Когато мечката играе в задния двор на руската мечка…

Руският фонд за изследване на общественото мнение (ФОМ) регистрира рязко покачване на протестните нагласите в Русия. Само за февруари готовност да протестират със социални искания са се увеличили с 9 на сто в национален мащаб, съобщава руският сайт РБКdaily.

В анализа на сайта се прави връзка между тази тенденция и примера на арабските страни, в които се разразиха бунтове срещу авторитарните режими в Тунис, Алжир, Египет, Либия и др. Така в Русия днес са готови за протести 49 на сто жителите на страната – практически всеки втори човек.

В анализа на сайта се припомня, че президентът Медведев е направил публичен коментар за събитията в арабските държави, които нарекъл “извънредно тежки” и, е предупредил от опасност от дезинтеграция на някои от засегнатите от бунтовете страни.

И тук идва най-интересното в казаното от президента Медведев:

«Такой сценарий они раньше готовили и для нас, а тем более они сейчас будут пытаться его осуществлять. В любом случае этот сценарий не пройдет», — подчеркнул глава государства, не уточнив, кого имеет в виду, говоря «они».

Както се вижда от цитата, Медведев отправя предупреждение към собствените си сънародници, което е разбираемо. Но е абсолютно неразбираемо това, че не е разбрал това, което вече и зрителите на “Лека нощ деца” разбраха: този път няма сценарий. Случващото се в арабския свят няма лидер – нито в личен план, нито в партийно отношение. Изглежда Медведев не може да повярва, че без “ръководната роля на партията” някой може да предизвиква властта и че този “някой” наистина може да бъде народът! Поради което “припомя”, че някой ( но не казва кой) е готвил “такъв сценарий на Русия”, но това нямало да бъде допуснато – да знаят руснаците, че може да искат повече свобода, но не им се полага.

Освен това Медведев се отличава и по друг признак на “слепотата” си спрямо действителността – такава, каквато я вижда целия свят, който наблюдава “арабската революция” (както все повече наричат събитията в самите арабски държави). С изключение на озверелия Кадафи, който като хищник в капан се отбранява с познатите му средства на пропагандата и терора, никой друг не претендира, че бунтовете на населението са провокирани от някаква външна сила. По този показател Медведев на практика помага на Кадафи да легитимира тезата си, че е жертва на чуждестранен заговор и да представи причинените страдания на народа си като “законна самоотбрана” срещу външни злодеи ( докато самият той всъщност ползва злодейски действащи срещу въстаналите либийци чужди африкански наемници).

И понеже не е за вярване, че Медведев не знае истината, трябва да се запитаме защо я изопачава. Ясно е, че го прави за домашна консумация с надежда да му се “вържат” . Но заедно с това зад изкривяването на картината наднича изкривеното от зле прикрит страх на путинизма, който управлява авторитарно Русия вече повече от десетилетие. А и вероятно си казва дума оскърбено величие в това Русия да трепери от революционен синдром, внесен от …Тунис. Поне да беше нещо френско, като кървавата революция от кря на 19-ти век, нямаше да е обидно за империята. Но да й прилагат някаква си тунизийска рецепта по лекуване на авторитаризма с народовластие – това на властелините на Кремъл им идва в повече.

Впрочем, позволявам си да предположа, че дори и в Русия да удържат протестната вълна далеч от арабския й прототип, това трудно ще се случи в сателитните азиатски бивши съветски републики, където цари политическо насилие, корупция и социално напрежение, от същия тип, че и в по-голяма степен, както в Близкия изток. Разликата е само, че в Русия на тези държави в нейната периферия им казват в Москва “близка” ( по манталитет на самия Кремъл, бих репликирал!) чужбина”.

Share on Facebook

ДСБ призовава министър-председателя Борисов да отстрани министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов от правителството. В противен случай ДСБ ще оттегли доверието си и от премиера.

ДСБ призовава министър-председателя Борисов да отстрани министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов от правителството. В противен случай ДСБ ще оттегли доверието си и от премиера.


Решения на Националното съвещание на ДСБ в Стара Загора, проведено на 27.02.2011г.
dsb.bg
Националното съвещание дава мандат на Националното ръководство да регистрира ДСБ на изборите за президент и за местни власти в състава на Синята коалиция. На тези избори Синята коалиция следва да си постави за цел да увеличи доверието на избирателите като реална политическа алтернатива, способна да...

