата – или мислиш така, или не мислиш така. Казва се мащаб, който за съжаление липсва на управляващите досега.

Силно ме впечатли интервюто на бившия македонски премиер Любчо (преди беше Люпчо) Георгиевски по бТВ, където той каза: „Има един парадокс – от една страна славейки името на Александър Македонски, се преструваме, че сме много голяма нация, но така вътрешно отдалечаваме всички други от себе си – отдалечаваме и албанците, и турците, и ромите, и власите.“ В България същото правят хора като Божидар Димитров, колегата Росен Петров и премиери като Бойко Борисов, които се кефят на първите двама. Едното е минало, другото бъдеще. Всеки сам избира.

Затова посещението на Хилъри Клинтън има много ясни сигнали. Стига на някой да му е дадено да ги види.

Разбира се, че за целия свят новината от София е коментарът на Хилъри Клинтън по повод руско-китайското вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Сирия. Но това е просто съвпадение за нас, посещението бе за друго.

снимка: state.gov

P.S. и понеже в българските медии трудно ще намерите повече за срещата на Клинтън с млади роми, ето изказването й пред тях.

Стръв за шараните на брега на гьола „Белене“

Днес, 5 февруари, след срещата му с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в София, се потвърдиха предположенията ми за тактиката на премиера Борисов да „разиграе” хазартно шистовия газ (сякаш му е бащиния) като опит да се представи за еднакво смел защитник на националните интереси пред Русия и САЩ. Ден преди парламентът да осъществи послушно част от плана му, рискувах със следната прогноза:

Шистовият мораторуим цъфти като гербер върху бунището на АЕЦ „Белене“
By Иво Инджев ⋅ януари 16, 2012 ⋅
ГЕРБ подготвят почвата за окончателното решение (да не се бърка с аналогичния термин от нацистка Германия, под който се подразбира тоталното унищожаване на евреите) по въпроса за също така несъществуващия проблем, какъвто е добивът на шистов газ у нас: неродният проект АЕЦ „Белене”. Умилостивяват сибирския тигър, като му подхвърлят залъгалка с мораториума върху нещо, което ужасно го дразни, макар да го няма в реалния свят, за да отвлекат вниманието му и да го изтъргуват спрямо задаващия се неизбежен отказ на България (не на Борисов, на ГЕРБ и т.н.) от заробващия страната ни ядрен проект в Белене.”

След като указанието на Борисов за забраната и проучванията и добива на шистов газ беше изпълнено, добавих:

Без фракинг, но със смокинг, ушанка и валенки
Иво Инджев ⋅ януари 19, 2012 ⋅
Най-вероятно, както вече писах, предстои на Борисов, след две години и половина увъртане, да откаже окончателно на Русия незащитимия от икономическа гледна точка проект АЕЦ „Белене”. Ето защо той сега подслажда горчивия хап с едно действие, от което мед капе на сърцето на Кремъл.

Едновременно с това премиерът разчита, че ще може да обяви себе си за строг, но справедлив управник, който не се колебае да постави на място и американците ( от „Шеврон”), и руснаците. Ще държи речи от рода: „ Не се поколебах да защитя интересите на България срещу „Шеврон”, сега го правя и с „Росатом”, с което пък ще се опита да тушира воя на руската Пета колона. И ще изисква да сме му благодарни- да го преизберем като доказан патриот, макар истината за АЕЦ „Белене” е , че той просто не може да обоснове нейното построяване и ще трябва да откаже по принуда.

На предстоящото събитие с оповестяването на позицията му за АЕЦ „Белене”, което трябва да се случи следващия месец по собствените му думи, е подчинена и тази шистова пешка, жертвана в шахматната партия.
Някой ще каже: браво на Борисов, хитро го е измислил, голям тактик е! Обаче стратегическата задача на България не е да се мазни на Русия и да й прави подаръци за умилостивяване на нейния имперски нагон, а да се държи като достоен член на ЕС и НАТО, който очаква да бъде уважаван заради принципната си позиция за европейско развитие на България ( заявена като основна цел от самия Борисов чрез названието на партията му). Хитруването на всевластния ни премиер, който жертва с лека ръка български козове за постигане на лична политическа изгода, може да заблуди неинформираните му последователи, но не и всички станали ( тук и по света) вкупом”.

Смея да твърдя, че прогнозата ми получи потвърждение от думите на Борисов днес в присъствието на Хилари Клинтън, заявявайки ( докато тя кимаше в знак на съгласие), че АЕЦ „Белене”, ако бъде построена, може да бъде закрита много скоро заради остарелите технологии. А освен това- би подписал договора за проекта, ако можело да се докаже неговата ефективност. Условното наклонение не остави съмнение: явно няма да има такъв подпис.

По липса на друг начин да бъде накаран Борисов да си каже истината за пожертваната възможност България да узнае дали има шанс да забогатее от добив на газ- пожертвана с лека ръка като противоотрова срещу очаквания руски бяс от провала на проекта АЕЦ „Белене”, публикувам коментара на един сайт, рупор на официалната правда. Обърнете внимание само как му създават на Борисов образа на боец срещу…американския натиск, какъвто не личи по абсолютно нищо да му е упражняван (освен ако като форма на „натиск” се приеме казаното от Хилари Клинтън, че ще помагат на България за енергийната й независимост и за целта още другата седмица в България ще пристигне нейният съветник по енергийните въпроси Ричард Морнингстар).

