Синодът проговори с (не)човешки глас

Българският абсурд за 2010-та година, от гледна точка на тенденцията, обратна на европейската и световната, беше прегласуването на вече гласувания веднъж закон за забрана на тютюнопушеното с цел да се угоди на кръчмарското лоби. За 2011 година същото може да се каже за реакцията на ядреното лоби в България. Светът се ужаси от катастрофата във Фукушима, но в България пропагандата в полза на „мирния атом” рязко се засили, сякаш е станало нещо прекрасно, окуражаващо човешкия авантюризъм и лакомия в овладяването на атомния бяс.

Вече си мислех, че годината ще приключи с този „рекорд” по абсурдизъм, но за пореден път бях опроверган от реалността у нас. В момент, когато по силата на някаква елементарна логика можеше да се очаква най-после Българската православна църква да намери сили да се разграничи поне от недостойните прояви на светски материализъм от страна на видни архиерей, Светият синод избра да заклейми…науката.

“Синодът е крайно резервиран спрямо всяка противоречаща на Божията воля човешка намеса в основополагащите екзистенциални аспекти на човешкия живот”, се казва в становището на БПЦ във връзка с методите на асистирана репродукция и заместващото майчинство.

“Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство са израз на безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците. С тяхното прилагане донорите на човешки биологичен материал, лекарите и най-вече бездетните съпрузи показват, че не са познали или че са изгубили християнската надежда, което представлява тежка форма на безбожие, униние или богохулство”, заявяват от Светия синод.

Както виждате, заклеймени са не само науката и лекарите, но и бездетните съпрузи „най-вече”, които правят възможното да населят тази земя с миряни, за да има кой да слуша анатемите на синодалните ни старци.

Къде го чукаш, къде се пука, казва народът. Само че кой ти слуша някакъв си народ – зад стъклата на луксозните автомобили и сред заслепението от златото и диамантите по парвенюшките им часовници явно няма чуваемост.

В епиграмата на Радой Ралин се казваше:

„Качете се на тротоарите-
Минават чайките на другарите”!

Днес за покойния морал на архиереите може да се добави:

„Пазете тишина за висшия клир-
почива моралът му по време на пир”!

Share on Facebook

Новогодишното „апчих“ и „наздраве“!

Разни лидери, разни идеали…И по думите им в последния ден на годината ще ги познаете: кой за какво си мисли и какво си може!

В Германия телевизионното новогодишно обръщение на канцлера Меркел няма нищо общо със сладникавите общи приказки на сиропената традиция, която по стар комунистически навик се излива от екрана в последните минути на година от устата на президента Първанов. В предварително разгласена реч Меркел се концентрира върху прагматичния въпрос от най-голяма важност: единството на Европа около единната валута.

В Русия протежето на Путин на президентския пост Дмитрий Медведев си пази „изненадата” за новогодишната си пропаганда, която е всъщност прототипът на българската „традиция” с шампанското да се става на крака пред декламиращия държавен глава. Но този път май има изненада и за МедвеПутина ( както наричат тандема в Русия).Руската телевизионна водеща Татяна Лазарева призова в блога си да се бойкотира новогодишното приветствие на президента Дмитрий Медведев, предаде Би Би Си.

Лазарева призова зрителите да изключат телевизорите си, след като започне речта на Медведев.

„Едно от най-рейтинговите предавания през годината е словото на президента… Обикновени речта се предава по всички канали и всички я гледат. Но времената се менят.“ – коментира водещата.

Татяна Лазарева участва в митингите в Москва и Екатеринбург против фалшификацията на резултатите от парламентарните избори в Русия. /DarikNews.bg

Така е, в Русия времената се менят, но още няма разрешение за същото у нас. И тук имаше масово възмущение от нередностите на изборите и самите телевизии се надпреварваха да ловят със скрити камери търгаши на гласове. Ако е имало волнодумци сред водещите, които биха се одързостили да призоват гражданите да бойкотират управниците си, селекцията междувременно си е свършила работата –години наред именно президентът Първанов имаше водеща задкулисна роля в този процес, преди да преотстъпи първенството на напористия си конкурент по овладяване на медиите , премиера Борисов. Ето защо днес българският телевизионен екран не търпи отклонения от определените им граници – факт, отчитан редовно от организации, като „Репортери без граници”. Така че Първанов ще си ходи след последното си триумфално нищонеказване, полято с евтиното шампанско на скъпо струващото на България традиционното примирение.

