Пречи ли й космосът на кривата (руска) ракета?

Ричард Пайпс

ЕДИНСТВЕНИЯТ ВРАГ НА РУСИЯ
са руснаците
Ние, чужденците в Русия, имаме своите предимства ¬ може да виждаме малко по-различно нещата, които се случват в нея, но пък забелязваме онова, което самите руснаци не виждат. Аз изучавам Русия от 1946 година и през цялото време съм наблюдавал развитието на комунистическия режим като историк. И не вярвам на теорията на Солженицин, който смята, че съветската история е започнала през 1917 година. Между царския и съветския режим има много общи неща. Русия е консервативна страна и някои неща в нея се променят много бързо, други ¬ никога. Надявам се, че моите критични бележки ще бъдат възприети не като атака, а като полезна критика, която може да бъде използвана. Най-лошото и най-опасното в Русия е постоянното акцентиране на факта, че е велика държава. Произтичащите от това действия я отвличат от истински сериозните проблеми, които тя трябва да решава сега. Идеята за великодържавност я тласка към конфронтация със страните, с които є е необходимо да си сътрудничи, и то преди всичко със западните страни.

Разбира се, чувството за великодържавност се основава на редица фактори, сред които и огромната територия, и особеното геополитическо положение, и не на последно място ¬ военната мощ. Нито един от тия фактори обаче в действителност не прави от страната велика държава. Огромната територия, особено в съвременните условия, няма кой знае какво значение. По-голямата част от руската територия не е населена и няма никаква възможност да бъде заселена. Днес най-богатите страни са малките ¬ като Швейцария, Холандия. Великата държава ¬ това е страна, чието население е в състояние да използва ресурсите и знанията си за благото на обществото. Когато преди 50-те години беше създаден Израел, арабите сметнаха, че могат да го унищожат, защото разполагат с много по-голяма територия и население. Но Израел се оказа страна със силен етнически характер, привързаност към ционизма и развитието на науката и побеждаваше арабските армии. В Русия военната мощ се градеше на бедна икономическа основа. Тя струваше твърде скъпо на обществото; заради нея Русия пожертва онова, което е действително ценно и важно ¬ икономическата и културната инфраструктура. За военни цели се харчеха парите, които трябваше да се изразходват за образование, здравеопазване и т. н. По времето на Петър Велики до 90 % от националния бюджет на Русия е отивал за поддържане на армията. В Съветския съюз в края на съветския период 25,¬30 % от бюджета отиваха за военни нужди. Режимът не издържа такава огромна тежест и рухна.

Русия традиционно е отделяла огромно внимание на своята мощ, особено след като се сдоби с ядрено оръжие, с помощта на което можеше да тероризира целия свят. Днес практически е невъзможно руското ядрено оръжие да се използва в бой, така че тази военна мощ вече не значи почти нищо. Почти нищо днес не значи и числеността на армията є. Русия успя да спечели Втората световна война, защото пожертва хората си, без дори да се замисли. Колко души загуби тя във войната с Германия ¬ това е нещо нечовешко! Но на руското правителство му беше все едно.

