На 23 октомври с бюлетина номер 33! siniatakoalicia.bg

На 23 октомври с бюлетина номер 33! siniatakoalicia.bg


В крак с времето
www.youtube.com
Промяната започва от София. Трябва ни красив град, удобен транспорт и полезна администрация. На 23 октомври с бюлетина номер 33! siniatakoalicia.bg

На 23 октомври с бюлетина номер 33

На 23 октомври с бюлетина номер 33


В крак с времето
www.youtube.com
Промяната започва от София. Трябва ни красив град, удобен транспорт и полезна администрация. На 23 октомври с бюлетина номер 33!

Има (етнически) проблем, няма човек ( да го реши)

За голямо съжаление симпатичният и успешен като министър Росен Плевнелиев се изказа днес в качеството си на кандидат за президент подобно на антипатичният министър-председател Сергей Станишев. Шефът на тройната коалиция, ако си спомняте, отсече, че само ненормални се били интересували от темата за досиетата, макар че самият той беше пуснал „духа от бутилката” за досиетата с явното намерение от това да пострадат враговете на БСП, докато другарите няма какво да губят от нещо, от което не се срамуват в миналото си.

Изявлението на Росен Плевнелиев днес, че никой не се бил интересувал от темата за Катуница, освен медиите, е почти буквална дуплика, в която липсва само обидното обобщение по адрес на интересуващите се. С подобна изява се прояви днес и Светият синод, който забеляза, че нещо става и най-после реагира,но с твърдение ,че нищо не става. Нямало етнически конфликт ( ако се хванем за думата, може и да е вярно, че чак до конфликт, в смисъл на война с окопи и стрелба с оръдия, не сме го докарали).

Тъкмо опитите желаното да бъде представяно за действително са сред главните причини за взривоопасната ситуация, която изправи косата на хората и на нокти полицията в, около и по повод на събитията Катуница и след това – в цялата страна.Така е от години: омразата си расте, цяла партия проби като таран в парламента върху нейната платформа, но проблемът се замазва и ни „изненадва” с изблиците като този, в който детонаторът Кирил Рашков задейства бомбата, предизвикала пожарникарски усилия с твърде съмнителен успех по отношение на трайното решение на въпроса.

Рашковизацията на циганизацията е като сметище, оставено без контрол. В него се натрупва енергия, която при нагряване лумва. След което ни обясняват, че това бил чисто и просто криминален случай, докато е всъщност резултат от занемаряване и посипване с гореща пепел на едно хранилище на омразата, осъдено на избухване.

Опитът проблемът да бъде задържан под стража, каквато мярка строго поискаха прокурорите за държалият години наред в страх съседите си „цар” Киро, е похвален, но прехвален като адекватно лечение на отворената рана, ако не се постави вярната диагноза. Бягството от нея е бягство от отговорност. Особено представителен в това отношение е самият държавен глава, който си царува 10 години безметежно и накрая завършва добруването си с метеж, на който безметежно не реагира цели 4 дни, след което на практика откликна на искането на атакуващия Сидеров да свика Консултативния съвет по националната сигурност. Типично: „пропусна” да се намеси навреме и да покаже поне веднъж, че хвалбите му като „успешен президент” струват нещо в момент на криза, след което удовлетвори нагона на спекулиращия и подстрекаващия популист, който от първия миг му „нареди” да свика въпросния форум. Получи се почти като в притчата за онзи, който в крайна сметка изял и боя и буцата сол,и си платил накрая за всичко това. Само с тази разлика, че в неговия случай плащането се отлага поне до момента, в който ще напусне позицията си на контрольор на (раз)плащанията на върха на държавата.

Светият синод, Росен Плевнелиев и президентът Първанов да се разберат помежду си на свикания за утре, 1 октомври, консултативен съвет по националната сигурност. Ако се окаже, че солидарно отричат съществуването на етнически проблем (както и да го формулират), изобщо да не започват дебати за нещо, което го нямало било.

Един цар ни управлява като премиер и коалиционен партньор два мандата, след което си отиде от властта намразен. Друг цар ни разиграва с години и накрая се прочу международно с резултатите от царуването си в Катуница, генерирало барутна омраза. Царе сме в нашата републиканска монархия да се правим, че не виждаме, когато царят е гол!

