Очакваме Плевнелиев да бъде президент на целия български народ, а не само на мин…

Очакваме Плевнелиев да бъде президент на целия български народ, а не само на министър-председателя.


Очакваме Плевнелиев да бъде президент на целия български народ, а не само на министър-председателя
dsb.bg

След мъжкарските предизборни целувчици бъдещето е бременно с интересни събития

Хайде сега да сложим червената точка в многоточието след еротичния сериал с „целувчиците” в предизборната кампания и да видим кой с кого се цунка в този групов секс.

Изпадна от атакуващата позиция Волен Сидеров. Сбъдна се най-големият (му) страх по класическото определение на Вуте за груповия секс, който се бои да не го пропуснат в калабалъка. Или може би тъкмо обратното- атакуващият с вибратори и надуваеми секс кукли Сидеров всъщност получи така доза ласки, че на финала замени истерията от първия тур ( няма да си правя каламбур с тази трибуквена дума) , с историята, разказана от доминиращия в тази дръзка Бойко Борисов в нощта след втория тук: „Волен Сидеров ми се обади да ме поздрави…”. Питам се, дали самият Сидеров е искал да се разчуе как е клекнал или това е поредното насилие на алфа политика Борисов над дръзналия да го предизвика участник в масовката? Във всички случаи доста атакисти ще се почувстват изнасилени след изсилванията да организират протестни кампании срещу ГЕРБ със символиката на сексуалните играчки, след което да станат свидетели на съвсем различни игрички. Тонът им зададе самият Борисов преди седмица, когато на пресконференцията на първия тур приласка Сидеров с помирител тон и ето че целувчиците не закъсняха.

Зле прикрито мляскане долита и от новата стара полегнала позиция на „Рев, закопност и срамежливост”. Дочухме я от самия Яне Янев в нощта на преклонната главица. Партията му, която щеше да „уволнява” Бойко Борисов, вече щяла да го подкрепя по важни, стратегически въпроси на управлението. А самият Янев, по думите му, си говорил лично с Бойко Борисов ( на аудиенция при него) за …фискална политика. Представяте ли си: „ Добър ден, как ви е фискалната политика днес? Ооо, твърда е, така ли- ще Ви я подкрепяме тогава”?

Целувчици си размениха президентът Първанов, който за разлика от Станишев поздрави победителя Борисов ( отново Борисов беше инициаторът на това съобщение) и съответно получи потупване по президентския пагон от „генерала” за това правилно деяние. Мляс, мляс!

Някак в тон с всичкото това мляскане прозвуча и вклиняването на поздравите от италианския премиер Берлускони – излишно е да казвам кой се похвали с това протоколно, но леко пикантно приятелство насред пресконференцията, нали! Дано само да не стане като след посрещането на московския кмет Юрий Лужков, когото Борисов обгрижи като цар на 9 септември 2010 г. край владенията му в поругания от руския олигарх български резерват Камчия, а само дни след това батюшката на Москва беше низвергнат позорно и безвъзвратно от самия кремълски самодържец Медведев ( с логистичното намигване на истинския господар на положението Владимир Путин). Целуването с Берлускони в момента наистина напомня на „купуването на фабрика на 9 септември”- не само поради набиращата антиберлускони вълна в самата Италия, но и поради мерника, който му вдигат другаде. Например в САЩ ( да не споменавам Германия наМеркел), където е на път да го включат в списък на лица, обвиняеми за трафик на хора ( във връзка със склонността му да си прави секс оргии, за което му се доставя човешка плът от женски род).

Но и с това целувчиците не свършиха в нощта на облекчението от края на изборния маратон. Имаше и журналистически такива. Не си струва да се спирам на угодничеството на цели медии. Те дори не бяха много активни в любовната игра- личеше си задоволството, че този път няма да сменят партньора отгоре за една нощ. Любопитна ми се видя граничещата с отчаяние запазена вярност на стария участник в медийното чифтосване с всяка власт Тошо Тошев към президента Първанов. На парламентарните избори той изчака победителя Борисов, за да го разцелува показно в коридорите на НДК. Сега обаче се изповяда в най-близката до Борисов телевизия в изборната нощ, че най-много си обича Първанов. Трогателно, драматично, нетипично! Сигурно има защо- те си знаят какво кроят.