Всъщност Русия днес не е голяма държава. Съществуват факти, които илюстрират това. Според някои изчисления брутният национален продукт на Русия през 1999 година представлява някъде около 100 милиарда долара. Възможно е това да е недооценка. Но дори тази цифра да е 200 или 250 милиарда, тя пак е твърде малка. За сравнение капитализацията на една от най-големите корпорации на САЩ ¬ ОРМА ¬ е 226 милиарда. Оборотът на Московската фондова борса преди падането на акциите през август беше 105 милиона долара. Това е съпоставимо с триминутния оборот на Нюйоркската борса, което е ужасяващо странно за която и да е страна. При такава бедност Русия не може да бъде велика държава, тя само може да си придава вид на такава. Русия значително зависи от чуждестранните инвестиции и заеми. А след пресрочването на платежите през 1998 година чуждестранният капитал няма скоро да дойде тук. На Запад смятат, че Русия действително е много бедна страна, неподходяща за инвестиции, със слаба финансова система. Русия може да си завоюва статуса на велика държава само след като приведе в ред собствения си дом и се откаже от имперските си амбиции. Макар духът на Петър Първи все още да витае в нея, тя вече не е империя. Руската империя притежава уникални черти и се отличава от великите империи на Запада. Когато през шестнайсети век започна Западната имперска експанзия, когато беше открит Новият свят, когато към Индийски океан се насочиха експедиции, в европейските страни вече се беше оформило разбирането за техния национален интерес. Британия вече беше Британия, Холандия , Португалия … Колониите бяха отделени от метрополиите с океани. По географски причини обаче в Русия развитието на империята и развитието на националната държава се осъществяваха по друг начин. След като Иван IV завоюва Казан, Астрахан и т. н., започва да се гради многонационална държава, при която руските колонии граничат с Русия. За разлика от Запада, където е съществувало разбирането какво е метрополия и какво ¬ колония, в Русия такова разбиране няма. Метрополията и колониите били нещо смесено. Тук е мястото да отбележим, че през 50-те и 60-те години в Русия можеха да се чуят гласове, според които тя изобщо не била империя, а руснаците живеели на своята историческа територия, населена с различни националности. Тази нагласа у тях съществува и днес. И още ¬ за руския национализъм. Разбира се, там, където настъпва демокрацията, възниква разговор за националното самосъзнание, за националната държава. Но национализмът има два варианта: той може да бъде ексклузивен и инклузивен. Ексклузивен означава, че ние, членовете на тази етническа група, изключваме всички останали от своя кръг и ги гледаме отвисоко. Това е такъв вид национализъм, който води до ксенофобия, шовинизъм. А включващият, инклузивният национализъм (той може да бъде назован още патриотизъм) представлява гордостта от своята общност, от съзнанието, че работите за нейно благо. Мисля, че руският национализъм е главно ексклузивен, национализъм, който изключва всичко чуждо и води до ксенофобия. С примери от тоя род в Русия човек постоянно се сблъсква и те продължават да са вследствие на сталинския режим, когато руската национална гордост се трансформираше в ксенофобия, без хората да си дават сметка, че това не е патриотизъм. И аз не знам как може да се справим с подобен проблем, освен обединявайки усилията на интелигенцията и интелектуалците. Защото така наречената руска гордост се крепи на омразата към другите. Трябва да се откажем от това наследство на комунизма, да отсечем дълбоките му корени. Погледнете, който и да дойде на власт в Русия ¬ остават все същите символи от времето на царизма: двуглав орел, знаме… Много градове и улици са преименувани, но много носят старите названия ¬ “Ленински проспект”, “Октомврийски площад” ¬ със съответния паметник и т. н. Петербург бе преименуван, но Ленинградска област си остана. Докато не се премахнат символите на стария режим, хората няма да имат ясни представи и няма да постигнат нищо положително. Комунизмът беше разрушителен период; вековете, през които се е създавало гражданското общество, бяха, така да се каже, отменени. Всички обществени връзки се движеха по вертикалата. Всъщност това обяснява защо се разпадна самата комунистическа партия… По същия начин, когато през 1917 година царят се отрече от престола, страната се разпадна. Това е невъзможно за една демократична държава, където съществуват здрави хоризонтални връзки и смяната на определено правителство не води до разпадане на страната, нито се налага да се започва отначало. На мен ми се струва, че най-важна за Русия е задачата да се изгради здрава съдебна система. Днес в Русия не функционира нормална съдебна система. Ако някой вземе пари от някого на заем и подпише съответния документ, но не си изплаща дълговете си, вие не можете да се обърнете към съда, както го правят даже в азиатските страни, а се обръщате към мафиотските структури. Правителството също действа не по закона. Инвестициите не се охраняват. Създава се климат, в който не може да има социално единство. Доверието между гражданите и правителството е нищожно, ниско е също така и нивото на доверие между самите граждани. На практика се оказва, че всеки е сам за себе си. А едновременно с това се очаква правителството да защитава интересите на народа ¬ нещо, което днес в Русия не може да се случи! Днес в Русия не само че няма никакъв консенсус сред действащите политици, ами и съгласие дори относно благото и бъдещето є не съществува. Огромното количество партии и унии обслужват главно егоистичните стремежи на своите лидери. Такива партии не са конкуренти, а врагове един за друг. На Запад партиите се конкурират, те не са врагове. Разбирам, че не винаги е приятно да чуеш такива неща от чужденец. Но аз имам предвид не миналото и не днешния ден, а бъдещето. А за него ¬ бъдещето ¬ твърде малко, уви, се грижат днес в Русия, където всеки, както и преди, обича да критикува другите. Помня как се потресох, като прочетох, че според две трети от руснаците САЩ оказвали икономическа помощ на Русия, за да я погубят. Тази идея няма нищо общо с истината. САЩ, както и всяка страна, преследва своите интереси. Но има огромна разлика между дългосрочни и краткосрочни интереси. Под влияние на своя исторически опит Русия все още продължава да мисли в петилетки, на кратки периоди. Докато ние ¬ в много по-далечна перспектива. Когато свърши Втората световна война, ние според плана “Маршал” започнахме да помагаме на Европа. И създадохме в нея свои конкуренти. Европа днес е нашият главен конкурент. Така че нито искаме да унищожим Русия, нито да я експлоатираме. Напротив, нека и тя в резултат от нашата помощ да ни стане конкурент. За съжаление обаче тя все още е в плен на илюзиите за велика държава. Единственият враг на Русия са самите руснаци. Надявам се да го разберат и поемат в посоката към утрешния разцвет на страната си, без да упрекват другите, че нищо не са направили за тях. И пред бутилката водка да предпочитат разумните действия…
Превод:Росица Цветанова

Материалът е отпечатан в списание “Пламък”

Share on Facebook

Ало, говорит Москва? София слуш(к)а и козирува!

Разбирам защо от ГЕРБ не бързат за да наклонят везните в полза на демонтирането на паметника на съветската окупация в София и провалиха с процедурна хватка днешната извънредна сесия по въпроса на Столичната община. Това е абсолютно същото прехвърляне на горещия картоф, както решението за АЕЦ „Белене”. Но не разбирам защо да е лошо ( пак според ГЕРБ) въпросът да се използва за „политизиране” на дебата и за предизборна цел.

Ето един случай, в който се надявам управляващите да са прави, твърдейки, че въпросът се използва в навечерието на изборите. Ами да го използват и от ГЕРБ, ако са сигурни, че наистина не са част от червенеещото статукво и от проруското лобиране. Защото този казус ТРЯБВА да стане част от предизборната кампания. Това е политически проблем и въпрос също на „дреболии” като национално достойнство и изясняване на мътилката около спекулациите с патриотизма. По парламентарната ( включително в градския парламент) „патриотична писта” се надбягваха и надлъгваха досега Атака и ГЕРБ, но никакви ги няма, когато стане дума да дела в защита на истински патриотична позиция срещу наследството на колониализма в България.

