2010 – Годината на пълното разочарование….

  Преди началото на Прехода в обществен план за обикновения човек годините си приличаха - той беше вън от политиката, вън от историята.Но след 1989 всяка година придоби свой собствен облик, своя поредица от събития, в която ние...

Иван Костов в bTV „Репортерите“

Иван Костов (+ВИДЕО)

Водещ: Днес имаме рожденик в студиото и това е г-н Иван Костов. Честит рожден ден, да сте жив и здрав.
Иван Костов: Само това не бях правил.
Водещ: Да гостувате в студио на рождения си ден?
Иван Костов: Да.
Водещ: Ето, винаги има първи път. Кое беше най-хубавото пожелание, което получихте от сутринта до сега?
Иван Костов: Обадиха се двамата ми внука.
Водещ: Какво ви казаха те? Нещо сладко, по детски?
Иван Костов: Те не са много изобретателни – здраве, живот, късмет, щастие. Но за момчета, това е много.
Водещ: Имаше опасност да посрещнете рождения си ден снощи в парламента. Доста до късно стояхте и снощи. Разочарован ли сте от края на парламентарната сесия и от всичко това, което се случи, особено с очакваното изказване на г-н Цветанов, което така и не се състоя?
Иван Костов: Да, той не събра куража да вземе думата и да каже нещо. Каквото и да каже, но нещо да каже. И това позволи на опозицията да вземе инициативата, да му покаже, че всъщност Народното събрание е важният фактор, а не той, и че ще го изслуша, когато иска, а не когато той реши. Изобщо имаше едно такова мерене на сили, в което на края, за съжаление, спечели БСП, ДПС и подкрепящите ги независими от РЗС. Това беше лош финал и помрачи в голяма степен, освен това е в някаква степен унизително и за министъра.
Водещ: От страни цялата тази ситуация изглеждаше малко като театър, да ви кажа честно. Министърът хем го има, хем го няма, хем да се изкаже, хем да не се изкаже. Някак си не стоеше много сериозно цялото това нещо.
Иван Костов: Така е. Вижте, по начало политическият живот е един голям театър. В смисъл, има роли, има действие, има сценарий, има интрига, има какво да се гледа. Всъщност, това е, така да се каже, мястото, от където хората гледат и си извличат поуки за себе си, какво трябва да правят и какво не трябва да правят. Така е в демокрацията, това е някакъв кондензат на обществения живот. В този смисъл, лоши актьори трябва да добавим към вашите думи. Не бяха убедителни водещите фигури никак.
Водещ: А защо в крайна сметка министър Цветанов не пожела да се изкаже, според вас, след като излезе експертизата? Да, не е официално огласена, но все пак самите участници в нея казаха какво има написано черно на бяло. Този скандал ще помръкне ли така някак си с идването на празниците и почивката на Народното събрание?
Иван Костов: Аз във вашето студио казах, май че за пръв път, че вече има отчаян полицейски натиск.
Водещ: Така беше.
Иван Костов: Той се трансформира вече, обаче в полицейско насилие. Това е големият проблем. Трябва да знаят, обаче и г-н министърът, и неговият политически кабинет, и г-н Калин Георгиев, и г-н Флоров, че това, което европейците мразят повече от корупцията и от организираната престъпност, е полицейското насилие. И това, което ги очаква, е, че вероятно опозицията ще ги атакува в Европейския парламент именно по тази линия. Защото те няколко пъти прекрачиха прага и то по брутален начин. И това се отнася не само за министъра, а и за целия му екип. Нека чуят това предупреждение, то е много сурово. Това няма да се прости, ако се допусне още един път. Трябва да го знаят, няма да им прости политическата класа в бъдеще, каквото и да се случва. В края на краищата ние живеем в демократична държава и ще я защитаваме всички тази държава. Демокрацията е над всичко.
Водещ: В конкретния случай имаше доста любопитни моменти, като например, че ние вчера в нашето студио разбрахме, че експертизата е била готова още на 18-ти, след това е пътувала неясно колко дни до Велико Търново, след това от прокуратурата казват – то има експертиза, но тя по никакъв начин не доказва невинността на лекарите, евентуално ще се иска втора експертиза и т.н. Някъде съзирате ли в цялата тази история някаква политическа нишка?
Иван Костов: Безспорно. Това, което направи като титанично усилие прокурорът, кой е, не го знам, аз даже не искам да знам кой е, но този човек подготви позиция за защита на министъра, именно за приложеното полицейско насилие, което е абсурд. И знаете ли, извлече от протоколите само това, което може да създаде двусмислено тълкувание, но то се обръща и то срещу заключението, че докторите умишлено са умъртвили. Този текст, който е изваден от секретност, точка 4-та касае само един от трите вида анализи, на които е бил подложен плодът, и той заключава, че са направени всички усилия той да бъде оживен, в смисъл, да живее. Това казва, но казва, че това е довело до повреждане и невъзможност да се направи морфологичен анализ. Но след това е направен хистологичен анализ, направен е анализ на кръвта. Така че този прокурор просто е прочел това, което е изгодно и до последния момент готвеха защитна позиция за вицепремиера Цветанов. Не ми се говори за тази работа.
Водещ: Това ли е причината за изчакването, всъщност?
Иван Костов: Да и това беше причина за изчакването и всичко това накрая, обаче отеква в следното, че целият кабинет не се справя със задачата си във връзка с защитата на общата европейска граница. Голямото събитие, голямото, това, което е най-тревожното, е, че няма да влезем в Шенгенската зона.
Водещ: За Шенген ще поговорим след малко, но аз искам само да довършим тази тема със следното. Разбра ли се в крайна сметка, защо е бил подслушван д-р Кожухаров, който е шеф на болницата?
Иван Костов: Не, не знам, аз не знам.
Водещ: Вие задавахте ли такива въпроси?
Иван Костов: Да, задавахме, но няма кой да отговори, нито кой да ни даде самата експертиза. Това, което не стана снощи, но ще стане – Народното събрание ще извика този министър на вътрешните работи и ще го изправи да отговаря на въпроси. Той няма къде да ходи.
Водещ: Той ли е човекът, който трябва да понесе политическа отговорност за този скандал?
Иван Костов: Специално за този скандал, разбира се. Защото той може емоционално да бъде разбран – така са му докладвали, той се е възмутил, накарал ги е да действат, но е допуснал маса грешки. Без експертиза нахлува в процес, който не е негов, който е на Министерство на здравеопазването, което е на самите здравоохранителни органи, на съдебна медицина. Нахлува там и прилага насилие. Полицейщина. Това е полицейско насилие от където и да го погледнете. Така не се прави. Пак повтарям, България е демокрация.
Водещ: И в крайна сметка, какво очаквате да се случи след подновяване работата на Народното събрание през 2011 година и как ще завърши този, целият казус?
Иван Костов: Този казус ще завърши с изваждане на истината от съдебномедицинската експертиза. Ще стане ясно, че полицията е приложила насилие, което вече предварително ни е ясно. Министърът трябва да се извини и то с максимална откровеност и сърдечност, и трябва да даде гаранции, че и той, и целият му екип, да не повтарям имената, хората, към които се обърнах, те да не мислят, че са анонимни, защото всички те са отговорни и ще бъдат еднакво отговорни за следващия случай на полицейско насилие. Не може така. Това не е начин. Трябва с разбиране към хората, с уважение към тяхната личност. Няма нужда да ги просвате на пода. Защо трябва да се насилва една лекарка, която е беззащитна, която няма оръжие, как може да я събличат, защо я събличат? В какъв свят живеят? Това е нетърпимо, просто трябва да го знаят. И ако хората им не са възпитани, не са обучени, да минат през обучение, да минат ако трябва и през възпитание – да знаят какво могат да си позволят със свободен български гражданин и какво не могат да си позволят. Не могат да просват на пода за щяло и не щяло. Нали така? Знаете ли, обаждаха ми се хора, наши съмишленици, казват - г-н Костов, аз съм в еди коя си болница, и при нас има мъртво родени плодове от родилки и са във фризера, значи ли, че ще дойдат сега, ще ни арестуват нас и ще ни вкарат в затвора. Това са абсурди. Много некомпетентни хора ни управляват, трябва да е ясно. На всички български граждани ще кажа, че 9 промила от българските новородени всъщност умират. Ние губим. Това е най-сериозната причина ние да се стопяваме като нация. Ако при нас 5 промила умират, ние ще имаме положителен прираст. А при нас умират почти 10%. От тези 10%, 9% са мъртво родени още в майката. Т.е. ето този случай, т.е. това е масово нещо, това се случва непрекъснато. Откъде изкача изведнъж полицията в този случай, представете си? Как може една наистина тъжна, но все пак практика, да се превръща в един потопяващ ни скандал и всичко това дава такива козове на опозицията? Е това, е непонятно.
Водещ: Сам започнахте темата за това, че ще ни отложат за приемане в Шенгенското пространство. Четох някъде ваше изказване, че отлагането ни е предсрочно и това е проблем, и трябва да се разделим от Румъния. Това ли е спасението, всъщност, в момента?
Иван Костов: Това казахме ние вчера. Аз искам да кажа на министър-председателя, че не трябва да се предава. Той вчера се беше предал на летището, като прочетох това, което говори. Той се беше примирил, че ние сме опаковани с Румъния. Румъния не признава и не охранява границата си с Молдова. Румъния се държи по специален начин с Молдова. Това е един много частен случай в ЕС. И ние трябва да бъдем разделени от Румъния. Така, както ние успяхме да разделим България от Румъния, когато свалихме визите. Ние получихме специално третиране и то точно от Франция навремето, за да свалим визите. И ги свалихме преди Румъния. Това, същото, би трябвало да е по силите и на това правителство. Щом ние сме го направили и те трябва да го направят. Има много силен посланик във Франция. Вярно е, че има абсолютно провален посланик в Германия.
Водещ: Това покрай историята с досиетата и хората от ДС?
Иван Костов: Да, покрай историята с досиетата. Той е, както всички останали, вече с отнета представителност. Правителството е заявило, че ще го връща. Т.е. той не може да влезе вече и да бъде приет на сериозно от която и да е германска институция. Как този човек ще помогне Германия да върне положителното си отношение, което вероятно сме загубили? Защото си спомняме, Меркел беше тук, даде силна подкрепа на Бойко Борисов. Никой не е очаквал ...
Водещ: Да, но тогава тя също не каза ясно и категорично за Шенген почти нищо, въпреки въпросите, които й бяха задавани. Мълчеше си.
Иван Костов: Да де, ама управляващите оставиха впечатление, че имат подкрепата на Германия. Каква подкрепа сега с този посланик ДС? Немците просто това не могат да го приемат като нормално нещо.
Водещ: Смятате ли наистина, че този скандал влияе на това решение?
Иван Костов: Задавам въпрос на президента. Как, г-н президент, вие като върнете на живот тези хора, при положение, че им е отнета представителността, как ще се прави външна политика? Ако президентът сега не приеме настояването на правителството, той ще превърне тези дипломати в зомбита. Те ще стоят, ще се движат, а всъщност няма да могат да изпълняват функцията си, няма да бъдат дипломати, защото не представляват правителството на Република България. Той трябва да схване с каква битка се захваща и трябва да спре тази битка веднага, защото в такъв ключов момент, това ще го тълкуват всички хора като опит да бъде саботирано влизането ни в Шенген. Влизането ни в Шенген е голяма цел на българската политика и ние трябва да направим всичко възможно. И аз за това казвам, че има изход. Министър-председателят да не се отчайва. Той трябва да направи всичко възможно да убеди Франция. Има силен посланик във Франция, много авторитетен човек, който може да изпълни тази мисия, стига да усети гърба на цялото правителство, да ни отделят от Румъния и поне за нас да бъде срочно отлагането. Примерно, да влезем през септември, шест месеца или девет месеца по-късно. Но да кажат - за вас е до тогава. Само че, преди повече от месец ние публично заявихме, че оценката за това, справя ли се кабинетът с голямата задача - битката с престъпността и корупцията - ще бъде влизането в Шенген. Преди това е имало много разговори с ГЕРБ, в които ние сме се опитвали да фокусираме вниманието им върху това. Не влизането в Шенген е оценка за цялостната политика. Вижте как формулират писмото Германия и Франция.