За обединена Европа обаче се изказа и българският премиер Борисов – почти като Меркел.Тя говори за единната валута, а Борисов се обяви революционно за обединение на военните и полицаите от ЕС. Щяло да бъде по-ефективно. Това е положението: кой каквото му е на сърце.

„Наздраве”, както си пожелаваме при всяко кихане! Дано не съм засегнал някого (с опасен вирус) в това нездраво време.

Share on Facebook

2011- ДИКТАТУРА НА ПРОСТОТИЯТА

   Изминалата 2011 -та ще  остане в историята на България като най- трудната - след 1997-ма.... Освен с това тя ще бъде запомнена и с безсилието на българското гражданско общество пред настъплението на безкултурието и тота...

2011: класацията „слаб 6″ на пропуснатите ползи от наличието на медии

Няма нищо по-субективно в журналистиката от подреждането на събитията по тяхната важност. В наши дни за тази всекидневна дейност в телевизиите отговарят продуцентите под надзора на „отговорните фактори” ( често нареждащи класацията по телефона и отвън), но в края на годината, когато настъпва времето на обобщенията, се намесват и по-висшите инстанции в телевизиите. И настава една „обективност”…

По принцип е вярно, че в крайна сметка изборът на кого да вярва е на зрителя и на читателя. Ако обаче няма избор? Такъв е общо взето българският случай през 2011 г., маркирана от всякакви наблюдатели, като най-позорната за състоянието на свободата на словото в …класацията по европейската и международната координатна система. А и като тенденция-стрелката на диаграмите от години сочи надолу, към дъното на тази надпревара в разоръжаването на демокрацийката ни ( самата тя, милата, класирана като „проблемна”, не на последно място заради медийната картинка в България).

„Спасението” на несъгласните да бъдат част от това падение е Архипелагът Интернет. Тук е интернирано свободното българско слово, а обитателите са пуснати да пасат на свобода- дали могат да се изхранват от тази тревопасност си е техен проблем. Тук не важат никакви сантименти: няма загрижени синдикати, тристранки, субсидии- има само социални мрежи, но не в онзи, подпомагащия слабите финансово и без източник на доходи журналисти. Свободно пишещите са и свободно падащи, имат правото да не мълчат и да задлъжняват в спиралата на заемите, но нямат правото да се оплакват: нали искаха свобода? „На ви сега свобода”, потриват ехидно ръце онези, които направиха така, щото свободата да я има само в резервата, където можеш да си препускаш на воля толкова дълго, колкото ти издържат батериите, заредени с въздух- свободен, но въздух.

За да не ви прозвучи като оплакване, нека се похваля: имам свободата да си имам класация. Субективна е, разбира се. Като всички други. Но пък е от сърце и подрежда събитията по привилегията да са били толкова „страшни” за властта и нейните медийни слуги, че не сте ги видели и чули в годишните класации на обгрижваните средства за масова дезинформация- чак „угоявани” не бих казал, защото не ги колят по Коледа, трябват им да поблеят и за Великден за целта средства за масова дезинформация. Пък и кой знае, ей го къде е 9 септември, пак ще потрябват, могат да отърват ножа и по Гергьовден ако поблеят достатъчно жално.

