Приятелският огън в пирамидата на пожарникарите
юли 31, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Темата за ролята и мястото на приятелството ( и роднинството) в българската политика е необятна като Сибир. И също толкова сгрява сърцето на всеки, който поне малко уважава принципите на демокрацията, макар да е горещо актуална. Подклажда се вербално, формално и официално всекидневно и буквално!
Паметни за паметливите ще си останат доводите на премиера Борисов да къта на всяка цена в пазвата на правителството министри, като Божидар Димитров и Вежди Рашидов. Били му приятели и това му било достатъчно!
Сега обаче ги разправя други, точно обратното:
„Приятелството е едно, а работата и държавата е друго. Откакто съм премиер тези, които се срещат с мен извън Министерския съвет, знаят, че могат да играят с мен футбол, тенис или карти, и никаква служебна тема нямат право да ми поставят, в противен случай те никога повече не идват при мен, защото аз работя сутрин от 07.30 вечер до 22.00 часа. И ако и тогава някой дойде и започне да ме занимава с нещо, вече просто ще изпуша, казвам ви го най-честно.”
Запомнете от този цитат думата „футбол”. Ще има още по темата ( но не „след рекламите” – за неприятелски медии такива не се полагат у нас).
„Надявам се, че рафинерията като най-голямо българско предприятие няма да се опита да направи някой номер с държавата. Не ги съветвам най-приятелски…”, заканва се приятелски на „Лукойл” премиерът Борисов. Защо точно „приятелски”- той си знае. Вероятно в средите, от които е произтекъл, така си говорят на маса. Другаде просто прилагат закона и не намесват трапезните лафове, характерни за стилистиката на Марио Пузо и неговите герои в приемната на Дон Корлеоне. Но тук от нас се очаква да целунем ръчицата на бащицата с благодарност за благоволението на приложението му , постигнато ВЪПРЕКИ приятелството на премиера с нарушителите му.
Разчитайки на късата ни памет и на дарбата си да профанизира с прости примери сложните и противоречиви ( собствени) публични демонстрации, премиерът продължава с въпросите и отговорите ( любим похват на Сталин!):
„Има закон, ние сме го изпълнили. Ако всички, които са карали с превишена скорост решат да стачкуват, ще отменим ли законите за превишение на скоростта?”. Казва го по повод заканата на нефтохимици от „Лукойл” да протестират, да му създават проблеми. Обаче някак не се връзва този приимер със случая, когато приятелят му Лечков беше хванат да кара с превишена скорост в София и показа среден пръст на служителите на закона- буквално и в преносния смисъл. Защото е приятел. При други (удобни) случаи властта афишира безкомпромисност, но когато Вежди Рашидов налита на бой на униформени, а Лечков пък ги обявява за лъжци – може. Стига да е приятел. Ако полицаите са излъгали за нарушението му и за средния пръст, защо министърът на ги уволни, след като ги бламира, заставайки на страната на Лечков ( ще речете- голям праз, той Борисов час по час бламира министрите си!)? Или в МВР няма проблем да работят „лъжци”, както няма проблем същият Лечков да бъде издигнат след това за нов кметски мандат от ГЕРБ?
Спирам дотук, за да не стане този текст наистина „трактат”, съсредоточен върху един от факторите, илюстриращи ролята и мястото на приятелството само по отношение на един политик, макар и да е с най-голямото „П” за момента. За финал предлагам няколко цитати от едно интервю (поместено в e-vestnik) на приятеля (му) Христо Стоичков, в което руски журналисти откровено му се подиграват като „полиглот” и „велик българин” (рамо до рамо с Живков и Ванга), а той откровеничи (без да го питат) за приятелството си с шефовете на „Лукойл” в България и Русия :
„Христо Стоичков: Приятел съм с Вагит Алекперов и с Валентин Златев. Подариха ми шикозен часовник
30 Юли 2011
Спорт-експрес, Русия
Руският вестник “Спорт-експрес” публикува голямо интервю с Христо Стоичков, който преговаря да стане директор или треньор на футболния клуб “Ростов” в Ростов на Дон. Ето текста на интервюто:
“Стоичков се отпуска в креслото и разглежда строителните скелета зад прозореца на генералния директор на “Ростов” Юрий Белоус.
Ние крадешком го разглеждахме в полумрака – малко е побелял от времето, когато беше играч, носи дебела златна верижка, два пръстена… Какво пише на фланелката му? Името “Stoichkov” се преплита с осмицата. Номерът, с който играеше.
– Колко време ви трябва? – попита Белоус.
– Около час.
Стоичков вдига вежди, завърта глава и възкликва:
– Аз и с жена си не разговарям толкова!
Това е аргумент, помислихме си ние – и сменихме плановете. Разбрахме се за четиридесет минути. Стоичков се успокои – не е важно колко. Важното е да победиш. Поговорихме си два часа. Христо отговаря на руски. Само в някои случаи му помага Мирчо Димитров – агент на почти всички българи, играли в Русия. От Пеев до Георгиев. През 80-те години Димитров не е имал отношение към футбола – работел е като строител в Грозни.
– Вие винаги сте говорили това, което мислите. Времето не ви ли промени? – търсим мост към носителя на “Златната топка” – 1994.
– Не! Невъзможно е да ме промени нещо! А и защо трябва да се променям? – маха с ръце Стоичков.