Странно, но Меглена Кунева, единствената дама, застрашила статуквото на целуващите се, на практика отсъстваше от сюжета – не само формално, но и вербално. А уж била не знам си каква, според очернящата кампания, която й спретнаха ( и която издайнически показа, че тя беше комай най-голямата заплаха за мъжкарите в предизборната масовка). Хмм, след толкова много целувчици,бъдещето май е бременно с интересни събития.

Share on Facebook

Наказателният вот срещу опозицията: хело ин за едни, хелоу аут за други

Хелоуин настъпи ден по-рано за противниците на управляващите в България, отколкото за останалите празнуващи по света, чрез кошмара на изборната победа на ГЕРБ. Този път дори конкуренцията от БСП не си позволи да прочете дяволски евангелието на изборните числа, обяснявайки загубата си като успех. Такива са фактите. А какви са хватките? Основната е каратистка: да пльоснеш на тепиха противника си с помощта на неговата собствена инерция. ГЕРБ направиха точно това, като приложиха талантливо номерата на другарите, много от които минаха в треньорския им екип, за да спечелят състезанието за властта, която по стара комунистическа традиция „ с кръв се взима и с кръв се дава”. Защото кръвта вода не става.

От подобен номер боли много. Ученикът не просто надмина учителя, но и му преподаде урок.

Издиша обаче претенцията успехът на напористите управляващи да бъде обяснен само и единствено с манипулациите, натиска, пазаруването на гласове и други съпътстващи язви на демокрацийката ни. Тези напъни за надуване на спукания балон известни още от първия изборен триумф на преименуваната БКП през 1990 г, когато предрешената БКП издигна лозунга „сполука за България”, вършат работа само за вътрешнопартийна употреба. Не защото в оплакванията от лошата организация и всякакви безобразия в организацията и липсата на такава по време на изборите няма истина, а поради лицемерието на оплакващите се на чужди гробища, известни със закопаването на същата тази дискредитирана от самите тях демокрация, която сега претендират изведнъж да (ни!) защитават от други подобни посегателства.

Истината е, че ГЕРБ успяха да се превърнат в пристанище за отломките от разбитите разочарования на българските „авари” ( в лицето на сините избиратели), модернистично наречени сега „аватари” от червения главатар Калфин. Те показаха, че са готови да гласуват на инат срещу БСП и ДПС дори и когато тези стари врагове са в опозиция и този инстинкт беше отлично експлоатиран от Бойко Борисов. Така че превръщането на ГЕРБ в „евродизиак”, доколкото тази партия има претенцията да бъде говорител на европейското стимулиране на България, е по-скоро „заслуга” на БСП и ДПС по смисъла на факта, че хората потърсиха убежище от заплахата те да се завърнат отново само две години по-късно, откакто им беше обещано, че ще бъдат наказани- нещо, което също се оказа лъжа поне що се отнася до наказателната отговорност за предишните деяния на виновниците за …успешното им управление. Да, според числата то беше успешно с темповете на икономическо развитие. Но според избирателите и техните очаквания България да бъде нещо повече от посмешище като оставач в европейското семейството- изчисленията явно са други. И това се видя на тези избори, на които повечето българи не пожелаха да си сменят мнението по въпроса сама за някакви си две години. Хората гласуваха против това опозицията преждевременно да се завърне във властта- т.е. упражниха наказателен вот спрямо опозицията. Това е факт,макар и той да не означава гласуване от любов към ГЕРБ, а по скоро е самонасилие на здравия разум по логиката на онзи съветски пияница от вица, който декларативно си признава, че пие, но с „отвращение”.