1. Никой не пожела да се поинтересува през годината какво се крие зад играта на криеница между двамата титани на българската политика. Написах и поддържам твърдението си, че президентът Първанов и премиерът Борисов разпределят тайно порциите в държавата, охранявани от цели армии копои- частни и държавни. През март така са прекалили с тридневния запой в хотела на олигарсите Златеви в Правец, че цялата околия шушука. „Храбрите” българските медии обаче не дочуват нерегламентираното шушукане: на тях някой трябва им изкрещи началнически, за да се размърдат и да се поинтересуват какво крият от избирателите техните избраници – толкова ли е срамно, че не е като за стенограми и телевизионни камери?!
2. Не е „интересно” и изтичането на радиация в АЕЦ „Козлодуй” на 26 април- изтичането на информация по случая, досущ като при строго охраняваните тайни срещи на Първанов и Борисов, е табу, което никой не смее да наруши. Приема се за вярно твърдението на ядреното лоби, че ставало дума само за някакъв си вентил и това им се вижда достатъчно за изпускане на парата по темата.
3. След като близо година нагнетяваха очакванията за проговаряне на важен свидетел по най-шумното дело, рекламирано като най-големият успех в борбата срещу организираната престъпност в България, заветният момент на проговарянето настъпи. Но медиите вкупом загубиха интерес в този миг. Защото проговорилият , някой си „Кеца”, взе, че ги наприказва едни…Обвини Бойко Борисов, че в миналото бил началник на канал за наркотрафик. Лъжливи или не, неговите показания, са дадени пред съдия и са валидни юридически, но бяха „спестени” дружно от загубилите внезапно дар слово български медии, които нито за момент не се опитаха да попитат за мнение обвинения премиер.
4. Друг проговорил свидетел, Устинов, получи своите часове медийна слава, но само в частта, в която славно разказва желаното от властта. В другата част, в която промълви за посредничество на президента Първанов в осуетяване на поръчково убийство – досущ като някакъв Дон Джорджоне, на никой от интервюиращите не „хрумна” да задълбае. А щеше да е интересно: след като думите му се възприемат за толкова интересни, че телевизионните студиа не могат да си го поделят, значи е преценен като източник, заслужаващ доверието ( на когото трябва).
5. Няма да видите сред годишните класации темата за съветската окупационна символика. Та нали самият руски посланик Исаков нареди за нейните противници да се говори като за „маргинали” и няколко „български” творчески организации се присъединиха традиционно към генерал-губернаторското му мнение. А има причина да се говори: темата беше извадена изпод надгробната плоча с надпис „тури му пепел” от същите тези „маргинали”. Трябваше други подобни да я оцветят като американски комикс, за да й отменят медийната смъртна присъда- нямаше как, чак от „Ню Йорк таймс” и Си ЕН ЕН я забелязаха. Само че как да включат тази неравна битка с руското лоби в България в годишните си класации- световната новина с боядисването на съветския окупационен символ остана неясен знак. Хем го забеляза светът, хем пък властта у нас го заклейми. Я по-добре да си мълчим, за да не сбъркаме ( една снимка от боядисания паметник се помъква все пак сред десетки други документирани събития в годишната ретроспекция на сайта на Дарик радио).
6. И накрая, но съвсем не на последно място, а като обобщение: самата тема за жалкото състояние на медийната свобода в България, обявена обаче в края на годината от премиера Борисов за точно обратното( в рамките на сравнението с Русия, която той избра за критерий), е големият отсъстващ белег за демократичен дебат от българската публичност. Това е косвено,гузно, но най-сетне достоверно самопризнание за нещо, което (не) се е случило и не е за разправяне…

Това е класация от шест точки за пропуснатите ползи от съществуването на медии изобщо, която си заслужава оценката:

Слаб 6!

Share on Facebook

2011-та: годината на сбъднатите вицове

Краят на годината е време за обобщения.Обичам всяко обобщение, ако е с въображение. А няма по-ярко обобщение от анекдота! И колкото е по-кратък и абсурден, толкова е по-сочен.

Така е и с българската действителност. Тя е поредица от сбъднати вицове. Припомнял съм, най-често в края на всяка статия, десетки вицове. Стари или нови- важното е да са актуални.

Не се безпокойте, няма да ги събера сега в една отделна новогодишна китка като преглед на смесицата от народното и собственото ми творчество. Би било обидно за постоянните читатели, на които е редно по-скоро да благодаря за вниманието.