– С годините хората стават по-сдържани…
- Няма такава опасност за мен. Вижте ме – дори външно съм такъв, какъвто бях. Само малко корем се появи. Какво да разсъждавам за характера? Ненавиждам хора, които днес наричат нещо бяло, а утре – черно. Аз през цялото време се движа направо. И в живота, и на терена.
– Вие нали често сте били в Русия?
– Разбира се. Дойдох в Москва за финала на Шампионската лига “Манчестър” – “Челси”. Тук имам близки приятели. Например президента на “Лукойл”.
– Вие говорите за Леонид Федун? Той вече не е президент…
– Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Мой приятел. Познаваме се от десет години. Дружа и с Валентин Златев – представител на “Лукойл” в България.
– Дружбата с милиардери носи неочаквани подаръци. Един наш богат човек подари на Роберто Карлуш “Бугати”.
– Трябва. Аз също съм получавал много подаръци. Виждате ли часовника ми?
– Не е лош.
– Да, шикозен часовник. Много е скъп, не се разделям с него! Подарък ми е за рождения ден от вашия “Лукойл”.
– Вие говорите смело руски. Учили ли сте го в училище?
– Не. И не говоря много добре. (б. р. – по времето, когато Стоичков е завършил училище, изучаването на руски беше задължително до 8-и клас).
– Недейте така, Христо. Вие имате изключителни способности за езици. Само един месец след пристигането си в Барселона сте дали интервю на испански език.
– Животът ме принуди. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Трябваше да разбирам какво говори Йохан Кройф и какво говорят футболистите на терена.
– Чували ли сте за Вагнер Лав от ЦСКА?
– Има си хас!
– Той за осем години в Русия така и не научи езика.
– Вагнер е бразилец, нали. Това ми обяснява всичко.
– В руските вестници са ви приписвали маса любопитни фрази.
– Какви по-точно?
– Ето какво, например: “Ако някой хвърли върху Мадрид атомна бомба, аз ще стисна ръката на този човек”.
- Каква е тази глупост? Никога не съм казвал такова нещо. Кой е написал това? Той е глупак, така му предайте. Той си няма и представа какво ми е в душата. Аз и затова не се разбирах с всички журналисти. Ако пишеш истината за Стоичков – получаваш всичко. Ако лъжеш – първият разговор ще бъде и последен.
– Ето ви тогава още една фраза – след победата над сборния отбор на Русия през 1997 година: “Руснаците ни освободиха от фашистите, а ние тях – от световното първенство”.
– Аз просто се пошегувах. На 9 септември руските войници освободиха България. А мачът се игра на 10 септември.
– Съдия бе Вацлав Крондъл…
– Наистина? Имате отлична памет. Аз съм забравил кой бе съдията.
В Русия се смята, че има трима велики българи – Тодор Живков, Ванга и Стоичков.
-На Тодор Живков му подарих фланелка на Барселона с моя номер. С Ванга не успях да се срещна.
На световното първенство в САЩ през 1994 година България написа история, но се срина срещу Швеция (0:4).
-Това е един от най-тъжните дни в живота ми. Но първо беше полуфиналът с Италия. Съдията Жоел Киню от Франция. Пълен идиот, глупак и педераст. ..
-Вие казвате понякога, че съдиите заслужават да бъдат убити?
-Разбира се! Всички говореха: Възможно ли е френски съдия да свири мач на България, след като не позволихме на Франция на играе на Световното в САЩ.”
Честно казано, щеше ми се и Стоичков да е поне малко „бразилец”. Поне в това интервю. Но явно няма как. Той си е нашенец. Чувства се освободен от фашизма ( но май не е съвсем и докрай), както и от задръжките. Нали е богат и известен! Това ми обяснява всичко. А, че личността Стоичков никога не се променя ( и си е останал на нивото на разсъжденията от юношеските години в НРБ), че и се гордее с това, не е беда. Истинската трагедия обаче е там, че същото в много голяма степен се отнася и за непроменящия се начин, по който и сега се управлява РБ. Нещо повече, преди беше с връзки, но поне тайно. Шуробаджанщината се ширеше конспиративно ( продължение на партизанлъка с други средства!) по селска роднинска линия в зависимост кой на чий партизански отряд е давал хляб или подслон ( или твърди , че го е правил).
Сега „приятелската философия” откровеничи на показ, като на мач по кеч на кален тепих! Явно обаче има хляб в това рейтингово зрелище. Някак си е по-демократично. Ако някога роднинството беше определящо, сега е приятелството. А приятел се става по-лесно, нали. Вдъхновяващо е и обнадеждаващо приятели!
На Бузлуджа: катерене надолу, назад и навън
юли 29, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Грейна петолъчката на връх Бузлуджа. Потушен беше гневът на БСП срещу противопожарната забрана да се пали опасното символично съо(б)ръжение . Бившият пожарникар и настоящ премиер Бойко Борисов е дал разрешение. Така затихна още едно огнище, в което двете страни подхвърлят съчки, за да гори пламъкът на партийното нахъсване между приличащи си (уж) антиподи – досущ като „Атака“ и ДПС.
