Иван Иванов: Посегнаха на правата ни със закона за електронните съобщения

- Доводите на г-н Цветанов, че разпечатки се правят почти от всеки собственик на фирма и че полицията няма да следи съдържанието на разпечатките, а с кого се е свързал даден човек, което ще улесни преследването на престъпниците. Какви са вашите конт-радоводи и как посрещате приемането на закона? – Преди всичко, съгласно конституцията на Република България свободата и тайната кореспонденция са неприкосновени. Там не се говори за съдържание на кореспонденцията. Това, което г-н Цветанов иска да проследява, е реквизит към кореспонденцията, което е намеса в личния живот на българските граждани, отнемане на права, които ние като законодатели трябва да защитаваме. На второ място, в европейската практика няма друга страна – членка на ЕС, която да е въвела подобно контролиране на трафичните данни в Интернет. Искането за въвеждане има само едно обяснение – че МВР е безсилно да разкрива или предотвратява престъпления с методите и средствата, които използват развитите демокрации, каквито са Германия, Франция, Англия. В това отношение Синята коалиция с нейните две основни партии ДСБ и СДС е единствената политическа сила в НС в момента, която остана вярна и последователна на своите принципи по повод на този закон. Преди 6 месеца ГЕРБ бяха против тези текстове, а сега си промениха мнението. БСП, които тогава внасяха закона, сега се обърнаха в обратна посока; същото стори и “Атака”. Единствено Синята коалиция показаха на българските граждани, че защитават последователно техните права. В направените предложения от правителството има още един текст, който, ако не бъде оттеглен, ще падне в Конституционния съд. Нека уточним, че подобно проследяване може да се извърши съгласно конституцията само когато се разследват или предотвратяват тежки престъпления, които се наказват с лишаване от свобода над 5 години. Вносителите от Министерския съвет обаче предлагат да се разшири приложното поле на този текст за всички престъпления, които се наказват с лишаване на свобода от 2 години нагоре. И ако този текст бъде гласуван, той ще падне в Конституционния съд… Ние сме добронамерени към управлението на ГЕРБ, но това не значи, че можем да нарушим принципите си в ущърб на правата на българските граждани. Защото в нашата предизборна платформа ние сме декларирали, че ще се борим за недопускане на подобен пряк и практически безконтролен достъп до трафичните данни в интернет. Надявам ГЕРБ да размислят… – Има ли някакво разместване в партийната подкрепа за правителството, след като този път “Атака” гласуваха заедно с ГЕРБ? – Явно ще бъдат заедно, защото “Атака” няма принципи, които да отстоява при заемането на определена позиция. В момента тяхната позиция е диаметрално противоположна на тази, която заявиха преди 6 месеца. Още повече че “Атака” въобще не взе участие в разискванията и не предложи аргументи, но гласува… Просто така гласува… И все пак за първи път един важен законопроект мина праз пленарната зала на НС единствено с гласовете на ГЕРБ и на “Атака”. 100 депутати подкрепиха законопроекта, 79 не го подкрепиха, сред които бяха всички депутати

Иван Костов БТВ, ДПС да чака тежки удари.От юли месец 2009 предупреждавам за огромния дефицит в бюджета и прогнозите ми се сбъднаха.

ДСБ са категорично против следенето чрез директен достъп до интерфейс.

Днес на редовна  пресконференция на Националното ръководство на ДСБ заместник председателят на партията Иван Иванов съобщи, че тъмносините са категорично против следенето чрез директен достъп до интерфейс. ДСБ ще се обърне с покана за спешни разговори към представителите на ГЕРБ с цел неприемливите текстове да отпаднат още преди влизането на закона за първо четене в пленарната зала.

Блогът на ДСБ стартира своята мобилна версия

От днес блогът на ДСБ стартира своята мобилна версия. Вие ще имате достъп до сайта през всички модели мобилни устройства. Надяваме се това да бъде от полза на всички, които искат да научават новините първи.