Екатерина Михайлова коментира актуални теми

Водещ Величко Конакчиев: Добър ден на Екатерина Михайлова.
Екатерина Михайлова: Добър ден.
Водещ: Имате национално съвещание на "Демократи за силна България" в Стара Загора. Темата?
Ек. Михайлова: Точно така. Темата... те са две темите - разбира се, политическата ситуация в страната и, на второ място, изключително важна за актива ни в страната подготовката за предстоящите местни избори...
Водещ: За изборите, познах.
Ек. Михайлова: ...и президентски, разбира се. Току-що стартира заседанието с изнасяне на информацията, основните доклади. Сега следват изказвания. За нас е много важно да чуем представителите ни от страната как...
Водещ: Да, за нас е важно да чуем Екатерина Михайлова с едно изречение за точка първа - политическата ситуация сега.
Ек. Михайлова: Да, моля?
Водещ: Какво... с едно изречение вашето пък мнение, вашия коментар на политическата ситуация.
Ек. Михайлова: Това, което се случва в момента, според нас е изключително слабата дейност, която виждаме в сектор "Сигурност" в областта на министър Цветанов. Всичките скандали около него са неща, които изключително много тревожат партията.
Водещ: Искате ли му оставката?
Ек. Михайлова: Ние сме заявили отдавна вече...
Водещ: Знам, да.
Ек. Михайлова: ...позицията си, че сме снели доверието си от министър Цветанов за това, което се случи около него самия, около действия, около специалните разузнавателни средства, които излязнаха извън контрол, така че това е нещо заявено, не е новина в никакъв случай.
Водещ: Добре. В началото на предаването говорихме за специализирания съд. Вашето мнение, да се отложи ли, както предложи главният прокурор, защото иначе би станал хаос.
Ек. Михайлова: Ние се въздържахме, не подкрепихме специализирания съд във вида, в който ни беше предложен от управляващите. Много от нещата се промениха междувременно, но един от аргументите, които имахме - че се стоварват прекалено много дела и възможности за прехвърляне на други...
Водещ: Да, точно така казахме и ние.
Ек. Михайлова: ...дела към специализирания съд останаха, а и това ще създаде сериозен проблем. Специализираният съд трябва да бъде съвсем ясно дефиниран за кои случаи е и да не дава възможност да се прехвърлят дела и да се прехвърля едва ли не цялата наказателна дейност към него. Така че аргументите, които чух от Висшия съдебен съвет в миналата седмица бяха в посока на това, което и ние сме казвали.
Водещ: Добре. "Демократи за силна България" заедно със СДС, с други думи, "Синята коалиция", излизат с обща кандидатура, това е решено, на президентските избори, нали така?
Ек. Михайлова: Това, което искаме да постигнем, е национално споразумение, разбира се, с ясни процедури как ще стане това и по места също да изработят процедурите, които да посочат как ще бъдат излъчени кандидатите за кмет и за общински съветници. Това ще бъдат задачите на нашите организации в следващия месец-два, за да можем да отидем подготвени на избори.
Водещ: Иначе разговорите са си вървели със "Синята коалиция" и всичко...
Ек. Михайлова: Разговорите вървят на национално ниво...
Водещ: Вървят на национално.
Ек. Михайлова: Очакваме да чуем картината днес...
Водещ: Добре. Ще отправите ли някакво послание от Стара Загора към управляващите, към ГЕРБ? Вие очевидно не сте към управляващите или поне така се смята.
Ек. Михайлова: Ние подкрепяхме управляващите затова, защото смятахме, че е изключително важно за България да има стабилно правителство в икономическа криза, за това България да се движи в посока европейски и евро-атлантически съюз, за това да се пресекат апетитите на Русия към енергийните проекти на България. В последно време, за съжаление обаче, ето, дори в последния дебат в парламента чухме наново думи, които ни карат да се съмняваме в постигането на тези цели, зад които заставаме, а именно относно АЕЦ "Белене". Министър-председателят звучеше в един тон с Румен Петков относно АЕЦ "Белене", което ни прави резервирани в подкрепата ни.
Водещ: Вашето мнение за АЕЦ "Белене"? Вашето мнение още веднъж за АЕЦ "Белене"? Покрива се с това на Мартин Димитров?
Ек. Михайлова: Ние смятаме, че... (лоша връзка, не се разбира - бел. ред.)... да се строи АЕЦ "Белене", защото това е проводник на руски интереси така, както е стартирано... (лоша връзка, не се разбира - бел. ред.)... а България не трябва да бъде зависима...
Водещ: И това е категорично, категорично сте на това мнение и ще го отстоявате?
Ек. Михайлова: Да, много пъти сме го казвали.
Водещ: Добре. Ами благодаря ви.
Ек. Михайлова: Благодаря ви и аз...
Водещ: Националното съвещание на "Демократи за силна България" в Стара Загора продължава.

Решения на Националното съвещание на ДСБ в Стара Загора, проведено на 27.02.2011г.

Решения на Националното съвещание на ДСБ в Стара Загора, проведено на 27.02.2011г.

ДСБ призовава министър-председателя Борисов да отстрани министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов от правителството. В противен случай ДСБ ще оттегли доверието си и от премиера.

Националното съвещание дава мандат на Националното ръководство да регистрира ДСБ на изборите за президент и за местни власти в състава на Синята коалиция.
На тези избори Синята коалиция следва да си постави за цел да увеличи доверието на избирателите като реална политическа алтернатива, способна да се справи с икономическата криза в страната.