Древните хронисти са обичали да обозначават описваните от тях събития с някакъв календарен знак : „това се случи по време на…”. Да кажа тогава, че тези избори се случиха по време на Хелоуин- за едни е карнавал да се приветстват с хелоу и да се „ин” ( вътре) във властта, а за други остава само ужасът да са аут- вън от нея. Така е винаги с изборите, но тези бяха малко по особени с наказателния вот срещу опозицията и печалбата на управляващите от този факт, без да са го заслужили с изпълнение на обещанията си. А и няма как да ги изпълнят по формален признак- имат още половин мандат. Проблемите им сега започват- трябва да довършват онова, което не са започнали, реформите. Свърши им и торбата с оправданията, на която пише”предишните”- бъркаш и вадиш нещо всеки път, когато те питат за собствените ти неудачи. Нещо повече- времето лети, много скоро тази торба ще метнат на рамо други и „предишните” ще са сегашните. Кои ще са те е всъщност въпросът, който си струва да се обсъжда отделно. Но едно е ясно: изнасилването на дясното да гласува с „отвращение” няма да остане без последици. Нали никой не си въобразява, че прагматичната необходимост да бъде подкрепен ГЕРБ срещу БСП и ДПС не е нещо повече от брак по сметка! Той ще бъде разтрогнат при първа възможност за алтернативно сгодяване с неумиращата надежда за автентична десница.

Share on Facebook

Лепа Брена срещу Джон Ленън – повод за размисъл в деня за размисъл

За политически любопитния потребител на новини няма по-скучен ден от утрото в деня на изборите. Накъдето и да насочиш поглед, виждаш писаните под индиго заглавия и констатации: „Изборният ден започна нормално”, „България избира…”. Постно, скучно, протоколно. Особено като контрастна прелюдия към експлозията от новини, която неизбежно предстои само часове по-късно след първите прогнозни резултати. Реших обаче да избера паузата между двете крайности , за да кажа, че имам неприятното усещане за нещо, което България вече е избрала. Без мен или по-точно: въпреки мен и подобните ми.

Мрачно до невероятност ми прозвуча репликата на един университетски преподавател по икономика в телевизионно предаване в навечерието на изборите, че неговите студенти не знаят кой е Джон Ленън. Обяснил им…Хапливо хипотетично той добави, че студентите (му) вероятно знаят еди коя си певачка (изразът е мой). Той назова конкретно име, което не смятам да го възпроизвеждам поради известно разминаване в гледните ни точки за представителността на алтернативата на Ленън.

Казвам „певачка” не случайно. Влагам умисъл, разбира се. Свързан е със спомена за онова време, когато Ленън, смятан иначе за ляв бунтар на Запад, макар и убит вече, беше жив символ на неосъзнатия антикомунизъм на едно поколение в социалистическа България, а най-западното нещо, познато от личен опит на повечето българи, особено в Западна България, беше Сърбия. Там имаше западни филми и западна музика по телевизията, поради което антените на половин България се протягаха в онази посока с настървението на увивно растение по посока на слънцето. Самата сръбска музика обаче беше символ на „пейзански” или „шофьорски” вкус, а сръбските певици бяха презрително наричани „певачки”.

Каква нелепа ирония! Днес европейска България е посетена от певачката Лепа Брена, която раздаде предизборни комплименти на „феноменалния” ни премиер Борисов, попя му на ухо, снима се с него, след което ощастливи и събралите се за зрелището български репортери, обирайки овациите и кръшния им смях с няколко трели от песента „Йовано, Йованке”. После ни поощри майчински с преценката, че с тази власт за първи България е на прав път. Е, прав й път…Сигурно ще взриви от възторг и най-добрата зала на Балканите ( както се изрази тя), в която не пропусна да рекламира своето предстоящо участие.

Опитайте се да споменете книгата си в нечия българска телевизионна информационна емисия и ще видите, че няма да мине – това се смята за нерегламентирано „продуктово позициониране”, за безплатна реклама, а такива „подаръци” на някакви си български писатели, не се полагат тук. За Лепа Брена обаче, толкова близка с всесилния ни премиер – може. Кой смее да изреже от репортажа комплимента й към въпросната зала, любим пример на самия премиер за успеха на собственото му управление, макар парите от бюджета за нея, както и самата идея за построяването й, да бяха задвижени от предишното правителство ( каквото и да беше то)!

