Прошков: искам да припомня на г-н Борисов неговото битие на кмет преди 2 години. И неговата заявка за това, че настоява държавата да връща част от данъците на физическите лица на територията на общините, където те създават своя продукт и получават своето възнаграждение. 50% по време на правителството на ОДС от данъците на физическите лица оставаха в общините. По този начин те имаха инструмент, с който да оперират.

Прошков: искам да припомня на г-н Борисов неговото битие на кмет преди 2 години. И неговата заявка за това, че настоява държавата да връща част от данъците на физическите лица на територията на общините, където те създават своя продукт и получават своето възнаграждение. 50% по време на правителството на ОДС от данъците на физическите лица оставаха в общините. По този начин те имаха инструмент, с който да оперират.


Няма да влезем в консултации с БСП
dsb.bg
Пресконференция на НР на ДСБ

На 2 юни 2011г. /четвъртък/ кандидатът за президент на ДСБ Светослав Малинов ще се срещне с граждани и симпатизанти от гр. Кюстендил в Голямата зала на читалище „Братство“ от 18:00 часа. Пресконференцията е от 17:30 часа в Синя зала на читалище „Братство“.

На 2 юни 2011г. /четвъртък/ кандидатът за президент на ДСБ Светослав Малинов ще се срещне с граждани и симпатизанти от гр. Кюстендил в Голямата зала на читалище "Братство" от 18:00 часа.

Пресконференцията е от 17:30 часа в Синя зала на читалище "Братство".


Светослав Малинов в град Кюстендил
dsb.bg

На 1 юни 2011г. /сряда/ кандидатът за президент на ДСБ Светослав Малинов ще посети тържествения концерт-заря в Двореца на културата в гр. Враца от 19:30 часа и митинга-заря на площад „Христо Ботев“ от 21:00 часа.

На 1 юни 2011г. /сряда/ кандидатът за президент на ДСБ Светослав Малинов ще посети тържествения концерт-заря в Двореца на културата в гр. Враца от 19:30 часа и митинга-заря на площад "Христо Ботев" от 21:00 часа.


Светослав Малинов в град Враца
dsb.bg

(видео)

(видео)


Радан Кънев в TV7, "Пряка демокрация"
dsb.bg

Хора от средите на НДСВ по места работеха за Георги Първанов! А Богомил Бонев се кандидатира и разцепи десния електорат и ето, сега е изпълнителен директор на Пловдивския панаир, работи при Георги Гергов, един от най-близките приятели на Първанов! Но Първанов стана президент най вече благодарение на Държавна сигурност и правителството на Сакскобургготски!

Хора от средите на НДСВ по места работеха за Георги Първанов! А Богомил Бонев се кандидатира и разцепи десния електорат и ето, сега е изпълнителен директор на Пловдивския панаир, работи при Георги Гергов, един от най-близките приятели на Първанов!

Но Първанов стана президент най вече благодарение на Държавна сигурност и правителството на Сакскобургготски!


ген. Атанас Атанасов: ДС избута Първанов на най-високия пост в държавата
dsb.bg
www.blitz.bg, интервю на Валерия Калчева, Богомил Бонев навремето разцепи десния електорат - сега е при червения олигарх Георги Гергов!

Замириса на медиен (с)пор

Електронното издание e-vestnik на Иван Бакалов е сред малкото трибуни на последователната ( уви, лична!) битка срещу корупцията и подмазвачеството в българските медии, болни от тежка форма на цинизъм под формата на солидарно премълчаване на всичко това в интерес…на собствения интерес. Във връзка с „казуса Васа Ганчева”, когато на повърхността се подаде грозният връх на този айсбег на подкупността, Иван Бакалов публикува поместена преди 3 години статия със заглавие: „Разобличете комисионера журналист!”. В нея журналистката от в. „Сега”Елена Кодинова споделя:

