Така лидерът на ДСБ  Иван Костов се обърна към президента от кулоарите на парламента днес.

Конституцията категорично задължава президента да назначи и освободи от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства по предложение на Министерски съвет. Не пише „преценява и назначава”. Тук на президента не е дадена възможност да преценява, заяви пред журналисти Костов. Не е необходимо съгласието на президента, добави той. В чл. 103 от Конституцията е казано, че МС ръководи и осъществява външната политика на страната. Процедурата е уредена и в Закона за дипломатическите назначения. Там е казано и че Министерски съвет ръководи външната политика на страната. Единственият прецедент, при който президентът може да преценява и да връща укази, е при избора на главен прокурор. Ако президентът не назначава по предложение на ръководния орган, той саботира и този член на Конституцията. „За нас вече се вижда категоричен аргумент за импийчмънт на президента, ако той откаже да освободи посланиците в Турция и САЩ.”

Късно снощи е излязла информация, че посланикът в Турция си е подал оставката. По този начин този човек, който може да е извършил нарушение, достойно се опитва да защити президент, който фактически иска да не изпълни Конституцията, т.е. той се опитва да му помогне.

Най-сериозният нарушител на гласуването в чужбина тепърва ще излезе, каза Костов и го назова. Това е посланикът ни в Лондон Любомир Кючуков. В предишния парламент той е бил зам.-министър на външните работи и на практика е организирал изборния процес извън страната. Името на Кючуков като основен виновник за изборните нарушения ще бъде посочено и от специализираната Временна комисия, която се занимава с този проблем и вероятно ще предизвика отзоваването му от Лондон.

“Президентът досега е имал лукса да живее с правителства, към които е имал много близка политическа връзка. Той е живял в лукс и е разширил властта си. Сега за пръв път ще управлява с правителство, на което се опитва да играе ролята на контра. Което е абсолютно недопустимо за всеки държавен глава. Просто трябва да си изпълнява задълженията – никой не е задължен да го убеждава и да му дава аргументи”, така Костов коментира как вижда генезиса и развитието, довели до острия сблъсък премиер-президент.

“Ако ГЕРБ отстъпи и останат ненаказани тези, които са опорочили изборите ще наруши основно свое изборно обещание. ГЕРБ трябва да възстанови истинското конституционно съотношение по отношение на дипломатическите служби, както е уредено в Конституцията, а не както го е направил Първанов и подопечните му правителства. Ако не го направят, значи от ГЕРБ са готови да направят много сериозен компромис на президента”, обясни Иван Костов.

Сподели

Георги Първанов се опитва да обезцени изобщо класифицираната информация. Например, тук искаме да напомним, онези 30 страници, които изчезнаха от собственото му досие. И се обръщаме към правителството сега, тези 30 страници да се върнат в досието на Първанов като доносник на бившата Държавна сигурност. Да видим дали са толкова безобидни или не. И ние, обществеността и медиите да решим дали тези доклади са важни или неважни. И тази информация е важна или неважна.

Що се отнася до въпроса, който вълнуваше всички през миналата седмица. Информацията, която изтече в “Шпигел” е отчетния доклад на ДАНС за 6 месеца на годината. Този доклад осветява работата на ДАНС по такъв начин, че прави невъзможно тя да продължи тези разследвания, които е предприела и които е отчела пред Сергей Станишев, Георги Първанов и други. Защото лицата, макар и скрити зад прякори вече са предупредени щом разполагат с този доклад. Те са готови да изградят своята система от алибита и да се защитят. ДАНС трябва да закрие всички тези разработки и да ги започне наново. Не може един президент да казва, че тези доклади и тези папки нямат отношение към националната сигурност на страната. Нашият извод до тук е, че президента прави всичко това, за да блокира държавата. Да спаси мафията във властта там където е останала, там където присъства. Той се опитва да покаже на Бойко Борисов и на правителството на ГЕРБ колко страшен ще бъде отпорът от тази мафия ако те започнат действията си срещу тази мафия.

И накрая за мутрите. Ние искаме вие да си припомните следните неща. Кой назначи бившите охранители на Маргините в Националната служба за охрана? С чий подпис един от тези охранители стана заместник началник на НСО? Искаме да си припомните кой искаше ДАНС да разследва ОЛАФ? До колко тезата, цитирам “има влиятелни сили в българското правителство или българските държавни служби, които нямат интерес да бъдат наказано което и да е лице” като цялата държава знае, че това лице си има име, че срещу него има дело. Това беше българският президент. Така че президента като боец срещу мутрите, срещу мафията изглежда крайно неубедителен. Освен това, той с това изявление прави опит да зададе линия на поведение на Главния прокурор Борис Велчев и на председателя на Касационния съд. Бивши негови съветници те трябва да покажат, че вече не са бившите му съветници, а са Председател на Върховния касационен съд и съответно Главен прокурор на Република България. В тази връзка ние искаме да напомним нашата оценка за 100-те дни на правителството, че ГЕРБ не е започнал войната срещу мафията. Ние настояваме тази война да бъде започната независимо от заплахите. Включително и заплахите на президента. Впрочем, важен детайл, президента очевидно винаги е правил това, което направи тези дни, но не се е виждало как го прави през правителството, което той създаде на тройната коалиция. Сега обаче правителството го няма и той трябва да излезе пред очите на медиите да защитава позицията на мафията във властта в България. Това се случва сега. Просто и преди го е правил, но не се виждаше.

