Яяяя, имало далавери в медиите!
март 31, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Скандалът между собствениците на купената наскоро от ВАЦ вестникарска групировка извади на показ …истината и повлече лъжи.
„С какви очи ще поискам интервю от президента или от премиера, когато зад гърба ми стоят такива собственици?“Това попита днес мелодраматично журналистката с прякора, който бойкотирам, защото не искам Ахмед Доган да ми дава тон в живота кого как да наричам ( ако търся каламбура, мога и сам да си го измисля, но в смяната на имената по желание на бореца срещу “възродителния процес” няма да участвам”).
Както обикновено, с тази госпожа сме на диаметрално противоположни позиции. Просто сме много различни.Тя е отличен журналист, направо е топ, журналист дива ( по аналогия с “фолк дива”) и се носят легенди за нейна баснословна заплата в “Труд. Аз съм едно нищо – блогърче, което не случайно повече от половина от изминалите 20 години се щура немил-недраг на “свободна практика”. Така че е нормално да сме на противоположни мнения, след като сме на различни полюси, нали.
Тя пита за очите, аз отговарям: със същите очи питайте, колега, със същите питайте, с които твърдите днес от телевизионния екран, че никога, ама абсолютно никога не пишете по поръчка.
Тя твърди, че било извадено мръсното бельо в караницата между собствениците. Аз настоявам обратното: друго нямаше и преди. Но сега поне е на простора и има надежда да се попроветри.
Тя смята, че сандалът много щял да навреди на журналистите. Аз се басирам, че няма повече накъде. По-зле не може да става, така че има надежда за някакво пробуждане на журналистическа съвест, нещо като съпротива срещу пълното и раболепно покорство пред началството, макар и по такъв безпринципен повод ( защото би трябвало бунтът на журналистическата съвест да е свързан с принципи, а не с присламчването към лагери на купувачи и продавачи).
Тя изобщо явно смята, че е станало нещо много страшно, защото е свикнала да живее и работи в среда, която е недосегаема за какъвто и да било граждански контрол в подземията на т.н. корпоративен интерес и свързания с него политически селски елит. За нея това е края на този уют и на света(й), цунамито на вестникарството и катастрофата на пропукалия се корпус на капсулираната медийна далавера. Аз твърдя обратното: че тъкмо това разклащане на статуквото е естественото състояние на всеки бранш, всяка област на живота и досега само медийният резерват на задкулисните договорки правеше изключение. Парадоксално, но в случая чрез скандала медийната сфера се приземява от небесата на измамната идилия.
Тя кърши ръце от ужас как сега щели да работят колегите след тази разправия и дори се заканва да потърси сметка на виновните. Аз пък питам: ще запретне ли ръкави прокуратурата да се поразтърси из медийните далавери и да попита конкретно как през годините тъкмо в разтърсените в момента редакции се плащаха подкупи под формата на хонорари на президентски орденоносци, на купени мастити “говорители на обществения” интерес с академични, писателски и други подобни престижни табели на челата, за да водят “стадото” след техния напазаруван авторитет в желаната от купувача посока? Или това също е “законно, макар и неморално”, както се оказа със законния подкуп, получен от споменатия Доган?
В сайта e-vestnik Иван Бакалов пише днес:
“Милиони левове са отпуснати за медийна подготовка за АЕЦ „Белене” в последните дни. Инвеститорите от Русия са развързали бързо кесиите след аварията в АЕЦ „Фукушима”, за да убедят общественото мнение в България, че АЕЦ „Белене” няма да бъде опасна.
С парите за медийна подкрепа се разпорежда Валентин Златев (който е консултант на руснаците по проекта), чрез своята медийна съветничка Диана Дамянова, научи e-vestnik от осведомени източници в медиите. Поредицата интервюта по темата в сутрешните блокове на няколко телевизии, вестници и др., не са случайни, признават неофициално от медийните среди.”
Имам какво да добавя и съм го направил в книгата си “Течна дружба” която вече завърших.
