Радан Кънев в Референдум по БНТ 29/10/2011 (видео)

Радан Кънев в Референдум по БНТ 29/10/2011 (видео)


Радан Кънев в БНТ
dsb.bg

Потресен съм от псевдо политическите решения на Борисов. Тази политическа систем…

Потресен съм от псевдо политическите решения на Борисов. Тази политическа система, при която те правят опити за непопулярни реформи и отсреща ги подкрепя тази шепа ренегати е абсолютно нестабилна и крие риск за политическото спокойствие в страната и за сигурността на страната.

via Агенция Фокус


Потресен съм от псевдо политическите решения на Борисов
dsb.bg
Агенция „Фокус”

В първия албум от галерията може да разгледате снимки от Осмото национално събра…

В първия албум от галерията може да разгледате снимки от Осмото национално събрание на ДСБ, проведено на 26 ноември 2011г


ДСБ
dsb.bg
ДСБ

Витошкият тигър и жена на годината мое да стане!

Фриволно звучащото до неотдавна самохвално шопско твърдение, че от Витоша „по-големо нема”, вече получи по емпиричен път своето потвърждение като нАучно доказан фак(т). Защото ФъКъ „Витоша” – Бистрица наистина излъчи победител в годишната класация „Футболист на годината” от своите бистришки „тигри” ( както ги нарича знаменитият им съотборник), макар от поредния телевизионен репортаж по темата да стана ясно, че Бойко Тигра не тренира, а идва само за самите мачове. Какъв талант, да не кажа атлант, който носи на плещите си Витоша като един типичен шопски тигър!

За този фак(т), в смисъл, че победата му е заслужена, научихме тази сутрин от ТВ 7, която повече от останалите се откроява като телевизията на победителя ( на изборите и не само) Бойко Борисов- Тигъра. Тя беше купена с парите на ФъКъБъ (Фамозната корпоративна банка), които всъщност са държавни средства, депозирани там от близо половината държавни предприятия в страната – т.е. тяхното пребиваване в този трезор, една сбъдната мечта за всяка банка на зор, се дължи на волята на победителя ( на изборите и не само).

Борисов би шута на Бербатов в състезанието за най-добър футболист от българско потекло и направо изби рибата в състезанието по дебелокожие. Защото да приемеш да се закичиш кичозно с тиквен медал ( не намеквам за прякора на г-н премиера), е признак на всичко друго, само не и за усет за реалността. А тя е такава, че става дума за една организирана подигравка със самия премиер и в крайна сметка с абсурдите в тази държава, оглавявани от подходящия за целта човек.

Във футболната история на България вероятно няма по-унизителна година за изпадналия в жалко състояние любим народен спорт, илюстриран от трагикомичното представяне на националния ни отбор, а и от неговите съставни части по места, където само могат да точат лиги край трапезата на „Шампионската лига”. И като календарче с нахилен на снимката герой на това падение се явява сега вездесъщият Бойко Борисов. Честито, народе ( както би казал онзи надменен британец, комуто приписват репликата по наш адрес като народ, който толкова рядко се къпе, че си честити събитието)!

Навремето, когато още нямаше интернет, беше прието да се казва за драскачите: „Имената на глупците висят по стените”. Днес възможностите за подобен род автореклама станаха глобални.

След неспирния възход на един охранител до върха на изпълнителната власт в държавата стана ясно, че все още има върхове, които витошкият тигър, многократен лауреат също и на „Мъж на годината”, би могъл да покори. След като е покорил една жена, превърнала се в негова ракета (при)носител на първата му космическа скорост в излитането на управленската орбита, вече ще има основание да бъде номиниран и за „Жена на годината”. Това ще е толкова логично! Трябва само да бъде конфронтиран с водещата професионална кандидатура и да спечели срещу нея, както стана в случая с Бербатов и футбола.