Националното съвещание дава мандат на общинските и регионалните организации на ДСБ:
• Да стартират процедура за номинация на кандидати на ДСБ за местните избори, като поставя следните изисквания към кандидатите си :
а) Да имат неопетнена репутация;
б) Да не са се облагодетелствали от участието си в политиката;
в) Да не са обвързани по какъвто и да било начин с националната и местна олигархия и организираната престъпност;
г) Да не са понастоящем и да не са били в миналото служители на специалните служби.
• Да започнат преговори за приемане на процедурни правила за излъчване на кандидати в Синята коалиция;
• Да предлагат конкретни процедури за излъчване на кандидатите за местните избори на Синята коалиция и начините за арбитрирането им.

Би Ти Ви се набутаха сами

Не е нужно непременно да си анонимен простак, който безнаказано пише лъжи по форумите, за да се включиш в компроматната война( взимам термина назаем от декларацията на Г.Първанов срещу моя милост от 8 октомври 2006 г. срещу моя милост) по адрес на един журналист, който си е загубил работата. Достатъчно е да си началник в Би Ти Ви. Или да си Слави Трифонов. Като ме изкарват ненормален, напуснал работата си без причина, по някакъв малоумен каприз, те се присъединиха към всички онези, които ме ругаят с атаки срещу моята персона и по този начин признават безсилието си да извадят аргументи срещу фактите.

Някой помни ли каква беше тезата на следочистачите на Първанов в собственото му обкръжение и във въпросната телевизия? Атакуваха ме, че съм бил нарушил етичните правила. В “Труд” поместиха единственото интервю на Изпълнителния директор на медията Албърт Парсънс по темата, в което му приписваха твърдения, че и без да е гледал дори предаването (защото е в чужбина) има мнение за нарушаването на “високите американски стандарти” на журналистиката. Валерия велева написа язвителна бележка по мой адрес в същия вестник, в която обясняваше, че изпълнявам политическа поръчка ( като скачам с камък на шията в блатото на безработицата!). В “24 часа” ме оцапаха като някакъв лигльо, който се тръшкал, защото президентът не го уважавал. А пък същия “уважително” ехидничеше на страниците на същия вестник, че съм бил “безобиден”, защото никога не съм го бил обиден.

“Труд” се направиха на слепи, когато половин година по късно от най-високо място във Вашингтон удариха шамар на лъжата “ за високите американски стандарти” с официално становище за УВОЛНЕНИЕТО на Иво Инджев под натиска на президента Първанов ( така пише в доклада на Държавния департамент). Би Ти Ви за пореден път сама наруши етичните правила и пак спести новината на своите зрители – както направи и три дни след моето напускане, когато комисията по етиката в медиите единодушно обори същата лъжа за някакво нарушение на етичните норми от моя страна. Въпреки това обаче още дълго от началническите кабинети се придържаха към битата карта за “етичните” ми нарушения.

Ето, че вече напълно официално се отказаха от нея! Вече не съм “етичен нарушител”, а направо идиот, който се е тръгнал без причина от телевизията! Правят на идиоти всъщност собствените си зрители. В което вече се включи и опитният в това отношение Слави Трифонов- тежката артилерия на лекия жанр.

Когато някой не се придържа към принципи, а спасява неспасяемите лъжи с нови, обикновено свършва по начина, по който наблюдаваме сега да върви към дъното на безчестието Би Ти Ви и компания с глупавата кампания по мой адрес. Опитват се да ме дискредитират лично. Показаха в най-гледаното телевизионно време подписа ми под заявлението ми за напускане и спестиха основанията за моя акт. Което е от тяхна страна подъл опит да внушат, че всичко онова, което говоря и пиша от близо 5 години по въпроса, е лъжа. Не ме били уволнили!

Ако имаха и капка почтеност, щяха да оценят жеста ми да ги улесня, като си тръгна сам, омерзен от слугинажа пред властника, когото бях предупреден да не критикувам именно в рамките на кандидатпрезидентската кампания. Вместо това сега се опитват да изцедят от моя жест всяка капка отрова, която им се струва, че могат да долеят в чашата ми – същата, която в организирания на 15 октомври 2006 г. от Би Ти Ви “другарски съд” над мен и в мое отсъствие главната редакторка на в. “24 часа” ме посъветва да изпия докрай, държейки се като говорител на президента Първанов ( това беше най-голямата издайническа издънка за същността на конфликта в цялата кампания – в прилив на верноподаничество тя така и не го схвана). Нали знаете, че ще дойде ден някоя телевизия да излъчи този срамен съд над отсъстващия от студиото колега!

Боравенето с полуистинта с цел замитане на следи е сред типичните похвати на президента Първанов, когото отчаяно се опитват отново да оправдаят. “Не съм убил архар” ( а какво точно си убил?): “бях край Симитли, но не съм стрелял”: “ истината за имотното ми състояние е публикувана в сайта” ( ами ако се съмняваме, може ли поне да попитаме?) “ вие ме убихте с този въпрос” ( отричайки за “Гоце”) и т.н.

Кой от кого се учи в тази симбиоза? Първоучителят Първанов май ще да е образецът за подражание за своите следочистачи, макар в момента да изглежда да е обратното само защото той се е спотаил. Има какво да крие, има какво да губи.