Ако човек хвърли бегъл поглед върху тотема, построен навремето от Трудови войски ( с цената на човешки, момчешки жертви) на старопланинския връх, ще види на кого наистина се кланят всяка година местните последователи на Маркс, Енгелс, Ленин, Тодор Живков и дъщеря му Людмила. Иконописани са от вътрешната страна на бетонния бункер на комунистическата идея.
Никой от тези „светци“, теоретици и практици на експеримента върху милиони живи хора по света и у нас, не беше споменат обаче от амбулантните наследници на теорията и практиката на комунизма. По отколешна традиция те се събраха на балканската височина да празнуват приемствеността на онова, което им изнася в катеренето по гърба на чужди на тяхното идеологическо падение авторитети. Което си е низост.
Лидерът на катерачите Сергей Станишев сведе криеницата зад некомунистическите авторитети до двете най-безспорни имена:
“Социалистическата идея продължава развитието на идеите на Ботев и Левски” ,каза председателят на БСП Сергей Станишев в Казанлък по време на среща на поколенията под мотото „И след 120 години – съвременници на бъдещето!”, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
Хайде, да оставим чужденците от западен произход, изобретили лабораторно комунизма, приложен на Изток. Поради что обаче се срами да спомене Станишев българските „мъченици“ на катастрофиралата им идея? Ами че Георги Димитров, този велик сталинист, направо беше „взривен“ от гадните демократи насред София! Нима не заслужава да бъде канонизиран на светилището на Идеята ( което уж щеше да остане неосветено без пламтящата петолъчка)?
Или пък обратното: ако мумията от мавзолея е била махната основателно, защо Станишев не благодари за смелия принос за развенчаването на комунизма в България- на Андрей Луканов? Без него ( и без усилията на още няколко посветени по съветска линия в преврата, сред които бащата на Сергей), останките от тялото на сталиниста Димитров още можеха да се киснат във формалин насред София. А и бившата комунистическа номенклатура нямаше днес да се е преродила в олигархия, благословена в първоначалното награбване на капитала от св. Андрей. Щеше да си мизерства зад непристъпните дувари в държавните резиденции с руски черен хайвер и съветски лади последен модел като връх на лукса ( вероятно и до днес така страдат другарките и другарите от висшите кръгове на диктатурата в Северна Корея, където съветската перестройка не можа да смени системата) .
Не е честно спрямо Димитров, Живков и врага му ( на финала) Луканов, който е мъченик, убит за идеята, след като нареди да се махне петолъчката от Партийния дом в столицата. Някак се къса веригата на логиката в отправянето на благодарностите от собствените му приемници. В търсене на легитимност днешните катерачи на Бузлуджа прескачат предците си назад в историята и посягат на костите на истинските национални герои , като Левски и Ботев. Така предизвикват по тази верига верижна реакция от гняв. Поне сред хората, отхвърлили веригите на робството, за които пише Ботев и за които Левски предупреждава в завета си : „ Който ви освободи, той ще ни пороби“.
Синята коалиция изказва сериозни притеснения относно качеството на материалите,…
юли 29, 2011 от Ивайло Спасов
в ДСБ, Избори, Новини, От интернет
Коментарите са изключени
Магистрала
dsb.bg
Синята коалиция настоява да се извърши изследване на пробите от АМ “Тракия” от независима пътна лаборатория и да се даде обективен отговор за качеството на влаганите при строителството материали. Заявлението на министър Плевнелиев, че за него темата е приключена е безотговорно и бягство от проблема...
– Но защо КЗК не забелязва това, за което вие говорите? - Защото е комисия за з…
юли 29, 2011 от Ивайло Спасов
в ДСБ, Избори, Новини, От интернет
Коментарите са изключени
- Защото е комисия за защита на монопола. Нито един път досега не се е намесила, за да приложи закона. Освен това самият закон е написан зле. В ДСБ направихме група, която ще изработи и предложи промени и допълнения, така че да съкратим максимално способността на КЗК да тълкува закона.
