Големият бос и малките му боси джудженца-заедно през просото

И без Първанов първановщината продължава да тресе държавата ни в едно отношение: големият началник в държавата отговаря за успехите, а за провалите, предизвикани от неговите решения, се искат оставки, мъмрения и наказания от „ ниските нива”. Този стил на самохвалството на „един успешен президент”, който не пое отговорност за нито едно от безобразията за цели 10 години, беше наложен от Първанов и неговият ученик Борисов, възприемчив последовател също на Живков и Симеон, продължава заветите му.

Вече близо седмица тече българският сериал, чиято сълзливост надхвърля дебита на турските подобия: Борисов иска оставки и наказания, обаче не му ги дават! Той изразява „надежда”, че подчиненият му министър Цветанов го бил разбрал правилно за критиките към МВР, обаче Цветанов не ще да сбъдва надеждите му. Съответно по стълбата надолу маскарадът продължава. Борисов, прескачайки Цветанов, който си мълчи и по тази тема, гълчи шефа на професионалното ръководство на МВР Калин Георгиев и когато всички ( наивници) очакват това да предизвика оставката му, официално научаваме, че няма такова нещо. Има друго- Георгиев прехвърля вината още по-ниско, на средните управленски нива. Очакваме драмата да се превърне съвсем в комедия, когато накрая обвинят някой сержант, от патрулиращите на студа, за безобразията в ръководенето на МВР. Защото примерът на Борисов да стоварва вини и отговорности е заразителен по веригата на безотговорността, с която солидарно са оковани нашите управленци.

Същото се случва и след наложеното от Борисов невиждано никъде в света парламентарно решение страната ни да не се интересува дори дали разполага с природно богатство за милиарди евро. След мълниеносното сътворената глупост искри на мисловни проблясъци започват да озаряват публичното ни пространство. Задачата за постепенно завръщане към здравия разум обаче не се решава от главния виновник за лишаването на парламента от него, а на …средно управленско ниво. Както пише Медиапул, седмица след като наложиха забрана за проучването и добива на шистов газ, управляващите възнамеряват да анализират какво точно са направили и какво трябва да направят в бъдеще. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев пред журналисти в четвъртък, 26 януари.

„Мораториумът подлежи на допълнителен анализ“, посочи той и отново даде пример как във Великобритания и САЩ парламентите са сформирали временни парламентарни комисии, в които да се проведе широк дебат по темата шистов газ и използваните за търсенето и добива му технологии и да излязат с общ доклад и становище.

Тази изява на чиновника в. „Труд” определи като „обратен завой за шистовия газ”. Но е по-подходящо да кажем истината: Борисов заведе България в блатото като един руски Иван Сусанин, прилъгал вражеските войски в тресавището, а ролята на барон Мюнхаузен да се вадим за косите от него е поверена на второстепенен актьор. Човекът, който досега е водил преговорите с американци за проучванията и е бил повече от добре запознат с практиките на САЩ, сега е принуден да се оправдава и да обяснява колко правилно постъпвали в САЩ по отношение на широкия дебат, какъвто у нас просто не се състоя поради нареждането на премиера Борисов заподозреният шистов добив да бъде обесен преди да се знае каква би била вината му, ако извърши престъпление.

Това се случва на фона на загрижените обяснения на уж големия враг на Борисов от БСП Румен Овчаров, който разтревожено ни осведомяваше за опасностите от земетресения в далечните американски щати Охайо и Оклахома, но и дума не дава да се издума за опасностите от земетресение в най-земетръсната зона на България, крайдунавската, където е снесено съветското кукувиче ядрено яйце АЕЦ „Белене”.