Водещ: Да, на какво отдавате това? Да, за Франция, хайде да кажем, че те не ни долюбват исторически по принцип, но германците?
Иван Костов: А защо ни долюбваха по наше време, защо ни отделиха от любимата Румъния и все пак ни дадоха визи? Защото Франция е велика европейска демокрация, защото те могат да направят такива неща. Да не мерим с нашия аршин Франция, нали?
Водещ: Но по-особеното беше обръщането на позицията на Германия, на която ние винаги сме разчитали. Само този скандал с ДС агентите ли е в основата на всичко?
Иван Костов: Ние публично обявихме преди малко повече от месец причините. Причините са следните. Съдиите пускат от затвора контрабандисти, които всички знаем, че тровят Европа. Онзи кюстендилски съдия, който въобще не си дава сметка къде се намира, този, който пусна от затвора обвинените т.нар. Галеви, това е една от основните причини. Това казват дипломатите. Втората причина – ако вие сте корумпирани, как ще пазите границата през защитата на визовия режим? Т.е. вие как прилагате механизмите за защита на границата? Защото крайният механизъм е съдът. Съдът пази от контрабанда европейските граници. Ами при нас няма съд, който да пази от контрабандата европейските граници. При нас ги пускат съдиите и не си дават сметка какво вършат въобще. Тези хора не са за тук да съдят. Те трябва да ходят в някаква друга държава, която е извън ЕС. Значи ние нямаме цялостните механизми да приложим тези технически средства, иначе които ги има по границата, за да ги доведем до край. Защото европейците се чувстват сигурни през закона, а не през нечий бабаитлък или биене в гърдите.
Водещ: От другата страна, пък когато управляващите се опитват по някакъв начин да се намесят в работата на съда, веднага биват атакувани за това, че съдът е нещо независимо и не бива по никакъв начин да се нарушава разделението на властите.
Иван Костов: Да ги атакуваме всички. Да ги атакува президентът, а не да пази тези бивши сътрудници на ДС. Той досега нито един път не се е произнесъл, нито един път не е упражнил натиск. Кой е главен прокурор? Негов бивш съветник. Кой е председател на Касационния съд? Негов бивш съветник. Негови кандидатури са, избрани без практически, втория, без никакъв конкурс. Той наложи тези решения. Той нито веднъж не се е обърнал към този съд. Той е, един вид, човекът, носещ отговорност. Кога сте го чули да каже нещо по този повод. И аз пак ще кажа, това трупа подозренията, че президентът е заинтересован България да не влиза в Шенгенското пространство, може би, за да се реализират някакви други проекти, на други държави тук. Вижте в каква клопка е затворено правителството. И вижте колко мини избухват под краката му непрекъснато.
Водещ: Вчера президентът, между другото, каза, че имаме слаб премиер. Как ще коментирате тези думи?
Иван Костов: И абсолютно провален президент, бих добавил. Абсолютно провален президент, абсолютно, кКойто се сърди, че не получил една безименна покана да отиде в Бразилия.
Водещ: Не се сърдел, каза, че не се сърди.
Иван Костов: Не се сърди.
Водещ: Освен това каза, че всъщност Бойко Борисов е шериф. Вие сте бил министър-председател и ако някой ви беше нарекъл шериф по това време, какво щяхте да кажете?
Иван Костов: Мисля, че този начин на разговаряне, той е толкова пошъл, толкова на ниско ниво. Хайде да се опитаме с вас да го повдигнем малко тази сутрин. Това ще стане, като не цитираме такива неща.
Водещ: Не мога да не ви питам, понеже се говореше много за това, дали е имало време, в което е била пропусната възможността да се осветлят абсолютно всички агенти, и в един момент се каза – да, защо по времето на г-н Костов не бяха извадени всички досиета. Защо този проблем продължава да ни тормози вече повече от 20 години?
Иван Костов: За 101-ви път отговарям по един и същи начин като пред следовател, защото истината е такава, защото Конституционният съд осакати първия закон за отваряне на досиетата, не позволи да се отварят досиета, които са унищожени, но за които има свидетелства, няма подпис на лицето. И така осакати закона. След това се оказа, че това е направено от хора, които самите те са сътрудници на ДС, избрани за конституционни съдии. След това беше променен законът, беше дадена нова енергия на комисията „Методиев”. Тя отвори досиета още при първата редакция на закона, въпреки всичко, започна да отваря досиетата и първата работа на правителството на Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган беше да затворят комисията, да я ликвидират - заради това. Защото народът избра Симеон Сакскобургготски, който беше доведен от самата Държавна сигурност в страната, от г-н Бриго Аспарухов и хората около него със задача – да закрие тази комисия. Заради това. И това беше първата му задача, първият акт на правителството беше да изгони комисията „Методиев”.
Водещ: Защо ви атакуват след толкова много време, на кого сте толкова трън в очите, че продължават с вас непрекъснато да плашат хората? Ето, на Богомил Бонев четох някакво интервю скоро, в което и той казва – Костов имаше всички шансове, но той нищо не направи.
Иван Костов: Аз съм истински реформатор, заради това. Защото реформатор означава да отговориш с реформи на огромните проблеми. Две империи ще дам за пример на нашите зрители. Едната, която е загинала, Византийската, загинала е в момента, в който е изчерпила силите си за реформа. Това е истинската причина за загиването на Византия. А най-силните й реформи, са преди всичко икономически, държавно-организационни и прочее, което показва, че реформирането става през управлението. А една империя, която е оставяла хилядолетия и която в момента отново набира гигантска сила, е китайската държава, сегашната китайска държава, която е успяла да посрещне с реформи всички изпитания на времето, да премине през хилядолетията и ето, сега отново бързо да наваксва своето историческо изоставане, защото се реформира – от горе, от управлението. Но това означава – променят се структури, променя се животът на хората, променят се устоите на живота им. Това е голям грях, гледано през християнството, понеже сме на прага на светлия празник. Защото влиза управляващият и някъде, от някъде се намесва в живота на хората и променя този живот и това наистина в последна сметка е за добро, но то никога не се посреща с аплодисменти, защото никой не обича животът му да бъде променян, но така оцеляват държавите, така оцеляват културите, така оцеляват цивилизациите, защото условията се менят. Ето и за нас се промениха условията. Значи и ние трябваше да се променим. Аз съм истински реформатор, ако някой не го е разбрал, ето сега, може би е моментът на рождения ми ден да вникне в това, което казвам. Аз съм човек, който смее да прави тези неща. Защото в българската политика почти отсъстват смели хора, които да променят, да се нагърбват с греха да променят живота на другите, за добро, за добро, пак казвам, за добро.
Водещ: ГЕРБ също се заявиха като реформатори в началото, но започнаха да търпят много критики от вас.
Иван Костов: Да, защото не удържаха курса. И сега реформите станаха развали дворец, направи колиба. Така пишеше онзи ден във вестника, какво направили онези елинпелинчани, любимите герои на самия Елин Пелин, с разкритите тракийски могили. Ами взели камъните и си направили кокошарници, свинарници и т.н. А това са били тракийски могили, ако са ги оставили, ако са ги разкрили, представяте ли колко народ щеше да се извърви през това. Но те са направили колиби. Трябва да се пази това, което имаш, трябва да се продължава през него, трябва да се разчетат проектите за реформите и да се доведат до края. Трябва инженерно. Един е строял Кьолнската катедрала, друг е дошъл, строител, властник, сменяли са се, десетилетия, но накрая по едни и същи чертежи са я построили, нали така? То това означава да се направи нещо, а не да захвърлиш това, което един е правил, защото не можеш да прочетеш проектите, защото не можеш да продължиш градежа.
Водещ: Традицията у нас показва, че точно така се постъпва, за съжаление, през 4 или през 8 години.
Иван Костов: Да де, но ако вместо истинския майстор, идва някакъв, който никога не е правил чертежи? Тогава става лошо.
Водещ: Накрая само да ви питам, защото наистина наближава 2011 година, Нова година - нов късмет, казват повечето хора. Ще има ли някаква сериозна промяна във вашето отношение към останалите парламентарни групи? Питам ви не случайно, във връзка със слуховете на т.нар. завой на дясно от страна на ДПС, за това, че ГЕРБ завивал наляво, въобще много завои изведнъж взеха да се появяват, да не се обърка някой, някъде да изпадне от хлъзгавата магистрала?
Иван Костов: Това са игри на ДПС. Това са ходове, които са ми болезнено познати. Специално на мен толкова са ми познати. Банални са. Ясни са.
Водещ: С каква цел се правят, все пак?
Иван Костов: Има политическа цел. Тя е широко отваряне на ДПС по отношение на всички възможни опции или поне формално отваряне. По този начин се намалява натискът върху ГЕРБ, намаляват критиките. Една част от ДПС тръгва в курс за сближаване с ГЕРБ. Другите остават верни на левицата, а някои пък гледат към нас. Тези, които са най-интелигентни, да речем, и които казват – без вас не може да се направят реформи - което е също известна истина.
Водещ: Това комплимент за г-н Местан ли беше?
Иван Костов: И казват – България има нужда от реформи, един вид - да. Но това са все жестове. Истинският смисъл е, че това ветрило ще се затвори преди изборите, когато г-н Доган реши кой е с най-големи шансове да заведе ДПС на власт.
Водещ: Това ли е обичайната практика?
Иван Костов: Това е. Така е правил винаги.
Водещ: Добре, на края нещо оптимистично за край на нашия разговор, ще кажете ли?
Иван Костов: Ще кажа. Ще кажа нещо, което си мисля от доста време и особено във връзка с тези празници. Празниците са малко в живота, но са ни достатъчни. Животът е тежък. Празниците са редки и ние за това трябва да ги ценим. Около Нова година в края на годината има такива светли празници и малко след нея. Това, което празниците казват, особено този, който идва – Рождество Христово - това е празникът, който трябва да ни научи всички, че любовта в семейството е тази голяма сила, която ние имаме, която ни е дадена от Бога, тази любов на хората вътре в семейството ни закриля от лошите неща. И тя е истинската енергия за живот, тя ни е волята - това, че ни обичат други хора и че ние обичаме тези хора. Това, в колкото се може по-широк план, когато става, тогава се превръщаме в огромна сила, защото ставаме неуязвими. Ето, сега говорим ние в преносен смисъл, европейското семейство. Ако обичаме Европа, трябва да й защитим границите. Трябва съдът да осъжда. Това означава да обичаме Европа, а не да се изживяваш като някакъв селски съдия, кадия там, който го е страх от сянката му и не смее да
произнесе присъди. Ако си европеец, защити Европа, това е смисълът на семейството. Нали сме едно семейство.
Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор, г-н Костов. Пожелавам ви приятно прекарване на рождения ден, както и весели коледни празници.
Иван Костов: Светло Рождество Христово на всички.