Обърнете внимание също: от сайта, стопанисван от журналиста Бареков и платен от същата банка, в която държавните фирми си държат парите с благословията на властта, са били готови с коментара си за „американския натиск” някакъв си час след официалните изявления на Хилари Клинтън и Бойко Борисов, излъчени пряко но БНТ в 15.00 часа. Ето на това му се казва експедитивност на пропагандата, която обаче така се е престарала, че чак се издала.
Bnews:
неделя, 5 фев 2012 г. 16:00 ч.
Шистово лоби
САЩ натиска за газ, Бойко: Природата на първо място!
Ива Капкова

Българската природа и запазването й и за следващите поколения е на първо място, едва след това идва финансово-икономическите ползи, отсече премиерът Бойко Борисов пред държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, която дойде очевидно да лобира за „Шеврон“.
Българската природа и съхранението й за следващите поколения са на първо място, едва след това идват финансово-икономическите ползи.
Докато българите не бъдат убедени в безопасността на технологията на американската компания „Шеврон“ за търсене и добив на шистов газ, мораториумът остава. Тази позиция защити премиерът Бойко Борисов пред държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, която дойде очевидно за 5 часа у нас, за да лобира за родната си фирма.
Стана ясно още, че в стремежа си да убеди народа ни, че добивът на шистов газ не е опасен, САЩ ще изпратят най-добрите си специалисти по опазване на околната среда, които да ни внушат нагледно колко безопасни и модерни са техните технологии за опазване на природата.
Докато те не ни убедят, мораториумът за проучване и добив на шистов газ няма да бъде вдиган, отсече Бойко Борисов пред медиите в присъствието на Клинтън.
Тя пък от своя страна подчерта, че двете страни сме партньори в опазването на красивата българска природа и когато щатските специалисти ни демонстрират на място най-модерните си технологии, ще се убедим в това.
Че САЩ са непреклонни в енергийния си интерес на наша земя свидетелства и фактът, обявен от държавния секретар, а именно – още идната седмица Клинтън командирова в София специалния си пратеник Ричард Морнингстар
за разговори на правителствено ниво по темата за енергийната независимост и ефективност.
Премиерът пък отвърна, че търсим енергийна диверсификация във всяка една област и това вече се случва в производството на електроенергия с производството на ток от ВЕИ, но отново повтори тезата си, че природата и прагматичното отношение спрямо всеки енергиен проект са водещи за България, което важи и за ядрената енергетика.
„Гледаме прагматично на всеки един проект – пази ли природата, околната среда, какво би се случило с всичко това в следващите 15-20 години“, заяви министър-председателят,
като даде за пример АЕЦ „Белене“. Той обяснил на Хилъри Клинтън, че за там нещо се обмисля да се прави, тъй като вече сме похарчили маса пари – 1,3 милиарда долара.
Странно, че освен темите за енергетиката и ситуацията с ескалацията на насилие в Сирия, бяха подминати изобщо за пред медиите въпросите за отпадането на визите за българи, както и проблема с Иран.
Клинтън не спести ред похвали за напредъка на страната и успехите на правителството, като изтъкна особено и постиженията на провоохранителния сектор,
обяви ни за страната с най-ниска безработица и данъци, и изказа адмирации за нашите войници в Афганистан, които били сред най-добрите и храбрите.
„За мен е чест да се върна в тази красива страна. Обещавам на българския народ, че САЩ ще бъде винаги с вас“, бяха част от емоционалните й думи, прочетени пред медиите.
Без отговор остана въпросът, зададен от американски журналист, защо за България е толкова важно да има икономическа и политическа независимост от Русия 20 г. след края на социализма.
Преди срещата с премиера, вицепремиерите и министрите на икономиката и отбраната Клинтън се видя и с президента Плевнелиев,
а от Министерския съвет се отправи за разговор с млади ромски лидери, по думите й, като не забрави да похвали кабинета
именно за стъпките към интеграцията на циганите у нас.”

Иначе казано, ако се вярва на пропагандата на ГЕРБ, лошата г-жа Клинтън е дошла да лобира за още по-лошата „Шеврон” ( и не могла да устои на чара на Цветанов, поради което „не спестила”- просто не могла да се удържи- похвалите в тази област), но добрият патриот Борисов опазил природата ни от американските попълзновения. И не отстъпва като спартанец на Термопилите! Това твърдение, помнете ми думите, ще ни бъде припомнено от същата пропаганда, а и от самия Борисов, когато се наложи да обосновава спасителното бягство на България от руския атомен камък на шията ни, който ни тегли на дъното на „гьола” в Белене. И колкото повече шарани захапят тази въдица, толкова повече ще крепят на власт вдъхновителя и вожда на тази престъпна схема: да жертваш национален интерес в една област, за да обосновеш отказа си от едно безумие, каквото е АЕЦ „Белене”.

Share on Facebook

Петър Стоянов знае много, но някой трябва да го попита

Макар и задочно, макар и с „дървени ножове”, но бившите президенти Петър Стоянов и Георги Първанов най-после си обявиха дуел.