Но не мога да не дам поне един пример за това, как вицовете оживяват. Помните ли онзи за разговора между мутрите, които чули , че имало един паяк, който вдигал колите. „Кой е па тоя, Паяка, бе -не съм го чувАл, не ме е питАл за разрешение”, разгневила се главната мутра.

Какъв ти виц- нищо подобно! Оказа се, че това е почти прозрение, част от „живия живот” -както обичаше да се изразява нашият дългогодишен партиен и държавен ръководител Тодор Живков, управлявал живота ни не на шега цели 35 години.

Оказва се, че банда автокрадци, снабдени с кола-паяк, извършвала кражби на автомобили в София. Хванали ги, все пак. Но фактът си е факт: да не се пошегува човек в тази държава, веднага те взимат насериозно и ти материализират хумора, превръщайки идеята в дела.

По този повод и във връзка със съобщения вече факт, че правителството е номинирало за нов мандат като европейски съдия известния бивш червен депутат Александър Арабаджиев, ще припомня вица за Живков и близкия му съратник Милко Балев, които посетили Софийския университет и Софийския затвор. На затворниците Живков великодушно обещал десет пъти по-голямо увеличение на храната, отколкото на студентите. „Защо, бе, другарю Живков”, поинтересувал се Милко Балев. „Еее, Милко, ние с тебе тепърва студенти нема да ставаме”, обяснил др. Живков.

Всяка аналогия с Бойко и Цецо е случайна.

Share on Facebook

Потвърждава се правилото „халваджията за арабаджията“

Правителството на ГЕРБ направи нещо крайно нетипично: „пропусна” да назначи на важна позиция свой човек, подкрепяйки Александър Арабаджиев за нов мандат в Съда на ЕС. В разпространената по този повод официална биографична справка доста подозрително ( особено като за ГЕРБ, които имитират „бойни отношения” с БСП) отсъства най-същественият елемент от отговора на въпроса кой е номинираният- в случай, че за Министерския съвет е важен политическият контекст.

Предлагам да запълним с малко информация празнината в информирането на днешната общественост, за да си изясним картината с „борбата” на ГЕРБ срещу БСП и нейното завещание.

Или Арабаджиев е минал открито в лагера на Бойко Борисов? Не знам. Както също не се наемам да кажа нищо по въпроса за професионализма на Арабаджиев, но пък твърдя, че няма по-представителен от него за политическата пристрастност на българските съдии към БСП, ако изключим неговия близък съратник и другар Любен Корнезов.

Арабджиев, който е два пъти депутат от БСП в 39-то и 40-то Народно събрание, е сред конституционните съдии, бетонирали политическото алиби на ДПС като легитимна българска партия чрез Конституционно дело № 1 от 1991 г., обнародвано като решение в бр. 35 на Държавен вестник от 28 април 1992г.

Приносът му ще да е бил много важен, защото тъкмо на него се спират от кабинета Станишев за избор на български съдия в Люксембург- мечта за всеки български ( и не само) юрист. По този повод вестник ”Капитал” припомня на 3 дек 2010 в статия, озаглавена ( по друг , повод) „Конкурс по имитация”:
„Когато преди четири години Александър Арабаджиев беше избран от правителството за съдия в Съда на Европейската общност никой не повдигна въпроса защо точно него – БСП беше част от управляващото мнозинство, а самият той – народен представител от тази партия. По своеобразен начин изборът беше предвидим. Дали това е правилно и дали това е най-подходящата кандидатура е съвсем друг въпрос.”

Авторът на статията Росен Босев пита тогава дали въпросната кандидатура е най-подходящата и ето че днес получава отговор: не само тогава, продължава да бъде такава и за ГЕРБ!