Идеята ми хрумна от „живия живот”, както обичаше да казва охраняемият от Бойко Тигъра другар Тодор Живков. Макар и без СеРеСе, подслушах в Бистришката кръчма шопска дискусия по темата. Поучен от опита на тигровите телевизии, реших да си направя собствено проучване и репортаж за нагласите на хората от този развъдник на тигри. Да се уверя какви е тигри раждала, ражда и сега, българска майка юнашка- въоръжих се и с флашка.

„Абе, тоа нашия се окАза голем тигър, бе-рипна на връо на касацията и зема наградата”, с тиха вербална стъпка се прокраднах аз подмазвачески като един истински телевизионен репортер в разговора на местните тигровъди. Обаче ме надушиха с острия си нюх като чужд елемент и ме натириха с пренебрежителното:

„Аре, бегай , бе , още нищо не сте видели вие там, гражданята. Догодина че го кандидатираме за жена на годината, оти оная с парите, големата риба ( не става дума за Париба- бел. авт.) му е гадже, а той и нея че изпревари, както изпревари Бербатов. А от Искъро по-длибоко нема, там най-големи финансови акули се въдат- само стой та глей! Да си бегаш и да не ни мътиш водата, че ше те пратим у шпионската лига да те олигави баш опитомителя на вуци и тигри от Сирещник, дето не мое да го гледаме вече. Отгледааме го от кутре, та ни се зъби сега по телевизоро. Щел да ни даде пак да го избираме. От него да мине. Малко ли се минааме, като го два пъти издигнааме – пак ли?!”

Взех си флашката, подвих си опашката беззащитно и се прибрах под полите на родната майка Витоша , където ме изпроводиха да вървя със съответния израз… Сега ви докладвам:

„Гражданиии, топчето ке пукне”, както е казал Боритигъра. „Нашият тигър че разбие топ 10 на всека класация. Не се съмнявайте, че стане”!

Share on Facebook

ГЕРБ също като Тройната коалиция отрежда на лекаря роля на работник на конвейерн…

ГЕРБ също като Тройната коалиция отрежда на лекаря роля на работник на конвейерна линия.

Увеличеният брой смъртни случаи в болниците, които попаднаха във фокуса на общественото внимание. Ние ги оценяваме не като изолирани, несвързани помежду си примери за лекарска небрежност и некомпетентност, а като болезнено видимата част на разпада на системата на здравеопазването:

- Една система, предлагаща недопустимо ниско качество на обслужване на гражданите и ниско заплащане на работещите в нея.
- Система, в която реформите са спрели преди десет години.
- Система, която се управлява от чиновническа върхушка и фармацевтични олигарси, в чиито джобове потъват данъците ни.
- Система, която превръща и пациенти и лекари в жертви на обогатяването на тесен кръг хора. Това е истината.

Мерките, които предлагаме:

1. Министър председателят да поеме лична отговорност за здравето на нацията, възложена му от закона и незабавно да започне реформа на системата.

2. До две седмици премиерът да докладва в парламента конкретната си програма и покаже нейното финансиране в бюджетите за 2012.

3. Министърът на здравеопазването да престане да краде от личните здравни осигуровки на гражданите, за да плаща законови задължения на правителството.

Продължава изливането на пари от здравни осигуровки в държавния бюджет.

4. Изпълнителната власт и мнозинството на ГЕРБ да въведат ефективен контрол, който да спре източването на НЗОК, да освободят ръководството на Здравната каса, защото обслужва интересите на фармацевтичните олигарси.

5. До края на годината парламентът да узакони правата и задълженията на пациента. Това е нещото, което трябва да се направи, а не да се водят диалози в телевизионни студия.

6. Народното събрание и правителството да предложат ефективна система за управление и отговорности на болниците за лечението на пациентите, да въведат строги параметри и процедури за санкциониране нарушаването правилата на добрата медицинска практика от работещите в здравеопазването.


Бойко Борисов не е свещеник
dsb.bg
Държа да припомня, че член 3, ал. 1 от закона за здравето, в действащото законодателство в България, формулира факта, че здравната политика е ангажимент и задължение на Министерския съвет, не на отделен министър, не на отделен човек.