Петър Стоянов защити тезата си, че е отказал да приеме на 4 февруари 1997 г. офертата на БСП, донесена от Георги Първанов и Кирил Добрев за съставяне на кабинет и така е предотвратил гражданска война, каквато е била на косъм да избухне евентуален при упорит отказ на социалистите да се оттеглят от властта. С това твърдение Петър Стоянов дърпа червеното килимче под краката на Първанов. Той се представя за „спасител” на гражданския мир като един Георги, който направо е убил „змея” на тлеещия пожар с копието на своята политическа жертвоготовност, спасявайки България от пропастта с мъдрото си решение да се откаже от съставяне на социалистическо правителство.

В отговор на версията на Петър Стоянов, Първанов днес се заяде: „Претенцията на господин Стоянов ми се струва малко смешна. Ако той тогава беше казал, че не приема предложението за състав на кабинета нищо по-лесно от това да се приберем на „Позитано”, да обявим, че президентът е нарушил Конституцията и да сменим дневния ред на конфликта, което за щастие не се случи, добави Първанов”.

Оставям настрана перченето на Първанов с днешна дата, че можел да „смени дневния ред” тогава, когато наистина БСП беше на ръба да бъда погребана от народния гняв. По-важно е да кажа друго.

Виждам, че за първи път Петър Стоянов превъзмогва погнусата да спори с Първанов за пресечните точки в тяхното минало. Ето защо се осмелявам да призова медиите да го помолят да направи още малко по въпроса. Да го попитат само три неща:

1. Кой изнесе от неговия щаб безценната информация, че се кани да използва в предизборния си дебат по Би Ти Ви доклад на контраразузнаването и така сигнализира на неговия опонент в кампанията през 2001 г. Първанов да се отдръпне удобно като каратист, който знае кар(а)тите на противника и пасува в сюблимния момент, за да остави претендентите Стоянов и Бонев да се самоунищожават пред милионната телевизионна аудитория?

2. Дали пък предателят не се нарича случайно Петър Курумбашев, солидно забогателият междувременно под червеното крило на енергийната мафия Петър Курумбашев, който и сега е сред най-верните пажове на Георги Първанов, дошъл на власт с помощта на партиен шпионаж след един непризнат и незабелязан дори и до днес български „Уотъргейт”?

3. Готов ли е Петър Стоянов да потвърди, че в неговия кабинет и в негово присъствие пратеникът на германските социалдемократи Гернорт Ерлер е вдигнал скандал на тогавашния председател на БСП Георги Първанов заради позицията му на поддръжник на Милошевич и че го е заплашил с прекратяване на субсидията за БСП, ако партията му не промени отношението си, след което Първанов налага по чисто финансови причини промяна на 180 градуса курса на столетницата за влизането на България в НАТО?

Колеги, питайте. Не е нужно да се позовавате на мен, ако това ви е толкова непоносимо.

Share on Facebook

Кой има „право“ да е антикомунист- у нас и по света

Това, че Костадин Чакъров, бившият съветник на Тодор Живков и настоящ председател на Съюза на комунистите в България харесва Първанов и му вещае победи ( първо над Станишев в партията му), не е изненада. Камуфлажът на Първанов като „натовец” му беше нужен само за целите на властта, а сега си търси място обратно в отбора на „здравите сили”. Така че припознаването му днес от Чакъров като „острие” за печелене на изборите догодина е естествен завършек на свалянето на маските- просто Първанов напуска прикритието си и се връща към ролята си от времето, когато пишеше сълзливи писма на своя другар Милошевич.

Друго обаче ми се вижда повод за коментар във връзка с днешната идеологическа пропаганда, която сервира Чакъров в националния телевизионен ефир. В последния момент на предаването той буквално се провикна : „Ние не сме против истинските десни, които са били по лагерите и затворите” и заклейми всички останали, които били като Иван Костов.

Не вярвам Костов да се захване да му отговаря, няма и аз да го направя ( още по-малко пък от негово име). Но е въпрос на принцип да обърна още веднъж внимание до каква степен съвпадат тезите на бетонните комунисти с позициите на самите десни ( автентични или не), които също нападат всеки желаещ да бъде антикомунист, защото по една или друга причина не е бил такъв по времето на самия комунизъм. Ефектът е един и същ: на милиони българи се отрича правото да заемат продемократични позиции. И никак не са малко хората, които стоят настрана от битката за демокрация тъкмо по тези причини: като не ги искат, не се натискат.

Позицията на Чакъров е лесна за зашлевяване. Тя е примитивна с очевидния цинизъм на изнасилвачите на поколения българи, включително на родените в стерилната ситуация на комунистически вакуум на информация, които по възрастови причини са „пропуснали” възможността да минат през лагерите, а пък в затворите не са отишли по простата причина,че цялата държава си беше един затвор, в който обработваха съзнанието на затворниците в желаната от надзирателите насока още от затворническата люлка. Успехът на масовото изнасилване се оказа все пак временен и частичен. А когато затворът се разпадна, едни пожелаха да продължават да обитават идеологически тапицираните килии, но повечето хора избраха да прогледнат, да се променят, да се развият, да отрекат насилствено натрапената им идеология. Разбираемо е, че това не са харесва на Чакъров, но се пита защо и не малко десни мислят като него.