Возенето на боклука щеше да е пo-евтино с „Ролс-Ройс“ С ГЕРБ сме конкуренти, не основни противници
март 31, 2011 от Ивайло Спасов
в ДСБ, Избори, Новини, От интернет
Коментарите са изключени
С ГЕРБ сме конкуренти, не основни противници
Петър Москов: Как „Белене" стана перла, щом беше гьол?
dsb.bg
в-к "Труд", стенограма
Инатът на Буридановото магаре не е признак на умност
март 30, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Предизвикват ме от един сайт, който се именува “Разкрития”:
“Скандално! Иво Инджев се държи като магаре в студиото на Марк О’Селски
Миналата вечер, на 29 март, в предаването „На инат“ гост на анимираното магаре беше журналистът Иво Инджев….
Многото и интересни гости, които седнаха на диванчето срещу симпатичното и устато магаре не провокираха нито един скандал. (какви благодарни гости!- бел. авт.)
В кратката видео визитка беше вмъкнато твърдението, че Инджев се е “самопредложил се за агент на ДС”. Това беше камъчето, което обърна колата, и което го накара да забрави, че е дошъл да представи книгата си „Течна дружба“ и да каже няколко думи за положението в Либия. ( лъжа – бях поканен да говоря за Либия и това бе потвърдено изрично от водещия на предаването, всеки може да го чуе в записа – бел. авт.)
Изводът от цялата ситуация е толкова ясен, че чак прозрачен – има скандал – има рейтинг, има скандал – има и реклама. На Марк му е нужен рейтинг, за да затвърди позициите си в Нова ТВ, а на Инджев рекламата му е необходима, за да продаде книгата си. Останалото, както са казали древните, е суета…”
Това е отчаян опит да обърнат с копитата надолу ( понеже падна по гръб) магарешката истина за скандала, който ми беше натрапен по “Нова телевизия”. Ако забелязвате, не оспорват основното в него: че ми задават въпроси чрез анонимен анимационен герой, а всъщност инициаторът на провокацията е видният деец на БСП Иво Атанасов, който в сайта на предаването ги подстрекава, а те му козируват и обещават да не пропуснат заръката му.
Вече написах, че “магарето” е актьорът Тодор Николов, (повече известен като дубльор на магарето от филма “Шрек”). Не че е важно, но се опитах да им покажа, че тяхната велика “тайна” ми е известна. Но продължават да ме провокират.
От долната инсинуация във въпросния сайт, който очевидно е част от далаверата на собствениците на предаването, изниква поредният огледален образ на съжденията: мерят по себе си. Съответно ми вменяват, че съм бил направил скандал, за да си правя реклама. Кой го казва?
В една късна вечер ми се обади Томислав Русев от рекламната агенция “АПРА”. Предложи ми среща с Николай Цонев да си говорим за медии. Нали си още без работа? Чудесно! Кой, питам аз, е Николай Цонев? А, да- военният министър от предишното правителство.
Същият, който няколко месеца по-късно се оказа арестуван по онзи шумен и скандален начин, но днес вече е на свобода.
Макар да не се познаваме с Цонев, срещнахме се. Интересуваше се от моята журналистическа позиция. Предложи ми две неща: да работя за нов информационен сайт и за ново телевизионно предаване, за което негови приятели държат правата. Ставало дума за публицистика. Анимационен герой говори от екрана и задава въпроси, но не се знае кой е, пази се в дълбока тайна. Било успешно в чужбина. Получи от мен “мълчалив отказ”.
Да продължавам ли? Да публикувам ли есемесите, телефоните и имената зад всичко това? Ама били “видни седесари”, както ми каза тази вечер на митинга против АЕЦ “Белене” в София една госпожа. Били седесари? Може. Браво. Поласкан съм.
Аристотел разказва за Буриданово магаре , което умряло от глад, защото се чудело от коя купчина сено първо да хапне. У нас далавераджиите по- скоро имат обратния проблем и смятат, че всички са като тях. Не се наядоха!
Маркс селски нарежда на Марк Селски
март 30, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Маркирането на селските номера (на Марк Селски), в предаването “На инат” по “Нова телевизия”, в което бяха подведен да участвам вчера 29 март, нямаше да заслужава коментар, ако не беше реакцията на толкова много хора в мрежата. Просто съм длъжен да благодаря за солидарността на познати и непознати ( особено на непознатите).