Декорираният от президента Първанов с най-високо държавно отличие орден „Стара планина” политик от БСП, се оказва незаменим. А в някои отношения- и незабравим. Например с особеното си мнение като конституционен съдия през 1996 г., обявил се срещу прелитането на натовски самолети към бивша Югославия. Това е периодът, в който Първанов водеше антинатовски демонстрации и пишеше сълзливи другарски писма в израз на солидарност със Свободан Милошевич, преди „чудодейно” да се прероди в привърженик на каузата на присъединяване на България към НАТО. Описал съм в книгата си „Президент на РъБъ” как се случва тази невероятна метаморфоза, отдавана обикновено на необикновения патриотизъм и мъдрост на др. Първанов: заради едни пари. Германските социалдемократи натискат Първанов като лидер на единствена соцпартия в Европа, която подкрепя Милошевич, да се откаже от тази линия и заплашват да спрат субсидията за БСП. Пристигналият за целта пратеник на фондацията на социалдемократите „Фридрих Еберт”, депутатът Гернот Ерлер, вдига бурен скандал на Първанов в кабинета на действащия президент Петър Стоянов през пролетта на 1997 г. Така Първанов от Милошевист става натовец. Това е история, която има съществено значение за разбирането що за „преход” е извършила БСП към „евроатлантическия” си избор. Но за съжаление до ден днешен си оставам самотен в нейното разгласяване: нито една българска медия, нито един български политик не пожела да се поинтересува дали случайно моя милост не си измисля нещо. Просто няма кой да попита недосегаемия Първанов дали е продал болшевишката антизападна нагласа на партията си заради германската субсидия- явно е политически удобно и коректно за всички да обясняват феномена с преобръщането на БСП по въпроса с някаква „естествена еволюция”.

При такава „липса на любопитство” не е чудно, че у нас и по света ще продължават да ни представят такива, като Арабаджиев . Да ни е честит отново!

После иди се напъвай да обясняваш публицистично, че било популистко и невярно да се обобщава, че положението си е „халваджията за арабаджията”.

 

Share on Facebook

Борисов: “ No More Mr. Nice Guy“!

В една по-развита част от света журналистиката отдавна бива манипулирана от политици и бизнесмени с един много успешен трик: заливат я с океан от информация, в който всеки може да се удави в опит да извади същината от дъното, което обикновено е двойно.

У нас същият ефект имат изявленията на Бойко Борисов. Не вярвам да е резултат от изключителната му прозорливост в манипулирането на медиите. Просто му идва отвътре. И медиите отдавна са му пристанали ( на акъла). Играят му играта с наслада и той се наслаждава на резултатите.

Един от тези резултати е, че при тази честота на публичното му говорене човек губи ориентацията между реалността и насмешката над всички нас. Авторът на тези редове също е „жертва” на този ефект: буквално все ден си мисля, че вече с нищо не може да ме изненада. Или пък, че ще се спре за малко, ще ни пощади един ден без гениално прозрение, за да не се налага да го тълкуваме. Или, че това ще му е последното изявление за годината. Или…

Обаче не- децата нямат спирачки, а Борисов определено не е пораснал в това отношение. Днес, направо като софийския сняг, отново ни изненада. Но този път и аз ще се изхитря. Няма да се стремя да го цитирам и да проследявам пълнотата на празнословията му, които се изляха тази сутрин от екрана на Нова телевизия ( все си мислех, че в Би Ти Ви е сложил точка за годината, но явно е решил да ощастливи и телевизията, която наистина си позволява „някои волности” в отношенията си с властта).

Избирам за кратък коментар само споделеното от Бойко Борисов оплакване от…Бойко Борисов. Оказа се, че той не харесвал (все пак) нещо в себе си. И това нещо е добротата в Бойко Борисов.

Шега или не, това самоаналитично умозаключение на нашия премиер не на шега напомня на черния хумор от вица за Хитлер, който станал от гроба, изтръскал се от пръстта, оправил си фуражката пред огледалото и с вперен в себе си поглед процедил през зъби: „ Е, стига с тази моя мекушавост, няма да има вече шегички”.

В сбит превод на английски , като за Борисов ( който изрази съжаление, че не е полиглот) репликата от вица звучи така: „No More Mr. Nice Guy”- има и рок парче на Алис Купър с такова название, но няма такъв друг министър-председател на света!