Един пример от последните дни: с риск да бъда обвинен, че пиша първата си „подмазваческа статия” за новия президент, ще отбележа безумните атаки срещу Росен Плевнелиев по форумите в интернет именно от десни позиции. Било лицемерно да поднася цветя на паметника на жертвите на комунизма защото бил комсомолски секретар в училище преди 10 ноември 1989 г. Не съм му адвокат, но за сведение на „светците”, ще дам малко информация за някогашни комсомолски и комунистически дейци, за да си сверят часовниците нашите претенденти за ролята на съдници кой „има право” да не харесва комунизма в днешно време.

Джорж Оруел, бивш ортодоксален британски комунист. Двете му книги „1984” и „Животинска ферма”, писани след като напуска комунистическата партия и илюзиите си, си остават до днес ненадмината класика в осмиването на червения вариант на тоталитаризма.

Сред руските класици на антикомунизма с принос за моралното умъртвяване на мита за „справедливия строй” се възвисява бившият комунист Александър Солженицин. Неговият „Архипелаг ГУЛАГ” разклаща телешкия възторг на западните интелектуалци от СССР ( те поне са имали достъп до отпечатания на Запад двутомник) както никоя друга книга. Солженицин си признава, че дори след година инквизиции в килиите на Лубянка , където като млад офицер попада по подобие на хиляди други съветски граждани, комунисти или не, продължавал сляпо да вярва в комунизма.

Бивш комунист е Ройтер, кметът на Западен Берлин, избран на два пъти от своите съграждани да ги води и организира в най-тежкия период на сталинистката блокада на техния град. Известен е с пламенните си антисъветски речи, посрещани от обкръжените от съветските пълчища западноберлинчани с възторг.

Стефан Куртоа е бивш крайно ляв ( анархист, маоист- какъвто искате „ист”), но и съставител в наши дни на „Черната книга на комунизма”, която без съмнение е най-пълното историческо изследване, документиращо престъпления на комунизма по света. След „Архипелаг Гулаг” това е книгата, вече в условията на рухналия съветски лагер, която вбесява най-много комунеещите левичари на Запад.

И накрая, без претенции за изчерпателност в този кратък, но изразителен списък, ще завърша с Ангела Меркел. Хелмут Кол взима в екипа си младата източногерманка независимо от факта, че в гимназията е била …комсомолски секретар. Тя не само се издига в йерархията на германската социалдемокрация с това „петно” в биографията , но и гледа на него днес с насмешка като канцлер на Германия, начело да дясното консервативно правителство там.

Само у нас, където сме цъфнали и вързали в борбата срещу комунизма и неговите метастази, болшевиките и десните претенденти за „светци” ( истинските страдалци не попадат в тази категория- те имат моралното основание да кажат каквото пожелаят по темата, но като правило те благородно не истеризират въпроса) продължават да развяват своя расистки лозунг : „няма бивш негър и комунист”.

Познайте кой печели от неговото размахване!

Share on Facebook

Борисов слуша Меркел, но нямало да послуша Клинтън

В навечерието на реално задаващото се посещение на Хилари Клинтън в България искам да припомня епизода с нейното измислено пристигане в България през февруари 2009 г., което не само не се състоя, но след седмица писания по вестниците се наложи да бъде опровергано като идея от тогавашния външен министър Ивайло Калфин. Той дори беше конкретен в „разконспирирането” на злосторника, съчинил зловредния слух, посочвайки обвинително пловдивския кмет Славчо Атанасов. Клетият кмет, най-вероятно без вина виновен, но употребен за бушон, преглътна ролята си и си понесе бушонирането, макар солидарно да беше обикалял със самия президент Първанов пловдивските хотели да търси къде да настани под тепетата очакваните високопоставени гости- не само Хилари и Владимир, но и арабски крале, и световни ръководители, които така и не дойдоха ( дори и в София, където беше пренасочен злополучния форум).
Ето какво тръбяха медиите преди три години. Избирам за краткост текст от „извора” на фалшификацията, тиражиран от пловдивското издание на 24 часовия слугинаж на президента Георги Първанов ( той е представителен за многобройните статии с приблизително същото съдържание, които се въртяха в българските медии):

Хилари и Путин заедно у нас
17 Феруари, 2009 – - news24.bg – Последните новини от България и света
Руският премиер Владимир Путин и държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън идват заедно у нас. Те ще пристигнат в края на април за Световния енергиен форум в Пловдив.

Очаква се компания да им прави и френският президент Никола Саркози, който също потвърди интереса си към срещата. Идеята за форума на първите държавници от Европа, САЩ и Азия е на президента Георги Първанов. Домакини и гости два дни ще бистрят енергийното бъдеще на Европа и алтернативните източници на енергия. По време на форума президенти и премиери от цял свят ще разгледат Стария град. Очаква се Путин да бъде заведен и на Паметника на Альоша. Кметът Славчо Атанасов потвърди вчера, че очаква Хилари и Путин. Атанасов нареди спешен ремонт в Пловдив заради форума.
До месец Пловдив ще трябва да свети от блясък, да няма разбити улици и да затегне мерките за сигурност, съобщи кметът Славчо Атанасов.
Във форума ще участват 28 лидери от целия свят. Потвърждение за участието си в срещата вече са дали 20 държавни глави. Събитие на такова високо ниво в България досега не е имало. Това е голямо предизвикателство за Пловдив, заяви кметът Атанасов. Той лично щял да сформира екип, който да работи по подготовката на събитието. Вече е провел разговори със собственици на хотели за настаняването на делегациите от отделните държави, всяка от които ще е от 100 до 300 души, а американската от 400 до 700 души. Под тепетата има 53 хотела, част от които вече са ангажирани за гостите на 100 процента. По думите на Славчо Атанасов те не разполагат с достатъчно президентски апартаменти, за да посрещнат толкова много държавни глави. Затова много от хотелите вече мислят как да преустроят помещенията си. Обсъждат се и допълнителни екстри, с които да впечатлят гостите …”.