Къкрим на един (приятелски) огън

Попадна ми в мрежата текст, който буквално изброява част от моите основни теми в блога ivo.bg ( но с твърдение, че никой не се занимава с тях): за простотиите на двама поредни министри на културата; конкретно за т.н. музей на социалистическото изкуство; за реабилитацията на Живков от страна на премиера Борисов; за слагачеството пред среднощното отмиване на съветския паметник: за любимия футболен шут на Борисов, удостоен с доктор хонорис кауза и т.н. – все каузи на ivo.bg , о(т)писани в текста със забележката, че няма кой да ги защитава.

Ето и самият текст, под който бих се подписал, макар да няма нужда, защото под всяка една от посочените като отсъстващи от вниманието на българските интелектуалци теми вече съм слагал скромния си незабележим подпис десетки пъти:

Blistermagazine

Маргарита Бойчева

Мълчанието на агнетата
Отдавна исках да напиша този текст, но по ирония на съдбата го провокира човек, който може би в най-малка степен заслужава упрека в него.
Мариус Куркински даде интервю през изминалата седмица за в. „Труд”, в което каза: „Надявам се да има компетентни хора, които след време да опишат какво точно се е случило през последните ни 20 години. Но за мен лично периодът е сред най-позорните в историята ни. В него мина младостта ми, видях много пошлости, побоища, бруталност, корупция… Ужасяващи години.”

Навярно е обидно за интелекта на читателя да констатирам очевидни неща, но Мариус Куркински е една от най-значимите фигури в съвременния български театър- уважаван в гилдията, признат от критиката и обожаван от публиката. Личност, която се ползва с достатъчно публичен и медиен комфорт, за да лидира с лекота обществено мнение. Вместо това Мариус Куркински постъпва така, както постъпват голяма част от българските интелектуалци през последните 20 години: окопава се в собственото си, макар и прекрасно, изкуство и гнусливо, но все пак удобно отказва да има нещо общо със злободневието. Същото онова социално-политическо злободневие с „пошлости, побоища, бруталност, корупция”, което днес със сигурност щеше да е друго, ако насреща си имаше непримирим отпор или поне адекватен коректив в лицето на една отговорна и ангажирана интелигенция.

Поправете ме, ако бъркам, но по нашите географски ширини за последните 20 години така и не се появи българската Дубравка Угрешич – хърватска писателка, която емигрира от разпадаща се постокуминистическа Югославия, заклейми с доброволното си изгнание безумията на войната и отказа да се идентифицира с примиренческата безтегловност на народа си.

Не се появи и българският Орхан Памук- турският писател със заявено влечение към европейските демократични ценности, нобелов лауреат, който влезе в съдебни дела и в открита битка с властите в Анкара заради непризването на Арменския геноцид.

Не се появи и българският Роберто Савиано – безрасъдно смелият италиански писател, който написа разтърсващо откровена книга за неаполитанската мафия и вече пета година е принуден да се укрива заради заплахи за живота си.
Да имаш ясна и последователна обществена позиция е досадно занимание, което българската интелигенция през последните 20 години предпочете да заобикаля. Една част от нея загуби гражданската си позиция подобно на синьо мънисто някъде из огромното площадно множество на първите демократични митинги. Друга част от нея зачеркна гражданската си позиция с подпис под Инициативни комитети за издигане на президенти. Трета част продаде гражданската си позиция срещу трохите от държавната трапеза-някой и друг орден или сигурна заплата от Фонд „13 века България”, Фонд „Научни изследвания” или от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Четвърта част от българската интелигенция просто безучастно позволи да приспят гражданската й позиция, докато тя бе улисана да са забавлява на вицовете за Бойко Борисов. Как иначе да си обясним, че едно споразумение между кинаджиите и министър-председателя, което никой не възнамерява да изпълнява, успя да прибере от улицата режисьорите и продуцентите и да ги напъха обратно в празните им студиа – нищо, че в следващите години там няма да се произведе нито един български филм?