„Публична тайна в гилдията е, че комисионерството сред журналистите процъфтява.На всички нива. Репортери си допълват доходите, като примерно пробутват непрекъснато някой политик на страниците на вестника си. Или на екрана на телевизията си. …Колкото по-нагоре в йерархията се отива, толкова комисионерството става по-едро. Главни редактори често карат млади, нахъсани репортери да им правят разследвания, които после никога не излизат. Показват се на четири очи на засегнатата страна, тя си плаща и готово. Може да се продаде и цялата медия. Като много млада при постъпването си в един вестник минах на инструктаж при главния редактор, който ми обясни “коя политическа сила обичаме, към коя сме неутрални и коя откровено мразим.” С напредването на годините си установявах тези неща и сама. Днес всеки колега с поне 5 години стаж може да познае от първи ред платената дописка. И от прочитането на един брой – уклона на изданието. В телевизиите пък е още по-лесно.
…сред колегията има омерта – журналистът никога не е виновен.
Дори когато на всички ни е ясно, че обслужва срещу заплащане. И аз като всички си мълча за подкупните имена, които знам. И тайно си мечтая най-накрая някой омаскарен по поръчка да унищожи публично журналиста комисионер. За да започнем и ние да говорим спокойно за подкупността в гилдията и да не я толерираме. Сега тя ни респектира. Колеги със заплати колкото нашите демонстрират такъв стандарт на живот, сякаш са собственици, а не служители на медията. И ни се присмиват.”

В своята изповед журналистката разказва как първо е била заплашвана, а после и примамвана с цели 300 000 евро от заместник-министър, които искал да спре разследване срещу него като й внушавал да си направи фондация, за да може да й преведе въпросната сума от европейски фондове, отпускани за писане на проекти! Признавам си, че съм впечатлен. А предполагам – и повечето от читателите. Какъв размах, каква изобретателност, каква щедрост ( с парите на европейските данъкоплатци)!

Е-vestnik обяснява, че препечатват текста заради неговата актуалност и че авторката отказала да съобщи и сега кой е споменатият в статията зам.-министър. Според e-vestnik обаче става дума за „бивш зам.-министър на земеделието от Пловдив, свързан с една царска партия.”

В книгата си „Течна дружба” съм дал примери и съм споменал доста имена на колеги, които пишат поръчкови статии и правят такива телевизионни репортажи ( за които е сигурно, че са платени на самата телевизия, в случая конкретно на БТВ – твърде колективно нещо е телевизионното „творчество”). Припомням това, за до покажа, че все пак е възможно да се говори и пише без заобикалки по темата ( не е упрек към Елена Кодинова, разбирам я…). Един от посочените от мен автори на поръчани статии, очевидно пропагандиращ интересите на руското ядрено лоби, е колега на авторката във в. „Сега” и е дори преподавател по журналистика в Софийския университет – можете да го видите често на телевизионния екран като коментатор по европейските въпроси! Да, не съм му „светил” и доказателствата са ми косвени, но съм осветил достатъчно добре истинския смисъл на голяма негова статия, анализирана специално за случая от ядрен експерт. И какво от това? Когато отказах по този повод на сутрешния блок на БНТ да седна с този човек в едно студио, май ми се обидиха. Накривих им капата, сам си се „маргинализирах”, като го оставих да бъде единствен гост на предаването: човекът си беше поканен и си дефилира „експертно” пред националната аудитория!

Още една част от изповедта на (непознатата ми лично) журналистка си заслужава вниманието, защото звучи искрено и е „обяснителната част” на въпроса:

„Аз не отказвам да ме купят, защото съм светица безсребърница (напротив, обичам парите и добрия живот), а защото съм разумна. Защото знам, че взема ли пари веднъж, само веднъж, дори и малка сума, ставам пушечно месо. Обслужа ли само една частна кауза без обществено значение, използвам ли медията, в която работя, за налагане на нечие влияние срещу сумичка за мен – оттам нататък мога да чакам да ме пребият, да ме залеят с киселина, да ми гърмят апартамента. Край с неприкосновеността ми! Влизам в тяхната престъпна парадигма, а там всичко е позволено и безнаказано. Ако съм платен журналист и да ме пребият, аз никога няма да си търся правата и никога няма да разкрия пред полицията кой и защо ме е пребил.
Моята неподкупност е най-добрият ми бодигард
Никой не е толкова луд, дори и наглите бизнесмени и висши държавни служители, че да ми посегнат физически, ако пиша нещо срещу тях със солидни професионални журналистически доказателства. Имат си много по-рафинирани начини да ме смажат. Могат да направят така, че статиите ми да останат без последствия или нито един мой материал повече да не излезе никъде, никой повече да не ми дава информация, да ме маргинализират, да ме изхвърлят от професията. А това би било много по-страшно за мен. Като така хубаво могат да ми съсипят живота, защо да си цапат ръцете да бият дребна риба като мен? Биха ме пребили, за да предупредят някой мой едър благодетел, който ми поръчва компромати, преоблечени като “разследвания”, но не заради самата мен.”