Предсказуемото поведение на БСП в защита на съветската символика не се нуждае от коментар, а от диагноза, която включва думата „устойчив” ( рецидивизъм): каквито и перипетии да има в Москва, БСП е гласува автоматично за руския прочит на българската история. Е, ако им свирнат от Кремъл да грабват кирките, ще дотичат първи да блъскат по паметника като берлинските граждани по разделящата ги стена.

В това отношение в тази партия наистина има здрави традиции: каже ли им Сталин, че Хитлер е съюзник, българските червенокожи веднага заравят томахавката на анифашизма си за цели две години. И обратно…

Рече ли им Сталин да (се) откажат от българския характер на Македония- бият със сопи несъгласните патриоти. И обратно…

Има ли култ към личността в Москва, има и в София. И обратно- развенчават ли го там, громят го и тук. Че и с демокрацията така се случи: казаха им да свалят Живков и го свалиха. После му върнаха паметника в Правец, в града на най-влиятелния български олигарх на руска служба Валентин Златев.

А колкото до ДСБ и СДС, както и до подкрепилите ги други общинари, за тяхната позиция да заговорят публично за демонтирането на паметника на съветския колониализъм, може да се направи следният кратък коментар: най-после! Което всъщност е единствената новина от това провалено, но не и ненужно заседание. Защото се избистриха позициите на лагерите по един въпрос, който обиколи световните медии, но в нашата провинция получи гласност без перестройка.

Представете си картинката: Кремъл променя позицията си (както го направи за Катин) и тогава се събираме с цветя и акордеони да изпратим любимия на българската Пета колона съветски фетиш под бурните ръкопляскания на ентусиазирани бригадири от младежкото БСП , изпратени да демонтират по спешност вражеския ( при това положение!) солдат. Ще ги пратят като нищо хитрите им началници, които се крият зад младежките им гърбове- точно както ги насъскват на пропагандни мисии на този етап, когато руското началство все още припознава съветското си минало в България като ценност за империята. Вижда ви се невъзможно, но и поляците си мислеха, че няма да доживеят да дочакат руската Дума да признае за вината на СССР за масовото убийство в Катин. Така че, колкото и да е перверзно, „освобождението” може да дойде от самите „освободители”. Защото тукашните им български помагачи сами няма да направят и крачка напред без одобрително ръмжене от хралупата на великата руска мечка.

Срещу тази болест има лекарство и тя е в единството на демократичните граждани, които декларират намерение да управляват България по европейската магистрала. Но ако само го декларират и е само намерение…ще чакаме третото пришествие на „освободителите”. Кой знае, комунизмът щеше да е вечен, но падна с разрешението на Москва. Може пък да им скимне и за паметника нещо подобно!

Share on Facebook

Истеризират, шантажират и блокират: така бранят съветския колониализъм

Блокиране на групата за демонтиране на паметника на съветската армия в София
Posted: 28.06.2011 by vkmarinova in Събития
Етикети:инициатива, паметник на съветската армия

На 28 юни, 2011 г. рано сутринта, след неспирни и зачестили, стигащи размерите на истерия атаки и нападки от хора с фалшиви профили във ФБ, групата ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София беше блокирана. Прилагаме съобщението изпратено от администраторите на ФБ, с което ни уведомяват за блокирането й.

Държим да подчертаем, че НИКОГА досега в групата не е имало изказвания и постове, които да не отговарят на правилата на ФБ. Когато е имало такива, те са били изтривани и своевременно докладвани и блокирани.

Екипът на администраторите на групата, инициативния комитет и лично неговия председател в последно време е принуден да се бори със заплахи, опити за компрометиране на тази изключително цивилизована и демократична гражданска инициатива, както и с опити да бъде сплашван и подлаган на системен тормоз.

Всичко това се случва в навечерието на организираната от Българския хелкзински комитет дискусия за съдбата на паметника, както и на предстоящото извънредно заседание на СОС, свикано за 29 юни.

Заявяваме, че срещу гражданската инициатива заработи тежка пропагандна машина, която цели нейното обезличаване, омаловажаване и дискредитиране. Пример за това е неспиращото цитиране на нашата инициатива като такава ЗА „събарянето“, „разрушаването“ и др. на паметника на съветската армия, което ние нееднократно сме опровергавали.

Припомняме, че първата създадена подписка ЗА демонтирането на паметника през септември 2010 г. беше унижожена на третата седмица чрез бъг в системата на сайта bgpettition.

На 29 юни, сутринта, от 8.30 часа пред Столична община ще има монтирани камери на БНТ, които ще проследят началото и края на Столичния общински съвет.

По-долу текста на писмото от администраторите на ФБ.

„Группа „Демонтиране паметника на окупаторската съветска армия в София“ была удалена, так как она нарушает правила, изложенные в Условиях использования сайта. Пожалуйста, обратите внимание на то, что в группах запрещается публиковать угрозы, оскорбления или неприличные высказывания. Кроме того, будут удаляться группы, направленные против другого пользователя или группы пользователей, а также рекламирующие какой-либо продукт или услугу. Продолжение ненадлежащего использования каких-либо функций на Facebook может привести к блокировке Вашего аккаунта. Если у Вас возникли какие-либо вопросы или замечания, Вы можете ознакомиться с Часто Задаваемыми Вопросами (FAQ), перейдя по ссылке http://www.facebook.com/help/?topic=wgroups.

Share on Facebook

ДСБ не приемаме, че са осъществени „екстремистки действия“ или има заплаха от та…

ДСБ не приемаме, че са осъществени "екстремистки действия" или има заплаха от такива. Заявяваме, че е недопустимо тази част от българското общество, която отстоява позицията за преместване на Паметника на Съветската армия от центъра на София, да бъде наричана екстремистка и по този начин руската намеса в българския дебат да остава без отпор от официалните български власти.