Ако имате каквито и да е проблеми с отварянето на мобилния сайт, моля да ги  коментираме под темата. Честит първи сняг на демократите в София.

Иван Иванов: ДСБ няма отношение към Тагарински

Г-н Иванов, Яне Янев твърди, че напусналият РЗС Марио Тагарински е инструмент за реализиране на общи интереси на ГЕРБ – президента и ДСБ. Как ще коментирате?

ДСБ нямат никакво отношение нито към напускането на Марио Тагарински от групата, нито към последвалия от това факт – разпадането на самата група. Никакво отношение. Ние действително, като говоря в лично качество, с Марио Тагарински като хора, които участваме в една и съща комисия – Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм – имаме много сериозни различия по политиката, която България трябва да води в областта на енергетиката. Но това няма нищо общо с неговото напускане.

Но Яне Янев ви включи и ДСБ в схемата с външни интереси за проруско влияние.

Просто казах, че ДСБ няма абсолютно никакво отношение с това, което се случва там. Защо намесиха ДСБ, трябва тях да ги попитате. Нека изяснят някакъв факт, някакъв факт, който да оправдае техните изявления и да ги подплати. Такъв факт няма.

Каква е вашата версия за случилото се с РЗС?

Аз не мога да коментирам фантазиите, които могат всеки ден да се появяват от един или друг депутат. Същите хора преди три дни говореха за политическо отвличане. Дали сме свидетели на политическо отвличане, като го гледаме Марио Тагарински да се разхожда в Народното събрание и да дава вчера изявления по БНТ и БНР.

И въпреки всичко не даде адекватно обяснение за постъпката си – напускането на групата на РЗС.

Аз не мога вместо него да го дам това обяснение.

Имате ли някакви подозрения?

Дори да имам, не мога да ги изкажа, защото те са само подозрения.

 

Валерия Йонкова

Иван Костов: През 1997 г. избрах да правя реформи

Андон Андонов: руснаците няма да простят на Костов, че докара тук НАТО и ЕС!

Костов набира сили за бляскавото си бъдеще като Командира, Първанов се прави на Путин и така създаде нашенските олигарси. Това казва в интервю за “Шоу” бившият областен управител на Пловдив Андон Андонов. Той властва над тепетата при служебното правителство на Стефан Софиянски, при Иван Костов и в началото на управлението на Симеон. Прадядото на Андонов е съратник на Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Родът Андонови е сред най-известните у нас. Чичото Иван Андонов е бил пилот, цар Борис го праща военно аташе в Берлин. Бащата на ексобластния е бил шеф на легионерите в Пловдив, лежал е в повечето комунистически затвори, накрая в Белене. С режисьора Иван Андонов са братовчеди.

- Г-н Андонов, не симпатизирате на Желю Желев, защото е марксист. Но останахте верен на Иван Костов, който е преподавал политикономия на социализма?!

- Желю може и да е бил добър президент, но аз не приемам неговите компромиси и марксистките му идеи. Той гледаше да се нагажда. Не можем с него да сме от едната страна на барикадата. Иван Костов може и да е преподавал нещо, но той е изграден демократ. Откакто го познавам, е много последователен и никога не се е измятал. Защо Костов е толкова атакуван и мразен от опозицията?! Защото е много опасен за враговете си! Той премести границата на Евросъюза и НАТО до Черно море и това никога няма да му бъде простено от руснаците. Навремето всички, които не играят по свирката на Москва, бяха ликвидирани физически, но него решиха да го ликвидират политически. Те и техните мекерета от БКП-БСП са в основата на политическата изолация на Костов. Те разбраха колко умен и опасен е той и решиха никога да не го допуснат до власт.

- Кога се разбра, че Костов застрашава руските интереси и е опасен за Русия?

- Още от самото начало. Руснаците имат добре развита мрежа на службите в нашата страна. Всичко се разбира.

- А как приемате факта, че Георги Гергов е консул на Русия в Пловдив?