Само че етническият въпрос не е човек да го разстреляш и да го ликвидираш в духа на указанията на Сталин: „Няма човек, няма проблем”! По скоро има опасност да се случи обратното: има етнически проблем, но няма човек, който да се нагърби с решаването му, макар да е натоварен от гласоподавателите с отговорността да го направи.

Share on Facebook

С 33 към Московска 33

С 33 към Московска 33


Промяната започва от София 28.09.'11
www.youtube.com
Откриване кампанията на "Синята Коалиция" в София Местни избори-2011.

Когато телевизията не ходи при скандала, скандалът идва при нея

Не знам произхода на израза „къде е Киро на кирия”(ще рече нещо като „къде дават така”!?), но знам, че цар Киро най-после е на полагаемото му се място: в ареста. Това обаче не успокои страстите, защото те вече се изляха на улицата и е трудно да бъдат измити след така бурно изразеното намерение на протестиращи тълпи да правят сапун от циганиТЕ. Петното от всичко това се лепна на лицето на България.

Къде е обаче другият цар на подстрекателствата на етническа основа, Волен Сидеров? Пак е тук. Вчера беше на парламентарната трибуна и провали дебата по темата, а днес повтори скандала в студиото на Би Ти Ви със същия успех. Така е: когато телевизията не ходи при скандала, скандалът идва при нея. Къде бяха камерите на Би Ти Ви да покажат изстъпленията на Сидеров срещу турци и цигани на 19 февруари на символичния гроб на Апостола? Продължавам да питам самотно и отговор не чакам (лично)- той идва сам, нахлува в студиото им. Малко като във вица за английския лорд, който не обръщал внимание на предупрежденията на своя иконом, че Темза залива постепенно имението му, докато накрая слугата вежливо почукал и отворил вратата на кабинета му със съобщението: ”Сър, Темза!”.

Сега всички се сетиха за биографията на цар Киро и настана масово заклеймяване и разграничаване от него. Какво още трябва да сътвори обаче подстрекателят Сидеров, за се сетят „органите”, че преди 11 години са имали все пак дързостта да изгонят руски дипломати за опит да създават на имперския принцип „разделяй и владей” проруска партия в България. Те никога не са потвърдили това официално, а е време – особено ако се осмели някой депутат или медия да ги попита. Въпросната партия обаче все пак беше сътворена и нахлу в парламента през 2005 година, а след това триумфира и на специална среща в руското посолство. Описал съм това в книгата „Течна дружба”, включително и молбата на Сидеров, отправена на тази среща към руските дипломати да му помогнат да се свърже с колегата му по възгледи в Русия Дмитрий Рогозин- същият, който Путин прати да го представя в НАТО и в това качество е автор на обидни изказвания по адрес на България в медиите.

А руските медии не си поплюват. „Комерсант” пише днес за етнически сблъсък в България, какъвто от ГЕРБ не признават да има. Вестникът прогнозира спад на доверието към управляващите на предстоящите избори и ръст на популярността на „българските националисти”- явно не припознава ГЕРБ сред тях, въпреки усилията на партията да балансира на това въже, което сега Сидеров им дърпа изпод краката, за да ги обеси изборно на него. Но ако това не ви звучи достатъчно злорадо, друго издание в Москва добавя още злъч. Сред първите отзиви за Катуница бяха писанията на в. „Правда”. По горещите следи на събитието комунистическият флагман се изхитри в два абзаца и няколко изречения да натърти три пъти, че България е „най-бедната страна в ЕС”. Не могат да сдържат радостта си, че най- русолюбската страна е и най-бедната. Защото бедните, както виждаме и с циганите, се купуват най-лесно за избори или при избор на стратегическо проникване на европейска територия.

Е, кой съм аз, че да питам. Да не би да съм медия или парламент? Обаче питам. Написаното остава. Следите също. Трагичното е, че дори и трагичните събития не могат да накарат тук „когото трябва” да си свърши работата в търсенето и евентуалното показване корените на проблема. Явно осъзнаваме тази задръстеност поне подсъзнателно, защото обичаме да се обиждаме на „куха лейка” и „нещастник”. А какви да сме- „щастливци” ли? Имаше един и го убиха едни „нещастници”. Сега, ако попитате крещящите „циганите на сапун” що е това „щастливеца”, най-много да се сетят между две патриотични песни, че става дума за някакъв срутен хотел на Витоша. Така де, следите остават, макар и под формата на руини, каквито явно нямат нищо против да завещаем на следовниците си след гореща битка в името на арийски чистия патриотизъм, след която морена върху морена да не остане.