Сега се замислете: дали днешните абсурди идват на празно място? Беше абсурдно Западът да ни се привижда чрез югославските му измерения, а бунтарството на младите българи срещу комунистическата диктатура да се изразява в изписване името на Джон, самият той бунтар срещу статуквото на Запад (макар и свалил гарда в това отношение в последните години от живота си) на стените на съветското консулство на Попа в София. Комунистическата пропаганда обичаше да използва образците на бунтарството в западната култура като доказателство за „загниващия капитализъм” и неговото отхвърляне от гражданите му, но не обичаше конкретно Ленън- виждаше им се прекалено рошав, невчесан и неуправляем, което пък го превърна в любимец на насила подстригваните от милицията, идеологически „правилно” вчесваните и всестранно контролираните български младежи. Това е миш-маш от абсурди, който в съвременна мутирала форма плюскаме и днес. Имаме си традиции и се придържаме към тях.

Насред деня за размисъл тези мисли оживяват от светлината, с която свети пътеводната ни управляваща звезда ГЕРБ. Абревиатурата на подобни граждани щеше да бъде оспорена по времето, когато Джон беше символ на свободата. Задължително вместо „граждани” щяхме да напишем „ селяни” (в смисъла, в който и днес се ругаем помежду си, когато искаме да изтъкнем нечия простотия). А кажеш ли „серб”, това вече си е руски език – ако схващате намека ми. Той може да бъде продължен и със сигурност не е грешка да бъде произнесен като „серп”. Липсва само „молот” ( т.е. „чук”), за да разшифроваме напълно посланието от миналото в днешните му измерения. Както виждате, не трудно: трябват ни само сърп и чук като ключ към разгадаване на ставащото в загадъчната ни славянска душа, преобърната отново на Изток в своето (западно)европейско развитие!

Share on Facebook

Местим стрелките на България напред след нощта, когато ги местим с час назад

Ден преди развръзката в президентските избори държа да кажа няколко неща, за да не ми се вменява после „нагаждачество” спрямо победителите ( все пак няма гаранция към днешна дата кои точно ще бъдат те).

За отправна точка взимам вайкането на столетната оплаквачка на демокрацията, която се изживява като нейна законна майка, макар да е мащехата, която направи всичко възможно днес да сме позорно догонващи дори онези, с които имахме равен старт след като ни отвориха вратите на лагера.

„Демокрацията е в опасност”, тръбят онези, към чието минало преди демокрацията да ни бъде подарена от СССР не е нужно да се връща човек, за да проследи замаскирания фалш в този фалцет. Прилича на тарикатския черен хумор на Остап Бендер, който се провиква „бият Паниковски”.

Така е, има опасност за демокрацията, но тя произтича от обстоятелството, че сме тук и в тази ситуация в резултат на факта, че тя беше кастрирана и подкастрена в зародиш от нейните акушери, които се оказаха единствените наследници на тоталитаризма в Европа, спечелили ( при това с голям превес) първите свободни избори след краха на комунизма. Съмненията за онези близо полови милион притурени бюлетини на кантара на победителите, в условията на практически непокътнатата милиционерско-административна машина под командването на старите манипулатори, така и не бяха задоволително опровергани. Сега ни уверяват, че „за първи път” става нещо нередно в изборния процес в „чудовищни размери” (цитирам Сергей Станишев). Резултатът днес от препъването на България още на старта на демократизацията е, че се оказахме първата държава от бившия лагер с нова конституция, шита по мярка на старото партийно туловище и съответно останахме на опашката в присъединяването към ЕС и НАТО, за което в Москва бяхме тържествено наградени с почетното звание „Троянски кон на Русия в Европа”.

Няма как възкачването на Росен Плевнелиев на президентския престол да бъде и на половината толкова опасно за демокрацията, колкото е възцаряването там на Ивайло Калфин в ролята на посочения от Първанов негов приемник- досущ, както в самата Русия си предават щафетата владетелите на Кремъл вече от 12 години след царуването на Елцин.

Какво бих направил ако бях социалист? Вероятно бих крещял да хванат крадеца на демократичните ни свободи, за да се забрави собствения ми рецидивизъм в това отношение. Сигурно бих проявил въображението да кажа дори, че има нещо символично в съвпадението да връщаме стрелките на часовника назад с един час само часове преди самите избори .