- Гергов си е техен. Комунист. Обаче се правеше, че не се интересува от политиката и си гледа само бизнеса. Каза ми го лично! Даже споделяше как е помагал на всички партии. Но миналата година облече униформата, сложи каскета /влезе във ВС на БСП/. Аз смятам, че това не е по негова воля, принудиха го. Той е типичен пример на олигарх от групата на президента Първанов.

Защото Първанов като всички руски гъзомийници твърдо имитира руския модел – модела Путин. Точно Путин създаде олигарсите и, подражавайки му, Първанов създаде свои. Във всяка една област на страната има олигарси – да вземем Гриша Ганчев, братя Диневи, Гущеров, Валентин Златев…

 

- Помним обаче как Гергов се кле във вярност на синята идея, после беше издиган за кмет на Пловдив от НДСВ?!

- Гергов може да е получил задача да развращава партиите – защото даването на пари е развращаване. И резултатът е налице – разлагане на тези политически сили и тяхното съсипване – идеологически и морално. Гергов е голям хитрец. Като бях общински съветник, един ден предстоеше да се гласува за неговото дружество “Пълдин”. Той ми се обади по телефона и казва: Андоне, утре ще гласуваш ли за мен? Казвам: Георги, изключено! Ама аз ще се обадя на Иван, вика той. Под Иван се разбира Иван Костов. На другия ден идва в общинския съвет и казва: аз говорих с Иван. Казвам: ти си говорил с Иван, но Иван не е говорил с мен. Няма да стане работата.

Аз работих с Костов. За толкова години той нито един път не ми се обади да ми каже да лобирам за някого. Костов е принципен и си пази името.

- Ще му вземат ли на Гергов панаира?

- Само Господ знае. Защо да няма такава възможност?!

- Защо му е на Първанов да си създава олигарси по “модела Путин”?

- Ролята на олигарсите е да заместват партийните секретари от соца. Тогава те решаваха проблемите на партията по места. Нали трябва някой да ги замести сега. Хората с най-много пари и влияние сега са новите партийни секретари. Олигархът е човекът, който има пари, може да подкупи когото трябва, да организира “безплатна” изборна кампания, да пречука или да заплаши някого, да помогне да се обогати неговата партия.

- Вие бяхте областен и по времето на царя?

- През 1996 г. му организирахме много добро посрещане. Спас Гърневски искаше да го прави почетен гражданин на Пловдив. А като дойде на власт, той уволни Гърневски като директор на летище Пловдив. В Кричим Симеон ни говори с един архаичен език. Например на хладилника казва ледник. Казва: донеси от ледника това и това. НДСВ ще загине, ще изчезне. На мен ми се повръща от Милен Велчев и грозната му жена. Казаха, че за да оцелеят в кризата, правели по-малко екскурзии в чужбина. Представяте ли си?! Да говорят за това на фона на цялата беднотия на народа!

- А СДС защо се разпадна, г-н Андонов?

- Някои хора осребриха сините идеи. За Петър Стоянов какво да кажа?! Ако той не е осребрил идеята, то това е брат му Емил, едно голямо разочарование. Със семейство Стоянови ни свързват много неща, бяхме много близки с баща им Стефан. Той беше областен управител при Филип Димитров. Много уважаван и свестен човек. А Емил Стоянов си купи една палата в панаира за без пари и сетне я продаде за милиони.

- Спомняте ли си как по това време в. “Труд” смазваше Костов с нелицеприятни репортажи?

- Не му прави чест на Тошо Тошев, защото Костов му намери средства за операцията в Париж. Говоря за трансплантацията. Но какво може да се очаква от човек, който се отказва от баща си?!

- Сега обаче Костов е шеф на комисията за контрол на ДАНС?

- Ала-бала, това е временно, за шест месеца, колкото да не е без хич. Бойко не дава нищо. Бих го посъветвал повече да слуша Костов. Все ще научи нещо.

- Каква мислите за Надежда Михайлова?