Как да си обясним, че скулпторът Велислав Минеков като същи Мунчо от „Под игото” е „единственият луд”, който се осмели да протестира срещу нелепия Музей за социалистическо изкуство – апотеоз на министерска грандомания, който с лека ръка лепи нечестни етикети върху достойни художници и безотговорно подменя истината за социализма?

Как да си обясним и конфузното мълчание на цялата българска интелигенция и всичките й художествено –творчески колективи пред гузното и слагаческо отмиване посред нощ на прерисувания Паметник на съветската армия?

Как да си обясним търпимостта на същата тази българска интелигенция към 330 000 български лева, отпуснати от Националния филмов център на италианска филмова продукция, само защото на някой скучен Европейски съвет Берлускони е мерил с педи гърба на Борисов? Ами търпимостта към воаяжите до Венеция на министъра на културата и придворната му актьорска свита, платени от шармантна жена с гол гръб, заинатила се да става режисьор?

А оглушителното мълчание на българската интелигенция, когато понечиха да присъдят на дипломирания полицай Бойко Борисов званието „почетен член на Съюза на българските художници”? Или когато назначиха неговия футболен шут Христо Стоичков за почетен консул в Испания, а после съвсем в унисон със средното му образование от Харманли го удостояват и с титлата „доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет?

В едно е прав Мариус Куркински. Последните 20 години наистина бяха ужасяващи.
Но ужасяващо беше и дистанцирането на българската интелигенция от тях.
Тя протестираше гръмогласно срещу чалгата и простащината на масите, но, подвластна на страха и инстинкта за самосъхранение, не посмя да протестира срещу чалгата и простащината по върховете. Не протестира, когато за председатели на Комисията по култура в парламента бяха избирани хора, които бъркаха Златю Бояджиев с Панчо Владигеров. Нито когато за министри на културата бяха избирани хора, които творяха концерти за обой и оркестър, посветени на Царя, пишеха „сбогом” със „З”, редяха художествените колекции на мутрите и раздаваха юмруци по улиците.

Нито един важен обществен, да не говорим за политически дебат не тръгна през последните 20 години от средите на интелектуалците. Нещо по-лошо: нито един обществен или политически дебат дори не отекна в средите на интелектуалците. Никой от тях не ми се струва притеснен от начина, по който се проведоха последните местни и президентски избори в България, например. Нито от това, че български министър – председател на държава-членка на ЕС в началото на 21 в. се гордее с управлението на диктатора Тодор Живков и по подобие на него мачка духа с асфалта от магистралите си.

Аз все си мисля, че онзи Мариус Куркински, който многократно е спирал дъха ми с великолепните си представления, не може да не се тревожи от всичко това. И че следващия път той непременно ще го говори в интервютата си, ще алармира, ще провокира дебат, ще защитава ценности, ще търси истини, ще държи будна съвестта на много хора…

Иначе излиза, че единственото важно за българските интелектуалци през последните 20 години е само изкуството им! Което за всички останали става все по-маловажно. И това е съвсем логично. Просто няма как да те ценят като голям творец, ако се показваш като малък човек.
17.11.2011

Share on Facebook

Явните тайни на двойните президентски игри

Много интересно се получава: в. „Труд” написа за две тайни срещи между Първанов и Плевнелиев и буквално същият ден Първанов се обади с опровержението, че …има такива срещи. Но не били тайни.Има и обяснителна част за нас, олигофрените (според него): не всички неофициални срещи били тайни. Пък ние, завалиите, не знаехме! Обаче знаем, че опровергаването на истината, когато няма нищо за опровергаване, си е чиста проба подценяване на публиката, така характерно за отношението на Първанов към своите „поданици”.