Но понеже не съм социалист, трябва да припомня вица за кацащия на летище София по времето на НРБ самолет на японските авиолинии, при което стюардесата съобщава: „Уважаеми пътници, кацаме на летището в София- затегнете коланите и върнете часовниците си 100 години назад”. Този хумор се отнасяше за същото онова време, когато Тодор Живков ни беше проглушил ушите да ни се хвали, че бил построил „две Българии” , а по същата логика, тръгвайки от кота нула в най-разрушената държава след Втората световна война, в страната на изгряващото слънце бяха построили за този период някъде към стотина Японии.

Да, Росен Плевнелиев е в незавидната ( поне за мен) сянка на човек, когото превъзхожда в лично качество във всяко отношение, освен на килограми и сантиметри. А може би пък това не му тежи? Защо да му приписвам собствената си гнусливост? Понасянето на това потисничество за едни е бреме, за други явно е поносимо. Ще видим и ще следим накъде ще ни понесе троянският ни кон, след като от седлото му изпадне най-сетне конникът без (собствена) глава, който яздеше на Запад, обърнат на Изток. Ако упрекът към Плевнелиев за опасностите от липса на собствена воля в управлението като президент е хипотетичен и подлежи на доказване, то за Първанов зависимостта от ментор, при това чуждоземен, но почитан тук като роден енергиен бащица от местния му наместник, е доказан и изстрадан от България факт.

Така на България й предстои да премести стрелките напред в нощта, когато таку-що ги е върнала час назад. Многократно съм декларирал и продължавам да твърдя, че между сегашния президент Първанов и премиера Борисов има задкулисно съглашателство и разпределение на сферите на влиянието. Сега поне двамата първи в държавата няма да има нужда да се крият, предрешени като ловци или играчи на голф в хотелите на олигархичния им кръг. По-лошо няма да стане, а промяната е шанс за нещо ново с нов президент, на чиято еманципация от партийната зависимост остава да се надяваме.

Share on Facebook

Шефове на АЕЦ „Козлодуй“ се борят с теч на информация за далавери

Няколко месеца трябваха на ръководството на АЕЦ „Козлодуй”, за да се реши да уволни още един специалист с разбунтувала се съвест, който е дръзнал да повярва в справедливостта на аргументите на ядрения физик Георги Котев за подмененото гориво. Официалният мотив за уволнението на химика Красимир Филипов е изнасяне на класифицирана информация, макар да става дума за документ, съдържащ се в общата база данни на централата, който потвърждава правотата на Котев. Опасявайки се от разрастване на скандала шефовете на АЕЦ „Козлодуй” забавиха, но накрая предприеха разправата със своя служител на 17 октомври. Това се случва само месеци преди той да навърши пенсионна възраст, което показва, че става дума за наказателна акция с цел запушване устите на колегите му и на пробойните в изтичането на факти за проблемите в централата. Явно имат какво да крият!

Подробностите вижте в публикацията на Фрог нюз. (ivo.bg)

Паника тресе шефове на АЕЦ „Козлодуй”, търсят с полицейски мерки къртица
Петък, 28 Октомври 2011

Грандиозни скандали тресат АЕЦ „Козлодуй” след публикация на в. „Торнадо”, в която за пръв път бе показано Техническото решение от 2003 г. за поетапен преход към подмененото ядрено гориво от рециклиран уран.
Този документ изцяло доказва твърденията на ядрения физик Георги Котев, който от години се бори да изкара на светло крупната далавера, в която е замесено ръководството на централата. По Закона за достъп до обществена информация той многократно е изисквал решението, под което стоят подписите на прясно назначения директор на АЕЦ-а Александър Николов и неговия заместник Митко Янков, но то старателно се укрива. Всъщност двамата са в основата на престъпната схема с използването на рециклирано ядрено гориво, стартирала през 2004 г.

В писмения отказ, с който „Торнадо” разполага, председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев на няколко пъти посочва като аргумент, че предоставянето на Техническото решение щяло да ощети икономическите интереси на доставчика ТВЕЛ и да понижи конкурентоспособността й в световен мащаб”.