Опресняването на паметта е полезно в случая с цел хората да внимават какво четат. Цяла седмица българските вестници, като „Труд”, Стандарт”, „24 часа”, „Новинар” и прочие писаха невероятни измислици за предстоящо идване на Хилари Клинтън, което дори в зародиш не е замисляно. И никой не се извини и с една дума на своите излъгани читатели. А иначе е много модно да се говори за покаяние…

Каква е гаранцията, че и този път неразкаялите си професионални лъжци няма да продължат по навик старата си песен?

Отговорът е в надеждата премиерът Борисов да бъде все така откровен и да ни съобщи също толкова простодушно как стои мирно пред своята събеседничка, както го направи при неотдавнашното си посещение в Германия. В резюме за срещата си с канцлера Меркел той пожела да узнаем, а медиите отразиха без коментар неотразимата му откровеност: „Когато Меркел говори, аз слушам”. Ще видим доколко ще слуша и този път и дали ще спази обещанието си, че няма да послуша Хилари Клинтън за шистовия газ, както обеща пред БНТ вчера.

Share on Facebook

България: троянска мечка на Америка в Русия

Спомняте ли си януарската газова криза през 2010 година, когато американците ни спряха без предупреждение доставката на природен газ насред най-лютия студ? Тогава един завод в Димитровград, гордост на българо-американската дружба, строен по американски технологии в доброто старо време, за малко да се взриви и да предизвика екологична катастрофа с непредвидими последици, предизвикани от коварното американско спиране на газоподаването. Но тази избегната на косъм напълно реалистична трагедия за хиляди мирни и тихи българи, слава Богу, не повлия да вечната дружба с Америка. Нямаше нито един протест на еколози срещу диктата на газовите американски монополисти. Нещо повече, България беше единствената държава, засегната от тогавашната газова криза, в която се намериха демонстранти да обозначат ясно виновника за нея: възмутени профсъюзни дейци организираха протести пред посолството на Украйна, макар да беше най-малкото спорно дали пък не е Америка!

Връщам ви към тази криза в отношенията ни със Съединените щати, която никак не навреди на движението на американофилите, финансирано от Вашингтон, нито на техните многохилядни сборища, натъпкани край язовир Копърка, за да разпаля най-после чувствителността на българските патриоти срещу наглите американци. Сега отново ни спират газа, транзитиран от Белия дом през Украйна- с цели 30 на сто е намаляло подаването на суровината. Поучени от кризата от януари 2010 г., този път имаме запаси, но положението е тревожно. Ето какво съобщава БТА:

„В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е създаден оперативен щаб с участието на представители и на „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“, който следи обстановката и предприема необходимите мерки за обезпечаване на сигурността на газоснабдяването в страната и транзита на природен газ през нашата територия, посочват от МИЕТ.
Актуалната ситуация и предприетите действия днес са били обсъдени на среща при министър-председателя Бойко Борисов”.

 

Верни на империалистическия си нрав, американците ни оказват натиск заради хипотезата, че разполагаме с предполагаемо огромни запаси от газ, които най-после биха ни направили независими от Америка.

Ето защо трябва да поздравим още веднъж българския парламент и лично неговия началник г-н Бойко Борисов, които вдигнаха ръце в правилния момент в законодателния ни храм пред лицето на надвисналата опасност от забогатяване на България ( крайно нежелателно от американска гледна точка) и забраниха дори да се разсъждава над тази хипотеза. Трябваме им бедни, за да ни пазаруват и разиграват по-лесно като мечка- само и само да не попаднем в любвеобилните лапи на руската такава.

Американци, гоу хоум и долу ръцете от горепосочените методи на натиск върху нашата Родина! Ако не се усмирите, излизаме на протести в 12 български града!

Share on Facebook

Първанов се завъръща в БСП, „Красна поляна“, Би Ти Ви и в битката на популисткия връх

В поредния си монолог от екрана на Би Ти Ви, маскиран като интервю, току-що залезлият президент „слънце” Георги Първанов изгря с каскада от поднесени с равен тон и немигащ поглед абсурдизми. Изпусна си само за миг нервите при споменаването на бившия главен прокурор с лек фалцет, издавайки се къде го стяга цървулът. „ К’ъв Филчев, той беше назначен по времето на Костов”, разпали се Първанов, който тепърва има да отговаря за доста неща, случили се по времето, когато беше президент , макар не и пред Би Ти Ви, която продължава да му служи вярно.

В първата си подобна телевизионна самореклама след 10 години недосегаемост той употреби екранното време да каже едновременно взаимно изключващи се неща, като самохвалното „за 10 години не съм казал нито една излишна дума”, същевременно наричайки обаче вътрешния министър Цветанов „махленска клюкарка”, която не била „истински мъж” ( а уж много беше възмутен от езика и стила на жълтите вестници).