Share on Facebook

Защо не сме Швейцария на Балканите?

Швейцарският парламент одобри спирането на ядрените реактори в страната близо шест месеца след аварията в АЕЦ „Фукушима” в Япония, предаде АФП.
Горната камара на парламента подкрепи правителственото предложение за спиране на ядрените реактори до 2034 година. По-рано долната камара одобри предложението на 8 юни.
Съгласно правителствените препоръки първият реактор, който ще бъде затворен, ще бъде „Бецнау-1” през 2019 година.( Всеки ден)

Забелязвате ли кое е особеното на тази информация? Подсказвам: още една богата, просперираща и загрижена преди всичко за живота на своите граждани държава се отказва да седи върху тиктакаща атомна бомба, макар да не е нито земетръсна зона, нито е разтърсвана от рисковете на съветско-руската технология.

Множат се тези решения. Достатъчно е да споменем икономическите гиганти Германия и Япония ( а не само богата на глава от населението Швейцария) , които вече декларираха отказ от ядрената енергетиката с конкретна програма за закриването й.

Но за любителите на статистиката в обосноваването, ето малко хронология в натискането на паник бутона, която отново демонстрира, че това се случва в държави и общества, които имат какво да губят, защото са построили много и не са представителни по отношение на друга статистика- тази за корупцията като „национален спорт“:

През май сензационно се отказа Германия. Завоят на управлаващите, обявили, че спират програмата за изграждането на нови централи и планират поетапно закриване на съществуващите, е особено остър тъкмо в тази мощна държава, планирала само година по-рано мащабно развитие на същата тази ядрена енергетика.

През юни Италия, също член на клуба на 7-те най-развити икономики, потвърди чрез референдум, че, както и досега, няма да си слага ядрения таралеж в ботуша.Австрия, може би едно от най-добрите места за качествен живот в Европа и в света по мерките на съвременната цивилизция, отдавна е на това мнение.

През август гръмна бомбата: Япония, източният технологичен и икномически гигант, ранен обаче от взрива във Фукушима, обяви, че става страната на залязващата ядрена енергетика.

Ето че и септември не остана на „сухо“ откъм подобна новина- Швейцария се нареди сред нациите със задействан инстинкт за самосъхранение.

Какво предстои през октомври? Не знам. Но през януари, както съобщи българското правителство, сме щели да отговорим на руската примамка да строим нова тяхна ядрена централа на наша земя.

Забогателите ( от комисионни) в бедните държави трудно се отказват ( от нови подкупи).

Share on Facebook

Какво пропуснахте да забележите сред пушилката около Катуница?

Докато медиите тук се занимаваха да отразяват детронирането на „цар” Киро и със спомоществователството на парламентарно представени подстрекатели ( политически проект на руския шпионаж в България) страната се потопи в страстите на циганиадата, по света и у нас се случиха някои „нещица”, за които хорицата едва ли успяха да научат. Дали е случайно?

Продаде се най-непродаваемият от времето на държавната икономика монопол- тютюневият. Кой точно лапна българския табак си остава мистерия. Но, че е погълнат от дълбоко руско гърло и че фактът е преглътнат с нетипично мълчание от страна на изчезналото от публичността вече от месеци ДПС, главен играч на тютюневото поле, вече няма съмнение.

Насред пушилката от Катуница на сцената изневиделица се появи руският бос на „Лукойл” Вагит Алекперов и изведнъж ни се съобщи лаконично, че няма проблем с тази компания на българска територия. Ние пък си мислехме, че има. Нали (уж) лицензът й беше отнет? Но бившият американски посланик Джеймс Пардю не случайно употреби метафората за пушилката около таза „театрална драматизация”. Ще да е бил прав, макар този път някой друг трябва да е хвърлил димката- не е Яне Янев.