Ако полицаите бяха гинеколози

Има един полицай, който очевидно се опитва да бъде и гинеколог. Преди време се опита да бъде икономист. Преди това е бил консултант, в резултат на което се оказа и сериозен собственик. А доскоро беше министърът с най-висок рейтинг. Ако се съди по рейтинга му, този човек често е симпатичен и решителността му в борбата срещу престъпността наистина впечатлява. Или впечатляваше.

Фигурата на Цветан Цветанов много бързо промени своя публичен образ - от смелия и решителен мъж, който се изправя срещу бандитите, дори с цената на заплахи към живота му, до комично разбиращия от всичко и неспособен да даде адекватни отговори министър. Цветан Цветанов дълго ще заобикаля Горна Оряховица и ще избягва срещи с лекари. Трудно някой стратегически мозъчен център можеше да измисли по-успешен начин министърът да изгуби тотално доверието на цяла обществена група.

Изводът на петорната експертиза за случая “Горна Оряховица” (стр. 6) е, че плодът е бил мъртъв още при раждането. Цветанов се усъмни. Всички помнят как в първия петък на декември Цветан Цветанов потресе цяла България с части от подслушани разговори между лекарите. След това публично четене разумните въпроси по случая звучаха неуместно. Сега обаче е време за тях:

1. По силата на кое си точно образование министърът на вътрешните работи оспорва по същество 40-странична съдебно-медицинска експертиза, подписана от петима специалисти?

2. Докога министърът ще се държи като разследващ полицай и ще съобщава, обяснява и коментира по медиите детайлите на всеки по-скандален случай?

3. Не разбра ли вече министърът, че системата под него е прогнила и не може да й се има доверие?

Сега Цветан Цветанов има два пътя пред себе си - да приеме с примирение уроците от този случай и да се фокусира върху тежката задача да модернизира МВР или да продължи да се държи по същия начин, докато катастрофира в следващия сътворен от подчинените му и охотно експониран от него в публичното пространство скандал. Самият факт, че изредените въпроси съществуват, намалява значително шансовете Цветанов да избере първия път. Но все пак може и да тръгне по него. Ако не го направи, репликите за предстоящото му кандидатиране за президент ще звучат също толкова интригуващо като новините за поредната раздяла на Николета Лозанова.

коментар от в.Пари

Сподели във Facebook

Марта Георгиева: Иван Костов е единственият политик, който вече двадесет години задава отговорите, които са важни за българското общество

 "...ако те мразят - да не излъчваш омраза
и все пак да не бъдеш твърде добър,
нито да се правиш на съвършен мъдрец;
ако можеш да мечтаеш,
и да не правиш мечтите си свой господар;
ако можеш да мислиш,
и да не превръщаш Мислите си в единствена цел;
ако можеш да посрещнеш триумфа и падението
като двама еднакви измамника;
ако можеш да понесеш да чуеш как истината,
изречена от теб,
се изопачава от подлеци
и се превръща в подпора на глупци;
или да видиш как се руши онуй,
което цял живот си творил,
но да не се прекършиш и пак да почнеш да твориш
дори с похабени инструменти..."
Ръдиард Киплинг


Иван Костов сам определя себе си с една дума: реформатор. Неговото участие в българската политика е преломно - задава нова посока и ускорение. Променя България и променя нас. Никого не оставя равнодушен. Той е рефоматорът и вчера, и днес - когато страната болезнено се нуждае от реформи и когато хората искат да видят осъществена неговата "много постничка и скучна политическа мечта" - България да стане европейска страна. Тази огромна отговорност, "дълга на политик, който не може да отклони", Иван Костов посреща със сентенцията: "Гледай ада с отворени очи и не се бой!".
Когато хората говорят за политика, най-често споменаваното име е...
През безвремието на царското управление Иво Беров беше коментирал, че ако незапознат човек чете българските медии, от повсеместната "критика" ще остане с впечатление, че страната все още се управлява от Иван Костов - от същия Иван Костов, който се е оттеглил настрани от обществения живот и две години мълчи. Към днешна дата действащият президент определя не друг, а Иван Костов като своя вечна опозиция, а изявите на действащия премиер не стават медийно събитие, ако им съперничи изявление на Иван Костов.
Когато през месец юни 2009 година Иван Костов откри интернет страницата otgovori.eu, питанията на граждани валяха по 400 на ден, а посещенията (докато все още се отброяваха) стигнаха до 100 000. Фактът, че с еднаква вътрешна убеденост звучат въпросите "Защо при престъпната приватизация по Ваше време предприятия бяха подарени на приближени на СДС? и "Защо допуснахте като премиер голяма част от предприятията да отидат в ръцете на близки до БСП?", говори сам по себе си, че идеологическият характер на приватизацията, осъществена от правителството на Иван Костов, е политически мит. Днес, когато излезе наяве, че всички частни медии в България са били подвластни на бившата Държавна сигурност, става ясно колко прав е (бил) бившият премиер, когато казва, че клеветническата кампания срещу него е организирана от комунистическите тайни служби.
Въпросите към Иван Костов са заредени със свръхочаквания към него (преди и сега) най-вече да възстанови справедливостта в българското общество: "Защо не направихте (направите)...?"
Въпросите към Иван Костов, независимо дали добронамерени или не, са въпроси към министър-председател. Хората виждат в Иван Костов политика, който носи, компетентност и отговорност за всички сфери на обществения живот в България. Той е министър-председателЯТ и много повече от това: експерт, учител, доктор, на-родопсихолог, философ, богослов, предсказател:
"Какво мислите за смъртта на Майкъл Джексън?"," Кажете ми 3 причини да продължа образованието си в България"?"Имате ли рецепта...?"