Ето такива страшни неща ( изразът е на авторката и не го слагам в кавички, за да не прозвучи като иронизиране) се случват в българската журналистика и те са пред очите на всички. Както много пъти съм казвал и писал, тъкмо маргинализирането на неудобните и непослушните журналисти е основното оръжие на съвременната цензура. Ако някои си е мислел, че се самодраматизирам от лични позиции, сега може да види (поне) още едно солидарно мнение.

За голямо съжаление освен неподкупността, другият „бодигард”, свързан с тази неподкупност, на един съвременен български журналист е и (загатнатата в статията) финансова несъстоятелност. Не е за хвалба, но неподкупният се бори за житейското си оцеляване и по това може да бъде разпознат ( е, възможно е и да е страшно безинтересен за онези с парите, заделени за подкупи…). Защото заплащането за „нормална” журналистическа дейност у нас е жалко, а пък да се бориш на фронта на „самофинансирането” на т.н. свободна практика е направо обречена кауза.

Като съм тръгнал да споделям, да кажа на завистниците, които се опитват да ме заяждат ( анонимно): дори и от хонорари на книги, които се превръщат в бестселъри ( с излизането си „Течна дружба” оглави класацията на най-голяма верига книжарници тази година, както миналата година стана с „Президент на РъБъ”), не се „забогатява”, ако това е единственият ти стабилен доход за годината, защо тя, годината има 12 месеца, през които сметките безмилостно те посещават без да питат ти от кои си- от подкупните или от „разумните”( по израза на Елена Кодинова). И какво излиза: „разумните” всъщност са страхливи, не скат да стават зависими и по този начин да се превърнат в плячка на хората с парите. А „неразумните” са смели: продават се и не им пука!

Зад този абсурд прозира цялата обърната пирамида на ценностите.Ако се преборим поне за това за добър журналист да престане да се води онзи, който е смятан за такъв и от „елита” (поради гарантирания комфорт за политиците в студиото), ще бъде едно добро начало. За подобна операция по прекратяване на порочното състезание на рейтингите на публицистичните предавания според тяхната гледаемост ( а всички зяпат „елита”, нали!), се иска нещо повече от нашето гарантирано гражданско презрение към въпросния абсурд. Както за всичко останало и тук се иска политическа воля по върховете на България, които действат корумпиращо с тона, който задават по веригата на зависимостите. Тази глава отдавна се вмирисала. Не само гущерът трябва да отреже опашката си ( както предлагаше покойният бос на Мултигруп Илия Павлов) – самата глава има нужда от операция с електорални средства.

Share on Facebook

Съветският окупатор попада в княжеско вражеско обкръжение

Каква ирония: в един и същи ден българският министър Трайчо Трайков призова (на шега) България да бъде заселена с германци ( като условие да се откажем от ядрената енергетиката), а руската Пета колона изпадна в шок ( не на шега) от новината, че се възстановява старото название на градинката около паметника на съветската окупация в София.

Може и да се окаже вярно, че онези, които се присмиват твърде надменно ( над самата идея да бъде преместен паметникът на съветската окупация), няма да се смеят непременно последни (днес със сигурност не им е до смях)? Както май се оказа, че Германия е истинският победител от голямата война ( слава Богу не в нацисткия смисъл на думата)! Защото, представяте ли си на някой да му хрумне, дори и на шега, да предложи България да се насели с руснаци, за да ни се случи каквото и да било положително нещо? Няма такъв филм, нали! И не защото руснаците са нещо низша раса, а по много проста причина: не дават пример, достоен за подражание и имат огромен проблем със себе си, за да „изнасят” руско ноу хау някъде в Европа (поне).