Едно е солидарност около обединяващи съмишлениците теми (антикомунизма, грабежа на прехода, Петата колона и т.н.), друго е подкрепата по твърде “деликатната тема” за ДС и персонификацията й. Тъкмо демократите имат всички основания да са много чувствителни и критични по въпроса, включително във връзка с моята персона. Ето защо ценя високо вълната от подкрепа, когато ми се наложи за пореден път да се отбранявам (и дори да премина в “контранастъпление”) по прословутата тема за досиетата, толкова брилянтно разиграна (именно от) ченгетата.
За да не звучи като “излияние” и твърде ”лично” (макар да не мога да избягам от впечатлението за това, давам си сметка), искам да обърна внимание на едно явление, което се прояви в принудителната битка, която ми се наложи да водя. Да оставим настрана “хитрината” да те поканят с най-благи думи, а да се окаже, че за пореден път се опитват да те закопаят под предлог, че не трябвало да оставят впечатлението, че те хвалят. Друго е по-важно: в днешно време доносът е част от медийната ни действителност, но не съм чул някой да се възмути от този явен факт.
Доносничеството от публичните трибуни процъфтява с пълна сила като магарешки трън, отглеждан върху благодатната почва от времето на комунизма и създадената с десетилетия търпимост към това явление: точно като всепроникващата при социализма и много по-всеобхватна от днес корупция под названието “връзки”. Днес тя е “извисена” и перфидна, но преди си беше масова и се приемаше за естествена даденост от природата – като курешките на гълъбите по главите на монументалните величия по площадите- какво да ги правиш, има ги….Без връзки и прилична мръвка от кварталния магазин не можеше да се намери, да не говорим за “служба” и всичко важно в материалния вакуум на тогавашния постоянен корупционен дефицит на стоки и услуги. Най-корумпираните бяха “връзкари”, а най-големите връзкари бяха най-видните другари.
Привикнали на подобни взаимоотношения днес търпим метастазите на формирания манталитет от “едно време” и в други аспекти от публичния живот, подчинен на универсалното правило “карай да върви”, възприето също от времето, когато “ние ги лъжехме, че им работим, те ни лъжеха, че ни плащат”.
Тъкмо с разновидност на този феномен се сблъсках, а заедно с мен и хиляди зрители, в предаването “На инат”: анонимен анимиран “герой” напада от удобно прикритие гост, който не само не се крие, но и отдавна по своя инициатива се е “разкрил”, стоейки с името си и физиономията си зад определени принципи и поведение от десетилетия. Като към това се добавят и елементите на недостоверност, избирателност и злонамереност (щом сервираш за публична употреба непроверена, дебалансирана и изкривена биография на събеседника си от телевизионния екран), се получава класически донос: анонимност, плюс манипулативност пред “другаря началник”, н.в. Зрителя, приносителя на Златния телец, яхнат от високия рейтинг на низкия скандал.
Ами ако зад “анимационния герой” се крие някой от онези, чиито досиета бяха скрити или унищожени? Защо публиката трябва да приема на доверие анонимното му мнение?
Всъщност актьорът зад кадър, който анимира магарето Марк Селски се казва Тодор Николов, но идейният му подбудител е др. Иво Атанасов, виден медиен “експерт” от БСП. Видно е от сайта на предаването, в което той подстрекава сценаристите и водещия на предаването “На инат”. Ето така преминава селската слава – селският левент Иво Атанасов яха Марк Селски ( Тодор Николов) и доносът потича от телевизионния екран.
Картелите разрушават двигателя на българската икономика
март 30, 2011 от Ivan Kostov
в ДСБ, От интернет
Коментарите са изключени
Водещ: Следващият ни разговор ще е с лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. Добро утро и здравейте.
Иван Костов: Добро утро.
Водещ: Кризата по повод икономическата ситуация, разказахте един популярен анекдот – тръгнала кризата да обикаля света, обикаляла, обикаляла и си казала в къщи си е най-добре. Ако, г-н Костов, вие днес бяхте премиер на България как щяхте да постъпите така, че да изгоните кризата от България?