Белег за същинско отчаяние е решението да включат срещу моя милост своя топ защитник на Първанов, който да стреля с топ срещу врабче. Слави Трифонов беше изваден от дълбокия тил и пуснат да наджапа с джепането си в калта, която сипят върху човек без възможност да се защити. Съотношението на въоръженията в тази престрелка, в която ми е отредена ролята на вързана мишена, е като при уличните битки в Триполи – с танкове срещу невъоръжени демонстранти. Как и къде да отговоря срещу това нападение, освен в личния си блог и да очаквам милостта им да забележат моята гледната точка, след като занимават аудиторията си ( огромна, според самодоволните им самооценки) с личните си нападки срещу мен?

Трифонов обаче трябва да си дава сметка, че така се показа от амбразурата на задния ешелон на Първанов, в която от години се крие и по този начин изпадна в противоречие с опитите си да отрича този факт. Лично го установих, когато отидох да помоля от архива на предаването да ми бъде предоставен кадър от гостуването на Зорка Първанова при него, когато в публиката седят президентът Първанов и двамата му приятели край него – митничарят от Перник Венци Деянов и бизнесменът от Перник Владимир Лазов, който три години по-късно се оказва собственик по документи на двата мезонета, за които зададох въпроса си в предаването “В десетката”. След два дни мълчание ( на кого ли са се обадили, как мислите?!), от “Шоуто на Слави” ми отвърнаха, че…не пазели този архив. Мнооого жалко, щеше да бъде хубаво да се види митничарят, същият, който през лятото на 1996 г. ( в началото на тогавашната кандидатпрезидентска кампания) на собствената си вила и пред куп свидетели подарява на зам. председателя на БСП Георги Първанов фолксваген “Голф”. Митничарят Венци ухилено точи врат пред камерите, за да е сигурен, че ще влезне в кадър със своя приятел Гошето ( както са го наричали с присмех в института по История на БКП). Както и да се види Владимир Лазов, комуто е наредено да се крие с цената на всичко от публиката след разкритията в книгата ми. Както написах в “Президент на РъБъ” Лазов е толкова неустоимо близък на Първанов, че президентът идва на крака на сватбата на сина му на 9 май миналата 2010 г. – буквално от летището, завръщайки се от парада на Победата в Москва. Само че защо се крият и защо е строгата забрана да се снима? Кой баща с чиста съвест, който жени син и има такъв велик гост, не иска това да се види и чуе от всички? Отговорът е ясен : гузният и верният на омертата. Защото има причина за нея. Като охрана на тази “опасна връзка” се изяви и Трифонов – сега вече и публично с участието си в поддържането на тезата за моя идиотизъм безпричинно да си ритам трудовата книжка.

И как няма да се откажат от лъжата за моята “тежка вина” да задавам въпрос с позоваване на анонимен източник? Ами че днес цяла България се тресе от анонимни източници и всъщност министър Цветанов извади тази защитна теза за моето уволнение именно поради веригата от събития, свързани с анонимните източници. Би Ти Ви, както и всички останали медии, стават и лягат с цитирането на анонимните източници, които безименно разнасят из медиите флашки. Къде останаха клетвите по мой адрес, че съм бил постъпил неетично с един единствен въпрос, който предизвика издайническата за самия него свръхреакция на самия президент?

Ако си мислите обаче, че това е краят на историята лъжете се. Това е началото на края!

Share on Facebook

Лъж(ица)а мед(иен) в бъчвата с катрана на Би Ти Ви

Частната телевизия bTV поиска публично извинение от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, съобщиха от медията.

В предаване днес той изнесе информация за уволнението на журналиста Иво Инджев, която поставя под съмнение независимостта и обективността на медията, съобщи бТВ, която е собственост на бивш служител на Държавна сигурност, притежаващ рекламна агенция, вестници, радио и телевизионни канали.

В официално писмо до вицепремиера, bTV настоява той „да се запознае с фактите и да намери правилната форма да поднесе публично извиненията си на медията и нейната аудитория“.

Иво Инджев е освободен по негово искане, се казва още в писмото и се прилага документация, съобщава Блиц.

Журналистът Иво Инджев от своя страна винаги е твърдял, че е бил уволнен от телевизията, защото е задал неудобен въпрос за имотното състояние на президента Георги Първанов.

Иво Инджев продължава да бъде без работа и да публикува свой интернет сайт http://ivo.bg/.

По-рано днес вицепремиерът Цветанов заяви за телевизията, че е под постоянен обстрел на всякакви медии – „от 2009 г., когато ме изкарах, че страдам от някакво заболяване и припадам, приятелите ми решиха да не ме закачат“.

Цветанов поиска да знае защо не се говори по темата за доходите на президента. Когато журналистът Иво Инджев постави въпросите за имотите на президента Георги Първанов, го уволниха от bTV, припомни Цветанов.

На 10 октомври 2006 г. Би Ти Ви се раздели с водещия на обзорното предаване „В десетката“ Иво Инджев. ( Кафене.нет)

Тази информация няма как да остане без реакция. Избирам да напиша писмо до шефа на обидената медия като се надявам, да не го излъжат пак и да то да стигне до него.