В тази връзка ние призоваваме ГЕРБ без никакво колебание да започне войната. На първо място, да изясни ролята на президента. Да разкрие тези документи от далаверата в Ирак “петрол срещу храни”. Освен това, понеже г-н Бойко Борисов каза, че нямало подписи на г-н Доган. Ние знаем къде има подписи на г-н Доган и поемаме задължението да информираме с писмо и да поискаме от министър председателя и от вице премиера Цветанов да започне да събира доказателства за разследване на обръчите и на самата персона Ахмед Демир Доган. Така ще започне войната. И накрая за енергетиката:

Иван Иванов: Във втората част на своето изявление президента Първанов отново засегна една тема, по която той няма никакви правомощия – темата за българската енергетика. Всички хора в България знаят, че президента е най-яростния защитник, в пълният смисъл на думата “адвокат” на руските енергийни проекти в България. В своето изявление вчера той се оплакваше от енергийната политика на правителството в същия контекст, мечтаейки за същите руски енергийни проекти. В същото време президента остана безмълвен за истинската, реална заплаха в областта на енергетиката за България в следващите седмици. След явното предупреждение на президента Путин към Европейския съюз, че може да се стигне до следваща газова криза ние Демократи за силна България заявяваме, че всъщност трябва България да влезе подготвена в тази криза в следните направления. На първо място, трябва държавния резерв да бъде с такива количества течни горива, каквито са предвидени по закона, котелно гориво и както е предвидено в нашия договор за присъединяване към Европейския съюз. На второ място, топлофикациите в страната, които трябва да осигурят отопление за българските граждани да имат съответните запаси от вида гориво, с което оперират и в същото време да имат възможност за максимално бърза смяна на горивото ако това се наложи при газова криза. И на трето място, запасите на България от природен газ в хранилището Чирен трябва да бъдат максимални. България след като заради управлението на предишното правителство, в началото на януари тази година се оказа най-неподготвената страна в Европейския съюз и реално единствената която 16 дни се оказа без природен газ не трябва да се оказва в същото положение в следващите седмици ако избухне следващата газова криза. Това е категоричното становище на Националното ръководство на Демократи за силна България.

Г-н Костов ще кажете ли къде има подписа на г-н Доган?

Иван Костов: Ще кажем. Когато напреднем достатъчно и се убедим, че наистина ще започне тази война ще ви информираме.

Колко страшен очаквате да бъде отговора на мафията?

Иван Костов: Може да бъде сменено правителството, може да бъде дестабилизирана страната, може да бъдат блокирани нейните институции. Много неща могат да бъдат направени ако не започне тази война.

На по-късен етап ще настоявате ли за импийчмънт?

Иван Костов: Ако излезе писмото с подписа, молба на Българската социалистическа партия подписано от председателя, сегашен президент Георги Първанов, в което той се обръща за помощ от Садам Хюсеин, разбира се, че ще поискаме процедура на импийчмънт.

Благодаря ви!

Сподели

Митът, че след 89-та година медиите у нас са свободни или нещо се е променило…

Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само на http://www.kafene.net.

Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Скандали, разработки, доклади, СРС-та. Изводът от цялата тази помия е, че почти нищо в малкия и твърде неспретнат Булгаристан не се случва случайно. Че някой цели нещо или разиграва поредния театър в негов интерес и на тези, които седят около него. Както и как да се изманипулира общественото мнение, чрез предизвикани скандали, за твърде лични ползи, но този някой да излезе и герой от образувалото се мочурище.

Другият извод е и, че службите се занимават повече с това дали медиите говорят и пишат против управляващите, а не с други по-съществени задачи.

Другото, което не може да не ме отврати е, че изважданите по лъжичка на час досиета (цели двайсетина години) след началото на т.нар. “преход” показаха и друго важно нещо. Водещите журналисти и преди, и сега не са случайни хора и дори и да са били случайни някой ги е вкарал в кацата с мед и много други л…..Проблемът ми е, че никой от тези хора не излезе да разкаже историята си преди да бъде публикуван в списъците на ресорната комисия.

По-важният въпрос, който обаче никой не поставя е дали и сега се вербуват журналисти. И дали след години, при някакво незнайно ново обръщане на нещата, няма да вадим пак досиета.

По този повод, Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата, разказва през декември 2008 г. пред в-к “Новинар” нееднозначно:

“Няма служби в света, които да не се интересуват от журналистите, които контактуват с много и различни хора. Няма лошо да се работи професионално между двете съсловия. Но е порочно, укоримо и неморално съвременните служби да гарантират кариера за тези журналисти, с които работят.”

Впечатляващото е, че годината е 2008, а не 1989….А краткият коментар може да бъде, че винаги трябва да търсим мръсотията зад блясъка, както пишеше в една дебела книга…за рекламата.

Никога нищо не се е променяло

Едни от най-щастливите ми професионални години са тези, в които работих като кореспондент на българската секция на Би Би Си в Атина. И както от Лондон не ми беше налагана цензура, с единственото условие материалите да спазват високите професионални норми и етичния кодекс на Би Би Си, така доста български представители не рядко са се опитвали да “контролират” съдържанието на предаденото от гръцката столица. Или впоследствие да се опитват да въздействат…

Примерите, които ще опиша са характерни за начина на мислене и работа на “наш’те” хора.

Годината е някъде 2000-2001. Заформя се един от най-големите скандали между България и Гърция. Официалният повод е, че от администрацията на МС е изпратено официално писмо, в което се заявява, че БТК-а не може да бъде продаден на гърците, защото това представлява заплаха за националната сигурност. Би Би Си първо от българските медии отразява началото на скандала. Последвалата медийна война е може би добре позната или добре забравена. Факт е, че Би Би Си я проследи от началото до официалния й край…

Кореспонденциите ми от Атина стават повод “добросъвестен български гражданин” в Атина, когото познавам и предполагам, че има тесни връзки с посолството ни, да ми дойде на гости и да ми обясни и препоръча, че така не може да продължава и ако не спра да съобщавам подобни неща положението ми ще се затрудни. И не защото на мен могат да направят нещо, поне докато работя за Лондон, но да не забравям, че имам семейство и роднини в България.

За неочаквания гостенин и разговора с него е уведомен прекият ми началник в Лондон и той предлага да изпратим протестно писмо до Външно. Нещо, което отклонявам и съжалявам за това в настоящето…

Прекият резултат от моето неблагоразумие е, че достъпът до всякаква информация от българското посолство в Атина е отрязан.

След като се виждат, че с лошо няма да стане, година-две след гореописаното, изведнъж конкретен човек от посолството започва да ми се обажда често с предложение да изпием по кафе. В даден момент той започва да ме моли за меко казано твърде странни услуги. Например, понеже съм запознат с медийния пазар, да му помогна с информация кои са собствениците на гръцките медии и други подобни щуротии. Единствената подробност е, че информацията за собствеността на всички медии в страната е публично достояние и даже се преподава в първи курс на Департаментите по медии на гръцките университети.