Ако някой иска да спори по темата, да си зададе въпроса: защо децата ни „драпат” да учат, живеят и работят в Германия, а не продължават наложената ни със сила „традиция” (поне) да се образоват на руски език нейде в необятната „братска страна”? При това днешното поколение не действа по принуда и не е поставено в положението на безалтернативност, като предишното от времето на НРБ.

Казвам ви го като българин, който е изпреварил авангардната идея на министър Трайков и е „заселил” България с трима германски граждани. Макар в момента да живеят в Берлин, те са също и български граждани, за които тук е Родината им. Не знам дали продължава да е така, но доскоро българската студентска общност в Германия беше най-голямата чужда младежка академична колония след китайската! А в резултат на този магнетизъм училищата с преподаване на немски език в София ( вероятно и в страната) се превърнаха в най-желаното място за получаване на средно образование в днешна България, измествайки в това отношение английските гимназии.

Така че, колкото и да е случайно съвпадението, „германската шега” на министъра съвпада по време с покрусата на осъдените да загубят своята „война” в защита на съветската окупационна символика, която – да изпреваря желаещите (отново) да спекулират, няма нищо общо със ситуацията в подгизналата от съветска кръв Германия, която наистина се обвърза с обещания да пази съветските паметници като част от договора за прекратяване на съветската окупация в ГДР ( нищо подобно не се отнася до България и Русия – нито юридически, нито от гледна точка на несъществуващата историческата аналогия).

Ето и крачката в правилната посока, която ( както искате го тълкувайте) очевидно е свързана с поредицата от събития, предизвикани от „шепа” български граждани, наричани с типично имперско презрение от руския посланик Юрий Исаков „маргинали” :

„Княжеска градина” ще се казва паркът около паметника на Съветската армия
Предстои да се направи международен конкурс за пространството
понеделник, 30 май 2011
vsekiden.com
„Княжеска градина“ да се казва вече парковото пространство около паметника на Съветската армия в София, решиха на образователната комисия в общината, съобщи Дарик. Предстои да се направи международен конкурс за пространството, като вариантите за паметника са няколко, обясни вносителят на предложението Вили Лилков. Предстои въпросът да се гласува и на предстоящото заседание на СОС другата седмица.
„Паметникът на Съветската армия не бива да се разрушава. Трябва да се търси вариант или за вграждането му в нова, концептуално различна градина, или да бъде преместен в тематичен парк, който да събере всички паметници на тоталитаризма и тоталитарното изкуство“, смята Вили Лилков.”

Ако не паметникът, то статутът му на свещена крава на Петата колона се разклати. Вече ще се намира на княжеска, т.е. на вражеска територия. Въпрос на време е да му помогнем да се демобилизира и да отиде „на заслужен отдих” ( както се казваше в официалните съобщения при прогонването на някой комунистически велможа от висок партийно-държавен пост) в музея на колониалното изкуство, за да си върнем поне малко самоуважението след унижението!

Share on Facebook

Да изберем германското – този път няма да сгрешим!

На вниманието на руското ядрено лоби:

„Германия спира всичките си атомни централи
30 май 2011

Германското правителство обяви решението си за прекратяване експлоатацията на всички атомни електроцентрали в страната до 2022 година. Дотогава се планира разширяване използването на алтернативни източници на енергия и изграждането на необходимите електропроводи.
Министърът на околната среда Норбърт Рютгер коментира, че това ще превърне Германия в първата голяма индустриална държава, отказваща се от атомната енергия. Той се появи пред журналистите, за да оповести важното решение, яхнал велосипед.