Нелегално мнозинство управлява България
Пресконференция на НР на ДСБ, понеделник, 27 Юни, 2011   Изявление на Националното Ръководство на ДСБ за българското право на дебат за съдбата и преназначението на Паметника на съветската армия   България е свободна демократична страна, в която се провеждат граждански дебати по всеки въпрос. Намесата на Министерство на външните работи на Русия от 22.06.2011 г. е недопустим външен опит за спиране на разгърналия се обществен дебат "за" и "против" мястото на Паметника на съветската армия в центъра на София. Обвинението за "непрекъсващи актове на вандализъм" е невярно и фалшиво, колкото е фалшив самият паметник. България не е била „освободена”, а поробена, защото именно съветската армия е установила комунистическа диктатура у нас. Руското искане към българските власти съдържа недопустима претенция за репресия върху български граждани.   Позицията на българското правителство е слугинско снишаване пред Русия. Министрите на културата Вежди Рашидов и на външните работи Николай Младенов увериха руската страна, че властите в България ще вземат мерки да запазят от "екстремистки действия" Паметника на съветската армия. А вътрешното министерство на Цветан Цветанов започна разследване с обвинение за хулиганство, което е едно от тежките престъпления според българския Наказателен кодекс, въпреки че оцветяването на паметника не е обществено опасно.      ДСБ не приемаме, че са осъществени "екстремистки действия" или има заплаха от такива. Заявяваме, че е недопустимо тази част от българското общество, която отстоява позицията за преместване на Паметника на Съветската армия от центъра на София, да бъде наричана екстремистка и по този начин руската намеса в българския дебат да остава без отпор от официалните български власти.   Иван Костов: Здравейте! Благодаря Ви, че сте дошли на нашата пресконференция! Първата новина от нас е, че ние ще предложим в Народното събрание и ще започнем да събираме подписи за това да бъде създадена временна анкетна комисия за получаването и разходването на бюджетната субсидия за всеки независим депутат. Второ, ще поискаме Народното събрание да възложи на Сметната палата одит на същата тема и се надяваме, че ще намерим подкрепата на колегите народни представители. Така двете действия ще се допълнят взаимно и от една страна ще бъде казана истина, от друга страна ще бъде изразено и отношението на Народното събрание. Надяваме се, че втората идея, която идва от средите на ГЕРБ, пък и първата ще бъдат подкрепени от тях. Второ, по отношение на едно изявление на Министерство на външните работи гласи от 22 юни, ще Ви раздадем позиция на ДСБ. Аз ще Ви я прочета.   На Ваше разположение сме с Валя Наумова, която е автор на изявлението!   Миналата седмица в Парламента казаха, че има възможност да Ви дадат на съд за клевета...Може ли да обсъдите темата за временната анкетна комисия?   Иван Костов: Ами всеки, който разбира нещо от наказателен процес ще каже, че на тези депутати не им е мястото в Народното събрание, защото са невежи като лебеди. Това е отговорът. А що се отнася до Временната анкетна комисия, смисъла на  Временната анкетна комисия е да установи трябва ли да се променят законите и Правилника за организация на дейността на Народното събрание, за да не се допускат действия, които са в пряко противоречие с политическата етика и политическата нормалност, със смисъла на самите тези закони. И ако Временната анкетна комисия реши да се излезе с общ проект, за да бъдат премахнати тези основания за изопачаване на мнозинството в Народното събрание.   Стана ясно, че г-н Исмаилов е говорил с някого от десницата, не уточни точно с кого..?   Иван Костов: Това, което аз изразявам е мнение на всички депутати от парламентарната група на Синята коалиция. Едно е от една страна, друго от друга, не искам да назовавам депутати, от които това нещо се събира и стига до мен и до Мартин Димитров. Аз не мисля, че това е и важно. Важно е следното: защо мълчи г-н Бойко Борисов по тази тема?! Това е важно, а не защо аз не казвам имената на хора, които не е моя работа да ги кажа.   Г-н Костов, от кога започна порочната практика парите от субсидиите, които се дават на брой гласове, а не народен представител да сподирят тези, които напускат парламентарните си групи, от една страна и от друга, кой държавен орган ако не Министерство на финансите трябва да следи за това парите да останат в съответните групи, защото те са първи приятели?   Иван Костов: Значи, в самия закон за политическите партии има вкарана изкуствено хипотезата, че парите следват депутата. Вкарана е след едно “или” и е написано, че трябва субсидията отива в партията, към която е независимият депутат, обявил принадлежност. Тази хипотеза е дълбоко порочна. Тя няма място в този закон, тя въобще противоречи на смисъла на Закона за политическите партии. Ние точно тази хипотеза искаме да бъде свалена от закона. Само тя и нищо друго. И веднага нещата ще отидат на своите места.   А ако независимия депутат не се присъедини към политическа сила, къде отиват парите? Би трябвало да останат в държавния бюджет.   Иван Костов: Точно така. Ако не се присъедини парите остават в държавния бюджет.   Значи, някой не иска парите да останат в бюджета, а в управляващата партия, кажете го направо.   Иван Костов: Не само в управляващата партия обаче за съжаление. Аз призовах колегите от БСП публично да върнат тези субсидии на българския данъкоплатец поне докато се уреди този въпрос, да демонстрират политически морал. Да го направят и тогава ще бъдем с още по-силни аргументи да поискаме същото и от управляващата партия. Проблемът е, че две са приели принадлежност.   А относно паметника на съветската армия каква е Вашата позиция и Вие искате да бъде демонтиран и преместен или направо да бъде демонтиран и да го няма в центъра на София? Смятате ли, че това не е оскверняване на паметника - изрисуването му с комикс герои?   Валентина Наумова: В момента за паметника тече публичен дебат. И вие чувате две позиции за този паметник, които са представени чрез официални вече организации и структури, които ги изявяват. Едната от тези позиции е, че паметникът трябва да стои завинаги там, защото той изразява нещо, което е свързано с историята и той някак си е свързан с паметта на определено поколение от хора. Другата позиция е позицията, че този паметник може да бъде преместен от там, да бъде демонтиран, че това е градско пространство, което може да бъде разгледано по друг начин и че не е задължително знаци и символи на тоталитарната власт да стоят на това място. Нашата позиция е, че не може знаци и символи на една тоталитарна власт да стоят на това място и че паметникът трябва да бъде демонтиран. Градското пространство, което заобикаля този паметник може да бъде по някакъв друг начин разрешено. Това е нашата позиция.   Защо това да са знаци и символи на тоталитарната власт като това не е паметник нито на Сталин, нито на Ленин? Това е паметник на съветската армия, победителка от Втората световна война.   Валентина Наумова: По този въпрос както виждате, който ми задавате, също тече дебат и това е хубаво, нали така е в демократична страна.   Каква е логиката да има паметник на американската армия, бомбардирала София, а да няма такъв на съветската армия, която е победителка?   