Share on Facebook

Залезът на Първанов на Изток от Донду(р)ков

Тази сутрин с ушите си чух, че премиерът Борисов приравни АЕЦ „Белене” по неефективност към несъстоялия се петролопровод „Бургас-Александруполис”. Да, и друг път е правил декларации в тази посока, след което се е отмятал. Но доколкото това негово твърдение днес е последно по време, а и съвпада с разпада на цялата концепция за „големия шлем” на руските енергийни проекти в България, заслужава отново да му се обърне внимание.

Да го погледнем и от друг ъгъл: откъм стесняващия се хоризонт за маневриране и оправдаване на главния „енергетик” на републиката Георги Първанов в дните на неговия залез на Изток- там, откъдето изгря. Дали ще си го приберат и ще го коткат ли руснаците на някой енергетичен пост? Едва ли- той е употребен и ненужен дори за партията си, камо ли за голямата игра, в която се натискаше за роля, опитвайки се да надскочи ръста си с онзи маргинален, избуял от мегаломанията му енергиен форум от пролетта на 2009 г., замислен от него като трибуна за Путин в Пловдив, но провалил се на практика в София, бойкотиран от онзи, на когото Първанов се подмазваше.

Докато (без)действащият ни президент Първанов се занимава да демонстрира социалност с оглед на апетитите си към лидерството на социалистическата партия, налагайки на ялово вето по социални въпроси, от Русия на практика наложиха вето на неговия 10 годишен приоритет в президентския кабинет. Това стана с изненадващото ( само като за него) изявление на „Газпром”за възможен отказ на Русия от газопровода „Южен поток”, така любим на Първанов. „Южен поток” май-ще се окаже това, което беше ясно от самото начало: инструмент за международен шантаж, а не рог на изобилието за българската хазна, източник на стабилност, въпрос на международен престиж и прочие лъжливи бандероли, с които Първанов ни пробутваше горчивата чаша с руското омайно биле.

В крайна сметка Русия постига целта си да се разбере някак с Украйна за преноса на газ към Европа. Явно преговорите са напреднали достатъчно, за да съобщят на своите пешки в тази игра, че вече могат да си гледат работата…

А какъв ентусиазъм само бликаше от Първанов в отредената му роля! Така се беше прехласнал, че чак му се подиграха в руските медии за превъзбудата пред Путин на 19 януари в София, когато оприличи подписването на трите договора с Русия на „голям шлем”- руският кореспондент на в. „Комерсант”, собственост на „Газпром”, най-безцеремонно сложи в устата на българския президент израза „голям член”. И Първанов не се обиди, макар иначе да се репчи демонстративно на Би Би Си по друг повод ( за филма за българските деца в Могилино, който не бил направен „с любов към България” по неговите думи- но пък след това реши да „избие чивия” като се закичи с „Българската коледа” и отиде да гушка дечица в Могилино).

Братушките му се изгавриха с него тогава само вестникарски, но сега вече го гази самият „Газпром”. И пак нищо-тишина откъм „Донду(р)ков”, където сме дундуркали 10 години един хрантутник на българско-съветската дружба, кукла на руски конци, която дори няма достойнството да се засегне, когато кукловодите му ги режат.

Сценката е толкова непоносимо грозна също поради факта, че вече не може за провала на „големия” му „шлем” да обвини лошите български управници, които не изпълняват неговите завети и ангажименти- срещу каквото и да са поети. Този път е видно и без надутите обяснения на експертните му, че самата Русия си разкрива картите, след като е постигнала целта си. А как се рита срещу този ръжен от страна на един ненужен и унижен български политик, направен за смях?

Дано този крах бъде забелязан от повече български слуги, за да им служи за урок- ако изобщо са в състояние да си взимат урок.