Иван Костов: Първо бих установил причините защо България на фона на това, че светът преодоля кризата и 2010 година вече е година на много бързо икономическо развитие в САЩ, високи темпове над 3% в ЕС, в Китай, в Индия, в Бразилия, в Турция, в Русия, навсякъде темповете са много високи на икономическото развитие. Защо при това положение България е сред една група страни, които обаче за разлика от нас имаха тежки проблеми с дълга, с неговото обслужване, с разходите, които правят за лихви по обслужването на дълга, страни като нашата съседна Гърция, Ирландия и така нат. Бих си отговорил първо на този въпрос, защото изключително важно е в обществото да има съгласие какво причинява това изоставане на страната, защото очевидно не е вярната тезата на Бойко Борисов, че международното положение пречи на България. Напротив, международното положение в момента и през цялата минала година е било благоприятно, така че най-важният въпрос е защо се стигна дотук.
Водещ: Само доколкото международното положение. Аз съм убедена ...
Иван Костов: Тук кризата си почива и се чувства най-добре в България.
Водещ: Аз съм убедена, че вие осъзнавате, че международното положение, то малко вицово звучи, но е факт, оказва влияние върху случващото се в България. Не е без значение, че се водят военни действия в Либия, не е без значение, че половината от арабския свят въстана срещу своите режими. Това влияе, нали така?
Иван Костов: Това влияе на международното положение от политическа гледна точка, защото са процеси, които ние се надяваме, че ще водят към демократизация, но на икономиката, на световната икономика това не влияе. Световната икономика е благоприятна и затова, ако ми позволите аз бих посочил причините, които са в основата и предлагам да се дискутират обществено. Основната причина според нас е това, че беше разрушен двигателят на българската икономика през картелите и през монополизирането на пазарните сектори, няма конкуренция, няма развитие. Втората причина е, че вътрешното търсене спада, защото от пазара монополите изтласкват точно малкия и средния бизнес. И точно, защото малкият и средния бизнес и тъй като малкият и средния бизнес е основният, който вдига потреблението и търсенето в страната, при положение, че той свива дейността си и освобождава хора. Миналата година около 300 000 по-малко са намалели заетите. Това означава, че няма откъде да се генерира търсене на пазара. Третата причина са спрените реформи. Но вижте, дайте да ги погледнем през този ъгъл – какво означава спрени реформи. Това означава, че се плаща за здравеопазване без да има здравна услуга, плаща се за образование без да има образователна услуга, плаща се за сигурност и се наема допълнително, и се плаща допълнително за сигурност, тоест принудени са домакинствата, хората, фирмите да плащат допълнително и за здравеопазване, и за сигурност и за всичко останало.
Водещ: Поне така се опасявам, че това с реформите важи не за последните две години, откакто Бойко Борисов управлява, а за последните 20 години...
Иван Костов: Не, за последните 20 години не важи, защото имаше четири години, в които беше направена реформа и аз искам да напомня, че при абсолютно същото състояние на международната икономика, на световната икономика, при много по-тежка криза в страната – и икономическа, финансова и политическа, рухнала парична система, само за няколко месеца сериозни реформи, хайде да кажем една година и извадиха страната от тази криза. Това стана през 1997 – 1998 година. Тоест има криза, има сериозен отговор на кризата и страната излиза от кризата. Не бива да забравяме този период, защото ако ние не се вгледаме в периодите, в които ние не сме успявали да преодолеем предизвикателствата пред себе си, никога няма да ги преодолеем, когато се появят отново.
Водещ: Как преценявате шансът българският премиер да се включи във вашия експертен опит, опит, за който сега разказвате?
Иван Костов: Нека да добавя още нещо, което те трябва да чуят. Една от основните причини за намаляване на инвестициите е, че вътре в страната поради парцелирането на пазара от групировки няма от къде да се инвестира, няма от къде да се влезе. Мога да илюстрирам това с цените на горивата, тъй като бях предизвикан, макар и...
Водещ: Обидихте ли се на „Лукойл” за това с цените на горивата срещу вашата компетентност икономическа?
Иван Костов: Не, вижте, ние направихме анализ, простичък анализ.
Водещ: След отговора на „Лукойл”?