Иван Костов: Раздаден Ви е текста на изявлението. В този текст се защитава правото на българското общество да води дебат без намеса на руското правителство и руското външно министерство. Намесата е, че се иска от българската страна да накаже виновните лица, което е презумция за виновни. Просто да не чета текста отново. В най-лошия случай това деяние не е хулиганство, а е нарушаване на една наредба за вътрешния ред. Това е по същество административно нарушение, независимо как го изживяват отделни хора. Това не е престъпление по Наказателния кодекс и затова силно се е престарал г-н Цветанов да започне това разследване. Ние защитаваме с това изявление правото на българското общество само да води дебати без да се намесва отвън никой. Това е нашата теза. Ние не я натрапваме на никого, но едновременно с това считаме, че трябва да има свобода да се дебатира.   Г-н Костов по тази логика, относно позицията ви, не трябва ли да се помисли да се включи при вас дебата и за руския паметник като символ на руското имперско отношение към България? Аз смятам, че това са просто загинали войници, както американски, немски. Това за мен е както някой да влезе в наша църква и боядиса като дядо Коледа Христос. И що да не вземе да го боядиса?! Вторият ми въпрос: г-н Борисов каза, че българският народ е почти като неговите кучета и така трябва да се държи с него. Вашата позиция каква е ?   Иван Костов: Вижте, това е извън политическия разговор. В ръководството на ДСБ се чуха различни мнения. Това, което е изрисувано се счита за културна художествена провокация от едни, че по този начин сме се появили във вестниците, в световния печат, има отражение на това събитие, това е една провокация към хората. Има всякакви интерпретации. Аз Ви моля в питането си към нас да се фокусирате в това, в което сме компетентни. Ние сме компетентни в случая да защитим българското гражданско общество, което си заема, една част едни позиции, друга част други позиции, да води свободен дебат, без да му се намесват отвън и без да го плашат с разследване за хулиганство. За това сме ние. И ние сме компетентни точно това да кажем, защото считаме, че е недопустимо една външна страна да ограничава български дебат. Това казваме в това изявление и считаме, че всеки един от вас ще го възприеме по този начин, а и ще го подкрепи дори.   Г-н Костов как ще коментирате това, че хора на ДСБ се занимават с незаконен хазарт?   Иван Костов: Вижте, няма незаконен хазарт, няма черно тото, това се изясни в тези дни и опитът да се повдига този въпрос и да му се лепят етикети незаконен хазарт и черно тото при положение, че има европейски разпоредби, които регулират хазартът е непочтен начин да бъде атакувана политическата партия ДСБ. Защото хората участват в законна дейност. Ако беше незаконна дейността щеше да има прокурорско разследване. Няма такова. Няма никакво раздвижване на прокуратурата по този въпрос. Така че моля Ви това нещо го отнесете, към който го е инициирал, а не към нас. Хората могат да работят във всяка дейност, която има законно основание на територията на страната. Това не е партийна дейност на ДСБ, но това е излишно да го казвам пред вас. Много добре знаете, че не може да е така.   Та по въпроса за кучетата?   Иван Костов: Вижте, нека със същата духовитост да кажа защо е взел тези пари. Защо ще вземе още 4 милиона от други политически партии. Да каже как е гарантирал тези народни представители да го подкрепят в Народното събрание. Той дължи тези отговори. Не може да мълчи, защото това е изключително болезнена тема, която оставя ГЕРБ в изолация. Аз го призовавам да излезе от изолацията. И с тази духовитост - черна, каквато и да е да отговори. Това е най-естественото нещо, което се очаква от него. Защото вижте какво казват другите. Ние не знаем, че се взимат тези пари. Друг казва - ние не знаем къде се харчат, ние не знаем за какво се харчат. Значи има някой обаче, който знае защо се взимат, от кого се взимат и за какво се харчат и този някой, тъй като се подписва, аз се подписвам също под отчетите пред Съдебната палата, трябва да е г-н Бойко Борисов. Така че да излезе и да каже под какво се е подписал.   Ако не свързваме?   Иван Костов: Аз ги свързвам обаче.   Добре де, извадете от контекста и коментирайте, черна духовитост казвате..   Иван Костов: Черна духовитост е да се говори така...това е някакъв вид цинизъм. Но хората са различни, харесват различни неща. Така че за мен е цинизъм да се говори така.   Как гледате на това, че Владимира Янева, въпреки информацията, която излезе за нейното минало продължава да оглавява градския съд? Днес тя не е отишла на изслушването във ВСС. После е приета в болница. Тази сутрин Цветан Цветанов обяви, че Вие стоите зад атаките над съдиите.   Иван Костов: Аз го призовавам да извади разпечатка на моите телефонни номера и ако вътре има поне едно обаждане на съдия, поне едно на човек член на Съвета на съдиите, аз ще призная, че има основание. Този човек си изсмуква нещата, които говоря от пръстите. Той говори това, което желае да каже, независимо дали има аргумент или не. Той ще каже.   Липсва ли аргументация?   Иван Костов: За твърдението, че аз стоя зад това, абсолютно липсва. Щях да имам поне един контакт, щях да съм като онзи как се казваше Краси Черничкия. Освен това щеше да ги има там телефоните, щях да съм говорил с някого. Нека извади разпечатка. Аз го упълномощавам. Жалка история е това нещо, което той прави. Това дето протежето се е уплашило и избягало. Еми уплашило се е протежето и избягало. Те протежетата често се плашат и бягат. Крият се при доктори и така нататък. Това е съдбата на всеки поставен човек. А този човек всички знаят кой го е поставил начело на Софийския градски съд.   Г-н Костов, за да кажете, че на независими депутати са им спрени разследвания, какво имате предвид.. че иска да ви съди? Ако знаете нещо конкретно, кажете   Иван Костов: Може да не е само той. Не искам да влизам в такива лични неща. Вижте мен не ме интересува кой персонално, какво е направил. Мен ме интересува като човек съпредседател на парламентарна група от парламента от какво е конструирано парламентарното мнозинство. Това е моят отговор на вашия въпрос. Казвам вече за трети път. Не може парламентарното мнозинство да бъде конструирано от такива независими депутати, за които никой не знае къде са им парите, как се харчат, вярна ли е информацията от откритите медийни източници, че срещу тях има разследване, срещу част от тези хора или не е вярна, не може да бъде стабилна основа под управлението на страната. Това е, което мен ме вълнува, защото винаги ще се намери някой, който да даде повече пари, ако ще става с пари. Работата е и, който ще размаха по- голяма сопа, ще ги плаши тия хора, които висят пред следствието. Така че това мнозинство не е политическо. Това се опитвам да кажа. Огромният проблем на страната. Страната е без политическо мнозинство. Някакво нелегално мнозинство управлява страната с неясни механизми.   Г-н Костов, има ли някакво развитие по въпроса с вицепрезидент, проведохте ли вече разговори със Синята коалиция?   Иван Костов: Той още не е поел инициативата да се срещне с нас, не е поискал да се срещне с ръководството. До колкото знам още не е провеждал разговор с никого. По- добре да го питате нещо.   Да не Ви изненада с някой друг човек?   Иван Костов: Благодаря Ви!