До Константин Мокану
Изпълнителен директор
БТВ МЕДИА ГРУП ЕАД

От Иво Инджев, журналист:

Уважаеми г-н Мокану,

Поднесли са Ви да подпишете твърдения, в които е вярно единствено обстоятелството, че съм подал заявление за напускане ( прилагам собственото Ви писмо). От тях произтича внушението, че ( неясно защо!) доброволно и без причина съм решил да стана безработен журналист и така…вече 5-та година. Кой би повярвал в това, след като от екрана на Би Ти Ви в новините бе прочетена на 8 октомври 2006 г. декларация на президента Георги Първанов, в която бях поименно заклеймен от името на държавния глава като журналист, започнал “компроматна война” срещу него?! Необичайна “чест”, нали?

Сега в писмото си се държите като удавници за каца в морето на лъжите – разчитате на лъжица мед в кацата с катрана!

Подписали сте се под следното:

До
Г-н Цветан Цветанов
Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи
Министерство на вътрешните работи
София, 1000
ул. „6-ти Септември” 30

Господин министър,

Днес в предаването „Тази сутрин” в програма „БТВ” на „БТВ Медиа Груп” ЕАД изнесохте невярна и непроверена информация за уволнение на г-н Иво Инджев от страна на бТВ и така подведохте обществото относно фактите и относно безпристрастността на медията.
Трудовото правоотношение на г-н Инджев е прекратено през м. октомври 2006 г. по негово искане на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда – по предложение на служителя и със съгласие на работодателя. Приложено Ви изращаме заявлението на г-н Инджев с искане за прекратяване на трудовото му правоотношение, за да имате възможност да се запознаете с фактите.
Позицията Ви на заместник министър-председател и министър на вътрешните работи изисква да предоставяте на обществото само точна и проверена информация и да не подвеждате обществеността. С направените от Вас изказвания в сутрешния блок на бТВ Вие разпространихте една неистина и поставихте под съмнение независимостта и обективността на медията като така публично засегнахте името на телевизията.
Във връзка с горното и след като вече разполагате с точната информация по случая, настояваме да намерите правилната форма да поднесете публично извинение на медията и аудиторията на бТВ.

25.02.2011 г.

С уважение:

______________________
Константин Мокану

Чували ли сте за “склоняване към…”, “ самоубийство под…”? Смятате ли, че вкопчването във формалната страна на въпроса го решава в полза на истината? Или мислите, че едно изнасилване не е изнасилване, въпреки свидетелите и фактите, щом на него не е присъствало цялото село, а жертвата е била с прекалено къса пола и поради това си го е заслужила?

Наистина ли вярвате на тази лъжа за моето безпричинно и доброволно, някак налудничаво напускане? Описал съм в книгата “Президент на РъБъ” подробностите по случая – по часове и дни. Очевидно са я скрили от Вас, независимо, че тя бе една от най-търсените от българските читатели през миналата 2010 г. ( оглави някои междинни класации, а в края годината бе поставена на 7-мо място в страната според една от големите вериги книжарници, както написа в. “Капитал”). Успехът й се дължи до голяма степен на разобличаването на лъжите, които обаче продължават да се сипят по въпроса от заинтересованите по случая виновници.

Запознайте се с фактите и ще разберете, че трябва да се извинявате Вие, а не министър Цветанов.

Ако не вярвате на мен, а на онези които Ви лъжат ( защото не сте свидетел на техния позор от октомври 2006 г.), вярвате ли на констатацията на Държавния департамент на САЩ, която прилагам също? Там се говори за УВОЛНЕНИЕ под натиска именно на президента Първанов, когото явно все още обслужват в поверената Ви телевизия. Изпращам Ви я в оригинал, на английски, за да се запознаете лично, тъй като е очевидно, Ваши служители Ви лъжат за същината на фактите ( в книгата ми има голямо резюме на английски- запознайте се сам с него, не се оставяйте да Ви лъжат гузните хора).

Bulgaria

Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor
2006
March 6, 2007
The Republic of Bulgaria is a parliamentary democracy with a population of approximately 7.5 million. Legislative authority is vested in the unicameral Narodno Sabranie (National Assembly). The country is ruled by a coalition government headed by Prime Minister Sergei Stanishev. Presidential elections held in October were deemed generally free and fair. While civilian authorities generally maintained effective control of law enforcement officers, there were some instances in which law enforcement officers acted independently of government authority. …
Section 2 Respect for Civil Liberties, Including:
a. Freedom of Speech and Press
The constitution and law provide for freedom of speech and of the press, and the government generally respected these rights in practice. There were reports, however, that journalists were threatened and intimidated by individuals with political interests. NGOs reported that significant numbers of journalists practiced self censorship due to political influence, pressure from management, and organized crime. Some journalists allegedly accepted payments in return for positive coverage of politicians, prominent businessmen, and organized crime syndicates.
Individuals criticized the government freely without reprisal, and the government did not attempt to impede criticism.
A variety of newspapers were published freely by political parties and other organizations representing the full spectrum of public opinion.
On October 10, leading journalist Ivo Indjev was fired from BTV Television for reporting unverified information on President Parvanov’s real estate holdings. Observers alleged that his dismissal was the result of pressure from the president’s office. Approximately 15 members of parliament wrote a letter of protest to foreign human rights observers, labeling the incident a violation of freedom of the press.
On April 6, unknown persons detonated a bomb in the apartment of investigative journalist Vasil Ivanov. There were no casualties, but the apartment had extensive damage. Ivanov, who had described wide-ranging abuses in Sofia’s main prison prior to the attack, reported receiving death threats several months before the explosion. The Ministry of Interior opened an investigation into the attack, which was ongoing at year’s end.