Иван Костов: Не, това не е отговор на „Лукойл”, то „Лукойл” поначало не трябва да говори с български политици, защото все пак това е чужда фирма, но вижте, нека правителството се вгледа внимателно в следващите ключови параметри. Цената на дизеловото гориво в Русия от „Лукойл” продавано е 1,24 лв., 1,24 лв. цена на дребно в бензиностанциите. Да допуснем, че там не се начислява ДДС, който е 18%, да допуснем, че примерно Русия е освободила от облагане дизелото гориво, аз не знам как е и нека към тези 1,24 ... Защо взимам Русия за пример, защото Русия е много близка по производствени разходи до България. Горе долу е същата ситуация. Хората получават същи заплати и в рафинериите и по бензиностанциите и т.н. Значи, към 1,24 лв. да добавим 62 стотинки, които идват от акциза в България и става 1,86 лв. и да умножим 1.20, да добавим 20% ДДС, получава се 2,23 лв. Вижте колко е проста сметката.
Водещ: Сега, вие повтаряте това, което министър Трайков вчера каза, че разходите на „Лукойл” за черната кутия на горивата в България.
Иван Костов: Не, мен не ме интересуват разходите. Аз го реших въпросът вземайки разходите на „Лукойл” в Русия. Те са същите разходите. Към това нещо трябва да се добави 1 стотинка и 40, хайде да се добави 1,5 стотинка за прекарването на суровия петрол през Черно море, защото то е около 10 долара на тон. Вижте, какво се получава като сметка. Решихме въпросът с разходите на „Лукойл”. Защо е 2,23 лв. там, а е 2,64 лв. – 2,67 лв. тук.
Водещ: Така, защо...
Иван Костов: Това е основният въпрос. Ето един жокер сега. Нека министър – председателят, министърът на финансите да прегледат внимателно Закона за акцизите и данъчните складове, да видят какви промени са направили те, какви условия нови са поставили за лицензирането на държателите на данъчни складове. Ние ще зададем въпрос, за да ни кажат кои са точно лицензираните държатели на складове, защото основната причина, сега искам да ме разберете добре, е, не че има „Лукойл”, а че е изключена международната конкуренция на пазара на горивата в страната. Защото, ако има бариери пред потока на течно гориво в страната, „Лукойл” може да е получил монополно положение точно, защото е спряна международната конкуренция. „Лукойл” в Русия при това положение, потопен в една силна конкурентна среда продава на 1.24, а тук продават5 нашите бензиностанции на толкова висока цена. Ето го обяснението. Това е парцелиране на пазара.
Водещ: Комисията за защита на конкуренцията да обърне внимание на пазара, така ли?
Иван Костов: Не, правителството да обърне внимание, защото те пращат заместника на транспортния министър да участва в заседанията. Ето му въпросите, които трябва да зададе. Вижте, това означава, това всичкото, което казвам в момента означава, че правителството ни изпълнява основната си роля да се противопоставя на процесите на монополизация и да защитава процесите като двигател на икономическото развитие. Ето това е основният проблем, който има в момента. Нещо повече, правителството трябва да види дали то самото не е създало препятствия за конкуренция с промените в законите, които е направило през декември 2009 година.
Водещ: Според вас грешка ли направи правителството, оповестявайки този мораториум върху цените на горивата? Ето, вчера слушах министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който самият не е убеден, че този механизъм ще проработи.
Иван Костов: Този мораториум е продукт на някакъв друг анализ, а не на този, който правим ние. Това е лечение за някаква друга диагноза. Диагнозата обаче, аз съм абсолютно убеден е тази, която преди малко ви казах, защото много са красноречиви нещата, много са красноречиви числата, които говорят за това, че в страната наистина не функционира конкурентна пазарна икономика.
Водещ: Като говорим за кризата искам малко за доходите на хората да поговорим. Трябва ли според вас в тези условия на криза да бъдат компенсирани доходите поне на най-сериозно засегнатите от кризата?