В един момент толкова ми писва, че отклонявам всички следващи покани за “кафета” и историята, надявам се, приключва.

Още една характерна случка. Второ посещение на държавния глава Георги Първанов в гръцката столица. В конкретен момент шефката на пресцентъра му Бойка Башлиева идва при мен и започва да ми дава доста приятелски съвети как да не включвам конкретно инфо в материала си за Би Би Си, появило се в гръцката преса, защото било ирелевантно към посещението, а и така ще злепоставя тази “толкова успешна визита”. Ако не знаете, когато български журналисти пътуват с наши делегации в чужбина, посолството им дава превод на прегледа на съответния местен печат, за да могат да го включат в кореспонденциите си. И както често се случва – тъй като не знаят езика и дали прегледът е пълен, журналистите често “лапат мухите” и ги тиражират по медиите си, без да се замислят, че може и нещо “очернящо” да липсва или да е изрядно замазано.

Годината е 2004. Олимпийските игри са в разгара си, а аз съм на прием в т.нар. Българска олимпийска къща (такива правят всички страни в града-домакин. Това беше първата подобна изобщо на България). В двора имам честта да се запозная с новия ни консул в Атина – симпатичен млад човек.

С изненада обаче, когато разбира за къде работя, този 30-тина годишен младеж изпада в тих ужас и кротко ми заявява, че очевидно работя за “една вражеска и зле настроена към нас станция”. След краткото онемяване от моя страна, повече никога не се видяхме…

Българският период – времето на разочарованието и тъмницата в държавата

През пролетта на 2005 г. се завърнах от Атина, след като вече и неофициално знаех, че дните на българската редакция са преброени. Нещо, което нямаше нужда и някой да ми казва, след като бюджетът беше така сериозно орязан, че не достигаха пари за елементарни неща.

След няколко месечно лутане и невъзможност да си намеря работа, все пак се озовах в “Хоризонт”. След едномесечно чиракуване без пари, през юли 2005 г. бях и назначен.

Свобода съществуваше, което приятно ме изненада. Най-голяма беше тя за “лидерите” на бунта срещу Бориславов. (Мисля, че всички следващи шефове се страхуваха от конкретните личности и затова им предоставяха и свободи, които за повечето не съществуват)

Набързо ми беше обяснено и, че ситуацията е следната: ресорните репортери са като най-сериозните пи ар-и на ресорите, които отразяват и защитават управляващия ресора им като зеницата на окото си. Нещо, в което в последствие щях да имам шанса да се убедя и лично.

Установих и, че цензурата е доста модернизирана. Не че някой ти забранява да кажеш нещо, но то просто никога не достига като информация до теб в нюзруум-а. Но пък ако си го намериш сам, няма кой да те спре да го кажеш в ефир…

С изключение на факта, че за да бъдеш назначен от друга медия в БНР, се прозвъняват, от най-висше място, поне няколко телефона, за да се докаже, че на предишното си работно място си отразявал ресора си пристойно и тези, които си отразявал не са недоволни….

Другият фрапантен случай от този период е един преглед на печата в новините, който предизвиква нервен срив в социалната министърка Емилия Масларова.

Вестниците бяха публикували нейна снимка как тя инспектира условията в шивашка фабрика. Сред обикновено облечените женици, на снимката се виждаше как тя е с палто, което струва поне заплатата им за година напред. Нещо, което беше отбелязано от моя колега в ефир. Целият последвал тормоз, който му беше хвърлен от самата Масларова, нейната шефка на пресцентъра и ресорният репортер в “Хоризонт” върху нещастния човек, дръзнал да направи такъв коментар, беше неописуем… „Покани“, направени лично от Масларова да отиде в кабинета й, за да си проведат “един сериозен разговор” и т.н. Въпреки, че шефовете бяха осведомени за големия проблем, създаден от журналиста – никой поне пред нас и официално не го защити… Тормозът за този човек от Масларова и екипа й продължи цял ден. И беше като назидание и предупреждение за другите от новините да внимаваме.

Властта в “Старата къща” се смени през 2007 година. Новият генерален директор Валерий Тодоров беше посрещнат с леко недоверие. Той обаче ни събра и ни обясни как нещата ще се променят и то само за добро. “Хоризонт” щяло да стане едно модерно радио, с хубава музика и по-малко “безсмислен” говор, както и че заплатите ни поне ще се доближат до тези в другите медии. И до този момент там си остават едни от най-ниските в бранша.

Сега си давам сметка, че приказките за модернизиране са били отлична форма за ограничаването на “неудобната” реч, но не и на безсмислената. Защото никой не се караше, ако някой е провел дълго интервю на живо, ако то не би създало проблем. Но имаше проблем, ако то не беше удобно и проблемът винаги се подчертаваше, че е в дължината.

Заради изключителния малшанс новините да са едно от най-слушаните неща по Радиото – там реформата беше най-радикална и безмилостна.

Президентът Първанов се превърна в свещена крава. Всички бяха наясно, че критиката срещу него е равна на много проблеми и лични професионални главоболия.

За първи път, откакто аз бях там, и разни управляващи започнаха да звънят директно в нюзруум-а и да искат обяснения защо едно или друго не е минало или е минало така.

Шефката на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева много обичаше да си говори с новоназначените от новия шеф продуцент новините и продуцент репортери. Един път Пашалиева беше толкова изнервена, че съобщаваме, че на проведените местни избори казваме за по-малко спечелени общини от БСП, което обаче си беше факт. Просто й се искаше да са повече, така като твърди Партията, и репортерът беше задължен да пренапише новината си, защото така се иска…въпреки несъгласието му с опорочаването на фактите. Заглавието на “редактираната” версия беше кръстено от репортера във вътрешната система на БНР “БСП не може да брои”.

При прочитането от мен на друга новина, сгреших ударението на фамилията на зам.-министър. Реакцията беше мигновена. От високо ниво ми се обадиха да ме нахокат, явно защото зам.-министърът е бил твърде недоволен. Наложи се да изчета новината отново в следващата емисия – на челно място, с правилното ударение, въпреки че самата новина беше изключително маловажна. С ужас научавам, че този човек щял да става говорител на БСП!