ЛУКойл" злоупотребява с господстващото си положение
Иван Костов, в. Сега, 29.07.2011 г. - Г-н Костов, поздравихте правителството за започнатата "война" срещу "ЛУКойл". Защо война, не трябва ли държавата и бизнесът да са партньори? - Не. На терена на защита на конкуренцията и на потребителите не са партньори. На този терен държавата защитава интересите на крайния потребител. А те са нарушени. Воюва се, за да се наложи определен интерес. Това, че Ваньо Танов нещо е подписал, е само началото, оттук нататък битката ще се комплицира. Това е много тежък сблъсък, който трябва да завърши с намаляване на цената. Защото има установена монополно висока цена на производител и тя е защитена чрез монополно контролирания внос. - Защо говорите за монопол? Вярно е, че "ЛУКойл" е единствен производител у нас, но нали сме либерализиран пазар и всеки може да внесе и да продава бензин и дизел в България? - Точното понятие е злоупотреба с господстващо положение. "ЛУКойл" има господстващо положение по отношение на вноса, съхранението и продажбата на горива. - Не разбирам. Министър Дянков казва, че има над 400 други вносители освен фирмите от групата "ЛУКойл"? - Има, но те са с малки складове. Огромната част от складовете се контролират от "ЛУКойл". Не се подвеждайте от броя фирми, гледайте капацитета на складовете. И аз утре мога да закопая една цистерна, да сложа датчик, но това не ме прави сериозен конкурент на големите. - Нали знаете, че Вас упрекват за господството на "ЛУКойл" - Вашето правителство приватизира "Нефтохим Бургас"? - Европейското антимонополно законодателство не забранява и не преследва господстващото положение, а злоупотребата с него, когато се вреди на интересите на потребителите. Европа е гигантски пазар, там има много по-големи производители от "ЛУКойл", има голяма конкуренция. ЕК защитава тази голяма конкуренция през възможността да има конкурентен внос, свободно движение на стоки, нали. Това регулира цените в ЕС. Ако това не помага в България, има Комисия за защита на конкуренцията, която трябва да се намеси. Защото има злоупотреба, когато се ощетяват потребителите. И има категорични доказателства, че "ЛУКойл" го прави. Заводската цена на "ЛУКойл" е с около 18% по-висока от тази, по която конкурентният внос би влязъл в България по мои приблизителни сметки. Това трябва да бъде преустановено. Целта на тази война е монополистът да бъде принуден да спре да злоупотребява с господстващото си положение - тоест цената от 1.30 да стане 1.10. - Не схващам логиката ви, затова ще обърна така въпроса си. "Екопетролеум" има бензиностанции у нас, има си и рафинерии в Гърция. Защо тогава не внася и не продава бензин и дизел по-евтино от "ЛУКойл" с 3 ст. например? Или пък ОМВ, или "Ромпетрол", които също внасят горива от рафинерии в съседни страни? - Когато има някой с господстващо положение на пазара и започне да диктува цените, останалите го следват, защото те също извличат печалби от монополната цена. Той повлича целия пазар след себе си. - Това също е нарушение по антимонополния закон - съгласуване на цени? - Точно така, това е картелиране. И Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отдавна трябваше се намеси. Те са се картелирали около господстващия производител и притежател на складове. Това е цялата работа. - Но защо КЗК не забелязва това, за което вие говорите? - Защото е комисия за защита на монопола. Нито един път досега не се е намесила, за да приложи закона. Освен това самият закон е написан зле. В ДСБ направихме група, която ще изработи и предложи промени и допълнения, така че да съкратим максимално способността на КЗК да тълкува закона. А знаете ли, че в нашия закон не са внедрени всички европейски дефиниции? - Какво липсва например? - Липсва нещо много просто и важно - че веднага следва автоматична санкция, ако се отнеме лиценз. Защото отнемането на лиценз е доказателство, че фирмата е злоупотребила с господстващо положение. И затова санкцията трябва да е много мощна. Така е по европейските правила. Това, че "Нефтохим" е отказал да спази законовите срокове и да монтира датчици, на практика е отказ за предоставяне на информация. - Опитали са се да злоупотребят с това, че са прекалено важен играч на пазара. Колко важен е всъщност бургаският "Нефтохим" за бюджета, за икономиката? - Има много голямо значение. Данъци, заплати, цялата инфраструктура, която работи около "Нефтохим Бургас". Разбира се, че рафинерията е много важна. Но и законите трябва да се спазват. "ЛУКойл" си има много ясен бизнес план и бизнес перспектива. Самата схема на нефтохима в Бургас е много добре измислена. В затвореното море не се плащат такси за влизане, излизане, за проливите. "ЛУКойл" печели, защото продава на цена средиземноморски пристанища, а не на цена Черно море, което е затворено море и би трябвало цената да е по-ниска. Петролът се преработва до най-различни продукти, които после лесно се превозват по вътрешен тръбопровод, които транспортира всички продукти до вътрешността на страната. Нека печелят, но нека да не е чрез злоупотреба с господстващото положение. Това, което толкова затруднява "ЛУКойл", инсталирането на датчици, свързването им с интернет и подаването на информацията, което да позволи да се осъществява контрол, това е проста работа, която може да се свърши от всяка логистична компания, и то не за 12 милиона лева или долара, а за 500 хиляди. Това са 6 датчика - на входа, където пристига нефтът, и на тръбите, през които горивата се товарят. - Съзирате ли някакви театрални или циркови моменти - мнозина подозират, че двама приятели - премиерът Борисов и бизнесменът Валентин Златев, действат по договорен сценарий? - Като паднат завесите, ще знаем дали е било театър или истина. По цените ще познаем. Но в такива войни общественото мнение не може да бъде излъгано, затова се радвам, че започна тази битка, тя не може да спре по средата. Ако българското правителство не извърви целия път, ще е доказателство за безпомощност, за подчиняване. А ако не отстъпи, правителството ще ни убеди, че има министри, че има доблестни хора, които защитават обществения интерес. - А възможно ли е според вас да става дума и за геополитически игри, за някакъв опит на българското правителство да покаже на Москва мускули и зъби? Някои намериха връзка между споровете около АЕЦ "Белене" и руския иск срещу нашата НЕК, други намесиха и петролния проект Бургас - Александруполис? - Не мисля. А и не виждам мускули - нито от българска, нито от руска страна. А това беше смайващо - да дойде тук някакъв руски чиновник и да обяснява как ще теглят 12 млн. кредит, за да купят 6-7 датчика... Това е патернализъм, това е геополитика. Посланието е - вие в България ще правите, каквото кажем ние - това е патернализъм. - А какво ще се случи според вас с цените на горивата, ако в следващите седмици "ЛУКойл" не успее да се оборудва и да върне лицензите си и нормалния си работен ритъм? - Очаквам да се окажат благоразумни и максимално бързо да монтират уредите и да осигурят подаването на информация към агенция "Митници". Да станат наистина "законопослушни" след тази санкция. Защото досега явно не са допускали, че някой може да ги накаже така. - Никой не допускаше. Виждате ли сблъсък на лобита около отнемането на лиценза на "ЛУКойл Нефтохим"? - Има всякакви интерпретации. Аз желая да виждам положителния смисъл и ще бъде убеден, че интересът е защитен, ако паднат цените - когато "ЛУКойл" бъде принуден да отстъпи. Ако отстъпи правителството, ще бъде ощетен директно интересът на българския потребител. "ЛУКойл" трябва да загуби тази война, да влезе в рамките, поставени от държавата. - Може ли да отстъпи правителството? - Може, ако се разколебае, ако се уплаши, ако не бъде подкрепено от КЗК, ако не бъде подкрепено от българския съд - първо касационния, след това административния.