Иван Костов: Това е предложението на профсъюзите, за което слушах снощи. БСП настояваше правителството да го направило, тъй като беше записано от профсъюзите като една от мерките, от 62-те мерки, които не бяха приложени. Истината е, че нито една от мерките, нито един от плановете за противодействие на кризата от правителството не беше приложено. Това е горчивата истина за нашата страна. Тоест аз сега защо връщам необходимостта от дебат и съгласие по причините, защото на финала трябва да има наистина ефикасни мерки срещу кризата, а ние изгубваме цяла година да пишем програми без да сме се съгласили за причината. Една, разбира се, сериозна причина за изоставането на доходите е това, че бяха нарушени плащанията към фирмите от страна на държавата или на държавните органи, имам предвид под държавни и местни и всякакви различни органи. Ние бяхме предложили, впрочем ние предложихме четири плана за противодействие на кризата. Аз искам да ги напомня. Единият беше за усвояване на еврофондовете, който частично беше възприет от управляващите и даде частичен ефект. Вторият беше за административна реформа. Третият беше за здравеопазването и икономически мерки. Сред икономическите мерки ние бяхме предложили на правителството да създаде регистър и да поддържа регистър на задълженията, които има към фирмите. Въобще не е ясно към момента какво е състоянието там. Това означава, че от страна на държавата е спрян паричният поток към фирмите. Ако е спрян паричният поток към фирмите, е ясно, че ще спират и намаляват доходите.
Водещ: Не ми казвате все пак какво е решението в такава ситуация. Апропо това не е искане не само на синдикатите, включае и на социалния министър Тотю Младенов да има компенсация.
Иван Костов: Решенията са тези четири направления на реформи, които ви казах. Да отворим кой какво е предложил, да видим чии предложения са продуктивни и сериозни, защото намирайки се в такова тежко положение ГЕРБ не могат да се преструват, че притежават отговорите на въпросите. Вие ме питахте какво ще ги посъветваме, ние след като видяхме, че има пълна управленска глухота по отношение на предложенията, ние спряхме да предлагаме, щяхме да предложим и други реформи в страната. Но да се карат хората, да плащат пари не за здравна услуга, а за издръжка на ненужни здравни заведения за ремонти и за не знам какви паразитни разходи, това е част от неосъществените реформи.
Водещ: Последен въпрос. Правилна ли е позицията на българското правителство да се присъедини към пакта за еврото?
Иван Костов: Не е правилна е позицията и единственият ми аргумент и той е много солиден, че тази позиция е взета въпреки негативното отношение, тоест отрицателния отговор на Централната банка и Министерство на финансите. Министър – председателят не може да вземе такова решение, ако позицията на Министерство на финансите и Централната банка е против. Това означава да не си дава сметка правителството и премиерът какво казва целият финансов сектор за рисковете пред влизането в пакта за евро. И в момента критиките съсипват от всякъде, но аз само от управленска гледна точка бих поставил въпроса. Огромен риск се поема да се тръгне срещу становището на Централната банка и Министерството на финансите. Всъщност кой е компетентния в страната по отношение на пакта за еврото, защото това не е пакт за еврото, а това е пакт за спасяване на страни, които нямат финансова дисциплина и се намират в еврозоната. България не е такава страна.
Водещ: Добре, благодаря ви за този коментар. Това беше лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов.
Иван Костов: Как България ще излезе от кризата
март 30, 2011 от Ивайло Спасов
в ДСБ, Избори, Новини, От интернет
Коментарите са изключени
Иван Костов, БНТ, 30 март 2011 г.
Как България ще излезе от кризата
Края на зимата и началото на пролетта, които се случват в края на месец март е време да направим оценка на политиката на правителството на ГЕРБ, на премиера Бойко Борисов. За съжаление отчета е провал на политиката на реформи за справяне с кризата. Няма друг начин да наречем това, което се случва.
март 30, 2011 от Ивайло Спасов
в ДСБ, Избори, Новини, От интернет
Коментарите са изключени
Управлението на Борисов е провал (+видео)
dsb.bg
Има един ключов водораздел, който се случи преди 2 месеца и това беше върха на атаката свързана със СРС. Искаме да ви върнем към този момент. Тогава ГЕРБ и Борисов можеха да избират, дали да продължават и изобщо дали да служат на националния интерес, или да се договорят със всички като се започне от...
Носете си столчета в центъра на столицата!
март 30, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Изтича март и моето търпение: стават два месеца откакто се срещнахме с ръководството на ГЕРБ в Столична община, говорихме за демонтирането на паметника на съветската армия и се разбрахме за две конкретни неща: да има конференция по темата и …да не говорим за това, а ЗАЕДНО да оповестим една новина. После новината се появи ( и разбира се остана медийно „незабелезяна“):
Ново име за парка пред Паметника на Съветската армия
14 март 2011 /
Паркът при Паметника на Съветската армия в София да се именува Княжеска градина.