„След продължителни консултации имаме резултат. Коалицията постигна споразумение за завой в енергийната политика. Първоначално планираме затварянето на седемте стари атомни централи, както и на АЕЦ „Крумел“. Втора група от шест атомни централи ще бъдат затворени до 2021 година. Трите най-модерни атомни централи ще бъдат закрити до 2022 година“, заяви министър Рютгер. /БЛИЦ

Ето най-после исторически правилният момент да изберем Германия за съюзник! След два трагични за нас опита, този път сблъсъкът на Германия и Русия на територията на стратегическата ориентация на България най-после изглежда цивилизационно спасителен за нас! Мразя агресията на комунистическите лозунги, но когато нищо друго не помага да се освободим от колониалната си зависимост ( по метода на гасене на пожар чрез огън), парадоксално бих подкрепил призива: „два свята, единият е излишен”! Другарите и другарките ще ме разберат така най-добре за нещото, което се правят иначе, че не схващат. Защото им е удобно да се крият зад „аргумента”: вижте ги там на Запад ( същият , иначе омразен за друго Запад) не си посягат да атомното бъдеще, защо ние да сме различни?

Сега Петата колона, която цакаше с картата на някаква германска готовност за финансиране на АЕЦ „Белене”, ще се закълне в любов към Франция с нейната огромна зависимост от ядрената енергетика ( ГЕРБ вече заиграват с френския ядрен гигант Арева и по мои сведения са напреднали доста във взаимните ласки). Обаче тази любов, както знае всеки зрял човек, може да доставя удоволствие, но не създава поколение. Така че: да изберем германското – то е истински перспективното за новото поколение българи.

Share on Facebook

Светско, съветско или правено от светци е „На инат“?

Ако случайно в интервюто на продуцента на предаването „На инат” Красимир Ванков за в. „Марица”, публикувано в сайта БЛИЦ, може да бъде разпознат случаят с моето гостуване на въпросното магаре, когато бях поканен като външнополитически коментатор, но всъщност се оказах от самото начало атакуван с въпроси за моята биография ( на които вече бях отговорил при предишното ми гостуване), приемам също толкова случайно предизвикателството да отговоря в скромния си блог. Ето какво казва „бащата на Марк О`Селски” ( както го представят в интервюто):

„Красимир Ванков:

„Някои гости на Марк тъй се озлобяват от въпроси за миналото им, че се чудиш кой всъщност е магарето в ситуацията.„

- В “На инат” виртуалното магаре в костюм доста изпотява събеседниците си. На кого зададе най-неудобния въпрос? Има ли въпроси табу в шоуто?

- Да вярно е, че сме имали и такива гости, които са реагирали, меко казано, странно, но, в крайна сметка, всеки си носи автобиографията навсякъде. Той влиза в студиото и с постиженията си, но и с истории от живота му, с които не се гордее. Само че, като го питаме за тях, той или тя се обиждат и стават злобни, което ми е странно. Нещата стигат дотам, че започваш да се чудиш кой всъщност е магарето в ситуацията.

- Лесно ли се навиват известните да седнат на диванчето? Как водещият намира цаката на всеки?
– Не знам защо всички ме питат това. Ами нямаме проблеми с гостите. Каним ги най-официално, както във всяко друго предаване и не съм забелязал лично отношение от някого.”

Да, бях поканен най-официално и нямаше проблем. Близо половин час бях подложен на редакторски кръстосан разпит за Либия и Близкия изток, но сред десетките въпроси, които скорострелно ми зададоха зад кулисите, нямаше и намек за нещо друго. А то, другото нещо, се оказа не просто водещо в представянето ми пред публиката, но и фактологически невярно, базирано на някои фантазии от интернет, а най-вече именно злобно като обобщение ( три пъти, в рамките на броени секунди в така наречената моя „визитка” беше акцентирано върху „агент”, сякаш това е темата и е основната характеристика на моя живот). Но когато водещият избра да започне разговора с въпросчето дали един агент може да бъде защитник на свободата на словото, който с оказа „подсказан” в сайта на предаването от известния деец на червената пропагандна Иво Атанасов, реших да реагирам в духа на „каквото повикало…”. И сега , за пореден път ( защото в един сайт, явно свързан с „На инат”, бях обявен за „магаре” по този повод), моята самозащита бива обявена за „злобна”.