- Нея вятър я вее на бял кон. Тя е любовчийка парекселанс. Авантюрите й са много. Не е лошо нещо любовта – аз не съм против. Но трябва политикът да внимава. Познавам добре възможностите й. Речите й ги пишеше Иван Костов, тя няма нищо самостоятелно. Много случайни хора влязоха в политиката – включително и тази местна неблагодарница Мария Капон, много съм разочарован от нея. Като стана депутатка, се лепна за Костов, цяла година той я учи на парламентаризъм и после тя започна да го плюе. Казах й: колкото повече плюеш Костов, толкова повече дебелееш. Станала е прасе. И сега, като не е избрана за депутат – не може да го преживее. Ходи, навира се, на някаква партия е председател. Тя отвсякъде е изпъдена.

- Жените в политиката – сладка тема. Говореше се, че Надка Михайлова е любовница на Иван Костов?

- Не на Костов, а на Петър Стоянов. Иван е морален и религиозен човек – никакви цинизми пред него не се говорят, клюки – изключено. И оттам някои остават с впечатление, че той е темерут. Той не е човек за маса, държи се на положение. Когато сме били някъде заедно, той даже е казвал – тръгвам си, защото преча на компанията. Аз бях единственият областен управител, изкарал пълен мандат при Костов. Подмени всички, защото се издънваха, крадяха. Ще ти дам пример с колегата ми от Варна – Добрин Митев – страхотен разбойник. Той се ожени за актриса от варненския театър и избяга в Нова Зеландия. Сега е осъден задочно и го търсят, за да го върнат в България. Той опорочи идеята. Пак във Варна областния лидер на СДС – Янко Станков, беше пълен мафиот. Носеше огромен пръстен и караше да му целуват пръстена, изживяваше се като Дон Корлеоне. В крайна сметка това лице днес е областен лидер на ДПС във Варна?!, същият този Станков, но който Костов имаше доверие.

- Една от дъщерите на Костов му е казвала, че не е добър кадровик. Щом най-верните му хора като Евгени Бакърджиев, Йордан Цонев, Валентин Василев го предадоха…

Спомням си какво правеше и Христо Бисеров, човек, оставил в Пловдив неприятно впечатление. Той държеше тук едни координатори. Беше ги пуснал в цялата област, те се месеха в назначенията. Тогава Бисеров беше главен секретар на СДС и вероятно като такъв беше създал една неясна, тъмна структура от хора. Те идваха и тропаха по масите – в този борд ще бъде назначен този и този. Какво да направиш?! Аз не мога за всяко нещо да звъня на Костов. Имах един много интересен случай, като смениха Богомил Бонев като министър на вътрешните работи. На мястото на Бонев сложихме Емануил Йорданов – Мими. Първата работа на тоя Мими беше да уволни пловдивския шеф на полицията, но без да ме уведоми, а аз съм областен управител. Случайно разбирам това на път към София. Отидох в парламента и за късмет намерих Иван Костов. Казах му: без мое знание не може да се уволняват шефовете на полицията в Пловдив. Толкова. Костов вдигна телефона на Мими и се разбра, че вече всичко е свършено. Костов обаче каза: ще го върнеш. Върнаха тогава Илиян Йорданов. Той си изкара целия мандат. След това дойде Валентин Петров, него Данчо Бакалов го издигна. После Петров пък стана близък с Румен Петков и накрая го изгониха.

Атанас Атанасов: Политическата съдба на Яне не зависи от него самия

Едва ли парламентът ще позволи на Яне Янев да направи отново група, прогнозира политикът от ДСБ. Според него обаче повече от ясно е, че Тагарински не напуска ПГ на РЗС от идеали, а заради политически интерес. Ген. Атанасов лансира още тезата, че съгласието премиер-президент е само илюзорно и временно.

 - Кой според Вас стои зад разцеплението на РЗС?

- Зад разцеплението на РЗС стои самото РЗС. Начинът, по който беше формирана парламентарната им група, народните представители, кандидатите, тази сбирщина от хора с различни интереси, с различни идеологически виждания, предполагаше, че ще се стигне до такъв момент. Въпросът е кога беше моментът, разбира се.