Отговорите на Иван Костов
"Злият, мрачен и недиалогичен" Иван Костов застава пред всички -
човечен и естествен, без предварителна подготовка - и отговаря... Не се уморява да дава отговори на въпроси, на които е отговарял хиляди пъти през годините: БГА "БАЛКАН", "Лукойл", "Кремиковци", "корупцията при управлението на ОДС", "кръгът "Олимп", "обречените на смърт пенсионери" "българските медици в Либия", "сменените министри”, „двегодишното мълчание" и прочие. Отговаря на обвинения и клевети, признава грешки, "няма от какво да се срамува".
Иван Костов е единственият политик, който вече двадесет години задава отговорите, които са важни за българското общество. Той е този, който е отишъл по-напред от другите и затова служи за ориентир и има отговори и за днешния ден, и за бъдещия.
Във възгледите му няма помен от омраза и тесногръдие, той говори с уважение и загриженост за българските турци. Не робува на идеологии по отношение на световните конфликти. "Знам обаче само следното - че в съвременния свят, когато прогониш някой от неговата къща, не можеш да заживееш в нея". Призовава младите да бъдат демократи, да отричат всяка форма на тоталитаризъм и ксенофобия, да се отнасят с любов към природата. В отговорите на Иван Костов срещаме изумяващ с универсалната си компетентност политик, срещаме Иван Костов, който е и слаб шахматист, противник на тютюнопушенето, харесва бунтарския дух на рапа, обича животните и винаги пожелава здраве.

Радан Кънев: Правото да преследваме щастието си

Преди десетина дена влязох първи в кантората наистина рано сутринта - нещо, което по принцип рядко ми се случва. Пуснах компютрите, светнах лампите, направих кафе (да, запалих и цигара) и... се замислих. Сетих се, че преди повече от дванадесет години бях на път да осъществя една мечта - да започна работа като стажант в адвокатска кантора. След четири години следване и работа по строежи и магазини мечтаех как ще сложа риза и сако (пък нека са единствените, които притежавам - от абитуриентския бал...), ще вляза в кантората пръв, рано сутринта. Ще пусна компютрите, ще светна лампите, ще направя кафе. Само дузина години по-късно го направих рутинно, без особена радост, в една успешна и стабилна кантора, в която съм съдружник, собственик, а не стажант.
Човешката митология е пълна с легенди за чудовища, дракони, змейове и всякакви неописуеми страхотии. Общото е, че те никога не се насищат независимо дали ядат добитък, девици, царски синове или цели кораби. Дори безобидното "чорапено чудовище" на Тери Пратчет ненаситно поглъща чорапи (и то винаги по един от чифт) и винаги е готово да побере още... А от зората на митовете досега зоологията е напреднала значително. И е установила, че в природата няма ненаситни видове. Дори и чорапеното чудовище да съществува, то винаги би се нахранило с определен брой чорапи (по един от всеки чифт). Дори и бялата акула има моменти, в които се "оттегля" от лова, за да смели храната. Защо тогава народите си измислят легенди за ненаситни зверове? Ами защото тези зверове не са обект на изучаване от зоологията. Те са психологическо явление... Единственият ненаситен звяр живее вътре в нас. За него Джони Кеш пее "В крехка клетка е затворен моят звяр" (The beast in me is caged by frail and fragile bars). Ненаситността на душата ни единствена е готова да . погълне неограничен брой девици, царски синове, кораби, банкови авоари, земи, къщи с басейн, ризи, рокли и... чорапи (обичайно по два от чифт, но има всякакви хора...). В мечтите си винаги приемаме многото, което имаме, за даденост. И гледаме напред, и не сме доволни да влезем в собствената си кантора и да пуснем лампите. Тази светлина никога не ни е достатъчна. И - нека пак цитирам Тери Пратчет -се опитваме да се сгреем на материалния пламък на живота със същия успех, с който океан се топли на свещ. Преследваме мечтите си, без да се радваме на осъществените със собствени усилия. Дори без благодарност за тези, които са се сбъднали по стечение на обстоятелствата, без наш личен принос. Преследваме Щастието, както автомобилът гони предницата си. А отците-основатели дори са го записали в Конституцията на Съединените щати на Америка като основно човешко право - правото да преследваме щастието си. The pursuit of Happiness.
И знаете ли - те са били прави. Те са имали дълбоката християнска убеденост, че човек е грешен в земния си път, че алчността и ненаситността на душата са ни присъщи, че забраната на стремежа към трупане на блага е забрана на мечтите. Че хора, съзерцаващи в пасивно умиление до днес постигнатото, са неспособни да помагат на близките си, да променят света, в който живеят, да полагат усилия за подобряването му. Че страданията на мнозина се преодоляват от тези, които не спират, удовлетворени от малко, които - и обещавам, че това е последен цитат - като Пенчо Славейков се питат "Кой ли бяс ме в тоз бяг гони...". Но авторите на американската конституция са обещали на гражданите си само това -преследването на щастието. Не самото щастие. Обещали са възможното, а лъжата са оставили на безбожниците комунисти.
И... какво общо има това с Рождество?
Според мен всичко. Защото преди две хиляди и десет години се е родил Този, чиято душа не е била ненаситна. Който се е родил, за да загине и така да нахрани душите ни. Ненаситните.
Истина ли е това? Аз не знам. Ако съдя по ненаситното придобиване на вещи по случай рождението Му - може би не. Рядко ненаситността на душите ни (а и на мечтите ни) се проявява толкова силно, колкото по Коледа. Дори нелепата вяра, че "по Коледа стават чудеса" е доказателство, че мечтите ни стават все посмели, чудовището в нас - по-гладно. То вече не иска просто чорапи (или един чорап, пълен с лакомства), иска чудеса. Иска рушеното цяла година да се съгради отново, защото е дошъл най-късият й ден ...
Но дори и да не е Истина, ако наистина се замислим, е изключително много. Защото е вярата ни в единствения мит, в който няма ненаситни чудовища. Има само един обикновен човек, който знаеше, че душите ни са гладни, и предложи да ги нахрани. С любов.

Димитър Бъчваров: Червената нишка

Всички познаваме израза "минава като червена нишка", който е синоним на идея или мисъл, неотменно присъстващи в сюжет или поведение. Този елегантен символ на постоянство обаче е с твърде прагматичен произход. Преди триста години Великобритания е имала най-голямата военна флота, позната в историята. И най-голямата търговска флота също. Разходите на държавата за въжета и платна били огромни. Нуждата на частните флотилии от тях - също. Кражбите и "преминаването" на тези корабни атрибути от военните към частните съдове нараснали толкова много, че в средата на 18-и век станали истинско бедствие за британската хазна. Тогава адмиралтейският секретар Джон Амхърст предлага по цялата дължина на въжетата и на всеки фут от ширината на платната, поръчвани за кралската флота, ще се вплита нишка червена коприна. Прокарва закон, отреждащ 10 години каторга за всеки боцман на търговски кораб, на който бъде намерено въже или платно с червена нишка. Сведенията за такива случаи пък се заплащали богато. Резултатът бил невероятен. Кражбите секват напълно.
Преди въвеждането на тези правила нямало човек, който да не знае, че от флота масово се краде. Очевидните за всички кражби обаче били "невидими" за закона. Докато червената нишка не ги направила видими и този вековен имперски проблем бил завинаги решен. Кражбите спират не защото корумпираните военни моряци станали неподкупни, не защото крадливите частни търговци станали по-честни и не защото блюстителите на закона станали по-усърдни. Добрият резултат изобщо не се дължал на някакви добри хора, а на добрите правила на Амхърст. Доколко той самият е бил добър, честен или обичан от съвременниците си също не е било от значение за решението на проблема. То идва от ума, настойчивостта, и опита на точния човек на точното място. Както е впрочем с всички решени проблеми откак свят светува.
Тази история е много поучителна за нашите проблеми днес. Например за две години и половина еврочленство страната ни е усвоила едва 25 млн. от отредените ни във финансовата рамка до 2013 г. 6.7 млрд. евро в структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Това е под 0.4% от общата сума. Румъния е усвоила над 15%, или близо 40 пъти по-голям дял от европейските помощи! Тези дни репортаж на "Дойче веле", озаглавен "ЕС е безпомощен да освети българското блато", описва нещата у нас така:


„В пътните и железопътни инфраструктури, околната среда или земеделието има висящи стотици милиони евро, отпуснати преди влизането на страната в ЕС през 2007 година. Дясна или лява коалиция - резултатът е същият. Закъсненията нямаше да представляват проблем, ако Европейската комисия не подозираше, че част от отпуснатите средства чисто и просто са се изпарили. Докладите на Брюксел са осеяни с безапелационни формулировки: "корупция", "подкупи”, "сериозни твърдения за нередности", "силни предположения за намеса на организираната престъпност". Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) строго сочи с пръст мудността на местното правосъдие. Идването на чуждестранни фирми се обезсърчава чрез некоректни правила на играта. Директорът, който управляваше средствата за пътната инфраструктура, бе уволнен през 2008 година за облагодетелстване на свой роднина. Чака се да бъде съден. На Европейската комисия им омръзна да отпуска средства и да определя срокове при пълна неяснота. През 2008 година тя замрази 800 милиона евро помощи. От тази сума 270 милиона са окончателно загубени."