Не с такива квалификации, но с подобен подтекст, Първанов обвини Борисов, че се крие, а пуска „кохортите си” да водят персонална „война”срещу него. Това се било случило в момента, в който Първанов казал, че му предстои политически сблъсък с Борисов.

Напълно в традициите на комунистическата пропаганда, която обича да се позовава на западни авторитети в идеологическите си битки срещу империализма и капитализма, Първанов, който е имал достъп до океан от информация цели две петилетки, избра да цитира американското списание „Американ Куотърли”, за да прехвърли „горещия картоф” Алексей Петров в скута на Борисов, за когото американският журналист Джеф Стайн писа през март 2007 г. като за човек, свързан с подземния свят и конкретно като за съдружник на Алексей Петров. За да подсили впечатлението за своята невинност по този случай Първанов почти се закле, че научил за принадлежността на Петров към българските служби чак след като гръмна скандалът с неговото осветяване от тогавашния вътрешен министър Румен Петков- едно твърдение, което звучи толкова правдоподобно, колкото и претенцията за собствената му безпогрешност, измервана с аршина на 10 години „без нито една излишна дума”.

Водещите , разбира се, изобщо не припомниха пък на Първанов, че бившият му партиен съратник, бизнесменът Илия Божинов, свидетелстваше за лично покровителство над Алексей Петров от страна на Първанов още преди да е станал президент. За това волнодумство пред публиката Божинов е бил заплашен (по телефона- отново е въпрос на „дума срещу дума”) от вече действащия президент. Но думата на Божинов, починал скоропостижно след това, се третира като „от умрял писмо”, докато в Би Ти Ви по традиция се отнасят към думите на Първанов като към неоспорима истина. Каже ли например Първанов, че не е получавал подарък от оръжеен бос, Би Ти Ви не само е напълно съгласна без грам усилие да провери, но и заплашва с уволнение своя журналист, които си е позволил дори да попита, дали е вярно.

Божинов също ли заслужава презрението на Първанов, което той демонстрира днес от екрана спрямо своите днешни обвинители в медиите, сред които не е само „махленската клюкарка” и генерал Атанасов ( той пък не бил никакъв генерал), но и свидетелят по делото „Наглите”, бившият служител на НСО Пламен Устинов? Ами отвлеченият от „наглите” Ангел Бончев, който вече подкрепи казаното от Устинов, че президентът Първанов и олигархът Гриша Ганчев са имали обща охрана?

Като става дума за Гриша Ганчев, защо бяхме лишени от правото да чуем версията на Първанов, който, пак по свидетелство на Устинов, е бил нарочен да бъде убит от Алексей Петров ( самият Устинов е трябвало да извърши поръчката!), но лично Първанов в стила на мафиотски бос бил помирявал Ганчев и Петров?

Вместо всичко това чухме от екрана да се лее красния сироп за скромното жилище на семейство Първанови в „Красна Поляна”, където със завръщането си държавният ни глава с изтекъл срок на годност се почувствал веднага, ама моментално „у дома” пред телевизора „с чашка с ракийка и хубавата туршийка”- идиличен кич, подходящ за ковьорче за стената на някои от къщите в съседното ромско гето. Но, както се разбра, това умилително завръщане в съпружеската къща на неговата тъща не е чак толкова възхитително, защото сега вече Първанов имал време да се огледа за друго жилище.

След тази инсценировка на социална простота като за плебейската публика Първанов обаче се развихри изцяло на собствения партократски социалистически тепих. Удари се в гърдите като носител на двойно по-голям рейтинг от БСП и удари без да го назовава поименно Станишев, че е довел партията до състояние да има само 40 депутати в парламента. Нищо, че действащият председател на БСП е и председател на фракцията на европейските социалисти- нещо, което по никакъв начин не може да се случи на Първанов най-малкото защото говори само някакъв руски език, но не и езика на европейската левица, която изисква определен минимум лични качества, недостъпен за Първанов. Понеже никой не му намекна нищо подобно в студиото, той продължи да се перчи, че имал качества да се бори за лидерска позиция в партията си. Ако е вярно и е постижимо той да я яхне отново, това наистина ще е поредното доказателство колко далеч от европейските стандарти е БСП.

Толкова, колкото е далеч от журналистическите стандарти и трибуната за неговото рекламиране, към която явно не случайно се е обърнал.

Share on Facebook

Аууу, цензура!

Откровената глупост, извършена от едно ведомство по парадоксален начин показа гузната съвест и комплексите на българската журналистика. Абсурдното настояване на чиновничка от новосъздадения Специален наказателен съд медиите да й се отчитат какво и как смятат да пишат за дейността на тази институция, за което нейният началник светкавично и публично се извини, отприщи невиждана и нечувана от години храброст в медиите в защитата на свободното слово. Дълго потисканият комплекс изби като петно от срамна болест по снагата на опълченците.

Само един пример от днешната телевизионна сутрин, свързан с най-напетия от тях ( за съжаление се налага да го спомена пак, защото наистина се превръща в емблема). В разговор с една баба, която се опита да се оплаче от МВР по казуса с неправомерно дадено за отглеждане внуче, изповедникът на властта Николай Бареков реагира като лично засегнат и бързо защити полицията: „Не намесвайте МВР”, повиши той тон. Съответно „опълченецът” Бареков се изгаври обаче с провинилия се срещу свободното слово съдия, паднал му на колене, като му предложи да му редактира лично съобщенията за пресата.