И понеже става дума явно дума за политика от най-мръсния вид ( оправдавана лицемерно с екологично чисти намерения)- онази, която отвращава и ражда обобщението за нея като „мръсна работа”, време е хората да забележат кога и по какъв повод се пука балонът на лъжата за противопоставянето между „лявото и дясното” в България, доколкото БСП може да представя „лявото”, а ГЕРБ- „дясното”. Оказаха се единни при първото изпитание пред лицето на проблем от (анти)национално значение, но от полза за една чужда държава, която ликува от този факт. Защото и Борисов явно си има началник, който му прехвърля от чужбина отговорността за своите безобразия в България.

Share on Facebook

Извънредна пресконференция на ген. Атанас Атанасов.

Извънредна пресконференция на ген. Атанас Атанасов.


Извънредна пресконференция
dsb.bg

Някой се е събудил, станал е с газа нагоре

Срокът на негодност на скандално глупавото решение на парламента да се забрани (поради едноличната заповед на премиера Борисов) да узнаем дали България разполага с природен газ в предполагаемо огромни количества, заради опасения от щети при добиването му, беше предпоставен като временен върху опаковката на законодателното решение. Но нямаше дата за вкисването на продукта на премиерската прищявка. Вчера, на 26 януари, стана ясно, че стоката е вече преоценена. Ето какво пише по този повод вестник „Труд”:

Обратен завой за шистовия газ
Забраната за добив на шистов газ най-вероятно ще бъде променена, а мотивите за нейното налагане – преразгледани. Това съобщи зам. икономическият министър Делян Добрев, само седмица след като парламентът скоростно гласува рестрикцията.
Добрев каза, че при него са постъпили много становища от експерти, от БАН и от Минно-геоложкия университет, според които мораториумът за проучване и добив на шистов газ е формулиран погрешно и би създал много проблеми и на традиционния добив на горива. Българската минно-геоложка камара вече излезе със становище, че забраната ще затрудни бизнеса на много от членовете й.
“Причината е, че част от записаните термини в забраната са некоректни и касаят не само проучване на добива на шистов газ, но и конвенционалните технологии”, обясни Добрев. Той допълни, че най-вероятно ще бъде създадена временна парламентарна комисия, в която ще влязат представители на всички партии и независими депутати. Те ще поканят експерти, с които да разгледат мораториума отново и ще пишат доклад дали е въведен коректно, необходима ли е промяна и на какво.
Забраната беше приета от парламента заради масовите протести в страната.
“Депутатите избързаха като приеха мораториума, без да се съобразят с мнението на специалистите. Не може в забраната да фигурира спиране на добива чрез използване на налягане от 20 атмосфери, защото това би ограничило всякакво изземване на нефт и газ под 200 метра”, коментира пред “Труд” Христо Казанджиев, експерт към икономическата комисия и бивш директор в икономическото министерство. Глобата за нарушаване на мораториума е 100 млн. лева и ако бъдат започнати стриктни проверки, много компании за добив на газ по традиционни технологии ще трябва да спрат работа.
“Необходимо е не само да бъдат записани точните термини в мораториума, но и да се разгледа неговото съществуване. Депутати приеха прибързано исканията на екоорганизациите без да се запознаят със съществуващата световна практика при добива на газ от шисти”, каза Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация. По думите му трябва да бъдат представени всички аргументи “за” и “против” технологията, преди тя да бъде отхвърлена.

Share on Facebook

Със 140 километра не е в час Борисов

Ако имах „нещо лично” срещу Бойко Борисов, щях да възкликна, че „Господ го наказа” за дързостта да се прави на Господ, когато вчера възкликна в типичния си стил: „магистралите са излизани, за ужас на опозицията”. Обаче веднага след това снегът продължи и днес премиерът вече моли гражданите да не пътуват без нужда, защото стихията се оказала по-силна ( от него) .