И всичко това по време на криза, когато всяко подарено евро се равнява на три! Какво би направил. Джон Амхърст в тази ситуация?
Сигурно щеше да прокара закон, съгласно който всички проекти, решения на държавните органи и договори, свързани с усвояването на еврофондовете, да са публични и свободно достъпни в интернет. Както впрочем и всички договори за приватизация, обществени поръчки и концесии. Което би означавало, че който прави бизнес, свързан с държавни средства и ресурси, не може да се позовава на търговска тайна. Амхърст би наложил към посочените по-горе документи да се обнародват и декларациите по Закона за конфликт на интереси на всички лица, чиито подписи стоят на тях. И, разбира се, би заложил в закона респектиращи санкции за неизпълнението на което и да било от горните задължения. Както и награда за всяка изобличена злоупотреба. С една дума, колкото и да е дебело и усукано въжето, по което се теглят държавните пари, той щеше да вплете в него червената нишка на публичността, която да направи кражбите видими, а наказанията неизбежни.
Да вземем другия проблем - сивата икономика. Тя, ощетява българските данъкоплатци със суми, многократно превишаващи злоупотребите с европейски средства. Например съвкупният сив сектор през 2008 г. е между 20 и 30% от БВП, или около 16 млрд. лева. От тях незаконно са укрити и присвоени над 2 млрд. лева от ДДС; 1 млрд. лева от корпоративни данъци; 1.5 млрд. лева от подоходни данъци и осигуровки; 0.5 млрд. лева държавни такси. Общо по тази линия през годината са укрити и откраднати над 5 млрд. лева.
Тук Джон Амхърст би имал много работа.
Първо би създал специални правила за данъчни ревизии в строителството и търговията с недвижими имоти. Би проверил всички договори, при които вместо готово жилище се продава само право на строеж или груб строеж, чрез които се избягва плащането на ДДС. Би въвел задължителни, критерии за контрол, с които освен изобличаването на тези фиктивни сделки, ще се проследи и произходът на реалните суми, платени от купувачите.
Не би се поколебал да въведе за допустимия брак при различните производства. Така би намалил неосчетоводените количества продукция, продавани на сивия пазар, и би увеличил постъпленията в хазната от ДДС и данък печалба.
Не би пропуснал да запълни 18-годишната празнота в Търговския закон и да въведе тежка санкция за длъжностните лица, които не изпълняват изискването на закона да публикуват в пълен обем годишни баланси и отчети за приходите и разходите на търговските дружества.
Би въвел най-сетне отдавна обсъжданите и все неприемани в закона наистина тежки санкции за междуфирмени плащания в брой, както и за неосчетоводени касови наличности.
Би вменил наказателна отговорност на всички длъжностни лица, които водят двойно счетоводство, влизат в търговски отношения или отпускат кредити въз основа на такова счетоводство. За целта би създал законови възможности за проверки на кредитните досиета на фирмите в банките и специално разследване на отпуснатите заеми, които са обезпечени е готови пари.
Би въвел специален контрол и ревизия над лицата, учредили крупни обезпечения за чужди заеми.
Без съмнение не би пропуснал да уреди със закон механизми за проверка на всички доставки, обявени като фирмен кредит, и би въвел особени правила за изплащането на такива кредити, когато парите се превеждат в офшорни фирми.
Това е само малка част от нещата, които Джон Амхърст вероятно би направил, за да освети трайно българските стопански потайности. Едно обаче е ясно. Той би прокарал много червени нишки от правила и неизбежни санкции за тяхното нарушаване през всички преплетени въжета на нашата сива икономика. Така от мрежа за данъчно бракониерство би й превърнал в мрежа за излавяне на крокодилите (както ги нарича Джефри ван Орден) в родното олигархично блато.
Да вземем друг проблем. Контрабандният внос и фиктивният износ според оценките на граждански организации и експерти през 2008 г. са ощетили хазната с неплатени ДДС, акцизи и мита за не по-малко от 2.5 млрд. лева. Чрез източване на ДДС пък директно са откраднати още 1.5 млрд. лева. Корупцията и обогатяването на свързани лица при обществените поръчки нанасят загуби между 1 и 2 млрд. лева годишно. Когато се заеме с тези далавери, Джон Амхърст вече би бил улеснен от системата от правила за решаване на предходните проблеми. Той просто би добавил към тях единна компютърна система на данъчните и митническите служби. Би обогатил Наказателния кодекс със специални норми за престъпленията на длъжностни лица от тези служби. Би въвел постоянен външен контрол над тях от страна на органите за борба с организираната престъпност. Би изградил видеонаблюдение над всички митнически бюра и гранични пунктове. Така би вплел червената нишка на външния контрол и неизбежните санкции над самите контролни органи, допускащи от хазната "да се изпаряват" над 5 млрд. лева годишно.
Разбира се, човек като Джон Амхърст веднага би видял негодността на закона "Петканов" и комисията "Кушлев". На тяхно място той би въвел верижните персонални данъчни ревизии, при които практически е невъзможно да се укрие произходът на парите. Със сигурност би създал работеща система срещу прането на пари вместо съществуващата имитация на контрол. Не би се поколебал да вмени със закон задължението на всички органи в държавата да декларират в протоколите за извършени от тях проверки, че за неверни констатации и данни те също носят наказателна отговорност. Съвсем между другото, той вероятно би отнесъл използването на униформи и атрибути на полицията от хора, които не са полицаи, към тежките престъпления в Наказателния кодекс. Да не говорим за незаконното оръжие. Би намерил време дори да премахне най-сетне и идиотските КПП-та, осеяли разбитите пътища на България, които отдавна не са нищо друго освен гнезда на дребна корупция. И, разбира се, реално и категорично би отменил всички привилегии на служебни коли и разрешения за сини лампи извън полицията.
И така, грубата сметка показва, че сега само от "регулярното" беззаконие (без да броим загубените европомощи) управлението на Станишев и Доган е допускало та дори и насърчавало хазната да бъде ограбвана с над 10 млрд. лева годишно. Това са 39% от планираните данъчни приходи за 2009 г. Към тях трябва да се прибавят и щетите за милиарди левове, свързани със замените на държавни гори и имоти. Такива мащаби на корупция и кражби са характерни само за клановите режими в -Централна Африка,: където държавността перманентно е в бедствено положение. Затова днес отново след 1990 г. и 1996 г. напълно е разрушено доверието между гражданите и институциите. От друга страна, притискани сме от високите стопански рискове, характерни за олигархичния модел на пазарна анархия и самоуправство. За никакви Копенхагенски критерии и европейски стандарти тук не може да става и дума.
И Европейската комисия е подвела Европейския парламент и общественото мнение, като е препоръчала присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Тази "дезинформация " е довела до отпускане на кохезионни фондове на "страни членки с нефункциониращи административни и правни системи". Това е навредило на репутацията на ЕС и на развитието на двете държави."
Резолюция с такъв текст е предложена на Европейския парламент тези дни от евродепутатите социалисти Дан Йоргенсен и Паоло Касака. Фактите показват, че те за съжаление са прави. Както и че българските социалисти, които отново сринаха държавността у нас до африканските стандарти, нямат нищо общо с европейските леви. След безпрецедентното спиране на безвъзмездните помощи България е заплашена и от безпрецедентно фактическо отхвърляне от ЕС. Това, че нямало механизъм и за формалното ни изключване от Евросъюза, може да бъде утеха само за много наивни избиратели и аргумент за много нагли управляващи.
Сега да видим кризата. През април 2009 г. промишленото производство спада на годишна база с 20%, енергетиката с 14%, строителството с 9%. Общата рецесия за последното тримесечие на 2008 и първото на 2009 г. е 5.1%. Приходите в консолидирания бюджет са намалели с 5.4%. Разходите са се увеличили с 16.6%. Ножицата е отворена с 22%. Бюджетът за 2009 г. е провален още отсега. Самият министър на финансите Орешарски признава, че приходите в хазната може да бъдат до 6 млрд. лева по-малко от предвидените. Така наречените буфери (т.е. резерви) обаче се състоят от планирания излишък от 2 млрд. лева и текущото ограничаване на разходите за заплати и издръжка с около 1. 8 млрд. лева. Очертава се дефицит от минимум 2 млрд. лева. Затова антикризисният "План Станишев", който е основан на инвестиционните и социалните разходи, заложени в бюджета, също е провален. Просто за тези разходи няма да има пари. От друга страна, безработицата расте. Според официалната статистика бавно. Според синдикални и работодателски организации - все по-бързо с прогнози за двуцифрени проценти в края на годината.
Какво трябва да се направи? Единствената ясна антикризисна визия засега е тази на Синята коалиция. Пресрещането на кризата изисква едновременно драстично намаляване на разходите, облекчения за хората с ниски доходи и за малкия бизнес, както и стимули на работодателите за запазване на работните места. Намаляването на осигурителните вноски (за да се запазят работни места), възстановяването на необлагаемия минимален доход, намалението на данъка на едноличните търговци от 15 на 10%, както и на ДДС върху лекарствата, ще коства на хазната около 1.2 млрд. лева. Заедно с очертаващия се дефицит недостигът в бюджета може да достигне 3 млрд. лева. След разюзданото предизборно харчене и поръчките, възложени на обръчите от партийни фирма на БСП и Доган, дори при драстично ограничаване на бюджетните разходи те едва ли ще бъдат намалени с повече от 1 млрд. лева, което е около една трета от очертаващия се дефицит. Единственият начин да се осигури останалата част от недостигщите средства е да се намалят незабавно кражбите. Затова новото правителство няма да има традиционните 100 дни за ослушване. Нито дори 10 дни. Подготовката на мерките за спасението на България от кризата и повторното отвоюване на държавата от мафията, трябва вече да е в ход. Червените нишки, които ще направят "видими" за закона корупцията и кражбите на всички нива в държавата, трябва да се изплетат сега от хора не просто честни и добри, а знаещи, можещи и с опит в решаването на реалните проблеми. Време е да дойдат добрите... правила.