В крайна сметка Котев успява да се сдобие с документа по свои канали от източници, солидарни с неговата кауза. „Там са изброени 4 мотива за подмяната на горивото. Всичките до един са напълно измислени, а последният вече е откровена лъжа. В него се твърди, че има опит от експлоатацията на новото гориво на Калининската АЕЦ в Русия, а там никога не е използван този вид”, категоричен е ядреният физик. Това означава, че де факто от 2004 г. насам АЕЦ „Козлодуй” се използва за експериментална площадка „Ако всичко беше легално, то руснаците щяха да плащат за това, че ползват техническата ни база, за да си тестват горивото. Вместо това ние си плащаме за рециклирано гориво, за което на всичко отгоре атомната централа няма санкция за ползване”, допълни Котев.

След всички тези разкрития управата на АЕЦ „Козлодуй” бие тревога и скорострелно започва вътрешно разследване. Попадат на името на служителя Красимир Филипов, който е разпечатал Техническото решение, и моментално го привикват да дава обяснения. По думите му, преди около 2-3 месеца, ровейки се в базата данни с архивирани документи, той случайно се натъкнал на документа и го разпечатал. От медиите знаел за твърденията на Котев, че в централата нерегламентирано се използва рециклирано гориво и искал да се увери сам в правотата му. По информация на хора от централата в обясненията си служителят писмено посочил и факта, че неговото разследване и консултации с експерти са потвърдили твърденията на Котев
че в „Козлодуй” се използва експериментално ядрено гориво без съпровождаща документация.

Служителят веднага е уволнен дисциплинарно, при положение че и той, и Котев категорично отричат да са се виждали и да са си разменяли този документ. Според директора на „Козлодуй” Александър Николов подчиненият му е нарушил законите чрез изнасяне на класифицирана информация. „Нямах друг избор освен да го уволня. Той е отишъл на компютър на свой колега и е разпечатил документ, който по-късно е поставен на блога на Георги Котев“, каза той пред ситуирания в САЩ сайт „Евро Чикаго”
Котев обаче бе категоричен, че е получил решението от съвсем друг човек в централата. Според него също уволнението е свързано с публикуването на документа във вестника.

Оказа се, че репресираният Филипов е инженер химик, на когото му оставали няколко месеца до пенсия. Той бил ръководител на звеното, което се занимава със специалното очистване на водите в централата.

Преди 10 години Филипов дори изобретява и патентова нова революционна технология, свързана с рециклиране на изключително важната за ядрено-горивния цикъл борна киселина. Тя минава през реактора и се замърсява, но след това може да се очисти и да се използва повторно, вместо да се изхвърля и да се купува нова. Това може да донесе много големи икономически ползи за централата, отбелязва ядреният експерт Георги Касчиев. Години наред химикът се бори за въвеждане и признаване на технологията в АЕЦ, но шефовете му го възпрепятстват, защото искат лъвският пай да влезе в техните джобове, а изобретателят да получи трохите.

Репресираният служител Красимир Филипов:
Спряха технология за милиарди в полза на централата

- Г-н Филипов, вярно ли е, че вашите проблеми с ръководството всъщност започват, след като изобретявате революционната технология за преработка на борна киселина?

- Точно така. Проблемът за борната киселина е основен проблем при обработката на радиоактивните отпадъци. С работеща сега в АЕЦ „Козлодуй“ установка за преработка за 2.8 кубически метра радиоактивни отпадъци са необходими 8 кубически метра хранилище. Ако беше внедрена моята установка, за 2.8 куб. м отпадъци щяха да са необходими само 140 литра (0.14 кубически метра). Това можеше да помогне да не се погребват от 60 до 80 % от радиоактивните отпадъци и да доведе до икономически ползи за милиард лева. Всичко това обаче пречи на определени играчи в централата и около нея да взимат добри комисиони. Те ми предложиха безумни финансови условия, направиха ме на маймуна.

- Директорът на „Козлодуй” Александър Николов ви обвинява, че сте изнесли класифицирана информация и затова ви е уволнил.