Не става дума за злорадство, че Господ е натрил носа някому, защото си го вири много. В това няма причина за радост. Но е показателно как за пореден път всевластният господар на България се държи като самозабравил се „Господ”- и първо говори, а после мисли. На какво се дължи това самочувствие? Освен на личните му недостатъци, които дори и Той има, то се дължи на почти съвършеното подчинение на медиите, които му позволяват да ги разиграва както си иска. Ако не беше така, днес той трябваше да бъде поставен на мястото му след самохвалството му как е „излизал магистралите”- точно толкова, колкото след първия сняг говореше, че неговите хора буквално „ловят снежинките”. Вместо това отново дефилира „целият в бяло” насред бялата стихия и обяснява вече, как тя не може да бъде преборена, макар само вчера да се хвалеше с обратното.

Хайде , да оставим природата „на мира”. С нея дори и Той е безпомощен да се справи. Но какво да кажем за наглостта му да наложи увеличение на скоростта по българските магистрали, доколкото изобщо ги има, на невижданите никъде по света, освен в Германия, 140 километра в час? Каква е практическата стойност на това решение, освен да му се угоди и да се подчертае превъзходството на пътя на собствениците на автомобили, които ще карат вече (почти) разрешено с онези 180 километра, с които Борисов се издаде, че хвърчи?

Без да пречупвам въпроса през личното си огледало за обратно виждане, само бих добавил, че винаги „давам път” на такива (само)убийци, макар да съм сред щастливите притежатели на кола с възможности, на която обаче никога не съм виждал стрелката на спидометъра да сочи подобни стойности. Присмивали са ми се дори по този повод, че съм „страхлив шофьор”, търпял съм не само подигравки, но и закани, че не се „изнасям” достатъчно бързо от „тяхната” лента, за да им направя път. Но на мен животът на безценния ми „товар” в колата, двете ми деца и майка им, ми е много по-важен от състезанието с престъпната фукня на мутрите, които се опитват да ме избутат в канавката. Сега Борисов по демонстративен начин потвърди, че мисли като тях и за тях като за важните, за да се чувстват точно те (още по-) добре в държавата Му.Решението за повишаване допустимата горна граница на следената от КАТ скорост, публично заповядано от Борисов, не почива на никаква друга логика. Дали пък утре няма да му хрумне да се узакони боят с бухалки, „разходката” на длъжници в багажника и други мутренски специалитети?

По липса на въображение не мога да си представя какво може да мотивира хората, които унижава като техен началник, да преглъщат постоянните му обиди. Припомням, как беше разпратил по медиите през пролетта на 2011-та година верни партийни емисари да се червят в телевизионните предавания с обяснения колко правилно е да се прегласува гласуваният вече закон за забрана на тютюнопушенето. Сега, пак по лично негово указание, всички около него бръщолевят вече обратното. Да не говорим за безумната, също уникална в световен мащаб и наложена по волята на Борисов забрана да се знае дали България изобщо разполага с природен ресурс като шистовия газ. Решил човекът изведнъж, че не ще и да знае, след което всички вкупом в парламента изпълниха волята му ( с изключения, които дори не искам да споменавам, за да не бъда посочен като техен „говорител”, какъвто не съм, защото съм доказал собственото си мнение доста отдавна).

Като стана дума за изключения, май ще се окаже, че съпругата на президента Юлияна Плевнелиева е първият смел човек, попаднал близо до Него, който отстоява независимостта си. Но това е тема, която, поради личното си някогашно познанство със семейство Плевнелиеви, самоцензуриращо се не желая да продължавам….И без мен „ще се съмне”, защо да се правя на петел на бунището на клюката, която храни българската публичност, лакома за пикантерии, но не и за запазване достойнството на достойните?

Не може да се попречи на смелостта на смелите. То е като самоуважението: човек може да бъде унижен само ако позволява това. В този смисъл индивидуалната съпротива на всеки човек срещу опитите за колективно унизяване придобиват значението на гражданско неподчинение срещу подчиняването на държавата на прищявките на един автократ.

Share on Facebook

Синята коалиция е срещу ЕС на три скорости.

Синята коалиция е срещу ЕС на три скорости.


ДСБ ТВ
tv.dsb.bg
Place your alternate content here and users without the Flash plugin or with Javascript turned off will see this. Content here allows you to leave out noscript tags. Include a link to bypass the detection if you wish.