Асен Агов (ВИДЕО)

Водеща Анна Цолова: Представям ви гостите в студиото - Асен Агов от ДСБ и Антон Кутев от "Коалиция за България", двама депутати, с които ще разсъждаваме по темата за това трябва ли да бъдат отзовани и да напуснат постовете си всички дипломати, които. . . около половината от които се оказха съпричастни към бившите служби към Държавна сигурност. Добро утро.
Асен Агов: Добро утро.
Антон Кутев: Добро утро.
Водеща: Мислех си аз тази сутрин, че ако този проблем беше решен тогава, когато трябваше да бъде решен, преди двадесетина години, аз нямаше да имам изобщо журналистическия шанс да говоря с вас по тази тема, защото тогава съм била невръстна и малка. Но ей на, 20 години по-късно ние продължаваме да говорим по тези въпроси, особено на фона на изумлението на някои евродепутати, когато нашият кореспондент в Брюксел ги е попитал - знаете ли, половината от дипломатите, нашите, са свързани с Държавна сигурност, а те се изумили - ама как така, вие този проблем не сте ли го решили, каква Държавна сигурност 20 години по-късно? Сега обаче ние продължаваме да си говорим по този въпрос. Той тресе всички политически лидери в България.
А. Агов: Аз не бях малък преди 20 години, никак не бях малък, и много добре помня, че цялата енергия по премахването на комунизма се изля на площадите. В същото време в сградите зад площадите останаха всичките тези хора, които влачат грозния шлейф на комунизма вече 20 години след себе си. И те. . .
Водеща: Добре, но защо не го направихте?
А. Агов: Сега ще ви кажа. . . Ще ви кажа направо.
Водеща: И вие участвахте в политиката тогава.
А. Агов: Конституцията беше направена така, че да може да защити всички тези хора, последващите закони също така бяха направени по същия начин. Изобщо цялата стратегия на Държавна сигурност е била да се съхранят всичките тези кадри. А това не са кадри. . .Вчера има една чудесна статия на Георги Милков от "24 часа", където той описва цялата професионална мизерия, когато е прочел досиетата на въпросните дипломати. Така че. . . тази кадрова тактика впрочем продължава и днес в НРС и във военното разузнаване.
Водеща: Как обаче ще обясните на младите хора, че темата за досиетата е тема, която трябва да ги вълнува? Трябва ли да ги вълнува, трябва ли да се вълнуват от това, което се случва?
А. Агов: С "трябва" няма да стане. Ако те не се развълнуват сами и не прочетат историята или не свикнат да четат историята такава, каквато наистина е била, а не онази, която е била описвана в учебниците до 1989 г. и някак си недоописана в учебниците след 1989 г., няма как да ги накараме ние да се развълнуват.
Водеща: Добре, към днешна дата, 20 години по-късно, какво трябва да се направи с тези дипломати, с тези посланици, а и не само, а и не само? Заговори се за тотална. . .
А. Кутев: Значи. . .
Водеща: . . . лустрация до край отново.
А. Кутев: За мен цялата тази тема изглежда наистина комична според мен в очите на тези хора, които не знаят за какво е ставало дума, в очите на моята дъщеря на 15 години например.
А. Агов: Защото не сте й обяснил, г-н Кутев, каква е истината.
А. Кутев: Не, не защото не съм й обяснил.
А. Агов: Не сте я възпитали. Моята дъщеря например. . .
А. Кутев: Не бих. . .
А. Агов: . . . реагира много точно, защото съм й казал. . .
А. Кутев: Не бих казал. . .
А. Агов: . . . каква е истината.
А. Кутев: Изглежда. . .
Водеща: Какво казва дъщеря ви?
А. Агов: Дъщеря ми каза - крайно време беше, не мога аз на моята възраст, тя е точно толкова годишна, колкото е траел целият този процес, не мога аз сега вече, когато съм един човек с работа и встъпвайки в живота, да живея с дирята на. . .
А. Кутев: Може ли един въпрос по този. . .
А. Агов: За дъщерите си говорим.
А. Кутев: Конкретно за дъщерите. Вие на вашата дъщеря обяснихте ли й защо през 2001 г., когато Първанов стана президент, никой не отвори досието му и защо чак когато се кандидатира за втори мандат, изведнъж се оказа, че вие от вашата партия, начело с Атанас Атанасов и Иван Костов, започнахте да го развявате, и какво се е случило с досието на Георги Първанов между 2001 г. и 2005 г.?
Водеща: Какво и защо?
А. Агов: Ами, тези обяснения няма да й ги дам. Но хубаво е, че се захвана темата за Първанов, защото Първанов направи чадъра, в тези 8 години, откакто беше избран, направи чадъра да се отвори така, че всички тези хора от Държавна сигурност да виреят. Погледнете, 45. . .
Водеща: Да де, но преди тези 8 години имаше едни други 12. . .
А. Кутев: Не.
Водеща:. . . в които нищо не се прави.
А. Агов: Само че тогава законът не позволяваше, законът не позволяваше. . .
А. Кутев: Господин Агов, не Първанов направи чадъра, вие направихте чадъра.
Водеща: Ама вие сте хората, които. . .
А. Агов: Моля, моля.
А. Кутев: Имаше. . .
А. Агов: Чадърът. . .
А. Кутев: . . . през 2000. . .
А. Агов: Четиридесет и пет процента от хората, наградени с орден "Стара планина", са ченгета, такива, какъвто е и самият Гоце.
А. Кутев: Г-н Агов. . .
А. Агов: Искам да кажа също така, че всичките тези посланици са изпратени с указ на президента. И днес президентът продължава да държи отворен този чадър.
А. Кутев: Между 1997 и 2001 г. вие имахте мнозинство в парламента - министър-председател, президент, кмет на София и какво ли още не, защо тогава не отворихте досиетата? Защото, отговарям, защото ги използвахте за изнудване, защото ви беше по-лесно да приемете този много удобен начин. . .
А. Агов: Кажете един, когото сме изнудили. Кажете, кажете един един човек, когото сме изнудили.
А. Кутев: Ето, аз задавам. . . Има. . .
А. Агов: Първанов сме изнудили, така ли?
А. Кутев: Всички тези. . . Защо не се отвориха досиетата 20 години?
А. Агов: Как да не се отвориха?
А. Кутев: Ами, защото политическата класа ги използваше за изнудване на хората, които имат досиета, всички до един.
А. Агов: Първият закон за отваряне на досиетата беше написан от мнозинството на Обединените демократични сили.
А. Кутев: Ако в онова правителство, в което Иван Костов беше министър на финансите, а именно правителството на Филип Димитров, ако тогава с онова мнозинство бяха отворени досиетата, никой нямаше да се занимава с тях. Само че къде се оказа проблемът - че всички политически сили с течение на времето се изкушаваха да използват този много силен инструмент на управлението.
А. Агов: Ето защо дъщеря му на г-н Кутев се смее и смята, че това е комично, защото той обяснява по този начин събитията. А събитията са съвсем различни. Защото същото това правителство на Филип Димитров. . .
А. Кутев: Не ми отговорихте на въпроса обаче.
А. Агов: Да, да. Същото това правителство. . .
А. Кутев: Защо, какво ставаше с досието на Георги Първанов между 2001 и 2005 г.?
А. Агов: Това може да отговори Георги Първанов, защото беше избран през 2001 г.
А. Кутев: Вие помните ли 2001 г. кой беше министър на вътрешните работи?
А. Агов: В 2001 г. беше избран Георги Първанов за президент.
А. Кутев: По време 1997-1998 г., когато Бонев беше министър на вътрешните работи, защо отвори 20 досиета, а не 1200?
А. Агов: Попитайте Бонев за това. И затова Бонев сега. . .
А. Кутев: Ами, той не беше ли с вашите гласове тогава министър на вътрешните работи?
А. Агов: Бонев сега е сред най-острите критици на Костов и т.н.
Водеща: Бонев си отиде, последва репликата "Иване, кажи си" от Петър Стоянов. Казал ли си е Иван обаче? Какво стана тогава?
А. Агов: Да, и ние говорим много често, много често говорим, хора като Бонев, като Петър Стоянов и други, направиха всичко възможно. . . Аз си спомням много добре сцената в зоната на Народното събрание, когато се събра групата на "Синята коалиция", на ОДС тогава, и се постави въпросът за лустрацията и приемането на закона. И тогава в тази зала, това беше в пленарната зала на Народното събрание, Петър Стоянов стана и каза - това не може се случи. Също така от Бонев имаше една сериозна съпротива да се отворят всички досиета. Наложи се в тези трудни условия, когато имаше други приоритети, защото страната беше затънала в икономическата си криза, наложи се да се преработва законът още веднъж, за да се направи комисия.
Водеща: Ето, от "сините" си признават грешките, кадровите, да кажем, в случая. . .
А. Кутев: Според мен проблемът, проблемът през цялото време. . .
А. Агов: А при Филип Димитров, трябва да ви кажа, грях ви е на душата да говорите, Филип Димитров беше свален за отрицателно време от власт именно от същите тези ченгета, които въртяха България. . .
А. Кутев: Да, но тогава трябваше да стане. И ако го беше направил тогава, нямаше да бъде свален. Но това е друг въпрос. За мен проблемът през всичките тези години, да оставим Филип Димитров, Бонев, Виденов и т.н., през цялото това време проблемът. . .
А. Агов: Първо искам да оставим Първанов. Първанов в момента няма право на дума в случая.
А. Кутев: Не, не прехвърляйте върху Първанов, защото не е проблемът в Първанов.
А. Агов: Е, как да не е.
А. Кутев: През цялото това време тези досиета са били въпрос на липса на принцип, и продължава да е липса на принцип в момента. Защото, ако принципът е примерно - добре, хубаво, 21 години по-късно. . . безобразно е, че 21 години сме оставили хора да въздействат върху политическата система и, така, отваряме ги досиетата всичките примерно. . . Аз обаче тук имам много сериозен проблем, защото ние продължаваме да не правим разликата, включително и г-н Агов, може би там са основните ни различия с тяхната парламентарна група, ние не правим разлика между ченгета и доносници, първи проблем. Това, че едни хора са били служители на Държавна сигурност, далеч не винаги значи, че не са си вършили работата. Втори проблем, какво ще се случи в момента? Значи, ние ще махнем едни 28 посланика и на тяхно място ще назначим 28 "калинки". Това ще се случи. Ще дойдат едни хора, от които поне половината ще бъдат абсолютно неподготвени, нещо, което се случва постоянно при тази власт.
А. Агов: Единствените подготвени хора. . . Извинете, г-н Кутев, но знаете ли как изглажда това отстрани, когато го слушам? То изглежда така - единствените хора, които стават за тази работа, са ченгетата. . .
А. Кутев: Не, не, не. . .
А. Агов: . . . а всички останали са "калинки". Извинете, но това не може да бъде. . .
А. Кутев: Изглежда като така. . .
А. Агов: Така излиза.
А. Кутев: Вижте, кратък списък ви давам - Румяна Желева. . . Божидар Нанев, тази другата Анна-Мария Борисова, Калина Илиева. . . Да продължавам ли нататък? Да ви изброя ли списъка на безумните назначения. . .
А. Агов: Е, добре, аз. . .
Водеща: Защо алтернативата на ДС трябва да са хора, които под една или друга форма са се провалили?
А. Кутев: Аз не казвам, че това е алтернатива на ДС.
А. Агов: Алтернативата ченгетата ли са на. . .
А. Кутев: Аз казвам какво ще направи това управление. Това управление на Бойко Борисов в момента, леко подпирано досега, пък вече не подпирано от "Синята коалиция", досега е правело само едно - безобразни назначения. Примерно 1/3 от назначенията, които са направили до момента, се оказват безобразни и провалени.
Водеща: Това е тема, но мисля, че не е темата за работилите за ДС.
А. Кутев: Темата е, защото това ще стане в момента. Значи, в момента, в който ние освободим 28 посланици, които са били посланици. . .
Водеща: Не казвайте, че няма 28 подготвени българи, които не са били съпричастни. . .
А. Кутев: Не, исках да кажа, че при тази система на назначения, която има, поне 1/3 от новоназначените след 1 година ще ги четем по вестниците. И това ще си го припомним след 1 години. Защото системата на назначения заменя. . .
Водеща: Добре де, какво предлагате, какво предлагате?
А. Агов: Да не назначаваме никого ли, какво да направим?
А. Кутев: Не, първо, да променим начина на назначаване, т.е. да вземем да назначаваме поне хора с дипломи, ако може. Но това е. . .
А. Агов: И с досие от Държавна сигурност, ако може.
А. Кутев: Не, в никакъв случай не казвам. . . Вижте, законът, за наш срам, законът беше приет по наше време в този вид. Аз примерно не смятам. . . Тук сигурно ще имаме различия между това докъде трябва да стигне това, защото изкарването на досиетата е едно, но лустрацията е друго.
Водеща: И какво. . .
А. Кутев: И докато за изкарването на досиетата ние сме се съгласили, макар че аз смятам, че това специално с посланиците беше пълна глупост. . .
Водеща: Защо, дойде им редът на дипломатите. . .
А. Кутев: Ами, за това, че им е дошъл редът, съм съгласен. Проблемът в цялата тази работа. . . Добре, чакайте сега, тук са две теми. Едното е дали трябваше да отворим досиетата на посланиците. Според мен не трябваше.
Водеща: Защо?
А. Кутев: И втората тема обаче. . .