Корман Исмаилов: [...]поговорихме с него как те гледат като партия, тъй като аз…

Корман Исмаилов: [...]поговорихме с него как те гледат като партия, тъй като аз съм човек с десноцентристки политически, либерални убеждения, и в общи линии поведението и позициите на "Синята коалиция" ми допадат в парламента, и като опозиционно поведение, и като тези в икономиката и в други сфери на политиката, и това беше, така остана.


Веселин Методиев - Субсидиите за партиите
dsb.bg
БНТ, "Денят започва", В. Методиев: Няма никакъв проблем. Ако г-н Корман Исмаилов се беше обърнал към мене, моят отговор щеше да е следният. Прекрасно, това, че споделяте нашите идеи, е идеално, но ние не можем да ви гарантираме никакви финансови привилегии от факта, че вие искате да съобразявате ваш...

Да се погледнем в севернокорейското огледало

“Всички университети в Северна Корея бяха затворени за срок от 10 месеца, като студентите ще бъдат изпратени да работят на строителни и други обекти.
Поводът е 100-годишнината от рождението на Ким Ир-сен, който ще бъде честван през април 2012 г.
Изключение е направено само за студентите последен курс и чужденците.
Пхенян обяви, че до големия празник страната „трябва да извърши мощен скок в икономическото си развитие“.
Понастоящем в КНДР кипи голямо строителство, в това число на многоетажни сгради в центъра на столицата Пхенян.
Северна Корея обаче изпитва големи трудности да осигури прехраната на своята армия – това личи от тайно заснети видеокадри, разпространени в сайта на австралийската телевизия АВС, на които се вижда войник, уверяващ, че другарите му са недохранвани.
„Всички се чувстват слаби. В моето поделение сме 100 другари, на половината от които храната не достига“, заявява младият войник на въпрос на журналиста.
Той е заснел също самотни деца, които просят по улиците, за да се нахранят, както и служител на комунистическата партия, нареждащ на продавач да даде ориз за армията.
Според телевизията видеозаписът е направен нелегално преди няколко месеца, а после е изпратен тайно в Китай. “( Vesti.bg)

Тази кратка, но съдържателна информация, е отговор на въпроса, какво можеше да ни се случи, ако бяхме „построили“ т.н. истински комунизъм. Защото т.н. истински комунисти и днес твърдят, че комунизъм в България просто не е имало, изопачили го, изкористили го и по тази причина се провалило нещото, което се наричаше НРБ.