- Това е пълен абсурд! Какво прави това Техническо решение в общата база данни, до която всички имат достъп тогава? Не е имало гриф за секретност, следователно всеки може да разполага с него. Бях при колеги по време на обедната почивка. Седнах на компютъра на единия, защото се сетих, че трябва да потърся едно решение за демонтаж на инсталация. Двете решения се намираха много близо едно до друго и така попаднах на въпросния уж „засекретен” документ. Разпечатах го, тъй като ми стана интересно дали Котев е прав.

- Запознавайки се с фактите, стигнахте ли до заключението, че е?

- Според мен има редица нередности. Аз мога да коментирам от химична гледна точка, но се допитах и до много мои колеги физици и подозренията ми се потвърдиха.

Share on Facebook

Боксови целувки преди втория вибратор на изборите

Лидерите на двете конкуриращи се на балотажа на президентските и местните избори партии се боксираха с целувки задочно и паралелно по време в две конкурентни телевизии. Направо беше трудно да повярва човек, че не са уговорили формата на боя: и Бойко Борисов, и Сергей Станишев си разменяха крошета по темата за това кой, кого, кога и къде целува, сякаш сценаристът на сутрешното им шоу беше един и същ.

Докато Борисов обясняваше с усмивката на победител как от БСП вече са се „цункали”с Доган, притиснатият в ъгъла от междинния резултат в първия рунд Сергей Станишев определено се опита да вкара няколко леви прави под кръста на опонента си, като призова обкръжението на премира да си каже къде го целува. На уточняващия въпрос на домакините в студиото да каже къде точно, Станишев многозначително остави публиката сама да се досети какво има на ум. И същевременно продължи да боксира отсъстващия в студиото противник с иначе вярната констатация, че „един премиер не може да се държи хашлашки”. Увисна незададеният въпрос: „ а един доскорошен такъв има ли това право?”.

На другия телевизионен ринг обаче състезателят тежка категория в хашлашкия по дефиниция спорт, какъвто е практикуваният от него професионален политически бокс, отвърна с опакото на ръката си, сякаш е имал възможност да следи изявата на боксьора в категория „мишка” ( Борисов оприличи БСП на мишка, с която Доган си играе). Постигна го със следната мисловна конструкция: БСП губи от това, когато им се казва: „Ще дойдете, да ме цунете!“, ще ви кажа кога, и къде, и кой от вас.

В тази размяна на удари с целувки само привидно незаслужено отсъстваше най-големият специалист -любовчия (нокаутиран засега) , който отдавна надскочи етапа на опипването на мускулите на Бойко и премина към употреба на надуваеми секс кукли като символика в политиката. Борисов обаче не го пропусна съвсем. Забеляза доминиращо ( най-после), че Волен Сидеров напада кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев, но не е казал дума срещу двойката на БСП, която събират гласовете на „старите баби”: „благодарение на Ламбо” (явно не вярвайки в партийния сексапил на Калфин), натърти Бойко. Същевременно той приласка палавника със секс играчките с уверението, че го уважава. Уважи Сидеров по този начин за втори път, след като на пресконференцията на ГЕРБ след първия тур (да не кажа- вибратор за Сидеров) на изборите доста ясно му намекна, че е готов да продължат да си общуват, докато горе-долу по това време се разиграваше клоунадата на „Атака” с ритуалното внасяне на вибратор в залата за пресконференции.

Кой точно ще консумира уреда за изкуствено задоволяване? Май няма мърдане –връзката не е по любов, бракът е по сметка и ще издържи на бурната ревност. Платеният секс е най-сигурният за доминиращия партньор.

Предлагам следващата политическа кампания с подобни участници да бъде организирана във Военната академия в София. Защото на входа на академията има знак, от който се вижда, че на територията й интимните ласки, графично недвусмислено изобразени и задраскани, са забранени.

Share on Facebook

Тук може да видите писмото от министър Ангелов. Тук може да видите жалбата подад…

Тук може да видите писмото от министър Ангелов.
Тук може да видите жалбата подадена от Веселин Методиев.
Тук може да видите снимка на билборда.