Не просто злобна, а злонамерена е идеята да поканиш събеседник с омайни комплименти, а всъщност да се опитваш да го омаскаряваш по чувствителен за него въпрос, който той е изяснил в същото това предаване не толкова отдавна. Много е лесно за хора без биография ( чиято „чистота” благодарение на това не е лична заслуга, а даденост извън волята им), да бъдат съдници до степен на гавра с „жертвите” им, от които се очаква да забавляват публиката с това. Но очевидно е трудно да си признаеш, че ставаш маша на такива, като Иво Атанасов и не случайно на тази тема мълчат гузно.

Удивително е да наблюдавам самочувствието на хора, които смятат, че публицистиката е като кукловодството. Дърпаш конците от анонимни позиции и гледаш сеир. Много удобно, но е малодушно и доста нечестно. Ако ставаш дума за шоу и забава, нямаше да има проблем. Но да се криеш, а да имаш претенцията да нищиш сериозни теми с подигравателен тон спрямо госта, когото си подмамил, е същото като сбъркания подход на Слави Трифонов от национална трибуна да проповядва „правилните решения” за държавата и народа. Но с една разлика и тя не е в полза на „На инат”: Трифонов може да е мегаломан, но поне застава с физиономията си зад доста от безумните си тези („България на три морета”, „България уби дете”, „ Македония…не знам какво си” и т.н.).

Ако пък най-случайно съм заподозрян като „злобен”, защото не си оставям магарето в калта, да попитам: що за злоба беше тъкмо на 17 май, почти паралелно с представянето на книгата ми „Течна дружба” пред паметника на съветската окупация ( а бяха се събрали стотици хора, всеки от които явно е с убеждения, от позицията на които има за какво да ме упреква биографично, но въпреки това бяха там!), от Нова телевизия избраха да покажат отново същото предаване с моя милост в „На инат”? И наистина ли си мислят, че постигат целта си да ме дискредитират? И ако съм им толкова важен, за да ме „цакат” по този начин в един от най-важните мигове в живота ми ( какъвто беше този 17 май) , защо не изпратиха камера да заснеме огромната опашка от чакащи автографи и да ме изобличат като злодей, които мъчи хората в дъжда?

Понеже не съм „баща” на нищо, освен на собствените си пет деца, мога да си позволя да посъветвам „бащите” с претенции да бъдат съдници от засада да бъдат така добри да се погледнат с очите на хората, които масово ме поздравяват за изключението от правилото: правилото е да се мазниш на водещия дори и да те плюе, защото си благодарен, че те показват по телевизора. Само че този шантаж е злоупотреба със зрителското доверие ( а не само на доверието на госта).

И накрая: ако ли пък случайно съм се припознал и интервюираният продуцент въобще, ама изобщо не визира моя милост, предлагам написаното по-горе да бъде възприемано като принципна позиция на един журналист с 30 годишна практика, който може да много грешен, но не приема безнаказано къчове (за кефа на тълпата), освен от светци. Който се има за светец, да продължава да се излага.

Share on Facebook

Трай ( троянски) коньо, за зелена карта!

Когато една памет е вкисната от сладникавите приказки за „братската дружба”, тя едва ли може да бъде опреснена. Но за онези, които не са забелязали или са забравили, е полезно отвреме- навреме да си припомнят фактите за същината и дълбочината на лъжите и манипулациите на нашите колониални владетели. Размахалият пръст ( не за първи път) срещу България руски посланик в НАТО Дмитрий Рогозин, чиито заплашителен език остава втори ден без официална българска реакция, си позволи във Варна да се меси в българските работи и да ни „предупреждава”, че можем да станем „мишена”. Намериха се обаче негови защитници – раболепната българска Пета колона винаги е нащрек при изпълнение на възложените й задачи! Не бил казал Рогозин точно това, а и не бил изразявал официално становище…

Ето малко от изявите му в близкото минало, от които избирам само един акцент: вековната лъжа за вековната близост между Русия и България като „съседи” (!?).

„Рогозин: Американската ПРО е форма на колонизация на България
18 февруари 2010 г. Дарик радио

…това са страни ( България и Румъния – бел. авт.), които винаги са били свързани с Русия с дружески и добросъседски отношения. Има и трети момент, който също е важен. САЩ казват, че не искат да правят ПРО заедно с други страни-партньори, но всъщност дали частта на Румъния и България се състои само в предоставяне на територия? Те няма да имат възможност да повлияят върху американската ПРО по друг начин. В някакъв смисъл това е елемент дори на колониална политика.”