Попитайте Вашите подчинени, защо, след като са загрижени за етиката ( а именно за нейно мнимо нарушаване бях принуден да се разделя с работата си), гузно не съобщиха в новините на Би Ти Ви за решението на Комисията, която единодушно реши, че не съм нарушил етичните норми. Тогавашното ръководство на Би Ти Ви, удостоверено с подписа на Албърт Парсънс, ме обвини въпреки това, а този път публично ( а не само по телефона, както бяха вербално нападнат като “глупак”, наказан със сваляне от екран “за две седмици” и заплашван с уволнение от г-жа Люба Ризова – говореща от името на г-н Парсънс) тъкмо в това, което комисията опроверга. Тази новина, че комисията ме оневинява, бе спестена на зрителите на същата телевизия, но това не попречи на ръководството на телевизията да организирана разправа с моето име ( и в мое отсъствие), породено от информационния повод за нея: решението на Комисията по етика. Поискайте записа на предаването от 15 октомври 2006 г. ( ако Ви излъжат, че не го пазят, аз го пазя!) и се запитайте, защо в това предаване участва “на моя страна” само Ася Кавръкова от името на комисията, а срещу нея ( и срещу моя милост) говорят трима души. И защо изобщо е поканена г-жа Кавръкова- нали такава новина за решението на комисията “няма” (след като я скриха, както крият сега от Вас истината).

„На 10 октомври 2006 г. Би Ти Ви се раздели с водещия на обзорното предаване „В десетката“ Иво Инджев. Това стана, след като в предаването журналистът каза, че е получил имейли, в които се твърди, че президентът Георги Първанов си е купил мезонет за 100 хил. евро в центъра на София. Тогава лично бившият директор на Би Ти Ви Албърт Парсънс направи изявление телевизионно изявление, според което „въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност водещият си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика. Журналистът погази правилото за непубликуване на непроверена информация, при това от анонимен източник“.( Дневник)

Запознайте се с това становище на вашия предшественик в Би Ти Ви Албърт Парсън. Попитайте “когото трябва”: защо след това обвинение на г-н Парсънс му се наложи спешно да напусне България? И защо на 10 годишнината на “Новини и актуални предавания” на Би Ти Ви на 18 ноември миналата 2010-та година името му изобщо не бе споменато в прегледа на най-важните моменти от историята на телевизията? Дали не е заради гафа, който премина пределите на страната ни и стана тема за обсъждане от държавния департамент на САЩ – гаф на онези, които днес Ви лъжат, за да “спасяват кожата”. Вие на тяхна страна ли сте или на страната на истината?

Share on Facebook

Атанас Атанасов (ВИДЕО)
dsb.bg
25.02.2011, Нова телевизия, "Здравей България"

Репортери зад граница за границата за българските репортери

Мафията – заплаха за медийната свобода в България

24/02/2011

Мафията и картелите са най-голямата заплаха за медийната свобода в световен мащаб – пише в нов доклад на американския клон на Репортери без граници озаглавен Организираната престъпност показва мускули на медиите, в който няколко пъти е цитирана и България.

България е цитирана покрай изтеклата от Уикилийкс грама от американското посолство в София, в която се твърди, че руско-израелският бизнесмен Майкъл Чорни е мажоритарен собственик на вестник „Стандарт“, съобщава сайтът Биволъ.

Осъден за пране на пари и издирван за арест чрез Интерпол, той поддържа собствеността си в България чрез посредник. Това е един от многото примери за новите препятствия пред разследващите журналисти и независимостта на медиите.

„Репортери без граници“ няма ресурс, за да замести правителствата в борбата им с опасността от организираната престъпност за журналистите – се казва в заключението.

Организацията обаче препоръчва на медиите и журналистите, специализирани в международните криминални мрежи, да използват по-активно Интернет, за да осигурят по-пълно покритие на различни аспекти на организираната престъпност.

Само преди два дни водещият български вестник „Труд“ нападна независими разследващи журналисти от сайта Биволъ за това, че са сезирали антикорупционен орган с разследвания за злоупотреби на политици от няколко партии, включително и от управляващата ГЕРБ.

Зам-главният редактор Георги Шарабов обвини журналистите, че по този начин се опитвали да си направят „лоша реклама.“

По-рано именно в Биволъ беше публикувано подробно разследване за новите собственици на вестника, от което става ясно, че те са го придобили с неясно финансиране.”
————————————————————————————-

Този сигнал за тревога, която изпитват за нас в чужбина, макар и много закъснял, откроява по парадоксален, но типичен начин следният факт: най-голямото доказателство за проблема със свободата на словото в България е фактът,че в самите медии разговорът за свободата на словото е сред най-стриктно спазваните забрани. Мислите ли, че неслучването на такъв разговор може да се случи по такъв всеобхватен начин, без зад това да има изградена задкулисна система за контрол и сплашване?