Водеща: Защо, защо? Дайте, отговорете. . .
А. Кутев: Ще се върна и там. Втората тема обаче, защото държа да го кажа и нея, като ги отворим, има ли двоен аршин оттук нататък. Защото като махнем посланиците, ще махнем и Божидар Димитров. А Ваньо Танов ще го махнем ли? Защо, каква е разликата между посланиците, Божидар Димитров и Ваньо Танов, който също е бил сътрудник, с тази разлика, че, доколкото знам, е бил и доносник?
А. Агов: Тук, разбира се, трябва да има човек от ГЕРБ, който да отговори на всичките тези въпроси. Но аз не чух отговора на въпроса защо да не се отворят.
Водеща: Защо не трябваше да се отварят досиетата на посланиците?
А. Кутев: Сега, защо не трябваше да се отварят според мен досиетата на посланиците? Защото ми се струва, че част от длъжностната им характеристика на тези хора, поне преди 20 години, е била да разузнават. И аз съм напълно убеден, че ако в днешно време, аз съм сигурен, че 50 процента от посланиците по света. . .
Водеща: Ама зависи за кого са разузнавали.
А. Кутев: Съгласен съм. Убеден съм, че поне 50 процента от посланиците по света също се занимават с разузнаване.
А. Агов: Ама това въобще не е. . .
А. Кутев: Но ако някой иска да ми каже в момента, че има огромна разлика между ЦРУ, КГБ и ДС, защото ДС е някаква тъмна сила, пък, видиш ли, ЦРУ и КГБ са светли сили, аз не съм съгласен с това. Аз смятам, че това са тайни служби, които работят за съответната държава и правят това. . .
А. Агов: Ето тук се различаваме.
Водеща: Чакайте сега.
А. Агов: Тук се различаваме. . .
А. Кутев: . . и правят това, което на тях им е възложено. И в края на краищата дори и да има разлика между сегашната ЦРУ, а аз не вярвам, че е имало разлика между ЦРУ сега и преди 30 години. . .
Водеща: Чакайте сега, ДС е била функция на един тоталитарен режим, мисля, че всички вие сте съгласни с това, нали. . .
А. Агов: Чакайте малко.
А. Кутев: Аз съм съгласен, аз съм съгласен. . .
А. Агов: Тук с г-н Кутев обаче се разминаваме генерално.
А. Кутев: Абсолютно сигурно.
А. Агов: Защото разузнавателните служби на свободния свят са под демократичен контрол, а КГБ и Държавна сигурност са били изцяло в служба на една комунистическа партия, дали е била в Съветския съюз, дали е била в Народна република България, в Чехия, в Полша, служила за репресии на хората. . .
А. Кутев: Вижте, с това мога да се съглася.
Водеща: Ами, тогава?
А. Кутев: И затова трябва да направим. . .
А. Агов: Значи, тук. . . Ами, тогава какво ЦРУ, какво ДС, какво КГБ говорите. . .
А. Кутев: И затова трябва да направим разликата. Не можем да кажем, че всички, които са служили на тази служба, са измамници и са хора, които. . . Защото това не е вярно. Защото измежду тях е мало хора, които са си вършили работата и са били наистина разузнавачи или каквито и да било друго, и е имало хора, които са чисти доносници. . .
Водеща: Чакайте само, пак не получих отговор на въпроса . . .
А. Агов: Отворете досиетата и вижте документите на Държавна сигурност, те са издадени в едни книги на комисията за досиетата. . .
А. Кутев: Добре.
А. Агов: . . . и ще видите какви са инструкциите за назначаването на хората, какво е, г-жо Цолова, кои са основните критерии - да бъдат верни, с марксистко-ленински убеждения и т.н. Никой не посочва професионалните критерии. Отворете и ще видите, че всъщност това е било една служба, служба, направена да обслужва комунистическата партия и нейния репресивен режим, нищо друго. Какво разузнаване? Основни. . .
А. Кутев: Вие сега ли откривате, че по онова време всички са назначавани на партиен принцип?
А. Агов: Не, не откривам, не откривам сега. Обаче за какъв професионализъм. . .
А. Кутев: Между другото и сега се назначават на партиен принцип, ама друга партия.
А. Агов: Обаче за какъв професионализъм говорим? Извинете, обаче има демократичен контрол над службите в България.
А. Кутев: Аз съм съгласен, че има. . .
Водеща: Може ли да се върнем в реалността днес и сега? Министърът на външните работи хвърли топката в ръцете на депутатите. Иска се декларация, която да подкрепи позицията на правителството. Как ще реагира ДСБ, как ще реагира БСП и ще придвижите ли нататък например нещата, към една лустрация докрай?
А. Кутев: Значи, аз специално смятам, че дори. . . така или иначе законът. . . отварянето на тези досиета и след като той веднъж е приет, те трябваше да се отворят. Въпросът е, че следващите действия трябваше да се направят много по-внимателно, защото това е дипломация.
Водеща: Кои следващи?
А. Кутев: Ами, в края на краищата никой не караше правителството да излезе и да се размаха как сега ще махаме 28 души. Защото безспорно става дума за международен скандал, но този скандал можеше да бъде малък, можеше да бъде голям. С действията. .
Водеща: Но по тази логика трябва да има избирателност във всички останали сфери, така ли?
А. Кутев: Значи, това, което трябва. . .
А. Агов: Целесъобразност - любима дума на комунистическото управление. По целесъобразност. . .
А. Кутев: Значи, това, което трябва. . . Не, не, трябва да има принцип, г-н Агов, който вие не спазихте тогава, когато трябваше да отворите. . .
Водеща: Какъв е този принцип? Кажете към днешна дата какъв трябва да е този принцип? Какъв е точно, какво, да четем досиета и някой да преценява. . .
А. Кутев: Значи, принципът е. . . Ами, ето, ние ви казваме, ако единият принцип. . .
Водеща: . . . единият е добър, другият е лош.
А. Кутев: Има два възможни принципа, има два принципа, по които можем да тръгнем. Единият принцип е лустрация докрай, където, пак се връщаме, защо Божидар Димитров, а не Ваньо Танов, огромен въпрос. И следващият принцип. . . тогава, ако не приемаме този принцип - лустрация докрай, тогава има друг принцип. Другият принцип е дайте да видим кой, това, което предложи президентът, дайте да видим кой от тези е бил доносник, кой е бил наистина човек, който е бил полезен. . .
Водеща: Ама кои са хората, които трябва да видят? Кои са тези хора, как да ги гледаме, как по принцип да видим. . .
А. Кутев: Защото искам. . . Ами, правителството да ги види. Какво общо има парламентът с назначаването на тези. . . Значи, предлага го Министерски съвет, назначава го президентът. Какво общо има парламентът? И тук идва сериозният въпрос в края на краищата за това как се случи така, че Божидар Димитров година и половина беше полезен министър и за един ден стана вреден, защото е сътрудник на службите? Как се случва това, че тези хора, да, те са имали агентурно минало, сигурно някои от тях са били много гадни доносници преди 10 ноември, но те 21 години са работили за тази държава и те 21 години са си вършили и са си изпълнявали задълженията за демократичната държава. . .
Водеща: Били са сътрудници обаче. . .
А. Агов: Затова държавата се влачи на опашката на Европейския съюз.
А. Кутев: Не, тя се влачи на опашката, защото, вижте. . .
А. Агов: Точно заради това се влачи. . .
А. Кутев: Защото това, което се случва сега с тях. . .
А. Агов: Ако преди 20 години бяхме го направили, г-н Кутев. . .
А. Кутев: Съгласен, ама не го направихте.
А. Агов: . . . България днес щеше да бъде заедно с . . Извинявайте. ..
А. Кутев: Между нас двамата. . . между нас двамата има един, който можеше да го направи, не съм аз, нали разбирате.
А. Агов: Двадесет години, извинете, обаче Българската социалистическа партия е била много по-дълго от нас на власт.
А. Кутев: Сериозно ли го говорите това? Да смятаме ли?
А. Агов: Точно така, и ви го казвам. Ами, да, разбира се.
А. Кутев: Ние имаме едно мизерно правителство за две години на горкия Жан Виденов и едно правителство на Сергей Станишев, при това в тройна коалиция.
А. Агов: Значи сте били повече от нас, при всички случаи.
А. Кутев: Ами, не съм съгласен, че сме били повече от вас. Но да ви кажа за разсипията, която се случва в момента. . .
А. Агов: Искам да ви кажа още нещо.
А. Кутев: . . . с тези посланици. Ще съсипем външната политика. Така, както съсипахме преди това БГА "Балкан", така, както съсипахме касова и масова приватизация и всичко останало. . .
Водеща: Добре, какво предлагате, кой да чете и кой да преценява?
А. Кутев: Това е резултат от прехода.
А. Агов: Значи, тези. . . Ама стига с тези. . .
Водеща: Г-н Кутев, какво предлагате?
А. Агов: Стига с тези мрачни прогнози.
А. Кутев: Не, не, това ще стане.
Водеща: Ама, не, не, дайте да обсъдим какво предлагате. Кой да е човекът, който да чете досиетата?
А. Агов: Президентът Първанов е назначил тези хора, знаейки много добре, че те са . . .
А. Кутев: Президентът Първанов ги назначава. . .
А. Агов: Изчакайте малко, да завърша едно изречение. . .
А. Кутев: О`кей, извинявам се. Да?
А. Агов: Той ги е назначил тези хора с ясната мисъл и ясното знание, че това са хора, които са свързани с Държавна сигурност, защото част от тези хора бяха негови съветници. Истината е тази. И президентът Първанов носи основно отговорност. И понеже не подлежи на никакъв парламентарен контрол, защото е пряко избран, затова парламентът трябва да вземе отношение. Президентът не може да бяга от тази отговорност. И в случая, когато той наистина е разрушил доверието към България, защото не може една страна, която е член на Европейския съюз и на северноатлантическия алианс, да има толкова много посланици от Държавна сигурност в съюзнически страни, той носи пряко отговорността. Това е тежък удар върху националната сигурност, който президентът е нанесъл с назначаването на тези хора, ясно знаейки за какво става дума. . .
Водеща: Добре. . .
А. Кутев: Нали знаете какъв е редът, по който се назначават посланици, защото може би хората не знаят, редът е, че Министерски съвет ги предлага, който и да е Министерски съвет, сегашният или предишният, защото част от тези хора. . .
Водеща: Да, и с указ на президента се назначават, добре.
А. Кутев: . . . десет от тях са назначени от сегашното правителство, другите са от. . .
А. Агов: Президентът може да не издаде указ тогава, когато много добре знае за какво става дума.
Водеща: И пак да се върнем, имаме точно една минута, да изговорите в кратце тезите си.
А. Агов: Ние ще подкрепим всички действия на парламента и на правителството за това да бъде решен въпросът с Държавна сигурност. . .
Водеща: Ама само с дипломатите или по принцип ще започне сега един процес за изчистване на всякакви хора от всякакви държавни институции?
А. Агов: Ние винаги сме подкрепяли този процес. Направихме го в началото на този парламент, тогава, когато поискахме хората, свързани с Държавна сигурност, депутатите, да не заемат ръководни длъжности в парламента. Това беше съборено от Конституционния съд. Там има и тази спънка. И тази конституция. . . Сега се връщам на двайсетте години назад, които г-н Кутев не е обяснил на дъщеря си. Значи, тези неща се случиха, именно за да бъдат съхранени тези хора.
Водеща: Г-н Кутев, вие и вашата парламентарна група предлагате какво, да започне четене на досиета. . .
А. Кутев: Първо искам да кажа, че това четене на историята няма да го обясня на дъщеря ми, защото е грешно. Но. . .
А. Агов: Е, така, и тя затова ще смята, че това е комично. А всъщност това са. . .
А. Кутев: Тя е умно момиче, повярвайте ми.
А. Агов: Сигурно е умно момиче, защото е ваша дъщеря.
А. Кутев: Нямам съмнения в нея. Вижте, моята дъщеря стана изведнъж герой на телевизионни, така, спорове.
А. Агов: Ама вие я направихте.
А. Кутев: Но така или иначе това, за което ще настояваме ние, ще бъде принципът. Изберете си вие принципа - дали принципът ще бъде единият, т.е. лустрация до край, но тогава се заемайте с депутатите в нашия парламент, които са били доносници, тогава се заемайте, пак казвам, с Ваньо Танов и компания, защото там има и още други такива, или другият принцип е сядате, мислите и преценявате тези, които наистина са правили доноси и които наистина. . .
Водеща: Кой ще го прецени това? Кой - някакъв морален. . .
А. Агов: А тези, които са ги изнудвали да правят доноси. . .
А. Кутев: Имаме си външен министър, имаме си министър-председател. Тези хора са. . .
Водеща: Защото тук говорим вече и за морални категории. Това не е описано в някакъв закон, който да се изпълнява от някого.
А. Кутев: Вижте, в момента всички морални оценки са дадени. Излиза министър-председателят и казва - тези ще ги махнем. Излиза външният министър и казва друго. Значи, моралните преценки минаха преди рационалните. Някой трябва да седне и да направи рационалната преценка - кои от тях наистина са доносници и кои не са. И това е работа на външния министър. . .
Водеща: Трябва да приключим разговора, защото вече стана осем и една. Благодаря ви за това гостуване.
А. Кутев: Добре. Благодаря ви.
Водеща: Тема с продължение.