- Тоест, Вие не сте съгласен с публичната констатация на Яне, че ГЕРБ стои зад това?

- Янев има интерес за пореден път да си изрисува физиономия на жертва, жертва на властта, за да може да се опита от това да капитализира дивиденти. Затова се държи по този начин. Иначе тази политическа партия още след изборите беше ясно, че  оставането й в редиците на подкрепящите мнозинството е лицемерно, временно явление. Самият Янев го беше определил на шест месеца. И впоследствие да може да обърне оръдията, както се казва с военни термини.

- Тоест, той предварително беше подготвил обществото, че следва завой към опозиция?

- Разбира се, че имаше такъв план. Той беше очевиден този план. Сега в един момент обаче ходът на Марио Тагарински го изненада. Изпревари, не изненада. А може би и заедно – изненада и изпревари. Иначе нямам никакви колебания за това, че мотивите на Тагарински нямат нищо общо с чест, идеали и т.н. Имайки предвид неговата политическа биография, която е изключително шарена, ясно е, че става въпрос за политически играч, който си гледа личния интерес. В какво се състои личният му интерес да напусне ПГ на РЗС, това можем да гадаем. Политическата практика е дала най-различни примери в тази посока.

- Политически или материален е този интерес?

- При всички случаи интересът е политически. Какви облаги би могъл да му донесе, можем да гадаем. Политическата практика е дала различни примери за капитализиране на такова поведение. Ще наблюдаваме, ще видим.

- А президентът, според Вас, да има нещо общо или той е встрани от цялата драма?

- А, вижте, президентът никога не е встрани. Това е категорично! Не мога да кажа каква е неговата роля. Искам обаче да Ви подчертая няколко факта, които смятам, че имат значение и са важни. Още преди изборите, по време на кампанията и след изборите важни дейци от ГЕРБ, като Цветан Цветанов, например, определяха РЗС като продукт на специалните служби. И не само това. Разбира се, че Янев доказа тази хипотеза с яростната си защита на старото ръководство на ДАНС, което беше освободено. То има интерес да има парламентарна група на РЗС, а не да няма. Ако може да разглеждаме нещата с такава терминология – ударът може да е срещу тях, разбира се.

- Именно Цветанов каза, че изнервеността на Янев се дължи на секването на кранчето с информация от ДАНС.

- Така е. И точно поради тази причина може да му се е разклатила и партията. Но трябва да сме наясно с това, че принципно, когато не подбираш средства и методи за трупане на политически дивиденти, се случва така. Не може да няма принципи при формиране на партия, при излъчване на представителите на тази партия, защото, вижте парламентарната група на РЗС – ами те са от кол и въже, събрани там!

- Прогнозирате ли парламентарното ръководство, мнозинството и останалите парламентарни групи да се отметнат от правилника на НС и да позволят на Яне да състави група с по-малко от 10 депутати?

- Не вярвам това да се случи. Ние от ДСБ, изразихме нашата позиция. Заради политическото номадство в предишния парламент, когато се нагледахме на невероятни неща, трябваше да бъдат предприети такива ограничителни мерки, за да не позволяват такива разходки. Между другото, в скоби сложено, Марио Тагарински беше един от тези примери. Той влезе в парламента като представител на Демократическата партия в ОДС, после напусна, след това отново се върна, пак напусна и накрая на парламента беше член на ПГ на РЗС, нещо, което не беше влизало в парламента. В крайна сметка не могат да се удовлетворяват такива капризи – днес напуснал един, утре ще напусне друг и ще искаме намаляване на бариерата отново… Малките ПГ са заплашени от такава съдба, но, в крайна сметка, правилата трябва да бъдат за всички.

- А каква ще е по-нататъшната съдба на Яне, като приемаме, че той си остава независим с неговите депутати. Това ли беше лебедовата му песен? 

- Ще ви прозвучи много остро, но политическата съдба на Яне Янев не зависи от него.

- А от кого?