Това предлага общинският съветник от ДСБ в Столичния общински съвет Вили Лилков, съобщи БТА. Предложението му беше обсъдено от комисията по образование и култура на съвета, която реши да има публичен дебат по именуването на парка до два месеца.
Предложението за дискусия по името беше направено от съветника от СДС Борислав Бориславов, като Лилков допълни, че освен дискусия за името, трябва да се предложи и дискусия за това дали мястото на Паметника на Съветската армия е този парк.
Вносителят за именуването на парка припомни, че името е историческо, тъй пространството е носело това име до 1944 година, като там е имало царска детска градина, ботаническа градина и зоологическа градина.”
Това е новината, която се предполагаше да съобщим заедно- при това не като намерение, а като решение ( доколкото мнозинството стои зад него и е въпрос на процедура и гласуване да се превърне във факт). Както всеки може да се досети, връщането на старото название на пространството около паметника е стъпка в правилната посока, но защо е тази „плахост“ в оповестяването и това протакане?
Хубаво е, че нашата инициатива да водим разговор по темата все пак е довела и до съобщение за евентуален дебат „до два месеца“. При още малко инициатива от страна на инициаторите за демонтиране на паметника научихме дори, че се очертава дискусия по въпроса в „Червената къща“ в София ( вероятно на 11 април).
Взаимното ни споразумение на срещата в общината за нещо като доброволен мораторуим върху говоренето за тази среща обаче няма договорени във времето параметри. Може би трябва да проявя „разбиране“, че от ГЕРБ не бързат и в година на важни избори внимават да не си навредят политически. Но два месеца са повече от достатъчно, за да имаме основание да се смятаме свободни от ангажимента, който поехме на разговора с Малина Едрева, лидер на управляващото мнозинство в софийската община. Ако от ГЕРБ си имат своите партийни съображения това не е основание една гражданска инициатива да дрейфа на вълната не нечии предизборни сметки. Истината е, че разговорът в общината и приемът на самата идея за демонтиране на паметника бяха изцяло в позитивен дух и тон. Защо това да не стане достояние на публиката?
Тактиката на отлагането, уви, явно е характерна за поведението на ГЕРБ: мораториум от 3 месеца ( вместо решение) за ТЕЦ „Белене“ и също 3 месеца ( до юни, юли) , когато ще научим кандидатурите на партията за президент, обещава пред в. „24 часа“ началникът на предизборния щаб Цветан Цветанов. Съвпаденията във времето и подхода едва ли са случайни.
На 2 април , в събота, от 16 до 19 ч. пред паметника ще отбележим деня на лъжата. Първоаприлски ще обърнем внимание, че над столицата и над България продължава да стърчи най-видният символ на монументалната лъжа, че окупацията е освобождение, че комунизмът е свобода и че българският народ е признателен за вносната диктатура.
Освен плакати и добро настроение, желаещите могат да си донесат столчета. Точно така: столчета( който може). На концерт, като на концерт: Ансамбълът за електроакустична музика на Христо Петков ще свири класически произведения от руски и други композитори. Освен това, по стара руска традиция, ще поседнем символично преди път- за да кажем на символа на лъжата: ПРАВ ТИ ПЪТ!
Ни Лук(ойл) яли, ни Лук(ойл) мирисали
март 29, 2011 от Ивайло Спасов
в България, От интернет
Коментарите са изключени
Някой вярва ли наистина, че с протести могат да бъдат свалени цените на основни стоки, като горивата и вдигнати заплатите в една икономика, в която държавният сектор отдавна не е доминиращ? Аз не вярвам, макар да вярвам в правото на гражданите да протестират.
Вече няколко пъти цитирах покойната Анна Политковская, че за съжаление в Русия хората протестират само ако бъдат сериозно ударени по джоба и отбелязвах, че по това наистина си приличаме с “големия брат” ( Big Brother). Така че наблюдавам протестната вълна и червения сърфист върху нея Сергей Станишев със смесени чувства: от една страна е отрадно явление фактът, че гражданите и селяните се събуждат от социалната си апатия. От друга пък ми хрумват едни аналогии…
Спомням си как при кризата със спрения руски газ за България през мразовития януари на 2009 г. целият свят слушаше свадата между Москва и Киев и се мъчеше да се оринтира за това чия е вината. Макар че в Брюксел посочиха отговорността на руския доставчик, който е сключвал договорите с крайните потребители, все пак ЕС не зае категорично осъдителна позиция. Докато само в София се намериха “прокурори”, на които им беше “ясно”, че това е транзитиращата руския природен газ страна -Украйна. Група протестиращи дори отидоха пред украинското посолство да изразят възмущението си.