В Русия, която дърпа доста конци ( и кюнци – с цел вдигане на пушилка) в задимения ни български дом бяха предрешени и следващите избори с обявеното кандидатиране на Путин за президент. Наблюдателните западни наблюдатели веднага пророкуваха, че това вещае влошаване на руско-американските отношения. Но димната завеса около Катуница не пропусна тук подобни коментари за такава „дреболия”. Къде по-важно беше да слушаме ревовете „циганите на сапун” и да гледаме хитлеристки поздрави на бръснати глави, някои от които още не се бръснат.

Днес научаваме, че в навечерието на голямата пушилка от вулкана в Катуница, в София е бил кореспондент на едно от най-влиятелните издания в САЩ, което ще рече – и в света. Джо Паркинсън се оказа един от онези чужденци, за които финансовият министър Дянков прогнозира, че ще проявят небивал интерес към новоткрития в София музей на социалистическото изкуство и че срещу билетчета от 6 лева ще се изплати инвестицията от 3 милиона лева за има-няма три години ( Дянков е иначе много десен, но не и когато линията на партията е музеят да се казва социалистически, вместо тоталитарен). В кореспонденцията от София разни хора могат да открият разни акценти ( ако изобщо открият самата кореспонденция), но аз лично избирам да обърна внимание на малкия на вид детайл –на кавичките при изписването на думата „освободители” във връзка с чугунените съветски пропагандатори в центъра на София. Ето как ни е видял Джо като днешно отражение на епохата на Чичо Джо (както по онова време в САЩ са наричали галено съюзника си Сталин):

„Уолстрийт джърнъл“: България води спор за комунистическото минало

Инцидентът с изрисуването преди време на Паметника на Съветската армия предизвика спорове и възмущението на много българи, отбеляза „Уолстрийт джърнъл“.
Социалистическите организации призоваха за откриване на виновните, и дори членове на дясно – центристкото правителство, които са принципно съгласни с чувствата на вандалите, изразиха недоволство. Само правителството има право „да разруши паметниците на социализма“, се казва в правителственото изявление.
20 години след падането на Берлинската стена, България не може да забрави миналото, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“. Обезобразяването на паметниците, отбелязващи „освобождението“ на България през 1944 от съветски войски е част от все по-странните усилия за дефиниране на наследството на комунизма, смята изданието. Според автора Джо Паркинсън, бившите комунисти – които се наричат социалисти – все още са силни в страната и до 2009 са били доминираща политическа сила. Но докато най-бедната страна в ЕС провежда програма за икономии, за да засили доверието на инвеститорите, някои са носталгични за по-сигурните дни на комунизма.
За да се бори с това, правителството откри на 19 септември музей, който да покаже някои от по-срамните страни на комунистическото минало на България. Това е най-големият музей на социалистическото изкуство в бившия съветски блок, подчертава се в статията. „Искаме да приключим с този период“, цитира се изказването на финансовия министър Симеон Дянков. „Много хора имат романтична представа за комунистическото време и трябва да покажем истината“.
В същото време социалистическата партия откри статуя на Тодор Живков, на която стотици поклонници поднесоха цветя в родния му град Правец. Много от тях смятат, че българският комунизъм е бил „мек“ и хората „са имали пари и работа“. Според историците това е частична истина и много граждани на СССР и Източна Европа са смятали България за „запад“. /БГНЕС

В резюмето на български преводачът основателно, според мен, ни спестява абзаците от статията с носталгичните изблици по комунизма на интервюирани от Джо наши сънародници. Знаем си ги и без американско посредничество. Но все пак бих добавил още две неща от оригинала на английски, в който се разказва как културният ни министър Вежди Рашидов се хвали пред автора с подвига си лично да спаси 21 метрова статуя на Георги Димитров от претопяване във военния завод в Сопот, която за малко щяла да се превърне в противотанкови гранати ( о, ужас, добре, че се е метнал навреме на пътя на вандалите, нали!).

Освен това „Уолстрийт джърнъл” ни съобщава и една новина, която оставих за финала: според американския журналист, Софийската градска прокуратура (тихомълком, както се подразбира) е оттеглила обвинението срещу неизвестните извършители, оцветили част от съветския монумент в центъра на София. Така отново, както при същото онова време, когато сме били „Запад” за някои страни на Изток, научаваме от американски медии какво става в България ! И се питам: дали пък на прокурорите не им станало известно кой е извършителят и да им е станало също ясно, че по тази причина не бива да го закачат? Отговорът ще чакам от следващо посещение на американски журналист в България. Нямам търпение-дано да стане преди 110-тата годишнина от раждането на Тодор Живков, честването на чийто вековен юбилей в Правец е живописно разказан от презокеанския посетител на китната ни родина.