Някой ще каже, че това там е „азиатщина“ и у нас не би могло да се стигне до такава крайност. Така ли? А нима и тук не се празнуваха по бомбастичен начин 100 години на нашия Ким Ир-сен? Тъкмо за вековния юбилей на Георги Димитров се бързаше с построяването на грандиозния обект НДК „Людмила Живкова“( „разкарал“ между другото паметните плочи с имената на 6 хиляди български загинали фронтоваци), който приюти делегации от над 100 страни, поканени на разноски на НРБ. Пропагандата тръбеше, че в историята на България не е имало по-представители международен форум. Държавната машина за харчене на народните пари се беше завъртяла на пълни обороти и се беше постарала да подкупи с покани за гостуване и най-затънтената комунистическа партия на света, за да демонстрира колко много сме уважавани. Мобилизирани бяха всички ресурси в тази пропаганда от севернокорейски тип и днес никой не търси сметка за това огромно разхищение. Това беше само видимата част – какво се е случвало през десетилетията като разходи за номенклатурната каста на правоимащите ( така се наричаха по документи!), това правонямащите удавиха нейде в умилението си по „евтината биричка“ ( онази с „парцалите“ в бутилките, които надигахме в магазина една по една да проверим степента на замърсяване, когато не беше свършила).

Ами 100 годишнината на Ленин, когато всекидневно ни облъчваха до полуда с лозунга „Ленин влезе в нашия дом“ от екрана на онази телевизия, която без милиграм критичен прочит на миналото и днес се скъсва да се хвали с постиженията си от времето на готиния монопол под щедрото водачество на Тошовия зет- същият, на чиято кончина БНТ посвети в централните си новини биографичен апотеоз с елементи на благодарност, че е „направил“ телевизията цветна ( пък се чудим Бойко Борисов, който „ни прави“ магистрали, кого имитира)?Това малка азиатщина ли беше?

А и какво се случва реално днес? Нали Тошо от Правец ни заплашваше, че имал дядо столетник и той също щял да живее ( и да ни управлява) поне до сто годишнината си. И се оказа прав. Върнаха му паметника и славата на правешкия клан, който управлява задкулисно днешна България чрез олигархичните фамилии, като Златеви и Гергови.

Така че- не бързайте да се присмивате на севернокорейския примитивизъм. Вижте си търпението в нашето огледало. И ако от него ви гледа един измамен субект на „прехода“, започвайте подготовката за 100 годишнината на Тошо, за да сте в крак с времето на победилата Правешка правда!

Share on Facebook

Писмо от едно куче

Преди известен брой години бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски предложи на българите да си сменят чипа. Реакцията беше бурна и масова - колеги се възмущаваха, задаваха му въпроси, опозицията веднага се възползва от това непремерено изказване.

Няколко години по-късно премиерът Сергей Станишев попита публично: “Кой нормален човек се интересува от досиетата?” Реакцията не беше толкова бурна и масова, но все пак я имаше. Граждани заведоха дело срещу Станишев, защото се интересуват от досиетата, но не се приемат за ненормални. Онзи ден настоящият министър-председател Бойко Борисов каза: “Моите кучета са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат.” Тишина.

Това, че премиерът се държи невъзпитано и обидно, си е основно негов проблем. Това, че следващите го журналисти приемат това за нормално, вече е и наш проблем. Бойко Борисов вече е свикнал никой да не го репликира, когато изрича откровени глупости. Като например съкратените разходи от Барак Обама, които според Борисов били няколко хиляди милиарда долара. Разбира се, че вярното число е стотина пъти по-малко, но никой не посмя да реагира на самонадеяното изказване на премиера. През изминалия уикенд треньорът по карате на Бойко Борисов се появи по телевизията и няколко пъти обясни, че българският премиер е бил администратор на националния отбор, а не треньор. Години преди това чувахме самохвалното твърдение на Борисов как е тренирал отбора. Тази поредица е безкрайна. Фриволният изказ и незачитането на фактите вече са официална политика. Официална политика е и отказът на журналистите не само да задават логичните въпроси към премиера, но и изобщо да се съмняват в неговите думи. След като го е казал, така е. Като онези два и половина милиарда долара, които Борисов обеща от транзит на руски газ. Този път вярното число беше само 10 пъти по-малко от изреченото. Но пак никой не задава въпроси.

В нормалните общества на политиците не е позволено да лъжат открито. Тук това вече е нормално. В нормалните общества не е позволено на медиите да препредават папагалски всяка глупост, без да се опитват дори да се доближат до здравия разум. Тук това не само че вече е нормално, но и когато Бойко Борисов се направи на обиден за пореден път и обърне гръб на журналистите, чуваме пискливия глас на притеснена репортерка: “Слушаме ви, слушаме ви, господин премиер!” И той се смилява и изрича още някоя умност, която никой после не поставя под въпрос.

Вероятно повечето хора в подобно обкръжение биха се самозабравили. Затова Бойко Борисов не е единствено виновен, че е такъв. Ако имаше и най-малък знак за достойна реакция, той щеше да се промени. Просто е такъв - оценката на околните е важна за него. Но когато е обграден от умилителни и немислещи погледи, тогава няма как да бъде различен. Тогава картината става още по-комична и той напълно убедено иска от търговците да му се извинят за думите си, че затварянето на “Ломско шосе” в София щяло да ги доведе до фалит. И нищо чудно някой да му се извини. А вчера Бойко Борисов информирал репортерите, че повече ще говори само по темата на деня и няма да отговаря на други въпроси. Нищо чудно и някой колега да му се извини. А на една стена в София видях надпис: “Там, където няма роби, няма господари.” Без извинение.

коментар от в.Пари

снимка: Боби Тошев

Сподели във Facebook

След репликата на Дучето: да разлаем кучетата

На изложение на кучета в Созопол премиерът Борисов направи комплимент на кучетата на една кучкарка, пожелала да се снима с него, със следната аналогия: „Моите са страхотни, но са точно като българите – здраво трябва да се държат“. 