„България и Русия винаги ще бъдат заедно, винаги ще развиват културата, политическия и икономическия си живот като съседи. Америка е далече и вероятно не разбира напълно смисъла на нашите отношения. Иска ни се българите да не забравят смисъла и историята на нашите отношения и да не участват в нещо, което може да доведе до негативно изменяне на ситуацията в южната част на Европа.”

Човек трябва да е или много невеж , или много нагъл, или и двете, за да твърди глупостите за дружеските ни отношения с Русия, придружени с „винаги”. Истината е обратната: ( почти) никога! Няма да припомням древността, когато Българската държава е разгромена от подкупеното руското оръжие в полза на Византийската империя, която в резултат на това поглъща българското царство- така България изчезва за 2 века от картата на Европа.
1.Само 7 години след руско-турската война от 1877-78 г., България скъсва дипломатическите си отношения с Русия, бидейки заплашена от руска окупация.
2.Сръбско-българската (1885 г.) и междусъюзническата война ( 1913 г.) са белязани от антибългарската подстрекателска роля на Русия.
3.През Първата световна война България е нападната от руски войски и се брани през 1916 г. с ентусиазъм, разгромявайки руските агресори на два фронта ( в Добружда и същевременно след форсиране на Дунава при Свищов) в продължила близо 3 месеца българско-руска война ( държана и днес в неизвестност за широката аудитория в България и в Русия!).
4.През Втората световна война двете държави отново са на диаметрално противоположни позиции.
5.И не Русия, а СССР прави насила България свой „приятел” с цената на десетки хиляди избити от Петата колона на СССР българи, смятани за несъгласни с тази дружба, окупирайки вероломно развялата бяло знаме България, която е обявила война на САЩ и Великобритания ( доста глупаво), но запазва дори дипломатическите си отношения с Москва през цялата война(смятайки това за доста умно, но напълно пренебрегнато от съветските окупатори обстоятелство) .

Това ли е историята на нашата „близост”?

И не стига, че България преживява 3 годишна съветска де факто и де юре окупация, а след това още десетилетия скрита такава ( осъществявана от местните съветски надзиратели), но и Рогозин има нахалството да ни „предпазва” от …американска окупация. Наистина, безпределна е тази наглост, по-голяма е и от една шеста от земята.

Опитите на български слуги да замазват впечатлението от тази руска настъпателност с твърдението, че тя не отразявала официалната позиция на Кремъл, удрят на камък при крайъгълния камък на руската дипломация: няма как да се усъмним, че посланик Юрий Исаков импровизира, когато господарски говори от името на България с категорична прогноза какво ще стане по проекта „Белене”.

„Руският посланик в София:
АЕЦ „Белене“ на 100 % отговаря на интересите на България
6 Април 2011

Строителството на АЕЦ „Белене“ на 100 процента отговаря на интересите на България, заяви руският посланик в София Юрий Исаков, цитиран от ИТАР-ТАСС. Така пред кореспондента на агенцията у нас той коментира изказването на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, че подписаните споразумения между Националната електрическа компания (НЕК) и „Атомстройекспорт“ противоречат на националните интереси.
Исаков окачестви думите на министър Трайков като „излишно емоционални и противоречащи на стила на конструктивен диалог, воден по проекта между представители на двете страни“.
ИТАР-ТАСС припомня, че директорът на НЕК Красимир Първанов бе освободен от поста си заради нарушаване на правомощията си.( Медиапул)

Както се вижда, те си разиграват коня, защото са убедени , че е техен и е троянски ( както обича да ни съобщава друг руски брутален в изказа си дипломат, пратеникът на Москва в Брюксел Владимир Чижов). Ако съдим по липсата на каквото и да било институционално цвилене от българска страна, явно господарската ръка здраво дърпа юздите!

А същевременно президентът Първанов се хвали, че бил поставил пред Обама въпроса за безвизов режим на (същата тази впрегната от Русия) България.

Трай (троянски) коньо, за зелена карта!

Share on Facebook

Следваща »