Най-голямата проява на цензура върху мен, обаче, беше при освиркването от работници на министър Петър Димитров в Пловдив, който отиде да ги успокоява при обявяването на затварянето на предприятието им. Въпреки че новината беше публикувана в редица сайтове, и беше изпратена и от кореспондента ни в Пловдив, бях “горещо помолен” от продуцентите –цензури да я сваля от водещите новини при откриването на Вечерния бюлетин на БНР. Не стигаше това, ами влизайки в студиото и зачитайки новината се оказа, че тя е редактирана, и прочистена. Нещо, което осъзнах при четенето в студиото. Липсваха освиркванията, недоволството…Като цяло излезе, че Петър Димитров е бил посрещнат на бял кон от щастливите работници…

Не искам да коментирам случаите, в които неудобни звуци на опозиционни политици са орязвани, защото така…Нещо, което научавахме в ефир при излъчването на емисиите, заради разликите в съдържанието и времетраенето им.

През пролетта на 2008 г. бях помолен да водя четиричасов следобеден празничен блок. Основната предложена тема беше за блоговете и блогърите. Тема, която мина през одобрението на ръководството, поради незнанието на шефовете за опасността, която крие. Друга тема от предаването – интервю с гей-поета Николай Атанасов за стихосбирката му с гей поезия и за това що е то гей поезия и има ли нужда от нея – не успя да прескочи летвата. Причината беше мнението на висшето ръководство на програмата, че “тези неща не са за хората, които са седнали да обядват на празничния ден”. С триста зора интервюто мина в един нощен блок, седмици след това, в 3 без 20 през нощта.

От наблюдението какви теми не са желани или направо избягвани, реших да създам този блог, който четете и в момента. Коментирах теми, които бяха табу за мен като журналист в БНР, или пък бяха силно изопачавани. Разбира се, тогава блогът официално се списваше от Йоан Кръстев…

Реалистично за “Идеалист”

Предложението да работя за списание “Идеалист” дойде неочаквано – от познат, който тогава работеше в “Капитал”. Звучеше повече от невероятно, за да е истина – свобода, високи етични норми и никаква намеса на издателя.

Първоначалната идея на главния редактор Йордан Матеев за това какво ще включва и как ще изглежда това ново издание беше доразработена от събрания екип на срещи, който се провеждаха редовно между юни – юли и август 2008 г в офиса на фирмата на издателя Стефан Гамизов.

Проведеното обучение през целия септември в офиса на списанието действително беше нечувано за българските ширини.

Нещата започнаха да се замъгляват при започването на същинската работа. Из офиса започнаха да витаят недомлъвки и подозрения кой точно седи зад този проект и какво точно цели с него.

До новината, че заплануваният и бленуван първи брой няма да излезе на хартия на първи ноември…Така започна публикуването на малкото разработено и предвидено на блога на изданието. Съжалявам, че до днес никой, освен екипа, не видя дори и на pdf формат първия брой на неизлязлото списание.

Големите ми въпросителни и дискомфорт обаче бяха предизвикани от още няколко различни събития и факти. Въпреки че вярвам в общата идея на списанието – правото на свободен и информиран човешки избор, единственият ми проблем беше, че в България от либералните идеи и приватизацията, например, се възползват и се възползваха конкретни хора и интереси, но обикновеният човек е немислимо и най-вече невъзможно да започне дори и малък собствен бизнес. Той винаги е обречен да живее в мизерията и да работи за друг… В началото на свободната инициатива пречеха мутрите с бухалките, сега ГОЛЕМИТЕ са превзели целия пазар.

Както и да е, обратно към списанието – в последствие, зам.-главният редактор така започна да се бърка и пренаписва текстове, че понякога не можех да позная, че оригиналът е излязъл от мен. След няколко скандала и осъзнаването, че от това няма смисъл написах молбата си за напускане. Вече не виждах и голяма разлика в стила на свободата от всичко най-лошо в БНР.

И до ден днешен, както и всички мой колеги от списанието, си чакаме последната заплата, хонорарите, неизплатената отпуска, а те и като не напуснали доброволно – обезщетенията за прекратяване на трудовите договори…

Четейки през изминалата седмица за какво всъщност е ставало въпрос се чувствам толкова омърсен, че “издателят” Гамизов ни е забъркал в някакво списание, което явно никога не е искал да издаде, с идеята да си постига някакви твърде скрити цели. Можеше да си събере повече от лесно екип от хора, които биха му изпълнявали всяка поръчка, а не да се цели някакво качество. Нямало е нужда и да ни баламосва за големите си, възвишени идеи. Почти година по-късно излиза, че списанието е закрито след като издателят е постигнал своите си цели.

Кратката ми лична поука от всичко разказано е, че явно живеем в пост-комунистически миш-маш с много неизвестни и добре скрити кукловоди…

Така уж живеем свободно, но без свободата и без знанието, че всъщност я нямаме и не разполагаме с нея.

P.S. Исках да напиша и още много неща, но стана твърде дълго…

Тайната ми надежда е, че това четиво ще предизвика поне някакъв диалог за състоянието на медиите и тяхната свобода, и собственост…Защото без независими и свободни журналисти…няма и информиран избор.

http://bulgariancomments.blogspot.com/2009/10/blog-post_31.html

Сподели

▲ Атанас Атанасов

ДКСИ трябва да се закрие, съветници са дърпали конците на Станишев и Сертов, Първанов носи пряка вина, че сигурността на държавата е пробита, казва бившият шеф на НСС и лидер на ДСБ – София

Интервю на Стойко Стоянов

- Генерал Атанасов, нормална държава ли е България, след като стана ясно, че в ДАНС вместо с национална сигурност са се занимавали с ченгеджийски номера, доноси и политически интриги?

- Големият проблем на българския преход, на тези 20 години въобще, се състои в това, че репресивният апарат на комунистическия режим не беше наказан за безобразията преди 1989 г. Офицерите на Държавна сигурност (ДС) бяха подслонени от бившата комунистическа партия, получиха там закрила. После те продължиха да правят това, което са вършели винаги – да тровят обществения живот, да създават напрежение.