Нямаше да е неестествен внезапният гейзер на свободолюбието в медиите ни, ако не изригваше на фона на гробното мълчание в същото медийно пространство, последвало поредния шамар за състоянието на свободата на словото в България. Това се случи преди броени дни, когато страната ни беше класирана на 80-то място в света от международната организация Репортери без граница, констатирала нов срамен спад от цели 9 места на тази дъска на позора. Фактът беше съобщен, но коментарът- удобно заобиколен с наведена глава от медиите. Както винаги през последните поне десетина години никой не повдигна въпроса „защо”- защото е опасно да се пита. Докато сега им е паднало да наритат яко лесната плячка, която пък се оправдава жално с това, че е виновна Р.Георгиева, пресаташето. Ами че тя дори няма висше образование, моли за милост вече втори ден началникът на този съд Георги Ушев.

„Тя е със средно образование, в момента нямаме пресаташе на съда и тази функция се съвместява от друг служител. Няма да изискваме съгласуване с пресата. Опитахме се да подобрим отношенията си с медиите.Не е имало нито един журналист, на който сме се опитали да въздействаме. Извинявам се на всички представители на медиите, които са се почувствали накърнени от писмото„, пледира невинност Ушев.

 

Обаче милост няма. От екраните на телевизорите валят безпощадни тиради на колеги, получили шанс да си излеят дълго сдържания гняв от унижението да преглъщат перфидните форми на цензурата. Един през друг разкъсват на парченца провинилия се Ушев и го карат отново и отново да обещава, че повече няма да прави така. Но и това не стига: възмущават се най-искрено ( вярвам в това), че някой изобщо е могъл да си помисли в нашия 21-ви век да кара медиите да съгласуват нещо си с някаква друга власт. Аууу, как не го е срам този някой!

Както вече казах тази реакция иде да поприкрие като смокиново листо факта, че от години темата за несвободата на медиите е номер едно сред забранените: по-забранена е дори от това да се нарича с истинското му име жалкото съветско минало на България и неговите днешни проекции в страната ни, макар във всяка освободена колония обикновено темата за колониализма обикновено да е водеща с десетилетия (което доказва, че „освобождението ни” май не е съвсем настъпило).

Впрочем, ако търсите връзката, ето я в перифраза на казаното от Апостола за освободителите, които ще ни заробят: който те освободи, той ти предава традицията си в медиите. Напомням, че България беше освободена от игото на живковизма-ленинизма от СССР и медиите, по отношение на собствеността и зависимостите от тайните властови центрове, получиха съответната първоначална съветска „космическа” скорост. За сравнение: Западна Европа беше освободена от САЩ и Великобритания и наследиха техния модел на следвоенно медийно устройство. Логично, нали!

Разбираем е поривът на колегите да се порадват за миг на свободата си да бранят свободата на словото. Не е лошо. Лошото е друго: че учудването как така някой си бил позволявал да се меси в работата на медиите си е чисто лицемерие- предпочитам го като формулировка пред подозрението, че става дума за откровена глупост, каквато не си позволявам да вменявам по колективен признак на никоя гилдия. Лицемерието прозира през истина, че чиновничката Р. Георгиева просто и простодушно е формулирала онова, което чува и вижда да се случва, само че не е толкова рафинирана, за да го прикрие, а на практика е „издала четата”. Такива мракобесни чиновнички трябва веднага да бъдат линчувани за назидание на всички, които не прикриват достатъчно умело срамотиите на началниците си. Така и става в тази пиеска, която се играе в случая по сценария на вица за бракониера с глиган на гърба. Когато лесничеят го попитал както е това, той уплашено го хвърлил на земята с писък: „ауу,Глиган”!

Та и у наше село е така: „ауу, цензура”!

Share on Facebook

Новият президент прекрачи табуто и спомена съветското ни минало

„Не трябва да бъдат забравяни фактите за репресиите срещу елита на българската нация, фактите, че в Пиринския край нашите родители с полиция бяха принуждавани да забравят, че са българи, фактите за онова национално предателство, извършено от ЦК на БКП, когато единодушно гласуваха да подарим независимостта и националния си суверенитет на Съветския съюз“.

Това са запомнящите се думи на президента Росен Плевнелиев, казани днес в деня на признателност и почит към жертвите на комунизма, обявен за такъв миналата година от Министерския съвет по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Напомнянето, при това от върха на държавата, за съветското минало на България е наистина толкова рядко явление, че нямаше как да не използваме също толкова редкия шанс да продължим мисълта на президента с нещо логично: както пише сайтът Darts news, „Журналистът Иво Инджев пък използва случая, за да връчи на екипа на президента писмо от Инициативния комитет за демонтиране Паметника на съветската армия в столицата.”

Така е, използвах го пък. Използвам също и да обърна внимание на лютите бранители на съветската символика в България, че БНТ организира анкета с въпрос към зрителите: „Какво бихте премахнали от София завинаги”. За ужас на преклонените главици пред лъжата за „освобождението” на България от Червената армия, 42 на сто от участниците в анкетата са посочили на първо място тъкмо Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), а на второ, с близо половината по-малко гласове, е разпадащото се грозилище пред НДК , символизиращо с днешното си състояние обречеността на „най-справедливия строй”, на който е посветено. Май няма да им е до присмех на онези, които се опитват да поддържат мита за това, че МОЧА не пречи на никого, освен на „маргиналите”, които организират протестните с искане за демонтирането му.