- От тези, които дълги години го движат из политиката. Така че, зависи какви планове тези, които са зад него, и които финансово му подпомагат партията.

- Кои са те?

- Ами, най-различни среди. Най-различни гаулайтери, олигарси, зад които той застава или те застават зад него.

- Понеже заговорихте за олигарси, какво мислите за бъдещите политически проекти на един такъв хазартен бос като Васил Божков и на бившата барета и съветник от ДАНС Алексей Петров?

- Божков няма да влезе в политиката. Той никога не е излизал от нея по своеобразен начин. В предното правителство Васил Божков контролираше най-важния пост, а именно министъра на финансите. Пламен Орешарски беше негово лично назначение. Така че Божков си има партия, това е БСП. Той си работи с нея. И понеже сега неговата партия е в опозиция, и на него му се ограничават бизнес възможностите пред държавата и той пищи. Това са писъци на пренебрегнат човек, докато Алексей Петров е много близък с проекта на Яне Янев, така че трябва да следим тяхното поведение. То, донякъде е координирано.

- Вие вярвате ли, че Първанов ще прави нова партия, пред нашия сайт Янев я определи като социалдемократическа веднага след местните избори, или пък версията на Бриго Аспарухов, че президентът ще оглави пак БСП?

- Вижте, Първанов си има партия. И аз не искам да бъда в съзвучие с човек като Бриго Аспарухов, но Първанов си има партия. Може определени парчета от тази партия някъде да заминат, но той може да крои планове през неговата си партия.

- Допускате ли да я оглави?

- Не мога да правя такива прогнози. Много е рано. В политиката две години са много време.

- Любопитен ми е Вашият коментар на това сближаване на премиер и президент. Те вече започнаха всичко да съгласуват или по-точно Борисов започна всичко да съгласува с Първанов, откакто се срещнаха.

- Аз мисля, че това усещане е илюзорно донякъде. И това поведение е продиктувано основно от имиджова гледна точка – на страната, на правителството. Борисов и Първанов са своеобразни конкуренти, но политическата конюнктура налага да имат подобно поведение. Но искам да подчертая нещо изключително важно, защото не се забелязва – така или иначе Първанов клекна! Той се прави на мъж, демонстрира мускули, но двамата посланици си заминаха. И то, заминаха си унизени, за да се опитат да предпазят неговото унижение. Тоест, те подадоха оставка, за да може да го извадят от тая ситуация, в която е попаднал. Той нямаше друг избор, освен да ги освободи. Така че Първанов клекна, и ако има някакво сближаване, то е на базата именно на това клякане.

- Донякъде и мнозинството, и премиерът направиха компромис, че приеха забележките му по данъчните закони и бюджета, и отидоха на крака при президента…

- Важно е съдържанието на цялата тази история. Конфликтът между двамата избухна толкова сериозно, след като Първанов реши да откаже освобождаването на посланиците, след което това се случи, и сега, че отишли на крака, това е публичен ефект. Неслучайно употребих една фраза – всичко е илюзорно и е временно. Следващите избори, които идват, са местни и президентски. Така че, и това има много важно значение.

 

  www.bnews.bg

Ива Капкова

Антоанета Цонева – За единния избирателен кодекс

Съдържанието на доклада поражда някои въпроси.

Какъв е мандатът на Комисията и какъв резултат следва да очаква от нейната работа парламентът и обществото?

Прави впечатление, че най-конкретният ангажимент на Комисията, формулиран във въведението към доклада, е че “след извършване на проверка за спазването на закона при провеждането на избора и в случай на установени сериозни нарушения, създадената Комисия следва да изпрати по компетентност сигнал до Върховна касационна прокуратура”. Този ангажимент произтича от мотивите, с които е създадена Комисията.

От проекта на решение за приемане на доклада от НС разбираме, че Комисията следва да изпрати текста до държавните институции за запознавене и “предприемане на мерки по компетентност”, а констатациите по различни сигнали трябва да бъдат обсъдени и взети предвид в хода на изработване на ново изборно законодателство.