Тогава, когато има организирани действия от държавата срещу тях и почустват, че са изтласкани от определени позиции, те имат само един начин на защита, който са учили цял живот – да плетат интриги, за да могат да се опитат да запазят позициите, които имат в държавата. Това е жалкото и може би от бившия Източен блок ние сме единствената страна в това абсурдно положение, именно защото офицерите от ДС не бяха изправени пред съд, за да отговарят за нарушаване на човешките права. Оттам идва целият проблем.

- Преди 3 месеца в интервю за Frognews.bg прогнозирахте, че Сертов го пращат в Солун, за да е по-близо до разследващите. Познахте. Премиерът Борисов вчера го отзова от дипломатическа работа. Закъсня ли тази реакция?

- Всяка нова власт, когато се структурира, заварва една администрация и се натъква на заложени мини. От една страна, новото управление трябва да се отнася с нормална търпимост към цялата администрация, а от друга – трябва да е наясно, че винаги ще има хора, които заради най-различни интереси, включително и комерсиални, ще играят срещу държавата. Това не е учудващо. Но аз виждам няколко важни момента, свързани с последните скандали около ДАНС.

На първо място за обществото остава неясно, защо проблемите с ДАНС се адресират до настоящото ръководство на Агенцията. В случая става въпрос за защита на класифицирана информация. В нашата държава има специален орган, създаден за това и той е Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Къде е тази комисия и някой ще и потърси ли отговорност, че за 8 години съществуване е създала абсолютен хаос и няма никаква защита на класифицираната информация?

Ясно е обаче защо скандалът се адресира към новото ръководство на ДАНС. От тази институция през последните месеци бяха изтласкани хората от ДС и те сега действат по системата – “Няма по-добра защита от нападението”.

Преди около две седмици парламентарната комисия за контрол на ДАНС, след задълбочена проверка на делото “Галерия” излезна със специално становище, което изпрати и на прокуратурата. В него беше посочено, че старият председател на ДАНС Петко Сертов е превишил правата си с разкриването на разработката “Галерия” без основание. Злоупотребил е срещу обществото, като е подписал искане за подслушване на журналисти, издатели и политици. А Алексей Петров, Хаджолов и не знам кой си още са си превишили правата, като са призовавали граждани на разпити без да са имали право за това и са им оказвали психологически натиск. След това становище прокуратурата трябваше да предприеме действие, тоест да им се потърси отговорност. Но прокуратурата за пореден път нищо не свърши, тези хора се прегрупираха и тръгнаха да контраатакуват. И какво измислиха – някакъв скандал, някакъв доклад бил изчезнал от кабинета на премиера. А това е срам за държавата ни.

- Докладът, който се въргаля сега в Интернет прилича повече на откровен донос, отколкото на официален документ от ДАНС…

- Проблемът е, че никой не може да ви каже дали това, което се въргаля в Интернет, е действителният текст. Защото под заплаха от наказателна отговорност за издаване на класифицирана тайна няма кой да излезне и да посочи – да, това е автентичният текст или не е, защото и в единия, и в другия случай е издаване на класифицирана тайна. Това обстоятелство дава възможност да се манипулира. Този текст може да няма нищо общо с истинския доклад. Може части от него да са автентични, други да са извадени или прибавени. Просто Господ знай за какво става дума.

- От прокуратурата обявиха, че след доклада на парламентарната комисия за контрол на ДАНС са образували дело, но срещу неизвестен извършител. Наистина ли нарушителите на закона в ДАНС са неизвестни?

- Точно тук се състои манипулацията на прокуратурата. Защо не образуваха наказателни производства срещу конкретните виновни лица? Този доклад за ДАНС не е писан от някоя ветеринарна служба, а е изготвен от парламентарна комисия, която е направила задълбочена проверка. Депутатите са им предоставили всички материали, включително и стенограмите на изслушаните лица. Но тава се е оказало недостатъчно за прокуратурата да образува конкретни дела. Това не е първият случай, при който държавното обвинение с бездействие замазва нещата. Аз си давам сметка, че в прокуратурата имат сериозен проблем, защото и по последния доклад, който се въргаля в Интернет, била направена проверка преди време, но установили, че няма престъпление. А сега да не се окаже, че има? Трябва да е ясно, че всички тези интриги вървят в публичното пространство, заради бездействието на прокуратурата.

- Имали държавата реално нужда от комисията на Цвета Маркова?

- Ако в този скандал има институция, която трябва да бъде разпусната – това е ДКСИ. От там раздават безразборно допуски до класифицирана информация и ни вкараха в няколко скандала. Спомнете си, че бяха отзовавани български дипломати от НАТО и ЕС, след като партньорите ни казаха, че за тях някои хора са нежелани. Трябва да е ясно, че във всяка една институция на държавата има служител по сигурността на информацията, който се грижи за опазването й. Такива има в МС, НС, навсякъде. Питам тогава, каква работа е свършила ДКСИ с този служител в МС, след като от кабинета на премиера са изчезнали документи и то със секретен гриф?

Тези факти показват абсолютната ненужност от тази комисия, безсмислено е да харчим толкова пари на данъкоплатеца и да ги издържаме. Няма Коледа, на която цялата комисия на Маркова да не отиде някъде на екскурзия с пари от бюджета. Едната година бяха в Чехия, другата в Гърция… А Маркова ходи да преговаря и да подписва договори за обмен на класифицирана информация със страни от Латинска Америка. Това е абсурд, кога ще обменяме информация с тях – целта е екзотични безплатни екскурзии, разходки и харчене на пари.

А ето сега имаме скандал в държавата, но тази комисия я няма никъде. Има някакъв слух, че Маркова и хората й са спечелили благоволението на новата власт – дали е вярно, предстои да видим.

- Вярвате ли, че е съществувала някаква паралелна власт в държавата, която е дърпала конците на Сергей Станишев и Петко Сертов?

- От всички проучвания, които съм правил и от информацията, която е преминала през мен ме е заболяла главата. На практика решенията в държавата не са взимани нито от МС, нито от парламента, а от лица приближени до премиера по някакви странни особености. Раздавани са пари под масата за инфраструктурни проекти, енергетика и това не е ставало от оторизираните институции. Ще ви дам пример с прословутото Информационно обслужване. Това, което излезна за дружеството е само върхът на айсберга. Там са давани пари на подизпълнители, с указанието – тази фирма е наша, там трябва да отидат парите. И след като такива неща са се случвали в тази малка фирмичка, представете си в другите сектори какво е ставало!