А, да не забравя да посоча още нещичко от забележителните дреболии в статията, които могат да останат евентуално незабелязани: за разлика от културния ни министър Рашидов, който при всяка публична пледоария употребява за броени секунди няколко пъти цели си речников запас да хвали „шедьоврите” на социализма, американецът явно не е толкова културен и събира своята рецензия за художествената им стойност в една думичка: кич!

На желаещите да се запознаят с оригинала на статията, предоставям пълния текст на английски.

By JOE PARKINSON
SOFIA, Bulgaria—On June 18, Bulgaria’s capital awoke to find the statues in a monument to the Soviet armed forces brightly spray-painted as Superman, Ronald McDonald, Santa Claus, Captain America and The Joker.
The characters, according to graffiti the pranksters left at the base of the monument, were now „in step with the times.“
Defining Communism in Bulgaria
The figures of Soviet soldiers at the base of a monument in Sofia were painted to resemble comic book heroes and characters from popular culture like Santa Claus and Ronald McDonald.
But not in step with all of Bulgaria. Many people here in the European Union’s newest member country (in 2007) were outraged. Socialist organizations called for the culprits to be hunted down. Even members of the country’s center-right government, which agreed with the vandals’ sentiment, said they were unhappy. Only the government gets to „destroy the monuments of socialism,“ the government said in a statement.
The Berlin Wall fell more than 20 years ago, but Bulgaria has had trouble letting go. Defiling statues commemorating the 1944 Soviet „liberation“ of Bulgaria is part of an increasingly bizarre effort to define communism’s legacy.
Ex-communists—rebranded as socialists—are still a force here. Until 2009, when they lost elections amid corruption allegations and economic failings, the Bulgarian Socialist Party was politically dominant. But as the EU’s poorest country undergoes an austerity program to boost investor confidence, some are nostalgic for the more certain days of communism.
To fight that trend, the government opened a museum Sept. 19 to showcase some of the more shameful sides of Bulgaria’s communist past through wacky art and kitsch sculptures. Bulgaria is the latest ex-Soviet bloc country to open such a collection, and its Museum of Socialist Art is also the biggest, the government says.
„We want to close this period. We’re trying to kill the bogeyman and put it in the museum,“ said Finance Minister Simeon Djankov, as he took a reporter on a tour of the place. „A lot of people here have a romanticized view of communist times and we need to show the unvarnished truth.“
Among museum artifacts are more than a dozen towering statues of Lenin and flat-capped workers pointing solemnly toward utopia and a 13-foot-tall red star that used to top the Communist Party headquarters here in Sofia.
Not to be outdone, local Socialist Party authorities this month unveiled a 10-foot-tall bronze statue of Todor Zhivkov, Bulgaria’s last communist leader. Hundreds of admirers marched and strewed flowers and messages of praise around the base of the statue in his home town of Pravets, 31 miles from here.
On the same day, supporters of the late Mr. Zhivkov, who ruled the country for 33 years until 1989, unveiled a partial renovation of his museum, in the house where he was born. The ceremony, held to commemorate the 100th anniversary of his birth, was broadcast live on national TV, and attendance has been rising. The gift shop sells Todor Zhivkov refrigerator magnets.
The main exhibition showcases about 450 gifts bestowed on Zhivkov by such Cold War stars such as Fidel Castro, North Korean dictator Kim Il Sung and Nicolae Ceaucescu, the Romanian leader who came to a bad end before a firing squad. Longtime Soviet politburo leader and general secretary of the Communist Party Leonid Brezhnev gave a 3-foot-long crystal drinking horn. Libya’s Col. Moammar Gadhafi gave Mr. Zhivkov a multicolored camel saddle.
„Communism here was soft,“ says Galia Pikova, the museum curator. „Me and my parents didn’t suffer in any way—we had work and money. I was 12 years old in 1989 when communism fell. That year I was skiing during winter in East Germany and spent summer on Black Sea coast. It was wonderful. Now, that’s not possible.“
Historians say that’s partly true and that many Soviets and East Europeans saw Bulgaria as the West.
„You could buy Western music here, watch Western films, and the secret police was nowhere near as pervasive,“ said Evgenia Kalinova, professor of history at Sofia University.
Furthermore, former communist apparatchiks and security-service officers managed most of Bulgaria’s transition into a market economy after 1989. They had an interest in preserving a rosy image of the system they had administered.
Back at the Museum of Socialist Art, Prime Minister Boyko Borisov, himself a longtime bodyguard to Mr. Zhivkov, recently opened a big outdoor exhibit space with more than a thousand Bulgarians in attendance, including the entire cabinet.
The forest of 77 monuments is the largest such collection in the world, according to museum curators, who are hoping to more than double the number to 200 by next year.
Indoors, the museum houses 60 socialist paintings, busts, ashtrays and trinkets. In the bowels of the museum, thousands of obscure artifacts wait to be categorized, such as a carpet celebrating the friendship of Bulgaria and the People’s Republic of Mozambique.
Visitors can dine at a reconstructed socialist-era café, watched over by huge portraits of Karl Marx and Friedrich Engels as they eat Soviet era snacks: dishwater coffee, yellow „lemon slices“ made entirely without lemon, or „Rkatziteli,“ a gloopy wine mass-produced for the Soviet internal market that became a byword for bad produce and worse hangovers.
To collect the exhibits, government ministers used TV appeals to ask for public donations. They went to towns and villages to find abandoned communist-era artifacts. The response was overwhelming, says Culture Minister Vezhdi Rashidov.
One 20-foot-tall bronze statue of Georgi Dimitrov, Bulgaria’s first communist leader, was rescued from the village of Soput in southern Bulgaria. A state-owned weapons factory was preparing to melt it down to make antitank grenades, said Mr. Rashidov. He personally found a 21-square-foot painting of communists taking the oath to become party members, hanging opposite the toilets at a privatized resort hotel in Southern Bulgaria. The hotel had belonged to the labor ministry during Communist days.
„I promised him a barter of a contemporary painting of the same size and I took it off the wall,“ Mr. Rashidov said.
Two months after spray painting the Soviet-era war memorial in central Sofia, the graffiti artists revealed themselves as a pop-art collective of nine twenty-somethings called „Destructive Creation.“ Communist sympathizers called for harsh punishment. An inquiry launched earlier against „unknown perpetrators of hooligan behavior“ by the Sofia Prosecutors Office was dropped, without explanation.
„I don’t approve of the vandalism, but I appreciate the artistic qualities of those responsible,“ said Finance Minister Djankov, adding: „I’m more of a fan of Superman than Len