Истина е, че руското лоби се грижи повече за своята пета колона в България, отколкото Западът ( ако може изобщо да бъде противопоставян като единно понятие в тази координатна система на противопоставяне) е готов да направи за българите, заявили прозападна позиция. А и като правило тези българи с афинитет към демократичното и западното са индивидуалисти с чувство за лична чест, и не разчитат да бъдат отглеждани в колективни инкубатори като разните „Форум Русия-България”, събори на русофили и други подобни финансирани от чужбина „мероприятия” за купуване на чуждо влияние. Но когато опре до имперските интереси, Кремъл никога , ама абсолютно никога няма задръжки да нарита когото и да било от сервилните български джуджета. Дори Георги Димитров, при цялото му натягане да бъде повече Сталин от самия Сталин, в края на властта и живота си попада сред унижаваните от съветския диктатор балкански човечета. Докато Тито, сам по себе си диктатор и масов комунистически убиец ( в мащаби, надхвърлящи дори българските масови убийства в условията на съветската окупация), се озъбва на съветския ботуш, Димитров го лъска раболепно до последния си миг. Сценки от пълзенето на Димитров пред неговия съветски кумир са описани със заслужено презрение от югославския дисидент Милован Джилас, а и са документирани в разсекретения наскоро дневник на самия български „вожд”, чиято достоверност е потвърдена и от най-заклетите посткомунистически историци у нас.

Ако перифразираме самия Георги Димитров с неговия най-често повтарян лаф от Лайпцигския процес за „българския фашизъм”, то българският комунизъм наистина е див и варварски щом не може или не иска да се откаже от навика си да слугува на всички мутации на руския диктат вече втори век. Първанов го доказа в лично качество на най-високия пост в българската държава и сега остава да обязди отново БСП, за да се види и от слепите кой пришпорва българския троянски кон на Русия в Европа. Което не пречи на мерителите на рейтинги от присъдружната му „ГАЛОП интернешънъл” да твърдят, че и на финала на този президентски галоп Първанов се ползва с любовта на значителна част от народа. При тази пропагандна среда в страната, може и да са прави- „незначителната” част от нас обаче настояваме все пак нашите сънародници, ако обичат, да започнат да проглеждат.

Share on Facebook

Ще (ни) бие ли дузпата Борисов и през 2012 година?

Няма по-ярко обобщение на отиващата си година от соловата роля на премиера Борисов в комедията с неговите футболни подвизи. В нея има всичко: от възхода му в класацията “Футболист на годината” до падението с неизпълнено обещание от негова страна да „ не скромничи” и да си я вземе. Цикълът „обещание-лъжа”, основна характеристика на властта, възкачена от очакванията на избирателя за възмездие спрямо предишните грабители, зрелищно се затвори в този бездарен сюжет. И тъкмо, когато вече изглеждаше, че тази символика ще си остане ненадмината, се оказа, че пак сме подценили главния сценарист на драматизацията.

Годината все пак приключи с футболен подвиг на Борисов. „Неговите” футболисти от Бистрица получиха медийна трибуна като национално значимо спортно явление. „Витошките тигри” победили ветерани от ЦСКА и „Левски”, което предизвика позаспалия медиен възторг от футболния отбор, украсяван от присъствието на самия Бойко Борисов. Дотук- нищо необичайно. У нас е така от доста години и вече сме на път да свикнем както бяхме се приучили да не обръщаме внимание на простотията на гения от Правец. Но някои непочтителни колеги, например от Медиапул, развалиха примиренската дрямка с „разкритието”, че победата на шопските юнаци над ветераните е постигната с помощта на дузпа, която самият Борисов присъдил на своя отбор без да пита съдията.

Ето тази дреболия е наистина достойна за медийно внимание, нищо че не се забелязва такова. Защото в капката истина се отразява цялата същност на управленския маниер, налегнал България. Един човек управлява еднолично като сам си определя правилата и не се спира пред нищо, за да постигне целта си.

Сега, когато имаме вече методологията за оценка на събитията, можем в навечерието на 2012 година да се опитаме да прогнозираме близкото бъдеще ( Борисов си определи хоризонта само до 2013 г.- да опитаме и ние да последваме мисълта му).