„Въздържателите“ ог ГЕРБ крепят пиянството на един (чужд) народ
юли 29, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Може, може и още как- щом става дума да се държи като охранител на съветското наследство и неговата символика в България, което за ГЕРБ е явно по-важно дори и от „течната дружба“ с Путин. Ето един пример от гласуване на ГЕРБ, което опровергава Фидосова. Случва се буквално в рамките на денонощието, когато се състоя гласуването в парламента, за което госпожата така злополучно обобщава.
С гласовете на общинските съветници от групите на ГЕРБ, БСП и съветниците на „Атака“ Столичният общински съвет отхвърли предложението паметникът на Съветската армия да бъде демонтиран, уведомява в. “Сега”. Управляващите гласуваха „въздържал се“, като по този начин отново не заеха категорична позиция по въпроса. Така сториха и на извънредното заседание преди около месец, което трябваше да стигне до конкретно решение за бъдещето на паметника, но групата на ГЕРБ го провали, като не осигури кворум. Предложението беше на сините общински съветници. То предлагаше на Министерския съвет да изпълни решение още от 1993 г. за демонтиране на паметника, който да бъде преместен в строящия се Музей на тоталитарното изкуство в София. Другият вариант бе монументът да отиде в Димитровград, тъй като местната управа вече на няколко пъти заяви желание да го приюти.
В кабинета може и да има разнобой за настъпването на руския богатир „Лукойл“ по кутрето, както твърди днес в. „Труд“. А може и да няма, както светкавично отговарят в един глас и вицепремирът Цветанов и началникът му Борисов от екрана на две конкуриращи се телевизии ( макар че двамата са уличени документално с публикуваните от „Труд“ разменени реплики на заседание на правителството по темата). Може и да има уговорка със самото руско ръководство на „Лукойл“, както пък признава Борисов с уточнението, че то е било уведомено отдавна за предстоящата случка край Бургас. Може, може…Още много неща може-дори се оказа възможно лидерът на руския бизнес имперски интерес в България (досега?) да нападне вчера на пресконференция застъпника на същия този интерес Сергей Дмитриевич Станишев заради мнението му, че се разиграва цирк. Ами разиграва се, щом двама такива мастити водачи на едно и също лоби се карат, а трети печели от това раздаване на белязаните карти! Кой е третият ли? Ами питайте в Москва, там знаят.
Само едно не може: да се посегне на фундамента на съветското влияние в България. Там Златев поднася венци и плаща за поддръжката ( не ми е известно да го прави за някой паметник в прослава на български жертви, а и ще му е трудно – за реално загиналите във войната срещу националсоциализма близо 40 000 българи през 1944-45 г. няма паметник). Крепят крепко фундамента на крепката и непреходна (за тях) ценност на съоръжението, украсено с грозната лъжа за освобождението. Фундаменталисти в действие!
Радостните от този факт поклонници на култа към съветската окупация, към масовия терор над българите, диктатурата и загубата на суверенитет- все последици от „освобождението“ с днешни проекции-трябва да знаят, че грешат , ако си мислят, че това е „окончателно“ решение. Окончателни решения за ликвидиране на стремежа към свободата и истината има само в главите на строителите на концлагери, т.е. национал и интернационал социалистите. „Въздържалите“ се гербери ги подкрепят- това означава да стоиш настрана и да се „въздържаш“, когато закоравели хаймани налагат със столетни бухалки поставената на колене пред грубата сила собствена страна.
В тази война за налагане на конкуренцията, спокойно може да се намеси КЗК, защот…
юли 28, 2011 от Ивайло Спасов
в ДСБ, Избори, Новини, От интернет
Коментарите са изключени
Подкрепяме войната с монопола на Лукойл
dsb.bg
Започва битка за ограничаване и разбиване на господстващото положение на „Лукойл”. Започва война. Дали правителството ще я спечели, зависи от неговата политическа воля.
Седем, вале и асо и вика “Терца”!
юли 28, 2011 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени

“Как все пак разпускате?
- Играя карти. Като ми писне, се обаждам на приятели и играя карти. Няма да кажа с кои, че утре ще напишете “кръгът еди-кой си”.
- С Валентин Златев сигурно (шефът на “Лукойл”-България - бел. ред.)?