Като споменавам „аналогия“ се сещам за глуповата персона в аптеката, която питала за „оралгин“ защото аналгинът не й помогнал.

Обичате ли да ви държат здраво? Браво! Значи сте истински българи ( според Борисов). Направо сте си кучета.

Най-нещастното животно бил глиганът: жена му е свиня, при това – дива. Мен пък едни другари с червени знамена ме определиха като „фашистка“ такава, защото не харесвам любимата им окупационна кочина.

Що за“ Животинска ферма“ ( в нея, по Оруел, тъкмо грухтящите управляват) е България?

Куче влачи , диря няма: това е видимият резултат от управлението на обещаващите да разкъсат предишната глутница хищници.

Време е да разлаем кучетата!

Share on Facebook

След „Тайм“ и“Труд“ забеляза съветския абсурд в София

Това вече ми прилича на реакцията на френските вестници през 19-ти век след бягството от плен и завръщането на Наполеон на френския бряг: първоначално тръбят за дебаркирането на „чудовището“, но с всяка негова победа по обратния път на славата на победител вестнкарите смекчават тона и накрая ликуват: „ императорът е пред Париж“!

Забелязали са от в. „Труд“, че стърчащият абсурд в София е забелязан от сп. „Тайм“ и това вече е основание да забележат и те.

Запознайте се със съвременния вариант на парижката преса в берлинска кореспонденция за софийска консумация с московски адресат , под която всеки от желаещите да бъде демонтиран паметникът на националния ни позор би се подписал:

————————————————————————————————————–
Помните ли опакования Райхстаг?
: Ваня Енчева, Берлин
От 24 юни до 7 юли 1995 г. Райхстагът в Берлин беше опакован по проект на българина Кристо Явашев. Милиони туристи се стекоха, за да зърнат чудото”

Паметникът на Съветската армия в София един ден осъмна неузнаваем. Гениален творец го видя в крак с новото време и за кратко му вдъхна друго внушение. Той безспорно е знаел, че животът на невероятното му артистично хрумване ще е кратък, а навярно и това е искал.
Не бе поругаване, охулване, изкривяване, отричане на история, събития и прочее греховни помисли, в каквито някои (слава Богу, малцина) го подозират и клеймят. Паметникът не бе оплискан злобно с боя, нито изписан с непристойни и недостойни графити.
Светът ахна от почуда. Никога в последните години чуждият печат не е бил толкова ласкав към едно събитие у нас, този път провокирано от творческия гений на един българин. (Все ми се иска наистина да е българин.)
Кощунство, невъзможно, недопустимо, изключено – такива бяха реакциите на германските висши политици през 1971 г., когато Кристо Явашев за първи път представи идеята си да опакова Райхстага в Берлин – този символ на германската история с нейните върхове, но и бездни. Кристо и съпругата му Жан Клод чакаха цели 23 години за заветното “Да!”.
То дойде, когато председателка на германския парламент – Бундестага, бе Рита Зюсмут. Една жена прозря дълбоката символика от един опакован Райхстаг – затваряне на страницата на едно отминало време и начало на нова епоха след разбулването му. Зюсмут отвори истинска война дори на канцлера Хелмут Кол и се втурна в битка за намиране на съмишленици.
На 23 февруари 1994 г. Бундестагът, тогава заседаващ в Бон, гласува с 292 гласа “за”, 223 “против” при 9 “въздържали се”. “Победихме!”, възкликнаха Кристо и Жан Клод и се заловиха да материализират една своя многолетна творческа мечта.
От 24 юни до 7 юли 1995 г. в Берлин се стекоха 5 милиона туристи, за да зърнат това чудо на чудесата. Артистичната двойка не отстъпи на молбите на доскорошните си противници Райхстагът да остане поне още седмица забулен. Не, бе категоричен Кристо – две седмици и нито час повече!
Десетки фотоси на опакования Райхстаг днес са част от постоянната изложбена експозиция в Райхстага – вече обновен и седалище на парламента на обединена Германия. Милиони туристи всяка година се докосват до гения на един българин – Кристо Явашев.
Толкова по спора докъде може да стигне изкуството, без да бъде обругавано като кощунствено посегателство на историята.
Сп. “Тайм” (САЩ) отбеляза със снимка и текст творбата, осъвременила скулптури от Паметника на Съветската армия в София. Под заглавие “Българският Банкси” (на името на знаменит английски художник на графити) “Тайм” посочва, че в София САЩ отново воюваха срещу “червените”. “Анонимен художник преобрази паметника на съветските войници, “освободили” България (според списанието става дума за комунистически преврат), боядисвайки всяка статуя като герой от американската попкултура”.
Руското посолство в София нарече случая “вандалски акт”, а боята бе почистена, въпреки че хиляди хора се радваха на произведението, пише “Тайм”.

Share on Facebook

„Но вижте, най-чистият начин е да се приеме нашето предложение за промяна в зако…

"Но вижте, най-чистият начин е да се приеме нашето предложение за промяна в закона и цялата тази уредба да отпадне - че парите следват депутата."


Иван Костов: Никога досега в страната номадите в НС не са определяли политическото мнозинство
dsb.bg
БНР, Програма, Ами, вие ме карате сега да синтезирам термин, но във всеки случай то е квазиполитическо мнозинство, нали, не е истинска политическа подкрепа, защото винаги може да се намери някой с повече пари и винаги някой, който да вдъхва повече страх. Защото тези хора, които имат проблем с правос...

Следваща »