Написал съм цяла книга по въпроса, която така и не беше разчетена от българските политици публично – вменено ми беше от някои “реваншистко вторачване” срещу личността на президента Първанов. Но чрез неговия “образ” се опитах да покажа злоупотребата с власт, което най-добре се вижда от факта до каква степен той беше и все още е обгрижван от българските медии. Единствената крачка напред, която междувременно направиха медиите ни, е в диверсификацията на обслужването – прехвърлиха част от ресурса си в слугуването към конкурента на Първанов в това отношение, какъвто е премиерът Борисов, който не е свени да разчита на морално- политическата подкрепа на партии като “Атака”, свързани с “братската дружба” с днешна Пуутинова Русия.

Повече по темата – в следващата ми книга!

Share on Facebook

Стефан Тафров: Флашките виреят там, където фактите не излизат наяве

Г-н Тафров, наясно ли сте какво се случва в България в момента?

Там е работата, че не. Имаше събития - изтичане на СРС, подмятане на флашки, експлозия, има версии за тях, но я няма истината. И това вреди не само на образа на България в чужбина, но и на самите български граждани, които започват да губят ориентир за добро и лошо. Просто институциите трябва да си свършат работата, а тяхната работа на първо място е да открият истината без оглед кого ще засегне тя. Има добри примери като подкомисията за контрол на СРС в парламента, която стигна до определени заключения, изслуша доста свидетели, така трябва да се действа и на други места. Хората с флашките виреят там, където фактите не излизат наяве.

Но как да се стигне до истината, като очевидно и институциите са оплетени в скандалите?

Аз не съм от крайните песимисти, които смятат, че всички са оплетени. Ужасно се дразня от говоренето ангро - всички съдии, всички полицаи, всички политици са такива и онакива. Във всички среди има хора, които милеят за държавата и си вършат работата, но те някак не могат да пробият до общественото съзнание. Говоренето на едро без нюанси е развращаващо, това е популизъм от най-долна проба. Вижте как се прекалява например с говоренето срещу лекарското съсловие. Губят се пропорциите. Понеже никой или много малко са наказаните за реални лекарски грешки, се отива в другата крайност. А при нас всичко е на кампании. В един момент цяло съсловие става обект на някакви политически игри, което е страшно деморализиращо.

Външнополитическият ни приоритет сега е Шенген. Не пренавиваме ли обаче пружината със сроковете, които сами си поставихме?

За българските граждани влизането в Шенген няма да промени нищо радикално, те и сега се движат свободно в ЕС. Радикална промяна беше махането на визите по време на правителството на Иван Костов. Опитите България да бъде забавена за Шенген обаче трябва да се разбират в контекста на кризата на евроинтеграцията, която настъпи след световната финансова криза. Голямата опасност е да се появи един ЕС на различните скорости, на концентричните кръгове, тоест на малка група страни, които действително ще се интегрират напълно, докато другите като нас ще бъдат по-изолирани. Срещу това трябва да се борим, защото ние не влязохме в ЕС, за да преодоляваме нови невидими граници.

Покрай ромите и Шенген мнозина смятат, че Франция е, така да се каже, най-големият ни душманин...

Нека не забравяме, че по време на френското председателство на ЕС паднаха визите, като при това Франция се съгласи визите на българите да бъдат отменени 1 г. преди тези на румънците. Франция ни подкрепи за Съвета за сигурност. Сестрите в Либия се върнаха със самолета на френския президент. Тези факти ясно показват, че Париж няма отрицателно отношение към България. Но проблемът с имиграцията зае важно място във френския политически дебат. Основният проблем за френската страна е опазването на българо-турската граница. А сега с този `Взрив в Арабския свят, при положение че Турция е премахнала визите за голяма част от мюсюлманските близкоизточни страни, има опасения, че миграционният натиск още ще се увеличи. Въпросът е, че тук се прави връзката - вие сте в режим на наблюдение от ЕС за организираната престъпност и корупцията, покажете напредък. Това не е част от формалните критерии за Шенген, но се използва, за да ни се напомнят слабостите. И когато няма достатъчно осъдителни присъди, очевидно има проблем.

Посланиците с досиета бяха призовани да си подадат оставките. Очевидно това няма да се случи. Как ще се излезе от тази ситуация?

Не знам. Знам само, че когато едно правителство ясно каже за един посланик, че му няма доверие, той не може повече да си върши работата. Проблемът не е със страните, в които са изпратени тези хора, никоя от тях няма да върне дипломат на държава от ЕС и НАТО просто защото представителят и се е оказал с досие. Това е вътрешен въпрос. Но приемащите страни вече са наясно, че тези посланици не се ползват с доверието на собственото си правителство. Налице е и разногласие между кабинета и президента, което, разбира се, никога не е добре за външната политика.