- А, не. Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят и вика: “Терца”. Има седем, вале и асо и вика “Терца”!”
Бойко Борисов в интервю за в.”Труд” от 11 юни тази година
“Да, спя в хотела на Златев в Обзор, но какво от това? Имам много приятели в Обзор, затова ходя там.”
Бойко Борисов на пресконференция в Министерския съвет на 20 август 2009 г.
“Помолил съм “Лукойл” поне за едномесечен мораториум върху увеличение на цените.”
Бойко Борисов пред bTV на 20 март тази година
Приятелството на Бойко Борисов с шефа на “Лукойл” Валентин Златев не е новина. Първият охраняваше най-известния човек, роден в Правец - Тодор Живков. Вторият е син на дългогодишния кмет на Правец по комунистическо време Васил Златев. Приятелството на старите е съхранено и от младите. Какво да го правиш, живот!
Приятелството на Бойко Борисов с когото и да е не може да бъде новина. Дори и с шефа на най-голямата фирма. Съмненията обаче, че това приятелство влияе на поведението на премиера и воденото от него правителство, са факт още от първия ден на Борисов във властта.
Достатъчен е само примерът от тази пролет - т. нар. мораториум, който правителството подписа с “Лукойл” - да задържи цените на бензина и дизела за един месец без промяна. Единственият производител на горива в България така напусна свободния пазар и се договори с държавата зад гърба на останалите играчи в бизнеса. Те от своя страна се опитаха да кажат, че това не е по правилата, че търпят загуби, че от това печели само един - “Лукойл”. Никой не ги чу. Пет месеца след т. нар. мораториум цените отново се определят от движението на цената на петрола на световните борси и от единствения производител в България - “Лукойл”. Никой не спечели на пръв поглед от т. нар. мораториум, но загубиха конкурентите на “Лукойл” в търговията с горива - т. е. пак спечели един…
Влиянието на толкова огромна компания в политическите среди също не е новина. През последните седмици, след като стана известно, че само “Лукойл” не е изпълнил изискването за електронна връзка на данъчните си складове с митниците, отборът на защитници на рафинерията продължи да се увеличава. Шефът на НАП Красимир Стефанов се опита да уплаши публиката с твърдението, че ако “Лукойл” бъде спрян, бюджетът ще се лиши от милионите от акциз и ДДС от горивата. Звучи страшно наистина. Но не е вярно. И това е най-мекото определение за изказването на Стефанов. При запазване на същото потребление на горива приходите ще останат същите, защото акциз и ДДС се плащат от крайния потребител.
Очевидно в правителството има хора, които се държат принципно с тази огромна компания, очевидно има и такива, които се държат прекалено приятелски с нея. Затова фактът, че Агенция “Митници” и Министерството на финансите спазиха закона и спряха “Лукойл”, е новина. Да, спазването на закона е новина, колкото и извратено да звучи това. Независимо какво се крие зад тази новина, дали е принципна и смела политика, дали е някаква договорка, дали е просто цирк. Няма значение. Законът е спазен и справедливостта днес е малко повече от вчера.
коментар от в.Пари
снимка: Марина Ангелова
Сенки и сценки от миналото: бира в чаша вода ли е шумът около „Лукойл“?
юли 28, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Държавна тайна изплува като нефтено петно над „течната дружба“: „Лукойл“ не плаща от две години корпоративен данък, защото твърди, че е на загуба, а ДДС плащат потребителите.” Това заяви пред Нова телевизия днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Разкритието отново поставя въпроса: „защо“? Само че логиката в случая е срещу аплодисментите, които властта си издейства с демонстрацията на воля да настъпи по мазола руския гигант.
Любопитно е съвпадението във времето. Точно в началото на управлението на кабинета „Борисов“ ( когато самият Борисов сърдито отвърна с опакото на ръката си на репортерски въпрос защо отсяда тъкмо в хотел на приятеля си Златев на Черноморието), от руската компания „изведнъж“ решили, че са на загуба и спрели да плащат въпросния корпоративен данък. Което „обикновените данъкоплатци“ научават едва сега.
Повече от ясно е, че Златев и компания ( компания на софрата на Златев по сватби, кръщенета и ловуване са му Първанов и Борисов) са „необикновени“ данъко(не)платци. А ни проглушиха ушите, включително чрез самия премиерски рупор в лично качество, че „Лукойл“ е най-големият източник на средства за бюджета с принос от цели 25 на сто. В името на това важно благоволение министър-председателят унижи своя министър Трайков в спора му с руската компания и го предупреди да мълчи, когато от „Лукой“ го ругаят писмено в окръжно писмо до медиите. Иначе…
Иначе какво? И „Лукойл“ е сит ( само малко го понастъпват) и битият си е бит- Трайков си е на мястото, но пак не мълчи. Съобщи също, че следващият планов ремонт в „Лукойл“ трябва да е през 2013 година и се озъби на бившия премиер Станишев заради твърденията му, че сценката с руската компания е част от театър. С нетърпение очаквам ядосаният Трайков да доразвие мисълта си за „доста по-срамните сценки“, в които е участвал самият Станишев. Защото, при цялата си арогантност, Станишев може да е прав за режисирания ход, тъй като е направо невероятно Борисов да се е застъпвал за митническа пощада за бизнеса на един Мишо Бирата ( лека му пръст, почина междувременно в хотела на Златеви в Правец), а тъкмо на Златев да иска да навреди и да нареди на Танов да приложи цялата строгост на митническия контрол.