Бойко Борисов да вземе отношение към серията нарушения на човешките права!

Бойко Борисов да вземе отношение към серията нарушения на човешките права!


Бойко Борисов да вземе отношение към серията нарушения на човешките права
dsb.bg

Още тъмнина в тунела за свободното слово в България

България заема непрестижното 80-то място в света по свобода на словото и печата, което е значително по-лошо от класирането на страната само преди година, констатира международната организация „Репортери без граница“, цитирана от „Дойче веле” и „ Кафене.нет” по повод новия доклад, обхващащ 178 държави и региони, подредени според степента, в която те отговарят на критериите за свободни медии в периода 1 декември 2010 – 30 ноември 2011 година.

Данните говорят сами за себе си, но понеже става дума за свобода на словото, си позволявам да взема дума за някои малки забележки. Например:Финландия, Норвегия и Холандия и тази година заемат първите места в класацията. Как да не припомня, че в Норвегия проявиха интерес към изнесената от моя милост информация за подарени на действащия президент Първанов луксозни мезонети и изпратиха екип на Норвежката обществена телевизия в София, преценявайки, че думата ми на журналист е достатъчно основание за това. Нищо подобно като развитие по темата не направи нито една българска телевизия, макар в момента да се леят сиропени новини за това как семейство Първанови се е завърнало в скромното си жилище в повече от скромен столичен квартал, което отново не възбуди любопитството за истината за онези мезонети.

Както във всяка периодична класация, голямо значение имат не само сравнителните показатели, но и динамиката на движение по вертикала. В този смисъл сгромолясването на България с 9 места е сравнимо само пропадането на Унгария, където със закон бяха ограничени правата на медиите. Унгария се срива със 17 позиции, но все пак е на 40-то място, точно два пъти по-малко срамно от българското 80-то.

Полетът надолу на Великобритания от 19-то на 28-мо място, поради скандала с фалиралия вестник News of the World , което сигурно е унизително за традициите на острова, но си е направо недостижима величина, ако се сравни със ставащото в България, класирана вече на 80-то място.

Страни в криза, като Гърция и ( по-малко засегнатата Италия) правят компания на България, но не съвсем: макар и на опашката в Европа, Гърция е на 70-то, а Италия „пълзи” на 61-во място, дължимо вероятно на дългогодишното влияние на „италианския Бойко Борисов”, известен още като Силвио Берлускони, обвиняван за дългогодишен личен контрол върху свободата на словото- той поне е медиен собственик, докато неговият български аналог постига подобен ефект за ограничаване на медийната свобода с подставени лица и държавни пари, депозирани в частна банка.

В доклада на „Репортери без граници“ пише нещо, което не може да се прочете в българските медии ( което си е живо потвърждение за жалкото състояние на свободното слово у нас), че български журналисти продължават да бъдат заплашвани и дори умишлено нападани. Това важи главно за журналисти, които пишат за корупцията или организираната престъпност в страната, уточняват от чужбина.

Финалната констатация обаче наистина ще оставя без коментар, както при карикатурите, които нямат нужда от обяснителен текст.

„През 2011 година България постига най-лошата си оценка, откакто се прави тази класация, като през 2002 тя е била на 38 място, през 2003 на 35-то, а през 2004 на 36-то.

През 2009 обаче България е вече 68-ма в класацията, през 2010 година е 71-ва и през 2011 година е чак на 80 място”.

P.S. Едно патриотично уточнение: има и по-зле от нас, последните три места в класацията си поделят Еритрея, Северна Корея и Туркменистан- същият Туркменистан, където беше посрещнат триумфално Георги Първанов ( единственият държавен глава на страна от ЕС с подобно ласкаво отношение към тамошния режим), отблагодарил се за това с цветя пред огромния позлатен паметник над бащицата на потиснатата нация Туркменбаши.