Веселин Методиев: ДСБ ще иска касиране на изборите в Сливен
dsb.bg

ДСБ благодари на всички приятели и симпатизанти, които гласуваха на 23 октомври

ДСБ благодари на всички приятели и симпатизанти, които гласуваха на 23 октомври


ДСБ благодари на всички приятели и симпатизанти, които гласуваха на 23 октомври
dsb.bg
http://dsb.bg/bg/

Лъжичка кокаин в българската каца с бразилски мед

След доста сълзливия триумф на вечната ( отсега-нататък) дружба с братска Бразилия, побратимена набързо по сестринска линия с Дилма Русев от нашите комплексирани политици и подтичващите след тях туземни медии, карнавалният ни ентусиазъм се приземи на едно летище в Рио. Не стига , че там са хванали един българин с килограми кокаин в багажа, ами и го разнесоха по медиите в цял свят в рубриката „ и вий сте дали нещо на света”.

Зловонната ирония в тази наша бразилска връзка е скъсаната тънка нишка по „спорта линия”. Заловеният Боевски е бивш български олимпийски шампион в толкова коронната за НРБ дисциплина щанги, колкото за Бразилия е типичен е футболът. Един типичен български шампион се прочу в страната на футбола!

Момент, защо „типичен”? Сигурно вече има възмутени читатели. Така е, пресилено е да се каже…Не случайно и бившият треньор на Боевски се възмути тази сутрин в телефонно телевизионно интервю от намека, че български спортисти биват използвани за трафик на наркотици. Той бил чувал за първи път!

Ние пък сме чували, чели и виждали едни други работи във връзка с темата за борците, гребците, каратистите ( пардон за намека по адрес на властта, ако е прозвучало така) и т.н., включително и за един шампион по сумо, с чието приятелство самият президент Първанов много се гордееше, но после дружбата им посърна след зрелищния арест на шампиона, върху когото се стовариха обвинения за рекет и организирана мрежа за изпълнение на убийства по заявка на клиента.

Няма да се връщам към старата тема за факта, че някогашните спортни школи за производство на социалистически шампиони с цел реклама на строя се превърнаха в инкубатор на кадри за налагане на капитализма по социалистически – налагане в буквалния смисъл на думата, но вместо с милиционерски палки, вече с бухалки. Обаче в случая ме мъчи един простичък въпрос.

Да приемем, че да се обобщава за спортистите е несправедливо – така си е. Но все пак: откъде един спортист, вглъбен в работата върху себе си за развитие на мускулите, волята и единството между тях чрез тежки тренировки, намира време и най-вече информация да се внедри в престъпна група за пренасяне на наркотици. Чета, че арестуваният Боевски щял да заработи 12 000 евро за пренасяното от него количество кокаин и за момент се замислих: това са много пари, каквито и аз бих искал да имам. Към кого обаче да се обърна да ме включи в комбината? Не мога да пусна обява : „ Куха лейка предлага кухините на тялото си за пренос на наркотици –телефон и адрес…”. Тогава? Май трябва да имам връзки, протекции и прочее мафиотски зависимости- както за всичко, от което се правят бързи пари. А и кой би повярвал в моята надежност като „муле”, макар иначе да съм дал доста доказателства за магарешки инат?

Така че, „млъкни сърце”. Нямам шанс. Не съм бил борец , като Илия Павлов и братята Илиеви и не станах мултимилионер (нито дори обикновен „мултак”- докато министър Рашидов е бил достатъчно заслужил да стане почетен такъв и ето че днес организира на шефа си титли, като почетен художник). Не съм бил гребец като Иво Карамански и не съм загребвал пачки ( не казвам „заграбвал” – нямам доказателства ). Но поне съм жив. Дано доживея да бъде опровергано широко разпространеното мнение, че български спортисти биват използвани от организираната престъпност, което няма как да е случайно и стихийно явление. Все пак спортът трябва да подобрява здравето, а не да скъсява живота, както очевидно се случи с много знайни (виж имената по-горе) и с още повече незнайни мускулести участници в първоначалното награбване на капитала у нас.

Share on Facebook

Следваща »