Иван Костов (ВИДЕО)

 

Експертизата разобличава Цветанов

Синята коалиция поиска министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов да се яви в НС и да прочете от парламентарната трибуна експертизата за аборта в болницата в Горна Оряховица, точно както е прочел СРС-тата преди 18 дни.
Експертизата, която беше забавена вече 18 дни и все още не е официално обявена, показва, че плодът е бил мъртвороден и обвиненията на Цветанов, отправени към лекарския екип от парламентарната трибуна са безпочвен опит за манипулация на общественото мнение.




ИВАН КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, не Ви разбрах – изказване по текста ли?
ИВАН КОСТОВ: Обръщам се към Вас по начина на водене и Ви предлагам да поканите министъра на вътрешните работи господин Цветан Цветанов веднага в залата, за да даде обяснение за съдебномедицинската експертиза за плода, за който той твърдеше, че е умишлено умъртвен от лекарите.
Причината да поискам това и да ви дам аргумент е, че във вестниците, в електронните медии, в „Дарик” вече излезе информация от участниците в съдебномедицинския екип, които твърдят, че бебето е родено мъртво, тоест няма как да бъде умъртвено още един път!
Затова много Ви моля да поканите веднага министър Цветанов – така както беше добър да прочете СРС-тата от подслушването на лекарите, да дойде и да прочете съдебномедицинската експертиза.
Бих прочел съдебномедицинската експертиза сам пред всички колеги, но министърът на здравеопазването ми отказа да я предостави, ползвайки аргументите, че има следствие. Но ако е вярно, че тази съдебномедицинска експертиза показва, че бебето е родено мъртво, тогава не може да има дело срещу лекарите. Може би те да са укорими от етична гледна точка, което е работа на Българския лекарски съюз, което предстои да бъде свършено, но това не представлява вече проблем на прокуратурата.
Много Ви моля, за да не продължава повече държавата да се люлее по този кошмарен начин и колкото се може по-бързо скандалите да намират своите естествени решения, да дойде и да прочете тази експертиза.
Професор Чернев с името си, участник, казва: „Бебето е родено мъртво”.
Моля Ви за яснота. Народните представители от Синята коалиция искат яснота по този случай. Моля Ви, направете това, което трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Костов, уведомявам Ви, че току-що получих информация, че вицепремиерът и министър на вътрешните работи е в Стара Загора, поради което няма как да се случи в момента да бъде в пленарната зала.

Следваща »