Във всички случаи не се очертава Борисов да се промени. В това поне се е доказал- не изневерява на нрава си да гони целта без оглед на средствата. А целта му е властта. Следващият мач са парламентарните избори и премиерът вече е заявил ясно намерението си да се класира за още едно първенство под неговата съдийска свирка. Следователно ще станем свидетели на безкомпромисно ритане по кокалчетата на всеки, застанал на пътя Му. Медиите са сритани достатъчно и ще премълчават удобно фаловете на властта, както правят с въпросната дузпа. Какво обаче ще прави център нападателят с целокупния народ? Колкото и да го финтираш, не можещ да надиграеш всеки избирател.

Някои опитни участници в нагласени мачове вече намекнаха очакванията си за възможен изход от ситуацията. Бившият премиер Станишев прогнозира възможни предсрочни избори, а от името на ДПС Лютви Местан „намигна” на публиката с намек, че бил дошъл краят на еднопартийното управление и се задавало коалиционно такова.

Така че основната интрига на 2012 година е във въпроса дали Борисов ще си свири сам дузпа като предизвика предсрочни избори с цел да обере остатъчните овации на запалянковците преди да са се разочаровали необратимо от неговата игра. Нали за Борисов казват, че бил „политическо животно”, което надушва накъде духа вятърът?

Никой не бива да се съмнява, че Борисов е способен на всякакви комбинации, включително и такива, каквито многократно е отричал. За него е важно да ни бие дузпата и няма да се поколебае да го направи, ако се запази тенденцията към спад на доверието в неговото управление при все още значима подкрепа за личността Му. Онези, с които се е обкръжил, едва ли ще посмеят да му се опълчат заради предсрочното прекратяване на мандати им. В качеството си на „мъжа в семейството” на управляващите, за какъвто той сам се определи вчера в едно телевизионно интервю, мнението на „съпругите” в харема му няма значение. А дали дузпата няма да доведе до автогол, това вече наистина не известно- дори и на самия Него. Ако беше сигурен в успешната развръзка от такъв ход още днес щеше да ни заплаши с най-тежкото наказание – риска да се лишим от ръководството му, поставено на карта с една предизвикана дузпа под формата на предсрочни избори. Така че интригата се запазва. Предсказуемият по отношение на целта Борисов е абсолютно непредвидим за средствата, които е готов да употреби.

Share on Facebook

Кремъл прогледна: не всички българи са слепи за Белене!

В руския град Нефтекумск министърът на енергетиката на Русия Сергей Шматко, без да го съзнава, е казал някои обнадеждаващи българските патриоти неща.

Цитиран от РИА Новости, той е заявил:

„Проектът за строителството на българската АЕЦ ”Белене” се намира в стадий на стагнация и в близките месеци няма перспективи за активизирането му“.

И още:

”Много ми е жалко да говоря за това, но в близките месеци не виждам перспективи за възобновяване на динамичния преговорен процес и на процеса, свързан с реализацията на нашите споразумения и договорености”.

Шматко обаче е заплашил, че българската страна не може просто да напусне проекта, както в случая с петролопровода ”Бургас-Александруполис”.

„Там ( в Белене – бел ivo.bg) са влошени колосални средства, ние сме направили сериозни разходи за оборудване. Предпочитам да остана реалист. В днешната ситуация, след това, което стана във Фукушима, реализацията на такива проекти като АЕЦ „Белене“ е възможна при еднозначна подкрепа както от правителството на България, така и при консолидирана позиция на българското общество. За съжаление, не наблюдаваме нито едното, нито другото“, отбелязва Шматко, преразказан от Медиапул.

Оставих без редакция очевидната неволна буквена грешка в оригинала, в който за вложените пари се говори като за „влошени” колосални средства. Дано да е фройдистка, т.е. подсъзнателна, но издаваща истината тази грешка. Защото „влошените” вложени колосални средства в атомния проект край Белене от страна на колоса на глинени крака в икономиката Русия, звучат като повод за възраждане на надеждата за спасение от руския шантаж спрямо България.

Интересното е, че за първи път в тази информация руски отговорен чиновник „забелязва” и го казва, че в българското общество няма единодушен ентусиазъм относно руския атомен план в България.

Share on Facebook

Следваща »