Иначе Трайков е прав: срамните сценки могат да бъдат степенувани. Не само срамно, но и не особено умно от страна на Станишев е да развива „две в едно“ тезата, че Борисов иска да се хареса на избирателите и на американците. Ерго – излиза, че народът харесва онова, което подкрепят американците. Не се връзва с „течната дружба“.
Въпреки предупрежденията на вицепремиера Дянков и на неговия служител Танов за възможна проверка в складовете на „Лукойл“ акцията все пак се възприе като голяма изненада. Плува ли танкерче в окото ми? Вие вярвате ли, че могъщото руско лоби в България, включително руските служби, не са знаели какво предстои? Изобразяването на учудване от руска страна ( „мислехме, че сме се разбрали с българите“), по-скоро ми напомня на лицемерието на московския в. „Правда“, който пусна партенката за България като „труден партньор в преговорите“ в навечерието на посещението на президента Путин, посрещнат като император в София от Първанов, чието реноме на раболепен „енергетик“ явно се бяха разбрали да пазят. Само дето в. „Комерсант“ тогава развали идилията и се подигра в кореспонденция от България, че Първанов изглеждал толкова възбуден, че възклицанието му за постигнатия през онзи януари 2008 г. „голям шлем“ с подписването на споразумение за три руски проекта прозвучал като „голям член“.
Срамната сценка от преди три години не само ще се помни, но и очевидно е променила тактиката на началниците и подчинените по веригата „Москва-София“. Вече внимават повечко. Така че не очаквайте да узнаете за какво точно са се договорили. Но да си призная: при всички споменати дотук подозрения, все пак е интересно да се види как измервателните уреди на социолозите отчитат моментално повишаване рейтинга на Борисов в качеството му на борец за ред в държавата именно в сблъсък с руски монополист. Не е вярно, оказва се, че си падаме по всичко руско на принципа, „шамар да е, руски да е“, както се опитват да ни убедят привържениците на АЕЦ „Белене“. Залогът за ядрената централа е толкова голям, че в сравнение със срамната сценка, описана в разсекретен доклад на посланик Макълдауни от София, описвайки България като жената в леглото на „Лукойл“ „Газпром“, е направо групов секс с бъдещето на българския народ в опит да бъде забременен насила с ядрено семе.
Посегнаха на складовете на „течната дружба“
юли 27, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Буквално часове след като си подпечата продължението на управленския мандат с вота на доверие в парламента правителството запечата складовете на „Лукойл“ .За мен това е косвено признание, че руското лоби е достатъчно силно, за да свали правителството (привидно с ръцете на опозицията), поради което ходът с „посегателството“ над „Лукойл“ е бил изчислен така, че да бъде избегтан шантажът и дори наказанието с „изненадващо“ гласуване на мобилизирани за целта протежета.
Прекратява се действието на лицензите на данъчни складове Нефтохим Бургас и Нефтен терминал „Росенец“, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Митници“.
С решение на директора на Ваньо Танов се прекратява действието на лицензите за управление на данъчни складове Нефтохим Бургас и Нефтен терминал „Росенец” на лицензирания складодържател „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Решението е връчено на дружеството на 26 юли 2011 г. и влиза в сила от тази дата.
„Складовете на „Лукойл“ не могат да приемат и да изваждат продукция, тъй като не отговарят на изискванията на Закона за акцизите“, заяви по телефона за БНТ директорът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов и беше категоричен, че мярката няма да доведе до дефицит в продажбата на горива на пазара. И би трябвало да е прав, ако проследим откога този пазар беше „предупреден“, че става нещо крайно необичайно по „трасето на дружбата“ между властта и руската компания.
Има ли в това „политика“?
Искрите, предизвикани от скока в цените на горивата в ранната пролет, подпалиха потребителския гняв както много отдавна не се е случвало и вещаеха едва ли не социален пожар. Той лумна в отношкитеенията между министъра на енергетиката и окономиката Трайчо Трайков и руския гигант, който отговори на забележките на министъра с имперски високомерни перрсонални обиди. Намеси се главният пожарникар на републиката Борисов. Не издържа да предизвикателството на Трайков да декларира, че държавата няма нищо против да изкупи обратно единствената рафинерия и взе страната на „Лукойл“, като я „похвали“…за плащането на данъци, а на министъра отправи „последно предупреждние“.
По всичко изглеждаше, че „течната дружба“ е нанесла поредната си съкрушителна победа над България. Обаче…Намеси се „американецът“ в правителството, омразният на президента и подобните му вицепремиер Дянков. Някак между другото намекна, че „Лукойл“ ще бъде проверена тъкмо като платец към държавния бюджет. Сега всички пишат, че сигналите в публичното пространство били подадени миналият месец. Нищо подобно: още на 8 юни Дянков заяви това в интервю по Би Ти Ви и то с много интересен намек: че премиерът Борисов не знае за тази проверка и не му е работа да знае! Т.е. пое върху себе си поледиците за явно замислената от месеци операция по освобождаване на заложника България от руския гигант, чийто наместник Валентин Златев е близък едновременно с президента Първанов и с премиера Борисов. В книгата си „Течна дружба“ посочвам, че двамата са му гостували в хотела в Правец на тридневни чевермета през март тази година. Написах също, че влиянието на Златев е стигнало дотам, че е наложил в правителството Румяна Желева за външен министър, която за малко да стане и член на европейското правителство. Обаче се намесиха международни фактори и упоритостта на Борисов да прокара и наложи протежето на руското лоби в България беше сломена в последния миг, ден преди Желева да бъде бламирана окончателно от евродепутатите, а държавата ни да бъде посра(ме)на.