Лесно се опровергава информацията за подобни публични тайни, според които двамата си предават щафетата и е в реда на нещата да се срещат. Но си остава тайна защо Борисов и Първанов продължават да се правят на глухи за призивите ( ми ) да кажат защо се срещат тайно в хотела на Златеви в Правец. Вярно е, че не съм в. „Труд”, но съм си направил труда да се подсигуря с достоверни източници и в тройната коалиция Златев-Първанов-Борисов знаят, че моето твърдение е абсолютна и много неудобна истина. Защото имат какво да крият: докато се правят на сърдити пред публиката, всъщност зад кулисите си делят сферите на влияние в страната. Защо иначе ще си траят за това, че в някои случаи, както през март тази година, са си прекарали заедно цели три вечери във въпросния хотел в обстановка на грижовно домакинство от страна на олигарха на руска служба Валентин Златев?

Първанов вече покровителства новоизбрания си приемник на върховния пост Росен Плевнелиев. Вменява му страх от попадане в капан, ако си позволи да не следва неговата политика- например по отношение на отзоваването на посланиците с досиета. Опитният в интригите (политически) бракониер вби първия клин между Плевнелиев и правителството тъкмо по въпроса за посланиците, по който с новата позиция от днес на новоизбрания президент да се съобрази с решението на Конституционния съд на практика го противопоставя (поне на) външния министър Младенов. Каквито и обяснения да дава сега Плевнелиев, колкото и да е правилно да бъде зачитан независимият юридически орган за тълкуване на конституцията, избраната от него форма да го направи е пореден реверанс на ГЕРБ към Първанов, за когото кандидатите на партията дисциплинирано не казаха нито една крива дума в предизборната си кампания.

Не става дума за юридическата страна на въпроса,върху която уж акцентира Първанов, а за менторството му от позицията на „баткото”. Така е свикнал и явно смята да продължи. Възползва се от факта, че Плевнелиев му обеща да го включи в нова властова структура: президентски съвет. Съответно Първанов бърза да съветва още отсега и , както се вижда, жъне първите успехи. Плевнелиев кима с разбиране като продължител на делото на своя предшественик по отношение на някои глупости, каквато е отживелицата от епохата на Брежнев и Живков комунистическа традиция в новогодишната нощ да ни занимава с плоските си речи при смяната на една календарна година с друга. А те дотолкова бяха опорочени, че Първанов беше уличен как през годините повтаря цели абзаци.

Както се вижда, другаруването между Борисов и Първанов дава своите плодове. За консуматорите им на върха на приятелския им кръг те може да са сладки, но за онези, които събират огризките в подножието на обрулената крива круша на „прогреса”, прехраната с остатъците от новата реколта лицемерие не вещае европейско развитие за България. Защото са третирани като „поданици”, вместо като граждани, пожелали да има някаква промяна в посоката или поне във формата на президентското поведение.

Share on Facebook

Национално ръководство на ДСБ

Добър ден на Светослав Малинов, от вчера заместник-председател на“Демократи за с…

Добър ден на Светослав Малинов, от вчера заместник-председател на"Демократи за силна България", след три дни - 18-ият български евродепутат. Нали така, господин Малинов?


Светослав Малинов: Преди всичко ще полагам усилия за запазването на позициите на ДСБ
dsb.bg
Но искам да дам ясен сигнал в тази посока, че ние сме хора, които искат да градят, да запазват съграденото, да запазят надеждите на десните избиратели, свързани с нас, защото тези десни избиратели бяха с нас и в много трудни моменти. Те не отидоха при други, нови, много нови или фалшиви десни проект...

Г-н Малинов, с нетърпение ли дочакахте да станете евродепутат – 2 г. след своите…

Г-н Малинов, с нетърпение ли дочакахте да станете евродепутат - 2 г. след своите колеги?
- Търпеливо дочаках, защото на много ранен етап знаех каква е процедурата.


Светослав Малинов: Няма чистка в ДСБ, нито развод със СДС
dsb.bg
- Мисля, че решението на ръководството на СДС доведе до тази формула. То си бе тяхно. И между другото това, което съм препоръчвал и на студентите си, когато анализират политическата ситуация, е - не гледайте какво казват и внушават медии и политици. Съумейте да накарате цифрите да говорят. Избирател...

Следваща »