Share on Facebook

БСП била място за всеки- а Първанов не е кой да е

Първанов и Станишев продължават да си изпращат телеграми под формата на кратки съобщения в медиите- малко като Ленин, който инструктира болшевиките как да завземат властта през 1917 година.

След като будни български медии регистрираха невероятното събитие „Първанов се завръща” ( по следите на престъплението, бих казал), Станишев реагира днес с приветствена телеграма за медийна употреба по повод разкритието, че бившият му партиен лидер е подал документи за възстановяване на партийното му членство в БСП.

„В БСП има място за всеки”, казал Станишев, както твърдят едни меродавни…Не искам на меродавните да съм като мерудия, но тази прегоряла манджа сме я консумирали. И тъкмо поради това припомням какви чудесии стават с възстановяването на партийното членство във въпросната партия.

През все по-далечната, но близка до сърцето на Първанов 1997 г. , за която той със задна дата се изживява като спасител на нацията ( защото на 4 февруари благоволил да върне невъзможния за реално консумиране управленски мандат на БСП на президента Стоянов), се разгоря битка за лидерството в БСП. Уволненият тогава от новия президент шеф на разузнаването Бриго Аспарухов не само си призна след дълги години шикалкаване за своята „надпартийност”, че си е бил духом в партията си, но и посегна към най-милото на всеки другар от тази партия: кандидатира се направо за председател на БСП. И загуби. В битка с кого? Със самия Първанов. Кален ни е той ( решението за ударението на думата „кален” оставям на преценката на читателя)!

Припомням това за протокола. Защото „редовият” нов кандидат на за членство в БСП Георги Първанов също се е устремил към поста на ватмана в червения трамвай, който в един телевизионен клип караше Станишев, устремен към избори, довели до катастрофа за пътниците, качени електорално на това архаично возило. Метафората със старовремския трамвай по нанадолнището придобива нови измерения със спирач на пътя му, като опитният саботьор Първанов. Защото той е доказал способности в едно: умее да пречи, както никой друг от съвременните ни политици. Ако докопа пак червеното кормило, нищо добро не чака България.

Share on Facebook

Руски вестник засрами българските вестникари с репортаж за демонтаж

На дежурните обвинения срещу моя милост в русофобия ми е омръзнало да опонирам ( в края на краищата съм го направил в многохиляден тираж в книгата си „Течна дружба”), но ето че имам случай да дам още едно доказателство за положителното си отношение към всичко, свързано с Русия, което наистина си заслужава позитивите.

Публикувам на руски език ( без превод, ако има доброволец, може да преведе) статия във в. „Комсомольская правда”, посветена на протестния митинг пред съветския паметник в центъра на София на 15 януари тази година, от чиято фактологична точност би трябвало да се засрамят българските колеги, дошли на събитието с явното намерение да се подиграят на каузата на протестиращите. Докато в българските репортажи гъмжеше от всякакви измислици и грешки- сбъркани бяха почти всички имена на цитираните от тях участници и в този вид бяха мултиплицирани от преписващи издания- руският кореспондент вярно е отразил фактите. Ако не броим леката ирония за някакъв „екстаз” на протестиращите, в статията практически няма заклеймяване и обругаване на българските граждани, изразили свободно волята си.

Както и друг път съм обръщал внимание- нещо става в руската позиция по въпроса за незащитимия от гледна точка на историческата обоснованост паметник на „освободителите”, доминиращ като една крещяща лъжа над българската столица. При посещението си в София през януари 2008 г. президентът Путин обиколи няколко исторически места в сърцето на София,но не се появи на този паметник. Освен това руският посланик Исаков отсъстваше от традиционното полагане на венци и цветя там на 23 февруари миналата година по повод празника на съветската армия, преименуван в самата Русия на „Ден на защитниците на отечеството”. Ето че сега в един от най-тиражните руски вестници се появява отзив, който по стандартите на тамошните медии ( цитирал съм не веднъж пълни с презрение към българските „предатели” писания там), може направо да бъде възприет като израз на съгласие с каузата на демонтирането.