Политическите позиции, изложени в дебата при сформиране на Комисията от НС (проследен чрез стенограмата на заседанието на парламента от 2 септември 2009 г.), като че ли задават доста по-високи цели и очаквания за резултатите. От трибуната депутатите настояват за цялостен преглед на изборния процес, който да повлияе при изработването на новото изборно законодателство. Досега, казват народните представители, не се е стигало до дълбоко, детайлно и сериозно обсъждане на провежданите избори, въпреки наличието на съмнение за честността при провеждането им.

Общото разбиране е, че Комисията трябва да провери сигналите, подавани при подготовката и протичането на целия изборен процес и въз основа на тях, да направи анализ какви са причините и условията, довели до опорочаването му.

Очакваше се този анализ да очертае ясно oбсега на проблемите, които да бъдат решени при изработването на Избирателния кодекс, който ще се отнася до всички видове избори.

Какво ни предлага или не ни предлага подготвеният доклад?

Обсъжданията при създаване на Комисията породиха очакване, че ще бъде изговен продукт със значението и тежестта едва ли не на “Бяла книга на изборния процес в България”, която да предизвика широк обществен дебат, да определи политическата рамка и принципите, които ще следва новото изборно законодателство.

Това, което се установява към момента е, че Комисията не е осигурила условия за осъществяване на публичен дебат по изготвените от нея заключения и препоръки. Докладът не е представен и не е обсъждан с различните заинтересованите страни – партии, структури на гражданското общество, институции и др. – подход задължителен при стартиране на всяка нова политика и при реформиране на съществуващи практики, още повече когато става дума за изборно законодателство.

Докладът не е публикуван на страницата на НС, за да могат да се запознаят с неговото съдържание, например, заинтересованите български общности в чужбина, които активно се противопоставиха на начина, по който администрацията се опита да ограничи възможността им да гласуват.

Предполагам, че Комисията ще се защити с аргумента, че докладът ще бъде дебатиран при неговото приемане от НС и всяка друга претенция изглежда излишна.

А не биха ли могли да се дават становища по констатираното и препоръчаното от Комисията и дали тя не би имала интерес да се запознае с тези мнения в едно по-широко публично обсъждане?

Кой знае, може Комисията тепърва да представи работата си на публиката и да потърси обратна връзка с нея. Нейният председател все още не е дал заявка в тази посока.

При старта на Комисията обаче г-н Явор Нотев заяви: “Амбицията ни е да направим преглед на сигналите и да ги групираме така, че те да станат основа на бъдещи законодателни промени” и още: “Редно е да се разгледа работата на Комисията, която коментираме като етап, като една подготовка за работата и то много тежката и сериозната работа, по изготвянето на Избирателен кодекс. ”

За съжаление, докладът не представя задълбочен анализ на ситуацията, още по-малко на причините, довели до убеждението в обществото, че институциите не могат да гарантират честен изборен процес. Относно идеята за групиране на сигналите по важност и очертаването на насоките за бъдещи законодателни промени – докладът не предоставя добре систематизирана информация.

В него четем: “Комисията прие за необходимо да изиска и събере информация за сигналите, постъпили в институциите, компетентни по закон да приемат и решават такива сигнали, както и актуални данни за процедурата, по която са разгледани и решени или се разглеждат и решават сигналите. Поставената цел беше да се разшири обхватът на проверка и да се съпоставят данните за постъпилите към различните институции сигнали за изборни нарушения, така че комисията да има възможността за собствена оценка и заключение.”

Представяне на факти и обстоятелства, оценки, статистика, както и ненужни повторения, формират основното съдържание на доклада. Отсъства систематизирано изложение на проблемите, съществуващи в различните етапи на изборния процес – от подготовката и регистрацията на политическите субекти, през провеждане на предизборната кампания и отчитане на резултатите от изборите.