Share on Facebook

Второ, има две съвършено различни оценки за действията на полицията в Катуница….

Второ, има две съвършено различни оценки за действията на полицията в Катуница. Министър-председателят казва, че те не са се справили, министърът на вътрешните работи казал, че са се справили добре. Той ще дойде да ни каже колко добре са се справили. Това очевидно е свидетел, който вие призовавате, който в случая няма да изрази дори мнението на кабинета. Това е сериозният аргумент.
Има още един аргумент, който е на Синята коалиция – ние сме снели доверието от този човек, няма какво да го слушаме.


Да се разследват действията на МВР и кабинета в Катуница
Изказване на Иван Костов в Народното събрание, 28.09.2011 г. Иван Костов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Колеги народни представители, две обстоятелства ни карат да считаме, че това, което пр...

Днес даваме официален старт на кампанията. Очаквам ви в градинката на Кристал в…

Днес даваме официален старт на кампанията. Очаквам ви в градинката на Кристал в 18:00!


Прошко Прошков : Аз ще съм кметът на София!
www.vimeo.com
Среща на кандидата на "Синята коалиция" за кмет на София,Прошко Прошков с членове от няколко столични клуба на ДСБ... 27 септември...

Възродителен процес и днес: един чуден „симбиоз“

Президентът Първанов е известен с провалите си в прогнозирането ( макар да се подиграва на социолозите за същото, давайки себе си за пример като живо тяхно опровержение). Спомнете си как ден преди миналите парламентарни избори той изрази увереност, че ДПС ( и този път) ще бъде „незаобиколим” фактор в бъдещото управление. Но този път почти позна. Само два дни преди рязкото покачване на етническия термометър в страната той се произнесе в Сливен, че ситуацията била близка до революция.