Ако с това не съм отговорил достатъчно на въпроса, дали в развитието на ситуацията има „политика“,добавете и думата „международна“!На евентуалния паметник на европейските освободители предлагам да пише:
„Да живее европейската интеграция- освободителка“!
(От признателния български народ)
Разбира се не всички са признателни. Противно на Танов, финансистът Емил Хърсев прогнозира тази сутрин по БНТ скок на цените на горивата. Може този път и да „познае“ ( като се знае отмъстителният нрав на руското лоби тук). Изкушавам се обаче да припомня друга негова прогноза, направена на 14 август 2009 г. Пред в. „Монитор“ . Веднага след изборния триумф на ГЕРБ и Борисов, експертът прави следната преценка:
“Финансистът Емил Хърсев: ВЛЯЗОХМЕ ПОСЛЕДНИ В КРИЗАТА, ИЗЛИЗАМЕ ПЪРВИ ОТ НЕЯ
Свиването на разходите е абсолютно навременна мярка
- Г-н Хърсев, кога ще излезем пот кризата?
- Моята прогноза е, че през септември ще отбележим, макар и символичен ръст, с което България ще започне да излиза от световната финансова и икономическа криза.
- Това е твърде смела прогноза. Как ще я мотивирате?
- Световните финансови експерти отбелязаха, че дъното на спада по света беше достигнато на 9 март тази година. На тази дата всички индекси на световните финансови пазари удариха дъното. За мен беше ясно, че българската икономика достигна дъното си също през март. Въпреки големите си различия, всички световни кризи от Великата депресия насам се развиват по един и същи начин. От сблъсъка с дъното трябва да минат от 6 до 9 месеца, през което време основните финансови показатели като БВП, обеми на продажбите и др. да реагират позитивно. За нас това означава, че през периода септември -декември ще започнем да излизаме от кризата. По мое убеждение това ще стане през следващия месец, защото той ще отчете високия сезон на българската икономика, а както знаем, тя е силно сезонна.
- Това означава, че последните влезли в кризата, каквито сме ние, ще излязат първи от нея?
- Точно това означава, а това е принцип, който не е измислен от мен, но абсолютно споделям.
Имате ли любим пример за ненужно пилеене на средства в последно време?
- Да, това е новата сграда на РВД до Терминал-2 на столичното летище, в която има и водопади.
- Едно активизиране на държавната администрация за събирането на приходите също е важна мярка.
Да, това е сериозна антикризисна мярка. Такава е и използването в момента на оптимизма, който е завладял народа и управляващите за съкращения. А хората, които вече почват да бъдат уволнявани от държавната администрация, са достатъчно кадърни, за да си намерят лесно работа на друго място. Нито е толкова дълбока кризата, нито е толкова страшен разпадът. Ние сме преживели къде – къде по-големи катаклизми.”
Катаклизмът с руския гигант ( който катаклизъм може и много скоро да бъде „отменен“ при положителни резултати от проверката на „Лукойл“), бившият подуправител на БНТ от времето на кабинета „Беров“ ( когато огромните печалби от контрабандата по трасето на „течната дружба“ между Русия, България и Югославия наляха основите на организираната престъпност у нас), явно не може да „преживее“. Апологетът на победоносния кабинет от лятото на 2009 г. сега го обвини в „колониално поведение“ спрямо „Лукойл“! Не беше убеден, че запечатването на данъчните складове означава спиране на производството, но беше разярен от самото посегателство.
Продължението на този сюжет ще проследим в сделката по руския проект АЕЦ „Белене“, по която Валентин Златев се оказа консултант на Русия. Изобличи го като такъв заместник-министърът на икономиката Марий Косев, а премиерът Борисов отново застана на страната на приятеля си Златев с репликата, че всяка страна можела да си назначава когото си иска за консултант ( сякаш Златев е „кой да е“, а не най-влиятелният олигарх в България). После Косев беше уволнен, а Борисов буквално излъга, че си бил подал оставката. Изгоненият висш служител не му остана длъжен и го опроверга: „не съм си подавал оставката“.
На този етап проектът в Белене е замразен, а складовете на „Лукойл“ са запечатани. Кой ще подпечата победата: Борисов и Златев или министрите Дянков и Трайков?
Ще гласувам убедено за вота на недоверие, защото кабинетът и изобщо управлението…
юли 26, 2011 от Ивайло Спасов
в ДСБ, Избори, Новини, От интернет
Коментарите са изключени
ГЕРБ ни разочарова
dsb.bg
Постави монополистите в ролята на недосегаеми от закона ментори и дарители на органите за сигурност и вътрешен ред. Този провал на кабинета Борисов, вместо да отстрани, укрепи още повече мафиотите и олигарсите в политическата система на страната. Успя до такава степен да забрави предишните си об...