Нещо подобно наблюдаваме сега, когато разбираемият гняв на крайните потребители подгрява залоената политическа супа на БСП. Да, опозицията също следва своята логика и се възползва за своите си цели. Но ако протестиращите граждани не могат да бъдат обвинявани в лицемерно премълчаване в посочването на виновниците за високите цени на горивата, то ослушването на една политическа партия за същото издайнически показва кого всъщност щади.
Хиляди пъти прочетох и още толкова пъти ще се съглася ( за да не излезе, че защитавам властта) за близостта между “Лукойл” и сегашното правителство ( в книгата ми, която вече завърших, ще прочетете повече, включително и някои новини по въпроса). Ако е толкова очебийно и вече половината български медии се осмелиха да нарушат табуто да пишат и говорят за това, защо от БСП се правят, че не го забелязват и насочват обвинителния си пръст само към съперника си за политическа власт ГЕРБ? Нима тъкмо червените, които са генетично свързани с руския бизнес в България, не знаят, че без решаващата братска роля на“Лукойл” нищо не може да се направи на българския пазар за горива?
Или може би е неосведомен президентът Георги Първанов, който се тюхка под път и над път напоследък по социални теми? Нима не е чувал, че подчинената му служба НСО си зарежда стотиците автомобили само на бензиностанции на “Лукойл” ( и си трае по повод изтеклата в сайта “Биволъ” допълнително разсекретена от нейните автори телеграма на американското посолство, в която лъсва името на Валентин Златен сред спонсорите му)?
Правят се на ни Лук(йол) яли, ни Лук(йол) мирисали, от което вони на корупция.
Все още има реформатори
март 29, 2011 от Ivan Bedrov
в От интернет
Коментарите са изключени
След като забрани думите “ще” и “напредък”, време е премиерът Бойко Борисов да забрани и думата “реформа”. Тази дума отдавна вече не означава нищо. Поне за представителите на властта, които смело наричат реформи решенията си за… отлагане на реформите. Реформи обаче има.
Намерението на министър Николай Младенов на практика да преоснове Министерството на външните работи е решителна реформа. Не да премести една дирекция в друга, не да смени няколко началници по ниските нива, не да назначи няколко млади експерти. Нищо такова. Екипът на Младенов подготвя нов устройствен правилник на министерството, който на практика заличава старата структура и изгражда министерството съвсем наново. На зелено, както се казва. Така администрацията има шанса да бъде адекватна на времето. А министърът има шанса елегантно да се освободи от ченгетата. Тихо, но решително.
Планът на Младенов се различава коренно от досегашната практика на управлението. Нито веднъж досега толкова голяма административна структура не е била реформирана по подобен начин. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма например е механичен сбор от министерство на икономиката, министерство на енергетиката и агенция по туризъм. През годините всяка една подструктура е сменяла мястото си, но винаги е оставала цяла. ДАНС събра Националната служба за сигурност, военното контраразузнаване и финансовото разузнаване. И всяка служба се вля в новата агенция със старите си проблеми и зависимости. Най-пресният пример е Агенцията по храните, която също събра механично няколко служби, а впоследствие управляващите решиха, че все пак не е зле да посъкратят малко чиновници.
Старият модел очевидно не работи. Той обслужва единствено самата администрация, а както знаем, нейното основно свойство е да се възпроизвежда. Сега е важно планът на Николай Младенов да получи политическа подкрепа от премиера. Защото в това правителство има и други реформатори или поне имаше - Симеон Дянков и Трайчо Трайков излъчваха реформаторска решителност. Но много бързо ентусиазмът им беше зашлевен от променливите позиции, явни и тайни договорки и някои съображения на министър-председателя. Добрата новина е, че в правителството има реформатори. Трябва само някой да ги подкрепи. Всички знаем кой.
коментар от в.Пари