Защото „свободата и демокрацията трябва да се защитават”, както каза също днес Росен Плевнелиев. Тъкмо свободата и демокрацията, както и националното достойнство на българите, са потъпкани от Червената армия в България.

Точно за това става дума, господин президент, това е смисълът на каузата да бъде защитено демократичното право на българите да се освободят от най-големия символ на лъжата в страната!

Share on Facebook

Старите новини на нов глас в шикалкавенето около Първанов

Водещият на ТВ 7 Николай Бареков е бил в списъка за отвличане от бандата, кръстена от разследващите „Наглите” и по тази причина е напуснал Би Ти Ви, съобщи самият той от своето студио днес. Което повдига въпроса каква е връзката между работата му в Би Ти Ви и намерението за неговото отвличане, и било ли е напускането му условие за неговата сигурност или просто е имал толкова много пари, че е бил интересен за бандитите като останалите бизнесмени от списъка на похитителите?

Престава ли автоматично да бъде застрашен от отвличане Никола Бареков в момента, когато вече не работи в Би Ти Ви? И аз съм бил в Би Ти Ви цели 6 години, но щяха да ми вземат опинците, ако ме бяха шантажирали по подобен начин. Вярно, шантажираха ме нагло, но с уволнение заради волнодумство и поради това напуснах, преценявайки, че не мога да работя със слуги на президента, които демонстративно застават на негова страна в ситуация, при която всяка нормална медия би защитила своя журналист или поне би му дала минутка да обоснове правото си да задава неудобни въпроси. Бареков, трябва да припомня, участваше сърцато в тази пропрезидентска наказателна операция, която не възприемам като лична загуба за себе си, а като разправа, извършена за назидание на останалите български журналисти точно както в руската казарма са пребивали пред строя провинил се войник- за сплашване на останалите. Тъкмо Бареков, единствен от Би Ти Ви, размаха тогава наказателната сопа по нареждане на началниците си.

Питам ( макар и задочно), защото случаят си плаче за интервю и разследване. Ако да си на екрана на определена телевизия е причина да те отвлекат, трябва да има обяснение. Мога да измисля хипотеза, но не си заслужава усилието да се гадае при нивото на достоверност, произтичащо от твърдението на Бареков, базирано на „един агент от ДАНС” ми каза- не че оспорвам верността му, но по липсата на логика няма да я изобретявам насила.

Търся също логиката в твърдението на отвлечения, малтретирания, освободения срещу подкуп и многократно интервюирания през последните близо 4 години Ангел Бончев, който също намеси Би Ти Ви в своя разказ за събитията от времето на преживения от него ужас. По неговите думи, похитителите искали той да направи определени изявления именно по тази телевизия, къдет се рекламирала и фондацията, на която му заповядали на преведе парите от откупа за жена му Камелия Бончева, похитена съответно при плащането на откупа за освобождаване на съпруга й.

Да ви става ясно нещо по отношение на телевизионната нишка в този сюжет, освен че се води екранна конкурентна битка между две телевизии?

Ако питате мен, скромното ми мнение е,че най-недосегаемата сфера от българката публичност за правосъдието през всичките изминали години на т.н. преход са тъкмо медиите, чрез които невидимите кукловоди водят битките си и по тази причина ги пазят от „посегателствата” на разследващи, прокурори и съд. Един единствен случай за подкуп в българската журналистика изплува от мъглата, макар да се знае от всички за масовата подкупност в гилдията и заснетата със скрита камера Васа Ганчева по-скоро предизвика съчувствието на публиката, попадайки в ролята на единствената жертва на подобно изобличаван на екран, а малко по-късно и в гроба след скоротечно заболяване. Получи се отново потвърждение на „мъдростта”, че за кражбата на кокошка няма прошка, а за милиони няма закони.

Храбро е, разбира се вече днес, да се громи президента, когото Бареков така услужливо обгрижи при онази история с моето прогонване от Би Ти Ви. Но не е новина, появила се днес „за първи път” в студиото на ТВ 7, че президентът Първанов и олигархът Гриша Ганчев са ползвали една и съща охрана. Преливането на охранители между олигарсите , приближени на Първанов, беше разкрито от офицера от НСО Николай Марков през 2007 година, поради той (също за волнодумство) беше демонстративно смачкан пред строя.

Днес обаче има нов президент и само с едно мръдване на химикалката би могъл да постигне чудеса или поне да произведе истински новини по темата за това какви са ги вършили в миналото подчинените му пряко днес служби. Ако продължа с нескромните припомняния, ще дам отново най-добре познатия ми пример: като директор на БТА с един подпис закрих с влизането ми в началническия кабинет цялата кореспондентска мрежа на агенцията в чужбина- цели 26 бюра по света, спечелвайки си смъртни врагове на лична основа и разбира- сред ДС и военния му аналог, чиито кадрови служители бяха явно повечето кореспонденти на БТА. Чувам, че в Грузия постъпили така с милицията: разпусналия я през 2004 г. , уволнявайки всичките 40 000 милиционери, като на тяхно място назначили нови, обучени в новото време хора. Значи може! Може, но за тази цел се иска воля, а не шикалкавене, пируети и замитане на следи, което наблюдаваме днес отново.

Share on Facebook

Следваща »