Оказва се, че през неформални центрове, лица, приближени до министър-председателя, са му внушавали определени решения и това е налагано и на МС, и на парламента. Срещу тази практика има възмущение и в самата БСП. Там също има почтенни хора, не всички са престъпници.

- Защо Станишев и Сертов се крият и не искат да говорят по проблемите открито пред обществото, дали не са зависими от компромати?

- Тези хора продължават да смятат, че са много велики и могат още да дърпат конците отзад. Отделно има усложнения в отношенията между тях. Разбирам, че един от кандидатите за председател на БСП Татяна Дончева разчита на Бриго Аспарухов, Иван Чобанов и Алексей Петров да и осигурят подкрепа за избор на лидер. Изобщо нищо ново в старата партия. Там ченгетата продължават да диктуват. Жалкото е, че от време на време получават и властта в тази партия. И тогава правят маса зулуми.

- Страната се тресе от скандали, а президентът Първанов все едно го няма. Вчера ни в клин, ни в ръкав призова за оптимизиране на икономическите отношения с Южна Корея. Защо не свика Съвета за национална сигурност?

- Нашият президент два мандата, особено втория го прекарва като турист. Той има задкулисна рола за всичките неща, които се случват, а публично съвсем не счита, че трябва да поеме някаква отговорност. Наистина Съветът за национална сигурност го свиква за какво ли не, но сега става ясно, че сигурността на държавата е пробита и за това той има пряка роля, защото назначава шефовете на тези служби, но не взема никакво отношение.

Най-вероятно не иска да се покаже на светло, защото ще трябва да отговаря на неудобните въпроси: Кой сформира тройната коалиция, кой издигна Станишев за премиер и преди това – за лидер на БСП? И понеже това са все неудобни въпроси, предпочита да ходи на лов. В криза сме, трябва да се стяга коланът, почват съкращения, а в същото време няма седмица, в която той да е пропуснал ловен излет. Ами събота и неделя само командировките на служителите от НСО са достатъчно пари, с които би могло да се изхранват други хора. Но той не предприема такива ограничения за удоволствията си.

- ДСБ излезе с искане за промяна на Конституцията след паралелния скандал с Красьо Черния от Плевен. Ще се задълбочи ли тази интрига?

- Там нещата са толкова омазани, че не знам как ще се излезне от този скандал. Дейността на Черничкия във ВСС е само върха на айсберга. Това не е цялата информация, има други хора в съдебната система, които са свързани с това лице и чудно защо тази информация все още е тайна. От това досъдебно производство, което е образувано по случая нищо няма да излезне. Най-разумно е да се разсекрети цялата информация и да се прочете публично пред ВСС, но явно нямат смелост за такава стъпка.

Имам чувството, че там няма чисти магистрати. Като че ли всички са участвали в купуването и продаването на магистратски места. Аз съм изумен – преди два дни подаде оставка окръжният прокурор на Бургас Ангел Ангелов, с мотива, че е установено, че е разговарял с този човек Черничкия. Обаче Ангелов е избран от ВСС по личното предложение на главния прокурор. Какво означава това, че Красьо Черния е работил с главния прокурор, или го е подвел? Какво е станало? Нормално е да питаме, след като Ангелов подава оставка, а каква роля е имал този, който го е предложил на поста? И това сигурно не е единственият случай.

- Защо смятате, че това досъдебно производство ще се провали?

- Защото народът е казал: “Гарван на гарван око не вади”. Фантазия е да се смята, че самата система ще реши собствените си проблеми, те са оплетени вътре. Тоест, решението трябва да дойде извънинституционално, от парламента. Затова ДСБ предлагаме радикални реформи – да се промени механизмът за избор на ВСС, да се намалят мандатите на тримата големи в съдебната система, да се намери мястото на прокуратурата в държавното устройство.

Сподели

БНТ

Цялото интервю може да гледате на страницата на БНТ

Според Иван Костов не може да се даде цялостна оценка на кабинета, без да е видян бюджетът за следващата година. В момента все още тече дебат по него, а един дебат не може да се коментира. Той оцени положително дискусията за финансовите мерки, защото така правителството влиза в диалог с експертите и заинтересованите групи, които реагират и биват чувани.

„Аз няма да съм този, който ще упреква финансовия министър, преди всичко защото знам с каква колосално тежка задача се е нагърбил. Защото финансовият министър трябва да предложи драстични съкращения в бюджета, предвид драстичното намаляване на бюджетните приходи. И трябва това нещо да го балансира. Това е много тежка задача, за който и да е финансов министър в света и е абсолютно обяснимо той да търси абсолютно всякакви средства.“ Така оцени Костов работата на министър Дянков.

Относно АЕЦ „Белене“ Костов заяви, че това е проект, който ще вкара България в дългосрочно задължение (30-40 години) и ще ни лиши от всякакво друго кредитиране по линията на международните финансови институции. Освен това според него „Бургас-Александруполис“ ще унищожи целия туризъм по Южното ни Черноморие.

Полза за България ще има, ако се направи диверсификация на източниците за доставка на газ, а Русия като доставчик на газ за България е изгубила всякакъв авторитет след газовата криза, която ни причини, заяви Иван Костов. Ако българската икономика в момента не е в състояние да даде милиарди доходи в бюджета, то това е защото в началото на годината й беше нанесен изключително тежък удар, обясни още той.

Сподели

„София в добри ръце“ е мотото на предизборната кампания на Йорданка Фандъкова. Това беше обявено днес при официалното представяне на кандидата на ГЕРБ за кмет на София. „Най-важното според мен е фактът, че София ще може да получи пълна подкрепа от правителството на България”, каза Фандъкова. Тя обясни, че много добре познава проблемите на града, който много обича.

Според нея проблемите са свързани с транспорта, трафика, чистотата, кучетата и детските градини.