Само си представете ситуацията, когато се окаже, че в Русия се отнесат „с разбиране” ( както се казва на дипломатически език при стъпка назад от някоя предишна позиция) за въпросния паметник! Как ли ще изглеждат нашите доморасли русолюбци, възприемащи себе си за по-ревностни пазители на съветската символика от самите руснаци…

Впрочем, авторът на статията дори е споменал за писмото на инициативата за демонтиране на паметника до новоизбрания президент Плевнелиев от ноември миналата година- факт, който нито една българска медия не споменава. Хайде да видим сега, дали новият екип на новия президент ( произнесъл в качеството на министър през август 2009 г. фразата „България няма да е повече троянски кон на Русия”) чете руски вестници и дали ще бъдем удостоени с отговор!

Памятник Советской армии в Софии опять разрисовали

Во время очередного протеста против нахождения в Софии памятника Советской армии, экстаз собравшихся привел к публичной раскраске знамени памятника в болгарские цвета
Владимир АСАНОВ — 15.01.2012
В болгарской столице время от времени проводятся протесты против находящегося в центре города памятника Советской армии. Проводятся они с разной периодичностью и привязки к каким-либо датам или годовщинам. На очередном протесте, который состоялся 15 января, страсти настолько накалились, что один из протестантов взобрался на памятник и раскрасил каменное знамя в болгарские цвета.
Акция привела к вмешательству полиции, до того безучастно наблюдавшей кипение страстей на митинге протеста. Попытка стражей порядка отвести „художника” в районное отделение, вызвала переключение внимание протестантов на полицейских. Возмущенная толпа перекрыла движение полицейского автомобиля, и на место происшествия прибыл служитель уже центрального полицейского управления, который предпочел составить протокол о нарушении общественного порядка на месте.
После составления протокола и изъятия паспорта у нарушителя, он дал мини-интервью корреспонденту Болгарского национального телевидения. Представившись Кубером Сапаревым, членом инициативного комитета по демонтажу памятника Советской армии в Софии, молодой человек сообщил, что считает себя патриотом своей страны и нисколько не сожалеет о содеянном. „ Я не могу допустить, чтобы Советское знамя развевалось выше болгарского”, – заявил молодой болгарин.
Стоит отметить, что упомянутый комитет был создан в 2010 году с целью добиться демонтажа памятника. В ноябре 2011 года, после того, как Росен Плевнелиев был выбран новым президентом Болгарии, члены инициативного комитета написали ему письмо с целью привлечь его на свою сторону. „Мы категорично отказываемся участвовать в исторической лжи – того, что якобы Советская армия освободила Болгарию во Второй мировой войне”, говорится в письме.

Share on Facebook

Иван Костов: Ние сме поданици на милиционерска държава Това е трайна практика н…

Иван Костов: Ние сме поданици на милиционерска държава

Това е трайна практика на милицио­нерската държава, която гледа на всички катодна престъпници и не зачита достойнството на никого. Ние сме поданици на милиционерската държава, не сме граждани и затова тя си позволява да хвърля върху гър­ба ни такива обвинения. Отно­шението към хората е лакмусът, който удостоверява каква е сре­дата. Не можеш да обвиняваш гражданите, не можеш да газиш съдбите, да погазваш честта им, достойнството им по този начин. Това не прави никоя истинска полиция. Това е тежка злока­чествена ситуация, която харак­теризира самата държава. У нас има господство на милицията, а не на закона.


Иван Костов: Ние сме поданици на милиционерска държава
dsb.bg
в-к Преса: - Аз говоря не за полицейска, а за милиционерска държава. Милиционерската държава е мафиотска сама по себе си. Тя толерира такива представители на елита, които са извън прави­лата, защитава ги, помага им. България прилича все повече на милиционерска държава. Вижте един много важен момент ...

« Предишна — Следваща »