Знаел ли е нещо той или само се е надявал да лови риба в мътната предизборна вода, като се прави на интересен без да подозира, че може и да познае? И ако е знаел, защо е затаил информацията си, вместо да я предостави за превенция на въпросната „революция”?

След като изчака революционната ситуация хубавичко да се нагнети, той реши да я лекува със свикване на Консултативния съвет по националната сигурност- лекарството, което му е дадено по конституция и от самото начало и му беше предписано от главния печеливш от ситуацията „революционер”- лидера на атака и кандидат да го смени на поста Волен Сидеров. Той също като него играе на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре” за собствения политическия проект. Единият е „обвинител”, а другият- „спасител”!

Темата на свикания за 1 октомври съвет е „Актуални проблеми на вътрешната сигурност. Неотложни мерки за гарантиране на реда и законността в страната и за недопускане на етническо напрежение”. За пришълците от друг свят излиза, че етническо напрежение няма и за да не вземе да възникне, чичко Първанов ще вземе пък (тепърва) мерки. Само че ние сме тук и сме свидетели, че е нелепо да се дрънка за недопускане на нещо, което беше допуснато и поощрено най-малкото от бездействието на институциите. А каква по-дълголетна институция има на върха на държавата от самия Първанов през последните 10 години, който би трябвало в свободното си от забавления време да се е замислил малко поне за това как да стори така, че да не се налага свикването на такива спешни пожарникарски форуми за гасене на избухналия поради липсата на контрол над кибритлиите ( като Сидеров, например) и неспазване правилата на противопожарната етническа безопасност пожар в българската барака. Не е ли точно Първанов онзи, който най-дълго от всички държи ключа от нея?

Къде бяха на 19 февруари тази година Първанов и Борисов, чието правителство разчита на „Атака” за парламентарното оцеляване на правителството, когато Сидеров насъскваше срещу цигани и турци на гроба на Апостола? Бяха и двамата там и си тръгнаха, за да му направят място. Което той буквално превзе с атака на свои униформени щурмоваци ( сред които имаше и деца, познато, нали!) с бойни викове и факли (имах нерадостната съдба да участвам, заедно с други граждани, в успешното първоначално отблъскване на техния набег в подножието на паметника на Левски, последван обаче по-късно от нов). В късния час, след благите официални речи, Сидеров крещя срещу турците и циганите, които на това място клатели трупа на обесения. Не последва никаква реакция от страна на „компетентните органи”, услужливо подпомагани от медиите в премълчаването на антиконституционното изстъпление. И понеже то си остана премълчано, беше изтълкувано от „революционера” като покана за нови „подвизи”. Днес той атакува държавното ръководство с искания да се справи с „циганската престъпност” като „заплаха за българския етнос и националната сигурност”, което е буквален плагиат от теориите на Хитлер за „еврейската престъпност”. Който не вярва, да си купи „Моята борба”- явно мнозина вече са я изучили- продава се на централния столичен площад „Славейков”.

Къде ли се крият в тази открита картинка гласовитите иначе защитници на всичко съветско у нас, което бранят от „антифашистки позиции” от „посегателствата” на хората, които си позволяват да обичат България повече от СССР и Русия? Самият Сергей Станишев е почетен член на Съюза на борците срещу фашизма (което е странна форма на „борба” срещу едно остатъчно явление в Италия). Какво ли трябва да се случи, за да се скарат тези другари бащински на невръстните нацисти, дефилиращи нощем по улиците на големите български градове? Или възприемат с носталгия техният предизвикателен хитлеристки поздрав пред телевизионните камери като другарски привет от времето на съветско-германският пакт от 1939 г., когато др. Сталин и др. Хитлер се прегръщат, обещават си да не се нападат и солидарно, по социалистически нападат Полша?

Ако този въпрос ви се вижда преувеличен, задайте си тогава друг: дали участниците в осъществяването на насилията от времето на „възродителния процес” имат нещо против той да продължи „ с други средства”. В светлината на мрачното им мълчание на мен това ми изглежда като един „отличен симбиоз” в партийната традиция, както би се изразил (отново) др. Станишев, ако беше достатъчно откровен да сподели преобладаващото мнение на своите партийни подопечни.

Share on Facebook

Следваща »