На представянето присъстват вицепремиерът Цветан Цветанов, председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов, председателят на Софийската организация на ГЕРБ и заместник-председател на Народното събрание Лъчезар Иванов, общински съветници, районни кметове и депутатите на ГЕРБ, избрани от столицата. Основният опонент на Фандъкова – претендентът на БСП Георги Кадиев, откри кампанията си вчера.
Напомняме, че Фандъкова подкрепят СДС, ДСБ и „Атака“, но тя ще се кандидатира като самостоятелен кандидат на ГЕРБ. Днес е крайния срок за подаване на документи за участие в частичните местни избори в столицата, Враца, Правец и Разлог, които ще се проведат на 15 ноември.

Сподели

Реализацията на проекта „Набуко“ е истинската диверсификация на доставчиците на енергоностители за България, другото „шутиране на Украйна”, заяви лидерът на ДСБ Иван Костов в кулоарите на Народното събрание.

Ако има проблем с „Набуко“ да го реши Европа, ние защо сме нейни членове, заяви той. Нека направят нещо за България и изобщо за Югоизточна Европа, призова Костов. „Изумен съм колко му е къса паметта”, така Иван Костов отговори на упреците на Румен Овчаров, че България губи средства и възможности заради изграждането на „Син поток”.

Публикациите в руските медии, че България може да бъде извадена от проекта „Южен поток“ са част от руската тактика за натиск върху България.

Сподели

Иван Костов – VI НС на ДСБ – изказване (03.10.2009) from dsb media on Vimeo.

Сподели

Обявиха Алексей Петровкато щатен служител на ДС

Комисията установява и обявява принадлежност към структурите на бившата ДС следните лица:

Алексей Илиев Петров – щатен служител, ДС, управление VI, направление „Т“.
Член на Надзорния съвет, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива

Божичко Методиев Стоянов – ОУ на МВР-Перник-ДС, агент, псевдоним Гълъбов.
Началник сектор в териториално поделение-Перник от 01.02.1997 г.

Владимир Живков Василев – ДС, управление III-VII-I, агент, псевдоним – Спасов.
Началник отдел „ФСД“ и гл. счетоводител в териториално поделение-Видин от 01.01.2000 г.

Георги Иванов Шаламанов – ДС, ВКР-III армия-VII, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Тунджа.
Началник на управление в териториално поделение-Шумен от 01.10.1986 г.   до   26.11.1990 г.

Димитър Михайлов Димитров – ОУ на МВР-Силистра-ДС, нещатен служител.
Директор на териториално поделение-Силистра от 10.11.1989 г. до 06.11.1995 г.

Евгений Якимов Иванов – щатен служител, ДС, ПГУ.
Член на Надзорния съвет от 02.11.2006 г.
Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB102101-001-04/12-1569/ 12.08.2009 г.

Иван Брайков Ангелов – ОУ на МВР-Толбухин-ДС, отделение икономическо, агент, псевдоним – Атанасов.
Началник сектор „ПОВН“ в териториално поделение-Добрич от 01.12.2006 г.

Иво Кирилов Владимиров – ДС, ВГУ-ЧЖ; ПГУ, агент; секретен сътрудник, псевдоними – Петър; Галев.
Началник отдел „Международно сътрудничество“ от 16.02.1995 г. до  28.02.1998 г.
Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB102101-001-04/12-1569/ 12.08.2009 г.

Илич Ефремов Иванов – ДС, управление II-IХ-IV; управление IV-III-II, агент, псевдони – Альоша.
Началник сектор от 11.08.2003 г.

Йонко Боянов Савов – ОУ на МВР-Кюстендил-ДС, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Памир.
Директор на дирекция в териториално поделение-Кюстендил от 10.11.1989 г. до 31.12.1990 г.
Началник управление в териториално поделение-Кюстендил от 01.01.1991 г. до 30.06.1992 г.

Кирил Владимиров Александров – ДС, ПГУ, щатен служител.
Началник управление „Човешки ресурси“ от 01.11.1995 г. до 01.06.1996 г.
Главен директор на дирекция „Администрация и управление на човешките ресурси“ от 01.06.1996 г. до 10.11.1997 г.

Красимир Цеков Дечев – ДС, управление VI-I-I; управление VI-II-III, агент, псевдоним – Димов.
Член на Надзорния съвет от 17.05.1996 г. до 12.12.1997 г.

Лазар Христов Лазаров – ОУ на МВР-Шумен-ДС, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Явор.
Директор на териториално поделение-Шумен от 22.10.1984 г. до  09.02.2006 г.

Любен Ганчев Ганев - ОУ на МВР-Толбухин-ДС по линия на ВГУ, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Луна.
Ръководител сектор „КРД“ в териториално поделение-Добрич от 01.04.1998 г.  до 03.01.2001 г.

Михаил Кирилов Михайлов – ОУ на МВР-Хасково-ДС, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Светлина.
Ръководител сектор КРД
Ръководител сектор КР по ДОО
Началник сектор КР по ДОО от 17.06.2002 г.

Николай Цветанов Ангелов – ДС, управление 03, отдел 05, агент, псевдоним – Жечев.
Член на Надзорния съвет от 27.07.2004 г. до 02.11.2006 г.
Обявен с решение № 25/ 12.02.2008 г. – министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри

Петко Янчев Янчев – ОУ на МВР-Михайловград-ДС, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Пирот.
Ръководител сектор „РОД по ДОО“ в териториално поделение-Монтана от 01.07.1999г. до 11.11.2005 г.

Ради Добрев Люцканов – ДС, ВКР-3 армия-1, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Бреза.
Главен счетоводител в териториално поделение-Сливен от 01.08.1990 г. до 14.07.1998 г.

Тасо Иванов Тасов – ОУ на МВР-Михайловград-ДС, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Дунав.
Директор ДПО в териториално поделение-Монтана от 10.11.1989 г. до 15.12.1989 г.

Тодор Георгиев Вачков – ОУ на МВР-Пловдив-ДС, отдел II, отделение IV, агент, псевдоним – Милко.
Член на Надзорния съвет от 04.03.1997 г. до 12.03.1999 г.
Обявен с решение № 25/ 12.02.2008 г. – министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри

Тодор Николов Николов – ДС, управление II-IХ-VI, агент, псевдоним – Антон.
Член на Надзорния съвет от 12.12.1997 до 18.10.2000 г.
Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Тодор Николов Николов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.