По структура докладът много повече напомня преглед на справки и становища на различни държавни институции, отколкото структуриран, аналитичен текст, който да послужи като основа за създаване на Изборен кодекс. Следваният подход – представяне на информация от различни институции за опорочаване на изборния процес във връзка със сигналите, постъпили до тях, съпроводена от различни по характер изводи и оценки на Комисията, не е позволил да се достигне до изготвяне на систематизиран списък на проблемите, които новото изборно законодателство следва да реши, т.е. политическият отговор – задаващ рамката на предстоящата реформа в изборното законодателство, не е даден.

Какви бяха очакванията към доклада?

Тежките проблеми, които имат институциите в България по осигуряването на честен изборен процес, налагат очакването Комисията да се фокусира върху формулиране на заключения и препоръки, отнасящи до:

- ефективността на съществуващите контролни механизми върху целия изборен процес – от подготовката и регистрацията на политическите субекти до провеждането на предизборната кампания и отчитането на изборните резултати;

- финансирането и разходването на средства в предизборната кампания;

- манипулирането на вота чрез изборен туризъм, купуване на гласове, контролиран вот;

- начин на разкриване на секции в чужбина и липса на реален контрол върху тях;

- неравната тежест на мандатите – както пропорционалните, така и мажоритарните;

- некомпетентността на изборните комисии, политизиране на изборните комисии, включително ЦИК;

- кой има право да участва в изборите – принцип на отседналост;

- наличието на депутатски имунитет за кандидатите за народни представители.

Докладът представя, в една или друга степен, незначителна част от изброените проблеми – акцентът е поставен върху провеждането на изборите в Република Турция и САЩ – разкриване на секции, изпращането и приемането на изборните книжа от секциите в чужбина. Докладът отбелязва, че има данни за контролиран вот и купуване на гласове на територията на страната и в чужбина, констатирано е наличие на множество организационни нарушения в работата на секционните избирателни комисии и незаконна агитация в изборния ден.

Комисията не е успяла да оцени какво значение имат за опорочването на изборния процес различните незаконни практики, нито да анализира тенденциите по отношение на техния обхват, причините и условията за разпространението им. Не е обосновала последователно създаването на допълнителни правни гаранции за защита на политическите права на българските граждани и необходимостта от преосмисляне на съществуващи правни норми, които създават предпоставки за изкривяване на целите на демократичния изборния процес.

Какви са положителните моменти?

Изговеният във връзка с делата пред Конституционния съд “Преглед на въпросите, повдигнати при оспорване на изборните резултати”, съдържа систематизирана информация за проблемите при прилагането на изборното законодателство и съществуващите рисковете от закононарушения, представени през призмата на трите конституционни дела.

В раздела “За нарушенията и администрирането”, Комисията използва доклада, предоставен й от Гражданската коалиция за свободен и демократичен избор и Асоциация “Прозрачност без граници”, като включва констатации и предложения на неправителствените организации, извършили наблюдение върху изборите за евродепутати и национален парламент.

Силно критична е Комисията към работата на ЦИК, особено що се отнася до решенията, свързани с реда и условията за гласуване на българските граждани в чужбина. В същото време отсъстват оценки за способността на ЦИК да гарантира честен изборен процес в страната. Не са коментирани отменените от ВАС решения на ЦИК, свързани с отказа за регистриране на политически субекти за участие в изборите, породили основателни съмнения, че мнозинството представители в ЦИК са се превърнали в инструмент за политическа репресия.

Как Комисията завършва своя доклад ? 

“В резултат от извършените пространни проверки на работата и резултатите на органите и институциите с отношение към изборния процес, Комисията достигна до извода за неотложна необходимост от изработването и приемането на ново изборно законодателство със съответни гаранции за законосъобразното протичане на изборния процес.”

Едва ли можем да наречем този извод откритие и едва ли той придвижва много напред процеса по създаване на Избирателния кодекс.

Може би Комисията се надява, че бъдещата работна група (към парламента) за изработване на проект на Изборен кодекс, ще свърши това, което тя не е успяла.

 

Hello world!

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!

Следваща »