Да, но в крайна сметка дипломацията винаги се е използвала за прикритие на хора от тайните служби...

ДС не е равна на тайните служби на една демократична страна. ДС е инструмент на комунистическата партия за упражняване на полицейски терор върху обществото и за обслужване на чужда сила - СССР, която беше унищожила българската национална независимост. Да не говорим, че в общия случай посланиците на демократичните страни изключително рядко са сътрудници на тайните служби.

Почти всички тези хора твърдят, че са работили за България, макар и в онези условия.

Ами като са работили за България, защо чакаха комисията да каже, а не си бяха написали това в биографиите. Щом това е повод за гордост, защо го няма в сивитата им?

Самият вие бяхте обект на подслушване, докато бяхте посланик в ООН...

О, дойде ми до гуша тази история. Тогава в британския „Обзървър" се появи информация, че американските тайни служби подслушват определен брой посланици в Съвета за сигурност, включително и България. Беше в разгара на иракската криза. Един журналист по този повод ме попита и аз отговорих нещо, което навремето в Рим мой полски колега ми беше казал: „Какви посланици сме, ако не ни подслушват поне 5-6 разузнавания. Значи нямаме значение." Аз цитирах това. И оттогава ме разнасят, че едва ли не съм се гордеел, че ме подслушват. Когато човек се занимава с дипломация, това е част от играта. Кой слуша, кой не слуша, не бих си губил времето да се чудя, защото трябва да работя, това е част от условието на уравнението в дипломацията, така да се каже.

Щом приемате така спокойно нещата, значи няма проблем да ви подслушват и у нас?

А, не, като гражданин в собствената си страна, който няма намерение да извърши престъпление, за което се предвиждат повече от 5 г. затвор, не намирам за нормално който и да било да ме подслушва.

Времето в Съвета за сигурност ли беше най-голямото ви изпитание?

Това беше уникален момент в самия Съвет за сигурност във връзка с войната в Ирак. Психическото напрежение беше огромно. Но школата е незаменима. Има моменти, в които Съветът за сигурност не играе особена роля, особено непостоянните членки в него. Но България се случи вътре в момент, когато гласовете ни бяха не по-малко нужни, отколкото тези на постоянните. А заседанията, ако си спомняте, се излъчваха на живо по Си Ен Ен.

В кариерата ви на дипломат има още един паметен момент - признаването на Македония. От днешна гледна точка как бихте оценили значението на факта, че първи признахме Македония?

Решението бе взето от правителството на Филип Димитров и от самия него в частност. Моята роля бе да изработя това решение и да убедя правителството, че то е исторически правилното. В онзи момент действително се видя коя балканска страна иска да предпази Македония от разпространението към нея на конфликта в бивша Югославия.

Развитието на отношенията ни със Скопие след това оправдаха ли този акт?

Да, напълно. Но напоследък забелязвам, че отношенията с Македония вече не предизвикват особен интерес, и това започва да ме тревожи. Защото не е здравословно и за двете страни. Всъщност ние нямаме кой знае каква представа какво става и в Сърбия, Турция, в Румъния дори, с която искаме заедно да влезем в Шенген. Това е стара балканска болест и е проява на голямо късогледство. Спънките за честването на Левски в Босилеград от страна на сръбските власти са пример за такава глупост и остарял манталитет.
Между обществата ни, икономическите субекти, културните институции, между самите граждани няма достатъчно дълбоки връзки, а сме пълни най-вече с
предразсъдъци и недоверие. Оставаме си островчета в световното и европейското море и не разбираме, че светът гледа на региона като на едно цяло.

Върнахте се от Ню Йорк през 2006 г., след като години живяхте в чужбина. Какво ви направи най-силно впечатление, когато отново заживяхте постоянно в България?

Все повече ме притеснява, че нашето общество не се възползва от политическата свобода, с която се е сдобило, и е станало доста жестоко и загрубяло. Няма, достатъчно социално сцепление. Има светове, които не се срещат. Обществото се деструктурира. Образователната ножица расте, на културата се гледа като на досаден придатък, интелектуалците се маргинализират. Съчетанието на демографска криза с лошо образование и пренебрежение към културата е смъртоносна смесица. Оттук идват популизмът, липсата на уважение към институциите, вярата в чудодейните решения, които в политиката не съществуват. Сериозната публицистика почти изчезна от електронните медии, затова пък веднага научаваме коя чалга певица си е увеличила бюста.
Не знам как ще приключи историята за посланиците с досиета, но знам, че те вече не могат да си вършат работата Тревожи ме, че отношенията с Македония в момента не предизвикват особен интерес

CV
Роден на 11 февруари 1958 г. в София
От март 2001 г. бе постоянен представител на България в ООН, като в продължение на две години заседаваше в Съвета за сигурност, в който ние участвахме като непостоянен член Преди да оглави мисията ни в ООН, Стефан Тафров бе посланик в Италия, Великобритания и франция Бил е зам.-министьр на външните работи в правителствата на Филип Димитров и на Иван Костов Владее френски, английски, италиански, испански, полски и руски език

Атанас Атанасов (ВИДЕО)

 

Следваща »