Цветан Средков Борисов – ОУ на МВР-Михайловград-ДС, съдържател на явочна квартира, псевдоним – Пирин.
Наочалник отдел „ОПКО“, „ОВКО“, „КПК“   в териториално поделение-Монтана от 01.11.1996 г. до 01.08.2009 г.
Комисията е проверила и кандидатите за участие в местни избори на 24.10.2009 г. – за кмет на кметство Раздол, общ. Струмяни; за кмет на общ. Руен; за кмет на кметство Подкова, общ. Кирково; за кмет на общ. Стамболово; за кмет на общ. Дулово; за кмет на район „Източен“, общ. Пловдив; за кмет на кметство Крапец, общ. Шабла; за кмет на кметство Щипско, общ. Вълчи дол; за кмет на кметство Капитан Петко войвода, общ. Тополовград; за кмет на район „Илинден“, Столична община; за кмет на кметство Горски сеновец, общ. Стражица; за кмет на кметство Балша, район „Нови Искър“, Столична община; за кмет на кметство Бяла черква, общ. Павликени; за кмет на кметство Кошарево, общ. Брезник; за кмет на общ. Раднево; за кмет на кметство Дюлево, общ. Средец; за кмет на общ. Ракитово.
Проверени са 63 лица. Четиринадесет лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона.

Комисията установява и обявява принадлежност към структурите на ДС на следните лица:

Ахмед Махмуд Мехмед – Управление трето, отдел 11, отделение 5-ДС, агент, псевдоним – Громов.
Кандидат за кмет на общ. Руен, обл. Бургас, издигнат от инициативен комитет
Обявен с решение № 18/ 25.10.2007 г. – кандидати за местни избори 2007 г.

Джан Мехмедов Дуралов – ДС, управление III-ХI-II, агент, псевдоним – Немо.
Кандидат за кмет на общ. Дулово, издигнат от инициативен комитет
Мустафа Осман Ходжа – ОУ на МВР-ДС, отдел 03, отделение 06; РУ на МВР-Айтос-ДС, агент, псевдоними – Баръш; Борисов
Кандидат за кмет в общ. Руен, издигнат от инициативен комитет
Доклад по чл. 16, ал. 2, т. 2 на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-І-1970/ 09.11.2007 г.
Обявен с решение № 19/ 23.11.2007 г. – кандидати за местни избори – 2007 г

Сподели

Резултатите от проверката на Черни бяха налице само няколко дни след монтирането на инсталацията му – двайсет и шест държави от ЕС приеха напълно нормално изложбата, а българското правителство и лично външният министър Ивайло Калфин заплашиха, че ще разбият клекалото с чукове. Вследствие на тази реакция Черни покри картата на България и клекалото, монтирано върху нея, с черен плат, което придаде на страната известна трагична екзотичност. И тъкмо си помислихме, че с това поредният срам е приключил, Давид Черни беше поканен от пловдивски художници да гостува в града им по време на изложба, посветена на двайсетата годишнина от падането на Берлинската стена. Така стигаме отново до митичния образ на Славчо Атанасов, който освен кмет на Пловдив е член на ВМРО, избран е с помощта на ГЕРБ и управлява с подкрепата на общинските съветници от БСП, ДПС и “Атака”. Ще ви цитираме част от аргументите, с които Славчо Атанасов забрани на Черни да стъпва в общинските сгради в Пловдив:
● „Едно изкуство трябва да възпитава в дух на добро, в дух на родолюбие, в дух на партиотизъм – как например се забранява националсоциализъм и фашизъм, когато се пропагандират – пак могат да минат за изкуство”.
● „Човекът, който унизи и обиди българската държава, няма място на територията, чиито институции представляват българската държавност и община”.
Тези думи, изречени от родолюбеца Славчо Атанасов, са пряко доказателство, че България е страната на неограничените възможности, защото само в тази страна един абсолютно ненормален и неадекватен човек може да бъде избран на демократични избори за кмет на втория по големина град. Няколко дни след изявите на Славчо Атанасов Давид Черни отговори с писмо до кмета на Пловдив, което, надяваме се, ще сложи край на митичния двубой между българския патриотизъм и турския клозет. Представяме ви част от писмото на Черни до Славчо:
“Уважаеми господин кмете, със съжаление научих, че вестта за моето посещение Ви е наскърбила и Вие сте ме обявили за персона нонграта в управлявания от Вас град. Искрено се надявам, че пловдивчани са достигнали до такава степен на безпроблемно съществуване и живеят така хармонично и охолно, че единственият им проблем в живота е черният парцал, който съм сложил в багажа си.
Всъщност аз идвам в Пловдив да внеса яснота в така коментирания казус. И да дам някои предложения, които ще ни помогнат да преодолеем недоразуменията. Очевидно това, което Вие нарекохте „турски кенеф“, е наскърбило Вашите патриотични чувства. Не съм имал точно такава цел, но вече е късно да обяснявам какво съм искал да кажа. По-важното е как да излезем от тази ситуация.
Имам чувството, че Вас и вашите съграждани е обидило най-вече изображението на дупката на тоалетната, коятопри повече фантазия може да се свърже с т.нар. анално отверстие. Несъмнено това отверстие и дупката на тоалетната са свързани в една система. За съжаление късно се усетих, че в страни, където доминира символно истинската мъжественост, дупката като ентропичен елемент обижда гражданите.
Затова имам едно предложение. Открих в интернет един интересен паметник – това, което пловдивчани наричат „Рендето“. Разсъждавайки защо с Ваше съгласие е вдигнато „Рендето“, а сте против „Дупката“ и „Парцала“, стигнах до извода, че обяснението е във фалическата същност на пластиката, издигната на Вашата улица.
Готов съм, ако ми я предоставите, да я демонтирам, да я пренеса до Брюксел за моя сметка и да я издигна отново на територията на Европарламента. Така европейците ще се досетят, че истинският символ на българщината трябва да стърчи нагоре – като устремен към небето здрав пенис. Ако на някого не му е ясно, ще закача най-отгоре и Вашият трибагреник. Какъв по-добър символ на Вашата красива страна от един корав пенис, или както разбрах, че му викате, „хуй“. Единственото, което ще си позволя да направя от естетическа гледна точка, е малко да го сплесна.
С уважение: Давид Черни”

Сподели